Проблемите на Интер тепърва започват... Без Шампионска лига някоя звезда отива на продан

Теорията още я има, но шансовете на Интер са малки. Да бяха издържали в последните десетина минути срещу Ювентус "нерадзурите" щяха да продължават да имат големи шансове за Шампионската лига и биха държали всичко в свои ръце. Но със загубата всичко рухна като кула от карти. На Интер дори и само победи, включително над Лацио в Рим в последния кръг, не гарантират Шампионска лига...

А проблемите едва започват. Без Шампионска лига бъдещето на клуба не изглежда светло. В Интер разчитаха на класиране в елитната надпревара и парите, които тя носи  за да се стабилизира финансово клубът. Сега този план се намира пред колапс и ще трябва да се прибегне до други и по-болезнени решения.

Интер почти сигурно ще трябва да продаде някоя от звездите в актуалния състав. А това са Мауро Икарди, Иван Перишич и Милан Шкринияр. За тримата има интерес и държат висока цена на пазара. Парите от продажбата на един от тях ще бъдат използвани да се закърпят дупките в бюджета за следващия сезон.

Най-скъп е Икарди, който има клауза за напускане срещу 110 000 000 евро. С оглед на това, че в Италия не може да се допусне, че ще играе за някой друг клуб на Ботуша, чужбина е единствена възможност. А са малко клубовете на които е нужен такъв нападател и могат да си го позволят. По-рано се споменаваха ПСЖ, Реал (Мадрид), Челси... Изглежда, че трансферът в Париж е най-реалистичната възможност, ако не се разберат с Левандовски. В Интер би могъл да го замени младият сънародник Лаутаро Мартинес от Расинг който вече е капариран.

Продажбата на Перишич може би е най-добрата опция за Интер с оглед на неговите игри и поведение. През лятото горещо го желаеше Моуриньо и Манчестър Юнайтед, но предлагаше малко над 40 000 000 евро докато Интер търсеше около 65 000 000 и не се стигна до договор. Разочарованият Перишич остана недоволен в клуба и играе далеч под очакванията. Моуриньо продължава да се интересува от хърватина, но Интер ще трябва да намали цената.

Накрая е възможна и продажбата на откритието на сезона Милан Шкринияр. Словакът прави феноменален сезон в Интер и е най-светлата точка в отбора в лошия сезон. Цената му е скочила на 70 000 000 евро, а са се споменавали Барселона и манчестърските клубове като заинтересовани за него. Но Интер вероятно ще направи всичко да го задържи и с продажбата на някой друг да запълни финансовите пробойни.

Без парите от Шампионската лига се усложняват и клаузите за откупуване на Рафиня и Жоао Кансело, които са задоволили, но са скъпи. Интер трябва да плати 35 000 000 евро за откупуването на португалеца от Валенсия, а също толкова и на Барселона, ако иска да задържи Рафиня. По-голямата част от парите би трябвало да бъде събрана от продажбите на Кондогбия, Жоао Марио и Нагатомо, които са под наем в други клубове.

Битката за клуба Депортиво

Тино Фернандес все още планира да позволи нови избори до 2019, но нова група събира петте процента, за да предизвика извънредна среща, да уволни сегашния борд на директорите и тогава да свика избори.

Президентът Тино Фернандес ще изпълни първия си мандат от пет години президентство на Депортиво през януари 2019. Правилата в клуба диктуват, че избори трябва да бъдат свикани в рамките на следващите дванадесет месеца, което означава че клубът има цялата 2019 година като изборен период.

Фернандес планира да свика изборите в средата на 2019, точно когато следващият сезон е свършил. Но сегашната ситуация в първия отбор предизвиква конфликт с някои акционери. Депор изпадна в Сегунда този уикенд и група акционери, водени от Мигел Отеро, планира да изиска избори сега.

Отеро е бившият президент на федерацията на скалите и бивш съветник в Луго. Според "Депорте Кампеон", от седмици той работи за събирането на 5% от капитала, за да поиска избори.

Въпреки че мандатът на Тино Фернандес не е свършил, акционерите могат да го уволнят по всяко време, но за това извънредно събрание е нужно и основно условие е да се съберат 5% от клубния капитал. Точно това Фернандес опита да направи с Лендойро когато последният му мандат изтичаше, макар че по-късно бившият президент успя да удължи мандата си със спорно решение.

Имайки предвид, че капиталът на клуба в момента е около 10 милиона евро, ще е нужно да се съберат 8500 акции, за да имат 5%. Мигел Отеро, който вече е решил да се кандидатира за президент, изглежда вече има 5% от капитала и само чака потвърждението на изпадането, за да подаде документите. Щом го направи, бордът на директорите ще има два месеца да отговори на петицията, по-късно ще бъде свикано извънредно събрание и ще се гласува дали сегашният борд ще бъде уволнен или не. Тогава ще бъде необходимо да се свикат избори.

Мнозина анализатори предвиждат, че е много вероятно да се свика извънредно събрание, но е малко вероятно настоящият борд на директорите да бъде уволнен, защото ще трябват 51% от гласовете, а основните акционери все още подкрепят Тино Фернандес.

Депор изпадна в Сегунда, на "Риасор" тепърва започва буря

Трето изпадане за Депор в рамките на шест сезона в елита. Въпреки късната реакция, ужасната кампания на галисийците им струва ново изпадане.

Депортиво преживя ново изпадане в Сегунда Дивисион. Това е третото изпадане в последните шест участия на галисийците в елита. Това е заслужена развръзка на безпорядъка в клуба, който завърши сезона без спортен директор и след три смени на треньорската позиция.

Отборът опита да реагира в последния момент, но беше твърде късно след резултатите на директните съперници. В предишните две изпадания драмата дойде в последния кръг, но сега е потвърдено три мача преди края.

Изпадането идва в средата на обществена криза в клуба; мнозина привърженици, включително федерацията на скалите, искат избори. Президентът Тино Фернандес обеща пресконференция във вторник или сряда.

Клоп остана без Мозъка

Шок в Ливърпул! Желико Бувач, дългогодишният асистент на Юрген Клоп, сензационно напусна "Анфийлд" само два дни преди реванша в полуфиналите на Шампионската лига срещу Рома.

Специалистът с порекло от нашите пространства, който е познат във футболния свят с прякора "Мозъка", цели 17 години беше довереният човек на немския треньор, а преди Ливърпул му беше асистент в Майнц и в Борусия (Дортмунд). Познават се от 1992 година и дните на играчи в Майнц.

Според английските медии Бувач е подал оставка, след като Клоп го изключил напълно от консултациите около състава и тактиката през изминалите дни което открито подразнило 56-годишния специалист.

Той седя на пейката в събота в мача срещу Стоук, а единствената дилема е дали ще остане в клуба до края на сезона или веднага ще разтрогне договора си.

"Дейли Рекърд" и "Мирър" прилагат към информацията за разрива на сътрудничеството между Клоп и Бувач и фотографии от вчерашната тренировка на която присъстват всички треньори освен Бувач.

Също така, по време на първия мач от полуфиналите на Шампионската лига с Рома инструкции и съвети на Клоп от пейката пренасяше треньорът на първия отбор Петер Кравьец което само подгряло съмнението, че разбирателството между неразделните специалисти е приключило.

Прокурор изиска запис на разговора Алегри - Талиавенто

Ювентус посяга към ново Скудето след провала на Наполи във Флоренция и загубата с 0:3, тъй като има четири точки повече, но е далеч от това "Старата дама" да очаква спокойно финала на сезона, тъй като е хвърлено сериозно петно на победата над Интер с 3:2.

Главният прокурор на Футболната федерация на Италия поиска да му се достави записът на който треньорът на Ювентус Макс Алегри разговаря с четвъртия съдия на мача Паоло Талиавенто. Причината е детайл от микс зоната, след края на съботното дерби, когато Алегри, докато арбитърът минава покрай него, го нарекъл на галено - Талия - и коментирал съдийството на главния рефер Даниеле Орсато.

"Добре мина наистина... Беше добър... Повишете го", казал Алегри на четвъртия съдия което предизвика спорове.

"Promosso", както казва накрая Алегри, е италиански израз за някой, който е издържал изпит и който е готов да мине на следващо ниво.

Според твърденията на италианската информационна агенция АНСА, прокурорът на ФС Италия Джузепе Пекораро е поискал да му се достави този запис, за да види има ли нещо спорно на него.

Второто видео което се появи в интернет показва как точно четвъртият съдия Талиавенто след изравнителния автогол на Шкринияр за 2:2 казва в микрофона на съдиите "Nel recupero vinciamo" съответно "Ще победим в продължението".

Голът на Игуаин за 3:2 е няколко момента по-късно, но не е сигурно колко е реално това обвинение, защото може да е говорил в контекста на продължението.

Във всеки случай, на победата на Ювентус с 3:2 и играч повече е хвърлена сянка, а ще видим какво ще утвърдят надлежните органи.

Футболист почина на терена в Сърбия

Славиша Милетич е бил познато име във футболните кръгове в Браничевския окръг.

Славиша Милетич, футболист от втория отбор "Петър Добрньца", който се състезава в Общинската лига Петровац на Млави група Запад, трагично е изгубил живота си на мач в Орешковици, срещу Драгош.

По думи на очевидци, на Милетич му призляло в 30-ата минута, при резултат 0:0. На терена играчите опитвали да му помогнат, но безуспешно, когато пристигнала Бърза помощ констатирала смъртта.

Славиша Милетич е познато име във футболните кръгове в Браничевския окръг. Дълго е играл за БСК от Бошняк, където е и живял, по-късно е бил президент на клуба, а между останалите функции е бил и член на Управителния съвет на петровачката Слога.

Славиша Милетич е бил успешен предприемач и собственик на фирма.

Легендарният Дуле Савич честити новата титла на Цървена звезда

Легендарният играч на Цървена звезда Дуле Савич отпразнува по специфичен начин титлата на своя бивш клуб.

Цървена звезда спечели титла №28 за шампион в своята клубна история, а за Дуле имаше специално значение, защото неговият син Вуядин Савич е част от този отбор.

Той публикува в своя инстаграм видео на което се вижда как в басейна с факли празнува титлата на "червено-белите" с описанието:

"Вуядине и Звездо моя, честита ви ТИТЛА. В къщата на САВИЧ веселие. И БАЩА и СИН ШАМПИОНИ в ЧЕРВЕНО-БЕЛИЯ екип, аз празнувам така."

Vujadine i Zvezdo moja, srećna Vam TITULA. U SAVIĆA kući veselje. I OTAC i SIN ŠAMPIONI u CRVENO- BELOM dresu. Ja ovako slavim.

Публикация, споделена от Ub.09 (@ub.09) на Апр 29, 2018 в 1:27 PDT

Войводина подчини Партизан в Нови Сад

Футболистите на Войводина надделяха над колегите си от Партизан в дербито на Супер лигата на Сърбия.

Домакините от Войводина започнаха по-добре срещата и прилично рано си осигуриха преднина. Капитанът Душан Йованчич се разписа в 11-ата минута, но Партизан успя да изравни с хубав гол на Марко Янкович в 26-ата.

През второто полувреме падна още едно попадение, за радост на публиката в Нови Сад за техните любимци. В 76-ата минута Радованович скочи най-високо и даде нова преднина на Воша, а с това и победата в двубоя.

Белградските "черно-бели" завършиха мача с десетима на терена, след като Здьелар беше изгонен заради удар с лакът срещу противник в 82-ата минута.

Съдия получи жълт картон за симулиране. Неговата реакция одушеви Холандия

Йохем Кампхуис, съдия на мача Витес - Твенте (5:0) беше звездата на срещата.

Но, не в смисъла в който говорим и пишем за съдиите, онзи негативният. Когато съдиите с лоши решения кроят резултата и крадат шоуто на футболистите.

Младият холандски съдия показа, че може да приеме добронамерена шега на своя сметка и така одушеви холандските любители на футбола.

В дуел на центъра са били халфът на гостите Адам Махер и домакинският играч Навароне Фоор, а последният след контакта с крак закачил съдията Кампхуис, който при това падна малко театрално.

Фоор се приближил да си поговорят, при което съдията казал, че всичко е наред и не го обвинява в нищо.

Когато видял, че делителят на правдата е добронамерен, играчът на домакините посегнал в съдийския джоб и му показал жълт картон за симулиране.

На това се засмели всички, па и съдията, който на своя "арбитър", след като той му върнал картоните в джоба, вместо укорителен поглед и картон, дал "пет".

😂 | Scheidsrechter Kamphuis gaat overdreven naar de grond.

"Daar staat maar één straf op."#vittwe https://t.co/U1cpn3IbH8 pic.twitter.com/ZuF6modKO8

— FOX Sports (@FOXSportsnl) 29 април 2018 г.

Цървена звезда е шампион за 28-ми път! А какъв нападател идва от школата...

Цървена звезда е шампион на Сърбия за 28-ми път в историята!

Цървена звезда по много убедителен, доминантен и ефикасен начин стана шампион на Сърбия, и титлата отново е на улица Лютице Богдан! "Червено-белите" победиха Напредак в Крушевац с 2:0 и имат недостижимите 12 точки преднина, така Звезда и математически си осигури първото място което на практика държи от самото начало на сезона.

Владан Милойевич стана 17-ия треньор в историята на Звезда, който успя да донесе шампионската титла във витрината на клуба.

Деян Йовелйич - 40 гола!

Празнуването в лагера на белградския гранд започна и преди триумфа в Крушевац. Младежите победиха ОФК Београд в гостуване с 3:1, а по-важното в този успех бяха двата гола на Деян Йовелйич. Именно второто попадение беше под №40 за него през сезона!

- Много пъти съм изтъквал, че не е важно колко гола вкарвам, а да побеждаваме. Това е което ме изпълва. Остана още малко, още шест мача имаме до целта и е важно да победим във всички. От кръг на кръг показваме добра игра и се надявам да продължим в този ритъм - заяви Деян Йовелйич.

Интересен детайл се случи в средата на първото полувреме. Главният арбитър след един дуел в който участва Йовелйич отсъди дузпа за Цървена звезда. Младият голмайстор показа, че притежава и някои важни човешки качества.

- Отидох при съдията и му признах, че няма нарушение. След това, съдията отмени своето решение и играта продължи - разкри Йовелйич.

Алегри към четвъртия съдия: Браво, повишен си!

Във видео публикувано от Евроспорт, треньорът на Ювентус Масимилиано Алегри е видян да говори с четвъртия съдия Паоло Талиавенто за неговите решения по време на вчерашния мач между Интер и Ювентус в Серия А и това разгневи привържениците на Интер.

В спорен и напрегнат мач Весино беше изгонен малко след като Дъглас Коща даде преднина на Ювентус. През второто полувреме Интер изравни с гол на Мауро Икарди, а Андреа Бардзали си вкара автогол за пълен обрат. В самия край на мача нов автогол, този път на Шкринияр от Интер изравни резултата, а Игуаин с глава донесе победата на "Старата дама" и много ценни три точки.

Във видеото на Евроспорт Масимилиано Алегри говори с Талиавенто за спорните решения, които промениха хода на мача.

Докато говори с Талиавенто, Алегри каза: "Здравей, Талиа, мина много добре. Ти беше добър. Повишен си."

Докато привържениците на Интер смятат, че Алегри индиректно говори за съдията на мача Даниеле Орсато, като не става ясно на кого говори Алегри. Това което ядоса повече запалянковците на Интер е как Алегри се обръща към Талиавенто - "Талиа", сякаш е някакво галено име и съдията е направил услуга на клуба, подсигурявайки важните решения да отидат в полза на Юве.

"Калчополи се завърна". Ерупция в Туитър след грешките на Орсато

Даниеле Орсато, рефер на дербито Интер - Ювентус е в окото на бурята, след вчерашния мач на "Джузепе Меаца". Орсато изгони футболиста на Интер Матиас Весино в 15-ата минута. Решение което беше жестоко критикувано от "Гадзета дело Спорт" тази сутрин.

Справедливо е да се каже, че червеният картон се смята за подходящо наказание според някои уважавани футболни фигури на Ботуша като Масимо Амброзини. Трудно решение, правилно за едни, грешно за други.

Орсато направи още много грешки по време на вчерашния мач. Например, звездата на Ювентус Миралем Пянич трябваше да бъде изгонен неведнъж, а може би два пъти като направи две груби нарушения, след като вече имаше жълт картон.

Не е изненада, че съдийството предизвика ерупция в Туитър от гневни привърженици.  

Relationship beetween #Orsato and Juve. pic.twitter.com/XhQyvw4q0P

— Ömür ORHAN (@omur_orhan) 28 април 2018 г.

#Orsato this is why Italian football is the lowest in Europe. The pathetic work buy the best referee's in the world they say.. Joke! pic.twitter.com/MJH5ExTQ2R

— Super_Maikel (@SuperMaikel1) 28 април 2018 г.

Find the differences #InterJuve #Orsato pic.twitter.com/HgVwrjWrK3

— Stefano De Angeli (@Ste9Dea32) 29 април 2018 г.

PJANIC SHOULD HAVE BEEN SENT OFF! #InterJuve #Orsato

— Vijay Rahaman (@TriniSportsGuy) 28 април 2018 г.

@UEFA.... #Orsato is blind. pic.twitter.com/o5cFGUhpNu

— Mr. Giangio 💯 (@BolzanLuca) 29 април 2018 г.

Referee costs #Inter the game, as has often been the case in the past, gifts #Juventus the Serie A title. What a disservice by #Orsato ... with VAR and to still be so wrong is a new low.

— Mario Di Lorenzo (@madsports66) 28 април 2018 г.

#orsato by far the best #juventus player on the pitch! #InterJuve

— Marco De Luca (@PastelItaliano) 28 април 2018 г.

Calciopoli2 did not start tonight ....has been 6 years that this show is on but like calciopoli it takes 10 years to get to critical mass! Wake up! #InterJuve #calciopoli2 #SerieA #Orsato #Napoli #Roma #Milan #Lazio

— Gigi Scik (@Gigiscik) 29 април 2018 г.

Interisti in #Italia should do something !
It is not acceptable to stay quiet after what happened last night and just stay here retweeting videos and pictures !#InterJuventus #InterJuve #ForzaInter #Interfans #Amala #Orsato

— Abo Elena (@Interista_AF14) 29 април 2018 г.

Actually last night isn't only #Orsato... but there's also #Tagliavento... Couldn't believe we get these duo in one match... #FCIM #Inter

— amed احمد هلابي (@amed_jow) 29 април 2018 г.

#orsato is exactly what juve need to win CL.

— Self Rule 🤙🏻 (@Self_Rule_) 29 април 2018 г.

I'm so disappointed for the result, but thanks to our player they did a great game especially that we play with a red card too early, and most importantly against the mercenary #Orsato
Also, Spaletti you ruined everything in the last minutes with that sub 😫#InterJuve

— Roman10 (@Romanito8) 28 април 2018 г.

Inter 2 - #Orsato 3 👏🏻👏🏻👏🏻 #InterJuve

— Kolika (@Kolika80) 28 април 2018 г.

Италианската преса: Орсато развали мача

Привържениците на Интер са гневни на Даниеле Орсато, съдията на вчерашното дерби срещу Ювентус. Орсато показа директен червен картон на Матиас Весино в 15-ата минута след преглед на ВАР. Уругвайският национал получи жълт картон за грубо нарушение срещу Манджукич, но Орсато си промени решението след като използва ВАР.

Въпреки че някои футболни личности като Масимо Амброзини твърдят, че Весино заслужено е бил изгонен, в италианската преса преобладава мнението, че жълт картон е бил достатъчен.

Според "Гадзета дело Спорт" Орсато "не използвал здрав разум, точно като Майкъл Оливър в Реал Мадрид - Юве"

"Това беше неговата най-лоша грешка", пише "Гадзета". "След това той не успя да задържи контрол над мача."

"Кориере дело Спорт" оценява Орсато с 3/10 и пише, че италианският рефер "промени мача със своите решения."

Според "Тутоспорт" Пянич е трябвало да бъде изгонен два пъти, а вестникът чието седалище е в Торино оценява Орсато с 5/10.

(Пирински) Миньор – гордостта на Брежани и селският футбол докоснал се до Марадона

Още отекват бомбите в края на Втората Световна война през 1944 година, когато двама младежи донасят от София шита топка в Брежани. Село в Югозападна България, в община Симитли, област Благоевград, което е известно с мината си. Именно тя привлича в него доста хора, които бързо ще заобичат и футбола. Ще минат две години от донасянето на първата топка до появата на физкултурно дружество Миньор. Инициативата за създаването през 1946 година е на Павел Манов, известен с прякора „Гигата“, родом от град Сливница, като първоначално е с насоченост футбол, а след това се добавят и волейбол, баскетбол, ски, алпинизъм и други.

Първите футболисти на отбора са били техници, които работели в мината и не са от местното население. Постепенно в него намират място и средношколци от Брежани. Миньор с бързи крачки се развива от аматьорски селски клуб до професионално равнище. Малко повече от десетилетие е нужно, за да се опита вкуса на професионалния футбол в златната епоха на брежанци в края на 50-те години на ХХ век. Между 1957 и 1959 година клубът е член на Южна Б РФГ. В този период вече има и футболисти и от Симитли и Гоце Делчев.

От 1946 година датира и игрището на клуба известно под името Калиновец. Разположено е върху поляна, но с изкопаване. Играе се върху пръстта, без сгурия и трева, като се подравнява с булдозер преди всеки мач. Особено след валежи, тъй като няма трибуни и не е заградено, през местността минават хора с автомобилите си, нарушавайки равнината на терена. Липсата на трибуни не пречи на ентусиазма на зрителите, които наблюдават в голям брой битките на своите любимци.

Юношеският отбор на Миньор 1946 година, съставен предимно от средношколци от Брежани. Преди това играчите на Миньор са били хора от вън, които малко или много са играли някъде. Били са предимно техници и по-напреднали в обществения живот млади хора. Вратарят Йосиф Давков с топка в ръце.

Републиканско селско първенство в София, октомври 1952 година, откриване на стадион „Колодрума“. В ляво – отбора на гр. Дългопол Варненско. Тогава България се дели на 12 окръга.

Миньор (Брежани) в Бобов Дол, септември 1954 година, миньорско първенство.

 Наред с много успехи в различни спортове идва и този във футбола. През 1957 година Миньор успява да се класира в групата на кандидат-майсторите – Б РФГ. Селският клуб попада в елитната компания на Септември (София), Марек (Дупница), Локомотив (Пловдив), Ботев (Благоевград) (сегашният Пирин), Генерал Заимов (Сливен), Арда (Кърджали), Ботев (Бургас), Берое (Стара Загора) и други.

Първенството е от 16 отбора, които играят на разменено домакинство. Миньор завършва 12-ти, но тогава се приема решение първите 8 клуба от двете Б групи да се обединят в една обща Б републиканска футболна група, а останалите от 9 до 16-о място отиват в зонални групи. Разпределени по географски принцип Миньор е в Югозападната В група.

Преди мача с Пирин (Гоце Делчев), в Югозападна група. Тогава, 1959 година, Б РФГ става от две (Южна и Северна) в една, като класираните от 1-8 място от двете групи образуват една група. Останалите от 9 до 16 място се включват в новообразуваните зонови групи, които са четири. Миньор Брежани е на дванадесето място и отива в от Б РФГ в Югозападна група.

Интересно е, че брежанският Миньор участва в бурни времена на промени във второто ниво на българския футбол. Първоначално през 1958 първенството започва на 23 март и е прекъснато на 7 юли, когато е в средата си. Излиза нова наредба, според която то трябва да рестартира на 8 август в календар есен-пролет 1958-59. Съставът на двете "Б" групи остава непроменен. Така на практика първото участие е полусезон, а клубът завършва със следния актив.

Южна Б група, 1958 година

16 Миньор (Брежани) 15 1 4 10 10:44 6 точки

Единствената победа е в Брежани с 2:1 над Яворов (Чирпан). Равенствата са в Брежани с Раковски (Димитровград) 2:2, Бенковски (Пазарджик) 1:1, Рилски спортист (Самоков) 1:1 и в гостуване 0:0 с Червено знаме в Радомир.

От следващия сезон първенството се провежда в единна "Б" РФГ, съставена от първите 8 в двете "Б" групи от този сезон, като се вземат под внимание влизащите и отпадащите в и от "А" РФГ

Южна Б група 1958/59 година

12 Миньор (Брежани) 30 8 8 14 28:57 24 точки

В достойното представяне през първия пълен сезон в професионалния футбол Миньор успява да запише победа като гост в Кърджали над Арда с 1:0 – на 12 октомври 1958 година. Други паметни успехи са срещу Химик (Димитровград) и Генерал Заимов (Сливен) на свой терен. В Бургас брежанци повеждат с 1:0 срещу местния Ботев, но арбитърът осуетява назряващата сензация, оправдавайки прякора си „домакинския съдия“.

30.05.1959 г.

Отборът на Миньор (Брежани) на пристанището в Бургас, преди срещата с бургаския отбор Ботев. Срещата е много оспорвана и завършва 2:1 за Ботев.

Водач на отбора е зам.-директорът на мината, Димитър Вълков.

Вратарят на отбора, Йосиф Давков (третия изправен от ляво надясно), току що е станал баща на първата си дъщеря (родена ден преди мача).

Това е само част от забавните случки покрай селския клуб по време на престоя му в професионалния футбол. Преди мач срещу Локомотив (Пловдив) треньорът на Миньор дава указания на своите играчи – „Някой трябва да падне за дузпа“. След мача футболистите се извиняват – изобщо не са стигнали до наказателното поле на пловдивските „железничари“, за да изпълнят заръката.

На мача в Брежани между тези два съперника футболистите на Локо остават изненадани, че няма съблекални край терена. Привържениците на домакините им дават съвет – „Е там у храстите може да се преоблечете, какво толкова“, сочейки към гората в близост. На ответния мач в Пловдив – футболистите от Брежани излизат от съблекалните и се губят по безкрайните коридори на стадиона в парк Лаута. Не са виждали толкова огромно нещо.

При гостуване в Чирпан местните запалянковци, вървейки към стадиона, редом до играчите на Миньор, не е имало клубни автобуси, се питат един друг:

- Кой ще е този град Брежани?
- Някой като нашия, немного известен...

След тежка загуба в приятелски мач привържениците проявяват чувство за хумор, като измислят рефрена:

Гигата е болен
Турмата е крив
Девет гола ни вкараха
Гошо е бърлив

Теренът на игрището в Брежани лесно се разкалва и това става повод Марек да не иска да излезе на него. В крайна сметка двубоят се провежда, а дупничани успяват да изтръгнат 2:1. По това време игрището на Бончук не се различава откъм качество, с разликата, че в Дупница има и трибуни около него.

Последният мач на Миньор (Брежани) в Южна Б Група, със Септември (София) на стадион Септември, 30 Юни 1959 година. Вратарят Йосиф Давков е готов да плонжира, за да предотврати попадение.

Още малко от фолклора около Миньор (Брежани) в други етапи от историята:

1986 година

Много интересен момент в кариерата на Богдан Дочев точно преди фаталното световно в Мексико.

Дни преди заминаването той трябва да свири мач на култовия по социалистическо време отбор на "Пирински миньор" (Брежани) в квалификациите за трета дивизия. Двубоят в миньорското градче не завършва заради нахлуването на публиката, а колегата на Дочев е пратен в болницата в Благоевград след здрав кьотек.

И футболната федерация праща най-елитния рефер, за да се справи със ситуацията.

2012 година

„Заради такива съдии и отбори като Калиакра следващата седмица стягам стадиона в село Брежани. Там ще играем домакинските си мачове. Да видим там как ще свирят съдиите, а отборите ще си идват със свалени гащи и мачовете ще започват с 3:0 за нас”, коментира финансовия благодетел на Септември (Симитли) Апостол Апостолов. (изказване от 03.09.2012 г)

И обратно към златната епоха

Момент от срещата на Миньор (Брежани) и Свобода (Пещера) от Югозападна група, септември 1960 година, резултат 1:1. На вратата – Йосиф Давков, до него е Стефан „Чупката“.

Докато е в Б група, в противниковите отбори играят известни футболисти – в Септември е националът Петър Аргиров, Коце Благоев и др. В Марек (Дупница) играе Димитър Исаков – бай Митан. В Локо (Пловдив) е известният Георги Кънчев. В Спартак (Плевен) с който Миньор се среща на 1/16-финал за Купата на Съветската армия играе вратарят Пърчанов. В същия отбор е прочутият нападател Николай Йорданов, който преди това е играл за Дунав (Русе). В Рилски спортист пък е Николов, бивш играч на ЦСКА.

От златната епоха на клуба е запомнено и постижението в турнира за Купата на България (тогава на Съветската армия – б.р.). Миньорци играят срещу Вихрен в Сандански на 29 декември 1958 година. Стадионът е пълен, а мачът завършва без победител и голове и това налага преиграването му на следващия ден, отново в Сандански. Тъй като се стъмва рано е насрочен по обяд. Футболистите на Брежани се събуждат посрещнати от огромен надпис на централния площад в града „Вихрен победител“. Миньор се мобилизира и печели с 1:0 за разочарование на санданчани.

Така през 1959 година Брежани брани честта на Благоевградски окръг в следващите кръгове за Купата, като е единственият селски клуб достигнал до националното ниво на турнира! Жребият не е благосклонен към храбрите миньорци и на 1 март 1959 година ги изправя срещу Спартак в Плевен, по това време член на А група със силен състав. Плевенчани са известни като „Отбора на костеливия орех“, тъй като прилагали италиански системи на защита (5 години преди Интер на Ерера да превземе Европа! - б.р.).

В приятелски мач от това време Беласица (Петрич) е разбил с 9:0 Чардафон (Габрово) и в предстояща проверка с Миньор плаши да повтори резултата. Очакваният разгром претърпява пълно фиаско – брежанците дават стабилен отпор и срещата приключва 1:1.

След обединяването на Б групите Миньор продължава да се изявява в зоналните групи, а вратарят на отбора в професионалния футбол Йосиф Давков се отказва през 1960 година, след като получава контузия в рамото.

30 Юни 1959

Последен мач на Миньор в Б група с отбора на Септември София на стадиона в Овча Купел. Дузпа изпълнявана от бившия национал на България Петър Аргиров – Пецето, на вратата на миньорци е Йосиф Давков.

Подготовка на отбора на Миньор (Брежани), когато вече е член на южната Б републиканска футболна група.

