петък, 30 юни 2017 г.

Светкавицата Болт ще тренира с Борусия (Дортмунд), за да провери става ли за футболист

Придружио се тренинзима Борусије из Дортмунда... Јусеин Болт
Световният рекордьор в спринта Юсейн Болт се включва към тренировките на Борусия (Дортмунд) в опит да започне футболна кариера. Осемкратният олимпийски шампион е уверен, че може да стане добър футболист когато се прости с атлетиката след Световното първенство в Лондон, което ще се проведе от 5 до 13 август.

"Всичко е договорено, ще тренирам с Борусия и ще видим как ще се развие ситуацията. В Борусия отворено ще ми кажат дали мога да играя. В случай, че не мога, ще замълча по темата", заяви Болт пред журналисти на Острова преди атлетическо състезание.

Болт, който на 21 август ще навърши 31 години, изтъква, че му трябва опит. Въпреки че не е прецизирал на коя позиция би играл, по изявите му може да се предположи, че се вижда като изразен нападател.

"Потенциал имам за по 20 гола на сезон", оптимистичен е ямаецът.

Болт никога не е крил голямата си страст към футбола, а често е бил на мачове на Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", клубът на който симпатизира.

Повериха финала на Купата на конфедерациите на бригадата на Мажич

 Milorad Mažić foto: M. Vukadinović
Милорад Мажич със своите помощници Милован Ристич и Далибор Джурджевич ще надзирават за спазването на правилата във финала на Купата на конфедерациите в неделя в Санкт Петербург между Германия и Чили.

Награда за големия труд и отлично свършената работа на мача Австралия - Камерун, както и изключително точно контролиране на видео технологията VAR (в два случая), стигна под формата на финала, който ще им е втори в кариерата, след Суперкупата на Европа през миналото лято.

четвъртък, 29 юни 2017 г.

"Честните мъже" от Шотландия направиха най-доброто представяне на нов екип


Когато споменете клуб на име Еър Юнайтед, за мнозина това не говори нищо. Все пак, този шотландски треторазряден отбор направи нещо немислимо.

Отборите из Европа се опитват да спечелят внимание по изобретателен начин и да покажат какъв екип ще носят през новия сезон, а решението на Еър Юнайтед, който през следващия сезон ще играе в трета лига на Шотландия, е доста необичайно.

За тази задача наели млада дама, която с техника позната като body paint (рисуване на тялото) нарисували в цветовете на екипа на клуба, а след това я заснели топлес.




сряда, 28 юни 2017 г.

Играта на нашия живот: Този жесток и вреден футбол...

Игра наших живота: Тај грозни и штетни фудбал...
Фин денди, в костюм от туид в чийто джоб, в ритъма на неговата крачка, цъка златен часовник с ланец и лула задената между стегнати устни, напълнена с тютюн, който току що е взет от лондонските докове до които е пътувал през половината свят, отива да гледа любимия спорт. Това не е футболът. Работник в ланкашърска фабрика за памук най-сетне приключва смяна, бърше прахта от себе си, удряйки с длан навсякъде по тялото си (използва само едната ръка, защото при инцидент с машината за предене си е наранил лакета) и полека тръгва към вкъщи. По път няма да види нито един футболен мач. Какво за бога се е случило с футбола в първите десетилетия на 19 век?

Началото на 19 век е много нестабилен период в британската история. Държавата е въвлечена във война с Наполеон, с повече от неизвестен изход, а империята е загубила и Съединените американски щати. Британските войници, притежатели на славата на царството и вливащи сигурност в своите сънародници и съграждани, вече не изглеждали непобедимо като персийския Безсмъртен.

Никой не е можел да предвиди, че веднага след ъгъла на метафизичното, но и също така доста осезаемо клане във Ватерло, ще настъпи Pax Brittanica, стогодишен период на хегемония през който Британия е била кайзер, цезар, шах, халиф, цар на земята, въздуха и водата. Нейната култура ще стане културата на света, нейният език ще стане езикът на света, нейният спорт ще стане спортът на света. Но дори и някой да е можел да предвиди всичко това, сигурно само е надигал краищата на устните при мисълта, че точно футболът ще е този спорт. Ха, всичко е възможно старо момче...

Футболът (футболица, фуца, fitba - тези шотландци и техния диалект...) е бил притиснат. Занемарен от върха, отхвърлян от дъното. Смачкан от пресата на ниските пориви и морализаторства, изглеждал като уморен обичай. Там където някой ритал топка в организиран футболен мач в първата третина на 19 век топката не е тупкала, а крещяла. Всеки шут е отеквал като горас. Не гол, а помощ!

В края на джорджианската ера в Англия, съществували спортове в които започвали първоначалните процеси на професионализация, с определени правила и централизирана организация, която е надзиравала състезанията, което са и предпоставки на модерния спорт. Футбол? Ха, всичко е възможно старо момче... Това били спортове много по-мили на аристократите, обсебени от залаганията.

Още в началото на 18 век боксът започва да се възприема като боен спорт различен от останалите. Борбите, в които са участвали и жени, почти веднага са имали монетарна основа. Случвало се е да се провеждат мачове в които съперниците държали монета в ръце, а за губещ се обявявал онзи, който при размяната на удари я изпусне.
 
Първият голям шампион бил Джеймс Фиг, който през 1719 година основал академия, известния "Фигов амфитеатър".

Джон Бротон е другият титаничен характер в развитието на бокса, който се е появил двайсетина години по-късно. Той е бил протеже на херцога на Къмбърленд, брат на Принца на Уелс, който и сам със своето име и статус давал подпора на бокса. Боксьорите са поддържани в тренировките, а често им е давано и звание - синекура, предимно - лични слуги или телохранители. По-важното от всичко, аристократите са влагали огромни количества пари в изхода на борбите на своите любимци.

Бротон през 1743 година е написал правилата на бокса, който дотогава е бил бой, който продължавал докато един от участниците не е губел възможност да стои на крака. От този момент са въведени рундове и съдии, недълго след това и ръкавиците (първоначално наречени mufflers).

Боксът е станал толкова социално значим, че специално подбрани бойци, облечени в червено-златни униформи, ходели в шествие по време на коронясването на крал Джордж Четвърти през 1820 година.

Този спорт е успял чак и да промени цялата природа на социалното взаимодействие - някога свадите между господата се решавали с дуели, дори с пистолети и мечове. Размириците между членове на неравноправни социални слоеве оттогава са, смятано е за подходящо, решавани с оръжия достъпни и за богатите и за бедните - юмруците.

Другият спорт чието провеждане подхранва желанието за залагане бил конното надбягване. Джокей клъб (Jockey Club) е основан около 1750 година и бързо станал основен авторитет в определянето на календара на надбягвания и формите в които ще се провежда залагането. Приети са и правила на самите състезания, които станали стандарт по цялата държава. Идването на чистокръвни арабски атове въвело потребността за педантично водени селективни кръстосвания и отглеждане на гърла. Хиподруми с различни форми и облик никнели като плесен.

Най-развитият спорт от всички бил крикетът. Марлебен Крикет Клъб (МСС) е основан през 1787 година. Появил се е от сублимираната изнервираност и финансовата мощ на аристократите, които се уморили обикновеният свят да гледа мачовете им. Томас Лорд е бил помолен да направи частно, затворено игрище. Първите правила на крикета е написал херцогът на Ричмънд през 1727 година, но правилата на Марлебен Крикет Клуб, който и днес е настойник на крикет законите и актовете, са написани през 1788 година.

Струва ли си да се казва, че и тук залагането е било най-важното и определящо за популярността на крикета, а същото може (какво може - трябва) да се каже и гребането. Много плавателни реки в Британия, както и културата на скеледжийско занимание още от времената когато мостовете били редки и/или несигурни, направили този спорт особено популярен. Хиляди се събирали на бреговете на Тайн и Темза, за да наблюдават състезанията.

От другата, долната страна на обществената йерархия, футболът е захапван и от винаги силното религиозно лоби. Евангелистки движения, много влиятелни навсякъде в англосаксонския свят, се занимавали с греха и изкушението, съответно тяхното избягване. Футболът е виждан като очевиден изход за чувствени изкушения, угаждане на човешките поквари (можете да си представите...), заради това е смятан за "опасен плод". Дори и някои светски инициативи, като реформата на закона за помощ на бедните, имали идентични морални послания и поуки.

Тъмното пуританско наследство продължавало да оформя нагласите на хората. Продължавали да резонират предупрежденията на Филип Стабс, написани в неговата The Anatomie Of Abuses, в която този мислител писал за злините, които се намират в театъра, модата, алкохола, подгответе се добре, футболът, тази "сатанинска игра".

Този светски-клерикален алианс през 1802 г е създал Обединение за унищожение на греха, за да през 1824 г да се появи и Обединение за предотвратяване на жестокости към животните.

Методистите, първоначално движение в английската църква което след това става отделна религиозна единица, били част от същите социални сили, които са се противили, а после редовно работили за премахване на бруталните животински спортове, всякак много обичани между населението което живеело в селата и градовете.

Първо са забранени боевете с кучета, с петли, bear-baiting, bull-baiting (мъчение на мечки и бикове, някога и борби и на тези животни с кучета), а през 1840 година е премахната и известната надпревара с бикове в Стамфорд.

Каква връзка има всичко това с футбола? Не е трябвало много време това движение да се обърне срещу всички видове обществени вълнения и нерегулираното насилие в традиционните спортове, футболът преди и над всички.

Нападната е и привидно добрата (въпреки че всякак банална) традиция позната като skimmity-riding. Този обичай е имал вид на травеститен парад, в който участниците използвали шум, който правели с удряне на съдове, а всичко, за да изразят недоволство и неодобрение към "неприродните" бракове, каквито са съжителството на възрастни вдовци и много по-млади жени. Комшиите се борили и против неомъжените майки и подобни морални аберации.
 Крвава игра са медведима
Това не е нищо ново. Винаги е имало от онези, които във футбола са виждали само пречка и неприятност. Така сър Томас Ельо, известен автор, дипломат и лексикограф от 16 век, описал футбола като "нищо различно от зверски бяс и екстремно насилие". Смятал е, че футболът трябва да се постави в състояние на "постоянна тишина". А сега социалните сили се изравнили така че най-сетне било възможно да се долее футбол.

Местните хардлайнери (gentry е английският израз за тази класа) прекъснали спонсорирането на спортовете и игри на населението. Това направили частично заради критиката и неодобрението на религиозния сектор.

Частично, по-големият дял, направили това, защото техният статус на доминираща социална класа бил застрашен. В началото на века буржоазията е била подредена средна класа, но нейната сила имала влияние върху динамичния ресурс на индустриалното производство. Най-висшите слоеве са били собственици на земя, а контролът и управлението на землище дава относително статичен икономически резултат. Силата на буржоазията драстично нараснала когато ефектите на индустриалната революция станали по-големи.

Самата държава е зависела от тях. Техниките и технологиите на воюването станали индустриализирани и буржоазията изведнъж станала много важен фактор във воденето на външната политика. Силата и богатството на някогашните членове на предприемачите от средната класа започнали да превъзхождат силата и богатството на членовете на най-висшия слой, които започнали да се чувстват застрашени.

Най-висшите слоеве се оттеглили в своите домове (аналогия, която трябва да се разясни - има се предвид собствен, тесен социален кръг, а не размерът на недвижимите имоти, които са притежавали). Дори в сумтенето на нетърпеливите по-ниски слоеве виждали латентна заплаха, а случките във Франция само допълнително увеличавали техния страх (или увеличавали очите към страха, както искате).

Урбанизацията, със своите предградия и бедняшки квартали, допринесла за продължаването, сега и физически, на разделянето на класите.

Влиятелните търговци се преборили да изместят или премахнат футбола от своята непосредствена околност, жалвайки се, че работата търпи загуби заради хаоса, който носела играта.

А в края на двайсетте години Англия най-накрая получила средство за обществен контрол, с което можела да наложи всички тези силни забрани на футбола. Сър Робърт Пил е основал първата модерна полиция (полицаите в началото патрулирали по улиците под името "Пилърси"), което направило възможно на практика пълното озаптяване на нежеланите и нелегални игри, преди всичко на футбола.

Процедурите и навиците на агрикултурното общество, които са съществували толкова дълго, че е безсмислено да се броят поколенията, а трябва да се брои във векове, зависели от годишните времена. Свободното време е било много повече, а празниците са отбелязвани по най-различни начини, от състезания по оран до футбола.

Всичко това е изгоряло в пещите на индустриализацията. Нейните очевидни ефекти са създали необходимост от дисциплина на работната сила, която повече не смеела да си позволи - на която не смеело да й бъде позволено - да се отпуска с традиционните отклонения и игри.

Индустрията е била сила и напредък, леността ("търсенето на удоволствие", пфу) неизпълнение на длъжността към обществото. Тук е бил, разбира се, и въпрос на защита на имуществото и вещите на индустриалците.

Времето което работниците прекарвали във фабриките драстично се увеличило, което лишило който и да е от тях да играе футбол. Още повече, стандартът на живот, в смисъл на капацитет на заплатата да осигури храна и покрив, паднал, така че нямало и наличен капитал, нито здраве и енергия, които да бъдат похарчени за игра с топка.

Работническите организации критикували играенето на футбол, а това правили и сдружения и общества за трезвеност и умереност, които също така имали пролетариатски характер.

Британският парламент през 1835 година гласувал Highways act, с който е опитано да се регулира хаотичното движение по обществените пътища. От тогава пешеходците и шофьорите на конски впрягове и кочияши трябва да се движат в лявата страна на пътя, за да бъдат избегнати задръствания, които застрашавали виталността на всекидневния живот. Със създаването, ще се окаже, на образци за поведение в движението важащи и днес, този закон е позволил забраната на игра на футбол на и в близост до пътища. Глобата е била 40 шилинга.

Организираният футбол продължавал да се играе, но от 1800 до 1830 година неговото споменаване в каквито и да е архиви, мемоари, списъци е минимално. Неговият статус може би е най-добре описан от предложения законов акт от 1844 година - The bill concerning the encouragement of Manly sports, или "Закон за поддръжка на мъжките спортове". В него футболът не е включен в главните активности, а е сместен във фриволните и вторични спортни занимания.

Неодобрението на футбола е стояло в закона до 1845 година, а попадало в "Закон за поддържането на артилерията и предотвратяване на незаконни игри".

Не е било добре. Имало е футбол през първите 30 години на 19 век, но тук таме, и много, много спорадично. Пенигам и Минигаф са сдружения, които изиграли мач в Нютън Стюарт в Шотландия през 1816 година. В Хънтингдоншър през 1825 година е проведен фестивал на който са играни няколко спорта, дори и този някой си футбол. Година по-късно знаем за мач в Кобам, но само заради сбиването между двама играчи.

Но един футбол, един негов вид, може би далечен роднина (пълничка негримирана сестра) или може би недиректен предшественик, не само че не бил застрашен, а и просперирал.

Автор: Лука Йевтович

Играта на нашия живот: Увод

Играта на нашия живот: От китайските царе до полинезийските домакини

Играта на нашия живот: Богове и бацили

Играта на нашия живот: Кой е измислил топката, а кой за малко да я загуби завинаги 


Играта на нашия живот: Ваше височество, защо не обичате футбола? 

Играта на нашия живот: Кръв, сълзи и първият футболен клуб в света

понеделник, 26 юни 2017 г.

Благой Георгиев: Делиjе и Белград никога няма да ги забравя


Благой Георгиев, някогашният български национал, през 2006/07 носи екипа на Цървена звезда и не остави никого равнодушен. Едни нервира, други го обожаваха. Освен по добрите игри, статуса на титуляр в отбора спечелил дубъл, привържениците на "червено-белите" го помнят и с многобройните татуировки.

Благо, както и днес му пише на гърба, само след един сезон в Сърбия се премести в Дуисбург, а след това отиде на мисия в Русия дълга десет години. От миналия сезон Георгиев е член на Оренбург, отбор от второто ниво, който в момента е на подготовка в СЦ на ФСС в Стара Пазова.

- Само малко ще потренирам, защото току що пристигнах в Сърбия - заяви Георгиев, докато загряваше с топка в ръка.

Какво е качеството на вашия отбор?

- Изпаднахме във Втора лига, въпреки че играхме добре цял сезон. Премиер лигата е изключително силна, липсваше ни късмет да бъдем над чертата. Още не съм решил дали ще остана в Оренбург, имам няколко възможности за продължаване на кариерата в елитния руски ранг.

Русия е вашата втора родина?

- Свикнах и заобичах държавата след десет години. Ще остана да живея в Русия и след края на кариерата. Ожених се за рускиня Есмер, имаме син Елая на година.

Въпреки сериозните години за игра (35) и сега сте един от най-добрите играчи на Оренбург?

- Само аз имах опит в Премиер лигата в началото на миналия сезон когато дойдох от Рубин. Съотборниците ме уважават, разбираме се отлично и извън терена.

Задържахте се само един сезон в Цървена звезда?

- Бяхме успешни, спечелихме дубъл. Никога няма да забравя тази година в Белград, бях изключително щастлив на Маракана. Следя резултатите на бившия клуб. Знам, че треньорът Миодраг Божович напусна преди края на сезона. Останах в контакт с повечето от бившите съотборници като Миланко Рашкович. Често си спомняме хубавите дни и трофеи.

Какво беше най-запомнящо се от периода проведен на Маракана?

- Привържениците! Тях ще ги помня цял живот, нито един от моите следващи клубове не е имал такава подкрепа от трибуните.

Дали ви е криво, че не останахте за по-дълго?

- Такъв е професионализмът, продължих международната кариера, но в Звезда ми беше много хубаво.

Спомняте ли си голямото дерби?

- Как не. Играл съм в четири. Само едно загубих и то на Маракана.

Има ли подобен мач в Русия?

- Дуелът между Спартак и ЦСКА е най-голямото дерби в Русия, но не е като сръбското голямо дерби.

"Червено-белите" от години са в тежко финансово положение, дълго не са правили успех на европейската сцена?

- Резултатите в момента са незадоволителни, но Звезда винаги е Звезда. Ще остане голям клуб.

Колко още татуировки имате сега в сравнение с периода проведен в най-трофейния сръбски клуб?

- Има много нови, но не ги броя. Нямам нито една посветена на Звезда, всички са религиозни и са ми еднакво важни - заключи Георгиев.

МОЖЕ СКОРО ПРИ ГРОФА

Чува се, че за вас за интересува Арсенал от Тула, на чиято пейка неотдавна седна Миодраг Божович?

- Преговаряме около ангажимент, надявам се да постигнем договор. Бих искал да работя с Божович. Познавам го от Русия, безспорно е качествен специалист и може да направи добри резултати с Арсенал.

ЧАКАМ БОЖИНОВ

Валери Божинов остана в сърцата на привържениците на Партизан. Георгиев има думи на похвала за приятеля и бившия национал.

- Често се чуваме. Божинов неотдавна се върна от Китай, ако бог даде ще дойде в Русия. Казах му и на него, че Звезда е по-голям клуб от Партизан, заяви Джизъса пред "Спортски журнал".

петък, 23 юни 2017 г.

ЦСКА е в Топ 40 на КЕШ/Шампионска лига

http://cska.bg/images/emblematani.jpg
Когато става въпрос за участие в най-силния клубен турнир в Европа, без значение дали се казва Купа на европейските шампиони или Шампионска лига, българските клубове нямат с какво да се похвалят през последните години. Левски и Лудогорец се класираха в груповата фаза, разградчани взеха точки и при второто си участие успяха и да продължат в Лига Европа, като трети в класирането. В обновената вечна ранглиста, след приключване на сезон 2016/2017 г най-успешен продължава да е ЦСКА, който е сред Топ 40.

Софийските "армейци" са на 39 място с 41 победи, 16 равенства и 41 загуби, а головата разлика е 140:144. "Червените" са пред клубове като Фейенорд, Рома и Спортинг (Лисабон). Втори от нашите представители е Левски - №79 - 15 победи, 14 равенства, 29 загуби, при голова разлика 74:82. Лудогорец е трети - №104 - 10 победи, 10 равенства, 14 загуби, голова разлика 47:55. Последният български клуб е Литекс - №142 - 8 победи, едно равенство, 7 загуби, 29:28.

