неделя, 22 октомври 2017 г.

От баща на син - това е най-необичайната привърженическа фотография в Сърбия


Уикенд. Дни за футбол. Така някак "винаги" е било при нас, когато привържениците на най-големите съперници се събирали, а заедно отиват към стадиона, а тогава всеки на своята трибуна. Имало е и много интересни сцени в тукашния футбол, но тогава дойдоха някакви далеч по-страшни дни. Една фотография от тукашните трибуни показва, че може би не всичко е толкова страшно.

В събота в Смедерево привържениците отново тръгнали към стадиона. Играл техният любим клуб, който чак 12 пъти е сменял името през историята, два пъти заради сливане с други клубове. Смедеревци вече не участват в елита, този април чак са били и изхвърлени от трета в пета лига заради уреждане на мач с Михайловци, но след жалба им е разрешено да останат в Сръбска лига "Запад". Клубът, който е и носител на Купата на Сърбия, когато за него играл Марко Пантелич, както този екип са носили и Матея Кежман и много други футболисти, които след това са станали известни и извън столицата на Сръбското деспотство от 1430 година, се срещнал в събота с Мокра Гора.

Точно тогава на смедеревските трибуни е забелязана и една нереална сцена.

"Ултра Семендрия", привърженическа група, която подкрепя споменатия клуб, на своята фейсбук страница качила фотография на която, с коментар "От баща на син", се вижда как един запалянко на Смедерево, на трибуната на която са най-пламенните привърженици на "броненосците", на своя син, който е още бебе - дава да пие мляко.

Футболът е, може би, на първо място. Но, децата все пак нямат конкуренция.

Малчуганът след порцията заедно с тате продължи да се наслаждава - Смедерево победило с 4:1. Осми триумф за 12 мача - напълно достатъчно мечтата за завръщане в елита да продължи да живее. Някои нови момчета са, и така, вече закърмени с любов към "броненосците", така че смедеревци за подкрепата в годините, които идват - не трябва да се притесняват.

В третото полувреме на Хайдук - Динамо - шамари между управниците на двата клуба

A mi kukamo na
Най-голямото дерби на Хърватия между Хайдук и Динамо се изигра вчера в Сплит и завърши без победител, при резултат 2:2. Във финал изпълнен с обрати по време на който бяха вкарани три от общо четирите гола.

Емоциите не завършили с последния съдийски сигнал, а в главните роли влезли управници на двата клуба. В ложите се стигнало до инцидент между водещи фигури в Хайдук и Динамо заради който се наложила намесата на полицията.

Хърватският "Индекс" съобщава, че в полицейското управление са отведени Иван Кос и Марио Бранко от Хайдук, както и Томислав Светина и Матей Шкегро от Динамо. Като свидетели са привикани Саша Бйеланович, Крешимир Гоюн, Велимир Словачек, Кристиан Петрич и Йерко Трогрлич от Хайдук, както и Крешимир Антолич от Динамо.

Всичко започна след изравнителния гол на Динамо за 1:1, минута преди края на редовното време, когато директорът на загребчани извикал: "Има правда!".

Това предизвикало реакция на представител на домакина Хайдук, която станала още по-силна, тъй като Хайдук в продължението изравнил за 2:2. Споменатият източник съобщава, че намесата на пет полицая едва задържала Кос, който бил жестоко провокиран от поведението на представител на гостите.

Епилогът - в полицейското управление представителите на Хайдук са задържани до един след полунощ, а делегацията на Динамо още по-дълго. На Иван Кос, Марио Бранко, Крешимир Антолич и Матей Шкегро са написани наказателни постановления за нарушаване на обществения ред и спокойствие...

Тадич за емоциите, албума с лепенки и какво щеше да е, ако не се бяха класирали на Мондиала

Tadić o emocijama, albumu sa sličicama i šta bi bilo kada se ne bismo plasirali na Mundijal?
Душан Тадич даде обширно интервю за Яху спортс, говори най-много за националния отбор на Сърбия, който се класира на Световното първенство.

"Мечтал съм за този момент, още от детството. Ние успяхме в това, класирахме се за Световното първенство. Когато играете за своята страна, всички ще ви помнят ако играете на Световно първенство. Спомням си 1998 година когато бяхме Югославия, имах албум с лепенки, спомням си целият отбор", заяви Душан Тадич.

Сръбският ас говори и за хода на своята кариера, от малък до днешните дни в Саутхемптън, за това какво е научил и как е успял да стане това което е днес.

Една част от интервюто е посветено на състоянието на сръбския футбол, за класирането на Световното първенство, както и наградата за най-добър сръбски футболист.

"Невероятно е усещането когато знаете, че ще участвате на първи голям турнир в кариерата. Чувствата ме обземат когато гледам фотографии от последния мач от квалификациите срещу Грузия. Никога не съм усещал такава емоция с националния отбор", искрен е Тадич.

"Никога не сме усещали и такъв натиск от момента в който влязох в националния отбор. Да не бяхме победили в мача срещу Грузия, мисля, че щяха да ни вземат паспортите и да ни кажат повече да не се връщаме. Сериозно", сподели искрено Тадич.

Невероятен финал на хърватското дерби - Хайдук до 89 мин водеше 1:0, а в 94 изравни за 2:2


Какво хърватско дерби! Хайдук и Динамо на "Полюд" завършиха 2:2, но от самия резултат по-впечатляващ е начинът по който се стигна до него. Домакинът до 89 минута водеше с 1:0, а тогава до една точка стигна благодарение на гол от дузпа на Анте Ерцег в четвъртата минута на продължението.

Динамо само за две минути, в 89 и 90 стигна до пълен обрат. Тогава мрежата на домакините разтресоха Бенкович и Енрикез, но това не беше достатъчно за загребчани за всичките три точки.

Хайдук започна по-добре мача и поведе чрез Ерцег в 38-ата минута, въпреки че Башич още по-рано от свободен удар разтресе гредата на Доминик Ливакович. Все пак, непосредствено преди гола на Ерцег на другата страна греда на вратата на Хайдук уцели Судани.

През второто полувреме изглеждаше, че Хайдук има контрол над мача, но тогава всичко се преобърна. В петата минута опасно се напече на терена, няколко играчи завършиха на земята, но накрая никой не почервеня.

събота, 21 октомври 2017 г.

Строго контролираният футбол в Албания

Пре две године, Албанија - Србија
Стадионите, заедно с обществените тоалетни, по времето на Енвер Ходжа са били единствените места на които албанците, безнаказано, можели да говорят каквото искат. А днес, Елбасан арена е станала, както изглежда, единственото място на което никой не смее дори да писне.

Така са описали атмосферата на мачовете Албания - Сърбия и Скендербег - Партизан двама бивши национали, играчи на големите тирански врагове Партизани и Динамо, прилично изненадани, че обидите на сметката на гостуващите отбори можели да се преброят на пръсти, а инцидентите били приключени в онзи момент в който е арестуван младеж, който хвърлил камък по прозорец на автобуса на сръбския национален отбор.

Временните викове "етническа Албания", Освободителната войска на Косово и Исмаил Морини, чийто дрон на прекъснатия мач между Сърбия и Албания в Белград внесе допълнително напрежение в и без това нестабилните отношения между двата народа, е същински всичко което привържениците успяха да "направят" по време на тези два дни на футбол в Елбасан.

Хиляди привърженици на Албания и Скендербег, както и маса хора, които искаха да използват мачовете, за да представят послания от съвсем друг вид, останаха далече от стадиона, защото Еди Рама и албанското правителство решиха на мачовете с най-висок възможен риск да не смеят да се случат инциденти.

