Беара, grand jeté

Романтичният футбол, Тито, Кардел, Крцун и шпионски игри в трансфера, който разтърси Югославия през петдесетте години на миналия век... Или: как се е родило най-голямото съперничество в СФРЮ, между първия сръбски и първия хърватски клуб.

Белград, Чубура. Есента на 55-а. Зората се подготвя да измами ноемврийската тъмна нощ. Вятър бръсне Кичевска. И дъждец ромоли... Черен мерцедес се спира пред номер 25. От него излизат трима господа, които изглеждат като джентълмени. Всъщност, това са само силуети. Много е мрачно... Палтата им се поклащат от вятъра, докато шапките придържат с ръце. И дрънчат петите... Като в Отписаните. От автомобила до входа са петнайсет метра, но те малко застояват. Гледат наляво, надясно, обръщат се... Най-накрая, двама изчезват във входа. Онзи третият маха с ръка към колата. Сякаш вика някого. Вратата на луксозния автомобил се отваря още веднъж. Ето го и четвъртият! Само за момент, от посоката на Крунска (тогавашната Пролетерска бригада), някакви далечни фарове му осветиха част от лицето. Лек полукръг и за няколко секунди мракът отново направи своето. Мерцедесът отпътува в нощта. Отново тишина. От другата страна на пътя келнерите отдавна са сложили закачалките. И най-оживеният Каленич спи.

Кой е бил това?

Какво е скрила студената белградска нощ?

Беара! Владимир Беара със своята охрана! Побягнал от Сплит и дошъл в Белград да пази за Цървена звезда!

Скоро съмва в Югославия. И ще удари страшно земетресение.

Сплитският Хайдук през петдесетте години е имал най-добрият отбор и за мнозина бил най-големият клуб в СФРЮ. Имал Хайдук Бернард Вукас, Йола Видошевич, Фране Матошич, Владо Шенауер, Сулу Ребац, Кокеза и Брокет, Лущица, Грчич. Имал е и Беара. В края на юни 1955. "Белите" са смачкали белградския Раднички с 5:1 и на следващия ден празнували трета титла шампион на държавата в пет години. Разкошната градина на хотел Далмация и банкет за всички видни хора в Сплит. Президентът на клуба Марко Марковина с отбрани думи благодари на всички играчи, а най-много на Вукас. Беара и не споменава.
"Полудях! Казвам на Марковина: А къде съм тук аз, за мене няма и дума?"

Марковина му казва, че той е само обикновен вратар, а Хайдук има още Анте Вулич и Миле Петкович.

"Какво се бунтуваш? Ти за нищо нямаш заслуга, вече играеш само за националния отбор. Искаш да си отидеш? Па иди си".

Унизен и обиден Беара напуска празненството и на зазоряване звъни в Загреб. От другата страна на жицата е най-големият директор, който Динамо някога е имал - Ото Хофман.
 "Господин Ото, аз бих дошъл при вас в Динамо. Искате ли да ме приемете?"

Хофман му заседнала буца в гърлото. Би могло да се каже, че е креснал от щастие, но разумът надделял. Усуква по различни начини, търси правилните думи...
"Изчакай, Владе, няма да стане така. Какво биха казали другарите? Не можем, не можем без съгласие между Сплит и Загреб"...

Тези думи на Ото Хофман допълнително разбеснели Беара. Решил да удари там където най-много ще боли. Обажда се в Белград. Цървена звезда. На връзка е д-р Аца Обрадович, оперативен в "червено-белите". Доктор О. е белградският еквивалент на Хофман, само че много по-смел.
"Сине, тръгвай веднага! Хващай първия влак за Белград! Чакам те на железопътната гара, първи перон".

Владимир Беара много рядко е говорил за преминаването в Цървена звезда. И когато хората успявали да го убедят, някак винаги разказал историята до половината. На никого никога не е казвал всичко. Това е била идеална основа за размножаване на разни митове за един от най-големите трансфери в бивша Югославия...

