Известният аржентински защитник Оскар Руджери, член на поколението което през 1986 година спечели Световното първенство, разговаря в своето ТВ предаване с Диего Форлан, а докато си спомняха анекдоти от футболните дни - "изплуваха" неочаквани такива.
Спомниха си за "съмнителния" мач между Аржентина и Уругвай от квалификациите за Мондиал през 2002 година, в който Форлан не игра, но с "щекотливи" въпроси накара Руджери да проговори...
"Колко такива мачове си изиграл ти?", пита Форлан.
"Спомням си само един - против Хърватия!", отговори Руджери, който мислеше за приятелския мач през 1994 година когато "ватрените" не получиха разрешение от ФИФА да играят международни двубои.
Известният аржентински бранител разказа, че тази среща е дошла за Аржентина в "тотално грешно време", защото са се върнали от турне и за само няколко дни са играли против Еквадор и Израел, а ги чакал още един напрегнат мач против Хърватия.
В Загреб са пристигнали преуморени, едва стояли на крака, разказа Руджери, па допълни, че тогава ключова роля са изиграли Диего Марадона и Давор Шукер, които играели заедно в Севиля.
"Спомням си много добре, че Хърватия тогава имаше страшен отбор. Играеха Бобан, Шукер, па онзи русокосия от Реал Просинечки... Бяха надъхани, а ние едва стояхме на крака от пътувания. Диего добре познаваше Шукер и последваха договорки на всички страни на терена. Така докато не падна окончателно разбирателство: "Няма да се нападаме едни други", каза Руджери в предаването.
Мачът завърши без голове, нямаше и истински възможности, а онези, които са присъствали на срещата помнят, че е валял страшен дъжд на "Максимир".
Преди 53 години, на 29 април 1967, Мохамед Али стана истински герой. По мнението на мнозина, най-добрият боксьор за всички времена, на днешния ден отказа да участва във войната във Виетнам.
"Нямам проблем с виетнамците. Те никога не са ме нарекли чернилка", каза Али преди началото на войната.
Дошъл в наборния център в Хюстън и надлежните го извикали по името получено при рождението - Касиус Марселус Клей младши, но той и след третото извикване не пристъпил.
Още тогава е бил световен шампион в тежка категория, а малко повече от две години по-рано шокира света с преминаваме към исляма и включването към "черните мюсюлмани". Промени името на Мохамед Али и не пожела да воюва против Виетнам.
"Не искам да пътувам 16 000 километра, за да помогна в убиването и паленето на други хора, само за да помогна на доминацията на белите робовладелци над тъмните хора по света. Това е време и епоха когато такова зло трябва да изчезне. Защо бих хвърлял бомби и стрелял по смуглите хора във Виетнам, когато т.нар. черни в Луисвил са третирани като кучета и са им отнети основни човешки права."
Заради отказването на военната длъжност е наказан парично с 10 000 долара и е осъден пред изцяло бяло жури на наказание от пет години затвор. Тъй като веднага е подадена жалба и платена гаранция, в затвора не е влязъл, но три и половина години му е било забранено да има състезателни мачове, след което е освободен от Апелативния съд.
"Откраднаха му трите най-добри години в неговата кариера. Когато беше на върха, не можеше да боксира", каза веднъж треньорът Анджело Дънди.
Въпреки че в началото със своята позиция е контрирал повечето американци, те с времето разбрали посланието на Али и преминали на негова страна.
Улиците в Северна Америка са били изпълнени с протести срещу онова което се случвало във Виетнам. Мнението на американското общество допълнително е поляризирано, започвайки да разбира Али, по-късно превръщайки го в огромен идол и влиятелна личност за цели поколения.
Мохамед се върнал към професионалния бокс и тогава започнала златната ера на този спорт, в която участвали още Джо Фрейзър и Джордж Форман.
Известни са "Битката в джунглата" и "Трилърът в Манила", а Али се профилира не само като един от най-добрите боксьори за всички времена, а и като една от най-големите и най-влиятелни личности в историята на човечеството.
В аматьорската кариера е постигнал 100 победи и само четири поражения, докато в професионалния бокс като победител е излизал 56 пъти, със само 5 загуби. Многократен шампион е в тежка категория и човек, който всявал страх в костите на всички съперници.
"Трудно е да бъдеш скромен когато си велик както аз. Лети като пеперуда, жили като пчела. Ръцете не могат да ударят онова което очите не могат да видят. Чак и ако сънуваш да ме биеш, по-добре ти е да се събудиш и да се извиниш. Дали ще има още един боксьор, който пише стихове, предвижда мачове, бие всичко наред, разсмива хората, насълзява ги, а да е толкова висок и хубав като мен?", са някои от легендарните изрази на Али.
Освен ринга неговият живот е бил таблоидно колоритен - имал е много любовници и се е женил пет пъти - със Соня Руа (1964-1966), с Белинда Бойд (1967-1976), с Вероника Порше (1977-1986) и с Йоланда Уилямс (1986), с която е отгледал девет деца и множество внуци.
През 1984 явно обяви, че боледува от Паркинсон, а на 3 юни 2016 почина в Скотсдейл, Аризона.
"Животът е хазарт. Можете да бъдете наранени, но хора гинат в самолетни катастрофи, губят ръце и крака в автомобилни катастрофи. Хора умират всеки ден. Същото е и с борците - някои умират, някои са контузени, а някои продължават напред. Просто не позволявайте да вярвате, че това ще се случи на вас." Автор: Никола Джукич
Корнел Дину разказа как съдиите носели куфари с пари докато Секуритате подслушвала срещите на противниковите отбори
Стяуа от Букурещ през 1986 година спечели Купата на европейските шампиони и стана първият клуб от Източна Европа, който успя да го постигне, преди Цървена звезда да го повтори пет години по-късно.
Беше най-големият успех на румънския футбол, но две години по-рано нейният най-голям противник Динамо (Букурещ) беше на прага на сензационен успех когато достигна полуфинала, където го спря Ливърпул, бъдещ шампион.
През този сезон Динамо е воден от Николае Думитру, а негов помощник е бил Корнел Дину, легенда на клуба, който точно е завършил кариерата в която е носил само екипа на клуба от Букурещ.
Дину в момента заедно с привържениците води "война" против актуалния собственик на клуба Йонут Негоица, който обяви възможен банкрут, но неговите най-нови изявления може би няма да се харесат на истинските поддръжници на румънския великан.
В разговор за румънския "Газета" той говори за славния сезон на Динамо от Букурещ и разкри детайли, които не правят чест на клуба.
Дину твърди, че румънците в известния сезон 1983/84 подкупвали съдии в европейските турнири и сам им е носил куфари с пари, а румънската тайна служба в хотелите подслушвала срещите на противниковите отбори.
Динамо направи една от най-големите сензации, елиминирайки Хамбургер във втория кръг.
За този мач футболистите на Динамо се подготвяли две седмици на планина, за да достигнат физическото ниво на което са били немците.
Обаче, освен тези подготовки, обявени са и такива в които е участвала и тайната служба Секуритате, която е осигурявала пари за подкупване на съдиите.
Преди първия мач в Букурещ президентът на Динамо помолил Корнел Дину да предаде на съдията Ян Кизер подарък, па той му е дал куфар пълен с пари, а легендарният футболист се присети за тази "задача".
"Дадох му парите, а той на мен вратовръзка и някакъв сребърен пръстен. Чак, преди да му го дам, отворих куфара, интересуваше ме колко пари има вътре. Бяха само европейски банкноти, швейцарски и френски франкове, марки... А ги получих от Секуритате", разказа Дину.
Динамо печели този мач с 3:0, с безрезервната помощ на Кизер, който чак предупреждавал Дину да смирява някои, които прекалявали с влизанията, като Йонел Аугустин.
Тогавашният треньор на Хамбургер, известният Ернст Хапел, беснеел поред терена, дори и прекъснал мача, но всичко било напразно. След победата с 3:0 и поражението с 2:3 в реванша Динамо се класирал напред.
В следващия кръг ги чака Динамо (Минск), а съименникът от Букурещ работи по изпробваната рецепта.
"Носих чанта с пари на съдиите в Тбилиси, където играхме, и в Букурещ. В Съветския съюз беше трудно да се стигне до съдията Кастильехо, защото го пазеше КГБ, но успях", каза Дину.
Реми 1:1 в гостуването и минимална победа въпреки доминацията на съветите бяха достатъчни на Динамо за класиране на полуфинала, където ги чака Ливърпул, с Йън Ръш, Греъм Сунес, Кени Далглиш..
Англичаните спечелили първия мач с 1:0, а тогава в Букурещ с голове на Ръш стигнали до победа с 2:1.
Дину разкрил къде е забуксувал Динамо.
"Не можахме да подкупим съдията като в предишните европейски мачове. Освен това Ливърпул реши тактически срещи да не провежда в хотела, така че нашата тайна служба не можа да ги шпионира и да ни даде данни за тактиката", сподели Дину.
