В епохата на обща изолация в Европа, испанската "Марка" на своята страница постави интересна анкета в която посетителите избираха най-добър отбор в историята на клубния футбол. Резултатът е за гордост, защото поколението на Цървена звезда от 1991 година е на пето място.
Измежду 20 предложени отбори, съставът, който предвождаше Любомир Люпко Петрович от пейката и който се качи на върха на Европа и света получи 13 900 гласа.
В състава, който определи "Марка" - Стоянович, Шабанаджович, Марович, Белодедич, Найдоски, Михайлович, Югович, Просинечки, Савичевич, Панчев и Бинич - от титулярите липсва само Душко Радинович.
Най-добрият отбор според гласовете е Барселона (2008-2012), която води Пеп Гуардиола с 48 200, следва Реал Мадрид (2016-2018) с треньор Зинедин Зидан с 31 500, Милан на Ариго Саки от края на осемдесетте с 20 500, Реал Мадрид от времето на Ди Стефано от началото шейсетте с 14 300, па Цървена звезда.
Зад Звезда останаха Хонвед на Пушкаш, Реал Мадрид от времето на Бутрагеньо, Аякс на Кройф, трикратен носител на КЕШ, па Байерн на Бекенбауер с хеттрик титли в КЕШ.
Българският нападател Димитър Бербатов заяви пред Марка, че се надява успехът и славата от преминаването в Реал (Мадрид) да не са повлияли на Лука Йович, който трябва да работи упорито и да се пребори за своето място в състава.
Бербатов се сравни с Йович, със ситуацията от времето когато игра за Байер Леверкузен.
"Бях в Леверкузен, на приблизително същите години като Йович, играх с Улф Кирстен, Бог в Леверкузен и един от най-добрите нападатели в историята на Германия. Като Йович, бях в такава ситуация и размислях защо не играя, когато го заслужавам. Исках да играя", каза Бербатов.
Българският нападател вярва, че Йович трябва да се приспособи към новата ситуация и погледа към живота.
"Вижте, аз съм от Балканите, както и Лука. Съвършено знам, че ние обичаме да живеем. Надявам се целият този успех и слава, които носи трансфер в Реал (Мадрид), не са го заслепили, защото това може да бъде много опасно за млад футболист какъвто е той. Трябва да бъде дисциплиниран, защото когато си млад и желан, помисляш, че знаеш всичко и много глупости ти се мотаят в главата. Все пак, с малко търпение, упорит труд и добри хора около себе си, които ти казват истината, можеш да успееш", поръча Бербатов.
Някогашният нападател на Леверкузен, Тотнъм и Манчестър Юнайтед вярва, че ако не успее в Реал, Йович трябва да премине във Висшата лига, но само под наем.
"Това е най-доброто решение в такъв случай. Ако иска да играе веднага, тогава трябва да го пратят под наем. Вярвам, че неговите услуги могат да означават много за доста отбори във Висшата лига. Пред него са две опции - или упорито да работи и да се бори за място в Реал, или да иде под наем в Англия или някъде другаде където ще може да играе веднага", допълни българският нападател.
Бербатов спомена, че за малкото минути на Йович е виновна конкуренцията, по-точно Карим Бензема.
"Да не забравяме, че той се състезава за място с Бензема, който по моето мнение е един от най-подценените футболисти на света в момента. Вкарва много голове, участва в играта и отново не получава признанието което заслужава. Затова е тежко и на Лука, защото се състезава с Бензема. Надявам се когато Зидан му даде шанс, Лука да го използва, да вкарва голове както го правеше в Германия", заключи Бербатов.
Новак Джокович ще дари милион евро на Сърбия в борбата против пандемията корона вирус. Джокович със съпругата Йелена ще помогнат за набавянето на респиратори и медицинско оборудване.
Най-добрият тенисист в света съобщи това в групова видеоконференция с журналисти, като се включи от Марбеля.
След завръщането от САЩ Новак прекара няколко дни в Белград, след което отпътува за испанския курорт където се подготвя в изолация.
В обръщението към журналистите той подчерта, че сега е времето хората да се обединят и да помогнат на здравните работници.
"Голяма благодарност и поздрав за медицинските лица, които с месеци се борят за здравето на хората и се опитват да им помогнат по всякакъв начин. Броят на заразени хора расте от ден на ден, така че моето семейство и аз с помощта на Фондацията решихме да съберем възможно най-много информация как най-добре да дарим пари, време и знание. Как това да повлияе на най-голям брой хора из цяла Сърбия", каза Джокович.
Носителят на 17 титли от Големия шлем с Фондация Новак Джокович ще опита да употреби възможно най-добре събраните пари, а разкри и как е стигнал до респиратори.
"На китайския пазар стигнахме до респиратори. Благодаря на китайците, те са ни големи приятели. Моите баща и майка имат приятели в Европа, в Германия намерихме респиратори. Благодаря на властите, които бяха на разположение в последните няколко дни. Опитвахме да комуникираме и с медицинските специалисти, както и с много хора с добра воля по целия свят, които ни даваха информация."
Сръбският ас отправи и призив към всички, които имат възможност да се придружат към него в акцията по събиране на помощ.
"Аз ще продължа да събирам около себе си хора, които всекидневно ме търсят и искат да се придружат. Не може всеки да помогне, мнозина са пострадали от всички страни и са в проблеми от тази ситуация. Но, за щастие, има много хора и компании, които могат да помогнат. Ще отворим специална сметка в тази извънредна ситуация както го направихме и миналия път когато всички ни връхлетяха наводнения. Отборът на Фондация Новак Джокович е обигран и готов да помогне."
Новак и Йелена всеки ден следят новините от страната и комуникират с екипа, който работи оперативно в Сърбия.
"Борбата не е лека, бройките не са приятни, но съм уверен, че от това ще успеем да излезем още по-силни отколкото преди. В тази борба е важно да бъдем солидарни, да помагаме един на друг, за да бързо и по-лесно да стигнем до победата над вируса."
За край, опита да окуражи привържениците и всички хора в родната страна.
"Ситуацията е непредвидима, всяка помощ идва добре. Владее паника. Хората се плашат, много хора са заразени. Опитвайте се да прекарвате времето в позитивен дух, да се гради имунитет, защото така градим защитен механизъм против натрапника", поръча Джокович от Марбеля.
Джокович много пъти в миналото е помагал на най-застрашените в Сърбия, и лично, и чрез своята фондация.
Футболистите на Цървена звезда са събрали значителни средства за закупуване на няколко респиратора и тестове за корона вирус, потвърдиха от клуба за ТАНЮГ.
След дарението на треньора Деян Станкович, хуманен жест направиха и червено-белите футболисти.
Играчите на Звезда самоинициативно започнали акцията и събрали средства за респиратори.
Респираторите са пристигнали, а дял от средствата ще бъде похарчен и за закупуване на тестове за корона вирус.
Хърватският футболен шампион Динамо уволни всички помощник треньори, защото отказаха предложение за намаляване на заплатите докато трае пандемията корона вирус.
Сред уволнените са и Рене Помс и Мартин Мейер, дългогодишни сътрудници на старши треньора Ненад Бйелица.
Управата е предложила играчите и треньорския щаб да се отрекат от 30% от заплатите до 30 септември.
Най-ниската заплата сред играчите е 100 000 евро, най-голямата 800 000 евро, а се спекулира, че Бйелица взима 1,5 милиона евро годишно.
Заплатите ще бъдат намалени с 60% общо на ръководството, а на намаление са се съгласили от Б отбора и служителите.
Израелецът Йосиф Даган, човекът, който измисли дузпите след равен резултат в елиминационната фаза на големите турнири, умря днес на 93 години.
До Игрите в Мексико 1968 след реми се играел нов мач или победителят се определял с хвърляне на монета. След като в Мексико Израел изгубил от България точно с хвърляне на монета, Даган заедно със сънародника Майкъл Алмог измисли по-честен начин да се излъчи победител в елиминационни мачове.
Двамата стигнали до идеята за изпълнение на дузпи след реми и предложили това на представители на ФИФА. Тогавашният първи човек в световния футбол сър Стенли Роуз приел тази идея, а през юни 1970 предложението официално е прието.
Даган през 1999 година получил награда от УЕФА за принос към футбола.
Yosef Dagan, inventor of football's penalty shoot, passed away at age of 93. Dagan came up w idea after watching Israel lose 1968 Olympics QF match w Bulgaria - bc of toin coss (after tie).
He & Michael Almog published article in FIFA newsletter outlining idea. 1st pro match...
Спукаха се стени на сгради във Врбик и Драшковичева. В Драшковичева е паднал и покрив. Паднали са полици и книги по домовете. В центъра на града се виждат материални щети, а в части от столицата няма ток и вода.
Послание на подкрепа към Загреб чрез фейсбук отправи и Хайдук.
"Дръж се, Загребе!", стои в описанието на фотография на която се вижда счупения връх на загребската катедрала.
Торсида скочила в помощ на Загреб, след като хърватската столица в 6:23 сутринта местно време бе разлюляна от силно земетресение.
Освен Bad Blue Boys, които тези дни се изтъкват с изключителна човечност, изявиха се и членове на загребския клон на Торсида, предани привърженици на Хайдук.