"Всякакви грозотии са се говорили. Истинската и единствена истина е, че със своите постъпки ме изгониха хората от управлението на Хайдук. Всичко започна когато след връщане от мач на националния отбор в окото ми влезе парченце от горещ въглищен прах. Дойдохме в Сплит, остатъкът от отбора вече беше отпътувал в Сараево на мач, така че Видошевич, Вукас и аз пътувахме след тях. В самолета окото ми се възпали. Ужасно болеше и веднага отидох в сараевската болница. Там ме задържаха, но от съотборниците и ръководителите никой не ме посети. Оставиха ме там. Тогава, преди ключов мач за титлата, пред съблекалнята ме дочака Душан Гузина, предвоенен футболист на Хайдук, тогава началник на едно отделение на УДБЕ. Започна да ме обижда. Викаше как съм получил пари да не пазя и как те ще разследват това след първенството. Спечелихме мача и станахме шампиони. После Марковина ме заобиколи в онази реч и аз се зарекох, че повече няма да ме видят в Хайдук".

Всичко което някога се е изговорило за унижението което е преживял в Сплит всъщност е било само върха. Беара е роден в село Зелово - Синския край - в православно, сръбско семейство. Бащата Яков по-късно ще се пресели в Сплит, на Плинарска улица. Така Беара на практика е израснал до стената на Стария площад. Откакто се помни е бил "проклети Влай" (обиден израз за сърби от Загоре), а после и партизанин по време на Втората Световна война. Това никак не му е помогнало да го приемат. За тези дни на ранната младост говорил само веднъж. Записал е Власта Игнятович: "В онова време, за нас сърбите, Хърватия беше ад. Кипна в мен изконната войнствена кръв на моите предци от Черна гора. Една нощ се измъкнах от вкъщи и с още няколко връстници през 1942 отидох в гората. Борил съм се, колкото можеше в моите години, така до освобождението през 44-а. Бях партизанин и се гордея с това".

Известното изречение, много пъти казвано и повтаряно - Хайде ти малкия, застани на вратата докато онзи глупак не дойде. Не се плаши, няма да стреляме силно - което изговорил Йозо Матошич, показвайки с пръст към 18-годишния момък, който гледал край терена тренировката на своите герои, било всъщност единствената милост, която Хайдук ще му направи. Старият футболен вълк Лука Калитерна намерил най-хубавият вратарски диамант. Година по-късно Владимир Беара станал първи вратар на "белите".

Хайдук с Беара на вратата печели титли и става най-добрият клуб в държавата. Вукас вкарва голове и асистира, първа цигулка на отбора е - Беара хваща всичко което се движи, първи ятак на Хайдук е. Говорил и големият Рикардо Замора. Казал така: "Европа няма по-добър вратар от югославянина Беара". И ето покана за най-добрия отбор на Стария континент. Заедно с Вукас, Зебец и Чайковски. Била е 53-а. Три години по-рано Югославия е станала първият национален отбор извън Британия, който на Острова останал непобеден срещу англичаните - 2:2. Владимир понесъл титлата Голям - Big Vlad. Известният журналист от лондонския Таймс Джефри Грин оттогава навсякъде по света следва националния отбор на Югославия заради Беара. Неговите статии в които величае вещината и елегантността на сплитския майстор са останали като някакъв вид футболни лекции. И онази най-известна от всички вратарски фотографии у нас, създадена точно на "Хайбъри", на този мач между Англия и Югославия - човек в черно, на почти метър над земята, темето на височината в равнина с горната греда , изпраща една топка във "вечните полета". Какъв скок, какво grand jete (от френски - страхотно хвърляне - б.р.) - по най-добрия начин "говори" за единствения стил на Владимир Беара.

Актьорът Драго Чума е дружал с Беара и той е знаел най-добре за тази грациозност и вратарски чар. Докато подготвял монодрамата "Беара хваща висока топка" големият вратар му се доверил:
"Като малък пазех кози. И аз като тях, скок от камък на камък. Оттук са моите балетни скокове".