Ливърпул така се класира на финал в който след продължения победи Рома с 4:2 след дузпи, а полуфиналът в КЕШ остана най-големият успех на Динамо от Букурещ.
През следващия сезон Дину пое отбора като старши треньор, а призна, че практиката с подкупването на съдиите е продължена.
"През следващия сезон играхме против Бордо, а ни съди шотландецът Браян МакГинлей. Свързахме се с него още докато беше в Шотландия, а Секуритате подготви торба с 25 000 долара. Васил Ангел трябваше да занесе торбата, но изчезна с нея. Имахме 16 възможности, но шотландецът ни "закла". Завърши 1:1 (първият мач 1:0 за французите, б.а.) след гол в продълженията и Бордо се класира напред", разказа Дину на края на разговора, който очевидно хвърля петно върху най-големия успех на клуба.
Иначе, няколко години след това Динамо (Букурещ) попадна в центъра на вниманието, защото неговият нападател Родион Каматару беше обявен за най-добър стрелец в Европа, но всъщност първият човек в Румъния Николае Чаушеску му "уреди" това признание...
Известният футболист на "модрите" за малкия брой участия в националния отбор "вини" това, че е играл за Динамо...
Един от най-добрите футболисти, които Динамо (Загреб) е имал в своята история всякак е Марко Млинарич.
Известният полузащитник е роден през 1960 година в Загреб и е израснал именно в екипа на Динамо за който е изиграл чак 613 мача - в два мандата. Бил е част от отбора, който печели титлата в Югославия през 1982 година, докато на "Максимир" се завръща да завърши кариерата през сезон 95/96.
Млинарич е избран за най-добър футболист на Югославия през 1987 година, играл е още за Оксер и Кан в чужбина, а за държавния отбор има едва 17 участия...
Наистина, конкуренцията по това време е била "пъклена", а той е ядосан, че не е бил в списъка с футболисти, които са отишли на Световното първенство през 1982 година. Тогавашният селекционер Милян Милянич не го вика в отбора, а дълго са кръжили слуховете за "националния ключ".
В тази селекция са двама футболисти на Динамо (Зайец и Деверич), а за Млинарич не е имало място.
"Динамо в националния винаги е бил занемарен. От памтивека. От Руде Белина и Ламза па до Кранчар. По какво Кранчар беше по-лош от Пижон Петрович? Не ме извикаха за СП 1982 година и за мене беше неправда и ми беше много жал. А и да ме бяха извикали, въпросът е дали изобщо бих играл", каза Млинарич за "Вечерни лист" и допълни:
"Когато бях част от делегацията на Динамо при нашия комисар в Белград Тодорович, фоторепортерът на Темпо Волтер Ядрешин ми каза "Да си играл за Звезда, би имал 100 участия за националния отбор."
Млинарич в екипа на националния отбор вкара един гол, съжалява, че няма повече.
"Нямах самоувереност, вяра в себе си, заради това не играех добре за националния. Не можех да се отпусна както в Динамо", обясни Млинарич и допълни, че смята, че се е плашил да сбърка всеки път когато е обличал екипа на националния отбор. Автор: Милутин Вуйчич
Шведският футболист Златан Ибрахимович говори за тренировките с Хамарби, корона вируса, договора с Милан и за това, че още не размисля за пенсия
Футболните турнири са стопирани, но не за всички. Докато трае глобалната изолация във времето на корона вируса, един от най-добрите футболисти на съвремието Златан Ибрахимович прекарва време в родната Швеция и то в лагера на Хамарби, чийто съсобственик стана в края на миналата година.
В Швеция тренировките са позволени, което облекчава ситуацията около поддържането на формата. Въпреки това, Ибрахимович в разговор за "Dplay Sweden" разкрива, че е загрижен заради цялата ситуация с вируса, но още не размисля за завършек на кариерата.
Планира още да играе футбол на върховно ниво, а пенсията за него не е опция.
"Сега съм на 38 години, не знам още колко ще мога, но искам да играя докато тялото ме слуша. Така че в момента не размислям за пенсия, защото имам договор с отбора на Милан. Затова първо трябва да видя как ще се развият нещата там. Засега няма никакви официални решения. Непрекъснато говоря, че искам да играя футбол колкото мога, но никога не знаете какво може да се случи в бъдеще. Аз съм някой, който обича да дава всичко от себе си, да донесе нещо ново в отбора. Не искам да бъда тип, който играе мач само заради това кой е и как се казва. Ако сте член на отбор, трябва да бъдете способен да се впишете, така че ще видим какво ще стане. Все пак, трябва да се върна в Италия, защото така е записано в договора ми, а като професионалист трябва да изпълните онова което сте подписали", каза Ибрахимович.
Завръщането в Италия се приближава, макар че още няма единно решение за вида на трениране и епилога на сезона.
"Най-важното нещо е здравето, мисля, че футболът и спорта са по-маловажни. Когато сме сигурни, че общественото здраве е наред и ситуацията е по-добра, вярвам че тогава и спортът отново трябва да бъде разглеждан. От моята, спортна страна, нямам отговор. Още нищо не знаем за продължението на сезона. В момента голям брой хора гадаят за доста от нещата, а това не ми е достатъчно. Имах чудесни разговори с клуба, те са осведомени и често разговаряме. По-добре ми е да тренирам тук с Хамарби докато не получа официални упътвания какво да правя."
Доволен е от моментната форма.
"Варира, понякога имам повече сили, понякога по-малко, затова и го правя. Докато мога да тренирам по такъв начин имам предимство пред моите клубни колеги, които са у дома, в Италия. Това е дом."
Каза, че е много щастлив, че има възможност да тренира с отбора на Хамарби.
"Благодарен съм, че мога да бъда част от този отбор и че мога да тренирам с тези момчета, имайки предвид, че в Европа всичко спря, особено в Италия където не можем да тренираме и трябва да останем вкъщи. Така че съм много щастлив, че съм тук и имам възможност да опозная тези фантастични хора, които работят в клуба, както и играчите."
Сподели, че това е възможност като съсобственик да види и другата страна на футбола.
"Искам да уча за футбола от друг ъгъл. Винаги съм бил на терена и това е мястото на което показвам себе си, но след кариерата вече не си на терена и трябва да гледаш напред. Искам да дам своето знание на клуба, както и да помогна на младите таланти да напредват. Когато получих тази възможност да стана част от Хамарби, не размислях много, исках да върна нещо на шведския футбол. Тази възможност се появи и ми изглеждаше като отлична идея", подчерта бившият шведски национал.
Решението да стане част от Хамарби привържениците на Малмьо не приеха с одушевление.
"Що се отнася до яда на привържениците на Малмьо, само бих казал, че на този отбор съм дал повече от 100 милиона крони помощ в тези времена, така че съм направил нещо и за тях, нали?"
Обърна се и към факта, че в Малмьо унищожиха неговата статуя, заради протест около закупуването на противниковия Хамарби.
"Това е тъжно. Както казах, онези, които знаят всички детайли, никога не биха направили нещо подобно. Онези, които искат внимание и искат медиите да пишат за това, защото мислят, че е страхотно, са на детско ниво. Ние сме по-големи от това. Статуята беше такава каквато беше, а това че изчезна не означава, че е изчезнала и моята история. Моята история остава завинаги", заключи шведският №1 в историята на футбола в страната.
Създаде хаос и намери начин как от него да излезе като победител...
Когато един ден Жозе Моуриньо завърши треньорската кариера и искрено отговаря на въпроса за най-любимия мач в който е водил някой клуб, не е невъзможно сред първите асоциации да бъде и една загуба...
На днешния ден преди точно десет години (28 април 2010) Жозе Моуриньо претича целия терен на стадион "Ноу Камп" пред привържениците на Барселона - въпреки че току-що загуби мача.
Става въпрос за реванша от полуфинала на Шампионската лига от 2010 година в който Интер, тогава воден от Моуриньо, дойде с вдигната глава, след като почтено разклати Барселона, побеждавайки с 3:1. Отборът на треньора Пеп Гуардиола в този момент беше най-доминиращия в Европа, някои казват и за всички времена, като със своята тики-така подлудяваше всички противници и никой нямаше решение за тях.
Един от първите, който намери начин сериозно да ги повреди беше Жозе Моуриньо, чийто Интер "сложи в кафез" Лионел Меси, както португалецът каза по-късно, а нападението свърши своето.
Интер на "Меаца" победи с 3:1, и то след обрат, тъй като Барса поведе с гол на Педро, но Снайдер, Майкон и Милито пробудиха надеждата на 80 000 привърженици, че спечелването на Шампионската лига, за пръв път от шейсетте години на миналия век, е възможно когато имате Жозе Моуриньо.
