петък, 23 март 2012 г.

Футболният отбор, който побърква жените


Жените все повече се интересуват от футбол. Млади, атлетични, богати и известни мъже - идеална стръв. Истина е, че жените ги вълнува повече как се е подстригал и гелосал въпросния играч, отколкото дали може да рита всъщност. Все пак тя не иска да пробва шутовете му, а нещо съвсем друго. Женската футболна аудитория несъмнено ще крещи възторжено в подкрепа на Курувчи Ташкент. В Узбекистан разбиха сърцата на фенките, като прекръстиха състава на Буньодкор, но спокойно - градът все още се казва Ташкент. В Испания закриха Екстрамадура, но в Аржентина продължава да броди по терените - Химнасия Хухуй.

Ето и футболистите от които всяка жена би останала доволна и лесно би запомнила имената им:

1 Тибо Куртоа - вратар (Thibaut Courtois), от Челси, белгиец

2 Куро Торес - десен защитник (Curro Torres), от Валенсия, испанец, роден в Германия

3 Хедвигес Мадуро - централен защитник (Hedwiges Maduro) от Валенсия, холандец

4 Ахмед Мадуни - защитник (Ahmed Madouni), станал известен с Борусия (Дортмунд), алжирец

5 Рао Вейхуй - ляв защитник (Rao Weihui), от Шаанкси Чанба, китаец

6 Христос Пацацоглу - опорен халф (Christos Patsatzoglou), станал известен с Олимпиакос, грък

7 Адигун Салами - халф (Adigun Salami), от Мидтиланд, нигериец

8 Оливие Дакур - халф (Olivier Dacourt), станал известен в Лийдс и Рома, французин

9 Якуб Свирчок - нападател (Jakub Swierczok), от Кайзерслаутерн, поляк

10 Стефано Чука Окака - нападател (Stefano Chuka Okaka), от Рома, италианец

11 Олег Духнич - нападател (Oleg Duchnic), от Баник (Соколов), украинец


Резерви:

12 Джун Куросава - вратар (Jun kurosawa), от Шонан, японец

22 Джанлука Курчи - вратар (Gianluca Curci), от Рома, италианец

14 Ксие Хуй - нападател (Xie Hui), играл за Алемания Аахен и Гройтер Фюрт, китаец

15 Ебе Санд - нападател (Ebbe Sand), станал известен в Шалке, датчанин

16 Еби Смоларек - крило (Ebi Smolarek), станал известен в Борусия (Дортмунд), поляк

17 Кевин Курани - нападател (Kevin Kuranyi), станал известен в Шалке, бразилец с немски паспорт

18 Томас Уйфалуши - защитник (Tomas Ujfalusi), станал известен във Фиорентина, чех

19 Педриня - халф (Pedrinha), подвизавал се в българския Черноморец (Бс), португалец

20 Бадри Путкарадзе - защитник (Badri Putkaradze), играл за Динамо (Батуми), грузинец

21 Лукаш Пишчек - десен защитник (Lukasz Piszczek), от Борусия (Дортмунд), поляк

23 Павел Патка - защитник, (Pavel Patka), от Графин (Власим), чех

24 Педро Пауър - халф (Pedro Power), от Гуайнабо Флуминензе, боливиец

25 Гивмор Мануела - халф (Givemore Manuella), играл за Динамос, зимбабвиец

26 Марко Курц - защитник (Marco Kurz), играл за Мюнхен 1860, немец

27 Дока Мадурейра - ляво крило (Doka Madureira), блестял по българските терени за Литекс, бразилец

28 Атанас Курдов - нападател, играл за Байер (Леверкузен), сега за Ботев (Пловдив)

За треньор на подобна отговорна селекция достойно име беше единствено италианецът Енрико Пичони, който водеше Ботев (Пловдив).

PS

В селекцията можеше да попадне и Джереми Путка, но проверка показа, че той се състезава в американски футбол, който няма нищо общо с оригинала. Жалко.

неделя, 18 март 2012 г.

Тъмната страна на футбола



Днешният футбол носи имиджа на шоубизнеса - модни дрехи, аксесоари, спортни коли, лукс, хубави жени, милиони в банковите сметки и известност на млада възраст. Мнозина мечтаят да са част от всичко това. Да опитат от този стил на живот. Съвремието налага динамичност повече отвсякога. Само за няколко месеца всичко се променя и ако не внимаваш - изпадаш. Детайлите печелят все по-голямо внимание. Футболистите са рекламни лица на всевъзможни стоки и отдавна прескочиха границите на терена. Ежедневието им се превърна в бизнес, а те вече имат повече претенции, отколкото отговорности. Разбира се, не всички са такива. Някои момчета никога не стигат блясъка, медийното внимание и милионите, но играят.

А футболът има и своята тъмна страна. Медикаментите за възстановяване. Лабораториите, в които те се приготвят, дозират и дават. В тази част на играта също се инвестират много пари. Уж се провеждат някакви допинг тестове, уж се минават медицински изследвания преди трансферите. Медицинските щабове се грижат за "здравето на футболистите". Всъщност се грижат за клубните касички. Срещу парите за заплати на футболистите - получаваш машини за печалба. Не са малко тези загубили живота си по терените в мачове или тренировки. Аутопсията дава сносен отговор на причините за нелепата гибел на млад активен спортист и случаят е приключен. "Проверките" не показват нередности, медицината казва, че се случва и е непредвидимо, че е възможно да не се забележи или диагнозата е била погрешна. Толкова. Да заповяда следващия мечтаещ да бъде футболист.

Първият документиран официално случай на загинал футболист е Уилям Кропър от отбора на Стейвли. На 13 януари 1889 г 26-годишният играч умира заради разкъсани вътрешности в двубоя с Гримзби Таун предния ден.

2 21-годишният Джеймс "Дади" Дънлоп от шотландския Сейнт Мирън умира след приятелски мач с Абъркорн. Пада върху счупено стъкло, което довежда до тетанус и десет дни по-късно Дънлоп напуска този свят. (11 януари 1892 г)

3 Джеймс Логан от Лоубороу загива на 25 г след повторна пневмония, разболявайки се по време на мач. (25 май 1896 г)

4 Джо Пауъл от Уулич Арсенал (днешният Арсенал) си отива на 25 г, след като чупи ръка в мач срещу Кетеринг Таун. Получава отравяне на кръвта и тетанус. (29 ноември 1896 г)

ХХ век

1 Джеймс Колинс от Шепей Юнайтед умира от тетанус, причинен от контузия на терена. Няма точна дата и година на кончината.

2 Ди Джоунс от Манчестър Сити напуска света на 35 г, заради дълбока рана в коляното, която става септична. (27 август 1902 г)

3 Дейвид "Войника" Уилсън (23 г) от Лийдс Сити е първият футболист, който загива от сърдечен удар на терена в мач срещу Бърнли. Предполагаемата причина е, че е бил тежък пушач. Опитал да се завърне на терена дори когато изпитвал голяма болка. (27 октомври 1906 г)

4 Томи Блексток от Манчестър Юнайтед умира на 25 г, след като припада, удряйки топката с глава в мач със Сейнт Хелън. (8 април 1907 г)

5 Франк Левик е на 26 г, когато играе за своя Шефилд Юнайтед срещу Нюкасъл Юнайтед в новогодишния ден на 1908 г. В мача чупи шийна кост и впоследствие се разболява от пневмония. В резултат от пневмонията аутопсията показва сърдечна недостатъчност, като причина за смъртта.

