вторник, 11 октомври 2011 г.

Момчето си отива... Циркът си остава.



Синчето, зетчето и племенничето. Това не е сбирка на родата, а националния отбор по футбол на България. Тази трупа, която осем години (Европейското е през 2012 г - б.а.) не се е класирала никъде. Сринахме се във всякакви класации, но по-важното е, че вече няма никакъв авторитет. Вкарват ни откъдето си поискат и както си поискат, а ние вкарваме по три пъти в годината. Отборът прилича на битак, всеки (мениджър, баща, чичо) си е довел стоката и се опитва да я пробута. Купувачи няма или в най-добрия случай са долнопробни клубчета от Румъния и Турция.

Треньор след треньор. Един не се харесал на божествените управленци на БФС, друг се учел на занаята, третият не се харесал на играчите. Да ги кара да тренират. Те щом са национали - не им трябват тренировки. "Класата" им е достатъчна. То си личи по резултатите. То не бяха отказвания, изказвания, декларации и всъщност - нищо. "Вие си знаете кои са". То в тая държава всеки знае кой кой е. Кои са крадливите политици, дилърите, биячите, автоджамбазите, лихварите и всички по редичката. Всеки си знае, всеки си трае и керванът си върви надълбоко в калта, а като му стигнат лайната до устата надига носа да се закрепи на повърхността. Като си тръгнал да си удряш достойнството в масата и да говориш - след А кажи и Б. Кажи си - Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Наско Сираков или който е там.



Мълчанието на агнетата. Треньорите си отидоха и с нито един не сполучихме. Футболистите са си почти едни и същи. Бербатов си замина. Някои си казаха "Чудо голямо". Стана голмайстор на Висшата лига - "чудо голямо". Е, друго си е да си играл във втора дивизия на Франция и трета на Англия, да си бил по пристанищните градове на Германия или Франция, или за година-две по Испания със статут на зрител. Бербатов заседна на скамейката и ето повод да се прозре, че вече не е бил нужен на "лъвовете". Кавичките върху лъвовете са направо задължителни, дори трябва да са двойни. Без него дойдоха само незначителни промени. Той вкарваше на разни джуджета, а сега няма и на тях кой да вкара. "Златните" момчета от САЩ`94 с големите си обещания за радикална и тотална промяна в българския футбол се доказаха като ръждясали ръководители. Бронзовите им медали са най-голямото постижение в историята на футбола ни, но управлението им е най-голямото безхаберие.

Никакъв план. Никакви идеи. Непрекъснати скандали за дългове, лицензи. Машинирано изпадане на Берое, изхвърляне на Пирин, непрекъснати проблеми със съдийството. Безпрецедентното изгонване на публиката на ЦСКА в гостуването на Левски. "Построяването" на база на националния отбор. Междувременно Борислав Михайлов се издигна в УЕФА. Сега ще се махне и ще каже, че каквото е могъл - направил е. Не е далече от истината - Николай и Живко са непоклатими титуляри. Единият гради кариера в Холандия, другият в Румъния. Клубове като Марица (Пловдив) и Пирин (Благоевград), които винаги са давали кадърни момчета, не са нужни. Развалят схемата.



Времената са други. Футболът вече не е кой какво може, а кой колко е платил. Бизнесмените цакат по 10 000 лв, за да носят синовете им екипите на видни столични отбори. С малко връзки и малко повече пари - място в националния отбор и трансфер в някоя комшийска държава, най-много Русия. Там или са звездите на десетия в таблицата, ако не се борят за изпадане или са резерви от типа водоноски. Тая "политика" ражда "умните" фрази - "Такъв ни е потенциалът", "България е малка държава и нямаме избор", "Треньорите не работят правилно с играчите". Като продукт на тая "политика" - натурализираме хървати, сърби, бразилци. Повечето от тях щяха да са смъртни резерви във второкласни отбори в първенство от средна сила. По необходимост са чудесни за националния ни отбор.

Младежкият ни национален отбор от край време е боксова круша за кой ли не. Логично беше, че когато тези младежи навлязат в мъжка възраст резултатите няма да се изменят, защото са качили някой килограм. Проблемът не им е в мускулите, а в тактиката. Всеки мач се опитва нещо различно, често и треньорът е различен. Халфове играят защитници, защитниците стават крила. Чакам деня да видя и някой нападател да е поне резервен вратар. Да не пропусна и любимата реплика "Съперникът ни превъзхождаше физически. Ние нямахме издръжливост". Като играеш с центрирания срещу двуметрови шведи или опитваш да се надриташ по кокалчетата с коварните италианци - странно, че не се получава?!



