Неприятно беше за привържениците на Фенербахче през първото полувреме не само в Истанбул, а и по целия свят. Техният любим отбор беше прегазен от Бешикташ, който поведе с 3:0.
Все пак, много по-впечатляваща е фотографията, която е направена при празнуването на третия гол на "орлите", на която са баща и син в сълзи заради катастрофата на "фенерите".
Истанбулското дерби завърши при 3:3, така че вероятно са напуснали стадиона с усмивка.
Не може по друг начин в сръбския футбол. Лука Миливойевич, Душан Тадич, Неманя Матич... Всички в един момент по различни причини бяха прогонени от националния отбор. А пръв такъв кръст на гърба носи Деян Рамбо Петкович, за когото в късните години на 90-те се говореше, че би играл за Бразилия, ако вече нямаше няколко мача за някогашната СР Югославия.
Каквото било било, селекционерите се сменяха, а Петкович спорадично игра за Югославия, слушахме различни теории заради какво, но някак най-много в народа се споменаваше онази според която от Рамбо е искано да плати - дори се споменаваше и точна сума от 150 000 немски марки - за място на Мондиала 1998 година. Досега всичко беше само слух, за да самият Петкович да върне градската легенда във фокуса на обществото с твърдението, че е - верен.
"Казаха ми, че петима или шестима играчи вече са платили. Ако платиш, отиваш на Световното първенство. Не ми го каза никой директно от националния, а през посредник. Тогава казах това на Пауло Карнейро (президент на тогавашния клуб на Петкович Витория, б.а.) и той каза, че ще плати двойно повече само да отида. Отказах", заяви Петкович в предаването СпорТВ на бразилската ГлобоЕспорте.
Водещият на програмата Андре Ризек сам продължи.
"Изгуби Световното първенство, но си запази принципите."
Избирайте сами дали ще вярвате на Петкович, другата страна трудно ще чуете, тъй като междувременно починаха и президентът на тогавашния ФС на Югославия Милян Милянич и генералният секретар Бранко Булатович, па и селекционерът, който води отбора на Мондиала през 1998 Слободан Сантрач.
Шабан Шаулич, великанът на сръбската (югославската) народна музика, който загина в автомобилна катастрофа в Германия в неделя, можеше да има и успешна футболна кариера.
Договор му е предлагал и българският великан Левски от София, който 26 пъти е шампион на страната, три пъти участник в 1/4-финалите на КНК и два пъти 1/4-финалист в Купата на УЕФА, пише сръбският "Блиц".
А футболната изповед на Шаулич гласеше така:
"В училищния двор винаги имаше мачове. Знаеш, клас срещу клас. И тогава... Спомням си, аз дори бях селекционер за избора на училищния отбор (смях). След училището - университет. Тук започнах да уча и първите песни. Тогава си спомням, че чичо ми ме накара да пея. Каже "пей ми онази от Есма Реджепова "Чайе шукарие". И какво да правя, аз почвам да пея. Но с радост бих го избегнал, с оглед на това, че обичах футбола повече от всичко на света. Може би и него някак бих избегнал, да не е това което е, боксьор, нокаутиращ", през смях разказа Шабан Шаулич в предаването "Ами Джи Шоу".
След това разкри и как се е "простил" с футбола:
"Ние имахме певчески национален отбор, в който аз също бях и капитан. Имахме добър състав, Миша Миятович, Харис Джинович, тук бяха и Мирослав Илич, Маринко Роквич, Радиша Урошевич... Играхме веднъж близо до Пожаревац, теренът беше хубав, халфовете ми подават топката, аз стигнах до противниковото наказателно, веднъж, втори, трети път. И, не става. Пушач съм откакто се помня - не мога да си поема дъх. Обичайно казвам за стадиона, че това е ливада, а аз през ливадата, под някоя чешма. Едва дойдох на себе си. Тогава беше ясно - не става, не мога повече. И, тогава... ето. Съжалявам", припомни си Шаулич.
После показа снимка от футболните дни и разкри много интересен детайл:
"Аз играех за Полет, пък дойдох в Жельо, Железничар. Играхме (против Левски от София), победихме ги 4:2. Водехме с 3:0, а аз в първата минута вкарах гол (смях). Те не знаеха кой съм. После имаше вечеря, а българите коментират "Братко, кой е този и този, играе добре!". А аз вече имах записани плочи. "Това е", казват, "този Шабан Шаулич?! Ние имаме негови плочи, обичаме го, обожаваме!" И тогава дойде техният треньор, целият отбор, ръководителите. Питат "Можеш ли... да подпишем договор с тебе, да преминеш да играеш за Левски?", заключи Шабан Шаулич.
Погребението на Шабан Шаулич би трябвало да бъде в петък по обяд в Алеята на заслужилите граждани на белградското Ново гробище. Автор: Дарко Николич
Суровата реалност: футболът е бизнес и най-големите клубове не са сдружения на граждани в семейна атмосфера, а компании, които мелят с целта печалба. Немските тук още са най-човечни, продължават да гледат на привържениците като основата на всичко, но техните запалянковци никак не се примиряват с посоката в която отива този свят, така поддръжниците на Байерн и на Анфийлд имаха своето изпълнение, не за пръв път.
"Алчността не познава граници, 20 е много", пишеше в посланието на привържениците на Байерн с напомнянето, че за билети гостуващите запалянковци в Ливърпул трябваше да платят 48 паунда.
Прибавете тук разходите за път, па и преспиването... Това не е малко чак и за немеца. Иначе, привържениците на Ливърпул за реванша ще трябва да платят билети по 55 евро, така че не е чудо, че и те аплодираха колегите си от Мюнхен за изказаното мнение.
Още в третата минута Едоардо Дефенди откри голеадата. В четвъртата и втори гол на Дефенди - иронията на живота намести канонадата да започне точно от играч с такава фамилия. Тогава в осмата Хичам Канис, а в десетата същият играч за 4:0. В десетата минута! Футболните фанатици по света тогава забелязаха, че нещо необичайно се случва. Бързо дойде и обяснението. Кунео в сблъсъка с Про Пиаченца от самото начало имал четирима играчи повече!
Не е шега, Про Пиаченца заради големи проблеми с финансите изгуби почти целия отбор, три мача вече загуби със служебен резултат 0:3, ако беше отказал и четвърти пореден щеше да го изхвърли от Серия С, трета лига на Италия. С надежда, че в последния момент ще се появи някой ангел с куфар пари да я извади от дупката Про Пиаченца реши на терена да изпрати всичко което е имала.
А имаше, вярвате или не, седмина хлапета на възраст от 16 до 19 години?!
Всъщност, имала е и осми, но албанецът Исуфи си забравил личната карта, така че трябвало да се върне вкъщи за нея. Докато се върнал Про Пиаченца вече губила с 0:17, след като само през първото полувреме допуснала 16 гола. Исуфи стъпил на терена в 62-ата минута, но Про Пиаченца не издържала дълго с осмина: Пикярели набързо трябвало да напусне играта заради контузия. На разстрел поред споменатите двама били и Сар, Ди Бело, Валенте, Милиоци, Дел Джудисе и капитанът Кириляно, който този път имал двойна роля, защото преди самото началото на мача е представен - като треньор?! Което ще рече, че тези момчета не са имали и някого от пейката поне малко да ги подкрепи.
За суровостта на Кунео е трудно да се говори като не сме били там, но да им вкарат 16 гола за полувреме?! Можеха да бъдат малко по-милостиви което вероятно и сами са разбрали, па мачът накрая завършил 20:0. Дефенди вкарал пет гола, Канис шест за 28 минути, така се записа в историята на италианския футбол, а неговият рекорд трудно някога да бъде подобрен. Местните медии ядосани от решението мачът изобщо да се проведе още в началото прекъснали текстуалното следене минута по минута.
Срамно шоу под режисурата на футболните функционери в Италия.
Да финтира съперниците и изглежда като контрабандиран младеж между кадети само в домашните рамки целият този феномен и редовете пред вас нямаше и да съществуват. Но както криеше топката от футболистите на Войводина и свързва Симич и Павков с вратата в пролетната премиера, така нивото в Шампионската лига потвърди и в сблъсъците с Наполи и Ливърпул.
Качваше Кулибали и Хамшик на въртележката с бързи и леки крака, ревниво скриваше намеренията си от Вайналдум и Хендерсън и ги мамеше с поглед на една, а подаване на другата страна. Онова което видяхме против Войводина представляваше есенция на един играч - Марко Марин. Вече виждано майсторство, талант, който е неповторим.
Бившият национал на Германия отново дари на привържениците на Цървена звезда футболен махмурлук, накара ги да пишат в социалните мрежи как по-голям майстор не е ходил по тревата на Маракана още от Деян Савичевич. И разбира се, припомниха на ръководството на сръбския шампион да не губи излишно време, а на сърбина от Босанска Градишка да предложи нов, подобрен договор.
Може би в тези хвалебствия има и прекаляване, дори и инфантилни мисли, защото така и малкият Перица си представя живота, но изглежда, че Марин е на добър път да направи онова което се е отдало на малцина в Звезда през 21 век - за привържениците любовта към клуба да не бъде единствената мисъл когато решат в съботния следобед да тръгнат по пътя към Лютице Богдан, въпреки че в програмата е само един обикновен мач от домашното първенство. Между онези 22 000 души на най-големия сръбския стадион, които гледаха на живо срещата между Цървена звезда и Войводина, имаше и такива, които дойдоха да бъдат свидетели на живота и делото на Марко Марин в Белград. И не сбъркаха, защото са наясно, че в живота всички хубави неща траят много кратко. Точно колкото кратко борави в Звезда Перица Огньенович, или колкото кратко потрая игровия бум на Александър Катай. Това са момчета, които в по-малка степен бяха привличащи за публиката на Звезда. Като някога отдавна големите легенди на клуба.
КАКВО АКО ПОДПИШЕ НОВ ДОГОВОР?
Точно е, съществуват хора в Цървена звезда, които в тишината на своите канцеларии проектират най-амбициозният възможен план. Надяват се, че след Стойкович, Павков, Савич, Борян, Йовичич, Гобелйич, и Марко Марин може да продължи договора с Цървена звезда (актуалният му важи до лятото на 2020 година). В края на краищата, когато стана ясно, че няма да продължи кариерата в Катар, за това говори на подготовката в Белек и самият архитект на играта на отбора Владан Милойевич.
