сряда, 30 декември 2015 г.

Това беше футбол, а не днешните футболисти в чорапогащи, ръкавици, шалове и шапки

Англия не се класира на Световното първенство в САЩ през 1994 година, но известният тандем Пол Гаскойн и Йън Райт, спечели сърцата, не само на своя народ, но и на всички любители на футболната игра.
gaskojn-rajt
През март 1993 г в квалификация за Световно първенство, Англия отпътува за Турция и победи с 2:0, с голове на Дейвид Плат и Пол Гаскойн.

Във фона на мача се крият фотографии, които одушевиха всички любители на футболната игра. Нещо което днес рядко се вижда.

Пол Гаскойн и Йън Райт на тренировката преди мача.
gaskojn-rajt2
Това беше футбол, а не днешните футболисти в чорапогащи, ръкавици, шалове и шапки.

вторник, 29 декември 2015 г.

Почина бившият вратар на Чехия и Нюкасъл Павел Сърничек

Бившият вратар на Чехия и Нюкасъл Павел Сърничек почина на 47 години след сърдечен арест миналата седмица.

Pavel Srnicek in action for Newcastle United
Сърничек беше в изкуствена кома, след като му прилоша по време на джогинг близо до дома му в Чехия на 22 декември.

Неговият агент Стив Райд обяви в изявление: "С дълбока тъга трябва да съобщя кончината на бившия играч на Нюкасъл Павел Сърничек. Павел получи сърдечен арест преди коледните празници в своята родина и беше в изкуствена кома в болница със семейството си до него. Въпреки медицинското внимание последните мозъчни сканирания в понеделник показаха необратими увреждания и трябваше да се вземе решение за спирането на животоподдържащата машина."

Бившият национал, който беше част от националния отбор на Чехия на Европейското първенство през 1996 г, беше любимец на публиката на Нюкасъл. Той беше в Тайнсайд по-рано този месец, за да представи автобиографията си.

Сърничек прекара седем сезона в Нюкасъл след като дойде през 1991 г, изигравайки 189 мача и два пъти завърши втори във Висшата лига през 1995/96 и 1996/97 г. Той се завърна през 2006 г, записвайки още два мача като резерва на Шей Гивън.

В коледния мач привържениците на Нюкасъл скандираха "Павел е джорди" на почивката в техния домакински двубой срещу Евертън.

Неговите 49 мача за Чехия включват и всичките три на Евро 2000. Той не записа участие на Евро 96, където отборът стигна финала, но загуби от Германия.

Кариерата му започва от Баник (Острава), а е играл още за Шефийлд Уензди, Бреша, Козенца, Портсмут, Уест Хем и Бейра Мар.

Който не обича Джей Джей Окоча, той не обича футбола!

Ако беше отишъл в някой голям клуб, щеше да спечели трофеи и индивидуални награди. Но него не го искаха големи, защото занемаряваше тактиката, играеше за всички футболни души по света и спечели най-голямото възможно признание, стана един от футболистите заради които любовта към футбола още живее.
dzej-dzej-okoca
Играч, който днес би струвал, без пресилване, 100 000 000 евро, през 2002 г от ПСЖ отиде на Острова като свободен агент и облече екипа на средняка Болтън.

Тук започна да се пише история, при привържениците на стадион "Рийбок" получи статус на божество, чак му пееха и песен: "Толкова е добър, че са му дали две имена".

По терените в Англия, с усмивка и магически дрибъли си играеше с противниците и спечели сърцата на любителите на футбола по света. От футбола правеше изкуство. Не вкарваше често, но когато разтресеше мрежата, това беше истинско произведение на изкуството.

Чрез тези клипове ще се подсетим какво правеше този футболен магьосник от Африка. Беше време, когато футболът се играеше от любов, а не заради пари.

понеделник, 28 декември 2015 г.

100 г от най-голямата афера в Англия, доживотни наказания за Ливърпул и Юнайтед

На днешния ден преди точно 100 години Футболната асоциация на Англия постанови доживотни забрани на седем играчи от Манчестър Юнайтед и Ливърпул заради доказани участия в уреждането на мач между двата клуба, игран през април 1915 г.
Mančester junajted 1915, Foto: FK Mančester junajted
ФА наказа трима футболисти на Юнайтед Сенди Търнбул, Артур Уейли и Хенок Уест, както и четирима играчи на Ливърпул Джеки Шелдън, Томи Милър, Боб Парсел и Том Ферфул.

Мачът е изигран на 2 април в самия край на сезона. Юнайтед е бил на 18-а позиция, на една точка над зоната на изпадане. Ливърпул в този момент е 13-ти в таблицата без шанс да подобри или влоши класирането си.

"Червените дяволи" решават мача в своя полза с резултат 2:0, а головете са постигнати след смешни реакции на футболистите на Ливърпул, които са изпуснали и дузпа при резултат 0:0.

Веднага след мача се появяват мнения, че е уреден, а ФА започва разследване, което потвърждава вината на споменатите седем играчи. Всички играчи използвали възможността и заложили много пари на победа на Юнайтед.

ФА наказва всичките седем уличени с доживотно изгонване от футбола.

Интересно е, че на Юнайтед не са отнети две точки (по старата система се присъждаха по 2 т за победа - б.а.), които ги спасяват от изпадане в по-ниската дивизия през този сезон, завършвайки първенството с една точка повече от отбора, който изпада.

Още по-интересно е, че този отбор е бил Челси. Сто години по-късно Юнайтед и Челси завършиха 0:0 на "Олд Трафорд", като и двата отбора са сред големите разочарования на сезона.

петък, 25 декември 2015 г.

Мачът който спря войната на Коледа

primirje, Prvi svetski rat, Foto: Printscreen В историческите книги не е отбелязано примирието в Първата световна война на Коледа (по грегорианския календар) 1914 г, но примирие е имало - един ден.

За прекъсването на огъня заслугата е на топката, или прецизно футболът, игра която през 1914 г в мнозинство е пленила британците, но незабележимо се промъкнала под кожата на немците и останалите европейски народи.

Най-значимият мач в историята на футбола е изигран от британци и немци недалече от Ипра, град в западната част на Белгия. Едни срещу други, в окопите, през мерници са се гледали войници от Йоркшир, известен с Уилям Шекспир, и войници от Лайпциг. В коледното утро не са стреляли. Немците, въпреки заледени от студ и влага, били завладени от празничен дух и запели коледни песни. С оглед на това, че неприятелските ровове не са били отдалечени на повече от стотина метра, англичаните чули какво пеят немците и сами запели. Това бил само уводът...

"Хей, откъде сте?", чуло се питане от немска страна към неприятеля.

Не се чакало дълго за отговор:

"Елате, да видите".

Тази шега дала началото на примирието. Недълго след това двете воюващи страни се озовали на "ничия земя".

"Излязохме от рововете и видяхме немски войник, който риташе топка. Докато се усетим вече всички играехме футбол", разкрива във военния си дневник Джонас Ниман, комендант от 133 британско-саксонски полк.
В двете страни е имало по един професионален футболист. Британците предвождал Джеймс Койл, играч на шотландския Албион, а немците Алберт Шмит, член на третодивизионния Шедевиц.

За историята е непознато кой е спечелил мача, но за същата тази история резултатът не е важен. Победил е футболът, мирът, човечността, хуманността...
Немците твърдят, че са вкарали повече голове, англичаните контрират...

Мачът е завършен, войниците се връщат в рововете... В полунощ уелсецът, капитан Стокуел, стрелял във въздуха. Веднага след това стрелба се чула и от другата страна. Така официално е сложен край на примирието.
Този мач е имал силен отзвук. Вестта за него се чула далече. Стигнала и до командния център на британската армия, а капитан Робърт Хамилтън е понижен в длъжност.

Споменът за този единствен случай в историята на човечеството се чува в редица документални и игрални филми, а британският търговец на вериги "Сейнсбъри" е заснел реклама на тази тема.

четвъртък, 24 декември 2015 г.

Белград подкрепи легендарния стадион на Цървена звезда, клубът планира обновяване

Най-трофейният сръбски клуб поздрави приемането на плана на кметството на Белград според който целият комплекс около стадиона на улица Лютица Богдан 1А може да има само спортно предназначение.
Стадион
Освен това, "червено-белите" обявиха, че търсят инвеститори за планиране на изграждане на нов стадион.

Съобщението е публикувано на официалната интернет страница на ФК Цървена звезда в цялост:

"ФК Цървена звезда поздравява намерението на кметството на град Белград с приемането на Плана за генерална регулация за целия комплекс около стадион "Райко Митич" да утвърди спортното му предназначение.

Това решение на града ще даде възможност на Цървена звезда да запази своя комплекс от олигарси и галеници на различни власти, които през последните десетилетия отнемаха парче по парче комплекса на Звезда. Решението ще постави основа нашият клуб в идващия период да намери инвеститори за изграждане на нов стадион, който може да бъде част от решенията на финансовата криза, в която от години се намира нашият клуб.

Цървена звезда приканва членовете на градския съвет на кметството на града с усвояването на Плана за генерална регулация да подкрепят решението и да гласуват за спорта, а не за олигархията. Днешното ръководство на Общинския съвет на града след повече от десетилетие е първото което показа храброст и решителност да се противопостави на онези, които от години вземаха от нашия клуб".

Световното футболно чудо е на 5 г и има 7 милиона гледания в ютуб

Almedin Brkić, Lionel Mesi foto Printscreen i Ap
Алмедин Бъркич е на пет години, а в ютуб вече има над 6,9 милиона гледания и е познат като "новия Меси".

Алмедин е роден в Отава, Канада, където пристигнал баща му Неджад през 1994 г от Приедор, бягайки от войната. По-големият син на Неджад Муамер започнал да тренира футбол и на една тренировка дошъл и Алмедин. Гледайки брат си как играе, поискал и той да влезе на терена.

"Муамер тренираше при Зия Нищович, който играеше във Вележ и работеше в някои клубове в бивша Югославия. Веднъж дойде и Алмедин да ги гледа. Поиска и той да играе, но беше неудобно за Зия да пусне Алмедин в игра заради страх да не го контузят по-големите деца. Пуснахме го на моя отговорност. Последва нещо невероятно. Не можех да повярвам как играе, как вижда нещата и как се държи на терена. Тук в Отава вече го знаят", казва бащата Неджад.

Той решил да снима сина си и да го качи в ютуб, за да види мнението на другите. Не е предполагал, че този видео запис ще стане по-популярен от видео записите на много известни футболисти. Например, най-гледаният видео запис на Един Джеко има 4,4 милиона гледания, Миралем Пянич 2,1 или, да кажем, Мемфис Депай, който има 1,7 милиона.

"Видеото предизвика одушевление и сега има 6,9 милиона гледания. На всички е интересно как ясно се вижда, че вещината му е вродена. Много възрастни хора не знаят да ударят топката така технически добре. Неговият рожден ден е на 1 юли, а видеото е снимано точно в този период. Той имаше точно пет години и това говори колко е природно това което виждате. Показва, че това е "майката природа", защото ясно се вижда разликата спрямо другите деца", допълва Неджад.
Неджад веднага записал сина си в академията OSU, която се води от Пол Харис, човек, който десет години е работил в академията на Евертън. И Харис има само най-добри думи за Алмедин, но и той и Неджад са съгласни, че не трябва да го пришпорват и е рано да се говори за големи неща.

Алмединовият видео запис е публикуван и от италианското издание Гадзета дело Спорт, а заглавието гласи "Алмедин "Меси" Бъркич: 5-годишен, запомнете този малчуган".

сряда, 23 декември 2015 г.

От Цървена звезда: Продадохме Груич, остава до лятото!

Без пари не може, а пари трябва да се правят. Сръбският клубен футбол е принуден да "направи" пари като продава таланти, своите бисери, които току що се появяват на сцената, защото други стабилни приходи няма.
marko grujic, marko grujić
Това е суровата реалност, с ръка на сърцето, не само на сръбския футбол. Партизан години наред продава всичко ценно, а по стъпките на Стеван Йоветич, Адем Ляич, Лазар Маркович, Матия Настасич, Александър Митрович е тръгнал и Андрия Живкович.

През последните дни, като се спомене Цървена звезда, първата асоциация е Марко Груич. Неговият трансфер в чужбина, в Ливърпул, е тема на всички спортни медии в Сърбия. И на Острова, разбира се.

И когато помислихме, че трансферът е свършена работа, появи се бащата на Марко Груич, който в интервю за "Вечерни новости", заяви, че неговият син не напуска Звезда до края на сезона, а управата на "червено-белите" притиска семейство Груич да се осъществи продажба.

На тези думи реагира и Цървена звезда със съобщение, в което главното послание е, че продажбата на Марко Груич е от жизнено значение за съществуването на клуба. Във финансов смисъл.

И най-важното: Груич е продаден за 6 милиона евро. А Звезда е имала три предложения - от Андерлехт, Щутгарт и Ливърпул.

"ФК Цървена звезда, както и всички други клубове в света, не може да живее без пари. Необходимите средства не може да се намерят, парите като навсякъде по света трябва да се заработят. На Цървена звезда са необходими средства да запази този шампионски отбор, да запази този треньорски щаб начело с Миодраг Божович, да се подсили за квалификациите на Шампионската лига, да плати дължимото за лиценза в УЕФА, да сервизира наследените кредити, наследените данъчни дългове и да осигури пари за текущите дейности", пише в съобщението на Цървена звезда.

Този клуб от години назад е в огромни дългове, които се мерят в десетки милиони евро (трудно е да се каже колко е дългът в момента), и то от различни източници. През тази есен на клуба няколко пъти беше изключван токът...

"Цървена звезда не може чрез дългове да осигури необходимите средства, защото клубът вече е презадължен от предишното ръководство. Цървена звезда само преди година и половина беше на ивицата на банкрута, но добрата работна и спортна политика доведе до ситуация, в която днес привържениците с пълно право мислят за Шампионска лига. Трябват ни само още две крачки и се надяваме да ги направим. Трансфери на професионални играчи са един от легитимните начини да влязат необходимите средства", допълва съобщението на клуба от Лютица Богдан.

Това което за първи път разбираме е следното:

Звезда съобщи, че в последните 10 дни е получил три официални предложения за трансфер на Марко Груич: от Андерлехт 2 милиона евро, от Щутгарт пет милиона евро, и от Ливърпул предложение на стойност седем милиона евро и 10% от следващ трансфер.

Управата реши Груич да бъде продаден в Ливърпул, но...

"Всички в Цървена звезда искрено желаят Марко Груич през следващите 10 години да играе в нашия екип, но финансовата ситуация в нашия клуб диктува вземане на различни решения. Управителният съвет прегледа предложенията и единодушно прие това на английския великан. Ливърпул ще изплати парите веднага, а играчът ще остане в Цървена звезда до 1 юли 2016 г. Искахме да уважим желанието на баща му Марко Груич да остане до следващото лято в нашия клуб и се съгласихме да платим на Ливърпул милион евро за неговия наем в Цървена звезда за шест месеца. Това което искаме да съобщим е, че общият приход принадлежи само и изключително на Цървена звезда. С приходите от този трансфер Цървена звезда решава най-големия дял от своите финансови проблеми и стъпва стабилно, защото оставащият дълг от 35 милиона евро и неговата структура не застрашават текущите дейности на клуба. Без прихода от този трансфер Цървена звезда влиза в сериозни екзистенциални проблеми и всички, които се опитат да пречат на неговата реализация трябва да поемат пълна отговорност за бъдещето на Цървена звезда. Марко Груич е професионален играч на нашия клуб в който той и като играч и като личност се формира вече пълни 10 години. В неговото развитие са участвали и треньори от младежките категории, и жените които са му прали екипа, и хората които са косили тревата, и секретарят който го е регистрирал, и шофьорът на автобуса който го е возил, и сега треньорът който го тренира, и съиграчите които играят с него, и масажистите които го масажират, и готвачите които му готвят, и привържениците които му скандират, и най-много от всичко "червено-белия" екип, който носи с емблемата на Звезда на гърдите!!!".

Звезда акцентира, че продажбата на Груич е необходима, за да го има клуба и да се създават нови Груичи...

"За нас беше важен и интересът на Марко Груич и неговият агент ни показа личния му петгодишен договор, в който е вписано, че той ще заработва 1,2 милиона евро годишно нетно. Марко Груич отива, за да се развива като играч в един от най-големите клубове в света, в клуб, който вероятно е мечта за всеки играч на планетата. Уверени сме, както и хората от Ливърпул, че Марко Груич има класа за голям клуб и че в Англия ще направи голяма кариера. Трябва да напомним, че представителите на Ливърпул първо разговаряха с Марко Груич и неговия баща, а чак после с представители на Цървена звезда", добавя съобщението и продължава:

"Не трябва да се забравя, че Марко Груич е част от клубния проект започнат миналото лято, когато решихме, че трябва да се форсират пет бисера на Звезда (Райкович, Йованович, Ристич, Груич и Йович), защото сме уверени, че само с нашите деца можем финансово да стабилизираме Цървена звезда. Този проект и в момента се изпълнява по план. Не трябва да се пренебрегва, че този трансфер е най-големият за Цървена звезда в последните 10 години въпреки че Марко Груич не е национал в мъжкия отбор, а нашият клуб не игра европейски мачове. Не трябва да се подценява и факта, че през пролетта Цървена звезда не играе европейски срещи, нито националният отбор има кой знае какви двубои, в които евентуално цената на играча може да нарасне в сравнение със сегашната. Не трябва да се подценява и факта, че тежките контузии са съставна част от професионалния спорт, а нашият клуб има неприятен опит, когато отказа предложение от четири милиона евро за Дарко Лазович, който по-късно се контузи и накрая напусна Цървена звезда без никакви постъпления за клуба".

Накрая Звезда се обръща към своите привърженици с твърдението, че "сега са нужни 6 милиона евро повече отколкото 16 милиона следващото лято, по простата причина, че този отбор заради финансови проблеми следващото лято може и да не доживее".

"Цървена звезда е на добър път да се подготви за квалификациите за Шампионската лига и тези средства са необходими да се осъществи тази цел. Никой не трябва да стои като препятствие на този път. Цървена звезда е най-големият клуб по тези земи и е станал такъв преди всичко, защото винаги е бил обкръжен от хора, които го обичат неизмеримо и са слагали клубния интерес над всеки личен интерес. Надяваме се да бъде така и този път. Цървена звезда е над всички нас", пише в съобщението.

Отвратителната страна на футбола - примитивност в турската аматьорска лига

 http://www.suffolkfa.com/~/media/countysites/suffolkfa/images/n/nike-football.ashx
Турската аматьорска лига се появи в заглавията на големите вестници, след като Мехмет Дегирмерчи, футболист на Санайспор побесня след получен червен картон и ритна с крак в лицето противников играч, който в този момент лежеше на земята.

Мехмет Кахлан веднага е закаран в болница. Според турските медии Дегирмерчи го очаква доживотно наказание да не играе футбол, както и най-вероятно престой в затвора.
 

Уго Виейра убедително най-добър в Сърбия

Футболистът на Цървена звезда Уго Виейра е избран за най-добър играч в Супер лигата на Сърбия за ноември и декември според избора на спортните журналисти в страната.
У сјајној форми завршио полусезону: Уго Вијеира
В анкетата, която се организира от канал СОС и Синдикатът на професионалните футболисти Независимост, нямаше дилема и португалския нападател получи максималните 80 точки, което е нов рекорд в гласуването.

Виейра беше доминиращ в последните шест мача за първенство, в които вкара девет гола.

Второто място с цели 45 точки по-малко зае българския нападател на Партизан Валери Божинов, а след него са Александър Катай от Звезда и Филип Кнежевич от Борац.

Най-добрият играч за октомври халфът на Цървена звезда Марко Груич остана девети за ноември и декември, с шест точки. Той е сочен за ново попълнение на английския Ливърпул срещу 7 милиона евро и с уговорката да остане в настоящия си клуб до есента.

събота, 19 декември 2015 г.

Шапонич може да докара на Партизан 1,5 млн евро

Златната кокошка за Партизан през тази зима може да бъде Иван Шапонич! В Хумско е получено предложение за "черно-белия" вундеркинд, на стойност 1 500 000 евро, която в най-кратък срок ще бъде разгледана от ръководството на сръбския шампион. Името на заинтересования клуб се държи в тайна, но се шушука, че става въпрос за Бенфика, съобщава "Спортски журнал".
ivan saponjic partizan 23
Младият нападател няма много минути през есента, шансове получи в края, статистиката сочи - изиграл е 25 мача, но на терена има общо 870 минути, най-често в ролята на жокер.

След като стана ясно, че интерес има и към друг от нападателите на Партизан Абубакар Омару, има вероятност Валери Божинов да се окаже единственият изразен нападател в състава през пролетта. Ако се стигне до сделки, най-вероятно "Парния валяк" ще се огледа на вътрешния пазар за конкуренция на българина.

Кой, какво и колко е направил за Партизан?

Изглеждат сложни и комплексни тези въпроси. Кой е отговорен и виновен за, до последните 350 секунди, във всеки смисъл впечатляващата европейска авантюра на Партизан? Още повече, кой е виновен и отговорен за, във всеки смисъл, неприемливата авантюра в сръбския шампионат? Изглежда наистина сложно, но не трябва да бъде така. Като всеки аритметичен проблем, трябва да го разложим. Да изброим, съвсем буквално, индивидуалните действия на всеки футболист. Кой в Партизан допринесе за постигане на най-много голове? Кой е спечелил най-много дуели? На земята, във въздуха? Кой е отнел най-много пъти топката? Кой е пресекъл най-много подавания? Кой е сбъркал най-много?

