Арсенал изгуби четвърти пореден финал в европейските турнири
Нищо от класирането в Шампионската лига и през тази година. Остана Арсенал да плаче над тъжната съдба, а неговите привърженици вероятно питат какво са сбъркали пред бог и години не могат да направят нищо което си заслужава да се спомене в Европа.
Топчиите през 1994 година спечелиха последния си европейски трофей. Тогава в Копенхаген с гол на Алън Смит победиха италианския Парма (1:0), а после всеки следващ път, когато стигаха до финала останаха с празни ръце. Така беше през 1995 във финала на КНК и загубата от Сарагоса (1:2), после през 2000, във финала за Купата на УЕФА, отново в Копенхаген, след дузпи по-добре се справи Галатасарай (1:4), а през 2006 в края на Шампионската лига в Париж по-добра беше Барселона след обрат (1:2), за да в сряда вечерта тази черна серия да продължи в Баку, където Челси им проведе лекция (1:4).
Това което е тревожещо за привържениците на Арсенал е, че и треньорът Унай Емери не успя да пренесе магията на спечелване на трофей на Емирейтс. Испанецът дойде в Лондон с три купи от утешителния европейски турнир, в два от трите случая успяваше да обърне изоставане от 0:1 до последвал триумф, а против Еден Азар този път просто не можа.
Борусия (Дортмунд) привлече немския национал Юлиан Брандт от клуба от Бундеслигата Байер (Леверкузен) преди новия сезон. 23-годишният футболист подписа контракт до 30 юни 2024 с "жълто-черните".
"Въпреки че Юлиан Брандт вече играе в Бундеслигата от известно време и има много опит на национално и международно ниво, на 23 години той все още е млад играч с много потенциал за развитие. Той може да изпълнява множество атакуващи роли и ще подобри играта ни с неговата съзидателност", заяви спортният директор на Борусия (Дортмунд) Михаел Цорк за новото попълнение от Леверкузен.
Брандт, който е родом от Бремен, дебютира в Бундеслигата на 17 години и вече има 165 двубоя в немския елит, записвайки 34 гола и 41 асистенции. Той също така има 15 участия в Шампионската лига. През миналия сезон беше един от най-добрите играчи в немския професионален футбол по отношение на голове и асистенции комбинирано (девето място в Бундеслигата), както и по броя и скоростта на направените спринтове.
"Много съм мотивиран и оптимистичен!"
"Аз съм човек за когото инстинктът и доброто усещане е важно когато се стигне до решения", заяви Юлиан Брандт, добавяйки: "Когато става дума за Борусия (Дортмунд), имам много добро чувство. Искам да продължа личното си развитие, това е една от основните причини за моя трансфер. Борусия беше екстремно близо до спечелването на титлата през изминалия сезон. Така че има място за подобрение. Имам големи надежди с момчетата, много съм мотивиран и оптимистичен - не само що се отнася до моето развитие като индивидуалност, но и за развитието на целия отбор също."
Трансферът все още е във финални детайли, които трябва да бъдат изчистени между двата клуба.
След края на сезон 2018/19, около 8000 привърженици на Борусия (Дортмунд), които пътуваха до Гладбах се изправиха на крака и аплодираха отбора няколко минути. Това беше заслужена награда за играчите, които помогнаха Борусия (Дортмунд) да постигне третия си най-добър точков актив в елита на Германия. За съжаление, те не успяха да станат шампион в последния кръг от сезона, но момчетата в "жълто-черно" направиха всичко което можеха; за нещастие, съдбата на титлата не беше в техни ръце.
"ФК Байерн е шампион. Но Борусия отново спечели сърцата на своите привърженици. В края на този вълнуващ сезон, запалянковците демонстрираха страстно чувство за представянето на играчите", написа Рур Нахрихтен за сцените след финалния сигнал. Около двеста аплодиращи привърженици чакаха на тренировъчното игрище в събота през нощта, за да посрещнат отбора обратно. Ханс-Йоаким Ватцке благодари на почти всеки един от тях лично.
"Искахме да покажем различно представяне, различна страна на отбора в сравнение с миналия сезон. Не типът гризене на нокти, което имахме в Хофенхайм в края на онзи сезон. Тръгнахме по пътя по който се надявахме при Люсиен Фавре. Комфортно се класирахме в Шампионската лига. Задържахме надпреварата за титлата до самия край. Кога това се случи за последно? Преди 10 години! В този смисъл, постигнахме спортните цели, които си поставихме за Бундеслигата и Шампионската лига", обясни изпълнителният директор.
Забележителен сезон в забележителни цифри
Да сме прецизни, Борусия (Дортмунд) спечели 21 точки повече от предходния сезон. Общо, 76 точки са третото най-добро постижение в историята на клуба в Бундеслигата. "Жълто-черните" завършиха като вицешампион за шести път - с десет точки преднина пред третия Лайпциг. За 24 години откакто победата се оценява с три точки, 76 точки щяха да са достатъчни да се спечели титлата в 13 случая. Точковият актив от втората половина на този сезон, 34, дава средно по 2 на мач - по-добре от шампионския сезон 2010/11, когато бяха спечелени 32 точки след Коледа.
"Бяхме близо", декларира Роман Бюрки, преди да добави: "Все още нямаме опита когато трябва да се справяме с напрежението в състезанието за титлата. Това можеше да е решаващ фактор. Въпреки това, можем да сме невероятно горди от това което постигнахме като отбор." Неговият съотборник Аксел Витсел съжали за точките пропуснати срещу по-малките отбори, но бързо добави: "Беше невероятен сезон с много емоции, положителни и негативни."
Ройс: "Трябва да сме по-постоянни"
"Развитието е добро. Но ние знаем, че все още трябва да правим настройки в определени аспекти, за да сме по-постоянни", заключи капитанът Марко Ройс, който имаше участие в двата гола в последния кръг и победата в гостуването на Гладбах. Той подаде за първия гол, после отбеляза втория след бързо движение, което включваше Санчо, Гьотце и Пулишич.
Имаше дълги дискусии дали топката излезе от игра преди повеждащия гол. DAZN използва "Piero Analysis Tool", който дава 3D изображение, за да се разгледа този епизод. И беше ясно, когато топката вече не докосваше линията, но не беше изцяло извън нея. Въпросът беше дали топката е изцяло извън игра - но това не беше случаят. Така че голът заслужено беше признат.