Който и да си тръгне от националния отбор все тая. Дали ше сме последни или предпоследни - все тая. Страшното е, че няма кой да дойде в националния отбор. Никой не работи ЗА националния отбор. Всички искат облагите от него. От представителна марка от средата на 90-те години до разнебитен катун от средата на първото десетилетие на новия век. Шефовете на БФС ще си отидат, но "направеното" от тях ще остане за доста повече време. Докато българинът си мисли "Може и по-зле", няма да може да е по-добре.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Да си велик сред най-великите



Когато се заговори за футбол и Бразилия помежду им винаги изниква думата най-доброто. Бразилците са известни като технични футболисти, които не се свенят и да мамят, ако им се отдаде добър случай. Имат си и своите отрицатели, но петте им световни титли ги поставят на върха сред националните отбори на планетата.

В Европа са известни множество кариоки, а след падането на ограниченията за чужденци, те буквално заляха Стария континент. Почти няма отбор, в който да не играе или да не е играл представител на страната на кафето. Ромарио, Бебето, Роналдо, Роналдиньо са една звездна, но бледа част от майсторите на бразилската марка. В първенството на страната блика от таланти, като всяка година се предрича, че на терена стъпва новия "Пеле", "Зико", "Кака".

Ако се замислите дали играят чужденци в този шампионат, то вероятно бихте потърсили аржентинци и/или уругвайци. Със сигурност има такива. Но дали в Бразилия може да играе европеец? Отговорът е - може. При това от Балканите и да се превърне в любимец на публиката. Името му е Деян Петкович, а националността - сърбин.

Доскорошният футболист е роден на 10 септември 1972 г в Майданпек, Сърбия, тогава в рамките на бивша Югославия. В родината си е известен, като "Рамбо", а в Бразилия - "Пет". Има седем мача и един гол за националния отбор на Югославия.

С футбола започва от 1987 г в родния ФК Майданпек, а година по-късно е в редиците на Раднички (Ниш). Превръща се в най-младия състезател играл в официален мач в историята на тогавашната югославска Първа лига. Дебютира на 25 септември 1988 г, когато е на 16 години и 15 дни, срещу Железничар (Сараево), подобрявайки предишния рекорд на Митар Мъркела с един ден. Раднички печели с 4:0. Постижението на Петкович по-късно е подобрено от Славко Перович и Даниел Алексич. В днешни дни Петкович помага на първия си клуб, който преминава през тежки времена.



През юли 1992 г Петкович е купен от Цървена звезда. Още ненавършил 20 години той пристига с репутацията на талантлив техничен халф. Звезди като Деян Савичевич, Дарко Панчев, Владимир Югович и Синиша Михайлович напускат "звездашите" през това лято и младият Петкович е хвърлен в битката от самото начало от новия треньор Милан Живадинович. Деян записва 30 мача и вкарва пет гола в първия си сезон.

Остава в Цървена звезда до декември 1995 г, печелейки две шампионски титли. Трансферът му в Реал (Мадрид) е принципно договорен през лятото на 1995 г, но в Цървена звезда решават да го задържат за сезон 1995/1996 г и участието в Купата на УЕФА, където се очаква да се представят силно, след като им е позволено отново да участват в европейски турнири след годините на търговско ембарго, наложено от ООН. "Звездашите" отпадат в квалификациите от швейцарския Нюшател Ксамакс.

През декември 1995 г Петкович се присъединява към испанския гранд Реал (Мадрид). Под ръководството на Хорхе Валдано "Рамбо" не успява да спечели титулярно място, появявайки се в едва три мача, като във всичките е резерва. Довършва сезон 1995/1996 г под наем в Севиля, а през 1997 г играе за Расинг Сантандер. За кратко се завръща в Реал през 1997 г, където е открит от бразилския Витория на приятелски турнир, на който участват още и съставите на Реал Майорка и Фламенго.



Следва трансфер във Витория, където отиват Бебето и Тулио Коща, като тримата подписват с помощта на банка Ексел. С "червено-черните" Петкович започва успешната си кариера в Бразилия. Два пъти става шампион на щата Бахия и веднъж купа Нордесте. Остава в клуба до 1999 г.

През тази година сърбинът подписва с италианския Венеция, но не успява и бързо се завръща в Бразилия, където облича екипа на Фламенго. В най-популярния бразилски клуб неговите умения са основни за отбора, който печели две от историческите си три поредни титли срещу големия съперник Васко Да Гама, в периода 1999-2001 г. Един привърженик на Фламенго казва, че неговият зашеметяващ гол от пряк свободен удар в 89-ата минута в последния кръг за 2001 г, който гарантира титлата на клуба, никога няма да бъде забравен.

