Ванкдорф, голямото нещастие на Барса и защо гредата е обла?

Звукът от топката, която се удря в дървени греди и се отбива в полето още отеква. Историята разказва за голямо нещастие. За каталунците най-голямото... Един след друг - пропуски. Греди. И въздишки. Всяка следваща ще направи по-дълбок кратера на песимизма в гърдите на тези момчета. В гърдите на армии привърженици... Чувство което ще разорява Блауграна цели 30 години. И всички нейни запалянковци, подразбира се.

Било е в Берн. Бил е стадион Ванкдорф. Бил е финал на Купата на европейските шампиони между Барселона и Бенфика. Бил е днешният ден - 31 май 1961.

Барса дошла в Швейцария с неоспоримия етикет фаворит. А как и да не. На вратата един от най-добрите пазители на мрежата в онази епоха - Антони Рамальетс; отзад испанските национали Зигфрид Гарсия, Марти Вергес и Хесус Гарая; и атака на която се дивила планетата (отдясно наляво): Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Цибор. От "седмица" до "единайсти".

Еваристо е бил един от първите бразилци, които са успели в Европа. Луис Суарес важал за най-добрият испанец в онова време, докато Золи Цибор и Шандор Кочиш като членове на най-известното унгарско поколение на всички времена спадали сред най-големите световни звезди. Лаци Кубала? Засега ще е достатъчно, че това е играч заради който е изграден чудовищен стадион, Камп Ноу.

Португалският шампион е имал няколко големи, назряващи майстори в своите редици. Но не е имал опит. За Марио Колуня, един от най-големите португалските играчи на всички времена, светът ще чуе едва на Световното първенство в Англия 66-а; Жозе Аугусто още не е станал славното дясно крило, а Еузебио като 19-годишен играел за втория състав.

Бенфика е стигнала до финала по "заобиколния път", доста лесно, през някакви слаби отбори (Хартс, Уйпещ, Орхус и виенския Рапид), докато Барса още в първия кръг я чакал петкратният шампион Реал. Каталунците нанесли първо поражение на Кралския клуб в КЕШ и го елиминирали. По-късно до финала стигнали през Хамбургер на Зелер...

Големият финал Барселона започнала като фурия. Португалците изглеждали изгубени във вихъра от налети от всички страни и бързата размяна на пасове. Редуват се удари - Суарес, Кочиш, Цибор... Отново Кочиш! Как е играел този човек с глава... Кубала се изтъкнал с пробиви по дясната страна.

Испанците осребрили бурните минути в увода на мача. Чрез Шандор Кочиш стигнали до преднина. Но тогава шестдесет секунди пъкъл ще им струват голямо страдание. Страдание, което ще потрае до Уембли и 1992 година, тази първа титла с която Барса ще пробие леда...

На Ванкдорф за втори път се разгоряло в 31-ата минута. Жозе Агуаш преодолял Рамальетс - 1:1. А тогава, може би под впечатлението от този първи гол, според мнозина най-добрият вратар в историята на Барселона прави катастрофална грешка. Не са минали и 60 секунди - 1:2.

Играла е Барса своята игра и нататък. Натискала, тичала повече, стреляла... И всеки път когато голът бил виждан, топката вместо в мрежата завършвала на гредата. Колко пъти? Четири?! Четири греди за 90 минути! А тези стари греди били дървени и "квадратни".

"Това е звук, който не се забравя. Продължава да ме преследва", казвал е Золи Цибор няколко години по-късно.

Вихровото ляво крило на Хонвед и унгарската Лека конница е последният "разтърсил дървото". Това се случило във финала на мача, при резултат 3:2 за Бенфика. Съществува фотография на която се вижда целият отбор на Барселона и всички освен Цибор се държат за главата. Секунда или две след този удар.

Учудване и агония.

Когато известният Готфрид Динст свирил край теренът бил залят от привърженици на Бенфика. Вдигали своите любимци на рамене. Испанците веднага се оттеглили в съблекалнята. На терена, подпрени един върху друг, останали само Кочиш и Цибор.

"Сега е очевидно - този терен е проклет за нас унгарците"...

