вторник, 20 май 2014 г.

Благодаря Ви за любовта!

Писмото на капитана Хавиер Санети към привържениците на Интер и Аржентина, спортните фенове по света и съотборниците му в дългата му кариера:

Скъпи привърженици на Интер и спортни фенове по цял свят: благодаря Ви!

Благодаря, че подкрепяхте семейството ми и мен с топла и любяща прегръдка и за приятелството и уважението в последните ми мачове на терена. Това е красив урок, в който се смесват спорта и емоцията!

Благодаря Ви!

В живота ми като футболист положих много усилия когато ставаше въпрос за тренировки, терена, моите отношения с привържениците, във фитнеса след контузии и в моята фондация ПУПИ. През цялото това време винаги вярвах, че футболът не само е най-великият спорт и работата, която носи най-голямо щастие, но също така, че е училище, което учи на ценности и чувства, без значение дали ще е мач между няколко приятели или мач излъчван по цял свят.

На това ме научи баща ми, когато работех с него като зидар. На това ме научихте и Вие с любовта и подкрепата си!

Скъпи привърженици на Интер, вие винаги ще останете в сърцето ми, с нашите цветове, нашите знамена и нашия стил. Надявам се да служа на клуба като директор, както го правех на терена, носейки номер 4 - капитан на и извън стадиона. В дните на нашите успехи и периодите, които искаме да забравим, ние винаги се държахме заедно като интеристи и това трябва да остане така.

Скъпи привърженици на Аржентина, имах честта да нося тениската на албиселесте като капитан. С Вас очаквам следващата победа и винаги ще бъда фен. Точно какъвто бях и като дете, скачайки по дивана на майка ми при всеки гол.

Скъпи съотборници, които ме поздравихте с прегръдки - същите прегръдки, които споделяхме толкова много пъти на терена след красива победа - и скъпи привърженици на противниковите отбори. Спортното съперничество прави победата толкова велика, а загубата приемлива. Противопоставянето на терена прави спорта модел за живота. Там индивидуалностите нямат значение, важен е отборът, а отбелязаните и допуснатите голове винаги носят урок.

Така че аз казвам Благодаря. Този капитан ви поздравява, но не слага обувките на стената: безкрайната игра едва започна!

Хавиер Санети 4 Ever.

Месилона - как джуджето стана цар

Една приказка превърнала се в класика за малки и големи завършва с репликата "Царят е гол". Докато всички се подмазват на негово величество, едно дете чистосърдечно казва истината за новите дрехи на царя, които всъщност не съществуват. В най-новата история на футбола битката за трона се води между Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Яростно. Честно казано на мен не ми харесва нито един от двамата, но аз съм имал привилегията да гледам футбол доста преди тези да се появят на сцената.

За Меси се говореше само със суперлативи - колко е техничен, колко е скромен, какъв добряк е. Навлезе в отбора на Барселона с гръм и трясък на 17-годишна възраст, когато с номер 10 на терена властваше Роналдиньо. С Рийкард начело каталунците тръгнаха към възход, който щеше да бъде продължен и под ръководството на Гуардиола. Лионел щеше да вземе и номер 10, и централната роля в състава, разбивайки редица рекорди.

Но монетата винаги има две страни. Меси порасна, забогатя и се разбра, че всъщност не е такъв самарянин. Разбра се, че е направил опит да скрие данъци в размер на няколко милиона, докато недоволстваше, че не е най-скъпо платения футболист. В Барселона се вкопчиха в него и направиха клаузата му за откупуване 250 милиона евро с ясната надежда, че никой не би платил толкова. Клубът буквално сложи златни обувки на своята Пепеляшка, която отдавна вече беше принц. А всеки принц се вижда на трона.

