Манчестър Сити в сряда в реванш от 1/4-финалите на Шампионската лига победи Тотнъм с 4:3, но този резултат отведе отбора от Лондон в полуфиналите. Съставът на Пеп Гуардиола щеше да се класира, ако бе победил с 5:3, но последното попадение беше отменено заради засада.
Играчите на Сити вкараха петия гол в 92-ата минута, а привържениците бяха уверени в класирането напред и започнаха да излизат от стадиона. Един запалянко веднага след гола изтичал навън, за да не попадне по-късно в задръстването, а пред стадиона налетял на репортер, който му съобщил тъжната вест, че неговият клуб все пак е отпаднал и голът е отменен.
Реакцията на привърженика можете да видите във видеото:
Жребият за литовската купа предизвика истински скандал.
По време на директния ТВ пренос на изтеглянето на двойките в полунощ, в студиото се появи девойка облечена прекалено предизвикателно за този повод. Докато тя в специална част от пространството изтегляше двойките, камерата снимаше всичко от долния край, а по-голямата част от програмата все повече заприличваше на порно съдържание отколкото на жребий за футболна надпревара.
Бесните привърженици в социалните мрежи веднага се запитаха колко ниско може да падне литовският футбол, докато други саркастично питали дали става въпрос за лотария или съдържание за възрастни.
Целият скандал трябвало да разясни секретарят на Съюза Едгарсон Станкевичиус, който прехвърли отговорността върху отдела за маркетинг и комуникация на когото той е шеф, според официалната страница.
"Това е решение на отговорните лица в отдела за маркетинг и комуникация. Въпреки че пише моето име в сайта, този отдел от известно време няма главен директор", оправдава се Станкевичиус и продължил:
"Всичко е замислено да привлече колкото се може повече гледаемост по време на излъчването, но девойката не беше адекватно облечена и това е очевидно. Това премина всякакви граници и това трябва да го кажа. Тези хора в маркетинга, които са три жени и двама мъже, търсеха известни особи, за да изтеглят двойките, но не знам какво се е случило накрая и защо се случи каквото се случи", изтъкна.
Необичайна любовна афера. Прочетете защо и как Маркус Щапке от Германия е заобичал белградския клуб и колко пъти годишно идва в Белград само заради черно-белите. Заради Партизан е изминал 12 000 км! Учи сръбски и кирилица.
Лотар Матеус е име което привържениците на Партизан изговарят с особен тон. Израз на уважение, възхищение, благодарност. Легендарният немски футболист като треньор на Партизан, почти "новобранец" в този занаят, отведе черно-белите за пръв път в груповата фаза на Шампионската лига. Това беше през 2003 година.
Матеус остана в сърцата на привържениците на Партизан, а той и до ден днешен казва, че следи какво се случва в белградския клуб.
Години по-късно, един немец е чест гост на Белград и можете да го видите на трибуните на стадиона на Топчидерското бърдо.
Маркус Щапке от Цвикау, град в който е "сглобен" известният автомобил Трабант, идва на мачове на Партизан. В Белград. Има татуировка с мотиви на ФК Партизан, заради черно-белите веднъж е преминал чак 12 000 километра!
Как? Защо?
В интервю за блога црно-беланосталгиjа, този немец разказва какво е било началната капсула да започне да "копае" информации за Партизан, кой е първият мач, който е гледал в Белград и защо тоалетната под южната трибуна на стадиона на Топчидерското бърдо е едно най-смелите изживявания в живота.
"Всичко започна през 2001. Няколко хлапета гледахме мач на женски отбори на помощното игрище на терена на стадион Бруно Плахе, който е дом на единствения исторически значим клуб от Лайпциг, Локомотив. Качеството на мача не ни впечатли па говорехме за предстоящите мачове в европейските турнири. Една среща изпъкваше от останалите: Рапид Виена - Партизан Белград! Едно от момчетата беше достатъчно наивно да обяви, че неговият автомобил е на разположение за отиване на този мач. Имаше още едно свободно място в това червено Рено Клио и въпреки че не очаквах тази чест да бъде указана на мен, защото не бях особено близък с тези момчета по това време, те ме поканиха да се придружа към тях. Пристигнахме доста преди мача, паркирахме колата и се разхождахме по Хютелдорф, краят в който се намира стадионът на Рапид. Нямах много информация за противниците, освен че привържениците на Рапид минават за доста уважавани и на трибуните и извън тях. Изненадващо се появи конвой разнебитени автобуси, някои от тях едва бяха в състояние да се движат, но Гробарите успяха да стигнат до Виена. Имайте предвид, че тогава аз бях идиот на едва 21 години, който идва от западна държава. Изведнъж пред очите ми се появи човешки "парен валяк", който окупира цялото това място, не размисляйки и за секунда, че тук наблизо са привърженици на домакинския отбор, с лоша репутация. Тези дълбоки гласове, този необичаен език, този напълно различен стил на обличане, всичко остави силно впечатление върху мен. Мачът, сам по себе си, много лесен за Рапид, победа с 5:1, тренираше ги Лотар Матеус. Но Гробарите не обръщаха много внимание, пееха през цялото време докато местната публика ги засипваше с псувни. Същата нощ се връщаме за Саксония и на мен ми беше ясно: трябва да разбера кои са тези варвари! Интернет тогава още беше в начален стадий, но Партизан още тогава имаше свой сайт с реклама "Verano Motors" и останалите забавни графики. Само можех да предполагам какво пишеше там, преводачът на Гугъл не съществуваше. Но, маниак какъвто съм, започнах да копая по статистиките, видях лицата на Зечевич и Бьекович за пръв път, а на някакъв друг сайт видях видеозапис на южната трибуна от мача против Рапид в Белград, две седмици по-рано: югът вдигна паролата "Буш - Бин Ладен 0:1", само няколко дни след като самолетите се забиха в Световния търговски център! Как някой можеше да направи такова нещо дни след тази трагедия? Това беше максимална провокация, шокираща, но в същото време и впечатляваща за мене като младеж пред екрана. Исках да изследвам по-дълбоко, за да разбера фона и причините за това, и знаех - трябва да посетя Югославия възможно най-скоро!"
Щапке за пръв път е гледал на живо мач в Белград през октомври 2002 година, когато е изиграно 119-ото "вечно дерби". Завършило 2:2.
