Рамбо Петкович: Боя се от сръбски срам на Мондиала! Звездо, забрави за добри бразилци

И в Турция, далеч от Сърбия и още по-далече от втората му родина, Деян Рамбо Петкович не може да потъне в анонимност. Бразилците от Лудогорец в разкоша на Анталия го дочакаха с думите "добре дошъл Професоре".

Когато се появи на тренировка на Цървена звезда в петък по обяд камерите и диктофоните бяха насочени към него. Мондиалът в Русия, европейският блясък на Звезда и потребността или надеждата най-трофейният сръбски клуб да се попълни с качество със стока от Южна Америка. По всички тези теми говори популярният Пет, човек, който може би щеше да държи трофея предназначен за най-добрия отбор на Мондиала, ако беше роден в горите на Амазония или на плажа в Рио.

Отдавна е завършил кариерата, макар че за него в Бразилия няма почивка. Чак и когато е далече от треньорската скамейка.

"Сигурно няма да поема някой клуб докато не завърши Мондиалът. Вече се договорих да съм коментатор за престижния О`Глобо. Това ще бъде месец наслада за мен, но и на страхове", заяви Рамбо Петкович.

Младен Кръстаич ще води Сърбия на Мондиал 2018 в Русия

Страхът произтича от факта, че Сърбия в Москва на 27 юни ще играе срещу Рамбовата Бразилия. Но не само заради това.

"Когато говорим така нямаме от какво да се боим. Класирахме се на Мондиал, което е голям успех. Но когато вече сме там би било добре нещо да направим. На предходните два не се представихме добре. През 2006 година чак се изложихме. Дано не бъде така. Обаче се боя".

Обясни и защо.

"По мое мнение нашият най-добър играч е Душан Тадич. Да сме почтени, той не е титуляр в своя Саутхемптън, през този сезон няма някаква статистика. Имаме треньорски щаб с нов селекционер, който тъкмо е започнал своят треньорски занаят. Не се плаша толкова от Бразилия, би било добре до този мач да имаме шест точки и тогава да играем освободено. Имаме добри играчи, добра отбрана. Може би ни липсва някой в който всички да вперят пръст и да кажат: "Това е този!". 

Сърцето на легендарния техничар ще бие за Сърбия на Мондиала в Русия, но и за Бразилия. Там, в тази страна на футбола, Рамбо Петкович е член на Музея на славата, там изгради име и фамилия и стана синоним на майсторство.

"Тази Бразилия има само един недостатък. Има срещу себе си най-добрият играч в света, човек, който никога не е печелил Мондиала (Меси - б.р.)."

Но...

"На 27 декември бях в Бразилия и играх в онзи мач на Маракана. Онзи, със звездите, който организира Зико... Тите ни беше треньор, така че победихме. Говорих доста с него за националния отбор. Тите промени всичко. Главно на това се гледа повърхностно, резултатите ги има, в квалификациите газеше всичко. Никой не гледа, че Тите промени всичко, във философията, концепцията, подхода към играта, модела, системата... Всичко промени. Той спечели всички мачове убедително, заслужил е, беше по-добър. Този начин и подход, който създаде е много по-близък до европейската философия. Досега Бразилия играеше за гол повече, а това в днешния футбол се наказва, така катастрофираха с немците".

Тите ремонтира Бразилия

По време на мандата на Владан Лукич, Деян Рамбо Петкович представляваше мост между белградската Маракана и Бразилия. В този период в Звезда дойдоха Евандро и Борха, играчи с необходимата класа за големи цели. Изглежда, че в близко бъдеще такива момчета са недостижими за Звезда.

"Звезда няма възможност, а няма и потребност да купува от Бразилия. Бразилският футбол отиде много нагоре с цените. Сега е почти невъзможно да се привлекат играчи, които по качество да отговарят на Цървена звезда. Можеш само да вземеш дете, което не познаваш и да го доведеш. Всеки познат футболист струва милиони, а това Звезда не може да си го позволи. Ако преди осем години футболистите в Бразилия заработваха и по 200 марки, сега работят за по 2000. Говоря чисто да видите разликата".

Той казва, че на бразилците им е необходим период на привикване. Съответно не могат да предложат бърз резултат.

"Бразилският пазар е препълнен със скаути от Европа и е трудно да се намери нещо. Аз успях да намеря няколко играча, да ги доведа в Европа, после се препродават, финансовата възвръщаемост е 6000%. Това не е всеки ден. Трябва да имате възможности, малко късмет, доста труд. Звезда по-рано довеждаше и бразилци по системата сега и веднага. Трябва да му дадеш време да се приспособи".

Звезда няма финансови възможности да бере бразилски таланти. Такава привилегия е оставена на богатите...

"В хотела съм в който е Лудогорец. Те са истински пример как трябва да се довеждат бразилци. Техните скаути боравят там, спят. Точно за това говорих с левия бек Натаниел, мой бивш играч".

след четвърт век Цървена звезда се завърна в Европа и в пролетния дял

Легендата на Фламенго е на отпуска в Анталия. Помага на брат си Бобан и гости от Манчестър Сити, които са дошли да следят всяка стъпка на Лука и Иван Илич. Гледал е мачовете на Звезда в Европа. Въодушевен е.

"Важно е Звезда да е в Европа, полека, за няколко години може да се размисля и за Шампионска лига. Дотогава, нека бъде участник в Лига Европа, да пробва всяка година да презимува, трябват пари, работа, програма. Не може за една нощ. Много е трудно да се сблъскваш с клубове, които имат бюджет от 70 000 000 евро. Това има значение в професионалния футбол".

Точно такъв дуел очаква Звезда на 13 февруари, когато в Белград пристига скъпоценният ЦСКА.

"Не познавам достатъчно отбора на ЦСКА, за да мога да кажа нещо повече за този мач. Все пак, смятам, че имаме шанс, защото имаме доста добри играчи. За съжаление, Боачи се контузи, но ако не може да играе, ще се намери надявам се някой добър играч да го замени, Пешич е тук, мой земляк".

През този сезон земляците на Петкович буквално носят Цървена звезда. Тука са Пешич, Радонйич, а и споменатите братя Илич.

"Всеки, който е качествен трябва да играе в Звезда, но ми е драго, че има доста нишлии. Тук са Илич, те са като мои деца, Радонйич го знам още докато играеше в Ниш, знам го и него и Андрия Живкович, а Пешич е от моето село, и него го знам от дете. Нишкият край е пълен с талант. Там където сме отраснали аз и Пешич много добре се дриблира", пошегува се накрая Петкович.

Автор: Дарян Неделкович