И игра и резултат. Всичко което е нужно в летните квалификации, па и повече от това, показа Цървена звезда против Судува. Почти осигури класиране в третия кръг квалификации за Шампионската лига, защото след мача на Маракана е трудно да се повярва, че литовците могат да заплашат в реванша.
Все пак, фактът че в кратък срок вкараха три гола в мрежата на АПОЕЛ кара "червено-белите" да са внимателни.
"Честитя на играчите. Първото полувреме е завършено успешно. Това са важни мачове, някои момчета играха над границите на възможностите. Можем да сме доволни как отборът повдига формата, но можем и още по-добре. Очаква ни тежък реванш след седем дни, ще отидем там сякаш е 0:0. Похвали и за привържениците, бяха отлични", заяви след срещата Владан Милойевич.
Треньорът на сръбския шампион накратко се докосна и до играта.
"И на полувремето, след 2:0, очаквахме противникът да излезе и да пробва да постигне гол. Всяко подхлъзване може да е пагубно, ако направите грешка, противникът вкара гол и се върне към живота. Заради това играхме сигурно. Не позволихме на Судува да има много статични положения, това е нейното най-силно оръжие".
Първи гол пред белградската публика записа Лоренцо Ебесилио, показвайки че може да бъде оръжие в настояването да се стигне до елита.
"На Ебисилио честитих. Както казах и по-рано, много можем да очакваме от него. Повдига формата и ще бъде още по-добър в сезона", сподели Милойевич, обяснявайки след това, че първата смяна е била принудителна. "Ненад Кръстичич получи несгоден удар. Оплака се от световъртеж, трябваше да го заменим, да не рискуваме".
С думите "не бих коментирал нито Легия нито Търнава, като мине реваншът в Литва ще говорим за това", Владан Милойевич се обърна към още един детайл, който няма допирни точки с футбола.
"Това беше тъжен ден за мен, заради случващото се в Гърция. Изразявам дълбоко съболезнование към семействата на загиналите. Допреди мача бях във връзка с нашия посланик. Звезда още веднъж показа колко е голяма като отдаде почит на жертвите. Надявам се Гърция да се оправи. Това е наша православна държава и им желая всичко най-добро", заяви видимо развълнуваният треньор на "червено-белите".
Владан Милойевич е свързан с Гърция, където като футболист (защитник) и треньор е прекарал голяма част от кариерата си. Специалистът пое Звезда, идвайки от Паниониос.
Цървена звезда с отличен мач във втория кръг квалификации за Шампионската лига си осигури по-спокоен път за реванша в Литва!
Футболистите на Цървена звезда включиха турбото още във втория кръг квалификации за Шампионската лига. В сравнение с първия кръг и двубоите със Спартакс, избраниците на Владан Милойевич предложиха далеч по-добър мач.
В първите 45 минути Ебисилио и Радонйич коронясаха тоталната доминация на "червено-белите". Първият с отличен удар от дистанция, докато националът на Сърбия по най-добрия възможен начин проследи атаката на своя отбор по десния фланг.
Цървена звезда изглеждаше надмощно, по-обиграно, разположено в сравнение с мача отпреди седем дни. За съжаление, впечатлението от играта през първата част развали излизането на Кръстичич заради контузия. Замени го Йованчич. Гостите, опиянени от атмосферата на Маракана, не успяха по-сериозно да заплашат Борян. Принудителното решение за този мач на мястото на нападател, Милич, отлично се откриваше настрани и подаваше към Бен и Радонйич.
Експериментира и Владан Милойевич и както и много пъти досега намери печелившата формула.
Високата преса, разби линиите на гостуващия отбор които никак не успяваха да доставят топката до най-добрия играч Сисилиа.
А на трибуните делириум. Дъждът който валеше сякаш допълнително надъха най-запалените поддръжници на "червено-белите". На отиване за почивка с два големи гола преднина за най-трофейния сръбски отбор.
В продължението вратата към третия кръг квалификации за Шампионската лига широко отвори Неманя Радонйич със своя втори, общо трети гол за своя отбор. От друга страна, отборът който успя да вкара три гола на Апоел в Мариянпол на най-големия сръбски стадион изглеждаше абсолютно немощно. Преди реванша който е по програма след седем дни Цървена звезда носи огромна преднина. Сигурно е, че Владан Милойевич няма да позволи никакво отпускане, нито ще разреши на своите избраници да влязат незаинтересовано в мача. Радва възходът във формата, радва играта на целия отбор.
Три гола преднина всякак са голям запас, обаче, с оглед на всичко показано, "червено-белите" ще бъдат абсолютен фаворит и в срещата, която се играе в Литва.
Преди това, Цървена звезда през уикенда в рамките на втория кръг ще домакинства на Раднички от Ниш и всякак ще търси нова победа.
С играта и резултата без дилема отправиха отлична покана към привържениците да изпълнят стадион "Райко Митич" и да дадат подкрепа на своите любимци. Цървена звезда - Судува 3:0 (2:0) 1:0 Ебисилио (23 мин) 2:0 Радонйич (35) 3:0 Радонйич (58)
На подготвителен мач между два отбора в Австрия се стигна до преждевременно прекъсване, не заради поведението на играчите, а заради съдията който обидил един играч с произход от Хърватия.
В двубоя между Унион Шванда и ОСК съдията от самото начало влязъл в полезрението на присъстващите заради непрекъснатите псувни упътени към играчите.
През първото полувреме той говорил на младежите на Шванда, че са "инвалиди", или "глупави младежи", разкри играчът на клуба Марио Хюбер.
През второто полувреме ситуацията на терена ескалирала.
"След една сложна ситуация, в която нито ние, нито играчите на Шванда не знаехме какво се случва, един играч с хърватски произход пита на немски съдията какво се случва. Съдията след това полудя и започна да вика "научи немски, насран чужденец" и "глупав юго", заяви Хюбер.
Заради тази акция играчите на терена, в знак на протест заради расизъм, решили да прекратят мача.
Бари беше пазаруване, да, като в онази песен Who See, Бари беше стадион Свети Никола, едва до половина осъществения замисъл на архитекта Ренцо Пиано, на който ще се изиграе Онзи Един Финал...
Предполагам, че съм единственият човек, който е имал някакви връзки с Черна Гора и с червено-белите цветове, който никога не е бил в Бари. Винаги е бил най-близката италианска земя, плюс онова което се случи в началото на деветдесетте, когато фериботът който носеше името на защитника на пътниците, моряците и, разбира се, проститутките, големият светец чиито мощи почиват точно в този град, влезе в някои други, не вълнисти, но преди всичко привърженически легенди.
(Фериботът плаваше, а после вече не е, а сега, чувам, отново го има, но има ли пътници и автомобили на него, за бога?)
Бари беше пазаруване, да, като в онази песен Who See, Бари беше
стадион Свети Никола, едва до половина осъществения замисъл на архитекта
Ренцо Пиано, на който ще се изиграе Онзи Един Финал, стадион съграден за Мондиала в Италия и точно такъв да изобрази какъв Мондиал беше това: твърд, грозен, с едва няколко момента, които ще се помнят завинаги.
Но за нас, които си спомняме и този финал, но и които сме започвали да гледаме внимателно футбола - и преди всичко да разбираме - в годините след него, Бари беше и нещо друго.
Червено-белият клуб който някога се грижеше за чудаци, рамкирана картина и усмихната възможност на Калчото от най-добрите дни, когато чак и тези временно пребиваващи умееха да потрошат пари за които народа от Испания, Англия или Германия можеше само да мечтае, и да получат съгласието на най-големите световни звезди да дойдат в нещо което днес би трябвало да се нарича тежка провинция.
Окей, знаем че за мнозина "ФК Бари 1908" не звучи толкова примамливо като "Парма Калчо", около която толкова рязахте вени: съдбата на новия-стар-нов участник в първа лига от града на Пармалат, пармезана и Ернан Креспо предизвика много емоции и гризене на пръсти; в същото време, вестта че Бари е останал без своя футболен клуб след банкрут, че е изгонен в най-малко четвърта лига - и то ако баш се потрудят - не остави голямо впечатление, както би се казало модерно.
(Последната вест гласи че Бари ще опита да, въпреки всичко, избори лиценз за Серия Б; може би няма да успее, и може би това в Италия не е толкова важно, там клубове се гасят и повдигат като никъде по света.)
Разбираме че това не е само до поколението, а парми, фиорентини и сампдории по нещо са и печелили, па са се борили и за титлата, за разлика от гордостта на Апулия който е имал някои свои мушици и никога не се е справил с тях (ако не броим трофей в нещо което се наричало Купа Митропа!), и имали макар щипка в много майстори подходящи за лепене на плакати над главата на своето бюро...
Само, дали са? Или така е готино и хипстърски да се изброяват асовете на Парма - нека ни прости Парма, желаем й оцеляване и долуподписания истински я харесваше, но това сега не е темата - а да забравим всички онези, които са били осъществени мокри сънища на собственика Винченцо Матарезе (и той бива пренебрегван във всички тези романтизирания на историята на Най-голямата Лига Която Някога Е Съществувала!), въпреки че ултрасите до ден днешен ще го обвиняват, че е бил недостатъчно амбициозен и че Бари, като голям град в юга и най-важният от тази страна на италианските брегове на Адриатическо море, заслужавал по-успешен клуб.
Хайде чак и да не слагаме акцента върху най-важния син на този град.
