tag:blogger.com,1999:blog-15528418899005499982023-11-20T00:18:44.815+02:00На терена (On the pitch)всичко най-интересно около любимците във футболаDakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.comBlogger3895125tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-39900594489845454792022-12-11T13:52:00.000+02:002022-12-11T13:52:48.420+02:00Мароко - най-голямата кражба в историята на футбола<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.rts.rs/upload/thumbnail/2022/12/10/8213371_image-10.12.22.-at-23.52.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="449" data-original-width="800" height="358" src="https://www.rts.rs/upload/thumbnail/2022/12/10/8213371_image-10.12.22.-at-23.52.jpg" width="640" /></a></div><p></p><p>Може ли кражбата да бъде съвършена; може ли кражбата да бъде праведна? Можете ли да подкрепяте "крадците" срещу цялата система? Може. В култовия испански сериал "Къща от хартия" и на Световното първенство по футбол.</p><p>Мароко има футболисти, които играят в Челси, ПСЖ, Байерн, Севиля, Уест Хем; значи това са отлични играчи, но не за полуфинал на Световно първенство. Докато Уалид Реграги от тях не направи дисциплинирана дружина като екипа от съвършени крадци в мега популярния испански сериал.</p><p>Защото, как по друг начин да се обясни чудото един африкански национален отбор да играе с четири от петте най-добри европейски представителни състава на Световно първенство и при това от нито един да не получи гол. Испания не успя да им вкара гол чак и от три дузпи.</p><p>Мароко затова е първият африкански национален отбор в полуфинал; затова Мароко е първият, което за тази история е по-важно арабски национален състав в полуфинал на Световно първенство.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/10/33724630/11182028.jpeg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="414" data-original-width="620" height="414" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/10/33724630/11182028.jpeg" width="620" /></a> <br /></div><p></p><p>Защото, Световното първенство започна така, че под най-модерната палатка на планетата, на стадион Ал Байт, на откриването един до друг седяха катарският емир шейх Тамин Бин Хамад ал Тани, саудитският принц Мохамед бин Салман и египетският президент Абдел Фатай Сиси.</p><p>Мохамед Абу Трика, египтянинът, който със своите игри за катарски клубове заработи прякора "Марадона на Близкия Изток" тези дни обясняваше, че Катар със сигурност няма да промени своите правила и начин на живот заради месец футбол.</p><p>Както в Сърбия и вероятно другаде по света най-голям брой хора след своята страна във футбола подкрепят Бразилия или Аржентина. Така е и в Катар. Но когато на третия ден от първенството всички започнаха да подкрепят Саудитска Арабия срещу Аржентина, тук не можеше да се види само желание футболният Давид да победи Голиат, а нещо много повече. Нещо в което щяхме да се уверим в същия ден на мача Тунис - Дания, когато имахме впечатлението, че срещата се играе в Тунис, а не в Доха.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/En6fNpCxBJc" width="320" youtube-src-id="En6fNpCxBJc"></iframe> <br /></div><p></p><p>В най-богатата арабска държава, в преминаването от есента към зима арабите започнаха да мечтаят за арабска футболна пролет.</p><p>"Продължете да мечтаете, продължете да се молите", заяви мароканският селекционер Реграги, когато мечтата стана реалност и Мароко се класира на полуфинал на Световното първенство. Колко само продължиха в главите на мароканските привърженици в зелени екипи онези осем минути продължение на стадион "Ал-Тумам" в Доха? Колко пъти му прескочи сърцето, колко пъти подскочи той докато не чу последния сигнал на аржентинския съдия. И какво щастие само го обзе! Него и още поне 35 от 45 хиляди човека, които на стадиона подкрепяха Мароко.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/qlM2Mkj_yLA" width="320" youtube-src-id="qlM2Mkj_yLA"></iframe></div><p></p><p>Заради Мароко Катар промени своето спокойно лице. Когато играе Мароко метрото се тресе, когато играе Мароко полиция на коне трябва да предотвратява стълпотворения от привърженици, които с или най-често без билети искат да се докопат до стадиона. За пръв път преди мача между Мароко и Испания видяхме сериозно въоръжени полицаи на коне, които спират орди запалянковци; сега преди Португалия поставиха и защитни огради. Във вечерта когато англичаните отпаднаха средностатистическият привърженик от Балканите би могъл да каже: It is coming home. Ако тук в Катар му липсваха малко навалици, напрежение и сблъсъци с полицията преди или след мач.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/L2KENtpkXmQ" width="320" youtube-src-id="L2KENtpkXmQ"></iframe></div><p></p><p>А когато благодарение на опита от нашите терени, но и височина и сила влязохме на стадион "Ал-Тумам" само липсваше да ни посрещне транспарант: Добре дошли в Казабланка! Или Маракеш.</p><p>Всичко беше под знака на Мароко. Невеж зрител с оглед на същите национални цветове на Португалия и Мароко наивно би помислил, че привържениците са равномерно разпоредени, но само до началото на мача, когато всеки контакт с топката на португалците предизвиква освирквания на почти целия стадион, а всяко добро подаване на мароканците песен и еуфория. Очевидно, иначе безнадеждно скараните арабски народи, намериха поне за известно време точка на обединение. Събра ги футболът и подкрепата за Мароко. Палестинци, катарци, саудитци, мароканци, египтяни и всички останали араби заедно подкрепяха Мароко и срещу Португалия, още един национален отбор от запада на Европа.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/10/33724481/PALESTINA.jpeg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="414" data-original-width="620" height="414" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/10/33724481/PALESTINA.jpeg" width="620" /></a></div><p></p><p>Още един общ знаменател на всички араби в Катар беше Палестина, чието знаме още веднъж окачиха по трибуните на стадиона, викайки "Свобода за Палестина" - реплика, която десетилетия представя политическия декор в изявленията на арабските владетели и политици.</p><p>"Очите ми са пълни със сълзи любима Палестино, докато арабите спят най-хубавата между страните се бори, нека Бог те пази", са думите, които на Ал-Тумам пееха не само мароканците.</p><p>За невероятната борба на играчите на Мароко, които просто не могат да допуснат гол заслуга има и един човек от нашите простори. Вахид Халилходжич трябваше оригинално да играе "гениалния Професор", но в живота и във футбола за разлика от сериалите и филмите хората не се съгласяват на всичко което се иска от тях. На мароканците все пак им беше по-скъп техният тажин пред агнешкото от Ябланица, въпреки че песента на италианските партизани, която беше прославена от един филм на Хайрудин Крвавац върви по-добре с Ваха отколкото с Реграги.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/10/33724693/vaha.jpeg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="418" data-original-width="620" height="418" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/10/33724693/vaha.jpeg" width="620" /></a></div><p></p><p>Но всичко това вече не е важно. "Иншалах, отиваме на финал", викаха пред стадион Ал-Тумам, докато развяваха знамена, славейки голямата победа. От платото пред стадиона, празненството се пренесе по улиците на Доха и нататък, чак до Мароко, Сомалия, Оман, Либия и ивицата Газа. И в европейските градове мароканците нощес правеха хаос.</p><p>Не позволяват на по-силните от себе си да играят футбол. Не позволяват да им вкарат гол. Празнуват най-голямата кражба в историята на футбола.</p><p><b>Автори: </b><i>Горислав Папич, Раде Мароевич</i><br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-22675803629169408392022-12-08T16:48:00.000+02:002022-12-08T16:48:08.353+02:00Футболът потъва като Титаник, а в бизнес класата се танцува и пие шампанско<p> <a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686723/11175386.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="414" data-original-width="620" height="414" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686723/11175386.jpg" width="620" /></a><br /></p><p><i>На онези, които са заслепени от пълните стадиони в Шампионската лига, Висшата лига, Бундеслигата, Серия А и испанската и френската Лига, както и мондиалите и европейските първенства, убягва, че всички останали стадиони, на които играят повече от 90% от клубовете и футболистите и на които растат нови поколения играчи, са - празни. На тях освен родители, членове на семейството и по някой скаут, няма никого. Футболните управници се намират на кръстопът: ако искат да преживеят, ще бъдат принудени да променят правилата и да ги пригодят към новото време.</i></p><p>Всички имаме картина в главата си, било дали сме чели хроники, романи или гледали филми за Титаник, как в бизнес класата пътниците танцуват и пият шампанско докато корабът потъва, а нещастниците, които се намират дълбоко в утробата на презокеанския плавателен съд се борят за живота си, давейки се във водата, която нахлува от всички страни.</p><p>Титаник е прилично достоверна метафора на днешния футбол. Напомпан с пари, които идват от цял свят - особено от Персийския залив, от баснословни договори за телевизионни права, глобалния мърчандайзинг и в последно време и от света на крипто валутите - футболният елит, събран в няколко шампионата на Стария континент с аванпост за ветерани и угасващи звезди в САЩ, Турция, арабските петромонархии и доскоро в Китай (до решението на президента Си Дзинпин да поведе страната в нов социализъм), живее извън реалния свят. Заслепен от абсурдното богатство не вижда, че футболният кораб потъва. Когато осъзнае реалността ще бъде късно да се промени каквото и да е.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686647/9147166.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="413" data-original-width="619" height="413" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686647/9147166.jpg" width="619" /></a></div> <br />Във време когато няколко хиляди футболисти заработват по няколко милиона или чак десетки милиони евро годишно, хиляди малки клубове изчезват, защото не могат да платят вноските за терена и съблекалните, докато големите клубове, които плащат фараонски заплати на своите играчи, са в дългове до ушите. Ако бяха "обикновено" частно лице, много малък брой клубове биха избегнали банкрут, а техните управници съдебни процеси, както се случва в момента с Ювентус в Италия.<p></p><p>Замислете се какво ще стане с клубовете чийто собственици са от арабския свят, когато един ден им омръзне футбола, или когато американските фондове и брокери намерят ново забавление или начин да въртят парите?</p><p><span style="font-size: large;"><b>Празни трибуни</b></span></p><p>Футболът губи своята субстанция и бъдеще. Половината юноши и млади хора от 16 до 23 години не се интересуват много от футбол, или не го смятат за достатъчно интересен, показват последните изследвания. Нещо повече, чак 27% изобщо не се интересуват от футбол, а 13% дори го мразят. Новите хлапета за разлика от предходните поколения, дори и онези, които не са кой знае колко успешни в училище, не виждат във футбола нито в спорта изобщо, заниманието на своите мечти или начин да станат известни и богати.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686817/Maradona_torneos_evita.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="393" data-original-width="620" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686817/Maradona_torneos_evita.jpg" title="Диего Армандо Марадона" /></a></div><p></p><p>Задълбочено изследване на реномираните агенции Макинси/Нилсен е открило, че и от онези, които следят футбола само 49% го правят, защото подкрепят един или повече клубове, докато една трета като мотив посочват привързаност към един играч, а гледат само големи мачове, докато останалите следят повърхностно, гледайки евентуално головете.</p><p>Още един факт е много притеснителен за бъдещето на футбола: чак 2/3 от младите следят футбола, защото се боят да не пропуснат нещо което останалите смятат за важно, а не защото наистина ги интересува. В превод, когато днешното поколение от четиридесет и петдесетгодишни напусне сцената, няма да има кой да гледа футбол, а ще са малко и онези, които продължават да го смятат за най-важното второстепенно нещо на света.</p><p>Глобализацията скъса основната жизнена сила на футбола - а това е привързаността към един клуб. Някога се казваше, че може да се смени всичко освен майката и клуба, който се подкрепя. Днес, новите поколения подкрепят футболни звезди и подкрепят клубовете в които играят техните идоли. С други думи, големите звезди станаха значими, ако не и по-значими от клубовете и движат със себе си големи маси футболни поклонници. </p><p>Чак 1/3 от населението във възрастта от 16 до 24 години подкрепя един играч, а не клуб, и като последствие фокусът на техния интерес попада върху клуба за който играе техният любимец.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686767/11156884.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="436" data-original-width="620" height="436" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686767/11156884.jpg" width="620" /></a></div><p></p><p>Фактът, че още преди пет години е регистрирана тенденция на спад на гледаемостта в категорията на населението между 12 и 34 години с чак 40% сам по себе си беше драматичен.</p><p><span style="font-size: large;"><b>Най-страничното странично нещо</b></span></p><p>Доскорошният президент на Ювентус Андреа Аниели беше един от редките футболни ръководители, който открито предупреждаваше за тенденцията, която води "най-важното второстепенно нещо" към своя край. </p><p>Заслепени от пълните стадиони в Шампионската лига, Висшата лига, Бундеслигата, Серия А, испанската и френската Лига, както и по мондиалите и европейските първенства, на всички убягва, че всички останали стадиони, на които играят повече от 90% от клубовете и футболистите и на които растат новите поколения играчи са - празни. На тях освен родители, членове на семейството и по някой скаут няма никой.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686484/10497650.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="414" data-original-width="620" height="414" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33686484/10497650.jpg" width="620" /></a></div><p></p><p>Другият голям проблем на футбола е "скуката". Новите поколения, отраснали с умни телефони, таблети, компютри, и най-новите, които растат в социалните мрежи, не са в състояние да гледат концентрирано каквото и да е, което трае по-дълго от няколко, най-много десет-петнайсет минути. </p><p>Футболът от "събитие", "най-важното второстепенно нещо на света", стана фон или съпътстващо съдържание, докато на умните телефони се гледат кратки видеозаписи, следят се социалните мрежи, сърфира се в интернет, правят се хиляди други неща.</p><p>Още т.нар. милениуми (онези, които днес са между 25 и 40 години), а да не говорим за поколението З (Z) (родени между 1997 и 2012 година) не гледат класическа телевизия и не плащат за кабелни или сателитни телевизии. Младите са все по-малко заинтересовани да гледат не само футбол, а и какъвто и да е друг спорт по телевизията, имайки предвид продължителността на събитията: два часа футболен мач или три часа и половина американски футбол е нещо от миналия век. Проблемът не е в милениумите или поколението З, проблемът е, че спортът, а особено футболът, стана телевизионен продукт, а телевизията започва да губи мача с новите видове забавления и информиране, което предпочитат поколенията, които идват.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33687145/10747252.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="414" data-original-width="620" height="414" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2022/12/03/33687145/10747252.jpg" width="620" /></a></div><p></p><p>Други два големи проблема на футбола са стриймингът и видеоигрите. Голямата част от малчуганите не расте, играейки всекидневно футбол като предишните поколения, между останалото и защото трябва да плащат за футболни школи, а и стилът на живот се промени. Също така, все по-малко бащи водят своите деца на мач, евентуално го правят веднъж и това е.</p><p>Новите поколения са оформени от интернет и дигиталното забавление, което, повече или по-малко, за всички е на ръка разстояние. Видеоигрите въртят пет пъти повече пари от футбола, 250 милиарда срещу 50 милиарда долара.</p><p><span style="font-size: large;"><b>Джойстик вместо бутонки</b></span></p><p>Хлапетата се формират чрез платформи "on-demand" и видеоигри, с други думи - във виртуалния свят. Когато фокусираме вниманието над футбола, повече са тези, които са играли ПЕС или ФУТ (и двете преживяха промени: "eFootball" наследи ПЕС, а EA Sports и ФИФА след тридесет години развалиха договора за ФУТ), отколкото онези, които са ритали топка с приятели на местното игрище, да не говорим за тренировки и мачове.</p><p>Стигнахме и до абсурда: някога видеоигрите (говорим за футболните) служеха като сурогат за изживяване на истински емоции, които дарява футболната игра, днес са все повече онези, които играят своите виртуални мачове, а едва с едно око следят какво се случва в истинския мач на обичания отбор по телевизора или на някакъв друг уред.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/k8m9plRwMgk" width="320" youtube-src-id="k8m9plRwMgk"></iframe></div><p></p><p>Оценява се, че на планетата имаме близо половин милиард поклонници на e-Sports, от които около 200 милиона играят редовно, всеки ден, или гледат други как играят. Става дума основно за населението от 16 до 35 години (милениумите и поколение З), което прекарва пред компютъра средно по чак седем часа дневно. Стигнахме до това някои турнири да се излъчват, а броят на специализираните телевизионни и интернет канали расте експоненциално заедно с гледаемостта, която достига дори и 20 милиона зрители за най-важните турнири.</p><p>Благодарение на стрийминга и възможността да се гледа каквото и когато се иска в съдействие със социалните мрежи и интернет, който дава възможност за бърза и директна информация за всичко, не е необходимо да се "губят" часове и часове, гледайки мачове. Например, гледаемостта на т.нар. най-интересни моменти е в контратенденция с "дела", който имат футболните мачове (без да се броят големите мачове и финалите на големите турнири).</p><p><span style="font-size: large;"><b>Нови правила пред вратата</b></span></p><p>Днес хлапетата знаят всичко за футболистите, баскетболистите или тенисистите, но не защото гледат с часове мачове, а защото чрез видеоигрите получават все по-детайлни данни за спортистите, от статистиката до описание на техните характеристики. Нещо повече, благодарение на възможностите в игрите да се "ангажират" играчи от миналото, новите поколения опознават Пеле, Марадона, Платини, Абдул Джабар, Меджик Джонсън или Майкъл Джордан.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/eN_HLJindr0" width="320" youtube-src-id="eN_HLJindr0"></iframe></div><p></p><p>Футболните управници, но и онези, които ръководят други спортове, се намират на кръстопът: ако искат да оцелеят, ще бъдат принудени да променят правилата и да ги пригодят към новото време, или ще трябва да намерят формула за друго представяне пред широката публика. Във волейбола отдавна е променено правилото за смяна на сервиса; в тениса, освен на четирите най-големи турнира, се играе на два, а не на три спечелени сета, във Формула 1 е променен начинът на квалификацията.