6 Джеймс Мейн намира смъртта си на 23 г с екипа на Хибърниън срещу Партик Тистъл в мач, игран на Коледа. На замръзналия терен той се сблъсква с противник и получава фатални травми в стомаха, умирайки на 29 декември 1909 г.

7 33-годишният Боб Бенсън от Арсенал загива от спукан кръвоносен съд след мач с Рединг по време на Първата Световна война. (19 февруари 1916 г)

8 Хорас Феърхърст е на 27 г и играе за Блекпул, когато в двубой с Барнзли от английското първенство получава травма на главата през декевмри 1920 г. Умира на 7 януари 1921 г.

9 На 22 май 1921 г за пръв път умира футболист на Балканите. Никола Газдич от Хайдук (Сплит) умира от туберкулоза, след като се представя геройски в атака срещу най-големия съперник - Граджански (Загреб).

10 Том Бътлър от Порт Вейл загива от тетанус, след като си чупи ръката в мач. Осем дни по-късно, на 11 ноември 1923 г напуска този свят.

11 Алберт Ван Койл е на 27 години, когато след сблъсък с противник му се перфорира стомаха. Умира на следващия ден - 4 април 1927 г. Футболист на белгийския Серкъл Брюж.

12 Давид Арелано (24 г) от Коло-Коло умира на 3 май 1927 г след перитонит, получен от удар от съперник по време на мач. Малко след инцидента е отведен в болница, където издъхва скоропостижно.

13 Сам Уини напуска света на 30 години с екипа на Бъри, припадайки на терена в мач срещу Шефилд Юнайтед. От клуба посочват като причина мозъчен кръвоизлив. (30 април 1927 г)

14 22-годишният Джон Томсън от Селтик умира след дербито с Рейнджърс. В борбата за топката се сблъсква със Сам Инглиш и издъхва вечерта със счупен череп. (5 септември 1931 г)

15 Йон Кристбйорнсон е първият загинал вратар в историята на футбола. 22-годишният страж се сблъсква с нападател на КР Рейкявик и получава травма на главата в последния кръг от исландския шампионат на 13 юни 1933 г. Закаран е в болница, където умира на 17 юни.

16 Сим Ралейг е на 25 години и играе за Джилингам, когато се сблъсква глава в глава с Пол Мууни от Брайтън енд Хоув Албион на 1 декември 1934 г. Загива от удара, а Мууни се отказва от футбола.

17 22-годишният Джими Торп пази за Съндърланд, когато изпада в кома от която никога не се събужда в двубой срещу Челси. Той е боледувал от диабет, а гибелта му води до въвеждането на правилото футболистите да нямат право да ритат топката, когато тя е в ръцете на вратаря. (5 февруари 1936 г)

18 Митотонио (35 г) е с екипа на Сеара, когато припада по време на мач. Причина за смъртта е стомашна конгестия. (1 април 1951 г)

19 Константин Табарчеа е вторият загинал балканец. 26-годишният румънец играе за Петролул (Плоещ), когато припада на терена. Причина за смъртта е необичайна активност на тимусната жлеза. (14 юли 1963 г)

20 Тони Алдън от Хайгейт Юнайтед намира смъртта си на терена, след като е ударен от гръмотевица в 1/4-финал за Купата на аматьорите срещу Енфийлд на 25 февруари 1967 г.

21 Третият балканец умрял на терена е македонецът Никола Мантов. На 23 години и с екипа на ФК Осогово припада, покосен от сърдечен удар в 10-ата минута на шампионатния мач срещу ФАС 11 Октомври на 1 юли 1973 г.

22 26-годишният Павао от Порто припада, получавайки сърдечен удар в шампионатен мач на 16 декември 1973 г.

23 Тони Авеярд от Скарбъроу умира от травми на главата по време на мач. Споминава се на 21 години на 18 май 1977 г.

24 Ренато Кури е на 24 г и играе за Перуджа, когато получава сърдечен удар в шампионатен мач срещу Ювентус на 30 октомври 1977 г. В негова памет от клуба прекръстват стадиона на негово име.

25 Ерик Йонгблоед загива на 23 септември 1984 г в демонстративен мач с екипа на АСВ Амстердам, ударен от гръмотевица. Син на холандския национален вратар Ян Йонгблоед, пазил на финалите на световните първенства през 1974 и 1978 г.

26 Пауло Навальо е 20-годишен футболист на Атлетико клуб де Португал, когато получава миокарден инфаркт в приятелския мач срещу Ал-Джазира от ОАЕ. (23 август 1987 г)

27 Дурсун Йозбек (17 г) от Галатасарай умира от сърдечна недостатъчност на тренировъчен мач.

28 24-годишният Самуел Оквараджи играе за родната си Нигерия, когато припада и загива в световна квалификация срещу Ангола на 12 августи 1989 г. Аутопсията разкрива, че е имал уголемено сърце и високо кръвно налягане.

29 Дейвид Лонгхърст (25 г) от Йорк Сити получава сърдечен удар в мач с Линкълн Сити на 8 септември 1990 г. Обявен за починал при пристигането му в болницата.

30 Михаел Клайн е на 33 г и играе за Байер Юрдинген, когато получава сърдечен удар по време на тренировка на 2 февруари 1993 г.

31 Муканди Цимая (28 г) с екипа на Атромитос е ударен с лакът във врата от съперник в мач срещу Панелефсиниакос. Умира преди да стигне болницата. (30 април 1995 г)

32 Майкъл Годард от Дъндила загива в среща с Дунганън Суифтс, след като е ударен в гърдите от топката. (25 август 1995 г)

33 Амир Ангве е на 29 г и играе за Джулиъс Бергер, когато припада, получавайки сърдечен удар на 29 октомври 1995 г.

34 24-годишният Хеди Беркхиса играе за тунизийския Есперанс, когато получава сърдечен удар в приятелски мач срещу Олимпик (Лион) на 4 януари 1997 г.

35 Уахиб Джабара (23 г) е футболист на Апоел (Тайбе), когато загива от сърдечен удар в мач с Бней (Яхуда) на 4 април 1997 г.

36 40-годишният Роби Джеймс, играч на Ланели АФК, умира от кардиомиопатия през февруари 1998 г.

37 Аксел Юптнер е на 29 години и играе за Карл Цайс Йена, когато получава сърдечен удар на тренировка на 28 април 1998 г.

38 15-годишният Ференц Биро, състезател на Ниражул Миеркуреа-Нир, загива изключително нелепо. Напречната греда пада върху главата му по време на загрявка. (1999 г)

39 Стефан Врабиору е на 23 г и играе за Астра Плоещ умира заради неоткрит сърдечен порок на 24 юли 1999 г.

40 18-годишният Даниел Орбеану, който играе за Караиманул (Бющени) умира от инфекция на леко навехване, след като му поставят грешни диагнози в четири болници. (2000 г)

41 17-годишният Джон Икорома от Ал-Уада припада на терена и по-късно издъхва в болницата през февруари 2000 г.