И успяха в това. По време на мача между Албания и Сърбия, на стадиона имаше около две или три хиляди истински привърженици, докато останалите билети получиха правителствени и партийни служители, ясно инструктирани как да се държат по време на мача.

На полицаите, също така, всичко им е било ясно, така че най-пламенните привърженици между албанците - групата "Червено и черно" (Кучи и зи) и прищинския Плисат едва в няколко случая успяха да викнат "УЧК, УЧК" преди около техните вождове да се появят агенти в цивилни дрехи.
Контрола
Служители на тайните служби отнеха шала на малко момче на който пишеше "Косово" и момент преди да разбере какво се случва му дадоха шал на националния отбор на Албания, казвайки, че "все пак играе националният отбор на Албания".

Подобна гледка се повтори и по време на мача Скендербег - Партизан, когато един от най-назобените привърженици поиска да разгъне знаме идентично на онова което спусна дрона на стадиона на Партизан Исмаил Морини. Преди напълно да разгърне знамето, дойде цивилен полицай и го "помоли" да го опакова и сложи във вътрешния джоб на якето.

И му каза да не прави това повече, защото "в противен случай ще лети през оградата на стадиона".

Тези послания са били напълно ясни. През два дни на напрежение в Елбасан, излежда имаше повече полицаи и цивилни агенти отколкото привърженици. Улиците около стадиона били напълно блокирани, а привържениците на Арената можели да влизат само след детайлна проверка, след която останали купчини хвърлени запалки, бутилки вода и знамена с послания, които не са били в съгласие с насоките на правителството в Тирана и УЕФА.
Елбасан
Атмосферата на тези два мача беше напълно различна. Преди две години, по улиците на Елбасан едва можеше да се ходи от напрежение, което властваше между съперническите национални отбори, потенциално опасни привърженици и полиция, готова хитро да реагира в случай нещата да излязат извън контрол.

В такава ситуация, онези редките, които успели да се докопат до билети, просто не са знаели как да се държат, така че подкрепата била слаба, защото всяко сериозно негодувание, на сметка на съдията или гостуващия отбор, се потушавало в ясно определени насоки.

Подобно беше и в четвъртък вечерта по време на мача Скендербег - Партизан, в който подкрепяха общо две, сериозно разделени групи привърженици на отбора от Корча, чийто жители в Албания и така са познати по темперамент необичайно благ за тази част на Балканите.

Между тях, дялове от трибуните били напълно празни, тъй като полицията не е позволявала на зрители да припарят до тези части от стадиона. В една от тях, в напълно пуст кафез били и контрольорите на УЕФА, на които настръхвала косата всеки път когато привържениците скачали от седалките, реагирайки на каквато и да е случка или съдийско решение.
Контролори Уефе
Сметката, която Тирана е платила за тези две акции остава неизвестна.

Полицията е, заради опазване на мира, в тези два дни ангажирала почти всичко което е имала на разположение: специални единици, антитерористични сили, единици за разбиване на демонстрации, специалисти за обезвреждане на експлозиви, бронетранспортьори, водни оръдия, уреди за електронно блокиране, уреди за подслушване и хеликоптери.

Цялата маса агенти, които са се разхождали в Елбасан в цивилно облекло, местни познавачи разпознавали по това, че имали идентични обувки. След мача Сърбия и Албания, преди две години, УЕФА много мъдро реши тези два национални отбора вече да не се срещат в квалификации, а може би било смислено на такива мачове да се попречи и в клубния футбол.

Как Партизан повлия на историята на музиката

Slađan Šćepović
Сър Джеймс Макмилан е признат шотландски композитор. И привърженик на Селтик. И бил тъжен в глазгоуската вечер през 1989 година. Вдъхновен от правилото за гол на чужд терен написал композиция. Ето как Сладжан Шчепович повлиял на класическата музика.

Нощта в която футболните богове се обединят и ви нанесат болка, може да е трагичен опит. Но, сър Джеймс Макмилан в тази болка и трагедия намерил извор на вдъхновение.

Неговият отбор отпаднал, но той решил - ще напиша композиция за пиано за това!

"Най-необичайното дело което съм написал е онова за което ме вдъхнови загубата на Селтик от Партизан за Купата на носители на национални купи през 1989 година. Това дело се нарича "Берзеркин" и главната тема е напразно похабената енергия. Смятам че това е, много вероятно, единственият концерт за пиано написан някога в историята на музиката, който е вдъхновен от  футбола и правилото за гол като гост", разказва 58-годишният Макмилан за шотландската редакция на Би Би Си.

По времето когато неговият отбор е преживял нещастието Макмилан е бил на 30 години.

Това е тази композиция:
Какво се е случило в тази глазгоуска нощ, която е хвърлила Макмилан в отчаяние, но и пробудила съзидателния дух?

Случил се е белградският Партизан.

Това е онзи известен мач с чак 9 гола. Селтик победил с 5:4, но недостатъчно за класиране, защото Партизан в първия мач в Мостар (не е играл в Белград заради наказание) се наложил с 2:1. Имал в ръцете си Селтик резултат, който го водил в следващия кръг, но Сладжан Шчепович две минути преди края на мача в Глазгоу постигнал гол, който донесъл голяма радост на "черно-белите".

"Парния валяк" още на старта на турнира получил изключително труден противник и не бил фаворит. Тази роля е приписана на някогашния първенец на Европа - Селтик. Перспективният отбор на "черно-белите" пред себе си имал опитен шотландски представител, а допълнителен проблем за четата на Иван Голац представлявал фактът, че белградчани заради наказание не могат да играят на стадион ЮНА.

Решението е взето "зелено-белите" да бъдат посрещнати в Мостар, на стадиона на Вележ.

По разквасения и тежък терен "черно-белите" победили с 2:1. Горан Милойевич и Милан Джурджевич били голмайстори за Партизан, докато единственият гол за островитяните постигнал Майк Галоуей.
Този мач е изигран на 12 септември. Точно 15 дни по-късно Партизан гостува на Селтик парк. В тази прохладна глазгоуска вечер, повече от 50 000 привърженици имаха възможност на стадиона на шотландския великан да гледат спектакъл, един от най-интересните в историята на турнирите на УЕФА.
tim Partizana, leto 1989. godine
От една страна е бил супер разположеният полски национал Дариуш "Джеки" Джекановски, който вкарал четири гола на белградчаните, а от другата страна разположен и разгърмял се "валяк". В първото полувреме са видени само два гола, от девет колкото са постигнати тази вечер.

Будимир Вуячич дава преднина на Партизан в самото начало, а в средата на полувремето Джекановски изравнява.

А, тогава е започнало шоуто...

Головете се редили като на лента. Още не се било тръгнало от центъра за второто полувреме, а разиграният поляк отново вкарал, за продължения. Още един защитник на Партизан успява да се докопа до списъка с голмайсторите. Александър Джорджевич само три минути след първото повеждане на Селтик успешно завършва контра и изравнява.

Полякът е подготвил нова изненада за Горан Пандурович, но Джуровски отново връща удара.

Празнуването на привържениците на Партизан още не е стихнало когато Анди Уокър носи нова радост на "зелено-белите" - 4:3. Следва период от "чак" 15 минути без голове, а тогава Джекановски предизвиква лавина въодушевление в домакинските запалянковци. Селтик имал резултат за следващия кръг - 5:3. Партизан бил на колене...

"А, сега за Партизан и секундите са важни... Хвърлена топка към Спасич. Той я поема на позиция ляво крило. Последен шанс за Партизан... Центрирана топка. Милко Джуровски я връща в центъра... шанс, шанс. ГОЛ! ГОЛ! ГОЛ! Шчепович! Браво Партизан с лъвско сърце!", са били думите на легендарния радио репортер Йордан Иванович, който пренася атаката на Партизан за крайното 5:4.

