неделя, 19 февруари 2012 г.

5-те причини в Арсенал "Непобедимите" да станат "Невидимите"



През тази седмица преди осем години Арсенал победи Челси два пъти за шест дни и беше на върха със 7 точки преднина. Три месеца по-късно отборът стана шампион и "Непобедимите" записаха имената си в историята на английския футбол. Мениджърът Арсен Венгер бе възхваляван.

По-малко от десетилетие по-късно клубът за пореден сезон е без шанс да спечели отличие, а французинът, който създаваше история, сега я скверни. Загубата с 0:2 от Съндърланд на "Стадиона на светлината" хвърли сол в раната, отворена във вторник на "Сан Сиро", когато Милан би лондончани с 4:0, оставяйки на опонента си Купата на Англия последна реална възможност за трофей. Хората на Венгер просто не можаха да се противопоставят на "Черните котки", вдъхновени от Мартин О`Нийл, вървящи по възходяща траектория. Резултатът дори не беше голяма изненада за тези, които подкрепят Арсенал. Къде се обърка всичко? От Борда на директорите до съблекалнята, факторите, които отдалечиха клуба от съперниците му се струпаха, кулминирайки в критична точка. Ето и петте причини, които отдалечиха "топчиите" от славните дни на "Непобедимите".

1 Липсата на инвестиции


През последните пет години Арсенал похарчи близо 50 милиона паунда по-малко от съботния си съперник на "Стадиона на светлината". Успехът столичани да се задържат около върха на Висшата лига през това време заслужава похвала, но идването на Роман Абрамович и шейх Мансур промени финансовото лице на футбола, а Венгер, един от великите иноватори в английския футбол, се оказа изостанал във времето.

Остава въпросът защо Арсенал позволи това да се случи. Със собственик милиардер и годишна печалба, достигнала връх през 2010 г с 56 милиона паунда, "топчиите" имат финансовата мощ да спорят с всеки клуб на трансферния пазар.

Венгер настоява, че средства има, ако са нужни, като не пропуска да отбележи, че клубът е способен да реализира "печалба между 15 и 20 милиона паунда" за финансова година. Подобни ограничения изглежда французинът си налага сам, като таванът на заплатите - 100 000 паунда на седмица е една от емблемите на негово управление.

Казано така, основният акционер Стан Крьонке подкрепи политиката на мениджъра, заявявайки през септември: "Има риск от спад, ако реагираш твърде бурно и започнеш да хвърляш пари в опит да решиш проблемите си".

Тези похвати вече се отразяват на Арсенал на терена. Харченето на доста пари може да се окаже единствената възможност клубът да спре пропадането.

2 Проблемите с контузии

Мениджърите често обичат да използват контузиите като извинения, но в случая на Венгер загубата на безчет ключови играчи от състава се оказа особено болезнено.

Може да бъде оспорвано дали пасивността на трансферния пазар в подсилване на отбора доведе до това контузиите да бъдат доста по-определящ фактор, отколкото е нормално да бъдат. През този сезон отсъствието на Джак Уилшър, например, един от двамата играчи на Арсенал, който може да намери място в състава на Барселона, остави огромна пробойна.

Венгер беше принуден да е екстремен със защитата, която изглежда крехка. Докато може би се намери най-сетне вратар от класа в лицето на Войчех Шчесни, то Йохан Джуру, Карл Дженкинсън, Франсис Коклен, Себастиан Скилачи и Пер Мертезакер или не са готови, не са подходящи за футбола във Висшата лига или просто не са достатъчно добри.

Списъкът може да бъде продължен с още няколко имена в интерес на истината. Контузиите на Бакари Саня и Томас Вермаелен, както и на Киърън Гибс и Андре Сантос, които са далече от най-добрите си дни, бяха горчиво усетени от Венгер и верните на Арсенал. Именно защото останалите не успяха да запълнят липсата им.

3 Ключови играчи напуснаха

Напоследък това се превърна в клише, но напускането на ключови играчи със сигурност накърни Венгер и шансовете му да води Арсенал нагоре.

Най-разрушителни бяха напусканията на Сеск Фабрегас и Самир Насри през миналото лято. Свободата на отбора в атака беше организирана, ако не изцяло, то в голяма степен от тези двамата. Те се оказаха незаменими в средата на терена за лондонския клуб.

Дори преди това бившият талисман на Арсенал Тиери Анри, понякога свръхчовек, способен да печели точки сам, трудно бе заменен. Да не споменаваме за защитата, която трепери като новородено, откакто я напуснаха Лаурен, Ашли Коул и Сол Кемпбъл.

В Анри, Фреди Люнгберг, Робер Пирес и Денис Бергкамп, Арсенал имаше нападение, което будеше завистта на враговете през сезона на "Непобедимите". Тео Уолкът и Жервиньо показват проблясъци, но често измамни.

4 Загубата на Дейвид Дийн

Ако собствените проблеми на Арсенал не бяха достатъчно болезнени за верните поддръжници, то израстването на Тотнъм, като най-силен отбор в столицата е още един нож забит в червената половина на Северен Лондон.