Какъв Deja vu! Седем години назад, същият град, същият стадион, същата трева: финал на Мондиала, Унгария - Германия 2:3. Всички знаят за историята "Чудото в Берн".

Колко са само свързаните нещастия. Този стадион, Барселона, унгарци... Марио Колуня е постигнал решаващия гол във финала на Купата на шампионите със счупен нос. Ференц Пушкаш не е приличал на себе си във финала на Мондиала, защото е играл контузен. Золи Цибор дълго страдал от депресия, повече никога не е изиграл добър мач в кариерата. На Шандор Кочиш му ампутират крак и той скочил от четвъртия етаж на клиника Кирон в Барселона.

А сега за най-голямото наследство от този финал в Купата на шампионите от 1961...

УЕФА след мача организирала банкет за играчите и членовете на треньорските щабове. Както обичайно бива - много разкошна храна, питиета и истории. Треньорът на Барселона Енрике Оризаола поискал думата и пред най-висшите функционери на УЕФА предложил конструкцията на вратата в бъдеще да бъде цилиндрична. Той е бил убеден, че неговият отбор е изгубил заради четвъртитите греди, но от уважение към португалците не го е казал:

"Облите греди значително ще намалят възможността от тежки травми на играчите", казал испанският специалист.

УЕФА първо веднага отказала неговото предложение, мотивирайки се с това "че футболните правила никога не се променят", за да няколко дни по-късно Европейската централа на футбола официално да съобщи, че предложението на Енрике Оризаола ще бъде прието.

И така сме получили гредите каквито ги имаме днес...

Интересно е, че Бенфика още на другия ден трябвало да играе мач в местната купа, тъй като португалският Съюз не искал да уважи молбата за отлагане на срещата. Титулярите физически не можели да стигнат обратно в страната, а този мач изиграл вторият отбор и изгубил от Сетубал с 1:4. Това бил официалният дебют на големия Еузебио. А в дебюта веднага гол и пропусната дузпа.

Еузебио догодина ще води Бенфика до още една титла първенец на Европа. Финалът е бил в Амстердам, съперник Реал Мадрид, а резултатът 5:3.

Ще последва още една "la famosa storia". Бела Гутман и неговото проклятие. Нещастието на Барса свършило когато на Уембли през 92-а би Сампдория. Това на Бенфика продължава. Спомняте си? Гутман искал увеличение на заплатата, след като спечелил втората Купа на шампионите. В клуба казали - не. Бела си отишъл и хвърлил клетва: "Да даде бог повече никога нищо да не спечелите в Европа". И не са. Седем финала в европейските турнири ще изиграе Бенфика от тази 1962 и ще ги изгуби всичките.

Не е помогнало и че Еузебио отишъл на неговия гроб да го помоли за прошка...

Гадзета и Тутоспорт с материали за първата треньорска титла на Станкович

Известните италиански медии Гадзета дело Спорт и Тутоспорт посветиха значително пространство на първата треньорска титла на Деян Станкович на пейката на Цървена звезда.

Гадзета представя материала от Белград в рубриката Международен футбол, с новината за продължаването на Примера, а специален дял е посветен на всички трофеи на Станкович, които е спечелил като играч - общо 26, а сега има и пръв като треньор.

Тутоспорт посвети специален текст за първата титла на Станкович на пейката на Звезда и припомни, че тя идва точно десетилетие, след като с Интер спечели известния требъл.

Съобщава се, че Станкович е стигнал до трофея след само седем мача на пейката, без поражение (пет победи и две ремита) и то след като наследи отбора след напускането на Владан Милойевич и капитана Марко Марин.

Звезда в петък победи отбора на Рад на Банйица с 5:0, с което придоби недостижима преднина пред втория Партизан.

Французите кипят от бяс: Ние сме най-големите идиоти, всички играят, а ние само гледаме

Един от най-известните спортни вестници в света, парижкият Л`Екип, вчера посвети корицата на решението взето преди по-малко от месец, когато тамошният съюз обяви ПСЖ за шампион.

Вестникът съобщава, че повечето французи се питат дали те са излезли най-големите корона-футболни идиоти на планетата, защото Бундеслигата продължи преди три седмици, Примера и Серия А ще продължат в средата на идния месец, докато Висшата лига след двадесетина дни, а от най-силните първенства, само френската Лига 1 не се играе.