Между двата мача минаха само осем дни, мнозина се питаха какво ще подготви Моуриньо за реванша, какъв ще е отговорът на Пеп Гуардиола, а очаквано битката се води и извън терена.
"Испанците искат да стигнат до финала и е сигурно, че ще правят натиск над съдията", каза в нощта преди реванша Моуриньо и призова съдията Франк Де Блекере да не се подава на провокации, казвайки, че е поръчал на своите играчи да се държат в рамките на феърплея.
Не е никаква тайна, че Барселона във времето на Пеп Гуардиола, някои ще кажат и преди и след много добре знаеше как да "изиграе" и така да получи предимство, а от това най-много се плашеше Жозе Моуриньо...
Интер започна мача с петима дефанзивни футболисти, Кристиян Киву беше "допълнен" във формацията с идеята да помогне по крилото, но след половин час основният план на "Специалния" пропадна, защото Тиаго Мота получи червен картон.
Блъсна Серхио Бускетс, на когото не му беше проблем да допълни малко холивудска подправка, па съдията Де Блекере реши да изгони някогашния ученик на Барселона.
You've conveniently forgotten that Inter won the first leg 3-1 and Busquets' play-acting to get Motta sent off. pic.twitter.com/LuwVQj0HWT
Това означава, че Интер още "по-дълбоко" ще се брани, до края на срещата, която продължи чак 96 минути, не отправи нито един удар към вратата на Виктор Валдес, докато Жулио Сезар беше под постоянен натиск, а се помни неговата голяма намеса след удар на Меси, който сто хиляди души на стадиона "вече виждаха във вратата".
Огромен принос в отбрана дадоха Ето`о и Мунтари, които изтичаха километри и километри, а Барселона с чак 73% притежание на топката успя да постигне едва утешителен гол чрез Жерар Пике.
До края на мача оставаха едва няколко минути, резервата Боян Къркич успя да отбележи за 2:0, което означаваше класиране за Барселона на финала на "Сантяго Бернабеу", но съдиите видяха игра с ръка на Яя Туре - и заради това попадението беше отменено.
След най-дългите 96 минути в живота на привържениците на "нерадзурите" - беше даден край на мача след който последва известното празнуване на Жозе Моуриньо...
"Специалния" направи спринт по терена на "Ноу Камп", сочейки привържениците на Барселона. Празнува бурно и дори Виктор Валдес дойде да го спре и да каже, че не е хубаво това което прави, но не можа да му попречи да продължи своето шоу.
Наистина, изглеждаше малко съмнително когато се празнува загуба, но в това беше събрано всичко онова което е "пекло" Моуриньо откакто се е решил да се занимава с треньорската професия.
Смятал е, че в Барселона, където е бил преводач и помощник треньор на Боби Робсън, жестоко са го подценили, като два пъти са решили да ангажират други треньори вместо него, а с тази обиколка на "Ноу Камп" си затвори вратата т.е. пейката на клуба от Каталуния за всички времена.
След това отведе Интер и към титлата в Шампионската лига, по-късно пое Реал (Мадрид) и продължи съперничеството с Пеп Гуардиола, но никога не беше забавно както на 28 април 2010.
В този мач беше толкова "упорит" и вбесяващ, не само заради известното празнуване с което провокира пълния стадион, а дори "подслушал" разговор на своя някогашен играч Златан Ибрахимович и Пеп Гуардиола - човек който нямаше отговор на такива хитрини.
Моуриньо направи хаос - и намери начин как от него да излезе като победител!
Изповед на един от най-добрите голмайстори в Серия А и легенда на Калчото
В златната епоха на италианското Калчо футболът се играеше със специална емоция. Не само защото Серия А беше най-качествената лига на Стария континент, а и защото по терените на Ботуша играеха абсолютни легенди на тази игра. Някои от тях посветиха живота си на един клуб. Паоло Малдини в Милан, Франческо Тоти в Рома, Хавиер Санети посвети европейската кариера само на Интер...
Специална история е онази, която написа Антонио Ди Натале. В нея главните мотиви са любовта и отдадеността, вдъхновението, а не безкрайното преследване на пари. Ще остане Тото завинаги запомнен като "Синьор Но" (чети: Господин Не). Писа история в черно-бяло, но не в Ювентус, а изключително в Удинезе. През 2004 година дойде от Емполи и малцина можеха да предположат, че Тото Ди Натале ще стане истинска легенда на Фриули и италианския футбол. Но, своето име изписа във футболните алманаси и завинаги ще остане там.
С 209 гола през кариерата е шестият най-добър стрелец в Серия А за всички времена. В най-добрите, та дори и напредналите години на кариерата остана верен изключително на Зебрите от Удине. Отказа щедри предложения на богатите клубове от Ботуша, беше верен войник на Фриули. Други са идвали и отивали, а той остана. Пълни дванайсет години.
"Шест месеца преди да закача бутонките на пирона разбрах, че е време да спра. Когато главата и тялото започнаха да ми изпращат ясни сигнали казах, че е край, което само ме облекчи да кажа "сбогом" на футбола", признава Тото.
Какъв ас е бил Ди Натале може би най-добре описва фактът, че е вкарал повече голове от Роберто Баджо и Алекс Дел Пиеро, въпреки че не е играл в най-силните клубове.
"Играх в Серия А много дълго. Мнозина записаха повече мачове от мен, но онова което направих донякъде е и по-трудно, защото най-доброто постигнах в последните десетина години на кариерата. И след 30-ия рожден ден вкарвах поне по 20 гола в няколко сезона."
За това най-много е благодарен на Паскуале Марино, който пръв го премести от крилото в сърцето на атаката...
"Като централен нападател се чувствах много по-добре и затова благодаря на Марино, че ме премести от крилото. Тогава за мен всъщност започна онази истинска забава на терена."
Трудно е да се изброят всички играчи, които Ди Натале посрещна и изпрати в Удине, но винаги е имал тесен избор за онези с които е обичал да дели добро и зло.
"Много съм горд, че можех да играя с Якуинта и Куалиарела, да видя как растат в големи асове", каза бившият национал на Италия и допълни:
"Също така се наслаждавах на работата с Алексис Санчес. Научих се на много неща от системата 4-3-3. Всекидневно оставахме след тренировка само ние двамата и се упражнявахме наистина много. Вярвайте ми, когато той се чувства добре, може да ви гарантира между 20 и 25 гола. Ако Интер го задържи и насочи в правилния път, ще има много качествен играч на разположение."
Като роден неаполитанец, по-точно в малко място покрай Неапол, Тото никога не заигра в екипа на Наполи. Според собственото признание, не знае и сам дали би могъл да носи товара на този екип...
"Неапол напуснах много млад, като хлапе. И никога не съм заиграл за Наполи, защото знам, че това би ми било голям товар. Ако нещата тръгнат на зле, животът в града в който всички те познават би бил много тежък и сложен. Някой може би би намерил сили да се пребори с това. Аз не бих. Неапол е много красив град и сега бих могъл да се върна когато поискам. Хората ме знаят, там имам и роднини. Привърженик съм на Наполи и винаги ще съм такъв."
Мнозина и днес се питат каква кариера би имал Ди Натале, ако беше избирал различно...
"Играх в Емполи, а тогава под командването на Силвио Балдини усетих чара на Серия А. Когато влязохме в Серия А Емполи получи предложение от Фиорентина за мене. Обаче, работата пропадна. Избрах Лучано Спалети и неговата покана от Удинезе."
Това е моментът след който Тото заслужи прякора "Синьор Но", а върха достигна когато отказа покана от Торино.
"Винаги съм избирал със сърцето, никога не съм преследвал парите. Веднъж ми казаха, че имам възможност да отида в Ювентус. Там нямаше да спечеля много повече, отколкото взимах в Удинезе. На моето семейство му беше хубаво в Удине, а лично исках да завърша кариерата в Удинезе. Благодарих на Ювентус чрез своя агент и всичко беше готово в срок от няколко минути", спомня си чудесният голмайстор и разкрива:
"Когато завърших кариерата не останах в Удине, защото исках да размисля и за нуждите на своето семейство. Съпругата ми е от Емполи и исках тя да е по-близо до дома."
В кариерата не е спечелил нито един трофей, но казва, че своите избори никога не би променил.
"Не съжалявам за нито един ход в своята кариера. Имаше много, големи пропуски, като онзи от дузпа в 1/4-финала на Европейското първенство през 2008 против Испания, което ни коства отпадането в турнира, но след четири години изплатих това. Вкарах чудесен гол против Испания в груповата фаза. Беше ми тежко след 2008, но успях да върна всичко."
Сега Ди Натале работи в Специя където е треньор на младежките категории.
"Когато дойдох в Специя, веднага разговарях с нападателите и им разкрих някои тайни, обяснил им е как да се движат и да си поставят краката по време на играта. Научих ги как да ритат топката правилно и как да нападат вратата от различни позиции на терена. Показах им различни концепции на работа. Моята тактика винаги е била 4-3-3, защото винаги преследвам три точки и това прави разлика."