Това беше, ще употребим евфемизъм, един необичаен полусезон. Партизан игра в Европа както не е в последните двадесет години. Победата над Стяуа в квалификациите за Шампионската лига е един от най-добрите европейски мачове, които някой сръбски клуб е изиграл срещу чуждестранен противник от дълго, дълго, дълго (дълго, дълго, дълго...) време. Партизан, като сме тук, направи най-много победи (седем) от всякога за своите 70 години съществуване. Спечели най-много точки в груповата фаза на някой турнир (девет) и за пръв път празнува в гостуване. Също така за пръв път победи немски отбор в Германия, както и холандски в Холандия. Събра и най-голям индивидуален коефициент в УЕФА за последния четвърт век.
Славље после првог меча са Аугзбургом...
С единия крак вече беше в елиминационната фаза на Лига Европа, а другият крак се беше отделил. Става въпрос, да не бъде дилема, по консенсуса на най-чуваемите футболни гласове на нашия континент, за най-класното завършване на Лига Европа откакто съществува. А Партизан беше тук. Пролет в Европа - този идеал на сръбските клубове - беше тук. Но тогава "черно-белите" бяха победени в Белград от Аугсбург с 3:1. Този резултат, единственият, който оставяше "черно-белите" без преминаване напред. Преди гола на Раул Бобадия, член на идеалния отбор на груповата фаза на Лига Европа и голмайстор в турнира, две минути преди края на мача, Партизан пропусна три или четири 99,99% шанса. В тях имаше и една греда, в резултат на удар от разстояние.

Отсъстваше късмета (Ралф Уолдо Емерсън казва, че късметът не съществува, само отношение между действие и последица) една от редките общи характеристики на играта на Партизан на европейските стадиони и сръбските... обекти за спорт, които някои, доста механично, назовават стадиони. Но не е само дефицитът на късмет, това трябва веднага да е ясно, който бележи слабите резултати на отбора от Хумско в домашната Супер лига.

Какво тогава? Умора? Никога нито един сръбски клуб не е играл такъв брой мачове в такъв времеви период. Като последица от усилието и раздаването дойдоха и контузии, които толкова "ошашавиха" Партизан, че срещу Атлетик (Билбао) в Белград игра без седем (!) футболиста. Вземайки самият старт на сезона и мачове играни на юлско слънце, "черно-белите" така и не се окомплектоваха. Но и това, само по себе си, не може да бъде причина.

Мотивация? Нарушени отношения между футболистите? Това не може да се знае, не напълно и не достатъчно сериозно, за да можем да говорим за него, нито самите футболисти. Така стигаме тук и до една "кокошката-яйцето" дилема. Ако има изострени отношения и връзки в съблекалнята, дали те са произвели резултати, или резултатите са произвели тях? Не може да се каже и никой не смее да се занимава с това.

Тактика? Освен "вечното дерби" и, евентуално, мача срещу Аугсбург, трудно е да се сетим за още няколко мача в които треньорите на Партизан - Зоран Милинкович и Любинко Друлович - да са сбъркали толкова, че да бъдат стигматизирани.

Партизан е играл в 4-3-3 и 4-2-3-1 системи, които са само разклонения на една фамилия формация (4-5-1) и като такива са много сходни. При Милинкович Партизан се защитаваше зоново при нарушения, което не изглеждаше идеално решение, а при Друлович се играе "човек-човека", с приблизително незадоволителни резултати (Партизан е получил 15 гола от нарушения, което е почти 30% от общия брой допуснати голове). Всичко останало в най-голямата си част се правеше идентично.

Партизан имаше проблем с тактическата и позиционна дисциплина с отделни (много важно, единично, а не всички) играчи в последната линия. Имаше проблем и с високата преса, на която й липсваше синхронизация и готовност отделни футболисти да се подредят в цялост. И тогава доминото започна само да пада... "Черно-белите" нямаха адекватна компактност, противникът лесно минаваше линията на пресата, защото подходът към топката беше никакъв и, последно, между вътрешните халфове и защитниците имаше твърде голямо разстояние, за да бъде успешно отбранявано.

Много дърва, камъни и тояги, само на стадионите и в официално приемливите думи, бяха хвърлени към дефанзивната линия на Партизан след "вечното дерби", но истина е, че тя в този ден, да кажем, беше напълно изолирана. Персоналът в този мач, със Саша Илич и Стефан Бабович едновременно на терена, естествено не можеше да бъде достатъчно дефанзивно настроен.

Средната преса на "черно-белите", да кажем, беше много добра и в тази третина на терена Партизан  дефанзивно беше далеч най-силен и най-постоянен. Класният блок в средната зона, вертикално компактен, позиционно ориентирана зонова защита с понякога агресивно настроени футболисти вътре в нея, а тогава класна офанзивна транзиция и завършване с оптимален брой футболисти. Така Партизан постигна повечето си голове в Европа през този сезон, тази формация служеше еднакво на част от избраните футболисти в защитната и средната редица.

Партизан, отново, беше много слаб в дефанзивното преминаване, като не успяваше да построи адекватен брой футболисти зад топката навреме, но и да защити всички стратегически важни зони (една или две някак, но никога всичките). На съвсем друга страна, този отбор имаше онова което никой друг сръбски нямаше в Европа вече от десетилетия - класна прогресия на топката от задна и първа линия на халфовете в нападателната третина на терена. Гладката циркулация на топката и избягването на тромавата обработка в тази фаза на атаката е база за успехите срещу съперници от най-силните европейски първенства и Партизан в това, в почти всички мачове, абсолютно успяваше.

Но това са само мъгляви отделни части, и това е един техен много малък дял. Можем да изброим още тридесет елемента, които бяха лоши в играта на Партизан, но и тридесет, които бяха добри. Не бихме стигнали далече в изброяването на причините и проблемите, формиращи представянето.
... и туга после другог.
За да бъдем съвършено обективни в своята оценка, трябва да сме екзактни. За да бъде лекарят успешен в процеса на излекуване и оправяне, неговата диагноза трябва да е съвършено точна. Може да съществува футболист, чийто стил или поведение с или без топка на нас да (не) ни допада, но за да твърдим наистина какво е направил, колко добре или колко често, трябва да имаме цифрите. Всичко останало е, да прощавате израза, наклепване. Всичко останало е като да оценявате контролни по математика, не според точността на решените задачи, а по естетическата стойност и старание на изписаните цифри.

Какво казват тези цифри? Кой, какво и колко направи за Партизан през този полусезон? Преди да ги погледнем, трябва да обърнем внимание на още едно малко напомняне (или опомняне). Цифрите, както и всичко друго във футбола, трябва да се наблюдават и разбират в контекст. Напълно нормална и очаквана, но и необходима, съизмеримост. Нормално е офанзивният футболист да има повече голове, но и повече изгубени топки и грешки. Също така, защитниците или бековете не трябва да вкарват много голове или да правят много асистенции, но е необходимо да имат малко технически или тактически грешки.

Забележима е веднага и една аномалия в Партизан. Очаквано е футболистите от задни линии да имат предимство в дефанзивните аспекти, но не е такъв случаят. Халфовете са прилично пред тях.

Погледнете сами. "Черно-белите"... черно на бяло.

Супер лига Сърбия

Голове и асистенции:

Божинов 15 (12+3, средно 1,1 на мач)
А. Живкович 10 (7+3, 0,7 на мач)
Бабович 7 (3+4, 0,5 на мач)
Нинкович 6 (3+3, 0,7 на мач)
Труич 6 (2+4, 1,6 на мач)
Гърбич 5 (1+4, 0,6 на мач)
Шапонич 4 (3+1, 0,6 на мач)
Омару 3 (3+0, 0,3 на мач)

Спечелени дефанзивни дуели:

Йевтович 114 (8 на мач)
Вуличевич 99 (5,9 на мач)
Фабрисио 95 (6,3 на мач)
Балажиц 74 (6,8 на мач)
Чиркович 68 (6 на мач)
Субич 51 (5 на мач)
Брашанац 48 (4,2 на мач)
Лукич 46 (4,5 на мач)

Пресечени топки:

Йевтович 109 (29 в противниковата половина, средно по 8 на мач)
Вуличевич 101 (15 в противниковата половина, 6 на мач)
Фабрисио 80 (4 в противниковата половина, 7 на мач)
Чиркович 77 (7 в противниковата половина, 7 на мач)
Балажиц 57 (6 в противниковата половина, 5 на мач)
Лукич 50 (16 в противниковата половина, 4,8 на мач)
Брашанац 49 (23 в противниковата половина, 4,3 на мач)

Дрибъли:

А. Живкович 107 (70 успешни)
Бабович 85 (56 успешни)
Стеванович 54 (31 успешни)
Нинкович 50 (34 успешни)
Гърбич 47 (26 успешни)
Субич 45 (31 успешни)
С. Илич 41 (32 успешни)

Успешни отнемания на топката:

Йевтович 36 (2,6 на мач)
Вуличевич 33 (2,1 на мач)
Фабрисио 26 (2,1 на мач)
Балажиц 26 (2,5 на мач)
Брашанац 23 (2 на мач)
А. Живкович 20 (1,5 на мач)

Спечелени въздуши дуели:

Йевтович 65 (4,7 на мач)
Чиркович 53 (4,5 на мач)
Вуличевич 44 (2,8 на мач)
Балажиц 37 (3,5 на мач)
Омару 32 (3,5 на мач)
Лукич 21 (2 на мач)

Грешки довели директно или индиректно до получен гол:

Ж. Живкович 9 (0,6 на мач)
Чиркович 7 (0,6 на мач)
Остоич 6 (0,9 на мач)
Балажиц 5 (0,5 на мач)
Фабрисио 4 (0,3 на мач)
Вуличевич 3 (0,2 на мач)
Кляич 2 (0,3 на мач)
Лукич 2 (0,2 на мач)

Подавания:

Чиркович 822/727 88%
Балажиц 667/582 87%
Фабрисио 829/701 85%
Брашанац 617/517 84%
Вуличевич 943/779 83%
Йевтович 782/648 83%
С. Илич 652/537 82%
Бабович 906/717 79%
А. Живкович 682/501 73%

Ключови подавания (към съиграчи, които се намират в непосредствена позиция да стрелят към вратата):

А. Живкович 9 (0,7 на мач)
Нинкович 8 (1 на мач)
С. Илич 5 (0,4 на мач)
Божинов 5 (0,4 на мач)
Брашанац 4 (0,4 на мач)
Бабович 4 (0,3 на мач)
Стеванович 2 (0,3 на мач)

Лига Европа

Голове и асистенции:

Омару 6 (5+1, 1,6 на 90 минути)
А. Живкович 5 (4+1, 1 на 90 минути)
Йевтович 2 (0+2, 0,4 на 90 минути)
Вуличевич 2 (0+2, 0,4 на 90 минути)
Нинкович 1 (0+1, 0,3 на 90 минути)
Бабович 1 (0+1, 0,2 на 90 минути)

Спечелени дефанзивни дуели:

Йевтович 33 (60% успеваемост, 6 на мач)
Фабрисио 33 (58%, 6 на мач)
Вуличевич 20 (53%, 3,8 на мач)
Брашанац 17 (46%, 4 на мач)
А. Живкович 16 (53%, 3,2 на мач)
Субич 14 (39%, 3,9 на мач)
Бабович 13 (37%, 2,6 на мач)

Пресечени топки:

Фабрисио 50 (3 в половината на противника)
Йевтович 46 (10 в половината на противника)
Вуличевич 32 (4 в половината на противника)
Чиркович 23 (0 в половината на противника)
Субич 21 (0 в половината на противника)
Брашанац 18 (6 в половината на противника)

Успешни дрибъли:

А. Живкович 27 (5 на мач)
Стеванович 13 (4,7 на мач)
Омару 13 (3,4 на мач)
Бабович 13 (3,4 на мач)
Гърбич 10 (7 на мач)
Брашанац 9 (2,1 на мач)
Вуличевич 9 (1,7 на мач)
Субич 8 (2,3 на мач)

Успешни отнемания за топката:

Йевтович 16 (3,2 на мач)
Фабрисио 15 (3 на мач)
А. Живкович 11 (2,2 на мач)
Брашанац 10 (2,4 на мач)
Вуличевич 9 (1,7 на мач)
Бабович 7 (1,4 на мач)
Субич 6 (1,7 на мач)
Нинкович 5 (1,6 на мач)

Спечелени въздушни дуели:

Йевтович 21 (81% успеваемост)
Омару 18 (32%)
Фабрисио 13 (52%)
Чиркович 11 (55%)
Бабович 9 (33%)
Брашанац 3 (17%)
Божинов 2 (13%)

Грешки, които директно или индиректно са довели до получаване на гол:

Фабрисио 5 (0,9 на мач)
Ж. Живкович 3 (0,7 на мач)
Остоич 2 (1,3 на мач)
Чиркович 2 (0,7 на мач)
Вуличевич 2 (0,4 на мач)
Омару 1 (0,3 на мач)
Балажиц 1 (0,5 на мач)

Подавания:

Брашанац 123/104 85%
Бабович 198/154 78%
Субич 123/95 77%
Вуличевич 231/175 76%
Фабрисио 222/166 75%
А. Живкович 184/135 73%
Йевтович 157/114 73%
Чиркович 107/78 73%
Нинкович 98/71 72%

Ключови подавания (пасове към съиграчи, които се намират в непосредствена позиция да стрелят към вратата):

Омару 3 (0,8 на мач)
С. Илич 2 (за 22 минути на терена в два мача)
Нинкович 2 (0,6 на мач)
Вуличевич 2 (0,4 на мач)
Стеванович 1 (0,4 на мач)

петък, 18 декември 2015 г.

Партизан остава без най-добрия си нападател, Омару събира куфарите

Както стоят нещата, Партизан през зимата може да остане без един от най-добрите си футболисти, националът на Камерун, Абубакар Омару.
FOTO: STARSPORT
Както съобщава "Спортски журнал", камерунецът със своите силни изяви, преди всичко в Лига Европа, където отбеляза пет гола, привлече внимание върху себе си.

Заради тези изяви на Хумско се виждаха доста скаути, които разпитваха за цената на намиращия се в силна форма Омару.

Най-близо до подписа на бързоногия голаджия е един китайски клуб, чието име засега се държи в тайна.

Според слуховете, цената на трансфера е милион евро. Остава съмнение дали Партизан ще може без един от най-добрите си играчи през пролетта да натисне газта и да опита да намали огромната точкова преднина на Цървена звезда. Така Божинов може да стане твърд титуляр в атаката, след като често оставаше резерва на африканеца.

Друлович: В Сърбия прекалено се драматизира, всичко се върти около скандала

Все още актуалният треньор на Партизан, Любинко Друлович, говори за ситуацията в клуба и сръбския футбол, загубите...
FOTO: STARSPORT
Крахът, който Партизан преживя срещу Аугсбург в Лига Европа през миналия четвъртък още дълго ще е болка за привържениците на "Парния валяк". Любинко Друлович е считан за един от главните виновници за този неуспех и най-вероятно ще плати за това със смяната му след непълни два месеца на пейката на "черно-белите".

- Имах договор с Македонския футболен съюз за още две години, но се отрекох от него само, за да дойда в Партизан и подписах договор до края на сезона. Това говори достатъчно. Много приятели ми казваха, че съм луд и твърде храбър - заяви Друлович и продължи:

- Сега е лесно да се говори и лесно да си генерал след битка. Не се разкайвам заради постъпките, които направих и правя. Пак бих се съгласил да съм треньор на Партизан, това може да се случи и веднъж в живота. Никога няма да ми е жал, това е голям опит. Имам договор до края на сезона, ще седнем и ще говорим. На Партизан му трябват подсилвания, ако иска да е европейски отбор... трябва да се направи сериозна селекция, чиято класа да допринесе за подобряване на играта и постигането на резултати - сподели наставникът в интервю за телевизията на Партизан.

Един от проблемите в сръбския футбол е това че, както казва, "новинарите правят твърде големи драми", след загубата пред вече вижданата европейска пролет.

- В Сърбия твърде много се драматизират някои неща, новинарите прекаляват в някои неща. Футболът трябва да се възприема като спорт, загуби се случват и на много по-големи и по-скъпи отбори от Партизан. Ето, да кажем, Монако отпадна от Лига Европа, а какъв бюджет има. Ние тук правим сензация. Опитвам да остана спокоен, губил съм полуфинали и четвъртфинали на Шампионска лига. Животът продължава.. Не може винаги да се побеждава. Това са нормални неща, не трябва да се прекалява, особено с негативните - заяви треньорът на Партизан.

Загубата от Аугсбург не е катастрофа, а само още една загуба, която е част от футбола, убеден е Друлович.

- Това е футбола, това е спорта. Ние не използвахме възможностите си, а противникът го направи - твърди специалистът.

Младостта също така е била един от проблемите на този състав на Партизан.

- Много играчи не са минали и подготовка, други дойдоха от по-малки клубове, не са свикнали на такъв ритъм, а изиграхме много мачове. Ето, да кажем, малкият Марко Йевтович е изиграл повече мачове през този сезон, отколкото в Нови Пазар общо, а той е дете на което Партизан трябваше да се облегне. Партизан е един от най-младите състави като говорим за европейски мачове и хората трябва да разберат това, много млади играчи трябваше да изнесат тежестта през този сезон - изтъква, между останалото, Любинко Друлович.

Мамич излиза от затвора до края на деня

За да излезе от затвора, в който попадна след разследване за многомилионни машинации, Мамич трябва да плати на съда шест милиона куни (около 900 000 евро) в брой и недвижима собственост, която е оценена на 7,63 милиона куни (милион евро).

Ако плати гаранцията и подпише залог на недвижима собственост, Мамич до края на деня може да излезе от затвора.

Пред разследващия съдия трябва да се задължи да спазва мерки за поведение, които включват забрана да влиза в контакт със свидетели, между които е и треньорът на Динамо, неговият брат Зоран Мамич.

Най-силният човек в хърватския футбол получи от съда решение за гаранция в размер на 14 милиона куни (1,8 милиона евро) в брой или недвижима собственост, а той чрез адвокат обяви, че ще заложи недвижима собственост на приятел.

В първия опит, той предложил недвижима собственост като гаранция, но съдът отхвърлил, а във втория опит Мамич предложил къщата на един приятел и повече от шест милиона куни в брой.

От затвора вчера излезе неговият син, футболният мениджър Марио Мамич, след като плати гаранция от пет милиона куни.

Гаранция от четири милиона куни е определена и за обвиняемия Сандро Стипанчич, а четвъртият разследван по случая, Игор Крот не е пожелал гаранция за освобождаване.

В разследването попада и изпълнителният президент на Футболния съюз на Хърватия (ХНС) Дамир Върбанович, но той не е задържан.

По данни на Самостоятелният сектор за откриване на данъчни измами, УСКОК е започнал ново разследване срещу Мамич и останалите заради "престъпно сдружение и злоупотреба с доверие".

Съмненията са, че Мамич и останалите чрез офшорни фирми от 2004 г от Динамо са изнесли над десет милиона евро и половин милион британски лири.

Мамич със сина си, Крот и Стипанчич договаряли сключване на фиктивни споразумения и договори между Динамо и чуждестранни фирми за вземания на несъществуващи дългове на Динамо към играчи и за несъществуващи услуги на посредници за трансфери на играчи, които от името на Динамо са подписвани от Мамич и Върбанович.

Срещу президента на Динамо, Здравко и неговия брат Зоран Мамич, който е треньор на отбора, през лятото започна разследване заради съмнения за укриване на данъци, но и други незаконни деяния, от които Динамо е ощетен със 118 милиона куни (15,6 милиона евро), а държавният бюджет с 12 милиона куни (1,6 милиона евро). В това разследване са и Върбанович и данъчният служител Милан Пернат.

Братята Мамич и Върбанович заради разследването завършиха в затвора, но бяха пуснати в средата на юли, когато платиха гаранции за освобождаване.

сряда, 16 декември 2015 г.

Божинов донесе победа на Партизан пред празни трибуни

Пред празни трибуни заради наказание Партизан изпрати 2015 г с победа с гол на Валери Божинов. "Гробарите" се добраха до успеха над Борац (Чачак) в края на срещата и запазиха разликата до лидера Цървена звезда 26 точки.

Гостите откриха резултата в 17-ата минута. Милан Йевтович се възползва от хаоса в наказателното поле и с мощен диагонален шут прати топката под горната греда за 1:0.
Партизан трудно създаваше положения и успя да изравни благодарение на индивидуалната класа на Андрия Живкович. Сръбският национал финтира пазача си и с удар в далечния ъгъл заличи аванса на Борац в 38-ата минута.
 Второто полувреме започна с пропуск от чиста позиция за състава от Чачак. Останал очи в очи с вратаря Кнежевич стреля над гредата. След това "черно-белите" заиграха по-добре и пропуснаха няколко възможности. Абубакар обстрелва, но топката рикошира и стана лесна плячка за Байич. Най-големият пропуск направи Божинов, който сам около точката на дузпата стреля по земя, пращайки кълбото встрани от вратата.
 Когато изглеждаше, че Партизан върви към пореден мач без успех, Валери Божинов от четвъртия си опит в мача прати топката в мрежата. Българинът оползотвори пас на Ален Стеванович, освободи се от пазача си и от ръба на малкото наказателно с диагонален удар оформи крайното 2:1 в 85-ата минута. Така нападателят остава трети в подреждането на голмайсторите с 12 попадения. В първата минута от добавеното време асистентът му беше изгонен за втори жълт картон, но това не помогна на Борац да се пребори за точка. Другият българин в състава Иван Бандаловски записа цял мач и се представи стабилно.

