Съдиите при Футболния съюз на Берлин решиха, че заради растящото насилие на стадионите, пристъпват към стачка.
Всички съдии в Съюза се оттеглиха от мачовете, които са предвидени за този уикенд.
"Отказването на мачове се отнася преди всичко за всички мачове в първенствата на Футболен съюз Берлин, както и срещите от хоби и футзал лигите. Така през този уикенд няма да има мачове нито в младежкия, нито в аматьорския футбол", съобщи Съюзът.
Решението за стачка се отрази на около 1600 мача.
Съдийската организация посочи, че след едва два кръга са регистрирани 109 случая на насилие и дискриминация на стадионите в Берлин.
В чак 53 случая насилието е било насочено към съдиите.
"Това са алармиращи данни и трябва да се действа", заявиха съдиите.
Сякаш островната общественост и медии са разочаровани, че вчера на стадиона на Партизан не се случи нищо което да им напълни тиражите и да им донесе "кликове". Сякаш някои истории останаха неписани. Вече започнаха да подготвят терена за след две седмици, когато в Белград идва Тотнъм.
"Хари Кейн ще използва расизма от България за дуела против Цървена звезда в Сърбия", е заглавието на Дейли Мейл.
А каква връзка имат расизмът в България и мач от Шампионската лига в Сърбия?
Вече се констатира, че на Маракана ще има расизъм... Въпреки че досега никога не го е имало. И така историята започва да се загрява. По подобен начин английските медии преди гостуването на техния национален отбор в България подсилваха историята за расизма, повтаряха я като мантра и получиха желания ефект. Неколцина глупаци в България лесно се запалиха от историята, почувстваха се провокирани и направиха точно онова което англичаните предсказваха. Расистките изцепки белязаха мача, голям скандал разтърси европейския футбол и островната общественост получи многодневна тема.
След това историята се пренасочи към гостуването на Манчестър Юнайтед в Хумско. Преди и след мача Партизан - Манчестър Юнайтед, треньорът на гостуващия отбор Оле Гунар Солскяер получи повече въпроси за расизма отколкото за футбола и самия мач. Норвежецът беше повече от коректен и не искаше да превръща тези истории в някаква своя полза. Нещо повече, показа се като истински господин. Не позволяваше островните журналисти да му слагат думи в устата, колкото и да набутваха историята за расизма. Каза, че вярва на Партизан и треньора Милошевич и беше прав. Накрая честити на привържениците на Партизан и ги похвали.
Оказа се, че нямаше никакви нужди от историята за расизма на стадиона на Партизан. Атмосферата в Хумско беше чудесна, а публиката на Партизан показа онова което отдавна се знае: Сърбия няма проблем с расизма, нито го е имала. Имаме хиляди други проблеми, заблуди и разделения, но този го нямаме. За разлика от Англия където проблемите с расизма във футбола траят от 80-те години на миналия век, а където привържениците и днес обиждат играчите в социалните мрежи (Погба, Рашфорд, Абрахам...) на расова основа, ако изпуснат дузпа и изиграят някой слаб мач.
Затова изглежда, че островитяните и не могат да разберат, че някои държави като Сърбия нямат проблем с расизма. Изолирани случаи винаги ще има както беше с онези няколко нещастници в Чачак, които нападнаха Майк Тамванйер, играейки някакъв Ку Клукс Клан от Морава?! Но също така може да се намери глупак, който да изтъкне как мрази индианците, а не е виждал индианец през живота си. И тогава по новите стандарти излиза, че Сърбия има проблем с индианците?!
Островните таблоиди пишат, че Хари Кейн ще бъде ключовият човек на Тотнъм в случай на расизъм на Маракана и че той ще представлява първи контакт със съдията в случай че нещо се случи. Имал опит с расизма наскоро в България и ще знае какво да прави и какви ходове да направи от съветите, които е получил.
Припомня се и че това ще е голямото завръщане на Дани Роуз в Сърбия, за пръв път след мача в Крушевац и 2012 година, който завърши с голям бой между младежките национали на Сърбия и Англия. А човекът, който започна всичко беше пъргавият Роуз, който след това получи расистки обиди от трибуните и това е и единственият досега отбелязан случай на истински расизъм на сръбските стадиони в международни мачове. По-късно Роуз е обиждан на още някои европейски, па и английски стадиони, защото е един от най-омразните футболисти в европейския футбол.
А е имало по-късно и наказания за расизъм за наши клубове. Имаше ги и това лято. Но наказанието за привържениците на Партизан за обиждането на Мичел Доналд, че е "п*чка циганска" (защото е играл за Цървена звезда - б.р.), съответно отговорът на запалянковците на Звезда в Хелзинки на албанските провокатори със знаме на Косово са неща, които е трудно да обясним на европейците, че са други наши проблеми, но никак расизъм.
Затова на сръбския футбол след 12 дни на Маракана му трябва още една привърженическа победа като вчера в Хумско. На Маракана звездашите трябва да останат това което са и да не се поддават на никакви провокации и измами, които в идните дни ще идват от Англия.
А на Тотнъм всякак трябва да се приготви врящ котел какъвто Маракана често умее да подгрее в миналото. Особено за англичаните. Както против Ливърпул когато на Трент Александър Арнолд му се "отсякоха краката" па Клоп трябваше да го сменя на полувремето. Момчето което е пораснало на известния Анфийлд не знаеше накъде тича в лудата ноемврийска нощ когато Маракана се тресеше след головете на Милан Павков.
Тотнъм и англичаните всякак заслужават специално посрещане "добре дошли". И то няма никаква връзка с расизма. Повече с англичаните като такива. Автор: Александър Глигорич
Най-известният световен портал, който се занимава с трансфери, Трансфермаркт, обяви състав с който иска да покаже как би изглеждал Динамо (Загреб) днес, ако не продаваше най-добрите играчи.
Динамо през този сезон в три мача в Шампионската лига спечели четири точки и с тези резултати привлече към себе вниманието на световно ниво, а Трансфермаркт реши да се позанимава с отбора на Ненад Бйелица.
Утопичният Динамо
В този идеален, малко утопичен Динамо, вратар ще продължава да е Доминик Ливакович, който брани и днес при Бйелица. В момента струва осем милиона евро, а в случай на продажба Динамо почти сигурно ще заработи от него и някой милион повече.
Отбраната е съставена от Шиме Врсалко като ляв бек при липсата на по-добри опции, Тин Йедвай като десен бек и Деян Ловрен и Филип Бенкович като централни защитници. Отбраната би струвала малко по-малко от 60 милиона евро.
Петкович чука на вратата
Нападението би било съставено от Дани Олмо, като единствен играч с Ливакович, който би могъл да остане от днешния Динамо, Йосип Брекало и Андрей Крамарич. В близко бъдеще на позицията централен нападател може да се вмъкне Бруно Петкович, но за другите позиции няма сериозни конкуренти.
Ясно е, че става дума за историята "какво би било, когато би било", но е сигурно, че би било интересно в някой мач от Шампионската лига на терена да се види такъв състав на Динамо.
На 24 октомври преди 35 години Риека на Кантрида победила големия Реал (Мадрид) с 3:1 в мач от 1/16-финалите на Купата на УЕФА.
Риека изиграла този двубой феноменално. Накрая не се класирала напред, защото в реванша в Мадрид Реал победил с 3:0 в мач, в който Риека е получила чак три червени картона.
Въпреки това, победата против толкова голям клуб е една от най-големите в историята на Риека.
"Трудно е да се опише радостта на зрителите тук на стадиона, които не седят, а са на крака. Поздравяват своята Риека, която играе чудесно и почтено се противопоставя на известен клуб какъвто е Реал", говори легендарният покоен коментатор Борис Мутич през тази вечер.
Победата е още по-голяма като знаем, че за Реал тогава играят легенди като Емилио Бутрагеньо, Улрих Щилике, Хосе Антонио Камачо и Манол Санчис.
"Най-трудният тест за Юнайтед и то на стадион със специално значение."
С това заглавие Юнайтед на официалната страница на клуба представи гостуването на Червените дяволи в Белград против Партизан в третия кръг на Лига Европа.
Отборът на Оле Гунар Солскяер не се прослави в първите два кръга, но само с един постигнат гол взе четири точки и делеше върха с Партизан.
Отборът на Манчестър Юнайтед веднага след кацането в Белград отишъл да посети стадиона в Хумско на който се изигра мача. Защото този стадион има специално значение за Юнайтед.
През 1958 в реванш от 1/4-финалите на тогавашната Купа на шампионите играли Цървена звезда и Манчестър Юнайтед. Англичаните в първия мач победили с 2:1, а в Белград било 3:3. Юнайтед се класирал за полуфиналите, но при връщането към Манчестър самолетът спрял в Мюнхен, а тогава се случила една от най-големите трагедии в историята на спорта. Заради голямо количество лед самолетът не успял да полети и се разбил. Почти целият отбор загинал.
"Солскяер при пристигането в Белград веднага се запъти към стадиона на Партизан, място, което винаги ще бъде специално в историята на Манчестър Юнайтед. На този стадион Бебетата на Бъзби играли за последен път заедно. Солскяер ни каза, че всички са наясно със значението на завръщането на стадиона на Хумско 1 в Белград", пише в същия текст.
"Вярвам, че играчите знаят, че това е специално място за нашия клуб", заяви Солскяер.
Иначе, най-големият клубен успех в историята на Партизан също е свързан с Юнайтед. Тези два клуба играли полуфинал в КЕШ през 1966. На Олд Трафорд победил Юнайтед с 1:0, в Белград Партизан с 2:0. Във финала черно-белите загубили от Реал (Мадрид) с 1:2.
Две години по-късно Манчестър Юнайтед за пръв път стана шампион на Европа. Точно десет години след трагедията...
В спортния дял от Дневник на хърватската Нова ТВ се случи гаф в който са заменени миланския и запрешичкия Интер.
Докато журналистът обяснявал ситуацията в Група F на Шампионската лига, зад него е показана таблица в която Интер има седем точки, колкото и Барселона. Запрешичкият, а не миланския Интер.
На таблицата е показана емблемата на хърватския клуб, който е представен със седем точки, чак три повече отколкото неговият италиански съименник спечели в първите три кръга на Шампионската лига.
След това от Запрешич се огласиха и благодариха на Нова ТВ.
"Преди дербито на дъното във Вараждин, направихме участие в "групата на смъртта в ШЛ". Надяваме се, че участията в Шампионската лига няма да повлияят зле на резултатите на нашия отбор в 1 ХНЛ. Благодаря НОВА ТВ."
Двама привърженици на Ливърпул, вместо в Генк, отпътували в Гент, и пропуснали мача на своя отбор в Шампионската лига.
Англичаните направили грешка, мислейки че мачът се играе в Гент, 150 км отдалечен от другия белгийски град Генк, и така станали хит в социалните мрежи.
Запалянковците изгледали триумфа на "червените", който постигнали с резултат 4:1, вместо на живо, в едно кафене в Гент, а билетите, които си купили им "пропаднали".
Все пак, да ги разположи се погрижил футболният клуб Гент, който им предложил безплатни билети за тазвечершния мач с Волфсбург от Лига Европа.
These two Liverpool fans mistakenly booked and went to GENT instead of GENK last night and now Gent have invited them to their game tonight against Wolfsburg in the Europa League.
На стадиона в Хумско "черно-белите" на 13 април 1966 придобили преднина от 2:0 в полуфинала от Купата на европейските шампиони, която в реванша, на Олд Трафорд, опазили.
Тази вечер от 19:55 ч, в третия кръг на Лига Европа, Партизан посреща Манчестър Юнайтед. До сега срещата в Белград със славния английски клуб напомня на "черно-белите" за тяхната най-голяма, най-важна победа в историята на клуба.
В сряда, 13 април 1966, в първия мач от полуфинала на Купата на шампионите (с начало 16 ч) победили с 2:0. В реванша на Олд Трафорд победата на Манчестър с 1:0 за него е била поражение, а за Партизан триумф, защото това му било достатъчно да се класира на финал.
Манчестър Юнайтед е имал съзвездие от звезди. По избора на "Франс Футбол" неговият капитан Лоу е избран за най-добър футболист в Европа за 1964, Чарлтън за 1966, а Бест за 1968!
Това е неговото второ гостуване на стадиона на Югославската народна армия. За пръв път е играл в Хумско на 5 февруари 1958 против Цървена звезда в четвъртфинал от КЕШ (3:3). Любомир Вукадинович, най-известното перо на спортната журналистика в Югославия за всички времена, твърдял в "Политика", че отборът на Манчестър от 1966 е по-добър от онзи от 1958.
За Партизан в деня на мача Вукадинович е написал: "Едно поколение вече уморено от силни срещи, разглезено от лаври, заситено от ореола на славата, изведнъж отново се мобилизира и търси себе си понесено и вдъхновено от още неизживения успех. Да бъде финалист в Купата на шампионите, това е най-високия трон сред ложите".
Самите съперници е представил така на читателите: "Ако се освободим от всички сантиментални усещания и се напрегнем с целта внимателно и спокойно да оценим перспективите на двата отбора в днешния голям мач, възможно е да се утвърдят някои факти, които могат да са решаващи за изхода на мача. Манчестър Юнайтед, това трябва да се признае, като цяло е по-добрият отбор, по-школувания, физически по-подготвения, по-опитния, занаятчийски превъзхождащ. Нашият шампион е израснал в друга школа, има съвсем различен стил на игра. Ако в нещо е по-слаб от своя днешен противник, в нещо е по-силен, надмощен, по-сигурен. Сърцето, голямото югославско широко чувствително сърце, емоционално и лудо храбро, и въображението, буйно, впечатляващо, показващо, което умее да се разпламти и да задвижи всички жили и да намери сила във вече изморените мускули."
В репортажа от мача Вукадинович отбелязва: "Първото полувреме сякаш не е играно. Онова което се случваше до почивката приличаше на демонстрация с движения на забавена лента. Това беше игра без темпо, без борба."
Но и от това е имало полза. Ето и защо според тълкуванието на Вукадинович: "Първите 45 минути убедиха белградчаните, че Манчестър Юнайтед не е такъв какъвто са го виждали в своето буйно въображение. Щом се върнаха от почивката тръгнаха с всички сили. И още първият юруш беше плодоносен. Бечеяц подаде топката от аута до Юсуфи, той центрира, Хасанагич скочи във въздуха, и по най-добрия начин така удари топката, че Грег не можа да я стигне въпреки че се хвърли за нея."
Вторият гол е описал така: "След нарушение на Криренд над Пирмайер (58 минута) топката беше подадена в средата на полето, откъдето Васович с математическа точност я изрита напред към свободния Бечеяц. Халфът на Партизан, който почти незабелязано влезе в царството на Грег, дочака топката на гърди, и докато тя падаше на земята той с остър удар я прати към вратата. И този път Грег беше немощен".
Постижението на "черно-белите" Вукадинович е оценил така: "В отбора на Партизан трябва да се изтъкне много хладнокръвния Рашович, който, поред Васович, единствен не беше впечатлен от това голямо представяне. Всички останали играха коректно. Диригентската палка на Ковачевич този път беше бавна, и това даваше хладно темпо на играта в първото полувреме. След почивката и той се оживи".
И днешното поколение би могло да извлече някои поуки за сблъсъка с Манчестър Юнайтед. Например, че не трябва да бъде впечатлено нито от славния противник, нито от значението на мача, а да бъде храбро и с богато въображение.
"Твърдо поддържаме мнението против каквито и да е ревизии на Световното клубно първенство", съобщи Европейската асоциация на клубовете (ЕКА), след като още през пролетта стана ясно, че президентът на ФИФА Джани Инфантино няма да се откаже от реорганизиране на Световното клубно първенство. Но напразно се бунтуваха най-големите клубове на Европа, Инфантино избута своето, което днес е официално - от 2021 в Китай ще се организира "първото истинско Световно клубно първенство", както каза първият човек във ФИФА.
Турнирът, който в момента има седем участника, ще се проведе през юни 2021 и в него ще играят чак 24 клуба. ФИФА още не е обявила как ще се класират клубовете в новооснования турнир, но медиите вече изкопаха някои неща.
Така се пише, че в турнира ще участват осем клуба от Европа (по-рано се пишеше за чак 12) и шест от Южна Америка, докато останалите региони на света (Азия, Африка, Северна и Централна Америка, както и Океания) трябва да попълнят оставащите 10 места.
Всяка конфедерация би трябвало в договор с ФИФА да избере как ще се избират най-добрите от нейния континент. Ясно е, че в турнира ще участват последните четири носителя на Шампионската лига, предполага се, че и четирите носителя на Лига Европа. Ако носителите се повтарят се предполага, че ще участват загубилите финалисти, а може би те ще се "мерят" помежду си на основата на класирането на УЕФА.
Както и да е, изглежда ясно, че на премиерното Световно клубно първенство ще играят Ливърпул и Реал (Мадрид) като победители в Шампионската лига за 2019 и 2018 година, Челси и Атлетико (Мадрид), като носители на Лига Европа.
Разбира се, с предположението, че клубовете не успеят някак да "пробият" Инфантино, но изглежда, че тази битка са я изгубили.
Турнирът ще се играе по система в която клубовете ще бъдат разделени в осем групи по три отбора. Само най-добрите отбори от групата ще влизат в елиминационната фаза.
"Това е историческо решение, защото ФИФА единодушно реши да даде организацията на новото Световно клубно първенство на Китай. Това ще е турнир на когото ще се радва всеки, който обича футбола. Това ще е първото истинско Световно първенство за най-добрите отбори и клубове на планетата", каза Инфантино.
Националният отбор по футбол на България се изкачи с едно място в класирането на ФИФА въпреки че не вкара гол в последните си два мача - 0:0 и 0:6. Загубата на 6 точки от актива ни изравни със съперника ни в квалификациите Черна гора (-18 т) - 1371, с който делим 61-о място. Непосредствено пред нас са Мали и Буркина Фасо.
Най-добре класираният отбор от Балканите е световният вицешампион Хърватия, който напредна с едно място - №7. Румъния бележи напредък от 2 места и вече е №29, а Турция с 4 до №32. Сърбия също напредва с две позиции до №33. Босна и Херцеговина отстъпи с две места до №48. Гърция се изкачи с 2 до №58, Словения и Албания делят №65, а Северна Македония №68.
