Срамота или реалност?

Верати и Рабио сами са имали 25 успешни подавания повече отколкото целия отбор на Цървена звезда. Савич и Дегенек заедно 13, а Силва и Кимпембе по 78. И дали в такова съотношение на силите 1:6 в Париж е чак такъв неуспех? И ако не е, защо в Лютице Богдан толкова му се плашат?

Милош Дегенек и Тома Мюние с изяви пред медиите водеха своеобразна полемика. Не че са репликирали един друг, но в техните думи ясно се виждаше разликата в мисленето. Докато Дегенек отговаряше на журналистите на въпрос мислят ли, че е лесно да се направи игра с подавания против ПСЖ, Мюние чак се и ядосваше заради едната топка в мрежата на Алфонсо Ареола и припомни онази стара крилата фраза на Пеп Гуардиола за това, че не можеш да допуснеш гол, ако държиш топката в краката и затова е от съществено значение, по-важно и от всички пробиви на Неймар и Килиян Мбапе, като загубиш владението да вземеш топката обратно при себе си в следващите пет секунди.

Това не е нищо чудно. Мюние е перфекционист. Трябвало е и да стане, за да бъде част от отбора, който през лятната "почивка" донесе бронзови медали от Мондиала. От същия този турнир злато взеха Килиян Мбапе, Преснел Кимпембе и вече споменатия Ареола. Неймар и Анхел Ди Мария са печелили Шампионската лига по-рано, Марко Верати и Тиаго Силва са петкратни поредни шампиони на Франция...

В същото време почти всички футболисти на Цървена звезда тази есен дебютират в Шампионската лига. За Наполи се загряха с шестица против Радник от Сурдулица. Преди гостуването на Парк де Пренс бяха домакини на отбора на Младост от Лучани. И тогава под светлините на Айфеловата кула шест парчета в мрежата на Милан Борян и начало на привърженическата полемика: срамна игра и исторически срам или просто - суровата реалност?

Двете страни имат своите аргументи. Да не се гордее с титлата първенец на Европа от 1991 година Цървена звезда вероятно нямаше и да е тук. Разбирането в Лютице Богдан да не е такова, че като европейски и световен шампион не смееш да си позволиш да трепериш пред който и да е, избраниците на Владан Милойевич не биха успели да победят себе си и да се издигнат от подчинено положение в Залцбург. Ако "Маракана" против Наполи не гърмеше, вярвайки че Звезда може да играе с италианците - а продължава да стои въпросът може ли? - трудно Карло Анчелоти не би отнесъл в джоба си всичките три точки. По някакво неписано правило от старите времена, Звезда най-добрите мачове е играла в Европа. И дълго, чак и след войните, точно заради това преживяваше легендата за непревземаемата крепост, вулканът "Маракана" или както Карлето неотдавна каза "впечатляващ аутсайдер", който не смееш никога да отписваш.

В Париж този борбен дух го нямаше. Или може би го имаше до онова нарушение на Вуядин Савич над Неймар на 18-ия метър. След това едно голямо нищо. Само 1:6 записано в исторически алманаси. Всичко добро което правеха червено-белите в последните близо година и половина изчезна. Никаква система в играта, а съществуването на план беше точно онова което красеше Звезда на Милойевич. Никаква сърцатост в дуелите, а поне това можеха да направят червено-белите: да се сборят. Така, позволиха на Марко Верати според данните на портала WhoScored.com чак 10 пъти да отнеме топката на гостите на земята, което е рекорд за този сезон в Шампионската лига. Тук е и този детайл когато Килиян Мбапе надбягва Филип Стойкович, а той след няколко метра разбира, че не може да го настигне и просто - се отказва. Това не е Звезда. Чак и не мислим за онази славна Звезда от края на миналия век. Това не е и Звезда, която гледахме в протеклите месеци.