</p><p>Във футбола се обмисля дали да се премине към ефективно време и да се въведат изгонвания за определено време, както и възможност в игра да се връщат играчи, които са сменени. Размисля се и как футболът, като продукт, да стане по-примамлив, започвайки от позиционирането на телевизионни камери, които биха приближили играта на терена към онази, която се вижда във видеоигрите, съответно да се направи интерактивна и по-интересна за зрителите.</p><p>Когато се тегли чертата, не сме далече от времената когато за клубовете ще бъде приоритет да се борят за зрители и привърженици, а не за точки и трофеи, защото това бъде единственият начин да оцелеят. Победите няма да са достатъчни.</p><p><b>Автор:</b> <i>Франко Белмонте</i><br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-52144795298507280582021-08-29T16:34:00.000+03:002021-08-29T16:34:12.011+03:00В Дортмунд никога не ходиш сам<p><span style="font-size: medium;"></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: medium;"><a href="https://static.dw.com/image/58979636_303.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/58979636_303.jpg" width="640" /></a></span></div><span style="font-size: medium;"> <br />Химна, който привържениците на Борусия са взели от Ливърпул казва, че и чужденец тук не ходи сам - ако носи нещо жълто-черно. В разходка из Дортмунд разбрах, че градът е книга с хиляди истории, а футболът е само една от тях.</span><p></p><p><span style="font-size: medium;">Може би съм прекарал в града и десет дни. Но на парче. Идвам в ранния следобед, пренощувам в някой от евтините хотели, за да на другия ден, най-често призори, в пешеходната зона на главната улица да тръгна към ЖП гарата. Така успявах да хвана ранния автобус за летището.<span></span></span><span style="font-size: medium;"><span></span> </span></p><p><span style="font-size: medium;">Дортмунд за мене беше звук на търкалянето на колелцата на куфара в зори, звукът, който се връщаше от празната улица като прекъснато ехо.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Дортмунд е и въздушна порта за Балканите. Благодарение на унгарска нискотарифна компания, с летище отдалечено на половин час от града, хората пътуват за места, които в западните държави едва са и чули: Ниш, Тузла, Клуж.</span></p><p><span style="font-size: medium;"><b>Планетарна Борусия</b></span></p><p><span style="font-size: medium;">Иначе, рядко някой туристически гид препоръчва Дортмунд. Градът няма кьолнската катедрала, нито Бранденбургската врата, нито от себе си с маркетингови трикове не е създал мита за гримираната столица на бирата като Мюнхен. Но Дортмунд има Борусия.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Тя е била и останала за града далеч повече от жълто-черен футболен клуб, един от редките, които временно е умеел успешно да се противопостави на мощния мюнхенски Байерн.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Симбиозата между града и клуба е видима щом от железопътната гара тръгнете към центъра. Покрай широките стълби, които водят към пешеходната зона, от дясната страна, на стената е изписано в черно-жълта комбинация от цветове: "Добре дошли в столицата на футбола". Покрай това е и магазин за привържениците на Борусия - екип струва тривиалните осемдесетина евро, но за истинската любов парите не означават нищо. А на стотина метра зад това е Музеят на футбола, модерен и представителен стъклен куб <span></span>в който е събрано много от това което радва всеки любител на футбола.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Борусия има най-големия стадион в Германия. По-рано се казваше Вестфалски стадион - но според новите обичаи във футбола, стадионът носи името на спонсора "Сигнал Идуна Парк".</span></p><p><span style="font-size: medium;"></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: medium;"><a href="https://static.dw.com/image/58979593_401.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/58979593_401.jpg" width="640" /></a></span><span style="font-size: medium;"><br /></span></div><p></p><p><span style="font-size: medium;">И бирата е неразривно свързана с градската идентичност. Привилегията в града да се прави бира е придобита през 1293 година. Когато към това се добавила работническата, минна традиция, а след това и футболът в лицето на Борусия, създава се смесицата, която днес съставлява Дортмунд. </span></p><p><span style="font-size: medium;">Един анекдот ни потвърждава този съюз. Казват, че младежите, които са основали Борусия през 1909 направили това, защото попът им пречел в неделя да играят футбол в спортната църковна секция. Когато се събрали да основат клуба без попа - в кръчмата на стената е имало реклама на пивница Борусия. Не са имали име, па го взели назаем. </span></p><p><span style="font-size: medium;">Музеят на футбола не е единствената интересна културна институция, която не се страхува да се докосне до други облици на живота. Например, Музеят за история на изкуството и културата е разположен в представителна сграда, която някога е била банка "Шпаркасе", покрай сбирки, които се отнасят до културния и художествения развой на човечеството, има и постоянна изложба чиято тема е - геодезия. </span></p><p><span style="font-size: medium;">По този начин всички инженерно ориентирани професии, на първо място геодезисти, имат собствен храм на културата в Германия, където могат да видят как тяхната наука за измерване на земята се е развивала през вековете.</span></p><p><b><span style="font-size: medium;">Класика с мирис на ориенталска скара</span></b></p><p><span style="font-size: medium;">Въпреки че Дортмунд има и свое латинско име - Тремония - в основите на града не са древноримски постройки. Римляните никога не са господствали толкова източно от Рейн. Градът е основан от франкските крале, много след пропадането на Римската империя. В предходните два века градът е известен със стоманата, въглищата и бирата.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Сега, когато Германия реши да намали производството на енергия основано на въглища, Дортмунд се превръща в град на застрахователни компании, малки предприятия и знание - на близо шестстотин хиляди жители, над 50 000 са студенти, главно в известния Технически университет.</span></p><p><span style="font-size: medium;"></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: medium;"><a href="https://static.dw.com/image/58979548_401.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/58979548_401.jpg" width="640" /></a></span></div><p></p><p><span style="font-size: medium;">Тръгна ли от железопътната гара вляво от стълбите, покрай градската библиотека, след десет минути вървене ще стигна до Концертхаус - концертната зала. Изградена е насред квартала, който се подпира на ЖП гарата в северния дял на центъра на града. В този край повече от половината население е с чуждестранен произход.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Филхармоничната постройка най-добре показва волята на града да бъде и нещо повече от индустриална метрополия, която търси място в постиндустриалната ера. На мястото на старото кино Унион, което е разрушено заедно с близкия универсален магазин е създадена постройка чиято акустика може да издържи на световна конкуренция. От септември 2002 Дортмунд означава нещо на световната карта на градовете с големи филхармонични сцени. </span></p><p><span style="font-size: medium;">Брикенфиртел - така се нарича този квартал - е останал познат по ресторантчетата с бърза храна, от класически хамбургер през ливанското пиле шаурма до турския дюнер. Тук проведох час време, дъвчейки ориенталски тунингована храна, пийвайки индустриална лимонада и наблюдавайки оживеността на Брикенщрасе.</span></p><p><b><span style="font-size: medium;">Пристанище на канал</span></b></p><p><span style="font-size: medium;">Дортмунд в своята история е станал един от най-големите пристанищни градове в Европа - без реки или море. След седемгодишен градеж през 1899 е открит каналът Дортмунд - Емс, който фактически свързва амбициозният индустриален град с речните и морските транспортни потоци. Така в градските железарии по воден път - от които каналът заема над 200 километра - започнала да пристига шведска железна руда, а в чужбина са извозвани немски въглища, както и високо ценената стомана.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Тъй като в този век речният транспорт все повече се фокусира към други продукти, старият индустриален квартал около дортмундското пристанище става любимо място за живот. Въпреки че тази част на града пострада тежко през Втората Световна война, редица стари постройки са останали неповредени или са поправени според оригиналните чертежи.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Във времена когато всички искали да живеят в центъра, наемите тук са били достъпни. Това първоначално привлякло студенти, след това т.нар. "творческа индустрия" - хора от света на изкуството, дизайна, културата - последвали са фирми за информационни технологии. Гастрономичното предлагане е станало все по-шарено. За да накрая да стане "фенси" да се живее и излиза тук. Всичко това ме подсети на развитието на околността около Бетон залата в Белград.</span></p><p><span style="font-size: medium;"></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: medium;"><a href="https://static.dw.com/image/58979574_401.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/58979574_401.jpg" width="640" /></a></span></div><p></p><p><b><span style="font-size: medium;">В сянката на Свети Рейнолд</span></b></p><p><span style="font-size: medium;">Време е за кафе на хлад, на главния градски площад - Алтер маркет - близо до най-поразителната църква в центъра, която е евангелистка, но има ясна романска структура. Тя е посветена на защитника на града, който официално се нарича Рейнолдс, но има множество имена, в зависимост кой разказва за него. В Рейнланд, той е Райнхолд Кьолнски.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Обаче, както средновековните преписвачи някога върху изстъргания оригинален текст изписвали нов, така под фигурата на кьолнския светец, който бил защитник на зидарите и скулпторите, защото носил камъни за изграждането на първата кьолнска катедрала, стои историко-художествената фигура на благородник и воин, който на френски се нарича Рено, а на италиански Риналдо Монталбански.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Дортмунд от тези две истории през времето направил една, своя, която в най-кратък очерк гласи това: според френската юнашка народна песен <i>Шансон де жест</i> - благородникът се опълчил на своя вуйчо Карл Велики, като му се противопоставял седем години. Неговата майка, карловата сестра Ая, измолила от брат си да се помири с племенника си. Монархът се съгласил, но наказанието което изрекъл ранило епичния юнак в сърцето - с живота си трябвало да плати неговият кон Баярд, който, както се знае от Шаралията на Крали Марко, за своя рицар умее да бъде повече от кон. Него удавили в реката. От тъга за коня, благородникът тръгнал към Света земя.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Тук дортмундската версия на историята продължава така, че от Света земя се връща светецът Рейнолд, който тегли камъни за църквата в Кьолн. Убили го други работници, защото взимал по-малко пари за тежките работи. На днешен речник, правил дъмпинг във формирането на цената на своя труд.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Твърди се, че впрягът, който откарал неговото тяло на погребението не се спрял пред кьолнското църковно гробище, а своеволно се запътил към Дортмунд. След тези стотина километра, които делят двата града, впрягът спрял точно където трябва. На това място е сега дортмундската църква наречена по градския светец.</span></p><p><b><span style="font-size: medium;">Възход, разрушение, възкръсване</span></b></p><p><span style="font-size: medium;">Но това не е всичко. Светецът в представите на хората от Дортмунд станал преди всичко - борец. Докато в Кьолн го възприемат като миролюбив божий служител, в Дортмунд му приписват приписват някои военни чудеса. Когато кьолнският епископ в късния 14 век вдигнал войска против непослушните жители на Дортмунд, мнозина в града се клели, че техният светец стоял с бранителите на зидовете, хващал каменните гюлета от катапулта и ги хвърлял обратно към неприятелите.</span></p><p><span style="font-size: medium;">Че дортмундският светец е епичен юнак станало ясно и през Първата Световна война. Общността на протестантите събрани около Рейнолдовата църква - а протестантската версия на християнството е била доминираща в града - решила да подари църковните камбани на немската царска армия, и то, за да се претопят в топове.</span></p><p><span style="font-size: medium;"></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: medium;"><a href="https://static.dw.com/image/58979558_401.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/58979558_401.jpg" width="640" /></a></span></div><p></p><p><span style="font-size: medium;"><span>Този излишък на патриотизъм няколко десетилетия по-късно ще е немислим. В това всеки може да се увери на Площада на мира, където между старата и новата сграда на кметството стои самотен паметник на мира. </span>Дортмунд знае защо има такъв площад, защо другият площад в града се нарича Хирошима, защо има паметник на мира. За мегаломанските и престъпни нацистки амбиции Дортмунд е платил с пълно унищожение.</span></p><p><span style="font-size: medium;">През Втората Световна война градът като един от главните индустриални центрове в Рурската област е преживял 105 въздушни нападения. Върху града са паднали над 22 000 тона бомби. Само за един ден, през март 1945 са паднали 4800 тона бомби. Пострадала е и църквата в чиято близост стоя и размишлявам за чудесата на историята, пиейки кафе. Църквата е обновена през 1956 година.</span></p><p><b><span style="font-size: medium;">Никога няма да ходиш сам</span></b></p><p><span style="font-size: medium;">Тази събота, докато съм в Дортмунд, Борусия гостува във Фрайбург. В сърцето на града всички градини пред кафенетата са пълни, яде се яка храна, пие се силна бира, подкрепя се. Тук ще видите жени с жълто-черни шалове, изчервени заради пропуснати възможности, човек, който по всичко изглежда като бизнесмен със скъп костюм, освен че под тънкото, лятно сако носи екип на Борусия. Тук ще видите и бездомник как спи насред улицата, докато наоколо се разнася крясък на привърженици, защото Борусия е вкарала гол във Фрайбург.</span></p><p><span style="font-size: medium;"></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: medium;"><a href="https://static.dw.com/image/58979646_401.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/58979646_401.jpg" width="640" /></a></span></div><p></p><p><span style="font-size: medium;">Тълпата мирно наблюдава образа на паметника на "тромпетиста", който краси фонтана. Той показва средновековния дортмундски обичай на пазарския площад забавление да предлагат пътуващи музиканти. Пандемията през този сезон им развали работата, но фигурата е тук да подсети, че градовете без музика са глухи и неми. Музиката продължава прекъснатата комуникация с други средства. Затова паметник под името "Комуникация?" на немския скулптор Хайнрих Брокмайер вече близо четири десетилетия ни напомня да не замълчим като неговите две седящи, а плаващи бронзови фигури на Камп<span>щрасе.</span></span></p><p><span style="font-size: medium;"><span>Това е град в който стотици години са се населявали. Първо, отпреди два века полски миньори. После през шейсетте югославяни, италианци, гърци и турци. Накрая бежанци от арабския свят. Техните деца по пътя до училище вече носят жълтия екип на Борусия.</span></span></p><p><span style="font-size: medium;"><span></span></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: medium;"><a href="https://static.dw.com/image/58979583_401.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/58979583_401.jpg" width="640" /></a></span></div><p></p><p><span style="font-size: medium;"><span>Следващият път трябва да избера ден когато Борусия играе у дома. И навреме да си набавя билет. Да чуя на живо как хор привърженици пее:</span></span></p><p><i><span style="font-size: medium;"><span>Върви, върви<br />С надежда в твоето сърце<br />И никога няма да ходиш сам</span></span></i></p><p><span style="font-size: medium;"><span>Ред е за кой знае кой път да се простя с Дортмунд. Да тръгна нататък, с надежда в сърцето. На сутринта по тези празни улици отново ще се разлее звукът на колелата на моя куфар. Градът, който не се е събудил, в който денят се дели от нощта, макар за миг е само мой. Ако се заслушам, мога от дълбините да чуя как тихо бие неговото голямо, рударско сърце. И тогава отново знам, че по тази улица никога не ходя сам.</span></span></p><p><span style="font-size: medium;"><span><b>Автор:</b> <i>Драгослав Дедович</i><br /> </span></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: medium;"><a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2021/08/28/30792119/Borusija.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="450" data-original-width="300" height="450" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2021/08/28/30792119/Borusija.jpg" width="300" /></a></span></div><p></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-82088123890972316452021-08-16T11:52:00.001+03:002021-08-16T11:52:30.392+03:00Балканецът, който наричаше Герд Мюлер "дебелак" и го направи най-добрия в света<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://pbs.twimg.com/media/CvEyIxzWcAANzGR.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="511" data-original-width="800" height="410" src="https://pbs.twimg.com/media/CvEyIxzWcAANzGR.jpg" width="640" /></a></div><p>Легендарният голмайстор на Байерн (Мюнхен) и тогавашната Западна Германия <span>почина на 75 години, а известният югославски футболист и треньор <span>Златко Чайковски имаше голям дял в неговата кариера. Това призна и самият "Дер Бомбер".</span></span></p><p><span><span>Футболният свят остана шокиран в неделя, 15 август, когато отекна вестта, че легендарният Герд Мюлер е починал.</span></span></p><p><span><span>Неповторимият немски нападател беше един от най-големите голмайстори в историята на футбола, а като играч е оформен от известен играч на Партизан.</span></span></p><p><span><span>Мюлер почина в неделя на 75 години, а беше легенда на Байерн (Мюнхен) и националния отбор на Западна Германия. Само в редиците на баварците е тресъл мрежите 566 пъти, а в екипа на националния в 62 мача е постигнал гол чак 68 пъти.</span></span></p><p><span><span>Но, много в неговата кариера е заслуга на Златко Чайковски, известен някогашен футболист и треньор, човек, който беше един от най-важните играчи на Партизан в годините на неговото формиране след Втората Световна война.</span></span></p><p><span><span>Легендарният "Чик" е носил екипа на Партизан от 1946 до 1955 година и е участвал в някои от най-важните успехи на клуба от Хумско в годините когато футболът в СФР Югославия все още се развива.