Много прах се вдигна след жребия за световните квалификации към Катар 2022 година. Причината е, че националният отбор на т.нар. Косово беше изтеглен в група с чак три селекции чиито държави не признават южната сръбска област като самостоятелна държава.
Това са Гърция, Грузия и Испания, а много се говори точно около испанците и техните случаи с Каталуния и Баския, от които втората област иска свой национален отбор. Сега в испанските медии се появи и пропагандна история за националния отбор на Косово.
В текст под заглавие "Косово: отбор който няма играчи родени в непризнатата държава", испанската "Марка" се занимава с един от противниците на Испания на пътя към Мондиала.
Разбира се, когато става въпрос за Косово, в текста има и много политика, има и изявления на играчи, които са в селекцията на непризнатата държава, която е член на ФИФА и УЕФА от 2016 година.
"Нито един играч в отбора на "Косово" не е роден в своята държава. Поне не в държавата, която обяви своята независимост на 17 февруари 2008 година. Голяма част от играчите са дошли на бял свят в изгнание, в Швейцария или Швеция. Останалите са дошли на този свят в "косовски" градове, но когато територията е принадлежала на Сърбия или Югославия. Ще трябва да почакаме още няколко години, докато тази селекция не получи първи играч роден в самостоятелно Косово", пише в увода на спорния текст на "Марка".
Въпреки че официален Мадрид продължава да не признава "Косово" като самостоятелна държава, в текста на испанския вестник рядко може да се усети, че случаят е такъв.
"Косово звучи като война, изгнание и смърт. От векове. От 15 юни 1389 година (испанците ползват датата по стария календар, б.р.), Османската империя побеждава сръбския княз Лазар Хребелянович. Сърбите са станали васали на султан Мурат. Днес, Сърбия празнува своя национален празник в деня на тази загуба, която е била начало на опасно място, което никога не е преставало да бъде глобална опасност", пишат испанците.
В продължението на текста се говори за историите на националите на "Косово".
Една такава е на Ведат Муричи, играч роден в Призрен през 1994 година.
"През първите четири години познава само шума на калашници или ракети и викове на отчаяние. По 50 души са спали в един локал върху кашони от бутилки. Неговата храна са били само хляб и лук. Той си спомня сръбските войски, които влизат в неговата къща и дават на неговото семейство два часа да избягат преди да "изтрият" цялото население", пишат испанците сякаш са били там.
"Аллах ни пазеше", говори Муричи докато си спомня колко близо е бил до границата с Албания.
Тук е историята на Милот Рашица, футболист роден във Вучитрн или Вущри, на албански, както се нарича този град в текста. За него се разказва, че е отраснал в Косовска Митровица докато Витес не го открил и не му дал възможност за начало на кариерата.
В продължението на текста се обръща все повече внимание на пътя на националния отбор на Косово от 2016 година когато УЕФА и ФИФА противно на своите устави приели членство и как се е събрала първата селекция на "Косово".
Споменава се и фамозният мач Сърбия - Швейцария от СП 2018, когато Гранит Джака и Джердан Шакири провокираха сръбските играчи със символа на албанския орел...
Люсиен Фавре е минало в Борусия (Дортмунд). След шокиращото поражение от Щутгарт (1:5), швейцарския специалист беше уволнен, а отбора до края на сезона ще води Един Терзич.
Терзич е роден в немския град Менден през 1982 година. Има босненски корени от баща си и хърватски от майка си. Споменава се като немско-хърватски треньор заради двойното гражданство, а в неговия профил в Трансфермаркт в раздела националност стои - хърватин.
Кариерата като играч прекарва в ниските дивизии, а на трениране и скаутиране се посвещава през 2010 на 28 години в младежките категории на Борусия (Дортмунд) в ерата на Юрген Клоп.
Три години по-късно става помощник на Славен Билич. За пръв път работи с Билич по време на Евро 2012, когато за тогавашния селекционер на "ватрените" прави анализ на противника преди мача с Ирландия, който Хърватия печели с 3:1.
Като помощник на Билич работи общо четири години - по две в Бешикташ и Уест Хем. В Англия след 18-месечно обучение получава и УЕФА Про лиценз.
В Борусия се завръща през 2018 като втори помощник на Фавре. Първият напусна заедно с Фавре, така че Терзич получи възможност да покаже какво може.
Немските медии пишат, че Борусия (Дортмунд) вече има договор с треньора на другата Борусия, онази от Мьонхенгладбах - Марко Розе.
Настоящият състав на Розе одушеви Европа с игрите си в Шампионската лига, в която минаха група с Реал и Интер. Би трябвало да поеме жълто-черната Борусия след края на сезона, а дотогава ще я води Терзич.
След две пропуснати за малко възможности за титлата, уволнението на Люсиен Фавре не беше трудно решение. Да си добър треньор не е достатъчно в Дортмунд, трябва да носиш жълто и черно на ръкава си, пише Оливия Герстенбергер.
Не бяха петте гола, които завърналият се в елита Щутгарт вкара на Роман Бюрки, които струваха работата на Люсиен Фавре. Отдавна беше ясно, че неговият престой в Дортмнуд няма да продължи след края на сезона, когато договорът му изтичаше. Имената на възможните наследници кръжат от месеци. Но без значение кой ще бъде, този човек няма да пасне така добре както Юрген Клоп го направи - световна класа треньор със сърце което бие в жълто и черно.
Люсиен Фавре е един от най-добрите в своята категория. Той стабилизира клуба след труден период с две смени на треньора. Успешно наложи редица млади таланти и завърши втори в Бундеслигата два пъти - но не успя да донесе титлата, която Дортмунд толкова много желае. Дори през сезон 2018/19, когато Дортмунд завърши първата половина на сезона с осем точки преднина пред големия противник от Мюнхен, отново Байерн спечели всичко накрая.
Не е за "големи точки"
Факт е, че когато нещата бяха на косъм, Дортмунд се провали под ръководството на Фавре, особено в дуелите с Байерн, след които битката за титлата предимно беше решена и през този сезон и през миналия. В началото на миналия сезон, отборът изрази амбиции рядко казвани на глас преди, обявявайки че нищо освен титлата не се приема. Както всички знаем, резултатът беше второ място.
Контузиите не са извинения, дори сегашната липса на Ерлинг Халанд очевидно да тежи много. Но е повече от головете на норвежеца, което липсва на Борусия. Да играеш с Марко Ройс като централен нападател, позиция, която никога не е била най-добрата за него очевидно не е най-доброто тактическо решение. И въпреки това Фавре упорито избра да се придържа към него.
Няма лесен отговор
Също така стилът на педантичния швейцарски тактик доведе до неговото падение в Дортмунд. Фавре е всичко, но не е и гласовит мотиватор, той не е вдъхновяваща фигура за привържениците или играчите си. И избягването на риск е неговото презиме. Това също повлия над много талантлива група от играчи, които в резултат бяха много колебливи на моменти, и през повечето време се представяха под техния потенциал.
Всичко това не убягна на хората от региона Рур, където се намира Дортмунд. Те изискват футбол на "пълна газ", пълен с емоции и успех - и над всичко 100% ангажираност. Смесица от ентусиазъм и алчност. Точно както в дните на Юрген Клоп.
Сянката на Клоп надвисва в голям размер над Вестфаленщадион, не на последно място, защото изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоаким Ватцке все още бълнува за него. Привържениците също копнеят за вълнуващ стил на игра и харизматичен треньор, който носи жълто и черно на ръкава си. Но докато отговорът на треньор на Борусия на равенство е: "Точката винаги е добре за мен", какъвто беше случаят след 1:1 срещу Франкфурт преди седмица, те няма да са доволни.
Единственият оставащ въпрос е: Кой ще дойде? Няма много треньори от калибъра на Фавре на пазара. Силно рекламираният Юлиан Нагелсман ще трябва да бъде откупен от РБ Лайпциг. Идеалният кандидат, Ралф Рангник, изобщо не е популярен сред привържениците. Не се заблуждавайте: бордът на Борусия им е разрешил работата; трябва да намерят треньор, който може да върне ентусиазма и успеха на терена. Някой, който може да извърви значителния път към запълването на обувките на Юрген Клоп.
Постът селекционер на националния отбор на Сърбия от днес е свободен. Изпълнителният комитет на Футболния съюз на Сърбия гласува за смяна, както се казва "прекратяване на договора по взаимно съгласие" с Любиша Тумбакович на днешното заседание.
"Орлите" ще бъдат без селекционер, тъй като ФСС още не е успял да намери нов стратег или да договори условията с него. Следващият мач е чак през март догодина, а в сръбската футболна централа смятат, че има време да се намери подходящия човек, който би повел отбора в световните квалификации.
Така след година и половина безславно завърши мандатът на Любиша Тумбакович на поста селекционер. Дълго, почти 20 години фигурира като кандидат, а когато получи шанс - не успя. Ако за неуспеха в квалификациите за Европейското първенство не може да му се брои като провал, защото пое състав в много трудно положение след катастрофата срещу Украйна, то пълният провал и поражението от Шотландия насред Маракана във финалния бараж е.
Имаше повече от година Тумбакович да подготви състава за двата мача от плейофите в Лигата на нациите, с Норвегия в Осло беше почти съвършен, а когато всичко трябваше да завърши с победа над Шотландия, която никой не поставяше под въпрос, "орлите" изиграха скандално лош мач, в който и до продълженията достигнаха с гол в последната минута.
Този грях на Тумбакович не беше простен и щом съдията свири за край от ФСС дойдоха сигнали, че селекционерът ще бъде уволнен.