Л`Екип пише, че цялата спортна общественост кипи от бяс заради решението на тамошния съюз, въпреки препоръките на УЕФА, да се обяви ПСЖ за шампион и сезонът да се прекъсне, въпреки че френското министерство взе решение, че всички спортисти могат да се върнат към тренировки и да работят както преди пандемията.

Люпко: Предвидих продълженията, дузпите и трофея

Любомир Люпко Петрович майсторски води Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите през 1991 година. Имаше треньорски нерв, може би беше изпреварил своето време, умееше да направи игра, която да плени, а при това защитно всичко да бъде по конец. Знаеше как да стигне до резултат, но над всичко умееше характерите на големите звезди като Деян Савичевич, Дарко Панчев, Роберт Просинечки, Синиша Михайлович да подчини във функция на отбора. Всичко умееше да види, реагираше само тогава когато целта беше застрашена.

Желанието на живота да седне на пейката на Звезда и "от Осиек пеша да дойде на Маракана като дойде покана" получава в Путинци, докато като треньор на Рад започва подготовка за сезона. А, трънливият път до славата в Бари започна против Грасхопърс.

- За старта против Грасхопърс се подготвяхме сякаш ни е финален мач - започна своето резюме на пътя до Бари Петрович - Нищо не оставяхме на случайността, три пъти гледахме "скакалците", Кула Ачимович, Жота Антонийевич и аз, и бяхме съгласни, че сме по-добри от тях, но това трябва да покажем на терена. Предупреждавах играчите преди мача в Белград, че противника го води Отмар Хитцфелд, един чудесен треньор, че имат Кьозле, Бикел, но нищо не стигаше до ушите на играчите. Грасхопърс беше разтърсващ, когато Бинич изравни ми беше ясно, че повече от това няма да можем и молих Бога да остане 1:1.

Спомня си, че привържениците за пръв и последен път са го освирквали след този мач, но храбро изявил, че "отборът е играл слабо, но ще победи в реванша". Даде почивка на Панчев, Бинич и още някои играчи в Риека, за да са свежи за реванша. Работило се е много в психологически план.

- Знаех, че играчите са готови да изгинат на терена за победата, защото желаеха да покажат, че струват много повече. Смятам, че Панчев в Швейцария изтича повече отколкото когато и да е в кариерата. Движеше се в двете посоки, правеше касапница в отбраната на "скакалците" и буквално ги изяде. Не само, че вкара гол, а и двете дузпи бяха направени срещу него. Разбихме ги. След мача Хитцфелд ми каза "беше ми лесно в Белград, знаех, че в реванша ни чака пъкъл." А, аз и преди мача казах на Джаич, че ако преминем Грасхопърс ще играем във финала, знаейки, че сме на кръстовище и пред две врати, като едната водеше в рая, а другата в пъкъла.

Глазгоу Рейнджърс през тази година беше чудесен отбор съставен от английски, шотландски и холандски национали.

- Работехме денонощно над подготовката, в Глазгоу много ни помогна Дризич, който играеше в Дънди. Сподели ни своите виждания, които съвпаднаха с онова което и сами видяхме. Спряхме Джонстън, Радинович обезвреди Хуистра, а Просинечки и Югович бяха чудесни в средната линия. Все пак, за мене Влада Стошич, който замени в отбора контузения Савичевич, беше играч на мача. Използвахме, че шотландците си бяха направили лоша оценка за нас и заслужено бихме 3:0.

Петрович изненадал Джаич в реванша, когато предвидил, че шотландците ще променят стила и ще атакуват с по-голям брой нападатели и то с дълги топки.

- Преориентираха се на 4-2-4, пуснаха Али МакКойст, Хейтли и Додс от началото, но не бяхме наивни. Поставих четирима защитници плюс Белодедич като либеро. Шокирах Джая и Цвеле като казах, че Шабанаджович ще пази МакКойст и ще играе ляв бек! И знаех, че всичко ще функционира. Нещо повече, малко потрепнах когато се контузи Дика Стоянович и вместо него на вратата застана Калуджерович, но и той си свърши работата много добре. Планът да презимуваме в Европа беше изпълнен, а не се съмнявах, че Джая и Цвеле ще доведат Синиша Михайлович без значение колко струва.