Сред отборите от Балканите най-високо класиран е Галатасарай - №19, следван от №23 Панатинайкос. Стяуа (шампион през 1986 г) е №24. Цървена звезда (шампион през 1991 г) - №27 - 57 победи, 20 равенства и 35 загуби, голова разлика +79. След "звездашите" е Олимпиакос - №28 и Динамо (Загреб) - №30. Партизан е на 38-о място с 40 победи, 20 равенства и 39 загуби с положителна голова разлика от +28.

Първи в класацията е Реал (Мадрид), 12 титли, 245 победи, 72 равенства, 93 загуби, както и най-добра голова разлика - +467. Следват Байерн и Барселона.

Топ 40

1 Реал (Мадрид)
2 Байерн
3 Барселона
4 Манчестър Юнайтед
5 Милан
6 Ювентус
7 Бенфика
8 Порто
9 Арсенал
10 Ливърпул
11 Динамо (Киев)
12 Аякс
13 Интер
14 Селтик
15 Челси
16 Андерлехт
17 Рейнджърс
18 ПСВ Айндховен
19 Галатасарай
20 Олимпиак (Лион)
21 Борусия (Дортмунд)
22 Атлетико (Мадрид)
23 Панатинайкос
24 Стяуа
25 Спарта (Прага)
26 Валенсия
27 Цървена звезда
28 Олимпиакос
29 Розенборг
30 Динамо Загреб
31 Шахтьор (Донецк)
32 ПСЖ
33 Монако
34 Олимпик (Марсилия)
35 Спартак (Москва)
36 Базел
37 Байер (Леверкузен)
38 Партизан
39 ЦСКА (София)
40 Фейенорд

Партизан няма да има нов екип, виновни са Гробарите

http://cdn.tf.rs/2017/05/10/FK-Partizan-FK-Vojvodina-49-620x350.jpg
Невероятен факт изнесе водещият на ТВ Партизан Желко Пантич, в най-новата емисия на клубната телевизия. През новия сезон "черно-белите" няма да сменят екипа, а ще играят в идентичен като през изминалия, което е наистина рядък случай и в Сърбия, а да не говорим за Европа, където продажбата на екипи е един от най-големите източници на приходи за клуб.

Все пак, в Сърбия изглежда навиците на привържениците са различни, когато става въпрос за купуване на екипи, а Пантич разкри, че са продадени 3000 тениски през изминалия сезон и заради това Партизан няма добра репутация при производителя, така че ще играе и през следващия сезон в същата гарнитура.

Ще има нов резервен екип, който също ще е в бял цвят, докато третия екип, за който много от Гробарите настояват да е бордо-син в някогашните цветове на клуба, ще остане мечта за привържениците на Партизан.
http://cdn.tf.rs/2017/05/21/FK-Partizan-FK-Mladost-141-670x453.jpg
- Голям брой привърженици искаха Партизан да има бордо-сини екипи, а накрая бройките са немилостиви. По настоящия договор с Найк Партизан е продал, ако стигнем до 3000 тениски ще е добре, а за деца 1500. Това което е спорно е проблемът с концепцията при привържениците на Партизан, на които дали им харесват или не екипите, а госпожата в "черно-белия" магазин казва, че са същата бройка, без оглед на успехите в Европа и титлите.
http://cdn.tf.rs/2017/05/16/Zeljko-670x370.jpg
- Какъв статус може да има клуб, който продава тениски колкото някой среден клуб във Висшата лига продава дневно? Колко сме ние като привърженици наясно, че финансово трябва да помагаме на Партизан с купуване на екипи и останалите артикули от "черно-белия" магазин? Живо ме интересува колко от привържениците на Партизан, които настояват за бордо-син екип наистина биха си го купили.

- Ние, доколкото разбирам, през втория сезон ще имаме нов резервен екип, който ще е бял и един от най-хубавите, а основният екип ще остане същия. Той остава, и просто нямаме трети екип заради тези бройки, които обявих - заключи Желко Пантич.

вторник, 20 юни 2017 г.

Денят в който Сърбия покори света: Шампиони, ЗАВИНАГИ!

Dan kad je Srbija pokorila svet: Šampioni, ZAUVEK!
И две години след спечелването на Мондиалито звучи невероятно изразът, който толкова пъти с гордост изговаряме и трепти в нас: СЪРБИЯ Е ПЪРВЕНЕЦ НА СВЕТА!

Този 20 юни 2015 година завинаги ще остане врязан в спомените на нашия народ като ден в който наистина бяхме важни и големи. Преди точно две години националният отбор на Сърбия до 20 години победи Бразилия (2:1) след продължения и вдигна трофея предназначен за шампион на планетата в тази възраст.

Минаха 104 седмици оттогава, залезе и изгря 730 пъти...

Как ви звучи, че това са повече от милион минути от вашия живот? А как това, че минаха над 63 милиона секунди от онзи последен сигнал на съдията в Нова Зеландия, който означаваше, че няма никой по-силен от нас?

Знам, звучи наистина страшно. Дали е възможно да е минало толкова оттогава?
Ivan Šaponjić Vanja Milinković Savić
Невероятно е какво направиха тези момчета и Велко Паунович през този юни далече от Сърбия и колко ни задължиха. Това не е само резултат, това не е само гордост, че сме по-добри от бразилците, не е това само защото сме първенци на света - начинът по който това е направено върна вярата в нашия футбол и показа, че Сърбия може да играе хубаво и да има победителски манталитет какъвто никога не сме виждали в този спорт.

Много пъти са ни разочаровали футболистите, имало е от всичко: свади, сърдения, игра без влагане, но всичко което направиха тези момчета взриви съзнанието ни.

Тази борба до последната капка пот, която ако я нямаше нямаше и да сме близо до финала, това надбягване след ненормални усилия, продължения, дузпи, психически е изчерпващо и за най-опитните, а камо ли за деца.

Един от най-заслужилите, а няма да сбъркаме и ако кажем най-заслужилият, въпреки че този скромен човек не обича да се говори, беше селекционерът Велко Паунович, който с тези футболисти работеше по всичко. Научи ги на футбол, тактика, но и на живот.

По повод втората година от спечелването на Световното първенство го потърсихме, за да предизвикаме отново спомените за този успех, а той, въпреки задълженията, не каза, че е уморен.

Вместо това показа какъв професионалист е.
veljko paunović, veljko paunovic, orlići, orlici, srbija, fudbal, reprezentacija, mladi
Как се чувства той като знае, че е минало толкова време?

"Искрено да кажа мисля, че тези две години наистина минаха бързо, но всеки ден се сещам за този чудесен и хубав опит и си помислям каква важност имаше за нашата страна и това ще помня дълго. Надявам се още дълго да си спомнят тази титла и как се чувствахме в този момент. Това беше целокупен успех не само на това поколение, а и на народа, след всичко през което преминахме...", заяви в началото на разговора Велко Паунович.

Младият специалист каза, че това е било поколение което е подбрано внимателно и че накрая на този незабравим цикъл дошла и "короната" на този проект - титла.

Трудно му е да помисли, че и след 50 години нашият народ ще помни тази титла като една от най-значимите в историята на нашия футбол, като напомня, че се надява това поколение, и онези които идват, няма да спрат само до тук и ще има още радости.

"Надявам се, че нашият футбол и на национално и на клубно ниво ще се подобри и ще имаме възможност да спечелим още някоя титла", сподели той и след въздишка продължи сам:

"Бих искал това да е само началото и с това поколение, и онези, които идват в бъдещите години, ще можем да постигнем още някоя купа. Това е наистина трудно на мъжко ниво, но шампионът винаги е шампион и когато веднъж се научи да побеждава - това остава навик!".

В неотдавнашно интервю с Ивана Шпанович се разбра, че Велко Паунович редовно се чува със "златните орлета" чрез група в Уотсъп, а нападателят който вкара някои от решаващите голове на това първенство разкри, че често се наежва от съобщенията на бившия треньор.
olrići slavlje vukasin jovanovic
"Това са наши интимни неща, поверителни, как да кажа... Ние се чуваме от време навреме в тази група и преди всичко си честитим един на друг рождени дни, успехи, преди важни събития като титли си пращаме по някое видео, фотография и подобно", заяви Паунович и допълни, че скоро пратил една снимка да "подсили онова което са направили" в Нова Зеландия, като допълни, че въпреки промяната на номерата на телефоните са "преживели" и още са в пълен състав в тази група.

Това отношение с тях е на още по-високо ниво.

"Питат ме за съвети, но отделно, не в самата група. Драго ми е, че се сещат и търсят мнение, а аз винаги давам най-искрената оценка, защото искам да им помогна да направят най-доброто възможно решение в своя професионален, а с това и в личния живот", разкри Паунович.

Може да се каже, че той е техен "втори баща" или "футболен баща", най-малкото, но Паунович и тук е скромен и само изтъква, че е щастлив, че може да ги посъветва.

А сега да си припомним и финалния мач...
Nemanja Maksimovic Nemanja Maksimović
Играе се 69-а минута когато майсторски се променя страната, Живкович от дясното крило веднага намери притичалия Максимович. Това феноменално "хлапе" премина цялата отбрана и намери Станиша Мандич, който падайки срази бразилския вратар. Каква еуфория...

Тази радост не продължи дълго. Перейра върна мача в начална точка и ни накара да "късаме нерви" докато Бразилия усети, че не може да обърне.

Издържахме, тези момчета са се научили да търпят и най-тежки удари, а тогава в тази 118-а минута беше направена най-хубавата и най-важната контра в историята на нашия футбол. Стефан Илич по вълшебен начин надлъга пазителя си по дясното крило, подаде на Живкович, а той с едно докосване изведе Неманя Максимович, който сякаш беше обладан от духа на Милош Теодосич, постигна гол под огромно напрежение.

Празнуване, и първи кадър, Велко Паунович с малка усмивка и само вдигнати ръце.

Как, по дяволите, остана толкова спокоен?

"Ха! Знаете ли какво, привържениците и играчите празнуват голове, а треньорите победи и титли", веднага каза Паунович това мъдро изречение към което често не се придържат и много по-славни треньори.