Малко, за начало, все пак трябва: кой някога ще забрави зимата на 1999, вечерта преди православния Свети Никола, когато на Сан Никола идва Интер на Марчело Липи, и се ражда легендата за едно момче което можеше толкова да ни мами и да се наслаждаваме на всеки момент от това.
Интер тогава има Виери и Заморано, Баджо и Рекоба, Югович и Занети, Панучи и Блан (чувствате ли се носталгично? или само баш баш стари?), но в Бари играе момък чието име, ние малко по-старите, завинаги ще помним само по този единствен ход, въпреки че няма да чуем повече нищо за този бързак, Угочукву "Уго" Ениная, а тогава играе и той, дете отраснало на тези улици, дете което се будело със сирените на пристанището и заспивало с последни дрипльовци които за ситни лири биха опечалили някой беден човек.
Симоне Перота му е подал топката, а Антонио Касано - въображението на италианския футбол, както ще каже Хорхе Валдано; онзи принц от приказките, който накрая не триумфира - събори Интер и Бари отново живее своите деветдесетте; и стадионът, тогава вече бетонна развалина, която твърде бързо е остаряла, получава още една история за която ще се сеща и двадесет години по-късно, когато му кажат, че в бъдеще ще домакинства само на аматьори.
А преди Касано е бил Дейвид Плат.
Как това може да звучи почти необяснимо на подрастващите, които мислят че английските клубове, плюс Реал и Барса и някои арабски израстъци, са несъмнени магнити за най-търсените играчи на света; но днес "малкия" Бари, днес закрития Бари, отделя пет и половина милиона паунда - както сега петдесет и пет! - през лятото на 1991, за да приеме отново момъка, който е запалил планетата на същия този стадион, в онзи чуден мач между англичаните и италианците (тук Плат, там Скилачи, а кой друг), и да го доведе в юга на Италия, да преодолее сълзите на Пол Гаскойн.
"Ще бъда вашият Марадона", казал им Плат на летището, само че това пророчество ще се осъществи таман колкото и онова за футбола, който се връща вкъщи...
Амбициозният Бари първия мач за този сезон - онзи който роди първите "непобедими", Милан на Капело, а щастието е било толкова по-голямо, защото Интер почти завърши в долната част на табелата - спечелил някъде през януари, а през февруари се знаело, че ще изпадне, авантюрата на още един англичанин, който се е скитал в Италия ще продължи, несъмнено, в Ювентус и много по-успешно точно в Самп, но ще остане легенда, като никой никога преди и след него.
Само да подчертаем каква лига е била през 1992 година. Днес вероятно отбор, който в същото време има на разполагане талантите Дейвид Плат, Роберт Ярни (дошъл от Хайдук), Звоне Бобан (под наем от Милан) или Франк Фарина, в такава Серия А, би водил борба поне за излизане в Европа. А Бари, Бари е завършил в Серия Б.
Там ще се събере второ поколение по което ще помним Бари, тандем от толкова убийствени нападатели, че вратарите от Торино до Палермо продължават да пълнят гащите когато си спомнят за тях: Сандро Товалиери, "Кобра", която се усещаше най-добре само на апулското слънце, като чист топлокръвен ендемичен звяр, и неговия ортак в нападението Игор Проти.
Днес Проти хронистите на италианския футбол главно ще споменават по куриоз - единственият "Capocannoniere" в сезон в който неговият клуб ще изпадне от първенството! - но онези, които знаят, знаят, а Игор Проти знаеше.
Момъкът от Римини заслужава специално внимание, достатъчно е да се каже, че това е единственият човек заради който в Ливорно макар за момент забравиха за Кристиян Лукарели. "Бомбардировач" над бомбардировачите преживя своята втора, трета, пета, предпоследна младост точно в Бари, заедно с Товалиери, и Масимо Морати пращал всеки ден писма на юг, за да го убеди да замени Заморано, само че той ще отиде в Лацио...
Има ли още? Има, разбира се, там с Касано и Ениная и Пероти ще играе един хитър младеж, който почти десетилетие по-късно ще бъде с най-голяма заслуга, или поне с повече заслуга от Марко Матераци, че Италия е станала първенец на света - Джанлука Дзамброта. Ще бъде тук, като вече сме при расовите централни нападатели, които са могли (трябвало?) повече, и Никола Вентола; ще бъде тук и Диего Де Ашентис, окей, него го помнят само загрижените привърженици на Милан.
Много по-късно, когато Винченцо Матарезе вече бъде към края на силите си, ще бъде тук един, позволете, Лео Бонучи, а този стар лъв е имал достатъчно ум да даде шанс на надарения треньор, който нито един руски олигарх никога няма да успее да унизи - Антонио Конте точно в Бари показа, че е кадър и за Юве и за националния отбор. Наследниците на Матарезе ще дадат палката в ръцете на Фабио Гросо, един друг герой от 2006, и няма да сгрешат...
Дейвид Плат. Сандро Товалиери. Игор Проти. Звонимир Бобан. Антонио Конте. Симоне Перота. Уго Ениная. Джанлука Дзамброта. Фабио Гросо. Никола Вентола. Роберт Ярни.
Знаем, не е Парма нито Самп, но има този един стадион, и този един ферибот, и един екип, и един Антонио Касано, и една декемврийска нощ, заради които този Бари е бил, ето, нещо друго. Автор: Марко Прелевич
Не вярвахме достатъчно в себе си, отново не създадохме добра обстановка и след Швейцария паднахме - казва световния шампион със златните "орлета" и треньор на Чикаго в разговор за сръбския "Блиц".
Велко Паунович е следил внимателно Световното първенство. Не могъл да се радва на успехи на "орлите", защото завършиха турнира още в груповата фаза, но е доволен от добрия футбол на останалите национални отбори и, както казва, организацията на шампионата.
- Минаха 32 дни от най-добрия планетарен футбол?
- Мисля че, генерално гледайки, в полуфиналите и финала отборите от Европа показаха силен и разпознаваем стил, както и определение за игра която е ориентирана на отборни качества. Треньорите с тактиката и избора на играчи така достигаха до най-голямо изразяване. Белгийците показаха, че комбинацията и адаптацията на директния футбол чрез притежание и контрол на топката е нещо което характеризира модерния футбол. С Лукаку играха директно и сгъстено, на бързи атаки. Това е футбол който може да видим в европейските клубове и национални отбори. Технически, тактически и физически силно подготвени играчи - това е модерният футбол. Който предвиди какво ще функционира най-добре в предстоящия мач, той е най-добър. Тактическото обучение и прилагане от мач до мач са комбинация за успех. От друга страна, отборите които са се ориентирали върху индивидуални качества рано или късно отпаднаха. Това се вижда и при Аржентина и при Бразилия. Те се промъкваха до едно време, но отборно не стояха добре. Опитваха да донесат топката до най-добрия играч и бяха предвидими. Не са използвали потенциала. Когато противниците намериха рецепта да спрат индивидуалностите, спираха целия отбор - заяви Паунович.
- Какво липсваше на нашия национален отбор за успех?
- Добре започнахме, държахме всичко под контрол. Жал ми е, че историята завърши както обичайно приключва на Световно първенство... С някаква доза разочарование. Винаги остава този вкус и усещане че сме могли по-добре и че пак не сме подредили всички неща както трябва. Чух от различни страни, че не сме създали добра обстановка. След Швейцария изгубихме вяра в продължаването. А това не трябваше да се случва. Днес няма непобедим противник. Няма играч, който е неудържим, особено на големи турнири. Добре стояхме с Бразилия. Имахме страхотни възможности и можехме да се върнем. Това е футболът. Недей да слагаш на противника медала преждевременно. Бори се докато той не ти честити победата.
- Може би сме надценили нашите играчи?
- Националните отбори са съставени от качествени играчи. Не е като в клуб където липсват ресурси, където отборите искат да се попълнят вертикално. Те правят това за задоволяващо, не за международно ниво. Много по-лесно е да се изтъкнеш в клуб отколкото в националния отбор. В националния отбор нямате проблем с цените на играчите. Тук идват най-добрите играчи на тази държава. Играчи с голям опит, които могат да се противопоставят на звездите. Това можехме да видим когато големи футболисти бяха спирани от силни отбори. Имахме силен отбор, достатъчно опитен отбор. Само трябваше малко повече да вярваме в себе си.
- Игрите на Сергей Милинкович Савич са поставени под голям въпросителен знак след Мондиала?
- Очакванията от Сергей бяха големи, но и от всички нас. Той в първия мач показа добро отношение към екипа и добра форма. Млад момък е и му е нужна помощ от всички страни. Мисля че трябваше да разпределим напрежението върху останалия дял от отбора, не само на Сергей. Както отборът отслабваше с резултатите, така и впечатлението с него бледнееше. Той е бъдещото на нашия национален отбор, трябва и може да покаже повече и тепърва ще израсне в голям играч. Нужна му е подкрепа и да бъде воден, защото е много млад. Аз го познавам добре и му трябва подкрепа сега когато и той е малко разочарован. Трябва му някой да му покаже как да се поучи от своите грешки. - Състоянието в сръбския футбол?
- Генерално мисля че състоянието е същото. На същото място в класирането сме. Звезда имаше супер сезон миналата година. Партизан може да предложи повече. Всички отбори като Войводина, Раднички, Чукарички и Спартак трябва да предложат повече. Да се подсилят и да държат качеството. Това е единственият начин по който можем да поправим нашия футбол. Трябва да повдигнем качеството на треньорите, играчите и специалистите изобщо. Ако направим това, ще повдигнем нивото на първенството и футбола. Трябва да се инвестира в основната материя, а след това и в терените. Ние имаме добри резултати, но не очакваме да направим нещо в европейските турнири. Трябва да се придвижим до по-късните фази и да играем в турнирите директно, а не да преминаваме това тегло. Мнозина се изморяват. Отборите не започват първенството както трябва. Мисля че ни трябва още да влагаме, за да се поместим от мъртвата точка.
- Франция е шампион на света?
- Франция е най-добрият показател на силен отбор и манталитет. Технически обучени, физически надарени. Те събраха всички аспекти на футбола отлично. Не съм имал впечатление да са очаровали като преди осем години, или като испанците или немците на миналото Световно първенство. Липсваше малко вкус в тези победи, но заслужено спечелиха. Усилваха формата през първенството, което правят шампионите.Нямаше дерайлиране и изпъквания на индивидуалности както по-рано. Удържаха отборния дух, сработиха звездите и най-добрият показател на това е тяхното празнуване. Навсякъде отидоха заедно, заедно празнуваха. Създадоха впечатление за истински победител.
- Успехът на националния отбор на Хърватия?
- Аз казах преди Мондиала, че един национален отбор, който никой не очаква, ще стигне далеч. Винаги един такъв отива далеко. Това са отбори, които имат компактност, а които преди началото на Световното първенство са подценени. Никой преди този шампионат не би казал, че Хърватия ще стигне толкова далеч. Но, те са направили добра обстановка. Когато започна Мондиала, всички видяха, че имат силен отбор. При тях отборът изтъкваше индивидуалностите. Не се пригаждаха към него. Имаха този чар, който липсваше на Франция. Показаха хубава картина за себе си и любовта към своя национален отбор. Това е добра вест за футбола и за целия регион, защото показаха хубава футболна идея.
- Лука Модрич е най-добрият футболист на Мондиала?
- Винаги съществуват нюанси в избирането. Решава човешкият фактор. Лука със своето поведение на терена и извън него, както и лидерската роля която показа заслужи тази награда. Все пак той даде вкус на този национален отбор, по този специфичен начин да стигнат така далеко. Вероятно заради това хората, които избират са решили за него. Той напълно заслужено спечели това признание. - Какво остави най-добро впечатление във вас от Русия?
- Най-доброто впечатление остави организацията. Много хубаво беше Световното първенство. Незабравимо. Качеството на мачовете никога не е било по-добро, генерално. Всичко беше незабравимо. Вярвам, че всички зрители са се насладили. Имаше хубави мачове, голове и ходове и което е най-важното всеки мач се решаваше преди самия край. Много емоции, голове, обрати. Спортна подкрепа. Истински спектакъл. Не съм очаквал толкова силно впечатление. От 1982 година гледам първенствата, това определено е най-хубавото първенство.
- Вашата роля във футболна Америка?
- Ние тук движим футбола от точка на която е бил някога. Тук има все повече европейски треньори. Някога бяхме само Патрик Виейра и аз. Сега сме седмина. Футболът е нашия спорт и установихме контрол над играта и определихме стила. Не побеждаваме винаги, но правим компактен отбор. Този сезон имаме по-слаба защита, макар че можем да вкараме доста голове. Това е нещо което много ме мъчи и се надявам, че във втория дял на първенството ще се подобрим. Имаме добра идея и добра организираност и това накара и други отбори да се огледат в нас. Всички искат да контролират играта и бързо да се организират в отбрана. Херардо Мартино е треньор на Атланта Юнайтед. Те имат страшна покупателна мощ, доведоха чудесни индивидуалности и направиха отборна игра. Ние имаме различна философия. Искаме да правим играчи. Довеждаме ги от академии, колежи и ги събираме с опитни играчи и така опитвахме да ги впишем - заключи Паунович.
Нито сянка от Меси и Неймар
- Индивидуалното представяне на Меси и Неймар е най-голямото разочарование за мене. Очаквах да дадат повече на Мондиала. Повече очаквахме и от техните отбори, но те сами не си помогнаха. Роналдо все пак остави голямо и силно впечатление. Впечатляващо е как темпира формата. На най-важните турнири е най-добър. Способен е да решава мачове и да носи отбора - допълни Паунович.
"Катай? Къде сте го намерили този"
Александър Катай записва чудесни мачове в Чикаго?
- Когато доведохме Неманя Николич питаха "Ау, къде го намерихте този", същото е с Катай. Той може още по-добре. Голям талант е. Имам задължението да го "бутам" повече, защото виждам че може. Може да подобри играта когато топката е в притежание и може да търси по-добри решения. Той е способен да премине трима, четирима и да вкара гол от тридесет метра. Може той да бъде по-добър и в други аспекти, защото притежава този талант. Автор: Предраг Джуканович
Среброто на Световното първенство по футбол в Русия и празненството което последва на другия ден в Загреб полека отиват в забрава, но не и ролята на рекламиращия усташството Марко Перкович Томпсън.
Участието на открито проусташкия певец хвърли сянка на големия успех на спортистите.
"Не е минала и седмица от посрещането на хърватския национален отбор в Загреб, събитие което се превърна в най-масовото събиране в историята на независимата Хърватия. Около половин милион души в главния град на Хърватия дочакаха спечелилите сребро на Световното футболно първенство, а атмосферата в града беше величествена - поне до момента докато на сцената с нашите футболисти не се качи певецът Марко Перкович Томпсън", пише хърватският журналист Невен Барович в колоната си за портала Индекс, която пренасяме в цялост и оригинал.
В деня в който всички говореха за общност, "ватрените" на сцената поканиха певеца, който, най-благо речено, предизвиква големи разделения в хърватското общество.
А именно, Томпсън е любим певец на хърватската (екстремна) десница и с това е поляризираща фигура в и така дълбоко разделеното хърватско общество. Че Томпсън е проблематичен и извън границите на Хърватия, показва и фактът, че в последните няколко години са му забранени участия в Австрия, Швейцария, Германия, но и Словения. Особено е интересен последния случай, когато след забрана на концерт на Томпсън в Марибор певецът искаше да го защити - държавният връх. И Пленкович и Колинда тогава застанаха в защита на Томпсън, но без успех.
Въпрос за участието на Томпсън на посрещането на "ватрените" е поставен и на хърватския селекционер Златко Далич.
"Играчите казаха, че искат Томпсън и "Лийепа ли си", и това пеят 95% от хората, а сега 5% от тях биха ни казали, че не може. Пет процента от тях искат да преобърнат всички нас, нека пати на когото му пречи", заяви Далич на въпроса защо Томпсън е бил на сцената при посрещането на "огнените".
Самият Томпсън пък каза, че на посрещането са го поканили Лука Модрич, капитан на "ватрените", и селекционерът Златко Далич. Чуждестранните медии се разписаха за Томпсън, който развали величественото празнуване
Никак не е необичайно, че появяването на екстремно десния певец на посрещането на "ватрените" влезе в погледа и на чуждестранните медии. Така, например, консервативният немски вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг описа Томпсън като "дяснорадикално мекотело и величае фашизма", допълвайки как неговата поява е развалила дотогава веселото посрещане на футболистите.
И угледния Файненшъл Таймс пише как Хърватия си е вкарала автогол с поканата на Томпсън на посрещането на националния отбор.
"Перкович, когото наричат Томпсън по автоматичното оръжие, е националистичен певец който за геноцида и концлагерите по времето на Втората Световна война, когато в Хърватия са властвали фашисти, е пял положително. Той е станал популярен когато Югославия се е хлъзнала във война през 90-те, а неговата първа песен е била за защитата на своето село", пише Файненшъл Таймс.
В чуждестранните медии в последната седмица излязоха десетки статии в които се проблематизира участието на Томпсън на най-голямото обществено събиране в историята на независима Хърватия.
Знаят ли Далич и Модрич какво Томпсън всъщност пее?
Но нищо от това не пречи нито на хърватския селекционер Златко Далич, нито на капитана на националния отбор Лука Модрич, точно както нито на всички онези които на възраженията за Томпсън отговарят с "нека пати на който му пречи" и в неговия опус не намират нищо спорно.
Че Томпсън е симпатизант на усташите е известно отдавна. Например, неговата най-позната песен Бойна Чавоглаве започва с думите "За дом спремни" - усташки поздрав от времената на Независима държава Хърватия, която е управлявал покорният васал на Хитлер Анте Павелич. Томпсън продължава, 23 години след войната, да пее тази песен с този поздрав на своите концерти. Но това не е единствената песен в която Томпсън, увито или открито, хвали усташкото движение.
Томпсън призовава за "спускане на гъста мъгла" - какво мислите откъде му идва тази картина?
В песента Реци, брате мой Томпсън обявява как ще се "отново гъста мъгла спусне", което е ясна алюзия на усташката песен Спустила се густа мъгла, която величае Анте Павелич и усташкото движение.
Носталгия за дядовата риза в песен, която носи заглавие от цитат на Павелич
В песента Люту траву на люту рану, което е почти директен цитат на усташкия лидер Анте Павелич от 1934 година, Томпсън пее "Онази същата наша риза ми приготви, на тавана я сложи, за мене я подготви, ще бъде тя отново и на сина по мярка, както е била на моя дядо и на мен", което е ясна алюзия на черните ризи, които са носили хърватските фашисти по времето на НДХ, съответно на желанието същите ризи пак да се върнат в употреба.
В песента Гени камени, която частично беше изпълнена на посрещането на "ватрените" в Загреб, Томпсън пее: "Лоша е била 45-а, разпръсна ни по света." Защо е за един симпатизант на усташкото движение била лоша 1945, година, която целият свят помни по победата над нацизма и фашизма, не е трудно да се познае. А именно, тогава фаворитите на Томпсън във Втората Световна война загубили, а усташите са побягнали от партизаните и съюзниците и то "по света" (предимно в Южна Америка с немалката помощ на католическата църква).
Най-страшното от всичко - Ясеновац и Градишка Стара
Но убедително най-страшната песен, която Томпсън е пял е Ясеновац и Градишка Стара, песен която величае клането на сърби в усташките концентрационни лагери по време на Втората Световна война.
За каква песен става дума, може би най-добре говори нейният текст:
"Ясеновац и Градишка Стара, това е къща на Максовите месари
През Имотски камиони бързат, карат черните на Францетича Юре
В Чаплина кланица била, много сърби Неретва носила
Ой, Неретво, течи надолу, носи сърбите на синята Адриатика
Кой е можел да замисли лани, че Божич ще празнуват партизани
Кой е рекъл, да го чукаш, че Черната Легия не се връща
Г-жо синска, ако си в състояние, вземи Стипе, а върни ни Франьо
Ой, Рачане, майка ти куче да ебе, и на онзи който гласува за теб
Сияйна звездо над Меткович, поздрави ни Анте Павелич"
Припомняме, Индекс преди пълни 15 години публикува видео, което доказва че Томпсън на свои концерти е пял песента Ясеновац и Градишка Стара, която величае Анте Павелич и усташките престъпления над сърбите. Томпсън, припомняме и това, първо твърдеше, че за това "не се сеща", но недълго след това призна, че тази песен все пак е пял и то, да си послужим с думите на Томпсън, "навсякъде по хърватските площади и зали".
Далич, Модрич и останалите - изслушайте "Ясеновац и Градишка Стара" па отново ни кажете, че няма нищо спорно в Томпсън
След това още веднъж опита да отрече, че е пял Ясеновац и Градишка Стара, а Индекс по този повод още веднъж го кани да ни съди, ако е неистина, че някога е пял тази песен, която величае Анте Павелич и клането на сърби в концентрационните лагери на НДХ.
По този повод приканваме и селекционера Далич и капитана Лука Модрич, но и всички онези, които упорито бранят участието на Томпсън на посрещането което трябваше да обедини Хърватия - изслушайте песента Ясеновац и Градишка Стара в изпълнение на Марко Перкович Томпсън па още веднъж ни кажете, че в неговото участие на посрещането на "ватрените" няма нищо спорно. Автор: Невен Барович, Индекс
Възвращенецът в италианската Серия А Парма ще започне новия сезон с минус пет точки, докато футболистът Емануеле Калайо е наказан с двугодишно наказание и парична глоба 20 000 евро, реши Футболният съюз на Италия.
Парма "добре мина", защото е доказано че Калайо преди мача от последния кръг срещу Специя е пращал СМСи на някогашни съотборници да "не се напъват".
Парма победи в този мач с 2:0 и се завърна в Серия А, а домакинът не реализира дузпа.
Четири от четири! Клубовете от Сърбия за пръв път след сезон 2008/2009, а втори път от независимостта на държавата, свършиха 100% работата в своите първи мачове в Европа. С ръка на сърцето, противници на Цървена звезда, Партизан, Раднички от Ниш и Спартак Ждрепчева крв бяха клубове от много по-слаби първенства от сръбското - Спартакс (Латвия), Рудар (Черна гора), Гзира (Малта) и Колерайн (Северна Ирландия). Но радва поне фактът, че в осем мача бяха постигнати шест победи и две равенства (Звезда и Спартак), допуснат е само един гол (Спартак вкъщи) и подсилиха с нюанс държавния коефициент.
Да се говори за някакво по-сериозно завръщане на сръбския клубен футбол е нужно и във втория кръг квалификации квартетът да постигне успех. И докато от Цървена звезда и Партизан се очаква да преминат литовските клубове, Судува и Тракаи, защото обективно са фаворити, Раднички (Ниш) в мача срещу Макаби Тел Авив (Израел) и особено Спартак в двубоите със Спарта Прага (Чехия) са аутсайдери. Така е поне на хартия. Би било отлично ако се постигне "три от четири", а искрено сензационно, ако всички клубове попаднат в третия кръг на квалификациите.
Когато погледнем последните четири сезона, когато шампионът започваше от втори кръг (фактически първи) квалификации в Шампионската лига, а останалите от първи кръг квалификации за Лига Европа, два пъти в първи кръг е имало успешност "три от четири" (2015/2016 и 2016/2017), а само миналата година половинчат успех, защото на старта отпаднаха Войводина и Младост Лучани. Парадокс е, че през сезон 2015/2016 на старта се изложи Цървена звезда (Кайрат 0:2, 1:2), а година по-късно Партизан (Заглембие 0:0, 0:0 - 3:4 след дузпи).
Трябва да си спомним сезон 2008/2009, когато четирите сръбски клуба - Партизан, Цървена звезда, Войводина и Борац - преминаха първото препятствие с разликата, че заради системата на турнирите направиха това в различни кръгове на квалификациите. "Черно-белите" тогава във втория кръг квалификации за Шампионската лига елиминираха азербайджанския Интер. Войводина в първия кръг е била по-добра от азербайджанския Олимпик, Борац от молдовския Дачия, докато Цървена звезда във втория кръг елиминира след драма кипърския АПОЕЛ. Тогава са записани три победи и пет равенства, но срещу по-силни съперници. ЗВЕЗДА ДНЕС ЧАКА СЪПЕРНИКА
Цървена звезда днес от 13 ч в Нион ще узнае името на потенциалния противник в третия кръг на квалификациите за Шампионската лига. "Червено-белите" заради клубния коефициент са непоставени.
мачовете са на 7/8 август и 14 август ПАРТИЗАН, РАДНИЧКИ И СПАРТАК ПОСТАВЕНИ
Всичките три сръбски представители в квалификациите за Лига Европа ще бъдат поставени в днешния жребий за третия кръг на квалификациите, който ще се проведе в Нион от 15 ч. "Черно-белите" са в първия поток заради своя коефициент, а нишлиите и суботичаните на основа на коефициентите на техните съперници, фаворитите Макаби от Тел Авив и Спарта от Прага.
Жребият на УЕФА отново е полудирижиран, защото ще има пет групи, четири по 10 и една от 12 двойки, ще видим дали сръбските клубове ще избегнат най-тежките съперници, каквито са Башакшехир (Турция), Брьондби (Дания), Витес (Холандия), Люцерн (Швейцария), Лех (Полша)... 2008/2009
2 кръг квалификации Шампионска лига
Интер (Азербайджан) - Партизан 1:1, 0:2
1 кръг квалификации Купа на УЕФА
Войводина - Олимпик (Азербайджан) 1:0, 1:1
Дачия (Молдова) - Борац 1:1, 1:3
2 кръг квалификации Купа на УЕФА
АПОЕЛ (Кипър) - Цървена звезда 2:2, 3:3 2018/2019
1 кръг квалификации Шампионска лига
Спартакс (Латвия) - Цървена звезда 0:0, 0:2
1 кръг квалификации Лига Европа
Рудар (ЧГ) - Партизан 0:3, 0:3
Спартак ЖК - Колерайн 1:1, 2:0
Раднички - Гзира (Малта) 4:0, 1:0
На завършилия Мондиал в Русия Сърбия зае 22-о място и от участието си на най-големия футболен форум заработи осем милиона долара.
Скоро парите ще бъдат преведени по сметката на Футболния съюз на Сърбия, а "Вечерни новости" разкриха как ще бъдат похарчени тези средства. Западните съседи завършиха на 22-о място заедно с най-голямото разочарование на турнира Германия, дошла в Русия като световен шампион.
Според предварително постигнат договор, който чрез споразумение е превърнат в официален документ, футболистите и треньорския щаб на Сърбия ще си поделят 40% от наградата за участието на Мондиала, съответно 3,2 милиона долара (ФИФА изплаща парите в американската валута, което е общо 2,74 милиона евро).
Останалите 4,8 милиона долара (4,1 милиона евро) ФСС има възможност да похарчи по възможно най-умния начин. Едно от първите предложения е това което преди няколко дни "Вечерни новости" разследва и посочи като водещ проблем при най-малко 12 или 13 клуба в Супер лигата, а това е отчайващата тревна настилка на стадионите.
Вземе ли се предвид, че поставянето на нова, най-качествена трева струва около 100 000 евро, стига се до сметката че на ФСС този проект ще струва най-малко милион евро, а от него полза ще има за всички, които обичат футбола в Сърбия: от играчи, през треньори, до привърженици и журналисти...
На ход, разбира се, е ФСС, който до миналия сезон дари на много клубове рефлектори, но под тези нови светлини само по-добре се видяха проблемите с инфраструктурата, която нареди сръбските стадиони в категория С, същата в която Сърбия ще участва в най-новия турнир на УЕФА - Лигата на нациите. АНГЛИЯ, ГЕРМАНИЯ, ХЪРВАТИЯ...
Почти всички национални футболни съюзи си служат с модела 40% от общата награда за участието на Мондиала да се изплаща на играчите и треньорския щаб. Този модел ползват хърватите, англичаните, немците, но най-новите информации казват, че Бундестима няма да си раздели нищо от осемте милиона долара, защото са разочаровали и себе си и своите привърженици. ЦИФРИТЕ
8 милиона долара - за участие в груповата фаза
12 милиона - 1/8-финали
16 милиона - 1/4
22 милиона - четвърти
24 милиона - трети
28 милиона - вицешампион
38 милиона - шампион
След Манчестър Сити, Борусия (Дортмунд) в Международната купа на шампионите (МКШ) в САЩ взе мярката и на Ливърпул. И то след обрат във второто полувреме. Благодарение на Кристиян Пулишич, Борусия преобърна до 3:1 и записа втора победа в два мача от турнира, който в предсезонната подготовка събира 18 големи клуба от най-силните европейски първенства.
Двата отбора започнаха мача с почти резервните състави при липсата на звездите, които участваха на Мондиала. От титулярите на Ливърпул започнаха Робъртсън, Ван Дайк и новака Фабиньо. Място в стартовите 11 получи и Лазар Маркович. Клоп даде шанс на резерви и млади футболисти. В Борусия (Дортмунд) в първите 11 започнаха голямото подсилване Диало, а от звучните имена Толян, Дауд, Загаду и Филип.
Мачът започна с издънка на Лорис Кариус, който направи невероятна глупост, но Филип беше изненадан и не уцели празната мрежа от над 30 метра. Това което Филип не използва, успя Ван Дайк на другата страна когато с глава прати топката в мрежата за преднина на "червените". Ливърпул имаше предимство и по-добра игра през първото полувреме, но двата състава бяха отправили само по един удар в него. Борусия не показа много, но всичко се обърна след смените на полувремето.
Във вторите 45 минути влезе Кристиян Пулишич и топло се препоръча на Клоп, който го обожава и вече две години опитва да го привлече на Анфийлд. Американецът през втората част разтури отбраната на Ливърпул в която духаше без Ван Дайк. В 65-ата минута Клаван събори Пулишич и направи дузпа, а младият американец изпълни най-строгото наказание и не сбърка. В 89-ата минута Пулишич с чудесен удар от 15 метра короняса хубава контраатака, а в добавеното време още веднъж навърза отбраната на "червените" и на практика създаде гола за младия Ларсен. Причина за главоболие за Клоп след този мач е и травмата на Матип, който трябваше да излезе от терена в първото полувреме. А тъкмо се беше възстановил от предишна контузия...
Така Борусия (Дортмунд) пое лидерството в класирането на МКШ със 100% актив - 6 точки и 4:1. В четвъртък немският отбор излиза срещу Бенфика в последния си мач от турнира, докато Ливърпул има две срещи с клубовете от Манчестър - Сити и Юнайтед.
Ерик Ван дер Мир, треньор на ФК Катар от Доха, подготвя отбора за предстоящия сезон в Сърбия. Харизматичният холандец има само думи на похвала за условията, които са го посрещнали в страната, а и за футбола, който се играе в нея.
- Как ви се допадат условията в Сърбия и откъде изобщо идеята да направите при нас подготовката?
- Условията са отлични. Голямо е гостолюбието на вашия народ. Храната е изключителна. Трябва да кажа, че и терените са отлични. Също така на наша страна беше и времето. Миналата година бяхме в Словения. Размисляхме къде бихме могли тази година. Добре проверихме какво ни се предлага в Сърбия и дойдохме тук. Оставаме 20 дни. Десет бяхме в Стара Пазова, където изиграхме три контролни мача. Десет дни провеждаме в Нови Сад. Нужна ни е малка промяна на средата, защото не е лесно да бъдеш на едно място когато сте толкова отдалечени от вкъщи - заяви за сръбския "Блиц" Ван дер Мир.
- Дали успяхте да гледате някой мач на Цървена звезда или Партизан, нашите най-големи клубове?
- Знам и за Звезда и за Партизан. Бях футболист, така че съм добре запознат с вашия футбол. Но, програмата ни е сгъстена, тренираме минимум два пъти дневно. Тук са и контролните мачове. Не сме намерили време да гледаме някой мач. - Как бихте сравнили сръбския футбол и футбола в Катар, как би изглеждало сравнението от вашия ъгъл?
- Футболът в Катар едва започва развоя. Винаги е трудно в началото. Имаме само 12 клуба в първенството. Но, виждате че полека големи звезди идват при нас. Шампионатът ни се усилва година след година. Гледайки нашето и вашето елитно първенство, разликата е огромна. Не може да се сравнява. Футболът в Сърбия има традиция над 100 години. Футболна страна сте. На много по-високо ниво е този спорт в Сърбия. Катар никога не е създал нито един играч, а вие имате футболисти световна класа.
- Истина, но в Катар собствениците на клубове имат огромна покупателна мощ?
- Трудно е да се обясни това. Първо, вие имате футболна култура. Това е най-важното. Вие носите футбола в сърцето, а това не може да се купи с пари. Точно както не може и в Китай, където влагат големи пари, но няма нито един играч от тази земя под небето. Талантът не може да се купи. В Америка историята е по-различна. Те имат американски футбол, с който са свикнали и който предизвиква подобна страст като този. Тази страст започват да пренасят на европейския футбол, па заради това и довеждат треньори и големи футболисти от Стария континент. - Какво е положението в националния отбор на Катар?
- Идва Световното първенство по футбол през 2022 година, така че в Катар всички са насочени към това. Работи се по инфраструктурата, организацията, изграждането на стадиони, подготвят националния отбор. Всичко е подредено около тази еуфория. Роден съм в Холандия и имам опит когато става дума за футбол. Мога да кажа, че това което правят в Катар е истинска история.
- Руснаците поставиха високи стандарти що се отнася до организацията. Чак и президентът на ФИФА Джани Инфантино охарактеризира този Мондиал като най-добрият досега. Дали мислите, че Катар може да достигне това ниво?
- Мисля че Катар ще надмине очакванията. Градят невероятни стадиони. Един е завършен, четири са в ход. Невероятно е как изглеждат. Строи се метро и влакови релси за Световното първенство. Не можете да си представите изграждането на пътища, сгради и всичко. Ще бъде величествено.
- Какво ви е генералното впечатление от това Световно първенство, когато става дума за футбола?
- Това Световно първенство не започна с някакъв чудесен футбол, особено когато става въпрос за груповата фаза на турнира. По-късно всичко тръгна по-добре. Хърватия игра най-хубаво. Техният отбор беше много приятна изненада. Никой не ги е очаквал във финала. Хубаво е когато това постигне някой аутсайдер на когото никой не е давал шанс. Лука Модрич заслужено спечели наградата за най-добър футболист. Той беше такъв. А имахме и изненади от друг тип с Германия, Аржентина, Португалия и Бразилия, които си отидоха вкъщи по-рано. Франция заслужено спечели Мондиала. Отборният футбол победи, защото индивидуалностите не можаха да избутат своите национални отбори. Франция освен индивидуалности имаше и силна общност. Никой не изпъкваше и бяха отлично обиграни.
- Дали гледахте Сърбия в Русия?
- Гледах всички мачове на вашия национален отбор. Играхте много хубав футбол. Трябва да кажа, че много обичам вашия стил на игра. Малко не достигна да преминете груповата фаза на турнира.
- Какво ни липсваше?
- Вие имахте много трудна група, но не смятам за неуспех това, че не я преминахте. Холандия и Италия изобщо и не участваха на Мондиала. Голямо нещо е да бъдете на най-големия футболен форум - заключи Ерик Ван дер Мир. Автор:Предраг Джуканович
"Трябваше това да бъде голям момент за Хърватия: показване на национално единство в родината и гордо лице пред света. Но вместо това, празненствата из държавата, организирани по повод успеха на футболния национален отбор на Световното първенство, предизвикаха разделения и критики". Така започва голяма статия на угледния Файненшъл Таймс (ФТ) за сянката, която заради участието на Марко Перкович Томпсън на посрещането на "ватрените", падна върху празненството за сребърните медали, които спечелиха в Русия.
Ето как "Ютарни лист" пренася статията под заглавието "Хърватия си заби автогол след успеха на Световното първенство", която е написала Валери Хопкинс, кореспондент на ФТ задължена за Югоизточна Европа.
"Половин милион привърженици, 12% от населението на Хърватия, дочака на улиците на Загреб играчите при тяхното завръщане от Русия. Влизането на Хърватия във финала на Световното първенство в домашната общественост донесе отдих от теми като пенсионните реформи, икономическите затруднения и масово изселване, докато журналистите в чуждестранните медии обширно пишеха за играчи като Лука Модрич и Марио Манджукич и техните тежки житейски пътища, включително и бягството по време на войните през 90-те. Но, когато певецът Марко Перкович излезе на сцената в Загреб и запя неофициалния химн на националния отбор "Хубава ли си", докато националите зад него се държаха за ръце, атмосферата се промени.
Перкович, познат с прякора Томпсън, който получил по автоматичната пушка американско производство, е националистичен певец, който с одобрение е пял за геноцида по време на Втората Световна война и тогавашните концентрационни лагери, които са отворени когато в Хърватия са властвали фашисти в съюзничество с нацистите. Популярност е придобил във военно време когато е издал първата песен в която като войник брани своето родно място.
В началото на 2000-те години стана истинска звезда, отчасти като реакция на онова което по това време много хървати преживяли като обиди за генералите против които се водил процес в Хагския трибунал. Той величаел бивши военни началници за които имало съмнения за военни престъпления, включвайки фашистки скандирания от времената на Втората Световна война, а неговите концерти са забранени в градове из цяла Европа, включително и в някои в Хърватия. Перкович твърди, че не е фашист, а родолюбец.
Участието на Перкович, на което е дошъл по покана на хърватски национали, извади на повърхността неразрешени спорове в хърватското общество за войната, която продължи от 1991 до 1995, но и за споровете за хърватската роля във Втората Световна война, около която разделението се основава на това кой е бил на страната на фашистите, а кой на страната на победителите, партизаните на Тито. Присъствието на Перкович на посрещането политизира онова което трябваше да бъде миг на общност.
- Това Световно първенство беше фактор на обединение, защото абсолютно всички подкрепяха Хърватия, и в родината и в по-широкия регион, заяви Тена Прелец, учен в Европейския институт като част от угледното "London School of Economics" (LSE).
- Но сега в Хърватия има и горчивина и разочарование защото впечатлението е, че определена политика отново присвои за себе си някои символи, сякаш останалите - онези които не са съгласни с онова което представя Томпсън - не са достатъчно големи хървати, споменава Прелец.
В Хърватия продължава спора за нейната роля във Втората Световна война. Дясно ориентираните военни ветерани през 2016 година поставиха плоча в Ясеновац - място в което е бил концентрационния лагер за който Перкович е пял - с фашистки лозунг. "За дом спремни" (За родината готови) се е използвал в хърватската колаборационистка нацистка държава и често се чува на концертите на Томпсън. Плочата в Ясеновац, в който са убити 83 000 (журналистката не е взела предвид докладът на Държавната комисия на Хърватия, основана през 1945, която в доклад за Международния военен съд в Нюрнберг е съобщила, че жертвите са били между 500 000 и 700 000 - б.р.). сърби, евреи, роми и антифашисти, стоя почти цяла година. Комисията за утвърждаване на допустимостта на лозунга в публичния дискурс го оцени като "противоконституционен, но допустим".
Футболът е допринесъл за създаване на общност в Хърватия и усилване на националната гордост още от спечелването на бронз на Световното първенство през 1998 година, само три години след края на войната против Сърбия (Сърбия не е била във война с Хърватия, а се стигна до насилствено отцепление от Социалистическа федерална република Югославия, б.прев.) и в Босна. Франьо Туджман, който води държавата в първото десетилетие от нейната независимост, беше силно заинтересован за спорта и неговия потенциал за разпространяване на гласа на Хърватия в света.
- Победите във футбола формират националната идентичност еднакво както и войните, говорил е Туджман.
Хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович прегърнала тази теза на Туджман и от трибуните гледа мачовете, включително и финала, облечена в екип с червено-белия "шах". Тая засега не е коментирала участието на Перкович на посрещането, но в миналото е говорила, че той й е любим певец.
За много хървати националният отбор по футбол е "един от най-светлите елементи, които съставят нацията", казва Дарио Брентин, учен който изследва свързаността на футбола и национализма на Балканите за Университета в Грац, в Австрия.
Но, близките връзки на националния отбор и Перкович за мнозина са твърде много. Иван Ракитич публикува "селфи" с Перкович след като той се качи на техния автобус и написа: - Кралят пристигна. Един-единствен. Хайде, Хърватия! Три дни след посрещането, селфито на Ракитич със спорния певец е събрало повече от 640 000 "лайкове" (харесвания).
Селекционерът на националния отбор Златко Далич защити участието на Томпсън, но други казват че особата, която предизвика толкова разделение не е смяла да има връзка с националния празник.
Ефраим Зуроф, ловец на нацисти от Център Симон Визентал, публикува съобщение в което осъжда неговото участие, твърдейки че Перкович "никъде не смее да бъде почетен гост, най-малко на едно от най-големите събирания в хърватската история на което се празнува грандиозен спортен успех", заключва ФТ.
Помним го по известния "скорпион", а отсега, поне в родната Колумбия, и по боксьорския удар, който нанесе право в лицето на привърженик.
Известният вратар Рене Игита предизвика скандал в Хюстън, където се играл приятелски мач между Америка Кали и Атлетико Меделин, където колумбиецът е треньор на вратарите.
Преди началото на тази среща Игита минавал покрай трибуните на които били привържениците на противниковия отбор, откъдето един от тях слязъл долу да провокира "лице в лице" легендарния пазител на мрежата. Голяма грешка!
Популярният "Ел Локо" оправда своя прякор и използва първата възможност с пестница да удари провокатора право в лицето. И то го уцели доста добре.
Записът набързо е прекъснат, но и така видяхме достатъчно. Заключението е, че не би трябвало да се заяждаш с темпераментния колумбиец.
Мохамед Салах, един от най-добрите футболисти в света, на тренировка опита да се пробва в още един спорт. Египтянинът който през миналия сезон постигна 44 гола за Ливърпул опита да смени футболната топка с баскетболна. Вижте баскетболното "умение" на Салах...
Селекционерът на Хърватия получи четири предложения след Мондиала в Русия и то да води национални отбори.
Хърватия спечели второ място на Световното първенство в Русия предвождана от Златко Далич.
След най-големия успех на "квадратните" в историята селекционерът Далич обмисля дали ще остане на това място, недоволен от някои неща и отношението на хората в Хърватския футболен съюз.
И докато той решава дали ще остане до края на договора, който изтича след Евро 2020, на неговия адрес пристигат солидни оферти.
Далич до сега е получил четири предложения и то не клубни, а на национално ниво.
Египет, Иран, Япония и Узбекистан искат да го видят на мястото селекционер на техните представителни състави.
Както съобщава 24 сата става въпрос за далеч по-добри договори от този който в момента има с ХНС и според който заработва 480 000 евро годишно.
Далич ясно обяви, че парите не са тези, които играят главна роля в неговото решение, но остава да се види дали другите предложени условия и предизвикателството да се докаже в чужбина все пак ще го накарат да промени работното място.
След катастрофата в квалификациите за Лига Европа и отпадането от Вадуц, Левски (София) продължава да търси наследник на Делио Роси! Бившият селекционер на Сърбия Славолюб Муслин беше виждан като нов кормчия на българския клуб, но сега в играта са и още няколко кандидати. Съдейки по новините нов треньор на Левски ще бъде някой от бивши звездаши.
Най-новата гласи: главен кандидат за нов наставник на "сините" е Славиша Стоянович. Той, според информациите, трябва днес да пристигне в София и да гледа потенциалния си нов отбор в сблъсък с Ботев в Пловдив.
Последният ангажимент на Стоянович беше в латвийския Рига. В Сърбия е печелил шампионската титла с Цървена звезда. Има успехи и като треньор на Домжале.
Освен със Стоянович, ръководството на Левски е разговаряло и с друг сръбски специалист - Александър Янкович, пишат в западната съседка относно драмата около овакантеното място след издънката на Роси.
Най-добрите отбори в света са "разхвърляни" на 22 стадиона на три континента. Манчестър Юнайтед, Реал (Мадрид), Барселона, още 15 европейски супер сили. Звучи ултра интересно, но всъщност и не е. Все пак това е подготвителен период, когато треньорите пробват различни тактически варианти и дават шанс на хлапета да се изтъкнат, без да ги е грижа за това което е първа цел на управата - да се добави още някой милион в банковата сметка. Разпространено мислене: надценен спектакъл направен на първо място за американците, макар че някои мачове ще се играят в Европа и Сингапур. Първият се изигра в Чикаго. На старта на Международната купа на шампионите: Манчестър Сити против Борусия (Дортмунд)! А на терена, много играчи за които обикновения човек - онзи който следи футбола само когато има Шампионска лига, Световно първенство или някое баш, баш голямо дерби - вероятно не е и чул.
Следователно, два са най-звучните детайли от Чикаго. Първият: Марио Гьотце донесе победа на дортмундци с 1:0 над Манчестър Сити. Вторият: Рияд Марез дебютира в екипа на Манчестър Сити след трансфер на стойност 67 800 000 евро от Лестър Сити.
Но онова което от строго футболен ъгъл може би е и по-важно, привържениците днес можеха да видят много млади надежди на двата клуба, тъй като - примерът работи - Пеп Гуардиола на терена пусна състав в който бяха и Джейсън Денайер, Алекс Зинченко, Джак Харисън, Лукас Мнеча и Брахим Диаз. С изключение на последния, всички останали оставиха сериозни впечатления, някогашният защитник на Барселона Ерик Гарсия беше впечатляващ с оглед на това че има едва 17 години.
Не изведе най-силния състав и Люсиен Фавре, като сред титулярите се намери и 23-годишният бек Херберт Бокхорн от Уганда, досега стандартен играч във втория отбор на Борусия. Видяхме и 20-годишния Дженис Бурнич, който се каляваше във втория състав на Щутгарт. А и 19-годишният датчанин Якоб Брун Ларсен, 28 000 000 платеното подсилване от Майнц Абду Диало.
През второто полувреме видяхме и как Махмуд Дауд прокарва топката между краката на 18-годишния Люк Болтън.
Решаващо, разбира се, беше нещо друго. На първо място това, че Борусия започна подготовка седмица по-рано от Сити което се и видя. След това, младостта и неопитността на отбора на Сити, макар че сега никой няма да го критикува за това.
Дъглас Луис (20), когото Сити доведе преди две лета от Вашко за 11 000 000 евро и веднага го прати на каляване в Джирона, научи че не трябва да си играе с топката когато заплашва възможност за контраатака. Зинченко опита да поправи грешката на Луис, но Кристиян Пулишич беше по-бърз - дузпа. Клаудио Браво, един от малкото опитни играчи в отбора на Гуардиола, имаше топката в ръката си, но не можа да спре удара на Гьотце.