"Хората от клуба ми казаха, че съм много важен за отбора. Когато всичко това мине ще седнем още веднъж да говорим за всички възможности. Ще говорим и за новия договор", заяви между останалото идеологът на играта на Звезда.
Какво Цървена звезда конкретно може и трябва да предложи на Марко Марин?
Той в момента на Маракана заработва 600 000 евро на годишно ниво, па в случай на нов договор се подразбира и повишение, ръководството на Звезда трябва да направи сериозна финансова гимнастика. Но ако парите са единственото място на разграничение между Цървена звезда и Марко Марин проблемът би бил диагностициран. Ясно е, чак и в случай да подпише нов договор, че оставането на Марко Марин в Цървена звезда е срочно. Но за да се продължи този период до декември или януари следващата година, сръбският шампион трябва да предложи на Марин - спектакъл. И в тази цел да бъдат ангажирани всички ресурси на Звезда.
Когато в събота против Войводина на Маракана имаше 20 и кусур хиляди привърженици изглеждаше, че тази обстановка може да парира футболните знания на Марко Марин. През есента, изключвайки мачовете от Шампионската лига, посещението на Маракана беше под средното, а ходовете на Марко Марин не бяха в адекватна обстановка. Неговият фокус в първите шест месеца на Маракана беше към Шампионската лига и доказването на онова което се оказа точно - че е играч за този турнир. Сега може да го държи мотивът да спечели шампионската титла, но играч, който в кариерата е усетил турския и гръцкия фанатизъм, след това и културното подкрепяне в Бундеслигата, сигурно не е имунизиран към всекидневието в сръбския футбол. И относително празните трибуни. Ще имат и привържениците на Цървена звезда сериозно влияние върху размислянето на първата звезда на отбора на Милойевич. А с това и отговорност, защото тяхното очарование от Марин след Войводина би трябвало да се огледа и в добре попълнените трибуни на Маракана в някои от следващите мачове.
Само по този начин сърбинът от Босанска Градишка може да се чувства професионално щастлив, а не отлъчен от главните футболни събития. Така че привържениците до юни биха могли и трябва да бъдат подпора на константната мотивация на Марин, да бъдат този мост, който ще го държи истински щастлив до началото на следващите квалификации.
Като възможен срок за раздяла с Марин на Маракана споменават края на август или декември... Не е трудно да се заключи, че участието в някой от европейските турнири би помогнало Марин да устои на още някое богато предложение от Далечния или Близкия Изток.
След това никой не би посмял да му каже и дума. Защото сигурно вижда как там по Китай, Катар и Арабия са се напълнили с много по-малко талантливи и качествени отколкото е той. А за него тези дестинации изглеждат като логична крачка в есента на кариерата.
Затова с нов договор с Марко Марин или без него, привържениците на Цървена звезда могат да се наслаждават в този момент. И да планират как, заедно с ръководството, срочният период да продължат до януари следващата година.
Звезда тази пролет се бори за титлата, купата и още десет месеца Марко Марин на Маракана.
Футболните любители на немската Бундеслига в Иран останали в петък без възможността да гледат по телевизията дуела между Аугсбург и Байерн. Причината е - главният съдия. Мачът е поверен на Бибияна Щайнхаус, а това никак не се харесало на управителите на иранската телевизия.
Няма тук нищо лично против Бибияна, тя никъде не е ощетила някой ирански клуб или националния отбор. Единствената нейна вина е - че е жена.
Самият факт, че жена ще бъде главен съдия на футболен мач била достатъчна причина иранската телевизия да откаже излъчването. Така че публиката ще гледа Байерн някой друг път. Когато съди мъж...
Полската сензация Кшищоф Пьонтек с два гола против Аталанта вчера продължи своя терор и в спортен план той е тема номер едно на Апенините, но нефутболните неща за кой знае кой път отнесоха победата, а в добър дял от медиите главната вест все пак е хаосът в Интер, съответно по линията - Уанда Нара - Интер - Мауро Икарди.
Кориере дело Спорт така в напълно втори план остави майсторството на Пьонтек и на цялата корица сложи снимка на Икарди обърнат с гръб и заглавието - ADIOS! Всичко това ясно предполага, че колегите от този вестник са уверени, че твърдо е приключило между Икарди и Интер, така че доскорошният капитан най-вероятно отива в Испания. Дестинацията в този момент е най-малко важна...
Уанда Нара, съпруга и агент на аржентинския голмайстор отново не издържа. Трябваше да пише по социалните мрежи въпреки че началниците на Интер (чети Бепе Марота) й препоръчаха повече да не прави това - заради нея и нейните писания Икарди изгуби и капитанската лента - което може да се изтълкува като отказ от послушност, съответно че преговорите за продължаването на сътрудничеството са пропаднали.
Уанда този път коментира писанията на испанския Марка и свързването на нейния съпруг с Реал и Атлетико...
"Тази версия за РМ е напълно неточна", написа Уанда в събота вечерта, па набързо изтри туита. "Времето ще покаже, че съм права, точно както бях права когато говорих, че има силен интерес от един италиански отбор (Ю). Третираха ме като лъжкиня, а след месец директорът на този клуб потвърди моите думи".
Нара тук имаше предвид изявлението на Фабио Паратичи, че миналото лято е осъществен контакт с Икарди, но по-късно Юве се обърнал към Кристиано Роналдо. Уанда същата вечер публикува и серия фотографии на които Мауро плаче, постига някои от най-хубавите си голове срещу Тотнъм, Милан, Барселона... Някои привърженици тълкуват този жест като сбогуване с Интер, а други като ласкателство към запалянковците.
Във всеки случай, краят на сапунката не се вижда. Мауро Икарди и днес не е в състава за мача със Сампдория, под официалното обяснение, че става дума за травма. В тази история никой не вярва.
Припомняме, привържениците вчера замеряха с камъни автомобила в който се намирала Уанда Нара с децата. Впечатлението е, че всичко отиде твърде далеч и очевидно е време за раздяла. Колкото и да му или да не му допада на някого.
Е сега, раздяла с Интер или раздяла с Уанда Нара?
Въпросът е кое би било по-умно... Или все пак всичко е ясно?
ПС
Знаете онази стари сентенция: "Когато някой ти открадне жената, най-доброто отмъщение е да му я оставиш".
Футболистите на Цървена звезда се возиха на трамвай, оцветен в клубните цветове и с емблемата, по Белград преди старта на пролетния дял на сезона и мача против Войводина в Супер лигата.
Алекса Вуканович, Милош Вулич, Бранко Йовичич и Ерик Йирка се дружиха и подписваха автографи за привържениците, сред които имаше голям брой деца.
Трасето от Господарската механа, през центъра на града, до Богословие и назад е маршрутът на специфичния трамвай в който са четиримата футболисти.
По този начин червено-белите искаха да предизвикат спомени за по-ранните времена когато точно с трамвай се ходеше на мачове.
Футболистите на Цървена звезда и Войводина играят утре от 17 ч на стадион "Райко Митич".
Каквото и да направи Арсенал в реванша против БАТЕ Борисов тази загуба в Беларус (0:1) ще остане като сериозно петно в кариерата на Унай Емери. Привържениците са бесни на испанския специалист, "топчиите" загубиха за трети път в последните четири гостувания, а Лига Европа за мнозина е по-лесният път до главната цел - Шампионската лига. Поне когато се състезавате в най-силното първенство в света и не сте в най-доброто си състояние...
Много повече от самото поражение тревожи начинът по който Арсенал игра. Съответно как не игра. Близо 80% владение на топката и само три удара в очертанията на вратата на домакинския пазител на мрежата е доказателство за безидейността в последната третина на терена, а това може да е голям проблем и главно е предизвикан от треньора.
БАТЕ много лесно се бранеше от набезите на гостуващите футболисти, лесно до такава степен, че в момчетата от Лондон се всели сериозна нервност, която накрая даде за резултат червен картон за Александър Лаказет. Който гледа знае - лакът в главата на сръбския играч Александър Филипович...
Не помогна и това че Емери по-късно вкара Обамеянг. Неговият прилично анонимен колега Алексей Бага, дали ще го признае или не, го надхитри на всички полета. И в края на краищата донесе първата, историческа победа на БАТЕ Борисов в елиминационната фаза на някои от европейските турнири...
"Когато поведоха с 1:0 дефанзивно играха много организирано и силно. Нашият шанс? Това е мачът пред нашите привърженици. Това не е резултатът, който искахме, всякак. Заслужавахме повече, но те направиха много, за да стигнат до този резултат. Следващата седмица ще бъде различно", поръча Емери.
Не е за пръв път малкият да събори по гръб големия, обаче винаги са интересни бройките, които след такива ситуации изплуват, главно, за да бутнат още малко в калта фаворизираните, често въображаеми звезди. Този път за заплатите на момчетата в жълти и червено-бели екипи... Всъщност, за заплатата на само един момък в червено-бяло, който изобщо не беше в групата за мача и който от началото на годината на терена е провел само 76 минути. Така е, Месут Йозил. Целият отбор на БАТЕ Борисов, с всички резерви, има седмични доходи от около 200 000 паунда.
Това е със 150 000 паунда по-малко от парите, които доскорошният немски национал заработва за седем дни.
Браво, БАТЕ!
Докато има такива случаи и някакви луди надежди, че не всичко е в парите, ще има и частици футбол. Такъв какъвто в своята същност би трябвало да бъде...
Борусия (Дортмунд) е първият и единствен клуб от Бундеслигата, който инсталира технология в началото на сезона, която позволява да умножава рекламното пространство без да има нужда да добави дори един допълнителен квадратен сантиметър към своите бордове около терена. Виртуалните билбордове дават възможността ТВ каналите да излъчват реклами в САЩ, които са различни от тези, които се показват в Европа - и различни в Азия в сравнение със САЩ. Привържениците в Германия не са наясно с това...
Нека се спрем философски за кратък миг. Не псевдо-футболно философски в смисъла "след мача е преди мача" и "подхождаме към мачове един по един", а наистина философски, като Платон, древният грък. Него го е озарило в древните времена, че вероятно нищо не е каквото изглежда. Това е било 400 години преди рождението на Христос, което е грубо 2300 години преди основаването на Борусия и около 2400 години преди цифровизацията да ни отведе да не знаем какво е нереално и какво е реално. Истинското значение, ако пренебрегнем любовта, която изпитваме към Борусия за минута.
Случи се на 26 август 2018 на Сигнал Идуна Парк. Никой не го забеляза и точно така беше планирано. Премина перфектно и оттогава върви във всеки един домакински мач на Борусия!
Първият кръг в Бундеслигата, хубава лятна вечер в която Борусия (Дортмунд) играе с РБ Лайпциг. Традиционният клуб спечели мача с 4:1 и отиде на върха на класирането! "Жълто-черните" още бяха на турне в САЩ в предишния месец. Посетиха Чикаго, Шарлот и Питсбърг, като играха срещу Манчестър Сити, Ливърпул и Бенфика. Бяха ентусиазирано посрещнати от футболните привърженици в Съединените щати, и сега, в първия ден от новия сезон, Борусия изрази благодарността към американските запалянковци за доброто посрещане, което получаваше където и да отиде. Клубът го направи с послание върху рекламните табла на стадиона. Честно? - казвате вие! Изобщо не го видях! И сте прави. Не можехте, нито аз. Това е защото посланието, което беше направено от случайно преобладаващ отговор, беше предназначено само за САЩ, и беше видимо само на американските ТВ канали.
Това е възможно заради виртуалните билбордове, които са разработени от технологичният доставчик на услуги Supponor. Борусия (Дортмунд) и нейният маркетинг партньор Lagardère Sports сертифицираха високотехнологичния процес в Германската Футболна Лига (ГФЛ). Борусия (Дортмунд) е първият и единствен клуб от Бундеслигата, който използва съоръжението от началото на настоящия сезон, домакински мач след домакински мач. "Обратната връзка е забележително положителна. Не само че нямаме никакви оплаквания, отговорът е положителен без изключение", заяви Карстен Крамер, който е отговорен за маркетинга в изпълнителния борд на Борусия.
Междувременно, финансовите очаквания на Борусия и Lagardère от четворния сигнал се покриха. Способен е да обслужва Европа/Африка, Северна и Южна Америка, Южна Азия (включително Китай, Индия и Корея), както и Япония и Югоизточна Азия (включително Тайланд, Малайзия и Виетнам) с различни рекламни послания по едно и също време. Трикът: виртуалните билбордове облекчават увеличаването на рекламното пространство на стадиона без нуждата да се добави дори допълнителен квадратен сантиметър към бордовете. Това позволява на Борусия да генерира допълнителни печалби в милиони, тъй като "течението ясно е към специално направена реклама, която е ориентирана към пазари в отделни страни, което са целеви групи и тяхното потребителско поведение", заяви Кристиян Коте, шеф на продажбите в Lagardère Sports. Маркетинговите експерти са способни да отговорят на това течение, използвайки виртуални табла.
Предимство номер 1: "Нашите дългогодишни партньори като Евоник и Вило, които продават продуктите си по цял свят, сега имат възможността да достигнат своите клиенти на техните местни езици", обяснява Карстен Крамер. Предимство номер 2, допълва Коте: "Способни сме да спечелим нови международни партньори, които не предлагат своите продукти в Германия, но имат спортно насочена целева група и искат да се възползват да достигнат гледащите Борусия в техните целеви държави."
В резултат, виртуалната реалност също има своя чар за традиционалистите сред привържениците за които "интернационализацията" и "монетизацията" са термини измислени във футболния ад. Това е така, защото привържениците не забелязват целия този маркетинг процес, който е допълнително оптимизиран. За разлика от много други стадиони, те също така не са изправени пред рекламни послания на китайски, руски или арабски на Сигнал Идуна Парк, които ги оставят напълно изгубени.
Случи се на 10 ноември 2018 - и отново никой не забеляза. Борусия (Дортмунд) посрещна Байерн (Мюнхен) в Бундеслигата за сблъсък във върха на класирането между двата лидера в домашната индустрия. Мачът беше излъчван в повече от 200 държави членки на ФИФА, както и в Китай, разбира се. 11 ноември е известен като "Денят на необвързаните" там, също известен като "Двойно единайсет", ден в който онлайн бизнесът изкушава хората с големи отстъпки. Сравним е с "Черния петък" в САЩ или "Кибер понеделникът", само че китайски, разбира се, което означава по-голям. Търговската платформа Алибаба сама реализира почти 31 милиарда долара на "Денят на необвързаните". Във вечерта преди 11.11, виртуалните рекламни табла на Сигнал Идуна Парк внезапно бяха под влиянието на рекламния департамент на Чибо, веригата аптеки Росман и фармацевтичният концерн Куайсър от Фленсбург, който влиза на китайския пазар със своя продукт "Двойно сърце". Нито една от тези три компании не рекламира в Германия в света на футбола, но обхватът на топ мача между Борусия и Байерн беше перфектен начин да се стигне до клиенти в Азия. Куайсър беше много доволен от продажбите на "Двойно сърце" на "Денят на необвързаните".
Друг пример за новите възможности, които предлагат виртуалните билбордове: в Германия, традиционната марка бира от Дортмунд "Бринкхофс №1" е в кръга "Шампионски партньори" на Борусия. Обаче, стратегията за продажбите на Бринкхофс е ясно регионално ориентирана, като нямате възможността да си я купите в САЩ. Вместо това можете да си купите ДАБ, която като Бринкхофс, принадлежи на групата Радебергер. В резултат, рекламата показвана на виртуалните табла използва традиционното дуо от Дортмунд: DAB & BVB! Това не е проблем за Бринкхофс, тъй като конфликт на интереси може да бъде отхвърлен.
Зад всичко това стои чудовищно сложен и технически процес, който също така е невероятно скъп. Самото развитие отне няколко години и погълна извънредна сума пари. Накрая, инструментът трябва да е способен да функционира еднакво добре под проливния дъжд, в тежък снеговалеж, под перфектно балансирани прожектори и блестяща слънчева светлина. Дори когато се употребява, технологията не е евтина, защото трябва да се запази сателитен капацитет, за да бъде в състояние да изпраща различни сигнали по тяхното пътешествие из света. Въпреки това си струва усилията. Средно високи до седемцифрени суми вече дават голямо удовлетворение в Борусия и Lagardère. Маркетологът е ключът към успеха като част от този процес. "Без глобалните търговски структури, ние няма да сме способни да продаваме билбордовете в крайна сметка", каза Карстен Крамер. "Случаят не е, изпълнителният директор на тайландска пивоварна си седи в своя офис и си мисли: ах, ще се обадя на Борусия и ще наема няколко метра бордове." Крамер също разясни, че потенциалът на тази технология е ограничен до няколко клуба в Бундеслигата, а именно, Борусия и Байерн, и след това списъкът вече започва да намалява...
Въпреки всичко изглеждащите безкрайни възможности, които цифровизацията предлага днес и ще предлага в бъдеще, директорът на Борусия все още е на мнение, че всичко има своята граница. Въпреки че той приема, че много повече рекламна площ ще бъде цифрова и, в резултат, централно и взаимосвързано управлявана в бъдеще, той изключи възможността за "повече, повече и дори повече". "Ние няма да слагаме мигащо и трептящо рекламно шоу като в Лас Вегас. Това вече няма да е Борусия (Дортмунд). Трябва да бъдем много чувствителни за постигането на точния баланс." Автор: Франк Флиге
Може да е само един от двата 1/8-финала на Шампионската лига, който не включва действащ шампион на страната си, но мачът между Тотнъм Хотспър - третият във Висшата лига и №19 в европейската класация - и Борусия (Дортмунд) - лидер в Бундеслигата и №11 на континента - ще е топ европейски сблъсък. Факти за Тотнъм Хотспър
паметното равенство 1:1 в гостуване на Барселона в 6-ия кръг позволи на отбора от Лондон да заеме второ място в Група Б и да достигне фазата на 1/8-финалите
Тотнъм никога не е печелил домакински мач в елиминационната фаза на Шампионската лига. Английският отбор има едно равенство и два пъти е губил пред своите привърженици, отбелязвайки само един гол в тези три мача.
Въпреки това "шпорите" веднъж достигнаха 1/4-финалите на турнира - след победа като гост над Милан през 2010/11.
Тотнъм нямаше загуба от немски клубове у дома преди да посрещне Борусия (Дортмунд) в Лига Европа през 2016. Дотогава имаше шест победи и едно равенство на своя земя.
"шпорите" са елиминирали немски отбор четири пъти, но са били от губещата страна в три случая. Последните им два сблъсъка завършиха с поражения.
Факти за Борусия (Дортмунд)
Борусия достигна 1/8-финалите като победител в Група А благодарение на четири победи - включително и в гостувания на Брюж и Монако - едно равенство и едно поражение.
Борусия (Дортмунд) надделя в 1/8-финалите на Шампионската лига в предишните три участия и има само едно отпадане (от Ювентус през 2014/15)
"Жълто-черните" излизаха победители в три елиминационни сблъсъка с английски клубове, а също така и три пъти са отпадали.
Факти за мача
Всичките четири досегашни срещи между Борусия (Дортмунд) и Тотнъм се случиха в последните три години.
В 1/8-финалите на Лига Европа през 2015/16, Борусия (Дортмунд) спечели домакинството с 3:0 с два гола на Марко Ройс и излезе победител с 2:1 на Уайт Харт Лейн в реванша.
Тотнъм обърна нещата в своя полза в груповата фаза на Шампионската лига през 2017/18. Сон и Кейн (два) отбелязаха головете за победата с 3:1 на Уембли, а двамата бяха точни и за 2:1 в Дортмунд.
1/8-финалът от Шампионската лига с Тотнъм ще бъде 14-ия път в който Борусия (Дортмунд) се изправя срещу английски клуб в европейски турнир. Първият път беше срещу Манчестър Юнайтед през октомври 1956. Борусия е играла с "шпорите" два пъти досега - и има смесени емоции от тези сблъсъци.
През сезон 2016/17 в 1/8-финалите на Лига Европа се изправиха вторите отбори в Бундеслигата и Висшата лига. Но докато Борусия завърши този сезон като най-добрият вицешампион в историята на немския елит, "шпорите" в това време бяха замесени в борбата за титлата и не отдадоха същото ниво на внимание към двете си срещи с "жълто-черните".
Но това по никакъв начин не омаловажава двете представяния на Дортмунд, който - по думите на Шпигел - беше "близо до перфектността" в първия мач. Пиер-Емерик Обамеянг отбеляза дългоочаквания първи гол след половин час игра, а Марко Ройс с две попадения в средата на второто полувреме подсигури победата за Борусия.