Партизан: Пандурович - Станойкович, Спасич - Миланич, Петрич, Вуячич - Джорджевич, Милойевич, Шчепович, Джуровски и Богданович

Привърженик на Арсенал прекъсна интервю, за да аплодира Делиjе

http://www.kurir.rs/data/images/2017/10/20/12/1307429_screenshot-4_ls.jpg
Камера на Арсенал ТВ беше между своите привърженици когато Делиjе пееха близо час след края на мача.

"Това е невероятно. Хората трябва да знаят, че те пеят вече 20-25 минути след мача. В последните 10 минути останаха без един играч, получиха късен гол в 85-ата минута, а те продължават да са тук", заяви привърженикът на Арсенал, който започна да аплодира агитката в отсрещната трибуна.

"Заслужили са. Може да не са познати като запалянковци с най-доброто поведение извън стадиона, но в него знаят да направят невероятна атмосфера".

Вижте цялото интервю:

петък, 20 октомври 2017 г.

И Англия има Партизан


Запознайте се с клуб от Англия, който е създаден преди две години и е наречен по белградския Партизан. Със "З"! "Знаем всичко за вашия Партизан, той ни беше вдъхновение, искаме да ни подкрепят и Гробари", казват от този клуб.

Клубът, който носи същото име като сръбския шампион - Партизан Букам - е основан през 2015 година в град Букам, окръг Сари (40 км югозападно от Лондон). Участва в местната "бетон лига, която се нарича Leatherland&District Division 2.

Помощник мениджърът на Партизан Букам ФК, Скот Хичман в разговор за страницата "Черно-бяла носталгия" обясни, че името Партизан се харесало на основателя на клуба, който знае всичко за белградския клуб и неговите привърженици.

Казва, че очаква английският Партизан да стане любим на Гробарите в Сърбия и Европа и би искал те да се появят един ден на мач в Англия и да дадат пламенна подкрепа като на оригиналния Партизан.

"Името Партизан се харесало на основателя на нашия клуб, който знае всичко за вашите много пламенни и верни привърженици. Partisan на английски език означава някой който е посветен и страстен, и същевременно някой който обича да се забавлява (to party). Всичко това хубаво се вписва в имиджа на нашия клуб. Нашият отбор е добре известен по силата и борбеността. Технически не сме най-изпипани, но това компенсираме с пожертвователност и желание", казва Хичман.

Английските "партизановци" следят резултатите на своя сръбски "по-голям" брат. Дори на официалния профил на клуба в туитър са публикували, че са заложили Партизан да победи Скендербег в Елбасан с 3:1, а един от головете ще вкара Зоран "Бамби" Тошич.

Вложили са пет лири, а ако бяха уцелили щяха да спечелят 605.

За малко да уцелят, че Тошич ще е голмайстор, защото в последните мигове на мача в Албания, изпълни отличен пряк свободен удар, но вратарят на Скендербег феноменално спаси.

Цветовете на английския Партизан не са черно и бяло, а синьо, защото основателят на клуба е привърженик на Челси и Глазгоу Рейнджърс.

"Също така, много клубове в нашето първенство вече носят черно-бял екип, така че искахме да се различаваме. Синьото изглеждаше логичен избор. Трябва да изтъкнем, че нашата комбинация за гостувания е сиво-бяла, с черни гащета и чорапи, което прилича на оригиналния Партизан. Не ни беше позволено да изберем напълно черна гарнитура, заради правилата в лигата само съдиите да носят черно", казва Хичман.

Интересно, никой от тези момчета няма връзка с Партизан, нито някога са били в Белград, Сърбия.

"Никой от нас досега не е бил в Сърбия, но се надяваме да организираме това в много близко бъдеще. Бихме искали да гледаме някой мач на стадион ЮНА, да се запознаем с привържениците, и може би дори да изиграем и приятелски мач с един от отборите на "големия Партизан", който ни послужи като вдъхновение."

Този клуб, чийто прякор е "Парти", е аматьорски, и е съставен от момчета от 17 до 36 години. Играят на терена Lower Road Recreation Ground, по думите на Хичман, това е на практика местен парк.

"Имаме задължението преди всеки мач да монтираме врати и мрежи", казва през смях.

Очакват да ги подкрепят и Гробари от Сърбия, защото...

"Средният брой зрители на нашите мачове е 10 (смях). Обикновено ни гледат приятели, родители и гаджета, защото играем в неделя сутринта и повечето обикновени хора вероятно им е много трудно да се измъкнат от кревата! Имахме рекордна посещаемост миналия сезон, когато нас във финала за купата ни подкрепиха над 200 привърженика! Атмосферата беше чудесна, но за нас още повече би означавало присъствието на привърженици на Партизан от Сърбия, със знамена и пиротехника! В последно време в Туитър и Инстаграм започнаха да ни следват и партизановци. Искаме хората да ни разпознаят и заобичат като свой втори клуб", казва представителят на Партизан Букам.

Най-големият им противник е комшийският Ефингам Парк Юнайтед.

"Последният път ги смачкахме със 7:1 и трябва да кажа, че нямат понятие. С клуба Прийст Хил развихме съперничество заради закачки в социалните мрежи и някои много груби мачове, които изиграхме по-рано през сезона. Миналата година ги изхвърлихме от купата", каза Хичман в разговора за "Черно-бяла носталгия".

Стабилна подкрепа от България за Арсенал в Белград

https://xdn.tf.rs/2017/10/19/navijaci-arsenala-620x350.jpg
Привържениците на лондонския клуб от България посетиха Белград, за да подкрепят момчетата на Венгер срещу Цървена звезда.

Известно е, че лондонският Арсенал има голям брой привърженици по света, добре организирани, които когато имат възможност го следват и подкрепят където и да играе.

В Сърбия отчитат, че "топчиите" имат силно привърженическо звено и в България откъдето са дошли два автобуса в Белград. Стабилната група подкрепи представителят на Висшата лига срещу Цървена звезда.

Комшиите отбелязват, че това е било голямо предизвикателство за българските арсеналисти, които са били обградени от десетки хиляди запалянковци на белградския клуб, на разпродадения стадион "Райко Митич".

"Българите не се притесняват за ада на Маракана, изглеждат весело и отпуснато точно както и трябва, което може да се заключи на основата на фотографиите, които някои от тях по път са качили в социалните мрежи."




https://xdn.tf.rs/2017/10/19/bugari-830x0.jpghttps://xdn.tf.rs/2017/10/19/bugari-arsenal-830x0.jpg

Бой между играчите на Евертън и Лион, в мелето се намеси и идиот с дете на ръце


Невероятни сцени в един от най-интересните мачове в Лига Европа. Олимпик (Лион) победи Евертън в Ливърпул с 2:1.

Английските привърженици не са същите когато се играе в домашното първенство и европейските турнири. Отново показаха своята грозна страна, а този път особено се изтъкна един от тях.

При 1:0 за гостите се стигна до бой между играчите на Лион и Евретън точно пред една от вратите на "Гудисън Парк", а в мелето се опита да участва и един запалянко. Схватката се разигра точно пред трибуната.

Тогава реши да участва и един привърженик, който, вярвате или не, носеше дете на ръце. С една ръка държеше малкото дете, а с другата опитваше да се бие с френските играчи, които невярващи го наблюдаваха. Накрая всичко се смири, а Уилямс и Траоре получиха жълти картони като най-активни в този сблъсък.

В Елбасан се викало УЧК и Косово е сърцето на Албания


Футболистите на Партизан не успяха да победят отбора на Скендербег в горещо гостуване в Елбасан (0:0). Мачът беше остър, а също така беше и по трибуните.