</span></span></p><p><span><span>След игровата, направил и голяма треньорска кариера, толкова чудесна, че е бил един от основоположниците на Байерн от Мюнхен сред най-големите клубове в държавата. До Чайковски, Байерн не е бил така мощен, а с него стига до трофея от Купата на носители на национални купи през 1967 година. Накрая го е наследил Бранко Зебец, още една легенда на черно-белите, който пръв донесъл на Байерн титла в Бундеслигата.</span></span></p><p><span><span>А важен дял от този Байерн е бил именно Герд Мюлер. Чайковски, шегаджия какъвто е бил, умеел по необичаен начин да говори за своите играчи, <span>какъвто бил случаят и с "Дер Бомбер".</span></span></span></p><p><span><span><span> Когато Мюлер пристигнал в Байерн през 1964 година, Чайковски само викнал: "Какво ще правя с този дебелак?" Години по-късно, и Мюлер се сеща за това в едно интервю.</span></span></span></p><p><span><span><span>"Чайковски беше голям шегаджия. Той ми даде прякора "Малкия дебел Мюлер", говори десетилетия по-късно немецът за славния югославски футболист, който имаше и много проблеми с алкохола.</span></span></span></p><p><span><span><span>Толкова е бил очарован Мюлер от популярния "Чик", както гласял прякора на Чайковски заради ниския ръст. Герд Мюлер в интервю за 4-4-2 го обявил за треньор <span>на неговия идеален отбор. А в състава легенда до легенда - Сеп Майер, Джачинто Факети, Бекенбауер, Лотар Матеус, Йохан Кройф, Диего Марадона, Пеле, Ван Бастен...</span></span></span></span></p><p><span><span><span><span></span></span></span></span></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://static.mondo.rs/Picture/1035166/jpeg/Zlatko-Cajkovski" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="596" data-original-width="800" height="477" src="https://static.mondo.rs/Picture/1035166/jpeg/Zlatko-Cajkovski" width="640" /></a></div><br /> <p></p><p><span><span><span><span>"Имах невиждан късмет в началото на мъжката кариера да ме тренира Златко Чайковски", говори немецът за човека, който в дните си на играч е спечелил два сребърни медала от Олимпийски игри в екипа на Югославия.</span></span></span></span></p><p><span><span><span><span>И може би загребчанинът, който сериозно заобича Белград - където остана да живее до края на живота, а тогава и да почива в него - е говорил, че Мюлер е дебелак, но "Дер Бомбер" го е разубедил в годините, които последвали.</span></span></span></span></p><p><span><span><span><span>Заедно са спечелили и две купи на Германия, а с минаването на годините, Герд Мюлер ставал все по-опасен за вратарите. С Бранко Зебец е станал голова машина, а през 1972 година бил стрелец чак 85 пъти. Това е бил абсолютен рекорд по брой голове в календарна година, до 2013 и невероятните 12 месеца на Лионел Меси.</span></span></span></span></p><p><span><span><span><span>Мюлер през тази 1972 със Западна Германия е първенец на Европа, а окончателно влиза в легендите две години по-късно когато печели и Световното първенство. Този "малкия дебел Мюлер"... </span> </span> </span></span><br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-2597001959821636932021-05-29T20:33:00.001+03:002021-05-29T20:33:35.597+03:00Белодедич: Ядосах се на системата... Секуритате, паспорта, агнешка бригада<p style="text-align: center;"><a href="https://www.erdely.ma/media/2021/05/crvena-zvezda_12095148.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="351" data-original-width="512" src="https://www.erdely.ma/media/2021/05/crvena-zvezda_12095148.jpg" /></a></p><p></p><p><i>Цървена звезда е шампион на Европа! Цървена звезда е победител в Купата на европейските шампиони<span>! Най-големият успех на югославския клубен футбол! Дарко, Дарко, Дарко...</span></i></p><p><span>На днешния ден, преди точно три десетилетия...</span></p><p><span>Казват, че не е добре текстове да започват с чужди цитати. Но онова което Милойко Пантич изговори на този 29 май 1991 година е издълбано в колективното същество на този народ. Чак и онези на които червено-белите не са най-милите, знаят колко струват горните изречения. Защото това наистина беше не само най-големият успех на югославския клубен футбол, а това най-вероятно беше най-големият успех на югославския спорт. Докато това още можеше, докато парите не купиха футбола. Цървена звезда е шампион на Европа. Преди точно 30 години. И завинаги.</span></p><p><span>Точно, за да не се забравя, защото не смее да се забрави. Това са истории за епичния подвиг. За най-големия отбор на стара Югославия. За Цървена звезда. За духа на едно време. От устата на самите участници...</span></p><p style="text-align: center;"><b><span>МИОДРАГ БЕЛОДЕДИЧ</span></b></p><p style="text-align: left;"><b><span></span></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622208958554_mile%20sutira%20penal%20u%20finalu%20(1).jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="470" data-original-width="800" height="376" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622208958554_mile%20sutira%20penal%20u%20finalu%20(1).jpg" width="640" /></a></b></div><b><br /></b><p></p><p style="text-align: left;"><b><span>Стадион Свети Никола, 29 май 1991, Бари, Италия...</span></b></p><p><span>Люпко беше внимателен. Ръчната беше с нас от отбраната, с нападателите не беше такъв план. Но Михайлович много се връщаше. Марович с Уодъл, Найдоски срещу Папен... Имахме играчи за отбрана. Идваха до нашето наказателно, центрираха, държаха топката, но не направиха много. Макар че и ние не успяхме да създадем някакъв шанс. Олимпик ни държеше в нашата половина, доста. Почнах да гледам часовника на таблото... Ух, това ще завърши наравно както в Стяуа когато играх срещу Барселона. Сега отиваме на продължения. Гледам после, първото минало. Ух, пак дузпи. Тогава ми дойде мисълта: може би пак ще спечеля с дузпи? Още не размислях дали ще изпълня. Макар че в Югославия тогава се биеха дузпи всеки път когато се завърши наравно, две точки за победа, една за победа с дузпи. И аз непрекъснато изпълнявах. Сещам се за това, помислям: Пак да стрелям, сега се прецаках. Отивам към дузпата, пулсът: ду-ду-ду! Вкарах гол, Дика крещи: "Браво, Миле, браво, браво". Мисля си: Остави ме, бре. Когато стигнах близо до пейката, тук гледахме дузпите, минах покрай противника, онзи техен бразилец от защитата, Мозер, излиза напред и казва: "Congratulations!" (Поздравления, англ.). Какъв "конграчулейшънс" бре, имаме още да изпълняваме. След мене Михайлович, чак тогава Панчев. Може би искаше да ни предаде лош късмет, не знам. Когато се завърши, отидох да подам ръка на Франц Бекенбауер, той е на пейката.</span></p><p><b><span>Бари, дните преди финала...</span><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622209046300_sta%20stampa%20stampa%20(1).jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="497" data-original-width="800" height="397" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622209046300_sta%20stampa%20stampa%20(1).jpg" width="640" /></a></b></p><b></b><p></p><p><span>Спомням си подготовките за финала. Бяхме седем-осем дни в карантина. Спомням си и че тренирахме някъде в Черна гора, може би Будва, играехме приятелски мачове с местните клубове, пътувахме с автобус по онези хълмове, голи камъни, започва сняг... Жота Антонийевич каза: "Еее, това е знак за успех. Такова нещо Черна гора не е виждала. Това е късмет". Когато после спечелихме купата си спомних за това. Имаше право. Някакъв знак от бога.</span></p><p><span><span></span></span>Аз бях научен на карантина. В Румъния карантината беше всеки ден. Когато играхме в Европа седем дни. В румънското първенство два дни. Петък на тренировка, карантина до неделя. Всеки мач. Бях научен. В Звезда не беше така. Вечеряш в събота, тогава влизаш в карантина, след мача отиваш вкъщи.</p><p>Спомням си когато тичахме на етапи, непрекъснато питаха: Дейо, всичко наред ли е, добре ли си? Ти ако усетиш нещо, спри, недей да форсираш. Така беше и при Люпко и при Шеки.</p><p>Говореха ни да отпочиваме, телевизорите да гасим по-рано. Един ден не го направихме, някой не го направи. Дойде контрола, не знам при кого. Чухме малко приказки, разправия: "Що не гасите?" Гледаме телевизия. Десет часа е. Тук имаше малък бунт. Всички в коридора: "Оставете ни да гледаме ТВ", имахме още три или четири дни до мача. Разгорещи се малко, имаше разправия. На следващия ден Джая ни вика на среща, Цветкович беше тук... Седим, започнаха да ни критикуват: "Не сме се разбирали така, какво мислите вие, не може така! Кой започна пръв?" И тогава не знам, беше този, беше онзи. Вдигнах и аз ръка: "И аз бях, излязох навън да видя какво става". Джая говори и ми казва: "Миле, и ти ли беше? Искаш оттук да те пращам за Румъния? Ти искаш да протестираш?" Казах: "Не съм, само излязох да видя какво се случва."</p><p><b>Шампиони...</b></p><p>Имахме опитни играчи, играли са в Купата на УЕФА преди това. През онази година в която нямах право да играя, когато играха срещу Кьолн, 2:0 в Белград, там изгубиха с 0:3. Същите играчи горе-долу. Мисля, че Савичевич не игра против Кьолн. Той беше войник точно когато аз пристигнах. След това дойде Михайлович от Войводина. Тук беше Шабанаджович, па се появи Югович, по-млад от нас. Беше страшен. Играеше пред нас в отбраната. Тичаше, отнемаше топката, знаеше да играе. Срещу Байерн как игра, па в Токио после, най-добрият играч в мача за Междуконтиненталната купа. Получава наградата, викат ме и мен на онзи подиум, Владица Попович ми казва: "Иди, вземи, това е за тебе." Защо сега мене ме викат, защо аз? Югович вече държи признанието. А мене ме викаха да ми дадат някакво знаменце, че съм играл два пъти за Междуконтиненталната купа. Тъй като бях и със Стяуа.</p><p>И останалите, Марович, Шабанаджович, Радинович непрекъснато ходеше напред, Бинич - пуф, изчезна! Напред да не говоря. Люпко повече говореше с нас, със защитниците, със средата, ние да затворим, да играем бързо. С нападателите не говореше много. Дейо, Панчев, Михайлович, Роби... Знаеше, че веднъж, два или три пъти ще минат, тук нямаше грешка. Сега като погледнеш, имаше го онова 1:1 против Грасхопърс в началото, но до Байерн се виждаше разликата в класата... Ние не загубихме нито един мач в Европа през този сезон.</p><p>Имахме играчи. Като сложат крак върху топката. Трябваше да си много внимателен да не те мине с дрибъл. Спомням си Дейо в Дрезден... Умеехме понякога да го критикуваме, защото губеше много топки, па спре, чака докато ние търчим като я загуби. Но когато му се играе... В Дрезден изтича близо 30 метра, премина трима, буп - гол. После още един, дум-дум, не бяхме завършили мача, техните привърженици побесняха, чупеха всичко...</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/FKptUR_w6_U" width="320" youtube-src-id="FKptUR_w6_U"></iframe></div>Имахме отбор. Имахме колективна игра, но имахме и индивидуалности. А имахме и онези, които знаеха как да използват статични положения. Това много, много ни помогна. Играеш, играеш, играеш... Нарушение... Сложи я Роби - буп, гол! Не трябва да се притесняваш. Играеш, играеш, нарушение, сложи я Михайлович - буп, гол. Сложи я Део - буп, гол. Като погледнеш всички наши мачове, много голове вкарахме от пряк свободни удари.<p></p><p><b>Байерн Мюнхен...</b></p><p>Спомням си атаката за изравняването в Мюнхен. На мен непрекъснато ми говореха още в Стяуа, да не водя топката. Ако играеш с две докосвания - супер. Ако играеш от първо докосване тогава си - футболист. Защитните играчи трябва да играят бързо, средата също. Тези в нападение трябва да дриблират. Аз до Просинечки, той до Бини и - отиде. Панчев на втората греда. Играехме доста по крилата, центрирания постоянно. Панчев знаеше как да застане.</p><p>Тук имахме период на слаби игри, може би и късмет при гредата на Байерн, можеше да бъде и 3:1. Но играхме открито, нападахме, и те и ние. Не се защитавахме. И тогава тази 90-а минута, този автогол... Не знам какво се случи. Техният вратар сгреши, мислеше, че излиза. Не знам как прецени. Лети онази топка, не можехме да предположим, че е във вратата, мислехме, че ще отиде над, не знам какво му беше. Отвори се небето, както каза коментаторът. Това са спортни грешки. Не я докосна.</p><p><b>Либеро...</b></p><p>На мен ми беше много по-лесно като започнах да играя в линия, когато либерото изчезна. Когато си либеро, затваряш и ляво и дясно. Тичах повече. Така имаш позиция, своя страна. Много по-леко ми беше. Като либеро не смееш да правиш шпагат. Трябва да стоиш на крака, да следиш играта, да кърпиш. При това играеш близо до наказателното, всяко нарушение е опасно. А трябва да скочиш, да удариш. Футболът беше малко по-груб тогава. Позволяваше се повече контакт. Гледах някои мачове, Найдоски как удряше... Сега за такива влизания би получавал по два червени картона. Играеше се мъжки.</p><p><b>Празнуването...</b></p><p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622209095728_mile%20i%20ekipa%20(1).jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="510" data-original-width="800" height="408" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622209095728_mile%20i%20ekipa%20(1).jpg" width="640" /></a></b></div><b></b><p></p><p>Оркестър, песни, музика, след това посрещане, пълен стадион. Мисля, че някъде се и стреляше. В Звезда непрекъснато се стреляше. Драгиша Бинич на подготовки ходеше с торба пълна с оръжия. И къса цев и дълга и с една цев и двуцевка. Дейо беше най-пламенен в празнуването, Панчев македонец, също. Имаше и говор, непрекъснато се шегуваше, най-оживен беше, знаеше да вдигне атмосферата. Тогава след Бари дойде автобус. Не беше открит. Директно към стадиона. Стадионът пълен. Ние в ложата. Музика, ние малко говорихме. Тогава слязохме на терена, игра се хоро. До вечерта празнувахме с привържениците. После ни извика президентът. Слободан Милошевич. Всички знаеха моята история. Така пет години по-рано дадох ръка на Чаушеску, после, БУМ, застреляха го. Сега трябва да се ръкувам с Милошевич. Казва ми, кой беше, Стошич: "Недей, бре, да му подаваш ръка, ти на който подадеш ръка..." Така и беше.</p><p><b>Николае Чаушеску (1918-1989)...</b></p><p>При него преди приема имахме тренировка. Как да отидем, как да спрем, с коя ръка да вземем медала, да не вземеш с дясната, па да го прехвърлиш в лявата, това не смееше. Трябваше всички да кажем "Служим на държавата". По ТВ го представяха не знам и аз как силен, като го видях такъв малък и гърбав, приличаше на моя дядо Младжо. В Румъния всичко беше "официале", никакво празнуване както в Звезда. Вечеря, па на спане. Още на самия мач. Спомням си, че имаше кампания: Голям успех и то с отбор без чужденци, само румънци. Един казва: да, да, нямаме чужденци, само румънеца Белодедич, румънеца Хелмут Дукадам, румънеца Ласло Бьольони... Когато ни дадоха купата, нищо, нито заря, нищо. Дадоха ни трофея, хайде да направим кръг, треньорът казва: "Каква обиколка, за кого?". Никой не дойде от Румъния. Не можеха. Дойдоха 20, 15 от тях не се върнаха. На кого да покажем купата? Испаннците вече си отидоха. Вървим към съблекалнята, когато чуваме: "Стяуа, Стяуа". Ей, имаме привърженици. Като видиш, ето ги секуристите. Осем или девет колкото останаха.</p><p><b>Паспортът...</b></p><p>Тук в Сокол, ние на сръбски го наричаме Соколовац, през Нера, има стълби и от вашата и от нашата страна. Това е като от тук до вратата. Тук идват като се празнува Богоявление. От Врачев Гая и ние от Соколовац. Обща служба се провежда тук. Тук се хвърля кръста във водата, само ние не скачаме никога, само сърбите скачат. Сега е така, тогава не беше... Тогава тук се бягаше. Могат книги да се пишат, тук се е писала история. Виждал съм и като са стреляли, видях като хванаха един, който искаше да избяга, па го носиха през селото, за краката и ръцете, един го бие с ботуш. Трудно беше и да дойдеш до Соколовац. Имаше бариери, войници, автостоп, лична карта за Букурещ: Къде отиваш, при кого, дай телефон? Ако нещо се случи... Когато празнувахме 25 години от титлата на Звезда в Бари, помолих не знам кого да ме запознае с Бата Живойнович. Беше и Любиша Самарджич. Отиваме там, казват: "Това е Белодедич, онзи, който избяга от Румъния". Той ме гледа: "Ти си побегнал? Как не са те застреляли на границата?" Не съм побегнал, минах с паспорт.</p><p><b>Системата...</b></p><p>Ядосах се. Исках, беше 1986, веднага след финала, да ми дадат паспорт, моят паспорт. Когато играеш в Стяуа не смееш да държиш паспорта в себе си. Отиваш в чужбина за мач, върнеш се, предаваш паспорта, държат го в клуба. Отивам вкъщи на почивка, искам да посетя семейството в Сърбия, търся: "Дайте ми паспорта". Не го дават. И мама и сестрата, всички отиват при роднините в Сърбия, само аз не смея. Как не смея? Ходил съм там като малък, как сега не смея? Няма, не смеят да ми дадат. Тогава ме извикаха. Някакви високопоставени офицери. Питат: "Къде ще ходиш, кой имаш?" Дадоха ми хартия: "Кого имаш, пиши". Аз пиша:<br />Белодедич Бора, баба Милка, баба Невенка, сестра на баба. Па братя: Деян Стоянович... Онзи ме гледа: "Кой е този Белодедич Бора?" Казвам брат на моя баща. Как брат? Чакай, довежда още двама, разпитват ме там: кой е, как е отишъл? Не знам, бре, трябва да питам дядо, откъде да знам как е отишъл, знам, че там е учил, там се е оженил. Не искаха да ми дадат паспорта.</p><p>Преди това бях до банката да си извадя някакви документи. Отидохме в чужбина, искахме да си осребря чек, да имам. Веднага се обаждат в клуба: "Как е, какво е, а за какво си теглил толкова пари?" Казах: "Това са мои пари, това е моята заплата". "Па да, ама какво ще правиш с толкова пари?" Какво да им кажа сега? Исках да ги обърна в долари, като отидем в чужбина да си купя нещо, дънки някакви. А не можехме да имаме чужда валута. Като минаваме граница, даваш чантата за контрол и те питат: "Имате ли валута?" Ма, какви, откъде валута? А всичко скрито, зашито. </p><p>Мина година или две и отново поисках паспорта. Говорих със сина на Чаушеску Валентин, той беше в клуба... И накрая ме извикаха и ми дадоха паспорта, аз на тях адрес къде отивам в Бела Църква, кога тръгвам, при кого...</p><p>И тогава казах: хайде, вече няма да ви видя никога. Толкова прости бяха.</p><p><b>Секуристи...</b></p><p>Отидох с майка ми и сестра ми. По-голямата сестра и вуйчо Радосав останаха. Него го викнаха когато отидох. Той живееше в Молдава. Викнали го, дали знаел или не. Казва: Някакъв ме хвана за ухото. Що ме пипаш, не съм в село. Баба, неговата майка, баба Дойила, тя знаеше, на нея казах. Нея не я викаха, беше по-възрастна. Но идвали в село да питат.</p><p>Секуритате. Секуристи. Така ги наричаха. Бяха проклети. Ако бягаш - в затвора. А докато стигнеш до затвора.. Бягаха и през Дунав и през Нера. Бягаха и с децата.</p><p>Аз когато после дойдох в Звезда, който побегне - директно към стадиона. И Драган и роднините и Шаца с децата, всички! И Жота ми се обажда: "Миле, ела тук, търси те родата". Кои роднини бре? Гледам, какво се случва с вас? Казват: "Побегнахме". Знаеш ли колко бяха? Какво да правя с вас сега. Няма връщане. За щастие, имах един приятел, побегна с мен, работеше на границата и - избяга с мен. Покойният Илия. Той познаваше хора от ООН, те идваха, говорих и аз с тях, познавах ги, водих ги по ресторанти, помогнах им около интервютата, документите. Па ме питат "Кои са тези?" Аз казвам "Семейството, айде". Бяха в хотел "1000 рози", Авала, тук чакаха, па един за Америка, друг за Канада. Имаше веселба. Прибирам се вкъщи, няма къде да спиш, дошли нови. Избягали.