42 Ери Ирианто (26 г) от Персебая Сурабая умира в болница след сърдечен удар след мач срещу Йогякарта на 2 април 2000 г.

43 Хосин Гасеми е на 24 г и играе за Кабили загива заради счупен череп при сблъсък глава в глава със съперник.

44 Каталин Хилдан (24 г) от Динамо (Букурещ) загива в приятелски мач срещу Олтенита, след като в 74-ата минута получава сърдечен удар. Северната трибуна на стадиона на Динамо е кръстена на него. (5 октомври 2000 г)

ХХІ век

1 Сергей Перкун е на 23 г и играе за ЦСКА (Москва) претърпява контузия след сблъсък с Будун Будунов, който също има сериозна травма на главата. Перкун получава мозъчен кръвоизлив и умира след 8 дни - 29 август 2001 г.

2 21-годишният Кристиан Неамту от Университатеа (Крайова) нелепо се сблъсква със съотборник и е ударен в мандибулата. Умира от вътрешен кръвоизлив след седмица - 20 февруари 2002 г.

3 Ернан Гавирия (32 г), футболист на Депортиво (Кали), умира, след като е ударен от гръмотевица на тренировка. (24 октомври 2002 г)

4 Джовани Кордоба (24 г), също футболист на Депортиво (Кали), ударен от същата гръмотевица, която убива Гавирия, умира три дни по-късно от травмите. (27 октомври 2002 г)

5 Стефан Толески от ФК Напредок припада по време на мач и умира в болницата през декември 2002 г.

6 Марк-Вивиен Фое е на 28 г и играе за Камерун в 1/2-финал за Купата на конфедерациите срещу Колумбия, когато припада и малко по-късно умира в болница. Аутопсията разкрива причината - хипертрофична кардиомиопатия. (26 юни 2003 г)

7 Миклош Фехер (24 г) играе за Бенфика срещу Витория, когато получава сърдечен арест в резултат от хипертрофична кардиомиопатия на 25 януари 2004 г.

8 Дани Ортис е на 27 г и се състезава за Мунисипал, когато в мач срещу Комуникасионес се сблъсква с Марио Рафаел Родригес. Получава разкъсване на перикарда и по-късно умира в болницата. (29 февруари 2004 г)

9 30-годишният Сержиньо от Сае Каетано умира от внезапно спиране на сърцето в двубой срещу Сао Пауло на 27 октомври 2004 г.

10 Кристиано Жуниор (24 г) играе за Демпо Спортс Клуб и загива, вкарвайки втория си гол в 78-ата минута на финала за Купата на федерациите след сблъсък с вратаря на съперника. Припада, а опитите да бъде съживен са неуспешни, при пристигането в болницата вече е мъртъв. (5 декември 2004 г)

11 Алин Пайку е на 32 г и носи екипа на Минерул Матасари, когато припада, след като удря топката с глава. Умира от сърдечен удар. (2005 г)

12 28-годишният Пол Сайкс от Фолкстоун Инвикта припада след половин час игра срещу Маргейт на 1/2-финал за Купа Кент Синиър. Причина за смъртта му е недиагностициран сърдечен дефект. (12 април 2005 г)

13 Расмус Грийн (26 г) от Нествед получава сърдечен удар по време на тренировка и въпреки опитите на съотборници и доктор да го съживят е обявен за мъртъв при пристигането в болницата. В негова памет е оттеглен №7. (12 юни 2006 г)

14 Мохамед Абделуахаб (23 г) от Ал Ахли умира от неоткрит сърдечен дефект по време на тренировъчен мач на 30 август 2006 г.

15 27-годишният Мат Гадсби от Хинкли Юнайтед припада на терена по време на мач от Северната конферениця срещу Харогейт Таун и умира малко по-късно в болницата. Аутопсията показва, че е починал от проблеми с дясната клапа на сърцето. (9 септември 2006 г)

16 Нилтон Перейра Мендеш е на 30 г и играе за Шахтьор (Караганди), когато припада на тренировка и умира в линейката на път за болницата. Бразилецът е бивш голмайстор и най-добър играч на Вишсата лига на Казахстан. (18 септември 2006 г)

17 Иван Карацич е на 19 г и играе за Широки Бриег, когато получава сърдечен удар по време на тренировъчен мач. (27 март 2007 г)

18 22-годишният Антонио Пуерта от Севиля припада по време на мач с Хетафе. Умира в болница след няколко сърдечни ареста. Аутопсията показва проблеми с дясната клапа на сърцето. (28 август 2007 г)

19 Часве Нсофва е на 28 г и играе за Апоел Бииршива в градското дерби срещу Макаби, след като получава сърдечен удар. (29 август 2007 г)

20 35-годишният Фил О`Донъл от Мадъруел припада при победата на неговия отбор с 5:3 над Дънси Юнайтед. Умира на път за болницата, а причината е проблем с лявата клапа на сърцето. (29 декември 2007 г)

21 Ги Чингома е на 22 г и се състезава за ФК 105 Либървил, умирайки малко след шампионатен мач. По време на двубоя се сблъсква с противник. Успява да завърши срещата, но припада след края, а медиците не успяват да го съживят. (9 февруари 2008 г)

22 Херв Кинг (27 г) е футболист на Рингмер, когато припада в 17-ата минута на мач срещу Три Бриджис. Умира от неизяснена причина, най-вероятно сърдечен удар. (16 февруари 2008 г)

23 Хървойе Чустич е на 24 г и играе за НК Задар, когато се удря в бетонна стена по време на мач срещу Цибалия и умира в болница 5 дни по-късно от тежки травми в главата. (3 април 2008 г)

24 34-годишният Рустем Булатов от Торпедо (Калуга) припада по време на мач и умира по-късно същия ден в болница.

25 Джумади Абди (26 г) от Бонтанг припада след сблъсък с опонент в мач срещу Персела Ламонган. В опит да отнеме топката противникът го изритва в корема. Джумади умира след 8 дни в болница от инфекция. (15 март 2009 г)

26 28-годишният Оробосан Адун пази за Уари Уулвс и е пребит и ограбен от престъпници, заподозрени за фенове на противниковия отбор. Умира 3 дни по-късно от вътрешен кръвоизлив по време на тренировка на 26 май 2009 г.

27 Даниел Харке (26 г) от Еспаньол умира от сърдечен арест след тренировка на 8 август 2009 г.

28 Маурицио Греко е на 25 г и играе за Гюлденщерн Щад, когато припада по време на мач срещу Лупо Мартини Волфсбург и умира по-късно в болницата. (15 ноември 2009 г).

29 Ендюранс Идахор (25 г) е играч на Ал Мереик, когато припада в мач от суданското първенство. Загива в линейката, а аутопсията установява сърдечен удар. (6 март 2010 г)

30 19-годишният Бартоломей Опоку от Кесбен припада в мач срещу Либърти. Бързо е отведен в болница и е стабилизиран през нощта. Противно на очакванията на следващия ден е обявена смъртта му. (8 март 2010 г)

31 Горан Тунич (32 г) играе за Младост ФК, когато получава сърдечен удар в мач от 5-а дивизия. Появяват се информации, че съдията му е показал картон за симулация, но по-късно са опровергани.