Разместванията в Топ 10 са изкачванията на Уругвай, Хърватия и Аржентина с по едно място, за сметка на Португалия, Испания и Колумбия. Топ 10
1 Белгия 1755 точки
2 Франция 1726
3 Бразилия 1715
4 Англия 1651
5 Уругвай 1642
6 Португалия 1632
7 Хърватия 1631
8 Испания 1625
9 Аржентина 1617
10 Колумбия 1615
Не е съвсем Манчестър Сити "пластмасов клуб", както в днешно време наричаме онези, които с милионите на инвеститори за нощ стават супер сили, но не е и най-популярен в света. Па не е и в своята държава, докато за града може да се дебатира. Обаче, всички напъни на "гражданите" да покажат, че в Манчестър са по-популярни от Юнайтед претърпяха тежък удар когато на светло излезе обява в която клубът търси инфлуенсъри от социалните мрежи да пишат рекламни текстове за "чудесната атмосфера" на мачовете в Шампионската лига.
Междувременно, тази "чудесна атмосфера" очевидно не е толкова чудесна, защото както сам Сити пише в обявата в апликацията Трайб - чрез която инфлуенсърите могат да си търсят работа - малко е вероятно твърдото ядро привърженици на "гражданите" да дойде на мач, защото жребият дал на клуба "три относително непознати отбора" за съперници.
Привържениците на Динамо, Шахтьор - най-големите клубове в своите държави - па и Аталанта вероятно биха имали какво да кажат по тази тема, но сега да не отиваме толкова далеч. Сити иска инфлуенсъри да правят пропаганда с условието, че трябва да бъдат мъже. А какви искат да им доведат?
"Идентифицирали сме студенти, млади професионалисти и онези, които са нови в Манчестър като наша идеална публика. Обаче, не можем да игнорираме твърдото ядро на нашите привърженици, защото те продължават да купуват най-голямата част от билетите. Искаме чрез инфлуенсъри, които ще разкажат автентична и искрена история за това как е на мач, да разширим картината за чудесната атмосфера на Етихад", пише в обявата.
Така както е формулирано, баш и не изглежда така чудесно.
Лев Яшин е роден в Москва преди точно 90 години. Той ще израсне в най-известния вратар в историята и най-популярният руски спортист на 20 век.
Двамата му родители работят в заводи в Москва докато той расте. Семейството е евакуирано от столицата по време на Втората Световна война. След войната, семейството се завръща в Москва и младият Лев също започва да работи в завод, но прекарва свободното си време, играейки футбол и хокей. След като е взет в армията на 18 години, той е забелязан от футболен скаут и поканен да се присъедини към академията на Динамо (Москва) през 1949.
Той ще остане в клуба повече от две десетилетия до пенсионирането си през 1971. В първите си няколко години в Динамо, Яшин не може да пробие в първия състав, така че играе като вратар за хокейния отбор на клуба, печелейки бронзов медал от шампионата на СССР през 1953. Скоро след това той си осигурява място на титулярен вратар за футболния състав на Динамо и бързо става легенда на клуба, печелейки пет шампионата на СССР и три купи в бърза последователност.
Заедно с националния отбор по футбол на СССР Яшин печели първото Европейско първенство през 1960, което се провежда във Франция. Той също помага на СССР да спечели златните медали на Олимпиадата през 1956 и достигна 1/4-финалите на Световното първенство през 1958 (Швеция) и 1962 (Чили). На Световното първенство в Англия през 1966, Яшин е капитан на съветския отбор завършил на четвърто място - най-високото постижение на страната.
С прякор "Черния паяк" заради изцяло черния си екип и невероятни рефлекси, той бързо става известен като най-добрия вратар в света. Той е хвален за своите умения, атлетичност и нововъведения към позицията на вратаря, като организиране на защитниците, излизане да се пресрещнат нападателите и започването на бързи контраатаки.
Играл е срещу други футболни легенди като Пеле, Боби Чарлтън, Еузебио, Франц Бекенбауер, като е спасил 151 дузпи през кариерата си - повече от всеки друг вратар в историята на ФИФА. Яшин умира в Москва на 20 март 1990, два дни след като получава престижната награда Герой на социалистическия труд.
Той е единственият вратар награден с престижното отличие Златната топка (през 1963) за най-добър футболист на Европа. Широко признат е за най-добрият вратар на 20 век.
Припомняне за един от най-бруталните мачове в историята...
Буенос Айрес, центърът на града. Ранен следобед, сряда, 22 октомври 1969 година... Треньорът на Естудиантес Освалдо Субелдия събира своите момчета във фоайето на хотел Ногаро. След няколко часа трябва да започне реваншът за клубния първенец на света. Естудиантес против Милан. Субелдия е наясно, че след 0:3 в Италия неговите момчета нямат реален шанс за обрат, но иска да проведе среща, за да мотивира по-добре своите играчи. "Отиваме, всички в стая 704". На самия вход в стаята го спира журналист от Ел Графико. Иска да разбере за какво ще говори треньорът. "Мисля, че имаме 20% шанс за успех", така ще започна. "А тогава ще кажа, че е много по-лошо да изгубиш главата отколкото мача. Ще им кажа да останат спокойни, да дадат всичко от себе си и да опитат да победят дори и да не можем да стигнем тези 0:3. Излезте и победете, без грубости, играйте хубаво", така ще им кажа. Но, това не са били думите на Субелдия. Трябва само да се е шегувал... Аржентинският журналист не е могъл да вярва какво му е казал старият лисугер. Става дума за брутален човек. Човек, който не трепва от нищо, за когото победата е по-важна от честта. Счупен крак, нос... Не е проблем, само да победя, да взема трофей. Питате се как е завършен мачът Естудиантес - Милан? Трима домакински играчи са арестувани заради насилие на спортния терен, един играч на Милан е отвлечен от аржентинската полиция под заплаха, че ще го пратят в армията?! Одрасквания и синини? Кой ще ги преброи. Само счупвания. И футболисти, които кървави напуснали терена. От Касапницата на Бомбонера, както е наречена тази война между Естудиантес и Милан се навършиха точно 50 години. Оттук ви подсещаме за този мач, както и за някои други изиграни в този период, които повече са приличали на бойни действия отколкото на футболно надлъгване.
Всичко е започнало от маниакалното желание на Мусолини фашистка Италия да стане световен шампион... Средствата не са подбирани - от вербуване на синове и внуци на онези обеднели имигранти, които в края на 19 век побягнали в новия свят в търсене на по-добър живот, до безсрамни кражби и съдийски подпирания на самия терен. Испания, и преди всичко Италия, ограбили южноамериканския футбол, отвеждайки някои от най-добрите футболисти. Започнало е с Раймундо Орси и Луис Монти, а се продължило със Сивори, Ди Стефано, Алсидес Гиджа... Това са само някои от имената на големи звезди, които с пълен блясък ще заблестят далеч от своя роден народ.
Монти е играл два финала на Световно първенство с два различни отбора. В Уругвай е носил екипа на своята Аржентина и изгубил от домакина, а четири години по-късно станал шампион с Италия. И Орси първо е носил екипа на гаучосите, бил един от героите в Аржентина, но с титлата планетарен шампион се окичил с адзурите. Подобна е ситуацията с Алфредо Ди Стефано и Омар Сивори по-късно, с разликата, че те двамата няма да се прославят в националния футбол. Алсидес Гиджа е специална история. Той е станал божество в своя Уругвай когато вкарва победоносния гол във финала на Маракана през 1950, за да след това като своите предшественици да бъде вербуван от страна на италианците. Този удар най-много заболял уругвайците, а на континента представлявал капката, която ще прелее чашата. Семето на раздора е било посято...
Докато българинът Добромир Жечев - какво име за такъв касапин?! - през юли 1966 на Гудисън безпощадно удрял Пеле, сър Стенли Роуз, първият човек във ФИФА в този момент и бивш генерален секретар на ФА, говорил в близък кръг как евентуален неуспех на англичаните на Световно първенство на което са домакини ще означава и тежък удар за английската индустрия, па чак и политика. В същото време един от най-добре осведомените хора в тази епоха, мениджърът Юлиус Украйнчук, предлагал облог, че домакинът във финала ще се срещне с ФРГ. Индикации, че всичко е предварително режисирано имало още в ранната фаза на турнира...
Жечев така пребил Пеле, че от терена го изнесли на носилка, а когато се колкото толкова оправил, довършил го португалецът Моралес. Бразилците като първи фаворит преживели пълно крушение. Аржентина завършила в 1/4-финалите със загуба от Англия с 0:1. Този дуел предизвикал много бури. Южноамериканците отново били осакатени от съдията. Немският арбитър Крайтлайн изгонил капитана на гаучосите Ратин още в първото полувреме, уж заради псувни. След 90 минути меле на терена английският селекционер Алф Рамзи само долял масло в огъня:
"Аржентинците не са хора, това са животни."
В Шефийлд, виж чудо, на немците и уругвайците правдата делил англичанинът Фини. И той свършил своята задача без грешка. Изгонил двама уругвайци и немците победили с 4:0. Ако е приел някакъв облог, Украйнчук сигурно хубаво е припечелил. В последния ден на юли на Уембли изтичали англичани и немци, точно както е и предвидил.
Футболната война на Европа и Южна Америка вече не е могла да бъде избегната - огорчените южноамериканци ще използват всяка възможност за отмъщение. През втората половина на шейсетте ще остане запомнена като най-кървавия период във футболната история. Един турнир в зародиш под името Междуконтинентална купа станал поприще на сурови борби, които и до ден днешен се разказват. БИТКАТА ЗА МОНТЕВИДЕО
Точно година е минала от Световното първенство в Англия, когато в борбата за неофициалната титла клубен първенец на света се срещат Селтик и Расинг. Твърде малко време раните да зараснат, а огорчението в аржентинците да изчезне. Легендарният мениджър на келтите Джок Стайн съставил боен отбор с един единствен мислител - Джими Джонстън. Онова което характеризирало този отбор било невероятното единство. Всички тези момчета са родени в радиус 30 мили около Паркхед и били влюбени в зелено-белите цветове. Титлата шампион на Европа спечелили с изненадваща победа във финала над Интер, когато започнала и тяхната абсолютна доминация в шотландския футбол, която се изразява в девет поредни шампионски титли на страната.