В защита на Луис, напред изобщо не изглеждаше лошо, видя се - както нашите треньори обичат да казват - краката са тежки, но се видя и че я познава топката момчето. С това обаче изглежда че все пак е рано да получи шанс поне и временно да сменя Фернандиньо.
Иначе, да не беше Браво на голлинията Борусия можеше да спечели и по-убедително, но чилийският вратар спря Александър Исак. Сити на моменти изглеждаше хубаво както и обикновено при Гуардиола, но в атака нямаше много за похвала.
Не е и толкова важно. Тук е важно да се заработи. Играта ще дойде. Повечето от тези момчета ще отидат някъде да трупат минути. Както и Джо Харт, който брани вратата на Сити през второто полувреме. Борусия през първото полувреме: Хитц - Бокхорн, Топрак, Загаду, Шмелцер - Роде, Бурнич - Пулишич, Гьотце, Ларсен - Исак Борусия през второто полувреме: Хитц - Толян, Пиепер, Диало, Дикман - Шахин - Волф, Дауд, Гомес, Санчо - Филип
"Всички благодарят на някого. Мен никой не ме споменава", заяви Здравко Мамич, един от най-заслужилите за успеха на Хърватия на Мондиала.
"Шефът" на загребския Динамо, а според мнозина и първи човек в хърватския футбол, Здравко Мамич, се намира в Босна и Херцеговина, за да избегне влизане в затвора за шест години и половина в Хърватия, присъдата е изречена от Общинския съд в Осиек, заради извличане на пари от Динамо.
Но...
Дали искат да го признаят или не, Мамич има заслуги за големия успех на "ватрените" на Световното първенство в Русия, където отборът на Златко Далич стигна до финала и спечели сребърни медали. Обаче, на празненството никой не се сети за Мамич. Никой не го и спомена.
"В Динамо съм 48 години. Наричаха ме най-силния човек в хърватския футбол. И аз имам някакви заслуги за успеха на националния отбор", заяви Мамич за "Дневни аваз".
Мамич направи база в Динамо от която са "родени" няколко върховни футболисти, а между тях и Лука Модрич, най-добър играч на неотдавна завършилия Мондиал.
"Виждам, че не ме споменават. Обаче, неоспоримо е, че това е кулминация на нашия успех чрез базата, която направихме. Па, аз деца като Модрич, Ловрен, Ковачич и Чорлука доведох като бежанци от Босна и Херцеговина. Това са неоспорими факти. Вижте, аз направих тези момчета милионери. Бях им като бащите им. Обаче, никой нищо. Всички благодарят на някого. Мен никой не ме споменава. Никой не споменава нито Шукер нито Мамич. Трябва да бъда искрен и да кажа - присъства страх. Не смеят да ни хвалят, защото биха били подложени на нападки", заяви огорченият Здравко Мамич.
Мамич със сигурност продължава да има голямо влияние в хърватския футбол, но с времето то ще започне да избледнява. А, това вероятно ще се отрази и на успехите на Динамо и националния отбор на Хърватия...
Вчера съд в Босна и Херцеговина отказа екстрадирането му в Хърватия, като не видя причини за подобно действие. Мамич има двойно гражданство.
Няма дилема че на Цървена звезда й е нужен нападател след продажбата на Александър Пешич, а тъй като има малко време до мачовете със Судува треньорът Владан Милойевич няма да има още едно оръжие в атака. В белградския гранд размислят върху възможността да привлекат бразилеца Джонатан Кафу (Бордо) и египтянина Ахмед Хасан Коке (Брага). Цените на играчите са високи, но бразилецът показа класа преди две години когато с Лудогорец елиминира "червено-белите" в квалификациите за Шампионската лига. Французите го платиха осем милиона евро преди година и възможността е да бъде даден под наем макар че заплатата е близо милион евро.
От друга страна от Португалия дойде Никола Стоилкович чийто съотборник е египтянинът, който през миналата година в 34 мача е отбелязал само шест гола. Цената на Брага не е много висока, а заплатата на голмайстора не трябва да представлява пречка. На двата фронта се води борба и ръководството оценява възможностите, а всеки ден някой предлага решение макар че конкурсът все още е отворен и я има надеждата китайците да размислят и да пуснат Ричмънд Боачи на едногодишен наем обратно на "Райко Митич".
Цървена звезда вчера стартира сезона в Супер лигата на Сърбия с класическо 3:0 в Белград срещу новака Динамо от Враня. Милойевич даде шанс на много млади момчета от школата и резерви, а звездата на шампионския младежки отбор - Деян Йовелйич, набор 1999, вкара втория гол за "червено-белите".
Борусия (Дортмунд) участва в Международната купа на шампионите (МКШ) - турнирни серии, които събират най-добрите европейски клубове едни срещу други по време на предсезонната подготовка - за трети път. Мачовете се играят в Азия и Америка, а Борусия (Дортмунд) ще се изправи срещу Манчестър Сити в първия си мач в Чикаго в петък вечерта по местно време (20:05).
Милиардерът Стефан М. Росс, който притежава отбора от НФЛ Маями Долфинс, дошъл до идеята за турнирните серии през 2013. Байерн (Мюнхен) и Борусия (Дортмунд), които са единствените представители на Бундеслигата досега, първо участваха през 2016.
През тази година Борусия записа победа с 4:1 над Манчестър Юнайтед преди да загуби с 5:6 с дузпи от Манчестър Сити след 1:1 в редовното време. През 2017 "жълто-черните" биха Милан с 3:1.
По думите на Ханс-Йоаким Ватцке, повторните покани на МКШ са "чест за която сме радостни. Да станем нарастващо постоянни в тези турнирни серии, които включват най-известните и успешни футболни клубове в света, подчертава големия авторитет, който има Борусия (Дортмунд)". Форматът
Осемнадесет клуба участват. Всеки играе три мача и базирано на резултатите се формира финално класиране. Всеки мач продължава 2 х 45 минути. Победителят получава три точки. Ако няма победител след 90 минути, следват дузпи. В този случай, победителят получава две точки, а губещият една. Всеки треньор може да прави по 12 смени в мача, въпреки че те трябва да бъдат направени в един от трите периода за смени. Програмата на Борусия:
Хърватският футболист Никола Калинич отказа да приеме сребърен медал от Световното първенство, след като беше изгонен от отбора по време на турнира в Русия.
Селекционерът Златко Далич и всички играчи решиха да му дадат медал и то след като Калинич напусна състава заради отказа да влезе в игра против Нигерия (2:0), но нападателят на Милан не пожела да го приеме, съобщават хърватските Спортске новости.
"Благодаря ви, но аз не съм играл в Русия", заяви Калинич и благодари за жеста на всички от националния отбор.
Калинич в следващите дни би трябвало да завърши трансфер в мадридския Атлетико за 20 милиона евро.
Хърватия завърши Мондиала на второ място след загуба във финала от Франция с 2:4, но и така постигна своя най-голям успех.
Екипът на Слобода от Ужице са носили редица великани на сръбския футбол в историята дълга 93 години, но изглежда че футболист като Тинотенда Чибаро не е имало. И, след тази история, трудно и скоро ще го има.
Но, преди да преминем на причината, ще изброим някои имена, които своевременно са били дял от отбора от Градския стадион в Ужице - Милан Живадинович, Радомир Антич, Горан Пандурович, Зоран Ньегуш, Неманя Видич, Никола Максимович, Филип Касалица...
Днес Слобода играе в Първа лига на Сърбия (втори ранг на футбола), а нейните цветове брани и гореспоменатия Тинотенда Чибаро. Момък роден в Зимбабве преди 25 години и някогашен капитан на Манчестър Сити.
Не на кой да е, а на онзи истинския. Несъмнено, не на първия отбор, а на селекцията до 21 години, ако се съди по думите на този момък.
И тук започна този "луд" дял на историята. А именно, Чибаро уж през 2012 година играл за младите селекции на "гражданите" и то толкова добре, че е стигнал до капитанската лента. А тази вест медиите в неговата родина отразили като истински спектакъл, така (а някои продължават да стоят зад това твърдение) за него писали тамошният Булавайо 24, а след това изданието Хералд, порталът "Everything Zimbabwe" писал чак и изявление на мениджъра Денфорд Муташу:
- Откакто е дошъл в Сити се доказа като един от най-добрите играчи там. Впечатлени са от него, и искам да бъде модел за младите играчи из цялата страна. Много клубове го следят, от Висшата лига и Чемпиъншип, има интерес и от Испания, Франция, но аз искам да остане в Сити.
Най-далеч е отишъл Стандард, който в текст от януари тази година с Чибаро направил интервю в което младият футболист е говорил за периода, който е провел в Манчестър Сити. Също така, Стандард е разкрил, че поканата на Сити е пристигнала в момент когато Чибаро е играл за университетския отбор на Уинтръп. Уж, скаути на английския клуб са видели Чибаро в някакъв мач, и в такава степен ги подлудил, че веднага стъпили в контакт с Университета, па Чибаро трябвало да прекъсне школуването и да облече екипа на богатия клуб от Етихад.
След това се появил и видеозапис...
След това и фотография с капитанската лента, но...
This is great. Some guy called Tinotenda Chibharo has managed to get a deal in the Serbian top-flight by pretending he played 18 times for Killie (he didn't) and was the Man City U23 captain (there's a guy in a jumper on the pitch during that 'game' mate). pic.twitter.com/ansjA6parX
Ако знаете английски, ясно ви е, че този потребител на туитър обвинява Чибаро, че лъже.
Изглежда, не без причина.