Първа победа за немски клуб на Уайт Харт Лейн
Дортмунд взе преднина от 3:0 за реванша на Уайт Харт Лейн, където направи съсредоточено защитно представяне въпреки че последната линия никога не беше играла в тази формация преди. Впечатляващ гол на Обамеянг в 24-ата минута изведе "жълто-черните" на пътя на успеха, габонският нападател постигна много важния гол на чужд терен с фалцов удар завършил точно до дясната греда. С 4:0 общ резултат преднина на почивката, сблъсъкът много или малко беше решен, въпреки че имаше още един или два отлични момента щом започна второто полувреме. Обамеянг удвои преднината в 70-ата минута, въпреки че Сон върна едно попадение, Дортмунд успя да удържи победата и да стане първият немски клуб спечелил на Уайт Харт Лейн.
Две скорошни загуби в ръцете на Тотнъм
67 343 привърженици на Уембли в първия кръг на Шампионската лига през сезон 2017/2018 видяха доминиращо първо полувреме от Дортмунд, но домакините стигнаха до ранно повеждане благодарение на гол на Сон след контраатака в четвъртата минута. Андрей Ярмоленко изравни в 11-ата минута, само за да Кейн да върне преднината на "шпорите" в 15-ата минута. Последва неправилно отменен гол на Кристиян Пулишич (45 мин), както и на Обамеянг (56), когато италианският страничен съдия сбърка с вдигането на засада, а "шпорите" стигнаха до 3:1 чрез Кейн и нанесоха първа загуба на Борусия под ръководството на Петер Бош, който имаше отличен старт на сезона в Германия.
В реванша, който се проведе в кризисния за Борусия ноември, "жълто-черните" заслужено поведоха чрез Обамеянг, който беше брилянтно намерен от Ярмоленко в 31-ата минута. Роман Бюрки направи две супер спасявания, за да задържи преднината на своя отбор, но беше безсилен да спре звездата на "шпорите" Хари Кейн в 49-ата минута. Голът даде на Тотнъм нов живот и нанесе нов удар чрез Хьон Мин Сон в 76-ата минута, за да постигне победа с 2:1.
Гордън Бенкс, един от най-добрите вратари, почина на 82 години. Легендарният вратар на английския национален отбор игра за "Гордия Албион" 73 пъти.
С националния отбор е световен шампион от първенството в Англия през 1966 година, а през 1970 влезе в историята, спасявайки удар на Пеле. Това спасяване мнозина смятат за най-доброто на всички времена.
- Абсолютно един от моите герои и на мнозина други, световен шампион с Англия, един от най-добрите вратари на всички времена и много драг човек, написа бившият английски футболист Гари Линекер.
We’re deeply saddened to hear that Gordon Banks, our #WorldCup-winning goalkeeper, has passed away.
Our thoughts are with Gordon’s friends, family and supporters at this difficult time. pic.twitter.com/nbzncYBCFA
В неделя в 18:30 на Етихад ще играят Манчестър Сити и Челси. Това не е голямо съперничество, но в днешната Висша лига всякак е един от най-силните мачове.
След две седмици играят Манчестър Юнайтед и Ливърпул, което се смята за едно от най-големите дербита не само в Англия, а и в света. Но, в неделя, четири часа и половина преди мача на Етихад ще се играе, според някои анкети, едно от най-големите английски дербита.
Тук няма да има много блясък. Не са това Съндърланд и Нюкасъл, които таят най-голямата омраза в английския футбол, а не са и Тотнъм и Арсенал, люти съперници от лондонския север. В 14 ч на Керъл Роуд играят Норич Сити и Ипсуич Таун в мач познат като Източно английското дерби, дерби старо 117 години в което привържениците на тези клубове не се понасят.
Защо? Точно затова.
Норич и Ипсуич не са от един и същи град в който привържениците на два или повече клуба са осъдени на това да се срещат помежду си, да дружат па чак и заедно да ходят на мачове. Не са и много близо както Ливърпул и Манчестър Юнайтед или Съндърланд и Нюкасъл в които близостта е неизбежна. Отдалечени са на 60 километра, а изглеждат като два отделни свята.
Просто, мразят се
"Не се виждат през годината. Не дружат, а рядко в някое семейство ще намерите привърженици на двата клуба. Това просто не се случва. В Глазгоу лесно ще ви се случи, ако сте привърженик на Селтик вкъщи от мача да ви закара таксиджия запалянко на Рейнджърс и обратното. В Лондон съществуват приятели, които са привърженици на Челси, Арсенал или Тотнъм, но тук това го няма. Те не се дружат и единствените моменти когато се срещат са на единия или другия стадион. Просто, мразят се", написа Роб Хадграфт в книгата Старата ферма.
Това е едно от имената на това дерби по примера на много по-известното Старата фирма в Глазгоу. Другото име за срещата между Норич и Ипсуич е Комбайн Класико. Асоциацията за фермите и земеделието не е случайна. Норич и Ипсуич са най-големите градове в региона на Източна Англия. Делят ги ниви, ферми и села, които се протягат в региона между двата града.
Когато не се наричат едни други идиоти, копита, селяни и останалите обидни имена от ръкава се вади тежката артилерия. Привържениците на Норич в ново време наричат противниците с болезнения прякор "убийци на проститутки", позовавайки се на случая Стив Райт, сериен убиец, който през 2006 година убил пет проститутки за което излежава доживотна присъда.
Запалянковците на Ипсуич ще отговорят с "вие имате шест пръста и шибате своите сестри", намеквайки за изолираността на Норич. Този град е сместен в средата на провинция Норфолк, обкръжен е само от села и, както твърдят поддръжниците на Ипсуич, е напълно изолиран от остатъка от цивилизацията. Смятат, че гражданите на Норич са осъдени едни на други, а в липсата на представители на противоположния пол съблазняват своите сестри, братовчедки, братя и братовчеди, за което става дума чак и в книгите за Адриан Моул. Лоши клубове, Ипсуич е малко по-успешен
Що се отнася до самия футбол, някакви огромни причини за съперничество няма, въпреки че Ипсуич несъмнено е по-големият клуб. "Трактористите" са били шампион на Англия през 1962 година, през 1978 са спечелили Купата на ФА, а през 1981 сензационно стигат до края в Купата на УЕФА.
Норич три пъти е шампион, но на втора лига, а през 1962 и 1985 е спечелил Купата на Лигата. Но, последните двадесет и повече години "канарчетата" са много по-успешни, а черния период за Ипсуич започва в първия сезон на Висшата лигата когато за малко не се случило, за тях, немислимото.
Против всякаква логика Норич Сити на Коледа 1992 година сензационно е бил водещият отбор във Висшата лига. Наслаждавали са се зелено-жълтите с Ипсуич, който се влачил в дъното, за да накрая Норич да забуксува и да завърши сезона на и така отличното трето място. През следващия сезон двата клуба са средняци, за да през 1995 да изпаднат заедно от лигата, Норич като 20-ти, а Ипсуич като последния 22 в класирането.
До днес Норич чак успя веднъж да падне и в трета лига, но и още три пъти игра във Висшата лига, най-дълго от 2011 до 2014 година. "Трактористите" не успяха да се върнат в елитния ешелон, въпреки че три пъти бяха доста близо. През 2004 и 2005 отпадаха в полуфиналите на плейофите, което им се случи и през 2015. Тази загуба е най-болезнена, защото ги изхвърли именно Норич, който накрая се пребори за влизане във Висшата лига.
Този сезон ситуацията е особено болезнена за Таун. Норич е водещ в Чемпиъншип с 57 точки, колкото има и Лийдс, а Ипсуич е убедително последен с осем точки по-малко от зоната на спасението. Първият мач през този сезон завърши 1:1 в Ипсуич, а само чудо в неделя ще спаси "трактористите", съответно Убийците на проститутки от нова загуба. Дерби не са печелили точно 10 години, а междувременно са губили с 1:4 и 1:5.
"Най-отровната атмосфера"
Тежката работа да избегне загубата в голямото дерби ще има треньорът на Ипсуич Пол Ламбърт, който направи немислимото. След като три години беше треньор на Норич пое неговият най-голям съперник. По-голямо предателство в Норфолк няма.
"Осем години бях играч на Селтик и знам усещането когато половината от един голям град те мрази, така че това не ми е някакъв твърде голям проблем. Знам какво ме очаква, но не ме интересува какво мислят техните привърженици", заяви Ламбърт.
Него може да не го интересува, но привържениците на Норич със сигурност ще го дочакат на нож. Както и неговите играчи. Както и повече от 2000 гостуващи привърженици колкото се очакват на Керъл Роуд.
"Това е най-отровната атмосфера в която някога съм съдил. Има такива мачове за които винаги се знае, че носят мощен заряд, но това е нещо специално. Играчите изтърчават от тунела сякаш отиват на ринг, а не на игрище, а шумът и атмосферата са немислими", заяви бившият английски съдия Кейт Хакет.
Христо Стоичков беше футболен гений. Артист с топката в крака, фантастичен стрелец и човек, който беше способен да разбие противниковите отбрани независимо от това какви майстори биха били на противниковата страна. От друга страна, Христо беше голям разбойник, пъргав тип, който не подбираше начините как да победи противника. Плюене, дърпане, вербално и всякакво друго провокиране, бяха неизбежен дял от неговия футболен репертоар.
Играч, но и разбойник
На днешния ден преди 25 години на Камп Ноу приятелски мач играха Барселона и Борусия (Дортмунд), а един неспортсменски ход на славния българин не само беляза тази по всичко незначителна среща, а стана част от митологията на клуба от Камп Ноу и детайл за който се говори и днес.
Христо от дясната страна проби в наказателното поле на Борусия, с топката в крака стигна до аутлинията, а тогава опита с финт да премине бранителя на немския отбор, който тръгна на шпагат. Играчът на Борусия отиде в празно пространство, а Христо, след като с дрибъла изхвърли съперника, вместо да продължи атаката, падна сякаш го уцели танк. За изненада на всички присъстващи на стадиона, вероятно и на самия Христо, съдията показа бялата точка. Театралното падане на българския разбойник беше толкова комично, че дори и каталунските коментатори се смееха. На играчите на Борусия не им беше до смях, протестираха и с право твърдяха, че Стоичков се хвърли сам и не е имало никакъв контакт. Нищо не помогна и топката на бялата точка намести легендарният Роналд Куман.
