неделя, 5 юни 2011 г.

Кавали, шубраци и глупаци


1-2-2. Това не е иновативна схема за плажен футбол или за такъв в зала. Това е балансът на националния ни отбор в квалификациите за Евро 2012. При голова разлика 2:6. За 5 мача имаме 5 точки. В конкуренцията на Англия, Швейцария, Черна гора и Уелс.

В Подгорица вчера се случиха две чудеса - вкарахме гол и не загубихме! С чудесата до тук! Отървахме кожичката след две греди за черногорците през първото полувреме. За този пореден "съдбовен" мач се готвихме близо седмица в Корсика. Уж да свикваме с климата, а всъщност треньорчето Матеус си заведе поредната на хубава почивка. Що да не, като има кой да плаща.

Изиграхме и един спаринг с местния сборен отбор корсиканци. Само дето спарингът беше за домакините. Паднахме 0:1, че и не можахме да вкараме на "звездата" на Арсенал Себастиен Скилачи, който цял сезон не опази никой във Висшата лига или в какъвто и да е мач. Още по-иронично е, че единственият гол беше дело на човечец с фамилията Кавали. Звучна и изпъстрена със смисъл за българския бит, душевност и действителност.

Голямата утеха е, че тази срамна загуба няма да се впише в официалната статистика на мачовете на националния отбор. Сборната трупа Корсика не била призната и регистрирана в УЕФА и ФИФА. Та се получи малко "ни лук ял, ни лук мирисал". Само дето бой и ебане не се връщат. Без значение дали тоя дето те е бил или онождал има акт за раждане в регистрите.

От Кавали през гъстите шубраци на Черна гора, където за втори път се измъкваме от заслужена загуба до глупаците. Глупаците, които си мислят, че са по-хитри и по-умни от останалите. Да заблуждават, че уж вършат нещо. Да се хващат като удавници за сламка за има няма десет минути от общо 90. Действителността е ясна. Без да има нищо общо с УЕФА, ФИФА, НАСА, Международното сдружение на алкохолиците и евтината плът.

Каручката на Андрешко затъва в калта и вадене няма. Нищо, че андрешковците отдавна карат каручки от по 300 и нагоре коня и 4х4. Всичко им е почти истинско - колите, татуировките, прическите, само във футбола има разлика. Разликата, че едните играят и се класират, а другите играят карти по хотелите и кючеци по масите. Жалко за хората, които си късат нервите в и без това натегнатото ежедневие. "Гледаме напред". Така свикнаха да си говорят наизуст. Натам накъдето гледат скоро ше излезе бързия влак и ше ги измете от пътя си.

Да си ни бяха били черногорците. Щяха да излязат на две точки пред Англия. Заслужават. Дали играят с десет човека в защита, дали имат и малко късмет. Все тая. Просто се раздават. Борят се, мъчат се. Правят каквото могат. А им се и получава. Сигурно, защото усилията се възнаграждават. Държавата със 700 000 население скъса шортите на държавата със 7 милиона. Още са голобради откакто са самостоятелни, а вече веднъж ни биха и на два пъти бяха много близо да ни опердашат. Както вървят нещата поне бараж ще играят и дано ги сполети тая радост.

За нас Кавали, шубраци и глупаци. Тепърва имаме пак мач с Англия, гостуваме на Швейцария. Кавалите продължават. Шансовете ги няма. Глупаците остават. Сбогом, Евро 2012. Сега започват лъжите как всичко ще бъде различно за Мондиал 2014 и как "израстваме, учим се от грешките си". Всеки може да сбърка, да повтори грешката си, но потрети ли я и т.н. - значи е тъпак.

събота, 4 юни 2011 г.

Кога ще изчезне Матеус?


