неделя, 29 май 2011 г.

Шотландско твърдоглавие


Едва ли има човек, който да не е гледал „Смело сърце” и да се е възхитил на подвига на Уилям Уолъс. Шотландците са известни като корави хора, стиснати и твърдоглави. Алекс Фъргюсън доказа, че са точно такива. Мениджърът на Манчестър Юнайтед се отказа напълно съзнателно от услугите на голмайстора си през сезона Димитър Бербатов за най-важния си мач. Преди две години българският нападател остана резерва, а сега изобщо не попадна в групата.

20 гола в шампионата от общо 78 за Юнайтед, придружени с 4 асистенции. Това не се видя достатъчно за Фъргюсън да реши поне при втория си опит да се надиграва с Барселона за трона на Европа, да тръгне с Бербатов. Интелектът и техниката на българина явно не са достатъчно добри козове, когато трябва да се опълчиш на каталунците, които разчитат на контрола си над топката.

На финала през 2009 г трябваше да изминат 66 минути, за да влезе Митко на мястото на корееца Джи Сун Парк. Четири минути по-късно резултатът стана 2:0 за Барса и вече нямаше голямо значение с колко хора ще атакуват англичаните. За тях беше по-важно да играят с белите си екипи, отколкото с кого ще играят на терена. Суеверието пред акъла и калъфки за вкъщи.

След третия си сезон в Манчестър Димитър Бербатов беше по-готов отвсякога. В добро здраве, в добра голова форма. С амбиция на третия си финал да бъде победител. В първия беше твърде млад и не му достигна малко шанс да накаже Реал (Мадрид). Във втория беше пуснат колкото да отнесе от критиката за беззъбата игра. В третия можеше и трябваше да е различно. Суеверието, че 3 е щастливо число, явно не е познато на човека с дъвката на скамейката на „Червените дяволи”.

Барселона триумфира с 3:1. Срещу съперник, който не знаеше за какво е на терена. Всички тичаха около Меси, за да се премерят колко изостават от него. Такова тотално надиграване на финал съм гледал само при Борусия (Дортмунд) и Порто, когато смазаха Ювентус и Монако. Фърги оплете конците. Яко. Дори не се опита да вземе пример от колегата си Венгер, който единствен може да се похвали през този сезон в Шампионската лига с победа над барселонците.

В Манчестър Юнайтед се видяха мишоците. 22-годишният Хавиер Ернандес – Чичарито показа завидни качества на статист. Без да гледам статистиката не съм му преброил и две взимания на топката или удари към вратата. Старата футболна максима, че играеш колкото ти дава съперникът хич не важи в тоя случай. Истината е, че манчестърци нищо не играха и бяха бити като тъпан на селска сватба. До скъсване.

На пейката Фъргюсън разчиташе на някаква невидима сила. Ветеранът Майкъл Оуен, който има фамозните 2 гола през сезона. Това беше единственият ход в атака. Любимецът Пол Скоулс със своите 36 години и един гол сигурно изплаши четата на Гуардиола, като се появи в 77-ата минута, за да смени рендето Майкъл Карик. Лакомникът Нани доказа, че е истински последовател на сънародника си Кристиано Роналдо. Така му се искаше сам да бие Барселона, че другите 10 от неговия отбор само му пречеха в тая мисия.

Бербатов не бил седнал на отреденето място на стадион „Уембли” за играчите, които не попаднали в групата. Естествено, че няма да седне! Английските журналисти се пукат от яд, че го нямаше поне сред резервите. Той им е така удобен, като се сгромоляса скърцащата машина. Без Бербатов и шампионска титла нямаше да има на „Олд Трафорд”. От истината горчи, като от английска горчица. Благоевградският стрелец показа за пореден път, че има достатъчно голям характер. За Фъргюсън да остане срама, че от два финала два пъти остава с празни ръце, а в състава си имаше и Бербатов!

В интерес на истината и двете титли на шотландеца от турнира са плод на огромния късмет. Веднъж с два гола за една минута в последните секунди срещу Байерн (Мюнхен) и веднъж, защото Джон Тери се подхлъзна при решаваща дузпа за Челси. Късметът свърши. Твърдоглавието не. Спечели футболът. Димитър Бербатов не е европейски шампион, но е морален шампион. Не в българския смисъл на морала, ако изобщо е останало нещо такова в тая държава. Всички видяха колко може Юнайтед без него. Ръце празни, очи пълни... с безсилие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар