петък, 29 декември 2017 г.

Младен Кръстаич остава селекционер на Сърбия

Младен Кръстаич е получил доверието на Експертния комитет на ФСС и ще остане селекционер на националния отбор на Сърбия, потвърди пред ТАНЮГ спортният директор Горан Буньевчевич.

Кръстаич като изпълняващ длъжността селекционер води националния отбор на западната съседка в ноемврийското турне по Азия в което Сърбия победи Китай с 2:0 и завърши наравно срещу Южна Корея 1:1.

"Кръстаич получи нашето доверие в идния период и Световното първенство в Русия да води мъжкия отбор на Сърбия като селекционер. За детайлите по договора с Кръстаич ще разговаряме повече след края на празниците когато ще бъде организирано и неговото представяне, някъде през втората половина на януари. Във всеки случай, изборът на Експертния комитет определено е Младен Кръстаич", заяви пред ТАНЮГ Буньевчевич, който е и вицепрезидент на Експертния комитет на ФСС.

Бившият национал беше член на треньорския щаб по време на квалификациите за СП в Русия, наследи на поста Славолюб Муслин.

Венгер изравни Фъргюсън - 810 мача във Висшата лига. Винаги верен на себе си

Арсен Венгер изравни постижението на мениджъра на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън, ръководейки своя Арсенал в мач №810 във Висшата лига на Англия. Французинът се поздрави с победа 3:2 на "Селхърст Парк" в лондонско дерби с Кристал Палас, за да докаже на всички за пореден път, че е верен на себе си. Вече рекордните 810 пъти. В тях победите са 468 (58%), 197 равенства и 145 загуби, отбелязаните голове 1524, допуснатите 781, три пъти е бил мениджър №1 на сезона.

Палас флиртува над чертата на изпадащите, но въпреки това успя да вкара два гола от двата си точни удара в мача и да накара "топчиите" и привържениците им да треперят до последно за успеха. През годините след пенсионирането на защитата, която завари Венгер така и не можа да направи отбрана, която да запише сухи мрежи, камо ли в последователни мачове. Все пак в историческия за Професора ден успехът беше на негова страна, въпреки окопаващите смени при два гола преднина.

Самият Венгер направи обзор на времето си в Арсенал пред Скай Спортс, преминавайки през триумфите от шампионските титли, ключовите попълнения, болезнените загуби, "Пицагейт" и още много... Все пак е начело от 1996 година, насъбрал е материал за анализ. 68-годишният французин ще стане едноличен лидер с 811-ия си мач при гостуването на Арсенал на Уест Бромич Албион в новогодишната вечер. Рекорд, който с оглед на ветровитата позиция мениджър в мултимилионните клубове на милиардери на Острова, а вече и не само там, изглежда ще остане непоклатим до края на света.

Октомври 1996

Венгер за пръв път извежда Арсенал.

Венгер с Пат Райс и Гари Люин в първия си мач начело на Арсенал срещу Блекбърн
"Моят първи мач беше в Блекбърн. Младите Пат Райс и Гари Люин са до мен! А аз си мисля "Какво става?", със сигурност изглеждам леко изгубен.

"Беше щастливо преживяване, защото спечелихме този мач."

Септември 1997

Йън Райт чупи рекорда за голмайстор на Арсенал

Йън Райт празнува с Лий Диксън, след като е разбил рекорда на Клиф Бастен за брой голове за Арсенал (178) с хеттрик срещу Болтън
"Йън Райт имаше всички качества да бъде идол, защото беше решителен, ентусиазиран и много ефикасен в завършека. Но също така беше екстроверт, който имаше сърце и ще покаже чувствата си и може да комуникира с привържениците. Той беше звезда."

Май 1998

Първата титла във Висшата лига

Венгер с Тони Адамс след първия триумф с титлата през 1998
"Моят първи трофей, с Тони Адамс, който когато дойдох не знаех срещу кого се изправям, но той беше изключителен защитник, специална личност също така.

Имате уважение към хора, които се справят добре за клуба, защото да бъдеш мениджър, трябва да поставиш съдбата си в ръцете на играчите. Това изисква специално доверие.

Една от характеристиките на мениджъра е да не изживява това негативно, а позитивно. Това бяха хора, знаете защитната четворка, когато те ти кажеха, че ще бием в събота, те бяха способни да го направят."

Август 1999

Тиери Анри идва от Ювентус
Тиери Анри държи своята тениска с Венгер след подписването през август 1999
"Мисля, че беше 1999. Топ попълнение за клуба, с Патрик Виейра преди това. Анри стана голям успех.

Той беше много интелигентен, екстремно талантлив, фокусиран върху футбола и напълно мотивиран. Той все още е в играта, работи за вас! Това показва колко е страстен към играта. Всичко което си мечтаете да имате когато сте футболен играч."

Запитан да нареди Анри сред най-великите на Арсенал при Венгер: "Не, не правите това, защото е като във вашето семейство, да ви питам дали предпочитате този син? Беше ли той един от най-талантливите? Със сигурност, да. Но кой е най-добър от най-добрите? Можете ли да сравните защитник с нападател? Сърцето ви винаги кърви когато трябва да отхвърлите някои."

Юли 2001

Сол Кембъл идва от врага Тотнъм
Сол Кембъл преминава по правилото Босман от Тотнъм в Арсенал - може би най-успешният свободен трансфер на топ играч в историята на Висшата лига
"Беше много тихо в началото, между мен и Дейвид Дийн. Запазихме го в тишина до това ръкостискане на практика. Съжалих го след това, защото той получаваше лошо отношение понякога, а Сол е много чувствителен човек и интелигентен. Той беше голямо попълнение за нас."

Май 2002

Арсенал прави дубъл с Висшата лига и Купата на ФА

Венгер и Адамс носители на дубъл през 2002
"Беше специален сезон, осъзнавате го после. Когато го спечелите мислите, че е нормално, но разбирате после, че да спечелите Купата на ФА и Висшата лига е много трудно постижение. За това имате всичко тук. Имате голямата подкрепа на тълпата, което ви показва размера на клуба."

Септември 2003

Рууд Ван Нистелрой изпусна дузпа
Мартин Киоун се радва в лицето на Рууд Ван Нистелрой след като Ман Юнайтед изпусна дузпа при равенството 0:0 през 2003 г
"Следващата снимка е Мартин Киоун срещу Ман Юнайтед, с Ван Нистелрой, който получи дузпа и я изпусна. Това показва нивото на мотивацията което имаше този отбор."

Малко извън характера на Киоун е тази негова реакция? "Не. Това беше напълно той. Той беше малко засрамен заради децата си в училище. Но като цяло, мисля че отразява истинският му характер."

Април 2004

Спечелване на първенството на "Уайт Харт Лейн" преди да завърши сезона без загуба
Патрик Виейра спечели три титли с Арсенал под ръководството на Венгер
"Да минеш през цял сезон без загуба е нещо наистина впечатляващо. Този отбор беше специален. Те не бяха наясно с важността да не загубят, след като бяхме шампиони с пет кръга до края. Аз ги накарах наистина да го постигнат и не загубихме мач до самия край."

Септември 2004

Серията без загуба приключва срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", последвана от "Пицагейт"
Сеск Фабрегас хвърли пица в коридора на Олд Трафорд, която удари сър Алекс Фъргюсън
"49 мача (непобедени). Този беше 50-ия - "Пицагейт". Лошо съдийство в този ден, нямахме късмет, защото когато Люнгберг проби беше спрян от Рио Фърдинанд (и нищо не беше отсъдено). Беше битка и да сме честни беше добър мач. Юнайтед игра добре, ние играхме добре. Ако по това време можеше да се загуби по някакъв начин, това беше на Олд Трафорд. Имаше бой след мача, да. Беше сбиване в коридора, знаете, че Олд Трафорд не е голям и е доста тясно. Сеск (Фабрегас) хвърли пица някъде, не мисля, че искаше да я хвърли по Фъргюсън! Но по случайност падна върху Алекс. От тогава, това беше истинска болка. Бяхме на върха, а внезапно се върнахме на земята. Бяхме непобедими и внезапно се чувстваш уязвим отново. Беше трудно да се вдигне отбора след това."

Май 2006

Последният мач на Хайбъри
Анри със Златната обувка след последния мач в историята на Хайбъри през 2006 в който Арсенал победи Уигън с 4:2
"Много емоционален ден. Имаше специална душа на "Хайбъри", защото всяка трибуна беше различна от другата и е била строена с разрастването на клуба. Знаех всеки коридор там. Имаше специален дух в "Хайбъри", но е трудно да се пресъздаде. Емоционално е, защото всичко беше специално там. Не очаквате футболен стадион там. Завивате надолу по пътя и е там. Това е символ, че клубът е израснал в центъра на население. Това трябва да бъде футболът. Да живее в средата на града и да стане футболен клуб, да има подкрепата на местните хора и "Хайбъри" беше това."

Май 2006

Загубата във финала на Шампионската лига
Арсенал с 10 играчи загуби финала в Шампионската лига срещу Барселона през 2006
"Много болезнено преживяване, защото Йенс беше изгонен в самия старт на мача. Играехме срещу Барселона и не бяхме допуснали гол в целия турнир. Водехме с 1:0 и оставаха 13 минути до края, с 10 души, срещу Барселона, и загубихме с 1:2. Ето`о и Белети вкараха. Като цяло беше болезнено изживяване, защото играхме с 10 човека, нямахме късмет да играем финал 11 срещу 11, срещу Барселона, беше много болезнено преживяване."

Август 2006

Откриването на стадион Емирейтс
Венгер позира пред новия дом на Арсенал - стадион Емирейтс
"Тук започва нова ера, защото отваряте нов стадион, имахме голям дълг, много пари да върнем и да приемем, че имаме по-малко ресурси на разположение. Това беше най-трудният период откакто започнах тук. Трябваше да се борим с топ отборите. В Челси дойдоха много пари, две или три години преди това, Ман Юнайтед остана силен, Ман Сити влезе също така, Ливърпул се завърна, Тотнъм дойде, а тогава започна период за нас с по-малко ресурси."

Юни 2007

Анри напуска за Барселона

Анри е представен на стадион Камп Ноу след подпис с Барселона през 2007
"Той ми каза: "Виж, имаме млад отбор, не можем да спечелим Висшата лига. Аз съм на 31, трябва да си тръгна, искам да печеля, а не мога да чакам млади играчи да бъдат достатъчно добри."

Август 2009

Изгонен на трибуните на Олд Трафорд

"Страхотна снимка, о да! Изглеждам като привърженик на нея! На първо място, никой не знае защо бях изгонен, дори съдията. На второ място, никой не знаеше къде трябва да отида! Защото на Олд Трафорд така или иначе седиш на трибуните."

Август 2013

Месут Йозил идва в клуба
Арсенал реагира на недоволството от липса на големи имена с привличането на Йозил от Реал (Мадрид) за 42,4 милиона паунда
"Това е началото на период в който отново имахме някакви пари. Преминахме през трудността да правим пари, отново имахме повече комфорт. Това беше първото подсилване."

2014, `15, `17

Хеттрик от купи на ФА
Никой мениджър в историята не е печелил повече купи на ФА от Венгер - седем
"Знаете доста време бяхме в Шампионската лига, но хората казват: "Вече не печелите трофеи!" Много съм горд (с победите за Купата на ФА), особено миналата година - да изхвърлиш Ман Сити на полуфиналите и да победиш Челси във финала. Ние спечелихме и Чарити Шийлд всеки път също така. Това ни прави рекорден носител на Купата на ФА, имах късмета да я спечеля седем пъти, така че трябва доста късмет да имаш възможността да направиш това в кариерата си."

Януари 2017

Голът на Оливие Жиру с удара Скорпион

Най-добрият гол, който сте виждал през годините си в Арсенал? "Жиру? Най-неочакваният, виждал съм страхотни голове, но този е най-неочаквания, защото си мислиш "Това е лошо центриране", но с Жиру, той успява да намери начин да отбележи по най-необичайния начин."

2018?

"Какво има в нея? Отговорът е, че трябва да даваме, започвайки от събота. С късмет, имам доверието на хората в клуба, а това е трудно да се запази за толкова дълго време. Също така бях разглезен с качествени играчи. Ако трябва да си дам една добродетел, може би е тази, че работя много усърдно. Посветих живота си напълно на тази професия."

четвъртък, 28 декември 2017 г.

Милан Борян за живота на бежанец, Канада, Южна Америка, Лудогорец и Цървена звезда

Когато животът те накара още в ранно детство да напуснеш дома и да изградиш нов далеч от вкъщи, ясно е, че вселената те пази за нещо голямо.

Космическата справедливост е, както и всяка друга, бавна, но идва. В случая на Милан Борян, тя е задоволена след повече от 20 години. Онова голямото, което в живота на тогава 8-годишния е било зачертано като неминуемо, в нещастното утро на 1995 година когато е напускал Книн и отивал в непознатото, го изчака през 2017.

Звездите се наредиха и направиха така като 30-годишен човек да стане част от едно съзвездие, мнозина биха казали онова най-сияйното - червеното, а той изключително със своите заслуги след само няколко месеца записа своето име в успехите за които предишните поколения не са смели и да помислят.

Куфарът с мечти, който Борян от Книн е влачил със себе си до лагера за бежанци в Уинипег, през новия дом в Хамилтън, пътешествията в Буенос Айрес, Монтевидео и други градове, е отворен това лято на Лютице Богдан, когато е избран да пази за Цървена звезда.

Онова за което е мечтал, станало част от всекидневието, а с подписа за клуба от детските мечти е затворен кръга. Между Книн и Звезда, като в онази стара песен "има някаква тайна връзка".

"Звезда е Звезда, известно е, че всеки истински книнянин обича Звезда", беше първото което Борян каза в интервю за Спорт Клуб, преди да се обърне към дните от живота в Книн:

"Спомням си всичко от този период, имах чудесно детство. Дойде войната и избягахме в Белград. Тук живяхме пет години, преди през 2000 година да получим документи, отидохме в Канада и започнахме нов живот. В Уинипег живяхме една година, а после се преселихме в Хамилтън където моите живеят и днес. Баща ми доскоро държеше футболен клуб там, какво ще бъде с него в бъдеще, ще видим".

Въпреки че е минало повече от две десетилетия от напускането на родния град, вратарят на Звезда не пропуска възможност с гордост да изтъкне своя произход. Това направи и след победата над Кьолн и преминаването в елиминационната фаза на Лига Европа, когато пред Севера държеше знаме "Делиjе Книн".

"Това знаме получих от своите далматинци като подарък, преди мача с Арсенал в Лондон. Тъй като направихме добър резултат там, започнах на него да гледам като на талисман и го носих навсякъде. Минахме през Кьолн и исках хората да видят откъде съм и че ценя своето порекло".
Борян с любимото си знаме пред Делиjе
Редица медии в съседната държава (Хърватия - б.р.) охарактеризираха такъв ход като провокация.

 "На всички онези, които гледат на това като на провокация мога да кажа, че са комплексирани хора, които гледат всичко през призмата на политиката. Аз съм спортист, не политик. Някои от моите най-добри приятели са от Хърватия, с тях съм в чудесни отношения и никога не съм имал каквито и да е проблеми. Както редица спортисти изтъкват знамето на града в който са родени, така и аз имам право на това и никой не може да ми забрани".

След ясното обяснение на ситуацията със знамето, опитният пазител на мрежата се докосна до своето начало. Както при повечето вратари, това не му е била първата позиция в отбора, а причината за слагането на ръкавиците на ръцете лежи в идола му.

"С футбол започнах да се занимавам в младежките категории на Динар в Книн, бях нападател. Позицията промених и застанах на вратата заради баща ми. Той беше вратар и непрекъснато гледах неговите мачове. Харесваше ми тази позиция на терена, цялата концепция. Исках да бъда като него, тъй като той е мой идол през целия ми живот, и ето сега го надминах (смях)".
ОТ РАДНИЧКИ ОТ НОВИ БЕЛГРАД, ДО БОКА И РИВЪР, НО НИКЪДЕ КАТО В КИЛМЕС

Преди заминаването за Канада, първите сериозни вратарски крачки Борян прави в Раднички от Нови Белград, всичко продължава в Маунт Хамилтън, а след това следва покана от славния Бока Хуниорс.

От този момент започва истинската одисея на тогава 16-годишния вратар.

"Чрез някои контакти, които моят баща имаше, се отвори възможност за отиване в Бока. Все пак, той веднага беше против това на 16 години да отида далеч от вкъщи. Накрая отидох и това наистина е невероятен опит. Тренирах месец с младежите, после се стигна до проблем с документите, нямах нищо, никакъв паспорт, само някакво разрешение за пътуване и трябваше да се върна обратно в Канада. Недълго след връщането в Хамилтън, последва покана за Уругвай. Казва ми баща ми "къде пак ще ходиш долу, дали си нормален", но някак се съгласи и отидох аз в Насионал от Монтевидео".

В столицата на Уругвай прекарал година и в моментите когато трябвало да подпише договор с мъжкия отбор дошло предложение което не се отказва - другият най-славен аржентински клуб Ривър Плейт почукал на вратата му.

"И там тренирах с Б отбора в началото, а после и няколко пъти с първия отбор, тогава за Ривър играеха Ортега, Буеноноте... Бяха доволни и буквално няколко дни преди подписа, тогавашният треньор Даниел Пасарела доведе нови хора в треньорския щаб, нов треньор на вратарите и нов вратар и ми пропадна всичко. Отвори се възможност да остана в Буенос Айрес и да премина в Килмес, тогава във втора дивизия, което и направих. Подписах за година, за да се върна после в Ривър, но отново нещо не стана, около договора и всичко... Тогава бях близо до това да напусна футбола. Досади ми непрекъснато някъде да се преселвам".

Въпреки че от футболна страна не е успял да се осъществи в държавата някогашен шампион на света, да бъде част от най-добрия футбол, който съществува в Аржентина е опит, който преживяват само привилегировани.

"Футболът в Аржентина е нещо невероятно. Бока - Ривър вероятно е най-голямото дерби на света. Не може да се опише всичко това. Когато влизаш на стадиона и когато 50 000 души скачат... Всичко се тресе. Напрежение, еуфория, невероятно усещане. Все пак, съществува ясна разлика между двата клуба. Ривър е клуб за богатите хора, докато Бока е за бедните. Това може да се види от самото отиване към техните стадиони. Около Бомбонера владее сиромашия, докато около Монументал хубави къщи, добри коли...".

В избора между двата великана до сърцето на Борян по-близо е Ривър, но всичко това е несравнимо с годината прекарана в Килмес.

"Там имах чудесна компания, с мнозина и днес в контакт, разменяме фотографии на децата, планирам със съпругата да отида при тях на посещение един ден. Всички те са невероятни момчета, усещах се като у дома. Там преживях нещо което никога не съм в живота. След някакъв мач ни покани един верен привърженик на клуба, който живее в много лоши условия, в изключително беден квартал, на скара. Представете си един толкова беден човек как дава и малкото пари, които има, за да купи месо, напитки и всичко, за да седим с него, да си говорим, смяхме се, пяхме... А на следващия ден вероятно неговото дете не е имало какво да яде. Е, такива са те. Такова е тяхното отношение към футбола и своя клуб, играчи. Ще ти дадат всичко като те заобичат. Мен това ме плени. Тази картина ми е в главата и днес".
Борян като вратар на Лудогорец
ИДВАНЕТО В РАД ПОВРАТНА ТОЧКА В КАРИЕРАТА, АНФИЙЛД НЕ Е БЛИЗО ДО МАРАКАНА

След няколко години из Аржентина и Уругвай, когато не е успявал да намери място за себе си под футболните звезди, Борян бил на крачка от решението да завърши кариерата. Познатата максима "търпелив - спасен" още веднъж се показала като точна, а поканата на Ранко Стойич, тогавашният първи човек в Рад, променила всичко.

"Когато не стана тази история с Ривър, както казах, бях готов да зарежа футбола. Баща ми непрекъснато ми говореше да бъда търпелив, че ще се намери нещо, и се намери. Чрез някакви контакти той стигна до Ранко Стойич, разбраха се да дойда да пробвам там и последва завръщане в Сърбия. Това беше през януари 2009. Тренирах тук шест месеца, отидох на подготовка, беше дилема дали да остана или не. Накрая Данилович се контузи, Кахриман имаше някакви проблеми с управата и аз останах и дебютирах през лятото в първия кръг на Супер лигата срещу Смедерево. Оттук всичко тръгна по възходящ път. Целият този период в Рад е чудесен опит. Всички ме приеха добре и ми дадоха шанс. От Ранко, през директора Чампар, до треньора Марко Николич".

Марко Николич няколко години по-късно спечели дубъл с Партизан, а за сътрудничеството с него пазителят на мрежата на Звезда говори със суперлативи.

"Марко е извънреден треньор. Много ми е помогнал наистина, за него имам думи само на похвала. Когато и да съм имал проблеми беше тук да разговаря с мен, изведе ме на правилния път. Е сега, какъв е станал той след това и какво се говори за него не знам. Благодарен съм му много, както и на Стойич, който вероятно е с най-голяма заслуга за всичко".

Добрите мачове в Рад са били препоръка за стъпка нагоре и отиване в Турция през 2011 година.

"След почти две години и половина в Рад дойде време за напускане. Направихме голям успех и се класирахме в Европа, исках да пазя в квалификациите, но от клуба искаха да ме продадат, аз приех това, отидох в турския Сивас и подписах тригодишен договор. В първите шест месеца не се справях много добре, малко се изгубих в цялата тази история. Трудно е като от Сърбия отидеш в такава лига, по-бърз футбол, топки, по-силни мачове... Тъй като нямах достатъчен брой мачове, отидох във Васлуй под наем до края на сезона и там натрупах голяма самоувереност. При завръщането застанах на вратата, пазих отлично цял сезон и отстрана на привържениците бях избран за най-добрия играч в клуба".

През лятото на 2013 се случиха определени промени в турския участник в Супер лигата, скамейката напуска тогавашният треньор Риза Челембай, а идва легендарният Роберто Карлош.

"Роберто е извънреден човек. Колкото има добър шут, толкова е и добър човек, а знаем какъв удар има. Слага десет топки на 20 метра и ти вкара десет гола без въпроси, да не помислиш, че можеш да спасиш нещо. Въпреки че не пазих много при него, щастлив съм, че имах възможност да работя заедно с такава легенда, тези шест месеца бяха много ценни", изтъква Борян и допълва:

"Генерално в Турция имах добър опит. Финансово чудесно обкръжение, ненормално много пари се влагат. Хората говорят разни неща за положението в тази държава, привържениците, че са такива или онакива... Истината е, че турците като народ са много трудни, но аз имах добро отношение, ако те заобичат ще ти дадат всичко".

Със завършването на полусезона през 2013/2014, Борян е решил да потърси нова среда, а само няколко дни не достигнали пътят да го отведе във върха на европейския футбол - италианския Наполи.

"Беше януари 2014. Оставаха ми шест месеца договор със Сивас, но исках по-рано да се разделим, да получа документите и да си тръгна. Клубът нещо протака, искаше да ме пусне, пък не, за да накрая да разтрогнем договора на втори февруари. Два дни след края на трансферния период. Преди края на януари чрез посредник получавам информация, че Наполи се интересува от мен, имали проблеми с вратарите. По неговите думи тогава е била готова работа, само аз да си уредя документите. Тъй като разтрогнах договора след края на трансферния период беше невъзможно да отида където и да е и да подпиша. Така отиването в Наполи пропадна. Остана ми до юни да тренирам с някой клуб и това направих с Вождовац".

В края на този сезон, имал на масата предложение от "змейовете" да подпише с тях. Причината поради която не е, канадският национал без увъртания разкрива - алчност. Тя можела да го остави без клуб, ако в последния момент не се е появил българският шампион Лудогорец.

"Имах доста предложения и, искрено, бях лаком, алчен. Гонех парите, всичко ми беше малко, а накрая се оказа, че ще остана без клуб, но тогава изскочи Лудогорец. Знаех каква е ситуацията там, че Стоянов е първи вратар, български национал, но разчитах, че ще се сменяме на вратата, ще получа някакъв шанс и в Шампионската лига. Такъв беше договорът. Все пак, накрая пазих в два-три мача в целия полусезон".
Борян в дебюта си за Лудогорец срещу Балотели и Стърлинг на Анфийлд
Един от тези мачове е бил и дебютът в Шампионската лига, на известния Анфийлд.

