понеделник, 28 февруари 2011 г.

Дерби за пример


В един ден. В един спорт. В две различни държави. Случиха се много различни неща. Толкова противоположни, че чак е стряскащо. Но е истина. Винаги съм се чувствал някак раздразнен, когато някой „капацитет“, който в повечето случаи се основава само върху разкази на „приятели“ или по-възрастни „очевидци“, описва картината в „развитите“ страни и колко сме изостанали ние в България. Не че няма и по нещо вярно в думите, но моята неприязън идва от друго. Да, не сме нито цъфнали, нито вързали, но основната причина в крайна сметка сме си самите ние. С липсата на каквато и да е отговорност или вина. Всеки роптае срещу всичко и същевременно иска и мисли как да мине метър. Всеки иска да няма дупки по улиците, ама да не си плати данъците. Всеки иска ченгетата да арестуват престъпниците, но когато направи дребно нарушение, докато шофира и веднага е склонен да бутне една стамболовка (поне) и да изчетка фуражките. Абсурдите са много. Та не че не ги знам тия неща и не живея в тая страна, но ми е обидно, че ние все се изкарваме по-долно качество хора. По-бедни сме и не произвеждаме мерцедеси, вярно. Доскоро поне бях убеден, че поне не сме по-тъпи, а само ни липсва дисциплината, която да намери начини да ни принуди да спазваме някакви правила. Още не съм се предал окончателно от становището си, че наистина не сме второ или трето качество. Отдавна ми е ясно едно. С който и да е народ по света не става само със „со кротце и со благо“, а винаги става и със „со манко кютек“. Напредналите и богати държави доста бой са ударили върху свои и чужди, за да постигнат доброто си състояние и култура. Та спортът е футбол, а страните са България и Германия. В шампионатите им се играят съответно – Левски – ЦСКА и Байерн (Мюнхен) – Борусия (Дортмунд).

Ние обичаме крайностите във всичките им измерения. „Кръвни врагове“, омраза, агресия и яки псувни. Напрежението се нагнетява с дни. За да се стигне до заветната дата и час, до заветния сблъсък. Шествия и закани. Във футбола винаги има колорит, но у нас разделението на „сини“ и „червени“ е все по-фанатизирано. Доближаваме се до образцовите примери на Южна Америка. На Балканите сме със сходен темперамент. Трябва и това да се отбележи. „Вечното дерби“ в последните години стана все по-постно откъм футболни достойнства и все по-кърваво в буквалния смисъл. Имаше и смъртен случай, а цяло чудо е, че нямаше и много такива след последното издание. Организационният хаос, който владее цялата ни държава се видя и на мача. При определен капацитет алчността доведе до там хората да бъдат наблъскани като риби в консерва. Влезлите бяха двойно повече от първоначално предвиденото. Старата омраза към полицията си намери отдушник. Потрошени бяха няколко огради, които трябваше да пречат на зрителите да имат възможност да слязат на терена. Полицаите не останаха безучастни и се струпаха с превантивна цел. Поне така трябваше да бъде. На полувремето хората с пагоните дадоха заповеди, а заповедите трябва да се изпълняват, така работи системата. Няколко стотин „робокопа“ нахлуха в сектора на гостите и с палки и щитове изтикаха над 3000 души извън стадиона. В настаналото меле няма загинали. Дали е чудо или не, никой не се наема да каже. Така единият отбор довърши мача без публика, но все пак съумя да победи. На терена властват футболните аргументи, но в крайна сметка футболът е преди всичко за хората. За тези хора, които си бяха отделили от парите и времето в студената съботна вечер. А да отидеш на мач в България и то на този мач отдавна е и символ на някаква смелост – да рискуваш здравето си, а и направо живота си. Да, сигурно е имало хора, които е трябвало да бъдат озаптени и изведени от стадиона, но никой и никога няма да ме убеди, че те са били повече от 50-100 души. Крайната статистика на МВР показва – 23 арестувани. Да приемем, че още толкова са се измъкнали в тъпканицата. Полицейският произвол се скрива удобно зад думите на някой мастит шеф, че всичко е направено без излишно насилие и с цел да се осигури спокойствието и здравето на гражданите. Със същите доводи и мутрите оправдават занаята си – те бият, за да осигурят спокойствието и богатството на тия дето ги пращат. Оп, леко припокриване се получи май. Както се казва – битият бит. Пак няма да има виновни. Това е ясно. Така или иначе мачът се изигра, победител и победен си се разотидоха и толкова. Сега едните ще се подиграват на другите до следващия път, а късата памет на привикналия на терор „гражданин“ ще забрави случилото се. Ще трупа сили за следващата порция бой – я на мач, я на митинг, кой знае.

В Германия 69 000 зрители се разположиха удобно на „Алианц Арена“ в Мюнхен. Новото съоръжение, което приютява Байерн, не разполага с напукан бетон и седалки, които да се чупят от тежестта на по-едричките привърженици. Немците не са хора на огнения темперамент, но това изобщо не им попречи да дадат началото на двете световни войни. Агресията и на тях не им е чужда, а и техните юмруци са си тежички. Самият стадион ги лиши от готови оръжия. В сектора за гости имаше „жълто-черно“ море, но не се виждаха хора, които да са седнали на главите на тия пред тях, защото просто няма как иначе. Квотата сигурно е била точна и билетите са отговаряли на реалната бройка присъстващи. Предположение. Мачът се излъчваше в 198 страни, включително и България. На полувремето домакините също губеха в резултата. Операторите показваха кадри от всички кътчета на всеки сектор. Един до друг седяха хора с шалове на Байерн и Борусия, мъже и жени, на всякаква възраст. Не единични случаи, а стотици „врагове“. Носеха си биричка в ръка и махаха към камерите. Нямаше средни пръсти, нямаше окървавени носове. В кадър не влезе нито един полицай. Да не говорим за бронирана машина или нещо подобно. Дали не ги е било яд феновете на Байерн? Шампионът сдаваше титлата на претендента на собствен терен и нямаше сили да се опълчи поне в прекия сблъсък. Точките бяха катастрофално много в полза на дортмундци и набъбваха. Имаше привърженици на мюнхенци с шалове със задраскана емблема на противника, но дори и те не предприеха реваншизъм в пряк двубой с комшията по място, който дереше гърло за другия отбор. Второто полувреме си изтече, Борусия вкара още един гол и затвърди напълно превъзходството си през този сезон в Бундеслигата.

В един ден. В един спорт. В две различни държави. Случиха се много различни неща. Общото беше, че и в двете дербита биха гостите и в двата двубоя крайният резултат беше 3:1. Борусия (Дортмунд) най-вероятно ще стане шампион на Германия, докато ЦСКА няма почти никакви шансове да притесни поне водача Литекс в нашата си А групичка. За „червените“ остава утехата и сладостта от триумфа на стадиона, който до съботната вечер минаваше за непревзимаем. Нали в живота трябва да се радваш и на тези успехи, които не ти носят някаква особена печалба? Жалкото е, че в живота на българите все по-голям смисъл придава омразата, а не любовта. Ако обичахме отборите си, щяхме да седим един до друг и да си пием бирата. Само че ние мразим неистово и подобен сценарий не се допуска. Върлува легендата, че тази омраза винаги е била факт. Всъщност и в България е било като в Мюнхен. Стадионът е бил пълен, но не са били трошени заграждения и привържениците на двата отбора са седяли един до друг, без да си правят тест за „мъжество“ и сила на удара. Това изглежда безвъзвратно загубено минало. В Германия е настояще и по всичко личи и бъдеще. Бъдещето, което ние искаме в приказките си по кафенетата и кръчмите, но което отлагаме за неопределено време. Например – никога. Напълно е разбираемо, че все повече хора ще предпочетат да гледат по телевизията дерби от чуждо първенство, пред възможността да бъдат бити, докато са платили за футбол с качество на махленско равнище. В махалата хем си пряк участник в играта, хем и емоцията е по-силна. С приятелите ми, дали от ЦСКА или от Левски, се събираме да поритаме, да пием по бира и да си подхвърлим по нещо заядливо понякога като стане поредната издънка. В бъдещето не вярваме, а в настоящето ни не си избиваме зъбите.

Байерн (Мюнхен) – Борусия (Дортмунд) беше дерби за пример. Не само за футбол, а за чисто човешките взаимоотношения. За рамките на съперничеството, на майсторството, на уважението, на достойнството.

Аре, момчета, със здраве и следващият път като сме на терена – при хеттрик – голмайсторът избира бирата. :)

Веднъж "артилерист" - завинаги "артилерист"

Едно от хубавите неща да си имаш блог е свободата да кажеш каквото искаш. Без да се съобразяваш с шеф, медийна политика, рекламодатели и т.н. Липсата на цензура и редица други ограничения. Както и възможността да споделиш мнението си с приятели, а те да го представят на техните приятели и да си спретнете един хубав разговор или спор.

Любимият ми отбор не успя да спечели една купа, която реално няма нито стойност, нито престиж. Не ме е яд за тенекето, а за начина, по който се случи всичко. Пет години без нищо във витрината, а последното завоевание дойде след изпълнение на дузпи. Във футбола рядко има логика, особено когато става дума за финали.

Арсенал беше безспорен фаворит. В двата мача от шампионата беше победил Бирмингам с 3:0 и 2:1, а като индивидуалности и стил няма съмнение кой е по-качествен състав. Купата на Лигата се приемаше като ордьовър преди финалната права – във Висшата лига в схватка с Манчестър Юнайтед, в Шампионската с Барселона след предимство с 2:1 от Лондон, и за Купата на Англия, където се очаква нов сблъсък с Юнайтед.

„Топчиите“ останаха с празни ръце. След гол на резервата на бирмингамци Обафеми Мартинс. И то какъв гол. Уникално нелепо недоразумение между централния защитник Лоран Кошчелни и доскоро третия избор при вратарите Войчех Шчезни. Първият се опита нескопосано да избие топката, която трябваше с лекота да бъде уловена от младия поляк. В резултат Кошчелни едва я закачи, тя се удари в Шчезни и се плъзна напред по тревата към Мартинс, който не можеше да пропусне – 2:1 за Бирмингам в 90-ата минута.

Бирмингамци първи откриха резултата чрез Никола Жигич, за когото преди години се говореше, че е в плановете на Венгер, за да дойде изравнително попадение на Ван Перси. Мениджърът на Арсенал така и не закупи най-високия таран, играл на Острова. Въобще трансферната политика на Венгер се превърна в пълна и гъста мъгла в тези пет „сухи“ сезона. Французинът с репутация на ловък маестро в шлифоването на таланти, взе да си прави абсолютна подигравка с хората, които обичат най-големия клуб в Лондон.

Далеч преди да настъпи световната финансова криза Венгер реши да налага рестриктивна политика относно харчовете за нови играчи. Последното голямо име на узрял играч, който да е над тийнейджърска възраст е Андрей Аршавин, закупен от Зенит през януари 2009 г. „Професора“ оправдаваше липсата на доказани фигури, които да слагат подписа си под договори с Арсенал, с построяването на новия стадион „Емиратс“. Безспорно е, че клубът е финансово стабилен във времена, когато мнозина имат сериозни задължения. Футболът все пак е игра и като във всяка игра основната цел е победата. Многото победи трябва да водят до спечелването на някакво отличие, което да възнагради усилията ти и да зарадва сърцата на привържениците.

