четвъртък, 13 юни 2013 г.

Голямата им мечта е да няма ЦСКА

Основният проблем в съществуването на ЦСКА е самото му съществуване. Левскарите сън не ги хваща – комунистите ги създали, комунистите им осигурили титлите и т.н. Репертоарът е безкраен. За него след малко. ЦСКА с дългове, ЦСКА с отнет лиценз след шампионски сезон (вместо него Левски участва в Шампионската лига). Същественият проблем на ЦСКА е, че в ръководството и отбора рядко има истински цесекари. Повечето са измекяри, които искат да трупнат слава и банкноти покрай ЦСКА, без да допринасят за клуба.

Омразата към ЦСКА неразривно се свързва с омразата към комунизма. Мечтата на левскарите е ЦСКА да изчезне. Точно тия, които са рекордьори, като носители на Купата на Съветската армия, но не върнаха купите след 1989 г, за да се запишат, като дисиденти. Тия, които се сдобиха със стадиона си без да платят стотинка, с един документ, подарък от Бъки Бомбата. Голямата гордост е участието в групите на Шампионската лига, като дискретно се пропуска факта, че вместо с Фиорентина се игра с Киево. Представянето в групата директно отпада, като тема на разговор. Пробивът в Купата на УЕФА до 1/4-финалите с Шалке реално е най-голямото постижение в посткомунистическия бг футбол.

Толкова. За 24 години „свободна“ България постижението на левскарите, които не страдат от комунистическия терор е точно толкова голямо, колкото и през комунистическия период – 1/4-финали. А голямата болка е, че ЦСКА има 1/2-финали. От българските отбори с най-добро представяне в Европа Левски дори не е на традиционното си второ място, а трети, защото Славия също има участие на 1/2-финали.

Създаденият през 1914 г Левски имаше цели 30 години преди комунизма и 34 години пред себе си до 1948 г, за да натрупа отличия. Уви, в царска България е имало други фактори, които да пречат на „сините“. Създаденият година по-рано Славия, варненския Владислав Варненчик, офицерския АС 23, който има победи с 11:4 и 15:0 над Левски. Победи, които ги има само в статистиката, но никога няма да получат гласност, потулени от медийните клакьори, които пропагандират, че футболната религия е оцветена само в синьо. Подобно на Тодор Батков, който бързаше да плямпа глупости от типа на 10 години шампион, участие в Шампионска лига, че господ е левскар, за да види Везалов как си я заби във вратата. Голям скандал, че Гошо Петков направил жест, изобразяващ мустак. Късопаметните забравиха как големият им голмайстор и в последствие управник Наско Сираков с екипа на Славия си събу гащите пред сектор Б. Още с гащи до коленете му го налапаха, като дирижираше успоредно Левски и БФС. Вродената наглост не се лекува. Даваш лиценз на картофената нива на Беласица, а като завърши 0:0 там взе да се обяснява, че такива клубове и стадиони нямат място в А група. Всички, които не падат са пречка.

Та 34 години историческо предимство не бяха достатъчни. А как обясняват титлите и купите спечелени от 1948 до 1989 г си остава мистерия. Едва ли не по милост и те взели нещо. Тежкото бреме на второто място си казва своето. Винаги всичко си идва на мястото. Литекс – мутрата Гриша Ганчев, Локо (Пловдив) – мутрата Георги Илиев, Лудогорец – мутрата Кирил Домусчиев, ЦСКА – комунистите. В Левски всичко винаги е изрядно. Те нямат дългове към никой. Те не плащат за стадион, а години играха и на националния стадион, което си е прецедент за клубен отбор. Финансирането на Левски не е било от мутри или държавно. Томас Лафчис и Майкъл Чорни са си почтени бизнесмени, а надписът ВИС 2 на фланелките в един етап не е донесъл мутренски пари в касата. ПФК Левски е чист и неопетнен, като истинския Левски, чието име ползва. Ама прекален светец и богу не е драг. Проблемът на медиите е, че левскарите не се афишират, крият се от анкети между журналистите кой от кой отбор е. Те тихичко си работят, някои от тях си прилапват и парички от големите фен фракции и управници, за да понапишат нещо и да поддържат светлия иконичен образ. Там където всичко е рай. Тревата е най-зелена, футболистите са най-можещи, условията са най-добри. Изобщо всичко е най-.

