вторник, 21 август 2012 г.

Завръщането на исполина

 20 август 2012 г – една голяма дата за испанския елитен футбол. След сезон отсъствие Депортиво (Ла Коруня) се завърна там където му е мястото. Страшилището на предните две десетилетия преживя кризата и воден от легендарните фигури Валерон и Мануел Пабло отново хвърли в екстаз трибуните на „Риасор“.

Треньорът Олтра не изненада никого със стартовия състав за домакинството на Осасуна. Героят Даниел Арансубия бранеше голлинията, пред него в тандем работеха Марчена и Айтами, отдясно ветеранът Мануел Пабло, а отляво бразилецът Евалдо. В средата Хуан Домингес и Абел Агилар градяха играта, а по крилата нападаха португалците Бруно Гама и Пици. Вездесъщият Валерон игра зад единствения нападател Рики.

Депортиво направи силно впечатление през първото полувреме, като контролираше продължително топката и създаде две чисти положения за гол – удар в напречната греда и пропусната дузпа. Съставът на Осасуна играеше храбро, но така и не заплаши домакинската врата. В седмата минута Мануел Пабло изведе Пици на стрелкова позиция, но шутът на португалеца се отби от горната греда. „Синьо-белите“ заложиха на активна игра по фланговете и бързи подавания по тревата, а Валерон отново напомни на всички за гения си. Хуан Домингес се раздаде в създаването на атаки, докато Абел Агилар 13 пъти пресечи опити на противниците да нападат.

Единственият точен удар за Осасуна дойде в 31-ата минута след центриране от ъглов удар, но Арансубия се пласира добре и успя да спаси. В 42-ата минута съдията Фернандес Борбалан подмина нарушение в наказателното поле срещу Рики. В последната минута на допълнителното време Мигел Флано събори Бруно Гама и този път бялата точка беше посочена. Възстановилият се от удар в коляното Рики уцели лявата греда и не успя да даде предимство на домакините.

През втората част „СуперДепор“ отстъпи владението на топката, но успя да отбележи два гола. Началото беше мудно до падането на първия гол за галисийците през новия сезон. Пици асистира на Рики, който финтира Флано и прати топката в близкия ъгъл на вратаря Андрес Фернандес, който не успя да се намеси. След попадението мачът се наелектризира и скоростните атаки се редуваха. На мястото на голмайстора Рики се появи Нелсон Оливейра, демонстрирайки голям хъс. Вторият ход на Олтра беше да даде отдих на Валерон, който беше изпратен с овации на крака от целия „Риасор“, за да даде шанс за изява на Алекс Берхантиньос.

Най-деен на терена за „синьо-белите“ беше крилото Пици, който навъртя сериозен километраж и показа комбинативност. В 81-ата минута и той получи почивка, за да се появи дебютантът Камуняс. Вторият гол падна в продължението и беше истински шедьовър. Депор се бранеше, когато Евалдо успя да отнеме топката и да я прати на пътя на Нелсон Оливейра. Нападателят тръгна от своята половина, елиминирайки Флано, за да остане очи в очи с Андрес. Португалецът хладнокръвно реализира първото си попадение за „СуперДепор“ с прехвърлящ удар.

Цялостното представяне беше солидно, като отборът успя да преодолее пропусната дузпа, за да отбележи два чудесни гола за първи три точки през сезона. Депортиво прави година без загуба на своя „Риасор“. Началото е положително преди следващата стъпка – гостуване на Валенсия.

Депортиво (Ла Коруня) – Осасуна 2:0 (0:0)

1:0 Рики (53 мин)
2:0 Оливейра (92)

Депортиво (4-2-3-1): Арансубия – Мануел Пабло, Марчена, Айтами, Евалдо – Хуан Домингес, Абел Агилар – Бруно Гама, Валерон (72 – Алекс Берхантиньос), Пици (85 – Камуняс) – Рики (63 мин – Оливейра)

Съдия: Давид Фернандес Борбалан

Стадион: „Риасор“, 30 000 зрители

вторник, 14 август 2012 г.