Подготовката се провежда в град Банско, където престоява в сградата на горския техникум. В този момент в Банско футболът е на много ниско ниво, и Миньор среща трудности за провеждане на приятелски мачове. Налагало се е да ходят по други населени места.

Зона „Витоша“, 1967/68 година
4 Миньор (Брежани) 34 точки

Зона „Витоша“, 1969/1970 година
3 Миньор (Брежани) 38 точки

Зона „Витоша“, 1970/1971 година
4 Миньор (Брежани) 38 точки

Зона „Витоша“, 1971/1972 година
1 Миньор (Брежани) 66:38 41 точки

Миньор ще изчака 13 години, докато се завърне на професионалната сцена. През сезон 1972/73 г брежанци са част от Южна Б РФГ, която е съставена от 18 отбора, като отново обогатяват футболната история и фолклор на селото, допускайки само 14 поражения в 34 мача!

Южна Б група, 1972/73 година

16 Пирински миньор Брежани 34 10 10 14 47:51 30 точки

При голмайсторите:
№5 Г. Лулийски – 14 гола
№7 Г. Хаджиев – 12 гола

Огледало на спортсменството:

№8 Пирински миньор 637 точки

Отборът изпада като първи под чертата, на една точка зад отборите от 11 до 15-о място (дават се по 2 точки за победа – б.р.). В Брежани с 6:0 е разбит Асеневец (Асеновград). Забележителни са победата с 3:2 над втория в крайното класиране Сливен в Брежани и равенството 3:3 в Пловдив срещу Марица (трети).

С решение на Бюрото на Българската федерация по футбол от есента на 1974 година зоновите първенства бяха преустановени. Отборите от съществуващите 6 зони бяха включени в съответните окръжни групи, където ще се състезават. Целта е да се издигнат на по-високо равнище окръжните футболни секции, да се полагат по-големи грижи за качественото издигане на любимия спорт в различните административни райони на страната.

В по-ново време в Югозападната В група под името Пирински миньор клубът успява да постигне следното:

Югозападна В група, сезон 1984/85 година
9 Пирински миньор (Брежани) 28 13 2 13 37:30 28 точки

Югозападна В група, сезон 1985/86 година

11 Пирински миньор (Брежани) 32 11 8 13 36:31 41 точки

Югозападна В група, сезон 1986/87 година

8 Пирински миньор (Брежани) 34 13 11 10 42:43 50 точки

Югозападна В група, сезон 1987/88 година

9 Пирински миньор (Брежани) 34 11 10 13 31:33 43 точки

Югозападна В група, сезон 1988/89 година
9 Пирински миньор (Брежани) 36 14 9 13 53:43 51 точки

Югозападна В група, сезон 1989/90 година
12 Миньор (Брежани) 26 6 5 15 29:39 23 точки

През този сезон отборът изпада като първи под чертата, заедно със съставите на Металург (Перник) и Балкан (Ботевград). В класацията по спортсменство завършва №5 със 188 точки.

През сезон 1995/96 г Пирински миньор отпада от Купата на аматьорите след загуба с 1:2 от бъдещия финалист Перун (Кресна).

В новия век:

Купа на България І кръг

20 октомври 2003

Пирински миньор (Брежани) - Вихрен (Сандански) 0:4 (0:1)

(0:1 Янко Янков 23, 0:2 Свилен Спасов 53, Чудомир Чокаров 71, 0:4 Андрей Деремнджиев 73)

зрители: 100

Със закриването на мината в село Брежани спада броят на жителите му, както и икономическите възможности за поддържане на футболния клуб. Общината опитва да осигурява средства, но не успява и Пирински миньор прекратява съществуването си през 2005 година, оставяйки на българския селски и професионален футбол богато наследство от паметни мачове, играчи и случки, като две от тях са свързани и с гения Диего Марадона. Споменът за клуба живее и чрез мероприятия като местни събори и пример като този от 26 август 2017 година - „Футболната среща между отборите на ветераните от „Левски“-Крупник и „Миньор“-Брежани ще започне в 10.00 часа в празничния ден“.

Популярни играчи, които са излезли от Миньор (Брежани) са Борис Николов – Заека, Лъчезар Дафков (за тях по-надолу), Георги Лупенски, централният защитник Борис Голев, централният нападател Ангел Луканов от Липница (Ореховско), както и полузащитникът Костадин Бежков, който по-късно отива в София и отговаря за детско-юношеския футбол към БФС.

Борис Николов - Заека

Борис Николов – Заека - е роден на 23 август 1947 г. Играл е във Велбъжд (Кюстендил), Пирински миньор (Брежани) и Пирин (Благоевград). Истинска легенда е на „орлетата“, на които остава верен през цялата си професионална кариера. В „А“ група има 214 мача и 40 гола. Николов е най-успешният треньор в историята на Пирин. Той е най-дълго време начело на отбора – от 1984 до 1992 и после още два сезона с прекъсване. Бил е треньор и на Беласица (Пч), Вихрен (Сандански), Добруджа (Дч), кипърския Неа Саламина, Пирин 1922, Велбъжд (Слокошница), както и в Гърция. Николов е един от доайените в треньорската професия у нас. Има 344 мача в „А“ група.

"След Полето преминах в Пирински миньор (Брежани) – едно ниво по-нагоре. Там си изкарах и казармата. Беше нещо изключително за мен, защото тъкмо ме прибраха в поделението, и още на 4-ия ден ме изкараха, за да играя мач. Вечно ще бъда благодарен на хората от Брежани. Те ме спасиха от военна служба. Прекрасни две години изкарах там. Накрая на службата ме взеха в Пирин. Тренирах две седмици с отбора, но малко не ми обърнаха внимание. Ядосах се и се прибрах в Пирински миньор. Уволних се от армията, но се чувствах длъжен на приятелите от Брежани. Още един сезон изкарах там. Като ученици ни водеха на стаж в счетоводството на мината. Назначиха ме на щат в „Труд и отдих“. Трябва да ти кажа, че заплатите ни не бяха по-долу от тези в елита.