"Докато се играе мача, а това рано научих и върви инстинктивно с треньорската задача, трябва да си съсредоточен за всичко което може да се случи. Свидетели сме, че всичко е възможно за три минути. Най-добрият пример е мачът между Байерн и Манчестър на Камп Ноу във финала на Шампионската лига. Просто, водих се от инстинкт и останах спокоен", каза Паунович, който пренесе този мир и на играчите.

А след това падане на колене, мъжките сълзи и викове на Вуле Йованович, прегръдката на момчетата, които направиха невъзможното, празнуване на трибуните и терена и - вдигане на трофея.

Паунович ни каза, че е гледал много пъти този мач, но и сподели нещо интересно.

Той е направил специален видеоклип с избрани моменти от мача Сърбия - Бразилия, с музикален фон песен от филма Роки (Бил Конти - Изминавам разстоянието), която го вдъхновява и в Чикаго, където сега е треньор на местния клуб, и я пуска почти преди всеки мач на този отбор.

Ако това мотивира него - какво да кажем за речта от съблекалнята преди сблъсъка с бразилците, която максимално мотивира неговите играчи? Изглежда сякаш с дни е писал и подбирал думите, които ще им каже.

Спомняте ли си?

Но, не е, това е, просто, "излязло" от него.

"Не, вярвате или не, но речта излезе от мен в момента преди самата подготовка за мача. Имах само на хартия написана мотивация. Това беше до онази техническата и тактическата...", каза Паунович, който в тези два фактора надигра Бразилия, а от какво значение е била тази реч?

Интересно, каза ни, че след всичко което се случвало след спечелването на титлата, еуфорията, посрещането пред парламента, и въобще това, че не са имали общо празнуване - не е успял да ги пита.

"Сега като каза ме заинтересува, ще ги питам!".

За съжаление, това събиране никак не се случва. Футболистите и треньорският щаб са разпръснати по цял свят и е трудно да се намери време което да е удобно за всички. Велко изтъква, че е проблем и че неговото първенство (МЛС) е през лятото когато повечето са почивка.

"Едно такова събиране трябва да се организира, но не само с тези момчета, които бяха на първенството. Тук мисля и за всички, които участваха в този проект, а отпаднаха заради контузия или защото клубовете не им позволиха. Всички имат място на това събиране!".

Сърбия вече не е "властелин" на титлата от Мондиалито, след като Англия празнува в Южна Корея.

Взеха "короната" на нашите момчета, които за съжаление не я и защитаваха, а Паунович изтъква, че този турнир наистина е станал част от сърцето му и го е наблюдавал.

"Щета е, че не се класирахме, не беше лесно, но не беше лесно и за предишните поколения. Да се състезаваш с 52 национални отбора, много по-трудно е отколкото на други континенти, тук са немци, испанци, французи и т.н. Това са водещи отбори на световно ниво и на практика е невъзможно за държави, които нямат инфраструктура да се надпреварват с тях".

"Ние успяхме, но е много трудно и винаги ще бъде", подчерта той.
orlići slavlje
Мнозина очакваха, че той ще продължи работа във ФСС и ще поеме младежкия, а някои чак и мъжкия отбор на Сърбия, но Паунович изтъкна, че му е необходимо още много да учи, за да се заеме с такова предизвикателство. Като държава в която вижда напредък е избрал САЩ.

Като футболист вече е играл за Филаделфия и споделя, че е бил щастлив в този период от живота си, а сега като треньор се наслаждава в Чикаго, където води Файър.

В първия сезон отборът беше между по-слабите, но за разлика от някои други държави - в САЩ се вярва в думата "проект" и се разбира, че той е възможен само на дълъг път. Така и през тази година е друга история и Чикаго е между най-добрите и най-атрактивните клубове в първенството.

И това не е случайност.

"Ние жертвахме миналия сезон, за да доведем играчи, които искаме и за които са необходими финансови условия. Доведохме играчи, които искаме (Швайнщайгер, Николич) и които имат манталитет да побеждават, а с това и нашите апетити растат. Първата цел е да влезем в плейофите, а след това ще поставим нова цел. Има много да се играе и трябва да продължим да поддържаме атмосферата около съблекалнята и с добра работа вярвам, че ще успеем в това което сме замислили", заключи Паунович.

Пауне, благодаря ти и късмет!

Автор: Милутин Вуйчич 

неделя, 18 юни 2017 г.

Играта на нашия живот: Кръв, сълзи и първият футболен клуб в света

Игра наших живота: Крв, сузе и први фудбалски клуб на свету Кнапан? Не звучи познато? Хърлинг? Не сте чули? Кампбол? Пак нищо... Щурци. Жалко, защото всичко това са имена на футбола. Всички те са негови предци и роднини. Всички те са негова кръв (имайки предвид тяхното присъщо насилие, това последното може да се приеме не само идиоматично, а и напълно буквално).

Всичко е работа на семантиката, всъщност. През средните векове отборните игри са се наричали футбол, но са се казвали и много различно. Хърлинг, кнапан, кампбол или кампинг, ба игра, каид, bottle-kicking (ритане на бутилка, която всъщност е била дървено буренце, но малко по-късно повече за това)... Всички тези игри са били много, много, много, много тясно свързани със средновековния футбол и разликите между тях са били много, много, много, мно... - разбрахте - по-малко отколкото разликите между модерните спортове.

По-ясно разграничение, някакво крайно несъгласие между игри с доминиращо ритане на топката (association football) или хвърляне или носене на топката в ръце (ръгби или американски гридайрон футбол), започнало да се забелязва през мътни очи през този период, най-сетне се случило съвсем недвусмислено чак през 19 век. Дотогава всички отборни игри с топка (или в случая на кнапа с дървен диск) били главно големи и сродни, насилствени и възбуждащи, разливащи.

Три са основните характеристики, които правят това дисфункционално семейство. Обект, невинаги топка, е контролиран с ръце, крака, гърди, глава, понякога пръчка. Точките са получавани от вкарване, уцелване или влизане с обекта в "гол" (англ. цел). Вратата, последната част на играта, можела да е дърво, градска порта, бърдо, поток, пространство специално очертано върху стена... Във всички тези игри, за разлика от да кажем крикета (където един играч играе сам срещу цял отбор), отборите са едновременно и сътрудничещи междуособно, играейки един срещу друг.

Да се проникне в самата същина и форма на всички тези игри не е много лесно. Едно от много редките детайлни свидетелства идва до нас от ранния 17 век от Корнуол, където е игран хърлинг. Съществували са два вида - hurling to the countrie и hurling to goales.

В първия вариант вратите са били къщи, порти, а и цели села и градове, понякога разделечени и до четири мили. Играл се е със сребърна топка, без твърде голяма грижа за броя играчи от двете страни, нито за техния числен паритет. Целта е била да се занесе топката до "вратата" на своя отбор. Тази игра е била толкова жестока, а влиянието на нейния притежател толкова силно, че е сравнена с "пъкления дух".

Въпреки че е била почти напълно без правила (някои играчи са били на коне, а наблюдатели можели да се присъединят към тълпата в който и да е момент, което правило целия спектакъл да изглежда като търкаляща се снежна топка), съществували ясно определени позиции в отбора. Играчите са можели да бъдат fore-ward, wings, rere-ward, което е, очевидно, аналогично на военната терминология.

Hurling to goales е била по-развита игра, с 15, 20 или 30 играча от двете страни. Тук имаме и първия пример на отбрана "човек-човек", защото съперниците са били директно един срещу друг и задължени да се пазят. Не е било позволено двама играчи едновременно да нападнат носителя на топката в опит да му я отнемат. Неутрална особа хвърляла топката в игра.

Също така са съществували и много стриктни правила на позициите на играчите. Stopping hurlers са били защитници пред вратите. Изразът за подаване е бил dealing. От друга страна, много по-често е било butting, което е термин за удар с плесница в гърдите, за да се спре или забави съперника и неговото напредване. Топката не можело да се подава на съотборник, който се намира пред носителя й (пример за правило стриктна засада което и днес съществува в ръгбито). Този вид хърлинг е игран най-много по време на сватби.

Кампбол или кампинг, играна в Източна Англия, е игра чието име етимологично се свързва с немската дума kampfen, която, разбира се, означава борба. Мачовете са обявявани в местната преса. Вратите са били на разстояние 200 ярда, а широки 15 ярда, направени от дрехите на самите играчи. Топката отново се хвърля от неутрален наблюдател, отборите (които се състоят от 10 до 15 играчи) настояват да я хванат и да я занесат при собствената си врата. Всички видове бутания, блокирания, физическо препятстване са били разрешени. Ако играчът с топката е хванат и така е спряно неговото движение, той трябва да хвърли (никак да не предаде) топката на съотборник, който тогава продължава тичането към вратата, за да спечели точка (notch или snotch). Седем или девет сноча биха донесли победата, а понякога мачовете били и времево ограничени (играло се най-често половин час).

Съществувал и подвид. Кикинг камп е била игра с по-голяма топка в която тя, такава е хипотезата, изключително или главно се ритала.

Кнапан, играна в Южен Уелс, по-точно в Пембрукшър, някога имала и 2000 участника. Камъни са използвани, за да бъде спрян противника, а зрители не е имало, защото всеки, който се появи трябвало да участва, ако акцията стигне до него.

В Ирландия е съществувал израз "ag imirt caid" (играй каид). Отец Ферис е описал крос-кънтри каид, чиято цел била да се пренесе топката през границата на енорията, и полеви каид (field caid), в който е съществувала маркировка на терена и прецизно отреден брой на играчи. Вратата е била лък, съставен от свити клони от съседните дървета. В окръг Кери, преди всичко, е игран онзи първия вид. Разнообразие на тази игра, с по шест играчи в отбор, е играна в Дъблин през ранния 18 век.

В Шотландия, в Киркуол на Оркнейските острови, в Данс, Джедбург и Роксбург (както и на още много места), Uppies и Donnies, в зависимост от географските локации от които произхождат играчите, играли играта ба (ba' game, в Джедбург известна като hand ba' game).

Правилата са били (и днес са, защото играта съществува) прости по същия начин както и минотаврите са прости. Просто, не са съществували. Вземи топката, постигни гол и приключи мача. Всичко между това е напълно арбитрирано и оставено на физическите възможности и морални ограничения на играчите. Смята се, че играта на Оркнейските острови има връзка с фолклорния архипелаг, съответно с известната Оркнейска сага, която говори за Харалд Прекраснокосия, легендарният първи норвежки крал и неговото усвояване на тези краища.