Кой ще е следващият селекционер остава отворен въпрос. Кандидат номер едно е Владан Милойевич, за когото обаче трябва да се плати голяма неустойка на неговия клуб Ал Ахли. Все повече растат шансовете на Саво Милошевич, който преди няколко месеца напусна Партизан с посланието, че никога повече няма да работи в сръбския футбол. Но, не би било първи, нито втори или трети път Милошевич да си промени мнението.
В Съюза са готови да преговарят и с кандидати от чужбина, макар че двамата досегашни чужденци селекционери на пейката на Сърбия бяха тотални грешки, Дик Адвокат не изчака и до половината на квалификациите на скамейката.
Който и да се хване за работа след Тумбакович ще има пъклено тежка задача, защото първите два мача на пейката може и да са решаващи в надпреварата към Световното първенство, защото Сърбия през март първо посреща Република Ирландия, а само четири дни по-късно Португалия. Всичко освен четири точки би довело "орлите" до ситуация още след 180 минути игра да са в изоставащо положение.
Почетният президент на Цървена звезда Драган Джаич сподели първите впечатления след жребия за 1/16-финалите на Лига Европа. Червено-белите на 18 февруари на Маракана ще посрещнат отбора от Милано, докато седем дни по-късно ще бъде изигран реваншът.
- Преди началото на жребия за 1/16-финалите в Лига Европа казах, че всички потенциални противници са тежки. Това са клубове, които имат феноменални резултати в своите държави, които са ги довели до участие в Европа. Що се отнася до Милан, става дума за голям клуб, тази година е във възход в италианския футбол, след няколко години в които нямаха доминираща роля. Противникът за нашите привърженици, но и за Европа е голямо име. Много би означавало за нас, ако можем да играем пред публика - изтъкна Драган Джаич.
Третата звезда на Звезда не крие задоволството заради факта, че треньорът Деян Станкович отлично познава италианския футбол и точно това смята за голямо предимство.
- Що се отнася до самия изход е рано да се говори за това. Цървена звезда се е срещала с Милан и е правила добри мачове, всички си спомнят тези срещи. Най-важното в този момент е, че сме в 1/16-финалите на Лига Европа и присъстваме между най-големите европейски отбори. За играчите такива мачове ще означават много и ще придобият опит. Предимство е, че нашият треньор Деян Станкович е провел толкова години в италианския футбол, когото отлично познава и сигурно ще направи Цървена звезда достоен противник на Милан. Футболът по тези пространства винаги е в изоставащо положение спрямо европейския, заради големите паузи. Вярвам, че Деян Станкович ще подготви отбора по добър начин и ще дочака мача готов - заключи Драган Джаич.
Спортният директор на Цървена звезда Митар Мркела, след края на жребия за 1/16-финалите в Лига Европа, сподели очакванията по повод дуела с Милан. Сръбският спортен директор имаше възможността като играч да премери сили с отбора на Милан, но напомни, че това са били различни времена, както и че вярва, че отборът на Деян Станкович ще опита всичко да направи изненада.
- Първо трябва да се каже, че е много хубаво чувството, че сме в хубава компания и че Цървена звезда играе против един толкова голям клуб какъвто е Милан. Получихме много силен отбор, преди всичко атрактивен. Този отбор на Милан е вероятно най-добрият в последните 10 години, първи са в класирането в Серия А, играят добър футбол и са голям фаворит за класиране напред. Звезда през историята е умеела да играе добре срещу фаворити и да ги изненада. Ще се опитаме да използваме и Маракана и всички предимства, а преди всичко това, че Деян Станкович познава италианския футбол и клуб като Милан и съм сигурен, че ще има изненада за един толкова силен състав - сподели Мркела.
Спортният директор имаше възможността и като играч да премери сили с отбора от Милано.
- Това беше различно време. През 1988 година Милан вероятно беше най-силен в своята история, като от тази година нататък спечели три титли на Европа подред и тогава успяхме да изиграем два равноправни мача и може би им бяхме най-трудния съперник в този период. Тогава в Белград се класираха след дузпи. Сега са други времена, разликата между богатите и бедните е много по-голяма отколкото в онзи период. Отборите от петте най-силни първенства в Европа изпъкват и имат наистина огромни бюджети и отлични състави. Футболът остана футбол и ще се опитаме да направим всичко отново да бъдем отбор, който може да сътвори изненада - подчерта Мркела.
Цървена звезда в 1/16-финалите на Лига Европа ще премери сили с италианския Милан, а впечатленията след жребия в Нион сподели треньорът на сръбския колос Деян Станкович, който е наясно, че го чака двубой с отличен отбор.
- Силен противник. Вчера гледах мача между Милан и Парма, в който Парма игра феноменално, но Милан през цялото време доминираше. Лидери са в класирането в Серия А, а не трябва да се хабят приказки за тяхната история и какъв фактор са в европейските турнири. В последните няколко години преминават през промени, но впечатлението е, че през този сезон намериха равновесие. С Пиоли получиха доста, той е отличен треньор. Ще бъде спектакъл, нямам дилема. Бих искал нещо да се промени дотогава що се отнася до привържениците. Ако можем да играем на пълна Маракана... Това е нещото което желаем - започна Станкович.
Старши треньорът уважава следващия съперник в Лига Европа, но не се плаши от двубоя.
- Те ще продължат да играят в първенството, а нас ни чака пауза и възможност да се подготвим по-добре. Ще сме по-свежи, ще направим и подготовка. Отново, Милан е добър състав, чакат ни два мача, ще се надиграваме. Реалист съм в живота, наясно съм, че нямаме право да заплашваме, но няма да се откажем. Ще търсим нашите възможности и "ще бъде борба непрестанна" - заключи Станкович.
Шведски футболисти не се прославиха с честна игра.
Невероятен неспортен ход беше видян в шведската Алсвенскан първа лига в мача между Елфсборг и АИК.
Било е 2:2 и полека изтичало добавеното от съдията време когато Елфсборг тръгнал в контра след един неуспешен ъглов удар за АИК.
Играчите на АИК мислели, че ще получат още един ъглов след скока, но съдията отсъдил различно, а отборът на Елфсборг опитал да изиграе бързо нападение за победа.
Междувременно АИК спрял атаката по невероятен начин. Елфсборг тръгнал в нападение с нова топка, а АИК задържал старата в игра. Изпълнителят на ъгловия удар подал на съотборник, който изстрелял топката към играча, който владеел другата и за малко да уцели "истинската".
Не знаем колко е въздействал над неуспешния дрибъл и изгубената топка на Елфсборг фактът, че втората топка изведнъж влязла в зрителното поле на играча, но е факт, че контрата накрая пропаднала. Себастиян Ларсон получил жълт картон за забавяне на играта.
За да бъде още по-интересно, това е бил последен кръг без значение откъм резултат за двата състава.
Докато целият свят си спомня Диего Марадона на терена, но и извън него, в интернет се появи и история, която малко прилича на виц, но не е.
Един от първите автомобили, които Марадона притежава е един от най-популярните на Балканите - Фиат 128, произвеждан в Югославия под името Застава.
И въпреки че прилича на анекдота от филма "Като порасна ще бъда кенгуро" за Габриел Батистута и Югото, това е истина.
Марадона при пристигането в Барселона през 1982 година си купува нова "осмица"! Така показва, че невинаги търси престиж или лукс, защото е купувал автомобили, които са му вършели работа. По-късно има и Рено Фуего, Форд Сиера и Мини Купър.
Първият автомобил на Диего е Порше 924, което купува втора ръка в Аржентина.
Но може би най-много се говори за неговото Ферари. Него го купува когато пристига в Неапол, в родината на Ферари.
Но Марадона не би бил Марадона, ако не иска нещо различно - черно Ферари! Опитали да му обяснят, че Ферари може да бъде само червено, говори се, че легендарният "Комендаторе" Енцо Ферари му обяснявал, че черният цвят не върви на тези коли, но аржентинецът не го послушал.
Накрая купил и получил единственото Ферари в черен цвят:
Всичко премина под знака на спомена за Марадона в мача от петия кръг на Купата на лигата на Аржентина, турнир, който вече получи името на легендарния ас. Дъщерята Далма беше в ложата на стадиона.
Два от трите клуба в Аржентина за които Диего Армандо Марадона игра са Бока Хуниорс и Нюелс Олд Бойс. Третият е Архентинос Хуниорс където започва кариерата, изиграва първия мач преди да навърши 16 години. По игра на съдбата, тези два отбора се срещнаха непосредствено след смъртта на големия ас и то в Купата на лигата в Аржентина, прекръстена в чест на според мнозина най-добрия в историята на футбола.
Популярната Ла Бомбонера, дом на Бока Хуниорс, беше под знака на Ел Пибе, който в отминалата седмица почина от сърдечен удар на 61 години.
"Gracias", "Bienvinido a tu casa", бяха надписи върху аржентински знамена и синьо-жълтите цветове на Бока Хуниорс. На мача присъства и дъщерята на Марадона Далма.
След Архентинос Хуниорс, Ел Пибе през февруари 1981 година преминава в Бока Хуниорс и с нея печели титлата през този сезон. Това е единствената шампионска корона за Марадона в родината. През юни 1982 за тогава рекордните 7 600 000 долара преминава в Барселона. След каталунците, Марадона записва най-добрите мачове в кариерата в Наполи, а в Неапол придобива статут на божество.
Gran homenaje de Boca 💙💛 en el palco de Maradona y también de su hija Dalma Maradona pic.twitter.com/sPAVZ0qIr8
След европейската кариера се върна в Аржентина, подписа за Нюелс Олд Бойс през 1993 година. За този клуб изигра едва пет мача. Заради пропускане на тренировки договорът бързо е разтрогнат, а през 1995 година се върна на Бомбонера където игра с големия си приятел Клаудио Каниджа. В последния сезон на Марадона в Апертура Бока беше втора, зад големия враг Ривър Плейт. На 37-ия си рожден ден през 1997 година, Ел Пибе обяви края на кариерата. Прощалният мач се проведе четири години по-късно на своята Бомбонера, когато се срещнаха Аржентина и остатъка на света. Гаучосите победиха с 6:3, а Диего вкара два гола от дузпи.