Динамо от Дрезден беше известен като "домакински" отбор, но Люпко не беше най-щастлив, че източните немци ще са съперник в четвъртфинала.

- Владимир Петрович Пижон получи задача да следи подготовката на Динамо, 10 дни гледа всичко, записва, сканира отбора до тънкости. Неговите наблюдения бяха скъпоценни. Имаха Рьослер и Гючов, чудесни нападатели, а преди мача в карантината в Аранджеловац не затворих очи. Не защото се страхувах, а защото отново нямах Найдоски в състава. Не исках немците да се питат, избрах Марович и Шабанаджович да бъдат защита и да пазят двамата най-опасни играчи на Динамо. Уверявах отбора в две неща: че не трябва да получим гол в Белград и че ако минем това препятствие печелим Купата на шампионите. Изиграхме без грешки, зряло, нападателно, а все пак внимателно, бихме с 3:0 и бяхме на крачка от полуфинала.

В реванша Гючов още във втората минута вкара гол.

- Мина ми мисълта за онова нещастно поражение на поколението на Звезда против Панатинайкос, обзе ме някакъв страх, губих въздух. Но, нашият отбор продължи да играе по договореното и във втората част ги смляхме. Ако съдията не беше прекъснал срещата заради диващината на техните привърженици, домакинът щеше да претърпи катастрофа. Звезда стана хит в Европа, бях сигурен, че сме на правилния път. Знанието и умението никога не са били спорни, но това поколение промени манталитета, защото вярваше в себе си и беше решено да стигне до края.

В полуфиналния жребий Олимпик отиде на Спартак от Москва, а Цървена звезда на Байерн, пръв фаворит за титлата.

- Байерн не исках, защото в практиката се водех от онази фраза, че "всички играят футбол, а немците побеждават". Когато Джаич преди жребия каза, че "искаме Байерн", а след него "побеждаваме в Мюнхен" не знаех какво да мисля. Джаич никога не е говорил напразно, така беше и тогава. Не съм се плашил от Байерн, но знаех, че трябва да бъдем на върха на силата да успеем в това. Направихме микроцикъл от 12 дни, знаехме, че Байерн не може да ни изненада в нито един сегмент. Не ми беше приятно когато Волфарт вкара гол, но нашият изравнителен в 45-ата минута ни донесе спокойствие. В съблекалнята се напълнихме със самоувереност, говорих на играчите, че Байерн е нервен, че ще тръгне с "присвито гърло", а ние трябва да сме умни и да ги накажем. Футболистите играха перфектно след почивката, това беше нашата най-добра среща, защото и тичахме като немци. Докато си честитяхме един на друг веднага след победата с 2:1 казах на Джаич "А сега какво? Майсторе, сега трябва направим всичко да не изпуснем тази победа в Белград, немците няма да дойдат с бялото знаме".

Сръбският манталитет, синдромът "предварително спечелени мачове" най-много плашили Люпко преди реванша, а тези 14 дни до мача в Белград му били дълги като години.

- Подготвихме отбора без оглед, че играчите вървяха "прегърбени до колена" от тупания по раменете. Еуфория владееше както никога преди, трябваше играчите да се концентрират само над терена. И изиграхме чудесно полувреме, Миха вкара гол, а след това играчите започнаха да се състезават кой ще се изтъкне повече, бяха егоистични сякаш от другата страна е Слобода от Тузла, а не Байерн. Предупреждавах в съблекалнята какво би могло да се случи, ако продължим така и ни се случи този гол на Аугенталер между краката на Дика. Веднага и вторият, краката на играчите станаха оловни, говорех на себе си "къде ми е сега Найдоски". Да беше той в състава лесно щяхме да преминем. Виках от пейката, играчите на Байерн продължиха да нападат, а когато Волфарт уцели гредата, а топката вместо към техния играч се отби чудесно към наш аз започнах да викам - Сега ще им вкараме гол. Когато на крилете на тази невероятна енергия от трибуните топката влезе в мрежата, една минута не знаех къде съм. Докато всички скачаха, а стадионът кънтеше, размислях само как да използвам още две смени. Вкарах Стошич и Момчилович, малцина забелязаха това, а за мен тези четири минути бяха като четири години. Празнуването което настана никога повече не е виждано. Привържениците отнесоха буквално всичко от терена, играчите останаха по гащи. Празнуването трябваше да се издържи.