On this very day in 1994, Hristo Stoichkov wins a penalty against Dortmund with a dive that genuinely does look better every time you see it. pic.twitter.com/pbBAyziLyV
Славният холандец, иначе най-добър стрелец в историята на Шампионската лига когато говорим за бранители, вероятно се е чувствал толкова неудобно заради факта, че Барса получила наказателен удар на сметката на безобразието на Христо, че изпълни най-лошата дузпа в своята кариера. Трудно е да се твърди, че холандецът е изпуснал нарочно, но лекото подаване в средата на вратата не беше неговият стил. Вратарят на Борусия само взе топката, играта можеше да продължи, но на Христо не му беше все едно. Барса поведе с хубав гол на Естебаранс, а тогава на сцената отново стъпи пъргавата барселонова осмица. Колкото ходът, който е повод за този текст е срамен, толкова вторият гол за Барселона беше доказателство за футболната гениалност на Христо. Фантастично поемане и отлично прехвърляне над немощния вратар на Дортмунд. Барса до края на мача получи още една дузпа, този път заслужено, а нея в гол за крайното 3:0 претвори точно Христо.
Барселона през този сезон имаше най-добрият отбор в света. Ромарио, Куман, Лаудруп, Стоичков, цялото ядро от най-добрите испански играчи на тази епоха, а на пейката може би и най-големият визионер в историята на футбола - Йохан Кройф. Мачът против Дортмунд беше подготовка за нападение на титлата в Шампионската лига. Каталунците се прошетаха в групата, в полуфинала унизиха Порто, а във финала бяха абсолютни фаворити срещу отслабения заради контузии Милан. В триумфа на отбора на Капело вярваха само играчите на Милан. Кройф и неговите играчи преди мача пращяха от арогантност, която в някои моменти преминаваше границите на добрия вкус и се превръщаше в безвкусно подценяване на италианците. Крайният епилог на финалния мач в Атина беше 4:0 за Милан. Деян Савичевич изигра един от най-добрите мачове в историята на Шампионската лига, Масаро и Десаи го следваха по петите, а Бобан и остатъкът разбиха Стоичков и компания.
Що се отнася до Христо, той през лятото отведе България до най-големия резултат в нейната история - до полуфинала на СП в САЩ 1994.
Участието на Мондиала в САЩ беше лебедовата песен на едно голямо поколение, което обещаваше много, но освен чудесните резултати през 1994 почти нищо не направи. От тогава та до днес, България се класира само още на СП във Франция през 1998 и на ЕП 2004 в Португалия, но в двата турнира не премина групата.
Суетата на Христо Стоичков и мафията унищожиха българския футбол
Причините за разпадането на българския футбол в последните 20 години са множество. В първи ред са суетата и голямото его на великия играч, но и още по-големият хулиган, Христо Стоичков. Стоичков смяташе, че му принадлежи титлата абсолютен владетел на българския футбол. Смяташе, че той е играч, треньор, селекционер и президент на съюза и всяко решение, което се отнася до националния отбор трябва да бъде представено първо на него, той да го благослови.
Емил Костадинов и другите играчи не гледаха благосклонно на такава приватизация от национален тип. Стоичков настояваше на това в националния отбор да бъдат викани играчи, които са му близки и играчи, които са с договори с мениджъри с които той беше приятел, а неговата дума се слушаше. Селекцията която в САЩ дишаше като едно много бързо се превърна в отбор, който се управлява от кланови разделения, а това беше класически път за крайния крах.
От друга страна, точно в това време в България във футбола през парадния вход влезе мафията. Само за десет години, в периода от 2003 до 2013, в мафиотски сблъсъци са убити чак 15 собственици на клубове. Българският футбол стана заложник на организираната престъпност, а УикиЛийкс през 2010 публикува, че с разпадането на комунизма футболната сцена в България е станала символ за, както казват, "корупция, залагания, уреждане на мачове, пране на пари и укриване на данъци".
Майстор, но и дявол, който откачаше на сръбския турбо фолк
Христо на Камп Ноу беше един от най-добрите играчи на своето време, а след Барселона игра в Парма па се върна на Камп Ноу, а тогава отиде в софийския ЦСКА. Още е играл за саудитския Ал Насър и японския Кашива, а кариерата завърши, играейки в американския клуб Чикаго Файър.
И в Америка Христо нямаше мира и непрекъснато предизвикваше спорове и получаваше наказания. Веднъж удари момче, което дошло на тренировка в екипа на омразния му враг Реал, а след масово сбиване в един мач на американски университети счупи крака на играч, заради което получи наказание и парична глоба от 2000 долара.
Христо беше и голям любител на турбо фолка, а най-много обичаше Мирослав Илич и Лепа Брена. Легендарен е коментарът на Стоичков за Горан Вучевич, с който за кратко дели съблекалнята на Камп Ноу:
"Горан винаги ми е бил симпатичен. Набавяше ми касети на Лепа Брена."
Текстът е на хърватския портал Индекс за 53-ия рожден ден на Христо Стоичков - единственият български футболист носител на Златната топка, голмайстор на Световното първенство през 1994 с 6 гола, носител на трофея от Шампионската лига.
Известният футболен специалист Вахид Халилходжич призна, че смъртта на Емилияно Сала дълбоко го е потресла.
Вахид е треньор на френския Нант, беше последният наставник с който работи нещастният аржентински футболист.
Известният тактик призна, че и историите от военните времена не са го погодили като смъртта на Сала.
"Нищо не може да се сравни с това, абсолютно нищо. Обожавах това момче и невероятно ми е тежко, че един толкова чудесен живот трябваше да завърши по такъв начин. Точно заради него трябва да водя тези момчета напред", заяви Ваха за Ютарни лист.
Победите са лек за депресията, която предизвика твърде ранната гибел на Сала.
"Трябва да вървим напред и заради себе си и заради него, въпреки че споменът за него, а и тази необяснима тъпа болка ще властва вечно. Когато сравня това с войната, па и онези невероятни сцени от Ангола, това е събитие което под някаква форма ме беляза и ще ме преследва до края на живота", допълни Халилходжич.
Футболният свят жали загиналия футболист на Кардиф Емилияно Сала. Полицията съобщи, че е идентифицирала неговото тяло намерено в останките на дъното на Ламанша, повече от седмица след като самолетът изчезна при излитането от Нант към Кардиф.
No words to describe how sad this is. 😪 Thoughts and prayers go out to his family and also to the family of the pilot. ❤🙏🏼 #RIPsalapic.twitter.com/Uirj6etfZk
Веднага са известени семействата на футболиста и 59-годишния пилот Дейвид Айботсън, чието тяло още не е открито.
- На семейството на нашия Емилияно изразяваме най-дълбоки съболезнования. Той и Дейвид вечно ще бъдат в нашите мисли - стои в съобщението на Кардиф.
При обявяването на информацията, че е идентифицирано тялото на аржентинския футболист, пристигнаха редица съобщения в социалните мрежи. Футболистът на Арсенал Месут Йозил беше сред първите, които реагираха, а това направиха и Бенжамин Менди и Килиян Мбапе.
- Няма думи, които да опишат колко е тъжно всичко това. Всички наши мисли са със семействата на футболиста и пилота - поръча Йозил.
- Голяма прегръдка за семейството и приятелите - написа Марадона заедно с това как всички са таили някаква надежда, че няма да се случи това което, за съжаление, стана.
Серхио Агуеро, нападател на Манчестър Сити, също изрази съболезнования към семейството на Емилияно Сала.
- Неописуемо тъжен. Почивай в мир, Емилияно. Съболезнования към семейството и приятелите.
Enorme tristeza 😢 QEDP Emiliano. Mis condolencias a familiares y amigos #PrayForSala 🙏🏾//Terribly sad 😢 Rest in peace, Emiliano. My condolences to his friends and family #PrayForSala 🙏🏽 pic.twitter.com/n9aV5CGcI1
Един от основателите на Купата на европейските шампиони и традиционната награда на Л`Екип Златната топка, чийто редактор е бил, Жак Феран, почина днес на 99 години.
Тази информация за Франс прес (АФП) потвърди журналистът на Л`Екип Жерар Ерно.
- Феран от 1948 година беше член на екипа, който през 1955 година основа Купата на европейските шампиони, а сега Шампионската лига - каза Ерно.
Той допълни, че през 1956 Феран е основал признанието Златната топка, което е връчвано на най-добрия футболист в Европа (до 1995 само на европейци - б.р.).
Феран има четири деца, които за разлика от баща си са известни френски режисьори и медийни личности.
Бягане през царевицата, "возене в багажника", заплахи с огнестрелно оръжие, обиди, релефни терени - са само някои от асоциациите за мачове от по-ниските групи и условията в които те се провеждат. Футболният арбитър Вукашин Цветкович разкри за РТС дали митовете във връзка с нискоразредния футбол са точни, как се чувства когато дели правдата на "горещи" гостувания и какво всеки съдия в който и да е ранг трябва да има.
Работата на спортния съдия носи голям натиск, риск, напрежение и, при дадените обстоятелства, най-лесните решения стават онези най-трудните. Когато се стигне до грешките на арбитрите със световна репутация, главно всичко завършва с освирквания, осмиване и критикуване в медиите. Обаче, не е такъв случаят с техните колеги, които съдят в по-ниските рангове на футболните и баскетболните турнири в Сърбия и региона.
Футболният съдия от петия ранг на първенството Вукашин Цветкович откри кои са предимствата и недостатъците на професията, както и дали популярното бягане през царевицата или "возене в багажник" е само мит или сурова реалност.
"От тези условно казано "луди" ситуации по нашите пространства съм бил участник само в една, когато, да бъде иронията по-голяма, на приятелски мач бях непрестанно и неуморно обиждан и под заплахи през всичките 90 минути, независимо от своите решения и случващото се на терена. Що се отнася до ситуации, които са преживели мои колеги, малко е неблагодарно да говоря от тяхно име. Чувал съм всичко да се е случвало, но главно в някакъв по-ранен период. Известно е, че съдии през 90-те и 2000-те са заплашвани в съблекалнята с огнестрелно оръжие, а и те е трябвало да носят оръжие, за да се защитят. Все пак, всичко това е зад нас, днес всичко е на много по-високо ниво. Популярното бягане през царевицата и "возенето в багажника" сега са само мит. Случва се да се стигне до бой и играч или някой друг да удари съдия, но в тези ситуации отлично реагират съотборниците и треньорските щабове и ситуацията бързо се смирява"
Спортните събития в по-ниските рангове представляват големи предизвикателства, но с това и задоволство когато работата с раздаването на правдата се направи по правилен начин.