Некролози за Партизан и Друлович

Новинар от телевизия с национално покритие се обърна към Любинко Друлович на конференция с не всекидневен въпрос.

- Това са замъглените лица на привърженици на Партизан, които против Рад държаха страница от вестник на която са некролозите. Какво мислите за това?

- Не бих коментирал това... Дойдох в тежък момент, да помогна на Партизан. Поздравиха ме за храбростта, мнозина не посмяха. Смятам себе си за върхов професионалист, съвестта ми е спокойна. Един мач е определил много от това...

Журналистът модифицира малко питането си, но треньорът на "черно-белите" не се даде:

- Сигурно искахме да победим. Скъпо платихме пропуснатите шансове в Европа, да бяхме използвали някои, щеше по друг начин да се говори. Като играч съм губил полуфинали и четвъртфинали в Шампионската лига, но трябва да се продължи напред...

Екипът на познатата медия се обърна и напусна конференцията.

Реакцията на привържениците, известни като "гробарите", внесе известен смут, но е далече от най-тежките им начинания. След едно загубено дерби срещу Цървена звезда, разочаровани от слабата игра на отбора, те бяха изкопали 11 гроба срещу стадиона си, отправяйки ясно предупреждение какво чака играчите, ако се представят отново така.

вторник, 15 декември 2015 г.

Раздялата на Иванов с Базел е виждана като шанс за Партизан

 
Българският национал Иван Иванов през лятото на 2013 г напусна Партизан, за да премине в Базел, но през януари 2014 г претърпя контузия на кръстните връзки и от тогава два пъти беше подложен на операции.

Иванов през есента изигра седем мача за втория отбор на Базел и два пъти беше на пейката на националния отбор на България. Последният му официален мач е през декевмри 2013 г, в Шампионската лига срещу Шалке.

Иван Иванов вече е свободен и Базел му позволи да промени средата без да иска пари за него. Привържениците на Партизан се надяват отново да го видят в "черно-бял" екип, с който остави дълбока следа...

В състава на "гробарите" през този сезон има двама българи - Валери Божинов, който е голмайстор на отбора в първенството, и Иван Бандаловски, който напоследък е сред най-добре представящите се. Партизан изостава на 26 точки от върха и шансовете му да защити шампионската си титла изглеждат илюзорни.

Божинов в Топ 3 на италианска класация

Калчомеркато нареди Валери Божинов в класацията Топ 3 на бивши чуждестранни футболисти играли в Серия А за изминалия уикенд. На първо място е Златан Ибрахимович, втори е Марио Гомес, а със същата оценка третото място е за българския нападател.
http://zurnal.rs/public/uploads/article/valerij-bozinov(11).jpg
Златан Ибрахимович (ПСЖ): 8 - Все още Ибрахимович, винаги Ибрахимович. Бившият нападател на Ювентус, Интер и Милан се завръща в горната част на тази класация. При победата с 5:1 на ПСЖ над Олимпик (Лион) шведът беше буквално неудържим. Изведе Янга-Мбива, за да направи резултата 1:0, а той спечели дузпа и сам я реализира. Лоша новина за Италия и Антонио Конте, които ще се изправят срещу него на Европейското първенство.

Марио Гомес (Бешикташ): 7,5 - Марио Гомес сякаш върна времената когато игра за Байерн (Мюнхен) и дори преди това в Щутгарт. Германският нападател качи неговия Бешикташ на върха с 2:1 над Галатасарай. Той се разписа за 1:1, но както обикновено не просто вкара, а го направи марково. Създаде най-малко 4-5 чисти положения, които за съжаление не бяха реализирани. Носи отбора на плещите си и му дава увереност. За такъв лидер сигурно расте съжалението във Флоренция за раздялата с него.

Валери Божинов (Партизан Белград): 7,5 - в Италия го знаем добре за мачовете му в Лече, Фиорентина, Ювентус, Парма, Верона, Виченца и Тернана. Сега играе за Партизан Белград, далеч от надпреварата за титлата. Българинът влезе в 58-ата минута в мача срещу Рад, а отборът му изостана с 0:2 секунди по-късно. Запретна ръкави и ръководеше спасението, като вкара два пъти за 2:2 и дори докосваше хеттрик. Годините минават, но все още може да видите проблясък на класа в бившото дете-чудо от България.

Човекът който промени футбола завинаги!

Днес се навършват двадесет години от деня в който Жан-Марк Босман победи в петгодишна правна сага, която, крайно буквално и много основно, революционизира професионалния футбол и начинът по който се практикува в света.

Босман, който днес е на 51 години, беше белгийски футболист, който искаше да премине от Лиеж (не Стандард) в Данкерк, който се състезава по това време във втората лига на Франция. Клубовете не са могли да се договорят около сумата за трансфера.

"Бях заробен в моя клуб", сеща се Босман. "Свършваше ми договорът в Лиеж. Те ми предложиха нов, с четири пъти по-ниска стойност от предишния. За да ме продадат в Данкерк искаха четири пъти повече пари. Казано по друг начин, смятаха, че съм станал четири пъти по-добър играч, ако напусна, а съм четири пъти по-слаб, ако остана."

Босман отказва да подпише нов договор и белгийският съюз го наказва. Преди 15 декември 1995 година футболът е бил напълно различен от днес. По правилата на УЕФА можеше да се играе само с трима чужденци в отбор, плюс още двама "асимилирани", които са минали през школата на клуба.

Още по-важно, преди споменатата година, играч чийто договор е изтекъл не е можел просто да напусне клуба и да отиде където желае. Трансфер е трябвало да бъде договорен с предходния клуб на играча. Да не говорим, че е било абсолютно невъзможно футболист, шест месеца или по-малко преди изтичане на договора, да подпише предварителен договор с друг, често вражески клуб.

Днес, футболист в последната година на своя договор има невероятна сила. Тогава не е имал в нито един миг от живота, не само договор, а и кариера.

Босман е преживял футболна омерта. Никой - нито един клуб - не искал да го вземе. Станал губещ, защото видял нещо неправилно и го заявил публично.

Съдил Лиеж, Футболния съюз на Белгия и УЕФА заради незачитане на Споразумението от Рим през 1957 г, което гарантира свободно движение в Европейското обединение, днес известно като Европейски съюз.

"Моето мислене беше следното: аз съм европеец, гражданин на Европа. Имам право да се движа свободно като всички други работници", обясни преди две години Босман.

Съдът в Белгия твърдял, че няма юрисдикция над този случай, защото той, по своя смисъл, е международен. Заради това Босман почукал на вратата на Европейския съд.

Решението е взето така, че в края на договора, всеки футболист има права идентични на онези, които има който и да е работник в държавите членки на Европейския съюз - може да напусне работодателя си по свой избор без пречки или смущения.

Този съд също така отсъдил за нелегална пречката за регистриране на броя футболисти от Европейския съюз в клубовете.

На първо време, президентът на УЕФА тогава, шведът Ленарт Йохансон, процежда през зъби, че нищо не се е променило. Колко само е сгрешил...

Така сме стигнали до сегашната система на трансфери, в която футболист напуска безплатно клуб в който му изтича договора и преминава в който и да е клуб в същата или някоя друга държава. За да се удържи стабилност са създадени постоянни трансферни срокове (два пъти годишно), а и ясно е указан броят клубове за които играч може да бъде регистриран през годината.

Какво се случи след това е напълно ясно. Силата от клубовете премина в голяма степен в ръцете (и краката, ясно) на футболистите. Първенствата, всички, не само онези най-силните, станаха международни. Най-добрите клубове, да кажем във Висшата лига, нямат повече от два или три англичанина в своите състави.

Същевременно, популярността на футбола и готовността на хората да плащат за излъчването на мачовете започна да напомпва огромни количества пари във футбола. А тогава, с гледаемостта, се повиши и присъствието на силни спонсори, които разбраха, че нищо на света не им гарантира експониране на марката като футболът. Клубовете станаха много богати, а като последица и футболистите.

На Босман е, неумишлено, заслугата Кристиано Роналдо да си купи Бугати, Босман е, повече от това, вероятно най-важният спортен случай в европейското право в историята.

Всичко това, междувременно, дойде с голяма цена за този белгиец. Борбата, която води го ощети и финансово и ментално.

"Футболистите днес заработват много. Аз не изкарвам нищо", казва Босман, но и допълва:

"Мисля, че направих нещо добро. Дадох на хората права. Сега има цяло поколение футболисти, което не разбира колко е щастливо, защото тези играчи могат да напуснат клуба и да отидат в някой друг, без значение от това, ако са пети или шести чужденец там".

Автор: Лука Йевтович

Живкович с наградата Спортна личност на Ниш

Сръбският футболен национал Андрия Живкович е избран за Спортна личност на годината в Ниш, в традиционната, 37-ма поред, анкета Избор на спортист на годината в Ниш. Наградата ще бъде връчена на Живкович на традиционния елитен "Спортен бал", на 23 декември вечерта.

Съотборникът на Валери Божинов и Иван Бандаловски в Партизан с единодушно решение на журито от 55 члена, в което освен нишки спортни журналисти, членове на Секцията на спортните новинари в Ниш, включва и всички досегашни носители на признанието, а председател тази година е състезателката по стрелба Тамара Пейич, съобщава ТАНЮГ.
Андрија Живковић у акцији...
Живкович, роден в Ниш, по обща оценка беше най-добрият играч на Световното първенство за младежи в Нова Зеландия, през юни тази година, което беше спечелено от Сърбия, а с Партизан стана шампион и беше близо до елиминационната фаза в Лига Европа.

Признанието Спортна личност на годината в Ниш се дава на значими спортисти, треньори или спортни функционери, без оглед къде в момента живеят и работят, а със своите актуални ангажименти в спорта значително допринасят за спортното реноме на Ниш.

Тази награда в предходни години са печелили Иван Милкович, Стефан Йович, Драган Стойкович Пикси, Деян Петкович, Ненад Манойлович, Светислав Йованович...

Наградата ще бъде връчена на Живкович на традиционния елитен "Спортен бал", на 23 декември вечерта, в ресторанта "ЕИ Больи живот", когато ще бъдат оповестени имената на наградените и връчени признанията и в останалите категории: Спортист на годината в Ниш, Най-добър млад спортист, Най-успешен спортен колектив и Спортен журналист на годината.

понеделник, 14 декември 2015 г.