Ватцке: "... сега искаме да направим тази стъпка"
"Може да се гордеем с представянето на този отбор и треньорския щаб", декларира Ватцке. "И не можем да забравяме, че Байерн Мюнхен направи супер серия от мача им в Дюселдорф в първата половина на сезона. Трудно изпускаха и точка." Шефът на Борусия продължи: "В началото си дадохме два летни трансферни прозореца, за да сменим облика на отбора и да сме конкурентни на национално и международно ниво. И се нуждаем от този втори летен трансферен прозорец да оптимизираме състава, да направим допълнителни подобрения. Трябва постоянно да играеш до своя лимит, за да бъдеш наистина успешен. За да го направим, ние се нуждаем от повече опит, стабилност и постоянство, по-малко индивидуални грешки и още повече качество в моментите, които имат значение. Искаме да направим тази стъпка сега."
Осемкратният немски шампион Борусия (Дортмунд) подписа с полузащитника Торган Азар от съименника си от Мьонхенгладбах преди началото на сезон 2019/20.
26-годишният белгиец подписа контракт с дортмундската Борусия до 30 юни 2024.
"Щастливи сме, че Торган реши с пълно убеждение да се присъедини към Борусия (Дортмунд). Той е опитен професионалист в Бундеслигата и белгийски национал, който ще ни помогне с неговото темпо и качеството му в завършването на атаките. Той с постоянство демонстрира своята класа в изминалите няколко години", заяви спортният директор на Борусия Михаел Цорк.
"Горд съм, че имам възможността да играя за Борусия (Дортмунд)!"
Азар записа 35 мача за Мьонхенгладбах през изминалия сезон, отбелязвайки 13 гола и правейки 12 асистенции. Той е един от най-тичащите футболисти в Бундеслигата, покривайки забележителните 20,29 километра в спринтове през 2018/19.
Торган Азар заяви: "Благодарен съм за петте страхотни години и чудесните спомени, които имах в Борусия (Мьонхенгладбах). Сега беше точното време да направя следващата стъпка в моята кариера. Горд съм, че имам възможността да играя за Борусия (Дортмунд). Те са топ клуб с невероятни привърженици."
Всички страни по договора се разбраха да не разкриват условията по трансфера.
Осемкратният шампион на Германия Борусия (Дортмунд) привлече защитника на Хофенхайм Нико Шулц преди началото на сезон 2019/20. 26-годишният футболист подписа договор с Борусия до 30 юни 2024 година.
"Нико Шулц е бранител, който направи забележителен напредък в представянето в последните години. Точно както и националният отбор на Германия, ние ще се възползваме значително от неговата физика, темпото и невероятната динамика. Играч като него с неговия борбен дух и желание да бъде успешен ще помогне на всеки отбор", заяви спортният директор на Борусия (Дортмунд) Михаел Цорк.
С максимална скорост от близо 35 км/ч роденият в Берлин играч отново беше сред най-бързите в Бундеслигата през изминалия сезон и участва в седем попадения (един гол, шест асистенции) през 2018/19. В един от предишните си клубове - Борусия (Мьонхенгладбах) е тренирал при настоящия старши треньор на дортмундци Люсиен Фавре.
Нико Шулц декларира: "Борусия (Дортмунд) е топ клуб чийто отбор играе футбол с марка, която пасва на моя стил. Вярвам, че ще мога да помогна на клуба по начина по който играя. Заедно можем да постигнем велики неща."
Всички страни в сделката се разбраха да не огласяват условията на договора.
Един от най-големите идоли за верните привърженици на Борусия (Дортмунд) почина. Бившият капитан на отбора Манфред Бургсмюлер изненадващо умря на 69 години. Новината за смъртта му беше оповестена вчера вечерта.
"Мани Бургсмюлер беше лицето на Борусия (Дортмунд) от средата на 70-те и началото на 80-те години на 20 век. Той притежаваше всички качества, които може да има един нападател", заяви президентът на клуба д-р Райнхард Раубал в понеделник вечерта, добавяйки: "Срамота е, че никога не получи нивото на признателност, което заслужаваше за неговото качество и находчивостта в националния отбор. В личния живот той беше много приятен, забавен и открит човек около когото просто беше удоволствие да бъдеш. Мани Бургсмюлер ще липсва много на семейството на Борусия."
Бургсмюлер се присъедини към Борусия (Дортмунд) през октомври 1976 година, след като клубът се завърна в Бундеслигата и остана почти седем сезона. Той е рекордьорът по отбелязани голове в Бундеслигата за осемкратния шампион на Германия със 135 гола, като е капитан на състава от 1979 до 1983. Неговите три участия за мъжкия национален отбор на ФРГ са по времето му в Дортмунд. Бургсмюлер има общо 571 официални мача за Рот-Вайс Есен, Байер Юрдинген, Борусия (Дортмунд), Нюрнберг, Рот-Вайс Оберхаузен и Вердер (Бремен). Той спечели Бундеслигата, единствената му национална титла, със зелено-белите през 1988. Година по-късно се появи като резерва във финала за Купата на Германия загубен от Борусия (Дортмунд) с 1:4.
През май 1990, на 40, изигра последния си професионален мач. Разписа се 213 пъти, като държи четвърто място във вечната класация на голмайсторите в Бундеслигата. През 1996 година се върна от пенсия, за да продължи невероятната си кариера в американския футболен отбор "Райн файър", където прекара шест години. На 52 години беше най-възрастният активен американски футболист в света.
Според различни медии Манфред Бургсмюлер е починал в събота. Беше на седем месеца от 70-ия си рожден ден, който щеше да бъде отпразнуван на 22 декември.
"Мани Бургсмюлер беше идол за цяло поколение. Наслаждавах се да го гледам как играе футбол", заяви изпълнителният директор на "жълто-черните" Ханс-Йоаким Ватцке. "Той е голмайсторът рекордьор за клуба в Бундеслигата. Велик жълто-черен. Новината за неговата смърт ме шокира дълбоко."
След като един дванадесетгодишен хлапак от Инджия избяга от вкъщи, за да види стадион "Райко Митич", управата на ФК Цървена звезда реши да не седи със скръстени ръце.
Разбира се, решението по спортна причина да се бяга от дома, в който родителите треперели докато драмата не се разрешила когато полицията в Белград намерила малчугана, не е и не трябва да е решение. Особено като се вземе предвид, че майката на момчето е болна, а бащата трябвало да се обади в полицията, за да бъдат прегледани записи от охранителните камери в училището, а мнозина хора се включили в търсенето.
Но все пак, имайки предвид че по чиста случайност всичко завършило добре и малчуганът не е претърпял никакви последици след бягството от Инджия, Цървена звезда решила да влезе в контакт с неговото семейство.
И, червено-белите съобщили на родителите на малчугана, че ги канят в неделя, от 18 часа, на празнуването на юбилейната 30-а титла, което започва и преди топката да се затъркаля в мача между Цървена звезда и Напредак. Цялото семейство е поканено - като гост на клуба.
Но, не само това.
Момчето което е побягнало само, за да види "Маракана", на нея ще бъде сред онези, които ще носят един от трофеите предназначени за "червено-белите".
Хубав жест на клуба, но и също така напомняне за малолетните, а и за по-големите, повече с нищо да не предизвикват тъга и/или страх в онези, които ги обичат най-много. Любовта към клуба е едно, но родителската трябва да се цени над всичко. В края на краищата, мъдрост на две хиляди години гласи "Уважавай баща си и майка си, да ти бъде добре и дълго да поживееш на земята."
С решението на събранието на Футболния съюз на Сърбия да потвърди решението на Правната комисия на тази организация, Цървена звезда получи правото на шампионската титла от 1946 година. С това и възможността да пришие трета звезда над емблемата (всяка е за 10 титли). Но онова което е най-важно е фактът, че червено-белите влязоха в подбраната компания на европейски клубове, които могат да се похвалят с 30+ спечелени национални шампионата. Такива клубове бяха 13, а отсега - 14.
Най-трофейният сръбски клуб с решението потвърди 30-ата титла, придружи се към най-големия унгарски клуб - Ференцварош, който преди няколко дни стигна до 30-а корона. Тези два клуба са единствени с по 30 шампионски купи.
ЦСКА от София има само една повече, но и възможност до края на сезона да вземе 32-а, като изостава от Лудогорец със само три точки. По нататък към върха се редят австрийски отбор - виенският Рапид, Реал (Мадрид), пражката Спарта, Аякс и Андерлехт, Ювентус... Бенфика е пета в това класиране с 36 шампионски титли на Португалия, но много вероятно ще задържи първото място и ще свали Порто, затова има звездички след името като при ЦСКА. Възможно е след някой ден да се добави по още една.
Единственият клуб в тази листа с четири звезди е гръцкият великан Олимпиакос.
Накрая стигаме до първите три места. Благодарение на тазгодишната титла на Селтик, тези три клуба имат право на пет звезди. Без оглед на годините страдание и низът от осем сезона без най-важния национален трофей, шотландският Рейнджърс е неприкосновен номер едно, с 54 трофея. С тазгодишната титла Линфийлд, вечният шампион на Северна Ирландия, го доближи на една крачка, но това което много повече притиска "рейнджърите" е Селтик, който със своята №50 опасно се приближи до престола.
Припомняме, №30 за Звезда, или по-добре да се каже първата, през последната седмица е предмет на спор. Представители на Партизан не се съгласиха с предложението на правната комисия, нито ще останат имунизирани към това решение на събранието. Още преди няколко дни от Хумско обявиха, че ще обжалват в съда.
През 1946 година Цървена звезда е станала шампион на Сърбия (без Войводина), участвайки в квалификации за първото първенство на ФНРЮ. След разпадането на Югославия, смятат в Лютице Богдана, като се позовават на решение на ХНС, който за същата година за шампион на Хърватия е вписал сплитския Хайдук (Истра също е имала свой шампион, точно както и Войводина), се създадоха условия този регионален трофей да получи национално значение. Тъй като събранието на ФСС прие аргументацията на правния екип на червено-белите, това се и случи. КЛУБОВЕ С ПО 30+ ТРОФЕЯ В ЕВРОПА
Мислите, че сте виждали всичко във футбола, че нищо не може да ви изненада, помислете пак!
Дали някога ви е хрумвало на мач да разпалите скарата и да направите барбекю, ако кажете не, не се притеснявайте, има такива на които им е. Такава вест стига до нас от Хърватия.
В мач от Лигата на остров Хвар, която се провежда под управлението на Хърватския футболен съюз в последния кръг между Леванда и Ватра (на хърватски означава огън - б.р.) всичко е преминало под знака на "огъня". Вратарят на гостите по време на мача решил да се почерпи от скарата, на нея се наслаждавали привържениците, но и едно куче.
Прецедентът направи Стефан Дулчич, вратар на Ватра, който използвал преднината на своя отбор, за да похапне нещо от скарата. Добрата храна не убегнала и на едно куче, което дошло до гредата, за да получи нещо, а вратарят на гостите не останал имунизиран към четирикракия запалянко, па го почерпил преди да се завърне към пазенето на вратата.
"Когато ми кажат "китарист" помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред моите очи първо ще е образа на Денис Бергкамп. Той за мене е футболист"
Има големи актьори като Джони Деп, Самюел Л. Джексън, Брад Пит, Робърт Редфорд или Робърт Дауни Джуниър, които никога не са вземали Оскар. А е трябвало. Това за онези, които са се наслаждавали на техните роли не означава нищо по-малко отколкото и да имат тази златна статуетка.
Има и футболисти като Ференц Пушкаш, Деян Савичевич, Паоло Малдини, Франческо Тоти, Андрес Иниеста, Шави, Андреа Пирло, Златан Ибрахимович или Райън Гигс, които никога не са печелили Златната топка. А е трябвало. Което никога няма да ги прави по-незначителни, защото на техния футбол сме се наслаждавали повече отколкото от онзи, който играеха Папен, Замер, Оуен, Недвед, Канаваро, Модрич...
За съжаление, не съществува този измервател на качеството, който ще измери дозата майсторство, спектакъл, красота и наслада, които са дали на любителите на футбола. В тази група некороновани крале, ако седнат зад бара, един от онези в средата когото всички слушат докато през стиснатите устни на винаги леденото лице рядко и мъдро проговаря, би трябвало да бъде Денис Николас Мария Бергкамп. Русокосият маестро когото англичаните често китиха с прякорите - (Не)летящия холандец или Ледения.
Най-лесно е някой холандец, който направи нещо голямо да го наречем Летящия. Но на Денис Бергкамп това никак не можехте да му го залепите. Той не летеше, той плуваше по зеления правоъгълник. Не заради фобията от самолети, а заради това, че не летеше по терена. Плаваше.
На неговото лице никога не е имало спазъм от тичане. Той ходеше като по вода. В лек тръс, момъкът с арийски изглед беше олицетворение на елегантността. Всичко при него беше леко, нежно, естествено и аристократично. Мамите се ако мислите, че той трябваше да търчи към нея. Не! Топката търчеше към него, чакайки да я помилва. Той не поемаше топката, той я обичаше и милваше.
"Зад всеки удар на топката трябва да има смисъл. Всеки път преди да докоснете топката, размислете", каза веднъж Денис Бергкамп.
Ако изключим хората родени със залепена топка на краката - Марадона или Роналдиньо, никога никой не е поемал така красиво кълбото като Денис Бергкамп и Зинедин Зидан. Приемът, този основен и прост елемент на футболната игра, се смята за нещо напълно естествено и нормално. Когато е добър, не се набива на очи "на първа". Но когато е лош, този играч ви се набива на очи. Футболист, който се бори с топката при прием е като пъпчив ученик от основното на игрището на тези от среден курс. Недорасъл.
Бергкамп доведе приемането на топката до съвършенство, за да там някъде преди 17 години в мрачния и гласовит Нюкасъл да го издигне над всякакъв вид съвършенство и да направи нещо което никой никога преди, а и след него, няма да направи с приема на топката. За това по-късно...
Ако ще помним по едно нещо Денис Бергкамп, това ще бъде това магическо приемане с което лепеше и най-лошите топки. От безнадеждни акции с едно докосване обръщаше картината на терена и правеше обещаващи шансове. От хвърлени балони, които понякога изритваха неговите съотборници, с един ход би обърнал всичко и противникът би се намерил в изненадваща опасност от гол, или асистенция. Но Денис Бергкамп не беше само господар на приема на топката.
Беше много повече от това...
Във втората половина на 80-те, докато по нашите пространства се раждаше най-голямата Цървена звезда, мощната Стяуа хвърляше в отчаяние запада на Европа, а Берлускони правеше империя в Милан, Европа имаше още един голям отбор. ПСВ на Хидинк тероризираше Холандия с четири поредни титли и купата шампион на Европа и беше страх и трепет.
Най-влиятелната личност в историята на тази игра, Йохан Кройф точно в този период получи шанс да поеме Аякс като начинаещ треньор. Всъщност, помолен е и накрая принуден да поеме първия отбор. Не е имал лиценз за което не му е и пукало. Въпреки молбите на клубните началници да отидe на поне няколко лекции и да вземе тази диплома, смятал, че на него тази хартия не му трябва. Напълно правилно. Правилата не трябва да важат за гениите.
Блестящ ум какъвто е, популярният Йопи с дима на цигарата пращаше по дяволите всяка молба да се смили и някакъв там холандски Бата Джора (добре, вероятно там са някакви по-умни хора от нашите вредители) нещо да му говори и да го препитва за футбола. Аякс накрая имал трима помощници с лиценз, които "уж" водили отбора, а Йохан бил "техническо лице". За да се реши лудата ситуация, ФС на Холандия признал, че е по-малък от големия Йохан и след година му дал почетен лиценз, за да се завърши най-накрая далаверата и да не се срамят пред света.
Футболният Питагор поел отбора и започнал да развива идеите от които успехът ще дойде по-късно и чиито плодове мнозина ще берат. Като брилянтното копие което създаде в Каталуния. Три години беше треньор на Аякс, но не успяваше да преточи идеите в титли поред немилосърдния ПСВ. Затова успяваше да създаде футбол в най-хубавия облик и да постави някои постулати, които важат и днес. Защитниците играеха в нападение и обърнато, спектакълът беше гарантиран, а стилът на Кройф е наречен "Харакири". Неговият Аякс е имал по-добри играчи, постигал повече голове, играел по-хубав футбол, но трябвало да се задоволи с купи и трофея от Купата на носители на национални купи. Все пак, Аякс тогава е правил нещо много по-значимо. Създавал е. Променял е футбола.
Кройф произведе Ван Бастен в Златна обувка на Европа (37 гола в 26 мача!!!), защитникът Рийкард в капитан и вътрешен полузащитник, лансира хлапетата Блинд, Вичге, Винтер и още едно интересно русокосо ляво крило - Денис Бергкамп. Е, сега визията на Йохан за крилата не е била онази, която днес главно си представяме. Бергкамп е бил всичко освен бързоног, праволинейно бърз, който с центрирания да цели головата машина Ван Бастен. Сменял е позицията, играл е и "десетка", "осмица", "седмица" или както днешните "футбол мениджъри" поколения биха казали AMF, SS, RW, LW...
Кройф го е лансирал в края на 86-та като 17-годишен в първенството на Холандия, в сезона в който ще спечели КНК. След есенните прегазвания на Бурса и Олимпиакос с общото 12:1, Аякс на Кройф през пролетта играе срещу Малмьо на Ходжсън в 1/4-финала. Кройф е решил 17-годишният Денис Бергкамп да запише европейски дебют точно в Швеция.
Но, в началото на март в Швеция е студено. Теренът е бил завеян, снегът немилостиво се сипел и мачът е отложен с 10 дни. Което означавало, че Бергкамп не може да дебютира?! Отборът трябвало да пътува в Швеция в четвъртък, а изпитът по биология на 17-годишния гимназист е бил в петък.
Денис е най-младият от четиримата синове в строго, католическо семейство в което образованието е било важно. Когато бил на 10 години, Аякс дошъл за него, родителите отказали идеята тяхното дете толкова рано да сложи футбола в списъка с приоритетите. Малкият Денис играел в местния Вилскрахт, а идол му бил звездата на Тотнъм Глен Ходъл. Най-много заради съвършения прием на топката, който Денис тренирал денонощно. Скаутите на Аякс не го изпускали от поглед и година по-късно убедили неговите родители. Във фабриката за футбол на Аякс талантът постепенно е надграждан и освобождаван. Всичко вървяло естествено и Бергкамп стигнал до резервния отбор където първи треньорски стъпки правел Кройф.
"Не използвахме резервният отбор за трениране на играчи, използвахме резервният отбор той да тренира Бергкамп", говори по-късно Кройф.
Нормално е по-късно в първия отбор да е имал големи надежди за това хлапе и се съгласил с родителите Денис в петък да положи изпита по биология, но след това да се присъедини към отбора в Швеция. Изпитът е взет, но в дебюта е победен с 0:1, изигравайки последните 15 минути от мача.
Мнозина са се питали какво прави Кройф с това момче и защо толкова го форсира, а Йохан на инат в реванша поставил Бергкамп в стартовия състав.
"Казах му преди мача, че е играчът, който ще го пази е обикновен пръдльо, бавен и безполезен и че трябва да го сгази."
Било е 3:1, головете са вкарали Ван Бастен и Винтер, но играч на мача е бил Бергкамп. Кройф нарочно го заменил в 87-ата минута, за да стане целият стадион и да се поклони. Над 25 000 човека на стария Де Мер обсебени от русокосото хлапе аплодирали и крещели.
"Денис си играеше с пазителя си като с играчка. Горкият човек изглеждаше като слепец поред Бергкамп", говори Франк Рийкард.