Олимпиадата на загубените надежди


България е малка държава. България е бедна държава. Такава е за хората с малко акъл и бедни сърца, които години наред повтарят тези две банални изречения. Тъпанари жадни да се гледат по телевизията, да се четат по вестници, да се гъделичкат колко са се издигнали над „тълпата“. Те не могат да вдъхнат национална гордост, не знаят какво са достойнство и чест, но не им пречи редовно да употребяват тези думи. Те искат българинът да няма самочувствие и претенции. Да го е срам от всичко и да приема мизерното си битие за непоправима даденост. Да не помни героите си, миналото си и да не си мисли, че бъдещето ще му донесе нещо хубаво. Същите боклуци се опитаха да махнат „Аз съм българче“ от букварите, заместиха робството с „османско присъствие“. Няма да разбереш за умните и успелите българи, защото медиите са заети да занимават с мутри, курви, кой кого ебал, бил, убил и как една шепа помияри охолстват по всяко кътче на света, докато 80-90% от хората го карат с лишения от месец до месец или в дългове. Няма друг такъв народ. Народ, който има хиляди поводи за гордост, а е свел глава като първокласник без домашно.

Олимпиадата на надеждата. Това бяха дните в Лондон за българския народ. Той чакаше своите герои да му инжектират лековита доза гордост. Да припомним на света, че и нас ни има. Да намерим отново нашия начин да се справяме с всичко, най-вече когато обстоятелствата ни поставят в положение да не сме застрашаваща конкуренция. Онази вътрешна сила, която веднъж отприщена може да накара Везувий да си мълчи и да си записва какво е могъщество. Нямах очаквания към спортистите ни преди началото на Игрите. Сега след края им нямам и никакви претенции към тях. Статистиката е тежка, както и равносметката. Разтреперих се, когато Данчо Йовчев се класира за финал, разтреперих се от яд, когато Станка Златева се разплака и каза „Нищо не става от мен“, щеше ми се волейболният ни отбор най-сетне да успее да прескочи малкото, което го разделя от призовите места. Седмото място на Данчо, четвъртото на волейболистите ни, второто на Станка – това са големи успехи. Морален триумф. Да загърбиш всички фактори, които те дърпат надолу. Всичките ни представители заслужават уважение. Без значение от класирането си.

Условията, които имат те за подготовка са мизерни. Карат го на проситба, воля, мускули и както могат. Скандали в самите федерации. Остарели методики. Твърде стари уреди за трениране. Базите са оставени на самоунищожение. Белмекен се поддържа от кумова срама и то на равнището на което беше завещан от комунистическия строй. Перспективите са ясни. Подготовка в чужбина, която струва доста средства. Държави, които не щадят ресурси, предлагат необходимото на нашите таланти и все повече от тях ще предпочетат да се състезават за мащехи. Защото родната им майка не ги обича. Тежко ми е да го кажа, но е така. Патриотизмът изглежда гръмнал патрон. Спортната кариера е рискова, а дори да се опазиш от сериозни контузии пак не е много продължителна. В професионална среда ще постигнеш максимални резултати, ще се стремиш към рекорди и ще имаш реален шанс да ги подобриш. Ще получаваш справедливо и мотивиращо възнаграждение за труда си. Все неща, които в днешната българска действителност са безследно изчезнали.

Поведението на държавата е криминално. За 23 години бяха построени две зали – една в Самоков, която протече на първия по-силен дъжд и тази в София. Никой не казва колко зали, стадиони, басейни и т.н. се разрушиха. Не ми се ще да правя сравнения със Запада, но тук ще спомена нещо. В Холандия е държавна политика населението да спортува. Направено е проучване, което показало застрашаващо напълняване сред голяма част от хората и държавата е разработила начини да стимулира обикновения човек да спортува често. Не очаквам държавата да издържа сама и изцяло спорта. Да създаде механизми и да насърчи бизнеса да се занимава и в тази сфера. Спортът трябва да бъде достъпен за всеки. Да има ученически първенства, студентски, работнически. Факт е, че британците дойдоха да преписват българските структури, за да подобрят редица спортове. Ние захвърлихме всичко, заклеймявайки го като комунистическо наследство, а чужденците го приеха като работещ модел и са доволни от резултатите.