Истинският проблем на ЦСКА е далече от левскарите. Защото проблем не са ти тия, които те мразят, а тия, които твърдят, че те обичат, а всъщност не изпитват нищо. Кухите душици. Омразата има свои причини. През отбора и управлението на ЦСКА преминаха твърде много хора, които не носят ЦСКА в кръвта си. „Армейци“ на думи, а всъщност путки. Нещастници, които искаха да се видят по вестниците и телевизорите, да забогатеят набързо и да се хвалят къде са били. Трансферите от началото на 90-те години потънаха в джобовете на мошеници, които побързаха да си купят ферари. Вместо парите да влязат в клубната каса и да бъдат инвестирани в развитие на още потенциал и за издръжката на клуба. С повече късмет и с нюха на Димитър Пенев в ЦСКА успяха да реализират още няколко изгодни продажби в края на 90-те години в лицето на Бербатов, Мартин и Стилиян. Държавата, сочена от едни като майка на ЦСКА, внезапно се оказа мащеха. Министерството на отбраната, чийто ведомствен отбор е Централен Спортен Клуб на Армията, е собственик на стадион „Българска армия“, но иска наем от „своя“ отбор за съоръжението. Тук се получава голямо противоречие между твърденията на едни хора и реалното положение. Режеш баницата на две и си запазваш това, което носи приходи, а махаш това, което има разходи. Хитра държавна политика. А дали държавниците зад това решение не са си най-обикновени запалянковци, обвзети от мисълта за реваншизъм.

Около ЦСКА винаги се шуми за пари. Тоя имал да взима, оня имал да взима. Всички имат да взимат. А кои и какво дадоха? Организационните проблеми са си абсолютен факт. Също така е факт и че през последните 20 години президенти бяха Илия Павлов, Васил Божков, Александър Томов и пернишките Гърнета. От всички изброени само Илия Павлов е бил спортист от ЦСКА, а всички ги свързва политическото назначение на върха на клуба. Умишлено или не. Докато беше жив Илия Павлов беше считан за най-богатия българин, а после дълго време се говореше, че Васил Божков е най-заможният сред оцелелите в прехода. За никой не е тайна, че да се издигнеш до богатство от това ниво трябва и мълчаливото съгласие на държавата. Александър Томов, който в пъстрата си политическа кариера стигна и до вицепремиер, получи шанс да приватизира Кремиковци и като дребна услуга за голямата сделка да осигури и издръжката на ЦСКА, а „Титан“ започна да чисти София, пак срещу същото „задължение“. 

Всички изброени са давали пари в ЦСКА, но съм сигурен, макар и да не мога да го докажа, че са си върнали много от тях в изпран вид. Името ЦСКА беше употребено, за да може едни пари да изчезнат. С подобна схема братята Глейзър трупнаха задълженията си на Манчестър Юнайтед. От най-печелившата марка в световния футбол, американците успяха да го направят неатрактивен за следващ собственик, който да се набута със стотици милиони дългове. Не че Юнайтед е фалирал или е тръгнал натам. Мащабите са различни, но похватите са доста сходни. Божков обеща нов стадион и като разбра, че няма да може да построи хотел с казино – няма нов стадион. Военните бяха категорични, че не се разделят с „Българска армия“ и толкова. Не че могат да го поддържат, не че им трябва, не че има първенство на ротите да си го провеждат там. Всеки си гледа интереса. А на някои интересите им са свързани с това ЦСКА да е символ на комунизма, репресията и измамата. Вината да е винаги и изцяло в „армейците“.

