Дарко Панчев: УЕФА ни унищожи, не ни дадоха да играем финал през 1992 г

"Показахме и тогава, че сме по-силни от всички", заяви легендарният нападател

Преди всеки голям мач за привържениците на Цървена звезда избликват спомени за някои далечни времена. И за Дарко Панчев, който унищожи един гръцки клуб. Против Панатинайкос в Атина блестеше като много пъти дотогава. С чудесни голове трасира пътя на червено-белите към триумфа и крайния финал на Уембли с Барселона.

До това не се стигна... Сампдория беше по-силна, но този сезон продължава да е кост в гърлото на всички членове на поколението на Звезда.

"Турнирът беше силен и за нашия отбор беше трудно през цялото време да играем извън Белград. УЕФА просто не позволи на Звезда втора поредна година да играе във финала. Това би бил голям удар за тях, защото бихме показали, че сме по-силни от всички, въпреки техните санкции и законови неправди", поръча Дарко Панчев.

По-късно дойде войната, а един от най-добрите нападатели в историята на югославския футбол се запъти в Интер. И сбърка.

"Това беше най-голямата грешка в моята кариера. А хубаво ми говореше Христо Стоичков да отида при него в Барселона. Щях да вкарам много голове и да счупя много рекорди, но понякога нещо просто тръгва на зле. Нямам много да кажа за своето време в Интер, нямам добри спомени от Милано - лош отбор, лоша съблекалня, прилично бързо се скарах с треньора и управата на клуба. В такава обстановка, в такава ситуация, не можете да очаквате да се случат положителни неща", каза Панчев, който по това време е имал предложение от Манчестър Юнайтед.

"Това е втората най-голяма грешка в моята кариера. След моя лош старт в Интер, през декември 1992 година, официално ме потърси Алекс Фергюсън. Помоли ме да дойда в Юнайтед, но твърдоглаво отказах. Исках да се докажа в Интер, в Серия А. На кого трябваше да се докажа? Заради какво? Но това е... Знаете - младост, лудост."

Мнозина и днес смятат, че на Панчев е направена голяма неправда, защото през 1991 година не получи Златната топка за най-добър играч в Европа.

"Смятам, че е редно най-добрият европейски отбор да има и най-добрият играч и носител на Златната топка. За съжаление, през 1991 година това не се случи. Това също така е последица от голямото влияние на френските медии над УЕФА, но и Адидас, които общо връчват наградата. Вместо на мене или Деян Савичевич, Златната топка отиде в ръцете на Жан-Пиер Папен. Неправда. В спорта съществува едно много просто правило - златен медал не може да получи някой, който е изгубил решителния мач. Не е ли така?"

Накрая обяви, че вярва, че Синиша Михайлович ще спечели най-важната борба в живота.

"Синиша изненада всички нас с тази лоша информация, но всички се надяваме, че отново ще победи. Беше чудесен футболист, добър човек, сега е добър и като треньор. По мое мнение, както и на мнозина други, той сигурно е един от тримата най-добри изпълнители на свободни удари в историята на футбола", заяви Панчев.