Около 7000 домакински привърженици на няколко пъти викаха "УЧК", а често можеше да се чуе и песента "Косово е сърцето на Албания" и "Къде ви е Косово".

През второто полувреме домакинските запалянковци се фокусираха върху футбола и случващото се на терена и престанаха с обидите. По време на този мач Партизан беше охраняван и от снайперисти.

"Черно-белите" бяха близо до победата, но Сума в 89-ата минута от изгодна ситуация не успя да прати топката в мрежата. Сега шампионът на Сърбия е на ход. Няма да е леко на управителите на отбора от Хумско да организират реванша и ще бъдат на голям изпит.

Урок по любов: привържениците на Арсенал блокирани на Маракана, докато Делиje пеят 45 минути след края


Привържениците на Цървена звезда останаха на трибуните повече от 45 минути след края на мача срещу Арсенал, в който техният клуб беше победен.

Няколко хиляди запалянковци в северната трибуна през цялото време пееха, с подкрепата на стотици от останалите трибуни.

Това попречи на привържениците на Арсенал, на които беше позволено да напуснат стадион "Райко Митич" чак след като трибуните напълно се изпразниха, както им беше съобщено след завършването на мача чрез аудио уредбата.

Служители на жандармерията накрая изпратиха няколко десетки останали запалянковци на "червено-белите" от северната трибуна, така че поддръжниците на лондонския клуб можеха да се разотидат.

Мачът между Цървена звезда и Арсенал от третия кръг на Лига Европа завърши 0:1. 

Малък привърженик на Звезда след Арсенал влезе на терена и плака пред Борян


52 000 привърженика имаше на стадион "Райко Митич", за да наблюдават мача на своя отбор.

И видяха голяма борба на избраниците на Владан Милойевич, които паднаха в самия край.

Чак след като Арсенал след изгонването на Милан Родич имаше играч повече. Автор на победният гол беше Оливие Жиру в 85-ата минута, а Звезда пропусна няколко фантастични възможности. Чрез Радонйич когато два пъти чудесно реагира Чех, Боачи уцели греда, Кръстичич също имаше чудесна възможност.

Един от онези на които загубата се отрази много тежко е един от младите привърженици на Цървена звезда, който след този дуел влезе на терена, за да поздрави очевидно своя любимец Милан Борян. Видео

Английски журналисти в транс на Маракана: Бил съм на 4 континента, на стадион Ацтека, но това...

https://xdn.tf.rs/2017/10/19/wapp-59caf884255ffa6e71bb8198f24cc5d5-620x350.jpg
Журналист на британския "Телеграф", който бил в ложите на Маракана не остана имунизиран на онзи пръст, който "запуши Арсеналовия топ".

Англичаните не крият въодушевлението си от атмосферата, която беляза срещата между Цървена звезда и Арсенал на стадион "Райко Митич".

В потвърждение на това идва туитът на английския журналист Сам Дийн, който от редакцията на лондонския "Телеграф" бил на Маракана и бързо споделил с последователите си хореографията на привържениците на Звезда от началото на мача, на която е представена ръка чийто пръст запушва топ, символ на клуба от Лондон, който тази вечер в самия край отнесе трите точки.

- Това е феноменално - написа Дийн, който през 2016 г е обявен за най-добрият млад журналист в Англия.

От друга страна "Дейли Мейл" в Белград отдели внимание на графита пред западната трибуна "УЕФА поддържа тероризма", както и платното на което беше ликът на Свети Симеон.

https://xdn.tf.rs/2017/10/19/wapp-0b2df24528ac8206c2b72ae5a786d74d-830x0.jpg Още един репортер от Острова с профил в туитър е имал потребност да остави кратка история в профила си, пишейки, че това което е видял от привържениците на Цървена звезда е онова което футболът би трябвало да представлява.

- Бил съм на стадиони на четири континента, на известния "Ацтека", но това което усещам в момента на Маракана отстрана на привържениците на Звезда е нещо което никога не съм - написал той.


Уилшър: Едно от най-шумните места

Foto: Getty images
"Топчиите" победиха Цървена звезда с минимален резултат в третия кръг на Група Н на Лига Европа.

Мачът пред повече от 50 000 зрители беше решен пет минути преди края когато след чудесна комбинация на Уилшър и Уолкът фантастичен гол с ножица постигна Оливие Жиру.

"Това беше добър ход, природен инстинкт, пред вратата или около нея да опитате нещо "лудо" и то да влезе. Щастливи сме за него, това са големи три точки", заяви Уилшър.

Арсенал дойде в Белград отслабен от контузии, без Месут Йозил и Алексис Санчес, след загуба във Висшата лига.

"Трудно е да се играе тук, това е едно от най-шумните места на които съм играл. Добре са организирани и ни направиха проблеми. Знаехме, че трябва да останем фокусирани, след полувремето да продължим да играем и да победим", допълни халфът на Арсенал.

"Топчиите" след три мача имат пълен актив в Група Н и пет точки повече от Звезда и БАТЕ, преди нов дуел срещу "червено-белите" вкъщи на 2 ноември.

"Когато се паднахме в тази група знаехме, че имаме качеството да продължим, но всякак беше трудно. Имаме още три мача, следващият е вкъщи, а този беше най-трудният, който играхме досега", изтъкна Уилшър.

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Венгер: Тези хора знаят футбола!

arsene wenger arsen venger zvezda arsenal fkcz crvena
"Звезда е огромен клуб с големи традиции", заяви легендарният "Професор", след като след "Сантияго Бернабеу", "Камп Ноу", "Джузепе Меаца", "Олд Трафорд", "Анфийлд"... гостува на още един дом на шампион на Европа.

След "Сантияго Бернабеу", "Ноу Камп", "Джузепе Меаца", "Олд Трафорд", "Анфийлд", "Алианц Арена"...

... легендарният мениджър на Арсенал и всякак един от най-уважаваните спортни работници на модерната ера, "Професора" Арсен Венгер, води своя отбор на стадиона на още един шампион на Европа - Цървена звезда.

След като неговият отслабен от контузии състав успя вълшебно да, с помощта на големия Петър Чех, гредата и "скорпиона" скрит в обувките на Оливие Жиру, стигне до победата на разпродадения "Райко Митич" - 1:0, французинът в препълнената зала за пресконференции се появи в добро настроение и пълен с положителни впечатления.

"Атмосферата беше фантастична, Звезда е огромен клуб с големи традиции. Тук хората добре познават футбола и затова са страстни", заяви трофейният треньор, който влезе в европейския футбол тихо, почти като анонимник, треньор на Нагоя Грампус Ейт, в който по това време капитан и "треньор на терена" е бил Драган Стойкович Пикси, последната автентична звезда на Звезда.

"Много тежък мач, на горещ терен. Звезда беше опасна на контраатака, но излязохме за победа и заслужено празнуваме. Отборът показа манталитет, гради играта и резултат и беше награден с гола на Жиру", заяви Венгер на конференцията за журналисти.

"Добре играха в транзиция, бяха бързи. Държаха интензитет през всичките 90 минути, което е изключително", коментира мениджърът, който име, репутация, слава, че и богатство натрупа форсирайки атипично симпатичен и префинен стил на игра за английските условия, но и който междувременно някъде около 2004 година изгуби надбягването с конкуренцията на Острова.

Извън Острова Венгер и Арсенал никога не са постигнали успехи каквито има Цървена звезда. Клубът има Купа на носители на национални купи, но не и Шампионската лига, от която "Професора" трябваше да се отдели за пръв път от две десетилетия и да се пробва в Лига Европа.