32 Амброуз Улех е на 24 г и е футболист на Инвинсибъл Илевън, когато сърцето му не издържа в мач от първенството. Влиза като смяна през второто полувреме преди да припадне в централния кръг без да има никой близо до него. Умира малко след пристигането му в болницата в Монровия, Либерия. (2 май 2010 г)

33 Уилсън Мене играе за Прек Пра Кейла, когато припада в шампионатен мач и умира на 8 май 2010 г.

34 Локисимбайе Локо (30 г) е футболист на ФК Беаумонтоа и умира от сърдечен удар по време на мач от чадското първенство на 12 април 2011 г.

35 Наоки Мацуда е на 34 г и играе за Мацумото Ямага, когато припада на тренировка на 2 август 2011 г след сърдечен арест след 15-минутна загрявка. Два дни по-късно умира. Бивш национал на Япония.

36 Бобсам Еледжико (30 г) от Мерксем припада и умира по време на мач от 5-а белгийска дивизия на 13 ноември 2011 г.

За малко повече от десетилетие от началото на 21-ви век умират почти толкова футболисти, колкото през целия 20-и век. Общият брой загинали по терените е 84.

събота, 17 март 2012 г.

Прислужникът Хауърд Уеб или Как да свириш на Гайдата


Той е плешив. Той е известен. Той е футболен съдия. Не, не е Пиерлуиджи Колина. Казва се Хауърд Уеб и с годините си навлича омразата на милиони привърженици на футбола в Англия и по цял свят. Предизвиква редица скандали и е сочен за най-верния слуга на Манчестър Юнайтед. Гаврен е с редица колажи, изобразяващи го като част от "Червените дяволи". Популярен е и като "Г-н Дузпа". Казано е, че когато фактите говорят и боговете мълчат. Затова ето фактите, а безочливите отново ще надигнат вой, че той не е решаващ фактор. Нека си приказват, и на тях, и на него, никой от поддръжниците на другите отбори не вярва. Започва да свири във Висшата лига от сезон 2003/2004 г, в който не му е дадено да припари до мачове на т.нар. Топ 4 - Арсенал, Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Челси, а първите пет мача под негово ръководство завършват 0:0. Оттам насетне историята е пъстра.

Манчестър Юнайтед

2004/2005 г

0 т

г Норич 0:2

2005/2006 г

4 т

г Бирмингам 2:2
г УБА 2:1

2006/2007 г

4 т

д Челси 1:1
д Астън Вила 3:1

2007/2008 г

10 т

д Тотнъм 1:0
г Арсенал 2:2
д Евертън 2:1 - дузпа за Юнайтед
д Ман Сити 1:2
д Арсенал 2:1 - дузпа за Юнайтед

2008/2009 г

12 т

г Ливърпул 1:2 - червен картон за Юнайтед
г Арсенал 1:2
г Ман Сити 1:0 - червен картон за Юнайтед
д Челси 3:0
д Блекбърн 2:1
д Тотнъм 5:2 - дузпа за Юнайтед

2009/2010 г

9 т

г Уигън 5:0
г Стоук Сити 2:0
г Фулъм 0:3
г Евертън 1:3
д Ливърпул 2:1 - дузпа за Юнайтед

2010/2011 г

9 т

д Ливърпул 3:2 - дузпа за Ливърпул
д Арсенал 1:0 - дузпа за Юнайтед
д Челси 2:1

2011/2012 - към 28 изиграни кръга

7 т

д Арсенал 8:2 - червен картон за Арсенал, дузпа за Арсенал, дузпа за Юнайтед
г КПР 2:0
г Нюкасъл 0:3
г Челси 3:3 - две дузпи за Юнайтед

Общо - 55 точки от 28 мача (84 възможни точки) - 65%

Победи - 17
Равенства - 4
Загуби - 7

Дузпи
за - 8
срещу - 2

Червени картони
за - 2
срещу - 1

с Арсенал - 5 мача - 3 победи (всичките като домакин), равенство и загуба (гостувания), 3 дузпи за, една срещу и един червен картон за Арсенал. Голова разлика 14:7. 10 т

с Челси - 4 мача - 2 победи и 2 равенства, 3 домакинства и гостуване, 2 дузпи за, 0 срещу. Няма червени картони. Голова разлика 9:5. 8 т

с Ливърпул
- 3 мача - 2 победи и загуба (като гост), 1 дузпа за, 1 срещу, един червен картон за Юнайтед. Голова разлика 6:5. 6 т

Общо в Топ 4 – 12 мача – 7 победи – 3 равенства – 2 загуби – 29:17 – 24 т


Арсенал

2004/2005 г

4 т

д УБА 1:1
г Портсмут 1:0

2005/2006 г


1 т

г Болтън 0:2
д Болтън 1:1

2006/2007 г

7 т

д Уотфорд 3:0
г Фулъм 1:2 - червен картон за Арсенал
д Блекбърн 6:2 - дузпа за Блекбърн, дузпа за Арсенал
г Нюкасъл 0:0

2007/2008 г

2 т

г Ливърпул 1:1
д Юнайтед 2:2
г Мидълзбро 1:2 - дузпа за Мидълзбро
г Юнайтед 1:2 - дузпа за Юнайтед

2008/2009 г

11 т

д УБА 1:0
д Юнайтед 2:1
д Ливърпул 1:1 - червен картон за Арсенал
д Ман Сити 2:0
г Ливърпул 4:4

2009/2010 г

7 т

г Ливърпул 2:1
д Ливърпул 1:0
г Бирмингам 1:1

2010/2011 г

3 т

г Евертън 2:1
г Юнайтед - 0:1 дузпа за Юнайтед

2011/2012 г към 28 изиграни кръга

Арсенал - 9 т

г Юнайтед 2:8 - червен картон за Арсенал, дузпа за Арсенал, дузпа за Юнайтед
д Съндърланд 2:1
д Евертън 1:0
д Нюкасъл 2:1

Общо - 44 т от 26 мача (78 възможни точки) - 56%

Победи - 12
Равенства - 8
Загуби - 6

Дузпи
за - 2
срещу - 5

Червени картони
за - 3
срещу - 0

с Манчестър Юнайтед - 5 мача, победа, равенство и 3 загуби (всичките като гост), една дузпа за, 3 срещу, един червен картон за Арсенал. Голова разлика 7:14. 4 т

с Челси - няма свирени мачове за първенство

с Ливърпул
- 5 мача, 2 победи и 3 равенства, няма дузпи, един червен картон за Арсенал. Голова разлика 9:7. 9 т

Общо в Топ 4 – 10 мача – 3 победи – 4 равенства – 3 загуби – 16:21 – 13 т

Ливърпул

2004/2005 г

6 т

г Норич 2:1
г Нюкасъл 0:1
г Бирмингам 0:2 - дузпа за Бирмингам
г Портсмут 2:1

2005/2006 г

4 т

г Тотнъм 0:0
г Уест Хем 2:1 - червен картон за Ливърпул и Уест Хем

2006/2007 г

6 т

г Чарлтън 3:0 - дузпа за Ливърпул
д Тотнъм 3:0

2007/2008 г

4 т

д Арсенал 1:1
д Евертън 1:0

2008/2009 г

12 т

д Юнайтед 2:1 - червен картон за Юнайтед
г Челси 1:0
г Арсенал 1:1 - червен картон за Арсенал
д Евертън 1:1
г Портстмут 3:2
д Арсенал 4:4