Големите драми са около ЦСКА. Удобно е да се изопачава кризата при един, за да се потули при друг. Твоят отбор се проваля сам от некадърност и глупост, но вдигаш пушилка около конкуренцията и се скриваш в дима. ЦСКА има своите проблеми и те не са никак малки. Дълговете са си дългове, въпреки начините по които са натрупани. А дълговете всеки си ги плаща. В България всеки иска да кара S класа, ама разноските за нея да са като за Голф. Да парадираш по улиците с тежки лимузини и керван охрана не те прави съществен баровец. Като искаш да владееш парада – купи си футболен отбор и го направи печеливша машина. Ако ти е сложно, учи се от Абрамович. Като не можеш да спечелиш Шампионската лига, продавай играчи за Шампионска лига. Като не можеш да погасиш дългове от 100 милиона, погаси тия от 10. Докажи се, като бизнесмен, а не като „Милионерче, не се подигравай“. От години се кове ковчега на ЦСКА, но ЦСКА надживя много от тия, дето забиваха пирони в него.

Докато някои се бият в гърдите, че са сами срещу всички и финансовите им баланси стоят в тъмното, има останали, които не се манипулират от медийния комфорт. Пред клетката на лъва всички са смели, а вътре в клетката всички са онемели. Много обичат да говорят, но малко имат какво да кажат. А ако ЦСКА изчезне, какво ще мразят тогава? Смея да се обзаложа, че ще си намерят какво, защото омразата е всичко на което са способни.

понеделник, 3 юни 2013 г.

Какво следва за Борусия (Дортмунд)

Борусия (Дортмунд) се изправя пред критично лято, ако иска да продължи възхода си и трябва да действа решително или рискува срив. „Трябва ни почивка, но ще сме активни на трансферния пазар, за да сме сигурни, че ще сме толкова конкурентноспособни и през следващия сезон“, заяви Юрген Клоп, след като нарече лайнян резултата от финала на Шампионската лига срещу Байерн (Мюнхен).

Сезонът беше дълъг и изтощителен за дортмундци, като завърши, както и започна – със загуба 1:2 от омразния враг от Бавария. Имаше много падения и възходи, като победите над Реал (Мадрид), еуфорията на късното завръщане срещу Малага, 25 точки изоставане от Байерн в Бундеслигата, болезнената загуба на „Уембли“ и трансферът на Марио Гьотце - в Байерн.

Много вероятно е и водещият голмайстор на състава Роберт Левандовски да последва халфа към „Алианц Арена“, което засилва усещането за катастрофа на Вестфаленщадион.

Въпреки всичко в Дортмунд могат да градят от този сезон. Клоп затвърди реномето си на един от най-добрите треньори в Европа, натрупвайки много международни почитатели по пътя си, а философията на клуба събра аплодисменти от цял свят.

Походът в Шампионската лига, съчетан с парите, които ще постъпят от Гьотце и (вероятно) Левандовски, ще зареди финансово клуба, както никога в историята му, а престижът му в момента привлича играчи.

Всичко това не можеше да се случи в по-добро време. Второто полувреме срещу Байерн очерта най-голямата причина за разликата в Бундеслигата – Борусия има 11 с които може да се съревновава срещу всеки в световния футбол, но липсва широчина на скамейката. След сезон, който продължи повече от очакваното те бяха изтощени, докато баварците бяха свежи, имайки лукса да дават почивка на звездите си в повечето от последните мачове в първенството.

Лукаш Пишчек имаше проблеми в бедрото от месеци и няма да играе до ноември най-рано, а в Борусия отлагаха операцията до края на сезона. Те просто нямаха друг избор – нямаха с кого да го заместят.

Подобна беше историята и на другия край на защитата. Марсел Шмелцер беше единствената възможност по левия фланг, а когато някои от двамата не можеше да играе, крилата Кевин Гроскройц и Якуб Блашчиковски получаваха роля в защита.

Юлиан Шибер не можеше да е заместник на Левандовски, а различните роли на Гроскройц и липсата на титулярно място доведоха до драстичен спад във формата му.