Водени от Хари Реднап на терена и Даниел Леви от президентското място, "шпорите" следват модела по който най-големият му враг просперира над половин десетилетие при Венгер и Дейвид Дийн, бивш вицепрезидент.

Уволнен от другите членове на директорския борд през април 2007 г, заради "непреодилими различия" - поддръжката му Стан Крьонке да купи клуба - Дийн напусна след 24 години служба, през които реализира едни от най-великите трансфери в английския футбол.

Именно Дийн осигури подписите на Йън Райт, Денис Бергкамп, Патрик Виейра и Анри, шефът на Венгер беше най-добрият в трансферните дела в Англия за над две десетилетия.

"Дейвид Дийн вече не е тук и не може да се отрича, че това дестабилизира отбора и мениджъра", заяви Анри, след като замина за Барселона, месеци след уволнението на бизнесмена. Загубата на член на директорския борд се оказа решаващо клубът да загуби и най-големия си голмайстор, само доказва влиянието на Дийн.

Нетайното оръжие на "топчиите" на масата за преговори никога не беше заменено. Фактът, че трансферната политика продължава да страда не е случайно съвпадение.

5 Тактически проблеми

"Скучен, скучен Арсенал" беше често скандиране при мениджъра Джордж Греъм, но Венгер имаше добрия късмет да наследи от него добрата защита и имаше мъдростта да я спои с идейно нападение. Така дойдоха и резултатите за французина през ранните му много успешни години в клуба. Колкото и да презират и да са несъгласни с това старо "скучно" клише, какво ли не биха дали днес феновете на Арсенал за невълнуваща победа с 1:0.

Фигури като Тони Адамс, Мартин Киоун и другите от старата гвардия - защитен екип, обучен толкова добре в изкуството да брани крехка преднина, отдавна вече ги няма. Вместо това Венгер продължи с несъстоятелната си философия за "перфектен" футбол и Арсенал продължи да страда.

С незадоволителните привличания на Мертезакер, Скилачи, Микаел Силвестре и Паскал Сиган, не можа да се организира солидна отбрана. Често контузените стабилни защитници, като Саня и Вермаелен, не успяха да са част от отбранителна линия, способна да печели купи.

Това нямаше да бъде такъв проблем, ако отборът имаше атакуващи възможности, които да покрият пукнатините в защита. С изключение на Робин Ван Перси "артилеристите" нямат огнева мощ да покрият проблемите си, а Венгер е твърде упорит да приеме реалността и да действа адекватно.

Луи Николен или "Поразяващата уста" на френския футбол



Президентът на Монпелие Луи Николен без съмнение е една от най-колоритните фигури в историята на футбола, като никога не се свени да говори цинично и да прави обидни коментари. Любимецът на френските журналисти (и не само) управлява клуба от 1973 г, като днес се радва на най-успешния си период, изоставайки само на точка от лидера в Лига 1 ПСЖ. Тази вечер неговият отбор гостува на "Парк де Пренс" в директен сблъсък за първото място. Въпреки скъпата селекция на парижани Николен обяви, че не е впечатлен от футболистите на съперника. Ето и 10-те най-пиперливи изказвания на 68-годишния ексцентрик:

10 "Максуел, това не е ли кафе?"

Целящ удар по имиджа на ПСЖ преди сблъсъка, Николен се подигра на селекцията на противника. Столичаните бяха свързвани с Карлос Тевес, Алешандре Пато и други топ играчи, но привлекоха Алекс и Максуел. Левият бек стана жертва на чувството за хумор на големия шеф в Монпелие.

9 "Жан-Клод Дасие, той е очарователен, но не знае откъде пикае бикът"


Понякога Николен може да бъде лесно раздразнен, а бившият президент на Олимпик (Марсилия) Дасие успя да го провокира. Ядосан от новобранеца сред президентите на клубове от Лига 1, Николен излял гнева си насред "Велодром".

8 "Предпочитам синовете ми да се занимават със спорт отколкото с класическа музика. Това ме отегчава. Нямам нищо против нея, но бих гледал кърлинг, вместо да слушам Моцарт"

Начело на Монпелие близо 40 години, Николен е страстен относно клуба си и футбола, а този бащин съвет бе добре приет от синовете му. Лоран Николен сега е шеф в клуба, докато Оливие върви по стъпките на баща си, оставайки близък до Монпелие.

7 "Предпочитам Курби пред Анчелоти... Велики треньори са тези, които печелят титли с полудобри играчи. Курби вкара отбор в Лига 1 с полумонголоиден състав"


Политическата коректност не е на почит при президента на Монпелие, който по-рано през сезона изрази мнение, че ПСЖ си хаби парите за италианския треньор Карло Анчелоти. Николен вярва, че Анчелоти се е възползвал от солидна финансова поддръжка в миналото, а истинското изпитание за способностите на треньор е да изведе до успех по-слаб състав.