Един месец по-късно друго изпълнение на Петкович от пряк свободен удар позволи на Фламенго да спечели купа Кампеоес и да се завърне в Копа Либертадорес през следващата година. Доста популярният сърбин е известен сред феновете, като "Пет".

В изданието на Кампеонато Бразилейро за 2001 г Фламенго завърши на едно място над изпадащите. Клубът загуби и финала за купа Меросул през януари 2002 г от аржентинския Сан Лоренцо, а в тази среща Петкович получи червен картон.



През 2002 г Деян преминава в редиците на Васко Да Гама, където остава до 2004 г. През този период за кратко играе и за китайския Шанхай Шенхуа. При втория си период във Васко помага на отбора да оцелее в Кампеонато Бразилейро, като е водещият голмайстор и лидер в асистенциите. Васко не успява да бие в 10 мача без "Пет", спечелвайки едва 10% от максималния актив точки, а с негово участие взимат 45,7%. Лидерът на Васко в сезона на спасението получава наградата "Бола де Прата" от списание "Пласар" - за един от двамата най-добри халфове в Бразилия.

През този сезон често играе с бившия си съотборник от Раднички - черногорският вратар Желико Тадич, който е доведен от него в клуба.

След година и половина в Саудитска Арабия, където игра за Ал Итихад, той се завръща в Рио де Жанейро през август 2005 г, този път с екипа на Флуминензе. На 33 години Петкович се изправя пред недоверието на феновете. Невероятното му представяне в третия си мач, който е срещу Крузейро, кара привържениците да спрат да се съмняват. На стадиона на съперника "Минейрао" той повежда Флу за успех с 6:2, като вкарва два от головете. Първият от двата е под №1000 за Флуминензе в бразилското първенство. С него Петкович получава възпоменателна плоча в офиса на ръководството на клуба. Това попадение идва, след като "Пет" минава трима съперници на малко разстояние, стреляйки навреме, за да преодолее идващия вратар. Вторият гол идва след силен удар с левия крак извън наказателното поле.

След други големи изяви сърбинът печели втората си поредна Сребърна топка на церемонията по годишните награди на Бразилската федерация. След лош сезон през 2006 г, когато Флуминензе се бори да не изпадне, той напуска клуба.



През 2007 г играе в Сантос, след като е подписал краткосрочен договор с Гояс до края на сезон 2007. През 2008 г "Пет" играе за Атлетико (Минейро), привлечен през март, като голямата звезда в празнуването на 100-годишния юбилей на клуба. В края на сезона договорът му не е подновен по заповед на новия треньор Емерсон Леао, който вади Петкович и от отбора на Сантос, когато пристига в отбора през декември 2007 г.

На 20 май 2009 г ръководството на Фламенго оповестява, че със свободен трансфер привлича сръбския атакуващ халф "Рамбо", който вече има много успешни сезона в клуба през 2000 и 2001 г. След тези шампионати отношенията му с ръководството на отбора се обтягат толкова, че отиват на съд, за неплатени заплати в размер на 9 милиона щатски долара. Въпреки че двете страни се разбират за финансовите проблеми извънсъдебно преди Петкович да се завърне, новината се посреща със скептицизъм. Хора от клуба и външни наблюдатели се съмняват във възможностите му на тази възраст. Някои изразяват и притесненията си от факта, че той е пропуснал шампионата на щат Рио де Жанейро, което означава, че не е играл от шест месеца след освобождаването му от Минейро.

За изненада на мнозина 37-годишният сърбин играе водеща роля за Фламенго, вкарвайки осем гола. "Червено-черните" имат шанс да спечелят шестата си титла от бразилския шампионат и първа в кариерата на "Пет". При пристигането му в отбора през юни 2009 г Фламенго е на 14-о място в класирането. В добавка той изпитва трудности да се наложи, тъй като треньорът Кука предпочита други на неговия пост. Кука е уволнен за слаби резултати и при новия треньор Жорже Луис Андраде нещата се подобряват. Малко по малко Фламенго започва да се катери в класирането, благодарение основно на усилията на Петкович. Бразилската преса хвали ветерана за няколко невероятни представяния, сред които двата му гола за 2:0 като гост над лидера Палмейрас в 30-ия кръг и помощта му за 3:1 в гостуването на Атлетико (Минейро) в 34-ия.

На 20 ноември 2009 г Деян Петкович е въведен в Залата на славата на бразилския футбол на стадион "Маракана". Той е петият чужденец и третия европеец, на който е оказана тази чест. С края на сезона на 7 декември Фламенго празнува своята титла, а Петкович спечели Сребърната топка на списание "Пласар" за най-добър халф на сезона. Това беше третото му спечелване на отличието.