Там, поред Германия и Беларус, го чакаше и гостуване в Сърбия, Белград, Цървена звезда...

...Делиjе

"Привържениците са абсолютно фантастични и невероятни. Цървена звезда е много голям клуб с голяма история. Мисля, че хората тук познават футбола, страстни са, което и видяхме", заяви Венгер.

Той допълни, че мачът в Белград е бил "много тежък и интензивен".

"Привържениците пламенно подкрепяха Звезда, а ние опитвахме да победим и успяхме срещу добър отбор, опасен на контраатака. Петър Чех имаше няколко добри спасявания, победихме и моят отбор заслужава признание. Побеждава се когато може. Важно е, че се борихме, а мачът беше решен от това, че играхме добре в защита в мач с много силови дуели", каза Венгер.

Арсенал и Звезда ще се срещнат отново в следващия кръг на Лига Европа на 2 ноември в Лондон. Англичаните са лидери с пълен актив от 9 точки, а сръбският гранд е втори с 4. 

Повече от мач, спомен за цял живот

https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/22554716_1732630473436812_6906263284348336024_n.jpg?oh=4cfeb7926bc77849b138a430f590f97b&oe=5A6CBD15
Бих искал това да може да бъде едно обичайно обявление, един обичаен ден, една обичайна вечер пред телевизора... Но, винаги има това НО...

Тази вечер се срещат два отбора, които успоредно заобичах като шестгодишно момче, в период от непълен месец, преди точно 21 години...
Тази вечер се срещат червено и бяло и тяхното отражение в огледалото...
Тази вечер се срещат моята лява и дясна страна на сърцето...
На стадиона на който знам всяка седалка наизуст, където моето гърло и длани са оставали своето качество, идва човек чиито думи, изражения на лицето и емоции знам наизуст...

Пробудих се доста рано, с онова неприятно усещане в стомаха, сякаш трябва да ходите на хирургическа интервенция, на дълъг път в непознатото или ви чака първа среща с особата за която тотално сте отлепили 100 на 100... Чиста есенция на безпокойство минава през тялото ми...
Знам, че ме чака да напиша обявление за мача и че трябва да съм обективен, безпристрастен, че трябва да потисна двете страни на сърцето и да съм професионален и систематичен...

На зеления, още ненагазен, килим на Маракана ще излязат 11 момчета в червено-бяло, с желание да свалят скалпа на славния лондонски Арсенал и фактически да си проправят път в нокаут фазата на турнира. Зад себе си имат треньор, който има топки, усещане за играта, знание и доверие в тях. Имат 50 000 гърла и 100 000 длани да ги ободряват, да ги носят, нищо да не им критикуват, ако дадат всичко от себе си... И те и ще направят това, ще дадат всичко от себе си, защото такива мачове са онези, които по-късно наричаме "исторически".
Звезда не е наивна, поне не тази Звезда. Освен стадиона и най-врялата атмосфера, предимствата на Звезда тази вечер са Боачи, Канга, Доналд, Радонйич, Сърнич... Всеки неудобен по свой начин.
А тук е и Вуядин Савич, тук са статичните положения... А знаем, че животът пише романи...

От друга страна, 11 момчета в сини (или черни) екипи, без предимството на емоциите, без предимството на публиката, без усещане за това за какво и за кого играят, без треньор, който ще ги мотивира... 11 сурови професионалисти, фабрично произведени в суровия бизнес какъвто е днес футболът. Имат знание, имат качество, имат физическо превъзходство, имат техническа доминация - всичко онова което може да се научи и тренира. Но душата не се учи, мотивацията не се учи, желанието не се учи, борбеността и жарта не се практикуват на великолепния Колни в Лондон... И това може да наклони везните. Венгер е повел 18 играчи, комбиниран състав, който може да е достатъчен за 3 точки в Белград, но все пак това е голям хазарт. Дали Звезда е подценена или Венгер има доверие в голобрадия Найлс и Нелсън, до вчера отписания Уилшър, старият Пер и апатичния Иуоби - остава да видим.

За Звезда тази победа е ВСИЧКО, а за Арсенал само още едно гостуване в някаква държава "от третия свят" както обичат да казват топчиите от Лондон, които довчера са живели в жилища из Африка и Азия, а после са се европеизирали в коренно население.

Нека победи по-добрият, нека победи по-умният и преди всичко - нека победи онзи, който ЗАСЛУЖАВА победата! Нека победи ФУТБОЛЪТ!
 (без съмнителни съдийски решения, глупави дузпи или грешки)


COME ON YOU BELGRADE!

Администратор на сръбския фен клуб на Арсенал.
https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/22490135_1612702618750254_4651625050801434194_n.jpg?oh=db924a35e42134ff0587f0fe8610cb4a&oe=5A783B96

В Босна и Херцеговина се радват на историческия успех на Железничар над Лудогорец: Рапсодия на футбола на Грбавица

Rapsodija fudbala na Grbavici: Željezničar ostvario historijski rezultat za bh. fudbal
Железничар в реванша на първия кръг на квалификационните мачове на Младежката Шампионска лига дочака Лудогорец, а срещата завърши 3:2 в полза на домакините.

Железничар отвори първото полувреме веднага с възможност, но след центриране на Жерич съдията отсъди засада и така пропадна положение за "сините".

Не се чака много за нов шанс, в 3-ата минута таблото на Грбавица вече показваше резултат 1:0. Жерич опита, Наумов спаси неговия удар, но отбитата топка попадна в Дачич, който разтресе мрежата на българския първенец.

Гостите бързо стигнаха до изравняване, след едно наивно нарушение пряк свободен удар изпълни Климентов, а Дуймович реагира слабо, така че в 5-ата минута на таблото стоеше 1:1.

След получения гол "сините" тръгнаха ожесточено напред и така пред вратата на Наумов се изредиха възможности за Жерич, Муярич, Муягич и Хайдаревич, но нямаха късмет в реализирането и на почивка се отиде при 1:1.

Момчетата на Йолдич играха феноменално, а атаките, които правеха Жерич и дружина рядко се виждат и в мъжкото първенство на Босна и Херцеговина.

През второто полувреме Железничар отново тръгна офанзивно и чрез Велич имаше отлична възможност да поведе, но топката уцели Муягич и вместо във вратата излезе извън наказателното.

Муягич се изкупи в 56-ата минута, след като реагира отлично на феноменална асистенция отляво и матира Наумов.

Три минути след попадението, шанс получи Хайдаревич, но неговият удар с глава премина покрай лявата греда на вратата на Лудогорец. Минута по-късно Муягич шутира отлично, но топката мина съвсем малко над вратата.

В средата на полувремето "сините" се отдръпнаха, а наказанието дойде в 70-ата минута, когато забравеният Милков ги матира за ново изравняване на резултата.

Железничар след получения гол отново тръгна да напада, но конкретни възможности за промяна на резултата нямаше.

В 90-ата минута отлична акция на "сините" доведе до навалица в наказателното поле, а Хайдаревич вкара за победата и историческото класиране на Железничар в следващата фаза на този турнир. Първият мач в Разград завърши при резултат 1:1.

Жельо с тази победа изписа история за младежкия футбол на Босна и Херцеговина и стана първият отбор, който минава във втората фаза на квалификационните мачове на Младежката Шампионска лига.