За мои първи треньори мога да посоча Благо Костурков от Брежани. Иван Томов ме покани в Благоевград. Човекът, който обаче промени нещата, който извърши истинска революция в Ботев и школата му, беше Спиро Дебърски. Той промени всичко – екипировката, разнообразните тренировки, осигуряваше ни и добро допълнително стимулиране. Бате Спиро въведе професионализма. След него имах удоволствието да работя с големия Георги Берков – един от най-добрите треньори в историята ни. Не мога да подмина и Никола Ковачев – Тулата, както и Васил Методиев – Шпайдела. Всички тези хора са от нашия край, знаеха местния манталитет. Серги Йоцов и Петър Аргиров – Пецето също са ми били треньори."

"Стигнах и до националния отбор. През 1979 г. селекционер беше Данко Роев, взе ни за турнето в Аржентина през април. Тогава бяхме трима играчи от Пирин – аз, Христо Христов и Боре Хаджиев. Ицо направи невероятен мач срещу домакините. Той и срещу Бразилия ми събра очите. Но на „Ривър Плейт“ спаси 2 – 3 невъзможни положения. Биха ни с 2:1, Христо Бонев вкара гола за България. Даниел Пасарела заби победния гол от дузпа. Аз не влязох, имах някакъв здравословен проблем. Диего Марадона дебютира за националния отбор. Спомням си, че след мача видях как едно цигане, дребно и къдраво тича, а около него се събрала цяла тълпа от запалянковци. Умират да го докоснат, да го пипнат. Хлапето се мушна по най-бързия начин в техния рейс, скри се. Оказа се, че това е самият Марадона. Откъде да знам, че после ще стане №1 в света?"

Петър Цветков - Бел - бивш дългогодишен футболист на Пирин; бивш треньор на Пирински миньор (Брежани), работил още в ДЮШ на Септември-98 (Симитли) и Пирин (Бл). Баща на нападателя на "Левски" Иван Цветков. Роден на 29 януари 1956 г

 

Лъчезар Дафков

Лъчезар Дафков - роден на 12 юни 1973 г в Брежани. Директор на школата и треньор на децата в ЦСКА 1948. Като играч е част от последните силни поколения на Пирин (Благоевград). Шампион на България със Славия през 1996 г и финалист за Купата с Пирин през 2010. Играл е още за Пирин (Гоце Делчев), Шумен и Миньор (Перник).

Любчо Американеца

Любчо Илиев-Американеца е роден в Благоевград през 1980 г. Средно образование завършва в VІІ СОУ „К. Шапкарев“, а висше - в ЮЗУ „Н. Рилски“, специалност „Стопанско управление“. Започва да играе футбол в школа на „Пирин“ /Бл/ при треньора Йордан Костов. По-късно играе за култовия отбор на „Пирински миньор“ /Брежани/, „Септември“ /Симитли/, „Левски“ /Крупник/ и „Граничар“ /Логодаш/.

Колоритната му кариера продължава с екипите на „Пирин“ /Полето/, „Ветрен“ /Полена/, „Ива“ /Бураново-Боровец/, „Рилци“ /Рилци/. Има над 250 мача в пиринската бундеслига /благоевградската ІV дивизия/.

- В коя от двете групи (в пиринската бундеслига и кюстендилско-дупнишкия й еквивалент) ти беше по-трудно?

- Със сигурност в пиринската бундеслига. Тя е много по-сериозна от кюстендилската, където отборите дори си позволяват да играят всеки мач с различни футболисти, събрани от нивите. В пиринската бундеслига има силни и постоянни тимове като „Рилци“, „Бистрица“ /Катунци/, „Левски“ /Крупник/, „Изтребител“ /Ново Делчево/. Имал съм честта да нося екипа на два от тях. За кюстендилската група няма какво хубаво да се каже. Изключително слаба, типична селска група. Най-силният отбор, в който съм играл в пиринската бундеслига, беше „Пирински миньор“ /Брежани/.

Тогава в него се подвизаваха и добри футболисти, сега вече със сериозен стаж в „Б“ група, като Анатоли Лулейски, Методи Илиев-Германеца, Киро Брежанеца, Гошо Джината и други, но пък имаше и сериозен колектив. Другият силен тим, в който съм играл, е „Левски“ /Крупник/.

Текстът е създаден по спомените и разказите на вратарят на отбора през 50-те години Йосиф Давков. А ето и кой е той:

Роден 1934 година, село Сърбиново преименувано същата година на Брежани.

Играе през 1952-1960 в Миньор, първо във В група, после в Б. Прекратява кариерата през 1960 година поради контузия на мач с ЖП Завод (София) в Брежани. При плонж на сгурия в края на първото полувреме получава контузия в ключицата и е сменен веднага - но спасява сигурен гол, и мачът завършва 0:0.

Панталоните на мъртвеца и пънкарското послание към Байерн - Фортуна отново се смее

Основата в Германия е, знаем, Байерн. И пънк е да си срещу Байерн...

Ули Хьонес получава касета на която пише "Много поздрави за ФК Байерн" и я слага във видеокасетофона (спомняте ли си видеокасетофоните?), а тогава започва клип, който изобщо няма да му хареса.

Някакви момчета с чудни фризури се подготвят да ритат топка на земен терен; всички са в шарени екипи, един в такъв на Ливърпул - това е сенчестия Кампино, ще го опознаем добре - друг в някакъв който прилича на този на Норич, някой в напълно неразпознаваем.

Футболът който играят, и публиката която ги гледа и прекъсва, е точно като музиката, която свирят. Пънк. Никой тук няма твърде много талант, но изглежда дяволски забавно, а рифовете са приятни за ухото може би чак и на привържениците на Байерн, докато не обърнат внимание на текста.

Бандата се нарича Die Toten Hosen, "Панталоните на мъртвеца" (на жаргон: нещо много скучно), албумът е "Unsterblich", годината е 2000, а песента, трети или четвърти сингъл от много успешната плоча, от която не е могло да се живее на благословената Vivi Zwei, се нарича, кратко и ясно - "Bayern".

Най-дълготрайната и най-известната немска пънк група, която е имала дори и турнета в англоговорящото пространство (помним и чудесния клип "Pushed Again") в този случай има съвсем друга програма, макар че посланието продължава да е ясно срещу установения ред.

А основата в Германия е, знаем, Байерн. И пънк е да си срещу Байерн.

"Bayern" разказва за талантливо момче което обожава футбола, и което има само един принцип в живота. Не би никога, нито когато бъде национал, нито когато го покани лично Ули Хьонес, преминало в Байерн.