Преди началото на мача между Бока и Нюелс играчите на двата отбора с минута аплодисменти отдадоха почит на големия ас.
В началото на март тази година Марадона за последен път беше на Бомбонера, когато гостува с Химнасия Ла Плата, клуб, който пое в края на миналата година. Това беше емоционална вечер за всички. Всичко премина под знака на Марадона, който тогава получи овациите на 50 000 запалянковци на трофейния клуб.
В галерията от рисунки по стените в горната част на Дорчол, квартал на Белград, своето място вчера получи и Диего Армандо Марадона, на стената на сграда на ул. Страхинича бана.
Артистичната почит към футболната икона е подписана от привърженическата група на Партизан "Гробари Дорчол" (ГД).
Затова Ел Пибе е нарисуван в черно-бял екип, под небе в цветовете на аржентинското знаме.
В края на краищата, цветовете не са и важни, защото - любовта и уважението не познават нито цветове, нито граници.
"Отиде си човек, който беляза футбола. Отиде си легенда - сега ще бъде още по-голяма. Той е най-добрият играч, който съм гледал и срещу когото съм играл. Беше единствен и неповторим."
Така за Диего Марадона говори Деян Савичевич, най-добрият черногорски футболист на всички времена.
Марадона от останалите велики играчи се различава по още нещо...
"Никой никога не е имал такава страст към футбола каквато имаше Диего", каза Савичевич за ТВ Вийести.
Техните футболни пътища се кръстосаха веднъж - Флоренция, 30 юни 1990 година на Мондиала в Италия.
"Той беше мой идол. Преди него Платини, но когато се появи Диего, видя се разликата в класите. Да съм искрен, едва чаках да го видя на живо - какъв е, какви са мускулите му, как изглежда, как загрява. Въпреки че имах 24 години, и вече добра кариера в този период, чувствах се както когато бях момче от Будучност, което гледаше играчи от Звезда, Хайдук, Партизан... Беше небрежен, с развързани връзки, чорапи спуснати до глезените, краката му светеха от масло... Беше отпуснат, жонглираше, подтичваше, всички загряваха по един начин, той по друг", каза Савичевич.
Савичевич и Марадона се запознали лично преди четири години в Катар.
"Той, Звоне Бобан и аз седяхме и говорихме за всичко. И тогава видях, че всичко което е правил в живота извън футбола е оставило следа в него. Беше спонтанен, нормален, обикновен - беше човечен."
Савичевич отива в Италия, когато Марадона напуска Наполи и изтърпява наказание от 15 месеца забрана за играене заради употреба на кокаин. Усетил е, обаче, и е добре запознат с величината и наследството което е оставил в Наполи.
"Чета, че стадионът ще носи неговото име - заслужил е. Той беше синоним на бунта, борбата на юга против севера в Италия. Повечето титли са спечелили Милан, Интер и Ювентус, Наполи с тях две, а винаги е съществувала яма между тези "две Италии". Марадона беше лидер на бедния юг срещу богатия север - и победи. Това неаполитанците не забравят, за тях той беше и остана божество."
Слушал е истории за него и неговия живот, които му е разказвал Нандо Де Наполи, с който е играл в Милан, а е бил съотборник на Марадона в Наполи.
"Нандо беше голям приятел на Диего, говорил ми е много за него. Тогава Нандо беше свободен, а Диего оженен, но често идваше при него през нощта, в три-четири часа сутринта, с девойки... "Аз трябва да тренирам в 10, а той идва на зазоряване. Преспи и идва на обедната тренировка. Когато в глухата част на нощта се чуе звук на автомобил - Ферари Тестароса караше тогава - знам, че е той. Често се правех, че не го чувам", разказвал ми е Нандо. Не им е било лесно на неговите съотборници и на тренировките, всички гледаха към него - трудно свиквали, защото е бил чудо", казва Савичевич.
Нов Марадона трудно ще се появи - неговата способност е, изтъква Савичевич, била такава, че от средняшки отбори създавал шампионски. Това е, казва Савичевич, направил и със селекцията на Аржентина и с Наполи.
"С него в средняшки отбор - веднага си бил фаворит. Спечели Мондиал с двама-трима съотборници - Буручага, Валдано и може би още един добър играч. Останалите, реално, бяха средно ниво. Същото направи и с Наполи, поне в началото на кариерата в този отбор. Той имаше задвижваща мощ каквато други футболисти, дори и Меси, нямат. Меси наистина е негов наследник, беляза последните 10-15 години, но, ето, не може да направи това което направи Марадона."
И времената, казва Савичевич, били други...
"Трудно е да се сравняват епохи. Кой си спомня Мондиала през 1982 година, когато италианците биеха през цялото време. Днес заради такива влизания ще получат три червени картона, а тогава само Джентиле получи жълт. В днешно време има повече мачове, играе се по-бързо, но играчите са защитени. В неговото време се играеше много по-грубо, а съдиите не пазеха асове какъвто беше той - в края на краищата, на него му счупиха крака в Испания."
Политическите и обществените позиции на Марадона, също така, го различаваха от масовото течение във футбола, изтъква Савичевич.
"Беше левичар, говореше, че политиците взимат всичко за себе си, а не дават нищо на народа. Аржентина е бедна страна, с много проблеми, а Марадона беше този, който защитаваше бедните, работническата класа, защото произтича от такава среда. И заради това беше обожаван в родината, никога не е бил член на политическа партия, никога не е влизал в политиката, но имаше своите позиции. Всички знаят за неговото приятелство с Фидел Кастро, Ево Моралес..."
Света напусна наистина впечатляваща личност - любим и спорен, човек, който докосна и рая и ада, но човек, който беше, остана и ще бъде символ на едно време и най-популярния спорт.
"Докато се играе футбол, който знае нещо за футбола, ще знае за Марадона", заключи Савичевич.
Давор Шукер е единственият хърватски национал клубен съотборник на Диего Марадона. Изградили са отлични отношения в Севиля, Шукер, докато делили съблекалнята, първоначално го гледал като икона, а по-късно станали приятели.
Карлос Билярдо е на 82 години и е тежко болен. Неговият брат се появи в аржентинските медии с изявлението, че не иска да му каже, че Марадона е починал, защото не са сигурни, че ще преживее това. Билярдо е селекционер на Аржентина от 1983 до 1990 година. Заедно с Марадона като главен герой и лидер, доведе гаучосите до световната титла през 1986 година и финал през 1990 година. Първата работа след селекционерската пое в Севиля през 1992. Марадона искаше да се върне във футбола след 15 месеца наказание заради положителен резултат на допинг тест през 1991, когато носи екипа на Наполи. Под Везувий вече не се появил, а Билярдо настоявал и успял. Довел го на Санчес Писхуан. Посрещането е било величествено! Харизмата на Диего е била ненадмината.
Веднага сработили
Диего Марадона и Давор Шукер, който игра за този клуб от 1991 година, така станали тандем пълнещ новините. Функционирали добре, но не постигнали очаквания резултат. Севиля завършила на седмо място в първенството. Диего останал майстор, но вече не е бил Марадона от най-добрите дни. Зависимостта от кокаина станала очевидна, а се заредили и други проблеми.
- Дълго не съм играл футбол и вече не съм най-добрият в света, но продължавам да имам същите мечти както на петнайсет - каза на представянето пред въодушевените привърженици.
Още в първия мач връзката Марадона - Шукер проработила. Малкия зелен вкарал от пряк свободен удар, а след това асистирал на хърватина за гол. Съперник е бил Байерн. В Севиля тогава играе и Диего Симеоне, бил е интересен отбор. Имали осцилации и по-доброто класиране липсвало. Марадона в 26 мача вкарал пет гола. Шукер стигнал до 15, 13 от тях в Примера.
- Диего Марадона като момче съм гледал по телевизията, а сега обядвам с него, тренирам и играя в същия отбор. Това е невероятно - казва тогава Шукер.
Тренировка и ферари
- Един ден Диего закъсняваше за тренировка, а тогава дойде със своето Ферари. В отбора имаше отлично настроение, бяхме банда. Когато го видяхме прекъснахме тренировката и отидохме до неговата кола и започнахме да скачаме по нея.
Шукер описал на испанските журналисти как са си "паснали".
- Молех се Диего да се обърне към мен в съблекалнята, нещо да ме пита или да ме посъветва. И тогава един ден ми проговори. Беше доста ясен. Каза: "Даворе, не искам да се движиш към крилото, само наведи глава и тичай към противниковата врата. Топката винаги ще дойде до теб, а ти я прати в мрежата. И наистина беше така. Вижте моите голове за Севиля, повечето са вкарани по един и същ начин.
Една от причините да не постигнат повече е и експлозивният характер на Марадона. Колкото и да е голям като играч, беше и суетен, малко луд когато изгуби контрол. Въпреки гола, който вкара на Англия с ръка през 1986 на Световното първенство и тогава не се изтъкна с честна игра да го признае, много играчи ще кажат, че е бил коректен спортист, винаги готов да помогне на колегите, борец за правата на футболистите. Но, знаеше и да "подивее". Така много пъти се карал с Билярдо, от колкото и години да се познаваха и през каквото и да са преминали заедно.
Веднъж дори Билярдо го напсувал, а след като го извадил от игра в 53-ата минута в мач с Бургос, на който на полувремето Марадона приел три инжекции срещу болки в коляното, изригнал:
- Копеле, майка ти е курва - изстрелял тогава към треньора.
