Едни казват, че е бил и останал единственият футболист достоен за божествен статус. Други ще кажат, че всичко това няма връзка нито с религията, нито с тази вселена, па го наричат Малкия зелен. Аржентинците нямат дилема - най-обичаният. Откакто се е появил до края на света.
Диего Армандо Марадона!
Любов и футбол в три думи - никой никога нито по-добре, нито по-хубаво няма да умее да ги съедини. Вагабонтин и гений, мечтател и миротворец, благородник и просяк. И отново всичко в три думи - Диего Армандо Марадона.
И в два гола.
Футболен буквар: грандиозният Ацтека, напечените плочки на Мексико Сити и мирис на вечна слава. Краят на юни 1986. Четвъртфинал на Мондиала... (Ел Пибе днес празнува 60-ти рожден ден, знаете. Това е национален празник в Аржентина, ходи се в църквата Марадониана. И телевизията върти запис на мача, който го издигна над човешко създание). "Англичани, проклети англичани"... Рани заради загубата на Малвинските острови (Фолклендски според британците), когато военни кораби и самолети на Обединеното кралство смазали армията на генерал Галтиери, продължавали жестоко да болят за аржентинците. Едва три лета са минали оттогава.
"Аржентина има по-голямо притежание на топката и в този мач, но кога ще вкара гол? Давайте, момчета! Батиста, Батиста до Енрике, Олартикоечеа. Топката стига до Марадона, можеше да подаде на Енрике, но той тръгва сам, напредва, напредва, преминава покрай трима англичани, невероятно, Валдано... Висока топка... Но Марадона влиза в наказателното, скача... Ръка! Не! Гоооооллллл! Гол, гол, гол, гол, гол! Англичаните отчаяно тичат след съдията Бин Насер, помощникът нищо не е видял. За мен, беше ръка. Не знам какво ще ми кажат в Буенос Айрес... Но трябва да кажа какво видях. Празнуваме все пак този гол с цяла душа! Аржентина води с 1:0! Нека ми прости Бог за това което ще кажа: днес, против англичаните, чак и по такъв начин да се вкара гол... Е какво?!"
Коментаторът Уго Моралес не е бил на себе си. Думи, които предизвикват сълзи на радост за всеки аржентинец и след толкова години. Само той и Питър Шилтън видели какво всъщност е станало. Глен Ходъл и Тери Франк първо искали засада. И тъкмо когато човекът малко се успокоил, поел въздух и възвърнал глас, Диего "нарисувал по терена" най-красивия гол в историята на Мондиал. Първо преминал Биърдсли, па Питър Рийд, тогава два пъти измамил онзи "месар" от Сингапур Тери Бътчър и накрая Фенвик. Шилтън като черешка на тортата.
"Гений! Гений! Гений! Той продължава напред, преминава всичко" Гооооолллллллл"!
Десет секунди трае този антологичен слалом. И как само е "пял" Моралес...
"Извинете, сега искам да плача", едва изрекъл, а после след кратка пауза продължил в същия стил: "Да живее футболът! Благодаря ти Боже за този гол, за Марадона, за този резултат! Аржентина - Англия 2:0!"
Тази шега с англичаните на Ацтека във вида на Божията ръка, а после миниатюра достойна за най-големите артисти, по най-добрия начин описва живота на Диего Армандо Марадона и всички тези амплитуди. От една страна родната и бедна Вила Фиорито, от другата всички предимства на статуса на футболна супер звезда; в Барса идол, па предател и насилник; в Наполи приятел на мафията и хуманитарист. Поредици като на филм - в един миг светът на длан - слава, пиедестал и блясък на европейските мегаполиси; в другия Куба на Кастро като санаториум, наркомански кризи и сълзи.
***
Било е сряда, работен ден, 20 октомври 1976. Диего още не е имал пълни 16 години, когато за пръв път седи на пейката на Архентинос Хуниорс. Неговият баща не е получил разрешение от шефа да напусне работа, за да отиде на стадиона да гледа сина. И Диего е бил тъжен. В квартала Патернал гостува Талерес от Кордоба...
"Спомням си, че влязох вместо Джакобети. Носих екип в червен цвят с бяла лента на гърдите и номер 16. Преди края на първото полувреме треньорът Монтес се обърна към мен. Пита дали съм готов. Мълчах, това беше моят отговор. Когато трябваше да влизам Монтес ми каза: Диего, играй както умееш. Ако ти се удаде възможност, проври я на някой между краката, както го правиш на тренировка. Послушах го. Първата топка поех обърнат с гръб към вратата. Зад мене беше Доминго Кабрера. Лесно го преодолях, бутнах му топката между краката и минах покрай него. Остана закопан. От трибуните се чу шумно: олееееееее! Това беше поздрав за добре дошъл за мене".
На следващия ден във вестника се появила първата снимка на Марадона. Заглавието гласяло: В епохата на празните приказки слушайте овациите!
***
Марадона вкарал 115 гола в 167 мача за Архентинос. И всичко това до своята 20-а година. Последвал много сложен и заплетен трансфер в Бока Хуниорс, който Диего на практика сам режисирал. Архентинос Хуниорс бил много близо до договор с Ривър Плейт. Чувайки това, Марадона воден от желанието да заиграе на Бомбонера се обадил на приятел журналист и го помолил да публикува новина как е договорен трансфер в Бока. В цялата история бързо се включили и останалите медии, настанало общо объркване, което Бока използвала. Говорило се, че Архентинос ще получи 10 000 000 долара, което била немислима цифра в онова време. Накрая, договорът предвиждал шестима играчи на Бока Хуниорс да се отправят в обратната посока, някакъв кеш по сметката и няколко фалшиви чека.