Далматински портал публикува фотографии на Торсида на дело в работни акции.
Привържениците на Динамо не престават да помагат на най-застрашените и на онези за които помощта е най-нужна и в новата тежка ситуация, която сполетя Загреб.
След като в предните дни заради пандемията корона вирус преместиха Клиничната болница Дубрава, а на старите и немощните из града разнасяха лекарства и покупки, сега помогнаха и след тежкото земетресение, със сила 5,5 по Рихтер, което сутринта разтърси Загреб.
Повече от хиляда от тях, сложили защитни маски и в разбирателство с надлежните служби на терен, се събраха и дойдоха да помогнат.
Изпратени са там където най-ранимите групи са пострадали от труса.
Бременни и родилки с бебета, които едва са дошли на света, рано сутринта трябваше да напуснат родилното на Петрова улица и да излязат на открито на голям студ, защото точно започна да вали сняг.
БББ им се притекоха на помощ, носейки одеяла и необходими неща, а след това помогнаха за преместването на родилното в познатото за тях място КБ Дубрава.
При това се появи много вълнуваща фотография. Bad Blue Boys от родилното и болницата внимателно изнасят инкубатори - неоценимо важни апарати за преживяване на твърде рано родените бебета.
Лошите сини момчета в най-добрата и най-човечната мисия на някоя привърженическа група.
Първо трябва с карантина да се попречи на вируса да се разпространява, това китайците вече го направиха, но това е само един дял от работата. Защото COVID-19 няма да изчезне току така. И ако в Китай сега всички биха изтърчали на улицата би било само въпрос кога епидемията отново ще тръгне. Европа тепърва трябва да постави заразата под контрол, което ще рече, че и първата фаза не е преминала. А всичко това означава, че доста ще зажаднеем за стадион и наслаждение от футболен мач на живо, защото според все по-гласовитите информации на вирусолозите публика скоро няма да има по трибуните.
Кристиян Дростен, един от водещите вирусолози в Германия, човек, който съветва и канцлерката Ангела Меркел, подготвя обществото да се подготви да бъде търпеливо. Цялата тази епидемия, съдейки по всичко няма да премине бързо.
"Не вярвам, че в близко бъдеще ще пълним футболни стадиони. Това просто не е нужно и не виждам публиката да се върне на стадионите до следващата година, някъде по това време", ясен е 48-годишният Дростен, в Германия иначе известен по това, че много прецизно и искрено говори за последиците от пандемията.
В този конкретен случай, това е кристално ясно, думите на Дорстен би трябвало да се разберат като сигнал, че на трибуните в Германия никой - а с това вероятно и в другите дялове на планетата - няма да може преди началото на сезон 2021/22. Просто, ако трибуните бъдат празни до март или април 2021, трудно някой да бъде готов на риск заради месец или два когато вече цяла година е изгубена.
"Има някои неща, които са чудесни, но които системно не са нужни и които ще трябва още дълго да избягваме", без увъртане заяви Дростен, с напомнянето, че евентуално училищата могат първи да бъдат пуснати "в действие", докато за футбол скоро няма и да се говори.
Предвижданията на друг немски вирусолог Йонас Шмит-Ханасит, който вдигна глас и против мачове без публика, защото хората ще се събират по къщите, за да гледат по ТВ екраните. И директорът на Борусия (Дортмунд) Ханс-Йоаким Ватцке беше открит и каза, че "ще бъде добре, ако привържениците се върнат на мачовете до края на 2020 година". Изглежда ще трябва да изчакаме още дълго.
Няколко силни земетресения разлюляха тази сутрин Загреб, а най-силното от тях беше 5,5 по Рихтер и го усети крехкият и рушащ се стадион Максимир. Мнозина привърженици на Динамо се загрижиха за съдбата на обекта, имайки предвид, че малко по малко се разрушаваше през последните години и без трусове.
Клубът се огласи с кратко съобщение:
"Искаме да ви известим, че по обяд направихме първоначален преглед и констатирахме малки щети по западната и източната трибуна, под вид на отронване на малки бетонни късове, както и спукване на две стъклени повърхности на северната трибуна."
Такъв е какъвто е, никога незавършен, стадионът в максимирската гора можеше под такъв удар и много по-лошо да пострада. В момента на труса на стадиона не е имало никого, тъй като е затворен заради пандемията корона вирус.
Припомняме, в Загреб пострадаха редица сгради, по улиците има купчини тухли, а десетки паркирани автомобили са смачкани почти изцяло. За щастие няма жертви. Една девойка на 15 години се намира в критично състояние.
Трети септември 1939 година, в Белград се е събрал голям свят, по-точно между 75 000 и 100 000 души да видят това чудо, Формула 1. Сред тях в състезателния бокс е бил и един белградчанин, сърбин, или югославянин, което нас между останалото свързва с тази история, която започваме с описанието на обстановката на състезателния спектакъл под името "Белградски Гран при".
Влакове са ревели от всички страни, парни локомотиви от всички бановини на Кралство Югославия са тръгнали към столичния град. Причината е състезание в най-бързия спорт, което ще се окаже ще бъде първо при нас, но и последно в света до избухването на световната война.
Югославяните не са и сънували, че тази атракция може би ще е едно от последните хубави събития до избухването на най-големия сблъсък в историята на човечеството. Сега е ясно всичко, защото немците са нападнали Полша на първи септември през тази 1939 година, докато Белград вече усилено се подготвял за състезанието за което сега се разказва. Организаторите са били наясно със значението на това събитие, пистата около Калемегдан е изглеждала точно както налагат правилата, но е забравен един ситен детайл. Животните от Белградския зоопарк не разбират автоспорта. Ревът на Ауто Унион, днешният Ауди, Мерцедес и Бугати е внесъл прилично безпокойство в животинския оазис в столицата. Не е имало друго решение, организаторите трябвало бързо да се досетят и да преселят животните в Ташмайдан, докато шумотевицата не отмине.
А тогава е паднало карираното знаменце! На пистата дълга 2794 метра са направени 50 обиколки. Победил е Тацио Нуволари, който се състезавал за Ауто Унион, карайки със средна скорост 130,839 км/ч, втори е бил Манфред фон Браухич, пилот на Мерцедес, а трети Херман Паул Мюлер, също състезател на Ауто Унион. Имали сме тогава и ние наш шофьор на пистата. Това е бил известният Бошко Миленкович, в синьо Бугати 51, каквито са произведени само четиридесет. Миленкович някак се преборил с жестоката конкуренция в най-бързия цирк и успял да спечели четвърто място. Проблем имало в охлаждането на двигателя, иначе, кой знае как би се класирал Бата. Но както обичайно се случва той, но и неговата последвала зла участ са паднали пред забравата на поколенията.
Затова е редно да се сетим за единствения състезател под югославско знаме, който е карал в състезание от Ф1. Бошко, наричаме го Бата, както са го наричали съвременниците, е роден през 1909 година във Виена, столица на Австро-Унгария, с баща сърбин и майка от френско-немско потекло. Първата Световна война го води в Сърбия, а е имал две големи страсти, цигулката и автомобилизма. Към скоростта го "пристрастил" известният мотоциклетист Воя Иванишевич, когото галено наричали Деда Воя. Първият автомобил набавя през 1927 година, а след това започва да складира возила... Бата до войната събрал голяма колекция, а че не са му служили за самонадеяност пред белградските дами говори фактът, че участва в първото си състезание през 1932 година около Авала, където заема трето място. През 1935 купува синьо Бугати Т51, и в него печели състезанието в Сльеме през 1937 и Дорчол през 1938. През есента на същата година, на състезанието в Клуж, в Румъния, излита от пътя, когато му се случва авария в скоростната кутия, която все пак успява да поправи до септември 1939 година, точно навреме за белградския кръг на когото посвещаваме тези редове. Да се разберем, повреди от този тип по времето за което говорим не са били наивни, защото специализираните сервизи по нашите пространства са били редки, а частите трудно достъпни. Питате се защо? Е, Бугати е немска марка, по-късно преселена във Франция над която в търговията с части доста е повлияла политиката на Италия, като член на Тристранния пакт. Тъй като официално е неутрално Кралство Югославия със съседната държава, имаме предвид Италия, било в обтегнати отношения, разбира се заради аспирациите на Мусолини към цялата Адриатика, набавянето на части било по-трудно отколкото в модерното време можете и да си представите. Кълбото е било доста заплетено, тъй като производителите на части за Бугати доста зависели от италианските специалисти.
