Мюнхенската трагедия убила "Бебетата на Бъзби"

На днешния ден преди точно 60 години, в Европа и света, въпреки че техническите и комуникационни технологии бяха едва в начален стадий, с бързината на светлината отекна страховита вест. "Самолетът в който са били играчите и треньорският щаб на Манчестър Юнайтед не е полетял от Мюнхен" гласило щурото съобщение на немският контрол на полетите, което първоначално не всички разбрали. Това "не е полетял" за нещастие означавало, че самолетът на компанията БЕА "Елизабетан" не се е отделил от пистата, а е експлодирал и в своя труп угасил завинаги 23 живота, от които седмина били от "Бебетата на Бъзби" едва пълнолетни момчета, чието светло бъдеще е прекъснато от трагедия.

Капитанът Роджър Бърн, Томи Тейлър, Джеф Бент, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег и Били Уелън завинаги отидоха в легендата. След две седмици, от получените травми, починал и младият Дънкан Едуардс, един от най-надарените играчи в историята на Гордия Албион.

Плакала е и Сърбия, плакал е Белград, плакала е Цървена звезда, плакали са хората в ресторант "Мадера" в който двата отбора вечерта преди мача от 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони били заедно... Плакали са и небето и земята.

Разплакани очи, събрани ръце и поглед в небето били най-честата гледка на улиците на всички футболни градове в света. Беара, Митич, Станкович, Зекович, Попович, Шекуларац, Костич, Тасич... Всички те заедно в тишина се сещали за скандиранията на стадион ЮНА, които предизвиквали техните дуели с Чарлтън, Вайлет, Едуардс и останалите футболни великани от Манчестър.

Отличен мач, много завързани приятелства, пълен стадион, обещание, че два големи съперника ще се срещнат отново на терена, като сапунен мехур издуха зла съдба, и вместо в небето, самолетът пълен с големи хора и играчи се насочил към обект на края на пистата. Големият гигант продължи да живее и да се издига, спечели редица титли, създаде някои от най-добрите играчи изобщо, но споменът за 6 февруари 1958 година и мюнхенската трагедия никога не е и не трябва да избледнее.

Също така един интересен детайл казва, че помощникът на Мат Бъзби по телефона се обадил на тогавашния секретар на английската Лига от Мюнхен и го помолил да отложи предвидения мач от първенството. Междувременно, този заради бунт, защото и поред препоръките островните клубове да не играят в европейските клубни турнири, а Манчестър оглушал за тях, отказал предложението. Спортният инат и глад за футбол не могли да смирят "червените дяволи", които искали да пристигнат в определеното време за мача... За съжаление, за седмина от тях, мачът срещу най-трофейния сръбски (тогава югославски - б.р.) клуб е бил последният в живота.

60 years later... We still remember. And we always will. @ManUtd #flowersofmanchester #fkcz pic.twitter.com/vgVAk7irlf

— FK Crvena zvezda (@crvenazvezdafk) February 6, 2018

Участник в мача, който за съжаление по този начин завинаги свързал Манчестър Юнайтед и Цървена звезда и който станал историческо наследство за двата клуба, бил и Драгослав Шекуларац. Втората звезда на Звезда по този повод е дал интервю за "Вечерни новости", което представяме в цялост.

Известните "Бебета на Бъзби", които два дни по-рано благодарение на реми на стадион ЮНА са елиминирали белградските червено-бели, и днес помни Драгослав Шекуларац.

Неповторимият дрибльор е бил участник в мача, на 4 февруари 1958 година, в който Звезда изпуснала няколко възможности да победи и да си осигури трети мач... (Тогава регламентът не предвижда голове на чужд терен и при разменени победи се играе решаващ трети мач - б.р.)

- Всичко във връзка с тези дни е незаличимо вписано в моята памет. Това бяха върховни футболисти и чудесни момчета и приятели - казва Шекуларац.

Шеки сякаш сам на себе си приписва дял от вината за трагичната съдба на известното поколение на "червените дяволи"...

- Мачът беше невероятен, Манчестър водеше с 3:0, а тогава успяхме да изравним и имахме възможности за пълен обрат. Най-добрата възможност беше моя, стопроцентова! Но, изпуснах и те се класираха за полуфиналите. Тъй като Юнайтед предходно ни беше победил на "Олд Трафорд" с 2:1, да бях вкарал за 4:3 щеше да се играе бараж, най-вероятно три дни по-късно в Италия. В този случай те нямаше да се връщат вкъщи от Белград... Кой знае колко пъти съм си казвал: "Е, Шеки, как не беше по-добър голмайстор, всички тези момчета щяха да останат живи, ако беше разтресъл мрежата", с тъга в гласа говори Шекуларац.

Играчите на Цървена звезда и Манчестър Юнайтед не са били само големи противници на терена.

- Ние с тях създадохме невероятно приятелство! Всички бяха приятни и възпитани, истински английски джентълмени. След мача с Боби Чарлтън и нещастния Томи Тейлър, който загина в този фатален самолет, излязохме в "Метропол" и прекарахме незабравима вечер. Заради това поколение цял живот безкрайно уважавам Манчестър Юнайтед и до ден-днешен вкъщи нямам своя фотография, но пазя снимка в рамка на отбора, който изчезна на този 6 февруари в Мюнхен. Тъга... Ето това е животът. 

Текстът е от официалната страница на Цървена звезда