Както със скандал си отишъл от Барселона, сходно се случило и в Севиля. Тогавашният вицепрезидент, а по-късно и президент на клуба Хосе Мария Дел Нидо казал открито:
- Марадона вече никога няма да може да играе сериозен футбол.
Все пак е можел още
Все пак, след завръщането в Аржентина се появи на Световното първенство през 1994 година. Билярдо го има за син. Затова не смеят да му кажат вестта за смъртта. Вече месеци Аржентина се страхува от най-лошото свързано с Билярдо, а Марадона си отиде преди него.
Диего в Андалусия остана един сезон. Шукер още три след това. Той асистира, Шукер вкарваше. Все пак остава впечатлението, че можеха повече по отношение на резултатите. Не само, че бяха седми, а имаха чак 41 точки по-малко от шампиона Барселона. Не се пребориха и за Купата на УЕФА. Накрая престоят на Диего на Санчес Писхуан беше повече шоу и спектакъл за медиите отколкото конкретно постижение. Но, Севиля никога не е била по-силно във фокуса. За Шукер този сезон дойде много добре.
- Марадона е най-големият за всички времена - винаги твърди Шукер.
Легендарният футболист и един от най-добрите нападатели на Югославия Предраг Миятович говори за своите спомени с Диего Армандо Марадона и какво означаваше аржентинецът за футбола.
"Гледал съм и се запознах с редица големи футболисти, с някои сме се забавлявали, но никой не беше като Марадона. Ценя и уважавам мнението на всеки любител на футбола, но за мен няма дилема: Диего е най-големият за всички времена", каза Миятович.
Както сподели, в последните години често е бил в контакт с Марадона, дали да се срещнат на живо или да разговарят по телефона, а всеки разговор с него за Педжа е бил "празник".
- Често ли бяхте във връзка с Марадона?
- Неговата харизма, мощ, доброта, спонтанност когато в близост усети приятел... Нещо невероятно - изтъкна Миятович.
"Да, беше най-добрият футболист на планетата, но, беше и фантастичен човек, наясно със своите добродетели и слабости, грешки, готов да утеши, помогне когато е тежко, винаги да е тук за истински приятел, от своя богат, твърде богат опит да извлече думи, които са най-подходящи в дадения момент, думи за окуражаване, подкрепа... Такъв вече не се ражда", допълни Миятович.
Той каза, че за него е била привилегия да го познава, да е негов приятел.
"Още не мога да повярвам, че си отиде. А, имаше и такива, които го приемаха различно, само заради това, че не го опознаха, а, да го бяха срещнали, да проведат само пет минути, биха разбрали, чак и за този кратък период, какъв човек е бил с тях, на страна, ще повторя, ненадминатите способности на играча Марадона", каза Миятович.
"Абсолютно най-добрият. Диего Армандо Марадона. Образ над образите. Легенда над легендите, някой който с появяването си озаряваше обстановката, давайки сила, вяра, любов, усмивка. Марадона. Божество", заключи Миятович.
"Неповторим Диего. Приятел на своите приятели, който в живота е спечелил много битки, не и, за съжаление, тази в сряда, най-важната. Лека му пръст, бог да прости душата му", каза Предраг Миятович.
Някогашният чудесен вратар на загребския Динамо и Цървена звезда беляза кариерата на Марадона - спаси му две дузпи и така влезе в историята като единственият, който е постигал това.
Ивкович намерихме в Загреб, веднага след мача между Дугополье и Интер от Запрешич, чийто треньор е.
"Тъжен съм, че си отиде твърде рано", започна телефонния разговор с Б92 Ивкович.
"Отиде си бързо, няколко дни след операцията. Мислехме, че всичко ще бъде наред, но се оказа, че не е. Всички знаем какъв живот водеше и доведе себе си в ситуация да си отиде рано. Криво ми е", допълни.
Ивкович посочи, че Марадона е истински пример за днешната младеж в множество аспекти.
"Сам реши, жал ми е. От футболна страна, може да е пример, но и как младите не трябва да се държат, като професионалисти, но и като хора. Браво на Диего как от бедно семейство постигна всичко това, но малко го развали с поведението извън терена", припомни Ивкович за известните ходове на Ел Пибе извън терена.
Ивкович е "свързан" с Марадона. Още от Световното първенство за младежи в Япония през далечната 1979 година, когато се "запознали", а после и с известните мачове между Спортинг (Лисабон) и Наполи през 1989, както и година по-късно между Югославия и Аржентина във Флоренция на СП.
#Argentina v #Yugoslavia, Quarterfinal, Florence, #Italia90: Argentina were leading by 2-1 during the penalty shootout. Then came Maradona's turn, who was stopped by a young Tomislav Ivkovic. A dejected Maradona looked towards heavens. pic.twitter.com/0mXPRIMmJn
"Остава в историята, че съм единственият спасил две дузпи, но и в двата случая той се класира напред. Известна е историята от Неапол. Бях със Спортинг и изпълнявахме дузпи. Обзаложих се с Диего на 100 долара, че няма да ми вкара гол. Даде ми ги, с екипа, продължавам да ги пазя в моите книги със спомени", разкрива Ивкович.
А Флоренция? Четвъртфинал на Мондиала и рулетката на дузпите е на страната на Аржентина срещу Югославия, въпреки че Ивкович отново е по-успешен от Марадона.
"Тогава журналист ме пита "Какво ще стане, ако пак има дузпи?" Отговорих му, че пак ще му я хвана, на което журналистът ми каза, че съм луд. Може пак да заложим, но да отиде при Марадона. Журналистът отиде, но Диего не пожела, защото искаше да се концентрира над мача", спомня си Ивкович.
И, пак дузпи?
"Нямаше сили да ме погледне. Казах му "Знам къде ще стреляш и къде отива топката". Закачих го и пак спасих. На практика ми подаде топката", заключи вратарят на Югославия.
Аржентина тогава изгуби финала от ФРГ с 0:1, което беше своеобразен реванш срещу Марадона и приятели за финала в Мексико четири години по-рано.
А Югославия пак нямаше късмет. С вероятно най-силният си отбор в историята...
Вероятно сте чули за известния надпис на едно гробище в Неапол: "Не знаете какво пропуснахте".
Повод е била шампионската титла на Наполи в Италия през 1987 година. Първата в историята за клуба от Неапол. Нещо което по състоянието на нещата в Италия не е трябвало да бъде за неугледното население от юга. Но това се случило. Има живи свидетели, които са били толкова щастливи, че трябвало да кажат и на мъртвите.
Всичко е дошло и отишло с него. Радост и тъга. Щастие и нещастие. Спомени и истории. Той вече не е тук, нито ще бъде, но неговите дела и легенди го надживяха. Издълба се за вечност в сърцето на един град и народ със специфичен манталитет.
Като слънцето от аржентинското знаме, така Диего Армандо Марадона осветяваше Неапол и запали темпераментните неаполитанци. Щом тогава Везувий не изригна, няма никога... Екстазът в Неапол е бил такъв, че онзи графит на гробището е имал смисъл. Който не е преживял тези години в Неапол с Марадона, е пропуснал най-добрите празненства в историята на града. Казват и в цяла Италия. Никой не знае да празнува като бедните. А той е бил знаме на обезправените и унижените, както хубаво написа д-р Неле Карайлич. Слънце на свободата.
Дали Меси и Роналдо днес могат да отидат в някоя Фиорентина, Сампдория или Каляри и да спечелят титлата? Не могат.
Е Марадона успя точно в това. И затова е по-голям. Най-големият.
Наполи две години преди идването на Марадона едва успява да се спаси от изпадане от лигата. А говорим за италианска лига, която убедително е най-силната в света. Платини и Юве с половината национален отбор на върха на мощта. Берлускони бързо ще купи Милан и ще започне да създава династия. Твърде силна Рома с Фалкао, Анчелоти, Серезо, Джанини... Интер с Румениге, Алтобели, Дзенга, Бергоми... Най-добрата Верона в историята.
И бедният Наполи, който се бори за оставане.
Истинско чудо е как този и такъв Наполи изобщо успя да доведе Диего. Не бяха богати и мощни. Но имаха късмет, че той беше нещастен в Барселона, че се скара с президента Нуньес, че остана без пари, че го чакаше тримесечно наказание и беше известен като мързеливец, който обича нощния живот. Това последното не е било никакъв проблем за неаполитанците да го доведат. Дори им харесвало. Те са желали такъв човек. А после и футболист. Само такава семка "там долу" е можела да покълне.
Марадона е израснал в квартал без вода, без асфалт, обкръжен от бедност. Винаги е бил на страната на по-слабите. Чак и когато е избирал големи клубове, вървял на контра. Не стана "милионер" в Ривър, а герой на работническата класа на Бока. Не отиде в кралския Реал, а в сепаратистичната и инатлива Барселона.
Неапол е бил точно това което е било нужно на Диего. Най-големият беден град в Италия. Символ на предизвикателния и емоционален юг на Италия. Арогантните северняци винаги са ги виждали като мързеливци, крадци и мафиоти, които живеят на гърба на държавата. Неаполитанците са гледали на тях като богати и емоционално осакатени сноби, които не се интересуват от нищо освен парите. Истината е някъде по средата, обобщенията никога не струват.
Тогавашният президент на Наполи Корадо Ферлаино е бил живописен тип, когото привържениците обичали и мразели. Усетил възможността, че може да доведе Марадона. Искал го е още докато Диего е играл в Бока, но не е имал парите за него. Този път ги е събрал. Как? И до ден днешен не е съвсем ясно...