Какво се е случило после с Бата Миленкович? Априлската война през 1941, съответно "щуките" на Хитлер, или ако ще сме прецизни "Юнкерс Ю-87" и останалите машини на Четвърта въздухоплавателна флота на Луфтвафе под командването на Александър Лер унищожили цялото имущество на състезателния ас. Разбиването на група армии на Кралство Югославия, съответно унищожението на военния план Р41 и бързата военна капитулация, която от името на правителството, съответно върховното военно командване на въоръжените сили, в сградата на чешкото посолство подписали Александър Цинцар Маркович, армейски генерал Душан Симович и генерал Радивойе Янкович, оказало се, били край не само на една държава, а и на една състезателна икона. Бата от това никога не се е оправил. След войната, по ирония на съдбата, Миленкович бил принуден да кара тролейбус, за да завърши живота, говорило се, със самоубийство през 1955 година в къщата на вече споменатия Воя Иванишевич. Но сега няма да говорим за това, а ще кажем, че Бата е запомнен като състезател, бохем, романтик от стара Югославия и Белград когото трябва да разбираме в контекста на старото време. Заради всичко Бата Миленкович заслужава да си спомним за него не само като нашия единствен състезател на Гран при Югославия през 1939 година, а и като нашия единствен най-бърз участник в историята на великия спорт на колела.
Струва си още да се каже, че състезанието около Калемегдан през 1939 година е организирано от Автоклуб на Кралство Югославия. Парични награди и трофей Крал Петър ІІ са получили първите трима състезатели. Миленкович за съжаление не е имал това щастие от Калемегдан да понесе отличие, въпреки че заради голямото старание е заслужил, па използваме тази възможност да си спомним за него, защото кой знае, може би между нас седи някой нов Бата, нов състезател роден за Формула 1. Автор: Милош Милич
Може би е имало по-добри. По-успешни. По-скъпи. Но нито един не е бил като НЕГО.
Никой никога от футбола не е правил такъв цирк и спектакъл както го правеше момъкът със заразителна усмивка и къдрави коси от Порто Алегре. Никой не е успял толкова да ни забавлява и обсеби като Роналдо де Асис Морейра - Роналдиньо.
Ако някой в историята на футбола е заслужил да се нарече магьосник, тогава това изключително право има само Роналдиньо. Никой никога от магическата шапка на зеления правоъгълник не е сипвал толкова трикове и не ги е делил с вас като Роналдиньо. Това симпатично име и тази единствена усмивка са синоним за щастие във футбола. Тези, които са го гледали могат да кажат за себе си, че са били привилегировани да видят най-големия футболен хедонист.
Само една от онази усмивки ни беше достатъчна да превъртим лентата на всички щастливи моменти, които ни подари във времето на най-славните дни когато игра за Барселона и Бразилия. Сигурно някога ви се е случвало да стискате и да не отидете до тоалетната до полувремето или края на мача, в страх да не пропуснете някое вълшебство от кухнята на магическия бразилец. Всеки път когато получи топката сте чувствали, че нещо може да се случи. Малко задържате дъх, разширявате зениците, изключвате останалите сетива и се фокусирате върху топката, която сигурно никога и в нито едни крака не се е чувствала по-хубаво отколкото в тези на Роналдиньо. Той я милваше, той я уважаваше, той я правеше величествено нещо заради което този спорт е така чудесен и най-големият. При него е правила онова което при други не искаше, защото често са я удряли без чувства. Когато топката би избирала с кого да заспи като падне мракът, това трябва да е Роналдиньо!
Големият Роналдиньо Гаучо беше гост в Белград през 2018 година и е точно такъв какъвто си го представяха сръбските колеги. Едно весело, ведро и чувствително създание, което просто не можете да не заобичате. Да не се стопите пред тази харизма и онази усмивка. В края на краищата, дали наистина познавате някой, който не обича Роналдиньо? Дали това изобщо е възможно? Има ли тук нещо което ви дразни в него? Което не може да се каже за останалите футболисти...
Всъщност, има едно нещо за което го критикуваме. Бихме искали всичко онова да беше продължило по-дълго. По възможност вечно. Обаче, ако е било на цената онези няколко магически сезона да играе както ги изигра или 20 години да играе на някакво върховно ниво, като равна линия, но без онази магия, тогава му прощаваме.
Неговото идване в Белград беше една от вестите на деня. В хотел Метропол след него оставяше невидимата следа на щастието и положителна енергия, която излъчва. Като някакъв магически прах. Хора, невъзможно е да не опънете поне блага усмивка, ако му хванете погледа. "Заразно" е.
В кариерата е спечелил всичко. Или почти всичко. Бил е шампион на света, Европа, Южна Америка, Испания, Италия... А, отново него няма да го помнят по трофеите, въпреки че беше техен създател. Ще го помнят по начина по който ги печелеше. Най-хубавият начин. По дрибълите, головете, асистенциите, триковете...
И какво да питаш такъв човек? Как да ви разкрие нещо ново когато за него се знае всичко? Как да се взрем в тайната на неговото щастие? Защото, това е което го прави уникат в историята на футбола. Никой не е изглеждал по-щастлив от него на терена.
- Освен головете и трофеите, какво смяташ за свое най-голямо достижение във футбола?
- Сбъднах мечтите, това е най-хубавото от всичко. По-точно, това че изобщо съм имал възможност да сбъдна мечтите. Радостта от футбола беше най-хубавото което ми е дал Бог. Дал ми е шанс да работя онова което най-много обичам и много се забавлявах - каза Роналдиньо за начало.
- Как успяваше винаги да играеш футбол с усмивка?
- Имах щастието да работя онова което обожавам. И всеки път когато бях с топката, това винаги беше миг на моето най-голямо щастие. - Имало е и тъжни моменти, но и тогава не си свалял усмивката от лицето. Как, човече?
- Животът е изграден от хубави и грозни неща. Но ако трябва да правя паралел между това кое съм изживял повече, то е сигурно, че съм имал повече щастливи мигове. И за това съм благодарен на живота.
- Чак и когато привърженици нахлуят на терена да те гонят и да се снимате, изглеждаше, че не си загрижен. И това приемаше с усмивка?
- Хвала Богу, винаги съм получавал много любов от привържениците. Чак и когато влизаха на терена, това беше само, за да ми покажат колко ме обичат. За мене това беше нещо чудесно. Никога не съм се уплашил когато привърженик влезе на терена.
- Кога си бил най-щастлив във футбола? Кой е този момент?
- В цялата кариера. Във всички клубове. Спечелих важни трофеи, бях щастлив човек.
- Но пробвай да ни отделиш един специален момент?
- Невъзможно е да се изтъкне един момент. Спечелих всички възможни титли, както индивидуални, така и отборни, не мога да изтъкна нещо специално.
Не му идва наум да постави себе си в първи план. Онези, които "разбират" футбола и които със сляпо преброяване на трофеи и голове класират нещо което не може да се класира, автоматично ще поставят Роналдиньо под някои други великани. Но дори и тези "сухи" трофеи говорят от името на Диньо.
- Няма много играчи, които имат обединени всички най-големи титли. Може ли да се каже тогава, че ти си най-добър, дали това е параметър за избиране кой е най-добър в света?
- Не. Аз съм само един от многото, които са печелили всякакви титли. Не е лесно да се каже по какво може точно да се определи кой е най-добър.
- Да, но на Меси и Роналдо им липсва още по нещо, а на тебе нищо.
- Хвала Богу за това което съм спечелил! И се надявам Меси един ден да спечели всичко което му липсва, защото сме чудесни приятели. Голям негов фен съм. Но, изглежда засега само аз съм спечелил всичко - каза Рони с онази разпознаваема усмивка.
- Дали би искал Меси да спечели Мондиал?
- Много! Наистина бих искал.
- Въпреки че е аржентинец?!
- Разбира се. Защо не?! Добре се разбирам с всички аржентинци, а особено с Меси. И би ме одушевило когато би спечелил световната титла.
- А какъв беше Меси когато се появи?
- Познавахме се вече и преди това. Когато бях в първия състав, винаги ходехме да гледаме младежите на Барса, защото винаги играеха преди нашите мачове. Всъщност, ходехме да гледаме него. От малък беше такъв.
- Дали ти си бил някакъв вид учител, а той ученик когато влезе в първия отбор?
- Не! Никак. Само опитах да му помогна колкото можех, но никакъв учител не съм му бил. На никого в кариерата.
- Дали Меси продължава да е най-добрият футболист в света?
- За мен е.
- Колко често се чувате, дали търси съвети от тебе?
- Разбира се, че се чуваме. И то често. Но, вярвайте ми, изобщо не говорим за футбол.
- Съвсем никога?
- Никога.
- Тогава за какво говорите?
- За живота. И ние имаме нормален живот извън футбола.
- Меси и Роналдо. Вечният въпрос, който и малко досажда. Ти казваш, че Меси е по-добър. А какъв е футболът с тях и преди тях. Говорихме с твоя брат Роберто. Той каза, че е бил по-добър и по-интересен в твоето време. Спомена асове като Раул, Анри, Бекъм, които днес ги няма, защото е голяма празнина след Меси и Кристиано Роналдо.
- Съгласен съм с Роберто, че футболът тогава беше по-интересен. Беше по-хубав за гледане. Но, футболът никога няма да спре да бъде интересен. В моята епоха имахме много велики играчи, заради това футболът беше толкова хубав. Днес е малко по-различен, но никога няма да престане да бъде хубав. Факт е, че по-рано имаше много повече асове.
- С кого най-много се наслаждаваше да играеш?
- В моето време всички бяха бляскави, Ривалдо, Ромарио, Роналдо, Роберто Карлос, Кафу, а играхме години заедно. Те никога няма да бъдат забравени и имах истински късмет да бъда част от това поколение. Обичах да играя и със Зедорф.