Кройф знаел как да дозира младите играчи и Денис до края на турнира и купата спечелена във финала против Локомотив от Лайпциг главно вкарвал като първа смяна, докато Ван Бастен пълнел противниците.
През следващия сезон Бергкамп е станал титуляр, ПСВ продължил да печели титлата, но нещо ново се раждало. Това е бил един от повратните моменти в славния клуб. Наложена е система. Кройф отишъл в Барселона и в нея да създаде система, а след себе си оставил знаците на шедьовър. Лео Бенхакер със своя дебеличък помощник Луис Ван Гаал наследил Кройф, Бергкамп и златна мина в младежката школа от която в първия отбор вече пристигнали братята Де Бур. Бенхакер преместил Бергкамп от крилото в атаката и титлата се върнала в Амстердам. Но само за година, след това ПСВ с Ромарио продължил да доминира.
Бенхакер след две години е наследен от Ван Гаал и започнал да събира пъзела на отбора, който ще хвърли Европа под краката си. Тогава вече холандски национал, Денис Бергкамп бил първа звезда в този отбор. За два сезона при Ван Гаал и двата пъти е и играч на годината в Холандия пред Ромарио, два пъти първи голмайстор на първенството, постигайки 66 гола в 88 мача. Ван Гаал в първия отбор полека налагал Ван дер Сар, Давидс, Райцигер, Зеедорф, Овермарс и своето финландско откритие Яри Литманен, който ще наследи Бергкамп.
След спечелването на Купата на УЕФА против Торино през 1992 година, в Италия видели, че Холандия още има страховити играчи за предлагане поред триото в Милан което владеело Европа. Интер решил да отговори на градския противник с довеждането на Бергкамп и Йонк в пакет от Аякс и се надявал холандското семе да проработи и при тях.
Бергкамп искал в Италия, защото тогава това беше най-силното първенство, а Интер въпреки всички очаквания със скромен отбор в предходния сезон завършил на второ място със само четири точки по-малко от мощния Милан на Капело. Бергкамп отказал поканата на Кройф за Барселона, но и тази на Реал, защото не искал да бъдат съперници. Искал е в Италия и Интер изглеждал като добър шанс, особено след като президентът Пелегрини го убедил, че ще играе офанзивен футбол.
Вместо това - катастрофа! Бергкамп изглеждал изгубен. Интер е играел защитно, а той бил откъснат.
"Поглеждам назад и виждам нашите защитници и халфове как стоят дълбоко в нашата половина. Аз и Рубен Соса играехме против петима, шестима противникови играчи. Това празно пространство ме... този футбол ме убиваше", говорил е Бергкамп.
Това беше най-шизофреничния сезон в историята на Интер. Вместо борба за титлата, бореха се да не изпаднат. С напредването на сезона падаха все по-ниско и някак успяха да се спасят. За точка! Бергкамп вкара само осем гола.
Парадоксално, блестяха в Купата на УЕФА, която беше много по-силен турнир от днешната Лига Европа. Особено Бергкамп. Там където се играеше по-нападателно и открито. Без италиански защитници на врата, Бергкамп се наслаждаваше. Интер спечели Купата на УЕФА, холандецът беше голмайстор на турнира, постигна голове със задни ножици, записа чак и хеттрик на пътя до титлата. Луд сезон след който никой в Италия не знаеше какво да мисли за Бергкамп.
Следващият трябваше да е по-добър, а беше още по-лош! Нямаше никакъв трофей. Интер завърши шести, Бергкамп отбеляза само три гола, а италианската преса го разкъсваше. Толкова че някаква неизвестна награда "Магаре на седмицата" преименуваха в "Бергкамп на седмицата". Плюс си навлече страх от летене със самолет, защото Интер в гостуванията летеше с някакви развалини от малки самолети, които изглеждали сякаш всеки момент ще се разпаднат. За последен път е седнал в "желязна птица" през лятото на 1994 когато с Холандия отиде на Мондиала в Америка.
"Често не можех да се концентрирам напълно в гостуванията, защото гледах в небето. Ако беше облачно, вече започваше да ме обхваща паника за връщането и не можех да мисля само за футбола."
Срамежливият холандец едва чакал да побегне от Интер, който вече успял да опропасти един чудесен нападател като Дарко Панчев. Холандецът не искал да го сполети същата съдба, а когато клубът е купен от Масимо Морати, вратите се отворили. Морати довел Маурицио Ганц вместо Бергкамп. Първата от низ негови катастрофални преценки. По-късно са се низали Роберто Карлош, Пирло, Зеедорф...
Бергкамп приел поканата на Арсенал. Островът му е бил съден. Името Денис е получил по легендата на Манчестър Юнайтед, шотландецът Денис Лоу, а идол му е бил Глен Ходъл от Тотнъм. Все пак, завършил в редиците на най-големия съперник на Тотнъм и клуб, който с неговото идване ще стане най-голям съперник на Манчестър Юнайтед.
Арсенал от години преди Бергкамп е бил познат като отбор, който играе антифутбол. Множество островни отбори тогава са играли грозен футбол, но Арсенал изпъквал. Идването на Денис Бергкамп ще промени това.
В съблекалнята са го дочакали пияните Адамс и Мърсън, лудият Киоун, скандалджиите Райт и Уинтърбърн... Арсенал с малко по-добър от Дяволския остров и бърлога на злодеите и измамниците както Ник Хорнби е описал този клуб в началото на 90-те.
Бергкамп през лятото на 95-а дошъл като най-скъпия играч в историята на клуба. И започнал още по-зле отколкото в Интер!
В първите шест мача не е вкарал гол, островната преса му насолила главата, но хладнокръвният холандец мълчал и вярвал. Най-накрая, вкарал първия гол в седмия мач. Соло пробив и бомба от 20 метра против Саутхемптън пуснали духа от бутилката. След това всичко тръгнало като по мазнина. До края на сезона още 10 включително и бляскавия победоносен в последния кръг против Болтън с който Арсенал отишъл в Купата на УЕФА. През следващото лято на пейката на Арсенал дошъл първият небритански треньор в историята на Висшата лига, Арсен Венгер и историята е започнала да се пише...