Признава, че всеки треньор му е дал нещо специално в кариерата...
"Само най-хубавото мога да кажа за Балдини. Направи всичко, за да ме направи по-добър нападател. Беше ми като баща, научи ме как да отрасна и да стана човек. Гуидолин се доказа като чудесен треньор, в последните пет години свърши чудесна работа и насади на всички победителски манталитет. Говореше малко, работеше много, много сериозен и умен човек."
Олимпиакос е обвинен за уреждане на мач против Атромитос през 2015 година и го заплашва изхвърляне в по-ниската дивизия.
Както съобщават тамошните медии, сред обвинените за уреждането на мача, който клубът от Пирея спечелил с 2:1, има общо 15 човека, сред които и тогавашният треньор на Атромитос и някогашен на Цървена звезда - португалецът Рикардо Са Пинто.
Олимпиакос и Атромитос се намират пред изхвърляне в нисшия ранг, а шефовете на тези клубове Евангелос Маринакис и Йоргос Спанос са заплашени със затвор с доживотно наказание за всякакви функции във футбола.
Минаха точно 20 години... 12 април 2000. Любителите на италианското Калчо и преди всичко на Интер никога няма да забравят този ден. Беше сряда, някъде след 22 ч местно време. Рим, стадион Олимпико. Финал за Купата на Италия. Нерадзурите водеха с гол на Кларенс Зеедорф в 8-ата минута. Павел Недвед изравни преди края на първата част, а тогава Диего Симеоне в 52-ата донесе пълен обрат. В същия момент Марчело Липи вдигна от пейката Роналдо.
Бразилецът отиде да загрява. Връща се след шест месеца пауза... Имаше тежка травма на коляното, спомняте си?
"Роналдо започна да тренира в началото на април. Бяхме много внимателни с рехабилитацията", припомня си в едно старо интервю физиотерапевтът на Интер Нилтон Петроне. "В края на март пътувахме до Париж при доктор Селана, който го оперира. Разговаряхме за възможността Роналдо да играе във финала за Купата против Лацио... Питахме го - колко минути? Каза - 15 до 20."
Липи не уважи изцяло препоръката, изпрати го на терена в 58-ата минута, но треньорът не е виновник. Коляното на Роналдо не издържа и десет минути. Прецизно, едва шест. В една от неговите известни соло акции, при опит да направи "колело", само се строполи пред Фернандо Коуто.
Всички веднага се хванаха за главата. Роналдо се превиваше от болки...
Тези крясъци пареха небето над Рим!
Завинаги един от най-тъжните моменти в новата история на футбола. Не заплакаха само интеристите. Заплакаха всички истински любители на футбола.
"Не знам как бих ви описал това което се случи в Рим тази вечер. Неговото коляно е... Просто експлодира", говори Петроне.
В този момент Роналдо е на 23 години, с над 150 гола на сметката и титлата най-добър играч в света. Вече два пъти е съборил рекорди в трансферите и 100 метра ги тичаше за 10,3 секунди. Онези, които помнят шейсетте, седемдесетте, осемдесетте, говореха, че по-добре не са дриблирали нито Пеле, нито Кройф, нито Марадона. Никой.
Отново дълга пауза, па завръщане на терена, титла шампион на света... Преминаване в Реал Мадрид. Много постигна Роналдо, но остана грозното усещане, че тази вечер беше ограбен. Неговият блестящ дар беше обезобразен.
И да бъде всичко по-лошо - нямаше никой да бъде обвинен за това престъпление.
За едно градче от брега на Атлантика това и не беше някаква красота... Само малко галисийски чар и отличителния аромат на пристанищния град. Но затова онзи техен футбол... И мирис и вкус. И красота, разбира се. Единствена. На онзи така неудържимо закътан Риасор... на 50 или 70 метра от плажа. Добре де, нека бъдат 300.
Седалките сини и бели, а между тях жълти пътеки. Така изглеждаше по ТВ и на снимките във вестниците. Входовете, стълбищата... Па като е голям мач при всяко знаменце на ъгловите удари купчина от онези бели хартийки.
Това не се забравя...
Един ден в последната минута на последния мач от шампионата останаха без титлата. Всички знаят тази история - Мирослав Джукич, дузпа... Хосе Гонзалес, беше? Хваща удара. Ужасен шут... Няма значение, ще вземат титлата. В един друг ден библейска буря и небесни секири ги принудиха да се оттеглят от финала за Купата на краля. Няма значение, ще вземат и тази Купа на краля. Срещу Кралския клуб. На неговия терен. Внимание, внимание - на рождения ден на Краля! Веднъж губеха с 0:3 от ПСЖ и победиха с 4:3. Веднъж, също така, стигнаха до полуфинала на Шампионската лига. А за всички онези бесни хали бяха никой и нищо. Побеждавали са Реал и Барса. Побеждавали са ги на Бернабеу и Ноу Камп. Побеждавали са на Сан Сиро, Деле Алпи, на Хайбъри, на Олимпийския стадион в Мюнхен. Победиха и на Олд Трафорд.
Бяха велики. По едно време бяха между най-големите...
УВОД
Големият човек в Депортиво се наричаше Аугусто Сезар Лендойро. Поема клуба през 1988 и след 17 години във втора лига го връща в елита. Депортиво не е бил нищо повече от среден провинциален отбор, повече или по-малко анонимен на държавно ниво, за да с Лендойро в един момент да докосне небето.
Новият собственик използва първите години на своето управление за финансово стабилизиране на клуба и подобрение на инфраструктурата. А тогава с влизането в Примера през 1991 последва първото по-голямо вложение в игровия кадър. Мирослав Джукич спада сред първите по-звучни подсилвания в ерата на Лендойро. После ще се нижат имена като Бебето, Мауро Силва, Донато, Манарино, Салинас, Емил Костадинов, Ривалдо, Флавио Консейсао, Нуредин Найбет, Джалминя, вратарят Жак Сонго, Себастиян Абреу, Лионел Скалони, Мустафа Хаджи, Габриел Шурер, Ромеро, Мануел Пабло, Паулета, Стефан Зияни...
Сериозното вложение на президента Лендойро беше първото предусловие за внезапния успех. Второто беше еднакво важно - Арсенио Иглесиас. Абсолютна клубна легенда и човек, който на Риасор е провел повече от 40 години. Бил е задължен за ангажирането на повечето от тези играчи. Иглесиас наричали лисица. Бил опасен преговарящ. В тандем с арогантния и по нужда сладкодумен Лендойро - човек за когото казват, че често не е имал задължение към истината - понякога изглеждал непобедим. Известни са анекдотите как са убеждавали бразилските звезди Мауро Силва и Бебето вместо някои от огромните европейски градове да изберат малката Коруня.
"Ще получите онова което никога никой не е - ще получите парче от Бразилия в сърцето на Галисия. Всъщност, знаете ли, че не съществува място на света приличащо повече на вашата Бразилия?"
Случаят Флавио Консейсао е планетарно известен. Марка имала готова корица на която бразилският полузащитник е с екип на Реал в ръцете. Няколко часа по-късно Депортиво официално съобщи, че е купил Флавио. Трансферът е струвал 11 000 000 евро, за да някоя година по-късно Реал "за втори път" да купи този играч. Но за 25 000 000.
Арсенио Иглесиас е бил и треньор до 1995 година. Под неговата палка Депортиво дал заявка за велики дела. Вицешампион през 94, а после и през 95-а.
Отдавна не е тайна, че Барселона богато платила на Валенсия с Педжа Миятович в последния кръг на сезон 93/94 да вложи "специално" усилие, за да остане непобедена на Риасор...
Трофеят в Купата на краля през пролетта на 1995 ще докаже, че Депортиво има постоянство. А тогава още един трофей два месеца по-късно, че Галисия е получила сериозен играч. В Супер купата на Испания: Депортиво - Реал Мадрид 5:1!
Всичко това представлявало здрава основа на която Хавиер Ирурета ще изгради своя СуперДепор. Като роден баск Ирурета необикновено добре познавал краищата в които идва. Защото Ирурета всъщност бил човек от севера. Почти цялата кариера над Месета. Културата на Галисия в малкия пръст. И по-важното - разбирал е душата на тази океанска провинция.
Хавиер Ирурета е бил желание на собственика Лендойро. Одушевен как през сезон 97/98 е играла неговата Селта - това е онзи състав с Карпин, Мостовой и Салгадо - Лендойро му обещал пълна автономия в работата. И - ръка в ръка.
Тръгваме след титлата!
ТРАНСФЕРНИЯТ ПРОЗОРЕЦ
Ирурета максимално използвал обещанието, което получил, а Лендойро, за учудване, всичко обещано изпълнил.