- Добре, разбираме, че не можеш да решиш между Меси, Роналдо, Ривалдо, Шави, Иниеста, Анри, Пирло, Ибрахимович... Но кой е бил най-тежък противник? Против кого е било най-трудно да се играе?
- Уффф... Чакай малко... Паоло Малдини! Да, той беше най-добрият защитник против когото съм играл.
- С него по-късно си играл в Милан. Тогава стана и онази култова снимка на която преди изпълнение на пряк свободен удар стоите ти, Пирло и Бекъм? Как се разбират такива майстори?
- А-ха-ха... Не знам, лесно се разбирахме, въпреки че бяхме много, които искаха да изпълнят свободен удар. Хубави времена бяха това.
- Друга култова фотография е онази от Барселона на която от пряк свободен прехвърляш най-скъпата стена във футбола?
- Да, успях да прехвърля стената, която беше съставена от звездите на Реал (Мадрид). Съвсем скоро приятели ми пратиха тази снимка. Забравил съм за това, но беше хубаво да видя всички галактикоси как стоят и аз вкарвам гол.
- Това е един от култовите голове. А ги е имало наистина много. Онзи танц с бедрата против Челси, чудесната вечер когато те аплодира целия Сантяго Бернабеу, онова майсторство от 40 метра под гредата на Дейвид Сиймън и още много, много... Кой ти е най-скъп?
- Трудно е да се избере един, който е хубав, който е важен... Голът на Мондиала против Англия е много важен, в Шампионската лига също, против Реал, Олимпик (Марсилия), на Интер в Милано... Имах щастието в дербитата против Реал винаги да вкарвам голове. Това беше особено хубаво. Ето, ако трябва да отделя.
- Дали съществува някакъв начин по който не си вкарал гол в кариерата, а си искал?
- Не. Дълго исках да направя "чиленя" (ножица - б.а.) и винаги съм я тренирал. Когато вкарах, стана лесно да я изпълнявам.
- А тогава как да изтъкнеш най-добрият ход... Поне ни кажи кой дрибъл най-много обичаше да правиш?
- Много са. Но "еластико" се харесваше най-много на хората и обожавах да го правя.
- Има поне 20 синонима за думата дрибъл на португалски. Дали това е заради вас бразилците?
- Не знаех за това, но е хубаво да го чуя.
- Любителите на футбола тези магически ходове най-често ще свързват с Бразилия и вашата футболна школа. Къде се учи най-добре при вас този бразилски стил на футбола? Футзал, на плажа, на улицата?
- Смесица от всичко. Аз комбинирах всичко това от малък. Играех футбол на терен, в зала, на пясък... Бразилия играе футбол 24 часа, изобщо не е важно къде, само да се играе.
- Нормално, когато при вас за всяко дете първия подарък е топка.
- А-ха-ха... Почти винаги. Или екипът на отбора за който татко иска да бъдеш, бутонки, нещо футболно... С всяко дете е така.
- А твоят първи подарък?
- Топка, разбира се. Идвам от футболно семейство и така ми е било съдено. Баща ми и брат ми бяха футболисти, сякаш съм се родил с футбола.
- Кой ти беше първият екип?
- Гремио! Имам снимка на 4-5 години с тази тениска. Но, мисля, че и по-рано са ми подарили по-малък. Това е моят клуб цял живот, за тях съм от малък до днес. От шестата до 20-а година съм носил този екип и като футболист. - Кой ти е бил идол като израстваше в Гремио?
- Много велики футболисти имаше в този период. Марадона, Пеле, Ромарио... Те бяха някои от идолите. Но, всъщност, аз делих стая със своя идол. Моят брат Роберто. Той беше голям играч по това време.
- Е сега... Има я тази приказка, че Роберто е бил по-талантлив от Роналдиньо. А къде ще имаме по-добър събеседник на тази тема от Роберто.
- Не е, не е... Да не се лъжем. Бях добър футболист. Играх в Гремио, в Швейцария, Спортинг от Лисабон. Доведоха ме когато Фиго отиде в Барселона. Тогава имаше и ваш играч - Буда Вуячич. Беше отличен. Но на моята позиция беше и чудесният българин Красимир Балъков. Тогава започна да ме боли коляното, операции и всичко това... Играх и по-късно в Япония, Мексико, Коринтианс, Монпелие... Но никога не бях онзи стария до контузията в коляното. Но далеч да съм бил талантлив като Рони - ни каза Роберто.
Иначе, Роналдиньо е такъв какъвто си го представяхме. А Роберто? Пълна противоположност на всички предразсъдъци, които можете да имате за брат на футболна звезда, който е негов агент. Търпелив, любезен, скромен... Абсолютно нищо не му пречи, докато мнозина в хотел Метропол искат от Роналдиньо да се снимат с него, да го докоснат, да получат автограф... Не съществува въпрос, който е забранен.
- Ма питайте го каквото искате, ако имате време. Не съществуват при Роналдиньо забранени въпроси нито онова "недей да пишеш за това". Такъв е цял живот.
Тогава продължаваме с Роналдиньо. Като вече спряхме при триковете и всичко това, разкрий ни тайната на най-известния. Половината хора продължават да не вярват в онази Ютуб легенда с уцелването на гредата. Как, човече???
- Хахаха... Това видео е фантастично, стана нещо историческо. Това беше първото видео с над милион гледания в Ютуб. Впечатляващо е, обожавам го!
- Но, как успя?
- Много съм тренирал, това е всичко...
- Колко? Някога успявал ли си в това?
- Да, тренирах преди това. Непрекъснато.
- Колко талант, а колко работа в проценти са отредили успеха на твоята кариера?
- И двете. Едното дърпа другото, едното не може без другото. За футбол на високо ниво, трябва да имате и двете. И то да бъдат изразени.
- Впечатлението е, че от Бразилия в последните години идват все по-малко таланти. Произвеждате вратари и защитници вместо "десетки" и "деветки". Знаеш ли колко липсва на футболния свят "жого бонито"? Кога бразилците отново ще играят този футбол? Кога някой ще спечели Мондиал както ти, Роналдо, Ривалдо и компания през 2002. Да се наслаждаваме...
- Хайде малко да изчакаме, никога не се знае. Надявам се да дойдат още по-качествени играчи и да могат да се обединят с Неймар и Коутиньо. И да играят този бразилски стил, който целият свят обича... Футболът е такъв, променя се за миг. Понякога идват такива, които са много талантливи за отбрана, но в Бразилия винаги се появява и някой извънреден футболист. Но понякога не успяват да пробият, нямат късмет. Надявам се, че до следващия Мондиал ще има още такива.
- А когато вече се сетихме за този Мондиал 2002 и триото "РРР", спомняш ли си кой ви загряваше? Една от последните проверки преди Мондиала беше мач с Югославия във Форталеза.
- Спомням си, но не и играчите, беше отдавна.
- Това беше първият мач в който те гледах. Бях хлапе, станах в три сутринта да гледам Роналдо, Ривалдо, Кафу, Роберто Карлос... А видях как на тебе не могат да ти вземат топката.
- Това наше поколение наистина беше невероятно. Но слабо си спомням мача, бях много млад. Това беше добра епоха за целия световен футбол, а ние наистина бяхме фантастичен отбор.
- Добре, ние си спомняме за теб... Още тогава се видя, че си невероятен играч. После дойдоха всички тези невероятни ходове, но и един детайл по който си разпознаваем в света на футбола. Отпразнуването на голове с жест ръката сякаш телефонираш. Как е създаден?
- Когато бях малък, една известна бразилска група имаше такъв танц в който показваше този знак. И тогава това ми стана навик да го показвам като вкарвам голове и остана така през цялата кариера.
- Има ли име този знак?
- Не, това беше само движение което правеха. На мен много ми харесваше песента. Заради това.
- Спомняш ли си името на песента?
- Не мога да се сетя..
- А групата?
- Уффф... Чакай малко... Молежо! Да, така се наричаше.
- Целият твой футбол беше като някакъв танц. Не е чудно, че в музиката си намерил втора кариера. Как върви?
- Чудесно! Обожавам музиката, следващата година ще правя европейско турне с моята група.
- Какво още освен музиката? Какъв е Роналдиньо сега извън футбола? Дали се наслаждаваш на живота както някога на терена?
- Да, наслаждавам се! Играя футволей, занимавам се с музика, имам много повече време за сина ми, семейството, за къщата, за държавата. Живея по различен начин.
- Гледаш ли футбол по телевизията?
- Не следя много професионалния футбол. Не ми харесва да гледам.
- Дори Шампионската лига?
- Може да хвърля поглед на репортажите с головете, възможностите. Но 90 минути - не мога да гледам.
- Има ли някой друг спорт, който следиш или играеш?
- Играя футволей вече дълго. Това играя най-много на плажа.
- А видеоигри?
- Не играя много, само със сина понякога. Някога играехме в Барса и Милан. - ПЕС или ФИФА?
- И двете. Може би ПЕС малко повече.
- Гледаш ли своите ходове и голове, както се случва на мнозина от нас в Сърбия да пуснем твоите компилации в Ютуб и да "зяпаме" екраните?