След само един сезон на Бомбонера Марадона се преселва в Барселона. За две години колкото провежда на Ноу Камп главно е контузен или наказан. Също така, получава тежка травма на глезена след страшно влизане от Андони Гойкоечеа от Атлетик Билбао. Неговите каталунски дни се помнят и с масовото сбиване с играчите на Билбао и всичко това пред испанския крал. Последва петмесечно наказание и решение да напусне Барселона. През 1984 Марадона за пръв път се изправя пред банкрут...
***
В средата на осемдесетте за чувствителен човек като Диего Марадона вероятно не е имало по-добра дестинация от набиращия сила Наполи и врелия Неапол. От една страна е бил извънреден избор, удар в десетката. От другата страна е била Камората. Марадона съвършено се сродил с емоцията на юга на Италия, играл е със сърце и душа, давал най-доброто от уменията си. И на футбола и на някои други очарования на тамошния живот. Марката Марадона е създадена в Неапол. Хлапето от Фиорито израснало в най-голямата футболна звезда. Тръгнали първите сравнения с Пеле, първото влюбване в самия себе си, сприятеляване с проблемни типове, първите кокаинови купони. Но преди всичко това клубен връх - титла с Наполи и онзи известен графит на неаполитанското гробище: не знаете какво изпуснахте; и онези 90 минути против англичаните, които ще го направят същество над всички останали, безсмъртен и най-големият.
***
Ачера, неугледно предградие на Неапол. Дъжд, кал и студ. Януари месец. Навсякъде около малкото футболно игрище пред порутени къщи паркирани скъпи автомобили. Група футболисти са тук на загряване. На пръв поглед всички мислят, че става въпрос за аматьори, а тогава... Не, не, това са титуляри на Наполи! И сред тях Марадона! Главата и онзи храст върху главата на Диего Марадона!
Пиетро Пуцоне, съотборник на Диего в Наполи, иначе родом от Ачера, помолил собственика на клуба Корадо Ферлаино да помогне в организирането на мач за болно момче от това предградие. Идеята била да се играе на Сан Паоло. Отговорът бил кратък и хладен: не! Разбирайки за това Марадона предложил да помогне. Да, имало различни перипетии, собственикът Ферлаино заплашвал, споменавал застраховка, за да Ел Пибе да реши всичко за секунди. Колко, 12 000 000 лири? Смятай, че е платено! Пиерино, къде е това момче, ще играем пред неговата къща. Да, Диего Марадона през този ден платил от своя джоб, за да играе за болното момче.
И вкарал два гола. В калта и дъжда. Всички играчи били мръсни от главата до петите. Но били щастливи и доволни. Децата изтичали на терена, прегръщали своите любимци. Събрани са 20 000 000 лири.
Момчето от Ачера отпътувало за Франция и е оперирано успешно. Преживял.
***
Марадона след Наполи неспирно се гасил. Кариерата завършил през 1997, след като е установено, че е бил допингиран на Мондиала в САЩ. Работил е различни професии, бил е треньор и водещ. Една част от пенсионерския живот е особено интересна. Преди 15 години е имал своя нощна програма в Аржентина и за пръв гост избрал не кой да е, а Пеле! Знаело се, че бразилецът има цена за гостувания, само че не се знаело колко. Марадона използвал тази ситуация да разкрие сумата. За този час и кусур с Марадона в студиото Пеле получил 48 000 евро и аржентинецът казал това в ефир.
И Пеле не му останал длъжен:
"Искам да ти задам един въпрос и се надявам да бъдеш искрен: дали сте сложили хапчета за сън в бутилката с вода на Бранко?"
Става въпрос за афера от Мондиала през 1990 година, когато Бразилия и Аржентина се срещат в четвъртфинала. Бразилците тогава пласирали историята, че аржентинският масажист е набутал на Бранко шише със специална напитка...
Марадона не се смутил, а с усмивка заявил: "Не, не, никога не ми е било нужно да приспя някого, за да го победя. Това не е точно".
***
Диего Марадона се намира в изолация през последните дни. По повод юбилея му се обаждат от всички краища на света. Едно питане и неговият отговор ще накарат аржентинците още веднъж да му се поклонят...
"Питате ме какво ми е желанието за 60-ия рожден ден? Да вкарам още един гол на англичаните. Но с другата ръка."
Лудата любов и идолопоклонството се пренасят от поколение на поколение в Аржентина, когато става въпрос за Ел Пибе. Може би след някоя година, кой знае, в някоя голяма анкета или професионален кръг, Лионел Меси ще бъде обявен за най-големия футболист на всички времена. Може би... И макар това да бъде прието от целия свят, ще има точка на планетата където завинаги с този ореол може да се закити само една глава - тази на Диего.
Вила Фиорито. Буенос Айрес... Не, все пак това е цяла Аржентина. И разбира се Неапол.
И Диего ще бъде доволен. Какъвто е и днес.
"Признайте, мислехте, че няма шанс да доживея шейсетата."
Автор: Предраг Дучич