Друлович обяви, че напуска Партизан чрез фейсбук

Всички случки в последните няколко дни навеждат на мисълта, че дните на Любинко Друлович в Партизан са преброени, а той потвърди сам това във фейсбук профила си.
FOTO: STARSPORT
Треньорът на Партизан Любинко Друлович утре ще говори, може би за последен път в тази роля, на конференция за медиите от последния кръг срещу Борац (Чачак).

В предходните дни много се спекулира, че мачът срещу отбора от Чачак ще е последен за него на пейката на "черно-белите", а че наистина ще е така, потвърди и самият Друлович.

Във фейсбук профила си той си написа статус:

- Опаковай нещата и на главния изход... - ясно обрисувайки раздялата с Партизан.
Drulovic ostavka
Утрешната конференция вероятно ще даде ясен отговор относно неговия статус, въпреки че на конференцията в "Земунел" преди дуела с Рад треньорът не пожела да говори за това, избягвайки вещо отговорът на този въпрос.

Видео запали интернет: Дали жребият в ШЛ е нагласен в полза на Реал

Жребият за осминафиналите в Шампионската лига донесе много вълнение и няколко много интересни двубоя между стари познайници.
Havijer Zaneti, žreb, fudbal, Foto: Printskrin
Междувременно, както няколко пъти досега, веднага след завършването му се появиха редица предположения за нагласени топки в полза на някой отбор.

Този път съмненията са за Реал, който ще играе срещу Рома.

Въпреки че "вълците" трудно може да се опишат като съперник, който е лесно преодолим, все пак остава впечатлението, че Кралския клуб получи по-лек противник за разлика от двойките - ПСЖ - Челси, Барселона - Арсенал или Ювентус - Байерн.

Вижте видеото, което запали интернет. Хавиер Санети изтегли топката с името на Реал, без да има размесване в купата. За някои достатъчно доказателство, че жребият е нагласен в полза на Реал.

Охраната на Рад: "Гробарите" искаха да влязат на терена и да съблекат играчите

Най-верните привърженици на "черно-белия" отбор не са забравили виновниците за лошите резултати през този сезон. През първото полувреме на мача с Рад (2:2) се пееха песни срещу управата и генералния секретар на клуба Жарко Зечевич, а през второто основно тези посветени на Партизан.


Според информация от охраната на стадиона в Баници "гробарите" искали да пробият оградата и да влязат в ложата и на терена. При резултат 0:2 имали желание да съблекат играчите.

До това все пак не се стигна, дали заради концентрацията на повече сили за сигурност, или заради головете на Божинов и изравняването, не е ясно...

Всичко премина в мирен тон, а "гробарите" накрая запяха и на капитана Саша Илич, който единствен се размина с обидни скандирания.

неделя, 13 декември 2015 г.

Гордън Бенкс отново се бори с рак

 http://www.quotationof.com/images/gordon-bankss-quotes-4.jpg
Световният шампион с Англия от 1966 г Гордън Бенкс разкри, че за втори път се подлага на лечение на рак на бъбрека.

77-годишният Бенкс преминава през химиотерапия в опит да избегне трансплантация.

Бившият вратар на Стоук Сити направи считаното за най-великото спасяване в историята на футбола за Англия срещу Пеле и Бразилия на Световното първенство през 1970 г.
"Аз съм един от многото в държавата, които имат тази болест. Трябва да се боря", заяви Бенкс пред "Сънди Мирър".

Бенкс загуби единия си бъбрек заради рак преди десет години, а последната му диагноза е дошла след почивка през миналата година.

Той заяви, че спортните му успехи, включително 73-те мача за националния отбор на Англия, са му дали увереността да се бори с този здравословен проблем.
Роден в Шефийлд, Бенкс е обявен за Вратар на годината на ФИФА шест пъти в кариерата си, но губи дясното си око след автомобилна катастрофа след тренировка през 1972 г.

През май тази година Стоук направи бронзова скулптура на клубния президент Бенкс пред стадион "Британия".

Резервата Божинов спаси Партизан от нов срам

 
Валери Божинов се появи от пейката и спаси Партизан от пореден срам в гостуването на Рад. Опашкарят в сръбската Супер лига имаше преднина от два гола, но българският нападател се разписа на два пъти и донесе точка на своя отбор. Така Божинов вече има 11 гола и е трети сред реализаторите в шампионата.
"Черно-белите" изпуснаха дузпа в 6-ата минута, след като капитанът Саша Илич стреля ниско в левия ъгъл и вратаря Милош Будакович отрази удара. Така се запази проклятието над партизаните от бялата точка с шести нереализиран опит от началото на сезона.
Домакините поведоха в 38-ата минута с гол на Александър Търнинич. Капитанът на Рад изстреля бомба от пряк свободен удар от 25 метра и свари неподготвен Филип Кляич. Серията от 11 мача без успех беше на път да прекъсне окончателно след час игра, когато резултатът стана 2:0. Джордже Денич оставен сам в малкото наказателно поле засече с глава центриране на Борко Веселинович от десния фланг. Така Рад вкара два гола за пръв път от 3 октомври.
Три минути преди това на терена се появи Божинов на мястото на Иван Шапонич. Българинът засече центриране на Андрия Живкович в 73-ата минута и отблизо намали на 1:2. В 84-ата минута след ново центриране в наказателното поле Лазар Чиркович свали топката в краката на Божинов и Партизан се измъкна от нова загуба. Домакините имаха претенции за науршение на Чиркович при борбата за високата топка, но съдиите зачетоха попадението.
Цял мач за "гробарите" записа Иван Бандаловски, който получи жълт картон, но беше сред най-добрите.
Партизан е на пето място в класирането, изоставайки от лидера Цървена звезда на историческите 26 точки. След драматичното отпадане от Лига Европа в четвъртък цялата управа на клуба подаде оставка под натиска на публиката.

сряда, 9 декември 2015 г.

Футбол между сърпа и чука

Унгарец, руснак и украинец. Звучи като началото на шега, която с търбух изпълнен с храна и глава с изпарения от алкохол, на някой семеен празник разказва свекър на лелята на зълвата. Но не е шега. Това е много сериозна история. В едни чудни времена, зад желязната завеса, под стеснените сводове на една идеология и посред война, която никога не е била съвсем студена, приятели са играли футбол. И какъв само е бил този футбол... Бил е толкова чудесен и е бил толкова мощен, че е преживял когато всичко около него се сривало. Сега присъства и е важен навсякъде. На всеки стадион във всеки град във всяка държава по света. Само че сякаш никой не го вижда. Футболът на Източния блок е като дух на свой празник.
Това е бил момент когато всичко се променило. Абсолютно всичко. Разбира се, никой не го е разбирал така. Това е така човешко, всъщност. Да не се види чудо. Много е лесно да помислим, че печатарите или подвързвачите, хората които първи са били в контакт с Дарвиновата "Произходът на видовете" или "Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд, не са имали представа, че докосват книги, които напълно буквално и съвсем из основи ще променят света.

Някои не са забелязали тази новопоявила се необичайност, както и рядко забелязваме когато над нас слоестокупестите облаци станат кълбесто-дъждовни облаци. Небето поглеждаме само когато бурята вече е започнала и като усетим дъжда на откритите части на тялото.

За повечето това е бил само неприятен лапсус, гаф, който развалял атмосферата с която всички още отдавна са свикнали. Като муха в чинията или комар до ухото в замрачено пространство, помислили са - и са се излъгали, че със замахването с ръка достатъчно на брой пъти и това раздразнение ще изчезне и всичко отново ще бъде нормално.

Футболът е, разбира се, винаги бил представен към моралните класификации и дебати за изправността. Хърбърт Чапман е отпускал своите отбори и тогава, като отпуснати тетива на английски дълъг лък, лансирал контраатаката. Било е началото на 20 век и контраатаката, позната и като нападение в офанзивна транзиция, никой не е виждал преди това. Била е легитимен, а и много умен начин на игра на футбол, но на малцина се допадал. Да играеш така не е мъжко, казвали тогава. Недостойно. Пффффф страхливо...

Преди това, традиционалистите в Англия едва дишали от кнедлите, които им заставали в гърлата, когато играта започнала да се базира на дрибъла, а отборите започнали да използват "пирамида" (2-3-5 формация), с много преправяния. Когато Фабио Капело за пръв път пое Реал, след голям успех с Милан, привържениците в Мадрид освиркваха него и своя отбор, само защото Фернандо Йеро подаваше дълги (и прецизни) топки към Роберто Карлуш. В Сърбия, през 2015 г, на стадионите привържениците ще цъкат и хокат заради пас назад, чак и на странични подавания, въпреки че те са елементарни съставки на играта и стабилност на притежанието на най-добрите отбори и национални състави. Всяка култура, с различна степен на оправдание и въобще разбиране за футбола, има някакви свои нравоучения за начина на игра.

Заради това не е и необичайно, че един вестник в Съветския съюз под фотография на мач пуснал надпис: "Не ни трябва такъв футбол". Фотографията изобразявала четирима футболисти на киевския Динамо как обкръжават един противник с топката. Това била снимка на нещо което никой преди това не е виждал. Това било преса.

В старото време футболът е бил много по-бавен и лежерен и футболистите са имали простор и време да интимничат с топката. Днес играта е стегната и компактна, претоварена и затрупана. Тази компресия на мястото и времето с топката е това което разделя модерния футбол и онзи, който не е такъв. Всичко това, а с него и съзряването на футбола, донесе пресата.

Евреите празнуват Бар и Бат мицва, древните римляни са обличали бели тоги когато ставали мъже, воините масаи някога са ловили лъвове, за да покажат, че са пораснали, а амазонското племе сатере-маве оставя неговите довчерашни деца да покажат, че са пораснали като без реакция издържат на ухапване на мравка.

И футболът е пораснал чрез ритуал, и то онзи ритуал в който повече играчи опитвали да отнемат топката на противника в пространство в което дотогава било немислимо. Пресата е обред на преминаването и мига на окончателното съзряване на футбола.

Пресата е измислена от Виктор Маслов, руски треньор, който е работил в Киев. Така човекът, който наричали Дядо, станал баща на модерния футбол. Но важното е да се знае, че това е само едно от многото чудни открития от асортимента завещан на футбола от ученици от държавите от червената страна на Европа.

Организирана бъркотия

Футболът относително късно се разгорял в Русия и районите, които по-късно ще станат фрагменти от Съюза на Съветските Социалистически Републики. Това всъщност не е и лошо, както може би изглежда. Не е имало твърда традиция, която със своите прецеденти устоявала и ограничавала мисленето.

Това, но и херметичността която се подразбира в историите за комунистическата империя, направили така, че футболът много бързо приел радикална форма.