- Понякога... Когато приятели ми изпратят в Уотсап, но аз не ги търся в интернет.
- Полека се приближаваме към летище Никола Тесла в Белград и на говореното на задната седалка на поршето идва края. Рони, имаш ли някакво впечатление от Сърбия?
- Нямах време да видя колкото исках. Но имам желанието да се върна, пробвах храната и много ми хареса. Подобна скара на тази в Бразилия, почти такава.
Последното впечатление е важно. Направихме всичко да се чувства приятно в Белград, но нещото което със сигурност няма да забрави - ущипците! Да, нашите обикновени ущипци от сръбската скара. Пробва ги в хотел Метропол и се одушеви. Предупредихме го, че е люто, но не се притесни. Трябваше да се пече нова порция ущипци. От всички лакомства на масата в ресторанта на Метропол, Роналдиньо напълно полудя за ущипци. И руска салата с тях. На практика, само тези двете яде.
Одушеви го и малката Петра, дъщеричката на известния футболен агент Зоран Стоядинович, човекът, който беше ключ в реализацията на нашата идея. Какво да подарим на Роналдиньо?! Този човек има всичко... Петра му намери цаката. Едно киндер яйце предизвика най-известната футболна усмивка на света...
Изпратихме го на самолета и остана някакво усещане сякаш е отишъл приятел. А проведохме само ден заедно?! Ето, толкова влезе под кожата на всички Роналдиньо по време на друженето в Белград. Това е такава харизма. Това е такъв лик. Заразително положителен. Поправи деня на всички. Имаше търпение за всеки автограф, всяка фотография, всеки поздрав. И винаги беше усмихнат. Запита се човек: Как не му омръзва?
Може би това е тази проста любов, която ширеше докато играеше. Вярвайте, Роналдиньо съвършено добре знае колко го обичат хората. И как им въздейства. Затова е задържал уважението, скромност и благодарност към всички. Онези за които е играл и забавлявал. Затова и той им отвръща с любов, защото знае, че заради това е специална история в световния футбол.
Може би ще се сети за онези ущипци, па отново да ни изненада.
Въздишка на облекчение. Колективна. Държава с 80 000 000 жители отстъпи пред атаката на COVID-19 и сред последните в света сложи катинар на стадионите и залите. Същевременно обърса потта от челата на спортистите, поне няма да трябва да се излагат на опасност във време на най-голямата планетарна криза от Втората Световна война.
Дълго се опъваха турците, играха сякаш заразата се шири покрай тях, малко се инатиха за мачове без публика докато всички други затваряха игрищата, за да в средата на седмицата да вземат решение в полза на здравия разум.
"Не се играе, брате", изпратил Адис Яхович СМС на Марко Йевтович в четвъртък следобед. Изведнъж и гласът на полузащитника на Коняспор получил спокойствие.
"Най-накрая, отложиха и при нас", падна камък от сърцето на сръбския полузащитник след съобщението на министъра на спорта и младежта на Турция Мехмед Касапоглу, че спортът на територията на някогашната Османска империя се спира до второ нареждане.
Разбираемо, защото...
"Тренирахме, играехме мачове, а вярвайте ми, никой не мислеше за футбол. Идваме в спортния център и щеш не щеш говорим дали ще се спира, ще се играе с или без публика, коментираме вестите от света. С дни не се поздравявахме, следвахме препоръките на специалистите, държахме дистанция, бяхме максимално внимателни, след всеки мач всички пространства на стадиона са дезинфектирани. В такива обстоятелства буквално не ни беше до спорт."
Полузащитникът обясни как футболът е потиснат чак в трети план. Приоритетите за една нощ се променили.
"Датчанинът Йонсон с дни не знае как да се върне в държавата си, защото границите са затворени. И ние балканците - а ни има доста - имаме същия проблем, летищата не работят. Държим се. На мен ми е тежко, защото не мога да видя седеммесечния си син, но поне знам, че семейството е в Суботица, откъдето е съпругата ми. Ако не мога обратно в Сърбия, поне съм във всекидневен контакт с фамилията. Футболът сега не е важен, така че турците направиха добър ход, че прекъснаха първенството."
Въпреки че имаше протести. От изявленията на изгонения Джон Оби Микел можеше да се заключи, че управниците на Трабзон са настоявали да се играе, за да нападнат шампионската титла. Натежал е здравият разум, намерил изражение в изявлението на легендарния треньор Фатих Терим "да не сме си намерили животите на улицата?"
"Интересно е, че точно Галатасарай настояваше да се играе пред зрители, а като не мина това искане искаше стадионите да бъдат празни, след това пак даде идея да се върнат привържениците... Общо объркване. Отекнаха и тук думите на Микел, противиха се и други футболисти. Просто, всеки гледа от своя ъгъл, но това е момент когато трябва да бъдем обединени около идеята за здравето и да не излагаме нито себе си, нито другите на опасност. Ако УЕФА е решила да премести Евро за 2021 тогава е логично и първенствата да спрат. Докато не отмине хаосът."
Временната или трайна пауза в тамошната Супер лига спря и бягството на Коня от опасната зона. Отборът от Централна Анадола няма загуба вече в четири кръга - и то в дуели с конкуренти за оцеляване, Кайзери, Касъмпаша и Малатия - за да като бонус да запише и победа над Фенербахче.
"Хванахме гостите от Босфора неподготвени. Може би повече размисляха за короната, отколкото за футбола, ха-ха-ха... Имаме качествен състав, запазването на статуса не би трябвало да се постави под въпрос. Добре започнахме сезона, до средата на септември бяхме във върха на класирането, по-късно влязохме в лоша серия, но сме по-добри от отборите в дъното и ако се играе като свърши кризата, уверен съм, че ще останем в лигата."
Част е от вероятно най-изравнения шампионат на територията на Стария континент. В четири точки са събрани първите четири отбора: Трабзон и Истанбул Башакшехир имат по 53, следват ги Галатасарай с 50 и Сивас с 49. Кой ще мине пръв през финала е въпрос на стойност 1 000 000 долара?
"Няма човек на тази планета, който би могъл да сложи ръка в огъня кой ще бъде шампион. Таман мислиш Сивас е на добър път, когато криза го застигна и него. Когато нас Фенер през есента ни прегази на неговия стадион казах "тези ще бъдат първи". Е, не. Истанбул ББ изглежда сериозно, добре играе в Лига Европа, Трабзон е лидер и наистина има извънреден нападателен потенциал, Галатасарай играе най-постоянно в последно време... Няма шанс да се предвиди развръзката. Лигата е такава, че два поредни добри резултата те изпращат в борбата за върха в класирането, а два лоши в долната част. Всеки всекиго може да победи, в това е чарът."
И за още нещо. Обикновено турците приемаме като народ, който прекалява, в зависимост дали техните клубове или национален отбор побеждават или губят. Не е рядък случай привържениците да счупят телевизор, ако нещо не им харесва, но 26-годишният футболист уверява, че това са предразсъдъци.
"Турците буквално са обсебени от футбола. Истински фанатици са, всички знаят, всичко следят, чак тукашното първенство смятат за най-доброто в Европа. Първо Супер лигата, после всичко останало, испанци, англичани и така поред. По-малко ги интересуват отколкото техния турнир. Медийното покритие е извънредно, чак ми се е случвало да ме спират в Истанбул, да ме разпознаят. За почти две години не съм имал нито една неприятност. Струва ми се, че се прекалява когато се казва, че са екстремни. Не са, вярвайте. Много обичат своите клубове. Например, Коня е град с повече от 2 000 000 жители и стадионът, който приема 38 000 зрители непрекъснато е претъпкан. Е, това е разликата в сравнение с нас. Обичат хората футбола и доказват това, идват редовно на мачове, подкрепят, обаче, няма инциденти както понякога се представя. Напротив, тук напрежението е чисто спортно, гледат как да окуражат, подкрепят, наистина разбират футбола", завърши Марко Йевтович
Вестта, че е починал Бора Станкович, почетният генерален секретар на ФИБА и дълги години един от водещите хора в световния баскетбол, отекна и в НБА кръговете.
И управителите на най-силната баскетболна лига на света усетиха длъжност и задължение да отдадат почит на легендата на югославския и световен спорт. Комисарът на НБА лигата Адам Силвър публикува съобщение в което каза: "Бора Станкович беше един от най-големите баскетболни лидери. Звезда на националния отбор на Югославия, стана дългогодишен генерален секретар на ФИБА и изигра незаменима роля в глобализацията на баскетбола и приближаването на хората по време и след Студената война. Неговата визия, заедно с покойния комисар Дейвид Стърн, беше НБА играчи да се доведат на Олимпийските игри и да се повдигне нивото на играта в международните турнири както на клубно, така и на национално ниво. Влиянието на Бора се усещаше от участието на Дрийм тима през 1992 година до десетилетия дългата практика НБА отбори да играят извън Америка, до днешната лига, в която чак 25% от играчите не са родени в САЩ. Силното партньорство между ФИБА и НБА, което доведе до проекта "Баскетбол без граница" и много други видове сътрудничество, които водеха глобалния развой на баскетбола, представляват завета на лидерството на Бора, човешката топлина и духа на сътрудничество. Чрез играта, която толкова обичаше, Бора промени неизброимо много животи на хора по света. НБА отправя най-дълбок израз на съболезнование към семейството на Бора и неговите многобройни приятели в международното баскетболно общество", написа Адам Силвър.
