вторник, 29 ноември 2011 г.

Лудокурец за бг футбола!



Една птичка пролет не прави, а пилците се броят наесен. Така е казал народът. Авторитетни изказвания на безавторитетната маса. Футболното първенство, отбелязвано като А група сложи край на първия си полусезон. Наричано още „групата на майсторите“ шампионатчето си оправда името.

Имаше драма, имаше екшън, имаше тази китна думица съспенс. Имаше псувни, имаше бой, имаше заряд. Може и сълзи да е имало, ше ме прощават, ако не съм ги видял. Понякога ослепявам от блясъка на играта. Също като тия по трибуните на дербито, което изправи първия и втория. Претендентът за слава срещу световно известния.

Шоуто започна. Гол от съблекалнята и шок за хита на сезона. Последваха интересни сцени, съдийска некадърност и тъй като единият състав е съставен предимно от бивши играчи на другия – колегиална злоба. Публиката искаше зрелище и си го получи. Хамалски шутове по кокалчетата и безадресно блъскане на топката. Контузия довела до смяна. Един миг на организация и мисъл – 2:0. Без една засада ставаше и 2:1. Флагът горе – голът долу.

На полувремето европейските методи на работа в двата клуба дадоха своето отражение върху остатъка от мача. Сценарият си беше пошъл. Като на тия филми, които гледаш 10-20 минути и вече знаеш развръзката. В тия отбори се изливат доста „за родните стандарти“ пари, но актьорската игра си остава евтина и трагична като футболната такава. Някой се бил разсърдил и си тръгнал за вкъщи. Друг бил претоварен от мачове на всеки шест-седем дни и помолил да си почине.

Не мога да дам превес на трагичното или комичното в ситуацията. Собствениците на клубовете – приятели, бизнес партньори, обичащи футбола. Всичките собственици на футболни клубове обясняват как от тях пари не се печелят, че само се дават. Напълно възможно. Няма търсене, защото няма и предлагане. На колко отбора може да си закупиш фенски артикули, какви са те и колко струват. Спрямо „родната действителност“. Футболът е бизнес в днешно време и ако си истински бизнесмен ще си намериш начина поне да си съкратиш загубите, като си се хванал на хорото да даваш. Какъвто ви е бизнесът – такива са ви и клубовете. Продавате мачове, защото целият ви бизнес се подпира на далавери, а не на икономическо развитие. Всичките ви подопечни и в други фирми са като футболистите – симулира се дейност и се въртят едни парички. С тая разлика, че другите хорица не взимат толкова пари и не ги дават по телевизията.

Стиснаха си ръцете в ложите и си оплетоха краката играчите. Грешки, напрежение, умора. Все пак изминаха цели 15 мача. Натоварването, важността на сблъсъка, проблемите в последните седмици си казаха думата. Очевидно си беше, а който не е видял или е сляп, или е много нагъл. Както се казва в един култов български филм „Много взехме да ги затваряме тия очи, бе...“. Цялото ни първенство трябва да се прекръсти и да носи гордо своето истинско име – Операция: Шменти капели. Години наред порно индустрията черпи сценарии и нови техники от тия мачове. Години наред хората по трибуните стават все по-малко, за да оставят там предимно хора, които не отиват заради футбола, а за да си изразят идеите за чиста арийска раса или да си пласират наркотиците. Години наред се копае надолу. Националните ни отбори са жалка картинка. Клубовете понякога се провират до групите на евротурнирите, за да избършат калта на дъното им. Играчите ни се продават в клубове, които нямат нито име, нито перспектива. На фона на 2-3 стадиона, които се пооправиха, другите 200-300 затънаха в разруха.

Жалко е. Гнусно е. Това е положението, както обича да казва народът. Тоя народ много е видял, но по-важното му качество е, че търпи. Древните римляни са казали, че на публиката й трябва хляб и зрелища. Съвременните бг властелини отпускат хляб по дажба, а зрелищата са долнопробна продажба. Няма да има значение кой ще стане шампион. Всички знаят как се става първи, когато конкуренцията носи пред себе си добавката – псевдо. Не е важно какво име и какъв цвят има отборът. Имаме си ловешкия Челси – дойде олигархът с парите и си създаде клуб, спечели титли и се циментира на футболната карта. Имаме си разградския Манчестър Сити – дойде милионерът или може би мултимилионерът, не се знае, събраха на първо четене все излишните при величията – фурор. Предречен от мнозина от момента, в който отборът влезе в група А. Имаме си българския Манчестър Юнайтед – е, не са братя, но са съдружници и задълженията все изтичат, но марката е важна, а начело през последните 20-25 години макар и с прекъсвания е залаган Треньорът. Имаме си и българския Ливърпул – чувстващ се в немилост, крехък финансово, но фанатично прокламиращ идеята за святата публика, управляван неумело и често издънен на треньорския пост и в някои ключови по терена положения. Имаме си българския Евертън – треньорът стои, пари няма, играчи си отиват при всеки трансферен прозорец, но отборът играе, бори се, че дори и печели трофей. Имаме си българския Тотнъм – президентът е ексцентрик, целите са високи, но не прекомерно, продажбите на играчи са изгодни и никой не е в състояние да даде твърда прогноза, без значение дали се играе срещу най-силния или най-слабия. Скоро се очертава да си имаме и българския Лийдс, като за тази злочеста слава се борят няколко отбора от столицата до морския бряг. Всъщност какво си нямаме?

Вървим в крак със световните тенденции, като гледаме към най-добрите екземпляри. Почти покриваме еталоните на английския футбол – най-смазаната машина за пари на национално ниво. Няма поводи да имаме претенции. Все пак билетите средно са 5 лв за мач. Гладна мечка – хоро не играе. Казал народът. Щом станат по 50 лв и всичко ще е друго. Коренно различно. От стръкчето трева по терена до най-затънтената седалка по трибуните. Както се пееше в един шлагер - „само си викам дано“. Ама като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша. А и на мен ми дойде до гуша.

Лудокурец за бг футбола!