Железничар - Лудогорец 3:2 (3 мин - Дачич, 56 - Муягич, 90 - Хайдаревич; 5 - Климентов, 70 - Милков)

Стадион: Грбавица, 3000 зрители

Съдия: Анастасиос Папапетру (Гърция)

Картони: Хайдаревич, Шехич; Климентов, Минчев

Железничар: Дуймович, Шехич, Беширевич (31 мин - Муярич), Велич, Зилич, Османович (86 - Нуханович), Шехич, Дачич (82 - Хасанович), Муягич, Жерич, Хайдаревич

Лудогорец: Наумов, Славов, Илиев, Иванов (67 - Милков), Янков (65 мин - Петров), Л. Ковачев, Минчев, Димитров, Климентов (81 - Вълчев), Дост, С. Ковачев

В Арсенал смятат, че гостуват на Партизан

Pitajte administraciju Arsenala, gostuju Partizanu!
Привърженик питал за билети срещу Цървена звезда, а отговорът от Арсенал ще накара футболните любители дълго да се смеят.

"Моля да имате предвид, че за мача срещу Партизан Белград има места само за официални членове на Арсенал, които са обновили членството си или са се присъединили преди 25 август 2017 година", пише в отговора на клуба.

Интересна ситуация, изглежда, че тези които отговарят на писмата не знаят с кой играе Арсенал.

Емоционална спортна история и най-хубавото послание на неповторими асове


Творците на едно от най-големите футболни чудеса отново се събират! Югославия през 1987 година в Чили покори планетата в младежката конкуренция, а този величествен подвиг е показан в документалния филм "Чилийци" на познатия спортен журналист Града Бранкович.

"Югославия, Югославия" се носеше по трибуните на стадион "Насионал" преди три десетилетия в Сантяго докато футболистите поздравяваха 70 000 привърженици със знамето и песента "От Вардар до Триглав". Това е била сцена от която хората и днес се наежват и от която тръгват сълзи. Някои от радост, други от тъга, защото успехът на младежкия национален отбор на СФРЮ на СП през 1987 г в Чили беше заявка за начало, но и край на на една държава, поколение, идеи...

За щастие, три десетилетия след историческия успех, спомените за златното поколение ще продължат да живеят чрез документалния филм "Чилийци", чиято премиера беше в "Opera & Theatre Madlenianumu" в Земун.

Така на публиката след три десетилетия отново се поклониха Предраг Миятович, Звонимир Бобан, Давор Шукер, Гордан Петрич, Бранко Брнович, вратаря Драгойе Лекович, докато не се появиха само Роберт Просинечки и селекционерът Мирко Йозич.

Световните младежки шампиони във филма са разказали редица анекдоти, но и събудиха най-хубави спомени. С гордост изтъкват, че са ги красили добрата атмосфера и другарство, което и главната причина за големия успех.

Предраг Миятович във филма се сеща и за първия си гол на Световното първенство.

- Толкова тичах, че щях да мина и през портата на стадиона, ако беше отворена - казва чудесният нападател.

Някогашните шампиони на планетата се сетиха и как са им стояли смешно костюмите, когато отивали в Чили. Игор Щимац и Звонимир Бобан се сетили и как заради девойки останали до пет сутринта, за което сега си спомнят с усмивка.

Особено емоционално е сещането за починалите Зоран Миючич, който ни напусна през 2009 година, както и Дубравко Павличич три години по-късно.

Селекторът Йозич във филма при споменаването на двамата златни футболисти беше в сълзи, докато Звонимир Бобан със сетен глас сподели:

- Искаме отново да заиграем футбол с тях, в някой по-хубав свят - каза Бобан и доведе много до сълзи.

Златният "чилиец" Славиша Джуркович не е направил кариера каквато се очаквала от него.

- Плитък ум и луда глава доведоха до това да не направя кариера. Мислех, че тя ще дойде от само себе си. Златото ми взе повече отколкото ми донесе, защото играех на картата, че съм "Чилиец" - заяви Джуркович.

Ранко Зиройевич сподели, че сега би играл в Барселона, ако "имаше този опит", тъй като Миятович, Ярни и Шукер са играли за Реал, докато други не са направили върховна кариера.

- Да мога, бих платил това отново да ми се случи. Успехът в Чили е голяма следа в кариерата на всички нас. Ние всички мечтаехме и трябва да направим атмосфера това да доживеят и днешните деца. С Педжа (Миятович - б.р.) веднага се договорих да се помогне на всички, кой колкото може - заяви Давор Шукер.

Припомняме, 30 години след спечелване на световната титла Драгойе Лекович е треньор на вратарите в националния отбор на Черна гора, Роберт Ярни води младежкия отбор на Хърватия, Гордан Петрич и Бранко Брнович са треньори, Игор Щимац се наслаждава на футбол и вино, Милан Павлович е треньор в Япония, Роберт Просинечки е селекционер на Азербайджан, Звонимир Бобан и селекционера Мирко Йозич са във ФИФА, Давор Шукер е президент на Футболния съюз на Хърватия, докато Предраг Миятович избира ново предизвикателство (беше директор в Реал Мадрид - б.р.).

Проектът е измислил и реализирал известният спортен журналист Града Бранкович, с помощ и асистенция на къща "Спортмедия". Бранкович казва, че идеята се е родила през 2012, когато е публикувал първата книга по повод успеха в Чили и оттогава е работил, за да филмът да е готов за юбилея - 30 години. Той през целия филм носи топка, защото, както казва, тя е разказала всичко.

- Аз само направих филм за чудесни хора и събития. След тренировка в ОФК Београд баща ми ми каза: "Искаш да играеш за националния отбор? Тоя филм няма да го гледаш" - заяви авторът Града Бранкович, на когото на първото снимане вратарят Лекович подарил екипа от мача срещу Бразилия на 1/4-финала.

Пазителят на мрежата на това поколение Драгойе Лекович е имал само едно послание.

- Чилийци, много ви обичам! Вие част от моя живот и професия. Благодаря ви - заяви той.

Капитанът на златното поколение Милан Павлович емоционално се сети как е изглеждало да предвожда съотборниците преди три десетилетия в похода на световния трон.

- Не съществуват думи, които биха описали какво е да си капитан на световни асове. Те са изключителни хора! Филмът е емоционален, вярвам, че ще бъде хит и ще спечели голяма награда. Съществува жал за старата Юга, голяма и хубава държава. Ние сме били възпитавани като югославяни. Нашите отношения не са се развалили и след три десетилетия - отправи силно послание предвождащият "чилийците".

Предраг Миятович е много щастлив, че един от най-големите успехи на югославския футбол е екранизиран.

- Градо, безкрайно благодаря на теб и твоя екип. Филмът има поучителна история младите да изберат правилния път и да бъдат истински хора. Ако Югославия беше останала както ние я изживявахме съм сигурен, че бихме направили успех и в мъжката конкуренция. Нашите приятели от Хърватия бяха трети на Мондиала през 1998 година, а гръбнакът беше от играчи от Чили - заяви Миятович.

Звонимир Бобан с радост си спомня за големия успех от 1987 година.

- Горд съм със своите приятели чилийци и на това, че останахме приятели и станахме хора. Колко е хубаво да усетя тази емоция и да съм тук - припомня си Бобан.

Чувствата не скри и Гордан Петрич.

- Във филма е описана изключително поучителна история. Надявам се да помогне на младите играчи и треньори. Главната поента е, че качеството идва до изразяване ако в съблекалнята атмосферата е добра, а нас ни свързваше огромно другарство. Покойният Милян Милянич има заслуга за всичко - заяви Петрич.

Роберт Ярни сега се намира в позицията в която е бил Мирко Йозич през 1987 година. Сега предвожда младежите на Хърватия и има възможност да им пренесе знание и опит.

- Разликите са много големи между сегашните времена и преди три десетилетия. Когато отивах от вкъщи в Сплит, трябваше да се боря да получа нещо. А децата днес всичко имат на длан, не са гладни. Те трябва повече да се занимават със спорт. Филмът изпраща много хубаво послание - заяви бившият защитник.

