Румънецът, който с математика разруши световния футболен ред

Румъния нито веднъж в последните пет години не е била по-добър футболен национален отбор от Сърбия. Не са минали и толкова години откакто Сърбия вкара пет гола на източните си съседи в Белград. Румъния няма по-добри аналитици, треньори, нутриционисти, кондиционни треньори, спортни психолози, най-накрая футболисти. А въпреки това, Румъния е била седми отбор в света и водач в група за нас. Сърбия, на практика вчера, беше 66-ия отбор на планетата и до Мондиала трябваше от трета урна. Единствената разлика между две футболни култури - Едуард Рангиук, математик и програмист, който е "пробил кода" на ранглистата на ФИФА, който е намерил меката точка под бронята на световната футболна бюрокрация... Ексклузивно за Радио-телевизия Сърбия той откри своя невероятен метод.

Става въпрос за математика. Формула, нищо повече и по-малко от това. Безсмислена, но въпреки това много ясна.

P = M x I x T x C

Системата за класиране на ФИФА, дори брандирано като Кока-Кола ФИФА Класиране, не е нищо повече от това. Това е всичко което трябва да знаете. Е добре, и това...

Р означава броят точки в един мач. М представлява постигнатия резултат (победа или загуба), I е детерминанта на важността на мача (от приятелски мач до дуел на Световно първенство), докато последните два знака служат за диференциация на силата на противника, на основа на положението в ранглистата на ФИФА и конфедерацията от която идва. Периодът в който се върши меренето, съответно в който се събират точките, е четири години.

М - отборът получава три точки за победа, една за реми. Ако всичко е решено след изпълнение на дузпи, по-успешният (по-късметлийският) отбор получава две точки, загубилият (нещастният) остава с една.

I - приятелски мач носи една точка. Квалификационни мачове от какъвто и да е вид се оценяват на 2,5 точки. Континентални мачове и от Купата на конфедерациите носят по 3 точки. Мачове на Мондиал донасят 4 точки.

Т - силата на противника се получава като от 200 се извади положението в актуалната ранглиста. Изключението е отборът, който е първи в класирането и винаги има стойност 200, както и отбори, които са класирани №150 или по-надолу. Всеки от тях има фиксирана стойност 50.

С - силата на конфедерацията се определя от успеха на последните три световни първенства съответно броят победи. Техните стойности са следните: КОНМЕБОЛ 1,00, УЕФА 0,99, всички останали (АФК, КАФ, ОФК, КОНКАКАФ) 0,85.

Изрично, ясно, неподлежащо на двояко тълкуване... но, отново, безсмислено! Как по-друг начин да се обяснят многото представени недостатъци, от които най-големият всякак е последният, според който разликата между ОФК (Футболна конфедерация Океания) и КОНМЕБОЛ (която регулира футбола в Южна Америка) е цели 0,15 точки.

Футболът е чудесен в Океания, но ръгби футболът, не association футбол. Разликата между Тувалу, Вануату, Фиджи, Кирибати, Тонга и Островите Кук с една, съответно Бразилия, Аржентина, Уругвай (общо девет световни титли), Колумбия, Чили, Перу, Парагвай, Еквадор, а дори и Боливия или Венецуела е по-голяма от 0,15. По-голяма е и от всичките 15.

Следователно, системата е смешна. Но и като някой остарял африкански диктатор (всяка прилика с моментните геополитически събития е напълно случайна), онова което е смешно умее да бъде и много опасно.

Добре. Футболът не е точен спорт. Заради това е и по-лесно да го обичаш, приемаш на ирационално ниво което е много по-природно отколкото който да е друг вариант на игра с топка. Но и такъв, футболът се управлява по точен и рационален начин. Начинът, който има някои явни и искрено гротескни дефекти.

Взимаме два доброкачествени примера от класирането на ФИФА. Дали знаете как се мери притежанието на топката на отборите по време на мача? С броя удари към вратата, това е един от най-често използваните футболни статистически параметри - който е, между другото, фундаментално погрешен.

Опта, компанията с най-голямата база данни във футболната вселена, някога е правила това като разделяла броя подавания на един отбор с общия брой подавания в мача. Това не се е показало като най-изправно (съществуват кратки и дълги подавания, нали?), така че минали на друг, по-актуален модел. Броят се индивидуалните притежания на всеки отбор и тогава се делят на общия брой притежания в мача. И това е онова което гледате по време на преноса или четете в статиите и някои анализи.