(И наистина, един ден го повикали на балет. Докато на Бачвица с приятели играел пицигин (традиционна сплитска игра с топка, подобна на плажен волейбол - б.р.)... Бил е и статист в операта "Еро от онзи свят". Яков Готовац по-късно се шегувал как Калитерна и Матошич му откраднали бъдещ първенец в балета)

Беара имал необичаен стил и движение доста различно от останалите вратари. Извивал се като никой, хвърлял се от единия до другия край на вратата, скачал в краката на нападателите. Не е имал никакъв страх. Падания и контузии му повдигали самоувереността. Привържениците се шегували, говорейки как е по-лесно да срещнеш прасе в Техеран, отколкото да вкараш на Беара гол от свободен удар.

Стена? За какво?!
"Какво ще ми седи някой пред носа. Не може да ми вкарат гол от двадесет метра, как ще ми вкарат".

Няма прецизни статистики, има само митове. Казват, че е спасил половината дузпи, които са му били?! Между тях и онази на Ференц Пушкаш в Хелзинки. Това, разбира се, е факт. Първата и единствена изпусната дузпа в кариерата на големия "Майора".
"Беара? Защо да почвам да ти говоря за Беара? Аз съм бил най-грубият защитник в държавата, а в кариерата си не съм направил дузпа. Знаеш ли това? За какво да правя нарушение в своето наказателно като знам, че Беара няма да пусне гол?", говорил Гага Грчич.

Успоредно с всички признания и величаения в света, Владимир Беара преживявал един вид разпъване на кръст в своя Сплит. Множество са анекдотите, главно измислени, в които се удряло чак и на неговия интелект. Така на Беара се приписва и това: "Майко, знам, че не можеш да четеш бързо, затова ти пиша бавно". Изявата за ТАНЮГ все пак е истинска: "Всички журналисти са добри, но онзи Танюг е най-добър. Този навсякъде стига".

През това е преминал Големия Владимир. Болели са го онези сериозни обиди и много по-лоши унижения, в които е, всички ще кажат това, бил на преден план Любо Кокеза. Онзи нещастник, футболно сакат за всички времена след дрибълите на Шекуларац, и пример за футболен алфадудук. "Убий влая, пусни заека", крилата фраза, която била на мода, често можела да се намери на неговите устни. Кокеза опасно кокетирал със строго забранената национална нетърпимост, а и на Вукас - ако е точно - не му прави чест, че своят амулет - винаги в портфейла си носил снимка на Беара - в чужбина с насмешка представял като пример за контадина (от италиански - селянин - б.р.), или селяк. Дори и да е било шега, солена е...

Умеел е Беара своите майсторски мигове на моменти да гарнира и с някой елементарен гол. Провокирането не е липсвало и на голямата сцена. Срещу Вардар в първенството - 12:1. Този единствен гол гостите от Скопие вкарали от 70 метра. Лоша преценка на летежа на топката и - салют псувни отстрана на съотборниците. Или срещу швейцарския Шо де Фона - 8:2. Една му минала между краката, а Фране Матошич пред пълния стадион закрещял: "Владе, дупката на мивката".

Малко се знае за това, че на Хайдук през петдесетте са отнети две шампионски титли. През сезон 1953/54 Байдо Вукас и Беара са наказани с едномесечна забрана да играят, защото закъснели за началото на подготовката на националния отбор в Титоград. В знак на протест Хайдук отказва да играе срещу Сараево и шампион става Динамо. Година по-рано "белите" закъсняват от голямо турне по Южна Америка (останали са по-дълго с одобрението на властта, като гости на генерал Перон, в Аржентина), но Футболният съюз на Югославия наредил на сплитчани да играят с юношите, така са изгубени ключови точки срещу БСК (0:2 в Сплит) и Спартак (0:0 в Суботица). Шампион става Цървена звезда. Такава обстановка ще произведе много нервност, бяс и тежки думи. Звезда с тази титла се установява като омразен съперник, великосръбски клуб, който отнема. А Беара е сърбин от Загоре. Това че се е въздържал от тежки думи на сметката на белградчаните, също не било в негова полза.