"Бълхата" е добър играч, притежава дрибъл, умее да вкарва, трудно му се отнема топката и е поврътлив. Има и късмет. Да попадне в най-силния отбор на Барселона (като успехи) и да играе дълги години с Шави и Иниеста. Във футбола е важно с кого си подаваш. Първо, за да получиш изобщо топката и второ, за да си в добра позиция, когато дойде при теб. Възхваляваният до небето и отвъд Меси няма никакъв успех с родната си Аржентина. Не че в националния на гаучосите играе със слаби партньори. Просто там се вижда, че той не може да бъде истински лидер.

Не са един и два случаите, в които Лионел се цупи, ако не получи добре топката. Той иска всичко да минава през него, а понякога просто няма ден и проваля усилията на всички. Бавно и сигурно ръководството на Барса превърна Меси в своя разглезен син. Дойдоха времена на промени и №10 тотално пожела да е цар. След като се разбра, че Тито Виланова няма да може да продължи да води отбора (мир на праха му), треньор бе препоръчан, доведен и назначен по настояването на Меси и баща му. Излишно е да се казва, че Тата Мартино е аржентинец. В което няма нищо лошо. За пръв път от шест години Барселона не взе нищо, падайки на финала за купата от Реал и не успявайки да победи Атлетико в последния кръг на първенството у дома, отпадайки от същия отбор и на 1/4-финалите в Шампионската лига.

Мартино сигурно е виновен за някои неуспехи и след един сезон си тръгна. Меси имаше проблеми с травми през сезона и не можа да е пълноценен, както в предишните години. В Барселона толкова свикнаха да печелят, че един сезон, в който на два фронта се бореха до последните секунди за нещо и не успяха им се стори катастрофа. Бързо забравиха годините, когато начело бяха Лоренцо Сера Ферер и Луис Ван Гаал и единственото определение беше посредственост. Следващият треньор със сигурност ще бъде доведен само след одобрението на "Бълхата". Не е изключено и да има клауза в договора му той да е вечен титуляр, да има ваксаджия на бутонките в отделна съблекалня и да не му се казва какво да прави по терена. Бог Меси определя правилата в своята Месилона. Скоро може да се появи на емблемата.

В предишните години Барселона винаги продаваше най-големите си звезди, но този път, за да се противопостави на големия си враг Реал (Мадрид) и неговите галактически селекции за милиард и повече евро, реши да задържи най-новото си чудо. С цената на всичко. Досега имаше успехи и всичко изглеждаше оправдано. Дойдоха мъжки времена и тепърва ще си проличи кой има топки в гащите. Шави и Иниеста отиват в края на футболния си път, блудният син Фабрегас се върна, но едва ли си е представял така кариерата в родния си клуб. Най-силното ядро отслабва по естествения път и това си пролича. В мегаломанската война с Реал се разбра, че и за Неймар е платена огромна сума. Да си продадеш къщата, за да караш кола като на комшията. Нещо такова се получи с привличането на бразилеца. В Мадрид нещата са ясни - Перес вади парите, създава галактики и обяснява на треньорите, че за тоя е платено 95 или 100 милиона и той ще играе. Останалите места в състава засега са избираеми. На фона на всичко това големият печеливш излезе Атлетико (Мадрид). С пот, дух и колектив, както и с много по-малко средства.

Месилона смени президента в хода на сезона заради скандала с Неймар, но няма значение кой е човека в костюма, ясно е кой дърпа конците. Меси получи своя нов договор преди световното, с подобрени условия и с най-голямата заплата - 20 милиона евро на година. Сега остава да си избере и нов треньор, със селекцията вече започна. Държи на сънародника си Агуеро. Другите ще ги разберем по-късно. Барселона с Меси и тики-така може да е най-успешния в историята, но Барселона на Стоичков и Кройф ще остане вечния и святия. В едно умряло от скука първенство превърнато в надбягване между два коня изведнъж се появи едно пони, което пресече финалната линия със сантиметър пред тях. Заслужено и справедливо. Колкото до Месилона - вечни империи няма. Както и вечни царе. Затова в Рим след спечелена битка вървели след пълководеца и му казвали "Помни, че си смъртен".