Вложил е всички пари, помогнали местни политици, а е обществена тайна - и печално известната Камора. Местната неаполитанска мафия в този момент е била разделена на тридесетина клана, но всички те печелили от Тотонера - незаконни залагания на футболни мачове. Ферлаино обещал на Камората три пъти по-големи печалби, ако дойде Марадона. Обещал им и законна продажба на билети, която ще струва много.
Накрая и привържениците събрали пари. Твърди се, че президентът на Барселона Нуньес в последния момент променил условията и искал още 500 000 долара. Камората преминала към "доброволно събиране на приходи" (реквизит за игра на тенис) по улиците на Неапол. Всички неаполитанци се обединили и събрали пари за трансфера на Марадона. В това време световен рекорд - 10 400 000 долара. Марадона получил 15%, но всички пари дал за връщане на дългове.
Napoli president Aurelio de Laurentiis to RMC Info: “We can consider the idea of calling our stadium San Paolo-Diego Armando Maradona”. 🔵🏟@mohamedbouhafsi
На първата пресконференция френският журналист Алан Шаилу питал Ферлаино и Марадона дали Камората е финансирала неговия трансфер. Вместо отговор е изхвърлен от залата.
В това утро местните вестници написали: "Проблемите с комуналните услуги, работните места, градския транспорт, училищата вече не са важни. Пристигна Марадона!"
Марадона на официалното представяне на Сан Паоло дошъл с хеликоптер. Над 70 000 души платили добри пари със своите очи да се уверят, че Бог е слязъл между тях. В бяла тениска, долнище от анцуг и с шал на Наполи около врата, само казал: "Добър ден неаполитанци. Драго ми е, че дойдох при вас."
"Оле, оле, оле, Диего", гърмели неаполитанците докато пиротехниката заплашвала да запали близкия Везувий.
Ритнал по някоя топка в публиката, "убил паяка" с шут от 35 метра, потичал петнайсетина минути и си отишъл. Докато слизал в тунела, на тогавашната си приятелка казал: "Клаудия, знам, че рискуваме животите си с идването тук, но имам добро чувство. Знам, че ме обичат. Искрено. Това е луд град, какъвто съм и аз. Връща ме в детството. Трябва да зарадвам тези бедни деца на оградите. Напомнят ми на нас в Буенос Айрес."
Това е била причината заради която е дошъл. Тогава го искал и Ювентус, предлагал може би и повече пари, но директорът на Наполи Антонио Юлиано при преговорите му казал, че ще стане божество в града и че хората ще умрат за него в Неапол. Усетил това щом дошъл...
Nothing sums up Maradona better than the streets of Naples. Every working-class district has its homage to him, decades after he left Napoli. The People’s Champ. pic.twitter.com/h59tfVqZBH
На Марадона му било нужно това след нещастния период в Барселона. Дошъл в скромен отбор с който се мъчил в първите месеци. Спечелили девет точки в първите 13 кръга (за победа тогава се давали по две точки) и нищо не изглеждало обещаващо.
"По футболно качество бяхме по-близо до изпадане отколкото до титлата. Знаех, че ме чака страдание. Също така знаех, че колкото е по-тежко, повече ще се наслаждавам. Колкото по-малко вярваха в нас и ни омаловажаваха, повече в мен кипеше бяс да успея", разказва по-късно Марадона.
Било е нужно половин година Наполи да разбере Марадона и той да приеме Наполи. Наполи през януари побеждава Удинезе с 4:3 и до края на сезона записва само една загуба. Марадона завършва сезона с 14 гола като трети стрелец в лигата, а Наполи на осмо място.
Марадона поискал от Ферлаино подсилвания въпреки че президентът се оплаквал, че няма пари.
"Старче, оправяй се. Направи нещо. Набави пари или си тръгвам. Продай онези, които публиката освирква и ми доведи онова копеле Реника от Сампдория. По-добре да е с мен в отбора, отколкото да ме пази", наредил Диего на президента.
Ферлаино му довел Реника, но и вратаря Гарела от шампионския отбор на Верона и нападателя Бруно Джордано от Лацио, с който Марадона ще вкарва голове. В първия отбор пробива чудесния млад защитник Чиро Ферара. Пъзелът започнал да се нарежда.
С новия треньор Отавио Бианки, който Марадона не харесва.
"Казаха ми една сутрин, че Бианки е измислил ново упражнение в което всички трябва да правим шпагати. Отговорих му, че аз отивам на земята само когато противникът ме събори, а не правя шпагати. Бианки каза, че ще имаме проблеми, ако мисля така, а аз му отговорих, че той ще има проблем и ще трябва да си отиде."
Хладният северняк Бианки разбрал, че не си струва да влиза във война с Марадона и му дал специален статус. Неапол се запалил от еуфория. Марадона вкарал от воле от 40 метра против Верона. Неговият пряк свободен удар донесъл на Наполи първа победа над Ювентус от 12 години. Има свидетелства, че след този гол петима души припаднали на стадиона, а двама получили сърдечни удари.
Във втория сезон на Марадона Наполи завършил на трето място. Ферлаино след това довел още подсилвания като Карневале, Романо и Де Наполи. Две години след идването в Неапол, Диего получил подходящи съотборници с които може да тръгне към покоряване на върха. През това лято се върнал пращящ от самоувереност след мачовете на кариерата на Мондиала в Мексико където хвърлил целия свят под краката си. Лудите неаполитанци се надявали, че може същото да направи и с Италия.
И го направил!
Наполи не се е разходил до титлата, но я спечелил доминантно въпреки че я подпечатал едва в предпоследния кръг с равенство против Фиорентина.
Марадона прехвърлял, дриблирал, вкарвал пряк свободни, асистирал... Вкарвал чак и голове с глава. Правил каквото поискал. Противниците искали да го бият, но не успявали дори фаул да направят.
"В съблекалнята се разбрахме, че единственият начин да го спрем е този да го фаулираме брутално. След 10 минути се отказахме. Беше прекалено красиво да го гледаме на терена", казва тогавашният ас на Ювентус Збигнев Бонек.
Купил на привържениците 50 барабана да направят атмосфера като в Южна Америка, а трибуната с ултрасите е наброявала над 20 000 души.
В града настанал хаос. Казват, че празненството продължило седем дни. Привържениците носили ковчези с емблемите на Ювентус и Милан. Хората идвали на работа в екипи. Шофьорите на веспи вместо каски носили черни къдрави перуки. На местните избори 20 000 бюлетини са обявени за недействителни, защото гласуващите на тях дописвали името на Марадона. Чак 25% от новородените в Неапол през тази година получили името Диего или Диега. Тогава някой се сетил да напише известния графит на гробището. Само мъртвите не са празнували тези дни в Неапол...
Марадона не е могъл да излезе на улицата. Привържениците го чакали пред къщата и можел да побегне само ако с ферарито или мерцедеса излети директно от гаража и да се надява да не удари някой от масата. И тогава го преследвали на веспи, но успявал да избяга. В повечето домакинства край иконата на Исус стояла и снимка на Марадона.
Силвио Берлускони тогава вече е събрал Мечтания отбор в Милан, но е искал и Марадона. Срещнали се на вечеря и му предложил двойно повече от онова което има в Наполи, без да пита колко точно е заплатата. Диего отказал, защото знаел, че това би бил невъзможен живот заради гнева на неаполитанците. А уплашеният Ферлаино тогава му дал три пъти по-голям договор. Парите капели от всички страни. РАИ му плащал 250 000 долара месечно, а японската марка Хитачи договор на стойност 5 000 000 долара. Реклама за бира е снимал на върха на Везувий.
Лудата популярност и слава не са могли да задържат Диего на земята. Започнали историите за излизанията, оказва се, че е направил извънбрачно дете, дружил се с местните мафиоти, които му купували скъпи подаръци. Получавал автомобили, които са се правили по една бройка. Тогава влязъл в света на кокаина.
Наполи не защитил титлата, защото я проиграл. В последните пет кръга от сезона спечелил само една точка и Милан станал шампион. Много теории са разказани за този спад на Наполи. Някои са говорили, че Марадона е хванат с допинг и му е позволено да се измъкне, ако Наполи предаде титлата. Някои твърдят, че Камората е принудила играчите да продадат титлата, защото би банкрутирала ако изплати всички печалби на черния пазар за залози, ако Наполи стане шампион. Потенциалната печалба се твърди, че е била двеста милиарда лири.
Марадона тренирал все по-малко. Говорело се, че има три тренировки седмично от които едната била само изпълнение на пряк свободни удари в петък.
Марадона и играчите твърдели, че за всичко е виновен треньорът Бианки, но привържениците обичали треньора и клубът му удължил договора.
"Все едно получих удар в топките. След всичко което направих, те придаваха същите заслуги на треньора и на мен."
И през следващия сезон завършили втори. Убедително зад Интер, Марадона бил недоволен, искал да премине в Марсилия, а Ферлаино му обещал, че ще му позволи, ако спечелят Купата на УЕФА. Спечелили я, Наполи взел първи европейски трофей в историята, но Ферлаино нарушил уговорката. Марадона полудял от гняв и отишъл на почивка в Аржентина. Когато се върнал, продължил да дружи с мафиотите от Камората и да става все по-зависим от кокаина. Започнали и първите освирквания на Сан Паоло за Марадона, привържениците обиждали съпругата му Клаудия и адвоката Копола, който му водел кариерата.
Марадона започнал сезона от резервната скамейка, полека набирал скорост и накрая Наполи пак станал шампион на Италия на крилете на триото Ма-Джи-Ка (Марадона - Джордано - Карека). В неизвестна надпревара с Милан, някои спорни мачове и съдийски решения, неаполитанците побягнали на косъм на росонерите. Неапол му простил всички грехове и Камората. Любовта отново цъфтяла.