На 5 юни 2011 г Деян Петкович "Рамбо" окачи бутонките на пирона, след като изигра първото полувреме от шампионатния двубой срещу Коринтианс. В чест на отказването на "Пет" всички играчи на Фламенго играха с неговото име на гърба си в тази среща.



Петкович дебютира за националния отбор на Югославия през 1995 г, но записва само няколко мача заради спорове с треньора Слободан Сантрач, който не го вика за Мондиал 98. Завръща се в националния за приятелски мач срещу Бразилия след световното първенство, когато начело на "плавите" е назначен Милан Живадинович. По това време Петкович е футболист на Витория и пътува за Сао Луис, където ще се проведе срещата, с полета на бразилските национали.

Последният му мач за Югославия е през декември 1999 г. В него той е капитан. Една от причините да не получава често повиквателни е фактът, че играе за южноамерикански клуб и е извън погледа на югославските треньори, които следят само европейския футбол. След завръщането му в Бразилия, за да играе за Фламенго Вуядин Бошков го забравя за състава за Евро 2000. В интервю за списание "Пласар" Петкович твърди, че ако е останал във Венеция, "отбор десет пъти по-слаб от Фламенго", е щял да бъде викан редовно. Сред другите причини е и лошите му взаимоотношения с комитета на Футболната асоциация на Югославия, по-късно Сърбия.

В Бразилия казват, че ако е бил бразилец е щял да играе за техния национален отбор. След разпадането на Югославия и появяването на Сърбия и Черна гора, през 2003 г, той планира да вземе бразилско поданство и да играе за Селесао, защото националният отбор за който е играл досега вече не съществува.

За Мондиал 2006 в Сърбия имаше кампания да бъде включен в отбора. В интервю за бразилска медия Саво Милошевич споделя, че "Пет" има място в състава. Кампанията не води до успех и той отново не е част от групата. Треньорът Илия Петкович смята, че ще развали хармонията в състава, тъй като Петкович е известен с шумния си нрав. По ирония на съдбата той взима друг Петкович - сина си Душан, който никога не записва двубой за националния. "Пет" не е викан и за националния отбор на Сърбия, след разделянето с Черна гора.

"Рамбо" е признат за един от най-добрите чужденци играли в Бразилия, страхотен изпълнител на пряк свободни и ъглови удари и подавач. През 2006 г с екипа на Флуминензе отбелязва директно от ъглов удар срещу Гремио. В следващия мач отново се разписва така, макар че топката удря негов съотборник в ръката преди да влезе, но съдиите зачитат попадението. В цялата си кариера има общо осем гола от ъглови удари, последният на 8 ноември 2009 г за Фламенго срещу Атлетико (Минейро). Към момента държи рекорда за най-много отбелязани голове директно от ъглов удар.

вторник, 4 октомври 2011 г.

Геният на Валерон бута Депортиво обратно към елита


Вестниците аплодираха реакцията на Депортиво след загубата от Алкоркон и основно голямото представяне на Валерон, който за пореден път освети пътя с шоу, включващо три асистенции.

"Ла Опинион а Коруня": Депортиво реагира по възможно най-добрия начин след мача с Алкоркон, с нов успех с 4:0, приготвен в първите 15 минути, благодарение на магическата пръчка на Хуан Карлос Валерон. "Кльощавия" асистира за първите три гола, поведе отбора към страхотно начало, което подобава на всеки отбор, който иска да влезе в Примера. Трудно оставяше шанс на съперника. В контраст с двубоя от миналата седмица този път никой не спести усилия. Никой не се отнесе. Всички играчи раздадоха сили да победят лидера, отбор, който още не се беше събудил от дрямка, когато вече губеше с три гола.

Еухенио Кобас

"Ла Вос де Галисия": Изключителен отговор на спешното положение. Депортиво отговори на първото спешно обаждане по невероятен начин. Голът на Гуардадо даде начало на партито, което продължи Валерон. Фамозно представяне на "Кльощавия", който демонстрира най-доброто от репертоара си, изработвайки два гола за Бергантинос, напомняйки какъв голям футболист е в Европа.
Вчера се случи пълно отмъщение за станалото в Алкоркон. В онзи мач видяхме три гола в първите 16 минути, но този път толко вкара Депор. С повече усилия, защото Гуадалахара игра доста по-добре от Депортиво на Санто Доминго, Гуадалахара направи само една голяма грешка: да предложи пространство на Депортиво на "Риасор". Може би заслужаваше нещо повече заради смелото си поведение, но то беше футболно самоубийство.