Играта Ба е имала ефект на циклон в градовете и градчетата в които е играна. Местните е трябвало да поставят дървени дъски на прозорците и да се, напълно дословно, барикадират докато шумът не премине.

През 16, 17 и 18 век футболът и неговите роднини не са били винаги оспорвани и още повече станали по-уредени и (смеем ли да кажем?) по-изтънчени.

В книга публикувана през 1561 година, английският педагог Ричард Мулкастър, директор на известната школа Мерчант Тейлърс и Сейнт Полс, залагал за намаляване на броя на играчите, по-малко грубости и независим авторитет (trayning maister) на терена, който да наглежда всичко това. Смятало се, че футболът, този опитомения футбол, е полезен за образователни цели.

Мулкастър залагал и на по-стриктна kicking game (игра в която топката преди всичко се рита). През времето тази форма на футбола е ставала все по-популярна докато най-накрая не е станала и доминираща в много краища. Посещение на Лондон от французин на име Сосюр през 18 век ни разкрива кореспонденция, която е водил със своето семейство в родината си, показвайки футбола като игра на ритането.

Дейвид Уедербурн, учител по латински от Абърдийн, дал на своите ученици да преведат част, която описва игра с ясно дефинирани роли и тактика.

Училище Бери Сейнт Едмъндс в Сафок е практикувало футбол още през 1550 година. Хорнси, градче на източните брегове, е мястото познато по първото споменаване на терен за футбол (17 век), познат като Footeball grene. В разни кадастри и карти, малко по-късно, можете да намерите и футболен "close" и футболен "garth" (градина), места съвсем ясно отредени за игра, която няма да пречи на нормалния живот.

Това е, разбира се, било изключение и футболът продължил предимно да се играе на улиците, площадите, поляните и за някои (или мнозина) еднакво стихийно организиран и варварски мъчителен като "спектаклите" на обществените наказания.

Описание на мач от Хичин в Хартфордшир, игран през 1772 година, показва футбола какъвто най-често е бил тогава - като анархична вълна, която би помела всичко пред себе си в радиус, който не е било възможно да се определи. "Топката потъна в езерото Прайори, тогава беше носена по улица Ейнджъл, през пазарския площад до бирарията "Артичока", за да бъде постигнат гол най-накрая при нейното преминаване през вратата на църквата Сейнт Мерис". Звучи като активност в която Тазманийският дявол на Уорнър брадърс ще се впише чудесно.

Освен всичко това, тук е бил и социален лубрикант от първи ред, неизбежен във всички мероприятия в които са участвали по-голям брой хора (чети повече от един). Говорим, ясно е, за алкохол, който в Англия преди индустриализацията - Merrie England - бил много по-достъпен. Едно проучване е показало, че през 1647 година, в селата южно от Ланкашър, съществувала една таверна (ale house) на дванадесет домакинства, съответно една на 57 жители. Всички са пили, а тогава се отпускали с футбол. Накрая, кой може да твърди, че са преставали с питиета чак и докато са играли... Някакъв твърде голям мир и ред тук не е можело да има.

Все пак, някои социални прояви са предизвестявали цивилизоване, смиряване и стандартизиране на играта. Кметовете във времето са ставали свободни селяни, а благородните собственици на земя се придружили към собственици на земя чиито цвят на кръвта и вените не са били сходни. Те са били познати само като "gentlemen". Висшите слоеве са започнали да организират мачове заедно с хора от по-ниските нива на обществото, но налагали собствените норми на поведение и намаление на неконтролираното насилие (неконтролираното насилие; не самото насилие, то е било обичано както винаги).

Социалната йерархия, твърди се, била много по-малко твърда в Англия през 16 и 17 век отколкото където и да е в западната част на Европа.

Нищо необичайно, защото Британия не е имала абсолютен монарх, както да речем Франция, и влиянието на двора не е било неограничено. Неговото номинално противене на насилието не е било твърде убедително за благородниците, които са се наслаждавали на съвсем пристойно ниво на автономия и да взимат решения какво и по кой начин да правят.

Арчибалд Кембъл, седми граф от Аргайл, е играл футбол, което знаем защото по време на съдене сър Джон Кембъл от Аркинглас, заради убийството на роднина, дал показания как "неговият господар играл футбол". Той не е единственият благородник който е обичал топката, играли са и Емануел Скроуп, граф от Съндърланд, и Лорд Уилоби от Ерезби.

Оливър Кромуел през 1628 година, още в младостта, е описан като "един от най-важните организатори и играчи на футбол". Крал Чарлс Втори Стюарт през 1681 година присъствал на мач между своите и слугите на Кристофър Монк, втори херцог от Албемарл.

Всички тях е задминала Мери Кралица на Шотландия, която през 1568 година е гледала своите дворяни как играят "вещо, хитро и силно", както е отбелязала в своя дневник след това събитие в замъка Карлайл.

Иначе (ако изобщо можем да започнем този параграф така, сякаш в себе си не носи една толкова важна информация), най-старата футболна топка е направена в Стърлинг и е открита зад стената на стаята на кралицата в стърлингския замък, който е декориран през четиридесетте години на 16 век. Направена е от кравешка кожа и свински мехур, а е двойно по-малка от модерната футболна топка. Някои смятат, че е поставена в конструкцията на зида като защита от магьосничество, което е била честа практика по това време.
 Најстарија фудбалска лопта није била лепа, али свакако јесте била функционална
По-незначителните владетели също така са знаели да бъдат футболни подръжници. В град Пул, градоначалникът, неговата жена и останалите местни сановници организирали пикник и гледали младежите "които се наслаждавали с футбола". Свещеник в Узби, малко място в Къмбрия, водил своите енориаши след молитва в таверната, а "младите пускал да играят футбол".

През 17 век, в Шотландия, футболът е бил особено мощен в Елгин (има доказателства за неговото интензивно играене още от 1598 година) и Банф, а е игран още в Лохтон (1601 година, когато размириците се решавани с вадене на пистолет) и Абърдийн (1605 година). В същия период, в Англия, развитите топкови краища били Лондон, Манчестър, Пенистон и Мейдстон. Хексам (1647 година) предлага вероятно най-ранното твърдение за игра на футбол в Англия през този век. В това столетие футболът редовно е игран в неделя в село Уилтшир.

Слепият ирландски поет от окръг Лаут, Seamas Dall Mac Cuarta, описал футболен мач изигран край Слейн в края на 17 век между отбори от областите край река Бойн и Нени.

Много вероятно най-ранното споменаване на футбола в Англия през 18 век идва от Грейт Нес в Шропшир (1709 година), футболно най-напредналите региони в този период са били, недвусмиселно, Източна Англия до Линкълншир, Ланкашър и Лондон.

В Източна Англия футболът е игран на панаири. Мачовете са рекламирани от собствениците на пъбове (по-малко като меценати, повече като монетарни опортюнисти), но понякога са били спонсорирани и от членове на висшите социални слоеве. Мач в Нюмаркет, изигран през 1751 година, го гледали 6000 човека.

Не изненадва, че някои футболисти са спечелили голяма слава, като Хю Райт от Сафок, който е бил активен между 1767 и 1773 година.

Той, може би, е дори най-ранната футболна звезда. В текст от 1711 година е описан футболен мач в който "Том Шорт се държи толкова добре, че повечето хора били съгласни, че няма как да остане ерген до следващия селски празник".

За съжаление, футболът в Източна Англия е изгубил възторга, който е бил негово основно леговище с наближаването на края на века. В голяма степен това е и заради, смята се, мачът между Норфок и Сафок в който, след неизмеримо количество насилие, загинали девет играча.

По на север, в Линколншир, футболът често е използван като протест срещу приватизирането на землища. Нерядко е забраняван в градски среди, като да кажем в Лаут през 1745 година. Футболът в този регион е бил достатъчно развит, за да през лятото на 1795 година Озборнби и Билингборо изиграват мач в който вторите носили синьо, за да се различават от съперниците.

В този период е основан и първият футболен клуб в света. В Лондон е създаден Джимнастик Сошъти (The Gymnastic Society), който е съставен от хора родом от Уестморланд и Къмбърленд, квартали в столицата. Събирали са се редовно, за да се занимават с два спорта - футбол и борба. Когато членовете на клуба завършили работа в Лондон и се върнали на север, клубът на практика е разформирован през 1789 година.

През същата година, в една майска сряда и малко по на север е изигран един истински невероятен мач. Заради бас на стойност 200 гвинеи, един в изворите неназован млад джентълмен е играл срещу 11-те най-добри играчи в окръга - и победил след четири и половина часа игра.

В Ирландия, между 1758 и 1766 година, дъблинските вестници са известявали за мачове в Милтаун, Драмкондри и Финглас.

Все пак, въпреки всичко това, футболът е, в началото на 19 век, започнал постепенно да замира в цяла Британия, изключвайки единствено може би Йоркшир (в Хаворт са играни мачове в неделя, въпреки съпротивата на местния викарий). До 1831 година са отбелязани само три футболни мача в Източна Англия (от които два в Рамуорт), докато през същия период великденският шампионат на най-добрите играчи в Бери престанал да се провежда.

Културната маргинализация на традиционния футбол, както се нарича този процес, официализирал Джоузеф Страт, писател и историк, в своето дело The Sports and Pastimes of the People of England (Спортовете и забавления на народа на Англия) от 1801 година. Състоянието и статуса на футбола, който тогава е, твърди той, вместо със синтагмата game at football е много по-често наричан goal at football (защото главният атрибут на футболния мач е майсторството на неговите протагонисти да бранят и нападат вратата) е описал така:

"Някога е бил много популярен в обикновения свят, но сега е изпаднал в немилост и много малко се играе."

Как така изведнъж? Какво се е случило?

Автор: Лука Йевтович

неделя, 11 юни 2017 г.

Уелсци дариха кръв за ранен сърбин, събират помощи за деца

 Navijači Velsa u Beogradu
Тридесет привърженика на Уелс днес дариха кръв за тежко ранения привърженик на Партизан Д.Й. (19), който в момента е в болница в Земун. Освен това, от 15 ч (местно време) в Културния център на Белград уелсците събират помощи за Центъра за защита на новородени, деца и младежи на Звечанската улица.