"Изключителна чест е когато се облече униформата, т.е. екипа, излезе се на терена и заработи уважението на всички присъстващи на това събитие. Особено в Сърбия, която е много специфична, но и която е създала множество чудесни съдии в историята, и която днес представя Милорад Мажич, един от най-добрите, ако не и най-добрият футболен съдия на света".
Цветкович допълва, че грешките на отделни съдии повлияват върху статуса на всички останали.
"Все пак, не трябва да се бяга и от другата страна на професията, онези "мрачни моменти" разбира се присъстват и заради това професията ни търпи. Нашата работа умее да се подценява, омаловажава, а в пример на това вървят някои много лоши съдийски решения, което повлиява върху това цялата професия да се генерализира и окалва."
Марадона вкара гол с ръка. Меси също така, Анри пък асистира с ръка. Голът на Лампард против Германия не е признат, Шимунич получи три жълти картона, Митрович мистериозно направи нарушение в атака, докато го държаха двама футболисти...
Споменатите ситуации на най-големите футболни сцени показват съдийски грешки, които никой не е приел спокойно. На никого не е ясно как е възможно някой, който е обучаван за тази професия, който има богат опит в нея, няколко помощници, па чак и в днешно време и асистенция на видео технологията, не е в състояние да вземе правилно решение, решение в което е сигурен и привърженикът на най-отдалечената трибуна на стадиона, или онзи пред малкия екран без повторение.
Съдийството връзва за себе си много етикетиране, често се мисли че още е 20 век и как след всеки мач съдиите ядат бой. Днес това е ценена и достойна работа, не твърде трудна, защото ако някой реши да се занимава с тази професия, в повечето случаи е започнал да го прави от любов. Да не се разбере погрешно, има много за вършене, да се тренира, учи и всичко което върви с това, преминават се разнообразни ситуации, но ако обичаш нещо, то не може да те уморява."
Съдията често трябва да се придържа и към моралния кодекс, както и към "неписаните правила на тази игра".
"Едно много важно нещо, особено при съдия от по-нисък ранг, което трябва да съществува е т.нар. "решение на здравия разум" или "шмекерско" решение, както обичат да го наричат по-старите съдии, когато трябва да знаете, че съществуват и неписани правила или ситуации когато не се спазва дословно правилото от учебника."
"Гледането на мач по телевизията, или четенето на правилника могат да означават едно нещо, а да бъдеш на терена в живия момент и да съдиш, напълно друго."
Съдия Цветкович даде интересен пример как да се "купи" симпатията на публиката и доверието на играчите.
"Случва се, например, играчите да се движат в т.нар. "стена". Правилото налага да получи предупреждение, без оглед кой се е поместил, онзи футболист, който е най-близо до съдията, съответно най-далеч от мястото на което е прекъсната играта. Все пак, когато този играч вече има жълт картон, настъпва онова правило на "здравия разум", па жълт картон получава негов съотборник. Същото е и с мачове в които единият отбор има убедителна и недостижима преднина, в тези ситуации критериите не са като в началото на мача. От дребните, до големите неща се показва зрялост и съзнателност, с което се печели доверието на играчите, но и сигурност и симпатиите на всички присъстващи на събитието", заключи Цветкович.
Мюнхенската надвечер е обвита в оловна мъгла. Десният бряг на заледената Изар, 6 февруари 1958, малко след 17 часа...
Журналистът на Дейли Мейл Питър Хауърд някак се докопал до телефон и се обадил в редакцията от болничния креват:
"Ало, тук е Пит, дали се чуваме? Пиши бързо, обаждам се от болница в Мюнхен." Стенографът внимателно записвал думите на Хауърд: "Два пъти опитвахме да полетим, а тогава механиците загасиха моторите и детайлно прегледаха всички инструменти. Най-накрая, получихме разрешение и за трети опит. Седнахме си по местата и усетихме как самолетът се пързаля по заледената писта. Не можа навреме да се отлепи от земята и се ударихме в една къща. Самолетът се разполови на две части"... Пит за малко спира, поема дълбоко дъх и продължава: "Разля се гориво. Много пламъци, много трупове"... Отново мълчание. Стенографът го предаде търпението: "Ало, Пит, дали още си тук? Диктувай нататък"...
"Моля ви, само кажете на моята жена, че съм жив", било последното което Хауърд събрал сили да изговори преди да потъне в сън. Неговите колеги Тед Елиярд и Франк Тейлър не са се обадили на своите редакции. Били са много по-тежко пострадали. Всички останали журналисти, осмина, вече са били мъртви. И не само те. От 44 пътници двадесетима са изгубили живота си. А това е бил самолетът на Манчестър Юнайтед! Компания БЕА, самолет "Елизабетен", най-доброто което британското въздухоплаване е имало в този момент. Известният Мат Бъзби, създателят на великана от Олд Трафорд, водеше своя клас на екскурзия в Белград - за мач против Цървена звезда. Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Били Уилън никога не се върнаха вкъщи.
Последната екскурзия - филм на ужасите. Трясъкът е бил ужасяващ. И сякаш всичко завършило за секунда. Край. Ще бъде прав Бил Шенкли, само животът и смъртта са по-силни от футбола. Останал е в тази мрачна нощ в периферията на Мюнхен само ядосаният, зловещо ядосаният рев на мощните букове от Алпите смесен със стона на разни сирени някъде в далечината...
Мат Бъзби поема Манчестър Юнайтед в средата на 1945, докато топовете на изток още не са напълно утихнали. Олд Трафорд е бил порутен от бомбардировките на Луфтвафе на Гьоринг. Трябвало е да започне от нулата. Бъзби е играл за Манчестър Сити и Ливърпул, очаквало се да започне треньорска кариера в един от тези два клуба - предложение от червените вече е имал в джоба - но всичко е променило едно писмо от познатия манчестърски администратор и скаут Луис Рока, който заедно с легендарния клубен секретар Уолтър Крикмър още като играч искал да го доведе през 1930. Бъзби още не е свалил униформата, писмото е било кратко, ред или два, и го заварило на летището в Есекс. Последното изречение било в духа на всичко онова което се случило на света тези години:
"Не позволявай да паднеш в ръцете на неприятеля".
И Мат Бъзби решил. Имал само едно условие - директорите и собственикът Джеймс Гибсън да не му се месят в работата, да може да състави отбор по собствено желание.
Бъзби главно работил без пари. Искал да направи млад състав, който след няколко години да владее Англия, довеждал играчи на 15 и 16 години. Платил само за централния нападател, онзи истински островен разбивач Томи Тейлър от Барнзли и за вратаря Хари Грег от Донкастър. Има я тази известна история около трансфера на Тейлър... Сключен е договор цената да бъде 30 000 паунда, но Бъзби не искал неговият нов играч да носи тежестта на толкова висока и закръглена цифра (става въпрос за световен рекорд в този момент), па отворил своя портфейл и на госпожата, която сервирала чай и уиски по време на преговорите на Оукуел дал един паунд.
"Ето, сега не струваш 30 000, а 29 999. Честито, стана футболист на Манчестър Юнайтед! Трябва веднага да знаеш, че това е голяма чест."
Мат Бъзби започнал да възпитава своите момчета от момента в който подпишели за него. Така създавал култ към големия клуб. Бил Фоулкс, известен централен защитник и дългогодишен капитан довел от Ланкашър когато бил на 17 години - 19 сезона, 688 мача за Юнайтед. Най-славният от всички Боби Чарлтън дошъл от севера, от малкия Ашингтън, от ученическата скамейка - едва на 15 - а най-добрият от всички, Дънкан Едуардс, "Дънкан от Дъдли" - окръг Западен Мидланд, ще дойде по препоръката на Джо Мърсър, известен шотландски треньор и по-късно селекционер на националния отбор, известен като Чичо Джо. Това дете чудо, ненадминат ляв полузащитник с шестица на гърба, мъжки национал на 17, Бъзби отнел под носа на Уулвърхемптън и Астън Вила. И отново не е вложил и пени. Само му обяснил, че ще играе за Манчестър Юнайтед. Години! И че един ден в съблекалнята, на неговото място, ще го чака капитанската лента. Резервният бек Джеф Бент и титулярът Еди Колман са дошли от предградията, от Салфорд, Дейвид Пег от Хайфийлд, Кенет Морганс е бил уелсец от Суонси, Сканлон и Вайълет са родени в сърцето на града... Знаел е Бъзби, че за шампионски отбор трябва и някаква капка вряла ирландска кръв и от Белфаст взел Джаки Бланчфлауър, по-младият брат на Дани Бланчфлауър, известен ас от Тотнъм, и веселия дъблинец Лиъм Уилън.
Отборът окончателно е завършен в средата на петдесетте. Наричали са ги Бебетата на Бъзби...
Първият мач от 1/4-финалите на Купата на шампионите Манчестър и Цървена звезда изиграват на 14 януари 1958. Съдил е Лекен от Франция. Юнайтед: Грег, Фоулкс, Бърн, Колман, Джоунс, Едуардс, Морганс, Чарлтън, Тейлър, Вайълет и Уилън.Звезда:Беара, Томич, Зекович, Митич, Спайич, Попович, Борозан, Шекуларац, Топлак, Тасич, Костич. На пейката е бил Миша Павич.
Ден преди мача бардът на югославската журналистика Мирослав Радойичич на страниците на Политика опитва да опише съперника на Звезда за обществеността: "Най-голямата сила на Манчестър Юнайтед е неговият Мат Бъзби, човек който е създал отбор шампион. Една от най-вкоренените аксиоми на Острова е, че отбор, който печели не трябва да се променя. Той смята това за предразсъдък. Бъзби е наложил стратегията, че отбор пред когото има 60 мача на сезон трябва да има 18 играча, че те трябва да са подготвени да играят на повече позиции, така че фактически винаги може да направите два състава"...