понеделник, 12 май 2014 г.

Хавиер Санети - "Капитана", който създаде династия

В 52-ата минута на мача Интер - Лацио в съботната вечер публиката на стадион "Джузепе Меаца" стана на крака да посрещне един от най-обичаните си герои - Хавиер Санети. Аржентинецът излезе за последно пред своята публика с екипа на Интер, за да участва в победата с 4:1. Достоен финал на една успешна и историческа кариера. Сълзите в очите му след последния съдийски сигнал разказаха повече от всички думи. На таблото бяха излъчени паметни моменти от 19-те години със синьо-черната фланелка, придружени от бурни аплодисменти. В 857 двубоя отбеляза 21 гола. Легендата си взе достойно сбогом със своя дом като играч, за да поеме ръководни функции в клуба на сърцето си.

На 22-годишна възраст Хавиер пристига в Интер от Банфийлд, ставайки първата покупка на собственика Масимо Морати. Дебютира на 27 август 1995 г срещу Виченца в Милано. Печели 16 трофея, 15 от които като капитан на отбора. Вдига Купата на УЕФА през 1998 г, отбелязвайки втория гол във финала с шут извън наказателното поле, 5 пъти е шампион на Италия, носител на 4 купи и 4 суперкупи на страната, европейски шампион за 2009/10 г, световен шампион. През 2010 г става първият капитан на италиански клуб с требъл - Скудето, Купа на Италия и Шампионската лига.

Получава капитанската лента на 29 август 1999 г, наследявайки я от легендарния защитник Джузепе Бергоми. По-късно става ясно, че Санети е бил на крачка от трансфер в Реал (Мадрид) преди да бъде избран за лидер на Интер. "Трактора" е с най-много мачове в историята на миланския гранд, задминавайки предшественика си Бергоми (758).
След идването на Майкон в началото на сезон 2006/07 г Санети е преместен от десния фланг на защитата в халфовата линия. По време на цялата си кариер в Интер е изгонен два пъти - на 17 феврураи 1999 г в мач за Купата на Италия срещу Парма и срещу Удинезе в мач от първенството на 3 декември 2011 г - разлика от 12 години! Играл е под ръководството на 19 различни треньора, което го прави единствения състезавал се при толкова наставници.

"Това беше първият отбор, който отвори вратите на европейския футбол за мен. Бях много млад, когато дойдох тук и мисля, че не много клубове могат да имат толкова доверие и търпение с момче в началото на 20-те си години от първия ден, както го направиха в Интер. Винаги ще бъда благодарен за това. По някаква причина винаги съм се чувствал като у дома си в Интер и затова никога не съм мислел за напускане", заявява Санети.

На 24 октомври 2010 г "Капитана" достига рекорда на Джачинто Факети за мачове в Серия А (476) при победата с 2:1 над Катаня. Държи и рекорда на клуба за поредни появявания - 149. Успехът с 2:0 над Байерн (Мюнхен) на финала на Шампионската лига на 22 май 2010 г е мач №700 за Санети. На 20 октомрви 2010 г на 37 години и 71 дни Санети става най-възрастният голмайстор в Шампионската лига, откривайки резултата за победата с 4:3 над Тотнъм на "Джузепе Меаца".

На 19 януари 2011 г задмина рекорда на легендата Джузепе Бергоми по брой участия в Серия А - 520. На 11 май 2011 г Санети изигра своя мач №1000 като професионален играч на Интер в реванша от полуфиналите за Купата на Италия срещу Рома.

На 10 март 2013 г Хавиер изигра своя мач №600 в Серия А при домакинската загуба с 0:1 от Болоня. на 28 април 2013 г скъса връзки в ахилеса в шампионатен мач срещу Палермо, което породи страхове, че може да е приключил с футбола. На 9 ноември 2013 г "Капитана" се завърна на терена на "Джузепе Меаца" на 40-годишна възраст в среща с Ливорно.

