Лоялността към клуба все повече отмира в модерния футбол, но не винаги е така. Въпреки че през последните две десетилетия трансферните суми отбелязаха драстично покачване, достигайки умопомрачителни стойности, в най-великата игра продължава да има мъже за които достойнството и любовта към емблемата нямат финансови измерения.
10 Пеле (Сантош)
Да, знаем, че Пеле завърши кариерата си в американския Ню Йорк Космос и рекламира всичко от кредитни карти до Виагра оттогава, но като футболист беше лоялен на Сантош 18 години. "Реал (Мадрид) ме искаше, заедно с Манчестър Юнайтед и Ювентус", разкри Краля на футбола в интервю за "Еврокалчо" през 2009 г. "Всъщност президентът на Ювентус почти постигна сделка със Сантош, която включваше и спонсорство от Фиат. Много мислех за отиването си в Европа, но предпочетох да остана с отбора в сърцето ми - Сантош", допълва Пеле.
9 Сеп Майер (Байерн)
Още един вратар, който остана верен на един клуб - Байерн (Мюнхен). Майер беше на голлинията на "баварците" 17 години, в които спечели безчет купи, както и световната титла с Бундестима през 1974 г. Без съмнение Майер ще се гордее с датския страж Ларс Хог, който прекара забележителните 23 години в Одензе БК, записвайки над 800 мача преди да се откаже през 2000 г.
8 Матьо Льо Тисие (Саутхемптън)
Роден в Гернси Ле Тис, футболистът имаше право да играе за националния отбор на Франция и уменията му бяха по-подходящи за "петлите", вместо за "Трите лъва". В един период в средата на 90-те той заплаши да превърне голът на сезона в негова лична награда и имаше кралски предложения да напусне Саутхемптън. Неговият партньор в атаката на "светците" Алън Шиърър искаше да отидат в Блекбърн, докато Манчестър Юнайтед също имаше интерес. Льо Тисие остана в Саутхемптън през цялата си кариера и беше толкова добър, че испанският гений Шави Ернандес го идолизира и определя таланта му като "сензационен".
7 Лев Яшин (Динамо Москва)
Избран за най-добрият вратар на ХХ век, Яшин носи прякора "Черния паяк" заради невероятните си рефлекси. Ветеран от три световни първенства, като играч Яшин остава единственият вратар спечелил "Златната топка" - през 1963 г. Цялата му 22-годишна кариера преминава в Динамо (Москва), където остава на административен пост за още две десетилетия до смъртта си през 1990 г. Друг велик руски страж Ринат Дасаев прекарва по-голямата част от кариерата си в московския враг Спартак преди да прекрати футболния си път в испанския Севиля в края на 80-те години.
6 Алесандро Дел Пиеро (Ювентус)
За да прекратиш кариерата на Роберто Баджо в Ювентус трябва да си нещо специално и Дел Пиеро демонстрира това безброй пъти от идването си от Падуа през 1993 г. Често свързван с трансфери в Испания и Англия през дългия си престой в Торино, легендата на "бианконерите" обмисляше възможностите, когато начело беше Фабио Капело. Когато Дон Фабио напусна в посока Испания през 2006 г Дел Пиеро остана в Ювентус през сезона в Серия Б и въпреки слуховете за сензационен трансфер в Милан, по всичко личи, че дните му като футболист ще свършат в Юве. Наскоро той каза пред "Скай Италия": "Ювентус е моята история и не мисля, че мога да играя за друг италиански клуб, така че се надявам да постигна разбирателство и да остана".
5 Ян Кулеманс (Брюж)
За футболните фенове от по-старите поколения гледката Кулеманс да организира играта на Белгия с неговата брада превърнала се в запазена марка и свалени чорапи е образ на 80-те години на ХХ век. Той беше капитан на "Червените дяволи" при завоюваното четвърто място на Мондиала в Мексико през 1986 г и участва в рекордните 96 мача за родината си. Оценяван като един от най-добрите халфове в света Кулеманс изигра цялата си кариера в Белгия. Трансфериран е от Лиерс в Брюж през 1978 г, като платената тогава сума е клубен рекорд и остава в отбора 14 години, игнорирайки възможности да играе в италианската Серия А.
4 Карлес Пуйол (Барселона)
За Барселона Карлес Пуйол е като Паоло Малдини за Милан. Просто е невъзможно да си представим буйната къдрава коса на испанския бранител да се вее над нещо различно от екипа на каталунците. Ветеран в първия състав повече от десетилетие Пуйол искаше да напусне Барса през 2003 г, когато Манчестър Юнайтед изяви интерес. "Юнайтед е един от най-добрите клубове в света и всеки играч ще е щастлив да играе да там. Ако е за доброто на отбора ще помогна, но съм щастлив тук и това е моят дом", заяви по онова време Пуйол. Отговорът на пресаташето на Барселона беше: "Юнайтед се интересува от играча, но ние не го продаваме. Никой в клуба не иска той да си тръгва, но всеки е на пазара, ако предложението е достатъчно добро".
3 Хуан Карлос Плата (Мунисипал)
Плата може да не е сред най-популярните имена, но в средите на футбола в Централна Америка е икона след две десетилетия непрестанно поразяване на вратите на съперниците. Нападателят счупи безброй рекорди с екипа на Мунисипал, с който спечели 15 шампионски титли на Гватемала и почитта на целия народ за изравнителния си гол в края на двубоя с Бразилия през 1998 г - 1:1. Истинска легенда приживе Плата заслужи документален филм за живота си, заснет през 2006 г, когато той все още играеше. Европейският Плата може да бъде открит в Норвегия, където героят на Розенборг Роар Странд спечели 16 шампионски титли за 21 години в клуба.
2 Райън Гигс (Манчестър Юнайтед)
Може и да започна кариерата си като юноша на Манчестър Сити, но легендата на "Червените дяволи" никога не е показвал каквото и да е желание да напусне "Олд Трафорд" през двете си десетилетия там. Милан беше готов да се охарчи за Гигс в средата на 90-те, докато президентът на Интер Масимо Морати винаги открито заявява, че му е фен. През 2003 г крилото беше посочен като разменна монета по трансфер на Адриано от Интер. "Не мисля, че някога е имало сериозна възможност да напусна този клуб. Преминах през труден период през 2002/2003 г и имаше истории, които ме свързваха с Интер, но никога не се стигна до нещо. Със сигурност не и от моя страна", коментира Гигс. С 11 спечелени титли от Висшата лига и възможността да прибави още уелсецът пордължава да е класен футболист на 37-годишна възраст.
1 Паоло Малдини (Милан)
Порежете Паоло Малдини и той ще кърви в черно и червено, толкова дълго той беше част от Милан. Дебютира на 16-годишна възраст, когато носи малки за неговия размер бутонки. Печели седем пъти Скудетото и пет пъти Шампионската лига, като се превръща в постоянен участник в успехите на клуба за период от над 20 години. Заедно с партньора си в отбрана Франко Барези и друг италиански национал - Джузепе Бергоми, остава верен на един клуб в цялата си кариера. Малдини има множество възможности да напусне, като най-близо е до това решение през 1997 г, когато Рууд Гулит го кани в Челси, а Милан е в криза. Феновете очакват с интерес развитието на двамата му сина, които са в школата на "росонерите".
Няма коментари:
Публикуване на коментар