Червено-белите на Олд Трафорд пристигат направо от Казабланка, от дълго африканско турне. Посрещнала ги е гъста островна мъгла, такава че Беара и Грег не са могли да се видят един друг. Цървена звезда повела в 35-ата минута. Лазар Тасич прехвърлил Хари Грег от двадесетина метра след атака на Борозан и няколко чудесни дрибъла на Райко Митич. Домакинът коронясал по-добрата игра едва в 65-ата минута - всичко тръгнало от Едуардс, топка за Сканлон, центриране към Боби Чарлтън и това е 1:1. Отбраната на Звезда се огънала още веднъж в 81-ата минута. Вкарал е Еди Колман. В своя репортаж въодушевеният Радойичич описва един от многобройните шансове за Манчестър както само той умее: "Благородният лорд цели чудесно, но съдбата беше много милосърдна към младите птичета".
Беара е бранил чудесно тази нощ. Напълно е оправдал своя прякор Големия Владимир. В Дейли Мейл на следващия ден осъмнал текст под заглавие "Беара, кралят на вратарите", а Таймс писал как само Владимир Беара е опазил надеждата на Звезда преди мача в Белград. Получил е оценка 9 което за вратарите по онова време е била истинска рядкост.
До тръгването за реванша на 4 февруари Юнайтед е изиграл два мача в първенството. У дома са победили Болтън със 7:2, а в голямото дерби на Хайбъри паднал Арсенал - 5:4. Мат Бъзби не се е отнесъл. Знаел е какво го чака в югославската столица...
"За нас никак не би било добре да играем на сняг и лед. Цървена звезда в първия мач не игра добре, но вярвайте, това е много добър отбор, особено опасен у дома."
Англичаните пристигнали в Белград във вторник. Мачът е бил в сряда. И е имало и сняг и лед. Стадион ЮНА - Маракана още не е била построена, а малкият стадион на червено-белите не е могъл да приеме всички желаещи - началото на мача е било в 14:45, портите отворени още от обяд. Час време преди началото вече е имало 50 000 човека на трибуните...
Цървена звезда започна катастрофално мача. Футболистите на югославския колос са понесени от обстановката, искали да си играят с англичаните. Във втората минута бърка капитанът Митич. Излишен и неуспешен дрибъл в опасна зона. Вайълет наказва - 0:1! А тогава два пъти Чарлтън в 30 и 31-ата минута. Червено-белите не знаят какво им се случва. Миришело на катастрофа.
Във вторите 45 минути, все пак, Звезда се консолидира и се настройва към условията. За по-малко от 15 минути е 3:3. Два пъти Костич и Тасич от дузпа. Остава достатъчно време, повече от половин час. На домакина му е нужен още един гол за трети мач - тогава не е важало правилото за гол на чужд терен - който ще се играе в Италия. Но е останало 3:3. Пропуски правят Шекуларац и Тасич. И така англичаните се измъкват с жива глава на ЮНА. Белградската публика с петминутни аплодисменти изпраща двата отбора от терена. Футболистите от Манчестър застават край тъчлинията и също с пляскане поздравяват напускането на игрището на домакинските играчи.
А след мача е останала нощ за помнене...
"Ние направихме невероятно приятелство с тях! Всички бяха приятни и възпитани, истински английски джентълмени. И до днес вкъщи нямам нито една своя фотография, но тяхната пазя в рамка", с тъга разказа веднъж Шеки.
Започнало е с обща вечеря, която Цървена звезда е организирала в Мажестик. Има едно меню в музея на Звезда, вероятно най-ценното в целия свят... Тази вечер, 6 февруари, вратарят на Юнайтед Хари Грег е взел менюто (крем супа, телешко рагу, пълнена пуйка, мешана салата, омлет изненада...) и минал от маса до маса събирайки подписите на всички играчи. Има и фотографии от тази вечер, казват че са още тук, поред Ален Делон, Елизабет Тейлър, Кърлежа и останалите знаменити гости.
Живи свидетели на това събитие са говорили, че англичаните не са сваляли усмивката от лицата си и са били много весели. Пяла се е "Когато светците маршируват", а тогава капитанът Роджър Бърн е повел "We'll meet again, don't know where, don't know when, but we know we'll meet again some sunny day..." на Вера Лин, войнишката любима. Бърн вече е бил на градус, вдигнал е чашата...
"Защо не вкарахте и тоя четвърти, па да се срещнем отново"... Бъзби само дискретно се усмихвал, гледайки под око своя капитан. Аплодисментите са били неизбежни след такъв коментар, а тогава и кратка реч на мениджъра на Юнайтед:
"Това пътуване за нас е пълно с изненади. Те започнаха когато кацнахме във вашата страна. Не очаквахме, че и тук ще заварим мъгла, като при нас, а на другия ден слънце. Отидохме да видим терена, очаквахме сняг и лед, а там сняг, лед и кал. Когато поведохме 3:0 помислих "Мат, най-накрая ще гледаш второто полувреме на един мач спокойно, пушейки лула и наслаждавайки се". И наистина запалих лула. При втория гол на Звезда вече престанах да пуша и започнах да треперя".
Президентът на Цървена звезда Душан Благойевич на кратко прекъсна Бъзби, преразказвайки въздишката на 50 000 човека на стадиона след един пропуск в края на мача...
"Ох, господин президент, вие не сте разбрали добре тази въздишка! Това беше моята въздишка на облекчение когато Шекуларац пропусна".
Благойевич след това станал от своето място, приближил Мат Бъзби и му дал подарък...
"Бъдете сигурни, господин президент, че тази ваза, която ни дадохте ще заеме почетно място между нашите трофеи."
Някъде около полунощ дошло време за раздяла. И разбира се на никого не му е било до това. Роджър Бърн извикал треньора настрани, да помоли за още някой час. Всички останали с нетърпение очаквали изхода на този разговор. Накрая, тръгнал и самият Бъзби. Къде другаде освен на Скадарлия?!
А там, в тази известна белградска бохемска долина, пяла Дивна Костич, първата дама на Скадарлия и единствената истинска наследница на кралицата Софка. Щерка на "вършачката Кощана", руската циганка Мария Керчова и югославския гросмайстор в шаха Борислав Костич. Знаете когато Бора е играл антологичната партия на Екватора, на двете хемисфери? Той седял в северното, а противникът в южното полукълбо. Опасен шмекер и една друга, дълга история...
Дивна не е искала нито в Мажестик, нито в която и да е друга кръчма, дори и в Бели двор...
"Моето работно място е в Скадарлия, който иска да ме слуша нека дойде." Това е важало, казват, и за самия Тито, па и той трябвало да ходи при Дивна на крака: "Ето, като ти не си искала при нас, ние дойдохме при теб", казал Броз когато заедно с Йованка веднъж дошъл в Скадарлия.
Футболистите на Манчестър Юнайтед и Цървена звезда провели незабравима вечер в скадарлийските кръчми. Когато е "отсвирен край" в Мадера се присъединили и журналисти. Миро Радойичич седял на масата с господин Крикмър. На тази маса се изпило доста бяло вино...
"Не си спомням как, случи се в прилично късните часове, но мистър Крикмър ми предложи, като техен гост, да ги изпратя до Англия, с техния самолет разбира се. Бях кореспондент от Острова и не исках отново да летя там, и то за кратко. Но човекът е човек, винаги има някакви малки желания. В това време от своя вестник получих гарсониера, за пръв път в живота си имах апартамент, в него диван и два фотьойла, които също ми купи моят работодател. Исках всичко да украся с килим, а това по онова време в Белград го нямаше. Приех предложението, знаейки че вкъщи ще се върна с килим. Разделихме се в най-ситните часове. Прибрах се вкъщи, подготвих се за път и за кратко заспах, почти седнал. Пробуждайки се навреме разбрах, че би трябвало да облека някое по-дебело сако, Англия е това. Стигнах навреме на летището, но напразно, в сакото с което бях на Скадарлия ми е останал паспортът. Отидох у дома, па бързах обратно към летището. Самолетът междувременно излетя. Усмихнах се в себе си и отидох вкъщи да се наспя, утешавайки се, философски, че в живота всяко зло има своето добро", писал е Миро по-късно.
На прощаване, Франк Суифт, някогашен вратар на Юнайтед, а тогава журналист на Нюз ъф дъ Уърлд му казал при първа възможност да "скокне до Манчестър на уиски и история за вратарите."
Тази нощ в Скадарлия доктор Аца Обрадович, един от родоначалниците на европейската Звезда, също така е разговарял с господин Крикмър. С много жар му обяснявал, че Цървена звезда скоро ще направи нов стадион, един от най-големите в Европа, и би било чудесно Юнайтед да дойде на откриването. Уолтър Крикмър обещал, че така и ще бъде.
"Спомням си, нашите гости бяха одушевени. Връщайки се в хотела, някъде около три сутринта Мат Бъзби одушевено ми каза, че това е била една от най-хубавите вечери в неговия живот", разказва Доктор О за живота.
Някъде преди утрото, добре загретият Бърн се обърнал към Цокич. Йован Цокич, за разлика от първия мач, бил титуляр вместо Топлак...
"Дойде и чрез преводача помоли да го извиня за едно грубо нарушение. Усмихнах се и го прегърнах, а той още в неверие, че му прощавам, продължи да се оправдава."
Драгослав Шекуларац се сприятелил с Томи Тейлър още по време на мача...
"Изпратих го това утро до хотелската стая и той ме покани на гости. Но аз му предложих нещо друго. След Световното първенство в Швеция да дойде при мен, заедно да отидем на море, а след това в Англия. Съгласи се."
Земунското летище, 6 февруари, 11:15 ч. Половината компания от Скадарлия още е спала когато контрольорът на полета е дал официално известие: "Специалният самолет на компания БЕА, "Елизабетен", полетя успешно. Полетът е бил съвсем нормален над въздушното пространство на белградската област." Три часа по-късно от Германия стига отговор: "Самолет "Елизабетен" е кацнал на мюнхенското летище в 14:17. Не е излетял."