"Не бих им отворил вратата/Не ми идва наум да отида между хора каквито са баварците/Не е ли животът твърде хубав, за да унищожа всичко и да отида в Байерн?", казват Toten Hosen, всичко това, показвайки среден пръст към Мюнхен.

Връзката между пънка и футбола не е толкова невероятна, това знае всеки който е гледал Пат Невин или Джордж Бест, всеки който е слушал обработката на "Forever Blowing Bubbles" в изпълнение на Cockney Rejects или прелиствал какъвто и да е британски фензин от осемдесетте, но това е нещо друго.

Това има връзка с онова което вероятно ще се случи в Дрезден днес, а ако не се случи в Дрезден днес, ще се случи през следващия уикенд в Дюселдорф: голямото, дълго чаканото, музикално изтъканото завръщане на Фортуна в Бундеслигата.

Защото Кампино, Анди, Брайти и останалите другари не са само музиканти от Дюселдорф, те са и най-известните привърженици, но и добродетели на стария клуб, който се гордее с предвоенна титла, спечелена точно преди боклука да се удари във вентилатора, 1933, който в стъклената витрина притежава и две немски купи, от 1979 и 1980 година, но чиято най-голяма радост и сила черпи от една загуба: онази във финала за Купата на носители национални купи през 1979 година, когато в Базел, за първия "истински" европейски трофей (не смятаме Купата на панаирните градове) го победила Барселона.

Фортуна ни най-малко не обичала клуба на когото подарила името си, и мнозина привърженици още от малки ще разберат колко това име е било иронично, когато започне често да губи финали. А никъде това не е било по-болезнено очевидно отколкото през тази година на старото игрище на Свети Яков.

Немците са се промъкнали до този мач и благодарение на жребия, били са аутсайдер без нито едно голямо име, освен братя Алофс, и винаги в сянката на Дортмунд, Шалке, Кьолн, па и Байерн, разбира се; Барселона е имала Неескенс, Решак, Кранкъл, имала и подкрепата на тридесет хиляди привърженици, които дошли да празнуват, имала и преднина от 1:0 още в петата минута, но храбрият Дюселдорф се държал до самия край, при 2:2, и паднал чак в продълженията, 3:4...

На бреговете на Рейн и днес мислят, че са обрани, разбира се.

В този бяс и гордост е родена легендата за нещастната Фортуна, разтресена само с тези две купи на Германия, които набързо отстъпили място на пропадане.

Клубът от големия град изпаднал за пръв път от Бундеслигата през 1987, още веднъж през 1992, па 1997, и тогава няма да го има до сезон 2012/13, макар че ще се задържи едва десет месеца.

А през цялото време тук са били Toten Hosen. Бандата, която през осемдесетте направила такъв пробив, че се появила в култовото предаване на Джон Пил, отделила в края на десетилетието 200 000 дойче марки, за да се доведе в Дюселдорф Антъни Бафо, първият чернокож играч в Бундеслигата, първият немец, който ще заиграе за Гана и човек, който за съзряването и нормализацията на немското общество през деветдесетте бил еднакво важен както и големия Антъни Йебоа.

На Фортуна мнозина, както и проклетият късмет лично, ще обърнат гръб след тежките деветдесетте, и гордият клуб през есента на 2002 ще се намери в четвъртия ранг, прословутата Оберлига Нордрайн, с данъчни, които зверски тропат по вратата.

През тези години заплашвал катинар, клубът, който само някое лято по-рано е прославил сто години съществуване можел да бъде закрит.

Тогава е родена още една легенда, онази за любовта на пънка и футбола, и е създаден най-добрият екип на Фортуна в историята - по неотдавнашен избор на привържениците - с черепи, защитен знак на музикалната група.

Die Toten Hosen, свежи откъм кинти след отличните продажби на албума "Unsterblich" и песента, която е бъркала с пръст в окото на големия, ненадминатия Байерн, станали меценати на клуба, който никой не е искал, а благодарение на спонсорския договор с пивоварната Diebels, продължили да живеят и младежките категории на Фортуна: Toten Hosen поискали целият приход от кампанията да се отдели за децата, които биха могли, в бъдеще, да върнат Дюселдорф там където той трябва да бъде.

Фортуна за Световното първенство получи и великолепен стадион с подвижен покрив, и любовта към клуба ще бъде показана много пъти с изпълнени седалки: през пролетта на 2009 повече от 50 000 души ще присъстват когато Фортуна се завърне във Втора Бундеслига, което ще остане рекорд за един третодивизионен мач в Германия, а вероятно и в Европа.

През пролетта на 2018 Die Toten Hosen ще отидат на турне в червения Китай, доволни, че техните "червено-бели" цял сезон играят стандартно добре. На първо място са във Втора Бундеслига и рядко от есента са го напускали, и днес в Дрезден ще имат възможност да удостоверят завръщането в най-висшия ранг на надпревара.

На привържениците на Ливърпул и Кампино, който също обича клуба от "Анфийлд", най-интересния играч в състава на треньора Фридхелм Функел сигурно е деветнадесетгодишния Давор Ловрен, по-малкият брат на защитника Деян.

Давор, не се притеснявайте, играе в нападение...

Трудно ще е Фортуна в следващия сезон в Бундеслигата да има някаква значима роля, и ще бъде щастлива, ако не се върне веднага откъдето дойде, защото никой тук няма твърде много талант, но важното е, че добре се забавляват, както и в пънка, важното е, че отново са на голямата сцена, и важното е, че от колоните на стадиона, макар и веднъж, ще се чуе онова известно послание към великана, което са му изпели най-известните синове на Дюселдорф.

“Wir würden nie zum FC Bayern München gehen ...”
(Никога няма да отидем в Байерн Мюнхен - б.р.)

Пънк е да си срещу Байерн, би ви казал Кампино.

А тогава някой и по-възрастен от него ще се сети за сезона в който Фортуна стигна до онзи невероятен финал с Барселона, и 7 декември 1978 година, когато баварският гигант, с Майер, Йол, Брайтнер, Румениге, доживя най-тежката загуба в историята си в Бундеслигата.

Било е 7:1 за Фортуна. Ули Хьонес е, казват, с разкъсани колене, бил на трибуните...

Автор: Марко Прелевич