Рекордьорът в Бундестима напуска отборите си внезапно и с разправии
В БФС решиха да уважат желанието на недоволния български запалянко и да най-сетне да назначат чужденец за треньор на националния отбор. Това не се случи съвсем доброволно, тъй като до този ход се стигна, след като вече се намирахме в неизгодна ситуация. На 21 септември 2010 г за треньор на "лъвовете" беше назначен Лотар Матеус. Немецът, който в дните си на играч записа рекордните 150 участия за Германия и създаде една от най-богатите визитки, не може да се похвали с кой знае какво като наставник. Дебютира начело на австрийския Рапид (Виена), за да премине през белградския Партизан, националния отбор на Унгария, бразилския Атлетико Паранензе, друг австрийски отбор - Ред Бул (Залцбург) и израелския Макаби (Нетаня). Най-големият му успех е с Партизан, който успява да направи шампион на Сърбия през 2003 г и да класира отбора в груповата фаза на Шампионската лига, елиминирайки английския Нюкасъл. Матеус напуска "гробарите" след скандал с ръководството в средата на април през 2004 г. Той дава интервю пред местната преса в което обвинява шефовете за неправомерни промени в договора му. В първоначалния му контракт от 1 януари 2003 г са му били гарантирани допълнителни клаузи, които да му осигурят между 5-10% от трансфери на играчи и спонсорски сделки за надписи върху екипите, както и от постъпленията от Шампионската лига. Матеус не получава проценти от продажбите на Данко Лазович и Звонимир Вукич, както и от новия спонсор Superfund, но запазва мълчание, за да "не развали атмосферата в отбора по време на квалификациите за Шампионската лига". След класирането в груповата фаза на турнира предоговаря клаузите си, като му е обещано да получи 15% от трансфера на Игор Дуляй и да напусне клуба, когато иска без никакви компенсации. През януари 2004 г Дуляй е продаден на Шахтьор (Донецк), а Матеус твърди, че не е получил своите 600 000 щатски долара от сделката. От Партизан оповестяват, че не му дължат никакви пари, а на следващия ден немецът решава да съди клуба в спортния Арбитражен съд в Лозана. Легендарният футболист си тръгва със скандал и от Унгария. След неуспех да класира маджарите за Мондиал 2006, завършвайки след Швеция, Хърватия и България, през ноември 2007 г той обвинява местната футболна федерация, че "не развива, а експлоатира унгарския футбол", добавяйки "не е случайност, че унгарската кандидатура за Евро 2012 не получи никакви гласове". Следващата авантюра на Лотар също завършва солено. През януари 2006 г подписва едногодишен договор с бразилския клуб Атлетико Паранензе. След едва седем мача начело (5 победи и 2 равенства) през март Матеус напуска с мотива, че трябва да е близо до семейството си. Професионализмът му отново е поставен под въпрос. Пет седмици, след като е подписал контракт, уведомява ръководството, че трябва спешно да се прибере в Европа, за да реши личен проблем, но уверява началниците, че ще се върне до 3-4 дни. След като го няма две седмици, Матеус праща по факса оставката си и никога не се връща в Бразилия, за да прибере личните си вещи. В края на март от Атлетико освобождават официално пишман спеца, като искат от него да си плати телефонната сметка (около 6000 щатски долара). Клубът дори публикува сметката на официалната си страница в интернет. Два месеца по-късно бившият немски национал застава начело на Ред Бул (Залцбург), където малко след това е назначен Джовани Трапатони на директорска позиция. Напрактика двамата делят треньорските задължения и извеждат състава до шампионска титла с голяма преднина, но през юни 2007 г с решение на борда на директорите Матеус е уволнен, без да се разкриват подробности за причините. След близо година, в която Лотар е безработен, идва покана от израелския Макаби (Нетаня). В края на сезона от клуба оповестяват, че освобождават наставника, въпреки четвъртото място в класирането, тъй като имат финансови проблеми.