Финалът в Бари е бил подготвян старателно, но за Люпко мачът на Олимпик против Оксер, който е гледал на живо дефинитивно отредил тактиката за най-значимата среща в кариерата.

- Няма за нас друго, ще се браним и ще чакаме шанс. Кой да задържи Папен когато Уодъл и Пеле му дадат топката в пространство? Реших така, няма да бъде класически бункер, а мисля, че ще завършим наравно, говорех на всички. И в продълженията няма да тръгнем със свито гърло. Ще изчакаме ние и дузпите и ще станем първенци на Европа. В разговор с играчите и ръководството успяхме да се подготвим по начина по който планирахме да "не смее да се създаде празно пространство зад нашата отбрана". Така в подготовката на тактиката Джаич, Антонийевич и Дуйкович трябваше на терена да "играят" Ди Меко, Жермен и Мозер!

Когато Михайлович го питал дяволито "шефе, а какво правим когато имаме топката в краката", Люпко му отговорил "ако не знаеш какво да я правиш, дай я на противника".

- Мъчеше ме само дали Пикси ще играе за Марсилия или не. И за малко Пикси да ни отреже главата в продълженията, но остана 0:0 и някак бях уверен, че имаме предимство при изпълнението на дузпи. Вечно съм благодарен на Милян Милянич, който въведе в нашето първенство да се изпълняват дузпи след равен резултат. Всичко което предвидих се сбъдна. И че Дика ще спаси дузпа и че ще победим. Когато Дарко се подготвяше да изпълни дузпа гледах през пръсти, а Джаич ми сложи главата в скута, казвайки "Е, мой драги, след пет секунди можем да сме шампиони на Европа". А, тогава всичко експлодира, прегръдки, лудост и при мен, неочаквано - голяма празнина. Гледах в трибуните, привържениците, а нищо не виждах. Празнувахме до зори, за да изживеем безпрецедентен празник в Белград. Никога не съм виждал толкова хора край магистралата, около стадиона, на Маракана 50 000 привърженици.

С всеки 29 май досега, величината на успеха получава истинска значимост.

- Голяма щета е, че не ни позволиха Звезда да владее Европа още няколко години. Разпадането на държавата допринесе да бъдем спрени в своя поход, а имахме големи планове. Сбъднахме мечтите в Бари, изплатихме таланта, качеството и голямата работа. Звезда беше голяма, а с Купата на шампионите, след това и с Междуконтиненталната купа се записа в редицата на най-големите в Европа. Горд съм, че Бари е футболен подпис на всички нас, които изминахме този път от Грасхопърс до триумфа в Бари.

На днешния ден - Звездното европейско коронясване в Бари

Цървена звезда на днешния ден, 29 май 1991 година беше по-добра от Олимпик от Марсилия (0:0 - 5:3 след дузпи) във финала на Купата на шампионите и се качи на европейския пиедестал. В драматичен завършек след 120 минути решаваха дузпи, които в голове превърнаха подред Просинечки, Бинич, Белодедич, Михайлович и Панчев, докато Стеван Стоянович в първата серия спаси удара на Аморос.

"Искате ли да играете както вие искате и да изгубим или ще играете както аз казвам и да спечелим Купата на шампионите", сега вече е легендарна фраза, която треньорът на Цървена звезда Любомир Люпко Петрович е изрекъл две седмици преди финала на Купата на шампионите в Бари. Наясно, че е изминат дълъг път и е по-важно от всичко да се качи на стълбичката на победителите, чудесният треньор изненада всички с поставката на игра на "нула", предвиждайки, че най-големият сръбски клуб ще има най-големи шансове да спечели купата, ако се стигне до рулетката на дузпите. И всичко познал.