Както припомня Б92, когато трябваше да играят Сърбия и Черна гора срещу Уелс през 2003 г, мач отложен заради убийството на тогавашния премиер Зоран Джинджич, уелсците и въпреки това дойдоха в Белград, защото имаха твърде много хуманитарна помощ, която не можела да чака.

Сърбия и Уелс излизат от 21:45 ч тази вечер в битка, която до голяма степен може да определи лидера в групата. Междувременно билетите за мача свършиха и това принуди Футболния съюз на западната съседка да напечата още 5000 бройки, които се продават на касите на стадиона на Партизан, въпреки че ще се играе на "Райко Митич" или известен като "Мала Маракана".

"Заради огромния интерес на привържениците за мача Сърбия - Уелс и разпродадените билети, ФСС напечата допълнителни 5000 билета за места, които не бяха планирани за продажба и тези карти ще се продават на касите на стадиона на Партизан от 14 ч. Приканвам всички привърженици, които не са намерили билети да използват тази допълнителна и последна възможност да присъстват на този може би и исторически мач", заяви говорителят на ФСС Милан Вукович пред ТАНЮГ.

Очаква се на трибуните на най-големия стадион в Сърбия да има над 35 000 зрители, 2200 от тях са пътували от Уелс.

Играта на нашия живот: Ваше височество, защо не обичате футбола?


Краљ Едвард ТрећиФутболът е започнал като субкултура. Повече, всъщност, като контракултура. Ранните футболисти са били битници преди Джак Керуак, пънкари преди Секс Пистолс. Работили са онова което са харесвали контрирайки нормите, желанията на силните, накрая и самия закон. Благодаря, хиляди пъти им благодаря затова!

Всичко е започнало с едно момче... Не, чакайте, не може така. Не само че е повествователно некадърно, а просто е и неточно. Historia Brittonum (История на Британия) е дело което е написал - или съставил - уелският свещеник Нений около девети век. В него, измежду останалото, се казва и следното.

Крал Вортигерн е търсил място където да построи цитадела за отбрана от потенциални завоеватели. Дванадесет мъдреци му съобщили, когато било намерено адекватно място, че ако иска постройката да е успешна, трябва да напръска земята с кръвта на убито дете заченато без баща. Емисари са пратени по цял свят, докато в Монмътшър не намерили деца които си играели с топка. Едно от тях, чули, било момче чиято майка не била лягала с мъж.

В края на краищата, отвели го при краля, но момчето го убедило, че ще прогони саксонците от своите земи, а за осъществяването на тази цел не му е необходимо убийство.

Това е първото записано доказателство за игра с топка в Британия, но може да се смята съотносимо колкото детайлите от битките между Крали Марко и Муса Кеседжия. Историята на Британия, просто, не е история.

Първото доказателство за игра с топка, за чиято природа може да се спекулира като футболна, е онова, което е написано от Уилям Фицстивън, биограф и секретар на Томас Бекет. Той, в средата на втората половина на 12 век, говори как "млади хора след вечеря отиват на полето да играят добре позната игра". Както казва, ученици от различни училища, както и търговци от много браншове, имат свои топки. По-старите хора, бащите на играчите, както и по-богатите граждани, идват на коне, за да наблюдават играта.

Ако топкарството е започнало точно тогава, или макар започнало да е популярно, това би било лесно да се обясни. Дванадесети век в Британия е бил период на драстично развитие на градовете и техните връзки с търговията. Това е сътворило местната идентичност и зачестили взаимодействията на тези местни идентичности от което се развило и племенното и съперничеството.  На какво друго почива спортът?

Футбол е английска дума, която модифицирана, присъства в почти всички европейски култури. Да се облегнем на примери - fussball в Германия, voetbal в Холандия, futebol в Португалия, futbol в Испания, fotboll в Швеция. Изключения са калчо в Италия и балканския ногомет (където, отново, двата термина се отнасят за стъпала и топка).

За пръв път футбол се споменава през 14 век - когато е забранен. Николас де Фарндан, градоначалник на Лондон, издал едикт за забрана на играта на футбол на 13 април 1314 година в името на крал Едуард Втори Плантагенет. До 1667 година, футболът е забранавян от централните и местните власти повече от 30 пъти.

"Голям метеж в града, заради някои тълпи, които започват заради големия футбол на обществени полета, заради които много злини може да се случат", гласила първата забрана, чието неспазване водило хората в тъмница.

Забраната на Едуард Трети, също така от династия Плантагенет, се отнасяла към желанието населението да се насочи, съответно да не занемари упражняването в стрелба, вместо да се занимава с "безплодни игри без стойности". Особено е важно да се изтъкне, че това е било времето на Стогодишната война с Франция. Едуард през 1337 година се прогласил за законен наследник на френския трон и така започнал сблъсък, който е приключил чак през 1453 година. Едуард и неговият син, познат като Черния принц, доминирали в първата фаза на воюването и стигнали до впечатляващи победи в битките при Креси и Поатие. Нищо от това не би било възможно без силата на английския дълъг лък и стрелците, които го опъвали.

А всичко това се случвало по времето на Черната смърт, така че здрав (да не кажем изправен) и военно способен мъж бил много важен ресурс, заради което и не е толкова чудно, че футболът е смятан, не само за разсейване, а за пречка.

Едуард Трети освен тази издал и още две забрани, а същото направил и Ричард Втори. През 15 век, футболът три пъти е забранен от Хенри Четвърти, а същото са правили и Хенри Пети и Седми (две забрани), както и Едуард Четвърти. Хенри Осми, в паузата от разводи, обезглавявания и църковни раздори, също така е подкрепял забраняването на играенето на футбол, въпреки че съществуват ясни индикации, че самият той го е играл в младостта си. Ланкастър, Йорк, Тюдор - династии и властващи къщи са се сменяли, но футболът останал необичан.

Първата забрана на местните власти била онази от синода Илай от 1364 година. Футболът не е бил позволен в Халифакс и Лестър (по две забрани през 15 век), в Шрюзбъри, Бристол, Оксфорд... Футболът е забраняван и в Манчестър през 17 век почти банален брой пъти, а причина главно били разбитите стъклени прозорци.

В Екълс, квартал на Манчестър, момчета са изведени пред съдия, защото играли футбол на улицата. Младежта е наказвана заради топкарство и в Колн и Престън.
 Битка код Поатјеа не би била добијена да су стрелци време губили фудбалом, зар не?
Първото споменаване на футбол в Шотландия е през 1424 година, когато парламентът на крал Джеймс Първи гласувал - шокиращо? - забрана за игра (na man play at the Fute-ball). Джеймс Втори освен футбола забранил и голфа, Джеймс Трети през същия век въвел още две забрани, за да дойде и последната забрана от Джеймс Четвърти през 1491 година.

Този монарх носил в себе си и зрънце лицемерие, защото през 1497 година, докато забраната още важала, сам играл футбол. Това знаем благодарение на списъка на касиера, тъй като там се намира и поръчката за покупка на футбол(на топка) за краля.

Ковачите в Пърт са забранили на слугите и чираците да напускат работа докато те играят футбол. Архиепископ Джеймс Лоу, по времето когато бил свещеник в Кирклистоун, наказал синода на Лотиян, защото играл футбол на Божия ден.

Първото споменаване на уелския израз за футбол - pel-droed - имаме през 1593 година, в песента на Уилям Мидълтън. Викарият на Чирк, Робърт Лойд, се оплакал през 1629 година, че хората хабят време в неделя да играят.

Интересно, статутът на ирландския град Голуей през 1527 година играта с топка нарича с нейното английско име (the great footballe), а дори насърчава неговото практикуване.

През 17 век расте политическото влияние на пуританите, решени да се борят против фриволните и небогоугодни активности, уверени, че играта, футболът преди всичко, е мек еквивалент на неуважение на Създателя. Четени са проповеди и отпечатвани обяви, че всеки който играе футбол ще го постигне физическа проява на божия гняв.

Не трябва, все пак, да сме прекалено строги към тези футболни еснафи. Истина е, че в Британия през този период се гледало по друг начин на нанасянето на болка. То е било легитимен извор на наслада. Познати и признати занимания били наблюденията на обществени екзекуции, докато онези малко по-предприемчивите били заети да изгарят котки в кошници.

Но футболът е и в този брутален контекст умеел да бъде доста груб. Немилосърдно и жестоко занимание. Сам е бил препълнен с насилие. Хенри де Елингтън през 1280 година е убит по време на игра (в този период тя сигурно не се е наричала футбол) в Нортъмбърланд. Първата официална футболна смърт е отбелязана през 1321 година.

А футболът е давал и възможност за насилие...

Студенти от Кеймбридж през 1579 година играли срещу жители на Честъртън. Студентите дошли невъоръжени, но техните противници скрили мотики в близката църква. Тях после използвали да решат враждата станала по време на мача. Дали са успели в това няма данни, но затова се знае "че е счупена повече от една глава".

Това е, буквално, детска игра в сравнение с онова което се случило в края на 16 век на границата на Шотландия и Англия. Известният господин Ридли е разбрал, че дванадесет шотландци, които преди това са убили някакви негови приятели, идват в Бюкасъл в Къмбрия, за да играят футбол. Решил да ги изчака в засада, но за негово нещастие хитрите шотландци открили това и, споменава се в една кореспонденция от това време, "прерязали гръкляна" на нещастния господин Ридли.

През 17 век, по време на английската гражданска война между роялистите и парламентаристите, мачове в Норич, Уоруик и Глостър (в който играли "улица срещу улица" - звучи познато?) са смятани, вероятно с право, за параван за организиране на последователите на фракции.

Уредби за забрана на футбола са издавани заедно със забрани на бойни клубове (популярния cudgel play) или активности известни като cock throwing, чиято цел била да се замеря с метални пръти петел вързан за стълб докато не умре.
 Краљ Џејмс Четврти
Когато в Йорк през 60-те години на 17 век футболисти ощетили местната църква, властите наказали парично 11 престъпника. Това толкова разгневило населението, че до вечерта пред кметството се събрала въоръжена тълпа с мечове и мускети. Събрала се, но не спряла дотук, а бързо пробила вътре, разрушавайки всичко пред себе си. Този, вероятно пръв пример за футболно хулиганство, ужасил властите.