Подсилването е задължително, ако БВБ иска да е конкурентен през новия сезон, както обеща Клоп. Вниманието трябва да е насочено към големи имена, които да заменят Гьотце и Левандовски, а напоследък се заговори за такива играчи.

Някои вестникарски твърдения изглеждат несериозни, но от Аякс потвърдиха за интерес към Кристиан Ериксен, който призна за интерес да заиграе в Германия, докато Един Джеко от Манчестър Сити е потвърдена цел.

Друга основна цел е съставът да не бъде напуснат от още от звездите си. Раздялата с Гьотце стана благодарение на клаузата му за откупуване, а притеснителното е, че подобна има и Марко Ройс, която се оценява на 30-35 милиона евро.

Президентът Ханс-Йоаким Вацке настоя, че в договорите на дортмундските играчи вече няма да има такива клаузи, а с Ройс ще се проведат разговори, а на Илкай Гюндоган ще бъде предложено удължаване, тъй като настоящият му контракт е до 2015 г.

Дали „жълто-черните“ ще могат да конкурират Байерн през новия сезон предстои да се види. Баварците са на гребена на вълната след требъл, но как ще се впише Пеп Гуардиола в Бундеслигата остава неясно.

Борусия (Дортмунд) ще бъде в любимата си роля – на подценен. Две от звездите си тръгват, а врагът записа исторически сезон, никой не очаква много от БВБ.

А те са най-добри, когато никой не очаква нищо от тях. През 2010-11 г, дори Клоп не предвиждаше триумф в Бундеслигата, а хората ги бяха отписали. Пътешествието на Борусия (Дортмунд) не е свършило. Матс Хумелс, Пишчек, Шмелцер, Роман Вайденфелер, Куба Блашчиковски, Свен Бендер, най-вече Юрген Клоп са настървени за дълга приказка. Неуспех през лятото може да е фатален.

Енис Койлу

Краят на една епоха: Валерон напусна Депортиво със сълзи на очи

Едно от най-тъжните неща в съботната вечер беше потвърждението, че Валерон напуска Депортиво (Ла Коруня). Той призна, че е твърде изморен и още не е взел решение дали спира с футбола или не.

Драматични сцени имаше в залата за пресконференции. Хуан Карлос Валерон се изправи пред медиите един час след изпадането на Депортиво и потвърди, че напуска след тринадесет години в клуба. Президентът Лендойро и целият отбор присъстваха на разговора му с репортерите.

Канарската легенда призна, че напуска клуба, защото е уморен след толкова много страдания, но няма да спира с футбола, поне засега, въпреки че не е подписал с друг отбор. „Тук съм, за да кажа, че напускам Депортиво (Ла Коруня). Моето време в Ла Коруня приключи. Боли ме за случилото се тази вечер“, сподели иконата на „Риасор“.

Взех решението преди няколко седмици, за нещастие не постигнахме целта си. С цялата си любов искам да благодаря на всички вас за всичко, което преживях тук. Това не е пенсиониране, просто времето ми в Депор свърши. Прекарах много години тук и съм уморен. На границата съм“, допълни Валерон. В този момент футболистът започна да плаче, а хората в стаята го аплодираха. „Прекарах страхотни години тук, но последните сезони ми дойдоха в повече. Уморен съм“, призна той.

Плеймейкърът не потвърди какво ще се случи с него сега. „Нека видим какво ще е бъдещето ми. Сега трябва да мисля какво да правя. Не съм решил. Оставям вратата отворена. Може и в следващите седмици да сложа край на кариерата си. Не знам какво предстои. Може би ще продължа да играя, но се нуждая от нещо различно. Да се насладя“.

Депортиво винаги ще бъде в сърцето ми“, допълни ветеранът. Тогава заговори Лендойро, след като Валерон едва говореше. Президентът на Депор разкри, че все още се опитва да го убеди да остане, но въпреки това призна, че клубът ще му организира прощален мач в идните седмици. Другият, който каза няколко думи беше Мануел Пабло. „Половината от моя живот си тръгва с него“, сподели емоционално защитникът.