"Срещу Ливърпул директно от самолета излязох на терена. В петък преговаряхме, в понеделник подписах, седнах в самолета с отбора и във вторник мач. Когато излизах на терена, докато се чуваше онази песен на Шампионската лига, нещо невероятно... Ето и сега се наежих. От привържениците очаквах повече. Онзи техен известен химн, пее го целият стадион като един глас, акустично е, но пак не е това това. Не може да се сравни с усещането когато застанеш пред Делиjе. Голяма е разликата".

Недостигът на мачове в българския отбор довел до неминуеми последици - приключване на сътрудничеството през януари 2015 година и продължение на кариерата на друго място. Въпреки че паспортът бил готов за проверка на границата с Босна и Херцеговина, крайната дестинация бил Ниш.

"Всичко бях договорил със Сараево, седяхме там, уговорихме всички детайли, след което се върнах в Белград и чаках да ми пратят договора да го подпиша. Пратиха ми нещо съвсем различно, някакви други цифри, договор за три години, който не ми отговаряше и това отпадна. Накрая завърших в Ниш и пазих за Раднички до края на този сезон".

Чудесните мачове в отбора от Чаир върнали Борян в клуба, който е напуснал само преди шест месеца. Този път, ставало въпрос за дългогодишен договор и чудесни финансови условия, но и обещано място на първи вратар.

"Следили са ме в Ниш и собственикът на Лудогорец се обади да преговаряме и да се върна там. Получих условията, които исках и подписах за три години. Стоянов беше на крачка от напускане през лятото на 2015, клубът искаше да го продаде и да заработи, а аз бях предвиден за първи вратар. Накрая нещо се обърка, не успяха да го продадат и всичко отиде в нежелана посока. Докато треньор беше Едуард Ераносян пазех като титуляр, резултатите не бяха най-добрите, той беше уволнен и дойде Георги Дерменджиев. С него не бях в най-добри отношения, негов любимец беше Стоянов и това го знаеше целият град. Винаги са се питали защо не пазя аз. Видях колко е часа и следващото лято исках да напусна клуба, но не ме пуснаха, така че още шест месеца изгубих, седейки на пейката, преди да отида под наем в Корона".

Отиването в полското първенство се оказва истински удар, след като книнянинът пази през целия втори полусезон и помогнал на отбора да направи исторически резултати. Там имал възможността да работи с треньора Мачей Бартошек, който имал голямо влияние над него.

"Отлично беше в Корона. Имах пълно доверие, влязохме в плейофите на първенството и завършихме пети, което е един от най-големите успехи на клуба. Всички ме приеха отлично, беше феноменална атмосфера, треньорът Бартошек е невероятен човек и приятел, отличен специалист. Той вероятно е един от най-добрите треньори с които съм работил."

След добър полусезон, откупуване на договора и оставане в Корона идвали от само себе си, но през лятото на 2017 се стигнало до промени в структурата на собствеността, а новият собственик имал нови идеи.

"Когато новият собственик промени всичко, останаха само няколко играча, и Бартошек си отиде. Привържениците не бяха щастливи от такива ходове, но е така както е, пита се собственикът. Вместо да стана член на Корона, трябваше да се върна в Лудогорец тъй като наемът изтече".
Борян в екипа на любимия си клуб Цървена звезда
ЗВЕЗДА КАТО МЕЧТА, КОЯТО НИТО ТУРСКИТЕ ПАРИ НЕ МОГАТ ДА КУПЯТ

От тази перспектива, привържениците на Звезда и Борян могат да бъдат благодарни на новия собственик на Корона за неговия ход, тъй като следващата спирка на вратаря била Лютице Богдан, където няколко месеца по-късно Борян ще бъде един от най-важните в похода към исторически успехи и ще стане най-добър вратар на есенния дял на Супер лигата на Сърбия.

"Междувременно отидох на Златната купа с Канада. Докато бях там преговарях с клубове от Турция. От един клуб получих договор с чудесни условия, две плюс една година, чаках само да получа документите от Лудогорец и да подпиша с него. Буквално два, три дни преди края на Златната купа се появи Звезда. Аз сега гледам, знаех каква е ситуацията в нашия футбол, какво да правя... Но, казах хайде да говорим, пък ще видим. Първо ми се обади Митар Мркела, после Звездан Терзич, те бяха упорити да дойда възможно най-бързо, за да пазя срещу Спарта. През тези дни договорих разтрогването на договора с Лудогорец и станах свободен играч. Сложих на везните дали да отида в Турция или в Звезда и накрая дойдох в Звезда, въпреки че условията в Турция бяха значително по-добри".

Съдбата продължила да "жонглира" с нервите на привържениците на Звезда, които тогава с желание чакали идването на Борян и атаката на пражката Спарта с него като последен стълб в отбраната. Накрая всичко завършило щастливо, за двустранно удоволствие.

"С Канада изпаднах от Златната купа на 20 юли, това беше четвъртък, а Звезда в петък трябваше да ме регистрира, за да мога да пазя срещу Спарта. Горяха телефоните тази вечер и буквално в самолета подписах договора. Това беше презокеански договор, но се оказа най-добрият възможен ход", спира той за момент, а след това разкрива една информация:

"И по-рано е имало контакт със Звезда, тогава малкият Райкович беше клубен проект, трябваше да се продаде и ако бях дошъл тогава сигурно не бих пазил, така че отпадна. Но, ето сега всичко дойде на мястото си".

Договорът със Звезда е подписан на две плюс една години, съществува възможност сега вече любимецът на "червено-бялата" армия да бъде на вратата на клуба от Лютице Богдан до 2020 година.

"Всичко от старта тръгна както трябва. Влезе се в Европа след толкова години, сега се чака и пролетта, така че по-добре не можеше. Големи заслуги имат и Терзич и Мркела, но преди всичко треньорът Милойевич. За него не трябва да се харчат думи, става въпрос за един феноменален психолог и човек. Искрен е към всеки играч, няма да те лъже, да говори едно, а да прави друго. Когато някой ти дава доверие, подкрепя те във всяка ситуация, как да не му отговориш с още повече? Той заедно с Бартошек остави най-голямо влияние на мен, а съм променил толкова треньори".

Чудесните отношения между Милойевич и играчите донесоха есен за помнене, плюс девет в Супер лигата пред Партизан, най-много отбелязани и най-малко допуснати голове, а добрите резултати и пролетта в Европа осигуриха стабилно функциониране на клуба, което през всички тези години беше неосъществена мечта. Мечта, която сега звездашкото общество изживява.

"Всички знаем къде беше Звезда преди някоя година и в колко тежка финансова ситуация се намираше. Още се бори с тези дългове, но състоянието сега е отлично. Всичко е навреме, няма закъснение със заплатите и вярвам, че ще бъде така и в бъдеще, играчите ще се грижат само за онова на терена и резултатите няма да изостанат. Виждате, че досега всичко е съвършено и нека така и остане", заключи историята за Спорт Клуб Борян.

Играчите да престанат да се грижат за нещата, които не се отнасят към терена, както и привържениците престанаха да се притесняват заради онзи между гредите. Защото Борян, Книн и Звезда, в тези отношения съществува някаква тайна връзка. Онова голямото което е врязано в живота на чудесния пазител на мрежата се случва. Звездите направиха своето, заради онази една - най-сияйната.

Автор: Боян Маринкович

сряда, 27 декември 2017 г.

"Лудия" не се отказва, световният рекордьор подписа за 26-и клуб

Уругвайският нападател Себастиян Абреу стана рекордьор в световния футбол, след като ще заиграе за 26-и клуб в кариерата си след подпис с чилийския Аудакс Италиано.

41-годишният ветеран надмина рекорда на бившия немски вратар Луц Фаненщил, който е бил член на 25 отбора.

Себастиян "Ел Локо" Абреу е играл в чак 11 държави, от родния Дефенсор, през Сан Лоренцо, Депортиво (Ла Коруня), Гремио, Крус Асул, Бейтар Йерусалим, Тигрес, Ривър Плейт, Реал Сосиедад, Арос Ботафого и други.

През кариерата си е вкарал повече от 400 гола, между които са и 26 в 70 мача за националния отбор на Уругвай.

Бил е част от националния отбор на световните първенства в Япония и Южна Корея през 2002 и осем години по-късно в ЮАР, когато урусите завършиха четвърти.

вторник, 26 декември 2017 г.

Цървена звезда продаде 20 000 билета за сблъсъка с ЦСКА

Около 20 000 билета вече са продадени за мача между Цървена звезда и московския ЦСКА на стадион "Райко Митич" в първия 1/16-финал на Лига Европа.

Почти половината от капацитета на стадиона на Цървена звезда е разпродаден за само пет дни предварителна продажба, която продължава до петък 29 декември.

От Цървена звезда съобщиха, че очакват пълни трибуни срещу ЦСКА, особено заради големия интерес, който владее привържениците.

Първият мач между двата отбора ще се играе в Белград на 13 февруари, а реваншът в Москва по програма е седем дни по-късно.

Отборът на чудесата - храбри еднокраки футболисти въодушевиха света

Животът не престава когато преживеете тежка контузия и останете без част от тялото и това показва примерът на единствен футболен клуб от Египет.

"Отборът на чудесата" (Miracles team) е клуб от Кайро за който играят младежи с ампутирани крака.

В центъра на вниманието влязоха преди няколко месеца когато светът обиколи снимка на техния капитан Махмуд Абду как празнува класирането на националния отбор на Египет на Световното първенство през 2018 година.

Абду е на 28 години, работи като адвокат на свободна практика, но и в магазин, за да преживява, а освен това играе и футбол.

Той само на шест години е останал без крак в автомобилна катастрофа, но това не му е попречило да изпълни своята страст към футбола.

"Травмата ме направи по-силен още от детството. Не е променила нищо за мен, това е била моята съдба", заяви Абду.

Най-младият член на отбора е 14-годишният Фарес Ахмед Камел.

"Заобичах футбола когато се включих към отбора от моя край. Запознах се с Мохамед Салах, даде ми негов клубен екип и ме нагости в дома си", казва Камел.

Въпреки че са с проблеми, играчите на "Отборът на чудесата" нямат никаква финансова помощ, играят на терени, които сами наемат.

"Свързахме се с държавните институции, клубове, предприемачи. Тренираме на различни терени, които вземаме под наем. Да, наемаме терени със собствени средства", допълва Абду.

Неговата мечта е един ден да се запознае със своя идол, звездата на Реал (Мадрид) Кристиано Роналдо.

Докато много футболисти демонстрират охолство по острови, Невен Суботич помага в Етиопия

Сръбският футболист Невен Суботич по нищо не е специфична личност. И докато други негови колеги отморяват на екзотични дестинации, играчът на Борусия (Дортмунд) се занимава с хуманитарна работа в нехуманни условия.

Невен Суботич има фондация, която от известно време копае кладенци в Етиопия, там където водата за пиене се смята за богатство.

Щом Невен приключи със задълженията в клуба, побърза да отиде в Етиопия и да обиколи местното население, както и да види как текат работите.

Суботич отпътува в бедняшкия регион Тиграй, където го дочака температура далеч над 40 градуса по Целзий.

"Не обичам да се излежавам на басейна. Обичам да дойда тук, защото се усещам като у дома. Всички тук сме на същата задача, децата да имат по-добри условия за живот", заяви Суботич.

Един от учителите в училището в град Хазиен обясни значението на тези кладенци:

"Децата с часове ходеха, за да отнесат вода вкъщи, затова не идваха в училище. Сега имаме вода и всички могат нормално да посещават уроците".

Суботич се потруди и да даде работа на местното население, което е задължено за поддръжката на кладенците.

"Децата имат голяма сила", казва Суботич и допълва:

"Когато в Германия се сблъскам с проблем, сещам се за тези хора тук и разбирам, че моите проблеми са нищожни".

Невен Суботич и неговото семейство винаги са помагали на хората, още откакто през 90-те години по време на войната са избягали от Босна в Германия.

"За мен футболът и фондацията представляват най-големите удоволствия", заключи Невен Суботич.

Той скоро се връща в Германия, като има голяма вероятност тази зима да промени клубните цветове.

събота, 23 декември 2017 г.

Цървена звезда подкрепи деца с проблеми в развитието

ФК Цървена звезда в сътрудничество с женската секция участва в традиционна забава, която организира КМФ Мунгоси със своя отбор, който е съставен от деца с проблеми в развитието.
Седма година поред КМФ Мунгоси организира новогодишен мач за своя отбор, който е от деца с проблеми в развитието. Този път премери сили с ЖФК Цървена звезда. Двете страни се насладиха на приятелския мач и, разбира се, шегата и забавата бяха на първи план.
Женският отбор на Цървена звезда и КМФ Мугоси
Голямо одушевление сред малчуганите предизвика играчът от първия отбор Урош Рачич. Младият футболист имаше голямото удоволствие да украси допълнително новогодишната забава, да се снима с тях както и да им раздаде новогодишни подаръци.
Основателят на КМФ Мунгоси и инициатор на идеята за работа с деца с проблеми в развитието Аца Ковачевич изтъкна, че за членовете на техния клуб много им означава поддръжката на Цървена звезда.
- КМФ Мунгоси съществува от 1992 година, а идеята да основем отбор с деца с проблеми в развитието реализирахме преди седем години. Наистина се трудим да направим всичко, за да те да се чувстват като част от обществото и да им подобрим всекидневието. Те тренират с нас по време на цялата година, а в новогодишния период винаги организираме такава хубава забава в която всички деца получават подаръци, снимат се с Дядо Мраз и се забавляват в празнично разположение. Наистина се гордеем с тази акция и мисля, че това е най-хубавото което правим. Всеки от нас трябва и може да помогне на онези на които е необходимо - заяви Ковачевич.

Играчът е наемник по природа, дете на порока, а това няма никаква връзка със страстта към клуба

Може на някого Беневенто да е симпатичен, защото след 17 кръга има само едно реми и 16 загуби, но на привържениците на популярните като "Вещици" нищо не им е смешно, нито интересно.

Затова запалянковците на този клуб са издали съобщение насочено към своите играчи преди мача срещу Дженоа днес от 16 часа.

"Тези малки девойки често са погубени от своя живот извън терена, а ние привържениците сме готови да протестираме срещу тях. Приканваме запалянковците: недейте да спирате играчите на улиците, не им давайте внимание което не заслужават и не им искайте фотографии заради които ще съжалявате".

Тук обръщението на привържениците не свършва.
"Играчът е наемник по природа, дете на порока, а това няма никаква връзка със страстта или екипа, който подкрепяме. Никога не пей на индивидуалист, всичко трябва да е в служба на екипа. Молим клуба да играе мачовете с младежите, защото да гледаме тези девойки на терена е ядосващо и унижаващо".

Послание за футболистите...
"Накрая, питаме играчите сами да живеят чист живот извън терена, защото екипа трябва да носят истински честни професионалисти. Можеш да загубиш, но с гордост и достойнство".

И накрая...
"Ние винаги сме тук, и след всички загуби, над унижение и страдание, ние винаги сме тук! Не ни интересуват 90 минути нито резултата, всичко за което мислим е Беневенто и екипа, който винаги сме обичали", пише в съобщението.

Да се наежиш.

Светът на футзала видя шедьовър на Фалкао

Когато Рикардиньо вкара онзи фантастичен гол срещу Сърбия в мача от груповата фаза на Европейското първенство по футзал, мнозина помислиха, че трудно ще бъде надминат.

А сега думата взе още един малко по-голям майстор. С малко помощ от Адонияс.

Демонстративният мач "Reis do drible", преведено на български "Крале на дрибъла" беше сблъсък между отбори водени от Фалкао от една страна и "фрийстайлъра" Шон Гарние от другата.

Срещата беше белязана от фантастични ходове и чудесни голове, но един се изтъкна.

При резултат 7:4 за своя отбор, Адонияс легна на терена. Вдигна топката на стъпалото и от тази позиция подаде на Фалкао, който с еднакво тарикатски удар, без капка уважение към отбора на Гарние преодоля вратаря.

Запис на мача, както и редица прекрасни ходове можете да видите тук:

петък, 22 декември 2017 г.