Съветският съюз дълго не е бил член на ФИФА. Изолацията означавала много малко мачове с чуждестранни противници и липсата на възможност да се опознаят движението и изкачването на външния свят. Тогава през 1937 г на гости дошла селекция на баските, чието турне било опит да се привлече внимание над проблемите и стремленията на този регион след гражданската война в Испания.

Преди идването на баските, руснаците продължавали да играят във формация 2-3-5, която била недвусмислена норма в самия край на 19-ти век, когато английски моряци представили футбола в Санкт Петербург. Отборът на баските донесъл и представил любезно на своя домакин най-новата мода от останалата част от континента, W-M формация.

Водещите отбори бързо се престроили към новата система. Дотогава доминантния Динамо (Москва) започнал да изостава и патронът на клуба Лаврентий Берия не бил доволен. А никога не е добре когато усмивката не се появява между носа и брадата на първия човек в тайната полиция, човека когото Сталин наричал "моя Хитлер", човека от който се ужасявали и самите командири на Червената армия и заради който се използвал израза за чистка "да отидеш на кафе с Берия"... Нещо драстично е трябвало да се направи.

Борис Аркадиев, треньор на Динамо и преподавател по фехтовка във военната академия, направил точно това. Намерил начин да усъвършенства W-M, тази чужда иновация. Успял в това, както сам е казал, като в нея влял руската душа. Футболистите са започнали да си сменят позициите по време на мача както никога и никъде преди и наистина настанала "организирана бъркотия". Дошли и победите.

Войната спряла футбола за четири години, а когато първенството продължило, Борис Аркадиев вече е преминал в ЦДКА, с който години наред печели шампионата. Югославия победила СССР на Олимпийските игри през 1952 г и клубът е разпуснат (по-късно от него е създаден ЦСКА), тъй като Сталин го смятал за отговорен за загубата. Тази загуба предизвикала толкова болка в господин Джугашвили, че е третирана като държавна тайна. Не е спомената в съветските медии до смъртта на големия вожд след една година.

Синкретичният стил на Борис Аркадиев продължил своя живот в Динамо. Когато клубът отишъл на турне в Британия непосредствено след войната, уплашил и одушевил всички, които го гледали. Пасовочка, игра базирана на пасове, преминаване в ротация на футболистите, била за тях faux pas. Как изобщо могат и смеят да играят така футбол? Защо, о защо, тяхното ляво крило приема топката на дясната страна на терена?
Руснаците трябвало да си отидат и когато го направили, забравата бързо забърсала техните уроци. Но само 2934 дни по-късно, един друг отбор ще дойде в Лондон и това което ще представи никой няма да забрави.

Златният отбор без злато

Между Първата световна война и Втората световна война, в централна Европа футболът е бил играчка за теоретични дебати, психически и физически игри на буржоазията. Кафенетата в големите градове в отломките на Австро-Унгария били обществени салони в които се дискутирало за изкуство, книжовност, театър и - футбол. В този казан на интелектуализма се създава "дунавска школа", а с нея и австрийския Wunderteam с Матиас Синделар.

Будапеща е била част от този акт, но както и на политическо равнище през първите пет десетилетия на 20-ти век, била онази застояла част, като слаб клон, който не получава достатъчно слънчева светлина. Но това някога е трябвало да се промени. И е.

Когато W-M (3-2-2-3) стигнала до тези краища, станало ясно, че в Унгария няма много подходящи нападатели за тази система. Бил им нужен баобаб. Къде да намерят някой обемен, плещест и гороломен?

Не са го намерили, заради което, както правят мислещите хора в подобни ситуации, променили цялостния подход. Мартон Букови, треньор на МТК, бил първият, който обърнал W в W-M системата, получавайки М-М. Нападателят се преместил по-ниско, получавайки белведере с което можел да контролира прогресията на топката и така, разбира се, самия мач. Крилата отново имали възможност да излизат високо и така да създават флуидна нападателна четворка.

Разбира се, колкото е по-течен и динамичен отборът в нападение, толкова по-тежко му е да задържи структура, която му е необходима да се брани. Заради това, измежду останалото, селекционерът на националния отбор Густав Шебеш своя ляв халф Закарияш върнал в задна линия. И така Унгария играла с два бека, два играча в централната част на защитната секция, два футболиста, които се движели в средата и четири футболиста в нападение. Aranycsapat - този известен Златен отбор - първи в Европа играл с нещо близо до 4-2-4.
Унгарците идват на "Уембли" на 25 ноември 1953 година, в своите екипи във вишнев цвят и с равнодушно превъзходство на олимпийски шампион и отбор непобеден три години, да играят срещу Англия. Накрая играха около Англия, под Англия, над Англия, през Англия. Накрая си поиграха с Англия.

В ранното издание на "дунавската школа" да вкараш гол е било по-малко цел, а повече причина за подавания, дрибъли, изразяване. Играта на Унгария е била и по-красива, атаките следват една след друга като александрийци, но тук имало и още нещо. Унгарците са били сурови.

Вкарали са шест гола, а са могли да вкарат и още шест (или шестнадесет). Това била първа загуба за футболистите с трите лъва на гърдите на домашен терен срещу отбор от континента. Боби Робсън, тогава 20-годишен нападател на Фулъм, гледал мача от трибуните.

"За нас, те бяха хора от Марс", заявява след края му.

Густав Шебеш, който предвождал работническите бунтове във фабриката Рено в Париж през 30-те години, казва, че успехът на Унгария е триумф на социализма. Aranycsapat е зависил от взаимодействията между футболистите и от техните междуособни алианси, но това не е бил отбор съставен от послушни апаратчици. Изграден е от прекрасни футболисти и отделните магии на всеки от тях.

Най-добър е бил Ференц Пушкаш. Галопиращият майор сякаш никога не е галопирал (а в момента в който получил прякора е имал чин лейтенант), бил нисък и имал труп, който приличал на буренце. Не е знаел да удари топката с глава и използвал само левия крак.

Въпреки това, бил е абсолютно сензационен играч и дамар на този отбор. Но не той е унищожил Англия. Това направи Нандор Хидегкути.

Англичаните се защитавали по един много бюрократичен начин. Играли са колективна защита човек с човек и то в нейния твърд вариант, който някои наричат и "покриване на номера". Футболистите са пазени и следвани по номера, който носят, така левият бек, номер три, пазел дясното крило, номер седем, а нападателят или номер девет е бил работа на централния защитник или номер пет...

Но Хидегкути не играл така както прилича на нападател. Слизал ниско и въпреки че всички го наричали изтеглен нападател, той не е бил такъв. За английските футболисти, той е бил оксиморон, който диша. А всъщност просто е бил, в модерно време, офанзивен халф. Бил е плеймейкър, първи по рода си. Разигран като пан, главно напълно свободен да е в пространство в което никой от задните линии на Англия не го пази, а също така е било свободно от средните редици, отбелязал три гола.

Шест месеца по-късно, двата отбора играят реванш в Будапеща. Англия загубила с 1:7, което остава най-тежката загуба на английския национален отбор. За унгарците това било само последна проверка преди Мондиала, който трябвало да спечелят.

До финала в Берн са вкарали 25 гола в четири мача. В полуфинала са по-добри от шампиона Уругвай, в мач, който се смята за един от най-добрите изобщо в историята на световните първенства. А тогава Унгария, която не е загубила 36 поредни мача, повежда 2:0 за по-малко от десет минути. Унгария е повела с 2:0 за по-малко от десет минути срещу противник, който две седмици по-рано е победила с 8:3. Унгария била на път да стане шампион на света.

Но този мач в Швейцария не се нарича Очакваното от Берн. Нарича се Чудото от Берн. Унгария не стана световен шампион. Западна Германия победи във финала с 3:2.

Не е трудно да се каже каква е била тяхната пречка. Блатото им попречило да играят както умеят, или да играят изобщо - блато което не попречило на немците никак, защото те носили първите обувки с регулируеми шипове. Вероятно са били и прекалено арогантни, прекалено самодоволни, не са имали и късмет. Повече неприятности не са били и необходими да се случат.

Като станали олимпийски шампион, влакът, който ги връщал от Хелзинки спирал на всяка гара и привържениците им се покланяли. В Будапеща ги чакали половин милион човека. Когато са загубили финала на Световното първенство ги закарали в Тату, град на север, където останали с дни, защото в столицата имало демонстрации. Синът на Густав Шебеш го набили в училище. Джула Грошич, първият либеро-вратар, не само на Златния, а и на който и да е отбор в Европа, е арестуван.
Не минало много, а в Унгария се случила революция. Не е успяла съвсем. Съветите и техните васали не са си отишли, но това направили някои футболисти. Футболът полека започнал да повяхва.

Унгария винаги е имала треньори и треньори, които са мисионерствали по света. Дори Куршнер донесъл W-M в Бразилия и започнал процес, който в своя пламтящ връх ще има три титли шампион на света за "селесао". Ерне Ербщайн предвождал Il Grande Torino, никога не прежаленият отбор, който загина в самолетна катастрофа на хълма Суперга.

Бела Гутман, който като ронин се местил от клуб в клуб и от континент до континент, е последният, който в себе си е носил този оригинален плам.

Футболът в Унгария е станал все по- и по-слаб. Докато напълно не е престанал да е мощен. После с години виси пред края, за да не стигне до своя край.

Аз Роботът

Винаги това е онзи в който най-малко се съмнявате. Заоблен, плешив, с плътни вежди и деликатен поглед, изглежда сякаш се е измъкнал от подсъзнанието на Хаяо Миязаки. Не е имало огнено лидерство или ораторства от които да ти настръхнат косите. Напътствията преди мач никога не са траели повече от пет минути, в които той до изнемощяване ръкомахал и изреждал имената на противниковите футболисти.

Бил е фин във всяка мярка. Покрай терена е изглеждал блажен като аскет под дървото Бодхи. Заради неговата доброта и умиление, а не годините, наричали са го Дядо. Ако знаеха, че точно той ще промени света, може би Виктор Маслов щяха да наричат по друг начин.

Като треньор на Торпедо, подготвял смяна в мач в който неговият отбор не е играл най-добре. Когато резервният футболист е стигал до половината на игрището, готов да влезе на него, капитанът на московския отбор дошъл при него и му съобщил, че смяната не е нужна. Резервният футболист, в първия момент объркан, се върнал на пейката. Виктор Маслов не реагирал. Не е имало суета в него, която да блокира неговата възможност да разбере, че това е само начин неговите футболисти да му кажат, че всичко ще е наред и че ще обърнат мача. Това и направили, точно както в идентична ситуация са направили по-късно и играчите на киевския Динамо.
Така е било с него. Във време на инатливи автократи, кожени палта, удивителни знаци и писма, той владеел консенсуса. Събирал футболистите вечерта преди мача и с тях чрез разговор, консултации и компромис помагал до завършената тактическа схема. На тази арматура от почти семейно доверие и разбиране конструирал и тогава въвеждал своите идеи. А тези идеи... Какви само са били тези идеи.