В първите дни на своя престой на Риасор опитният специалист доведе ляв и десен бек - Ромеро от Майорка (3 800 000) и Мануел Пабло от Лас Палмас (1 300 000). Педро Паулета дойде без обезщетение от Саламанка, докато Габриел Шурер беше платен 4 000 000. На Туру Флорес малцина обръщаха внимание, а ще има своята роля.
Година по-рано Ривалдо отиде в Барселона, Джукич във Валенсия и Ирурета тепърва се подготвяше да нападне "яки" имена. Ще го побутне шестото място в първия сезон.
Тогава идват Рой Макай (Тенерифе, 8 600 000 евро) и Виктор (Расинг, 7 600 000). Плюс Славиша Йоканович като жокер в ръкава. Нещо като таен коз. И отборът за титла беше събран. Мауро Силва, Джалминя, Донато, Найбет, Фран, Консейсао... Продължаваха да са тук.
Лендойро направи шампионския състав за относително малко пари. Големите влагания ще последват едва след това. И ще се окаже - ще бъдат фатални за бъдещето на клуба.
Диего Тристан (Майорка, 17 750 000), Алдо Душер (Спортинг Лисабон, 13 000 000), Жоан Капдевиля (Атлетико Мадрид, 6 400 000), Франсиско Молина (Атлетико Мадрид, 4 100 000), Валтер Пандиани (Пенярол, 700 000)... За успехите, които след титлата ще последват в Европа ключови ще са идванията на Серхио Гонзалес (Еспаньол, 17 900 000) и Хуан Карлос Валерон (Атлетико Мадрид, 11 000 000).
Ирурета "купи" титлата за някакви четиридесетина милиона евро. Толкова е похарчил откакто е дошъл. А тогава в следващите три сезона клубът харчи около 130 000 000, не много по-малко от Реал, който събира Галактикос, нито от Барселона. Историческият резултат беше невъзможен да се повтори. Очите "замазваха" някои хубави европейски излети, за да след най-хубавия, онзи в Шампионската лига когато след 1:4 на Сан Сиро беше елиминиран Милан, всичко тръгна надолу.
От тогава Депор никога не е бил по-напред от седма позиция, в европейските турнири игра само веднъж, а от лигата изпадна три пъти. В момента когато текущият сезон беше "замразен" се намира на място което води в трета лига...
ГРЪБНАКЪТ НА ОТБОРА
Жак Сонго
Вратарят от шампионското поколение на Депортиво. Симпатичният камерунец, който умееше да сбърка, но главно беше на висотата на задачата. През този сезон 1999/2000 получи два червени картона и допусна 44 гола. Когато Ирурета купи Молина от Атлетико изгуби място в стартовите 11 и отиде в Метц. Върна се през 2003 и като 40-годишен завърши кариерата като играч. Сега е треньор на вратарите в националния отбор на Камерун. Мануел Пабло
Прилично неугледен на терена, плешив и с грозно тичане, стана клубна легенда с близо 400 мача в синьо-бяло. Беше незаменим по десния фланг. Един от онези играчи, които участваха и в спечелването на титлата и в европейските успехи. С Депортиво игра и във втора лига в последните години. Завърши кариерата през 2016 след 40-ия рожден ден... Нуредин Найбет
Осем години в клуба. Стабилен защитник... Първо в тандем с Донато, па после с Андраде от Порто. Дойде за малки пари (малко над 1 000 000 евро) и направи големи неща за клуба. Спечели титлата през 2000 и през 2004 игра полуфинал в Шампионската лига. Започна във всичките 13 мача в елитния турнир. На края на сезона го купи Тотнъм, но Найбет вече беше изхабена стока.
Донато
Още една легенда на Депор. Най-големият юнак за единствената титла, с Джалминя и Рой Макай. Беше на 38 години и играеше като младеж. Обявен за най-добър защитник на лигата... Над 300 мача за Депор. Такъв пълничък не приличаше на сериозен защитник. Играеше с глава, при него нямаше много тичане. И никой не му побягваше. Помним и неизменния пръстен на ръката. Беше му талисман. Никога не го сваляше...
Енрике Ромеро
Още един титуляр в отбраната. Главно ляв бек, но при нужда и стопер. Имаше височина, можеше да играе като централен защитник. Член на шампионското поколение, както и на онова "европейското". Стигна до екипа на националния отбор на Испания. Игра на Мондиал 2002 в Япония и Корея. Вкара два гола за Депортиво преди през 2006 да отиде в Бетис и там да завърши кариерата година по-късно.
Мауро Силва
Играл е само в един европейски клуб - Депортиво. И то цели 13 сезона. Знаме на клуба, както се казва. Невероятни лидерски способности и бял дроб от стомана. Три мача на ден ако е нужно. Не е проблем... Изиграл е 458 мача за Депор и е вкарал един гол. Най-често последен в полузащитата, но можеше да "закърпи" и на позиция стопер. Когато клубът празнува 110 години от основаването привържениците го избраха за най-добър играч в историята на Депортиво.
Флавио Консейсао
Главно титуляр в шампионския сезон, точно в двойка с Мауро Силва. Отлично се допълваха. Депор го продаде през лятото на 2000 година на Реал за 25 000 000 евро. Това и до ден днешен е най-добрата и най-голямата продажба на синьо-белите. Кариерата завърши в Панатинайкос на 32 години... Фран
Разпознаваемите бакенбарди и десетка на гърба. И така пълни 17 години. Цял живот подарен на един клуб. Фран с Мауро Силва без дилема е един от най-големите играчи в историята на Депортиво. Игра ляво крило в 550 шампионатни мача?! Вкара 57 гола. Един от най-разпознаваемите футболисти на Примера, но и в Европа през деветдесетте и първите години на новото хилядолетие.
Джалминя
Когато нямахме Роналдиньо - имахме Джалминя. Достатъчно за онези по-младите? Който го е гледал няма нужда от по-детайлно обяснение. Нищо друго да не е направил в екипа на Депортиво от онова прехвърляне на цялата защита на Реал с пета - бихме го запомнили. А направи много повече. Главно трудни за описване изпълнения. В шампионския сезон 10 гола и шест асистенции. Рядък екземпляр шоумен откакто гледаме футбол "в цветове". С идването на Валерон започна да губи място в стартовите 11. А и вече беше нагазил в трийсетте. Такива майстори главно кратко траят. И за тях най-дълго жалим... Важи и за самия Депор, нали?
Виктор
Беше титуляр в шампионския сезон, а игра и през 2004 против Милан в Шампионската лига. Важен член на двете поколения. Иначе дете на Реал, където не е получил истински шанс. Дясно крило, верен войник на Ирурета. Стана треньор и води Депор през сезон 2005/06. В момента води Малага. Преди това беше в Олимпиакос и Бетис.
Рой Макай
Вероятно най-добрата покупка на Депортиво в периода 1999-2004. Холандецът спада в онази група централни нападатели, която е все по-малка. Калибър Роберт Левандовски. В шампионския сезон постигна 22 гола. Сезон 2002/03 завърши като Златна обувка на Европа, а най-добрият мач изигра в Мюнхен против Байерн, неговия бъдещ клуб. Депор празнува след 3:2 с хеттрик на Макай. За четири сезона в Коруня постигна 79 шампионатни гола. Напусна за близо 20 000 000 евро...
Диего Тристан
Депортиво го измъкна от Реал през 2000 година. Изглеждаше, че Ирурета ще промени формацията когато даде за Тристан близо 18 000 000 евро, но нищо такова. Той и Макай се сменяха като титуляри. В първи два сезона на Риасор Тристан постигна 40 гола. Тогава контузи глезен и повече никога не възвърна старата форма. Отиде си без обезщетение след шест години, вече не приличаше на онзи голмайстор от края на деветдесетте и началото на 2000-те. Пробва по-късно в Уест Хем, Ливорно, Кадис... Не вървеше.
Алдо Душер
Пъргавият аржентинец дойде за 13 000 000 евро през лятото на 2000 година от Лисабон. Беше замяна за ветерена Мауро Силва. Изигра над 150 мача за Депор. Помним го най-добре по това, че контузи тежко Дейвид Бекъм през 2002 година в мача от Шампионската лига и заплаши участието му на Мондиала същата година...
Жоан Капдевиля
На Риасор дойде през 2000 година, защото Атлетико изпадна от лигата. За него Лендойро даде 6 400 000 евро. Първо се бореше за място като ляв бек с Ромеро, а после стана първа опция. Сериозен ляв външен, чак 60 пъти национал на Испания. Донесе повече качество в Депор, необходимо за европейските мачове.
Хуан Карлос Валерон
С Рой Макай вероятно най-добрата покупка на Депортиво от златния период. Блестящ футболист, нещо най-подобно на Зинедин Зидан което се е появявало до днес. По-атрактивен от Руй Коща. Ненадминат с топката, дрибъл, асистенция, шут, водене... И всичко това с близо 1,90, което даваше на неговите ходове специален блясък. Не вкарваше често голове, повече обичаше да асистира. А повече и от головете и от подаванията се помни неговата грациозност. Единствена поява.