"Идването във вашата страна тогава не беше лесно като днес, дойдохме с моята кола, зелено Пежо 106 с голяма емблема на FSV Цвикау на задното стъкло, ние четирима вътре. Дойдохме от Хърватия, трябваше ни специална застраховка, защото зелената карта тогава не важеше в Югославия. Трябваше да изкараме и виза, която струваше 7-8 евро, па трябваше да обменим всички пари още на границата, защото банките бяха затворени през уикенда. Още помня миризмата на некачествен бензин от тези дни, когато се приближа към Белград. Замърсяването на въздуха беше голямо, а красотата на кулите Генекс и небостъргача в Нови Белград в началото впечатляваше млада особа като мен. През годините, впечатленията, които придобивах, заедно с другарите, които всички са повече или по-малко привързани към Партизан и сръбския начин на живот, само се умножаваха. Първо това бяха само дерби мачове, после искаш да видиш и останалите стадиони, а тогава защо не би дошъл и на някой европейски мач. Бяхме туристи, никого не познавахме в Белград, и дълго бяхме отделени от останалите хора", разказва немецът от Цвикау.
Години по-късно е направил приятели от Русия и Белград, които са били от "привърженическия свят" и които по-късно са му помогнали да преброди тежки моменти в живота и го измъкнали от пропастта, както казва.
Защо Партизан, а не Цървена звезда, е един от въпросите.
"Защо не се реших за Звезда, като има предимството да носи същите цветове като моя FSV Цвикау? Няколко са причините за това: от двата белградски клуба, Партизан беше този, който пръв влезе в моя живот, факт. Също така, не обичам да бъда от нещо което е очевиден избор, не обичам да стоя зад нещо което е основно течение. Когато започнах да идвам на мачове на Партизан, главно губеше в дербито въпреки че през тези години печелеше шампионската титла. Ремито беше максимум, дълго чаках първата победа. Но, с времето разбрах, че болката, страданието и трудностите са нещо от което Гробарите почти се наслаждават, па аз само продължих това. След това, много повече тогава ми харесваше честото отсъствие на организация в юга, за разлика от тренираността и реда на северната трибуна, само няколкостотин метра по улицата. С Гробарите никога не е скучно, хаосът е константа. Не бих казал, че са шокирани, за тях това е повече някаква мистерия, защото по дяволите, защо някой който идва от държава с много по-силно първенство би избрал точно Партизан и да го подкрепя? Разбира се, от време навреме, хората ме питат дали имам някакви семейни корени тук, но случаят не е такъв. И двете ми баби по произход са от Саксония, единият дядо е роден в днешна Полша, поред Балтика, а другият е бил с истинска пруска кръв, умря миналата есен, доживявайки библейската старост от 97 години, а като младеж е преживял Сталинград. Някои момчета ме смятат за шпионин, но това всъщност е една шега, която често повтарят, защото не могат да разберат, че Партизан е силна причина да посещавам Белград толкова често, хахаха."
На своето тяло, Щапке има татуировки посветени на Белград и Партизан.
"Да, това също изненадва хората, чак и някои мои приятели от отдавна. Почти половината живот размислях да се татуирам. Но, тъй като като дете в Източна Германия често бях по болниците, получих безброй много инжекции, които в един кратък период чак ме поставиха в количка, в средата на осемдесетте. Получих страх от инжекции, па и днес не обичам да я виждам. Но, някои други околности ме доведоха до точката да помисля, че е време да се изправя пред някои свои глупави страхове. За пръв път отидох в тату студио при близък приятел на моята сестра, който ми направи първото тату - култовата обложка на албума на Хенри Ролинс, "The End of Silence". Много хора с татуировки ще ти кажат силна история. Има истина в това като казват, че веднъж като започнеш с това, повече не можеш да се спреш. Нещата тръгнаха по своя път, па на моето дясно бедро се озоваха неща, които показват моята любов към Партизан, Белград, пътуванията, природата, музиката и изкуството въобще. Например, тук е една картина на Мати Кларвейн, която е на албума на Майлс Дейвис "Bitches Brew" от 1970, докато други татуировки представляват архитектурни гиганти на Белград, каквито са кулата Генекс и хотел "Москва". Аз направих композицията на всички татуировки, а тату майсторът хубаво ги изобрази със своята вещина."
Интересно е и обяснението му за екипите, които събира.
"Що се отнася до екипите, трябва понякога да се посмея на себе си, защото моят гардероб е пълен с такива неща. Продължих да събирам екипи и привърженически тениски през всички тези години. Това е като навик на някакво хлапе, но мисля, че това е типично за всеки запалянко. Последните години се увеличи избора на качествени неща, докато в началото на хилядолетието най-много се продаваше боклук откъм качество и дизайн, никак творческо. Трябва да призная, че още имам своята първа тениска от 2002, официално производство на бутика в севера на ЮНА, с посланието "Много сме силни". Тази тениска спечели всяка битка против пералнята и другите агресори, извънредно сръбско качество! Комшиите и техните привърженици години бяха километри напред когато става въпрос за продукти за привърженици, но Гробарите намалиха тази пропаст през последните години, особено откакто Гробарски Треш Романтизъм започна да излиза на пазара със свои тениски. Творчески дизайн, отлично качество, аз особено търся тази връзка с музиката и субкултурата в техния дизайн". СТРАНЕН ОПИТ: ТОАЛЕТНАТА НА СТАДИОН ЮНА "Ако говорим за странни места, нищо не може да засенчи славата на тоалетната под южната трибуна на ЮНА. Сигурен съм, че някои учени там биха открили бактерии за които в остатъка от света се вярва, че са унищожени векове назад, ахахаха. Сериозно, това е пъклено гадно място. Моят приятел Бенджамин, искрен Гробар в сърцето, който с мен е най-активен посетител на мачове на Партизан от Цвикау, винаги се шегува по града с по-възрастните Гробари за това как е опасно за живота да се влиза там, че там са оцелели динозаври, а аз съм сигурен, че никой от тези пръдльовци и фотьойладжии от УЕФА никога не е посещавал това място по време на редовните проверки."
Маркус Щапке допълва, че екипите на Партизан му помагат в пътуванията по далечни държави.
"Екипите са прилично удобни за търбух като мен, особено на слънце, но същевременно, екипът с лекота руши невидимите граници между хората, защото повечето от тях са любопитни защо някой не носи екип на Роналдо или Меси. Тогава това се завършва с хубав разговор между хора, които вероятно не биха се приближили един до друг, ако не е този екип, който им е привлякъл вниманието. С това, екипът на Партизан е един вид мултикултурен ледоразбивач."
През миналото лято с приятели е участвал в невероятна авантюра - купили са старо ауди и решили да тръгнат към Казахстан, но резултатът от квалификацията Иртиш - Тракаи ги принудил "малко" да променят плановете.
Първоначално изборът на автомобил сам по себе си е история за книга (искали са возило от завода Застава, но нямаше да преминат ЕС заради лошата изпускателна система, след това Голф двойка, но изборът не е бил добър), както и набавянето на международна книжка.