В Наполи знаели за кокаина и шишенцата за урина са сменявани, а обещанието на Диего било да не взима дрога ден преди мача.
"Беше световен шампион, шампион на Италия, имаше планетата в краката си и тогава влезе в света на дрогата. Може би само е искал да отдъхне от всичко", говори по-късно неговият съотборник Салваторе Бани.
През лятото на 1990 дошъл Мондиалът в Италия. Марадона предвождал Аржентина към отбрана на титлата въпреки че през цялото първенство имал нерешими проблеми с палец на който му израснал нокътя. И с такъв проблем довел Аржентина до полуфинала където го чакала Италия. Съдбата отредила мачът да се играе в Неапол. Пред неговите неаполитанци.
"Не ми харесва, че сега цяла Италия апелира неаполитанците да подкрепят Италия. Тази същата Италия, която ги презира, тормози и маргинилизира от памтивека", заявява Диего преди полуфинала.
И уцелил нерв на неаполитанците. По-голямата част от стадиона подкрепяла Аржентина против Италия?! В Италия?!
Аржентина победила след дузпи, Марадона вкарал решаващата и оставил Италия (освен Неапол) в сълзи. Във финала все пак е победен... Но придобил милиони неприятели.
Това никога не му е простено на Апенините. Започнала сатанизация чрез медиите.
"Не съм и сънувал, че ще дойде ден когато италианците ще викат против Италия. Срамота", казва президентът на Ювентус Бониперти и открил ловния сезон срещу Марадона.
В обществеността започнали да се повявят снимки от събиранията с мафиотите за които се знаело от години. Явявали се проститутки със свидетелства. Прокурорите получили внезапни пристъпи за търсене на правда и започнали разследване.
През март най-накрая го заковали. Марадона бил положителен за кокаин на допинг тест и получил наказание от 15 месеца.
"Когато започнахме да побеждаваме големите клубове от севера, станахме трън в окото. Елитът искаше моята глава, много пари им струвах. Всичко това беше отмъщение за загубата на Италия. След този мач на Мондиала се срещнах лице в лице с президента на ФС на Италия Матарезе. Не ме гледаше с гняв и омраза. Нищо не ми каза. Само с поглед проникваше през мен. Знаех, че ще намери начин да ме унищожи", говори Диего.
Марадона под плащта на нощта събрал багажа и избягал в Аржентина. Никога вече не заиграл за Наполи. Нито Наполи никога повече не е бил мощен както с него. По-късно пропаднали, изпаднали в трета лига, банкрутирали...
Но и Диего вече никога не е бил същият. Пробвал е в Севиля, Нюелс, малко живнал в Бока и тук бил краят.
В Неапол години не е смял да се върне заради различни обвинения. Клубът през 2000 година извадил от употреба екипа с номер 10 в негова чест. Марадона в Неапол за пръв път ще се върне едва 14 години по-късно на прощалния мач на Чиро Ферара. Това е през 2005 година, а е малко да се каже, че е предизвикал истерия.
Ще останат истории и митове за незабравимите седем години на Марадона в Наполи. За любовта на неаполитанците и Ел Пибе, която е била чиста и истерична. Умели са да се разлютят един на друг, но и на другата сутрин да се обичат още повече. Ще останат спомените за дните, които никога вече няма да осъмнат и нощите, които никога не са завършили. Поне за онези, които са още живи в Неапол и в сънищата се връщат към тези нощи на празнуване, сълзи и екстаз. Диего им даде всичко. И опропасти себе си. Не вярваме да е съжалил.
Онези мъртвите не знаят каква история са изпуснали. Може би сега ще им я разкаже Диего. Отиде горе при тях да върне онази божия ръка, която взе назаем. Дълго като бог ходи по земята. Неговите 60 бяха като нечии 600. Така е то с божествата.
Майстори има от време навреме. Но Диего Армандо Марадона беше един-единствен. Признава това и Драган Стойкович, най-големият футболен ас, който сръбският футбол е имал в последния половин век. Редки са хората на които такъв ас се е удивлявал, но легендарният Пикси не крие: Марадона беше вдъхновение за всички.
"Отиде си един от най-големите играчи на планетата. Магьосник в бутонки. Физически вече не е с нас, обаче, неговото дело, неговите игри ще останат запомнени завинаги", каза Стойкович.
Той може да говори какъв е бил Марадона отблизо, защото два пъти е делил терена с Диего.
"Имах тази привилегия и чест два пъти да бъда с него на терена. Веднъж заедно, през 1987 на Уембли в Лондон когато играхме за националния отбор на света против Англия, беше някакъв голям юбилей, мисля че 100 години от основаването на лигата или нещо такова. А вторият път през 1990 във Флоренция, Аржентина - Югославия в четвъртфинал на Световното първенство."
"Това са големи впечатления. Бях много силно мотивиран. Той ми беше голямо вдъхновение. Да играеш срещу Аржентина, актуален световен шампион, още и с Марадона, какво повече от това? Подготвях се за мача. Говорех си: "Хайде да видим къде си, да видим знаеш ли ти да го играеш малко този футбол?" Спомням си, че още преди да беше почнала срещата, гледах какво прави на загряването. Беше впечатляващо и да го гледаш. Загряваше с нахлузени бутонки. Връзките му бяха развързани, това си спомням. После когато започна мачът, имаше голямо напрежение, все пак играеш против Аржентина, онзи съдия, мисля че беше швейцарец, незаслужено изгони Рефик Шабанаджович. Невероятно е как не спечелихме този мач, с десетима бяхме по-добри."
Да се върнем все пак на темата, Марадона, и още един детайл, който говори доста за неговата величина...
"Може да звучи глупаво, но... Изпълнявахме дузпи. Аз пропуснах първи. Беше ми много тежко. Бях сигурен 100%, че ще вкарам. Финтирах Гойкочеа. Как тази топка отиде нагоре, още не ми е ясно. Но след мене шутира Марадона и - Томислав Ивкович спаси. Искрено, беше ми малко по-леко после, когато и такъв майстор пропусне... Спомням си, че ме утешаваше след мача, прегърна ме, каза ми някои комплименти в стил: "Недей да си тъжен, гледах те днес, голям играч си." Разменихме екипите. И до ден днешен го пазя и означава много за мен", разкри Стойкович.
Наясно е и той: такъв вече няма да се роди.
"Диего беше автентичен. Неповторим. Някой, който се ражда веднъж. Не съществуват двама еднакви играчи, а той наистина имаше тази харизма, този божи дар що се отнася до таланта. Просто плени. Не съществува човек, който не го е обожавал, цял свят му се дивеше. Ако си бил и срещу него трябваше да уважаваш това което прави, защото правеше всичко перфектно, а при това по един специфичен начин. Наистина беше футболно чудо. Трудно. Имаше и това презиме, което се помни. Нисък, къдрав, техника... Съвършена! Казвам, дар от Бога. Атрактивен до костите. Някой ще го опише по-хубаво от мен, но наистина беше привилегия да се играе против него по това време. Защото Марадона беляза тази ера."
И за край, още веднъж, емоционално... А знаеш, че някой е велик, когато се страхуваш за градове заради неговата смърт.
"Голяма загуба за целия световен футбол, но за неговата Аржентина, за неговия Неапол... Мога да си представя каква жал ще бъде", завърши Стойкович.
За мнозина ще остане в спомените като най-големия футболист на всички времена - Диего Армандо Марадона. "Златното момче" или "Божията ръка" умря на 61 години.
Онзи който иска да разбере Марадона, трябва да изгледа четвъртфинала на Световното първенство по футбол през 1986 между Аржентина и Англия. Защото тези 90 минути изиграни в Мексико Сити са като забързан запис на живота на аржентинеца. Животът на човек, който беше футболен гений, но и майстор на скандала.
Никога тези двете не са били толкова близо както на този 22 юни 1986 година. Пред 100 000 зрители, на пълния до дупка стадион Ацтека, в жестоката лятна жега, атмосферата между двете нации беше допълнително нагрята заради войната за Фолклендските острови в началото на осемдесетте години.
"Гол като поезия"
Беше 51-ата минута: англичанин опита да спаси ситуацията и върна топката в посоката на своята врата. Няма съмнение, че вратарят на английския национален Питър Шилтън щеше да хване топката. Но, тогава влетя един малък човек в тъмносин екип, скочи високо, в последния момент повдигна юмрук, и прокара топката край шашнатия вратар в мрежата.
Аржентина поведе с 1:0. Страничният съдия (българин - б.р.) не забеляза нищо. Малко по-късно, Марадона, след соло пробив през половината терен, доведе гаучосите до преднина от 2:0. Професионалният футболен свят е единодушен: това беше един от най-красивите голове в историята на футбола. "Un gol como un poema" (гол като поезия) - каза тогава аржентинският коментатор.
Аржентина реши мача в своя полза с резултат 2:1 и по-късно стана световен шампион, побеждавайки във финала ФРГ с 3:2. Но, целият свят дискутираше първия гол на Марадона. И самият Марадона по някакъв начин призна своя неспортен ход.
"Божията ръка"
"Този гол беше малко с главата на Марадона, малко с Божията ръка", каза Диего Марадона на репортер след мача. Изглежда, че и тук е важало правилото: целта оправдава средствата. От "Златното момче" стана "Божията ръка". По-късно пееше и песента "La mano de dios" (Божията ръка).
Диего Армандо Марадона е роден на 30 октомври 1960, като четвърто от осем деца в бедно семейство в Ланус, край Буенос Айрес. За националния отбор дебютира на едва 16 години. Върхът беше на Мондиала в Мексико през 1986.