На 29 април 2014 г новият президент на Интер Ерик Тохир оповести, че Санети се отказва от състезателна кариера в края на сезона, за да стане директор в клуба. На 10 май 2014 г "Пупи" се появи на мястото на Джонатан в 52-ата минута със специална капитанска лента, на която бяха изписани имената на всички футболисти с които е играл в Интер.

За родината си дебютира на 16 ноември 1994 г срещу Чили под ръководството на Даниел Пасарела. Участник е на две световни първенства - 1998 и 2002 г, както и сребърен медалист от Олимпиадата през 1996 г. Своя мач №100 за гаучосите записа в полуфинала от Купата на конфедерациите през 2005 г срещу Мексико, като е избран за Играч на срещата. Въпреки че участва в квалификациите за Мондиал 2006 не попада в селекцията на Хосе Пекерман за първенството. На негово място е извикан Лионел Скалони - решение, което вбесява мнозина привърженици и медии в Аржентина.

Под ръководствоо на новия треньор Алфио Базиле Санети получава повиквателна за приятелския мач срещу Франция на 7 февруари 2007 г. Играе брилянтно и асистира на Хавиер Савиола за единствения гол в мача. През същата година е втори капитан на Аржентина в Копа Америка, участвал е на този турнир и през 1995, 1999 и 2004 г.

След отказването на Роберто Аяла Санети получава капитанската лента, а на 17 ноември 2007 г в световна квалификация срещу Боливия става футболистът с най-много мачове за националния отбор. Играе редовно при новия треньор Диего Марадона, но капитанската лента е дадена на Хавиер Масчерано. Въпреки че е европейски шампион с Интер за 2010 г, заедно със сънародника си Естебан Камбиасо не са извикани за Мондиал 2010. На негово място играе Йонас Гутиерес, който през сезона се състезава за Нюкасъл във второто ниво на англйския футбол.

На 20 август 2010 г националният селекционер Серхио Батиста отново вика Хавиер Санети за приятелския мач срещу Испания на стадиона на Ривър Плейт - "Монументал". В тази среща той и Габриел Батистута са наградени от Аржентинската футболна асоциация за забележителните си кариери, а повече от 48 000 зрители им ръкопляскат на крака. Извикан е отново за приятелски мач срещу Япония в Сайтама през октомври 2010 г, но се отказва в последния момент заради контузия. Играе във всичките четири мача на Аржентина в Копа Америка 2011.

Качествата на Санети му печелят уважение на терена и извън него. Той е силно посветен на тренировките, дори по празници и в деня на сватбата си. Известен е с постоянството си, оставайки във форма и в края на 30-те си години, както и със способността си да запазва спокойствие в напрегнати моменти на терена.

В кариерата си е играл като защитник по двата фланга, крило, дефанзивен и централен халф. В Аржентина е известен като "Пупи". В Италия става известен като "Трактора" заради силата, издръжливостта и умението си да минава през противниковите защити през своята дясна зона. Има фондация за подкрепа на деца инвалиди. Санети е световен посланник на Олимпиадата за инвалиди.

петък, 2 май 2014 г.

Ексцентрикът Бела Гутман - най-голямата радост и мъка на Бенфика

Когато става въпрос за футболен треньор с голямо его и ексцентрично поведение мнозина днес биха казали Жозе Моуриньо. Но футболният свят и Португалия познават Бела Гутман - унгарският евреин, който прокле Бенфика да не вземе европейски трофей 100 години.

Гутман започва футболния си път като халф. Носил е екипите на МТК Унгария ФК, СК Хакоа (Виена), националния отбор на Унгария и няколко клуба в САЩ. Голямата слава го спохожда като треньор на някои от водещите световни клубове, сред които Милан, Сао Пауло, Порто, Бенфика и Пенярол. Най-големите му успехи са начело на Бенфика, печелейки Купата на европейските шампиони в два поредни сезона - 1961 и 1962 г.