Старото ауди, на име Хорст, преминало за 26 дни 22 гранични пункта, отвело ги е на 17 мача, и добавило на себе си още 11 900 километра към дотогавашния километраж.
"Това беше последната голяма авантюра на този автомобил, набързо след завръщането в Саксония го продадохме на някакъв поляк за 200 евро. Откара го в Полша и моментално го усмъртил. Както някога пееше Джордж Харисън, всичко има своя край. Във всеки случай, това беше най-дългото, най-сложното и най-забавното пътуване на което някога съм бил. Запознах се с много фини и добри хора по време на пътуването, видях толкова нови места или видях нови аспекти в местата в които съм бил по-рано. Чудесно прекарване, чудесно пътуване!", каза Маркус Щапке в интервюто за црно-беланосталгиjа.
Маркус е прилично отворен тип, а се опитва да научи сръбски и кирилицата.
"Когато дойдох за пръв път в тогавашна Югославия, не можех да чета кирилица. Трябваше ми време да тренирам, а растящата важност на интернет и достъпността на съдържание всякак бяха от голяма помощ. Не обръщам внимание на неща като националността или вярата, опитвам се по същия начин да третирам всички хора чийто живот се пресича с моя. С времето, обръщам се зад себе си и разбирам, че съм имал 99% положителни изживявания с такава стратегия, за някого може би проста и наивна, но такава стратегия ми върши работа. Живеем във време в което факторите на разделение отново са много по-силно изразени отколкото факторите на единство, себе си смятам за привилегирован, че имам възможността да срещам хора от цял свят и да слушам тяхното лично мнение отколкото да слушам преработените и манипулативни медийни глупости. И да, огромното множество хора са добри хора."
Ходът на мача може да се направи и след като е завършил.
Това доказа вратарят на Пенярол. Пазачът на мрежата на уругвайския великан Кевин Доусън направи нещо на което всички се дивят.
Пенярол брани шампионската титла в Уругвай и в гостуването на Плаза Колония спечели с 1:0. Когато мачът завърши, Доусън не отиде да празнува със своите съотборници.
Имаше и добра причина за това. При него дойде един специален привърженик на домакинския отбор и го помоли за услуга.
"Може ли да бия дузпа?", попитало момче със синдрома на Даун вратаря на Пенярол, а той без твърде много колебание му осигурил вероятно най-добрият миг в живота що се отнася до опита от футболните стадиони.
Всичко продължи около минута и половина, момчето вкара гол, а не изостанаха и овации от трибуните, както и сълзите на радостта.
Не за пръв път този 27-годишен вратар има специално отношение с привърженици.
Преди само година се случи нещо което не бихте очаквали и в нисш футболен ранг. Домакините направили грешка и дали на Доусън екип с грешен номер. Официалните лица за мача не пожелали да позволят мачът да започне докато не се реши проблемът с екипа.
Но тогава се появил герой от трибуните и спасил Доусън. Непознат младеж се спуснал близо до терена, носейки екип на Пенярол с номер 1, точно какъвто трябвал на Доусън.
Стражът на уругвайския великан не допуснал гол в екипа на своя привърженик, Пенярол победил с 1:0, а всички заедно изписали още една чудесна футболна история.
Няколкостотин привърженици на Манчестър Юнайтед пристигнаха в Барселона да подкрепят своя клуб в реванша от 1/4-финалите на Шампионската лига.
Запалянковците на английския клуб останаха шокирани от онова което ги дочака на Камп Ноу. Не могат да повярват, че са платили 120 евро, а едва могат да гледат мача през защитната ограда. Оплакаха се и че охранителите не са им позволили внасянето на вода на трибуните.
"120 евро...", публикува с фотография от стадиона един разочарован привърженик на Юнайтед. Разочарованието за него е още по-голямо, защото клубът му отпадна от турнира след поражение с 0:3 и общ резултат 0:4.
Международният комитет за футбол, орган на ФИФА задължен и за корекцията на съществуващите и въвеждане на новите правила, промени на последното заседание чак десет правила.
Тези правила ще започнат да важат през сезон 2019/2020.
Изменени са правила 8 и 9, които се отнасят до пускането на топката и които предвиждат, че ако играта е спряна в наказателното поле, съдията пуска топката на вратаря, а ако е спряна извън наказателното съдията пуска топката на някой от полевите играчи.
Ако в "стената" стоят трима или повече защитници, играч на отбора, който напада не трябва да бъде по-близо от метър, а ако е по-близо от метър се отсъжда непряк свободен удар в полза на отбора, който се защитава.
Едно от правилата се отнася до официалното предупреждение за непозволени празнувания на гол и в бъдеще ще е в сила чак и ако голът е отменен.
Според едно от правилата, топката е в игра щом се изпълни удар, вече не трябва да напуска пределите на наказателното поле, за да се смята, че е в игра, а умишлената игра с ръка продължава да се счита за нарушение.
В началото на мача, според новите правила, отборът, който спечели жребия, в бъдеще ще може да избира дали първи да има топката или към коя врата ще напада.
Една от новостите е и това, че ще съществуват различни термини за медицинско прекъсване на мач, така се въвежда прекъсване за разхлаждане на участниците от 90 секунди до 3 минути и прекъсване за хидратация, което може да трае максимум една минута.
На играчите са позволени многоцветни тениски, ако са в същите цветове като ръкавите или самия екип, а още едно от новите правила се отнася към това, че ако съдията се подготвя да покаже жълт или червен картон, а отборът в чиято полза е отсъдено нарушение изпълни бърз пряк свободен удар и създаде обещаващо положение за гол, съдията може да отложи показването на картона до следващото прекъсване на играта.
Замененият играч трябва да напусне терена при най-близката точка на тъчлинията или аутлинията от мястото на което се намира, а се въвежда и официално лице в отбора, който носи вина за неприемливо поведение може да бъде наказан с жълт или червен картон.
Това което през изминалия период кръжеше в обществеността днес получи и официално потвърждение, най-големият и най-хубав стадион в Северна Македония получи ново име, съответно с решение на правителството националната арена "Филип Втори" беше преименувана на Тоше Проески.
В обществото вече има доста коментари този ход, а със своя реакция излезе и привърженическата група "Комити" и то със статус в социалните мрежи, който гласи:
"Понесени от нагона за преименуване на всичко което е гордост, традиция и македонска идентичност, повторно дръзнаха "всемощните" да го преименуват нашия втори дом...
Но този стадион винаги е бил, е и ще бъде "Градски стадион - Скопие", Република Македония!!!