И тогава дошла тази вечер на брега Каталинич. Хотел Далмация...

След обаждането на Беара Аца Обрадович черпил в Мадера. Черпил всички наред и тайнствено се усмихвал. Причината не разкрил на никого. Тази нощ обичайният шприцер символично бил заменен с беванда (сръбска и хърватска дума за вино с газирана вода - б.р.) и цяла нощ ковал тактика. На сутринта своя замисъл представил на генералния секретар на Цървена звезда Слободан Чошич...

Василийе Николич, човекът в Звезда за поверителните работи в свое интервю за "Политика":
"Във Футболния съюз на Сърбия получих съобщение от господин Чошич спешно да отида при него. Още от вратата ме попита дали съм свободен идната седмица. Разбира се, за Звезда съм винаги свободен. Каза ми, че става въпрос за трансфер на един национал и че трябва някъде да го скрием заради жалбата на неговия клуб срещу регистрирането му в Цървена звезда".

"Планирал съм ти да го доведеш", не заобикалял много Чошич.

По-късно променил решението си.
 "Каза ми, че се е отказал от мен, защото може да бъде застрашена моята кариера в Съюза. Заради това повери работата на служител на клуба - Душко, чиято фамилия вече и не си спомням. Но знам как е минало всичко... Най-отговорният дял от работата е свършил някакъв автопревозвач Миле, голям звездаш, на когото клубът е помогнал за внасянето на някакъв микробус. Останал в Сплит с този микробус, появил се пред сградата на Беара в работническа униформа и казал на телохранителя, който Хайдук поставил да пази вратаря, че му се обадили за някакъв проблем с тока. Докато той измислял около тока и отвличал вниманието на пазача, Беара скришом се вмъкнал в неговия микробус. Жената на Беара сигнализирала за това на "майстора". Този веднага завършил "работата", седнал в буса и тръгнал. Славният вратар лежал докато не излезли от града, за да не го види някой. Някъде по път ги чакал този Душко, който получил задачата вместо мен да води тази акция. И Беара отвели на място избрано лично от Слободан Пенезич Крцун."

И още веднъж: Какъв гран жете! По-голям дори от онзи на "Хайбъри".

"Всичко всъщност е зависело от доктор Обрадович. Той е побил основите на голямата Цървена звезда. Аца е голям човек за Звезда", заявил в едно интервю един от най-мощните хора в сръбската политика в онова време и президент на "червено-белите" за един мандат, Дража Маркович.

Доктор О, чак и в подпийнало състояние, бил по-мъдър и умен от всички свои противници. В онази дъждовна и ветровита нощ на Кичевска 25, веднага предложил договор на най-добрия европейски вратар. Защото съществувало правило: седем пълни дни имал играч да размисли и да се откаже от трансфер, или за седмица бившият клуб - както знае и умее - да го върне.
"През тези седем дни го крихме от Топола до Равна гора", казвал докторът своевременно. Пребивавал Беара през деня в много малки градчета и градове в околността на Белград. Вечер го крили по различни кръчми. Докато информацията стигне до полицията, местоположението било ново и - сигурно.

"Аца никога не е крил, че има способен екип за такива операции. А по-късно е отговорил и на въпроса дали на Беара са дадени пари. Говореше се, че сме продали клубния автобус заради него. Това, разбира се, не е точно, но пари сме му дали. Те бяха от джобовете на приятели на Звезда, основно мадераши (по известния белградски ресторант Мадера - б.р.). Плюс, обзаведохме му апартамент в Белград", пише Боби Янкович в книгата "Какво казва Мадера".

(Аца Обрадович и неговият колега от Динамо Ото Хофман по-късно ще бъдат изгонени от футбола заради т.нар. техномениджърство. Тъй като никой от комунистическата върхушка не е могъл да обясни значението на тези "обидни" думи, сред изучения народ е останало завинаги, че това са били хора много по-способни от повечето на политически функции, така че и държавата биха умели да водят като своите клубове. А Звезда при Доктора играла полуфинал за Купата на европейските шампиони и била един от най-популярните европейски отбори в Южна Америка, докато Динамо с Хофман начело стана първият югославски отбор с европейски трофей - 1967 г)

Когато вече се бил оттеглил от обществения живот Доктор О само тихо говорил:
"Винаги съм знаел, че в Сърбия успехът не се прощава. На политиците, по мое разбиране, най-лесно беше да ударят по футбола и по футболните хора, защото това просто отекваше в обществото и на тях им осигуряваше ореол на големи борци срещу национализма, шовинизма, мениджърството и всички други прояви, които бяха нормални в целия свят. Но това сме ние..."

Утро в Сплит. Утро без Беара. И Рихтер би се объркал. Трепти, гърми, удря от всички страни... МУП (МВР - б.р.) Сплит пише до МУП Белград: "Спешно ни пратете Владимир Беара! Този човек има намерение да постави бомба, за да убие президента на Индонезия Сукарна и Тито". Хората на Звезда в тайната полиция вече знаят за какво става въпрос. Покриват и смиряват ситуацията. Но и хайдуковците имат своите връзки. Отиват право при Маршала. Той се подготвя за важно посещение на Етиопия (цар Хайле Селасие) и Египет (президент Насер), така праща специалната делегация на "белите" при Едвард Кардел, тогава още некоронован втори човек в СФРЮ. И така е създадена още една от известните реплики:
"Дявол да го вземе, другари, сякаш е толкова важно къде този Беара ще играе тенис, в Сплит или Белград?!".

А сплитчаните, хора "от балона", след такава идиотщина могли само да се опаковат и да се върнат вкъщи.
"Да, да, така им е казал Кардел. Това е точно. Той с тях фино, както се казва с ръкавица ги отказа. А много добре знаеше кой е Беара. И как да не знае когато идваше на мачове и ме гледаше. Но това беше неговият начин веднага да разчисти, да прекъсне всички дискусии за това", разказва Владе в есента на своя живот.

Вървят сплитчаните паралелно и по редовния път, чрез своя Мика Трипало, младежки функционер на КПЮ и първи човек в Дисциплинарната комисия на ФСЮ. Земляк на Беара и почти връстник, борил се колкото можел, подал съдебен иск срещу Цървена звезда заради плащане на играч - което в онова време било най-строго забранено - но обвинението му пада заради липса на доказателства. И делото се прекъсва. Трипало после изчезва по времето на Маспок, губи му се всяка следа. А хайдуковците, наясно, че са изгубили войната, прекъсват всякакви връзки с белградчаните и така официално започва най-голямото съперничество в югославския футбол - най-големият сръбски и най-големият хърватски клуб в държавата.

С Беара на вратата Звезда за пет години печели четири титли и поема първенството в Югославия. Хайдук до следващата ще дойде след 16 години?! Този период на тежко страдание за Торсидата и Сплит служи още повече да намразят своя някогашен вратар. Някакви криминални типове от трибуните - а Хайдук такива е имал пръв, тъй като е най-старата организирана привърженическа група в Европа - с ножове и бръсначи сваляли татуираното име на предателя от ръцете. "Продадено месо", викали му хайдуковците на терените из Югославия и го целели със ситни монети, заради което мачовете редовно били прекъсвани Беара повече никога не е бранил в своя Сплит. Когато идвал, не могъл и на брега спокойно. Подмятали му, обиждали го. Дори и децата му говорели всякакви неща, които са чули от своите родители.