</p><p><b>Цървена звезда</b><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622209148792_belodedic,%20miomcilovic,%20pancev%20(1).jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="554" data-original-width="800" height="443" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622209148792_belodedic,%20miomcilovic,%20pancev%20(1).jpg" width="640" /></a></b></div><p></p><p>Звезда е любов от малък. Ние не хващахме румънски канали. Само Телевизия Белград, първи и втори канал. Мачове, европейски, световни първенства. Когато игра Югославия срещу Румъния, в този сокак всички баби бяха пияни. Гледат в центъра, празнуват. Идваха полицаи: "Какво вие, как вие, за кого сте?" Имахме Гробари, обичаха Хайдук, но най-много Звезда.</p><p>Бях с роднина от Бела Църква, Джуро, също Белодедич, не беше роднина с нас, оженил се за наша, имаше име. С него бях. Той беше Гробар. Аз като минах, непрекъснато ми говореше: "Хайде да се обадим и на Партизан, ако ти дадат повече отиваш там." Казах: "Остави ме, мани, недей Партизан, отивам в Звезда, ако не им трябвам в Звезда, ще отидем в Партизан" И той все пак се обажда на Партизан, преди Звезда, дойдоха двама. Започна вече да се пише, че съм избягал. И дойдоха двама, питам кои са, дошли от Партизан. Казвам му: "Ти не си нормален, какво да им кажа сега?!" И им казвам: "Знаете ли какво, аз съм звездаш, отивам в Звезда. Ако Звезда не иска да ме приеме, тогава..."</p><p>Преди две седмици седях от другата страна на реката, във Врачев Гай. Чуло се вече. Защото трябваше да се върна за подготовка, а не се върнах. Па дойде треньорът да говори с мен, военното аташе от посолството. Уж всичко ще е наред, ако се върна. Няма връщане! Пазеше ме полиция. Когато се успокои положението, сам отидох в Звезда да разговарям. Когато чаках да вляза в сградата, пристигнах сутринта, седим Джура и аз, още един момък чака там. И чакаме, чакаме. Питат какво чакам? Онзи момък: "Искам да вляза да говоря с директора Джаич, искам да мина проби". Джая после ми каза, че мислели, че и аз съм някакъв такъв, дошъл току така на проби. Този го съблякоха, да го пробват, не с нас, с втория отбор. Не успя. Питам го какво стана, той: "Казаха ми, че е минало добре, но... Ще се обадят."</p><p>Не ме очакваха. При Джая беше онова, кой сте, какъв сте? Аз съм този Белодедич, играл съм за Стяуа, за националния отбор на Румъния. Какво бих искал? Отговарям: "Минах границата, получих гражданство, искам да играя за Звезда, ако може". На никого нищо не е ясно, казва Джая: "Па вие сте печелил и Купата на шампионите?" Пита ме какъв играя, като казах либеро, той каза: "Чудесно, точно такъв ни трябва". Тогава играеше Словенац, след това Бошко Джуровски. Тогава стана, излезе от канцеларията, дойдоха Цветкович и още един, Чеда от Управата. Джая им обясни. Как, какво, какви договори имате? Имаш ли професионален договор в Румъния? Нямам, в Стяуа нямах договор, платен съм по чин, като във войската, аз стигнах до лейтенант, получаваш премии за мачовете. Тук Цвеле ми каза: "Имаш късмет, да имаше професионален договор, не би могъл да играеш докато не завършиш. Ще паузираш година". Аз промених клуба без разрешение. </p><p><b>Дачия...</b></p><p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622209189088_sa%20binicem%202018%20na%20marakani%20(1).jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="530" data-original-width="800" height="424" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/28.05.2021./1622209189088_sa%20binicem%202018%20na%20marakani%20(1).jpg" width="640" /></a></b></div><p></p><p>Тогава ме прехвърлиха, бях в Прокуплье. Полицията, която ме пазеше във Врачев Гай, ми каза: "Белодедич, имаш ли ти някой малко по-далеч от тук?" Имаме казах, къде имате, имаме и в Белград и в Прокуплье: "Е, хайде събирай багажа, ние те пазим като крал тук, минават румънци, спират.." Отивам в Прокуплье, там бяхме три седмици, там тренирах в Прокупац. Тук Борац Бела Църква, имаха отбор, обадиха се, хайде с нас: "Не искам бре, да излизам, не смея да се разхождам тук. Ще дойде някой румънец да ме отвлече, казаха ми да не излизам." В Прокуплье смеех. След това Белград. Там започнах да тренирам със Звезда. </p><p>Идвам за пръв път на тренировка, дойдох с Милко, имах Дачия, гледам къде да я паркирам. Там виждам БМВ, някакви други... Казах: "Уф, това е... Не е като в Стяуа. Там всички карат дачии." Паркирах малко по-далеч... После някой ми каза: "Пази се ти, тук се крадат коли". Всички имаха пистолети. Отиваме на треноривка, обличат се, събличат се, бутонки, пистолети... Казвам: "Къде ще ме крадат? Аз ще паркирам при вас, кой ще открадне Дачия. За какво ми е на мен пистолет?"</p><p><b>Агнешка бригада</b></p><p>Тренирах с първия състав. Играех мачове с втория. Ходехме по селата, за празници, демонстративни мачове, трета лига и такива състави. Наричаха ни агнешка бригада. Хайде, Миле, агнешка бригада, имаме мач... Пижон като ветеран понякога идваше с нас. Не играех със своето име. Под някакво друго. Непрекъсанто ми го сменяха, да не се чува. Па ми говореха да стоя само на своята позиция, да не отивам много в атака, да не види някой, че съм добър, па да започне да се говори. Играем мач, веселба някаква, Велико Градище. И тук имаше един Батин Сима. Загряваме, чичо Симе вика: "Миле, Миле!" Побегнал и той от село. Аз го гледам: "Виж го чичо Симо, отивам да го поздравя." Онези от пейката викат: "Кой е това?!" Казвам "От село, познаваме се." Внимавай, бре, недей да отиваш там.. Чичо Симо пита: "Какъв бре Кръстаич, ти си Белодедич". Аз казвам "Мълчи бе, Симо".</p><p>Когато дебютирах, най-сетне ми прочетоха името, от трибуните се крещеше: "Миле, Миле!" Марович ме обяви, беше обичай, дадоха ми литър ракия, прасе на ръжен. Сърбин в народна носия слиза, целунахме се три пъти и ми даде прасето и ракията. Прасето отнесох на пейката: Дръжте го, недейте да изяждате всичко. След мача го изядохме. Това беше за добре дошъл.</p><p><b>След всичко...</b></p><p>Изгубихме първия мач в Европа, срещу Манчестър Юнайтед за Супер купата, а бяхме по-добри, имахме възможности. И само един мач, на Олд Трафорд. Санкции, па играеш в София, Будапеща... От Токио се връщаме за мач срещу Андерлехт, директно в Будапеща. Победихме. Панчев вкара. Срещу гърците, Панатинайкос, долу, на границата минаваме всички, идват македонците. Панчев го отделиха, чакаме, какво се случва. Чакаме ги, имаше намеси, защото - македонци. На мача, Панчев - буп, два гола! Говорили му: "Недей да се радваш, да провокираш, да им показваш нещо, лакът, нещо." Можехме и тогава... До Сампдория. Водехме 1:0. После... Катанец ни вкара гол, пазеше го Миодраг Раткович. Да бяхме спечелили тогава, отивахме във втори финал...</p><p><b>Автор: </b><i>Деян Станкович</i><br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-29250529285473256472020-12-20T13:25:00.000+02:002020-12-20T13:25:06.781+02:00"Марка": Косово няма играчи родени в своята държава<p> <a href="https://static.mondo.rs/Picture/943055/png/Kosovo" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="601" data-original-width="800" height="481" src="https://static.mondo.rs/Picture/943055/png/Kosovo" width="640" /></a><br /></p><p>Много прах се вдигна след жребия за световните квалификации към Катар 2022 година. Причината е, че националният отбор на т.нар. Косово беше изтеглен в група с чак три селекции чиито държави не признават южната сръбска област като самостоятелна държава.</p><p>Това са Гърция, Грузия и Испания, а много се говори точно около испанците и техните случаи с Каталуния и Баския, от които втората област иска свой национален отбор. Сега в испанските медии се появи и пропагандна история за националния отбор на Косово.</p><p>В текст под заглавие "Косово: отбор който няма играчи родени в непризнатата държава", испанската "Марка" се занимава с един от противниците на Испания на пътя към Мондиала.</p><p>Разбира се, когато става въпрос за Косово, в текста има и много политика, има и изявления на играчи, които са в селекцията на непризнатата държава, която е член на ФИФА и УЕФА от 2016 година.</p><p>"Нито един играч в отбора на "Косово" не е роден в своята държава. Поне не в държавата, която обяви своята независимост на 17 февруари 2008 година. Голяма част от играчите са дошли на бял свят в изгнание, в Швейцария или Швеция. Останалите са дошли на този свят в "косовски" градове, но когато територията е принадлежала на Сърбия или Югославия. Ще трябва да почакаме още няколко години, докато тази селекция не получи първи играч роден в самостоятелно Косово", пише в увода на спорния текст на "Марка".</p><p>Въпреки че официален Мадрид продължава да не признава "Косово" като самостоятелна държава, в текста на испанския вестник рядко може да се усети, че случаят е такъв.</p><p>"Косово звучи като война, изгнание и смърт. От векове. От 15 юни 1389 година (испанците ползват датата по стария календар, б.р.), Османската империя побеждава сръбския княз Лазар Хребелянович. Сърбите са станали васали на султан Мурат. Днес, Сърбия празнува своя национален празник в деня на тази загуба, която е била начало на опасно място, което никога не е преставало да бъде глобална опасност", пишат испанците.</p><p>В продължението на текста се говори за историите на националите на "Косово".</p><p>Една такава е на Ведат Муричи, играч роден в Призрен през 1994 година.</p><p>"През първите четири години познава само шума на калашници или ракети и викове на отчаяние. По 50 души са спали в един локал върху кашони от бутилки. Неговата храна са били само хляб и лук. Той си спомня сръбските войски, които влизат в неговата къща и дават на неговото семейство два часа да избягат преди да "изтрият" цялото население", пишат испанците сякаш са били там.</p><p>"Аллах ни пазеше", говори Муричи докато си спомня колко близо е бил до границата с Албания.</p><p>Тук е историята на Милот Рашица, футболист роден във Вучитрн или Вущри, на албански, както се нарича този град в текста. За него се разказва, че е отраснал в Косовска Митровица докато Витес не го открил и не му дал възможност за начало на кариерата. </p><p>В продължението на текста се обръща все повече внимание на пътя на националния отбор на Косово от 2016 година когато УЕФА и ФИФА противно на своите устави приели членство и как се е събрала първата селекция на "Косово".</p><p>Споменава се и фамозният мач Сърбия - Швейцария от СП 2018, когато Гранит Джака и Джердан Шакири провокираха сръбските играчи със символа на албанския орел...<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-70497647492721002572020-12-16T10:49:00.003+02:002020-12-16T10:49:13.334+02:00Един е Терзич, 38-годишният балканец начело на Борусия (Дортмунд)<p> <a href="https://image.dnevnik.hr/media/images/1296x640/Dec2020/62002728-edin-terzic.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="395" data-original-width="800" height="316" src="https://image.dnevnik.hr/media/images/1296x640/Dec2020/62002728-edin-terzic.jpg" width="640" /></a><br /></p><p>Люсиен Фавре е минало в Борусия (Дортмунд). След шокиращото поражение от Щутгарт (1:5), швейцарския специалист беше уволнен, а отбора до края на сезона ще води Един Терзич.</p><p>Терзич е роден в немския град Менден през 1982 година. Има босненски корени от баща си и хърватски от майка си. Споменава се като немско-хърватски треньор заради двойното гражданство, а в неговия профил в Трансфермаркт в раздела националност стои - хърватин.</p><p>Кариерата като играч прекарва в ниските дивизии, а на трениране и скаутиране се посвещава през 2010 на 28 години в младежките категории на Борусия (Дортмунд) в ерата на Юрген Клоп.</p><p>Три години по-късно става помощник на Славен Билич. За пръв път работи с Билич по време на Евро 2012, когато за тогавашния селекционер на "ватрените" прави анализ на противника преди мача с Ирландия, който Хърватия печели с 3:1.</p><p>Като помощник на Билич работи общо четири години - по две в Бешикташ и Уест Хем. В Англия след 18-месечно обучение получава и УЕФА Про лиценз.</p><p>В Борусия се завръща през 2018 като втори помощник на Фавре. Първият напусна заедно с Фавре, така че Терзич получи възможност да покаже какво може.</p><p>Немските медии пишат, че Борусия (Дортмунд) вече има договор с треньора на другата Борусия, онази от Мьонхенгладбах - Марко Розе.</p><p>Настоящият състав на Розе одушеви Европа с игрите си в Шампионската лига, в която минаха група с Реал и Интер. Би трябвало да поеме жълто-черната Борусия след края на сезона, а дотогава ще я води Терзич. <br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-52095960639304736682020-12-14T18:15:00.002+02:002020-12-14T18:26:20.257+02:00Обувките на Юрген Клоп са твърде големи за запълване<p> <a href="https://static.dw.com/image/52678373_303.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" src="https://static.dw.com/image/52678373_303.jpg" /></a><br /></p><p>След две пропуснати за малко възможности за титлата, уволнението на Люсиен Фавре не беше трудно решение. Да си добър треньор не е достатъчно в Дортмунд, трябва да носиш жълто и черно на ръкава си, пише Оливия Герстенбергер.</p><p>Не бяха петте гола, които завърналият се в елита Щутгарт вкара на Роман Бюрки, които струваха работата на Люсиен Фавре. Отдавна беше ясно, че неговият престой в Дортмнуд няма да продължи след края на сезона, когато договорът му изтичаше. Имената на възможните наследници кръжат от месеци. Но без значение кой ще бъде, този човек няма да пасне така добре както Юрген Клоп го направи - световна класа треньор със сърце което бие в жълто и черно.</p><p>Люсиен Фавре е един от най-добрите в своята категория. Той стабилизира клуба след труден период с две смени на треньора. Успешно наложи редица млади таланти и завърши втори в Бундеслигата два пъти - но не успя да донесе титлата, която Дортмунд толкова много желае. Дори през сезон 2018/19, когато Дортмунд завърши първата половина на сезона с осем точки преднина пред големия противник от Мюнхен, отново Байерн спечели всичко накрая.</p><p><b>Не е за "големи точки"</b></p><p>Факт е, че когато нещата бяха на косъм, Дортмунд се провали под ръководството на Фавре, особено в дуелите с Байерн, след които битката за титлата предимно беше решена и през този сезон и през миналия. В началото на миналия сезон, отборът изрази амбиции рядко казвани на глас преди, обявявайки че нищо освен титлата не се приема. Както всички знаем, резултатът беше второ място.</p><p>Контузиите не са извинения, дори сегашната липса на Ерлинг Халанд очевидно да тежи много. Но е повече от головете на норвежеца, което липсва на Борусия. Да играеш с Марко Ройс като централен нападател, позиция, която никога не е била най-добрата за него очевидно не е най-доброто тактическо решение. И въпреки това Фавре упорито избра да се придържа към него.</p><p><b>Няма лесен отговор</b></p><p>Също така стилът на педантичния швейцарски тактик доведе до неговото падение в Дортмунд. Фавре е всичко, но не е и гласовит мотиватор, той не е вдъхновяваща фигура за привържениците или играчите си. И избягването на риск е неговото презиме. Това също повлия над много талантлива група от играчи, които в резултат бяха много колебливи на моменти, и през повечето време се представяха под техния потенциал.</p><p>Всичко това не убягна на хората от региона Рур, където се намира Дортмунд. Те изискват футбол на "пълна газ", пълен с емоции и успех - и над всичко 100% ангажираност. Смесица от ентусиазъм и алчност. Точно както в дните на Юрген Клоп.</p><p>Сянката на Клоп надвисва в голям размер над Вестфаленщадион, не на последно място, защото изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоаким Ватцке все още бълнува за него. Привържениците също копнеят за вълнуващ стил на игра и харизматичен треньор, който носи жълто и черно на ръкава си. Но докато отговорът на треньор на Борусия на равенство е: "Точката винаги е добре за мен", какъвто беше случаят след 1:1 срещу Франкфурт преди седмица, те няма да са доволни.</p><p>Единственият оставащ въпрос е: Кой ще дойде? Няма много треньори от калибъра на Фавре на пазара. Силно рекламираният Юлиан Нагелсман ще трябва да бъде откупен от РБ Лайпциг. Идеалният кандидат, Ралф Рангник, изобщо не е популярен сред привържениците. Не се заблуждавайте: бордът на Борусия им е разрешил работата; трябва да намерят треньор, който може да върне ентусиазма и успеха на терена. Някой, който може да извърви значителния път към запълването на обувките на Юрген Клоп.<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-92163881441098557712020-12-14T17:29:00.002+02:002020-12-14T17:29:17.830+02:00Сърбия уволни Тумбакович<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/825x464/News/Image/2020_12/1607956721414_tumba.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="450" data-original-width="800" height="360" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/825x464/News/Image/2020_12/1607956721414_tumba.jpg" width="640" /></a> <br /></div><p></p><p>Постът селекционер на националния отбор на Сърбия от днес е свободен. Изпълнителният комитет на Футболния съюз на Сърбия гласува за смяна, както се казва "прекратяване на договора по взаимно съгласие" с Любиша Тумбакович на днешното заседание. </p><p>"Орлите" ще бъдат без селекционер, тъй като ФСС още не е успял да намери нов стратег или да договори условията с него. Следващият мач е чак през март догодина, а в сръбската футболна централа смятат, че има време да се намери подходящия човек, който би повел отбора в световните квалификации.</p><p>Така след година и половина безславно завърши мандатът на Любиша Тумбакович на поста селекционер. Дълго, почти 20 години фигурира като кандидат, а когато получи шанс - не успя. Ако за неуспеха в квалификациите за Европейското първенство не може да му се брои като провал, защото пое състав в много трудно положение след катастрофата срещу Украйна, то пълният провал и поражението от Шотландия насред Маракана във финалния бараж е.</p><p>Имаше повече от година Тумбакович да подготви състава за двата мача от плейофите в Лигата на нациите, с Норвегия в Осло беше почти съвършен, а когато всичко трябваше да завърши с победа над Шотландия, която никой не поставяше под въпрос, "орлите" изиграха скандално лош мач, в който и до продълженията достигнаха с гол в последната минута.</p><p>Този грях на Тумбакович не беше простен и щом съдията свири за край от ФСС дойдоха сигнали, че селекционерът ще бъде уволнен.</p><p>Кой ще е следващият селекционер остава отворен въпрос. Кандидат номер едно е Владан Милойевич, за когото обаче трябва да се плати голяма неустойка на неговия клуб Ал Ахли. Все повече растат шансовете на Саво Милошевич, който преди няколко месеца напусна Партизан с посланието, че никога повече няма да работи в сръбския футбол. Но, не би било първи, нито втори или трети път Милошевич да си промени мнението.</p><p>В Съюза са готови да преговарят и с кандидати от чужбина, макар че двамата досегашни чужденци селекционери на пейката на Сърбия бяха тотални грешки, Дик Адвокат не изчака и до половината на квалификациите на скамейката.</p><p>Който и да се хване за работа след Тумбакович ще има пъклено тежка задача, защото първите два мача на пейката може и да са решаващи в надпреварата към Световното първенство, защото Сърбия през март първо посреща Република Ирландия, а само четири дни по-късно Португалия. Всичко освен четири точки би довело "орлите" до ситуация още след 180 минути игра да са в изоставащо положение.