"Кое е това тъжно в хората, които живеят в животи чужди?" - веднъж пита Маестро Тоше, но не му беше отговорено...
Прости им Великане, не знаят какво правят!!!"
Националният стадион "Филип ІІ" в Скопие от днес се казва "Тоше Проески".
"По време на редовно 129-о заседание на правителството на Република Северна Македония е взето решение за преименуването на стадиона в национална арена "Тоше Проески" в чест на неговия лик, който остави следа в македонската и регионална съвременна история", написа говорителят на македонското правителство Миле Бошняковски в Туитър.
Градският стадион в Скопие с решение на правителството на ВМРО-ДПМНЕ от 2009 година носеше името Национална арена "Филип Втори", а през 2016 беше преименуван в Телеком Арена, а след развалянето на договора с компанията Телеком, арената си върна предходното име "Филип Втори".
Става дума за най-големия спортен обект в Северна Македония с капацитет за около 33 000 зрители и се вписва в средните по големина стадиони в Европа.
Смята се, че новото прекръстване на стадиона е заради Преспанското споразумение с Гърция, в което се посочва, че антични личности като Александър Велики и Филип Втори са част от античната елинска, съответно гръцка история.
Паметниците на Александър Велики и Филип Втори, които са поставени на централния площад в Скопие, няма да бъдат премахнати, но според наредбите на Споразумението от Преспа, ще бъдат поставени нови табели на които ясно ще бъде прецизирано, че произхождат от античната елинска, съответно гръцка история.
Може би най-късметлийският гол от дузпа видяхме в мач от младежкото първенство в Мексико.
Кадетите на Чивас играха срещу Лобос БУАП, а накрая мачът отиде на дузпи.
Домакините изпълняваха първата, а топката в ръце взе Диего Кампило. След удара топката уцели гредата, а вратарят на Лобос помисли, че е пропуск.
Но след като отиде високо във въздуха топката се върна и накрая завърши в мрежата, а съдията призна гола. Този гол остави чак и коментаторите без думи.
За мача от Втора лига на Босна и Херцеговина между Турия и Стьепан Поля дълго ще се говори. Мачът беше прекъснат в 35-ата минута при преднина на гостите от 2:0.
Домакинските футболисти в този момент не искали да продължат срещата, а от ФК Турия изтъкнали, че трябвало да направят това заради един гостуващ привърженик, който по време на мача използвал огнестрелно оръжие.
"При резултат 2:0 за гостите, един гостуващ запалянко използва огнестрелно оръжие. Това след мача ни потвърди и страничният съдия. Намерени са и гилзи, скоро ще изпратим и снимки. Охранителят каза, че този привърженик е стрелял в земята, а и полицията в доклада е съобщила, че това се е случило, като е взела гилзите. Съдиите чак искаха да продължат мача, нашите момчета не, защото бяха под страх и направиха самоволно това", изтъкнаха от ФК Турия.
В боснохерцеговския футбол наистина сме виждали всичко, но очевидно има неща, които могат всеки уикенд отново да ни изненадат.
Какво ще решат накрая официалните лица на този мач, съответно органите на Съюза на Тузланския кантон остава да видим.
Избавена от ръцете на хулигани и осмивана от страна на лъжлив милионер, Висла от Краков започна тих ренесанс с Куба Блашчиковски начело. Това е тяхната прекрасна история...
Мрачен и неравен терен в тренировъчния център на Висла от Краков, сместен в едно село отдалечено на 40 минути от втория по големина град в юга на Полша, потрепваше в началото на януари докато стотици привърженици в най-големия сняг и зима дойдоха да поздравят Якуб Блашчиковски.
Куба, 33-годишен полски полузащитник, е играл в някои от най-големите мачове в света, включително и финала на Шампионската лига през 2013 година като член на Борусия от Дортмунд, а и на две Европейски първенства и веднъж на Световно с поляците.
Но тази пролет Блашчиковски е километри далеч от тези славни дни. Той през зимата подписа договор с един от най-популярните полски клубове Висла от Краков, в който се е утвърдил като момче и на когото е обещал, че ще се завърне да завърши кариерата при представянето в Дортмунд през 2007 година.
Обаче, сигурно тогава Куба не си е представял, че отиването във футболна пенсия с обичания клуб ще бъде толкова бурно.
Блашчиковски през зимата пристигна от Волфсбург в един от най-чудните трансфери изобщо, тъй като заплата в Краков получава само виртуално, защото с още двама полски инвеститори даде заем на клуба от 1 330 000 злоти (около 300 000 евро), за да покрие неизплатените заплати на съотборниците.
Знаеше когато дойде, че Висла е сериозно в канавката и гордата й история е нарушена от редица скандали като поемането на клуба от страна на хулигани, недостига на пари и мистериозен чуждестранен инвеститор, който се предлагал като спасител, а изчезнал внезапно.
В ЧЕЛЮСТИТЕ НА ХУЛИГАНИТЕ
Проблемите на Висла датират от години назад, но започнаха да се натрупват през 2016 година когато дългогодишният собственик Богуслав Купиял решил да продаде клуба.
Купиял е бил един от най-успешните полски магнати в посткомунистическата ера, който се обогатил от кабелната компания Телефоника. През далечната 1997 година вложил част от своето богатство във Висла и трансформирал клуба в осемкратен шампион на Полша под неговото ръководство. Но Купиял доживял и голям удар когато започнала световната финансова криза през 2008, па през 2016 губещата Висла продал на един местен бизнесмен.
Купувачът съединил клуба с ТС Висла, привърженическа фондация, която вече контролирала останалите спортни клубове Висла. По-късно се оказало, че бизнесменът не е имал пари, така че след месец запалянковците купили Висла за една злота - около 25 цента.
В ерата на супер богатите собственици на клубове, най-често чужденци, олигарси или шейхове, продажбата на клуб, който е дал правото на управление на привържениците трябвало да бъде освежаване. Обаче, тази продажба е дала пълен контрол на местната хулиганска група под името Шаркс (акули).
"Почти всеки клуб в Полша има проблем с хулиганите, но във Висла хулиганите бяха клуба", заяви тогава Шимон Ячак, полски ТВ журналист, който разследвал този случай.
"Акулите" имат бурно минало и тревожна репутация, а в общественото внимание попаднали през 2015 година когато се фотографирали с нацистки поздрави заедно с привържениците на Лацио по време на дербито в Рим. Под ръководството на прословутия хулиган Павел Михалски, който излежал шест години в затвора заради замеряне с нож на италиански футболист по време на мач от Купата на УЕФА, "акулите" поели клуба. Чрез ТС Висла Михалски вкарал още двама хулигани в Управителния съвет на Висла и им дал управленски функции, а целият клубен маркетинг е поставен в служба на хулиганската група. Висла изведнъж станала банкомат за хора, които са били в сделка с хулиганите.