сряда, 18 октомври 2017 г.

Арсенал ТВ за гостуването в Белград: Това е застрашително!

https://www.sportske.net/text_images/201709/21745063_2092770367415308_1816554179_o375640523908020170914212100.jpg
Преди мача срещу Цървена звезда, популярният канал на Арсенал публикува анонс за мача в Белград.

"Техните ултраси наистина правят застрашителна атмосфера. Никога не съм виждал толкова факли в своя живот колкото на видеозаписи когато играе Цървена звезда. Ще бъде много застрашително, но не забравяйте и факта, че всеки отбор, който играе против Арсенал дава 100%, защото сме най-вероятно най-голямото име в този турнир заедно с Милан", са думите на водещия на Арсенал ТВ.

Говори за отбора, който ще излезе на терена, споменава Уилшър, който почти сигурно ще започне и който в случай на добър мач ще получи голям подтик за продължаване на сезона.

Споменава и Рамзи, който може да играе, както и Алексис Санчес, а и Жиру, който сигурно ще започне с Тео Уолкът.

Вижте клипа:

вторник, 17 октомври 2017 г.

Дуле Савич: Моят гол се помни 40 години, това говори нещо...

Са данашње свечаности на највећем српском стадиону
Легендарният централен нападател на Цървена звезда Душан Савич, който с известния гол в Лондон изхвърли Арсенал от Купата на УЕФА през 1978 година, смята, че сегашният отбор на "червено-белите" може да направи изненада в мача между двата отбора в Лига Европа.

Поколението, със Савич, Владимир Петрович Пижон, Цветин Благойевич и останалите, днес на стадион "Райко Митич" беше гост на коктейл и припомняне на подвига по пътя към финала на Купата на УЕФА, като им беше направен и шпалир от отбора на Владан Милойевич.

"Приятно се чувствах днес, виждаме се и иначе, но е още по-хубаво когато се намерим по такъв повод. Щастлив съм, че мога да видя силен Арсенал в Белград, а още повече, че моят син може да бъде в същата позиция като мен, въпреки че той е защитник, а аз бях нападател", заяви Савич пред журналисти на стадиона на Звезда.

Савич си спомни чудесната атака на целия отбор на Звезда, петата на Пижон, центрирането на Благойевич и неговия гол от воле три минути преди края на мача в Лондон.

"Не съм знаел, че за този гол ще се говори толкова, а още по-малко, че ще се помни 40 години. Вероятно ще трае още 40 години. Това е гол, който не е донесъл трофей и е чудно, че се помни толкова, вероятно това говори нещо."

Савич допълни, че Цървена звезда няма причина да се плаши от Арсенал.

"Не е просто да се дават съвети, играчите на Милойевич само трябва да бъдат най-добри на терена в този момент, а с божията помощ вярвам, че могат да осъществят добър резултат. Не трябва да се мисли за резултата, нямам страх, нека бъде както бъде", заключи Савич.

Мачът от 3 кръг на Група Н на Лига Европа между Цървена звезда и Арсенал се играе в четвъртък от 20 часа в Белград.

На прага на историята в Шампионската лига

Photo by Dean Mouhtaropoulos/Getty Images
Миле Свилар, белгийски вратар, който има и сръбско гражданство, може утре вечер да изпише нова страница в историята на европейския футбол.

Синът на някогашния известен вратар Ратко Свилар, който от 1973 до 1980 година носи екипа на Войводина, а след това проведе 16 години в Антверпен, може, след дебюта за клуба си, да запише и първо участие в Шампионската лига.

Бенфика от 21:45 ч чака Манчестър Юнайтед в третия кръг на Група А и това може да бъде изключителна възможност да се представи пред един от най-големите клубове в света.

Момъкът, който неотдавна стана пълнолетен беше между гредите срещу Олянензе в мач от Купата на Португалия, опази мрежата си и се хареса на треньора Руй Витория.

В негова полза може да бъде и това, че първият избор на вратата на "орлите" Жулио Сезар още не е напълно възстановен от травма в гърба - ако бъде в стартовите 11 в сряда на стадион "Луж", ще стане новият рекордьор с 18 години, месец и 22 дни, с което ще подобри рекорда на легендарния Икер Касийяс, който дебютира в Шампионската лига на 18 години, три месеца и 26 дни.

Ратко неколкократно е апелирал към Футболния съюз на Сърбия да извика Миле, за да играе за националния отбор на западната съседка, тъй като има сръбско гражданство, а досега не е участвал за младежките отбори на Белгия.


Нека чака работата, време е за футбол и пътувания! Историята на англичанин идвал в София на мач на ЦСКА

Neka čeka posao, vreme je za fudbal i putovanja!
Запознайте се с англичанина, който пред сръбската медия МОНДО разказва своята идея за само година да гледа мачове във всички 55 държави членки на УЕФА.

Мат Уокър е 40-годишен статистик, който живее в Лондон и работи в Министерство на правосъдието. Всъщност, работил е до неотдавна, когато взел година и половина неплатен отпуск, за да пътува по Европа и да гледа футбол във всички 55 държави членки на УЕФА.

Своят проект е нарекъл "55 футболни нации", а целта е от юни 2017 до май 2018 година да обиколи всички държави членки на Европейския футболен съюз и в тях на живо да гледа най-малко един елитен мач. Досега е нарисувал 19 черти, последната от които в Сърбия.

Интересно, Мат за разлика от много други чужденци не е избрал "голямото дерби", а дуелът между Напредак и Цървена звезда, игран неотдавна в Крушевац.

За своята идея и опит с пътуванията, които се надява един ден да опише в книга, говори пред МОНДО.
http://static.mondo.rs/Picture/661723/jpeg/matt-walker.JPG
- Как дойде до идеята в срок от година да гледаш футбол във всички 55 членки на УЕФА?

- Около Коледа 2015 четях книгата "Stamping Grounds" (най-близкият превод би бил "Познати терени") от автора Чарли Конели, в която по много интересен начин е описан неуспешния опит на Лихтенщайн да се класира на Световното първенство през 2002 г. Четейки я, ми дойде идеята да създам собствена футболна авантюра и да напиша книга за нея. Хрумна ми дали е възможно за година да обиколя всички 55 УЕФА членки и да гледам мачове от най-добрите първенства. Сложих мачове на хартия и ми изглеждаше осъществимо. Започнах да спестявам пари и да мечтая... - обяснява Мат за начало.

- Кога и къде е било първото пътуване?

- Първият мач беше Дила Гори - Локомотив Тбилиси, през юни. Грузинците са променили календара на надпреварата от зимния на летния период, така че трябваше да ги "вкарам" в началото на графика. И мачът беше преместен от Гори в Тбилиси, а за съжаление, само 200 човека дойдоха на стадиона въпреки че входът беше свободен. Що се отнася до мен, чувствах се чудесно, защото най-накрая започнах своя проект след няколкомесечно планиране.

- Как направи графика, от какво се води?

- Трудих се едно пътуване да включва повече държави ако е възможно. През лятото обиколих 12 държави, главно от Скандинавия и бившия Съветски съюз, и Република Ирландия. Следващи на ред са Украйна, Молдова и Румъния.

- Не е евтино да се пътува година из Европа, дали имаш работа и откъде свободно време?

- Работя в Министерството на правосъдието в Лондон, но взех 18 месеца неплатен отпуск. Надявам се книгата, която ще напиша да бъде продавана в Сърбия, така ще покрия разходите за целия проект - шегува се Мат.

- Колко държави са обиколил досега и коя е планирана за край?