Бергкамп през 1996 е получил треньора, който е чакал от напускането на Аякс. Някой, който желае да играе футбол, да създава и неговите играчи да се наслаждават на терена. Започна създаването на "онзи" Арсенал, който завинаги ще промени английския футбол и ще отвори вратите на Висшата лига към остатъка от света. Дошли избраниците на Венгер Виейра и Анелка. Бергкамп във втория сезон имал 12 гола и 11 асистенции, Венгер го използвал като лутащ нападател, а привържениците започнали да усещат привилегията, която са получили с идването на холандския гений. Фантастичният гол против Лестър дал знак за много бляскави моменти, които публиката на Острова ще гледа в режисурата на "десетката" на Арсенал. Разбира се, приемът на топката е бил нещо невиждано дотогава на Острова. Особено онзи против Тотнъм когато нещастният Стивън Кар дърпа, тегли, опитва да го събори, а Денис леко поема, отива в обратната посока с топката и пласира, докато Кар гледа как топката влиза във вратата. Тук са някои от тези голове...
Арсенал с Бергкамп за два сезона сериозно пораснал. Бил е 12-ти преди да дойде Денис, па шести, па трети в първия сезон на Венгер и тогава идва чудесният сезон 1997/98.
Една от историите за Денис Бергкамп, която всякак трябва да се разкаже е от август 1997 година. Привържениците вече са свикнали с головете шедьоври, магичните прехвърляния, бомбите от разстояние, Бергкамп не вкарваше обикновени голове... Но през този август някаква извънземна сила се всели в него.
Днешната емисия на Висшата лига в която се избира гол на месеца, съществуваше и тогава. И единствен път за тези 237 месеца от тогава до днес се случи един играч да бъде автор на ПЪРВИЯ, ВТОРИЯ и ТРЕТИЯ най-добър гол на месеца! Никой никога като Денис Бергкамп. А сетете се какви майстори са играли или играят на Острова.
В срок от четири дни на този август 1997 Бергкамп направи майсторство против Саутхемптън и два шедьовъра против Лестър, от които единият се смята за най-хубавия ход в кариерата. Кой е казал Нюкасъл? Насладете се...
Това беше началото на сезона в който Висшата лига ще завърши под бутонките на Денис Бергкамп. И няма да се чувства сгазена, а ще се наслаждава. Арсенал спечели титлата, Венгер откри за англичаните хубавия футбол, а Бергкамп е избран за Играч на сезона (18 гола).
"Денис се различава по това, че понякога на него са му необходими само две докосвания за гол, а на останалите играчи три, четири, пет. В това е най-добрият в света", заяви Арсен Венгер.
Последва Мондиала във Франция в който Бергкамп ще постигне още един антологичен гол в 1/4-финала против Аржентина. Дълга топка от Франк Де Бур, божествен прием с който прехвърля шокирания Аяла и воле в сърцето на аржентинците за полуфинал. Тук и ще завърши Холандия след дузпи. А можеше и до титлата. Този отбор с нищо не беше по-лош от френския или бразилския.
През следващите три сезона Юнайтед на Фърги ще е първи, Арсенал втори, докато Бергкамп не дочака идеалния партньор в нападение. Тиери Анри. В клуба по-рано са дошли Овермарс, Петит, Люнгберг, след Анри идват и Пирес, Вилторд...
Арсенал през 2002 спечели дубъл, след това беше ред на Манчестър Юнайтед и тогава идва сезонът за всички времена на когото специален чар донесе Денис Бергкамп.
През този сезон 2003/04 са родени Непобедимите, тогава е постигнат гол какъвто никога преди или после не е видян. Разбира се, постигна го Бергкамп. Въпреки че тогава вече бе в есента на кариерата, а Тиери Анри най-добър играч, имаше Бергкамп своите значими епизоди. Арсенал през целия сезон немилосърдно газеше всичко пред себе си в Англия. Без загуба до титлата, което и днес не се удава на никого. Моментът на сеозна се случва в мрачния Нюкасъл.
Денис Бергкамп е на ивицата на наказателното поле, обърнат с гръб към вратата. Поема топката. Е сега, това не може да се нарече прием. Това е много повече от приемане на топката. Това е превъплъщение на Пикасо на футболния терен. Нещастният Никос Дабизас му беше зад гърба. Топката отива на една, Бергкамп на другата страна и се срещат зад гърба на Дабизас. Целуват се и тя влиза във вратата. Антология!
"Напълно разбирам защо на всички им идва наум този гол когато ме видят. Хората мислят, че ме е срам и тази случка ме преследва. Но не е така. Ще ви кажа искрено: Горд съм. Бях част от произведение на изкуството в изпълнението на истински гений. Случи се да съм тук, изгубихме мача, но по-късно разбрах, че съм станал част от историята на футбола", каза по-късно гръцкото момче Ник Дабизас.
Това беше короната на кралския сезон на Арсенал. Момент за всички времена, да напомня какъв пъклен и чудесен футбол играеше това поколение. Нямаха успех в Европа, отчасти и заради страха на Денис от летене заради който пропусна много гостувания. Но както по-късно една част от привържениците на Арсенал написаха на транспарант на стадиона:
"Бергкамп - защо да летиш, когато можеш да ходиш по вода".
Докато остаряваше, а Анри беше все по-добър и по-добър, Бергкамп се наслаждаваше повече в даването на асистенции. През следващия сезон Арсенал няма да защити титлата, но Денис като 36-годишен ще вкара осем гола и ще направи 13 асистенции. В последния кръг Евертън е прегазен със 7:0 с гол и три асистенции на Нелетящия холандец, а привържениците крещяха: "Още една година, още една година."
И приел. Не отишъл в обявената пенсия и изиграл още една. В последния кръг е бил "Денят на Бергкамп" срещу УБА. Влязъл от пейката, първо подаде за гол на Пирес, а тогава в 89-ата и сам се разписа. Последният в кариерата. И отишъл в легендата като Краля на Хайбъри.
Пред стадиона на Арсенал днес стои статуя, която съвършено показва картината по която ще помним Денис Бергкамп. Как приема топката.
Денис Бергкамп влезе в историята на Арсенал, Холандия, европейския футбол... Но най-вече в сърцата на любителите на футбола. Спада в ранга на тези недостатъчно възпети великани. С отдалечаването на футбола от тези романтични 90-те, трофеите, победите, статистиката и рекордите стават единственото което е важно. Но съществува и друга школа на мислене. Ще цитираме великия ум, който лансира във футболното съзвездие Денис Бергкамп.
"Най-добър футболист на всички времена не съществува. Можете да се карате как играчът Х е спечелил повече от играча У. Можете да кажете как има елитна група в която са Пеле, Бекенбауер, Марадона, Ди Стефано и вероятно сте в правото си. Но най-добър не съществува. Обаче, съществува онази мисъл, която ви минава през главата когато кажете "футболист". Когато ми кажат "китарист" аз помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред очите ми първо ще е образа на Денис Бергкамп. За мене той е футболист", каза великият Йохан.