Разбира се, прав е и Дегенек когато каза, че не е лесно да се направи каквато и да е игра против един от най-скъпите отбори в света. Писахме вече как "светците" в близкото минало разгромиха и Селтик, Андерлехт, Монако, Малмьо, а в 90 минути и Байерн и Барселона. Томас Тухел в Неймар и Килиян Мбапе има двамата най-скъпи играчи в света, на обща стойност 400 000 000 евро, което ще е достатъчно на Звезда да изплати своите дългове, да направи нов стадион и оформи вероятно по-силен отбор от този сега. ПСЖ е дал толкова пари за двама играчи. И не, не играят парите, а играчите, но когато струват толкова, значи че са па-добри от останалите.

Два статистически факта да подкрепят тази теза: Рабио и Верати по официалната статистика на УЕФА заедно са имали 202 успешни подавания. Целият отбор на Звезда общо 177. Верати и Рабио заедно са направили 16 грешни подавания, червено-белите са пропуснали 68 пъти. Ако сравним по позиции... Още по-лоша картина. Например, Дегенек със 100% успешност на подаванията е единственият "максимален" в този сегмент в Звезда. Проблем е, че той е имал само осем подавания. И Тиаго Силва и Преснел Кимпембе са имали по 78! Само успешните. Сбъркали са по два паса. Но никой не ги е притискал. Дегенек и Вуядин Савич, по-късно и Сърджан Бабич, през цялото време бяха под обсада.

Червено-белите най-много са търсили единственият в отбора с опит в играенето на най-високо ниво - 28 пъти топката е отправяна към Марко Марин. Следва борбеният Бранко Йовичич (25), защото само той се предлагаше, след това и Филип Стойкович (20) и Милан Родич (18), които рядко преминаваха половината на терена. За сравнение, бековете на ПСЖ Мюние (51) и Хуан Бернат (57) са били в групата на домакините към която съотборниците не са подавали. Звезда не игра. Звезда бягаше от играта. Отдръпваше се по тъчлиниите, там където няма "зли французи" да им напакостят. Звезда печелеше като отбор, като отбор и губи. Няма трагик, всички колективно разделят вината.

Да бъде всичко още по-лошо, чак и такъв отбор на ПСЖ е имал своите трагедии. След 4:0 против Барселона имаше и 1:6 на Камп Ноу. След бляскав половин час и преднина от 1:0 срещу Реал миналия сезон лесно отпадна. Чак и такъв ПСЖ още не е на самия връх и расте с всяка нова победа, а особено с всяка нова загуба. Звезда едва започна този възход. Жребият я постави в най-смъртоносната част на планината. Първите уроци учи от най-тежката група. Вероятно всичко щеше да е напълно различно да беше в група с Порто, Локомотив (Москва) и Шалке. Тогава бихме могли да извлечем някои по-конкретни впечатления за играта. Тогава би могло да се говори за това къде може по-добре. Тук това би било безпредметно. ПСЖ чак не игра и на пълна скорост. Това не е същото измерение. Това не е същият свят.

Само че като вече е така - а сигурно в Звезда са били наясно с това и преди началото на мача - защо поне не се опита да се играе нещо? Шест или седем в мрежата не е някаква разлика, ако за последица ще има поне впечатлението за смела борба. Ако вече всички сме се съгласили, че е направен огромен успех и със самото класиране в Шампионската лига - а е така - защо тогава толкова нервност? Никакви императиви за резултат не са пред Звезда, никой няма да каже нищо, ако на Анфийлд бъде 4:0, па и ако Ливърпул и ПСЖ победят убедително и в Белград. Това е реалността. Единственото което се иска е - да се изиграе и по нещо. Играчите, като вече са стигнали до тук, да не са обикновени статисти.

В противен случай, ще изглежда сякаш и в Лютице Богдан се страхуват от срама. А страхът е чувство което най-бързо се разширява. И затова план и концентрация, а не емоция. На това ниво тя не минава. А е време полека да се преминава на по-високо ниво. Това е единственото естествено.

Автор: Деян Станкович