- Сърбия беше №19 в списъка, а се надявам отново да дойда на Балканите през април. Желанието ми е последният мач да бъде в слънчева Черна гора.
http://static.mondo.rs/Picture/661726/jpeg/matt-walker.jpg
- В Сърбия си гледал мача Напредак - Цървена звезда. Какви са впечатленията?

- Хубаво си прекарах в Крушевац. Градът беше спокоен, в поспаливо неделно разположение до мача. Хората от Напредак бяха много гостоприемни, показаха ми стадиона и разказаха историята на клуба. Мачът беше интересен, а ми е драго за победата на Напредак, защото главно подкрепям отбори, които не са фаворити. За Звезда ще бъда срещу Арсенал в Лига Европа... След мача съм пробвал нещо от местната кухня - ядох сарма, кюфте и сръбска салата в местен ресторант, а едно от присъстващите момчета ме почерпи бира. Наздраве, човече!

- Защо си избрал точно този мач, а не някой в главния град - Белград?

- Аххх, Белград! Наистина бих искал да го посетя, защото съм чувал, че е динамичен град. Пътувал съм из Пловдив в България, така че ми беше по-лесно да гледам мач в Крушевац. Опитвам се, също така, да избягвам големите градове, защото в малките е по-лесно да се запознаеш с хората, по-отпуснато е, а и по-евтино. Така гледах футбол в Берген (Норвегия), Гьотеборг (Швеция), Уфа и Тула (Русия), Трабзон (Турция), Крушевац (Сърбия) с по-голямо удоволствие отколкото в столиците.
 http://static.mondo.rs/Picture/661727/jpeg/matt-walker.jpg
- Дали винаги избираш "по-малко популярни" мачове или и дербита са в списъка?

- През декември ще гледам полското дерби Краковия - Висла Краков. Мачът ще е в работен ден, което ми отговаря заради следващите планирани пътувания. Често избирам клуб и по интересна история, която го следва, така избрах да гледам ИФК Мариехамн, който през миналия сезон изненадващо стана шампион на Финландия или Кротоне, който по чудесен начин успя да избегне изпадане от Серия А. Понякога ми е цел да видя определен играч, като бившият член на Фулъм, Ласе Виген Кристенсен, който сега играе за датския Брьондби... Клубове каквито са Байерн Мюнхен, Ювентус, Реал Мадрид и подобни нямат вече емоция, която привържениците могат да усетят докато ги гледат... Понякога трябва да се приспособявам към онова което се предлага по времето в което съм тук. Така в Казахстан трябваше да пътувам осем часа с влак от Алмати, за да гледам Тараз - Актобе, тъй като Кайрат беше гост, но много далеч, както и Астана.

- Кой е твоят любим клуб?

- Аз от рождението си съм привърженик на Фулъм. Следвах клуба редовно в четири дивизии в които е играл, както и в гостуванията по Европа срещу ЦСКА в София, Рома, Базел, Ювентус и Волфсбург, по пътя към финала на Лига Европа през 2010, когато загубихме от Атлетико Мадрид. Заради проекта "55 футболни нации" трябваше да се откажа от годишен абонамент, така че първият ми мач в домакинство този сезон ще е на 28 октомври срещу Болтън. Точно на моя 41-ви рожден ден.

- Треньорът на Фулъм е сърбин, Славиша Йоканович.

- Играем наистина добре под негово ръководство. Много ми харесва неговият спокоен стил на игра и начинът по който мисли. През миналия сезон замени Стефан Йохансон, голямо подсилване от Селтик, след само половин час в неговия дебют, а Йохансон по-късно стана един от най-важните играчи в отбора. Това беше храбро, а се оказа и отлично решение на Славиша Йоканович.

http://static.mondo.rs/Picture/661730/jpeg/matt-walker.jpg
- Дали преди Европа вече си пропътувал цяла Англия и Великобритания заради футбола?

- Не точно. Повече ми допадат чуждестранните пътувания. Обичам да уча чужди езици и да опознавам различни култури. Вече съществува книга за човек, който е гледал мачове и е ял сандвичи на всички 92 футболни стадиона в Англия в един сезон (смятайки само професионалните първенства). Това не е моят стил, има много скучни градове в Англия, а и лоши сандвичи".

- Дали досега си имал неприятности по време на пътуванията и дали някой те е съветвал да избягваш определена страна или град заради възможни проблеми?

- Ох, имах неприятности, но за щастие, нищо страшно... Два пъти трябваше да променям плановете заради промяна на времето на мачовете. Първо в Литва (Тракай), после в Азербайджан (Карабах), докато латвийският Бабите, който планирах да гледам е изхвърлен от първенството заради уреждане на мачове. Всеки път успявах да се справя и да гледам някой друг отбор, но въпросът е ще имам ли винаги късмет.

В Сърбия имах малка неприятност, защото в автобуса Ниш - Крушевац влязох само с български левове, британски лири и кредитна карта, тъй като идвах от Пловдив. За щастие, в автобуса имаше момчета, които говореха английски, така че обясниха на кондуктора моята ситуация и ми казаха, че на спирката в Крушевац има банкомат от който мога да изтегля сръбски динари.

Тъй като съм страстен фотограф, носенето на професионален фотоапарат ми създаде определени проблеми в Русия и Турция. В Русия и Беларус имах голям проблем да намеря някой който говори английски... По принцип, не ми е проблем да пътувам където и да е, освен в зони на военни действия.

- Дали винаги пътуваш сам и по какви начини?

- Главно пътувам сам, но три пъти имах и компания. Разбрах, че е много по-лесно да се направят запознанства когато си сам отколкото като си в група. Много често пътувам с автобус, така че моята втора книга може да бъде 55 източноевропейски автобусни спирки! Любимото ми пътуване досега е с корабче от Стокхолм до Оландските острови във Финландия. Това беше през едно юлско утро, наслаждавах се на чудесна гледка от палубата... През пътуването съм използвал и влакове, самолети, таксита.
http://static.mondo.rs/Picture/661729/jpeg/matt-walker.jpg
- Можеш ли да ни разкажеш някой анекдот от своите пътувания?

- Това определено е случка от мача във Витебск, в Беларус! Вратарят на Крумкачи, Йевгений Костюкевич, вкара гол през целия терен, от своето наказателно, а тогава 20 минути по-късно беше изгонен заради нарушение. Мисля, че такова нещо няма да видя отново!

 - Дали това което правиш е "groundhoppin" (граундхопинг - целта е да се обиколят колкото се може повече футболни стадиони в страната и чужбина) или нещо друго?

- Аз бих описал себе си като любител на футбола и пътуванията.

- Крайната ти цел е да напишеш книга?

- Да, по време на пътуванията интервюирам привърженици, работещите в клубовете, сервитьори.. Мисля че е наистина прекрасно да опозная толкова нови хора само за година и всичките техни истории ще ми помогнат да събера една цялост от придобит опит. Фотографирам, също така, наистина много - мачове, паметници и котки, така че ще има и интересни снимки.

- Има ли вече готови планове когато "55 футболни нации" ще е готова? Може би път около света?

- Вече съм бил на Купата на африканските нации в Гана (2008) и Световното първенство в Бразилия (2014), а се изкушавам да отида на КАН 2019 в Камерун, тъй като ми пропадна плана за 2015, защото турнирът в Мароко беше преместен в Екваториална Гвинея заради ебола.

След този проект, логично следствие би било да обиколя мачове на някой друг континент, но мисля, че първо ще ми трябва почивка.

- За край, как заинтересуваните могат да следят напредъка на твоите пътувания?

- На МОНДО, ха-ха-ха! Всички новости редовно качвам на своя сайт, а съм активен и в Туитър, Фейсбук и Инстаграм.