Но все пак, най-добрата част от неговата кариера е периодът в италианския Наполи от 1984 до 1991. Марадона значително допринесе за първите две шампионски титли в историята на неаполитанците.
Обаче, и днес се спекулира за това откъде е дошла тогава невероятната сума от 21 милиона немски марки (днес около 11 милиона евро), които за него плати президентът на Наполи Корадо Ферлаино. По това време според слуховете Марадона поддържа контакт с Камората, неаполитанската мафия, и започва да взема кокаин. Кокаинът многократно го вкарва в проблеми, а през 1991 положителен тест за кокаин е и причината да се разтрогне договора с Наполи.
Дрогата му приключи кариерата
Неговата футболна кариера завършва в средата на 90-те в Аржентина. А кариерата на национал приключва три години по-рано. На Световното първенство в САЩ през 1994 Марадона е наказан заради допинг.
Заради консумирането на кокаин и затлъстяване, през януари 2000 претърпява тежък сърдечен удар. След това отиде в Куба при своя приятел Фидел Кастро на детоксикация. В своя прощален мач през 2001 година заяви: "Футболът е най-хубавия и най-здравословния спорт на света. Аз се усъмних в това и затова трябваше да си платя."
Четири години по-късно отново в критично състояние е приет в болница, този път заради високо кръвно налягане, проблеми с дишането и възпаление на белите дробове. Слуховете, че отново става въпрос за дрога са отхвърлени от неговото обкръжение, но през същата година със съдебно решение влиза в клиника за отказване от наркотици в близост до Буенос Айрес.
Без успехи като треньор
След оперативна намеса за намаляване на стомаха, здравословното състояние на Марадона се подобрява. Получава шоу по телевизията "Нощта на десетката" (заради номер 10, който е носил) и започва да работи като треньор. Но не е и близо до своите успехи като футболист. На Световното първенство в ЮАР аржентинците отпадат на 1/4-финала, след загуба от Германия.
През юли 2010 е сменен на поста селекционер на аржентинския национален отбор. Ангажиментът в кувейтския клуб Ал Уасъл също приключва заради липса на успехи.
Диего Марадона от 1989 до 2004 беше в брак със своята любов от младостта Клаудия Виляфане. Имат две деца. Има още един син от извънбрачна връзка, когото известният баща вижда за пръв път когато момчето е на 17 години.
Въпреки всички свои недостатъци, въпреки всички скандали - аржентинците обожават "своя" Диего Марадона. Но, не само заради неговия футболен гений, а и заради това, че винаги им е давал усещането, че е един от тях, със същите грижи и неволи, и със същите слабости и чувства.
Диего Армандо Марадона умря на 25 ноември 2020 на 61 години от инфаркт, съобщиха неговите адвокати. В последно време имаше големи здравословни проблеми, а преди няколко седмици трябваше да се подложи и на операция на мозъка.
Ще има по-бързи играчи, ще има по-добри голмайстори, но трудно ще гледаме футболист, който ще обичаме толкова, заяви по повод смъртта на Диего Армандо Марадона филмовият режисьор Емир Кустурица, дългогодишен приятел на аржентинеца, който засне и документален филм за един от най-добрите футболисти на всички времена.
"Не се справяше добре извън футболния терен и често преминаваше през тежки периоди. Страдаше заради дрогата, но умееше и това да реши временно, както решаваше най-трудните ситуации във футбола. За съжаление, за един такъв живот бяха необходими две сърца, а не само едно", каза Кустурица пред сръбското издание Блиц.
Марадона преди две седмици беше подложен на операция заради хематом в мозъка, след като беше приет в болница заради анемия и обезводняване.
След операцията лекарите обявиха, че следва период на възстановяване.
Вестта за смъртта на футболната легенда обявиха аржентинските медии, впоследствие цитирани от световните агенции.
От години футболните поклонници в Сърбия се надяват на това, начело на ФСС да видят някое добре познато лице. И може би още няма да се случи, но Неманя Видич нанесе голям удар на актуалното ръководство начело на Футболния съюз на Сърбия. Славният сръбски защитник в отворено писмо жестоко нападна президента на ФСС Славиша Кокеза и неговите колеги за чието напускане от дни се спекулира.
Видич, както казва в писмото към което има и видео като потвърждение на автентичността на мейла, усетил нужда да каже всичко, което му е на сърце след последните мачове на националния отбор на Сърбия. Започва с "Достатъчно вече". И след това тръгва да изброява всички "успехи" на ФСС. С ясно посочване с пръст: отговорността за всичко лошо в сръбския футбол е точно в канцелариите на Теразия.
Съобщението на Видич представяме в цялост, след като получихме потвърждение от много места, че наистина той го е изпратил.
"Достатъчно вече!
Имам нужда да кажа онова което ми е на сърце и да споделя своето мнение с обществеността.
Тази система е деструктивна и краткосрочна. Харчи футболните работници, истинските футболисти и треньори са за кратка употреба, поставя хора на функции със съмнителни намерения.
Цялата система работи в интерес на мениджъри и функционери, а не в интерес на футбола. Разрешава на хора, меко казано със съмнителни биографии, да печелят огромни пари. Система, която сменя треньор, който се класира на Световно първенство?!
Футболистите и треньорите са осъдени да сътрудничат с такива хора, защото, за съжаление, те са тези, които решават за тяхната съдба. Учат децата, че за пътя до успеха е важно кой е твой мениджър, а кой треньор, защото качеството не е мерило, нито футболно, нито човешко.
Такъв начин на функциониране започва от младежките категории. Докато играч стигне до първия отбор той е научил всичко противно на онова което трябва да му създава емоция и уважение към екипа, който носи (спортен и отборен дух, честна игра, да играе най-добрият...). Едва когато това се промени, тогава всеки играч ще се бори да играе в такъв национален отбор! Както казва нашият народ: "Както сееш, така и жънеш".
Такава система трае вече дълъг низ години. Казват, винаги играчите и треньорите са виновни, което е и логично, но не защото не са добри футболисти, а лоши хора, не искат да играят за националния отбор. Нито един треньор/селекционер не е струвал в последните 20 години, дори и когато се класира на Световно първенство! Но тяхната система продължава да е добра!
А от чия система е излязъл този кадър?
Да ви е срам!
Обаждат се винаги послушковци, които критикуват последиците, а не причината за проблема, и така бранят президента и гнилата система от която самите имат корист от години, а не споменават "успехите", които е постигнал президента на Съюза (нередовността на първенството, неспортните отношения между Звезда и Партизан, с това и разделения в обществото, задълбоченото недоверие в сръбския футбол и съдийската организация, да не говоря за "успехите на националния").
Способните хора при нас във футбола са онези, които манипулират системата и закона! Само ги питайте откъде са им парите и как са ги спечелили!
Докато това не се промени - няма напредък!
Баш ме интересува кой ще е следващият специалист, който ще се обади да защитава такава система."
Функцията на Славиша Кокеза във ФСС никога не се е люляла така. Защото който каквото и да мисли, малко хора в сръбския футбол имат дума с по-голяма тежест от тази на Видич. И не се съмняваме ни най-малко, че има малко хора с по-голяма подкрепа сред народа.
Остава само да се види, означава ли това, че Видич би могъл да се върне в сръбския футбол? Или само реши да оголи истината?
Футболът е голям бизнес, а основата на този бизнес са телевизионните права, които генерират най-голямото количество пари в спорта. Телевизиите и преди крояха състезателния календар, но през този сезон колко е гибелно това.
Домагой Вида изигра 45 минути против Турция в Истанбул преди да разбере, че е положителен за корона вирус. Няколко часа преди това Клоп остана без втори от тримата централни защитници в състава, когато Джо Гомес се контузи на тренировка на английския национален отбор.
Този сезон би могъл да влезе в историята, защото шампионите ще се решават от контузии, зарази и фактът, че най-добрите играчи са ограбени и преуморени. Причината са налудничавите решения на УЕФА заради които отборите са накарани да играят незначителни турнири и незначителни мачове.
ТВ договорите и футболната организация работят директно в щета на клубовете и самата игра. Пандемията корона вирус ни доказа това.
Кой ще преживее до Европейското?
През този сезон ще бъде изигран най-лудия футболен маратон в историята, а играчите се сблъскват с усилия с каквито досега никога не са се срещали.
Най-добър пример за това е Висшата лига. От рестарта след корона паузата до началото на Европейското първенство през лятото на 2021 година има 390 дни. В тези 390 дни играчите на английските клубове ще имат само две седмици почивка и то на парчета. В този период ще изиграят 47 шампионатни мача, потенциално 13 срещи в Шампионската лига или 15 в Лига Европа, потенциално шест в Купата на ФА (без преигравания), също толкова в Купата на Лигата (също без преигравания) и възможни мачове в европейската и английската Супер купа.
Най-добрият английски клуб в теоретично най-успешния сезон може да изиграе 78 двубоя за 390 дни. Англичаните могат да бъдат щастливи, че никой от тях не е спечелил Шампионската лига и няма като Байерн да играят допълнителни два мача през декември на Световното клубно първенство. В тази програма не са сметнати задълженията с националните отбори.
Някои играчи от последните мачове за сезона ще седнат в самолетите за Евро. На този турнир ще играят чак 24 национални отбора, почти половин Европа.
Не трябва да се забравя, че през лятото на 2019 година се игра Купата на африканските нации, което означава, че африканските играчи нямат лятна почивка две години. През лятото на 2019 година се игра и Копа Америка, а тя ще се проведе и следващото лято, което означава, че и южноамериканците три лета подред няма да имат истинска почивка. В края на лятото веднага започва нов сезон, насред който през ноември и декември ще се играе Световното първенство в Катар.