2009/2010 г

3 т

д Арсенал 1:2
д Тотнъм 2:0
г Арсенал 0:1
г Юнайтед 1:2 - дузпа за Юнайтед

2010/2011 г

6 т

г Юнайтед 2:3 - дузпа за Ливърпул
д Челси 2:0
д Бирмингам 5:0
д Тотнъм 0:2

2011/2012 г към 28 изиграни кръга

1 т

д Стоук 0:0

Общо - 42 т от 25 мача (75 възможни точки) - 56%

Победи - 12
Равенства - 6
Загуби - 7

Дузпи
за - 2
срещу - 2

Червени картони
за - 1
срещу - 3

с Манчестър Юнайтед - 3 мача, победа (като домакин) и 2 загуби, 1 дузпа за, 1 срещу, един червен картон за Юнайтед. Голова разлика 5:6. 3 т

с Арсенал - 5 мача, 3 равенства и 2 загуби, няма дузпи, един червен картон за Арсенал. Голова разлика 7:9. 3 т

с Челси - 2 мача, 2 победи, няма дузпи, няма червени картони. Голова разлика 3:0. 6 т

Общо в Топ 4
- 10 мача - 3 победи - 3 равенства - 4 загуби - 15:15 - 12 т

Челси

2004/2005 г

2 т

г Ман Сити 0:1 - дузпа за Сити
д Ман Сити 0:0
г Нюкасъл 1:1 - дузпа за Челси

2005/2006 г

9 т

г Чарлтън 2:0
д Уигън 1:0
г Уест Хем 3:1

2006/2007 г

5 т

г Мидълзбро 1:2
д Уотфорд 4:0
г Юнайтед 1:1
д Фулъм 2:2

2007/2008 г

5 т

д Блекбърн 0:0
д Уест Хем 1:0
г Портсмут 1:1

2008/2009 г

4 т

д Тотнъм 1:1
д Ливърпул 0:1
г Болтън 2:0
г Юнайтед 0:3

2009/2010 г

3 т

д Тотнъм 3:0
г Ман Сити 1:2 - дузпа за Челси

2010/2011 г

3 т

г Ливърпул 0:2
д Уигън 1:0
г Юнайтед 1:2

2011/2012 г към 28 изиграни кръга

2 т

г Тотнъм 1:1
д Юнайтед 3:3 - две дузпи за Юнайтед

Общо - 33 т от 24 мача (72 възможни точки) - 45%

Победи - 8
Равенства - 9
Загуби - 7

Дузпи
за - 2
срещу - 3

Червени картони
за - 0
срещу - 0

с Манчестър Юнайтед
- 4 мача - 2 равенства и 2 загуби, едно домакинство и 3 гостувания, 0 дузпи за, 2 срещу. Няма червени картони. Голова разлика 5:9. 2 т

с Арсенал - няма свирени мачове за първенство

с Ливърпул - 2 мача - 2 загуби (като домакин и гост), 0 дузпи, няма червени картони. Голова разлика 0:3. 0 т

Общо в Топ 4 – 6 мача – 0 победи – 2 равенства – 4 загуби – 5:12 – 2 т

Свирката на Уеб в Топ 4:

1 Манчестър Юнайтед - 12 мача - 24 т
2 Арсенал - 10 мача - 13 т
3 Ливърпул - 10 мача - 12 т
4 Челси - 6 мача - 2 т

четвъртък, 15 март 2012 г.

спомените за една велика игра


когато аз гледах футбол

във вторник имаше Купата на УЕФА
в сряда имаше Шампионска лига, в която играеха САМО ШАМПИОНИ
в четвъртък имаше КНК

имаше ограничение на броя чужденци в стартовия състав

играчите не ги беше страх да се изцапат

никой от тях не ползваше гел и в прическите им нямаше нищо педераско

либерото още властваше и чистеше в тъч във всяка напечена ситуация

залаганията не бяха изместили интригата в самите мачове

имаше фигури, които ставаха идоли без да бъдат хвалени ежеминутно в медиите

нямаше януарски трансферен прозорец

играчите не струваха между 20 и 100 милиона, макар и да бяха в пъти по-качествени

нямаше фалиращи клубове

екипите не робуваха на модата

нямаше футболисти, които да започват всеки сезон в нов отбор

стадионите имаха по-малко места, но по-верни фенове

тревата беше по-скапана, но играта беше по-хубава

петък, 9 март 2012 г.

Атлетик (Билбао) – Лъвът, който ревностно съхранява традицията



Когато се спомене името Атлетик (Билбао) първото, което се сещат повечето фенове на футбола най-вероятно е традиция. Играта става все по-комерсиална, модерна и се превръща повече във война за пазар, отколкото за трофеи. В епоха, в която лудостта надмина всички граници и видяхме футболист, който струва почти 100 милиона евро, а на другия полюс клубове с доказани традиции се борят за оцеляването си, затънали в дългове. Покрай рекламата, трансферите, скандалите и всичко останало в модерния футбол, продължава да живее и традицията, честта и твърдата решителност, че в тези условия може да оцелееш и да се развиваш със собствена продукция, а не чрез продажни наемници.

Билбао е столица на провинцията Бискай в рамките на автономната общност на баските на територията на Испания, водейки се и община в кралството. С население от малко над 353 000 души е най-големият баски град и се нарежда на 10-о място в Испания. Безспорната голяма гордост на местните е футболния им отбор Атлетик. Клубът е основан през 1898 г и е орисан да създава история, макар и да не е популярен колкото Барселона, мадридските Реал и Атлетико, и Валенсия. Баските се отличават с непримиримия си дух и са автори на редица рекорди в испанския футбол, които остават неизвестни за повечето фенове, заслепени от медийното ембарго, фаворизиращо преобладаващо Реал и Барса.

Атлетик е член на испанската първа дивизия, известна в цял свят с автентичното си име Примера Дивисион от самото й създаване през 1928 г. Клубът е шампион осем пъти, а във вечното класиране към ден днешен заема 4-о място. Никога не е изпадал от елитната дивизия, ставайки едва третият отбор постигал това. Другите два са Реал (М) и Барселона. Има и женски състав, който е четирикратен шампион на Суперлигата.

Прозвището на отбора е „лъвовете“, а името на стадиона е „Сан Мамес“ (Свети Мамес). То е взето от църква, намираща се наблизо. Мамес бил християнин, хвърлен на лъвовете от римляните. Могъщите зверове отказали да го изядат и по-късно той бил провъзгласен за светец. Прякорът на стадиона „Сан Мамес“ е „футболната катедрала“.