Немски футболни правила: 50+1 обяснено

Футболът в Германия е популярен по много причини: топ качество на играта, най-посетените стадиони в света, ниски цени на билетите и страхотна привърженическа култура. Главен допринасящ фактор в това е правилото за собственост 50+1.

"Немският зрител традиционно има близки връзки със своя клуб", заяви изпълнителният директор на Борусия (Дортмунд) Ханс-Йоаким Ватцке през 2016. "И ако той има чувството, че вече не е считан за привърженик, а за клиент, ще имаме проблем."

Правилото 50+1 брани това. Накратко, означава, че клубовете - и в допълнение привържениците държат мнозинството от техните права на гласуване. По правилата на Германската футболна лига (ГФЛ) футболните клубове няма да имат право да играят в Бундеслигата, ако търговските инвеститори имат повече от 49% дял.

По същество, това означава, че частните инвеститори не могат да придобиват клубовете и потенциално да натискат за мерки, които дават приоритет на печалбата над желанията на запалянковците. Правилото едновременно защитава срещу безразсъдни собственици и предпазва демократичните обичаи на немските клубове.

Исторически, немските отбори са нестопански организации управлявани от асоциации на членовете, и до 1998 частна собственост от какъвто и да е вид беше забранена. Правилото 50+1, което беше въведено през тази година, помага да се обясни защо дълговете и заплатите са под контрол и защо цените на билетите остават толкова ниски в сравнение с останалите водещи първенства в Европа.

Както твърди Ватцке, резултатът на системата е, че привържениците не се възприемат за даденост.

"Правилото 50+1 върши значително повече добро, отколкото вреди в Германия", каза Ватцке пред ШпортБилд, преди да предположи, че повечето потенциални частни инвеститори ще бъдат предимно мотивирани от печалбите.

"Повечето клубове няма да получат Роман Абрамович, който на първо място иска да вижда Челси да побеждава. Повечето от инвеститорите искат да получават пари. И откъде ще ги вземат? Зрителите."

Байер Леверкузен и Волфсбург са два специални случая в Бундеслигата, базирани на факта, че инвеститорите, които имат дял в клуба за повече от 20 години могат да кандидатстват за освобождаване от правилото 50+1.

Леверкузен е основан през 1904 от работници в немската фармацевтична компания Байер, която е базирана в града. Свързан с местния автомобилен производител, междувременно, Волфсбург е създаден през 1945, само седем години след създаването на града, който да даде домове на работниците във Фолксваген заети със сглобяването на известния модел "Костенурка" или "колата на хората".
Подкрепен от Ред Бул, Лайпциг бързо напредна до класиране в Шампионската лига
Наскоро имаше предизвикателства пред правилото 50+1. През 2009, магнатът на слуховите апарати и президент на Хановер Мартин Кинд опита да го преобърне, но 32 от другите 35 професионални клуба гласуваха срещу предложението. Три се въздържаха и след гласуването на клубовете в немското първо и второ ниво, президентът на ГФЛ д-р Райнхард Раубал изрази своето задоволство.

"Бундеслигата остава вярна на своите принципи и запазва своето упование на факторите, които направиха решаващ принос към успеха на професионалната игра в Германия в последните десетилетия: стабилност, последователност и близост до запалянковците", каза той.

Това беше в същата година когато беше основан РБ Лайпциг, когато австрийската енергийна напитка Ред Бул промени името на отбора от пета дивизия Маркранщадт. Лайпциг се изкачи през дивизиите, за да завърши като вицешампион в Бундеслигата през 2016/2017 и да се класира в Шампионската лига.

Но докато хиляди от 290 000 членове на Байерн (Мюнхен) имаха право да гласуват и преизберат Ули Хьонес за президент на клуба през 2016, например, просто шепа - всички служители на родителската компания - имат право на същата привилегия в Лайпциг.

Друго изключение беше направено през декември 2014, когато софтуерният милиардер Дитмар Хоп получи зелена светлина да придобие мажоритарен контрол над Хофенхайм, след като инвестира постоянно над две десетилетия.

"Решаващо при преценката за искането на Хофенхайм беше това, че за повече от 20 години Дитмар Хоп осигурява значителна финансова подкрепа за двата - професионален и аматьорски отбор на клуба", пишеше в изявлението на ГФЛ по това време.

Кинд, най-скорошният, който поиска изключение, подкрепя завърналия се в елита Хановер вече повече от 20 години. Избран за пръв път за президент на клуба през 1997, 73-годишният началник придоби право да кандидатства за специално отношение през 2017 и изглежда готов да поеме контрол над клуба.
С чуждестранни собственици напомпващи милиарди в други първенства, някои други немски клубове също чувстват, че е необходима промяна, за да останат конкурентни на глобално ниво. През септември 2017, дори изпълнителният директор на Байерн Карл-Хайнц Румениге сподели, че според него трябва да се позволи на всеки клуб да реши дали да отвори вратата за външни инвестиции.

Но други предпочитат задържането на правилото което помага за пълните стадиони и създава паметно преживяване на мачовете. Ватцке каза пред ШпортБилд, че не иска да вижда немските фенове "издоявани" за пари "както се случва в Англия".

Похвала за правилото не идва само от Германия. При откриването на 41-ия конгрес на ГФС през 2013, бившият президент на УЕФА Мишел Платини отдели модела на Бундеслигата като златен стандарт: "Докато остатъкът от Европа има скучни първенства, полупразни стадиони и клубове на ръба на банкрута, немският футбол е в забележително здраве."
"Германия е доказателство, че финансовото здраве, равноправно първенство, отбори, които са конкурентни на международно ниво и национален отбор от световна класа са възможни, и това е така, защото немският футбол има премислена концепция и кураж да се държи към тези традиционни футболни ценности и местните корени на клубовете с правилото 50+1."

Въпреки изявлението на Румениге за възможна промяна на правилото, самият Байерн, който през 2014 обяви, че е изплатил напълно разходите за построяването на новия стадион "Алианц Арена" 16 години преди срока, е живото доказателство, че успехът на терена и здравето извън него са напълно възможни заедно под правилото 50+1.

Статутът позволява идеалния микс от външно инвестиране, докато подсигурява, че членовете - привържениците - остават в сърцето на футбола в Германия. Те са тези зад изпълнените модерни стадиони и електризиращата и също така семейна и приятелска атмосфера на тях. Само през 2016/17, 12,7 милиона зрители са преминали през турникетите на стадионите в елита, за да подкрепят СВОИТЕ клубове. И всичко това без да се разоряват.

Сръбският фен клуб на Арсенал се прости емоционално с последния мохикан на истинския футбол на "топчиите"

Последният мохикан на истинския футбол на Арсенал реши да каже - ДОСТАТЪЧНО!

Може би това съобщение ще е по-емоционално по причината, че говорим за най-драгия ми футболист, човек, който ми е бил пример с начина по който се отнася към футбола, играта, Арсенал... А може и да не е, защото понякога запъвам когато трябва да кажа какво наистина изпитвам (поздрав за всички девойки - свидетели на тази истина).

Днес хлапетата като се спомене термина футбол започват да крещят "Роналдо", "Меси", "Неймар", а на мен понякога, и до ден днешен, на устните ми може да се прочете срамежливо "Росицки"... Защо срамежливо? Кой ще обяснява на хлапетата защо той, или още по-лошо ако сте заглавили със съвсем хлапета, кой е той...

Но, накратко, кой е той?

Човек, който даде десетилетие от живота си на Арсенал, човек, който разбра начинът по който играе Арсенал, човек, който не се е крил зад топката, а храбро тичаше към противниковата врата, човек, който трудно ще видите да се задоволи с безкрайни подавания в средата на терена... Лоялност, скромност, майсторство, любов към екипа. Мога и още да изброявам, но малко ли е? Просто, човек, който разбираше как функционира футболът. Красотата е в простотата. Когато погледнете днес, трудно ще видите нещо подобно в нашия отбор. Ако намерите, сигурно няма да е на неговото ниво.

Ако вече сте помислили да наречете админа със словосъчетание съставено от глагола плача и... нещо женско... Може би не бихте били далече от истината. Но, не можете да кажете, че поводът за това не е истински.

Днес няма да говорим за контузиите, какво би било ако беше, днес просто ще празнуваме.

Ще празнуваме защото бяхме свидетели на създаването на една легенда на Арсенал.