Серхио Гонзалес
Вечно ще остане запомнен като най-голямото вложение на собственика Лендойро. Депортиво през лятото на 2001 година плати на Еспаньол 17 900 000 евро за него. И до ден днешен това е най-големият трансфер в историята на клуба, а в посоката в която Депор се движи, изглежда, ще остане още дълго. Проведе седем години в клуба, изигра близо 300 мача и вкара 27 гола. Стабилен полузащитник, неособено атрактивен, но винаги полезен. Помним го и по откриващия гол против Реал във финала за Купата на краля през 2002 година на Сантяго Бернабеу...
Валтер Пандиани
Дойде на Риасор след шампионската титла, задържа се пет години, и макар никога да не беше първи нападателен избор важеше за важен елемент в системата на Ирурета. Златен жокер, нещо като Паулета и Туру Флорес. Вкара 31 гола общо. Най-добрият сезон 2003/04, когато 13 пъти се разписа, винаги влизайки от пейката. По-късно промени много клубове, на сходно ниво от Депортиво беше само в Осасуна...
Алберт Луке
Последната голяма покупка на Депортиво... И отново от Майорка, в чиято каса влязоха 15 000 000 евро. Луке няма кой знае какво постижение в синьо-белия екип, но вкарваше важни голове на пътя до полуфинала в Шампионската лига през сезон 2003/04. Вкара и против Ювентус и против Милан. Когато се появиха първите признаци за финансови проблеми Депор го продаде на Нюкасъл за 20 000 000 евро.
РЕЗУЛТАТИ
В Шампионската лига през 1997/98 повечето отбори продължаваха да играят с двама класически нападатели. Хавиер Ирурета сред първите преминава на 4-2-3-1. И това ще се окаже като точен удар. Централните защитници главно бяха деструктивно ориентирани, а плеймейкърът (Джалминя и/или по-късно Валерон) имаше много свобода. Точно както и крилата (Фран, Виктор...)
Ирурета не обичаше да променя. Стартовите 11 главно бяха заковани в този шампионски сезон (Сонго - Мануел Пабло, Донато, Найбет, Ромеро - Мауро Силва, Консейсао - Виктор, Джалминя, Фран - Макай). От пейката като по правило влизаха двама нападатели - Туру Флорес и Педро Паулета, докато Славиша Йоканович вкарваше когато му трябваше спокойствие в средата, стабилен полузащитник, силен с топката.
Чудесен беше този сезон в Примера. Точно чудесен. Да речем, тримата най-добри стрелци бяха Салва Бальеста от Расинг, Джими Флойд Хаселбанк от Атлетико и Катаня от Малага. Нито един от трите клуба не успя да се пласира в Топ 10. Нещо повече, Атлетико изпадна от първенството. Реал Мадрид след 22 години не завърши между четирите, а Алавес и Валядолид заеха места в горната половина на таблицата, макар че имаха втората и третата най-лоша атака. И този Депор като връх. Изгуби 11 мача - два пъти повече от Сарагоса - а стана шампион. Само пет победи в 19 гостувания. Четири срещи с Реал и Барса... С каталунците - 2:1 и 1:2. С мадридчаните 1:1 на Бернабеу и антологичното 5:2 на Риасор.
След тази февруарска рапсодия беше ясно, че Ирурета има материал за шампионска кройка. Макай с глава за 1:0, Джалминя от свободен удар - 2:0. Мориентес връща малко надеждата на гостите - 2:1. Тогава в първите минути на втората част Виктор - 3:1, па два пъти резервата Туру Флорес - 4:1 и 5:1.
Празненството беше за аналите. А как и да е по друг начин... Трофеят за най-добър отбор отиде в малката Коруня, вторият най-малък град в Испания, който се окичи с титлата. След Сан Себастиян. Едва 240 000 жители. Това не е и Нови Сад...
Депор повече никога няма да повтори този успех, ще бъде главно втори или трети в следващите години, но един мач ще остане за всички времена - финалът за Купата на краля през 2002. Това корабокрушение на галактическия Реал се сравнява с Мараканаса. Беше стотният рожден ден на клуба; беше стогодишнина от първата Купа на краля; всичко беше готово за кралски бал... И тогава дойдоха "бандитите от провинцията" и опропастиха всичко.
В бяло са Зидан, Фиго, Роберто Карлос, Раул, МакМанамън, Йеро, Макелеле... Отсреща са някакви момчета, които не трепваха... как се казва - от жива сила! Серхио Гонзалес 0:1, Диего Тристан 0:2. Онзи момент когато "от тишина" се чуват виковете на радост на победителите и сълзите на победените...
Ще се окаже, че непълни два месеца по-късно СуперДепор започва да се разпада. А дотогава никой не е виждал. Все по-често забравян на пейката, нервният Джалминя нападна Ирурета. На тренировка... Говори се, че го е ударил с глава.
И така всичко тръгна наопаки. И за Депор и за Джалминя. Бразилският майстор беше в списъка на Сколари за Япония и Корея. После вече не беше. Вместо него на Мондиала отиде Кака. А Джалминя трябваше да отиде под наем във виенската Аустрия.
Всичко което Депор ще направи в петте поредни участия в Шампионската лига след титлата беше всъщност песента на умиращ лебед. Два поредни четвъртфинала (Лийдс и Манчестър Юнайтед бяха по-добри), една елиминация във втората групова фаза и тогава този известен сезон 2003/04. Лебедовата последна, мелодична въздишка.
В тези години (2000-2004) бяха две победи против Арсенал, три против Манчестър Юнайтед, три против Ювентус, две против Байерн... И най-накрая този незабравим фениксов полет против Милан в 1/4-финалите на Шампионската лига през 2004. А Милан - потръпване. Дида, Кафу, Неста, Малдини, Пирло, Зеедорф, Кака, Шевченко, Индзаги, Руй Коща... И Милан на Риасор с капитално 4:1.
Има някои неща във футбола/живота непреведими в думи. Както го каза поетът...
Депортиво трябваше да играе този финал в Гелзенкирхен. И трябваше да вземе "ушатата". Защото беше по-добър от Монако. И от Порто.
Ах, да, Порто. Жозе винаги е умеел да печели и когато е по-слаб. Риасор, 0:0 след 150 минути игра. Колина дава дузпа - Дерлееееей! Край - 0:1. Моуриньо отива на финал. Депортиво отива в историята.
Депор е клуб от малък град. Този град не можеше да бъде редом до Депор. Депор нямаше нужната база привърженици. Големите европейски клубове харчеха милиони, осланяйки се на маркетинг. Лендойро кешираше като Реал и Барса, а не можеше да продаде екип на петдесет километра далеч от Риасор.
Нямаше начин да потрае...
"Моята голяма грешка беше, че не продавах играчи в правилния момент, когато можех да получа много повече пари", говори през 2008 в едно интервю. "Сега трябва да намеря решение за проблемите, които идват. Не съжалявам. Как да се кая като чувам как стадионът пее: Не мога да забравя, че Депор спечели титлата, не мога, защото това е най-доброто нещо което ми се е случвало в живота".
Аугусто Сезар Лендойро не успя още веднъж да вдигне Депор. Окончателно се оттегли през 2014. Оттогава не е записано по-добро класиране от 15-о място...
"Разбира се, че съм правил грешки. Много години съм бил начело на този клуб. Никога не съм отричал това. И заради това дълбоко се извинявам. Но ви уверявам, винаги съм правил всичко само нашият Депор да бъде по-добър и по-добър." Автор: Предраг Дучич
Един от най-познатите клубове в Хърватия се намира пред разпадане, защото главните финансиращи напуснаха управата.
Интер от Запрешич е пред закриване. Отборът от околността на Загреб се намираше във финансова криза, но хора около бизнесмена Велибор Квргич вложиха пари в клуба и го спасиха. Все пак, след кризата предизвикана от корона вируса решиха да се оттеглят и да оставят клуба в затруднение. Черногорският треньор Желько Петрович е известен, че е останал без работа.
- За съжаление, моята работа в Интер е завършена. Обади ми се Квргич и ми каза, че заради неизвестната ситуация предизвикана от корона вируса вече няма възможност със своите партньори да инвестира в клуба. Моят договор беше до 30 май, но ми бе казано, че няма нужда да оставам в Интер. Те ме и доведоха в Интер, казаха, че не могат да осъществят онова което обещаха и раздялата по взаимно съгласие е най-доброто решение в тази тежка ситуация - изтъкна Петрович за "Спортске новости".
Сега се поставя въпрос какво ще стане с играчите. За Интер някога са играли Лука Модрич, Деян Ловрен, Ведран Чорлука, Едуардо Да Силва и други. Припомняме, през 2005 година Цървена звезда победи два пъти Интер в квалификациите за Купата на УЕФА.