Напразно било всичко което е дал на Хайдук... Напразно три титли шампион; напразно че в един мач срещу Динамо спасил четири дузпи, били Шантек, Шикич, Бенко, Режак; напразно онези акробатики, които завладели англичаните; напразно "блокадата" на Пушкаш и мястото в идеалния отбор на Европа; напразно поклонът на Замора и после още един, от може би най-големия - Лев Яшин. Всичко било напразно. В своя Сплит завинаги останал глупавия влай, който предал Хайдук.

Байдо Вукас, 20 години след трансфера, който разтърсил Югославия:
"Мнозина сравняват моето отиване в Болоня с това на Беара. Това никак не може да се третира еднакво. Първо, аз напуснах Хайдук съвсем легално, в договор с всички. И винаги повтарям, ако Хайдук имаше нещо против аз не бих отишъл. Нищо тук не е било под въпрос... Второ, Беара си отиде от Хайдук когато му беше повече от нужен. Неговият грях е още по-голям, защото е отишъл точно в Звезда, клуб, който винаги ни е бил жесток съперник. Така особено ни навреди. Що се отнася до мен, а вярвам и всички останали хайдуковци, много по-леко щеше да ни е да беше отишъл в който и да е друг клуб. А за начина по който си отиде да не говорим... Аз винаги съм ценял Беара, това трябва да се напише, да не се разбере, че го обвинявам, нападам и подобно. Говоря от свое име, говоря колко тежко ми беше, както и на всички, които обичат Хайдук. Смятам го за голям вратар. И днес когато някой ме пита с гордост казвам, че той е от много добрите, които съм виждал - най-добрият. И съм съгласен, че Владимир е бил Големия, както го наричаха. Но трябва да кажа и това, че никога, дори и днес, не съм му простил".

А добрият и питомен Владе, над всичко голям човек, отговаря:
"Хайдук за мен е всичко. С него в мислите и до ден днешен се будя и си лягам. Хайдук е моята най-голяма любов, любов, която като всички истински и искрени любови има много хубави, но и онези по-малко хубави моменти. Любов заради която сърцето ви заиграва и болно се стяга в гърч."

Господин Беара.

Минали са години и години. След епизод в Германия където е играл и работил като треньор, Владимир Беара тихо се върнал в Сплит и се задомил в апартамент на Корушкия път, в една къща над Бачвица. В началото на седемдесетте години някои добри хора го поканили да се върне в клуба и работи като треньор на вратарите. Не се задържал дълго. За треньор дошъл Бранко Зебец и изгонил "предателя". После дошли деветдесетте и онези нещастни войни. Трябвало да се крие в родния град. Един известен лекар, приятел на Франьо Туджман и тенис партньор, решил явно да каже "както Хайдук игнорира Беара само защото е сърбин не е добре за демокрацията в новата, самостоятелна държава Хърватия". През ноевмри 95-а в квалификационен мач за Евро 96 срещу Италия Туджман се сетил за думите на своя приятел. Иска край него в ложата да седнат два стари аса на Хайдук - Фране Матошич и Владимир Беара. Първият човек на Съюза Анте Павлович съобщава хубавите новини, а Владе сияещ от щастие облича най-хубавия костюм който има и тръгва към Полюд. И тогава на портите ново унижение. Пазачите не го разпознават:

"А къде си се упътил ти, дядка?"

Беара обяснява кой е, какъв е, че са го поканили на мача... Прелистват книгата с гостите и в един момент вижда своето име задраскано. Отгоре е дописано: Винко Куци. Леко повдига шапката, поздравява... "Замъглено" око и наведена глава... Вкъщи. Унижен както никога.

Сплит не е простил искрено големия грях на Владимир Беара. Забравил още по-малко. И Хайдук никога не го е приел истински обратно. Звезда? Звезда се отрекла от него щом е заминал от Белград. Своят най-голям вратар не е и изпратила както му е редът когато през август 2014 година се пресели между футболните ангели.