Клубът е известен с непоклатимата си политика да налага в мъжкия си състав само баски момчета от школата си или да привлича в състава си баски от други клубове, като например Хосеба Ечеберия и Хави Мартинес. Официалната политика на Атлетик е в състава да бъдат купувани само професионални футболисти, родом от баските територии – Бискай, Гуипускоа, Алава и Навара в Испания и Лабур, Суле и Долна Навара във Франция. В последните години политиката позволи да играят и футболисти, които нямат баски корени, но са продукт на школата на баски клубове. Клубът непрестанно е хвален, че изгражда целия си състав от местни играчи и тяхната лоялност към него. Атлетик е един от четирите професионални клуба в Испания, който не е спортна корпорация. Той е притежаван и управляван от привържениците си.

Футболът достига до Билбао от миньори от Североизточна Англия и моряци от Съндърланд, Саутхемптън и Портсмут. Британските работници донесли със себе си най-популярния спорт и в края на 90-те години на 19-ти век основали Футболен клуб Билбао. Междувременно синовете на богатата прослойка в Билбао отишли да се образоват в Британия, където заобичали играта и при завръщането си през 1898 г създали Атлетик клуб, използвайки английския правопис. През 1902 г двата градски отбора се обединили под името Биская, за да участват в първото издание на Купата на Краля. Завърнали се в града с трофея, побеждавайки Барселона на финала. Успехът води към окончателното сливане на двата състава през 1903 г, като името Атлетик е върнато. През същата година баски студенти основават и Атлетик Клуб Мадрид, който по-късно ще се превърне в Атлетико (Мадрид). Точната година на основаване е обект на спор между футболните историци, като в Атлетик считат 1898 г за официално начало, докато други теории сочат 1901 и 1903 г.

В началото Атлетик играе с импровизиран бял екип, но през сезон 1902/1903 г първият официален се състои от тениска, която е наполовина синя, наполовина бяла, подобна на носената от Блекбърн Роувърс, дарени от Хуан Мосер. По-късно студентът от Билбао Хуан Елордуи, който празнувал Коледа на 1909 г в Лондон, получил задача от клуба да купи 25 нови тениски, но не успял да намери достатъчно. Чакайки кораба за дома и останал с празни ръце, Елордуи осъзнал, че цветовете на местния Саутхемптън съвпадат с тези на град Билбао и купил 50 тениски. След пристигането му в родния град директорите на клуба почти веднага решили да преминат към новите цветове и от 1910 г Атлетик играе с червено-бели тениски. От 50-те купени тениски от Елордуи половината били пратени на Атлетико (Мадрид), който първоначално започва съществуването си като втори отбор или казано на днешен език сателит на Атлетик. Избирайки червено и бяло баските стават втория отбор в историята на испанския футбол с такъв екип, като от 1905 г тази комбинация е избор за Спортинг (Хихон).

Клубът участва в Купата на Краля от основаването на турнира, като става първия победител в него, макар и под името Виская. Вече като Атлетик печели и на следващата – 1903 г. През 1904 г отново е провъзгласен за победител, след като другия финалист Еспаньол (Мадрид) не се появява. През 1907 г е съживено името Виская, тъй като участва в турнира в комбинация с Унион Вискайно. Следва триумф през 1911 г, а в периода 1914-1916 г трофеят остава притежание на „червено-белите“. Звездата на този състав е нападателят Пичичи, който отбелязва и първия гол в историята на стадион „Сан Мамес“. Това се случва на 21 август 1913 г, а на финала през 1915 г постига хеттрик. В негова чест голмайсторският приз в Примера е кръстен на негово име.

Атлетик не е единствения баски клуб при основаването на първенството през 1928 г. Другите от региона са Реал Унион, Аренас и Реал Сосиедад, а през 1930 г към тях се присъединява и Алавес. По това време пет от общо десетте отбора в Ла Лига са от баската провинция.

През 1921 г за треньор на отбора е назначен Фред Пентланд, който идва от Расинг Сантандер. Две години по-късно печели Купата на Краля, като предизвиква революция в стила на Атлетик, залагайки на късите подавания. През 1927 г напуска, за да води Атлетико (Мадрид), Реал Овиедо и Испания, но през 1929 г отново се завръща в Билбао, за да спечели първенството и купата през 1930 и 1931 г. В четири поредни години, добавяйки и 1932 и 1933, Атлетик е хегемон на купата. В тези сезони отборът е и вицешампион. През 1931 г „червено-белите“ смазват Барселона с 12:1, най-тежката загуба в историята на каталунския клуб и до днес.

През 1941 г клубът променя името си на Атлетико заради въведената забрана от диктатора Франко за употреба на неиспански имена, като е застрашена и политиката да се допускат само баски в отбора. През същата година дебют прави Зара, който през следващите 13 сезона ще отбележи 294 гола във всички турнири за Атлетико, както и 20 за националния отбор на Испания. Неговите 38 гола през сезон 1950/1951 г поставиха рекорд живял половин век преди да бъде подобрен от Кристиано Роналдо, който в момента играе за Реал (М). Още един велик футболист от тази ера за баските е Панисо. През 1943 г клубът отново печели дубъл, като по това време купата се казва Купа на генералисимуса. Тя остава притежание на „червено-белите“ и през следващите две години. В началото на 50-те съставът се води от легендарната нападателна линия Зара, Панисо, Рафа Ириондо, Венансио и Агустин Гайнса. Те печелят купата през 1950 г. Пристигането на треньора Фердинанд Даучик подобрява още повече представянето. През 1956 г под негово ръководство е спечелен още един дубъл и купи през 1955 и 1958 г. Отново през 1956 г баските дебютират в европейските турнири, но са отстранени от Манчестър Юнайтед.

Основната причина за успехите на клуба от 30-те до 50-те години на 20-и век са строгите ограничения за играчи, които нямат баски произход. В повечето случаи клубовете имат право на трима чужденци, което автоматично означава, че останалите осем в състава трябва да са местни. Реал (Мадрид) и Барселона заобикалят тази забрана, ползвайки футболисти с двойно гражданство, като Алфредо Ди Стефано, Ференц Пушкаш, Хосе Сантамария и Ладислао Кубала. Атлетик се придържа към изконната си политика, допускайки много малки изключения. 60-те години преминават под доминацията на Реал (Мадрид) и в Билбао се радват само на една купа през 1969 г. Клубът се възползва от правилото „на корена“, позволяващо да привлече играчи с баски произход. Това позволява на родения в Барселона Армандо Меродио да играе за Атлетик. През това десетилетие изгрява звездата на Хосе Анхел Ирибар. 70-те години също не носят бурни радости, като единственото отличие е купата през 1973. През декември 1975 г преди мач с Реал Сосиедад, Ирибар и капитанът на сосиедадци Игнасио Кортабария изнасят заедно баското знаме и церемониално го забиват на центъра. Това е първото публично показване на знамето след смъртта на диктатора Франко. През 1977 г клубът стига финал в Купата на УЕФА, губейки заради гол на чужд терен от италианския Ювентус. В този период си възвръща и оригиналното име Атлетик.