Когато обществото се възпротивило и поставило въпроси за ръководенето на клуба, президентката на Висла, която са поставили "акулите", Маржена Сарапата свикала пресконференция, за да отхвърли твърденията, че хулиганите управляват клуба. Но само няколко часа по-късно е издадена заповед за арестуването на Михалски, когото полицията обвинила за ръководене на хулиганска група и търговия с наркотици. Набързо след това и полските специални полицейски единици арестували няколко десетки хулигана, докато Михалски побягнал от Полша.
Аларма за реакция на властите е била и специална емисия, която подготвил Шимон Ячак и излъчил през септември миналата година. След нея, клубните управници подали оставки, а град Краков убедил Футболния съюз на Полша всички пари, които превежда на Висла да продължи да плаща на града, за да се покрият разходите по стадиона, който градът е финансирал. Михалски след това е арестуван в Италия, а през 2019 се очаква да бъде осъден.
Видеоклиповете с арестите на хулиганите и разследването на полицията в средището на ТС Висла утежнили намирането на инвеститори за този клуб. А след кредиторите, които търсили изплащане на своите вземания и неплатените играчи от първия отбор застанали на опашката.
На Висла й трябвал спасител.
ИЗМАМНИК ОТ КАМБОДЖА
През декември изглеждало, че са го намерили. Френски бизнесмен от камбоджански произход под името Ван Ли, твърдял, че иска сериозно да инвестира във футболните клубове по света и обявил, че е готов да купи 60% от собствеността на Висла от Краков. Остатъкът би бил притежание на компания Нобъл Кепитъл Партнърс, британски инвестиционен фонд, който представлявал шведският бизнесмен Матс Хартлинг. Цялата работа трябвало да струва около 12 000 000 полски злоти (2 700 000 евро).
Ли пристигнал в Краков да гледа мач на Висла, започнал да се среща с хора близки до клуба, но никой в този град не знаел нищо за него, освен имената и обещанието, че ще инвестира в клуба.
"Запознах се с Ван Ли, той е истински и съществува. Има документи, лична карта, гражданин е на Франция. Видях със своите очи", заяви Рафал Вислоцки, един от редките клубни функционери, който не е имал връзки с "акулите".
Ли, Вислоцки и останалите клубни функционери гледали на живо мача с Лех на 21 декември и загубата с 0:1. Това бил последният мач от есенния дял на първенството, а въпреки организационните проблеми и дълговете Висла е завършила първия дял на сезона на уважаваното осмо място. Ли в този момент дал да се разбере, че не е доволен от начина на игра, разказва Вислоцки, но му изглеждало, че френският бизнесмен знае как се ръководи футболен клуб.
"Когато му поставях трудни въпроси, знаеше да ми отговори", казва Рафал.
Договорът за купуването е подписан, всичко е било готово, но за функционерите на Висла едно нещо е било съмнително. Въпреки твърденията, че има по сметки милиони долари, Ли в Краков дошъл с редовна самолетна линия, а когато е завършена церемонията по подписване на договора в Градския парламент се скрил от фоторепортерите с помощта на черен чадър.
Повечето пари обещани за спешно решение на дълговете, които трябвало да пристигнат за няколко дни, никога не дошли. Ли, първоначално, казал на управниците на града, че телефонът му е откраднат и не е могъл да издаде нареждане парите да бъдат преведени. По-късно им е казано, че бизнесменът е получил сърдечен удар по време на полет със своя частен самолет към Ню Йорк.
Никога след това не са чули нищо за него, а шведският бизнесмен Матс Хартлинг, който му бил партньор казал, че Ван Ли е "престъпник, който трябва да се изправи пред правосъдието".
В тези моменти Висла от Краков е имала много по-сериозни проблеми от търсенето на инвеститор.
Трансферният пазар се отварял на 1 януари, а заради факта, че клубът е изгубил лиценз за участие в елита след натрупаните дългове и с купчина неплатени играчи, които заплашвали с напускане, на клуба е останало само няколко седмици да се стабилизира.
Вислоцки, който по-рано се е изтъкнал с воденето на школата, е избран за президент на клуба.
Блашчиковски, който станал излишен в немския Волфсбург, обявил, че размисля за завръщане в клуба. През януари, Куба и още двама бизнесмени обединили сили и осигурили на Висла животоспасяващата финансова инжекция, за да първо да плати на играчите. Също така, Блашчиковски се задължил, че ще играе за Висла докато клубът не се стабилизира и докато лицензът за участие в първа лига не изгуби префикса временен, който носи в момента.
Накрая, Висла продала осмина титуляри през януари, но идването на Блашчиковски смалило загубите в игровия кадър.
"Куба ни върна вярата, че можем отново да направим този клуб голям", каза Вислоцки. ПРОБУЖДАНЕТО НА ВИСЛА
Няколко дни след началото на подготовката, която е белязана от завръщането на Куба, пристигнали и първите добри новини за Висла. На клуба от страна на Футболния съюз на Полша е издаден постоянен лиценз за участие, което било знак, че могат да започнат да продават билети за мачовете от пролетния дял на шампионата. Вислоцки по този повод разкрил, че клубът е продал 5% от собствеността на привържениците за по-малко от 24 часа с което са събрани 4 000 000 злоти, съответно малко под 1 000 000 евро.
Блашчиковски след това подписал договор, но правилата на полската лига не му позволили да играе безплатно. Затова решил 500 злоти (около 100 евро) да дарява на местния дом за деца без родителска грижа в Краков. Все пак, нов собственик продължава да се търси, защото без него би било невъзможно клубът да получи лиценз за участие през следващия сезон.
Треньорът на Висла Мачей Столарчук, който през миналото лято пое клуба, досега е работил само в ситуация на хаос и безпаричие. И той се е запознал с Ли, чийто празни обещания полските медии надували.
"Говореха, че ще бъдем полския Манчестър Сити. Но мога да кажа, че нито отбора, нито аз повярвахме и за миг в неговите лъжи", каза треньорът.
Неговата единствена грижа е как ще играе отборът в продължението на сезона. Куба Блашчиковски наистина е бонус за Висла, което показа във величествената победа над Легия от Варшава с 4:0 в голямото дерби на полското първенство.
"Всички гледат само в него, само за него се говори. А и всички съперници жестоко се трудят да го спрат. Затова нашата цел е да го защитим", подчерта Столарчук.
Все пак, след дербито не му трябваше защита от противниците, а от щастливите привърженици на своя отбор. Заради Якуб Блашчиковски след много години родители започнаха отново да водят деца на стадиона на Висла от Краков.