Без Бергантинос, който се разписа два пъти, играчите на мача бяха Валерон и Гуардадо. Малко повече може да бъде казано за "Кльощавия". За мексиканеца - успя да избегне контузия и вече има три гола и предлага солидни изяви, превръщайки се във фундаментален елемент, който решава двубои в полза на своя отбор. Той откри резултата със страхотен удар, но в Барселона вече вкара един от най-хубавите голове на годината и подаде за други два на Ласад, докато срещу Сабадел отбеляза втория и асистира за първия на Валерон. Очевидно, че в Примера беше принуден да бъде решителен, а в Сегунда ще бъде още по-знаков. Засега "Принца" си върши работата.

Фернандо Идалго

"Ла опинион а Коруня": Грехът на Валерон. Гуадалахара плати последствията да не покрие Валерон. Не разбирам как отбор може да даде свобода на движение на канареца. Това беше ключът. В допълнение мача показа, че Гуардадо е по-пълноценен, когато играе на другия фланг. Мачове като този вчера трябва да служат за разпределение на Валерон. Да не забравяме, че първенството е 42 кръга.

В първото полувреме заради лошото покриване на канареца отборът игра с повече хора пред топката, имаше повече комбинативност и това обяснява ефективността в първите минути. През втората част Депортиво изпитваше някои проблеми в резултат на анархия в защитата. Саломао оформи крайното 4:0, но продължава да е играч, който в доста минути се разхожда по терена.

Луис Родригес Вас

"Ла Вос де Галисия": Така трябва да се плащат дълговете. Играчите на Депортиво се завърнаха засрамени от Алкоркон, но при първата възможност пред своите привърженици демонстрираха, че предния мач е футболен инцидент, който може да се случи на всеки отбор, независимо колко е високо нивото на игра. Гледайки изявите на Депортиво галисийският отбор е сред тези с големи шансове да се завърне в Дивизията на Честта. Това, макар хубаво за изричане, трябва да бъде демонстрирано на терена в моменти, когато ще бъдат срещани по-солидни съперници от Гуадалахара, отбор, който дойде на "Риасор" като лидер, но след четвърт час вече беше слязъл от автобуса.

Галисийските голове дойдоха по същия начин, като в Мадрид, но в обратната врата. След 15 минути резултатът беше 3:0, а крайния 4:0, докато миналия мач в Мадрид остави отбора в съмнения, а привържениците с притеснения, днес всичко беше самочувствие. Така трябва да си плащаш дълг.

Висенте Лейрача

"Ел Паис": След третия гол на Депор, вторият, който Валерон даде на Алекс Бергантинос. Контузените играчи бяха на трибуните, станаха на крака да ръкопляскат и се спогледаха. Дори професионалистите, които делят всекидневната работа с Валерон бяха изненадани, но Валерон е суперлативен и уникален футболист, който бута Депортиво обратно към Примера Дивисион, благодарение на чудесата си. Той е половината отбор на Депортиво, светлината, която заслепява недостатъците на отбор, който все демонстрира стил.

От декорирания Гуадалахара, непобеден досега, идва повече сигурност. Отборът е силен, играе директен футбол, анонимни играчи търсят място под слънцето на елита с шумен треньор, който води отбора от тъча. Изненадващо е, че бдителността на Валерон беше успокоена, както могат само група луда глави. Гуардадо откри резултата с първото си приближаване към вратата, а Гуадалахара отговори с удар с глава на Райън Харпър, който уцели гредата. Депортиво беше наранен, след случилото се в Алкоркон, но съмненията бяха разсеяни от два гениални паса на "Кльощавия", измамващо подаване над защитата и няколко невъзможни финта в наказателното, за да се види какво може дефанзивният халф Бергантинос. Три гола на сметката, след които Депор дозира усилията, но не страда както обикновено. Изчака контраатаките, за да закръгли резултата и успя в една от малкото изяви на Хесус Васкес, който остави Саломао очи в очи срещу Сайсар.

Кудейро

"Ел Дигитал Депортиво": Нищо сериозно. Да загубиш на "Риасор" влиза във всички сметки. Истина е, че загубата е голяма, със сигурност прекалено голямо наказание за Гуадалахара, който беше нокаутиран от първия съдийски сигнал, с три крошета, които сложиха край на всякакви илюзии само за 15 минути.

Депортиво отвори нова страница след поражението от Алкоркон с убедителна победа на "Риасор" срещу лидера Гуадалахара, отбор, който падна след първия четвърт час (4:0), неуспявайки да наруши увереността на мексиканеца Андрес Гуардадо, мерникът на Алекс Бергантинос и над всичко таланта на Хуан Карлос Валерон.