През 1981 г ръководството назначава за треньор Хавиер Клементе. Скоро след идването си той създава един от най-успешните състави в историята на клуба. Млади момчета, като Сантиаго Уркиага, Мигел Де Андрес, Исмаел Уртуби, Естанислао Арготе и Андони Субисарета, подсилени от ветераните Дани и Гойкоечеа. През първи си сезон начело Клементе приключва сезона на четвърто място в Примера. През 1983 г отборът става шампион, а на следващия сезон печели дубъл. През 1985 и 1986 г Атлетик е вицешампион и бронзов медалист. Съставът на Клементе става известен с агресивния си стил, а основната фигура е Гойкоечеа. Наставникът залага на двама дефанзивни халфа пред двама централни защитници и либеро, което се доказва ефективно. След ерата на Клементе Атлетик не е спечелил нищо престижно. Специалисти като Хосе Анхел Ирибар, Хауърд Кендъл, Юп Хайнкес и Хавиер Ирурета, както и завръщането на самия Клементе не върнаха значимите успехи.

Най-успешният треньор след първия престой на Клементе е Луис Фернандес, назначен през 1996 г. През 1998 г той изведе отбора до сребърните медали в Примера и го класира в Шампионската лига. Фернандес се възползва от отхлабването на политиката на клуба, който му позволява да взима играчи, които не са от региона, но са израснали в баските школи. Така Пачи Ферейра от Саламанка и Биурун, родом от Бразилия, записват мачове за Атлетик в края на 80-те години. Фернандес привлича Бишенте Лизаразу – първият баск, роден във Франция, който облича екипа на „лъвовете“. Другите попълнения са Исмаел Урсаис и Хосе Мари. По-свободната политика на привличане на играчи и от други баски региони води до обвинения от другите клубове от областта. През 1995 г Атлетик привлича Йосеба Ечеберия от Реал Сосиедад и това влошава отношенията между двата отбора. Лизаразу напуска след един сезон, но Урсаис, Хосе Мари и Ечеберия са част от състава през сезон 1997/1998 г, заедно с Рафаел Алкорта, Хулен Гереро и Пачи Ферейра.

След втория период на Юп Хайнкес (2001-2003 г) и Ернесто Валверде (2003-2005 г), в периода 2005-2007 г „лъвовете“ се борят за оцеляването си в елита. През 2006 г баските се спасяват с победа 2:1 на „Риасор“ в гостуване на Депортиво (Ла Коруня) в предпоследния 37-и кръг на Ла Лига. Хавиер Клементе започна третия си престой начело през 2005 г, поемайки отбора, когато беше на последно място. Той привнася стабилност в защитата и спасява любимия си клуб от изпадане, но не е оставен на работа и за следващия сезон. Това се оказва грешка, тъй като 2006/2007 г е най-слабият в цялата история на „червено-белите“ - спасението е факт в последния кръг след 2:0 над Леванте на „Сан Мамес“.

През 2008/2009 г с Хоакин Капарос начело „лъвовете“ достигат първи финал за Купата на Краля след 24-годишно прекъсване. Трофеят отива в ръцете на Барселона след поражение с 1:4. Преди началото на сезон 2011/2012 г баските проведоха избори за президент, които спечели бившия играч на отбора Хоси Урутия. Едно от обещанията в неговата кампания беше да назначи за треньор Марсело Биелса, който води Аржентина и Чили. Хоакин Капарос напусна, след като договорът му изтече, а работата му ще се запомни със стабилизирането на състава. Биелса започна работа, въвеждайки нетрадиционните си разбирания за схеми и тактики. Няколко играчи започнаха сезона на непривични за тях позиции. Световният шампион Хави Мартинес се подвизава като централен защитник, докато Оскар Де Маркос, който принципно е халф, няколко пъти бе използван като ляв бранител. Началото беше белязано от разочароващи резултати, но с течение на сезона играчите привикнаха с новите си функции и Атлетик бележи възход в Примера и Лига Европа.

Интересен факт относно отбора от Билбао е, че до 2008 г играеше без спонсорски надпис на екипа си.

Визитка:

Прозвище: „Лъвовете“
Стадион: „Сан Мамес“, капацитет 40 000 зрители
Шампион на Испания: 8 пъти – 1930, 1931, 1934, 1936, 1943, 1956, 1983, 1984
Носител на Купата на Краля: 23 пъти
Носител на Суперкупата на Испания: веднъж – 1984 г
Носител на купа Ева Дуарте: веднъж – 1950 г
Финалист за Купата на УЕФА – 1977 г
Шампион на Малкото клубно световно първенство – 1967 г

Членове: 40 000
Бюджет за сезон 2011/2012 г: 61 100 000 евро
Най-много голове като домакин в един мач – 12:1 срещу Барселона (1930/1931 г)
Най-много голове като гост в един мач – 8:1 срещу Осасуна (1958/1959 г)
Най-много голове в един мач за Купата на Краля – 12:1 срещу Селта (Виго) (1946/1947 г)
Най-много голове в един мач в евротурнирите – 7:1 срещу Стандарт (Лиеж) (2004/2005 г) (гостуване)
Най-лошо класиране в Ла Лига: 17-о място – веднъж

Рекорди:
участник във всички сезони на Примера от създаването й (заедно с Реал (М) и Барселона)
завършва сезон 1929/1930 г без загуба
най-голяма победа в Примера – 12:1 над Барселона
най-голяма победа за Купата на Краля – 12:1 над Селта (Виго)
най-голяма победа в гостуване:
- 6:0 срещу Реал (Мадрид) на „Сантиаго Бернабеу“
- 6:0 срещу Барселона на „Камп Ноу“
- 5:1 срещу Еспаньол
- 8:1 срещу Осасуна
Зара е единственият футболист в историята ставал 6 пъти голмайстор на Ла Лига
Зара има най-много голове в историята на Ла Лига – 252
Зара е голмайстор №1 за Купата на Краля – 81
Зара е на второ място за брой голове в един сезон с 38 попадения в 30 мача
Гайнса държи рекорда за най-много голове в един мач в Ла Лига – 8
Зара държи рекорда за най-много голове във финал за Купата на Краля – 4
Бата е играчът с най-добър коефициент – гол на мач в Ла Лига с 0,92 гола на мач

Информация за стадион „Сан Мамес“

построен: 1913 г
настоящ капацитет: 39 750 места
предишен капацитет: 45 000 (1972-1982 г)
средна посещаемост: 37 575
реновиран за последно през 1982 г
размери на терена: 103 х 68 метра

Бъдещ стадион:
име: Сан Мамес Бария
капацитет: 55 500
начало на строежа: 26 май 2010 г
край на 75% от строежа: лятото на 2013 г
откриване за сезон 2013/2014 г
окончателно построяване: 2014 г

петък, 2 март 2012 г.

"Супер орлите" с най-много полети



На специфичната дата 29 февруари капитанът на Нигерия Джоузеф Йобо записа рекорд и влезе завинаги във фолклора на "Супер орлите". В квалификацията за Купата на африканските нации през 2013 г срещу Руанда в Кигали, 31-годишният играч записа участие №87 със зеления екип и изпревари легендата Нванкво Кану. Ето и петимата нигерийци с най-много мачове за родината си.