След година и половина безработица Матеус отново сяда на треньорската скамейка - начело на България. Дебютът му е на 8 октомври 2010 г в евроквалификацията срещу Уелс в Кардиф, спечелена с 1:0. Четири дни по-късно в приятелски мач следва втори успех с 2:0 над Саудитска Арабия. След малко повече от месец Матеус записва и първата си загуба - 0:1 на "Васил Левски" от Сърбия, отново в приятелски двубой. През февруари тази година, пак в проверка, завършихме 2:2 с Естония. Срещата придоби световна известност, след като гръмна скандал, че резултатът е уреден. Четирите гола бяха реализирани от дузпи, съдията се оказа без права да ръководи мачове между национални отбори, а за капак контролата не е била организирана от БФС. На 26 март домакинствахме на Швейцария в квалификация, която до голяма степен щеше да ни даде или отнеме всякакви шансове да играем на Евро 2012. Завършихме 0:0, а в последствие се разбра, че в края Матеус е предприел тактически ход да пусне ветеранът Здравко Лазаров (нападател), за да спира набезите на десния бек на гостите. Мнозина сигурно си мислеха, че опитът на "Електричката" трябваше да помогне да победим, а не да се пазим да не загубим. След три дни победихме Кипър с 1:0 в приятелски мач в Ларнака. При 0:0 отмениха гол на домакините за доста спорна засада, а стопроцентовите положения за нашия отбор не бяха повече от две. Така общата статистика на Матеус начело на "лъвовете" до момента е три победи, две равенства и една загуба при голова разлика 6:3. Съществена подробност е, че победите над Саудитска Арабия и Кипър дойдоха над напрактика вторите отбори на тези страни. За контролата в Турция саудитите бяха без 9 титуляра, които останаха в родината си, за да се готвят с клубовете си за 1/2-финалите на азиатската Шампионска лига. От своя страна кипърците също се лишиха от най-качествените си играчи, тъй като от този уикенд в шампионата им започнаха плейофите за титлата и имаше голямо дерби между водещите отбори. Срамен факт е и успеваемостта на нападението ни, която според статистиката е равна на тази на Андора, Малта, Уелс и Лихтенщайн В последните четири официални мача имаме само един гол, дело на Ивелин Попов. Вината не е изцяло на Матеус, но в крайна сметка той избира с кого да играе. Привличането на немеца беше популистки ход отстрана на БФС. Управниците се надяваха да замажат очите на хората с голямо име. След старт от две загуби за пореден път стана ясно накъде отиват нещата и недоволството на изстрадалия роден запалянко трябваше да бъде туширано, доколкото е възможно. Изтърканите фразички "Във футбола всичко е възможно", "Ще се борим до последно/докато имаме теоретични шансове" и да разчитаме на сложни стечения на обстоятелствата в наша полза, вече дотегнаха на всички, които вярват в "Българи юнаци". Назначението на хер Лотар е "Доведохме чужденец - пак не стана". А колко е съмнителна репутацията на Матеус, като треньор, може да разберете от реакцията на изданията в Германия, когато пое националния ни отбор - "Хитрият Лотар без съмнение е погледнал къде се намира България в световната ранглиста на ФИФА. Виж ти - открил е, че е на 54-а позиция - т.е. значително по-напред от Американска Самоа, която е на 203-а" (Дойче Веле), "Смятате ли, че Матеус ще постигне успех в България?" с възможни отговори "Не, в никакъв случай" и "Явно не са намерили друг глупак", (Билд). Не е ясно дали Матеус ще изпълни договора си докрай, но след петия си развод може да се отдаде на селекция измежду българките за шеста булка.

БФС няма идея и стратегия за националния ни отбор

През 2005 г в българския футбол се случи голяма промяна, която зареди с надежди и оптимизъм запалянковци и специалисти. На власт в Българския футболен съюз дойдоха част от героите от САЩ 94. Тяхните обещания бяха за тотална промяна, професионализъм и работа, която да започне от дъното - школите, инфраструктурата. Зад думите им трябваше да застане големият им опит, който натрупаха зад граница като играчи. Във футболната общественост в България се говореше усилено за назначението на чужденец за треньор на мъжкия ни национален отбор в продължение на пет години. За последно се класирахме за Евро 2004, където не успяхме да спечелим дори точка и отбелязахме само един гол. За всички беше ясно, че десет години след знаменитото американско лято (1994 г), когато станахме четвърти в света, вървим надолу. Една добила легендарна популярност реч на бивш властелин на страната ни гласеше, че като дойде кризата ще се снишим, а като премине, ще се изправим. След класиране на три поредни големи форума - Световните първенства през 1994 и 1998 г и между тях Европейското през 1996 г, пропуснахме Евро 2000 и Мондиал 2002 г. Участвахме на Евро 2004, където се наредихме на последното 16-о място и оттогава нямаме класиране на голям турнир. От 2005 г се заговори сериозно за възможността чужденец да поеме "лъвовете". Силен довод за поддръжниците на тази идея беше триумфът на съседна Гърция на Евро 2004, водена от немеца Ото Рехагел. Преди него южната ни съседка нямаше победа на голям форум.