Байерн и цяла Европа видяха на днешния ден през 1991 година новият шампион на Европа - Цървена звезда. Най-големият фаворит за спечелването на Купата на шампионите дочака на разпродадения Олимпийски стадион мощната червено-бяла армия, разчиташе на традицията, защото в 43 поредни европейски мача в Мюнхен не бе усетил горчивината на загубата, за да го разбие Звезда с брилянтна игра, да победи с 2:1 и да обяви, че е готова да се качи на върха.
Тази Звезда играе бързо, модерно, има въображение, а при това търчи сякаш е немски отбор, е известното изречение на шокирания Франц Бекенбауер, легендарният немец и ас на Байерн след мача в който тогава югославският клуб надигра и надтича баварския.
Очакваше се спектакъл в Мюнхен. И беше спектакъл пред 64 000 зрители. От едната страна чудесният състав на Байерн с Аугенталер, Ефенберг, Тон и Лаудруп, а от другата Белодедич, Просинечки, Савичевич, Панчев, Михайлович... Звездният отбор показа, че не се плаши от никого, чак и когато Волфарт в 24-ата минута преодоля Стеван Стоянович след асистенция на Швабъл. Треньорът Любомир Люпко Петрович постави чудесна тактика, неговият отбор продължи да играе както и дотогава, редиха се възможности, опит на Просинечки, па Михайлович от над 35 метра от свободен удар... Последва известната акция в 45-ата минута за учебниците - Радинович, Белодедич, Просинечки, Бинич, екзекуция - Панчев! Близо 15 000 привърженици на Цървена звезда бяха в делириум.
Баварците не се оправиха от шока и в съблекалнята, голът в самия край само усили положителната енергия в Звезда. Средната линия с Просинечки бродираше по терена, Савичевич минаваше като "нож през масло", за да стигне наградата за добрата игра в 75-ата минута. "Кобрата" на Звезда Панчев направи пас в коридор към Савичевич, а "Гения" като мина поред Колер и с фантастичен удар преодоля Ауман. Байерн приличаше на боксьор, който не може да се спаси от нокаут. Затова беше наистина жалко, ще покаже това и реваншът в Белград след 14 дни, че Савичевич, Михайлович, Бинич и Панчев два пъти не разтресоха още някой път мрежата на Ауман, па на таблото остана легендарното 1:2.
Мюнхен видя всички звезди, а Европа бъдещият шампион...
Цървена звезда се гордее със своите привърженици и верни членове. Затова в сътрудничество с ексклузивния партньор компанията за залагания "Моцарт" в следващите дни ще обикаля членове на клуба на възраст над 65 години и ще им подарява клубни пакети.
Цървена звезда от създаването изповядва семейните ценности, така и по време на тази пандемия не забравя за своите членове. В сътрудничество с компанията "Моцарт" са осигурени два тона помощи за членове на клуба в Сърбия. Играчите от първия състав, които и в тези извънредни обстоятелства с хуманитарна работа показаха, че са шампиони не само на терена, а и в живота, както и чудесните младежи, които оставиха дълбока следа в младежката Шампионска лига, ще посещават в идните дни звездашите над 65 години и ще им подаряват червено-бели пакети.
Всички структури на клуба са ангажирани, за да клубът организационно и логистично да успее да стигне до всички членове, които заради настоящата ситуация не могат да напускат домовете. Това е само малък знак на внимание на нашия клуб, а повече морална подкрепа към най-възрастните в изолация по време на извънредното положение и пандемията, съобщи шампионът на Сърбия.
Деян "Рамбо" Петкович, някогашният полузащитник и майстор с топката, който направи сериозните футболни стъпки в Цървена звезда, описа ситуацията в Бразилия по време на пандемията корона вирус. Особено горд беше с играчите на Цървена звезда заради човечността и обществената отговорност по време на извънредното положение и обяви, че в началото на септември ще ги посети на стадион "Райко Митич".
"Що се отнася до футбола в Бразилия всичко е спряло. Клубовете дадоха колективни почивки на играчите, тъй като краят на сезона в Бразилия е едва през декември и тогава се отива на месец почивка. Обаче, сега това някак компенсираха, защото има доста закони за труда къде играчите трябва да ходят на почивка. Сега остана само да се види дали и кога ще завършат държавните първенства, защото всички турнири са прекъснати."
"Трудно е да се намери дата, както и договор между официалните лица, макар че в този момент е необходимо да има и здрав разум и диалог между организаторите и съюза. Трябва да се вземе решение, което в интерес на спорта", обяви Петкович.
Чудесният бивш футболист, който носи екипа на Цървена звезда четири години, изтъкна, че най-важно е да бъдем отговорни.
"Първо, здравият разум е много важен. Дружете се със своите, най-близките винаги ще ви донесат радост и забава. Аз се намирам тук в Бразилия със съпругата и по-малката дъщеря, докато по-голямата е в Ниш. Ние се придържахме към карантината от самото начало, защото аз получих заповед от фирмата в която работя да остана 14 дни в домашна карантина, защото съм имал контакт с хора, които са имали корона вирус."
"Ние се придържаме строго към изолацията, аз не съм имал никакви симптоми, но все пак бяхме отговорни. Използвахме това време качествено да поговорим на някои теми и да се дружим. Винаги правим нещо, щерка ми има часове по интернет. Хората, които работят при нас пуснахме в почивка, за да бъдат и те в своите домове. Провеждаме много време заедно което дълго не се е случвало, и това е много хубаво. Не е безвредна ситуацията, и повтарям здравият разум е най-важен."
Имаше и съвет за футболистите, на които когато бъде в Сърбия ще даде подкрепа от трибуните.
"Звезда след дербито, което не беше на нивото на качеството на двата отбора, се върна с две победи и сега е най-важно да поддържа форма, за да като се завърне към нормални тренировки, без значение дали първенството ще продължи или не, идват други турнири, като квалификациите за Европа и трябва да се подготви и за следващия сезон, който е пред нас. Когато се занимавах с футбол и имаше много тежки тренировки винаги говорех на кондиционните треньори, че не могат да ме напрегнат до такава степен, която мога да издържа. Знам, че не им е лесно, но е по-добре да тренират, защото така са активни. Аз вероятно в началото на септември ще дойда в Сърбия и ще използвам тази възможност да гледам мач на Звезда и да дам подкрепа на нашите футболисти."
Петкович похвали жеста на футболистите на Звезда, които с дарение показаха истински пример на човечност.
"Това е което футболистите и трябва да правят - да бъдат пример за другите. Отличен пример и жест. Футболът в същността, като най-важното второстепенно нещо в света, трябва да бъде огледало. Когато някой, който иска да започне да се занимава с футбол види как се държи неговият идол, със сигурност това има голямо влияние над онези, които тепърва започват с футбола. Когато някой, както го направиха футболистите на Звезда, направи, извън футбола, чудесен жест, трябва да се благодари, да се подаде ръка и да се каже браво. Това не е задължение, това е добра воля и не е лесно. Чудесни са примери каквито са Звезда, Новак Джокович, това разбрах наскоро, и аз им благодаря за това", подчерта Деян Петкович.
Спортният испански вестник "Марка" посвети днешната корица на починалия сръбски треньор Радомир Антич.
Радомир Антич почина в понеделник следобед в Мадрид на 72 години, а "Марка" по този повод на корицата написа "Радомир, обичам те".
"Треньорът, който изведе Атлетико до дубъл (1996) почина в Мадрид. Единственият специалист, който предвожда трите най-големи клуба в Ла Лига", стои в подзаглавие с фотографията на Антич с вдигнати ръце от златното време на "дюшекчиите".
Подчертава се, че Антич е бил уникален, тъй като е единственият треньор, който е тренирал Реал, Атлетико и Барселона.
Тук има и статия на Хосе Луис Хуртадо със заглавие "Господин футбол".
Поред "Марка", и останалите медии в Испания (дали печатни, или електронни) отдадоха значително внимание на кончината на великия сръбски треньор.
Футболен клуб Партизан се прости с Радомир Антич, който почина в понеделник. Партизан в своя профил в Туитър публикува фотография на Антич от дните на играч и емоционално послание.
Радомир Антич, легендарният сръбски треньор, почина на 72 години след дълго и тежко боледуване.
Осем години проведе при черно-белите, спечели шампионската титла на Югославия, а в същия клуб започна и треньорската кариера като помощник.
"Повече нямаме думи, които могат да опишат нашата болка... Само броим и се надяваме да спре... След дълга и тежка болест изгубихме нашия Радомир Антич! Нека ти е вечна слава! Твой ФК Партизан", публикува белградският великан в Туитър.
Антич остави съпруга, син, дъщеря, две внучки и два внука.
За черно-белите това е третия печален случай в последните дни, след смъртта на най-верния привърженик Миша Тумбас и президентът на тенис клуба Душан Груйич.