Заедно с Мартон Букови и Густав Шебеш, Гутман формира триумвирата от радикални унгарски треньори, които налагат новаторската схема 4-2-4. Известен е и като ментор на Еузебио. В кариерата си никога не е далече от скандала. Пътува доста по света и като играч, и като треньор, но рядко се задържа в някой клуб за повече от два сезона, като е цитиран да казва, че "третият сезон е фатален". Печели репутация на човек с голямо его и нагъл стил на поведение.

Гутман е част от състава на МТК Унгария ФК от началото на 20-те години. Става шампион на Унгария през 1920 и 1921 г. През 1922 г се мести във Виена, за да избегне антисемитизма на режима на адмирал Хорти и се присъединява към напълно еврейския СК Хакоа. През 1925 г става шампион на Австрия с този клуб. През април 1926 г СК Хакоа (Виена) отплава за Ню Йорк, за да започне турне от десет мача в САЩ.

След турнето Гутман и няколко негови съотборници решават да останат в Щатите. Първоначално той играе за Бруклин Уондърърс, а след това подписва с Ню Йорк Джайънтс. През 1928 г се мести в Ню Йорк Хакоа, клуб сформиран от бивши играчи на австрийския Хакоа. Година по-късно помага на отбора да спечели националната купа. След сливане с Бруклин Хакоа клубът се преименува на Хакоа Ол Старс през 1930 г. През есента на същата година се връща в Джайънтс, а през пролетта отново е в Ол Старс, където завършва кариерата си. Почти разорен е след краха на Уолстрийт през 1929 г.

Между 1921 и 1924 г Гутман записва шест мача за националния отбор на Унгария, вкарвайки в дебюта си за победата с 3:0 над Германия на 5 юни 1921 г. По-късно през същия месец играе и срещу сборен отбор на Южна Германия. Останалите му мачове идват през май 1924 г - срещу Швейцария, Заарланд, Полша и Египет. Последните две срещи са от Олимпийските игри в Париж. По време на подготовката за турнира Гутман се възпротивява на факта, че има повече официални лица отколкото футболисти в състава на Унгария. Той също така се оплакал от хотела, който бил по-подходящ за запознанства, отколкото за подготовка. За да демонстрира неодобрението си той закачил мъртви плъхове на вратите на пътуващите официални лица.

Гутман се завръща в Европа през 1932 г и в годините преди началото на Втората световна война е треньор на отбори в Австрия, Холандия и Унгария. След престой в бившия му клуб Хакоа и СК Еншеде, той постига първия си сериозен успех с ФК Уйпещ през 1938/39 г, ставайки шампион на Унгария и печели Купа Митропа. Как е прекарал военните години остава неясно. Въпреки че по-големият му брат умира в концентрационен лагер се твърди, че Гутман е успял да избяга в Швейцария.

След войната Бела за кратко поема СК Вашаш, преди да оглави Чиоканул в Румъния. Заради оскъдната храна Гутман настоял заплатата да му се изплаща в зеленчуци. Той напуснал румънския клуб, след като директорът се опитал да се намеси в определянето на състава. Тогава отново поел ФК Уйпещ и спечелил още една шампионска титла на Унгария преди да наследи Ференц Пушкаш - старши като треньор на Кишпещ. Скарал се с Ференц Пушкаш младши относно състава и напуснал.

Като много други унгарски футболисти и треньори Гутман прекарал време в Италия. След периоди начело на Падуа и Триестина е назначен за треньор на Милан през 1953 г. С отбор, в който личат имената на Гунар Нордал, Нилс Лидхолм и Хуан Алберто Скиафино, Гутман е на върха на Серия А след 19 мача през втория си сезон на кормилото. След няколко скандала с ръководството се стига до уволнението му. На последвалата пресконференция той шокира журналистите с изявлението "Аз бях уволнен, въпреки че не съм нито престъпник, нито хомосексуалист. Довиждане". Оттогава насетне той настоява за клауза в договора си да не може да бъде уволняван, ако отборът му е първи в класирането. Поема и четвърти италиански клуб - Виченца.