Арсенал изгради определен стил на игра и често неговите мачове могат да бъдат сравнени с произведения на изкуството. Технична игра на скорост и пасове, които могат да изненадат всеки. Творчеството е на висота, но често пъти качеството не е. В търсене на нови централни защитници Венгер привлече Себастиан Скилачи и Лоран Кошчелни. Двамата нямаха никакъв опит в английския футбол. За никого от приятелите ми не е тайна, че за мен и двамата не отговарят на марката Арсенал. Само като се замисля, че на тяхно място са играли Тони Адамс, Мартин Киоун и Сол Кемпбъл. Единствената издънка, която може да се сравнява с настоящите е Паскал Сиган.

Скилачи и Кошчелни издъниха много мачове през сезона, в които Арсенал загуби точки, които могат да се окажат доста ценни за крайното класиране и цялостния сезон. Кошчелни издъни една възможна купа за „артилеристите“, която можеше да налее огромно самочувствие в младия отбор. По-лошото е, че грешките им не са единични случаи, а истински футболен рецидивизъм. Потърпевшите сме аз и милионите други фенове на отбора. Твърдоглавието на Венгер е на път за шеста година да предаде надеждите за нещо значимо. Вермаелен изпуска почти целия сезон, а Джуру едва отскоро получи смислен шанс да покаже на какво е способен. Въпреки очевидните проблеми Венгер за пореден път не закупи никой през зимната пауза.

Дори напротив. Вместо да привлече опитни бойци, които да циментират пробойните, той щедро раздаде под наем куп таланти. След като прати Алмуния да търка пейката, а Фабиански се контузи до края на сезона, можеше да върне Вито Маноне, който демонстрира голям потенциал. Отново се връща споменът за времето, когато Леман беше единствен на ниво и това коства финала в Шампионската лига, когато на негово място се появи Алмуния и в крайна сметка допусна два гола, като за единия носи доста сериозна вина. Едуардо беше продаден, за да се стигне до там, че съдбата да си отмъсти и именно той да вкара два пъти във вратата на Арсенал за успеха на новия му Шахтьор (Донецк) с 2:1. Тази грешка в комбинация с други доведе до там лондончани да се изправят срещу Барселона на 1/8-финалите в Шампионската лига, вместо да попаднат на намиращия се в криза Рома и да си олеснят живота. През януари под наем замина Карлос Вела. Поврътливият мексиканец с добра техника ще се мъчи да спасява УБА от изпадане, а Никлас Бендтнер, който упорито ми прилича на дървената кукла Пинокио, ще трябва да тормози с очевадната си липса на елементарна техника, като например спиране на топката. Датчанинът няма и скорост, да не говорим за някаква фантазия. Единствената полза от него може да бъде при някое центриране. Отдавна трябваше да бъде продаден където и да е.

Арсенал има нужда от качествени играчи на скамейката си. Това си личи. Срещу Бирмингам без Фабрегас и Уолкът отборът нямаше достатъчно острота. Насри се мъчеше да изобрети нещо, докато Росицки и Сонг се скъсаха да подават накъдето им падне и често неточно. Понякога може и да нямаш ден, но когато нямаш ден около 10 пъти в 60 мача често се случва така, че в края на сезона нямаш нищо, което да прегръщаш и да вдигаш над главата си. Красивият футбол е гордост, но на мен и сигурен съм на много като мен, които истински обичат Арсенал ни омръзна да го караме като в стария лаф – „очи пълни – ръце празни“. Дано не съм лош пророк и в крайна сметка „топчиите“ да спечелят поне един трофей. Ако това стане факт, ще бъде колкото заслуга на Венгер, толкова и на пук на него!

Както гласи повелята – Веднъж „артилерист“ – завинаги „артилерист“!

Пък дано доживеем „Професора“ да купи поне трима, които сме чували и виждали и по възможност да струват осемцифрени суми. Арсенал не е беден, за да купува евтини откъм футболни достойнства играчи.

неделя, 27 февруари 2011 г.

Дани Арансубия – лъвското сърце


Един от най-добрите вратари на Испания се казва Даниел Арансубия. В сянката на Икер Касийяс (Реал Мадрид) и Виктор Валдес (Барселона) той не е чест обект на медийно внимание и с повиквателни за националния отбор на иберийската държава. Така или иначе уменията му не подлежат на съмнение и всеки, който следи футбола в Примера отблизо е наясно с тях.

Арансубия е роден на 18 септември 1979 г в Логроно. Висок е 1,84 м и започва професионалния си път на футболист в прочутата школа на Атлетик (Билбао). Дебютира за мъжкия отбор на баските на 10 април 2001 г при поражението с 1:3 от Реал (Сосиедад) в дербито на региона. След два сезона като резерва на Иняки Лафуенте той се превръща в неоспорим титуляр и помага на баските да се класират в Купата на УЕФА през сезон 2003/2004 г, подписвайки нов контракт за четири години.

След нова борба с Лафуенте за място в стартовия състав през 2005/2006 г Арансубия се оказва излишен в плановете на треньора Горка Ирайсос, като не играе дори при контузията на конкурента си през сезон 2007/2008 г. В клуба взимат под наем ветерана Армандо от Кадис и го налагат в състава. През юни 2008 г Арансубия преминава в Депортиво (Ла Коруня), помагайки на галисийците в Интертото, като изиграва цял сезон с изключение на един мач, заради наказание.

На 2 октомври 2008 г Арансубия спасява три дузпи срещу норвежкия Бран при домакинската победа на Депортиво с 2:0 в първи квалификационен кръг от Купата на УЕФА и така отборът се класира в групите. Стражът пропусна първите шест мача от сезон 2010/2011 г заради травма, но отново си върна титулярното място.

Арансубия има един мач за националния отбор на Испания – на 5 юни 2004 г в приятелски двубой с Андора в Хетафе. Той смени Сантиаго Канисарес в 60-ата минута. Вратарят беше трети избор за „Ла Фурия“ за Евро 2004. Класата му помогна на младежкия национален отбор на Испания да триумфира на Световното първенство за младежи през 1999 г, а с олимпийския отбор взе сребърни медали от Олимпийските игри през 2000 г, като и в двата финала започна титуляр.

Миналата седмица името на Даниел Арансубия окончателно влезе в историята на испанския футбол. Това се случи в 95-ата минута на гостуването на Депортиво на Алмерия, но когато радиокоментаторът спря да крещи „Гооооооооол“ може би вече беше 99-а минута и за първи път не можехте да го вините. Това не беше от онези моменти, в които чакаш и чакаш езикът му да изтръпне, да се чуе дежурният звук и да започнат рекламите. Когато поглеждаш часовника, зяпаш през прозореца и преглеждаш нервно резултатите, мислейки си „Да, гол, разбрах, браво... сега, за кого?“, само, за да разбереш, че е безсмислен гол в безсмислен мач някъде във втора дивизия. Третото попадение на Кордоба срещу Херес. Не. Този път беше различно. Този път си е заслужавало чакането.

Расинг Сантандер току що победи Хетафе благодарение на гол от дузпа в 88-ата минута в мач, който треньорът на победителите описа честно като „0:0 от началото до края“, а дори собственикът на клуба изрази вяло радостта си с вдигнати юмруци във въздуха. Осасуна разби Еспаньол с 4:0 с новия си наставник Хосе Луис Мендилибар. Предната вечер Спортинг (Хихон) завърши 0:0 с Валенсия, след като предната седмица направи 1:1 с Барселона, за да направи серия от едва две поражения в последните си 10 срещи. Дори Малага, който нямаше успех в шест двубоя, взе точка благодарение на късен гол на Себас Фернандес срещу Виляреал. Реал (Сарагоса), Херкулес и Леванте загубиха, но Депортиво (Ла Коруня) се нуждаеше от сносен резултат, за да продължи 20-годишния си престой в елита. И то бързо.

Чудесен гол на Пабло Пиати даде аванс на прекия конкурент за оцеляването Алмерия. Загубата щеше да е пета от седем мача за Депор. Тя можеше да се окаже и причина за уволнението на треньора Мигел Анхел Лотина. Поражението щеше да остави отбора на 15-о място на точка над чертата на изпадащите, а под тях щеше да има четири състава на две точки разлика. А в идващия кръг предстоеше битка с Реал (Мадрид). Съдията отсъди четири минути допълнително време. Часовникът показваше 94:02 минута, когато Депортиво спечели ъглов удар. Той беше изпълнен от Пабло Алварес, който центрира към малкото наказателно поле. Трима скачат заедно, един от тях по-силно и се извисява, както каза коментаторът „като класически №9“. Удря топката с глава и я насочва във вратата. Часовникът показва 94:12 минута, когато кълбото преминава голлинията.

„Гооооооо оооооооо оооооооо оооооо ооооооол! Гол! Гол! Гол! Гол! Гол! Гооооооооооооооооол... за Депор! Гоооооооооол на Дани Арансубия“, крещи говорителят в екстаз. Дани Арансубия? Почакайте, дали чухме правилно? Дани Арансубия? Момчето от Логрона? Този, който обича толкова много музея на Гугенхайм в Билбао, че си прави пътешествие до Ню Йорк, за да види другия музей, само, за да каже със сигурност, че този в Билбао е със светлинни години по-хубав? Бившият испански национал, който има само един приятелски мач срещу Андора през 2004? Световният шампион от младежкото първенство? Геният, който си върна мястото, като случайно контузи конкурента си? Човекът, който Атлетик (Билбао) пусна за без пари. Този на когото Хоакин Капарос вярваше толкова малко, че взе 38-годишен вратар, който не играеше дори в Сегунда, застаряващ рокер с болни колене, вместо да рискува с него? Човекът, който никога преди това през живота си не беше вкарвал гол? Този Дани Арансубия?

Дани Арансубия – вратарят? Да, той. „Никой не ми е казвал да участвам при корнера, просто прецених, че идеята е добра“, каза Арансубия след мача. Така си беше. Той вече беше герой заради безбройните си спасявания, а в неделната вечер Арансубия стана първият вратар, който вкарва в Испания от девет години – от март 2002 г, когато Начо Гонсалес се разписа от дузпа. Арансубия е едва шестият вратар, който бележи в испанското първенство. Както и първият, който го прави с глава, въпреки че Андрес Палоп се разписа с глава за Севиля в Купата на УЕФА, а Жак Сонго`о успя да вкара с глава за Депор през февруари 2000 г, но голът беше отменен. Всъщност Арансубия е първият страж в историята на испанския футбол, който бележи от игрова ситуация. Сантамария, Феной, Чилаверт и Гонсалес се разписаха от дузпи, а Пратс има два от пряк свободни удари.