Борислав Станкович, един от основателите на югославския баскетбола, почина на 95 години.
Въпреки че пандемията корона вирус в Европа още не е достигнала своя връх, въпреки че отнема все повече животи, а в някои държави е едва в начална фаза, това не пречи на все по-голяма част от европейското общество да се занимава с винаги най-важния въпрос - парите.
След началната безгрижност на вестите за вируса в Китай, европейците полека преминаваха от една фаза в друга когато вирусът дойде тук. И макар за кратко въпросът за парите оставиха на втори план. Първо бяха заинтересувани, па изненадани, а после последваха треперене, шок, страх, паника... И след няколко дни започна да се повдига въпросът за парите, икономиката, печалбите. Накрая това стана централна тема и в спортната общественост. Колко пари ще загуби УЕФА, а колко ФИФА? Каква щета нанасят прекъсванията, а каква отказването на различни турнири? Кой ще взима цели, а кой намалени заплати? Как да се осъществят бюджетните планове без планираните приходи?
Така се стигна и до въпроса за изплащането на заплатите на футболистите. Дали трябва да получат заплата като не играят и не тренират? За това в интересно интервю за мадридската Марка говори испанският защитник Хуанфран Морено. Някогашният играч на Хетафе, Бетис, Реал (Мадрид), Депортиво, Уотфорд и още редица клубове, а днес член на турския Алания.
"Ще се случи и на нас футболистите, както ще се случи и на хората работещи в ресторанти. Както ще се случи на всички. С намаление на заплатата със 70%, очевидно футболистът ще усети по-малка щета отколкото строителя. Повече искам на мен да ми намалят заплатата отколкото да я намалят на моя баща, брат или роднина, които са строители. Нека свободно ми намалят заплатата със 70%, няма да имам никакъв проблем да продължа живота. Но защитете обикновените работници", поръча Хуанфран.
Някои клубове като Лион, Вердер или Борусия (Мьонхенгладбах) вече обявиха намаления на заплатите на своите играчи.
"Чух, че Лион иска да приложи специална регулация според която може да уволни работници, да им намали заплатата или да ги "замрази" за определен период. Лион опитва да избута историята за прекратяване на сезона, защото е имал лоши резултати. Сега искат да се смята класирането от миналия сезон, за да се докопа до Шампионска лига, с оглед, че този сезон с резултатите няма и да участва в Европа. Това е жалко. Искат да спечелят от такава ситуация. Такива хора са жалки случаи", заяви испанецът.
Хуанфран играе в Турция, която последна в Европа прекъсна футболното първенство заради вируса COVID-19.
"Допреди няколко дни тук имаше малко случаи, но също така е истина, че броят на заразените в сряда изведнъж скочи на 200. Вземат се много мерки, затварят се граници, училища, ресторанти, фитнеси... Първенството е стопирано в четвъртък заради рязкото увеличение на заболелите".
Джон Оби Микел се противи, че трябваше да играе за Трабзон, критикува официалните лица в Турция открито и беше уволнен.
"Имаше загрижени играчи, които показваха недоволство. Но не на такова ниво като Оби Микел. Поне ще се отнася до моя клуб. Нормално е да се вземат някакви мерки и да се стигне до недоволства. Миналия четвъртък казаха, че няма да прекъсват лигата, защото имаше само един случай. Искаха да продължат и когато бяха 15 случая. Тогава започна да се забелязва нервност при играчите, които видяха какво се случва в другите държави. Играчите искаха първенството да се прекъсне и лигата накрая ги послуша. Все пак, мисля, че в случая на Микел има нещо друго, освен короната", загря Хуанфран спекулациите, че се е стигнало до скандал между Микел и Трабзон около неизплатени заплати и бонуси.
Много се говори и за датата за продължаване на сезона. Какво ще стане, ако продължи след 30 юни когато официално на много играчи им изтичат договорите?
"Мисля, че лигата няма да бъде прекъсната трайно, както ще бъде в Испания. Казаха ни, че ще продължим когато ситуацията се успокои. Играчите знаят, че трябва да играят до края, ако има такава нужда. Цял свят се труди да вложи максимални усилия, па и ние футболистите не трябва да бъдем различни. Не виждам защо бихме били изключение от другите хора, които ще трябва да работят повече и да наваксат пропуснатото."
Хуанфран говори и за президента на Барселона Хосе Мария Бартомеу с който е имал неприятен епизод преди три години. Тогава в Барселона тежко се контузи десният бек Видал, а трансферният срок беше свършил. Както в скорошния случай когато доведе Мартин Брайтуайт извън трансферния прозорец според специално правило в испанския футбол, така и тогава искаше да доведе Хуанфран като замяна за Видал. За да се откаже когато Хуанфран каза, че иска да премине от Депортиво и си навлече гнева на привържениците в Ла Коруня. Остана в отбора, но като предател.
Испанските журналисти сега го питаха за мнението за президента на Барселона.
"Ако искате сега да плюя по Бартомеу, можете и сами. Имате материал. На мен поне не ми плащат да плюя играчите на Барселона в социалните мрежи както го прави президентът на техния клуб Бартомеу. "Феномен" човек... По-добре би било да се скрие в миша дупка и да млъкне докато не премине всичко. За мен е отвратителен заради начина по който управлява Барселона. Лошо се държи като публична личност и затова обществото трябва да го "коли". Президент на един от най-големите клубове в света не може да се държи така."
Не вини Бартомеу, че не е преминал в Барселона.
"Не е виновен той. Моето ядосване заради тази ситуация беше моя грешка. Те направиха разумен ход, че не ме доведоха. До края на сезона оставаха десетина мача, не можех да играя в Шампионската лига и е нормално, че не искаха да платят 8 000 000 евро за човек, който няма да им е нужен след няколко месеца. Аз бях губещ, но те направиха правилен ход, че не ме взеха."
Треньорът на Цървена звезда Деян Станкович, със своя работен партньор Драган Руварце и тяхната строително-инвеститорска фирма "Стефийал", дари респиратори и медицинско оборудване за Сърбия.
Деян Станкович заяви, че това е само началото на акцията на хора с добра воля и да се очакват нови дарения от онези, които могат да помогнат.
Допълни, че лично ще ги призове, както по време на наводненията.
"Длъжност на всеки от нас, който може да помогне в такъв тежък момент е да го направи и да го направи за онези на които това им е най-нужно. Не е важно колко, всеки принос е един спасен живот повече", изтъкна Станкович.
Сръбската волейболистка Йована Бракочевич, която играе за италианския клуб Горгонзола от Новара се огласи в социалните мрежи по повод корона вируса.
Бившата националка на Сърбия усети потребност да изкаже своята загриженост за моментната ситуация в света с корона вируса, който отнася животи, както и да предупреди неотговорните индивиди, които не спазват наложените изолации.
Нейната публикация пренасяме в цялост:
"Не пиша често, почти никога, но ето сега имам нужда. Covid-19 е вирус, който ни затвори по къщите. Но дали само това? От корона вируса се умира. Това е факт. И не само, че се умира. Умирате сами. Никъде никого освен медицински лица, които са облечени така, че едва им се виждат очите. Никой да хване за ръката умиращия и болния. Никой. Днес в италианския град Бергамо се случи нещо още по-лошо. Войската дойде за ковчезите на починалите и директно ги закара в крематориума. Това е. Никой не можа да ги види. Никой да се прости с тези хора. Влезли са в болница заразени, борили се сами, без своите близки. И изгубили... сами... без своите близки. Няма да има погребения. Кремирани и това е. Драги мои, вие продължавайте да излизате по кафенетата. Да се разхождате по парковете и центровете. Да посещавате търговски центрове или магазини или каквото и да е което още не е затворено. Излагате на риск себе си и своите близки, не само от зараза, а и от умиране в самота. Да бъдем по-умни. Да обичаме не само своя живот, а и животите на нашите близки и на всички други хора, които можем потенциално да поставим в опасност. Да спазваме закона колкото по-строго може, за да премине това черно време възможно най-бързо. Надявам се тази публикация поне на някого да промени начина на мислене и да опита да убеди близките, приятелите или който и да е, че за кафенета има време. Важно е да сме здрави!"
В Италия болните са над 33 хиляди, а починалите 3405.
Легендата на югославския, европейския и световния баскетбол Борислав Бора Станкович почина днес в Белград на 95 години.
Станкович, един от основателите на Баскетболен клуб Цървена звезда, е роден в Бихач, а в Белград се дипломира ветеринарна медицина.
Със Звезда е спечелил три шампионски титли, а след това е играл и за белградските Железничар и Партизан.
За националния отбор на Югославия е играл на Световното първенство в Буенос Айрес.
След състезателната кариера, Станкович е треньор на отбора на Партизан, след това на ОКК Београд, с който печели четири пъти първенството на Югославия.
С италианския Орансодо е спечелил първенството на Италия, като първият чуждестранен треньор, който успява да го направи.