Više nemamo reči koje mogu opisati naše boli.. Samo brojimo i nadamo se da će stati... Posle duge i teške bolesti izgubili smo našeg Radomira Antića! Neka ti je večna slava! Tvoj FK Partizan! pic.twitter.com/JUhnDfuw2P
Футболният свят остана без корав специалист, препълнен с опит и знания, но и без голям човек, единствена енергия, чар и умения. Радомир Антич почина на 72 години, а висотите, които той поставяше, трудно някой ще може да стигне.
Тренирал е Симеоне, Де Бур, Лопетеги, Хаджи, Енрике, Санчес, Овермарс, Рикелме, Клуйверт, Савиола, Пуйол, Шави, Иниеста, но и Просинечки, Топич, Видич и Станкович. В конкуренцията на най-добрите треньори се намираше заедно с Кройф, Саки, Раниери, Дел Боске, Липи, Ван Гал...
Ако само сте успели да се снимате или запознаете с всички изброени имена, смятайте своя живот за специален. Радомир Антич от тях е научил и тях ги е учил.
Преди да стане един от най-добрите треньори, които Сърбия е подарила на света и футбола, един от двамата, които е водил Реал и Барселона и единственият, който донесе на Атлетико дубъл, "Мистер" беше солиден футболист.
Корените му са от Република Сръбска, откъдето родителите му се преселват в село Житище в Банат, където Радомир се ражда през 1948 година.
След преселването в Ужице, първи футболни стъпки прави в Слобода, където не се задържа дълго, а тръгва по пътя към Белград и облича екипа на Партизан.
Черно-белите цветове брани осем години, а с отбора от Хумско печели шампионската титла на Югославия през 1976, което му отваря вратата за нова среда и предизвикателства.
Следват ангажименти от по две години във Фенербахче и Сарагоса, докато последните дни от активната футболна кариера провежда в Лутън, където се задържа четири години.
Бил е един от най-заслужилите за спечелването на втората лига на Англия, днешният Чемпиъншип, а след това и за оцеляването в най-силната лига в Англия, днес Висшата лига. Преминаването към треньор
Последните дни като играч предизвестяваха, че би могъл да заплува в треньорските води, а както казвали в Лутън, бил създаден за тази работа. Играл е в отбрана, същевременно бил много спокоен, отмерен, на моменти грациозен, но когато потрябва темпераментен и борбен.
На 36 години завършва игровата, а започва треньорска кариера, като помощник на Ненад Бйекович в своя Партизан. След спечелване на две титли в Югославия се мести в Испания, която е оставила най-голяма следа в неговия живот.
Първо предизвикателство като старши треньор има в Сарагоса, също така клуб за който играе като футболист.
Примера очевидно му харесвала, тъй като един средняшки отбор като Сарагоса, от долната част на класирането преди всичко спасил от изпадане от лигата, а след това отвел до пето място в таблицата и класиране в европейски турнир. Реал
Успехът в Сарагоса го препоръчва на Реал, а на пейката на Кралския клуб наследява легендарния Алфредо Ди Стефано, икона на Реал.
Интересно е, че точно Антич в Реал довежда Роберт Просинечки, хърватски футболист, който през тази година е направил исторически успех с Цървена звезда.
Впечатлението е, че "бланкосите" сбъркаха със сръбския треньор. Антич, като трети треньор на Реал през тази година, успя да вдигне испанския великан на крака. От седма позиция се домогна до трето място и така се пребори за участие в Купата на УЕФА.
Следващата година, Антич успя да бъде рамо до рамо, па дори и по-добър от лютия съперник Барселона, предвождан от Кройф от пейката, а Куман, Стоичков, Гуардиола, Лаудруп на терена. Все пак, турбуленцията от няколко загуби накара управата да го смени през сезон 1991/92.
В момента когато е сменен, Реал на Антич след 19 кръг водеше в класирането на Примера със седем точки преднина пред Барселона, която до края на шампионата успя да настигне тази разлика и спечели титлата.
Пътят отведе Антич в Овиедо, когото "Мистер" също трябваше да вади от блатото и да го спаси от изпадане от лигата, което успя в двата сезона в които се задържа там. (Двата пъти завършиха на девето място.)
Отново Мадрид, този път, за него онзи истинският - Атлетико
Следващото предизвикателство беше мадридският Атлетико, мястото което, ще се окаже, най-високо ще издигне кариерата на Антич и мястото на което ще остави незаличима следа.
Веднага при пристигането, Радомир отведе "дюшекчиите" до дубъл, т.е. до спечелване на титлата в лигата и Купата. Интересно е, че предният сезон Атлетико е на две позиции от зоната на изпадащите.
Преди само няколко дни Антич попадна в избора на най-добър треньор в историята на Атлетико, рамо до рамо с Диего Симеоне, който като играч, но и като треньор, е научил много от "Мистера".
Антич има три мандата в Атлетико в срок от само пет години. След първата раздяла, в следващите два ангажимента служеше да вади "кестените от огъня", където ги хвърлиха Ариго Саки и Клаудио Раниери. За съжаление, лошите резултати на втория не успя да поправи и Атлетико изпадна от лигата.
Преди да се реши за кратка пауза, опита отново да остане с Овиедо в най-висшия ранг, но този път не успя, след сезон 2000/01 направи близо двугодишна пауза. Барселона
Радомир Антич през 2003 поема Барселона и така влиза в историята на футбола и треньорския занаят.
Определен брой хора са играли и за Барса и за Реал, но остава записано, че само двама са били треньори на двата отбора. Радомир Антич и Енрике Фернандес Виола.
Барселона поема в тежък момент, когато "блауграна" е 15-а в класирането. За полусезон успява да върне реномето на световен гигант, но и да направи много повече и по-значимо от това.
Антич поставя в първия състав Андрес Иниеста и Виктор Валдес, а нова позиция на терена получава Шави.
Ходове, които, ще се окаже по-късно, ще отредят изгледа и репутацията на Барселона.
От шестнайсето, "блауграна" напредва до шесто място в първенството до края на сезона, докато участието в Шампионската лига завършва в 1/4-финалите. С идването на новата управа, начело с Лапорта, Антич е сменен, а на негово място е доведен Франк Рийкард.
Последната спирка в Испания му беше Селта от Виго, за която признава, че е била грешка, защото, като Барселона, я е поел на полусезона и в много тежки условия, след което Селта изпаднала от лигата. Сърбия
След исторически успехи и предизвикателства в Испания последва пауза дълга четири години, след което Антич пое националния отбор на Сърбия през 2008 година.
След краха с Хавиер Клементе и Мирослав Джукич, Сърбия след дълъг низ години имаше треньор, който успя да претвори таланта на играчите в резултати.
"Мистер" прероди "орлите", които играха може би и най-добрият футбол през този век, когато националният отбор се класира на Световното първенство в Южна Африка.
Ще остане запомнена историческата победа над Германия, но и онези пропуснати положения против Австралия. Повече държане на ръцете в естествено положение, а не във въздуха, а по-малко цигари и алкохол, разделяха Сърбия от историческо класиране в елиминационната фаза на Мондиала...
След неуспеха в квалификациите за Европейското първенство, последва скандал с ФСС и раздяла на Антич с националния отбор.
Кариерата завърши в Китай, където тренира Шандонг и Хебей, а през 2015 приключи треньорския път.
Радомир Антич важеше за човек на думата, резултатите, успехите и предизвикателствата. Не подценяваше по-слабите, а уважаваше и знаеше как да победи много по-силните.
За съжаление на неговото семейство, но и на всеки, който обича футбола по света, Антич не успя да победи последния противник, болест, заради която проведе последните три месеца в болница.
Никой никога не е носил по-добре от него прякор. Това "Мистер" красеше неговия лик и проявление.
Неизмерното знание и опит остават малко на втори план от неговия чар, енергия и човечност. Когато се събере всичко, от човешка, но и от треньорска страна, Радомир Антич постави висоти, които малцина ще могат да достигнат. Автор: Александър Петрович
Немският футболен клуб Борусия (Дортмунд) съобщи, че ще предостави своя стадион на разположение за нуждите на лечение на заболелите от вируса корона.
В съобщение бе оповестено, че центърът под северната трибуна на известния Вестфален, днес Сигнал Идуна Парк, ще започне работа от събота.
Допълва се, че ще бъде предназначен само за хора за които има съмнение, че са заразени с корона вирус или свързани случаи, които не са приети в болница.
"Нашият стадион е символ на нашия град. Това е отправна точка за почти всеки в Дортмунд и околността, а благодарение на своите технически, инфраструктурни и пространствени качества, представлява идеално място за активна помощ за хора, които са заразени с корона вирус или се борят с подобни симптоми на болести, които имат проблеми с дишането. Наша длъжност е и желание да направим всичко което е в нашите сили, за да осигурим на тези хора помощ", заяви изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоахим Ватцке.
.jpg)
.jpg)