Не е чудно, че съотборниците му полудяха и по лицата им имаше усмивки, които разкриваха всичките им зъби. Арансубия изчезна под куп от тела. „Мислех, че ще се задуша. Не можех да дишам, трябваше да ги сваля от мен. Истински важното беше, че този гол ни беше много необходим“, сподели стражът. Голът му изкачи „СуперДепор“ до 13-о място, давайки му глътка въздух и три точки преднина от зоната на изпадащите. Спортното издание „АС“ му даде златната си награда за седмицата, като корицата гласеше просто „Гол на Арансубия!“. „Марка“ също отрази събитието, но с дребни букви под снимка на Дани Алвеш, който може би беше в засада при първия гол на Барселона срещу Атлетик (Билбао). Каталунският комикс „Спорт“ изобщо не спомена. Но всички останали го направиха. Нападателят на Депортиво Рики сравни съотборника си с най-добрия играч на Испания при ударите с глава – „Дани беше Карлос Сантилана“. Самият вратар с усмивка сподели: „Направих това, което съм виждал съотборниците ми да правят“.

Извинявай? Дани Арансубия вкара, защото заслужаваше да го направи. Това винаги е истина за вратар, който отива да скача при корнера на отчаянието, но това беше за повече отколкото за резултата. Това беше за Депортиво, това беше за състава, който отдавна не прилича на онзи „СуперДепор“, който пострада от икономическа криза. Грубата реалност на техния футбол, реалност, която е трудна за приемане заради спомена какво представляваше този отбор доскоро. Арансубия не направи това, което е виждал съотборниците му да правят, а това, което те рядко правят.

През този сезон имаше един или два брилянтни мача – невероятното 3:3 със Севиля. Имаше и една-две брилянтни индивидуални изяви, а като цяло впечатли Адриан. Продължителното съществуване на Депор в Примера е благодарение на усилия, търпение и стабилност. А към феновете може да покажете само уважение. Те отговориха на отчайващата форма на отбора си, като нахлуха на тренировъчното игрище, за да закачат огромни плакати, които изразяваха тяхната подкрепа, аплодирайки играчите, докато правят обиколки на терена. Депортиво все още се бори за оцеляването си. Понякога така неумело, че ти идва да изгасиш телевизора и да излезеш навън да правиш нещо, което да те отегчи по-малко.

Депор се спаси от изпадане през сезон 2007/2008 г, когато се движеше около 15-о място, а през тази година е в сходно положение, вървейки по същия път. През последните четири години галисийци завършиха на 10-о, 7-о, 9-о и 13-то място, но рядко впечатляваха с игра.

Един вестник твърдеше, че Арансубия е бил Рики тази вечер. Само Арансубия се разписа. Рики е нападателят на „синьо-белите“ през последните пет години, през които сметката му изглежда така – 3, 5, 6, 8 и 2. Но не е само Рики и вината не е само негова. През миналия сезон само Еспаньол вкара по-малко от Депор. Всичките три състава, които изпаднаха бяха отбелязали повече. За последните четири години топ реализаторът на клуба не е достигал двуцифрена стойност. Настоящият голмайстор е Адриан с четири попадения. В неделната вечер Арансубия стана седмият реализатор от състав от 29 футболиста. Попаденията на състава не са произведения на изкуството. Депор, който дели последното място по вкарани голове, е на седмо място по отбелязани след статични положения. Клубът е в Топ 10 на отборите, отбелязващи извън наказателното поле – такива голове не изискват изобретателност, а моментна експлозия.

Когато става въпрос за мачове на Депортиво много рядко се чува онзи специфичен звук на сайтовете за следене на резултати на живо или коментаторът да крещи „Гол“, карайки те да чакаш да чуеш за кого е, но твърде често напразно. В неделя беше различно, уникално. Неделя си заслужаваше чакането. Девет години по-късно вратар вкара гол. 83 години от създаването на Примера, за да се разпише страж от игрово положение – за пръв път! Гоооооооооооооооооол на Дани Арансубия! Вратарят с лъвското сърце и лъвските рефлекси!

Европейските грандове тръпнат, Борусия (Дортмунд) отново е на сцената


"Време беше най-сетне да спечелим отново в Мюнхен. Имаме най-добрия отбор в Бундеслигата, като доказахме това със спектакъл. Преди мача говорих доста и имах право", заяви Кевин Гроскройтц след успеха на Борусия (Дортмунд) над Байерн с 3:1. "Жълто-черните" изиграха много силен мач в титаничната битка и бяха по-добри във всяко отношение спрямо шампиона.

За Байерн (Мюнхен) това беше краят. След загубата в съботната вечер с 1:3 срещу Борусия (Дортмунд), реалността, която не бяха готови да приемат в Мюнхен - шампионатът беше решен в полза на БВБ. Председателят на борда на Байерн Карл-Хайнц Румениге призна: "Те ще станат шампиони, но ние трябва да ги поздравим само когато е факт и на теория. Сигурен съм, че ще са щастливи да изчакат няколко седмици за моите поздрави".

В Байерн не успяха да оправдаят думите си преди двубоя. Ули Хьонес говореше за успех с два гола разлика, а Румениге беше още по-уверен. Въпреки това отборът на Луис Ван Гаал така и не оказа съществена съпротива. Дортмундци бяха перфектно организирани срещу съперника си, надигравайки го тотално в халфовата линия. Нури Шахин блестеше и тотално засенчи Бастиан Швайнщайгер. Триото Марсел Шмелцер, Свен Бендер и Кевин Гроскройтц обезличиха летящото крило на мюнхенци Ариен Робен. Холандецът нямаше нито една възможност да представи качествата си.

"Тази победа ни прави изключително горди", сподели Шахин след дербито. Луис Ван Гаал, който изненада всички със стартовия си състав, призна: "Дортмундци са заслуженият победител". Холандският наставник отново постави Луис Густаво отляво на отбраната, а Даниел Пранич в центъра на халфовата линия. Същата конфигурация не сработи успешно срещу Интер в Шампионската лига и Ван Гаал беше принуден да прави промени. Срещу Борусия (Дортмунд) той не видя смисъл да предприеме нещо и плати за бездействието си.

Борусия води в класирането и има 16 точки преднина спрямо Байерн (Мюнхен). Байер (Леверкузен) изостава на 12 след "жълто-черните". Никой вече не вярва, че момчетата на Клоп могат да бъдат спрени по пътя към седмата шампионска титла за клуба, три от които в епохата на Бундеслигата. Привържениците изразиха огромната си радост след вчерашния мач, скандирайки "Кой ще бъде шампион на Германия? БВБ Борусия".

Изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоахим Ватцке, който участва в словесна война с лагера на Байерн преди битката, видимо беше облекчен и дори употреби преди това забранената от самия него дума - шампион. "Мога само да направя голям комплимент на отбора. Играчите доказаха, че футболните мачове се печелят не с уста, а с крака. Момчетата доказаха, че са напълно незасегнати от споровете и всичко останало преди срещата. Сега ние имаме шанс да станем шампион на Германия", сподели Ватцке.

Как Нури Шахин отново надигра Бастиан Швайнщайгер


През миналия юли Нури Шахин си постави висока летва. Говорейки пред "Кикер" той изрази уважение към Бастиан Швайнщайгер и Марк Ван Бомел: "Няма съмнение, че двамата вършат фантастична работа в Байерн". За да добави: "Но аз съм близо до тях". Малцина му повярваха тогава, но Шахин опроверга скептиците. Роденият в Германия турчин се превърна в халф от световна класа, като в Бундеслигата е №1 на сериозна дистанция пред подгласниците си. На два пъти през този сезон напълно надигра Бастиан Швайнщайгер, като и в двете дербита се разписа и заслужи наградата Играч на мача, а и в двата случая дортмундци взеха трите точки. Достатъчно, за да кажем - Шахин е играч от голямо равнище.

Ще бъде несправедливо да припишем победата на Борусия (Дортмунд) с 3:1 над Байерн в Мюнхен само на брилянтността на Шахин. Треньорът Юрген Клоп заслужава похвала за успеха си на тактическо равнище срещу колегата си Луис Ван Гаал, а всички от състава на гостите трябва да бъдат похвалени за работоспособността си.

Марио Гьотце и Кевин Гроскройтц показаха страхотна тактическа дисциплина и положиха херкулесови усилия да подсигуряват двойна опека на крилата на "баварците" Ариен Робен и Франк Рибери, които така и не изглеждаха опасни. Заради постоянната помощ по фланговете, Шахин и Свен Бендер бяха по-свободни в центъра на игрището, където спираха устремите на Томас Мюлер и Марио Гомес, които успяха да играят с топката общо 54 пъти. Ако някой успееше да премине дълбоката халфова линия, Борусия разполагаше с два аса в центъра на отбраната и дебютанта на вратата Мич Лангерак, който демонстрира впечатляваща форма, когато беше нужен на отбора.

Ключът за "жълто-черните" в съботната вечер беше свръзката между халфовете и атаката - нещо, което при Байерн липсваше. Основната заслуга в това отношение принадлежи на сърцето и душата на отбора от Дортмунд - Шахин. Безброй пъти даровитият младок се връщаше дълбоко в своята половина, за да запълва празноти и да предпазва от пробиви. Той беше и първият, който да даде начало на контраатака, давайки пасове от границата на своето наказателно към разположените в предни позиции Гьотце и Гроскройтц. Дойде и неговото попадение след премерен до съвършенство удар от дъгата пред наказателното поле на домакините. Той наистина беше навсякъде където имаше нужда от него.

Швайнщайгер трябваше да играе подобна роля, но не изпълни задачите си. Най-явната му грешка беше непростимата загуба на топката от Гроскройтц, след която се стигна до първия гол за Борусия. Играчът на Байерн беше отговорен и за другите две попадения на съперника. Той трябваше да пази Шахин при удара му за 2:1, но беше на 20 метра зад опонента си. Накрая Швайнщайгер беше между топката и Матс Хумелс, но не я уцели преди защитникът да я насочи неспасяемо и да предреши изхода на битката.

В задържането на кълбото Швайнщайгер беше под обичайното си ниво - игра с кълбото 121 пъти, но повечето пъти само го подаваше с успех от 78%. Освен това често беше в своята половина, а нехайното му отношение спрямо топката струваше скъпо. Рядко дриблираше в полето на дортмундци и скоростта липсваше в атаката на Байерн. Швайнщайгер беше осезаемо надигран от Шахин.

Съботната победа над Байерн, който изглеждаше непреклоним, не само подпечата титлата в Бундеслигата, а показа, че когато има ден Борусия (Дортмунд) може да победи всеки отбор по света. Успехът затвърди класата на Шахин, която не може да бъде оспорвана. Всъщност елегантният халф затвърди думите си отпреди началото на сезона.

Нури Шахин

спечелени единоборства - 7 от 12 (58%)
точни подавания - 28 от 44 (64%)
удари - 1
голове - 1

Бастиан Швайнщайгер

спечелени единоборства - 5 от 14 (36%)
точни подавания - 78 от 100 (78:)
удари - 2
голове - 0

Борусия (Дортмунд) награждава Хумелс с нов договор


Ръководството на Борусия (Дортмунд) ще възнагради бранителя Матс Хумелс с нов договор заради силните му изяви за клуба. 22-годишният футболист отново демонстрира високо ниво при успеха с 3:1 над Байерн в Мюнхен, като отбеляза последния гол за отбора си. Новият му контракт ще бъде с подобрени условия.