Може би няма да получи статуя пред Емирейтс, но е, сигурен съм, получил място в сърцето на всички "топчии" по света.

Ще завърша с изречението на Професора от 2015 година:
- Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки.

Автор: Админ на сръбския фен клуб на Арсенал -DulleX-
 

10 неща, които може би не знаете за Der Klassiker

Кунг фу ритници, най-големите победи в Бундеслигата, драма във финал на Шампионската лига и Оба срещу Леви - това е само част от фолклора на Der Klassiker - сблъсъкът между най-големите клубове на Германия.

1 Балансът на играта

Срещата от 1/8-финалите на Купата за Германия дойде малко след дерби №96 в Бундеслигата в което Байерн се наложи с 3:1 над Борусия в Дортмунд. В елита баварците държат предимство с 44 успеха срещу 24 за "жълто-черните". Головата разлика в тези сблъсъци в Бундеслигата е в полза на действащия шампион със 182 срещу 119 гола за Дортмунд.

2 Каквото е мое е и твое

След като се надигна като най-голяма заплаха за Байерн през 90-те години, Дортмунд премина през временно затишие преди Юрген Клоп да го оживи, връщайки клуба до постоянен конкурент и поставяйки го до Байерн на върха на немския футбол. Дуото не обича да споделя: през изминалите осем години Байерн (шест пъти) и Борусия (два) ревностно бранят титлата в Бундеслигата за себе си, като са спечелили 14 от възможни 16 трофея от първенството и Купата на Германия от 2009 година.

3 Леви, срещни Оба

Докато двата отбора са на върха, централна закачка е дуелът от дистанция между Роберт Левандовски и човекът, който го наследи в Борусия като основен източник на голове - Пиер-Емерик Обамеянг. Върховото постижение на Левандовски от 30 попадения с което спечели приза за голмайстор през 2015/2016 беше надминато от Обамеянг с 31 през изминалия, което направи габонският национал най-резултатният нападател чужденец в един сезон от Бундеслигата. От 2013 г когато Обамеянг се присъедини към полския си колега в Дортмунд, двамата са вкарали 209 гола в Бундеслигата (Левандовски 111, Обамеянг 98) и в момента са на първите две места в класацията на голмайсторите.


4 Първата среща е провал за Кайзера

Първото дерби между гигантите в Бундеслигата е на 16 октомври 1965 година в Мюнхен. Мачът приключва в полза на Борусия благодарение на два гола на Райнхолд Восаб, докато обещаващият младок в Байерн Франц Бекенбауер изпуска дузпа. Чудим се какво ли стана от него...

5 Ще ми подадеш ли сапуна, Бишенте

Със страсти високи колкото Хималаи не е изненада, че сблъсъкът има своите огнени моменти. Гигантският чешки нападател на Борусия Ян Колер си спечели място в отбора на седмицата на Кикер като вратар, след като замени получилия червен картон Йенс Леман - и не допусна гол - при победата на Байерн с 2:1 в Дер Класикер през ноември 2002 г. Печално известният кунг фу ритник на вратаря на Байерн Оливер Кан срещу Стефан Шапюиза и опитът да ухапе Хайко Херлих зададоха тона на равенството 2:2 през април 1999, но битката от април 2001 несъмнено е най-огнената с десет жълти картона, което я прави най-недисциплинирания мач в историята на Бундеслигата. Байерн получи осем, като Бишенте Лизаразу и Щефан Ефенберг бяха изгонени, докато Еванилсон от Борусия също се изкъпа по-рано в равенството 1:1.
Кан в опит да се обясни в любов на Хайко Херлих
6 Банка Байерн

Въпреки съперничеството което се разрасна до яростни размери в последните години, клубовете имат близки връзки. През 2005 г в Дортмунд имаха финансови проблеми, а Байерн предложи помощ, давайки 2 милиона евро заем, за да изолира Борусия от несъстоятелност.

7 Еднократно или завръщане?

Парите не са единственото което е правило пътешествие между двата клуба. Марио Гьотце напусна Борусия за Байерн през 2013, за да се завърне през 2016, разминавайки се с Матс Хумелс по пътя. Нежелан като младеж в Байерн, Хумелс изгради име в Дортмунд, а тогава триумфално се завърна в Мюнхен, като шампион в Бундеслигата и световен шампион през 2016 г. Друг бивш играч на Борусия Левандовски процъфтява в Байерн - заедно с Гьотце - вкара гол при успеха на Байерн с 5:1 в Дер Класикер през октомври 2015. Хумелс също вкара при победата на Борусия с 3:1 в Мюнхен през февруари 2011, първият успех в Бавария от 20 години и ключова победа в първата от две поредни титли.

8 Единадесети рай... или ад

Мнозина от привържениците гледащи по света - и със сигурност Кристиан Пулишич - не са били родени по времето на класическия Класикер от 27 ноември 1971 година. Въпреки това със сигурност за чували за него, привърженици на Дортмунд, сега не гледайте! Домакинът Байерн печели с 11:1, за да запише най-голямата си победа в Бундеслигата, която все още е рекорд на клуба.

9 Клоп ера

Клоп беше творец на един от най-известните триумфи на Дортмунд в Класикер, който сегашният наставник на Ливърпул определи като "най-извънредният момент в нашата история". Вече шампиони на Бундеслигата, "жълто-черните" се изправиха срещу Байерн в Берлин във финала за Купата на Германия. Деветдесет минути по-късно, подхранена от страхотния хеттрик на Левандовски, Борусия вдигна трофея, след забележителното 5:2, което ужили Байерн още повече.

10 Robb-ed

Байерн взе сладко отмъщение и то на най-голямата сцена. В първия изцяло немски финал на Шампионската лига през сезон 2012/13, Ариен Робен вкара гол в 89-ата минута и постави Байерн на върха на Европа за пети път благодарение на победа с 2:1 на "Уембли". Тогава начело на Байерн отново беше Юп Хайнкес, който след това беше пенсиониран, за да направи място за Пеп Гуардиола. Изглежда и в Германия не се живее от пенсия и днес отново е на старото си работно място.

България завърши 2017 под номер №43 в света и №6 на Балканите

Националният отбор по футбол на България завършва 2017 година под №43 в класирането на ФИФА с актив от 719 точки. Те отреждат на представителния ни състав шесто място на Балканите. Най-добре класираният отбор от нашия регион продължава да е Хърватия - №17.

На върха е Германия, а призовата тройка допълват Бразилия и европейският шампион Португалия.

Топ 10:

1 Германия 1602 точки
2 Бразилия 1483
3 Португалия 1358
4 Аржентина 1348
5 Белгия 1325
6 Испания 1231
7 Полша 1209
8 Швейцария 1190
9 Франция 1183
10 Чили 1162

Балканите

17 Хърватия 1018
36 Сърбия 756
37 Босна и Херцеговина 753
41 Румъния 737
42 Турция 735
43 БЪЛГАРИЯ 719
46 Черна гора 681
47 Гърция 680
62 Албания 553
69 Словения 522
76 Македония 446

четвъртък, 21 декември 2017 г.

Декемврийската лудост наречена ЦСКА: Огромен интерес пред Маракана


На 13 февруари Цървена звезда на стадион "Райко Митич" чака московския ЦСКА, а от днес билетите за мача са пуснати в продажба.

Привържениците формираха огромни опашки пред "Маракана", така че няма съмнение, че московчани ги очаква пъклено гостуване.

Предварителната продажба ще е от днес до петък, 29 декември, и в този период касите на стадиона на Цървена звезда ще работят от 11 до 19 часа (местно време - б.р.), всеки ден освен 23 декември, когато ще са отворени до 15 часа, а в неделя, 24 декевмри няма да работят.

Цените на билетите в предварителната продажба са: север и юг по 1500 динара, изток места по крилата (аналог на Лъвчетата на "Васил Левски" - б.р.) 2000, изток център 3000, запад по крилата 3000 и запад център 4000.

Всички билети, които не бъдат продадени в предварителната продажба, ще се продават по регулярните цени: север и юг по 2000, изток крила 3000, изток център 4000, запад крила 4000, запад център 5000, ВИП места: 12 000.

Благодаря Томаш Росицки

Южна Африка, Франция, Португалия, Испания, Чили, Австралия.