Стайн е бил треньор от старата школа. От своите ученици направил безстрашни борци готови да понесат всичко:
"И на тренировка искаше да даваме всичко от себе си, да влизаме в дуели на 100%. Често вкъщи отивахме пълни със синини", заяви веднъж полузащитникът Боби Мърдок.
А да не е било така, кой знае как щяха всъщност да се проведат шотландците в Аржентина...
Селтик в реванша в Авелянеда отишъл с минимална преднина от първия мач. Единственият гол на Хемпдън Парк постигнал Били Макнийл в 69-ата минута на мача. Знаели са келтите, че за аржентинците няма да е важно дали става въпрос за англичани или шотландци, но онова което ще им се случи вероятно не са могли и да си представят.
Още на загрявката Джок Стайн трябвало да замени първия вратар Рони Симпсън, тъй като го е ударил предмет от трибуните. Това било само увод към онова което следва. Въпреки че Селтик повел с 1:0 с гол на Томи Гемел в 21-ата минута, Расинг още в началото на второто полувреме обърнал и си осигурил трети мач (тогава не е имало правило за гол в гостуване). Шотландците бранили минималната загуба с "глава" и поели и дали стотици подли удари, за да последва истинска драма едва след края на мача, когато голяма група привърженици опитала да влезе в съблекалнята на Селтик. Колко са се уплашили гостите в този момент най-добре говори изявлението на Джими Джонстън, малко на шега, малко сериозно...
"Знаете ли какво, бих казал на аржентинците да забравят всичко. Нека вземат купата, ние ще сме щастливи, че си отиваме вкъщи."
Третият мач е изигран на неутрален терен - в Монтевидео. Истинското шоу започнало щом делегацията на гостите пристигнала в Уругвай. Първо не могли да намерят хотел, който да ги приеме, а когато решили този проблем цялата нощ преди решителния мач в стаите на играчите домакините пращали девойки. Но това била по-хубавата част от престоя в Уругвай...
Битката за Монтевидео, запомнена като най-грозната среща на всички времена, е изиграна на 4 ноември. Толкова емоция, напрежение и лудост е нещо което повече никога няма да се случи. Записано е, че първото кръвожадно нарушение направил Селтик и то в четвъртата секунда на мача?! Расинг набързо отвърнал със същото. Първият знак, че всичко полека излиза от контрол се случва в средата на първото полувреме. Десният халф на аржентинския отбор "се закачил" за Джонстън, а той след няколко крачки силно го ударил с лакът в носа и бил изгонен. "Така беше запален фитилът, след това вече нямаше връщане назад", спомня си Джими Джонстън в изявление за клубната телевизия преди няколко години.
В същия момент на терена настава хаос. Полицията нахлува, за да разтърве футболистите, на терена са и треньорите, резервните играчи... Съдията от Парагвай Родолфо Осорио, виждайки, че няма да може да контролира мача, вика двамата капитани (Алфио Базиле и Боби Ленъкс) и наглед постъпил умно - обяснил им, че Базиле излиза навън щом Расинг направи следващото брутално нарушение, съответно, че Ленъкс ще "почервенее" в случай, че шотландците продължат да дивеят. Като лидери на отборите те двамата трябвало да смирят своите съотборници. Обаче...
И пълни три минути не са минали когато Осорио изважда втори червен картон. Извън терена трябвало да излезе Алфио Базиле. Не минало много, парагваецът отново се хванал за джоба. Въпреки че за новата блъсканица и шамарите, които ще последват е бил виновен Джон Кларк (бой с Рули), Родолфо Осорио изпълнил обещанието - изгонил капитана на Селтик.
"Тръгнах да излизам, а тогава треньорът дойде и ме бутна, казвайки да се връщам в игра", разказва Ленъкс, който в момента на инцидента е на 40 метра от навалицата.
"Съдията отново ме прати навън, но Стайн продължаваше да не позволява да изляза!"
Всичко това потраяло няколко минути, докато накрая на терена не се появил полицай, извадил сабята и под заплаха накарал Ленъкс да отиде в съблекалнята?!
Всичко това още повече разярило шотландците. Между другото, в 56-ата минута Расинг повел с гол на Карденас, което допълнително разпалило страстите. Третият изгонен играч на Селтик бил Джон Хюс. Аржентинският вратар Сехас бавил времето, а Хюс решил да го "забърза малко" с удар с крак между краката...
"Първото което ми дойде наум когато видях как провлачва беше как ще го ударя и никой няма да види това."
За негово съжаление, това видели всички, па и парагвайският съдия.
Мачът в последните минути се превърнал в истински фарс. Заради изритване на Сехас червен картон заработил и четвърти футболист на Селтик - Берти Олд - но той останал на терена до самия край?! Как и защо, известно е вероятно само на Родолфо Осорио. Крайният баланс бил следният: четири изгонвания за шотландците (Джонстън, Ленъкс, Хюс и Олд) и две за аржентинците (Рули и Базиле), с чак 30 отсъдени нарушения за Расинг и 21 за Селтик. Разбира се, тук са сметнати само онези нарушения когато някой се е превивал от болка на терена. Всички преживели.
Един от по-спокойните в отбора на Расинг Роберто Перфумо описал един детайл от тунела след края на мача, когато страстите вече започнали да стихват:
"В един момент видях русокос как върви полека към мен, онова момче което ни вкара гола в Глазгоу - Макнийл. Погледнах го в очите и инстинктивно вдигнах ръце в гард. Сигурно заради всичко което се случи на терена... Тогава той протегна ръка към мен и жестикулирайки ми обясняваше, че иска да си разменим тениските. В същия момент ми потекоха сълзи, не можех да ги сдържа. Сваляйки екипа си избърсах лицето. Изведнъж всички тези грозни неща отидоха в забрава... Прегърнах го и му казах, че така трябва да се играе футбол. Той се усмихна и ми отговори на чист испански: Buena suerte, buena suerte... Сякаш нищо не се е случило", връща лентата Перфумо години по-късно.
Зад Битката за Монтевидео са останали някои факти: три пъклени мача на два континента, в три държави и изминати 7000 мили. Футболистите на Расинг са станали герои на страната, всеки от играчите е награден с нов автомобил, докато воините на Стайн в Шотландия ги дочакали наказания - всеки по 250 паунда от заплатата "заради нарушаване на репутацията на британския футбол", както обяснил президентът на Селтик Боб Кели.
Най-голямото поколение в историята на клуба от Хемпдън Парк такъв ход никога няма да прости на управата... ОСВАЛДО СУБЕЛДИЯ И СМЪРТОНОСНИТЕ МАЛОЛЕТНИ
През следващата година с титлата първенец на Южна Америка ще се окичи аржентинският Естудиантес, което било голяма изненада, докато Европа покорил страшният Манчестър Юнайтед. Светът с нетърпение очаквал новия "спектакъл" в Междуконтиненталната купа.
Освалдо Субелдия, човек който носи прякора Бащата на антифутбола, направил чудо от един съвсем среден отбор, който до неговото идване не е спечелил нито една шампионска титла на Аржентина. Когато дошъл, освободил почти целия отбор, довел млади лъвове и от тях направил истински убийци или както по-късно ще ги нарекат медиите - Смъртоносните малолетни. Бил сред първите треньори, който се базирал изключително на защитата, особено усъвършенствал статичните положения и обръщал много внимание на капаните със засадата. Специален дял от неговата тактика било психологическото малтретиране на съперника на терена.
Щателно се подготвял за всеки противник, изследвайки го до най-ситния детайл. Легендата разказва, че така веднъж разкрил на своите избраници, че един от играчите от противниковия лагер по време на лов случайно застрелял свой приятел. През първите няколко минути футболистите на Естудиантес го наричали убиец, а този, логично, набързо полудял и напуснал терена.
Субелдия е знаел, че в сблъсъка с Манчестър ще има работа с по-добър от себе си. Отново трябвало да подготви "специална тактика"...
Аржентинците първо "открили" кой е слабата точка в отбора на Юнайтед - решението паднало върху Ноби Стайлс. По време на загряването играчите на Естудиантес го целели с топката и му викали, а когато мачът започнал, тук имало щипания, бутания, спъвания... Стайлс всичко това понасял някак, докато в 79-ата минута след едно кръвнишко влизане напълно полудял и отвърнал. Неговият червен картон представлявал още една победа на Освалдо Субелдия.
Като трите мача между Селтик и Расинг, бруталността не е липсвала и този път. Започнало се с хвърляне на всякакви неща от трибуните, продължило се с кръвнишките влизания на Карлос Билардо, а завършило с разбитата глава на Боби Чарлтън. Мениджърът на Манчестър Мат Бъзби бил отвратен след 90 минути война в Буенос Айрес.
"Държейки топката в крака моите играчи си рискуваха живота."
Аржентинците накрая постигнали планираното. Победили с 1:0 и в реванша отишли с минимална преднина.
Англичаните били решени да си платят всичко с лихвите на Олд Трафорд, но отново били надхитрени. Или просто не са имали достатъчно нахалство, за да се справят с всички провокации, които им е приготвил Субелдия...