Настоящият договор на защитника изтича през 2013 г, но дортмундци искат да го задържат за по-дълъг период и да осуетят интерес на грандовете от континента. Треньорът Юрген Клоп има желание да задържи звездите си за предстоящото участие в Шампионската лига догодина. След успеха в Мюнхен наставникът сподели, че не знае за преговори с Хумелс, но изрази увереност, че той ще продължи да е част от състава.

Според "Зюддойче Цайтунг" бившият клуб на играча Байерн е заложил клауза за откупуване в размер на 8 милиона евро при продажбата му на Борусия (Дортмунд) през 2009 г. Изданието твърди, че "баварците" може да се опитат да се възползват от нея.

Клоп е изключително доволен от триумфа над Байерн


Треньорът на Борусия (Дортмунд) Юрген Клоп възхвали специалния момент за неговия отбор след победата над действащия шампион Байерн в Мюнхен с 3:1. С успеха на "Алианц Арена" лидерът в Бундеслигата се отдалечи на 16 точки пред противника си.

"Това беше голям ден за нас. Хора от 198 държави видяха нещо специално. Последната ни победа тук беше преди 19 години. Много сме доволни. Момчетата вложиха много труд, но без него нямаше да постигнем успех", заяви развълнуваният стратег. В бурната радост след последния съдийски сигнал Клоп си счупи очилата.

събота, 26 февруари 2011 г.

Бивш национал на Англия почина на 36 г


Бившият младежки национал на Англия Дийн Ричърдс почина на 36 години. Трагичната вест се появи на официалната интернет страница на Уулвърхемптън Уондърърс днес следобед. Защитникът е загубил битката с тежка болест.

Ричърдс започва кариерата си в родния си клуб Брадфорд през 1992 г, където записва три сезона и 86 мача на "Валей Параейд" преди да подпише с Уулвърхемптън през 1995 г срещу 1,8 милиона паунда. По време на престоя си на "Молиню" изгражда репутация на един от най-добрите млади бранители в Англия и дебютира за младежкия национален отбор. За "вълците" изиграва 122 мача, в които бележи седем пъти преди да направи трансфер в клуб от Висшата лига.

През 1999 г Ричърдс подсилва Саутхемптън със свободен трансфер и продължава да затвърждава репутацията си срещу едни от най-добрите нападатели в света. Феновете на "светците" го избират за Играч №1 на клуба за 2000 г. През двете си години в Саутхемптън изиграва 67 двубоя и бележи три гола.

През 2001 г преминава в Тотнъм, последвайки мениджъра Глен Ходъл към "Уайт Харт Лейн" срещу 8,1 милиона паунда. До 2008 г това беше най-високата сума дадена за играч, който не е бил национал на мъжкия отбор на страната си. Кариерата му в "шпорите" е накъсвана от множество контузии, които не му позволяват да разкрие пълния си потенциал. За четири години в Северен Лондон той успява да участва в 73 срещи, но не успява да играе за мъжкия състав на Англия, към който се стремеше.

През 2005 г е принуден да се откаже от футбола по съвет на лекарите заради замайване и главоболия. След отказването си Ричърдс работи като треньор в школата на Брадфорд, където започна кариерата си.

петък, 25 февруари 2011 г.

Топ 10 на новите професии за Роналдо


Роналдо се отказа от професионалния футбол, който му донесе слава и богатство. „Феномена“ ще се насочи към нова кариера, в която може би е готов да постигне същите, ако не и по-големи успехи. Това предстои да покаже времето. Ето списъка на най-интересните 10 професии, към които може да се насочи бразилецът:

10 Телевизионен репортер – рекламната фраза на една от най-известните новинарски телевизии е „Минаваме отвъд границите“. Играейки за Барселона, Реал (Мадрид), Интер и Милан, прясно пенсиониралият се 34-годишен футболист със сигурност може да каже, че е преминал доста граници в кариерата си.

9 Учител по езици – мнозина студенти отдавна имат възможността да припечелят пари, като преподават език в чужбина. Ако полиглотът Роналдо иска пълна промяна на работата си може да преподава испански, италиански или португалски. Когато сънародникът му Вандерлей Люксембурго пое Реал (Мадрид) през 2004 г Роналдо разсмя журналистите, имитирайки испанския на треньора си.

8 Треньор – на прощалната си пресконференция в Коринтианс отказващият се нападател не даде никакви сигнали, че треньорството му е силен приоритет за бъдещето. Работил е с Боби Робсън, Жозе Моуриньо, Висенте Дел Боске, Фабио Капело и Карло Анчелоти. „Феномена“ може да се похвали с чудесен списък от ментори. Малцина предсказаха, че Диего Марадона ще стане треньор, така че нека поне засега не отписваме Роналдо. Кой ли ще води Бразилия на Мондиал 2014?

7 Хирург – като играч бразилецът често лягаше под ножа и въпреки това блестеше, какво ли щеше да е, ако беше се опазил здрав? Напълно привикнал към скалпела Роналдо наскоро се подложи и на още една операция – вазектомия, малко след като му се роди четвърто дете, искайки да „затвори фабриката“.

6 Зъболекар – доста от футбола на Световното първенство в САЩ през 1994 г не успя да впечатли, особено финалът между Бразилия и Италия. Нещото, което блестеше бяха брекетите на Роналдо, които 17-годишният талант показваше на резервната скамейка по време на турнира. В интервю преди началото на Мондиала Роналдо разкри, че брекетите го болят само когато топката го уцели в устата.

5 Да участва в „Най-големият губещ“ – емоционалният Роналдо сподели, че е загубил битката с тялото си, когато се отказа. След като беше диагностициран с хиподириодизъм бившият стрелец имаше проблем с теглото си и в късния период на кариерата си беше грубо определен като „фазата на дебелия Елвис“. Участие в популярното риалити шоу „Най-големият губещ“ е шанс Роналдо да отговори на критиците си.

4 Да създаде футболен Харлем Глоубтротърс – може би Роналдо може да изкуши бившите съотборници в Реал (Мадрид) Зинедин Зидан и Луиш Фиго да създадат футболен еквивалент на баскетболния отбор Харлем Глоубтротърс, който от дълги години забавлява феновете по света? За разлика от доста неуспешния проект Галактико може би подобен отбор ще има доста по-голям шанс да спечели нещо.

3 Да замени Анди Грей в Скай Спортс – много големи имена се свързват с мястото на Анди Грей в Скай Спортс. Малко южноамериканска искра със сигурност ще оживи студиото и Роналдо ще доведе опита си в европейския футбол до най-високо ниво. Той не владее английски и това сигурно ще е малък проблем, но пък наистина ли някой разбираше какво говори Грей през повечето време?

2 Да стане фризьор – забравете мистериозните случки преди финала на Мондиал 98. Истинската драма в кариерата на Роналдо беше прическата му на световните финали четири години по-късно. Слуховете твърдят, че голмайсторът се е сбил с градинска косачка... и загубил. За късмет неговият уникален стил доведе до отбелязването на два гола на финала и спечелването на титлата.

1 Да се завърне на терена – на едва 34 години Роналдо все още е достатъчно млад по отношение на игрови критерии, за да се завърне сензационно след година. Неговият бивш съотборник Роберто Карлуш твърди, че обидите на феновете на Коринтианс са изиграли основна роля в решението му да спре с футбола.

Не липсват желаещи клубове по цял свят, които все още да искат възможността да подпишат с легендарния стрелец. Милиони привърженици с удоволствие ще се разделят с част от парите си, за да го видят отново в действие.

вторник, 22 февруари 2011 г.

10 неща, които не знаете за ФК Копенхаген


10 – най-младият клуб, който продължава участието си в Шампионската лига. Основан през 1993 г след обединението на КБ и Б1903, два от най-успешните стари клубове на Дания. Новият отбор е ефективно създаден, за да играе на „Паркен“, модерен стадион с голям капацитет в датската столица.

9 – Челси е играл европейски мачове в Копенхаген не веднъж, а два пъти. Повечето фенове на лондончани помнят сезон 1998/1999 г, когато в турнира за Купата на носители на национални купи „сините“ победиха с общ резултат 2:1. Но колко от тях се сещат за гостуването в Копенхаген през 1960 г? По онова време Лига Европа е с името Купа на панаирните градове. Датчаните участват с отбор на име Стаевнет, също популярен като Копенхаген ХІ. Челси печели със 7:2 общ резултат от двете срещи, в които блести Джими Грийвс, а в сблъсъците не участва нито един футболист на КБ или Б1903.

8 – Клубът има над 20 000 регистрирани члена. Създаването на Копенхаген е с ясната цел за успех в Европа. Ръководството твърди, че за това е необходима подкрепа от многобройни привърженици. Гражданите на датската столица оправдават очакванията, като при последното преброяване на регистрираните фенове те са 21 700. Тази цифра трябва да накара мнозина, които мислят отбора за „малък“ да преосмислят позицията си. Средната посещаемост на шампионатните двубои на „Паркен“ е сходна с обявената цифра и доста по-внушителна от най-близкия и най-свиреп враг – Брьондби.

7 - Защитниците се познават идеално. Зденек Поспех, „Занка“ Йоргенсен, Микаел Антонсон и Оскар Уендт сформират една от най-стабилните отбрани в Северна Европа. Част от причината за техния успех е взаимното разбирателство – всеки от тях е пристигнал в клуба между 2006 и 2008 г и оттогава играят заедно. Не е чудно, че отборът допусна едва пет гола в груповата фаза, като три от тях срещу Барселона.

6 – Изпрати повече национали на Дания на Мондиал 2010 от който и да е друг отбор. Да, Копенхаген беше клубът с най-много представители в „червения динамит“ на изминалото световно. Триото Йеспер Гронкяер, Вилиам Квист и Йеспер Кристиансен защитава честта на страната.

5 – Само един от настоящия състав е играл в Англия. Много фенове ще разпознаят само едно име от състава на Копенхаген и това е Йеспер Гронкяер. Атакуващият халф или нападател игра в Челси и Бирмингам, като през 2000 г подсили лондончани срещу внушителна сума. Той е единственият в редиците на Копенхаген, който е пробвал силите си в Англия. Повечето от останалите са играли само в Скандинавия или Бразилия.

4 – Формата в първенството е невероятна. Копенхаген е изиграл 19 шампионатни мача през този сезон, печелейки 16, а в останалите три завърши наравно. С 19 точки преднина пред втория ОБ Одензе, изглежда титлата ще остане на „Паркен“ за трета поредна година. Какво значение има това за Шампионската лига е отворен въпрос, но датчаните са в зимна пауза от декември.

3 – Разполага с една от най-борбените средни линии в Европа. Предполагайки, че Копенхаген разчита на четирима в средата на терена, феновете очакват заплахи. Наред с опитната защита, халфовете са голямо вдъхновение. Капитанът Вилиам Квист е лидер с голям опит, а освен него има доста възможности, като например Кристиан Боланос от Коста Рика. Най-добрият е Клаудемир – млад бразилец, който основно играе дефанзивна и борбена роля, но и създава доста ситуации. Той може да заиграе и на по-високо ниво.