Бил е генерален секретар на Световната баскетболна федерация (ФИБА) от 1976 до 2002 година, както и член на Международния олимпийски комитет (МОК).
Никога преди него Сърбия и Югославия не са имали толкова влиятелен функционер, а ще остане запомнено как през 1995 година е "измислил" квалификациите за Европейско първенство в Атина и дал възможност на националния отбор след санкциите да се върне на голямата сцена и да спечели историческо злато.
В Музея на славата на баскетбола е приет през 1991, а в този на ФИБА през 2007 година.
Футболистите, треньорският щаб и управниците на Борусия от Мьонхенгладбах са решили да се отрекат от дял от своите заплати, за да може клубът да плати на останалите работещи по време на пандемията корона вирус, съобщи Дойче Веле.
Пандемията спря футболните мачове в цяла Европа, включително и немската Бундеслига, а това донесе на редица клубове финансови проблеми.
По тази причина играчите и треньорите решиха да се отрекат от част от своите заплати, за да може клубът в следващите дни без проблеми да плати на другите служители.
"Много съм горд с момчетата. Това беше ясен сигнал: стоим заедно за Борусия, в добри и лоши времена", заяви Макс Еберл, спортен директор.
Популярните "жребчета" са четвърти в немското първенство и бяха на добър път да си осигурят участие в Шампионската лига, когато надпреварата беше прекъсната заради пандемията.
Изпълнителният директор на клуба Щефан Шиперс сподели, че Борусия е в най-тежката финансова ситуация в последните две десетилетия, заради загубата на планираните печалби от билети, ТВ излъчвания и спонсори. Последният мач на клуба от Мьонхенгладбах се игра пред празни трибуни и оценките са, че тогава е загубил два милиона евро в сравнение с планираната печалба.
В Германия до този четвъртък 13 093 човека са били положителни на тест за вируса, 113 души са се оправили, а 31, за съжаление, са починали.
Закрита е преди 20 и кусур години, на прехода между двете хилядолетия, а в годината когато можеше да отпразнува 60-и рожден ден буди някаква чудна носталгия... Беше чиста романтика. До самия край... Беше хипстърски футбол. И беше безкрайно вълнуващо. Можеше да се случи Барселона да изгуби финал от Слован от Братислава, можеше да бъде Магдебург в сблъсъка за трофея да скърши Милан, но и Абърдийн да надиграе Реал (Мадрид) и пред носа му да отнесе купата. Още се е случвало до полуфинал да стигнат днес закритите или маргинализирани Ватершей, Байер Юрдинген, Цвикау, Славия от София, Дънфърмлайн... Барса против Стандард от Лиеж да се гледа от 100 000 човека - една от най-големите гледаемости в историята на европейските турнири - или един клуб от СССР (Динамо Тбилиси) и един от Източна Германия (Карл Цайс Йена) да се срещнат "от онази страна" на Желязната завеса, в Дюселдорф, а от трибуните на чудовището Райнщадион да гледат едва 8000 души. Защото нито едните, нито другите не са смеели да поведат привърженици, за да не завършат в компанията "гнили капиталисти" и може би да откажат да се завърнат в "райските окови", едните при Брежнев, другите при Хонекер.
Купата на носители на национални купи (съкратено КНК) бе закрита преди 20 и кусур години, на прехода между двете хилядолетия и в годината когато можеше да отпразнува 60 години съществуване буди някаква чудна носталгия. Не само към самия турнир, мнозина ще кажат изчерпан (с което със сигурност няма да се съгласи никой, който е гледал поне един двубой от КНК през деветдесетте, па и по-рано, разбира се), а и към онзи футбол, който беше по-мъжки, а все пак по-перфиден; и преди всичко по-почтен в своята сладка неправда, която му даваше особен чар.
А чарът сигурно беше и в това, че често беше недостъпен. Един или два мача на кръг - имаше някога толкова сняг на екраните, че можеше снежен човек да се "извае" - па дълго чакане на реванша, тогава всеки мач на живот и смърт. На нож. Провал - елиминация.
В края на краищата, как по друг начин, без този "изчерпан" турнир, Звезда на Маракана доведе Марадона и оригиналния Роналдо? Има ли някой, който е видял на живо онова прехвърляне на Диего? А цяла Маракана на крака. И тогава дълги аплаузи. Сигурно за последен път за някой гостуващ играч. Или как Партизан би могъл някак да се опълчи пред онзи страшен Лацио, вероятно най-силният отбор в Европа в края на деветдесетте? И онези най-хубави черно-бели приказки след 66-а, Селтик и Грьонинген...
Лично впечатление - закриха го, а не ни беше омръзнал. Може би оттук жал и след толкова години. И още по-лично - може би футболът в епохата на тази луда, лъжлива експанзия и глобализация (Самодоволство? Какво мислиш?), а същински никога по-изразено желание бедните да се изгонят от трапезата, да не им останат и трохите, които падат от масата; може би на футбола в това смутно време му е нужен някакъв вид рестарт и точно турнир като някогашната КНК?
Славната и никога достатъчно ценена Купа на носители на национални купи започва през пролетта на 1960 година по инициатива на Съюза на основателите на старата Купа Митропа. Да не се лъжем - беше чист интерес. Старите футболни цивилизации като унгарската, австрийската, чехословашката, започнаха още в средата на петдесетте, с падането на качеството на своите национални селекции и клубове, предвоенни великани, да губят значимост и влияние в Европа. В новосъздадената УЕФА са властвали някои други нации - французи, италианци, англичани - па "потомците" на Хуго Майсъл, най-добрият централноевропейски футболист, побързали да използват тази малка мощ, която им останала: да основат турнир, който би могъл да им върне значимите роли на европейската сцена.
УЕФА в началото не искала да приеме организацията на Купата на носители на национални купи. Така в първото издание приключено през пролетта на 1961 (единственият път в който победителят е определен след два финални мача, празнувала Фиорентина против Рейнджърс) участвали едва десет клуба. Добрата посещаемост и преди всичко суровата доминация на клубовете от Иберия в Купата на европейските шампиони (пет титли за Реал и две за Бенфика), ще накарат Англия, Шотландия и Западна Германия да подкрепят турнира, след което УЕФА ще поеме организирането изцяло.
Мнозина за преломна година (за оцеляването на КНК) считат 1963. КЕШ вече се е установил, англичаните са я приели, но години не успявали да стигнат поне финал. Чрез КНК видели шанс "да се докажат" в Европа и по някакъв начин да спрат стремглавото падение на репутацията на Първа дивизия. Когато Тотнъм на Грийвс във финала прегазил Атлетико Мадрид (5:1) не е имало дилема - Купата на носители на национални купи заслужила епитет втори по сила турнир на Стария континент. За това, подразбира се, ключово са допринесли реномираните островни медии, които за КНК писали най-хубави приказки, всички на вълната на одушевлението, че най-накрая получили клуб с европейски трофей във витрините.
До началото на седемдесетте КНК расте, расте и расте. Уест Хем е вторият победител за англичаните, във финала през 1965 победил Мюнхен 1860. След това до трофея стигат Дортмунд, Байерн, Милан... За великаните КНК става все по-важна надпревара, но доволни са и малките. По-добре да се каже онези по-бедните. Будапещенският МТК с достигането на финала (загуба от лисабонския Спортинг) обновява фасадата на старата слава, до финала стига и полският Гурник, а ОФК Београд точно в този турнир изписва своята най-славна европейска епопея.
Накратко: Видинич, Милованович, Гаврич, Марич, Гуглета, Чокич, Самарджич, Скоблар, Попов, Чебинац, Банович. Треньор: Милован Чирич. Романтиците от Карабурма ще вървят до полуфинала, където ще ги спре точно онзи Тотнъм на Грийвс, за първия европейски трофей на някой островен клуб.
Купата на носители на национални купи същински оправдава своето съществуване когато Слован от Братислава триумфира през сезон 1968/69. Във финала, в Базел, чехословаците победили Барселона с 3:2. Това издание на КНК е особено интересно, защото по пътя до трона Слован за първо препятствие имал югославския Бор. Хайдукович, Ранкович, Митрович, Перич, Радулович, Райзнер, В. Петрович, Шопич, Т. Петрович, Томич и Погарчич. На пейката хърватският специалист и легенда на Сараево Марсел Жиганте. Във финала за Купата на маршал Тито 0:7 с Цървена звезда, но червено-белите били шампиони и се класирали в КЕШ, така на боранците се отворила възможност за пръв път да излязат в "белия свят".
(Това е бил особения чар на КНК, че отбори от втора и трета лига имали възможност да заиграят в европейските турнири. Било е необходимо да стигнат до финала, па и да загубят, "помолят" се палачът да вземе титлата и ето я - Европа)
И същият този Слован, който във финала надиграл Барселона, в Бор паднал като на шега - 0:2! За съжаление, в Братислава е било 3:0 за домакина.
Купата на купите преживява сериозна криза през 1973, защото Милан с обилната помощ на гръцкия съдия Кристос Микас обрал Лийдс в солунския финал - 1:0. Англичаните смирило решението на УЕФА да изхвърли този крадец доживотно от футбола. През същата година идва и най-голямото признание за КНК: европейската футболна централа решила за претендент срещу шампиона на Европа за супер короната (Супер купата на Европа) да бъде победителят в Купата на носители на национални купи.