<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-19281783731270115092020-12-14T16:32:00.001+02:002020-12-14T16:32:06.034+02:00Джаич: Лакомство за привържениците<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.crvenazvezdafk.com/thumbs/upload/News/Image/2020_12//540x_850_5fd76e067258a.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="363" data-original-width="540" src="http://www.crvenazvezdafk.com/thumbs/upload/News/Image/2020_12//540x_850_5fd76e067258a.jpg" /></a> <br /></div><p></p><p> Почетният президент на Цървена звезда Драган Джаич сподели първите впечатления след жребия за 1/16-финалите на Лига Европа. Червено-белите на 18 февруари на Маракана ще посрещнат отбора от Милано, докато седем дни по-късно ще бъде изигран реваншът.</p><p>- Преди началото на жребия за 1/16-финалите в Лига Европа казах, че всички потенциални противници са тежки. Това са клубове, които имат феноменални резултати в своите държави, които са ги довели до участие в Европа. Що се отнася до Милан, става дума за голям клуб, тази година е във възход в италианския футбол, след няколко години в които нямаха доминираща роля. Противникът за нашите привърженици, но и за Европа е голямо име. Много би означавало за нас, ако можем да играем пред публика - изтъкна Драган Джаич.</p><p>Третата звезда на Звезда не крие задоволството заради факта, че треньорът Деян Станкович отлично познава италианския футбол и точно това смята за голямо предимство.</p><p>- Що се отнася до самия изход е рано да се говори за това. Цървена звезда се е срещала с Милан и е правила добри мачове, всички си спомнят тези срещи. Най-важното в този момент е, че сме в 1/16-финалите на Лига Европа и присъстваме между най-големите европейски отбори. За играчите такива мачове ще означават много и ще придобият опит. Предимство е, че нашият треньор Деян Станкович е провел толкова години в италианския футбол, когото отлично познава и сигурно ще направи Цървена звезда достоен противник на Милан. Футболът по тези пространства винаги е в изоставащо положение спрямо европейския, заради големите паузи. Вярвам, че Деян Станкович ще подготви отбора по добър начин и ще дочака мача готов - заключи Драган Джаич. <br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-2072986618202600412020-12-14T16:18:00.002+02:002020-12-14T16:18:39.104+02:00Мркела: Ще направим всичко да поднесем изненада<p> <a href="http://www.crvenazvezdafk.com/thumbs/upload/News/Image/2020_12//540x_850_5fd76a79a74fb.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="377" data-original-width="540" src="http://www.crvenazvezdafk.com/thumbs/upload/News/Image/2020_12//540x_850_5fd76a79a74fb.jpg" /></a></p><p></p><p>Спортният директор на Цървена звезда Митар Мркела, след края на жребия за 1/16-финалите в Лига Европа, сподели очакванията по повод дуела с Милан. Сръбският спортен директор имаше възможността като играч да премери сили с отбора на Милан, но напомни, че това са били различни времена, както и че вярва, че отборът на Деян Станкович ще опита всичко да направи изненада. </p><p>- Първо трябва да се каже, че е много хубаво чувството, че сме в хубава компания и че Цървена звезда играе против един толкова голям клуб какъвто е Милан. Получихме много силен отбор, преди всичко атрактивен. Този отбор на Милан е вероятно най-добрият в последните 10 години, първи са в класирането в Серия А, играят добър футбол и са голям фаворит за класиране напред. Звезда през историята е умеела да играе добре срещу фаворити и да ги изненада. Ще се опитаме да използваме и Маракана и всички предимства, а преди всичко това, че Деян Станкович познава италианския футбол и клуб като Милан и съм сигурен, че ще има изненада за един толкова силен състав - сподели Мркела.</p><p>Спортният директор имаше възможността и като играч да премери сили с отбора от Милано.</p><p>- Това беше различно време. През 1988 година Милан вероятно беше най-силен в своята история, като от тази година нататък спечели три титли на Европа подред и тогава успяхме да изиграем два равноправни мача и може би им бяхме най-трудния съперник в този период. Тогава в Белград се класираха след дузпи. Сега са други времена, разликата между богатите и бедните е много по-голяма отколкото в онзи период. Отборите от петте най-силни първенства в Европа изпъкват и имат наистина огромни бюджети и отлични състави. Футболът остана футбол и ще се опитаме да направим всичко отново да бъдем отбор, който може да сътвори изненада - подчерта Мркела.<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-67928220795573358102020-12-14T16:01:00.001+02:002020-12-14T16:01:05.654+02:00Станкович: Чака ни спектакъл, надявам се с привърженици<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.crvenazvezdafk.com/thumbs/upload/News/Image/2020_12//540x_850stankovic_5fd7606800aad.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="430" data-original-width="540" src="http://www.crvenazvezdafk.com/thumbs/upload/News/Image/2020_12//540x_850stankovic_5fd7606800aad.jpg" /></a></div><br /><p></p><p>Цървена звезда в 1/16-финалите на Лига Европа ще премери сили с италианския Милан, а впечатленията след жребия в Нион сподели треньорът на сръбския колос Деян Станкович, който е наясно, че го чака двубой с отличен отбор.</p><p>- Силен противник. Вчера гледах мача между Милан и Парма, в който Парма игра феноменално, но Милан през цялото време доминираше. Лидери са в класирането в Серия А, а не трябва да се хабят приказки за тяхната история и какъв фактор са в европейските турнири. В последните няколко години преминават през промени, но впечатлението е, че през този сезон намериха равновесие. С Пиоли получиха доста, той е отличен треньор. Ще бъде спектакъл, нямам дилема. Бих искал нещо да се промени дотогава що се отнася до привържениците. Ако можем да играем на пълна Маракана... Това е нещото което желаем - започна Станкович.</p><p>Старши треньорът уважава следващия съперник в Лига Европа, но не се плаши от двубоя.</p><p>- Те ще продължат да играят в първенството, а нас ни чака пауза и възможност да се подготвим по-добре. Ще сме по-свежи, ще направим и подготовка. Отново, Милан е добър състав, чакат ни два мача, ще се надиграваме. Реалист съм в живота, наясно съм, че нямаме право да заплашваме, но няма да се откажем. Ще търсим нашите възможности и "ще бъде борба непрестанна" - заключи Станкович.<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-73519206576419386242020-12-08T10:33:00.002+02:002020-12-08T10:33:08.920+02:00Невиждано: По невероятен начин спряха контра за победа<p> <a href="https://image.dnevnik.hr/media/images/1296x640/Dec2020/61998850-elfsborg-aik.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="395" data-original-width="800" height="316" src="https://image.dnevnik.hr/media/images/1296x640/Dec2020/61998850-elfsborg-aik.jpg" width="640" /></a><br /></p><p>Шведски футболисти не се прославиха с честна игра.</p><p>Невероятен неспортен ход беше видян в шведската Алсвенскан първа лига в мача между Елфсборг и АИК.</p><p>Било е 2:2 и полека изтичало добавеното от съдията време когато Елфсборг тръгнал в контра след един неуспешен ъглов удар за АИК.</p><p>Играчите на АИК мислели, че ще получат още един ъглов след скока, но съдията отсъдил различно, а отборът на Елфсборг опитал да изиграе бързо нападение за победа.</p><p>Междувременно АИК спрял атаката по невероятен начин. Елфсборг тръгнал в нападение с нова топка, а АИК задържал старата в игра. Изпълнителят на ъгловия удар подал на съотборник, който изстрелял топката към играча, който владеел другата и за малко да уцели "истинската".</p><p>Не знаем колко е въздействал над неуспешния дрибъл и изгубената топка на Елфсборг фактът, че втората топка изведнъж влязла в зрителното поле на играча, но е факт, че контрата накрая пропаднала. Себастиян Ларсон получил жълт картон за забавяне на играта.</p><p>За да бъде още по-интересно, това е бил последен кръг без значение откъм резултат за двата състава. <br /></p>
<div style="height: 0px; padding-bottom: 56.25%; position: relative; width: 100%;"><iframe allowfullscreen="" frameborder="0" height="100%" src="https://streamable.com/e/aainff" style="height: 100%; position: absolute; width: 100%;" width="100%"></iframe></div>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-79208417420271557652020-11-30T11:20:00.000+02:002020-11-30T11:20:53.653+02:00Колите на Марадона: От 128 до единствено Ферари<p> <a href="https://static.mondo.rs/Picture/934158/jpeg/maradona-fiat" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="600" data-original-width="800" height="480" src="https://static.mondo.rs/Picture/934158/jpeg/maradona-fiat" width="640" /></a><br />Докато целият свят си спомня Диего Марадона на терена, но и извън него, в интернет се появи и история, която малко прилича на виц, но не е.</p><p>Един от първите автомобили, които Марадона притежава е един от най-популярните на Балканите - Фиат 128, произвеждан в Югославия под името Застава.</p><p>И въпреки че прилича на анекдота от филма "Като порасна ще бъда кенгуро" за Габриел Батистута и Югото, това е истина.</p><p>Марадона при пристигането в Барселона през 1982 година си купува нова "осмица"! Така показва, че невинаги търси престиж или лукс, защото е купувал автомобили, които са му вършели работа. По-късно има и Рено Фуего, Форд Сиера и Мини Купър.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/110603547_1860883647410389_7077845397612086548_n.jpg?_nc_cat=110&ccb=2&_nc_sid=110474&_nc_ohc=U8OtHFeGniYAX9yWypn&_nc_ht=scontent-sof1-1.xx&oh=65b1f26def6bc20ac159691bfd29a300&oe=5FE93E32" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="800" data-original-width="629" height="640" src="https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/110603547_1860883647410389_7077845397612086548_n.jpg?_nc_cat=110&ccb=2&_nc_sid=110474&_nc_ohc=U8OtHFeGniYAX9yWypn&_nc_ht=scontent-sof1-1.xx&oh=65b1f26def6bc20ac159691bfd29a300&oe=5FE93E32" width="503" /></a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/110842757_1860883704077050_5827462926335934913_n.jpg?_nc_cat=107&ccb=2&_nc_sid=110474&_nc_ohc=SzN6_mnL7UQAX9A1J7f&_nc_ht=scontent-sof1-1.xx&oh=5142d62f4e2afca88c3c5eb1fdcb61f4&oe=5FE9F15A" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="529" data-original-width="720" height="470" src="https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/110842757_1860883704077050_5827462926335934913_n.jpg?_nc_cat=107&ccb=2&_nc_sid=110474&_nc_ohc=SzN6_mnL7UQAX9A1J7f&_nc_ht=scontent-sof1-1.xx&oh=5142d62f4e2afca88c3c5eb1fdcb61f4&oe=5FE9F15A" width="640" /></a></div><br /><p></p><p>Първият автомобил на Диего е Порше 924, което купува втора ръка в Аржентина.</p><p>Но може би най-много се говори за неговото Ферари. Него го купува когато пристига в Неапол, в родината на Ферари.</p><p>Но Марадона не би бил Марадона, ако не иска нещо различно - черно Ферари! Опитали да му обяснят, че Ферари може да бъде само червено, говори се, че легендарният "Комендаторе" Енцо Ферари му обяснявал, че черният цвят не върви на тези коли, но аржентинецът не го послушал.</p><p>Накрая купил и получил единственото Ферари в черен цвят:<br /></p>
<blockquote class="instagram-media" data-instgrm-captioned="" data-instgrm-permalink="https://www.instagram.com/p/CD_xJYyqkAI/?utm_source=ig_embed&utm_campaign=loading" data-instgrm-version="13" style="background: rgb(255, 255, 255) none repeat scroll 0% 0%; border-radius: 3px; border: 0px none; box-shadow: rgba(0, 0, 0, 0.5) 0px 0px 1px 0px, rgba(0, 0, 0, 0.15) 0px 1px 10px 0px; margin: 1px; max-width: 540px; min-width: 326px; padding: 0px; width: calc(100% - 2px);"><div style="padding: 16px;"> <a href="https://www.instagram.com/p/CD_xJYyqkAI/?utm_source=ig_embed&utm_campaign=loading" style="background: rgb(255, 255, 255) none repeat scroll 0% 0%; line-height: 0; padding: 0px; text-align: center; text-decoration: none; width: 100%;" target="_blank"> <div style="align-items: center; display: flex; flex-direction: row;"> <div style="background-color: #f4f4f4; border-radius: 50%; flex-grow: 0; height: 40px; margin-right: 14px; width: 40px;"></div> <div style="display: flex; flex-direction: column; flex-grow: 1; justify-content: center;"> <div style="background-color: #f4f4f4; border-radius: 4px; flex-grow: 0; height: 14px; margin-bottom: 6px; width: 100px;"></div> <div style="background-color: #f4f4f4; border-radius: 4px; flex-grow: 0; height: 14px; width: 60px;"></div></div></div><div style="padding: 19% 0px;"></div> <div style="display: block; height: 50px; margin: 0px auto 12px; width: 50px;"><svg height="50px" version="1.1" viewbox="0 0 60 60" width="50px" xmlns:xlink="https://www.w3.org/1999/xlink" xmlns="https://www.w3.org/2000/svg"><g fill-rule="evenodd" fill="none" stroke-width="1" stroke="none"><g fill="#000000" transform="translate(-511.000000, -20.000000)"><g><path d="M556.869,30.41 C554.814,30.41 553.148,32.076 553.148,34.131 C553.148,36.186 554.814,37.852 556.869,37.852 C558.924,37.852 560.59,36.186 560.59,34.131 C560.59,32.076 558.924,30.41 556.869,30.41 M541,60.657 C535.114,60.657 530.342,55.887 530.342,50 C530.342,44.114 535.114,39.342 541,39.342 C546.887,39.342 551.658,44.114 551.658,50 C551.658,55.887 546.887,60.657 541,60.657 M541,33.886 C532.1,33.886 524.886,41.1 524.886,50 C524.886,58.899 532.1,66.113 541,66.113 C549.9,66.113 557.115,58.899 557.115,50 C557.115,41.1 549.9,33.886 541,33.886 M565.378,62.101 C565.244,65.022 564.756,66.606 564.346,67.663 C563.803,69.06 563.154,70.057 562.106,71.106 C561.058,72.155 560.06,72.803 558.662,73.347 C557.607,73.757 556.021,74.244 553.102,74.378 C549.944,74.521 548.997,74.552 541,74.552 C533.003,74.552 532.056,74.521 528.898,74.378 C525.979,74.244 524.393,73.757 523.338,73.347 C521.94,72.803 520.942,72.155 519.894,71.106 C518.846,70.057 518.197,69.06 517.654,67.663 C517.244,66.606 516.755,65.022 516.623,62.101 C516.479,58.943 516.448,57.996 516.448,50 C516.448,42.003 516.479,41.056 516.623,37.899 C516.755,34.978 517.244,33.391 517.654,32.338 C518.197,30.938 518.846,29.942 519.894,28.894 C520.942,27.846 521.94,27.196 523.338,26.654 C524.393,26.244 525.979,25.756 528.898,25.623 C532.057,25.479 533.004,25.448 541,25.448 C548.997,25.448 549.943,25.479 553.102,25.623 C556.021,25.756 557.607,26.244 558.662,26.654 C560.06,27.196 561.058,27.846 562.106,28.894 C563.154,29.942 563.803,30.938 564.346,32.338 C564.756,33.391 565.244,34.978 565.378,37.899 C565.522,41.056 565.552,42.003 565.552,50 C565.552,57.996 565.522,58.943 565.378,62.101 M570.82,37.631 C570.674,34.438 570.167,32.258 569.425,30.349 C568.659,28.377 567.633,26.702 565.965,25.035 C564.297,23.368 562.623,22.342 560.652,21.575 C558.743,20.834 556.562,20.326 553.369,20.18 C550.169,20.033 549.148,20 541,20 C532.853,20 531.831,20.033 528.631,20.18 C525.438,20.326 523.257,20.834 521.349,21.575 C519.376,22.342 517.703,23.368 516.035,25.035 C514.368,26.702 513.342,28.377 512.574,30.349 C511.834,32.258 511.326,34.438 511.181,37.631 C511.035,40.831 511,41.851 511,50 C511,58.147 511.035,59.17 511.181,62.369 C511.326,65.562 511.834,67.743 512.574,69.651 C513.342,71.625 514.368,73.296 516.035,74.965 C517.703,76.634 519.376,77.658 521.349,78.425 C523.257,79.167 525.438,79.673 528.631,79.82 C531.831,79.965 532.853,80.001 541,80.001 C549.148,80.001 550.169,79.965 553.369,79.82 C556.562,79.673 558.743,79.167 560.652,78.425 C562.623,77.658 564.297,76.634 565.965,74.965 C567.633,73.296 568.659,71.625 569.425,69.651 C570.167,67.743 570.674,65.562 570.82,62.369 C570.966,59.17 571,58.147 571,50 C571,41.851 570.966,40.831 570.82,37.631"></path></g></g></g></svg></div><div style="padding-top: 8px;"> <div style="color: #3897f0; font-family: Arial, sans-serif; font-size: 14px; font-style: normal; font-weight: 550; line-height: 18px;"> Вижте тази публикация в Instagram.</div></div><div style="padding: 12.5% 0px;"></div> <div style="align-items: center; display: flex; flex-direction: row; margin-bottom: 14px;"><div> <div style="background-color: #f4f4f4; border-radius: 50%; height: 12.5px; transform: translateX(0px) translateY(7px); width: 12.5px;"></div> <div style="background-color: #f4f4f4; flex-grow: 0; height: 12.5px; margin-left: 2px; margin-right: 14px; transform: rotate(-45deg) translateX(3px) translateY(1px); width: 12.5px;"></div> <div style="background-color: #f4f4f4; border-radius: 50%; height: 12.5px; transform: translateX(9px) translateY(-18px); width: 12.5px;"></div></div><div style="margin-left: 8px;"> <div style="background-color: #f4f4f4; border-radius: 50%; flex-grow: 0; height: 20px; width: 20px;"></div> <div style="border-bottom: 2px solid transparent; border-left: 6px solid rgb(244, 244, 244); border-top: 2px solid transparent; height: 0px; transform: translateX(16px) translateY(-4px) rotate(30deg); width: 0px;"></div></div><div style="margin-left: auto;"> <div style="border-right: 8px solid transparent; border-top: 8px solid rgb(244, 244, 244); transform: translateY(16px); width: 0px;"></div> <div style="background-color: #f4f4f4; flex-grow: 0; height: 12px; transform: translateY(-4px); width: 16px;"></div> <div style="border-left: 8px solid transparent; border-top: 8px solid rgb(244, 244, 244); height: 0px; transform: translateY(-4px) translateX(8px); width: 0px;"></div></div></div> <div style="display: flex; flex-direction: column; flex-grow: 1; justify-content: center; margin-bottom: 24px;"> <div style="background-color: #f4f4f4; border-radius: 4px; flex-grow: 0; height: 14px; margin-bottom: 6px; width: 224px;"></div> <div style="background-color: #f4f4f4; border-radius: 4px; flex-grow: 0; height: 14px; width: 144px;"></div></div></a><p style="color: #c9c8cd; font-family: Arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 17px; margin-bottom: 0px; margin-top: 8px; overflow: hidden; padding: 8px 0px 7px; text-align: center; text-overflow: ellipsis; white-space: nowrap;"><a href="https://www.instagram.com/p/CD_xJYyqkAI/?utm_source=ig_embed&utm_campaign=loading" style="color: #c9c8cd; font-family: Arial, sans-serif; font-size: 14px; font-style: normal; font-weight: normal; line-height: 17px; text-decoration: none;" target="_blank">Публикация, споделена от Italia Refinement ® (@italiarefinement)</a></p></div></blockquote> <script async="" src="//www.instagram.com/embed.js"></script>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-78773114239154368072020-11-30T10:50:00.000+02:002020-11-30T10:50:07.710+02:00Бомбонера се поклони на Диего: Gracias!<p> <a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/825x464/News/Image/2020_11/1606690289562_2020-11-29T213632Z_1679214212_HP1EGBT1O0W7R_RTRMADP_3_SOCCER-ARGENTINA-MARADONA_(1).jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="450" data-original-width="800" height="360" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/825x464/News/Image/2020_11/1606690289562_2020-11-29T213632Z_1679214212_HP1EGBT1O0W7R_RTRMADP_3_SOCCER-ARGENTINA-MARADONA_(1).jpg" width="640" /></a><br /></p><p>Всичко премина под знака на спомена за Марадона в мача от петия кръг на Купата на лигата на Аржентина, турнир, който вече получи името на легендарния ас. Дъщерята Далма беше в ложата на стадиона.</p><p>Два от трите клуба в Аржентина за които Диего Армандо Марадона игра са Бока Хуниорс и Нюелс Олд Бойс. Третият е Архентинос Хуниорс където започва кариерата, изиграва първия мач преди да навърши 16 години. По игра на съдбата, тези два отбора се срещнаха непосредствено след смъртта на големия ас и то в Купата на лигата в Аржентина, прекръстена в чест на според мнозина най-добрия в историята на футбола. </p><p>Популярната Ла Бомбонера, дом на Бока Хуниорс, беше под знака на Ел Пибе, който в отминалата седмица почина от сърдечен удар на 61 години.