2 – Клубът играе в европейските турнири във всеки сезон от 1997/1998 г насам. Копенхаген е сред постоянните участници на европейската сцена, след като се класира за международните надпревари вече над десетилетие. Съвпадение е, че датчаните делят този рекорд не с кой да е, а с Челси. Англичаните спечелиха КНК през 1998 г и оттогава не са пропускали участие в Европа. За Копенхаген 1/8-финалите в Шампионската лига са най-предното класиране засега.

1 – От началото на сезон 2001/2002 г клубът е имал само двама треньори. Копенхаген не е от отборите, които сменят наставника при всеки неуспех, което личи от факта, че за последните 10 сезона това е ставало само веднъж. Ханс Баке пое контрола през 2001 г и прекара четири много успешни сезона на „Паркен“, а сега води Ню Йорк Ред Булс. Негов заместник е сегашният треньор Стале Солбакен, който пристигна от Норвегия. Бившият халф на Уимбълдън, който е на 42 години, е сред най-високо оценяваните млади наставници в Европа.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Топ 5 на хулиганските удари с глава


След проявата на капитана на Милан Дженаро Гатузо като истински пещерняк след двубоя от Шампионската лига срещу Тотнъм, футболните фенове си припомниха най-популярните хулигански удари с глава. Италианският национал първо хвана за врата помощник-треньора на англичаните, а след края на мача го удари, за да изрази пълното си безсилие за загубата с 0:1 насред Милано.

Топ 5 на хулиганските удари с глава:

5 Нани - Манчестър Юнайтед - Уест Хем - май 2008 г

Португалското крило на Манчестър Юнайтед Нани удари опонента си Лукас Нийл, но случката не се помни основно заради самия сблъсък. Двамата реагираха доста артистично - Нийл се просна на терена, сякаш беше ударен с чук, а Нани последва примера му, но съдията Майк Райли не се заблуди и показа червен картон на играча на Юнайтед.

4 Дженаро Гатузо - Милан - Тотнъм - февруари 2011 г


Минута на лудостта за Дженаро Гатузо, който искаше да се разправи с бившия нападател на Милан Джо Джордан, преди да го удари с глава. Италианецът се извини за деийствията си, но няма да е лошо да поднесе лични извинения на Джордан, ако се съди по начина по който служителят на Тотнъм се озъби след случката.

3 Норберт Мейер - Дуисбург - Кьолн - декември 2005 г

Треньорът на Дуисбург Норберт Мейер може да работи и като комедиант, след като направи сцена с "удрянето" на глава на нападателя на Кьолн Алберт Щрайт. Наставникът е агресорът, но бързо след като осъзнава какво е направил пада на тревата и не става. Щрайт също се стоварва на игрището, въпреки че контактът е минимален. По-късно стадионът е проверен за снайперисти, но такива не са открити.

2 Дион Дъблин - Астън Вила - Бирмингам - март 2003 г


Постъпката на Дион Дъблин може да се нарече само по един начин - брутална. Нападателят на Вила налита агресивно срещу Роби Савидж и всичко завършва с известната старомодна целувка на Глазгоу. Потърпевшият не получи контузия. По-късно Дъблин се извини на съотборниците си, но няма сведения да се е извинил на Савидж.

1 Зинедин Зидан - Франция - Италия - юли 2006 г


Зидан е на първо място заради важността на всички последствия - той удари с глава защитника на италианците Марко Матераци, получи червен картон, а родината му загуби след изпълнение на дузпи финала на световното първенство. След размяна на обида Зинедин, който има алжирски корени, удари в гърдите по-високия си опонент и го повали. Това беше и последният мач на Зизу за "петлите".

неделя, 20 февруари 2011 г.

Топ 10 на най-мразените отбори във футбола




10 Реал (Мадрид) на Рамон Калдерон

Искаше да вземе Кака от Милан, искаше от Манчестър Юнайтед Кристиано Роналдо, но почти успя, искаше от Виляреал Санти Касорла, след като беше поискал от Валенсия Давид Силва и/или Давид Вийя. Излъга собствените си фенове с нарушени предизборни обещания да привлече Сеск Фабрегас, Кака и Ариен Робен, но привлече холандеца, който така или иначе вече не беше нужен на Челси. Наследникът му, който беше временно на поста, Иван Болуда говореше за смазването на Ливърпул в Шампионската лига, за да бъде смазан неговият състав.

Доста голяма уста, но схванахте идеята!


9 Арсенал - 1986-1995 г

"Скучен, скучен Арсенал". Трудно е да се повярва днес, предвид на хубавия футбол под ръководството на Арсен Венгер, но Арсенал на Джордж Греъм между 1986 и 1995 г и особено късните години на управлението му беше един от най-скучните отбори в историята на играта. Шотландецът, който беше талантлив халф по време на кариерата си на "Хайбъри", изгради единадесеторката си върху четиримата защитници Лий Диксън, Стив Боулд, Тони Адамс и Найджъл Уинтърбърн. Арсенал на Греъм беше най-близката английска версия до италианското катеначо от 60-те години. "Едно на нула за Арсенал" на мелодията на песента на Пет Шоп Бойс - "Отиди на запад" беше доста често чувано скандиране от публиката. С много малко технически талант в състава често се разчиташе само на страхотния Йън Райт за отбелязването на голове. Въпреки това с малко по-нападателна тактика отборът спечели две титли - 1989 и 1991 г. Бяха намразени в Европа, когато спечелиха Купата на носители на национални купи през 1994 г. Арсенал победи Парма, с Джанфранко Дзола и Фаустино Асприля, с 1:0 на финала, въпреки че рядко излизаше от своята половина.


8 Италия - винаги

На международната сцена Италия може би е най-нехаресваната страна - особено в Северна Европа, където сблъсъкът на култури е твърде непоносим. Във футболно отношение италианците носят стереотип на прагматични и свръхзащитни, похабявайки отлични таланти в атака за сметка на тактика. Също така са смятани за създатели на професионализма. Дърпане за тениската, симулации, спорове със съдията. Извън терена без съмнение има усещане за ревност. Малцина могат да подложат на съмнение, че много италиански футболисти са много добре изглеждащи, колкото до жените, нека изобщо не започваме. Уверените и експресивни личности на много италианци също дразнят нелатинските нации, които често се радват на отпадането на Италия от световните първенства.


7 Манчестър Юнайтед - след 1993 г

След спечелването на първа шампионска титла от 26 години през 1993 г, Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън скоро се превърна в най-доминиращия отбор във Великобритания. В следващите 17 години "червените дяволи" спечелиха още 10 титли на Англия и две купи в Шампионската лига. Докато Юнайтед без съмнение е мразен сред англичаните за многото си успехи, има и много други причини да бъде много нехаресван. На първо място често е наричан късметлийски отбор (други ще кажат, че има невероятен характер) заради късните голове, които бележи, особено през 90-те години. Когато Фъргюсън спечели първата си шампионска титла в Англия през 1993 г, това стана основно заради двата гола на защитника Стив Брус в допълнителното време за обрата до 2:1 над Шефилд Уензди. Разбира се и заради финала на Шампионската лига през 1999 г срещу Байерн (Мюнхен), когато Юнайтед беше надигран от началото до края, за да вкара два пъти в добавеното време, за да стане шампион на Европа. Мнозина фенове на отбора са определяни като "преследвачи на слава", защото го подкрепят само заради успехите му. Това може да се забележи заради малкия брой подръжници от Манчестър. Повечето жители на града са фенове на другия клуб - Сити. Друга причина за омраза са съдиите, като много са на мнение, че Юнайтед е облагодетелстван повече от всеки друг отбор от съдийски решения.


6 Ювентус - винаги

Ювентус е мразен в Италия поради същата причина заради която е мразен Манчестър Юнайтед в Англия. "Бианконерите" са най-успелият клуб в страната с 27 шампионски титли. Често са описвани като късметлии, отбелязвайки много късни голове с които печелят мачове години наред. Както и при Юнайтед, привържениците на Юве са разпръснати из цялата държава, а повечето жители на Торино подкрепят клуба, носещ името на града им. Ювентус също е обвиняван в облагодетелстване от съдийски решения. Най-спорните моменти са в завършеците на шампионатите през 1981 и 1982 г, както и този през 1998 г. Скандалът Калчополи през 2006 г нанесе сериозен удар върху имиджа на клуба по цял свят.


5 Гърция - 2004 г

Преди Евро 2004 гърците се бяха класирали само на два големи турнира в цялата си футболна история - Евро 80 и Мондиал 94, като общо имаха шест мача, пет загуби, едно равенство, един отбелязан гол и 14 допуснати. Отбор без големи имена, воден от немската легенда Ото Рехагел, пред който само Латвия беше считан за по-голям аутсайдер. Рехагел измисли перфектен план, според който гърците се защитаваха и поемаха натиска преди да накажат противника от статични положения или контраатаки. Гърция излезе от групата си, в която победи домакина Португалия на откриването, а испанците си заминаха преди елиминациите. След това изхвърлиха шампиона Франция с 1:0 на 1/4-финала, за да отстранят фаворита Чехия след продължения и сребърен гол. Спечелиха титлата след нова победа над Португалия - 1:0 с гол на Харистеас. Това беше най-големият шок във футбола на национално ниво, като медиите по света заклеймиха гърците като отбор на статични положения, който практикува антифутбол.


4 Лийдс на Дон Реви

Лийдс от края на 60-те и 70-те години е широко признат за най-мразения отбор в историята на английския футбол. На терена това беше невероятен отбор, благословен с изключителни играчи като Питър Лоримър, Джони Джилс и Били Бремнър. Въпреки че спечелиха "само" две шампионски титли, две купи на панаирните градове (предшественикът на Купата на УЕФА - б.а.), една купа на Англия и една купа на Лигата през тази ера, всъщност трябваше да вземат поне двойно повече отличия, но често се проваляха на финалната права. Като редица отбори хората на Реви залагаха много на физиката, като си заслужиха прякора "Мръсния Лийдс" и често бяха критикувани от пресата и от Браян Клъф. Корави типове като Бремнър и Норман "Хапе краката ти" Хънтър караха опонентите да ги побиват тръпки страх. Хънтър беше замесен в безчет схватки в кариерата си, сред които в загубения финал за Купата на носители на национални купи срещу Милан и инцидента с Франсис Лий от Дарби Каунти. Въпреки брилянтността си този отбор на Лийдс не е добре запомнен от английската преса, което е срамно, тъй като е сред най-добрите състави в британската история.