Всичко е било на Театъра на мечтите, футбол най-малко. Поне такъв какъвто днес гледаме. Шампиона на света, оказало се, решил ранният гол на Рамон Верон, баща на известния Хуан Себастиян Верон, който, по игра на случая, много години по-късно ще заиграе в екипа на Манчестър Юнайтед. Щом повели, аржентинците са "паркирали автобуса" пред своята врата и тук минаване вече нямало. И отново пламтяло от всички страни, а и изгонванията, разбира се, не липсвали. Когато повече не можел да търпи ударите, Джордж Бест нокаутирал двама играчи на Естудиантес. Един от тях, Уго Медина, също така е пратен в съблекалнята. Докато опитвал да напусне терена (привържениците го целели с монети), Бест го наплюл в лицето. Интересно е, че горещият съдийски картоф в тази среща се паднал на югославския арбитър Константин Зечевич, но той, за разлика от своя колега от Парагвай година по-рано, добре се справил.
Манчестър в 89-ата минута някак успял да изравни, но това било всичко от европейския шампион. Мат Бъзби отново не бил на себе си:
"На аржентинците трябва да се забрани да играят футбол!", заявил мениджърът на Червените дяволи, виждайки че футболистите на Естудиантес след завършека на мача опитват да направят почетна обиколка около терена допълнително разбеснявайки публиката.
КАСАПНИЦАТА НА БОМБОНЕРА
И трета поредна година първенецът на Европа трябвало да ходи в Аржентина, за да се овенчае с титлата най-добър на планетата. След триумфа над Аякс (4:1) в края на май 1969, това нещастие този път се случило на Милан. От другата страна отново Смъртоносните малолетни на Субелдия. След Касапницата на Бомбонера (играло се е на стадиона на Бока от съображения за сигурност), на всички е било ясно, че сблъсъкът между Расинг и Селтик изглеждал като някакъв ожесточен мач между пионерски отбори.
Освалдо Субелдия сега от другата страна имал стратег равен на себе си. Росонерите предвождал създателят на катеначото Нерео Роко. Въпреки че и единия и други били познати по дефанзивния стил на игра, Милан на Сан Сиро разбил аржентинците с 3:0. Джани Ривера дирижирал играта на своя отбор и бил мозъка на убедителния триумф, но головете постигнали Сормани (два) и Нестор Комбин. Последният, по произход аржентинец, се набил на око за "убийците" на Субелдия. Въпреки че на практика провел целия си живот във Франция и Италия, Комбин бил смятан за предател когото трябвало да довършат като дойде реваншът.
След по-малко от месец Милан отпътувал към Буенос Айрес. За разлика от дуела с Манчестър, привържениците на Естудиантес усъвършенствали техниката на заплашване на съперника. При излизането за загряването италианците са поляти с вода и вряло кафе в знак на "добре дошли". Започнало е кърваво, както и ще се завърши накрая. Първият, който попаднал под ударите на разярените домакини бил "единайската" на Милан Пиерино Прати. Той получил такъв удар, че моментално изпаднал в безсъзнание! Лекарите някак успели да го върнат и поред по-леката форма на мозъчно сътресение, па след няколко минути се завърнал в игра?!
Когато Ривера вкарал гол за преднина на гостите в 30-ата минута, на аржентинците им станало ясно, че трофей няма да има, така че до края на мача, вместо да спасяват честта, предимно били гостите, така за душата. Записано е, че най-брутален е бил вратарят Алберто Полети - още през първото полувреме на земята първо хвърлил Ривера, а после Комбин и Сормани. Чилиецът, който делил правдата в голяма степен бил настраната на домакина, така че нито едно от тези влизания извън наказателното поле не е характеризирано като нарушение. За жълти картони не е и размислял...
"Автор" на снимката от която и днес спира дъха, а на която е нещастният аржентинец на Милан Нестор Комбин, кървав от главата до коляното, оказва се бил най-големият касапин в редовете на Естудиантес. Името му е Рамон Санчес и заедно с Полети веднага след мача е бил арестуван заради насилническо поведение.
Комбин след дуела със своя палач останал да лежи на терена със счупен нос и скула в локва кръв. Чилиецът и за това не отсъдил нарушение. Нещо повече, искал от лекарския екип на Милан да го изнесат възможно най-бързо, за да може мачът да продължи?! Нестор Комбин, няма да повярвате, така кървав се върнал на терена, но след само няколко крачки паднал в безсъзнание. Следващата сцена представлява нещо недостижимо и за въображението на най-лошите холувидски сценаристи и режсиьори. Чиста научна фантастика! Докато изнасяли от терена припадналия Комбин, пред тунела чакала полиция. Щом се свестил, бил арестуван с обвинение в дезертьорство?!
Нестор Комбин лежал в ареста, докато неговите съотборници продължили да се бият на Бомбонера. Мачът някак е приведен до края, а за Естудиантес победата с 2:1 не била достатъчна, за да защити титлата шампион на света.
Комбин прекарал цялата нощ зад решетките. Освободен е едва след като пристигнала документацията от Франция и потвърждение, че в тази държава е отслужил военна служба. Експедицията на Милан не искала да напусне Аржентина докато футболистът не бъде освободен...
За разлика от предходните два случая когато аржентинците вдигали своите "герои" в небесата, след Касапницата на Бомбонера големият диктатор Хуан Карлос Онганя се опитал да измие петното от своята държава. Наредил на управниците на Съюза да накажат най-остро насилниците, като някои завършили в затвора за доста дни, като споменатите Полети и Санчес. Първият дори получил доживотна забрана да се занимава с футбол.
И европейските и южноамериканските медии били огорчени. Италианците писали за "деветдесетминутният лов на хора", а един аржентински вестник излязъл със заглавие "Англичаните бяха прави", намеквайки за изявлението на Алф Рамзи от 1966, когато нарекъл аржентинците животни.
Турнирът, който под някаква форма трябвало да представлява връх на клубния футбол за едва три години напълно деградирал, чак бил заплашен от закриване, като много следващи европейски шампиони (Ливърпул, Аякс, Байерн...) ще откажат да пътуват в Южна Америка. Чак в началото на осемдесетте нещата отново ще си дойдат на място, когато е решено да се играе един мач, а домакин да бъде Токио. Вече 15 години Междуконтиненталната купа не съществува. Замени го ФИФА Световно клубно първенство, за мнозина бездушен турнир, осъден на пропадане.
И поред кръвопролитията, които са се случили в споменатите дуели, "пазителите на традицията", с впечатленията от новия турнир, често обичат да си спомнят за изявлението на Джок Стайн, много години след всичко което неговият Селтик доживял и преживял в сблъсъците с Расинг:
"Бих отишъл пак там, да опитам още веднъж..." Автор: Предраг Дучич
Цървена звезда от 22 часа гостува на отбора на Тотнъм в Лондон в рамките на 3 кръг от груповата фаза на Шампионската лига.
Избраниците на Владан Милойевич ще изиграят третия мач в груповата фаза на Шампионската лига. Червено-белите в момента са на второ място в група Б, а ако се върнат от Лондон непобедени ще задържат тази позиция, която води към елиминационната фаза на най-елитния европейски турнир.
След Байерн и Олимпиакос, този път съперник е английският Тотнъм, финалист в миналогодишната Шампионска лига и един от най-добрите клубове във Висшата лига.
С отбора на Тотнъм Цървена звезда е изиграла два мача. 1/8-финалите на Купата на УЕФА през сезон 1972/73 носят сблъсък между белградската Цървена звезда и английския представител Тотнъм. Това е и първата междуособна среща на тези два съперника в официалните европейски турнири.
Тотнъм и Цървена звезда изиграват своята първа среща в Лондон, на 29 ноември 1972 година и в този мач английският представител празнува победа с 2:0. Въпреки това че червено-белите не са успели да постигнат скъпоценен гол като гост, на Маракана на 13 декември 1972 се събират над 70 000 зрители. Цървена звезда играе в състав: Огньен Петрович, Петър Кривокуча, Владислав Богичевич, Мирослав Павлович, Кирил Дойчиновски, Миодраг Новкович, Владимир Петрович, Станислав Караси, Войин Лазаревич, Йован Ачимович, Драган Джаич, докато от пейката влизат Душан Николич и Зоран Филипович. Отборът от пейката предвожда Милян Милянич.
В първия дял на играта няма голове, но в 49-ата минута след разпознаваемо центриране на Драган Джаич, Войин Лазаревич с глава разтресе мрежата на Тотнъм и даде надежда, че Цървена звезда може да се класира в 1/4-финалите. Все пак, англичаните успяха да отбранят своята врата и Цървена звезда, въпреки победата, беше елиминирана от турнира.
Подкрепа на футболистите даде и легендата на Звезда Станислав Караси.
- На играчите бих пожелал много късмет, защото това може би е най-важното което им трябва, а смятам, че качеството, което вече имат ще стигне за положителен резултат. Вярвам в този отбор и мисля, че можем да направим отличен резултат - поръча легендата на Цървена звезда.
Футболистите на Цървена звезда имат шанс да продължат серията от шест победи и да донесат нова радост на привържениците си.
Новият стадион на Тотнъм в Лондон, на който футболистите на Цървена звезда играят тази вечер мач от Шампионската лига, е най-модерният на планетата с обща стойност над милиард паунда.
Спортното здание, което спира дъха бе открито през април миналата година, капацитетът е 62 062 места и е мултифункционално, използва се и за НФЛ и музикални концерти като тревната настилка "влиза" във вътрешността на стадиона и се заменя от синтетична.