Федерациите ни масово са завладяни от бивши спортисти, които се самозабравиха. Такива, които били на толкова високо ниво, че нямат нужда от частен самолет, защото летят със собствени криле. Хубаво е шефовете да са били в съответния спорт и да имат популярност, но най-хубаво е да работят на първо място ЗА спорта. Във волейбола Данчо Лазаров е решил, че мандатът му е посмъртен. Някои го защитават, защото успял да уреди престижното домакинство на Световната лига и сме имали позиции в световната организация. Същите тия се правят, че не знаят за всички далавери в първенствата и какви условия има, за да се играе зад граница. На миналата олимпиада скандал с Пламен Константинов, на тази с треньора и един от лидерите в състава. Четвъртото място не е благодарение на Лазаров, нищо, че той няма да се посрами да си го зачисли. Управлението на баскетбола от години се клати като президентското място на футболния Локомотив (Пловдив). Тъкмо се позакрепи някой и малко след това се започва отначало. Индивидуалните спортове също се командирстват. Мария Гроздева беше унизена от Федерацията по стрелба, Петя Неделчева се разплака, защото от Федерация по бадминтон имали зъб на треньора й и не помогнали с нищичко. Такива дребни душици, които изстискват и без това малките бюджети, няма да поемат отговорността за всичко, което се случи. Не само на тази олимпиада, а много преди нея. Тези хора няма да пролеят горчивите сълзи на мъката. Те ще се хилят ехидно и ще съскат „Толкова си можеш“ и „Без мен не стават нещата“. Точно обратното – точно без тях ще се получат нещата. За щангите, борбата, бокса, гребането и много други положението е същото. Спортът ни няма нужда от тези тумори. Спортът има нужда от нови хора, амбицирани, с модерно мислене и огромен глад за успехи. С реалистична оценка за настоящето и с очакване на постепенно развитие. Никой не е станал шампион с един опит.

На твърденията, че България е малка и бедна държава, ще отговаря с таблицата отдолу. В нея са балканските страни, бивши членки на Източния блок и Белгия, Дания и Швейцария, които са съизмерими с мащаба и населението ни, но доскоро бяхме на по-високо спортно равнище от тях.


Държава
Участници
Медали
Злато
Сребро
Бронз
Място
България
63
2


1
1
63
Беларус
173
12
2
5
5
26
Белгия
119
3


1
2
60
Грузия
35
7
1
3
3
39
Гърция
106
2




2
75
Дания
114
9
2
4
3
29
Полша
220
10
2
2
6
30
Румъния
105
9
2
5
2
27
Словакия
46
4


1
3
59
Словения
69
4
1
1
2
42
Сърбия
117
4
1
1
2
42
Турция
114
5
2
2
1
32
Унгария
157
17
8
4
5
9
Хърватия
106
6
3
1
2
25
Черна гора
33
1


1


69
Чехия
133
10
4
3
3
19
Швейцария
106
4
2
2


33

В Пекин през 2008 г България беше представена от 70 спортиста в 15 вида спорт и спечели 5 медала – злато (гребане), сребро и бронз (борба). В Лондон през 2012 г 63 българи участваха в 16 вида спорт и взеха сребро (борба) и бронз (бокс).

Хелзинки 52 1 медал – 1 бронзов
България – 40-о място (с Египет, Португалия, Венецуела)

Мелбърн 56 – 5 медала – 1 златен, 3 сребърни, 1 бронзовБългария – 19-о място

Рим 60 – 7 медала – 1 златен, 3 сребърни, 3 бронзови
България – 15-о място

Токио 64 – 10 медала – 3 златни, 5 сребърни, 2 бронзови
България – 11-о място

Мексико 68 – 9 медала – 2 златни, 4 сребърни, 3 бронзови
България – 18-о място

Мюнхен 72 – 21 медала – 6 златни, 10 сребърни, 5 бронзови
България – 9-о място

Монреал 76 – 22 медала – 6 златни, 9 сребърни, 7 бронзови
България
– 7-о място

Москва 80 –
41 медала – 8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови
България –
3-о място

Сеул 88 - 35 медала - 10 златни, 12 сребърни, 13 бронзови.
България - седмо място в генералното класиране.

Барселона 92 - 16 медала - 3 златни, 7 сребърни, 6 бронзови
България - 18-о място.

Атланта 96 - 15 медала - 3 златни, 7 сребърни, 5 бронзови
България - 22-о място.

Сидни 2000 - 13 медала - 5 златни, 6 сребърни, 2 бронзови
България - 16-о място.

Атина 2004 - 12 медала - 2 златни, 1 сребърен, 9 бронзови
България - 33-о място.

Пекин 2008 - 5 медала - 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови
България
- 42-о място (заедно с Индонезия)

Лондон 2012 – 2 медала – 1 сребърен и 1 бронзов
България - 63-о място (с Естония, Индонезия, Малайзия, Пуерто Рико и Тайпей)

Даниел Георгиев - Даката