Но, питате се вече сега и сами вероятно, притежание от три подавания дали се третира по същия начин като притежание съставено от 14 подавания? Безсмислено, всякак, но и въпреки това отговорът е - да.

Италианците мерят притежанието с време, но и тук съществува очевиден дефект. Те смятат само времето в което топката е в игра, но това занемарява факта, че един отбор винаги контролира притежанието, макар и чрез тъч, аут или корнер. Това особено важи за отбори, които правят това нарочно, по-слабите отбори или отбори на които им отговаря резултатът.

Уест Бромич Албион ще изпълнява по-дълго свободен удар от Манчестър Сити, Беневенто ще разработи по-фундаментално тъч от Ювентус. Отново, безсмислеността на този процес на броене (в който мачът се третира като шестдесетминутна продължителност, вместо единица, която трае средно 95 минути) сякаш на никой не пречи...

Но нищо не е по-фалическо, с по-голямо въздействие върху играта и резултатите, отколкото списъкът за класиране на ФИФА. Той е просто опасен. Това мистично разпореждане на националните отбори отрежда техните стартови позиции преди всеки квалификационен цикъл, а по-късно и преди големи турнири до които тези квалификации водят.

И тук се намира "бъг", никак фина грешка в система, която един човек използва по много изтънчен начин, с която дава несъразмерна преднина на отбори, които иначе никога не биха я имали в някакъв меритократичен ред на нещата.

Питайте италианците какво знаят за него.

Италианците изучават случая на това безсмислие. Националният отбор на държава, която е била четири пъти световен шампион, която е дала на футбола гении като Джани Брера, Виторио Поцо и бруталната красота на неговия "метод", Вияни и неговата виянема (по-късно наречена катеначо), Ариго Саки, един от най-важните футболни мислители в историята. Страна за която са играли и Валентино Мацола, Джани Ривера, Ецио Лоик, Сандро Мацола, Джузепе Меаца, Силвио Пиола, Гаетано Ширеа, Паоло Роси, Паоло Малдини, Роберто Баджо, Франко Барези, Джиджи Рива, Джачинто Факети, Франческо Тоти, Алесандро Дел Пиеро, Джанлуиджи Буфон, Андреа Пирло (най-добрият организатор на играта на всички времена, чийто дядо, ром, при идването в Италия от Източна Европа от духовит - не наистина духовит - митничар и нотариус получил име Пирло, от думата pirla, която значи чекиджия).

Във всеки случай, Италия е благородство. Ако не най-добрата, тогава най-богатата и най-очевидната сбирщина на всяко Световно първенство. Казваме на всяко, защото са пропуснали само едно (1930 ги е мързяло да се появят, както и много други - още една причина заради която мнозина смятат футболния турнир на Олимпийските игри в Амстердам през 1928 година за истинския глобален шампионат на един истински глобален спорт), и това в Швеция през 1958 година, когато Пеле, формация 4-2-4 и зоновата защита омагьосали света.

Е, тази година Италия трябвало до Световно първенство през група с Испания, защото е била във втора урна преди жребия. Защо, за бога? Играли са финал на Европейското първенство през 2012 година, победили са в двете квалификационни групи (чертата е теглена 2015 година).

Техният проблем са били приятелските мачове, които италианците са приели като фарсови. Дилетантски, чак.

Играли са 21 мача от този вид и победили само в пет, завършвайки наравно срещу Люксембург (!) и Хаити (!!!). Това, с лош подбор на противници в погрешен момент, допринесло за това Италия да бъде по-слабо класирана преди жребия от Словакия, Австрия, Уелс и Румъния.

Хората, които водят италианския съюз очевидно не са разбрали как функционира системата (нито че след Антонио Конте за селекционер не можете да доведе треньор чийто най-голям глобален успех е този, че мнозина в интернет го сравняват с Джим Кери - Ace Ventura, детектив за любимци, потърсете в гугъл - но това вече е друга история).

А помощ им е предложена. Отказали са я. А същата тази помощ, в два случая, е предложена и на Футболния съюз на Сърбия, който отговорил по същия начин. Тази помощ е идвала от човек, който е намерил начин да победи системата.