На всяка крачка се вижда блясъкът, започвайки от дигиталните емблеми на двата отбора и Шампионската лига, съвременния и разпространен медиен център, конферентната зала като кино, до тревния килим и трибуните, които отиват на чак девет етажа височина.
Всичко това и не учудва с оглед, че според думите на собственика на клуба Даниел Леви, стадионът е струвал зашеметяващите милиард паунда, като разходите допълнително се увеличили с 200 милиона от предвидените заради Брекзит, курса на валутите и други промени.
Построен е на мястото на стария "Уайт Харт Лейн", още няма име, но при англичаните е възприет израза "Новия Уайт Харт Лейн".
Затова клубът от северен Лондон иска да си изплати целия блясък, като иска 200 милиона паунда за името за 10-годишен договор.
И на такова място футболистите на Цървена звезда тази вечер от 22 часа ще опитат да направят подвиг против миналогодишния финалист в Шампионската лига.
Футболистите на Цървена звезда тази вечер против Тотнъм в Лондон ще опитат отново да привлекат вниманието на цяла Европа и да направят подвиг в Шампионската лига. Мачът започва от 22 часа.
На ултрамодерния стадион на вицешампиона на Стария континент, с капацитет над 60 000 места, червено-белите търсят голяма изненада и продължение на мечтата за 1/8-финалите, след триумфа над Олимпиакос (3:1) във 2 кръг на Група Б.
Звезда остана непобедена в предходните две гостувания в Лондон и то в северната част, двата пъти против Арсенал (1:1, 0:0) и сигурно всички избраници на Владан Милойевич биха подписали такъв изход.
"Горд съм, че съм треньор на Звезда в този момент. Байерн и Тотнъм са два отбора, които са фаворити когато говорим за структура на клуба и откъде идват. Ние ще се подготвяме както сме го правили досега. Отново ще повторя, нямаме от какво да се плашим. Ще опитаме да наложим нашата игра, ще видим дали ще ни позволи противникът", заяви Милойевич на конференцията за медии в Лондон.
Защитникът Неманя Милунович ще има тежка задача да спре първия стрелец на "шпорите" Хари Кейн.
"Става дума за един от най-добрите нападатели в света. Успяхме в добра степен да спрем Левандовски, това е пътят към успеха. Надявам се, че 11 сърцати момчета ще успеят в тази задача", каза Милунович.
Реми предварително би приел полузащитникът Милош Вулич.
"Тотнъм е в криза, но може мачът против нас да им обърне сезона. Ние сме внимателни, абсолютно не размисляме за тяхната форма, а гледаме себе си. Разбира се, че бих приел реми, всичко освен поражение е успех", заключи Вулич, с Милунович голмайстор в победата над Олимпиакос.
За разлика от предишните гостувания, Цървена звезда ще бъде лишена от голямата подкрепа от трибуните заради наказание от УЕФА.
Мачът е тази вечер от 22 часа.
Същевременно, в Пирея играят Олимпиакос и Байерн, който е лидер в групата с шест точки, три повече от шампиона на Сърбия.
Александър Митрович помогна на привържениците на Цървена звезда да се доберат до билети за мача с Тотнъм.
Заради наказание от УЕФА Цървена звезда в Лондон няма да има организирана подкрепа от своите привърженици. Но, това не означава, че червено-белите ще бъдат без запалянковци на стадиона на Тотнъм довечера.
Много звездаши от Белград и цяла Европа са запътиха към столицата на Англия, за да гледат своя отбор в 3 кръг на Шампионската лига. Някои в тази авантюра се упътиха без предварително осигурени билети, па се надяват, че до тях някак ще стигнат на място.
На някои от тях помогна и големият партизановец, един от любимците на Гробарите - Александър Митрович.
Голмайсторът на националния отбор на Сърбия и Фулъм призна, че е помогнал на запалянковци на Звезда да се доберат до билети за мача от Шампионската лига.
"Привърженици на Цървена звезда ми се обадиха за билети. Набавих това скъпоценно парче хартия за тридесет души. И то с удоволствие! Мнозина от тях ще останат няколко дни в Лондон. Вярвам, че Звезда ще има голяма подкрепа", заяви Митрович за "Спортски журнал".
Мача, все пак, ще гледа от вкъщи.
"Ще следя дуела по телевизията, защото утре имам мач от първенството с Лутън. Звезда има шанс да направи изненада, Тотнъм е в малък проблем. Червено-белите безброй пъти доказаха, че са най-добри когато е най-трудно. Англичаните говорят за обстановката в Белград, просто, трябва да "преследват" три точки, тъй като са в незавидна ситуация. И тук е допълнителният шанс на Звезда", оцени Александър Митрович.
Най-добрата фабрика за производство на футболисти в Европа е "Земунело". Дълго Аякс важеше за лидер в листата на най-добрите клубове за развой на играчи, обаче, според изследванията на Института за научни изследвания в спорта, тази година го е задминал - Партизан!
Футболната обсерватория ЦИЕС, която събира и обработва данни от всички краища на света, формира списък с клубове, които дават най-много играчи в 31 най-добри първенства на Стария континент. Първо място в тази таблица заемат черно-белите. Тази година са дали чак 75 играча из Европа и така напреднаха с две позиции в сравнение с миналата, като освен холандците надминаха и киевския Динамо.
През октомври миналата година на европейските терени са тичали 69 играчи поникнали в "Земунело", което само по себе си беше напредък с десет места в сравнение с 2017. Сега и този резултат е увеличен, защото общо 75 момчета, които са минали или през школата на Партизан или през първия отбор сега за хляб заработват в чужбина.
Спад с едно място в тази класация в сравнение с миналата година бележи Цървена звезда (шеста позиция), като е произвела 59 футболиста за най-силните европейски първенства, двама по-малко отколкото през октомври 2018. В първите десет е още новосадската Войводина с 56, а от сръбските клубове в Топ 20 е още Рад (Белград), на 18-о място и 42 играча в различни краища на континента.
Този списък може да се разглежда двояко. От една страна, хубаво е поне в нещо да си първи в Европа, особено когато е чувствителната тема за производство на таланти - да надминеш величини каквито са Аякс, Спортинг, киевския, а особено загребския Динамо, който дълго представляваше символ на добрата работа в региона - обаче, също така безпаричието и лошите инфраструктурни и други условия в които сръбските клубове едва закърпват краищата ги принуждават да продават бисерите почти веднага щом се появят, без възможност да оставят следа в Сърбия.
От българските клубове единствен в класирането е Левски под №24 с 36 футболиста, двама по-малко в сравнение с 2018.
От друга страна, изследването на ЦИЕС показва, че самият крем на европейския футбол, все пак, избира други производства. Затова в списъка "производители", за играчи разхвърляни в петте най-силни първенства на Европа (Англия, Испания, Италия, Германия, Франция) няма нито един сръбски клуб. Тази компания предвожда Реал (Мадрид) с 39 футболисти в "петицата" пред Барселона, която дава петима по-малко.
Един от невероятните трансфери в света на футбола се случи в Турция. Октай Каракан подписа за аматьорския клуб Аладаг Гучу, който го платил в натура.
Докато големите клубове отделят стотици милиони евро за трансфери и заплати на играчи, Аладаг решил да плати едногодишния договор на Каракан с 10 килограма конфитюр.
"Двете страни са доволни от постигането на този договор. Клубът е във финансови проблеми и всичко което можехме да предложим на играча са 10 килограма конфитюр. Смятаме, че това е специално предложение", обявено е при подписа на един от най-странните договори някога.
Каракан позирал с екипа на новия клуб, а на представянето са били и два буркана мед.
Вестта е съобщена от важни турски медии, а Каракан заявил, че е готов да отведе Аладаг в по-висшия ранг и иска да направи голям резултат за Купата.
Adana'nın 1. Amatör Küme takımlarından Aladağ Gücü, ön libero Oktay Karakan'la 10 kilo pekmez karşılığında 1 yıllık sözleşme imzaladı pic.twitter.com/8ljFnBF0NX
Президентът на египетския футболен клуб Замалек Мортада Мансур забрани на всички играчи профили в Инстаграм и Фейсбук.
Шефът на клуба събрал играчите на среща и обявил на всички, че вече няма социални мрежи за тях. Ако някой си направи профил, клубът ще му вземе половината заплата.
"На никой от вас не е разрешен Фейсбук. Изберете между клуба или вашия Фейсбук или Инстаграм. Който отвори социална мрежа, ще остане без половината от заплатата, а всяка публикация ви носи наказание", обявил им Мансур.
Zamalek president told his players: "None of you are a allowed to have a Facebook page. Pick between Zamalek and your Facebook & Instagram page. Whoever opens a social media page I will fine him half his salary, and every time you post you will be fined." pic.twitter.com/F3N1htJUbb
Футболният съюз на Чехия определи няколко мерки, за да попречи на възможни наказания заради поведението на привържениците в квалификационния мач против косовския национален отбор през ноември. Привържениците са помолени да избягват алюзии свързани с Косово.
След решението билети за мача Чехия - Косово да могат да се купуват само по интернет, чешката федерация помоли привържениците на своя отбор да "избягват каквито да е връзки с Косово."