Some of these players played in a shadow squad or with the Right to Dream - but he was defo not a fully fledged City player as he would've needed a work permit and not being a player of outstanding talent and from a low ranked fifa country he wouldn't have got one. https://t.co/LjOgNaD4uo
— MCFCReserves&Academy (@MCFC_EDS_ACAD) July 19, 2018
Yes I think I remember seeing that at the time - at City had just started their shadow squads and played games at Maine Rd's Brantingham pitch and that all timed in at the time where they were not actual pro's with the club but the club gave full support https://t.co/FDkCddWown
— MCFCReserves&Academy (@MCFC_EDS_ACAD) July 19, 2018
Профилът "MCFCReserves&Academy" е неофициален, но близко свързан със събитията в младежките категории на Манчестър Сити. И техният отговор на въпроса за кариерата в Сити гласи:
- Някои от тези играчи са играли в неофициалния отбор или в рамките на "Право на мечта", но определено не е бил пълноправен член на Сити, защото за това му е необходима работна виза, а като не става въпрос за играч с невероятен талант, който при това идва от слабо класирана във ФИФА държава, не би я получил.
След това допълниха:
- Да, спомняме си за тази история от 2012 година, Сити тогава започваше историята с неофициалните отбори, мачовете са играни на терена на Мейн Роуд Брантингъм. По това време тези играчи не са били професионални футболисти, но клубът е давал пълна подкрепа.
Много отбори използват т.нар. "shadow squads", неофициални отбори в които футболистите, които имат талант, но все още не са на достатъчно високо ниво за професионален футбол да се оформят и им дават шансове да се докажат.
Този момък след напускането на Сити е играл за Херогейт Рейлуей Атлетикс, след това за Ливърседж, за да пътя да го доведе през миналата година в Ужице.
Ще бъде интересно да се види реакцията на медиите от Зимбабве, но и на нацията, в която привържениците са го преживели като своеобразен герой:
PROUDLY ZIMBABWEAN NEWS:
Tinotenda Chibharo has been named the captain of Manchester City's Under-21 side. Keep that flag flying high!
А на нас ни остава да се надяваме, че имаме възможност да видим Слобода в завършващия етап на Купата на Сърбия, за да и по-широката общественост да получи шанс да види на дело Тинотенда Чибаро, бивш капитан на Манчестър Сити и един от най-големите таланти на този клуб, за когото са се борили отбори от Англия, Испания и Франция.
С какви предразсъдъци се бори Алисон, какво го чака на Анфийлд и дали комбинация от немско име и южняшка страст е гаранция за успех?
Кое е най-доброто доказателство, че футболът се промени? Оливие Жиру който играе централен нападател на Световното първенство и не успява да ритне в рамките на вратата? Отборът на Дешан пълен с водоноски, който играе много по-некрасиво за окото отколкото умее? Агонията на неоправната Аржентина? Лесното умиране на тики-така под московския дъжд, пред руските окопи? Арогантността на Германия? Валянето на Неймар по терена?
Нищо от това, или, добре, в право сте, всичко това по малко, но светът е изскочил от релсите малко по-рано, това са били само последиците - корпус деликти (от латински - тялото на престъплението - б.р.) на този нов футбол е, че Бразилия има вратар.
(А сега го, съдейки по всичко, има и Ливърпул, което също така е добре дошла промяна...)
Бразилците не са имали вратар, защото на Бразилия не са й трябвали вратари. Там са се раждали любовниците на топката, от там са идвали романтици и вълшебници, момци които с топката тичали по-бързо отколкото без нея, чак и налудничаво хитрите и разоряващи бекове.
Онзи жълт екип е означавал гол повече, ход повече, всичко повече - било е съвсем окей между гредите да се забие най-малко талантливото момче, онова чиито стъпала запъвали в пясъка на плажа и което умеело най-малко да жонглира, защото се знаело че там напред магьосниците ще направят повече от достатъчно Бразилия да остане синоним за футбол.
"Jogo Bonito" в нито един вариант не е включвала парад, а не е футболната история и привържениците да не са сгрешили макар за неколцина образи, които са тръгнали по пътя който в Бразилия много рядко се избира.
Алисон Бекер, най-скъпият вратар на всички времена, веднага би се разбунтувал и би ви хвърлил ръкавица в лицето: "А Тафарел?"
Ех, какво ти е спомняне за герои и загубеняци; всички завинаги ще помним как Роберто Баджо уцелва небето над Пасадена във финала на Световното първенство през 1994, но дузпа първи пропусна Франко Барези, почти по същия начин, а между това Клаудио, в къси ръкави, хвана топката от Даниеле Масаро.
"Па къде е този Масаро?" Ето го, още се държи за главата пред русокосия бразилски вратар, който много италиански нападатели прати при психиатър за онези няколко години в силната Серия А.
Не е да не ги е имало, онези много по-младите ще ви говорят за склонния към издънки, но и полети Дида, онези прилично по-старите ще говорят, че последният трофей на Пеле, в Мексико 1970, нямаше да го има ако на вратата на кариоките не е стоял Феликс, (не)сръчен като рисувания котарак от когото може би е получил името си (Жаирзиньо е твърдял, че мачовете срещу Англия и Италия ги е спечелил всъщност той!); онези по-хипстърските между нас ще споменат и Рожерио Сени, трима привърженици на Интер на които още не им е писнало да се съжаляват ще си спомнят за Жулио Сезар.
Не е да не ги е имало, казваме, но просто не са идвали на ред. Как и биха, поред Сократес, Зико, Гаринча, Роналдо, Ромарио, Роберто Карлос? Кой би гледал назад, в момъка който, поред краката, използва и ръце?
Не би, несъмнено, било честно да обвиняваме само хода на времето и коперникови тактически обрати за това че Алисон Бекер е станал това което е, а което не се мери само с пари, въпреки че в тях има израз; било е тук и наставничество точно от Клаудио Тафарел, но и до физиката, силата, упоритата работа, рефлекси, които не могат да се научат, но могат да се тренират.
Същото важи и за менталната стабилност, която е онази особеност която разделя полковника от покойника на тази линия не по-дебела от седем-осем сантиметра, която във футбола означава всичко.
Ще бъде това още една битка против предразсъдъците, която Алисон Бекер ще трябва да спечели когато е тръгнал по братските стъпки и рекъл, "знаете ли какво, аз пазя, и тишина вече": не само че в Европа бразилските вратари не са ценени, а за тях се мисли, че се дънят, лесно се подават на напрежението, че тях не е много трудно да ги застрашат.
Като сме при манталитета, съществува и сериозно предимство което Бекер има в сравнение с останалите бразилски колеги, па и Дида, който своевременно е доведен в Интернасионал като първи избор, само за да стане помощник на Алисон.
Както това показват и тена и името и кръщелното му, новият вратар на Ливърпул е потомък на немски имигранти в Бразилия, а е отраснал в град, който продължава между местните да се нарича Ной-Хамбург.
Преди да започнат човърканията на сметката на миналото на двадесети век и неговите дядовци и прадядовци, немците в този наистина Нов свят започнали да пристигат столетие преди Втората Световна война, когато бразилското правителство е заселвало огромни пространства и подарявало земя на фермерите; следващите поколения ще станат индустриалци, а точно Ново Амбурго, където и днес немските фамилии са по-чести от които и да е други, станало икономическо средище.
Това за което вие първо помислихте, това е малко по-южно, в Аржентина...
Трябва да има, следователно, в Алисон Бекер достатъчно немска кръв да може да се смята за смирен европеец, онази вяра в Исус която излъчва като предан католик само ще му помогне да не пада в огъня.
Но останалото в него е бразилец, а бразилците ценят страстта и е възможно това, с преговарящите способности на Юрген Клоп, който умее да ви убеди че и кафето не е черно, а камо ли да му се придружите в Ливърпул, да е било решаващо за "Jawohl" (на немски - Да - б.р.).
През пролетта получи пет гола на същия този Анфийлд, но сега ще играе със Салах и своя другар Фирмино, а какво един бразилец обича повече от най-доброто място на терена да гледа магия? Това бързо ще му излекува меланхолията заради несвършената работа в Русия...
В края на краищата, неговият малко по-млад колега, който и при Тите на Мондиала, все пак, трябваше да чака и да не дочака своя шанс, доказа, че мина времето когато Висшата лига би се отнесла с насмешка към бразилците на вратата (за което изключително виновен е Аурелио Гомеш).
Едерсон миналата година беше скъпия залог на Пеп - не толкова скъп като на Клоп, но в цената на Алисон Бекер влиза и никога изплатения процент от Салах? - който накрая му се изплати.
Бразилците не са имали вратари, защото на Бразилия не са й трябвали вратари. Там са се раждали любовниците на топката, от там са идвали романтици и вълшебници, момци които с топката са тичали по-бързо отколкото без нея, чак и налудничаво хитрите и разоряващи бекове.
А тогава се появил той, може би и първият бразилец, който в очите на образованите европейци не е само неталантлив хлапак, който не умее да жонглира добре и по-старите го слагали на врата, бразилец който в Италия, родината на най-добрите вратарски школи, ще получи потвърждение на качествата, особено когато го похвали Джанлуиджи Буфон, доскорошен рекордьор и някой чиито ръкавици няма лесно да се попълнят.
Е това, приятели и неприятели на бразилския футбол и клуба от Анфийлд (а който обича едното, не може да мрази другото), това, а не само сигурността която влива момъкът с немското име и южняшката страст, това струва седемдесет и кусур милиона евро. Автор:Марко Прелевич
.jpg)