3 Естудиантес - 1967-1970 г

Ставайки дума за брутални отбори, малцина са по-брутални от Естудиантес, който спечели през 1967 г титлата на Аржентина, както и три поредни трофея от Копа Либертадорес и успех в Междуконтиненталната купа. Ключови фигури в този състав бяха Карлос Билардо, който като треньор изведе Аржентина до световния връх на Мондиал 86, и Хуан Рамон Верон (баща на Хуан Себастиан Верон - б.а.). Треньорът Освалдо Субелдиа наложи физически стил на игра, основан на малтретиране на съперниците. Тактическите нарушения бяха редовни, както и триковете в ситуации без топка. Иронично прякорът на състава по това време беше "Младите убийци". Загубата на финала за Междуконтиненталната купа през 1969 г от Милан е наречена "Срамът на Ла Плата". Естудиантес печели с 2:1, но губи с 2:4 общ резултат от двете срещи, в един от най-грубите мачове в историята. Бруталността е толкова шокираща, че целият състав е арестуван по заповед на президента на страната Хуан Карлос Онгания. Очевадно грубият Агире Суарес, който чупи кост в лицето на Нестор Комбин, и вратарят Алберто Полети са пратени в затвора. Комбин се показва пред италианска телевизия след мача, а лицето му прилича на задницата на автобус.


2 Байерн (Мюнхен) - 70-те

Както Ювентус и Манчестър Юнайтед, Байерн е мразен в Германия заради успеха си. ФК Холивуд е най-подкрепяният отбор в Германия, но всеки който не вика за тях, вика ожесточено срещу тях. Омразата започва в началото на 70-те, когато Байерн има само две шампионски титли в цялата си история. Тогава има голямо съперничество между Байерн и друг голям отбор от тази ера - Борусия (Мьонхенгладбах). Неутралните са на страната на Борусия, а отборът, символизиран от Гюнтер Нетцер се превръща в любимеца на всеки втори германец. Байерн често е атакуван при пътуванията си из Германия, въпреки че в него играят много от футболистите спечелили Евро 72 и Мондиал 74, сред които Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Паул Брайтнер. Има редица сбивания с фенове, които помагат за затвърждаването на прякора на Франц Рот - "Бика". Бекенбауер веднъж се преструва, че пика срещу агитката на гостуващия отбор, докато вратарят Сеп Майер удря привърженик на Хановер, когато чува "Ще те убия, свиня от Байерн". Байерн от 70-те често е обвиняван в късмет. Няма съмнение, че в Европа мюнхенци се радват на огромен късмет. Ако клубът беше загубил и трите си поредни финала за Европейската купа през 1974, 1975 и 1976 г, никой не би се оплакал. Байерн е надигран в първия от Атлетико (Мадрид), но отбелязва в последната минута на добавеното време, за да се стигне до преиграване, което печели. Във втория отстъпва игрово на Лийдс, като редовен гол на Питър Лоримър е отменен, а немците печелят с 2:0. При последния триумф съперникът Сент Етиен на два пъти цели греди и пропуска много положения, а Байерн печели с 1:0. Клубът затвърждава и стереотипа, че немците са най-добри в организиране на купони, но всъщност най-зле в отпразнуването им. Рядко празнуват тези победи с някаква страст, което също вбесява противниците им.


1 Аржентина - 1990 г

Съставът на Аржентина, който участва на Мондиал 90, несъмнено е най-мразеният. Световният шампион някак успя да измине целия път до финала в Рим, въпреки че имаше само двама играчи с атакуващи способности - Клаудио Каниджа и Диего Марадона, който не беше във форма и с контузия. Играчите на Карлос Билардо бяха модерната дефиниция на антифутбол. Провряха се през груповата фаза след загуба на откриването от Камерун, но с победа над СССР след игра с ръка на Марадона на голлинията, останала незабелязана от съдиите. Във втория етап срещу Бразилия аржентинците се защитаваха с 10 човека и бяха надиграни от началото до края от големите си врагове, за да спечелят с 1:0 с единствената си атака в мача, част от гения на Марадона през второто полувреме, който изведе Каниджа за попадението. На 1/4-финала срещу много по-силния състав на Югославия, който игра с 10 човека в 90 минути, се стигна до дузпи. Вратарят на южноамериканците Серхио Гойкочеа се превърна в герой, за да класира отбора напред. В 1/2-финала срещу домакина Италия в Неапол изглеждаше, че приказката за Аржентина ще свърши след ранния гол на Тото Скилачи. "Адзурите" не изиграха най-силния си мач, но само те опитваха да атакуват. Каниджа успя да изравни в 67-ата минута след груба грешка на вратаря Валтер Дзенга и това даде сили на "гаучосите" да преминат към мръсната си тактика. При всяка възможност беше пропилявано време, като очевидната цел беше да се стигне до дузпи, които отново бяха спечелени благодарение на Гойкочеа. Антифутболът победи и това беше най-ясно илюстрирано от факта, че Роберто Донадони, талантливото крило на Милан, който остана ненадигран цял мач и заслужаваше да бъде избран за №1, пропусна решителния удар от бялата точка. На финала срещу Западна Германия (ФРГ) аржентинците играха за дузпи от първия съдийски сигнал. Срамният им песимизъм иронично беше сразен в 85-ата минута след гол на Андреас Бреме от дузпа. Всъщност нямаше никаква дузпа при отсъдената ситуация, но мнозина биха казали, че справедливостта възтържествува.

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

5 причини Арсенал да победи Барселона


1 Играли са и преди

Арсенал срещу Барселона си стана редовен мач в Шампионската лига. Двата състава се срещнаха на финала в турнира през 2006 г, като лондончани поведоха, но Барса достигна до 2:1 срещу 10 от съперника и взе трофея. През миналия сезон двата състава мериха сили на 1/4-финалите и на "Емиратс" Арсенал се върна от 0:2 до 2:2. В реванша Барселона победи с 4:1, но "артилеристите" поведоха в резултата. През 1999/2000 г двата гранда бяха в една група, завършвайки 1:1 на "Камп Ноу", а в отвентия мач на "Уембли" каталунците спечелиха с 4:2. В последните пет двубоя Арсенал има две равенства и три загуби, но винаги успява да вкара на противника си. Колелото на късмета този път се обърна надолу за момчетата на Пеп Гуардиола.

2 Венгер вярва, че отборът може

Арсен Венгер говори за шансовете на своя отбор. На пресконференция в деня преди мача французинът заяви: "Много сме мотивирани да покажем, че сме различен отбор (от този който загуби на "Камп Ноу")". Венгер вярва, че играчите му имат "100% качествата, за да успеят". Запитан срещу какво се изправят неговите момчета той с усмивка разкри, че са гледали Барселона в действие. Дали Венгер имаше коз в ръкава си? Той знае, че отборът му може да победи Барселона и всеки друг състав, за да се превърне във фаворит за класиране на финала.

3 Барселона изигра слаб мач през уикенда

Въпреки че в момента мачка в Ла Лига и е уверено на върха Барселона достигна до равенство срещу 16-ия Спортинг (Хихон). За това беше нужен гол на Давид Вийя. Резултатът не е катастрофален, но показва, че и каталунците са хора. Този мач сложи край на серията от 16 поредни успеха, което може да повлияе на играчите. Арсенал е по-добър от Спортинг (Хихон).

4 Арсенал е много по-силен отбор от онзи, който игра миналата година

Последният път, когато Арсенал игра срещу Барселона Шампионската лига беше последната му надежда да спечели трофей. Лондончани бяха елиминирани от Купата на Англия и Купата на Лигата и изоставаха доста във Висшата лига. В момента отборът има добър шанс да спечели и двете купи, като диша във врата на Манчестър Юнайтед за шампионската корона. Въпреки няколко лоши резултата през сезона играят страхотен футбол, а с Фабрегас и Ван Перси не им липсват момчета, които могат да печелят двубои. Участието на Самир Насри също е ключово. Той е водещият голмайстор на "артилеристите" и с него шансът нещо горещо да се случи е доста голям. Отборът е по-възрастен, по-мъдър и готов да печели. Смъртоносна комбинация.

5 И по-странни неща са се случвали

Арсенал не е малък отбор. Мнозина са наясно, че англичаните могат да победят Барселона в Лондон. Подобно очакване съвсем не е нереалистично. Всеки, който се изправя срещу най-добрия отбор в света ще бъде подценен. Е,хайде... Тотнъм би Милан на "Сан Сиро", Ливърпул възкръсна след 0:3 в Истанбул. Касиус Клей би Сони Листън. ЮАР стана световен шампион по ръгби през 1995 г. Хокейният отбор на САЩ би СССР. Това е моментът на Арсенал и той беше на точното място да се възползва. Не бъдете изненадани, че се случи.

сряда, 16 февруари 2011 г.

Ничията легенда Роналдо окачи бутонките на пирона


Една от най-големите звезди на футбола в цялата история на този спорт – Луиш Назарио де Лима Роналдо сложи край на богатата си и успешна кариера. На 35-годишна възраст, след няколко контузии и проблеми с килограмите, нападателят, известен с прякора си „Феномена“ окачи бутонките на пирона и си взе чувствено „Сбогом“ със зеления терен, който му донесе милиони фенове и финикийски знаци в банковите сметки.

Талантът му започва да се шлифова през 1986 г, когато на 10-годишна възраст Роналдо започва да тренира в Тенис Клуб Валкуейре, където се състезава до 1989 г. Следва един сезон в Сосиал Рамос Клуб, за да премине в Сао Кристовао през 1990 г. В професионалния футбол на равнище мъже прохожда на 17 години, когато облича екипа на един от големите клубове в родната му Бразилия – Крузейро.

Младокът бързо впечатлява привържениците и специалистите и в 14 двубоя записва 12 гола, спомагайки отборът да спечели шампионата Копа до Бразил. Преди да стане част от Крузейро Роналдо е отхвърлен от любимия си отбор в детските му години Фламенго. Легендата Жаирзиньо вижда таланта в хлапето и му помага да премине в Крузейро. След един сезон преминава в холандския гранд ПСВ Айндховен.

Изборът му да започне кариерата си в Европа от този клуб не е случаен, а по съвет на Ромарио. Опитният стрелец води атаката на айндховенци между 1988 и 1993 г. В първия си сезон в Холандия Роналдо предизвиква бум, бележейки 30 гола в първенството. През втората си година на стадион „Филипс“ първата сериозна контузия в коляното го ограничава до 13 мача, в които той успява да се разпише 12 пъти. С ПСВ печели Купата на Холандия през 1996 г и става голмайстор на Ередивизие през 1995 г.

По време на престоя си в ПСВ „Феномена“ привлича интереса на Интер и Барселона, но каталунците плащат рекордните за онова време 17 милиона долара, за да имат бразилеца в състава си. Роналдо изплаща всеки цент с невероятните 47 гола в 49 срещи във всички състезания през сезон 1996/1997 г. Машината за голове бележи победното попадение за Барса на финала на Купата на носители на национални купи, като печели и Купата на Краля и Суперкупата на Испания. Става голмайстор на Ла Лига с 34 гола в 37 мача. До сезон 2008/2009 г беше последният с над 30 гола в един сезон в испанския елит. На 20-годишна възраст става най-младият играч с наградата на ФИФА – Футболист №1 на света (1996 г), оставайки подгласник за Златната топка на немската легенда Матиас Замер.