"Бих искал да помоля всички привърженици на Чехия да избягват всякаква връзка с Косово, особено политически алюзии, скандирания и жестове, вербални или изписани на транспаранти и дрехи. Сигурен съм, че никой не иска наказание за чешкия национален отбор, което би могло да ни струва елиминиране от Европейското първенство", заяви президентът на футболния съюз на Чехия Мартин Малик пред вестник "Млада фронта днес".
На стадион "Райко Митич" днес пристигна трофеят, който принадлежи на всеки клубен шампион на света! Звездашите ще имат възможност да го видят за пръв път от 17 часа (местно време) пред Музея.
Известното поколение на Цървена звезда от 1991 година е обявено за шеста звезда на Звезда заради най-големия успех на югославския клубен футбол, а именно покоряването на Европа и света през тази година.
Обаче, всички победители в тогавашната Междуконтинентална купа от 1960 до 2004 година, до 27 октомври 2017 година не бяха признати за клубни шампиони на света. От тази дата Световната футболна централа прие решение, че всички отбори, които в този период са печелили Междуконтиненталната купа им се признава тази титла като официална титла за шампион на света. ФИФА с това отхвърли оспорванията на световните победители, тъй като до 2004 година играеха само шампионите на Европа и Южна Америка, а от 2005 за купата се борят клубните първенци на всички континенти. Оттогава нищо не се е променило, защото трофея печелят само европейци и южноамериканци.
Нито един клуб досега в своите витрини нямаше официалния трофей за шампион на света. В музеите на носителите на престижната титла досега можеше да се види само спонсорския трофей.
Наскоро ФИФА даде зелена светлина и сега европейските великани получиха трофея предназначен за шампион на света, а сега той пристигна и на Маракана. От днес ще краси музея на Звезда, който ще бъде още по-значим и по-богат заради факта, че малък брой клубове могат да се гордеят с точно този трофей.
Отборът, който в Токио победи Коло Коло с резултат 3:0 предвождаше стратегът Владица Попович, а съставът беше: Милойевич, Радинович, Найдоски, Стошич, Василийевич, Югович, Белодедич, Раткович, Панчев, Михайлович, Савичевич. Головете за белградчани вкараха Югович в 19 и 59, и Панчев в 72 минута.
Клубът реши да изложи трофея за шампион на света преди днешния шампионатен мач с Рад, за да всички, които желаят да се снимат с титлата за световен шампион да могат да го направят. Трофеят ще бъде поставен на западната трибуна на стадион "Райко Митич" на входа в музея на Цървена звезда от 17 часа.
Сега има и материално доказателство за онова което с гордост се изговаря, че Цървена звезда е шампион на света!
Първоначално звучи невероятно, но е възможно да се вкара гол с глава от своята половина. Доказателството идва от нискоразредния мач между Юнайтед ъф Манчестър и Басфорд Юнайтед.
Автор на необичайния гол е полско-английският бранител на Басфорд Стефан Галински. В 62-ата минута стреля с глава към противниковата врата от своята половина; топката падна пред наказателното поле, тупна и излъга вратаря, който наистина не се прослави с реакция.
Комбинацията от якия удар с глава и вратарската издънка така завършиха обрата: Манчестър водил с 1:0, а Басфорд с този гол обърнал на 2:1. До края са вкарали още един за потвърждение на победата.
Юнайтед ъф Манчестър иначе своевременно привличаше много внимание; основан е 2005 година от привърженици на Манчестър Юнайтед като протест към тогава новия собственик на клуба, американският бизнесмен Малкълм Глейзър. Обаче, не стигна по-далеч от нисшите лиги, днес играят в седмия ранг на английския футбол.
Not sure which part is best about this: the fact he scores a header from inside his own half, or that goalkeepingpic.twitter.com/MiazjcPxjo
Окупация на медийното пространство. Вести от спорта почти няма. Само изявления на официални лица и обществена тема, която изисква анализ. И специализиран и неспециализиран. Англичаните след убедителната победа над България (6:0) не се занимават с играта и почти осигуреното класиране на Европейското първенство, а с - расизма.
Широка обществена тема, за социолози и политици, преля и на спортистите, па например Джордън Хендерсън твърди, че националите на Гордия Албион нарочно настъпили газта през второто полувреме на квалификационния мач в София само по причина да накарат местната публика да страда. Всичко заради това, че от трибуните пристигали маймунски звуци насочени към футболистите с тъмна кожа.
"Не съм щастлив заради всичко което се случи. Не е хубаво да си вплетен в това, нито трябва такива прояви да се случват през 2019. Разочароващо е. Като отбор чудесно отговорихме на обидите. Засегнахме тази тема преди тръгването за София в случай, че това се случи и, за съжаление, случи се", ядосва се Хендерсън.
Разбира се, в такива случаи най-лошото нещо е преувеличаването. Българите не са цвете, камери уловиха нацистки поздрави от трибуните, експресно ден след мача оставка подаде първият човек на тамошния съюз (по препоръка на премиера), но трудно е да се каже и че англичаните са невинни. И как винаги на тях им се случва расизъм?! Пишат в съседна Сърбия.
"Разговаряхме в съблекалнята, след първото полувреме, какво да правим. Ако бяхме напуснали терена, мачът щеше да бъде прекратен и това би била победа за расизма. Така гледахме на цялата ситуация. Разбрахме се да излезем на терена и да ги накараме да страдат. И привържениците и техния национален отбор. Това и направихме."
Накрая четата на Гарет Саутгейт се спря на шест гола. Колкото да покаже разликата в класите.
"Чудно се чувствах докато говорителят на стадиона опитваше да смири публиката, а тя освиркваше. Сигурен съм, че нещо по този въпрос трябва да се предприеме, защото беше отвратително. Не смеят такива неща да се случват."
Капитанът на Ливърпул особено се радва как в цялата ситуация са се държали неговите колеги от селекцията, с различен цвят на кожата: Рахим Стърлинг, Маркус Рашфорд и дебютантът Тайлър Мингс.
"Бяха фантастични, професионални, дисциплинирани. Да се разберем, бях ядосан. Ако аз съм бил такъв, може да се мисли как им е било на тях. Начинът по който издържаха всичко показва характера на отбора, прави ни по-силни. Само един от тях да не беше поискал да продължи играта бихме казали: "няма проблем, прекъсваме мача", обаче, всички искаха да дадат на футбола да каже каквото има", допълни Джордън Хендерсън.
Когато и в Англия биха говорили само за футбола...
Елиф Елмас на пръв поглед няма македонско име, но новоизпеченият титуляр на Наполи, който с два гола в Скопие против Словения задържа мечтите на Северна Македония, че за пръв път би могла да заиграе на голям турнир, е по-голям македонец и по-голям патриот от мнозина, които се бият в своите македонски гърди...
Вечно (и ясно) слънце, тютюноберачите, Биляна, която бели платно, Дисниленд от столицата, дългогодишният сблъсък около името и онези вицове от югославската епоха за "сърбите с говорни дефекти", па братя Джуровски, за малко и Марек Янкуловски - но нищо никога не е било Македония като Дарко Панчев.
В една майска нощ "Кобрата" влезе в легендата, и нищо преди и след тази дузпа да не е направил, би било достатъчно; може би по-късно е имал погрешни професионални решения - добре, Интер през деветдесетте беше една метастазирала грешка, затова се наслаждавахме толкова на него - но Панчев остана най-познатият син на държавата, която тепърва се будеше и (само)утвърждаваше, с усещането, че има по-силни около себе си.
През този век се появи достоен наследник, само че с Интер имаше много повече късмет - а се уцели и да им се случи Жозе Моуриньо, и наистина, освен Дидие Дрогба и Диего Милито, има ли по-моуриньовски нападател от Горан Пандев? - и ще ви се прости ако мислите, че Пандев винаги е бил тук, и се запитате не е ли вече в пенсия? Не, ето го, продължава да дава всичко за червения и жълтия цвят.
А я има и тази нова Македония, по име Северна, държава, която най-накрая престана да живее в (далечно, далечно, твърде далечно) миналото, обърна се към себе си, заряза всички измислени връзки с антични герои и държавници, преименува всички свои александровци и филиповци в нещо много по-македонско; тази Македония получи своя автентичен герой, онзи, който би могъл да потрае по-дълго чак и от Пандев.
Елиф (или Елйиф, както мнозина го наричат) Елмас на пръв поглед няма македонско име, а знаем, че продължава да има някои на Балканите, които чак и на живо по телевизията прогласяват такива за "съмнителни", но новоизпеченият титуляр на Наполи, който с два гола в Скопие против Словения задържа мечтите на Северна Македония, че за пръв път би могла да заиграе на голям турнир, е по-голям македонец и по-голям патриот от мнозина, които се бият в своите македонски гърди.
На раменете на такива често пада нежеланият товар на доказването, макар че за някого, който едва тези дни напълни 20 години Елиф Елмас изглежда чак и твърде зряло; а любовта към града в който е роден и държавата в която е израснал трябвало да демонстрира и твърде много пъти за някой толкова млад.
Вече е известна историята как Фатих Терим, още преди Елиф да премине във Фенербахче и да се пресели в Истанбул, в свойството на алфа и омега в националния отбор на Турция пращал фермани в мултиетническия квартал Бутел 1, на левия бряг на Вардар, за да примами сина на Джеват, македонския турчин по баща и майка, да бъде лидер на новия възход на националния отбор, който в перспектива - поне на това се надявал опитният лисугер - трябва да повтори успехите от началото на това хилядолетие.