От 2004 г треньорският пост в националния отбор беше поверен на Христо Стоичков, който нямаше абсолютно никакъв опит като наставник. "Камата" не успя да ни класира на Мондиал 2006, а когато шансовете и за Евро 2008 станаха нищожни, напусна. Пожарно за два мача бе нает Станимир Стоилов. Тогава в БФС започнаха да търсят голям специалист, който да е чужденец. Имена като Берти Фогтс, Клаус Топмьолер, Вини Шефер, Тери Венейбълс, Олег Романцев и Сречко Катанец се появиха в медийното пространство, като възможните варианти, които да ни върнат обратно на футболната карта на Европа и света. Въпреки блъфовете до назначение на някого от изброените не се стигна. В крайна сметка новите управленци прибегнаха до специалиста, който ги изведе до бронзовите медали и най-паметните мигове за целия ни народ в най-новата ни история - Димитър Пенев. Официалното обяснение защо не беше нает чужденец беше удобно и тривиално - високите финансови изисквания, които в БФС нямали възможност да покрият. Другият силен довод беше, че нямало гаранции дали ще имаме успехи и с чужд треньор. В същото време страни от нашата черга успяваха да плащат на доста кадърни наставници. Нов квалификационен цикъл (за Мондиал 2010) - нов треньор. На кормилото беше върнат Пламен Марков. Човекът, който ни класира на Евро 2004. След три равенства в първите три официални мача и фиаското в приятелския двубой със Сърбия в Белград (1:6) беше освободен. За пореден път бързо загубихме реалистични възможности за класиране и от БФС нямаха никаква идея и план за методична работа с представителния ни отбор. Вместо да се заложи на ново име и да се търси нов подход, от централата заложиха на поредния стар познайник - Станимир Стоилов. В тандем с доскорошния му колега в Левски - Наско Сираков, като директор на националните отбори. С успехите си на "Герена" - 1/4-финал в Купата на УЕФА и класиране за груповата фаза на Шампионската лига, а като бонус и две победи срещу Беларус при дебюта си за България, Мъри бе приет с надежда. В оставащите квалификации под негово ръководство записахме две равенства, две загуби и три победи, но не успяхме да стигнем до второто място и участие на баражи. Новата цел - Евро 2012 г. Престижът ни се срина до там, че нямаше желаещи да играят контрола с нас и се стигна до мач срещу клубен отбор - Шахтьор (Донецк), игран в Турция и завършил 0:0! Квалификациите започнаха и след първите два мача имахме 0 точки и голова разлика 0:5, като второто поражение дойде в София от Черна гора. Дуетът Стоилов-Сираков сдаде властта над националния. Този път нямаше място за отстъпление и в БФС най-сетне решиха да пробват с чужденец. Изборът на управниците падна върху Лотар Матеус, чиято репутация на треньор се разминава съществено с тази, която изгради като играч.

Матеус е чужденец №12 начело на "лъвовете"

Статистиката сочи, че почти всички чуждоземци се провалят

Лотар Матеус е дванайстият чужденец, който води националния отбор на България. Първият ни наставник изобщо е австриецът Леополд Нич (1924 г), регистрирал две поражения с общ резултат 0:7, наследен от сънародника си Вилиболд Шайскал - на поста за една загуба. Третият е Карл Немес (отново австриец), който е начело в едно равенство. Негов наследник е немецът Ото Файст, който от шест мача печели три и в един постига равен резултат. В периода 1934-1935 г сме под ръководството на унгареца Карол Фогъл, който от осем срещи има две победи и шест загуби. Следващият чужденец е чехът Станислав Томс с баланс от победа, две равенства и две поражения. През 1940 г отново залагаме на австриец - Франц Колер, чийто престой се изразява в две тежки загуби. След седем години пауза в тандем с Иван Радоев начело е унгарецът Резо Сомпали. В единствената си среща записват поражение от Югославия. Експериментът с маджарските спецове продължава с името на Андор Хайду, който в шест двубоя записва три победи и равенство. 14 години по-късно отново имаме треньорски тандем с унгарец - Георги Пачеджиев и Бела Волентик, които в двата си мача заедно имат победа и загуба. Волентик продължава самостоятелно за още четири срещи - 2 успеха, равенство и поражение. Негов наследник е чехът Рудолф Витлачил, който в първите две срещи ръководи "лъвовете" с Любомир Ангелов. Цялостната му статистика сочи - 8 победи, 4 ремита и 5 загуби. Той е и най-успешният чуждоземец начело на представителния ни тим, като се отказва през 1966 г, след като ни е водил на Световното в Англия. 44 години по-късно на кормилото отново поставихме чужденец.