</p><blockquote class="twitter-tweet"><p lang="es" dir="ltr">Minuto de silencio en el Boca-Newell’s en la Bombonera!!💛💙❤️🖤<a href="https://twitter.com/BocaTVPlay?ref_src=twsrc%5Etfw">@BocaTVPlay</a> <a href="https://t.co/ukROBwup1B">pic.twitter.com/ukROBwup1B</a></p>— Luquiño (@SoyElLuki) <a href="https://twitter.com/SoyElLuki/status/1333182171906011136?ref_src=twsrc%5Etfw">November 29, 2020</a></blockquote> <script async src="https://platform.twitter.com/widgets.js" charset="utf-8"></script> <p>"Gracias", "Bienvinido a tu casa", бяха надписи върху аржентински знамена и синьо-жълтите цветове на Бока Хуниорс. На мача присъства и дъщерята на Марадона Далма. </p><blockquote class="twitter-tweet"><p lang="es" dir="ltr"><a href="https://twitter.com/dalmaradona?ref_src=twsrc%5Etfw">@dalmaradona</a> Amarte es poco💙💛💙 <a href="https://t.co/L3GVdKzaiE">pic.twitter.com/L3GVdKzaiE</a></p>— PasiónXeneize (@Pasion_X12) <a href="https://twitter.com/Pasion_X12/status/1333179712751931392?ref_src=twsrc%5Etfw">November 29, 2020</a></blockquote> <script async src="https://platform.twitter.com/widgets.js" charset="utf-8"></script> <p>След Архентинос Хуниорс, Ел Пибе през февруари 1981 година преминава в Бока Хуниорс и с нея печели титлата през този сезон. Това е единствената шампионска корона за Марадона в родината. През юни 1982 за тогава рекордните 7 600 000 долара преминава в Барселона. След каталунците, Марадона записва най-добрите мачове в кариерата в Наполи, а в Неапол придобива статут на божество.</p><blockquote class="twitter-tweet"><p lang="es" dir="ltr">Gran homenaje de Boca 💙💛 en el palco de Maradona y también de su hija Dalma Maradona <a href="https://t.co/sPAVZ0qIr8">pic.twitter.com/sPAVZ0qIr8</a></p>— Maria💙💛100%lucianera❤️😍 (@lucianera2020) <a href="https://twitter.com/lucianera2020/status/1333179690018811909?ref_src=twsrc%5Etfw">November 29, 2020</a></blockquote> <script async src="https://platform.twitter.com/widgets.js" charset="utf-8"></script> <p>След европейската кариера се върна в Аржентина, подписа за Нюелс Олд Бойс през 1993 година. За този клуб изигра едва пет мача. Заради пропускане на тренировки договорът бързо е разтрогнат, а през 1995 година се върна на Бомбонера където игра с големия си приятел Клаудио Каниджа. В последния сезон на Марадона в Апертура Бока беше втора, зад големия враг Ривър Плейт. На 37-ия си рожден ден през 1997 година, Ел Пибе обяви края на кариерата. Прощалният мач се проведе четири години по-късно на своята Бомбонера, когато се срещнаха Аржентина и остатъка на света. Гаучосите победиха с 6:3, а Диего вкара два гола от дузпи.</p><p>Преди началото на мача между Бока и Нюелс играчите на двата отбора с минута аплодисменти отдадоха почит на големия ас.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/29.11.2020./1606690200362_2020-11-29T213719Z_704877092_HP1EGBT1O277T_RTRMADP_3_SOCCER-ARGENTINA-MARADONA.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="534" data-original-width="800" height="427" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/29.11.2020./1606690200362_2020-11-29T213719Z_704877092_HP1EGBT1O277T_RTRMADP_3_SOCCER-ARGENTINA-MARADONA.JPG" width="640" /></a></div><p></p><p>В началото на март тази година Марадона за последен път беше на Бомбонера, когато гостува с Химнасия Ла Плата, клуб, който пое в края на миналата година. Това беше емоционална вечер за всички. Всичко премина под знака на Марадона, който тогава получи овациите на 50 000 запалянковци на трофейния клуб.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/ZW8hd6scO2o" width="320" youtube-src-id="ZW8hd6scO2o"></iframe></div><br /> <p></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-83906993058589188892020-11-30T10:28:00.000+02:002020-11-30T10:28:28.929+02:00Марадона се появи по стените на Белград<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.politika.rs/thumbs//upload/Article/Image/2020_11///677z381_maradona-grafit.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="381" data-original-width="677" height="360" src="http://www.politika.rs/thumbs//upload/Article/Image/2020_11///677z381_maradona-grafit.jpg" width="640" /></a></div><br />В галерията от рисунки по стените в горната част на Дорчол, квартал на Белград, своето място вчера получи и Диего Армандо Марадона, на стената на сграда на ул. Страхинича бана.<p></p><p>Артистичната почит към футболната икона е подписана от привърженическата група на Партизан "Гробари Дорчол" (ГД).</p><p>Затова Ел Пибе е нарисуван в черно-бял екип, под небе в цветовете на аржентинското знаме.</p><p>В края на краищата, цветовете не са и важни, защото - любовта и уважението не познават нито цветове, нито граници. <br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-38442148698359573872020-11-27T18:58:00.003+02:002020-11-27T19:06:28.497+02:00Савичевич за Марадона: Най-добрият, неповторим - никой нямаше такава страст към футбола<p> <a href="https://www.vijesti.me/data/images/2020/11/26/17/5272489_dejomaradona_ls.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="533" data-original-width="800" height="426" src="https://www.vijesti.me/data/images/2020/11/26/17/5272489_dejomaradona_ls.jpg" width="640" /></a><br /></p>"Отиде си човек, който беляза футбола. Отиде си легенда - сега ще бъде още по-голяма. Той е най-добрият играч, който съм гледал и срещу когото съм играл. Беше единствен и неповторим."<p>Така за Диего Марадона говори Деян Савичевич, най-добрият черногорски футболист на всички времена.</p><p>Марадона от останалите велики играчи се различава по още нещо...</p><p>"Никой никога не е имал такава страст към футбола каквато имаше Диего", каза Савичевич за ТВ Вийести.</p><p>Техните футболни пътища се кръстосаха веднъж - Флоренция, 30 юни 1990 година на Мондиала в Италия.</p><p>"Той беше мой идол. Преди него Платини, но когато се появи Диего, видя се разликата в класите. Да съм искрен, едва чаках да го видя на живо - какъв е, какви са мускулите му, как изглежда, как загрява. Въпреки че имах 24 години, и вече добра кариера в този период, чувствах се както когато бях момче от Будучност, което гледаше играчи от Звезда, Хайдук, Партизан... Беше небрежен, с развързани връзки, чорапи спуснати до глезените, краката му светеха от масло... Беше отпуснат, жонглираше, подтичваше, всички загряваха по един начин, той по друг", каза Савичевич.</p><p>Савичевич и Марадона се запознали лично преди четири години в Катар.</p><p>"Той, Звоне Бобан и аз седяхме и говорихме за всичко. И тогава видях, че всичко което е правил в живота извън футбола е оставило следа в него. Беше спонтанен, нормален, обикновен - беше човечен."</p><p>Савичевич отива в Италия, когато Марадона напуска Наполи и изтърпява наказание от 15 месеца забрана за играене заради употреба на кокаин. Усетил е, обаче, и е добре запознат с величината и наследството което е оставил в Наполи.</p><p>"Чета, че стадионът ще носи неговото име - заслужил е. Той беше синоним на бунта, борбата на юга против севера в Италия. Повечето титли са спечелили Милан, Интер и Ювентус, Наполи с тях две, а винаги е съществувала яма между тези "две Италии". Марадона беше лидер на бедния юг срещу богатия север - и победи. Това неаполитанците не забравят, за тях той беше и остана божество."</p><p>Слушал е истории за него и неговия живот, които му е разказвал Нандо Де Наполи, с който е играл в Милан, а е бил съотборник на Марадона в Наполи.</p><p>"Нандо беше голям приятел на Диего, говорил ми е много за него. Тогава Нандо беше свободен, а Диего оженен, но често идваше при него през нощта, в три-четири часа сутринта, с девойки... "Аз трябва да тренирам в 10, а той идва на зазоряване. Преспи и идва на обедната тренировка. Когато в глухата част на нощта се чуе звук на автомобил - Ферари Тестароса караше тогава - знам, че е той. Често се правех, че не го чувам", разказвал ми е Нандо. Не им е било лесно на неговите съотборници и на тренировките, всички гледаха към него - трудно свиквали, защото е бил чудо", казва Савичевич.</p><p>Нов Марадона трудно ще се появи - неговата способност е, изтъква Савичевич, била такава, че от средняшки отбори създавал шампионски. Това е, казва Савичевич, направил и със селекцията на Аржентина и с Наполи.</p><p>"С него в средняшки отбор - веднага си бил фаворит. Спечели Мондиал с двама-трима съотборници - Буручага, Валдано и може би още един добър играч. Останалите, реално, бяха средно ниво. Същото направи и с Наполи, поне в началото на кариерата в този отбор. Той имаше задвижваща мощ каквато други футболисти, дори и Меси, нямат. Меси наистина е негов наследник, беляза последните 10-15 години, но, ето, не може да направи това което направи Марадона."</p><p>И времената, казва Савичевич, били други...</p><p>"Трудно е да се сравняват епохи. Кой си спомня Мондиала през 1982 година, когато италианците биеха през цялото време. Днес заради такива влизания ще получат три червени картона, а тогава само Джентиле получи жълт. В днешно време има повече мачове, играе се по-бързо, но играчите са защитени. В неговото време се играеше много по-грубо, а съдиите не пазеха асове какъвто беше той - в края на краищата, на него му счупиха крака в Испания."</p><p>Политическите и обществените позиции на Марадона, също така, го различаваха от масовото течение във футбола, изтъква Савичевич.</p><p>"Беше левичар, говореше, че политиците взимат всичко за себе си, а не дават нищо на народа. Аржентина е бедна страна, с много проблеми, а Марадона беше този, който защитаваше бедните, работническата класа, защото произтича от такава среда. И заради това беше обожаван в родината, никога не е бил член на политическа партия, никога не е влизал в политиката, но имаше своите позиции. Всички знаят за неговото приятелство с Фидел Кастро, Ево Моралес..."</p><p>Света напусна наистина впечатляваща личност - любим и спорен, човек, който докосна и рая и ада, но човек, който беше, остана и ще бъде символ на едно време и най-популярния спорт.</p><p>"Докато се играе футбол, който знае нещо за футбола, ще знае за Марадона", заключи Савичевич.<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-41360017295551624092020-11-27T18:05:00.002+02:002020-11-27T18:05:57.142+02:00Шукер за Марадона: Молех се да ми каже нещо в съблекалнята<p> <a href="https://static.jutarnji.hr/images/slike/2020/11/26/f_5859133_1024.jpg?2020-11-26-17-03-58" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="419" data-original-width="800" height="335" src="https://static.jutarnji.hr/images/slike/2020/11/26/f_5859133_1024.jpg?2020-11-26-17-03-58" width="640" /></a><br /></p><p>Давор Шукер е единственият хърватски национал клубен съотборник на Диего Марадона. Изградили са отлични отношения в Севиля, Шукер, докато делили съблекалнята, първоначално го гледал като икона, а по-късно станали приятели.</p><p>Карлос Билярдо е на 82 години и е тежко болен. Неговият брат се появи в аржентинските медии с изявлението, че не иска да му каже, че Марадона е починал, защото не са сигурни, че ще преживее това. Билярдо е селекционер на Аржентина от 1983 до 1990 година. Заедно с Марадона като главен герой и лидер, доведе гаучосите до световната титла през 1986 година и финал през 1990 година. Първата работа след селекционерската пое в Севиля през 1992. Марадона искаше да се върне във футбола след 15 месеца наказание заради положителен резултат на допинг тест през 1991, когато носи екипа на Наполи. Под Везувий вече не се появил, а Билярдо настоявал и успял. Довел го на Санчес Писхуан. Посрещането е било величествено! Харизмата на Диего е била ненадмината.</p><p><b>Веднага сработили</b></p><p>Диего Марадона и Давор Шукер, който игра за този клуб от 1991 година, така станали тандем пълнещ новините. Функционирали добре, но не постигнали очаквания резултат. Севиля завършила на седмо място в първенството. Диего останал майстор, но вече не е бил Марадона от най-добрите дни. Зависимостта от кокаина станала очевидна, а се заредили и други проблеми.</p><p>- Дълго не съм играл футбол и вече не съм най-добрият в света, но продължавам да имам същите мечти както на петнайсет - каза на представянето пред въодушевените привърженици.</p><p>Още в първия мач връзката Марадона - Шукер проработила. Малкия зелен вкарал от пряк свободен удар, а след това асистирал на хърватина за гол. Съперник е бил Байерн. В Севиля тогава играе и Диего Симеоне, бил е интересен отбор. Имали осцилации и по-доброто класиране липсвало. Марадона в 26 мача вкарал пет гола. Шукер стигнал до 15, 13 от тях в Примера.</p><p>- Диего Марадона като момче съм гледал по телевизията, а сега обядвам с него, тренирам и играя в същия отбор. Това е невероятно - казва тогава Шукер.</p><p><b>Тренировка и ферари</b></p><p>- Един ден Диего закъсняваше за тренировка, а тогава дойде със своето Ферари. В отбора имаше отлично настроение, бяхме банда. Когато го видяхме прекъснахме тренировката и отидохме до неговата кола и започнахме да скачаме по нея.</p><p>Шукер описал на испанските журналисти как са си "паснали".</p><p>- Молех се Диего да се обърне към мен в съблекалнята, нещо да ме пита или да ме посъветва. И тогава един ден ми проговори. Беше доста ясен. Каза: "Даворе, не искам да се движиш към крилото, само наведи глава и тичай към противниковата врата. Топката винаги ще дойде до теб, а ти я прати в мрежата. И наистина беше така. Вижте моите голове за Севиля, повечето са вкарани по един и същ начин.</p><p>Една от причините да не постигнат повече е и експлозивният характер на Марадона. Колкото и да е голям като играч, беше и суетен, малко луд когато изгуби контрол. Въпреки гола, който вкара на Англия с ръка през 1986 на Световното първенство и тогава не се изтъкна с честна игра да го признае, много играчи ще кажат, че е бил коректен спортист, винаги готов да помогне на колегите, борец за правата на футболистите. Но, знаеше и да "подивее". Така много пъти се карал с Билярдо, от колкото и години да се познаваха и през каквото и да са преминали заедно.</p><p>Веднъж дори Билярдо го напсувал, а след като го извадил от игра в 53-ата минута в мач с Бургос, на който на полувремето Марадона приел три инжекции срещу болки в коляното, изригнал:</p><p>- Копеле, майка ти е курва - изстрелял тогава към треньора.</p><p>Както със скандал си отишъл от Барселона, сходно се случило и в Севиля. Тогавашният вицепрезидент, а по-късно и президент на клуба Хосе Мария Дел Нидо казал открито:</p><p>- Марадона вече никога няма да може да играе сериозен футбол. </p><p><b>Все пак е можел още</b></p><p>Все пак, след завръщането в Аржентина се появи на Световното първенство през 1994 година. Билярдо го има за син. Затова не смеят да му кажат вестта за смъртта. Вече месеци Аржентина се страхува от най-лошото свързано с Билярдо, а Марадона си отиде преди него. </p><p>Диего в Андалусия остана един сезон. Шукер още три след това. Той асистира, Шукер вкарваше. Все пак остава впечатлението, че можеха повече по отношение на резултатите. Не само, че бяха седми, а имаха чак 41 точки по-малко от шампиона Барселона. Не се пребориха и за Купата на УЕФА. Накрая престоят на Диего на Санчес Писхуан беше повече шоу и спектакъл за медиите отколкото конкретно постижение. Но, Севиля никога не е била по-силно във фокуса. За Шукер този сезон дойде много добре.</p><p>- Марадона е най-големият за всички времена - винаги твърди Шукер.<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-71906085817483598462020-11-27T17:34:00.000+02:002020-11-27T17:34:16.678+02:00Миятович: Имаше такива, които не обичаха Марадона, но не са провели с него и 5 минути<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://www.nedeljnik.rs/wp-content/uploads/2020/11/profimedia-0057305438_Easy-Resize.com_-696x462.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="462" data-original-width="696" height="425" src="https://www.nedeljnik.rs/wp-content/uploads/2020/11/profimedia-0057305438_Easy-Resize.com_-696x462.jpg" width="640" /></a> <br /></div><p></p><p>Легендарният футболист и един от най-добрите нападатели на Югославия Предраг Миятович говори за своите спомени с Диего Армандо Марадона и какво означаваше аржентинецът за футбола.</p><p>"Гледал съм и се запознах с редица големи футболисти, с някои сме се забавлявали, но никой не беше като Марадона. Ценя и уважавам мнението на всеки любител на футбола, но за мен няма дилема: Диего е най-големият за всички времена", каза Миятович.</p><p>Както сподели, в последните години често е бил в контакт с Марадона, дали да се срещнат на живо или да разговарят по телефона, а всеки разговор с него за Педжа е бил "празник". </p><p>- Често ли бяхте във връзка с Марадона?</p><p>- Неговата харизма, мощ, доброта, спонтанност когато в близост усети приятел... Нещо невероятно - изтъкна Миятович.</p><p>"Да, беше най-добрият футболист на планетата, но, беше и фантастичен човек, наясно със своите добродетели и слабости, грешки, готов да утеши, помогне когато е тежко, винаги да е тук за истински приятел, от своя богат, твърде богат опит да извлече думи, които са най-подходящи в дадения момент, думи за окуражаване, подкрепа... Такъв вече не се ражда", допълни Миятович.</p><p>Той каза, че за него е била привилегия да го познава, да е негов приятел.</p><p>"Още не мога да повярвам, че си отиде. А, имаше и такива, които го приемаха различно, само заради това, че не го опознаха, а, да го бяха срещнали, да проведат само пет минути, биха разбрали, чак и за този кратък период, какъв човек е бил с тях, на страна, ще повторя, ненадминатите способности на играча Марадона", каза Миятович.</p><p>"Абсолютно най-добрият. Диего Армандо Марадона. Образ над образите. Легенда над легендите, някой който с появяването си озаряваше обстановката, давайки сила, вяра, любов, усмивка. Марадона. Божество", заключи Миятович.</p><p>"Неповторим Диего. Приятел на своите приятели, който в живота е спечелил много битки, не и, за съжаление, тази в сряда, най-важната. Лека му пръст, бог да прости душата му", каза Предраг Миятович.<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-51594335308377456612020-11-27T16:32:00.003+02:002020-11-27T16:32:32.313+02:00Единственият спасил две дузпи на Диего: Спечелих на бас 100 долара от Марадона и ги пазя<p><a href="https://sportskasecanja.com/wp-content/uploads/2015/10/Tomislav-Ivkovi%C4%87-Odbrana-penala-Maradoni.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="390" data-original-width="800" height="312" src="https://sportskasecanja.com/wp-content/uploads/2015/10/Tomislav-Ivkovi%C4%87-Odbrana-penala-Maradoni.jpg" width="640" /></a><br /></p><p>Някогашният чудесен вратар на загребския Динамо и Цървена звезда беляза кариерата на Марадона - спаси му две дузпи и така влезе в историята като единственият, който е постигал това. <br /><br />Ивкович намерихме в Загреб, веднага след мача между Дугополье и Интер от Запрешич, чийто треньор е.</p><p>"Тъжен съм, че си отиде твърде рано", започна телефонния разговор с Б92 Ивкович.</p><p>"Отиде си бързо, няколко дни след операцията. Мислехме, че всичко ще бъде наред, но се оказа, че не е. Всички знаем какъв живот водеше и доведе себе си в ситуация да си отиде рано. Криво ми е", допълни.</p><p>Ивкович посочи, че Марадона е истински пример за днешната младеж в множество аспекти.