5 Питър Руфай

Прякор: Додо Маяна
Пост: вратар
Активни години: 15
Продължителност: 1983-1998 г
Мачове: 63
Голове: 1

Питър Руфай беше сред рядката порода африкански вратари, които откриха славата и парите в Европа в началото на 90-те, когато все повече играчи от Черния континент го напускаха. Високият 1,87 м вратар, който е принц в родния си Идиму, предградие на Лагос, напусна Нигерия през Бенин, където игра една година преди да отиде в белгийския Локерен през 1987 г.

Той дебютира за "Супер орлите" през 1983 г, но няма да се утвърди като титуляр до Купата на африканските нации в Мароко през 1988 г. По-късно загуби позицията си от Алойзиъс Агу и Вилфред Агбонавбаре, които пазиха на Купата на Африка и Световното първенство през 1994 г. На първенството в Тунис през същата година Руфай удържа крепостта, а Нигерия стана шампион на континента за втори път. Изигра решаваща роля при дузпите срещу Кот д`Ивоар на полуфиналите. Също така отбеляза дузпа във вратата на Етиопия в квалификация през 1993 г.

Руфай записа участие и на Мондиал 94 в САЩ, където нигерийците достигнаха 1/8-финал при дебюта си на световно. Въпреки това отпадна от състава, за да бъде повикан отново за Мондиал 98 във Франция, заради слабостите на Ике Шорунму. Руфай бил на път за лятната си ваканция, когато получава повиквателна за състава, който загуби болезнено с 1:4 от Дания на 1/8-финалите. "Супер орлите" започнаха с победа 3:2 над Испания. Това бяха и последните му срещи за отбора.



4 Остин Окоча

Прякор: Джей Джей
Пост: Халф
Активни години: 13
Продължителност: 1993-2006 г
Мачове: 73
Голове: 14

Остин Окоча беше толкова добър с топка в крака, че феновете на Болтън твърдят, че по тази причина името му е двойно. Прякорът му Джей Джей оригинално е на по-големия му брат, но днес неоспоримо си е негов. През повечето от 13-те години Окоча се радваше на слава на неоспорим творчески двигател в нигерийската халфова линия, която се отличаваше със стил носещ удоволствие за окото. Силата на Окоча в жонглирането и подаването на топката бързо го направи крайъгълния камък на състава.

Талантливият халф, който винаги носеше голяма усмивка на лицето си, спечели множество сравнения с най-великите в играта, като бе избран от Пеле сред Топ 100 в неговата класация на 125-те най-добри живи футболисти. С Нигерия Окоча спечели първия си трофей - Купата на Африка през 1994 г, участва на три световни първенства между 1994 и 2002 г. По-късно стана и капитан на отбора. На Купата на Африка през 2004 г беше избран за най-добър играч, спечели Златната обувка и отбеляза гол №1000 в историята на турнира.

Окоча се отказа от националния отбор през 2006 г заради постоянни контузии. Последната му официална среща беше победата над Сенегал в мача за третото място на Купата на Африка в Египет през 2006 г. Той отбеляза 14 гола в 73 мача, изграждайки кариера следена със затаен дъх от милиони любители на футбола по цял свят.



3 Мудаширу Лавал

Прякор: Муда
Пост: Халф
Активни години: 10
Продължителност: 1975-1985 г
Мачове: 86
Голове: 12

Само за десет години Муда Лавал вдигна летвата на участия за националния си отбор толкова високо, че и 27 години по-късно е трудно прескочена. Лавал, по професия автомеханик, случайно е открит като футболен талант. Дебютира за "Супер орлите" през 1975 г, като в същата година подписва и с Шутинг Старс от Ибадан.

Още първият мач подсказва тона на кариерата му за Нигерия - победа с 1:0 над Камерун в приятелска среща. Муда води халфовата линия на родината си при спечелването на първа Купа на Африка през 1980 г на собствена земя. Той отбелязва последния гол за 3:0 над Алжир. Лавал играе на пет поредни купи на африканските нации, постигайки първи това постижение - между 1976 и 1984 г. Той открива резултата при загубата с 1:3 от Камерун на финала на Купата на Африка през 1984 г в Кот д`Ивоар. Това е и последният му мач със зелената фланелка.

Лавал умира на 37 години през 1991 г. Нигерийската футболна федерация почете паметта му през 2011 г, 20 години след гибелта му. Стадион "Аширо" в Абиокута е прекръстен на негово име по решение на местната управа.



2 Нванкво Кану

Прякор: Папило
Пост: Нападател
Активни години: 16
Продължителност: 1994-2010 г
Мачове: 86
Голове: 12

16-те години на Нванкво Кану в служба на националния му отбор на пръв поглед са в контраст с високия, слаб и мързелив външен вид. Започва международната си кариера с успешния младежки отбор до 17-годишна възраст през 1993 г, а на следващата дебютира при мъжете в приятелски мач с Швеция. От този момент нататък той става редовен участник за "Супер орлите", изграждайки пълноценна кариера.

Кану извежда олимпийския отбор на родината си до златни медали в Атланта през 1996 г, където са победени Бразилия и Аржентина. Малко по-късно е диагностициран със сърдечен проблем, преминавайки медицински тестове в италианския Интер. Шокираният нигерийски народ се моли за него, докато той се подлага на операция и възстановяване, за да заиграе отново, продължавайки да радва с невероятните си умения.

Кариерата му в националния отбор няма да бъде същата след операцията, тъй като той не успява да спечели нищо повече със зеления екип. Той е част от състава, който участва на три световни първенства - 1998, 2002 и 2010 г. Мъжът с лъвското сърце играе на шест купи на Африка, печелейки сребърен и четири бронзови медали. Това не помрачава неговия рекорд за най-награждаван нигерийски футболист - печелил европейската Шампионската лига, шампион и носител на купата на Англия, шампион на Холандия, печелил Купата на УЕФА.



1 Джоузеф Йобо

Прякор:
Джо Йо
Пост: защитник
Активни години: 11
Продължителност: 2001-
Мачове: 87
Голове: 7

Настоящият капитан на Нигерия Джоузеф Йобо достигна позиция, в която е първи сред равни. С мача срещу Руанда в сряда Йобо подобри постижението от 86 мача за "Супер орлите", което си деляха Кану и Муда. Не е лесно да запишеш 87 участия в национален отбор, който през последното десетилетие претърпя доста турбулентни моменти, сменяйки 11 треньора. Благодарение на упоритата си работа и постоянство Йобо успя да намери място при всички наставници, продължавайки да държи място в центъра на защитата.

Йобо дебютира при ръководството на Амоду Шайбу в подготовка за Купа на африканските нации и Мондиала през 2002 г. Става титуляр при смяната на Шайбу с Фестус Онигбинде след неуспеха в Мали. Легендарният му статут се засилва оттогава.

Йобо изяви желание да спечели купа с националния си отбор преди да се откаже. Защитникът на Фенербахче, който е под наем от Евертън, не е доволен да бъде само рекордьор по изиграни мачове, а иска да впише името си със златни букви за "Супер орлите". Напоследък той отбелязва доста решителни попадения за родината си. Предизвикателство пред него е класирането и спечелването на Купата на Африка през 2013 г в ЮАР. Неговите почитатели също биха искали да го видят да постигне това, тъй като ще прибави още срещи с фланелката, може би достигайки 100.