Доведен е в Киев, за да печели титли, и това постигнал три пъти, но е направил много, значително, доста и много повече от това. Хората в Динамо не знаели какво им се е случило. Това е било като да отидете да си купите ментови бонбони, а да се върнете вкъщи с червените хапчета с които напускате Матрицата.

Маслов е дошъл в Украйна през 1964 година, когато 4-2-4 вече е била в процес да стане най-използваната формация. Междувременно бразилците са спуснали едно крило и направили първобитния вариант на 4-3-3 система, с която печелят Мондиала в Чили. Маслов е направил и повече от това, защото неутрализира и другото крило, създавайки първата 4-4-2 формация в света. Не е спрял с това. Предрекъл момента когато отборите - което днес всички правят - ще играят само с един нападател.

"Футболът е като самолет. Както се увеличава скоростта, така се повишава и съпротивлението на въздуха и заради това трябва да направите главата по-аеродинамична", казал той.

Валери Лобановски, познат и като Узица между почитателите заради контрола на топката, бил отличен футболист. Бил много талантлив и реципрочно обичан. Но бил ляво крило и в Динамо на Виктор Маслов бил необходим колкото и естетичен хирург. Заради това и си отишъл.

В Динамо е останал Андрий Биба, един от най-талантливите украински футболисти на всички времена. Най-добрият играч на Съветския съюз за 1966 г, Биба е бил плеймейкър, от онези, които имат церебралната способност със своите подавания да дават облик на мачовете. Проблемът бил, че не пазел никого във фаза защита.

Маслов бръкнал в своя скрин с чудеса и измъкнал зоновата отбрана. Зезе Морейра я измислил в Бразилия в началото на петдесетте, но това било забравено или поне изоставено изобретение. Маслов го приложил и така всичко си дошло на мястото така че Биба не ходел с нито един противников футболист в дефанзивния дял на играта, но същото правели и всички останали.

Когато тази зонова защита станала достатъчно изтънчена, така че да не оставя противници свободни в опасни или стратегически важни пространства, Маслов е можел да приложи преса. Играчите са притискали противниците и топката като ансамбъл, и то често по периферията на терена където дотогава не са се движили.

Маслов, ясно е, не е бил обичаен треньор, но като всеки обичаен треньор е освободен от Динамо. Всъщност дори и по-лошо от това. Съветските власти не са прекъсвали домашния шампионат заради международни турнири, което не е било проблем през 1966 г, когато класни деца от училище заличили липсата на няколко важни играчи на Динамо. Четири години по-късно класни младежи не успели да заменят онези, които се борили в Мексико на Световното първенство. Резултатите не са били добри и Маслов трябвало да напусне.

Смятало се, че е политически осъзнато Маслов да бъде пратен далече от Киев, заради което официалната новина за неговото напускане е съобщена от висок партиен член в московски хотел преди мач с ЦСКА. След дуела, автобусът с футболистите, който отивал към летището, спрял и оставил Маслов на спирка на метрото, да намери сам път към Киев. Тези които са присъствали казват, че е плакал докато е напускал.

Но неговият футбол е оцелял. Оцелял е и още как. Сещате ли се за момчето по лявото крило което е освободено? Узица? Валери Лобановски, който в един момент е бил в толкова лошо настроение, че бил много близо до това да напусне футбола и да стане водопроводчик? Благодарение на него оцелял. Само, Маслов е, както и всички треньори преди него, работил воден само от инстинкт. Лобановски е искал доказателства. Заради това въвел науката в най-хубавия спорт.

Извършил е футболно облагородяване. Бараките и колибите на предразсъдъците и предчувствията заменил със стъклени кули от знания и дедукция.

Валери Лобановски е израснал докато около него са били прогрес и технологичен оптимизъм. СССР е направил първата ядрена електроцентрала, Спутник е пратен в космоса, а Киев - неговият Киев - бил център на компютърната индустрия. Ранният прототип на модерния личен компютър е развит там. Разбира се и Лобановски е бил очарован.

Футболът е виждал като система от 22 елемента, като две подсистеми от по 11 елемента, които се движат в определена област и са били подложени на някои ограничения (терен и правила на играта). Това което е открил, че ефикасността на всяка подсистема е по-голяма от сбора на ефикасността на елементите, които я съставят.

Реализацията го удари като femme fatale, във футбола са по-малко важни единиците, а много повече коалициите и отношенията между тях.

Лобановски е трябвало да убеди и своите футболисти, че не са индивидуални на терена, а само зъбци, пружини и части на една цялост. За да успее, на Лобановски му е трябвала и голяма сила. Нея са му дали номерата. Той въвел и статистическия анализ във футбола. По-рано, оценката за приноса на всеки футболист е била субективна, подлежаща на интерпретация. С математиката, тя станала съвършено обективна. Всеки ден след мач я закачал на стената на тренировъчния център и обяснявал играта на всеки. Било е сякаш чакате оценка от изпит. Всеки от тях е знаел колко подавания, борби или пресечени пасове трябва да направи, за да мине.

Подготовката на отбора Лобановски е разделил на три нива. Играчите са имали лични тренировки, чиято цел е била тяхното техническо напредване, отделна тактика е избирана за всеки противник и всеки мач и накрая е подготвяна стратегия за сезона в цялост, слагайки всеки мач във възможно най-широк контекст. Лобановски е разбирал, че не е възможно отборът да играе оптимално през цялата година, заради което много често в тежки гостувания съхранявал енергията на отбора и бил доволен на точка.

Никога, нито за миг, нито за фемтометър, не е губил вяра в правилността на това което прави и заповядва.

"Пътят винаги остава път. Пътят е през деня, пътят е през нощта и пътят е през зората", заявил в много тежък момент от кариерата. Неговият път накрая го отведе до званието най-трофейния съветски и украински треньор на всички времена.

С работническа шапка, бетонен образ и очи, чието трепване сте чакали с часове. Лобановски е изглеждал като човек-робот, който с лостове и светещи копчета контролира отбор киборг. Но футболът който този отбор играел е бил сладък. Футболистите си сменяли местата, ширили се по терена когато имали топката и го стеснявали когато владението било в съперника. Всестранността и пълнотата на играчите, тяхната способност да са многофункционални на терена, били много важни. Всички са правели всичко.

"Няма нападател, халф, защитник", е една от неговите паметни фрази.
Пресата е, все пак, устояла на всичко. Лобановски класифицирал пресата в три категории. Пълната преса е когато се притиска топката и играчите около нея в половината на противника, полупресата започва когато противникът премине половината на игрището, а и лъжливата преса, ситуация в която отборът само се прави, че създава напрежение около топката. Тогава само един играч излиза срещу този с топката, докато останалите са мирни. Това може да доведе до "ритмична преса", в която отборът в част от мача прави интензивна преса, а остатъка в лъжлива преса.

Пресата се разширява и нейни аватари са започнали навсякъде да се появяват - в Естудиантес (Ла Плата) на Освалдо Зубелдия, в Аякс на Ринус Михелс, в Уотфорд на Елтън Джон (да, този Елтън Джон) и Греъм Тейлър, в Милан на Ариго Саки. В Германия, интересно или може би малко странно, стига чак през деветдесестте години.

Днес сме толкова аклиматизирани към пресата, толкова е разпространена, че чак и не я забелязваме. Същото отношение и статус има и ваза с цветя във вашия хол покрай която минавате петдесет пъти дневно, а не забелязвате нито веднъж. А тя, пресата, е като атомна бомба или звезда на смъртта във футболния глосар. Ултимативно оръжие.

Пресата принуждава действие на терена, вместо това допуска да се случи против волята на съперника. Действието, което и да е с топката по терена, се състои от два аспекта - решение и изпълнение на решението. Пресата манипулира и двата аспекта и, ако е направена правилно, прави контрола на топката невъзможен.

Отборите често обуславят играта на противника, така че със своето дефанзивно подреждане го примамват в определен дял от терена, в който правят пресата. Това се нарича пресова клопка.

Потентен вид на пресата е контрапресата, който представлява опит за връщане на владението веднага след като е загубено. Gegenpressing обръща цикъла на футболната игра. Офанзивната организация следва дефанзивно преминаване, след което следва дефанзивна организация и тогава, отгатнете, офанзивно преминаване. Но чрез контрапресата и бързото връщане на топката отборът никога не стига до дефанзивна организация и офанзивно преминаване, а веднага се връща в атака. Това е като от есен винаги да се връщате към лято.

По този начин топката най-често се взима дълбоко в половината на неподготвения съперник, заради което Юрген Клоп смята, че gegenpressing е най-добрият плеймейкър и генератор за шансове за гол на света.

Имаме четири версии на контрапресата - ориентирана към простора около топката, ориентирана към самата топка, ориентирана към футболистите, които са потенциалните получатели на подаване и ориентирана към самата линия на подаване.

Пеп Гуардиола, да кажем, най-често използва този последен вид, в който футболистите нападат самия пас. Каталунецът каза, че неговата Барселона е толкова слаб отбор без топката, че трябва винаги да я има. Контрапресата за него и за този отбор - трябва ви много време и знание да се сетите за една разумна причина заради която да не го наречете една от най-добрите на всички времена - била необходимост. Оттук и неговото "един и три правило", което изисква един футболист моментално да притиска противника с топката, докато още трима да покриват ъглите на потенциалните пътища на топката.

Правилото на петте секунди, което се отнася на дължината на създаване на притискане, е добре познато, но има още едно начело. Правилото на 15 подавания. Когато неговият отбор върне притежанието, Гуардиола иска първо да направи 15 подавания, а тогава да започне атака. Така футболистите си осигуряват достатъчно време и спокойствие да заемат своите места в нападение, но се подготвят и за ново губене на топката и, заради оптималното си позициониране, правят своята контрапреса много по-силна и жилава.

Пресата в цялата си слава е навсякъде. Марчело Липи обясни това като каза "днес всички играят преса". Също така днес всички - или почти всички които искат да са някой - играят с футболисти с универсални способности, играят така че да разширяват или стесняват своята колективна подредба в зависимост от това кой има топката, играят с промяна на местата на играчите, играят с либеро-вратар, играят охрабрени от науката и подпомогнати от статистика...

Заради това футболът на Източна Европа живее и сега. И то не фигуративно, както бихме казали за семейния любимец, който е починал, но чиято физиономия съществува като скъп спомен. Не, той живее съвсем буквално.

Руснаците може само веднъж да са излизали от група на голям турнир от началото на деветдесетте, украинците изобщо рядко се класират на големи турнири, унгарците доскоро никъде не се класираха. Но техният футбол е навсякъде около нас. Тук е, като тих призрак, излишната сянка на земята, чийто произход никой не успява да схване. Техният футбол е като дух на своя празник.

Е, в негово име тогава... За здоровье!

Автор: Лука Йевтович