И така, когато някой ми спомене прием на топката, първо наум ще ми дойде тази руса коса, спретнат и никога неизцапан екип, крак във въздуха и върха на бутонката, който целува топката... След това няма значение. Магьосникът вече е направил своя най-добър трик без оглед къде ще завърши топката.
Ледения, честит ти 50-ти рожден ден! Автор: Александър Глигорич
Как ще изглежда Шампионската лига в близко бъдеще? Този въпрос мъчи много любители на футбола, но и повечето европейски клубове извън така наречения елит, който вече години опитва да се дистанцира от малките и да направи турнир по своя мярка - богатите да играят само с богати и да се заработват още повече пари.
От седмици изтича по някоя нова информация свързана с промяна на формата на елитния турнир от сезон 2023/24. Все по-гласно се говори за това и в обществеността, но управниците на УЕФА засега смиряват бедните като се оправдават, че всичко което можеше да се чуе досега са празни спекулации, съответно идеи, които им се предлагат от различни страни и за които тепърва трябва да се говори.
Последен с проверена информация се огласи Асошиейтед Прес, който се докопал до определени планове (идеи) на Сдружението на европейските клубове (ЕКА), а всичко това публикува Ню Йорк Таймс.
Същината е следната: един от плановете за преструктуриране на Шампионската лига, който ще се озове пред управниците на УЕФА подразбира полузатворена система на турнира, в който 24 елитни отбора на практика ще имат гарантирано участие, без оглед на класирането във вътрешните първенства. Четири отбора ще се класират през Лига Европа, участниците в полуфиналите, а четирите останали места ще са за квалификациите, или по-добре казано за цяла Източна Европа и още някои по-малко атрактивни първенства от Западна.
Разликата спрямо актуалната система би била доста голяма. Клубовете няма да са поделени в осем групи, а в четири с по осем отбора, с което засега ще бъдат задоволени апетитите на богатите за по-голям брой мачове с най-силните, или със себеподобните. Това, разбира се, би могло да се плати и много по-добре от телевизиите, в което е цялата същина.
Такава система подразбира, че в елиминационната фаза ще влизат четирите най-добри клуба от всяка група, докато всички останали ще играят за оцеляване. Ще има изпадане, но и то ще е контролирано. Съответно съставът на лигата не може да се променя в голяма степен.
Детайлите още не са разработени в пълнота...
Припомняме, още от по-рано съществува предложение за втори и трети ранг европейски турнир. Вторият също ще бъде от 32 клуба - това е сегашната Лига Европа - и сред тях, както се съобщава, ще се търсят всяка година четири нови участника в Шампионската лига. В тази лига ще изпадат четирите най-слаби отбора от ШЛ. Третият ранг ще наброява 64 клуба и ще събира най-бедните, между които повече от ясно ще спадат и клубовете от нашите пространства. Как ще се напредне от тази лига до Лига Европа още не е дефинирано.
Тази идея има подкрепата на най-големия брой богати клубове, но има и много силни опоненти. Срещу нея са управителите на Висшата лига и испанската Ла Лига, защото смятат, че националните шампионати по такъв начин ще изгубят своята важност. Което е напълно правилно мнение.
От УЕФА продължават да се бранят със същото:
"Всичко това са само идеи, за тях тепърва трябва да се говори"...
Него или сте го обичали или не сте, не е имало среда, защото никого не е оставял равнодушен. Минаха 25 години откакто го няма, а това не се е променило. Направи Формула 1 по-добър спорт, а след този злокобен 1 май 1994 година повече никога не е била същата...
Меко казано е, че Айртон Сена беше специален. За всички, които са били свидетели на неговото шофиране, то беше чисто изкуство. И то не заради титлите или победите, а заради неговото поведение всеки път когато седне зад волана на своя болид. Много е казано не само в последните 25 години, а от първия ден в който някой го е забелязал, но е уместно да си припомним някои детайли от деня в който завинаги напусна този свят.
Това беше черен уикенд в Имола, а сега, от днешна гледна точка, може би е и ясно колко показатели е имало, че е само въпрос на време кога ще се случи нещо лошо. А е започнало още в събота, по време на квалификацията, когато живота си на писта "Енцо и Дино Ферари" изгуби австриецът Роланд Раценбергер. Въпреки тази трагедия, никой не е видял причина за отказване на Голямата награда на Сан Марино, защото на пилотите състезанието просто им е в кръвта, знаят, че всеки път когато седнат в болида рискуват живота си. Такъв е случаят и сега, когато сигурността е повишена на изключително високо ниво, а особено е бил тогава.
И в петата обиколка, при скорост от над 300 км/ч, Сена изгуби контрол над своя Уилямс и се удари право в стената на завоя "Тамбурело". Веднъж е казал, че ако загине на пистата, би искал това да се случи бързо, а така е и било. Въпреки че не се знае дали смъртта е настъпила на Имола, на пътя до Болоня или в самата болница, известно е, че не се е мъчил дълго. Това по някакъв начин е било в сходство с всичко което е представлявал, защото е живял бързо, а след смъртта си е станал още по-голям отколкото беше приживе.
А беше голям, един от най-големите спортисти на всички времена, не само пилот във Формула 1. Неговото шофиране само по себе си е легендарно, а и резултатите не изостават, защото от дебюта до смъртта е постигнал 41 победи, с 39 подиума и три титли. Кариерата започнал в Толеман, до първата победа е стигнал в Лотус, а своите най-добри резултати е осъществил в Макларън, преди преминаването в Уилямс, в чийто болид и загина. Квалификациите бяха неговата сила, Монте Карло писта на която не е имал равен, а неговото шофиране често е било като от друга планета и трябва да се изживее.
Историята на Сена започва на 21 март 1960 година в Сао Пауло. Неговото семейство е изключително богато, което много му е помогнало в желанието да се занимава с изключително скъп спорт, какъвто е автомобилизмът. На четири години е получил своя първи картинг, а много бързо започнал да мечтае за Формула 1, будейки се рано сутрин, за да гледа своите идоли, сред които е бил и Емерсон Фитипалди, на някои от легендарните писти, каквито са тези в Монте Карло и Монца, между останалите.
Състезателният дебют прави на 13 години в картинг и още в първото състезание е на най-високото стъпало на подиума. Непрекъснато напредвал, но много добре знаел, че трябва да напусне Бразилия, ако иска да осъществи своята цел. На 21 години се преселва във Великобритания, където за три сезона печели пет титли, които му отварят вратите на Формула 1, а възможност му дава Толеман.