Алгебрата ще спаси света

Онези отвътре не могат да донесат промени. Твърде са близо до проблема, за да го видят (тук някъде се крие клише за невъзможността да се види гората от дървета). Заради това всички важни иновации идват от външни хора. Тези, които разбират това, просперират.

Пресата във футбола е дошла от хокея на лед (където е бил позната като forechecking). Статистическият модел на очакваните голове (xG), най-напредничавата метрика за мерене на качеството на един отбор и прогноза за успех на ниво сезон, във футбола е стигнал благодарение на умовете от бейзбола.

Пеп Гуардиола за тактиката е дискутирал с легендата на шаха Гари Каспаров, а е признал, че вдъхновение намира в играта на Ол Блекс, ръгби националният отбор на Нова Зеландия, който е, между другото, най-успешният спортен колектив в историята (с около 80% победи във всички мачове).

В крайната линия, дали Златан Ибрахимович би постигнал и половината от онези голове, в които се изстрелва и криви тялото и крака под ъгли за които на обикновените хора биха им били необходими два допълнителни прешлена и поне още една става.

Затова и говори Едуард Рангиук, румънски програмист и математик от Яш, не е аберация, а продължение на течението (не сме забравили да споменем, че Ариго Саки, преди да мести планини със своя Милан, бил продавач на обувки?).

Той е човекът с кода.

За онези, които са играли ранни издания на ФИФА видеоигри (преди всичко на конзола Сега, след като продухат и след това поставят дискетата), са познати нейните "бъгове". Ако поставите футболиста, който контролирате в точно определен дял на терена, който и да е удар ще бъде гол. Във Футбол мениджър бихте ангажирали анонимен латвийски тийнейджър и получавате 100 гола на сезон.

Но това е виртуален свят. Нали? Не може да се пренесе в действителността. Чакайте, може? Но... Наистина?

Да. Да и да.

Това прави човекът с кода.

"Преди десет години, на 31 август 2007 година, беше обявено, че класирането на отборите за предварителния жребий за Мондиал 2010 година отборите ще бъдат позиционирани в урни според класацията на ФИФА. Дотогава е използвана старата система на коефициента на УЕФА (средният брой точки от мачове в най-скорошните квалификации). Исках да видя какво е нужно на Румъния, за да бъде в първа урна. Така започна всичко", разказва Рангиук за Радио-телевизия Сърбия.

Той сега е консултант, който работи за редица национални съюзи, помагайки им да напредват в ранглистата на УЕФА. Неговата Румъния през февруари 2011 година е била №57 в света. През август 2015 година е била седми отбор на планетата (въпреки че вероятно не са били и седми отбор на Балканите).

Футболът е игра на геометрията. Триъгълници и ромбове са основата на всичко което виждате на терена, било като директна подкрепа на топката, било като подкрепа на съотборника, който е отишъл да притиска притежателя на топката (известната защитна пирамида, която става чрез диагонално коригиране - основно движение на всеки зонов блок). Така размислят треньорите, чрез форми и ъгли, не бройки.

Но, ето, алгебрата и бройките имат своята роля...

В началото, и в Румъния не са били възприемчиви за идеите на Рангиук. Той сравнява това, както казва, с деца, които ги боли зъб, но отказват да отидат на зъболекар.

"Опитвах да вляза в контакт със съюза. Пращах им писма и се обаждах по телефона. Най-накрая, медиите откриха моя блог и ме препоръчаха на тогавашния селекционер Разван Луческу. Той отказа, каза, че ще избира противници както той смята, че е потребно, не на основата или заради ранглистата на ФИФА. Трябваше да приема това", казва Рангиук.

Но това не е бил краят.

"В края на краищата, един известен журналист стана съветник на президента на футболния съюз. Казах му, че за Румъния ще бъде много по-добре да не играе приятелски мачове 12 месеца преди жребия за квалификациите за Световното първенство през 2018 година, защото така ще бъде по-добре позиционирана. Повярва ми, убеди и колегите и Румъния беше водач преди жребия", изтъква Рангиук, но тогава и примирено допълва, че Румъния е била много слаба в квалификациите и е била първият водач, който математически е елиминиран.

Как успява в това което прави?

"Написах код и създадох софтуер, която смята класирането. След това правя симулации базирани на моментната сила на отборите и така избирам най-добрите противници".

Неговите услуги, разбира се, вече не са безплатни. Но някога са били, а тогава, 2009, а после и през 2013 година, влязъл в контакт с Футболния съюз на Сърбия, за да помогне. А тази помощ отчайващо е била потребна.

Невъзможно е, за съжаление, да се проследи следата на тази подадена ръка в самата Сърбия. От Футболния съюз любезно ни беше обяснено, че е илюзорно да се коментира каквото и да е случило се преди седем, съответно четири години, ако не заради нещо друго, то заради коренните кадрови и административни промени, които са се случили междувременно. В канцелариите на Теразия 35, просто, вече не седи никой от този период, който евентуално е прочел писмата на Рангиук.

Както и да е, най-добрата позиция на Сърбия е било 13-о място, през септември 2009 година. В предходните четири години, съответно в меродавен период, най-доброто класиране е 28-о място, през октомври 2013 година. Най-лошата позиция на "орлите" - 66-о място, август 2015 година.

А напредването в ранглистата, която дословно отрежда футболните съдбини, не е много трудно. Най-големият скок, на практика през тунела (за повече пояснения се обърнете към братята Нолан), в последната година, между октомври 2016 и 2017 година, има Андора. Националният отбор на тази антитеза на футболна супер сила в един момент е напреднал с 57 места за месец.

Най-големият общ скок в последната година е направила Македония (която в последно време играе изразено качествен футбол и изглежда като национален отбор с бъдеще на Балканите, а преди само няколко години получаваше бог знае колко гола от Сърбия в Ягодина, от всички места). Македонците са били №155 на планетата през октомври 2016 година, но през октомври 2017 година са били №85, което представлява напредък от 70 места.

Кипър също не е лош, неговият прогрес е 53 места (от 139 на 86 място).

В обратната посока е тръгнала Антигуа и Барбуда (в момента 136 на планетата, което е падане с 54 места). Еквадор, който стана очакван участник на Мондиала, а чиито клубове играят все по-качествено в континенталните турнири на КОНМЕБОЛ, е бил №16 на планетата. Сега е №60.

Разбира се, тук виждаме един образец. Колебанията са много по-чести колкото повече се спускате в листата. На върха, където въздухът е по-рядък, а качество има в изобилие, националните отбори са по-последователни.

Но всичко това е нещо което Сърбия, с адекватно разбиране на контекста, можеше да овладее.

"Няма смисъл в уговаряне на приятелски мач с отбор, който се намира в първите 50 на света, а тогава, три месеца по-късно, когато наистина играете мач, разберете, че те са паднали с 30 места и мачът ще навреди на вашата позиция", обяснява Рангиук.

"Ако избирах аз противниците на Сърбия за ноември, вместо Китай и Южна Корея, щях да избера България (487,08 точки за победа) и Шотландия (507,87 точки). Китай донесе 394,68 точки, а Корея само 380,88 (и то за победа, а само една трета за реми). Добре, парите, които са донесли тези мачове сигурно не са малки, а и за Сърбия може би е било важно да играе срещу азиатски отбори. Но, от друга страна, Сърбия ще е в четвърта урна на жребия за Световното първенство", казва Едуард Рангиук.

И точно така. Докато Гари Линекер ръководи жребия в Москва (ФИФА отдавна е разбрала, като всяка хладна международна корпорация, че трябва да сложи харесвано и познато на всички лице, за да се приближи към своите клиенти), Сърбия ще бъде в четвърта урна.

И тук идваме до главното. Ясно е, че е превъзходен общият напредък на футбола, съответно, още по-широка футболна култура в някои страни. Но това става по-лесно когато играете с немци, бразилци, испанци или аржентинци, вместо да гледате немци, бразилци, испанци или аржентинци.

Но докато не се случи това - под условието някога и да се случи - по-добре е да се играят големи турнири. А още повече, представете си сега и това, да победите в мач или два на тях.

В психологията на колективната съвест съществува нещо което се нарича "синдром на рака в кофата". Неспособност да се види по-широка картина, да се даде възможност за напредък на друг, ако това не означава напредък за нас самите.

Купчина раци в кофа, от която всеки индивидуално може да се измъкне, много бързо ще се впуснат в борба един с друг, стягайки се междуособно със своите клещи. Вместо свобода, борба.

Дали смее някой да каже как в нашия футбол не разпознава същият феномен? И докато нещо не се промени, никога няма да излезем от кофата. Съответно, пардон - никога няма да излезем от четвърта урна.

Автор: Лука Йевтович