Куба е искра надежда за този клуб и и малък остров в морето лъжливи футболни любови. Автор: Милан Здравкович
Сръбският ас даде обширно интервю за холандското списание Хелден.
Душан Тадич играе футбола и сезона на живота си. Сръбският ас блести в екипа на Аякс, играе майсторски и в екипа на националния отбор, а в Холандия е истинска звезда.
С "десетката" на Аякс на гърба постига и намества голове като на шега, а партията против Реал в Мадрид е една от най-невероятните истории в Шампионската лига. От този мач Тадич е магнит за холандските медии, а това беше и един от поводите за голямо интервю в списанието Хелден.
Тадич си припомни магическата вечер в Мадрид...
"С една дума - чудесно. За мене, за всички, които обичат Аякс. Дойдох в Аякс заради такива неща. Реал и Аякс ми бяха любими клубове когато растях в Сърбия. Затова мачовете против Реал бяха толкова специално значими за мене. Не можех да си позволя неуспех. Сбъдна се мечтата на момче от Сърбия, което гледаше на Реал и Аякс като на крайното футболно щастие. Трябва да сме наясно, че против Реал на Бернабеу показахме нещо впечатляващо. Аякс е голям, но Реал е най-големият в света. Това беше мачът на кариерата за мене. И не само за мене, а за много наши играчи. Чудесно е чувството и че получих "десетка" в най-важните спортни медии в Европа, но това беше и заслуга на моите съотборници. Всички показаха най-доброто от себе си, въпреки че най-важното е как накрая се изпълнява това в отборното представяне. Победата с 4:1 беше голямо постижение. Всички имат заслуги: треньорите, помощниците, играчите, привържениците...", каза Тадич.
Още сега се знае, че това е последният шанс на актуалния отбор на Аякс да направи нещо голямо, защото някои от най-добрите играчи ще напуснат след края на сезона.
"Разбира се, че бих искал групата да остане заедно. Говорил съм за това с треньора Тен Хаг. Но във футбола никога не можете да бъдете 100% сигурни, че ще останете верни на клуба. Много е важно това, че сега сме наясно, че сме част от голям проект на Аякс. Първата стъпка беше да влезем в Шампионската лига, след това искахме да се задържим, а сега желаем да отидем стъпка напред. Победата над Реал ни даде голямо самочувствие. Показахме, че принадлежим на Шампионската лига. Не само в мачовете против Реал, а и в тези против Бенфика и Байерн. Сега всички в Европа говорят за Аякс, което е добър знак. Аякс продължава да е един от най-големите клубове в света. Младите съотборници разбират, че в момента в Аякс се случват големи неща. Клубът показа, че иска да инвестира и да направи нещо голямо. Всички искаме да върнем Аякс там където му е мястото, а то е в самия връх на европейския футбол. Надявам се, че това пътуване ще потрае и ще преживеем много подобни и успешни опити с този отбор."
Тадич направи хода на кариерата срещу любимия клуб в чийто екип е играл неговият идол.
"Зидан ми е любимият играч, въпреки че започнах да подкрепям Реал заради Предраг Миятович. Но скоро станах зависим от гледането на ходовете и движенията на Зидан. Когато бях по-млад, непрекъснато гледах неговите ходове и опитвах да ги копирам когато играехме на улицата. По хиляда пъти. Исках да правя трикове като него, защото всичко което той правеше изглеждаше перфектно. Беше много елегантен играч. Всеки негов контакт с топката беше чудесен. Конкретно, онзи пирует правех по улиците по негов пример. Още по-важният ход е, че като Зидан дадох паса след който Нерес вкара за 2:0. Колкото съм по-стар, толкова по-конкретен съм в играта. Все пак това е върховен футбол, а не цирково представление. Странно е, че тази наша победа отново доведе Зидан на пейката на Реал."
Освен Реал (Мадрид), любим клуб като момче му е бил Аякс.
"Винаги съм обичал този клуб. Откакто като дете започнах да играя футбол на улиците на Бачка Топола. Бях впечатлен от някои стари снимки от златните времена на Аякс. Безброй пъти съм гледал записа на финала Аякс - Ювентус в Белград от 1973. Като деца тренирахме атаки и ходове на играчи на Аякс. Бях сигурен, че един ден ще облека червено-белия екип. Въпреки че Зидан ми е идол, мисля, че Кройф е най-големият. Въпреки че никога не съм го гледал на живо, той е един от моите идоли. На Сони Плейстейшън взимах Кройф. Поред него, много големи играчи са играли за Аякс. Усещам пеперуди в стомаха когато се сетя за всички тези имена."
Изненада мнозина през лятото с решението от Висшата лига да се върне в Холандия.
"Когато Марк Овермарс ми се обади миналото лято, не се двоумих много. Знам, че на някои на пръв поглед това им се струваше чудно, защото играех във Висшата лига, а Ередивизие винаги е минимализирана. Но никой не може да каже, че холандското първенство е слабо. Затова Аякс беше логичен избор. Преди всичко, заради единствената история на клуба, а след това и заради всичко останало. Стадионът, Амстердам, клубната философия... Тази философия на подготовка на футболисти от малки за нивото на което сме днес. А ми беше важно и че Аякс играе квалификации за Шампионската лига и играенето в този турнир ми беше голяма цел. Тук има още някои прилики между Аякс и Сърбия. Гордост, решителност и манталитет винаги да се търси победата. Онова което също ми е важно е, че съпругата Драгана и моите деца заобичаха Холандия колкото и аз докато играх в Грьонинген и Твенте."
Тадич освен роля на терена, има и роля в съблекалнята като лидер на младите съотборници.
"Изглеждам спокоен момък, но умея да бъда неприятен на терена. Обръщам се директно към играчите и умея да бъда пряк. Мога да експлодирам. Искрен съм и това понякога е тежко за другите. Но не ме интересува, защото мисля, че това е най-добрият начин за комуникация. Неправдата много ме ядосва и нищо не може да ме нервира като лъгането. За щастие, това го няма в Аякс и е най-добре така и да остане. Аякс между останалото ме доведе и да бъда лидер в съблекалнята, да играем в Шампионската лига и да печелим трофеи. Като опитен играч, мога да помогна и да посъветвам младите таланти когато това им е нужно. Играя футбол дълго и през много съм минал. Започвайки от играенето в Сърбия където напрежението е огромно и на победите и загубите се гледа като на живот и смърт. Сръбските играчи имат различен манталитет и начин на мислене от холандците. Тук хората са много по-отпуснати. Опитвам да пренеса част от този балкански манталитет на младите играчи в Аякс. С Хунтелар, Блинд и Шьоне опитваме да бъдем пример на младите играчи."