Не са държави, които ще участват на Световното първенство идното лято, а нации чието червено вино пробвах вчера. От начина по който се чувствам днес единственото което не пих беше Chateau Neuf de Yer Da, направено от най-добрите гроздове в супермаркет - смачкани от краката на стар фермер в гигантска вана в градина разположена в Маунтмелик. Все пак, такъв е сезонът и всичко това.

Започваме с тъжни новини тази сутрин, и те са пенсионирането на Томаш Росицки. През годините сме имали играчи в този клуб, които никога не са достигали висотите, които сме искали от тях заради контузии. Хората очевидно ще помислят за Абу Диаби, чийто потенциал никога не беше осъзнат след ужасното нападение и травма, която го нарани ненужно още в самото начало на времето му в Арсенал.

Едуардо беше друг играч, който намираше голмайсторския си спусък в Англия преди за малко да загуби крака си заради отвратителното влизане в онзи съдбовен ден в Бирмингам. Той се възстанови достатъчно добре, за да вкарва голове отново, просто не за нас.

В настоящия състав има нещо подобно с Джак Уилшър, който, на 25, иска да подпише нов договор с клуба, но остава в неяснота дали това ще се случи. Можете да разберете защо хората искат да остане, но отстъпвайки назад и поглеждайки реално ситуацията можете да видите и гледната точка на Арсенал и неговото желание да го видят да остане във форма преди да предложи нови условия.

Както и да е, този за който съм най-тъжен, този за който, ако можех като Шер да върна времето и да започна отново и да го имам здрав и във форма през престоя му, е Росицки. Понякога просто обичаш играч и той е между тези за мен. Той подписа през лятото на 2006, и беше по всички намерения и цели заместник за Робер Пирес, който напусна, за да премине във Виляреал.

Това остави голяма празнота за повечето привърженици на Арсенал, а ако четете блога достатъчно дълго знаете, че той беше моят любим играч, така че как ще го заменим беше от особен интерес за мен. Ако си спомням правилно обявихме сделката относително рано през лятото, толкова че когато той заби гол на САЩ на Световното първенство го направи като играч на Арсенал.

В началото на кариерата му го видяхме да прави нещо подобно в Шампионската лига срещу Хамбургер, и знаехме, че имаме играч в редиците си. За нещастие, неговото време в клуба беше помрачено от травми, една го принуди да пропусне години, а се оказа най-странна ситуация.

Преди няколко години ме разходиха в медицинските заведения на Арсенал, и Колин Люин обясни, че коленна връзка му е правила проблем и нищо не се е показвало на скенери или ЯМР, но било ясно, че има проблем. Беше се случило така, че връзката се скъсала и легнала точно където трябва да бъде, така че всичко изглеждало наред. Това било такава рядкост, че след това станало случай на научно изследване, когато най-сетне разбрали какво не е наред.

Лесно е да се помни и емоцията от неговия последен сезон, неговото осъзнаване - след като влезе като резерва в 71-ата минута за първото си участие през сезона в края на януари - той претърпя контузия за която знаеше, че означава почти сигурен край на последния му сезон в клуба. Въпреки това той остана на терена, за да подсигури Арсенал да задържи преднината си от един гол срещу Бърнли и може би си навреди още повече през това време. Неговото интервю след мача беше трудно за гледане, ако някой заслужаваше почивка от контузии то това беше той.

И все пак ние правим лошо, ако оценяваме него и таланта му като го определяме чрез отсъствията му. Ние не видяхме от него колкото ни се искаше, но това което имаме заслужава да се помни с умиление. Неговият талант е извън съмнение, на същото ниво беше упоритата му работа и посвещение, а той беше изключително интелигентен футболист който имаше чудесна визия и вкара някои страхотни голове.

Ракетата на "Уайт Харт Лейн"; попадението срещу "шпорите" за Купата на ФА, което изигра роля в слагането на края на сушата откъм трофеи; мачът на "Анфийлд" когато вкара два гола; чудесното движение и прехвърляне срещу Съндърланд, когато ни даде своята собствена версия на гола на Уилшър срещу Норич; и още.

Шпагатите, подаванията с външната част на крака, пасовете без гледане, които накараха Фил Невил да каже, че ако Росицки му направи това на него, ще му влезе "с двата крака", сякаш някога е бил способен изобщо да бъде близо до него, този тъпак с малката глава. Той, накратко, беше удоволствие за гледане.

В ера в която имаше изравняване на таланта и възможностите във Висшата лига, в която повечето професионалисти сега са генерално функционални на високо ниво, и притежават физическа сила и издръжливост с които да компенсират някои от техническите си слабости, все още имате нужда от това момче което притежава нещо специално, способността да създаде момент, който да озари мача, който винаги да гледа да направи нещо положително, а Томаш Росицки беше един от тези.

"Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки", каза Арсен Венгер преди няколко години, и никога не е бил по-прав за каквото и да е в живота си. Ние говорим за играчи, които "разбират" клуба и привържениците, и той беше един от тези, които го направи истински. Толкова, че отдели време да се обади в Арсенал вчера и да отправи едно последно съобщение до привържениците.

Жалко е, че никога не видяхме най-доброто от него за дълъг период колкото трябваше, но за мен той винаги ще бъде играч, който помня за добрите неща, които е направил, отколкото за времето което е пропуснал.

Публикация, споделена от Arsenal Official (@arsenal) на

сряда, 20 декември 2017 г.

Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки - Малкия Моцарт напусна играта

Бившият чешки национал и легенда на европейския футбол Томаш Росицки обяви окончателното си оттегляне от зеления терен.

Заради редица травми през последните два сезона изигра само 12 двубоя за пражката Спарта, между които е и един срещу Цървена звезда в квалификациите за Лига Европа, а сега взе решение да преустанови с активното играене на 37 години.
Изпращане каквото заслужават големите майстори на играта
"След дълго размисляне реших да завърша професионалната си кариера", заяви Росицки.

"Малкия Моцарт" е един от най-добрите чешки футболисти в историята. Започва кариерата си в Спарта, където е от осемгодишен, а след три сезона в мъжкия отбор преминава в Борусия (Дортмунд) срещу 25 000 000 марки през 2001 г. Това е рекорд за най-скъп футболист в Бундеслигата за онова време, както и за най-скъп трансфер на чех в чужбина. За "жълто-черните" играе с голям успех като записва 150 мача в Бундеслигата, а общо 189 в които се разписа 24 пъти.
През 2006 г срещу неназована сума Росицки е продаден на Арсенал. В Лондон техничарят се задържа цяло десетилетие и въпреки контузиите, които му попречиха да разгърне целия си потенциал стана любимец на привържениците. За "топчиите" изигра общо 247 мача и вкара 28 гола. През 2015 г мениджърът Арсен Венгер заяви: "Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки". От уважение към неговата личност и принос за клуба съотборниците му направиха шпалир на раздяла.

След изтичането на договора му Росицки взе решение да се завърне в родната Спарта, с която записа и европейски мач срещу сръбския гранд Цървена звезда.

За националния отбор на Чехия има 105 мача и 23 попадения. Три пъти е избиран за Футболист №1 на родината си - 2001, 2002 и 2006 г. През 1999 г пък е носител на наградата Талант на годината.

Със Спарта е двукратен шампион на Чехия през 1998/99 и 1999/2000 г. С Борусия (Дортмунд) е шампион на Германия през 2001/02, финалист за Купата на УЕФА през същия сезон и финалист за Купата на Германия през 2003 г. В екипа на Арсенал има две купи на ФА от 2013/14 и 2014/15 г, една суперкупа на Англия от 2014 г и два финала за Купата на Лигата през 2006/07 и 2010/11 г. На клубно ниво е изиграл общо 516 мача и е постигнал 66 попадения.
Въпреки крехката си физика, която често довеждаше до контузии, "Малкия Моцарт" ще бъде помнен като отличен композитор на атаките на своите отбори - елегантна техника и визия за играта, прецизни подавания срещу които защитите често не намираха решения.

Борусия (Дортмунд) отдаде дължимото на своя бивш футболист на своя официален фейсбук профил с думите:
"Един от най-големите играчи в последните 20 години напуска футболната сцена, но след 100 години пак ще сме щастливи да помним действията му в черно-жълто!"