Ако дотогава някоя държава не е имала втори национален турнир (купа), а е имало такива оттогава ще започне да го организира. КНК е станала сериозна марка.
През седемдесетте години на миналия век Андерлехт става европейска класа благодарение на резултатите в Купата на купите - три финала и два трофея. Какъв състав: Ван дер Елст, Ари Хан, Роб Рензенбринк, Франк Веркаутерен... Същата история е и с Динамо от Киев, който с триумфа над Ференцварош през 1975 ще се наложи като най-добър отбор в Съветския съюз. Докторат на Валерий Лобановски. Първи звезди Олег Блохин, Леонид Буряк и Виктор Колотов.
През пролетта на 1977 големият Хамбургер в процес на създаване бие Андерлехт и обявява европейската корона дошла някоя година по-късно, докато Барса и Фортуна от Дюселдорф през 79-а на Сент Якоб изиграли най-вълнуващия финал. 4:3 за каталунците след продължения...
В началото на осемдесетте с "двама познати" играчи - Гордън Страхан и Алекс Маклийш - сър Алекс Фергюсън побеждава Реал (Мадрид) във финала - 2:1. Реал е имал Камачо, Гальего, Щилке, Сантилана, Хуанито... И Алфредо Ди Стефано на пейката. Това е бил входния билет за Фърги за Манчестър Юнайтед.
А в края на осемдесетте КНК роди един от първите европейски клубове в който на случаен принцип и преди всичко зверски се е влагало. За да насила да влезе в елитното общество, разбира се... Спорният бизнесмен се казвал Джон Кордие, а клубът Мехелен. През 1987 година спечелил Купата на Белгия и за пръв път в историята излязъл в Европа. Само 12 месеца по-късно наперено вървели с първия европейски трофей във витрината. Във финала, в Страсбург, победили Аякс (1:0). Злият Аякс с предстоящите звезди като Бергкамп, Блинд, Винтер, Вичге...
Гледано от днешната дистанция специалистите твърдят, че основаването на Шампионската лига е било началото на края на Купата на купите. Вероятно е. Но последният удар ще нанесе решението на УЕФА да даде възможност за участие в ШЛ на неколцина клубове от най-силните първенства. С това КНК обедня.
Символично, последният пирон в ковчега заби Хееренвен през 1998. През тази година във финала за Купата на Холандия играли Аякс и ПСВ Айндховен. Двата клуба имали сигурно участие в Шампионската лига, така полуфиналистът Хееренвен получил покана да заиграе в Купата на купите...
Без оглед на смъртоносния пир в Шампионската лига, Купата на купите през деветдесетте "създаде" няколко супер отбора, които всички обичахме и с радост гледахме.
Кратък избор: Парма, ПСЖ, Челси и Лацио. Победители през 93, 96, 98 и 99-а.
Спомняте си: Балота, Бенариво, Бролин, Асприля, Сенсини, Креспо, Дзола... Първата мощна Парма и предтеча на "дуковете", които ще запалят Италия и Европа.
Па после: Лама, Рош, Льо Гуен, Фурние, Раи, Джоркаеф, Локо, Дели Валдес... Първият силен ПСЖ.
Или първото ООН: Лебьоф, Петреску, Уайз, Пойет, Ди Матео, Виали, Фло... Беше тук и Дзола.
И най-силните от всички: Маркеджани, Панкаро, Неста, Михайлович, Фавали, Станкович, Алмейда, Недвед, Манчини, Виери, Салас. Пейката: Балота, Негро, Готарди, Ломбардо, Консейсао, Де Ла Пеня. Треньор: Свен Горан Ериксон.
Буди носталгия и този поразен състав от последния финал... Майорка на Ектор Купер. Чудесна дружина - вратар Роа, Олаисола, Сивиеро, Лорен, Енгонга, Йован Станкович, Ибагаса, Биаджини, "деветка" Дани...
Беше 19 май, Вила парк в Бирмингам. Някъде около полунощ. Какво воле беше това... От обръщане. За изрисуване. Павел Недвед! Лацио - Майорка 2:1! Последният гол в Купата на носители на купи. Сбогуване каквото трябва. После младият, тогава 23-годишен Алесандро Неста, стана последният капитан, който вдигна този симпатичен трофей.
И завесата е спусната. ЮГОСЛАВЯНИТЕ В КУПАТА НА НОСИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ КУПИ
С четири трофея от общо шест финала Барселона е най-успешният клуб в КНК. Андерлехт, Милан, Челси и Динамо (Киев) имат по две купи. Атлетико (Мадрид), Рейнджърс и Арсенал освен трофея имат и по две загуби във финали. Реал (Мадрид) и Рапид от Виена са играли по два пъти за купата и в двата са изгубили. Това е единственият трофей в света, който Кралския клуб няма и който никога няма да може да има.
Интересно е, че най-много участия има Кардиф (14), тъй като в турнира е влизал лесно като носител на Купата на Уелс...
От югославските клубове най-много участия са натрупали Динамо Загреб (10) и Хайдук от Сплит (8). Когато говорим за резултатите на отборите от простора на бивша СФРЮ най-далеч са стигали до полуфинал. Със споменатия ОФК Београд между четирите са стигали загребският Динамо, сплитският Хайдук и Цървена звезда. Модрите през 1961 не са имали шанс в двубоите против Фиорентина, като във Флоренция губят с 0:3. Най-близо до финала са били Звезда и Хайдук. Сплитчаните ненормално пропускали в реванша против Лийдс на Стария плац през 1973 и напред отишли англичаните (0:1, 0:0), докато червено-белите години не са могли да прежалят елиминацията от Ференцварош през 1975 (1:2, 2:2), особено защото в предишния етап са отстранили Реал Мадрид.
ВСИЧКИ ФИНАЛИ В КУПАТА НА НОСИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ КУПИ
1961: Фиорентина - Рейнджърс 2:0, 2:1 - единственият път с два мача, общо 4:1
1962: Атлетико Мадрид - Фиорентина 3:0 - втори мач, първият завършва 1:1
1963: Тотнъм - Атлетико Мадрид 5:1
1964: Спортинг Лисабон - МТК 1:0 - втори мач, първият завършва 3:3
1965: Уест Хем - Мюнхен 1860 2:0
1966: Борусия Дортмунд - Ливърпул 2:1
1967: Байерн Мюнхен - Рейнджърс 1:0
1968: Милан - Хамбургер 2:0
1969: Слован Братислава - Барселона 3:2
1970: Манчестър Сити - Гурник Забже 2:1
1971: Челси - Реал Мадрид 2:1 - втори мач, първият завършва 1:1
Известният сръбски певец Никола Роквич, със същия адрес като футболиста Лазар Маркович, разкри в Туитър хубав жест отстрана на нападателя на Партизан.
Черно-белият "бързия Гонзалес" на входната врата, заедно с най-близките, окачил обява: - Драги комшии, ако ви е нужна каквато и да е помощ, обърнете се към апартамент №10 - Маркович.
Голямо браво!
Ovako se to radi!!! Moj prijatelj, veliki čovek i sjajan fudbaler Lazar Markovic sa svojom porodicom podržao je našu akciju pomoći najugroženijima!!! Bravo!!!! Sledite ovaj primer! @LMarkec50pic.twitter.com/iwk2Da7y1o
Думите за някои привърженици, че са най-добрите, обикновено рискуват гняв от обидените, които подкрепят някои други клубове. Та ето, няма да кажем, че привържениците на Борусия (Дортмунд) са най-добрите. Но че са пример във всеки смисъл, тук нямаме дилема...
Тяхната вярност и отдаденост на клуба отдавна е за удивление. Стадионът им винаги е пълен, билети в свободна продажба почти никога няма, трибуните гърмят, а хореографиите им са впечатляващи. Борят се против поскъпването на билетите, против лошите неща в "модерния футбол", уважават играчите на своя отбор, но и онези, които някога са играли за тях... А сега показаха, че чувстват и социална отговорност.
Това е писмото, което отправиха към обществото.
"Добър ден на всички,
Всички знаем в каква ситуация сме в момента заради вируса корона и затова няма да говорим нищо за това.
Сега е важно да покажем солидарност и да поемем отговорност за обществото като цяло. Това специално означава, че искаме да помогнем на хората, които спадат към рискови групи. Ще опитаме да помогнем на целия регион на Дортмунд още от утре.
Във времето от 11 часа преди обяд до пет следобед ще предложим да поемем задължението за пазаруване и на другите куриерски служби за онези, които не трябва или не могат да го правят. Можете да ни извикате на посочения долу номер на телефона и ви молим да използвате тази услуга само ако наистина спадате към рискови групи или се намирате в карантина.
С оглед, че не знаем колко работа и натоварване ни очакват, молим ви за разбиране, защото може да не можем да гарантираме, че ще се отзовем на всички обаждания. За всичко можете да се осведомите с телефонни разговори с момчетата и девойките, които ще дежурят край телефона.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