Гутман посещава Южна Америка за пръв път през 1930 г по време на турнето на Хакоа Ол Старс. През 1957 г се завръща като треньор с легендарния Хонвед, в чийто отбор играят Ференц Пушкаш, Золтан Шибор, Шандор Кочиш, Йозеф Бозик, Ласло Будай, Гюла Лорант и Гюла Грошич. По време на турне в Бразилия Хонвед играе серия от пет мача срещу Фламенго, Ботафого и сборен отбор от двата клуба.

Тогава Гутман остава в Бразилия, за да поеме Сао Пауло и става шампион на щата през същата 1957 г. Популяризира схемата 4-2-4, с която бразилците стават световни шампиони през 1958 г. През 1962 г Гутман се завръща в Южна Америка, за да води Пенярол, но през октомври е заменен от Перегрино Анселмо, който извежда отбора до шампионската титла на Уругвай в края на сезона.

През 1958 г Гутман пристига в Португалия, където преминава най-успешната част от треньорската му кариера. Поема Порто и помага на "драконите" да преодолеят изоставане от пет точки от Бенфика, наслаждавайки се на първата си от три поредни шампионски титли на Португалия през 1959 г. През следващия сезон Бела сменя лагера и застава начело на Бенфика. В Лисабон уволнява 20 футболиста, налага редица юноши и печели шампионата през 1960 и 1961 г. Под ръководството на Гутман, Бенфика с имена като Еузебио, Жозе Агуас, Жозе Аугусто, Коща Перейра, Антонио Шимоеш, Хермано и Марио Колуна, печели два пъти подред Купата на европейските шампиони. През 1961 г на финала е победен Барселона с 3:2, а през 1962 г титлата е запазена, връщайки се от 0:2 и 2:3, за успех с 5:3 срещу Реал (Мадрид).

Легендата гласи, че Гутман привлякъл Еузебио след късметлийска среща в бръснарница. До Гутман седял Жозе Карлос Бауер, един от наследниците му в Сао Пауло. Бразилският отбор бил на турне в Португалия и треньорът споменал за невероятен играч, който видял по време на турнето в Мозамбик. Еузебио също така е бил обект на интерес за Спортинг (Лисабон). Гутман реагирал бързо и привлякъл 19-годишния африканец в Бенфика.

След спечеления финал през 1962 г Гутман поискал от ръководството на Бенфика увеличение на заплатата, но въпреки успеха, който донесъл на клуба, получил отказ. Твърди се, че когато напускал Бенфика той проклел клуба, заявявайки: "Бенфика няма да бъде европейски шампион в следващите 100 години". Въпреки че достигна финала пет пъти - 1963, 1965, 1968, 1988 и 1990 г (както и през 1983 и 2013 г за други европейски купи) - Бенфика не спечели нито един. Преди финала през 1990 г, който се игра във Виена, където е погребан Гутман, Еузебио дори се помолил неуспешно на гроба му да падне проклятието.

По повод честванията на 110-годишнината на Бенфика е открита статуя на Бела Гутман, който държи двете си европейски купи. Може да бъде видяна пред вход 18 на стадион "Луш".

Коринтианс почете Айртон Сена

Преди 20 години на 1 май почина бразилският пилот във Формула 1 Айртон Сена. Футболистите на Коринтианс изразиха почит към легендарния автомобилен състезател преди мача си за купата на страната срещу Насионал. Играчите сложиха реплики на каската на бразилската икона и се наредиха един до друг преди началото на срещата в знак на уважение към трикратния шампион във Формула 1.

Сена, който е роден в Сао Пауло, беше известен като привърженик на Коринтианс, смятан от мнозина за най-добрия пилот в историята. Бразилецът загина при катастрофа по време на Гран При на Сан Марино през 1994 г на 34-годишна възраст.

Играчите на Коринтианс почитат Айртон Сена (видео)