Милан Борян: Искам 5 деца, но трябва да преговарям със съпругата

На всяка тренировка стотина падания, но всичко това Милан Борян понася с усмивка. Лидерска черта проявява и като се работи, не само в мачовете.

- Уморен съм от подготовки. Много усилено работим, което е добре. Треньорите ни "газят" и подготвят за предстоящите предизвикателства - казва Милан Борян.

- Би ли ви отговаряло мачът с ЦСКА да е няколко дни по-късно?

- Не е проблем, че мачът е след няколко дни. Обиграни сме, показахме през тези няколко месеца, че сме истински отбор и играем добре. Готови сме за всяко предизвикателство. Ние сме Цървена звезда, а не който и да е клуб.

- Как провеждате времето за отпускане?

- Нямаме много свободно време, защото главно имаме по две тренировки дневно. Гледам по малко филми, следя сериала "Викинги". Главно съм във връзка със семейството, жената и сина. Много ми липсват, едва чакам да ги видя. И един ден без тях е тежък.

- Камерите на телефоните и интернет донякъде облекчават?

- Не знам какво бих правил, ако ги нямаше тези неща. Няма нищо по-хубаво от семейството, бих искал да го увелича. Искам пет деца, но ще трябва да преговарям със съпругата за това.

- Очаквате ли успешни преговори?

- Знам колко е тежко за жените в бременността и по време на раждането. За мен съпругата и сина са всичко на света. Много се промених откакто съм с нея. По-рано обичах да излизам, да пийна.. Искрен съм като говоря, няма какво да крия. Снежа ме промени към по-добро, показа ми какво е значението на живота, как би трябвало да се бориш за семейството. Колко съм щастлив говори и че никога не съм пазил по-добре в живота си. С нея намерих себе си.

- Как се запознахте?

- Случайно. Нейният брат Ненад Филипович празнуваше рожден ден, приятели сме и бивши съотборници. Така започна всичко, а набързо й предложих. В началото криехме връзката заради семейството и нейната работа. Шурея и аз имаме отлични отношения.

- Заплашва ли, че ще ви изхвърли от Купата на Сърбия в мача Мачва - Цървена звезда?

- Още не сме говорили за това, сигурно ще имат голям мотив, както и ние.

- С избора на номер 82 сте обърнали специално внимание на съпругата?

- Това е нашият знак. Реших да нося този номер, винаги да е с мен. И когато един ден си тръгна то Звезда, в новия клуб ще нося 82.

- Какво ще правите, ако номерът бъде зает, може би 80+2 като Заморано?

- Ха ха, условие за подписа ще бъде 82 да е моят номер. Вярвам, че дълго ще остана в Звезда. Бих искал, целта ми е да спечеля всичко възможно с клуба. Ако изпълня това, ще отида някъде. Това е и нормално.

- Знаеше се, че Цървена звезда получава качество с вас, но имаше и въпросителна как ще се впишете?

- Идването в Цървена звезда беше голямо изкушение за мен. Знае се, че Снежана е работила в Партизан, малко се плашехме заради това.

- Как приехте обидите на привържениците на Партизан към нея по време на дербито?

- Това го правят разочаровани хора. Идват на мач, за да обиждат някой. Мен това не ме касае.

- Защо не останахте без реакция?

- Иронично ги аплодирах. Не мога да им забраня да обиждат, но съпругата, сина и аз имаме наше царство и те не могат да развалят това. Скандираха ми обидно и в Ниш, където ми беше хубаво и отлично пазех за Раднички. Не ме интересува!

- Винаги сте умеел да се борите с напрежението?

- Моята кариера е била пълна с възходи и спадове. Кой знае защо това е добре... Бог ни поставя изкушения. Можех и по-рано да дойда в Звезда, но не се получи. Дойдох в идеалния момент, направихме два исторически успеха и не искаме да спираме дотук.

- Детските мечти са били насочени към позицията на която сте сега?

- Долу в Далмация, футболът винаги е бил важен. Моят баща беше вратар, като дете съм гледал негови мачове. Всеки син иска да бъде като баща си, така че и аз тръгнах по неговите стъпки. Само че аз надминах моя. Живеех срещу стадиона на Динар, прескачам стената и ето ме на терена.

- Интересно е, че сте започнал като нападател?

- Да, но не бях толкова заинтересован. Когато избягахме в Белград, станах вратар. Отидох да тренирам в Раднички, дядо ме заведе на първата тренировка. Така започна всичко.

- Къде живеехте в Белград?

- В блоковете в Нови Белград. Ако не бяхме отишли в Канада, кой знае къде бих бил сега. Живеех в опасния блок 64, имаше много престъпници тук в това време. Ние играехме футбол, повече дружахме. Дойдеш от училище, взимаш половин хляб, салам и на терена. Днес децата гледат само игрички и телефони.

- Как понесохте преселването в Канада?

- Моите си подадоха документи да заминат като емигранти в Канада. Спомням си, че бяхме кандидатствали и за Зимбабве, Америка и Австралия. Баща ми избра, а на мен ми беше много тежко, защото напредвах във футбола, чак бях и повикан в националния отбор на Югославия през 1998 година.

- Никога не сте се отказвал от целта да станете професионален вратар?

- В Канада ходих в училище и помагах на татко и майка, но знаех какво искам. На 15 години се преселих в Италия, а после в Аржентина. Казваха ми, че там е опасно, но аз исках там.

- Как ви хареса?

- Опознах хора и техните култури. Аржентинците и уругвайците оставиха у мен феноменални впечатления. Приличат на нас сърбите. В Килмес преживях един човек, който живее във фавелите и няма какво да яде, да покани няколко от нас на вечеря. Направи скара с последните си пари в джоба. За какво да говоря повече... Затова, при мен винаги си добре дошъл без оглед на националност и вероизповедание, ако си добър към мен. Животът ме научи на това.

Милан Борян никога не е имал официален мениджър в кариерата.

- Винаги са ме водили различни хора в клубовете. Много са ме мамили, затова и не съм имал мениджър. Когато приключих договора със Сивас, в един ден ми се обадиха 200, обещаваха милион неща, а нито един не ми осъществи трансфер. Само един, и то човек от Германия, ме потърси и се извини, че не е успял да свърши работа. Имало е разбира се и много коректни: Ранко Стойич, Милош Голубович, Марко Крайишник... В тях имам доверие.