</p><p>"Сам реши, жал ми е. От футболна страна, може да е пример, но и как младите не трябва да се държат, като професионалисти, но и като хора. Браво на Диего как от бедно семейство постигна всичко това, но малко го развали с поведението извън терена", припомни Ивкович за известните ходове на Ел Пибе извън терена.</p><p>Ивкович е "свързан" с Марадона. Още от Световното първенство за младежи в Япония през далечната 1979 година, когато се "запознали", а после и с известните мачове между Спортинг (Лисабон) и Наполи през 1989, както и година по-късно между Югославия и Аржентина във Флоренция на СП.</p><blockquote class="twitter-tweet"><p dir="ltr" lang="en"><a href="https://twitter.com/hashtag/Argentina?src=hash&ref_src=twsrc%5Etfw">#Argentina</a> v <a href="https://twitter.com/hashtag/Yugoslavia?src=hash&ref_src=twsrc%5Etfw">#Yugoslavia</a>, Quarterfinal, Florence, <a href="https://twitter.com/hashtag/Italia90?src=hash&ref_src=twsrc%5Etfw">#Italia90</a>: Argentina were leading by 2-1 during the penalty shootout. Then came Maradona's turn, who was stopped by a young Tomislav Ivkovic. A dejected Maradona looked towards heavens. <a href="https://t.co/0mXPRIMmJn">pic.twitter.com/0mXPRIMmJn</a></p>— Faisal Caesar (@faisalyorker1) <a href="https://twitter.com/faisalyorker1/status/1124203694185074688?ref_src=twsrc%5Etfw">May 3, 2019</a></blockquote> <script async="" charset="utf-8" src="https://platform.twitter.com/widgets.js"></script> <p>"Остава в историята, че съм единственият спасил две дузпи, но и в двата случая той се класира напред. Известна е историята от Неапол. Бях със Спортинг и изпълнявахме дузпи. Обзаложих се с Диего на 100 долара, че няма да ми вкара гол. Даде ми ги, с екипа, продължавам да ги пазя в моите книги със спомени", разкрива Ивкович.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/rCtaVMDqZLo" width="320" youtube-src-id="rCtaVMDqZLo"></iframe> <br /></div><p></p><p>А Флоренция? Четвъртфинал на Мондиала и рулетката на дузпите е на страната на Аржентина срещу Югославия, въпреки че Ивкович отново е по-успешен от Марадона.</p><p>"Тогава журналист ме пита "Какво ще стане, ако пак има дузпи?" Отговорих му, че пак ще му я хвана, на което журналистът ми каза, че съм луд. Може пак да заложим, но да отиде при Марадона. Журналистът отиде, но Диего не пожела, защото искаше да се концентрира над мача", спомня си Ивкович.</p><p>И, пак дузпи?</p><p>"Нямаше сили да ме погледне. Казах му "Знам къде ще стреляш и къде отива топката". Закачих го и пак спасих. На практика ми подаде топката", заключи вратарят на Югославия.</p><p>Аржентина тогава изгуби финала от ФРГ с 0:1, което беше своеобразен реванш срещу Марадона и приятели за финала в Мексико четири години по-рано.</p><p>А Югославия пак нямаше късмет. С вероятно най-силният си отбор в историята...</p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/MH7-PtPVz1s" width="320" youtube-src-id="MH7-PtPVz1s"></iframe></div>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-36703635743577998622020-11-26T18:45:00.005+02:002020-11-26T19:07:14.585+02:00Време е мъртвите да разберат каква история пропуснаха<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/825x464/News/Image/2020_11/1606360689023_120589357_3337419156365914_2759959429291466211_n_(1).jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="450" data-original-width="800" height="360" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/825x464/News/Image/2020_11/1606360689023_120589357_3337419156365914_2759959429291466211_n_(1).jpg" width="640" /></a></div><p>Вероятно сте чули за известния надпис на едно гробище в Неапол: "Не знаете какво пропуснахте".</p><p>Повод е била шампионската титла на Наполи в Италия през 1987 година. Първата в историята за клуба от Неапол. Нещо което по състоянието на нещата в Италия не е трябвало да бъде за неугледното население от юга. Но това се случило. Има живи свидетели, които са били толкова щастливи, че трябвало да кажат и на мъртвите.</p><p>Всичко е дошло и отишло с него. Радост и тъга. Щастие и нещастие. Спомени и истории. Той вече не е тук, нито ще бъде, но неговите дела и легенди го надживяха. Издълба се за вечност в сърцето на един град и народ със специфичен манталитет.</p><p>Като слънцето от аржентинското знаме, така Диего Армандо Марадона осветяваше Неапол и запали темпераментните неаполитанци. Щом тогава Везувий не изригна, няма никога... Екстазът в Неапол е бил такъв, че онзи графит на гробището е имал смисъл. Който не е преживял тези години в Неапол с Марадона, е пропуснал най-добрите празненства в историята на града. Казват и в цяла Италия. Никой не знае да празнува като бедните. А той е бил знаме на обезправените и унижените, както хубаво написа д-р Неле Карайлич. Слънце на свободата.</p><p>Дали Меси и Роналдо днес могат да отидат в някоя Фиорентина, Сампдория или Каляри и да спечелят титлата? Не могат. </p><p>Е Марадона успя точно в това. И затова е по-голям. Най-големият.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/26.11.2020./1606369917230_000_Par209741.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="512" data-original-width="800" height="410" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/26.11.2020./1606369917230_000_Par209741.jpg" width="640" /></a> <br /></div><p></p><p>Наполи две години преди идването на Марадона едва успява да се спаси от изпадане от лигата. А говорим за италианска лига, която убедително е най-силната в света. Платини и Юве с половината национален отбор на върха на мощта. Берлускони бързо ще купи Милан и ще започне да създава династия. Твърде силна Рома с Фалкао, Анчелоти, Серезо, Джанини... Интер с Румениге, Алтобели, Дзенга, Бергоми... Най-добрата Верона в историята.</p><p>И бедният Наполи, който се бори за оставане.</p><p>Истинско чудо е как този и такъв Наполи изобщо успя да доведе Диего. Не бяха богати и мощни. Но имаха късмет, че той беше нещастен в Барселона, че се скара с президента Нуньес, че остана без пари, че го чакаше тримесечно наказание и беше известен като мързеливец, който обича нощния живот. Това последното не е било никакъв проблем за неаполитанците да го доведат. Дори им харесвало. Те са желали такъв човек. А после и футболист. Само такава семка "там долу" е можела да покълне.</p><p>Марадона е израснал в квартал без вода, без асфалт, обкръжен от бедност. Винаги е бил на страната на по-слабите. Чак и когато е избирал големи клубове, вървял на контра. Не стана "милионер" в Ривър, а герой на работническата класа на Бока. Не отиде в кралския Реал, а в сепаратистичната и инатлива Барселона.</p><p>Неапол е бил точно това което е било нужно на Диего. Най-големият беден град в Италия. Символ на предизвикателния и емоционален юг на Италия. Арогантните северняци винаги са ги виждали като мързеливци, крадци и мафиоти, които живеят на гърба на държавата. Неаполитанците са гледали на тях като богати и емоционално осакатени сноби, които не се интересуват от нищо освен парите. Истината е някъде по средата, обобщенията никога не струват.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/KGm-Ak9jDiQ" width="320" youtube-src-id="KGm-Ak9jDiQ"></iframe> <br /></div><p></p><p>Тогавашният президент на Наполи Корадо Ферлаино е бил живописен тип, когото привържениците обичали и мразели. Усетил възможността, че може да доведе Марадона. Искал го е още докато Диего е играл в Бока, но не е имал парите за него. Този път ги е събрал. Как? И до ден днешен не е съвсем ясно...</p><p>Вложил е всички пари, помогнали местни политици, а е обществена тайна - и печално известната Камора. Местната неаполитанска мафия в този момент е била разделена на тридесетина клана, но всички те печелили от Тотонера - незаконни залагания на футболни мачове. Ферлаино обещал на Камората три пъти по-големи печалби, ако дойде Марадона. Обещал им и законна продажба на билети, която ще струва много.</p><p>Накрая и привържениците събрали пари. Твърди се, че президентът на Барселона Нуньес в последния момент променил условията и искал още 500 000 долара. Камората преминала към "доброволно събиране на приходи" (реквизит за игра на тенис) по улиците на Неапол. Всички неаполитанци се обединили и събрали пари за трансфера на Марадона. В това време световен рекорд - 10 400 000 долара. Марадона получил 15%, но всички пари дал за връщане на дългове.</p><blockquote class="twitter-tweet"><p dir="ltr" lang="en">Napoli president Aurelio de Laurentiis to RMC Info: “We can consider the idea of calling our stadium San Paolo-Diego Armando Maradona”. 🔵🏟<a href="https://twitter.com/mohamedbouhafsi?ref_src=twsrc%5Etfw">@mohamedbouhafsi</a> <br /><br />5/7/1984, Diego’s first time at San Paolo.<br /><br />Imagine this stadium with his name.<a href="https://twitter.com/hashtag/D10S?src=hash&ref_src=twsrc%5Etfw">#D10S</a> <a href="https://t.co/BepFdfXKWY">pic.twitter.com/BepFdfXKWY</a></p>— Fabrizio Romano (@FabrizioRomano) <a href="https://twitter.com/FabrizioRomano/status/1331659588458983427?ref_src=twsrc%5Etfw">November 25, 2020</a></blockquote> <script async="" charset="utf-8" src="https://platform.twitter.com/widgets.js"></script> <p>На първата пресконференция френският журналист Алан Шаилу питал Ферлаино и Марадона дали Камората е финансирала неговия трансфер. Вместо отговор е изхвърлен от залата.</p><p>В това утро местните вестници написали:<br />"Проблемите с комуналните услуги, работните места, градския транспорт, училищата вече не са важни. Пристигна Марадона!"</p><p>Марадона на официалното представяне на Сан Паоло дошъл с хеликоптер. Над 70 000 души платили добри пари със своите очи да се уверят, че Бог е слязъл между тях. В бяла тениска, долнище от анцуг и с шал на Наполи около врата, само казал:<br />"Добър ден неаполитанци. Драго ми е, че дойдох при вас."</p><p>"Оле, оле, оле, Диего", гърмели неаполитанците докато пиротехниката заплашвала да запали близкия Везувий.</p><p>Ритнал по някоя топка в публиката, "убил паяка" с шут от 35 метра, потичал петнайсетина минути и си отишъл. Докато слизал в тунела, на тогавашната си приятелка казал:<br />"Клаудия, знам, че рискуваме животите си с идването тук, но имам добро чувство. Знам, че ме обичат. Искрено. Това е луд град, какъвто съм и аз. Връща ме в детството. Трябва да зарадвам тези бедни деца на оградите. Напомнят ми на нас в Буенос Айрес."</p><p>Това е била причината заради която е дошъл. Тогава го искал и Ювентус, предлагал може би и повече пари, но директорът на Наполи Антонио Юлиано при преговорите му казал, че ще стане божество в града и че хората ще умрат за него в Неапол. Усетил това щом дошъл...</p><blockquote class="twitter-tweet"><p dir="ltr" lang="en">Nothing sums up Maradona better than the streets of Naples. Every working-class district has its homage to him, decades after he left Napoli. The People’s Champ. <a href="https://t.co/h59tfVqZBH">pic.twitter.com/h59tfVqZBH</a></p>— Ronan Burtenshaw (@ronanburtenshaw) <a href="https://twitter.com/ronanburtenshaw/status/1331639324689969153?ref_src=twsrc%5Etfw">November 25, 2020</a></blockquote> <script async="" charset="utf-8" src="https://platform.twitter.com/widgets.js"></script> <p>На Марадона му било нужно това след нещастния период в Барселона. Дошъл в скромен отбор с който се мъчил в първите месеци. Спечелили девет точки в първите 13 кръга (за победа тогава се давали по две точки) и нищо не изглеждало обещаващо.</p><p>"По футболно качество бяхме по-близо до изпадане отколкото до титлата. Знаех, че ме чака страдание. Също така знаех, че колкото е по-тежко, повече ще се наслаждавам. Колкото по-малко вярваха в нас и ни омаловажаваха, повече в мен кипеше бяс да успея", разказва по-късно Марадона.</p><p>Било е нужно половин година Наполи да разбере Марадона и той да приеме Наполи. Наполи през януари побеждава Удинезе с 4:3 и до края на сезона записва само една загуба. Марадона завършва сезона с 14 гола като трети стрелец в лигата, а Наполи на осмо място.</p><p>Марадона поискал от Ферлаино подсилвания въпреки че президентът се оплаквал, че няма пари.</p><p>"Старче, оправяй се. Направи нещо. Набави пари или си тръгвам. Продай онези, които публиката освирква и ми доведи онова копеле Реника от Сампдория. По-добре да е с мен в отбора, отколкото да ме пази", наредил Диего на президента.</p><p>Ферлаино му довел Реника, но и вратаря Гарела от шампионския отбор на Верона и нападателя Бруно Джордано от Лацио, с който Марадона ще вкарва голове. В първия отбор пробива чудесния млад защитник Чиро Ферара. Пъзелът започнал да се нарежда.</p><p>С новия треньор Отавио Бианки, който Марадона не харесва.</p><p>"Казаха ми една сутрин, че Бианки е измислил ново упражнение в което всички трябва да правим шпагати. Отговорих му, че аз отивам на земята само когато противникът ме събори, а не правя шпагати. Бианки каза, че ще имаме проблеми, ако мисля така, а аз му отговорих, че той ще има проблем и ще трябва да си отиде."</p><p>Хладният северняк Бианки разбрал, че не си струва да влиза във война с Марадона и му дал специален статус. Неапол се запалил от еуфория. Марадона вкарал от воле от 40 метра против Верона. Неговият пряк свободен удар донесъл на Наполи първа победа над Ювентус от 12 години. Има свидетелства, че след този гол петима души припаднали на стадиона, а двама получили сърдечни удари.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/Fm65T-vjdPw" width="320" youtube-src-id="Fm65T-vjdPw"></iframe> <br /></div><p></p><p>Във втория сезон на Марадона Наполи завършил на трето място. Ферлаино след това довел още подсилвания като Карневале, Романо и Де Наполи. Две години след идването в Неапол, Диего получил подходящи съотборници с които може да тръгне към покоряване на върха. През това лято се върнал пращящ от самоувереност след мачовете на кариерата на Мондиала в Мексико където хвърлил целия свят под краката си. Лудите неаполитанци се надявали, че може същото да направи и с Италия.</p><p>И го направил!</p><p>Наполи не се е разходил до титлата, но я спечелил доминантно въпреки че я подпечатал едва в предпоследния кръг с равенство против Фиорентина.</p><p>Марадона прехвърлял, дриблирал, вкарвал пряк свободни, асистирал... Вкарвал чак и голове с глава. Правил каквото поискал. Противниците искали да го бият, но не успявали дори фаул да направят.</p><p>"В съблекалнята се разбрахме, че единственият начин да го спрем е този да го фаулираме брутално. След 10 минути се отказахме. Беше прекалено красиво да го гледаме на терена", казва тогавашният ас на Ювентус Збигнев Бонек.</p><p>Купил на привържениците 50 барабана да направят атмосфера като в Южна Америка, а трибуната с ултрасите е наброявала над 20 000 души.</p><p>В града настанал хаос. Казват, че празненството продължило седем дни. Привържениците носили ковчези с емблемите на Ювентус и Милан. Хората идвали на работа в екипи. Шофьорите на веспи вместо каски носили черни къдрави перуки. На местните избори 20 000 бюлетини са обявени за недействителни, защото гласуващите на тях дописвали името на Марадона. Чак 25% от новородените в Неапол през тази година получили името Диего или Диега. Тогава някой се сетил да напише известния графит на гробището. Само мъртвите не са празнували тези дни в Неапол...</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/Z0aj5eTs0mA" width="320" youtube-src-id="Z0aj5eTs0mA"></iframe> <br /></div><p></p><p>Марадона не е могъл да излезе на улицата. Привържениците го чакали пред къщата и можел да побегне само ако с ферарито или мерцедеса излети директно от гаража и да се надява да не удари някой от масата. И тогава го преследвали на веспи, но успявал да избяга. В повечето домакинства край иконата на Исус стояла и снимка на Марадона.</p><p>Силвио Берлускони тогава вече е събрал Мечтания отбор в Милан, но е искал и Марадона. Срещнали се на вечеря и му предложил двойно повече от онова което има в Наполи, без да пита колко точно е заплатата. Диего отказал, защото знаел, че това би бил невъзможен живот заради гнева на неаполитанците. А уплашеният Ферлаино тогава му дал три пъти по-голям договор. Парите капели от всички страни. РАИ му плащал 250 000 долара месечно, а японската марка Хитачи договор на стойност 5 000 000 долара. Реклама за бира е снимал на върха на Везувий.</p><p>Лудата популярност и слава не са могли да задържат Диего на земята. Започнали историите за излизанията, оказва се, че е направил извънбрачно дете, дружил се с местните мафиоти, които му купували скъпи подаръци. Получавал автомобили, които са се правили по една бройка. Тогава влязъл в света на кокаина.</p><p>Наполи не защитил титлата, защото я проиграл. В последните пет кръга от сезона спечелил само една точка и Милан станал шампион. Много теории са разказани за този спад на Наполи. Някои са говорили, че Марадона е хванат с допинг и му е позволено да се измъкне, ако Наполи предаде титлата. Някои твърдят, че Камората е принудила играчите да продадат титлата, защото би банкрутирала ако изплати всички печалби на черния пазар за залози, ако Наполи стане шампион. Потенциалната печалба се твърди, че е била двеста милиарда лири.</p><p>Марадона тренирал все по-малко. Говорело се, че има три тренировки седмично от които едната била само изпълнение на пряк свободни удари в петък.</p><p>Марадона и играчите твърдели, че за всичко е виновен треньорът Бианки, но привържениците обичали треньора и клубът му удължил договора.</p><p>"Все едно получих удар в топките. След всичко което направих, те придаваха същите заслуги на треньора и на мен."</p><p>И през следващия сезон завършили втори. Убедително зад Интер, Марадона бил недоволен, искал да премине в Марсилия, а Ферлаино му обещал, че ще му позволи, ако спечелят Купата на УЕФА. Спечелили я, Наполи взел първи европейски трофей в историята, но Ферлаино нарушил уговорката. Марадона полудял от гняв и отишъл на почивка в Аржентина. Когато се върнал, продължил да дружи с мафиотите от Камората и да става все по-зависим от кокаина. Започнали и първите освирквания на Сан Паоло за Марадона, привържениците обиждали съпругата му Клаудия и адвоката Копола, който му водел кариерата.</p><p>Марадона започнал сезона от резервната скамейка, полека набирал скорост и накрая Наполи пак станал шампион на Италия на крилете на триото Ма-Джи-Ка (Марадона - Джордано - Карека). В неизвестна надпревара с Милан, някои спорни мачове и съдийски решения, неаполитанците побягнали на косъм на росонерите. Неапол му простил всички грехове и Камората. Любовта отново цъфтяла.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/26.11.2020./1606370359157_1970-01-01T000000Z_1_MT1ACI160691_RTRMADP_3_SPORT%20(2).JPG" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="636" data-original-width="800" height="509" src="https://cdn3.mozzartsport.com/upload/CKEditor/26.11.2020./1606370359157_1970-01-01T000000Z_1_MT1ACI160691_RTRMADP_3_SPORT%20(2).JPG" width="640" /></a></div><p></p><p>В Наполи знаели за кокаина и шишенцата за урина са сменявани, а обещанието на Диего било да не взима дрога ден преди мача.</p><p>"Беше световен шампион, шампион на Италия, имаше планетата в краката си и тогава влезе в света на дрогата. Може би само е искал да отдъхне от всичко", говори по-късно неговият съотборник Салваторе Бани.</p><p>През лятото на 1990 дошъл Мондиалът в Италия. Марадона предвождал Аржентина към отбрана на титлата въпреки че през цялото първенство имал нерешими проблеми с палец на който му израснал нокътя. И с такъв проблем довел Аржентина до полуфинала където го чакала Италия. Съдбата отредила мачът да се играе в Неапол. Пред неговите неаполитанци.