Черногорският журналист и дипломат Бато Томашевич е бил в този самолет. В своята книга Орлов крш детайлно е описал трагедията, която ще последва:
"Полетът до Мюнхен на връщане протече спокойно, без обичайните потрепвания и пропадания. Седях край прозореца и за пръв път гледах покритите със сняг, остри върхове на Алпите. Кацането на нашата летяща крепост на летището протече без трудности. Самолетът леко докосна пистата, дълго засипваше с разквасения сняг прозорците и спря. Една от стюардесите ни извести, че сега самолетът ще зареди гориво, а ние през това време можем в сградата на летището да се освежим за сметка на компанията. Десетина минути по-късно през колоните отново се чу стюардесата, канейки пътниците обратно в самолета. Всички седнахме на своите места. Погледнах през прозореца. Падаше крупен сняг навсякъде наоколо. Последваха два опита да излетим, но без успех. Два пъти се връщахме в сградата. Преди третото политане шумът на мотора, който винаги нагло расте, с увеличаването на бързината, изведнъж намаля сякаш машините изненадващо изгубиха сила. Тогава звукът на мотора са промени и започнахме да се рушим. Това рушене, после разбрах, е траело петдесет и три секунди. На мен ми изглеждаше като целия живот от рождението до смъртта. Самолетът падна върху покрива на къща, експлодира. Мен експлозията ме изхвърли заедно със седалката на 130 метра разстояние. Когато ударих в земята по мен вече нямаше нито обувки, нито дрехи. Целият бях в кръв, но жив, с ранен гръбнак, счупено коляно, порязан по лицето и тялото. Хладен февруарски сумрак, стонове на преживелите, неподвижни тела на допреди малко весели хора - призрачна гледка. Кръв ме заслепяваше и задушаваше, не можех да се поместя. Пред мене лежеше потрошеното тяло на стюарда Томи. Разпознах го по униформата. "Не платих уискито", укорих се. Поред претичваха футболисти. Паникьосано викаха Мат Бъзби. После пристигна някакъв камион в който ни бутаха, и мъртвите и ранените заедно. Поред мене бяха Боби Чарлтън, Рей Ууд, Хари Грег и Денис Вайълет. Разпитваха за колегите, особено за Бъзби. "Никога повече в своя живот няма да вляза в самолет, дори да ми коства футболната кариера", говореше иначе мълчаливият Боби Чарлтън"...
Гледката на мюнхенското летище е била страшна. Колкото сняг, толкова и кръв. Безжизнени тела едно върху друго. Тейлър, Уилън, Пег... Джоунс е бил с отворени очи, но не е давал знаци на живот, лежал е върху Джаки Бланчфлауър. Може би и го е защитил със своето тяло, па този се измъкна... Мат Бъзби остана в останките, бил е на себе си. Оплаквал се от болки в гърдите. Хари Грег израснал в герой. Той тази вечер от ада на "Елизабетен" измъкнал няколко човека, между тях Чарлтън, Вайълет, югославската гражданка Вера Лукич, съпруга на дипломат в Лондон и нейното бебе.
"Върнете се назад, гадове", викал обезумелият Грег докато ходел по остатъците от самолета, търсейки другарите. "Тук има дете което е живо".
Седмина футболисти на Манчестър не са преживели катастрофата. Капитанът Бърн е тръгнал за Белград не знаейки че очаква дете със съпругата Джой. След два дни е трябвало да празнува 29-и рожден ден. Джой в края на годината е родила момче. Джеф Бент (25) бил "алергичен" към пътуване със самолет, Бъзби го наговорил да тръгне. Томи Тейлър (26) планирал сватба със своята девойка. За последен път й се обадил от Белград: "Любов, подготви хладна бира, идвам си". Винаги радостният Лиъм Уилън е бил много вярващ. По-късно са говорили, че пътувайки към "вечната къща" говорил как е готов и изобщо не се притеснява. На погребението в Дъблин се събрали 20 000 души. Марк Джоунс (24) вкъщи оставил млада жена и едва родена дъщеричка. Неговият черен лабрадор Рик загинал няколко месеца по-късно. Колман и Пег още били невинни момчета, едва на по двайсет години...
Златото на Манчестър на Бъзби Дънкан Едуардс издържал първия удар. Той между второто и третото излитане изпратил телеграма на своята девойка Моли: "Всички полети са отменени. Идвам си утре". Тези железни бели дробове, готови да издържат и по три мача на ден, издържали 15 дни в мюнхенската болница. Какъв боец е бил! На 21 национал на Англия със завиден стаж и 151 мача в екипа на Юнайтед?! Моли пристигнала в Мюнхен след два дни, държала го е за ръка, а той я помолил да пита доктора какви са шансовете в събота да заиграе срещу Уест Бромич Албион.
Дънкан от Дъдли само смъртта е могла да постави на колене. Умрял е в петък 21 февруари. Моли на раздяла в сълзи го тешила: "Не се притеснявай драги, мирно спи, всички ваши мачове са отменени".
Мат Бъзби лежал в следващите три месеца в съседната стая. Не са смели да му кажат, че е останал без своя най-ценен бисер.
Целият футболен свят, както и Белград, били в незапомнен траур във вечерта на този 6 февруари 1958 година...
"Мен някъде в късен следобеден час, след бурната скадарлийска нощ, ме пробуди телефонът", припомня си в своите писания Мирослав Радойичич. "От другата страна на жицата беше моят редактор Данило Пурич. И сега сякаш слушам неговия развълнуван глас: "Миро, ела спешно да напишеш In Memoriam! В Мюнхен е паднал самолетът на Манчестър Юнайтед! Има много загинали, това е всичко което знаем засега." Докато се радвах, че заради забравения паспорт съм останал жив, плачех. Защо да се срамувам заради това?! Всички те малки пилета по години, а вече асове... Загинал и господин Крикмър със своята житейска спътница. Много мои колеги, сред тях и един от най-големите вратари Франк Суифт. Пишех текст за хора с които предходната нощ, всъщност това утро, още бях в Скадарлия и гуляех. Пишейки, на моменти и плачех. А колко пъти само съм размислял какъв е този наш живот журналистически като трябва да пишете и като не ви се пише, а искате да се предадете на своята тъга, както тогава се предаде този град - чак толкова, че изглеждаше, че чудесните английски футболисти повече ги ожали Белград отколкото Манчестър".
Както обичайно е било някога вестите най-бързо са стигали в Мадера и оттук са се разпространявали нататък. Райко Митич и Аца Обрадович донесли първите конкретни информации. За тази нощ е писал и Боби Янкович в книгата "Какво казва Мадера".
"Страшно, страшно! Има много мъртви", било първото което можело да се чуе от тях двамата още от вратата.
В центъра на града, около девет часа вечерта, се събрали няколко хиляди човека, с ядро на Площад Маркс и Енгелс (днешен Никола Пашич) и пред Политика. От прозорците на сградата на Борба в един момент стигнало съобщение: "Търпение, търпение, хора! Пресата само още не е тръгнала". Най-тиражният спортен вестник по онова време "Спорт", за рекордните три часа е отпечатал извънредно издание. В другия край на града, на Топчидер, първият човек на червено-белите Душко Благойевич провежда конференция за медиите. Изложението е завършил с изречението, което предизвикало аплодисментите на всички присъстващи журналисти:
"Управата на Цървена звезда изпрати умолително предложение до Европейския футболен съюз Манчестър Юнайтед да бъде прогласен за почетен победител в Купата на шампионите".
Светът се тресеше от това което се случи, черен цвят обгърна цялата планета, но УЕФА още на следващия ден отхвърли такава възможност.
На Олд Трафорд сред първите пристигна съболезнователна телеграма от президента на Югославия Йосип Броз Тито:
"Дълбоко съм потресен от вестта за самолетното нещастие, което тежко удари британския спорт и английския народ. Позволете да Ви изразя своето дълбоко съболезнование".
Веднага след Цървена звезда на Манчестър подкрепа даде и Реал (Мадрид). И то конкретна. И заради това Реал е най-големият, па нека се люти който иска... Сантяго Бернабеу е бил готов за година да се отрече от своята първа звезда, в онова време без конкуренция най-добрият световен играч Алфредо Ди Стефано и да го даде под наем на Юнайтед докато събере редиците. Ди Стефано се съгласил, договор е подписан, но ФА не позволила реализацията на този "трансфер" с оправданието, че аржентинецът ненужно ще заеме място на някой от младите английски футболисти.
Мадридчаните все пак по друг начин успели да помогнат на приятелите от Манчестър. Приемайки предложението на Звезда Реал е продавал мемориални знаменца наречени "Почетни шампиони" и целият приход изпратил на Олд Трафорд, а междувременно организирал няколко хуманитарни мача между двата клуба от които печалбата също отишла в Манчестър. И още, Кралския клуб на семействата на загиналите и пострадалите три години плащал възстановяването и рехабилитацията в Испания.
Погребението на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен е проведено на 22 февруари. Делегация от Югославия представлявали генералният секретар на ФСЮ Милорад Лишанин, член на управителния съвет доктор Михайло Андрейевич, президентът на Цървена звезда Благойевич и секретарят Слободан Чосич. От Белград до Манчестър пътували четири дни, защото, за всеки случай, отишли с влак.
На петдесетгодишнината от смъртта на Бебетата на Бъзби на Олд Трафорд Звезда е представена от участника в двата дуела от 58-ма Владица Попович. Преди началото на мача от Висшата лига Юнайтед - Болтън през 2008 година на центъра е положил букет от червени и бели рози.
"Получих най-големите аплодисменти в живота. Сърцето ми затрептя от вълнението. В този момент през главата ми преминаха детайли от двата мача. Бях задължен да пазя Чарлтън - не успях. Вкара три гола. Какъв играч беше това", разказва Попович своевременно за Политика.
В тези дни се огласил за белградските медии и Драгослав Шекуларац...
"Да бях вкарал стопроцентовото положение в края на мача щеше да се играе трети мач. Те нямаше да се връщат вкъщи в този ден и... "Ех, Шеки, защо не беше голмайстор, па всички тези момчета биха били живи", често съм говорил сам на себе си".
Първият мач след трагедията в Мюнхен Юнайтед е изиграл на 19 февруари в Купата на ФА. Победен е Шефийлд Уензди с 3:0. От белградския състав е играл само Били Фоулкс. В първия шампионатен мач УБА побеждава с 4:0 на Олд Трафорд. През този сезон Манчестър е завършил девети в класирането. В полуфиналите на Купата на шампионите го е отстранил Милан. Точно десет години по-късно някакви нови момчета в червени екипи ще победят страшната Бенфика (Еузебио, Симоеш, Аугусто, Торес...) в борбата за европейския трон, след продължения - 4:1. Това е било на Уембли. Мат Бъзби за пръв и последен път в живота е бил объркан когато съдията е отсвирил край, разхождал се по полето, разбутвал хората... и така докато не намерил Боби Чарлтън. От навалицата по някакво чудо изплувал и Фоулкс. Глава в глава, силна прегръдка, по една сълза на тревата на това футболно светилище и... "Момчета, това е за Мюнхен". Автор: Предраг Дучич