Успоредно с всичко това, в Британия в този период започнал период на приватизиране на общественото землище, познат като land enclosures. Пространството което някога е било достъпно за всички изведнъж физически и алегорично е отделено с огради и телове от обикновения Джо, Ангъс, Джейкъб, Гарет...

Все по-малко са били добрите местности за игра на футбол в джорджианска Англия. Набързо са останали и все по-малко хора, които биха играли футбол, защото началните ефекти на индустриализацията накарали селското население да мигрира в нарастващите градове. Футболът не се играе между пушещи комини, зад равнините на фабриките, на пренаселените пристанища...

А въпреки това, оцелял е. Толкова дълбоко се е заровил в колективната съвест на хората, че не е имало къде освен да остане и оцелее. Това е била активност за която е писал и самият Уилям Шекспир. Оксфордският речник в периода след 1424 година започва да споменава футбол в негови различни варианти. До 19 век го споменава около 70 пъти!

Как футболът изобщо е стигнал в Британия? Истина е, че никой не знае. Някои смятат, че са го донесли римляните, чийто войници играли харпастум. Тук са и тези, които твърдят, че е дошъл с нормандците през 1066 година. Убедително изглежда и мнението на онези, които изтъкват, че футболът е игра с келтски корени, чиито културна автономия и особени вътрешни йерархии са позволили една такава активност да се развие въпреки основното течение на нормите на средните векове. Много по-неубедително изглежда вярването, че британците при консулството в Ливорно през 18 век са участвали в италианското калчо и тогава играта, съответно нейната интерпретация, донесли вкъщи.

В Честър и Кингстън на Темза съществува вярване, че футболът е започнал да се играе точно там за пръв път, и то с глава на загубил викингски военен лидер, която е ритана в делириума на славата. Местна легенда в Дерби казва, че първият футболен мач е изигран през трети век, като част от прослава на триумф в битка срещу римляните.

Антрополозите смятат, че футболната генеалогия е агрикултурна. Често при езическите народи сферичен обект представя слънцето. Топката е, така, била метонимия на носителя и поддържащия живота, а нейния контрол и ритането по полето би осигурило богата реколта. Тази хипотеза е подкрепена от факта, че френската la soule дума е със същия корен както и латинското sol, съответно Слънце.

Друга теория казва, че топката представя глава на пожертвано животно. Целта е била отборът да осигури притежание на топката и да я отнесе на своята земя, всичко заради успеха на жътвата. Като подкрепление на тази теза служи една форма на футбола в Шотландия, където целта била да се вкара топката в дупка в земята.

Най-вероятно е, все пак, след обилно месно наяждане просто на някой му е дошло на ум предназначение на мехура на вече сварено животно. А тогава забавата е започнала...

Футболът е име което, всъщност, най-малко има връзка с това, че топката се движи с крак. Смята се, че името се е отнасяло към факта, че той се играе на крак (пеша, така да се каже), вместо на гърба на кон. Почти известно е, че името е произтекло от вида топка с който се е играла играта. Това потвърждава синтактичната структура при някои от забраните на футбола, в които не се одобрява "playing with ffotebale" вместо просто "playing ffotebale".

Топката за коята става дума е надут свински или бичи мехур (в Уелс топка са правили и от вълна или от вързани въжета), понякога облепен с кожа. Такава топка е била много по-приятна за ритане отколкото да се хвърля или носи в ръка.

Футболът е спадал в семейството на народните игри, пренасяни устно като гусларски предания, които са имали и други имена, но формата и същината били идентични. Топката се ритала, но и се носила в ръце еднакво.

Освен онова което е наричано футбол, съществували и още поне половин дузина игри от същото ведро, игри с идентични форми само с различни имена, които са играни широм Британия...

Автор: Лука Йевтович

Айртон Сена и футболът: 5 истории за пилота и най-популярния спорт в света


Преди 27 години, Айртон Сена спечели Гран При на Канада във Формула 1 само няколко мига преди бразилският национален отбор да направи дебюта си на Мондиал 90 срещу Швеция, в Италия. С тази история в ума, официалната страница на Айртон Сена направи компилация от няколко други интересни истории за връзката между него и футбола.

1 Сена и бразилският отбор печелят в един и същи ден

Гран При на Канада през 1990 г беше първото състезание от Формула 1 за Клебер Машадо като основен коментатор, по бразилската телевизия. Галвао Буено, който обикновено отразяваше повечето състезания, беше замесен в излъчването на бразилския футболен отбор, който започна точно след празненството на Сена на подиума, в Монреал.

Преди състезанието, Сена говори за този факт. Той се състезаваше в същия ден на мача. "Никога не съм бил футболен фанатик, но е невъзможно да не ги подкрепям. Световното първенство раздвижва духа на всеки отделен бразилец. Просто е срамно, че може би няма да мога да гледам първия ни мач", заяви той.

Отборът записа победа с 2:1 над Швеция, в Торино, а състезанието завърши с бразилско 1-2, след като Нелсон Пикет завърши втори.

2 Той развя бразилското знаме след отпадането на Бразилия от Световното първенство през 1986

Силната връзка между Айртон Сена и футбола беше забелязана четири години по-рано, през 1986, когато пилотът спечели Гран При Детройт и развя бразилското знаме за пръв път в своята кабина. Това беше една от най-високите точки в неговата кариера, а жестът само подсили гордостта на Сена, че е бразилец. Точно като всеки футболен привърженик в страната, той беше тъжен за загубата на националния отбор от Франция на Световното първенство, един ден по-рано.

Като пилот на Лотус-Рено, Сена се погрижи да покаже гордостта си пред френските членове на отбора си, които го дразниха немилосърдно, след като бразилският отбор отпадна от турнира след изпълнение на дузпи, след 1:1 в редовното време.

3 Разочароващият опит на Сена да играе като вратар

Две години по-късно, през 1988, Сена реши да вземе участие във футболен мач в Бали, Индонезия, където празнуваше първата си световна титла, спечелена в Япония в предишната седмица. Пилотът опита да е вратар и... Нека просто кажем, че не се получи страхотно! Вижте няколко статии във вестниците, публикувани тогава, за навехнатата дясна китка на Сена (само на португалски).



4 Сена във футболния отбор на пилотите във Ф1 (Национали Пилоти)

През 1992, вече трикратен шампион, Сена е избран за футболния отбор на пилотите във Ф1 (Национале Пилоти) - отбор, който все още играе в благотворителни мачове в цяла Европа. Мачът се проведе в Пескара, Италия, а Айртон вкара един от головете в равенството 4:4 срещу отбор съставен от мениджъри и треньори на местните футболни отбори.

5 Ние сме четирикратни шампиони

Петата история за Айртон Сена и футбола е от 1994, когато пилотът и бразилския национален отбор сключват пакт да донесат две четвърти титли в Бразилия - във Формула 1 и футбола. След напрегнати дузпи срещу Италия на Световното първенство, проведено в САЩ, футболният отбор спечели дълго чаканата четвърта световна титла, след 24 години чакане. По време на празнуването, един плакат стоя между играчите и треньорския щаб. На него пишеше "Сена... Направихме го заедно. Ние сме четирикратни шампиони!".

Историческото постижение беше съживено в спомените на Раи, който носеше №10 в отбора по това време, в интервю за Сена ТВ.

събота, 10 юни 2017 г.

Борусия (Дортмунд) и Щутгарт с наградата "Терен на годината" за 2016/17

image
Експертно жури връчи наградата за "Терен на годината" за изминалия сезон 2016/17 за чудесно качество на терените. Наградите бяха за терена на "Сигнал Идуна Парк" на Борусия в Дортмунд за Бундеслигата и за Щутгарт и техния терен на "Мерцедес-Бенц Арена" във Втора Бундеслига.

Тази награда се връчва за четвърти път. В Бундеслигата през миналия сезон спечели Волфсбург, който тази година остана втори, а Разенбалшпорт Лайпциг се нареди трети, като беше носител на отличието за 2015/6 г във Втора Бундеслига. ФК Хайденхайм остана втори във Втора Бундеслига, а трети е Бохум.

Церемонията по награждаването ще бъде част от 10-ата Информационна среща между пазителите на зеленото, която ще се проведе на 5 и 6 септември на "Алианц Арена" в Мюнхен.

Оценяването чрез тримата члена избрани от Германската асоциация на терените е базирано на три части от оценяваща система за спорт, оценяване и степенуване от жури и от оценката на пазителите на зеленото на стадионите. По първия критерий мнение за състоянието на терена дават капитаните на двата клуба и съдиите за всеки мач в Бундеслигата и Втора Бундеслига, като се оценява по скала от 1 (лошо) до 5 (отлично). Добавяйки средните оценки на мач в таблица с точки.

Отборът отговорен за наглеждането на терена за Борусия (Дортмунд) е под наблюдението на пазителя на зеленото Вили Дросте (на снимката долу с Роман Вайденфелер).
image

четвъртък, 8 юни 2017 г.

Раданович: Не осъзнавах значението на гола срещу България

http://2.bp.blogspot.com/-8ta_pYRQ2hc/VKBu2PB9EaI/AAAAAAAAdtU/CG9rSAq2IZg/s1600/ljubomir%2Bradanovic%2Bpoljud%2B1983%2Byugopapir.jpg
Бившият национал на Югославия Любомир Раданович, с чийто гол срещу България в последните секунди класира СФРЮ на Европейското първенство през 1984 г във Франция, разкри, че в първите моменти не е осъзнавал значението на попадението.

"Ух, това беше отдавна. В този момент, най-малко разбирах значението на този гол и всичко което направихме. Спомням си, че моят приятел, журналистическата легенда Зоран Милович, веднага след мача дойде в Сплит и каза: "Любо, знаеш ли, че стана легенда?". Знаех, че съм вкарал важен гол, но не подозирах, че е бил толкова специфичен, толкова единствен. Играчите обикновено чак по-късно разбират значимостта. За мен това беше важен мач, събраха се щастливи околности и страхотни спомени", заяви Раданович по време на посещение на Турнира на приятелството в етно село Станишич.