Била е 1984 година, а Толеман отбор, който преди идването на Сена за три сезона е спечелил само десет точки. В първите пет състезания в дебютния сезон бразилецът има две шести места, с две отказвания, а за едно състезание, символично онова в Имола, не се е класирал, за да дойде наред Монте Карло. Мнозина са виждали в него голяма звезда и преди това, но в този юнски следобед е показал ясно на всички, че Айртон Сена е пристигнал във Формула 1 и няма намерение да спира.
Голямата награда на Монако през тази година е белязана от голям дъжд, в който той чудесно пробил и чак в един момент повел, но недълго след това състезанието е прекъснато. Сена е класиран като втори, след Ален Прост, когото е изпреварил в борбата за лидерството, но победата е дадена на французина заради правилото да се смята подреждането в последната пълна обиколка. Тогава е било повече от ясно, че заслужава да попадне в по-добър отбор от Толеман, па откупил своя договор и преминал в Лотус.
По този начин си е дал възможност за борба за нещо повече, не само точки или по някой подиум, като до края на своя първи сезон още два пъти е стигнал до него. Така е дошла и първата победа - в Голямата награда на Португалия в Ещорил, а докато е бил в легендарния отбор осъществил още пет триумфа, преди да дойде покана, която не се отказва. Потърсил го Макларън, а се оказва, че това е най-доброто решение което е взел в кариерата, защото за шест сезона в британския отбор е спечелил всичките си три титли, постигнал е 35 победи и зациментирал своето място сред легендите.
Всички помнят този период по червено-белия Макларън, в който Сена още в своя първи сезон в отбора от Уокинг записа себе си между шампионите. Стана третият бразилец с такова постижение, след Фитипалди и Нелсон Пике, а след тях най-близко да стане шампион беше Фелипе Маса, но от тази подбрана компания го раздели само една точка.
Сезонът през тази 1988 година Сена по много неща направи специален, но това нямаше да е възможно без Макларън и Прост, неговият тогавашен съотборник. Двамата триумфираха 15 пъти в 16 състезания, бразилецът осем, а френският автомобилист седем пъти и това повлия над тяхната борба за титлата. Въпреки че Прост спечели повече точки, тогава в сила беше правилото според което се смятаха 11-те най-добри резултата, а Сена е бил по-добър с три точки.
Този сезон представлявал само началото на тяхното съперничество в което двамата много пъти са преминавали границите. Най-добрите примери за това получихме на легендарната "Сузука", която в следващите две години е била поприще на техните сблъсъци, които са решили титлата. През 1989 година е била за Прост, като изхвърля Сена от пистата в шикана, а година по-късно последва отмъщение в първия завой. Единствената разлика е била, че французинът през 1990 година вече е преминал във Ферари, но не е успял да попречи на Сена в похода към титлата, която бразилецът спечели и през следващия сезон.
Оказа се, че титлата от 1991 година му е била последната, но най-добрият Сена може би видяхме в двата сезона, които последваха. Състезанието което би било достатъчно да го смести между великаните и без всички титли и други победи сигурно беше Голямата награда на Европа през 1993 година. В променливи условия направи невероятни изпреварвания в първата обиколка на писта "Донингтън парк", а след това имаше съвършена стратегия, която му позволи да остави съперниците далеч зад себе си. Това беше съвършен пример на неговите възможности, но вероятно още един показател, че не може да се смири, па ново предизвикателство намери в Уилямс.
Британският отбор две години беше неудържим благодарение на Прост и Менсъл, които завършиха кариерите след спечелените титли, а Сена дойде като голяма звезда. От началото на 1994 година беше ясно, че нещо не е наред, въпреки че беше неудържим в квалификациите. Просто, резултатите не идваха, а всички се надяваха, че след състезанието на "Интерлагос" и Голямата награда на Пасифика ситуацията може да се преобърне в Имола.
И там спечели пол-позиция и поведе, но бързо се стигна до инцидент, който забави състезанието, а когато беше продължено в нормален ритъм се удари право в стената. Зловеща тишина се разнесе в Имола, сякаш времето спря, но веднага беше ясно, че шансовете Сена да излезе от болида сякаш нищо не се е случило са минимални. Тази тишина от пистата "Енцо и Дино Ферари" се разшири по целия свят, тъй като милиони хора гледаха състезанието пред малките екрани, а няколко часа по-късно пристигна вестта от която всички се плашеха - Сена наистина е изгубил живота си. И вече нищо не беше същото...
За бразилския автомобилист мнозина говореха, че е шофирал като обсебен, а може би квалификациите в Монте Карло през 1988 година са най-добрият пример за това. Даваше всичко от себе си на Формула 1, която му беше всичко на света, а и на пистата и извън нея само размисляше как да бъде по-добър. Постоянно търсеше начин да поправи своето време макар и за хилядна, защото знаеше колко важно може да бъде това накрая. И така размисля истинският състезател, каквито е имало малко в историята, а особено малко са в днешно време. "Всеки път когато карам себе си да отида напред, разбирам все повече за себе си. Но, тук се появява противоречие. В същия момент когато станете най-бърз сте невероятно раним. Защото за една секунда може всичко да изчезне. Абсолютно всичко. И тези две крайности довеждат до това да опознаете себе си все по-дълбоко и по-дълбоко", изтъкна легендарният бразилец.
Неговите умения бяха извън времето, неговата страст неизмерима, а всичко това го прави един от най-добрите, ако не е и най-добрият в историята, въпреки че е изключително неблагодарно да се сравняват пилоти, които никога не са се борили на пистата. Борбите, които водеше с Прост, Менсъл и други съперници караха хората да го обожават или мразят, тъй като шофираше сякаш няма утре, което вероятно му струва и живота. Преминаваше граници, но това му беше позволено по това време, което е проблем, който Формула 1 по някакъв начин опита да реши в последвалите години.
Онова което остави след себе си може би е по-голямо от всичко онова което е постигнал по време на кариерата. Мнозина пилоти са взели пример от него, а сред тях и Люис Хамилтън, който от Сена наследи титлата крал на квалификациите. И не само това, беше наясно със своята роля в бразилското общество, така че голям дял от своето богатство даваше за хуманитарни цели, особено за да помогне за образоването на бедната младеж. Неговото семейство в знак на помен към него основа "Фондация Айртон Сена", която продължи неговата работа. И чрез нея той продължава да живее, но и чрез всички, които са имали възможност да се наслаждават на неговия талант, което само е потвърждение на неговата величина. "Искам да живея с пълни дробове, много интензивно. Не искам да живея частично, да ми се случи болест или травма. Ако се случи да доживея нещастие което ще ми струва живота, надявам се всичко да се случи бързо", казал Сена веднъж... Автор: Йелена Трайкович