</p><p>"Не ми харесва, че сега цяла Италия апелира неаполитанците да подкрепят Италия. Тази същата Италия, която ги презира, тормози и маргинилизира от памтивека", заявява Диего преди полуфинала.</p><p>И уцелил нерв на неаполитанците. По-голямата част от стадиона подкрепяла Аржентина против Италия?! В Италия?!</p><p>Аржентина победила след дузпи, Марадона вкарал решаващата и оставил Италия (освен Неапол) в сълзи. Във финала все пак е победен... Но придобил милиони неприятели.</p><p>Това никога не му е простено на Апенините. Започнала сатанизация чрез медиите.</p><p>"Не съм и сънувал, че ще дойде ден когато италианците ще викат против Италия. Срамота", казва президентът на Ювентус Бониперти и открил ловния сезон срещу Марадона.</p><p>В обществеността започнали да се повявят снимки от събиранията с мафиотите за които се знаело от години. Явявали се проститутки със свидетелства. Прокурорите получили внезапни пристъпи за търсене на правда и започнали разследване. </p><p>През март най-накрая го заковали. Марадона бил положителен за кокаин на допинг тест и получил наказание от 15 месеца.</p><p>"Когато започнахме да побеждаваме големите клубове от севера, станахме трън в окото. Елитът искаше моята глава, много пари им струвах. Всичко това беше отмъщение за загубата на Италия. След този мач на Мондиала се срещнах лице в лице с президента на ФС на Италия Матарезе. Не ме гледаше с гняв и омраза. Нищо не ми каза. Само с поглед проникваше през мен. Знаех, че ще намери начин да ме унищожи", говори Диего.</p><p>Марадона под плащта на нощта събрал багажа и избягал в Аржентина. Никога вече не заиграл за Наполи. Нито Наполи никога повече не е бил мощен както с него. По-късно пропаднали, изпаднали в трета лига, банкрутирали...</p><p>Но и Диего вече никога не е бил същият. Пробвал е в Севиля, Нюелс, малко живнал в Бока и тук бил краят.</p><p>В Неапол години не е смял да се върне заради различни обвинения. Клубът през 2000 година извадил от употреба екипа с номер 10 в негова чест. Марадона в Неапол за пръв път ще се върне едва 14 години по-късно на прощалния мач на Чиро Ферара. Това е през 2005 година, а е малко да се каже, че е предизвикал истерия.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/DvbHvl4hRBQ" width="320" youtube-src-id="DvbHvl4hRBQ"></iframe></div> <br />Ще останат истории и митове за незабравимите седем години на Марадона в Наполи. За любовта на неаполитанците и Ел Пибе, която е била чиста и истерична. Умели са да се разлютят един на друг, но и на другата сутрин да се обичат още повече. Ще останат спомените за дните, които никога вече няма да осъмнат и нощите, които никога не са завършили. Поне за онези, които са още живи в Неапол и в сънищата се връщат към тези нощи на празнуване, сълзи и екстаз. Диего им даде всичко. И опропасти себе си. Не вярваме да е съжалил.<p></p><p>Онези мъртвите не знаят каква история са изпуснали. Може би сега ще им я разкаже Диего. Отиде горе при тях да върне онази божия ръка, която взе назаем. Дълго като бог ходи по земята. Неговите 60 бяха като нечии 600. Така е то с божествата.</p><p><b>Автор: </b><i>Александър Глигорич</i><br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-51175633949641669232020-11-26T16:26:00.003+02:002020-11-26T16:26:44.469+02:00Пикси: Още пазя фланелката на Марадона от Флоренция<p><a href="https://ocdn.eu/pulscms-transforms/1/V0fk9lLaHR0cDovL29jZG4uZXUvaW1hZ2VzL3B1bHNjbXMvTWpZN01EQV8vMmRmMjk4ZjFlOGMzNGY2MjI3ODlkZjllOTQ3MmUxOTUuanBnkZMCzQJCAIEAAQ" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="335" data-original-width="578" src="https://ocdn.eu/pulscms-transforms/1/V0fk9lLaHR0cDovL29jZG4uZXUvaW1hZ2VzL3B1bHNjbXMvTWpZN01EQV8vMmRmMjk4ZjFlOGMzNGY2MjI3ODlkZjllOTQ3MmUxOTUuanBnkZMCzQJCAIEAAQ" /></a></p><p></p><p>Майстори има от време навреме. Но Диего Армандо Марадона беше един-единствен. Признава това и Драган Стойкович, най-големият футболен ас, който сръбският футбол е имал в последния половин век. Редки са хората на които такъв ас се е удивлявал, но легендарният Пикси не крие: Марадона беше вдъхновение за всички.</p><p>"Отиде си един от най-големите играчи на планетата. Магьосник в бутонки. Физически вече не е с нас, обаче, неговото дело, неговите игри ще останат запомнени завинаги", каза Стойкович.</p><p>Той може да говори какъв е бил Марадона отблизо, защото два пъти е делил терена с Диего.</p><p>"Имах тази привилегия и чест два пъти да бъда с него на терена. Веднъж заедно, през 1987 на Уембли в Лондон когато играхме за националния отбор на света против Англия, беше някакъв голям юбилей, мисля че 100 години от основаването на лигата или нещо такова. А вторият път през 1990 във Флоренция, Аржентина - Югославия в четвъртфинал на Световното първенство."</p><p>"Това са големи впечатления. Бях много силно мотивиран. Той ми беше голямо вдъхновение. Да играеш срещу Аржентина, актуален световен шампион, още и с Марадона, какво повече от това? Подготвях се за мача. Говорех си: "Хайде да видим къде си, да видим знаеш ли ти да го играеш малко този футбол?" Спомням си, че още преди да беше почнала срещата, гледах какво прави на загряването. Беше впечатляващо и да го гледаш. Загряваше с нахлузени бутонки. Връзките му бяха развързани, това си спомням. После когато започна мачът, имаше голямо напрежение, все пак играеш против Аржентина, онзи съдия, мисля че беше швейцарец, незаслужено изгони Рефик Шабанаджович. Невероятно е как не спечелихме този мач, с десетима бяхме по-добри."</p><p>Да се върнем все пак на темата, Марадона, и още един детайл, който говори доста за неговата величина...</p><p>"Може да звучи глупаво, но... Изпълнявахме дузпи. Аз пропуснах първи. Беше ми много тежко. Бях сигурен 100%, че ще вкарам. Финтирах Гойкочеа. Как тази топка отиде нагоре, още не ми е ясно. Но след мене шутира Марадона и - Томислав Ивкович спаси. Искрено, беше ми малко по-леко после, когато и такъв майстор пропусне... Спомням си, че ме утешаваше след мача, прегърна ме, каза ми някои комплименти в стил: "Недей да си тъжен, гледах те днес, голям играч си." Разменихме екипите. И до ден днешен го пазя и означава много за мен", разкри Стойкович.</p><p>Наясно е и той: такъв вече няма да се роди.</p><p>"Диего беше автентичен. Неповторим. Някой, който се ражда веднъж. Не съществуват двама еднакви играчи, а той наистина имаше тази харизма, този божи дар що се отнася до таланта. Просто плени. Не съществува човек, който не го е обожавал, цял свят му се дивеше. Ако си бил и срещу него трябваше да уважаваш това което прави, защото правеше всичко перфектно, а при това по един специфичен начин. Наистина беше футболно чудо. Трудно. Имаше и това презиме, което се помни. Нисък, къдрав, техника... Съвършена! Казвам, дар от Бога. Атрактивен до костите. Някой ще го опише по-хубаво от мен, но наистина беше привилегия да се играе против него по това време. Защото Марадона беляза тази ера."</p><p>И за край, още веднъж, емоционално... А знаеш, че някой е велик, когато се страхуваш за градове заради неговата смърт.</p><p>"Голяма загуба за целия световен футбол, но за неговата Аржентина, за неговия Неапол... Мога да си представя каква жал ще бъде", завърши Стойкович.<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-31153814218159007192020-11-26T10:51:00.005+02:002020-11-26T11:05:47.408+02:00Марадона - голове като стихове<p><a href="https://static.dw.com/image/55728398_303.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/55728398_303.jpg" width="640" /></a><br /></p><p>За мнозина ще остане в спомените като най-големия футболист на всички времена - Диего Армандо Марадона. "Златното момче" или "Божията ръка" умря на 61 години.</p><p>Онзи който иска да разбере Марадона, трябва да изгледа четвъртфинала на Световното първенство по футбол през 1986 между Аржентина и Англия. Защото тези 90 минути изиграни в Мексико Сити са като забързан запис на живота на аржентинеца. Животът на човек, който беше футболен гений, но и майстор на скандала.</p><p>Никога тези двете не са били толкова близо както на този 22 юни 1986 година. Пред 100 000 зрители, на пълния до дупка стадион Ацтека, в жестоката лятна жега, атмосферата между двете нации беше допълнително нагрята заради войната за Фолклендските острови в началото на осемдесетте години.</p><p><b>"Гол като поезия"</b></p><p>Беше 51-ата минута: англичанин опита да спаси ситуацията и върна топката в посоката на своята врата. Няма съмнение, че вратарят на английския национален Питър Шилтън щеше да хване топката. Но, тогава влетя един малък човек в тъмносин екип, скочи високо, в последния момент повдигна юмрук, и прокара топката край шашнатия вратар в мрежата.</p><p>Аржентина поведе с 1:0. Страничният съдия (българин - б.р.) не забеляза нищо. Малко по-късно, Марадона, след соло пробив през половината терен, доведе гаучосите до преднина от 2:0. Професионалният футболен свят е единодушен: това беше един от най-красивите голове в историята на футбола. "Un gol como un poema" (гол като поезия) - каза тогава аржентинският коментатор. </p><p>Аржентина реши мача в своя полза с резултат 2:1 и по-късно стана световен шампион, побеждавайки във финала ФРГ с 3:2. Но, целият свят дискутираше първия гол на Марадона. И самият Марадона по някакъв начин призна своя неспортен ход.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://static.dw.com/image/55729617_401.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/55729617_401.jpg" width="640" /></a></div> <b>"Божията ръка"</b><p></p><p>"Този гол беше малко с главата на Марадона, малко с Божията ръка", каза Диего Марадона на репортер след мача. Изглежда, че и тук е важало правилото: целта оправдава средствата. От "Златното момче" стана "Божията ръка". По-късно пееше и песента "La mano de dios" (Божията ръка).</p><p>Диего Армандо Марадона е роден на 30 октомври 1960, като четвърто от осем деца в бедно семейство в Ланус, край Буенос Айрес. За националния отбор дебютира на едва 16 години. Върхът беше на Мондиала в Мексико през 1986.</p><p>Но все пак, най-добрата част от неговата кариера е периодът в италианския Наполи от 1984 до 1991. Марадона значително допринесе за първите две шампионски титли в историята на неаполитанците.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://static.dw.com/image/39551434_401.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/39551434_401.jpg" width="640" /></a></div> Обаче, и днес се спекулира за това откъде е дошла тогава невероятната сума от 21 милиона немски марки (днес около 11 милиона евро), които за него плати президентът на Наполи Корадо Ферлаино. По това време според слуховете Марадона поддържа контакт с Камората, неаполитанската мафия, и започва да взема кокаин. Кокаинът многократно го вкарва в проблеми, а през 1991 положителен тест за кокаин е и причината да се разтрогне договора с Наполи.<p></p><p><b>Дрогата му приключи кариерата </b></p><p>Неговата футболна кариера завършва в средата на 90-те в Аржентина. А кариерата на национал приключва три години по-рано. На Световното първенство в САЩ през 1994 Марадона е наказан заради допинг. </p><p>Заради консумирането на кокаин и затлъстяване, през януари 2000 претърпява тежък сърдечен удар. След това отиде в Куба при своя приятел Фидел Кастро на детоксикация. В своя прощален мач през 2001 година заяви: "Футболът е най-хубавия и най-здравословния спорт на света. Аз се усъмних в това и затова трябваше да си платя."</p><p>Четири години по-късно отново в критично състояние е приет в болница, този път заради високо кръвно налягане, проблеми с дишането и възпаление на белите дробове. Слуховете, че отново става въпрос за дрога са отхвърлени от неговото обкръжение, но през същата година със съдебно решение влиза в клиника за отказване от наркотици в близост до Буенос Айрес.</p><p><b>Без успехи като треньор</b></p><p>След оперативна намеса за намаляване на стомаха, здравословното състояние на Марадона се подобрява. Получава шоу по телевизията "Нощта на десетката" (заради номер 10, който е носил) и започва да работи като треньор. Но не е и близо до своите успехи като футболист. На Световното първенство в ЮАР аржентинците отпадат на 1/4-финала, след загуба от Германия.</p><p>През юли 2010 е сменен на поста селекционер на аржентинския национален отбор. Ангажиментът в кувейтския клуб Ал Уасъл също приключва заради липса на успехи.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://static.dw.com/image/55451484_401.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="394" data-original-width="700" height="360" src="https://static.dw.com/image/55451484_401.jpg" width="640" /></a></div> <br />Диего Марадона от 1989 до 2004 беше в брак със своята любов от младостта Клаудия Виляфане. Имат две деца. Има още един син от извънбрачна връзка, когото известният баща вижда за пръв път когато момчето е на 17 години.<p></p><p>Въпреки всички свои недостатъци, въпреки всички скандали - аржентинците обожават "своя" Диего Марадона. Но, не само заради неговия футболен гений, а и заради това, че винаги им е давал усещането, че е един от тях, със същите грижи и неволи, и със същите слабости и чувства.</p><p>Диего Армандо Марадона умря на 25 ноември 2020 на 61 години от инфаркт, съобщиха неговите адвокати. В последно време имаше големи здравословни проблеми, а преди няколко седмици трябваше да се подложи и на операция на мозъка.</p><p><b>Автор: </b><i>Тобияс Елмайер</i><br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-59941260634707964092020-11-26T09:49:00.006+02:002020-11-26T09:49:51.268+02:00Кустурица за Марадона: За такъв живот е малко едно сърце<p> <a href="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2020/11/25/29420683/kusturica-maradona.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="422" data-original-width="620" src="https://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2020/11/25/29420683/kusturica-maradona.jpg" /></a><br /></p><p>Ще има по-бързи играчи, ще има по-добри голмайстори, но трудно ще гледаме футболист, който ще обичаме толкова, заяви по повод смъртта на Диего Армандо Марадона филмовият режисьор Емир Кустурица, дългогодишен приятел на аржентинеца, който засне и документален филм за един от най-добрите футболисти на всички времена.</p><p>"Не се справяше добре извън футболния терен и често преминаваше през тежки периоди. Страдаше заради дрогата, но умееше и това да реши временно, както решаваше най-трудните ситуации във футбола. За съжаление, за един такъв живот бяха необходими две сърца, а не само едно", каза Кустурица пред сръбското издание <i>Блиц</i>.</p><p>Марадона преди две седмици беше подложен на операция заради хематом в мозъка, след като беше приет в болница заради анемия и обезводняване.</p><p>След операцията лекарите обявиха, че следва период на възстановяване.</p><p>Вестта за смъртта на футболната легенда обявиха аржентинските медии, впоследствие цитирани от световните агенции.<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1552841889900549998.post-61395327761618938832020-11-19T17:37:00.005+02:002020-11-19T17:37:53.570+02:00Видич с отворено писмо: Системата работи за вас и мениджърите, не за футбола<p> <a href="https://www.reprezentacija.rs/wp-content/uploads/nemanja-vidic-serbia-world-cup-2010.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="500" data-original-width="800" height="400" src="https://www.reprezentacija.rs/wp-content/uploads/nemanja-vidic-serbia-world-cup-2010.jpg" width="640" /></a><br /></p><p>От години футболните поклонници в Сърбия се надяват на това, начело на ФСС да видят някое добре познато лице. И може би още няма да се случи, но Неманя Видич нанесе голям удар на актуалното ръководство начело на Футболния съюз на Сърбия. Славният сръбски защитник в отворено писмо жестоко нападна президента на ФСС Славиша Кокеза и неговите колеги за чието напускане от дни се спекулира.</p><p>Видич, както казва в писмото към което има и видео като потвърждение на автентичността на мейла, усетил нужда да каже всичко, което му е на сърце след последните мачове на националния отбор на Сърбия. Започва с "Достатъчно вече". И след това тръгва да изброява всички "успехи" на ФСС. С ясно посочване с пръст: отговорността за всичко лошо в сръбския футбол е точно в канцелариите на Теразия.</p><p>Съобщението на Видич представяме в цялост, след като получихме потвърждение от много места, че наистина той го е изпратил.</p><p>"Достатъчно вече!</p><p>Имам нужда да кажа онова което ми е на сърце и да споделя своето мнение с обществеността.</p><p>Тази система е деструктивна и краткосрочна. Харчи футболните работници, истинските футболисти и треньори са за кратка употреба, поставя хора на функции със съмнителни намерения.</p><p>Цялата система работи в интерес на мениджъри и функционери, а не в интерес на футбола. Разрешава на хора, меко казано със съмнителни биографии, да печелят огромни пари. Система, която сменя треньор, който се класира на Световно първенство?!</p><p>Футболистите и треньорите са осъдени да сътрудничат с такива хора, защото, за съжаление, те са тези, които решават за тяхната съдба. Учат децата, че за пътя до успеха е важно кой е твой мениджър, а кой треньор, защото качеството не е мерило, нито футболно, нито човешко.</p><p>Такъв начин на функциониране започва от младежките категории. Докато играч стигне до първия отбор той е научил всичко противно на онова което трябва да му създава емоция и уважение към екипа, който носи (спортен и отборен дух, честна игра, да играе най-добрият...). Едва когато това се промени, тогава всеки играч ще се бори да играе в такъв национален отбор! Както казва нашият народ: "Както сееш, така и жънеш".</p><p>Такава система трае вече дълъг низ години. Казват, винаги играчите и треньорите са виновни, което е и логично, но не защото не са добри футболисти, а лоши хора, не искат да играят за националния отбор. Нито един треньор/селекционер не е струвал в последните 20 години, дори и когато се класира на Световно първенство! Но тяхната система продължава да е добра!</p><p>А от чия система е излязъл този кадър?</p><p>Да ви е срам!</p><p>Обаждат се винаги послушковци, които критикуват последиците, а не причината за проблема, и така бранят президента и гнилата система от която самите имат корист от години, а не споменават "успехите", които е постигнал президента на Съюза (нередовността на първенството, неспортните отношения между Звезда и Партизан, с това и разделения в обществото, задълбоченото недоверие в сръбския футбол и съдийската организация, да не говоря за "успехите на националния").</p><p>Способните хора при нас във футбола са онези, които манипулират системата и закона! Само ги питайте откъде са им парите и как са ги спечелили!</p><p>Докато това не се промени - няма напредък!</p><p>Баш ме интересува кой ще е следващият специалист, който ще се обади да защитава такава система."</p><p>Функцията на Славиша Кокеза във ФСС никога не се е люляла така. Защото който каквото и да мисли, малко хора в сръбския футбол имат дума с по-голяма тежест от тази на Видич. И не се съмняваме ни най-малко, че има малко хора с по-голяма подкрепа сред народа.</p><p>Остава само да се види, означава ли това, че Видич би могъл да се върне в сръбския футбол? Или само реши да оголи истината?<br /></p>Dakata®http://www.blogger.com/profile/09738510472511794498noreply@blogger.com0