Един от най-гласните критици на новия календар беше Юрген Клоп: "Преди знаехме, че декември е най-трудния месец, онзи който трябва да преживеем. Сега октомври е декември, ноември е декември, а декември остана декември. Темпото е убийствено. Изгубихме Александър-Арнолд и съм сигурен, че английският селекционер не е щастлив заради това. Ако се проведе Европейско първенство, под въпрос е кой ще е готов да играе на него."
УЕФА кара националните отбори да играят заради ТВ права
Вместо да разтовари календара колкото е възможно повече, УЕФА реши да проведе Лигата на нациите, приятелски турнир чиито предложения не разбира вероятно и онзи, който ги е направил. Въпреки че в извънредни околности може да се намери ново решение, един от главните аргументи за провеждането на новата Лига на нациите беше фактът, че нейните резултати ще са условие за европейския дял квалификации за Световното първенство през 2022 година и е важна за създаването на коефициент и сила на групите.
И докато футболният свят мълчаливо прие изиграването на турнира за който на никого не му пука, невероятно е и лудо УЕФА в такива околности да налага още и приятелски мачове.
Срещу такава програма се разбунтува и немският селекционер Льов: "Танцуваме по ръба. Тежки условия, хладно време, тренировки и мачове на всеки три дни, всичко това ще го платят играчите. Ако ние като треньори не бъдем максимално внимателни, скоро ще имаме големи проблеми. Календарът е твърде наблъскан. Онези, които решават за това трябва да помислят за промени, никой не иска сериозни контузии."
Какъв е смисълът от мач между С отборите на Турция и Хърватия, който няма значение откъм резултат, за който трибуните са затворени и няма да се гледа от никой извън тези държави.
Отговорът ни даде И Ес Пи Ен, който от източник в английския футболен съюз разбрал, че единствената причина за организиране на приятелски мач с Нова Зеландия са парите от телевизионните права. Много съюзи по света зависят от тези пари и жестоко се борят в УЕФА бройката мачове на националния отбор да не намалява. Заради това между останалото се повишава и броят отбори на големите турнири.
Когато Нова Зеландия отказа срещата заради страх от разпространение на корона, англичаните много бързо намериха нов противник, защото иначе трябваше да се откажат от част от печалбата "от седем цифри", съответно няколко милиона паунда.
Нямаме наглед цялата статистика на гледаемостта на приятелските мачове, но имаме показатели, които посочват ясно заключение. Немският футболен национален отбор от началото на Лигата на нациите бележи най-слаба гледаемост от 2004 година, откакто Билд разполага с такива данни, а приятелската среща против Турция събори негативния рекорд. Полуфиналът в Лигата на нациите между Англия и Швейцария не е бил сред 30-те най-гледани футболни мачове в Англия тази година, а по-слаби резултати от обичайното записват и датската и френската представителна гарнитура.
Клубовете забраняват на играчите пътувания с националните отбори. Звучи лудо, но този път са прави
Футболът заради алчността още днес търпи тежки последици и на дълъг път такъв модел е неизпълним. С това станаха наясно и клубовете. Вече писахме за възможността да не пускат своите играчи да участват в националните отбори, но сега за пръв път го виждаме на дело. Вердер обяви как няма да пусне играчите в националните отбори, защото тяхното пътуване включва задължително оставане в самоизолация за период, който не е по-кратък от пет дни. В проблеми се озоваха и Фиорентина, Рома, Лацио, Сасуоло, Дженоа и Интер. Местните власти не разрешиха на техните играчи поради епидемиологични причини да напуснат държавата. Някои от тях, като Коларов и Милинкович-Савич, все пак отпътуваха за Сърбия за мача с Шотландия, но не се знаеше дали ще могат да играят.
На клубовете им прекипя и макар че години само търсеха причина да опазят играчите от участия за националните отбори, сега абсолютно са в правото си. Защо Ювентус в такава ситуация би пуснал Роналдо да отиде на безсмислен мач против Андора и да рискува контузия или заразяване, което го вади за две седмици, колкото трае карантината, а трябва да му плати милион долара заплата за този период? Във време на пандемия ситуацията е още по-лоша, защото клубовете не държат играчите под собствен надзор и зависят от това съюзите строго да спазват протоколите, за да се минимизира опасността от зараза. В противен случай ги заплашва ситуация, която се случи на Аякс, където първоначално 11, а след повторените тестове седем играча отпаднаха за мач в Лига Европа.
Такова положение в дългосрочен план е неустойчиво. Последиците няма да мерим в дългосрочно бъдеще, те са видими още днес.
Най-големите клубове играят грозно, защото играчите им не могат да си стоят на краката
Почти всички големи клубове имат големи проблеми в играта, а това е тясно свързано с новата програма. Най-напред сезонът внезапно беше прекъснат през март и април, когато обикновено се цели най-добрата форма. След това изиграха завършека на сезона в сгъстена програма и в следващия преминаха без никаква почивка.
Достатъчно е да се погледнат класиранията в най-силните световни първенства и да се види, че положението в тях е изравнено повече от всякога. Реал, Барселона, Ювентус, Интер, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, ПСЖ. Така изглежда списъкът с клубове, които през този сезон имат тежко разбираеми издънки или слаба форма и големи проблеми в шампионатите. Сити е десети в лигата, Арсенал и Манчестър Юнайтед се намират в долната половина на таблицата. Барселона спечели по-малко от половината мачове в първенството, а Ювентус има повече ремита от победи.
Като сравним постижението на четирите най-предно класирани клуба във Висшата лига и Ла Лига през този и миналия сезон, ясно се вижда тенденцията на спад в играта на почти всички клубове.
Бунт на играчите против УЕФА и ФИФА
Качеството на футбола спадна. Отборите все по-трудно държат висок ритъм за дълъг период, а линиите и съставите много по-често и много по-лесно се разрушават, което води до игра без глава и крака. Футболът качествено е значително по-лош отколкото по същото време миналата година, а треньорите все по-трудно и по-трудно намират решения за проблемите, които се натрупват с всеки изминал ден.
Според изследване проведено от Атлетик, броят на контузиите във Висшата лига силно расте. Смятайки само травмите, които са последица от умора, прекомерно усилие и стрес на мускулите, а не удари и счупвания, които са последици от физически контакт, броят травми в първите пет седмици на Висшата лига е пораснал с 42% в сравнение със същото време миналата година.
Д-р Йоел Масон, спортен учен от университета в Йена в Германия, обяснява възможните последици: "Клубовете твърде бързо влязоха в период на прекалено големи натоварвания. Знаеха, че нямат време за подготовка и побързаха с трениране ориентирано само над футбола и съкратиха частта от тренировките предвидена за физическа подготовка."
Допълва и че такъв модел е неустойчив: "Отборите трябва много внимателно да балансират между почивката от предходния и подготовката за следващия мач. На организма трябват и до 72 часа да се възстанови напълно, а това време се удължава когато непрекъснато напрягате мускулите. Заради това е изключително трудно да се поддържа тялото здраво в програма в която играете на всеки три дни", заключи.
Сезонът не е редовен
Този сезон едва в малка част ще се решава от играчите. Значение ще получат лекарските служби задължени за оправяне на контузии и рехабилитация, кондиционните треньори, които повече от всякога ще трябва да водят сметка за натоварването на играчите. Треньорите ще бъдат принудени да дават почивка на най-добрите играчи или да ги загубят за по-дълго време, а тогава ще страда и играта.
Класирането и резултатът накрая на сезона в голяма степен ще се определят от фактора късмет. Правните протоколи свързани с корона вируса се различават от държава до държава и е изключително трудно да се организират международни турнири и пътувания. Така наскоро Динамо и Волфсбергер в ключов мач от групата в Лига Европа играха без повечето титуляри, а двата клуба изразително зависят от наградите на УЕФА. Парите от УЕФА са главна ставка в бюджета на клубовете. Ако Динамо беше налетял на отбор, който имаше повече късмет, съответно по-малко заразени, щеше да има голям недостатък заради фактор, който не може да контролира.
Съмнително е, че такъв сезон е редовен. Короната и контузиите оформят кадровия капацитет за мач и вече не гледаме среща между най-добрите играчи на два клуба, а двубой между докторските служби, кондиционните треньори, корона протокола и чистия късмет. С наближаването на края на надпреварите, проблемът ще става все по-очевиден, а лесно може да се случи ситуация най-големите клубове в случай на разпространение на вируса да трябва да изиграят четвъртфиналите в Шампионската лига с играчи от Б списъка.
След седем месеца, в които за най-добрите европейски играчи няма да има спирка, започва Европейското първенство. Има ли Евро смисъл, ако на него няма да гледаме най-добрите играчи или те заради умора ще играят на половината от своя капацитет? Кого го интересува такава надпревара? Преобладаващо само УЕФА и търговците на ТВ права.
Тони Кроос преди няколко дни чудесно откри проблема: "Ние играчите сме кукли в ръцете на УЕФА и ФИФА. Те изобщо не мислят за играчите, Лигата на нациите и Световното клубно първенство са турнири, които съществуват само, за да се спечелят колкото се може повече пари."
Футболът живее от ТВ права и продажба на мачове. Английският съюз е спечелил 326 милиона долара, или 57% от общия бюджет за 2019 година, само от продажбата на ТВ права.
Не трябва да се правим, че живеем в романтична реалност. Светът и футбола още не са били в такава ситуация, но УЕФА заради краткотрайна корист и спасяване на "продукта" заплашва дългосрочното бъдеще на футбола.
Става въпрос не само за здравето на играчите, а и за интереса на публиката, която все по-често изказва недоволство от новите турнири и надпревари, които водят до спад на футболната стойност. Положението е неустойчиво и УЕФА трябва да намери друг начин за спасение.
.jpg)
.jpg)
.JPG)