Роналдо записва само един сезон в Барселона, тъй като има проблеми по предоговарянето на контракта му, като разочарованието му беше очевидно в последните му изяви. Изплащайки клаузата за откупуване в следващ пристан за „Феномена“ се превръща италианският колос Интер. Президентът Масимо Морати плати рекордните за този период 19 милиона паунда, а новият му любимец се отблагодари със силна игра и гол на финала за Купата на УЕФА, спечелена от миланци.

Бразилецът се адаптира към италианския стил още през първата си година и започна да се развива като завършен нападател, като подобри и асистенциите си. Стана първи избор за изпълнител на дузпи, изпълняваше и бележеше от пряк свободни удари и дори взе и капитанската лента. По време на престоя си в Интер отбеляза няколко гола на градския враг Милан, а през 1997 г за втори път стана Футболист №1 на света и взе Златната топка. На следваща година остана втори и трети в съответните класации. В този етап от кариерата си беше определян като най-добрия в света.

На 21 ноември 1999 г в шампионатен мач срещу Лече Роналдо почувства болка в лявото коляно и беше принудително заменен. Медицинските изследвания показаха разкъсвания и той се подложи на операция. При първото си завръщане на терена на 12 април 2000 г той игра едва седем минути срещу Лацио в първия двубой от финала за Купата на Италия преди да контузи повторно коляното. След две операции и месеци рехабилитация Роналдо се завърна за Мондиал 2002 г, помагайки на Бразилия да спечели петата си световна титла. През същата година спечели за трети път приза Футболист №1 на света и напусна Интер, за да подсили Реал (Мадрид). Италианската преса му даде прякора „Феномена“ заради запомнящите се му изяви по терените на Ботуша. В 99 мача за „нерадзурите“ той наниза 59 попадения и беше избран за №20 в клубната класация за най-добри футболисти обличали „синьо-черния“ екип, като само контузиите му попречиха да е на по-челна позиция.
Реал (Мадрид) плати 39 милиона евро, за да вземе бившата икона на кръвния враг Барселона, а продажбите на неговата тениска счупиха рекордите още на първия ден след представянето му. Фурорът около него беше огромен. Заради травма дебютира едва през октомври 2002 г, но това не попречи на привържениците на Реал да скандират името му и преди това. Роналдо вкара два пъти в дебюта си за „Белия балет“, а „Сантиаго Бернабеу“ му ръкопляска на крака след края на срещата. Това се повтори и след последния мач за сезона срещу Атлетик (Билбао), когато той вкара отново, фиксирайки сметката си на 23 гола и първа спечелена шампионска титла на Испания. Към нея „Феномена“ прибави Междуконтиненталната купа (2002 г) и испанската Суперкупа през 2003 г.

През сезон 2003/2004 г Реал изглеждаше на път да спечели требъл, но контузия на Роналдо срина амбициите на мадридчани. Те загубиха финала за Купата на Краля, отпаднаха на 1/4-финалите в Шампионската лига и се сринаха в първенството. Въпреки провалите Роналдо спечели приза „Пичичи“ за голмайстор на Примера с 24 попадения. През 2006 г с пристигането на Рууд Ван Нистелрой бразилецът вече все по-рядко влизаше в плановете на тогавашния треньор Фабио Капело заради травмите и проблеми с килограмите.

На 18 януари 2007 г се появи информация, че Роналдо се е споразумял с Милан срещу 7,5 милиона евро. „Феномена“ беше принуден да плати остатъка по договора си с Реал (Мадрид), който не беше съгласен да го освободи, а от Милан не искаха да платят солидната сума. На 30 януари бразилецът финализира завръщането си в Милано и за втори път в кариерата си заигра за основен враг на свой бивш отбор. С №99 на гърба дебютира за „росонерите“ на 11 февруари 2007 г при победата с 2:1 над Ливорно. В първия си сезон в 14 двубоя стрелецът се разписа 7 пъти.

Роналдо стана първият отбелязвал и за двата милански клуба в дербито на града, другият с това постижение е Златан Ибрахимович. Поради проблеми с травми и килограмите бразилецът записа малко над 300 минути в пълния си сезон за Милан. Единствените му попадения дойдоха при победата с 5:2 над Наполи, когато се разписа два пъти. Общата му статистика за „червено-черните“ е 20 двубоя и 9 гола.
Трофеят, който се изплъзна от ръцете на Роналдо в успешната му кариера е Шампионската лига. Милан стана европейски шампион през 2006/2007 г, но „Феномена“ беше играл за Реал в първия етап на турнира и нямаше право да участва за новия си състав. Най-близо до успеха остана полуфиналът му с мадридчани срещу Ювентус. На 13 февруари 2008 г при опит да засече центриране в шампионатна срещу Ливорно бразилецът получи трета контузия на лявото коляно, която го извади до края на сезона, а от Милан го освободиха, като не подновиха договора му.

По време на възстановяването си Роналдо тренира с Фламенго, а шефовете на клуба бяха готови да го привлекат в клуба. Въпреки това той подписа с Коринтианс на 9 декември 2008 г, а бразилската преса отрази шумно сделката, тъй като самият футболист винаги е твърдял, че обича Фламенго и иска да играе за отбора. Голмайсторът дебютира за последния си клуб на 4 март 2009 г, а четири дни по-късно вкара и първото си попадение в двубой с Палмейрас. С 10 гола в 14 срещи звездата помогна на Коринтианс да спечели шампионата Паулиста.

С негова помощ отборът спечели и Купата на Бразилия с общ резултат 4:2 над Интернасионал през 2009 г. През февруари 2010 г „Феномена“ удължи контракта си с една година и оповести, че след това ще се откаже. През февруари тази година след отпадането на клуба от Копа Либертадорес Роналдо оповести, че спира с футбола. В пресконференция на 14 февруари той сподели: „Беше много трудно да напусна нещо, което ми даряваше толкова щастие. В душата си исках да продължа, но трябваше да осъзная, че загубих битката с тялото си“.

Роналдо дебютира за националния отбор на Бразилия през 1994 г в приятелски мач срещу Аржентина в Ресифе. Той е част от състава на родината си за Мондиал 94, когато е на 17, но не записва нито една минута при спечелването на четвъртата титла за „Селесао“. Първоначално става известен като Роналдиньо, тъй като в отбора вече има играч на име Роналдо Родригес де Жесус. На Олимпийските игри през 1996 г в Атланта Роналдо играе с името Роналдиньо на тениската си, тъй като централният защитник се казва Роналдо Гуйаро. „Златистите“ печелят бронзови медали.

На Мондиал 98 Роналдо вкарва четири гола и асистира за три, но завинаги слага тъмно петно в кариерата си. В нощта преди финала с домакина Франция се разпространява информация, че е получил конвулсии. 72 минути преди решителния сблъсък треньорът Марио Загало го вади от титулярния състав, но по негова молба го връща сред стартовите 11. Бразилците загубиха с 0:3, а Роналдо игра неузнаваемо и претърпя тежък удар от вратаря на французите Фабиен Бартез.

Четири години по-късно на първенството на планетата в Япония и Южна Корея „Феномена“ беше водещата сила в спечелването на петата титла за родината му. Голмайсторът се разписа осем пъти, като не успя да преодолее единствено английския страж Дейвид Сиймън на 1/4-финалите. Във финала Роналдо реализира и двата гола за 2:0 над Германия, изравнявайки рекорда на легендарния си сънародник Пеле от 12 попадения на бразилец на световни първенства.

Участието му на Мондиал 2006 му донесе нов рекорд. Въпреки че беше освиркван заради мудността си и очевидно наедрялата си физика Роналдо вкара два пъти на Япония, за да стане 20-ия играч в историята с голове на три световни първенства и изравни постижението на Герд Мюлер от 14 гола. В 1/8-финалите срещу Гана „Феномена“ пое еднолично лидерството за най-много голове в най-престижния турнир – 15. С това попадение Роналдо изравни и постижението на немеца Юрген Клинсман да вкарва поне по три гола на Мондиал. Бразилия отпадна на 1/4-финалите след загуба с 0:1 от Франция.
В общо 620 срещи Роналдо се разписа 420 пъти, като коефициентът му за гол средно на мач е 0,677.

Роналдо ще остане запомнен сред любителите на най-великата игра заради техниката си, острия си нюх към гола и способността му да намира нестандартни решения. Бразилецът имаше самочувствието да твърди, че е по-добър от предшественика си Пеле, но травмите му попречиха да разгърне целия си потенциал, като в дълги периоди го оставяха зрител по трибуните. В младите си години „Феномена“ разполагаше със скорост и страст да разбива защитата. Не са един и два головете му дошли след пробиви от по 30-40 метра. Стрелецът можеше да бележи и с двата си крака, и с глава, както и от много заплетени и наглед безнадеждни ситуации. Постигна много и безспорно е обичан и уважаван, но никога не успя да се превърне в легенда на някой клуб. Най-дългите му престои от по пет години бяха в Интер и Реал, но не достигна до пантеоните им, където например са Хавиер Санети и Емилио Бутрагеньо. Роналдо беше осъден да бъде ярка звезда със свой собствен стил, но никога да не бъде клубна икона.

вторник, 8 февруари 2011 г.

Легендата Христо Стоичков навърши 45


Легендата на българския футбол Христо Стоичков навърши 45 години! Най-успелият ни играч на зеления килим, който прослави името България пред цял свят, е роден на днешната дата през 1966 г в Пловдив. Под тепетата Ицо започва с футбола, тренирайки в Марица, за да премине през Хебър и да акостира в ЦСКА.

Стоичков играеше като крило и нападател, а поразяващата точност на левия му крак му донесе световна слава и прозвището "Камата". №8 дълги години радваше привържениците на Барселона, където е идол и до днес. В 175 мача за каталунците "Модерния ляв" заби 83 гола, ставайки европейски шампион през 1992 г. Единственият българин с това постижение досега. В богатата си кариера той носи и екипите на италианския Парма, саудитския Ал Насър, японския Кашива Рейсол и американските Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.

Във витрината на Христо най-ценните му лични награди са Златната топка през 1994 г и Златната обувка за голмайстор на Мондиал 94 в САЩ, където се разписа шест пъти, а България завърши четвърта и взе бронзови медали. Стоичков е отбелязвал гол за всеки отбор, в който е играл. В България е двукратен голмайстор на А група - 1989 и 1990 г, като през втората година е и на Европа с 38 попадения.

С ЦСКА става шампион 3 пъти, с Барселона - 5, с Ал Насър печели КНК на Азия, с Кашива Рейсол Купата на Япония, а с Чикаго Файър Купата на САЩ. Може да се похвали и с 4 купи на България, една суперкупа и полуфинал за КНК; Суперкупа на Европа, 4 суперкупи на Испания и една купа на страната, както и със спечелването на КНК. Избиран е шест пъти за Футболист №1 на България, голмайстор е на КНК през 1989 г, получава Сребърната топка на "Франс футбол" през 1992 г, а през същата година и Сребърен Онз от "Онз Мондиал". Най-пресните му награди са от 2007 г - "Златен крак" и Най-велик футболист на България.