Опитва се със своето поведение да бъде пример на другите.
"Всеки ден е възможност да бъдеш по-добър от вчера. Това е моето мото. Драго ми е, че Френки Де Йонг отива в Барселона и това е добре за него. Но ще се потрудя той да дава 100% на всяка тренировка и мач до тогава. Щастлив съм и когато видя колко напредна Хаким Зиех и какъв играч стана. Двамата сме силни характери и това понякога може да доведе до спречквания, но това прави и двамата по-силни. На терена можем да се намерим с вързани очи. Благодарение на мачове против такива клубове, Матайс Де Лихт стана един от най-добрите защитници в Европа. Нерес проби до националния отбор на Бразилия, Николас Таляфико и Дони Ван де Бек напреднаха много. Никак не съм завистлив когато видя цифрите и заинтересованите клубове, които се споменават за моите съотборници. Драго ми е заради това, защото това означава, че Аякс е в центъра на вниманието. Добро е чувството когато знаете, че малко сте допринесли за развоя на тези момчета."
Припомни си и детството в Сърбия...
"Имах чудесно детство в Бачка Топола където моите родители продължават да живеят. Майка ми работеше в земеделието, а баща ми във фабрика за месо. Майка ми е много добра жена, която винаги е била до мен. Баща ми е силен характер, открит и искрен. Рядко ми е правил комплименти, но умее да съветва. Получи се добре. Сега имам син Петър и щерка Тара, които са енергични деца и често виждам себе си в тях."
Отрастването на Тадич е белязано и от тежките времена в Сърбия.
"Всички са чули за скорошната история на моята държава. Преживяхме три войни и непрекъснато се борихме против някого. Войните оставиха голяма следа върху нас по-младите. Бяхме жестоко бомбардирани и това остави белези. Футболът беше идеално бягство от реалността. Такива тежки времена ви усилват като особа. Понякога не можете да разчитате, че някой друг ще ви помогне и трябва да се опрете само на себе си. Тази борба в младостта ми е помогнала да съм по-силен и по някакъв начин ме е подготвила за мачове като този в Мадрид. Заради тези войни, имиджът на Сърбия в света не е най-добрия и затова спортът е важен като средство тази картина да се поправи. Новак Джокович е най-добрият посланик на Сърбия. Показва какви са наистина сърбите. Отворено сърце, силен характер и добър манталитет. Винаги казваме онова което мислим и ми харесва тази директност. Спортисти като Новак или мен могат да вдъхновят новите поколения млади сърби."
Тадич има специално уважение към привържениците.
"Играем футбол заради привържениците. Без тях този спорт никога не би бил толкова голям. Затова е важно да обръщаме внимание на тях, защото заслужават. Където и да играем, винаги отивам да ги поздравя. Например, веднъж след мач в Саутхемптън останах на терена с привържениците и им дадох тениската, шортите, чорапите... Останах само по гащи. Съотборниците се шегуваха с мен, че съм го направил, за да покажа мускули. Но разбира се, че причината не е тази, а исках да зарадвам някой запалянко и да му направя деня паметен."
"Като малък не съм мечтал да играя за Реал (Мадрид) или Барселона, а за Цървена звезда", заяви Милош Нинкович и обяви, че би искал да завърши кариерата в Сидни.
Милош Нинкович е на 34 години, а сега може да се обърне и да погледне дългата и добра кариера, която е зад него. Спечели Супер лигата с Цървена звезда, игра на Световно първенство за националния отбор на Сърбия, играл е против Лео Меси, Андреа Пирло и Кристиано Роналдо в европейските турнири, печелил е титли с Динамо от Киев.
В интервю за австралийския Smh.com говори за всичко по малко, както и за дузпата, която вкара за Сидни във финала.
Знаят австралийците колко са важни парите във футбола, па ги интересува заради какво Нинкович е отишъл в Звезда през 2013 година. Сигурно това не е било най-солидното предложение, което е имал. Нинкович има интересен отговор. Вероятно и малко се е пошегувал...
"Съпругата ми каза: "Ако подпишеш със Звезда, ще се разведа". Имах и други предложения, но не казах на нея. Казах, че нямам други предложения. Защото ми беше мечта да заиграя за Цървена звезда", каза Нинкович.
И се присети как е изглеждало всичко...
"Дойдох в Звезда и спечелихме титлата след седем години. Това беше нещо невероятно", припомни си Нинкович.
Сравни дуелите между Сидни и Мелбърн със сблъсъците на белградските вечни съперници.
"Чувстваш напрежение чак пет или седем дни преди мача. Почувствах това когато играх за Звезда против Партизан. Преди всеки голям мач усещаш малко напрежение няколко дни преди двубоя. Това усетих против Партизан и същото против Мелбърн", заяви Нинкович.
Няма истинска причина Нинкович за това, но може би има връзка с това къде семейството му е свикнало с живота.
"Искам да завърша кариерата тук, защото съм много щастлив и се чувствам като у дома си", заключи популярният Нине.
Звучи като първоаприлска шега, но това наистина се е случило в Мароко. Вижте!
Невероятно видео стига до нас от Мароко!
В мач от първия ранг между Юсуфия Беречид и Мулудия (1:1), на домакинския отбор победата му струва необмислена радост при гола, когато целият отбор се събра около пейката, за да се включат "на живо" в Инстаграм.
Нещо подобно преди няколко седмици направи Марио Балотели, но Юсуфия Беречид вместо "харесвания" в тази социална мрежа - стана предмет на присмех.
Заради какво?
Защото целият процес по "наместването" продължил твърде дълго и съдията показал, че Мулудия може да започне от центъра, така гостите имали "отворен път" към вратата, а до гола стигнали от необмислено направена дузпа.
Резултатът до края останал 1:1, а Юсуфия Белечид сигурно няма да пробва повече такива неща.
Най-странно от всичко е, че треньорът е дал телефона за снимане...
Вижте:
The award for most ridiculous penalty conceded goes to Youssoufia Berrechid. Mohammed El Fakih and his teammates celebrates 1-0 by doing a "Balotelli selfie". Meanwhile, Mouloudia Oujda restart the game and get a penalty. The Instagram story was never uploaded 😂 #Botolapic.twitter.com/i2OscIsEcX
Стадионът на който своите мачове играе словенският участник в елита Кршко в неделя беше цел на вандали.
Този клуб от известно време не познава вкуса на победата и е прикован на дъното в класирането на Първа лига на Словения, а като последица на всичко това стадионът осъмна с гробница, която всъщност изпраща символично послание.