Югославия в решаващия мач през 1983 година в Сплит играе срещу България за класиране на ЕП във Франция в който е необходима победа.

Играе се продължението на редовното време, а резултатът е 2:2. Мачът коментира Младен Делич и задъхан говори:

"Няма вече време за каквото и да е! Няма време, 45 минута 38 секунда. Вуйович, Вуйович. Ето шанс. Гол, гол, гол! Хора мои, дали е възможно това, лудница, какво е това?! Как ще се случи това, 3:2! Хора, какво е това?! Какво е това?! Раданович, Раданович, Раданович, Раданович... Дали е възможно това, хора мои, какъв късмет?! Тресат се трибуните! Какво да ви кажа, уважаеми зрители. Виждате, какво е това, 3:2. Раданович", казва тогава Делич след гола на Раданович.

Той оцени, че с времето коментарът на Делич е добил тежест.

"Струва ми се, че с времето още повече получава тежест. Спомени изплуват особено като се организира Турнир на приятелството и подобни на него, които имат за цел да представят футбола и работят за съединението на хората. Всичко което е свързано със стара Югославия, хората неосъзнато искат да се поднови това дружене, това приятелство", заяви Раданович.

На въпроса дали се е запознал с Делич, Раданович сподели, че не е имал възможност да се срещне с него.

"За съжаление, никога не сме се срещали. Това беше последният мач за тази година, така че аз и Миодраг Йешич веднага хванахме самолета от Сплит към Белград. Спомням си, че имаше голям брой журналисти, всички бяха в еуфория. Всичко се случваше бързо. Всичко това ми се върна ден по-късно. Когато дойдохме в просторите на клуба, вече течеше празненство в хотел "Интерконтинентал". Мисля, че чак тогава разбрах огромното значение на всичко което се случи", каза Раданович.

Той допълни, че продължава да е във футбола, с оглед на това, че има мениджърска агенция.

"Никога не съм го напускал. Вече 30 години имам фирма, която се занимава със спортен мениджмънт и организация на мачове. Футболът ме прави по-млад", заключи Раданович с усмивка.

сряда, 7 юни 2017 г.

Борусия (Дортмунд) привлече Максимилиан Филип

image
Максимилиан Филип е четвъртото ново попълнение след Йомер Топрак (Байер Леверкузен), Махмуд Дауд (Борусия Мьонхенгладбах) и Дан-Аксел Загаду (ПСЖ), което идва в Борусия (Дортмунд) от Фрайбург за новия сезон.

23-годишният атакуващ халф подписа петгодишен договор с носителя на Купата на Германия и участник в Шампионската лига до 30 юни 2022 г. Спортният директор Михаел Цорк заяви: "Щастливи сме, че си осигурихме трансфера на Максимилиан Филип, който е много ценен в Германия и чужбина. Той е универсален и може да играе като атакуващ халф, има добър удар и фантастично бъдеще пред себе си."
image
Максимилан Филип, който в момента е в националния отбор на Германия До 21 години на подготовка за Европейското първенство в Полша от 16 до 30 юни ще се присъедини към Борусия три седмици след последния мач в турнира, заяви: "Борусия Дортмунд е един от най-големите клубове в света. Чест е за мен да мога да играя тук. Мисля, че на 23 години съм зрял и достатъчно голям, за да направя тази крачка. Искам да се развивам като играч в Дортмунд." Той вече с нетърпение чака срещата с "Жълтата стена": "тя наистина плаши съперниците. Очаквам с нетърпение да играя за тези привърженици и да имам пълната им подкрепа зад себе си."

Високият 1,84 м футболист е от Берлин, а игра за Фрайбург от януари 2013 година. Дебютира в Бундеслигата през април 2014 година. Има 81 мача за Фрайбург в Първа и Втора Бундеслига, в които е вкарал 18 гола и е подал за 17. Записа 24 мача през изминалия сезон в Бундеслигата (9 гола, 3 асистенции).
image

вторник, 6 юни 2017 г.

Петер Бош е новият треньор на Борусия (Дортмунд)

image
Носителят на Купата на Германия и участник в Шампионската лига Борусия (Дортмунд) назначи холандеца Петер Бош за треньор. 53-годишният специалист ще подпише двугодишен договор днес, 6 юни, който ще е валиден до 30 юни 2019 година.
image
Бош направи много успешен сезон като треньор на Аякс (Амстердам), с който стана втори в холандската Ередивизие на една точка зад Фейенорд (Ротердам) и достигна финала в Лига Европа.
image
Като играч Бош има 310 мача като професионалист през 90-те години, като играе в Ередивизие, Шампионската лига, като има и 14 мача за Ханза (Рощок) в Бундеслигата. Той е участник на Европейското първенство през 1992 година и има осем мача за холандския национален отбор. През 1993 година е шампион с екипа на Фейенорд, като има и три купи на Холандия.
image

Борба за власт в Аякс и краят на плюшената революция на Кройф. За всичко е виновен Бергкамп


Привържениците най-накрая се наслаждаваха. Защото ако футболът се играе за победата не е всичко в трофеите. През този сезон Фейенорд взе шампионската титла в Холандия, Манчестър Юнайтед беше твърде голям залък във финала на Лига Европа, но Аякс след дълги години игра футбол какъвто може да се играе само в Амстердам. Супер бърз, ултраофанзивен, с една дума: кройфовски!

Заслугата е на Петер Бош, голям поклонник на личността и делото на легендарния Йохан Кройф и от това лято ще е новият треньор на Борусия! Обичаха в Амстердам и Франк Де Бур (шест години той седя на скамейката), но Бош направи стъпка напред, изведе Аякс на следващото стъпало, положи основите на нещо което трябваше да роди нов мощен Аякс. На европейско ниво.

Само за да стигне преди няколко дни новината: Борусия Дортмунд, след неуспешния опит да доведе на Вестфален треньора на Ница Лусиен Фавре, се фокусира върху 53-годишния наставник на Аякс. Всичко завърши бързо и Бош днес е представен като новия треньор на Борусия.

Това което специално ще нанесе болка на привържениците на Аякс е, че Бош изобщо не искаше да напуска. Той, твърдят всички водещи медии, бил впечатлен от таланта с който разполагал в състава, смятал е, че с добро водене е можел още да подобри играта и наистина да издигне Аякс над средното ниво в Европа.

Всичко това е било по силите на Бош, само в клубът да не е бил - Денис Бергкамп.

Легендарният нападател се издигнал толкова в клубната йерархия, че по мнението на мнозина започнал да пречи. Всъщност Бергкамп през цялото време е "минирал" Бош, а помощ му оказвали и трима по-незначителни помощници в треньорския щаб. Хени Спайкерман, Кал л`Ами и Бьорн Рекелхоф. Всички тях Бош е наследил от предишния екип на треньорския щаб, но те през цялото време се оплаквали, че не уважава тяхното мнение достатъчно.

Свидетели казват, че Бош - и неговият първи помощник Хендри Крузен - последните шест мача едва са и разговаряли с Бергкамп и въстаниците. Когато дошла поканата от Дортмунд, Бош казал не, но управителният съвет на Аякс начело с още една легенда Едвин Ван дер Сар вдигнал ръка за раздяла. По усмотрение на Бергкамп. Бош разбрал, че няма подкрепа в клуба.
De Bur i Bergkamp
По подобен начин Бергкамп още по-рано е изгонил и Вим Йонг, най-добрия приятел от дните на играч, който с Йохан Кройф през 2010 г е написал "План Кройф", който трябвало да бъде основа за "плюшена революция" в Амстердам. В неговата основа е било завръщане към корените, съответно школата. Йонг е бил отговорник за иновациите. Обичал да разделя отборите в младите селекции на повече състави, които да играят мачове на по-малки пространства. Талантливите хлапета получавали право да играят с повече контакт, за да развият усещане за топката. По същата причина временно се променяли настилките на които тренирали: понякога изкуствена трева, понякога бетон... Целта е била всички да станат майстори в контрола на топката. С всички деца се е работило индивидуално.

Бергкамп, твърдят критиците, обичал само да им даде топка и децата да си играят. Когато Йонг си отишъл, с него си тръгнали и 20 треньора от школата. Бергкамп взел функцията на координатор между академиите и първия отбор. В същина е взел властта в школата. Говори се, че с Йонг вече и не разговаря. Говори се, че по-рано се е скарал и с Де Бур. Сега и с Бош.

Привържениците се притесняват, че последната му победа означава и твърдо разделяне на Аякс с основите, които положи Йохан Кройф. А не е тайна, че той е бил труден човек за сътрудничество. Още през 2011 година целият управителен съвет на клуба - да се разбира: всички най-големи бизнесмени в Амстердам - подали оставка, защото не можели с Кройф. Той още тогава настоявал на Де Бур да се дадат повече правомощия, поискал от клуба да се доведат точно Йонг и Бергкамп. Последният изглежда е обърнал гръб на първородната идея.

Въпросът е само, сега накъде за Аякс? Десетилетия бяха на вълните на Кройфовските виждания за футбола. Друг начин и не познават. Виждало се е всеки път когато са обръщали гръб на философията, която ги е създала.

Люта сръбкиня крещи на мъжа си комарджия: Ходи да работиш, не само да харчиш пари!


Ако питате страстните комарджии кой е най-големия карък, който може да им се случи, вероятно ще кажат, че това е да им пропадне фишът. Но какво ако има и нещо по-лошо от това?

В един букмейкърски пункт в Сърбия е видяна сцена от която се плашат всички комарджии.

Една жена очевидно е ядосана, че мъжът й всеки ден прекарва часове в пункта, така че решила да предприеме нещо.

Дошла пред пункта и с викове успяла да го изгони. Всичко това е заснето с камера, а записът много бързо стана хит в социалните мрежи.

"Малко по-богатите хора търсят работа, ходят да товарят слама, сено... Но, той не иска, той само на бира. Ходи работи, недей само да харчиш! Двадесет години, дали има смисъл толкова да плащам на букмейкърския пункт", крещи нервираната жена.

Мъжът събрал храброст да отвърне, а тогава скандалът се разпалил.

"Вкъщи! Вкъщи!", викала жената, при което мъжът излязъл от пункта и тръгнал към дома.