За националния ни отбор Стоичков изигра 83 мача в периода 1986-1999 г, в които отбеляза 37 попадения. Бенефисът му беше на стадион "Българска армия" в европейска квалификация срещу родината на футбола Англия, завършила 1:1. В негова чест за мача дойде треньорът му в първите му години в Барселона Йохан Кройф, както и откривателят му Димитър Пенев. В България Христо развива школа за таланти, подпомагайки тима на Чавдар (Етрополе).

"Камата" се пробва и в треньорския занаят, като през лятото на 2004 г пое националния отбор на България. Под негово ръководство отборът не успя да се класира на Мондиал 2006, а самият той напусна на 11 април 2007 г, за да поеме испанския клуб Селта. Половин година по-късно беше уволнен заради лошия старт на състава във втория шампионат на иберийската държава. Последната му авантюра беше начело на южноафриканския Мамелъди Съндаун, с който се бореше за титлата, но не успя да я спечели. В момента не води никой отбор.

Стоичков беше и завинаги ще си остане гениален футболист с непримирим характер и дух на голям победител. На терена Ицо беше в състояние да предаде от мотивацията и енергията си на всички. Точните му пасове и страховитите шутове от пряк свободни удари и до днес се припомнят с усмивка. "Модерния ляв" е непоколебим и в изразяването на собственото си мнение, превръщайки фразата за майката в най-популярното българско изречение по света. Стоичков винаги умее да дразни съперниците и да респектира съдиите. Може би втората му най-популярна реплика ще си остане прословутото "Айнц цу цвайн цу дрън!", преди победата над действащия световен шампион Германия с 2:1.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ХРИСТО СТОИЧКОВ! БЪДИ ЗДРАВ И УСПЕХИ В ТРЕНЬОРСТВОТО!

неделя, 6 февруари 2011 г.

20-те най-важни футболни клуба в света


Не вреди на никого от нас да си припомняме отвреме навреме помпозността на най-големите клубове във футбола. Техните представители винаги казват "даваме на феновете това което искат" (както винаги тънка маска за "печелим пари за себе си"). "Все още вярвам, че европейска лига ще е неизбежна крачка, но създаването й може да отнеме повече от предвиденото време. Измежду 50-те най-важни клуба в Европа, никой няма да се откаже да играе в своята страна", заяви директорът на Милан Умберто Гандини. Пренебрегвайки нарастващото мнение, че може би "най-важните" клубове най-вероятно трябва да бъдат изключени от всички други състезания, събрани на космическа совалка с всеки, който харесва идеята Милан да играе с Манчестър Юнайтед всяка седмица до края на вечността, и изпратени на Юпитер и да отидат там без да оказват влияние върху остатъка от нас за които фразата "най-важни" е измислица. Разпадането на Г14 и последвалото включване на най-големите клубове в Европейската асоциация на клубовете предполагаше да сложи край на всичко това, но беше лесно да се предположи, че повечето атавистични тенденции на най-големите клубове няма да изчезнат просто, защото Мишел Платини ги е поканил на чай и бисквити в УЕФА.

Та... "най-важни"? Трябва да се прави разлика. Дори не е задължително да вярвате в гледната точка "всички създания големи или малки", тази идея, че всички футболни клубове са създадени равни, но някои са по-равни от други е много противна. Така че ето ви списък на 20-те най-важни клуба в историята на футбола. А Милан дори не е в него. Освен всичко, Милан дори не е най-големият съперник на Интер. Както ще ви каже всеки гражданин на Милано, който се интересува от футбол, истинското дерби за Интер е "Дербито на Италия" срещу Ювентус. Шест години без Скудето изглежда влияят на преценката на управниците на "росонерите".


1 Шефилд ФК - най-старият футболен клуб в света. Не е спечелил нищо от Аматьорската купа на ФА през 1904 г, но е единственият в света, освен Реал (Мадрид), който е награден с ордена за заслуги на ФИФА. Други носители на тази награда са Нелсън Мандела, Хенри Кисинджър и Футболната асоциация на Уругвай.


2 Куинс Парк ФК - аматьорският клуб от Глазгоу остава единственият отбор достигал до финалите на купите на Англия и Шотландия, печелейки десет пъти шотландския трофей. Техният стил на подаване създава революция във футбола по света, а стадионът му "Хемпдън Парк" е най-големия в света до построяването на "Маракана" за световното първенство през 1950 г.


3 Даруин ФК - когато този непознат клуб от Ланкашър привлича двама играчи - Фърги Сътър и Джеймс Лъв от Партик Дистъл през 1879 г се превръща в първия английски отбор, който плаща на състезателите си. Дните на аматьорите джентълмени са преброени и пристига професионалната игра. До десет години след това всички големи клубове плащат на играчите си.


4 Престън Норт Енд ФК - "Непобедимите". Първият шампион на Футболната лига завършва непобеден през целия сезон 1888/1889 г (рекорд, който няма да бъде изравнен до 2004 г от Арсенал), като печели и Купата на ФА. Предишната година е поставен друг рекорд - победа с 26:0 над Хайд в мач от Купата на ФА, останал неподобрен до днес.


5 Про Верчели Калчо - най-старият футболен клуб в Италия, основан през 1892 г. Печели шампионата пет пъти за шест години между 1908 и 1914 г, а в него играе Силвио Пиола, който е считан за бащата на задната ножица. Един от сегашните футболисти е бивш италиански национал и звезда на Серия А - Маурицио Ганц. Отборът се състезава в четвърта дивизия на Италия.


6 Спорт Клуб Рио Гранде - най-старият клуб в Бразилия и един от най-старите в цяла Южна Америка. Има две регионални шампионски титли в 110-годишната си история, но е в основата на развитието на футбола в страната, която е възприемана като най-талантлива в този спорт.


7 Екзитър Сити - следата му в историята на футбола е много забележителна. Един от първите английски клубове, който отива на турне - в Южна Америка през 1914 г. Един от мачовете в турнето е игран на стадион "Ларанжейраш" в Рио де Жанейро - двубоят е първи за бразилския национален отбор, който побеждава с 2:0.


8 Торино - самолетната катастрофа през 1949 г обезсмърти отбора на Торино, известен като "Големия Торино". Съставът печели пет поредни шампионантни титли и все още е считан за вероятно най-великия италиански клуб на всички времена. Постоянно вземат осем от единадесетте места в италианския национален отбор и са сред първите в света, които играят по системата 4-4-2, която и до днес е най-често срещаната в света.


9 Уулвърхемптън Уондърърс - в началото на 50-те години на 20 век, по време на зараждащите се дни на осветен футбол, "вълците" са иноватори в домакинстването на всички желаещи в серия приятелски мачове. След победи над Хонвед, аржентинския Расинг, Рейнджърс, Реал (Мадрид) и Спартак (Москва), мениджърът Стан Кулис ги провъзгласява за шампион на света, изказване, което вдъхновява френския журналист Габриел Ано толкова много, че той подема кампания за паневропейско състезание. До 1955 г се ражда Европейската купа.


10 Реал (Мадрид) - никой отбор не е доминирал европейския футбол така както Реал в първите години на Европейската купа. Победител в турнира девет пъти (включително поредните пет от създаването му), клубът е замесен и в може би най-великия европейски мач на всички времена - победата със 7:3 над Айнтрахт (Франкфурт) пред 130 000 зрители на "Хемпдън Парк" през 1950 г. Също така е шампион на Испания рекордните 31 пъти.


11 Аякс - внезапната експлозия на холандския футбол в края на 60-те отново промени начина на игра по целия свят. Вероятно това е първият клуб, който управлява правилно младежка академия, от която по едно и също време излизат Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Ари Хаан и Рууд Крол, а отборът печели Европейската купа три пъти поред по същото време. Никоя друга страна не издига толкова бързо футбола си, както Холандия в началото на 70-те, а никой друг клуб няма толкова голямо влияние в тази внезапна експлозия на таланти, като Аякс.


12 Ню Йорк Космос - по-късно отречен като влияние, всъщност беше феноменално успешен в края на 70-те и постави основите на успеха на Мейджър лигата в популярността й сред населението на САЩ през последните 15 години. Клубът вече не съществува, но в него играха величията Пеле и Франц Бекенбауер. Футболът - последната граница, наистина.


13 Ал Ахли - най-големият клуб в Африка, за който се твърди че има 50 милиона привърженици в Египет. Шампион на Африка три пъти в последните четири години, а ако ФИФА успее да създаде смислено световно клубно първенство, то безспорно това ще е отборът от Черния континент, който има сериозни възможности да бъде световен първенец.


14 Пенярол - подкрепян от 45% от цялото население на Уругвай, клубът е сред най-успешните в Южна Америка, с пет титли от Копа Либертадорес и 46-кратен шампион на страната си. Наред със съперника от Монтевидео - Насионал, дава гръбнака на двата национални отбора на Уругвай, които печелят световните първенства през 1930 и 1950 г.


15 Бенфика - има 14 милиона фена по целия свят, а със 160 000 члена във фенклуба държи рекорда в "Гинес" за най-голям фенклуб в света. Важността на клуба се подчертава от това, че даде на европейския футбол първата му чернокожа звезда - Еузебио и наруши хегемонията на Реал (Мадрид), печелейки Европейската купа през 1961 и 1962 г.


16 Фламенго - с 35 милиона привърженика е №1 по популярност в Бразилия, което е учудващо предвид сравнително малките му успехи. Може да е боксова круша на и извън терена, но е в този списък заради талантите, които е дал на света. Сократес, Жуниор, Зико, Гаринча, Алаир, Ромарио и Бебето са само малка част от големите имена, които са носили фланелката на Фламенго.


17 Бока Хуниорс - 24 пъти шампион на Аржентина и шест пъти крал на Южна Америка, Бока е може би най-големият клуб в Южна Америка. Отборът даде на света и Диего Марадона, считан от доста хора за най-добрия футболист на всички времена.


18 Кашима Антлърс - най-младият клуб в този списък, но с най-голям успех в кратката история на Джей лигата, която доведе Япония до потенциална сила в играта. Кашима има шест шампионски титли и е сред най-популярните отбори в Азия.


19 Олимпик (Марсилия) - въпреки че най-успешните години на клуба бяха помрачени от скандали за даване на подкупи, той си остава институция в държава, която има любопитно амбивалентно отношение спрямо клубния футбол. На домакински мачове средната посещаемост е над 50 000 зрители, а списъкът с бивши играчи включва имената на Крис Уодъл, Марсел Десаи и Клод Макелеле. Клубът е деветкратен шампион на Франция.


20 Енфийлд Таун - може би очаквахте да прочетете за АФК Уимбълдън или ФК Юнайтед ъф Манчестър на последно място, но Енфийлд Таун е дядото на движението, което кара феновете да създават сами съдбата си и да се отърват от лудостта на някои футболни клубове. Вбесени от президента, който продал стадиона им и взел парите, Енфийлд Таун е сформиран от привърженици на бившия колос Енфийлд ФК, който не е участвал в първенства. Наскоро постигнаха споразумение да се нанесат обратно на реновиран стадион близо до стария им дом, след осем години далеч от него.