"Неговата футболна интелигентност - неговото умение да чете играта - това може би е неговото най-голямо качество, заедно със скоростта, силата, и техниката. Той е в група играчи, които могат да пресъздават това което техният треньор иска. Да се работи с такива футболисти е чисто забавление." - Мирча Луческу.
Привържениците на Борусия (Дортмунд) ще се съгласят с оценката на Луческу за Хенрик Мхитарян, който беше ключова част от неговия вълнуващ отбор в Шахтьор (Донецк). Запалянковците на Манчестър Юнайтед не чак толкова. Представянето му на "Олд Трафорд" за 18 месеца не беше същото като това в Дортмунд през 2016 и има шанс Мхитарян да влезе в състав, който често изглежда дисфункционален и да запълни огромната дупка оставена от Алексис Санчес. Това не е сигурно и беше поет риск.
От друга страна, този ход може да даде искрата на ренесанс за 29-годишния футболист и да се докаже като гениален удар, след като дойде без пари на мястото на играч, който щеше да бъде загубен безплатно след само четири месеца.
Мхитарян не е нормален футболист, поне що се отнася до стереотипите в момента. Няма много световно известни футболисти от Армения. На всичко отгоре той е невероятно интелигентен, говори шест езика, и изискан, изтъквайки четене и шах сред любимите си занимания.
Когато се появи в екипа на Арсенал, видяхме гъвкав и многообразен атакуващ халф. Както Луческу правилно посочва, най-добрата способност на Мхитарян е да разбира какво иска треньора и от какво се нуждае неговия отбор. Да имаш талант е едно, но да разбираш кога, къде, и как да го приложиш е друго нещо.
Нека започнем с поглед към играта с топка на Мхитарян. Бързи крака и умни комбинации около наказателното поле, които сме свикнали да свързваме с Арсенал трябва да му предоставят условия да се впише добре. 29-годишният е класен дрибльор, трудно губи скорост когато притежава топката, като е способен да надиграва защитниците със сръчни докосвания без да спира крачката си.
Благодарение на отличната му техника и хладен разум, привържениците на Арсенал могат да видят добре помощта на Мхитарян когато отборът се изправя срещу преса. В състава не е имало играч толкова издръжлив на преса откакто Санти Касорла не е на терена и наистина може да се възползва от хладнокръвието на Мхитарян в такива ситуации.
Under pressure, Mkhitaryan finds Weigl in space who can exploit the gaps in Mainz' weak midfield pressing structure. pic.twitter.com/eX0mnyfRkH— Tom Payne (@TomPayneftbl) 17 август 2016 г.
Що се отнася до умението му да подава, арменецът обича да движи топката бързо, но рядко прибързва - ако съотборник навлиза в пространство, Мхитарян ще изчака за идеалния момент да пусне топката към него.Recently Mkhi has played on the wing, yesterday he was mostly inside. This should happen more often. #BVBFCB pic.twitter.com/lrhtJhKA4S— Tom Payne (@TomPayneftbl) 6 март 2016 г.
Когато Арсенал е в атака, може да очаква от новия си халф да взима постоянно правилните решения: ако играч е в беда, той или ще се приближи, за да добави възможност или ще пробяга, за да създаде повече пространство.
Вземането на решения в полза на отбора не се ограничава само до притежанието на топката. Без притежанието, Арсенал привлече играч, който е готов да пробягва зад защитата, когато има пространства за оползотворяване. Ако не, той ще тича, за да изтегли стегната защита извън подредбата й или дори към съотборник за подкрепа, започвайки бързи комбинации и избягвайки противниковите защитници като се движи в сляпата им точка, за да се появи в пространство, което не е съществувало секунди по-рано.
Въпреки всичко това, той нямаше добро време при Моуриньо (кой би имал?!) и има значителни съмнения, че няма да се представи добре във Висшата лига, може би не толкова добре колкото хората са мислели, и/или няма менталната сила да се възстанови от последните 18 месеца.
Нека насочим тези притеснения с някои сериозни предупреждения. Първо и най-важно, Мхитарян започна само един мач във Висшата лига преди декември в първия си сезон и беше сменен след 45 минути. Това трудно е платформа за успех.
От стилистична перспектива, атакуващият стил на Манчестър Юнайтед е много различен от този на Арсенал. Въпреки че и двата състава атакуват в свободна форма, Юнайтед няма тенденцията да хвърля много тела в атаките. Освен ако не контраатакуват, играчите много често са оставени без опции, особено от фланговете.
Мхитарян процъфтява в по-преливащи отбори и в до някаква степен импровизирани атакуващи сценарии, което може би обяснява (до някаква степен) защо той не пасва на нуждите на Моуриньо. Искате да виждате Мхитарян в ситуации в които може да чете играта и е свободен да се появи където е най-нужен, за разлика от Месут Йозил.
Колкото до опасенията около менталната "крехкост" на Мхитарян, само преди две години казах, че той беше "по същество примерът за всички опасения на Борусия (Дортмунд) при Юрген Клоп", като се провали да замести Марио Гьотце, остана запомнен с пропуските си, и в края на краищата издържа шестмесечна голова суша. Той е минавал през това вече и го превъзмогна, за да запише удивителен сезон при Томас Тухел преди да напусне Германия.
"Когато Тухел дойде, започнахме да играем различен тип футбол", каза Мхитарян пред Ларс Полман в ексклузивно интервю в което се опита да обясни неговия благоприятен обрат във формата при новия треньор. "Опитваме да задържаме топката повече, опитваме да си подаваме повече и да играем много офанзивен футбол."
Почти звучи сякаш историята може да се повтори. Нещо забележимо по време на ужасяващия сезон 2014/15 на Дортмунд беше, че Мхитарян никога не се скри. Без значение колко много неща не се получиха и отборът стигна до дъното в класирането, той искаше топката от съотборниците си отново и отново.
Накрая, по темата Манчестър Юнайтед, Мхитарян създаде 23 гола и асистенции в 3914 минути във времето си там. Гол или асистенция на всеки 170 минути по никакъв начин не е катастрофално.
Няма никакви гаранции и Мхитарян може да е повредена стока, но времето му в Манчестър Юнайтед беше по-добро отколкото хората ще ви убеждават, той се е възстановявал от по-лоши периоди в миналото, а в Арсенал трябва да има по-подходяща среда за неговия стил на игра.
Когато Арсенал се прицели в Мхитарян през лятото на 2016, той беше завършил сезон в който вкара 23 гола и направи 26 асистенции. Да се очаква същото от него ще е лудост, но идеята, че "топчиите" получиха нещо между този играч и онзи, който Манчестър Юнайтед с голямо желание пусна да си тръгне е реалистична и вълнуваща.
Ако има една истинска критика за атакуващата игра на Мхитарян е неговият завършващ удар. Това не трябва да има значение, тъй като Арсенал иска истински реализатор да работи до новото попълнение така или иначе.
![]() |
Обамеянг и Мхитарян - огнен тандем в Борусия |
Говореше за Пиер-Емерик Обамеянг. Очевидно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар