Добривойе Танасийевич е преди всичко любител на футбола. След това функционер, човек който е бил на девет шампионата на света, като зрител, член на английската или югославската/сръбската делегация или организатор.
Популярният като Дан Тана говори ексклузивно за "Курир" за опита от Мексико до Русия, дузпите срещу Аржентина в Италия през 1990, гредата на Миятович във Франция осем години по-късно, проблемите, които е имал по време на Мондиала в Германия през 2006 година селекционерът Илия Петкович...
"Аз играех футбол от любов. Мама искаше да уча, защото като адвокат можех да заработя за пристоен живот. Днес футболист годишно заработва повече отколкото американският президент за целия си живот. Трудно е да се купи талант, всъщност невъзможно. Но е ненормално който и да е футболист да струва повече от 100 милиона евро. Макар че тези пари не отиват при тях, тяхното е до 1/5 от сумата", казва Танасийевич, и след това започва историята за Мондиалите.
Мексико 1970
"Това е първият Мондиал, на него бях като гост. Много видях тогава. Но футболът от това време не може да се сравни с този, който гледаме сега. Телевизията сега командва световните първенства. Освен това тук е и ВАР технологията, за която мисля че е добра, защото когато се усъвършенства ще попречи на грешките, които за държавите, които са малки и незабележими значи много в смисъл на развоя на футбола. Много са примерите, а последният за съжаление дузпата за Сърбия срещу Швейцария.
Футболът се променя. Да кажем през седемдесетте се шеташе по терена, а отбраната и вратарите имаха различна роля. Днес вратарят е 11-ти играч на отбора, а по-рано освен Раденкович и Мркушич не излизаше извън малкото наказателно поле. Бековете някога имаха задача да избият топката, днес имат техника често по-добра от на нападателя. Променя се и историята за привържениците. Някога богатите бяха на трибуните и гледаха бедните, днес бедняците гледат как играят богаташите."
Мексико 1986
"Бях в Изпълнителния комитет на английската федерация. Задължен за националния отбор. Тук гледах може би и един от най-добрите мачове. Италия победи Южна Корея с 3:2. Това първенство се помни и по известната мексиканска вълна."
Италия 1990
"На селекционера Ивица Осим му казах да поведе в Италия играчи на които вярва. Така и направи. Изтърпя обидите на 35 000 привърженици преди пътя. Бекенбауер, който дойде да гледа мача срещу Холандия в Загреб (0:1), защото водеше немците ми каза, че не може да повярва, че в Загреб има толкова холандци. Когато му казах, че това са наши хора, не можа да се начуди защо така ни изпращат
Друго, Осим беше ужасно строг. Щом някой се разбунтува той само казва: "Ето ти вратата!" Така беше и като играч дойде и пита защо не играе? Знаеше да каже: "Може би ще бъдеш по-добър от този за който говориш, но утре. Днес той е в отбора!"
Отидохме за Италия и от мач на мач все по-добри. След загубата от Германия (1:4), растяхме като отбор.
Срещу Аржентина почти цял мач играхме с човек по-малко и не ни победиха до дузпите. Да бяхме минали тогава можехме да сме шампиони на света. Това вярвам, че би попречило и на разпада на Югославия. Ставаше дума за отличен отбор. Като споменаваме дузпите, трябва да кажа, че Осим не ги гледа, защото по-рано припадна от жегата. Имаше много тежка работа, защото се бореше с различни напрежения, както и Илия Петкович в Германия. На тези две първенства влиянието на политиката върху отбора беше повече от очевидно."
САЩ 1994
"С това първенство съм особено горд. Бях в организационния комитет, за седем години заработих седем долара и с голямо задоволство мога да кажа, че това е турнирът със средно най-голям брой зрители 68 991. Следва Бразилия с 53 582. Тук имахме и малък проблем с продаването на билети за мачовете на Боливия, а от ФИФА ни казаха, че трябвало да мислим за това докато се играели квалификациите. Както навреме забелязахме, че Иран е пръв в своята група. Това е държава с която САЩ и тогава нямаше дипломатически отношения, а по правилата на ФИФА организаторът е длъжен да позволи на всички отбори влизането в страната. На нас вицепрезидентът Ал Гор ни каза, че на иранците няма да бъдат дадени визи. До края на квалификациите останаха на девет точки от първите три кръга."
"Отличен беше националният отбор и при селекционера Слободан Сантрач и Миятович да беше вкарал дузпата... На тренировката преди мача, питах Вуядин Бошков защо не тренираме дузпи? Той също пита покойния Сани и е казано, че са тренирали. Сигурен съм, че не са, както ми се струва, че Миятович не беше определен да изпълни дузпата, която пропусна."
Япония и Южна Корея 2002
"Президентът на ФИФА Жоао Хавеланж гарантира, че Япония ще организира този турнир. Намесиха се големи пари и Япония се съгласи да го раздели с Корея. Да не беше така японците щяха да останат без Мондиала. За съжаление, парите са навсякъде, особено на национално ниво. По-малко са в Шампионската лига или Лига Европа. А най-коректни са англичаните, при тях няма и помисъл за корупция и затова не получават организация на Мондиал. Въпреки че по инфраструктура са далеч пред всички."
Германия 2006
"Политиката има много влияние над футбола. В Германия вече беше започнало търкането около разпадането на държавата и отделянето на Черна гора, защото започнаха игрите около президентите на двата съюза. Това пречи, защото "рибата смърди от главата". Затова е важно Съюзът да се води от качествени хора. Мисля че по качество можехме повече отколкото показахме. Не забравяйте, че в квалификациите получихме само един гол и то в Испания."
ЮАР 2010
"Селекционерът Радомир Антич създаде добра игра. А когато си отиде направихме много грешки в националния отбор. Отказахме да му дадем парите, които искаше, а фактът, че не се класирахме на следващото Европейско първенство ни отне 7 или 8 милиона. За нас това са огромни пари. Имаше тук и още детайли. Например, когато победихме Германия (1:0) в делегацията имаше хора, които говореха, че на Австралия ще вкараме шест гола. Предупреждавах, че такива приказки могат да ни попречат. За съжаление, бях прав, изгубихме с 1:2 и се върнахме вкъщи."
Русия 2018
"Руснаците получиха първенството почтено. Искаха да развият футбола, защото започна да спада интересът. Гласува се както и сега когато го получиха Америка, Канада и Мексико. Преди 16 години ФИФА се кълнеше, че повече няма да позволи първенство да се организира в няколко държави. Проблем са законите, данъците... и мисля че е добре федерациите да избират домакина. Така по-малко могат да се купуват гласове.
Уморих се в Самара, когато победихме Коста Рика. Ходихме пеша четири километра преди мача и също толкова после. Мислех, че ще умра (смях). Ние можем да бъдем и първи в групата и така трябва да размишляваме. Нещо друго ми боде очите. За пръв път се отиде без еуфория. А сега я виждам. И не ми допада.
Победихме Коста Рика, загубихме от Швейцария, която с изключение на първите двадесет минути беше по-добра. Не искам да коментирам играта, това е работа на играчите и селекционера, но искам да кажа, че моето впечатление е, че играхме лошо и че съдията Брих имаше лош ден. Дузпата трябваше да бъде отсъдена и смятам, че точно този детайл ще допринесе за усъвършенстването на видео контрола, който още веднъж повтарям и поред видните недостатъци попречи на повече грешки отколкото съдиите направиха.
За нас следва Бразилия и имам някакво впечатление, че ще изиграем добър мач. Те са силни индивидуално, но не играят добре. Ако се браним организирано и играем 95, а не двадесет минути може и да се случи чудо, но...
Нашата цел трябва да бъде да се класираме на някой турнир, след това да минем в елиминационната фаза. Защото, колкото и да сме за Сърбия, тя за голям резултат в мъжкия футбол няма почти никакви шансове. Ако искаме да сме шампион на света, да се обърнем към женския футбол. Тук имаме и талант и много простор да се качим на върха. Но това началниците на нашия и много други съюзи не ги интересува. В това не се влага, медиите не пишат нищо, телевизията никога не е дошла на мач. А мъжкият се следва секунда по секунда."
Тъй като минахме през всички световни първенства, които Добривойе Танасийевич е гледал на живо, питаме го кога като става дума за футбол му е било най-тежко?
"На терена в Италия срещу Аржентина! Това е най-голямата травма, вече ви казах и заради какво. А извън когато през 1994 отидох на третия ден на конгреса на ФИФА да спасявам Югославия чиято делегация не получи визи. Вече нямахме и знаме, нито каквото и да е доказателство, че присъстваме тук. Все пак, беше ми позволено да говоря на последния ден. Няколко часа писах речта. Тогава дойдоха членове на Изпълнителния комитет и ми казаха, че оттеглят решението за изключването на Югославия, ако аз като представител на нейната федерация, гласувам за прием на Македония. Какво мислите, дали приех? Разбира се че дилеми нямаше! Спасих Югославия от изключване от футбола, а тя по-късно на турнира в Хонг Конг спечели единственият трофей в историята на мъжкия национален футбол."
Кой е най-добрият футболист, който Дан Тана е виждал?
"Двоумя се между Марадона и Меси. Ако Лео продължи и стане шампион на света ще надмине Марадона. Диего беше човек, който можеше да победи сам! Той успя да смали напрежението и върху себе си и върху отбора, което на Меси му идва тежко. Нацията очаква много от него и не мисли за това, че е уморен."
А най-добрият играч от нашите простори?
"Трудно ми е да кажа един. Бобек, Митич, Вукас... Шекуларац не съм гледал никога. Джаич и Вукотич, малко. Пикси е обявен за най-добър чужденец в Япония, па Джорич не го искаше в националния отбор. Заедно с Дейо Савичевич. Дейо по наговаряне от Бата Булатович каза, че се оттегля и повече няма да играе за националния. Пикси никога не са канили и го посъветваха нещо такова."
Като вече споменавате медиите, дали нашите играчи вършат добре тази част от работата?
"Не разбират, че трябва да бъдат достъпни за медиите. Не да плащат, а да бъдат достъпни. Тях за жалост това не ги интересува, повечето са хладни като се споменат медии. Да речем, непрекъснато говорят за победи, а ако изгубят на никой нищо, всичко се забравя."
"Белгия има добър отбор и лесна група, както и англичаните. Това са фаворити за четвъртфиналите. На руснаците жребият им даде шанс да минат до 1/8-финалите и това е всичко. След това имат малки шансове. Трябва да се изчака, защото някои фаворити имат проблеми. Едни изгубиха, а други като Аржентина не играят добре. Ще видим, рано е да нацелваме."
Правилата във футбола ще се променят
Говорейки за бъдещето Добривойе Танасийевич засегна и футболните правила
"Футболът трябва да върви напред. Тъчът би могъл да започне да се изпълнява с крак. Това би дало предимство на нападателите. Аз бих забранил както е в баскетбола топката да се връща в задно поле. Освен това, диаметърът на ъгъла за изпълнение на корнера бих увеличил с метър или два. Това би дало предимство на онзи, който изпълнява корнера. Сега топката трябва да влезе в полукръг което е предимство за защитника, който я избива. Това пробвахме когато Платини беше в Белград. Той, Пикси и аз пробвахме това и Мишел се одушеви. Искаше промяна, но това не е лесно. Англичаните в комитета за правилата имат 4 човека, което е половината комисия. А за да се промени нещо трябват поне шест гласа. Англичаните няма да допуснат тяхната игра да изгуби изворния си облик", казва Дан Тана.
Неуспелият трик на Милян и Бата в Швеция
Освен Мондиала в Италия Дан Тана изтъква още един белег в душата - Европейското първенство през 1992 в Швеция
"Бяхме изключени с появата на санкциите на Съвета за сигурността към ООН. Ленарт Йохансон ми се обади и каза, че му е наредено, че Югославия не може да играе на ЕВРО в Швеция. Тогава Милян Милянич и Бата Булатович мислеха, че ако пристигнат по-рано в Швеция никой няма да ги върне. Трикът не успя. Върнаха ни, а датчаните отидоха и взеха титлата. Много пъти съм казвал на хора от техния Съюз, че трябва да ни дадат поне милион евро от наградата. Обещаха, но и до днес това не е изпълнено.
Футболът и премиите
Още малко за връзката между футбола и парите
"Докато съществуваше Югославия беше проблем, че нямаше премии. Играчите не са Айнщайн и не разбират напълно какво означава като отидеш на Мондиал, Футболът както сами казахте се играе с крака, по-малко с глава."
Автор: Ненад Киш
Няма коментари:
Публикуване на коментар