"От Хайдук никога не съм получил заплата или премия. Само 10 000 динара като се жених", казва Беара в старостта. "Колко е било това? Не съм могъл да купя и едно агне. А Звезда когато тръгнах в Германия ми взе апартамента, който ми беше дала."

Накрая, неправда е направена и на мъртвия Беара. Вместо в родното Зелово, където е вдигнал гробница, погребан е по католическите обреди в сплитското гробище Ловринац. По негово желание е бил само ковчег омотан в знаме на Хайдук и песента на Винко Цоце - Когато умра омотан в бяло.

Тате и дядо били са торсида
бял е цветът и на моя син
 Винаги се е знаело за думите известни
винаги се е пяло Маряне, Маряне

В ръцете ми чаршаф бял
Хайдук да съм живот цял
Следвайте ме хора мили
когато душата с тялото се раздели

Когато умра омотан в бяло
на Полюд отнесете моето тяло
запейте белите са бели
когато душата с тялото се раздели

Когато умра омотан в бяло
на Полюд отнесете моето тяло
нека се вее байряк
на който пише
Хайдук живее вечно
Бог и никой друг

Морето плаче, то сълзи има
вместо музика нека торсидата пее
Хайдуче, горд бъди
тебе твоето дете винаги люби

Сплитската версия на един от най-спорните трансфери в историята на югославския футбол. Марио Катунарич, голям приятел на Владимир Беара. Преди десет години е записал Милорад Бибич, журналист от "Слободна Далмация".

"Аз, Марин Марио Катунарич Домилия, роден в Сплит 1931 година и цял живот живея във Велон. Откакто се помня приятел ми е бил Владимир Беара. Неговото семейство, баща Яков, майка Мария, братя Любо, Свето и той, са ми били като второ семейство. Всички добри и почтени хора. Яков и Мария отгледаха децата да бъдат истински хора. Каквито и са. С Владо съм бил най-близък. Той ми беше и кум на венчавката. Неразделни сме поне 60 години... Защо говоря това? За да се знае, че Владо и аз сме били такива приятели, които цял живот сме поверявали един на друг най-големите тайни. И сега съм решил да изговоря каквото нося в себе си 52 години: както и защо моят драги Владе отиде от Хайдук в Звезда!

Хайдук преди петдесет години имаше трима големи играчи: Фране Матошич беше най-големият авторитет, лидер и капитан, Бернард Байдо Вукас беше един от най-добрите играчи в света, а Владимир Беара беше един от най-големите вратари на света! И докато Хайдук към Фране и Байдо се отнасяше както трябва, Беара прецакваше, унижаваше, тормозеше, обиждаше. Колко пъти Влада е плакал пред мен, говореше, че повече не може да издържа, как вижда, че към него се отнасят сякаш е парцал, а не един от най-добрите вратари, която планетата Земя има. Отивахме той и аз в залива Бене, там ми открива своите мъки, които на никой друг не е говорил. Владе е бил и остава почтен човек: не знае да лъже, да мами, не е бил фалшив човек, никого за нищо не е искал да моли. Прекипя му след спечелването на шампионската титла през 1955 година, когато всички играчи бяха празнувани и хвалени, а на него на този празник на който си отиде преди всички, не казаха нито - благодаря!