Предполага се, че това вандалско дело е извършено от привържениците, които до гроба са изписали "В" и "О", буквите с които започват фамилиите на президента Зоран Омерзум и директора Антонио Брдик. Очевидно се смята, че този дует е виновник, че клубът, който през 2022 ще отпразнува стогодишнина, стигна до ръба.
Не трябваше да се чака дълго да се огласят от клуба и остро да осъдят този вандалски акт.
"Осъждаме агресията, вандализъм и атакуване на клуба и имуществото", казаха от НК Кршко.
По време не дербито Хайдук - Динамо, пламенно беше и на трибуните.
Освен на терена, пъклено и на трибуните, особено в севера на Полюд където е Торсида. След прекрасната хореография и посланието на своята легенда Жан Ойданич, привържениците на Хайдук направиха хаос преди края на мача.
Торсида засипа терена с факли, а остатъкът от стадиона ги освирква, наясно, че Хайдук още веднъж ще плати солено за глупостта на Торсида.
След това започнаха да палят и в своята трибуна и я запалиха, изгоряха няколко седалки, а привържениците се отдръпнаха от това място и го обкръжиха. След това бяха запалени и димки, а същевременно вятърът разпалваше този огън.
Накрая пожарникарите се намесиха и го загасиха, влизайки на трибуната през вход в оградата.
Леонардо Бонучи попадна в окото на бурята във футболната общественост заради изявлението си след мача между Каляри и неговия Ювентус.
"Старата госпожа" спечели с 2:0, но победата остана в сянката на случилото се с младия нападател на гостуващия отбор Мойс Кийн. Кийн и Блез Матюиди търпяха расистки обиди от трибуните, а тогава младият нападател им отговори брилянтно.
Кийн вкара втория гол за торинците, като застана пред привържениците на Каляри и ги смълча. Големият скандал се случи едва след мача, след като Леонардо Бонучи говори пред медиите и каза, че не са виновни само запалянковците, а и Кийн.
Привържениците на Ювентус жестоко осъдиха думите на своя защитник, който защити расистките скандирания от трибуните. Бонучи също така попадна под удара и на много футболисти, както и клубове.
По повода се огласи и Борусия (Дортмунд) и "спусна" Бонучи. Немският клуб публикува фотография от момент в който Марко Ройс посрами Бонучи и му прокара топката между краката и по този начин ясно осъди изказването на защитника на Ювентус.
Националният отбор на България започна квалификациите за Евро 2020 с две равенства по 1:1 с Черна гора и Косово и изпадна от Топ 50 в световния футбол. В новото класиране на ФИФА "лъвовете" отстъпват с три места и делят 51-а позиция по ирония на съдбата с Черна гора и Унгария с актив от 1419 точки. В предишното класиране бяха 1425.
Най-добре от Балканите продължава да е световният вицешампион Хърватия - №5 с 1621 точки, отстъпва една позиция назад. Румъния е №25 с 1496 точки, а Сърбия се завръща в Топ 30 - №29 1484, скок с две места напред. Босна и Херцеговина е №35 (1478 т), Турция №39 (1457), а Гърция №43 (1433).
Албания е под №62 с 1368 точки, Словения №63 с 1366, а Северна Македония с 1350 се нарежда под №68. Колосалният съперник в последната квалификация Косово е №127 с 1124 точки и напредък от три места.
Когато се гледа само резултатно и на основата на постигнатото изглежда, че завръщането на Мауро Икарди в състава на Интер е попадение в десетката. Аржентинският нападател вкара гол, спечели дузпа и предизвика червен картон, записа асистенция и с Роберто Галярдини беше най-добър в екипа на "нерадзурите", в тяхното традиционно неприятно гостуване на Дженоа, но...
Футболните качества и така никога не са били спорни. Човешките - са. Тях на пръв план поставят привържениците на миланския великан, критикуват разжалвания капитан, че се е поставил над клуба, симулирал е контузия в коляното, по всякакви начини търси по-голяма заплата в новия договор... И още много. Затова преди два дни издадоха съобщение в което казаха, че Маурито не притежава характер, за да продължи да бъде член на отбора, а вчера на "Мараси" от думи преминаха към дела. Лидерът на агитката в Северната трибуна (Curva Nord) ясно сигнализира към остатъка от трибуната да не пее на Икарди, който от дузпа удвои преднината на Интер. Нареждането беше прието, така никой в града на Колумб не се зарадва на гола на 26-годишния нападател.
Неговият първи след 109 дни, а общо 123 за Интер с което се изравни във вечното класиране на клубните стрелци с Бобо Виери и сигурно ще го надмине. Само че дали това ще бъде достатъчно за помирение? За отбора, изглежда, да, защото се поздрави с доскоро най-големия противник Иван Перишич, на когото асистира за третия гол. С треньора Лучано Спалети е в някакъв тип тихо примирие, както нарекоха отношенията италианските медии, а с привържениците?
Хм, преди няколко години започнаха първите искри по оста Икарди - трибуната, като всичко се реши като Мауро бележеше голове и върна Интер в Шампионската лига. Нищо не успява така както успеха, па ако продължи така и в конкуренцията на Рома, Лацио и Милан отново да даде на "нерадзурите" подбрана европейска компания ще увеличи сам шансовете си да изглади отношенията.
Поред Борусия за разширяване на мемориалния център в Израел същата сума са платили още Дойче Банк, Дойчебан, Даймлер и Фолксваген.
Дортмундската Борусия продължава посветеността на борбата против антисемитизма и реабилитацията на престъпленията от Втората Световна война и като такава наистина представлява фар в мрака, който заплашва отново да погълне Европа, от Балканите па нататък.
Десничарското стремление е нацистките престъпления да се забравят или омаловажат, процес, който при нас вече е в поотминала фаза, заплашва всички свободомислещи хора. А един такъв е първият човек в Борусия Ханс Йоаким Ватцке, който, предвождайки клуба в тази идея даде подкрепа на най-популярния музей на холокоста Яд Вашем в Израел. Борусия, заедно с още няколко немски фирми, като Дойчебан (Немската железница), Дойче банк, Даймлер и Фолксваген плати милион евро за продължението на разширението на този мемориален център.
"Помнене, документиране, изследване и учението са стълбовете на които почива Яд Вашем. Усилването на това е чест и посветеност. Бъдещите поколения трябва да знаят какво могат да направят лошите хора на другите хора. Отдадени сме на международното разбирателство, толерантност и спокойно съжителство", заяви Ханс Йоаким Ватцке.
Яд Вашем е мемориален център за еврейските жертви на холокоста, а се намира на Хълма на спомена в Йерусалим.