6 "Не може да ми пука по-малко, стига да вкара отбора ми в топ дивизията. Ако е продавал наркотици или изнасилвал млади момичета, не бих приел това. Но не се притеснявам за такива глупави неща"

Николен доказва, че е мъж с морал... е, нещо такова. Изказването идва в отговор на появили се въпроси около Ролан Курби в края на сезон 2006/2007 г, когато Монпелие е близо до изпадане от Лига 2. Има подозрения, че ключовата битка с Аячо в края на сезона е нагласена от Курби, но трансферните му дела, докато работи за Олимпик (Марсилия) му осигуриха престой в затвора.

5 "Добра работа, Бастия. Те показаха по-големи топки от нас. Ние имаме изсъхнали маслини"

След разочароваща загуба срещу корсиканския отбор, Николен запитан за липсата на мъжество в своя състав коментира, че неговите хора не притежават смелостта на съперниците.

4 "Монпелие шампион? Невъзможно. Притеснявам се, че може да се класираме за Лига Европа. Това ме вбесява. Какъв боклучав турнир!"

Във вижданията на Николен пред Монпелие стои възможността Шампионска лига или нищо. Говорейки откровено, президентът окачестви втория европейски турнир като шега, въпреки че ако хората му срещнат Манчестър Сити или Юнайтед, без съмнение ще е по-доволен от допълнителните мачове.

3 "Педрети управляваше този мач в средата на терена. Но това момче, като дойде в Монпелие, ще се погрижим за него. Той е малък ебач"

Ядосан от поведението на Беноа Педрети, който според мнението на Николен е управлявал съдийските решения при загубата с 1:2 от Оксер. Президентът открито обвини халфа, че е хомосексуалист. Бързо след това последва и извинение, но то не бе прието.

2 "Те оставят повече птички за остатъка от нас"


Николен може и да се извини, но коментарите му продължиха първоначалното му твърдение. Той каза, че няма нищо против хомосексуалистите, защото "те оставят повече птички за нас". Завършвайки изказването си със сексисткото "Можем да говорим свободно, да си говорим един с друг. Ние сме момчета, не мадами".

1 "Монпелие шампион на Франция? Ако бях Марсилия, Париж, Лион, Лил или Рен, щях да се наръгам в гъза с наденица! Какъв срам ще бъде за тях"

Може да има малки съмнения, предвид бюджета, че Монпелие през този сезон е много над възможностите си, а Николен не пропусна да обясни на големите клубове колко унизително би било за тях, ако отборът му им е конкурент до края на сезона.

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Да ти духат до върха



Някои отбори минават за велики. Просто защото винаги се намира кой да им духа в правилния момент. Да им се даде дузпа или две, три, когато не могат да вкарат от игра или изостават в резултата. Да се затворят очи за засада. Всички спорни ситуации да се решават все в тяхна полза. Да се даде продължение до гол и разбира се той да е за предначертания победител. Някои отбори така си напълниха витрините. С духане и измами.



Някои отбори са с традиции в духането. Ювентус и Милан се държат гуша за гуша за лидерството в Италия. Само Берлускони, по онова време министър-председател, спаси собствеността си от игра в Б група. Ювентус нямаше такива връзки и изпра пешкира сам. Милан дори успя да се уреди с участие в Шампионската лига и... я спечели. "Заслужено", нищо че дори на финала вкара гол с ръка.



В Германия Байерн ревностно брани репутацията си на гранд, като се грижи да не се стига до хегемония на конкуренцията. Дълго ще се помнят мачове, които имаха решително значение за изхода на първенството и се играеха до позитивен за мюнхенци резултат. Например победата над Шалке в последния кръг на Бундеслигата преди няколко години.



В Испания всички духачи са заети да коленичат на Реал (Мадрид) и Барселона. В последните години старателно наведени пред вторите, докато първите се задоволяват и със стандартния пакет услуги за който са абонирани просто защото са "Кралския клуб". Когато някой "малък" клуб има и нищожни шансове да победи, в 90% от случаите чернодрешковците са този така необходим 12-ти играч, който има умения да влияе на резултата без дори да докосва топката. Цяло чудо е, че все някак тези отбори успяват да бият лидерите поне веднъж на 2-3 години.



Абсолютният шампион в категорията духане е Манчестър Юнайтед. Тонове дузпи, безкрайни продължения, невидени засади, отменени голове на противниците, изгонвания. Както се казва - всички екстри. Безбройни са примерите за авантата, която дяволите получават под ръководството на шотландския си наставник. Съдиите си разбират от работата. Колкото по-слаб е отбора, толкова по-усърдно се духа в негова полза. Ако се пресметне статистически колко точки е взел Манчестър Юнайтед от голове от дузпи, продължения и засади, витрината му с купи ще се смали дотолкова, че рискува да изчезне. Бутането срещу по-слабите може и да не се забелязва отчетливо, но бутането в дербитата го виждат и слепите. Години наред в най-оспорваните мачове се назначава слуга. Нещастникът Хауърд Уеб им е свирил 8 дузпи за последните 9 мача! Чиста "случайност". Разбира се, ако отборът стане шампион, това няма да има общо със съдийството. Нищо, че вкара четири поредни дузпи, с които спечели четири точки, а във втория случай изоставаше с 0:3.



Горчиво!
и тежко ти, бедни ми футболе. Духачите те правят безинтересен и отвращаващ.