Аз положих шофьорски изпит още през 1947 година. През 1955 имах автомобил Фиат Балила, кабриолет. Една вечер Владе дойде и каза: "Утре мене и жената тайно ще закараш на летището в Син! Малкият син няма да идва с нас"... Тогава ми каза, че не може да издържа повече, да преживява такива неправди и тормоз и трябва да пътува. Разбрах, че отива в Звезда. На сутринта дойдох на уговореното място. Владе и жена му Борица дойдоха без багаж. Почти така сякаш отиват да спят. Карах ги до Син по неасфалтиран път. Тогава в Син се пътуваше с теснолинейка, която наричахме "синската рера". Дойдохме в една гостилница, хапнахме и отидохме на летището. Майко моя мила, летище?! Беше една барака, дървена ограда, а пистата беше тревиста. След петнадесет минути казаха, че каца самолет от Белград. Това беше двумоторен Дъглас. Когато кацна, спуснаха от самолета онези две, три стълби. Владе, Борица и аз бяхме на дървената ограда. Излизаха пътници, между тях една възрастна госпожа, а я следваше, майко моя мила, никой друг а хайдуковеца - Войко Андрияшевич! Наведохме глави да не ни види, но все пак ни видя. "Къде, Владо?", пита Войко. А Владе му отговаря: "Отивам за два дни с жената в Белград!". Не му трябваше много на Андрияшевич да види за какво става въпрос... Нищо не каза на Владе, а тогава за пръв и последен път чух и видях Владе как се разпалва: "Не ви е срам какво ми правите години, отивам аз, достатъчно ми е, ще полудея ако остана в Сплит!"

Владе и Борица се качиха на самолета, аз изтичах до колата и обратно в Сплит. На другия ден целият Сплит знае, че Беара е отишъл в Звезда, а аз съм го отвел на летището в Син. Запалиха ми дървения гараж, целеха ме с динари, всичко ми говореха, викаха за мен - Марио, продадено месо, а тавана на моя кабриолет поляха с киселина. Целият свой бяс изляха на мен. Колко е траял този бяс към мен? Още трае! И сега, след 52 години, някой по-стар хайдуковец ми казва: "Да, на Беара правеха неправди, но можеше да го спреш, а не да го караш на летището в Син!". Тогава ме бранеха само нашите влайи от Козяк, които бяха пристанищни работници в предприятието Пристанища и складове. Отидох на брега, а един моряк от кораба ми завика: "Мой Марио, отиде нашият добър и почтен влай Беара от Сплит, веднага полудя половин Сплит. Ако отиде още един влай, ще полудее целият Сплит. Виждаш, че Сплит не може без нас влайите!"

Дойдох си вкъщи, а ме дочака моята добра майка Марица плачейки: "Синко мой, получил си призовка от УДБЕ, трябва утре да отидеш на брега Каталинич!" На сутринта в десет бях на изслушване, грее крушката на една лампа, светлината ми бие в очите. Един от удбашите ми каза: "Хайде, признай, че се занимаваш с измами с долари!" Напушва ме смях. Никога долар не съм държал в ръце, не съм знаел и как изглежда. Питали са ме всичко, а тогава ми дойде до гуша и им казах: "Слушайте, прецаквате ме тук не заради долари, а защото съм отвел Беара на летището в Син. Отиде си, защото не можеше тук да издържи повече мъчението. И нека. Аз и сега съм с него, знам, че е почтен човек, истински човек, нека си е отишъл. А няма в Сплит по-голям хайдуковец от мене. Може да бъде само колкото мен!"

Това казах, помисляйки как ще ме арестуват, а един от тях ми каза: "Айде отивай вкъщи, забрави, че си бил тук!"

Бях бесен като куче. Знаех, че Владе е в правото си, беше ми жал, че Сплит не знае истината. Владе Беара никога като вратар на Звезда не е искал да брани срещу Хайдук в Сплит. В Белград и цял свят го обичаха и ценяха, само в неговия Хайдук прецакваха. Така злочест може да бъде само моят роден и единствен Сплит. Злочест към своите.

С Владо и сега се виждам. По-голям е от мен с три години. Никой не би му дал осемдесет години, а през лятото ще навърши точно осемдесет. Цял живот му правят неправди, през какво е преминал, това и слон няма да издържи. А моят драги Владе остана същият какъвто беше: голям човек! Човек и половина! ЧОВЕК! Всичко това съм държал в себе си повече от петдесет години, хайде моля те нека излезе в "Слободна Далмация" всичко онова което ти казах. Да знае Сплит истината за заминаването на Владе Беара от Хайдук. Владе Беара, най-добрият вратар в света..."

Автор: Предраг Дучич