Главните преговори биха се водили с чай и баклава в сладкарница "Мандарина", която вече дълго държи Джеват, макар че преговори изобщо не е имало: малкият Елиф, тогава младежки национал на Бившата Югославска Република никога не е обмислял да предаде своите хора, своята махала и всички онези с които е израснал, а които в неговото име и порекло виждали радост и богатство и нищо повече.
В същата тази сладкарница, година-две по-късно, ще се водят много по-доходоносни разговори. Идвал е, казват, Перо Антич, да убеди малкия, че Фенербахче е правилният клуб за развоя на неговата кариера; не го е излъгал, тъй като след два сезона, от които във втория, поради липса на по-добър израз, запалил Босфора, Елмас станал главен избор на редица европейски клубове. Споменавали са се Манчестър Юнайтед, Лестър, Тотнъм (който от него искал да прави новия Дембеле, и с този акъл, много е изпуснал, че поне не е пробвал), па чак, в слуховете, и Реал (Мадрид).
Накрая го сграбчил Карло Анчелоти и това, без оглед на това как ще изглежда сезонът на Наполи, е най-доброто нещо което можеше да му се случи в тези години.
Нещо между Иниеста, Погба и може би Джеймс Мадисън, силен в краката и с вече изградена техника, Елмас най-много е критикуван, че някак умее всичко, а за нищо не е специализиран, защото може да бъде и десетка и шестица и да започне отляво, па да се прехвърли отдясно; неговият възход, когато прочетете текстовете на македонските журналисти и малко се поинтересувате за Елиф Елмас, всъщност изобщо не е метеоритен.
Повече може, и по това може би най-много прилича на Килиян Мбапе, да се сведе на изречението което е все по-рядко в модерния футбол и модерната епоха, а то е, че добрите неща се случват на добрите хора.
Историята за новия македонски вундеркинд, който попадна и в конкуренцията за европейското "Златно момче" - започва в Бутел.
Бил е, докато не е облякъл с един размер по-големия екип на Работнички (символично е, че някой толкова стойностен при професионалистите е влязъл през "работнически" клуб) и прогласен, почти веднага, за най-добър млад играч в страната, най-лошо пазената тайна на скопските махали.
Говорело се нашироко за някакво хлапе, пристойно и добре възпитано, по-ниско и по-бързо от своите връстници, че в местния, да не може да е по-местен, аматьорски ФК Бутоп, па тогава и в отбора на скопските турци по име, виж сега, Фенербахче, предизвиква много по-възрастни от себе си.
А през цялото време е бил "един от нас", пише в един от вдъхновените профили от времената когато преминавал в Турция (но никак "за Турция"), затова и тези по-големите са го пазили, наясно, че между тях е новият Панчев, новият Пандев, па може би, говорело се тихо след тренировки, да не чуе злото, да заработят уроки, може би и някой чиято слава ще ги надмине.
Елиф отговарял на това доверие с още повече работа, оставайки пристоен въпреки чертата на личността, която неговите треньори описвали като омраза към поражението: и когато на 17 години дебютирал за мъжкия национален отбор в приятелски мач с Испания, изигравайки цялото второ полувреме, гледайки в очите Иниеста сякаш гледа в кристално кълбо което предрича бъдещето, и когато е подтичвал с кърпената топка по Бутел, и когато с твърдите словенци е било 0:0, а Група G изглеждала като още едно препятствие което Македония, Северна или не, никога няма да прескочи, Елиф е гинал на терена.
Точно както и когато, в първия кръг на Шампионската лига, на Сан Паоло влязъл да дебютира и в този турнир. Таблото показвало 0:0, шампионите на Европа можели да напуснат непокътнати горещото гостуване, а с него и терена, накрая се завършило 2:0, за голям скалп.
Елмас (още) не е титулярен член на състава на Анчелоти, макар че статистиката показва, че, дали това е негова заслуга или само стечение на обстоятелствата, Наполи бележи по-добри резултати когато младият македонец е в игра. В последните няколко мача, които Елиф провежда на пейката или получава време в края, неаполитанците сякаш вече са се простили със състезанието за титлата.
Сега "златното момче" има пред себе си много по-тежка задача отколкото който и да е от тези, които преди него са прославяли добре познатите улици на Бутел. Северна Македония, под ръководството на Игор Ангеловски - човекът, който го е налагал и в Работнички - има минимален, но все пак има шанс с три добри резултата в края на квалификациите, започвайки от Полша, която в неделя ще ги посрещне в празнична атмосфера и ще подготвя пир в слава на класирането на Европейско първенство и Роберт Левандовски, да стигне до голям турнир.
В случай че Полша, па после Австрия през ноември, бъдат недосегаеми, македонците ще имат шанс да се изкупят в плейофа, който заработиха със солидните представяния в Лигата на нациите.
И без това, може би, Елиф Елмас ще стане голям играч; и без това ще остане "един от нас" и "златно момче", но етническият турчин, който обича Македония, а мрази да губи гарантирано няма да се задоволи само с пари и слава.
Той би искал, точно такъв, с точно това име и порекло и от тази сладкарница, неговото име да попадне сред онези символи на държавата чийто екип е сънувал и получил: ясно слънце, вино и тютюноберачите, па Горан Пандев и - Дарко Панчев. Автор: Марко Прелевич
Един от най-големите на всички времена за изгубената титла през 2002 година, "проклетия" 5 май, отношението с тогавашния стратег на нерадзурите, най-голямото разочарование в живота и изненадата, че Масимо Морати е избрал аржентинеца пред него...
Когато на привържениците на Интер споменете 5 май, бъдете сигурни, че всеки косъм на главата ще им се вдигне от бяс, тъга и разочарование. Ще се сетят за ужасния Вратислав Грешко и неговия подарък за Ювентус, Лацио и този проклет ден когато всичко отиде по дяволите. Ще се сетят за дотогава невижданото емоционално влакче на ужасите в което Интер в 90 минути загуби на практика спечелена титла и вероятно изгуби шанс да изгради напълно различна история в следващите години...
Това беше денят когато привържениците на Интер за последен път в екипа на своя любим клуб гледаха може би най-големият на всички времена. Роналдо набързо след тази катастрофа отиде в мадридския Реал, а Интер изгуби шанс да постави здрава основа за пълна доминация в италианския футбол през следващите години...
И легендарният бразилец помни този 5 май само по лошото. Въпреки че Интер му е бил всичко, просто повече не е могъл да остане...
"Тази загуба на Скудетото беше моето най-голямо разочарование в живота! Не си спомням някога да съм плакал толкова колкото в този ден", призна Роналдо и продължи: "Привържениците имаха огромни очаквания, можехме да прекъснем серията на Ювентус, който имаше определен начин по който печелеше титлите."
Загубата на шампионската титла в Рим не е същинската причина за напускането на Роналдо. Зад всичко е било лошите взаимоотношения с тогавашния треньор Ектор Купер...
"Купер тогава напълно сбърка стартовия състав и непотребно разхвърля играчи в средата на терена. Просто стигнахме до момент в който вече не можехме да се съберем."
Роналдо разкри още нещо важно от живота в Интер и работата с Купер.
"Никога не съм искал да си отида! Чувствах, че Интер е моят дом, моят живот! Просто, вече не вярвах в проекта на Купер. Упорито ми говореше едно, а правеше нещо напълно различно."
Въпреки че е виждал бившият собственик на Интер Масимо Морати като втори баща, бил разочарован от него, защото го е пуснал да си отиде без истинска борба...
"Искрено, много се изненадах когато избра Купер пред мене. Да се разберем, никога не съм ходил при президента и да го карам да избира. Но, беше ми тежко. Той ми беше като баща. Но, след много години и разговори и двамата разбрахме, че сме направили грешка."
След като Златан Ибрахимович получи статуя в своя Малмьо от Шведския футболен съюз, боснохерцеговският портал Sportske.ba излезе с история за това как Златан не е заиграл за националния отбор на Босна и Херцеговина.
За Швеция Ибра изигра 116 мача и заби 62 гола, а лесно можеше да бъде различно. Конкретно, става дума за история как през 1999 е открит тогава 18-годишният Златан Ибрахимович от Малмьо.
Видял го е босненец от Вишеград, който след това изпратил съобщение до приятел в Сараево, а той го препратил на журналист.
"Тази хартия ми даде фотографът в Дневни Аваз Зияд Касапович, а на него Расим Сулькич от Вишеград, треньор в Швеция. На него са данните на Златан Ибрахимович и Адмир Ресулович, талантливи футболисти. И контакта на Расим Сулькич, бивш играч и треньор, който сред първите разпознал таланта на Златан. Нямаше WhatsApp и Viber, мейловете тепърва проработваха, но информацията за чудесния играч стигна до Сараево. Адмир никога не се яви и бих искал да знам какво се е случило с неговата кариера", пише в текста.
За Златан в Малмьо и тогава се знаело доста, но в Босна и Херцеговина много малко.
"Ако му уцелиш нерва, ще чуеш интересна житейска история. Моля те нека там в Босна разберат за него", казал Расим Сулькич на журналиста.
В медиите в Босна и Херцеговина скоро излязъл текст за Ибра като потенциален национал на страната, но това не се случило.
"Липсваше повече упоритост от наша страна, а по-малко гордост. Можехме да го имаме за всички времена с хубави думи, обещание, че имаме сериозни планове с него. Съдбата не беше да заиграе за БиХ, а аз знам, че като журналист направих единственото което можех тогава - да го представя на нашето общество като играч и да го помоля да разговаря с хората от нашия Съюз. Прие разговор, но нямаше договор. Историята е известна", заключи авторът на текста.