Цървена звезда дотогава е пленила с игра, имала големи майстори в Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев и останалите играчи с чудесна офанзивна мощ. Обаче, Люпко оценил всички предимства и недостатъци на своя отбор, силата на Олимпик в "триъгълника" Уодъл-Пеле-Папен и решил да попречи на вкарването на топката зад последната линия на отбраната.

В първите 15-ина минути Звезда успявала и да заплаши, междувременно, след шута на Бинич главно Олимпик опитвал да намери пукнатина в отбраната на Звезда, но Белодедич и Найдоски, с помощта на остатъка от отбора играли защитно без грешка. Колко е бил твърдоглав треньорът на французите Раймонд Гьоталс около Драган Стойкович свидетелстват и последните 10 минути на продълженията, когато пратил петата звезда на Звезда на терена. Пикси създал две сериозни възможности за Олимпик, но за щастие е останало и след 120 минути 0:0.

Решението е взето след изпълнение на дузпи. Просинечки опъна мрежата на Олмета с полувисок удар вдясно, а още в първата серия Стоянович със скок вдясно спаси удара на Мануел Аморос. Ще се окаже, че това е решаващо. Подред вкарват Бинич (също като Просинечки), Бернар Казони (отмерено, в дясната малка мрежа), Белодедич (по земя, в левия ъгъл), Папен (същата посока, малко по-високо и по-силно отколкото Белодедич), Михайлович (долу дясно, след като изкопа прилично количество земя) и Мозер (елегантно в десния ъгъл).

Възможност за триумф имаше Дарко Панчев, носителят на Златната обувка стреля близо до средата на вратата, но шутира силно и хвана Олмета в крачка, достатъчно за най-голямата радост в историята на клуба. Двадесет хиляди привърженици на стадион "Свети Никола" и милиони в Сърбия и света получиха най-хубавия подарък. Ще остане запомнено, че в Бари на 29 май 1991 година Цървена звезда се качи на върха на Европа против Олимпик от Марсилия 0:0 - 5:3 след дузпи, успешно завършвайки един петгодишен проект.

Цървена звезда - Олимпик 0:0 - дузпи 5:3

Цървена звезда: Стоянович, Югович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович, Панчев, Савичевич (85 мин - Стошич), Бинич

Треньор: Любомир Петрович

Олимпик Марсилия: Олмета, Аморос, Ди Меко (111 - Стойкович), Боли, Мозер, Жермен, Казони, Уодъл, Папен, Пеле, Фурние (72 мин - Веркрис)

Треньор: Раймонд Гьоталс

Стадион: "Свети Никола", Бари
Зрители: 56 000
Съдия: Тулио Ланезе (Италия)

Пътят до Бари - скок през "скакалците" до славата

Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите стигна без загуба. Малцина очакваха след ремито с Грасхопърс в Белград (1:1), че югославският шампион в този сезон ще достигне върха. Кьозле тушира Маракана, а само Бинич успя да матира Брунер в мач в който Звезда не блестя, но изпусна няколко добри възможности.

Цървена звезда - Грасхопърс 1:1 (1:1)

0:1 Кьозле (17 мин)
1:1 Бинич (44)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (80 мин - Шабанаджович), Марович, Югович, Белодедич, Василийевич, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич, Бинич

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Видеркер, Сутер, Кьозле (85 мин - Вега), Бикел, Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Белград, 19 септември 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 60 000
Съдия: Карло Лонги (Италия)

От грешките се учи, в работата е спасението. И това е максимата, която треньорът Люпко Петрович насади на всички, особено на играчите на които промени манталитета ден след ден. Вместо години, които са изяли "скакалците", привържениците на Цървена звезда гледаха брутално газене на "скакалците" от Швейцария. Дарко Панчев с гол, а и с две предизвикани дузпи, които реализира Просинечки, а след това и с атака, която завърши Душко Радинович беше локомотивът, който повлече влака на Звезда до победата с 4:1 и класиране във втория кръг.

Грасхопърс - Цървена звезда 1:4 (0:1)

0:1 Панчев (12 мин)
0:2 Просинечки (48 - дузпа)
0:3 Радинович (59)
1:3 Кьозле (62 - дузпа)
1:4 Просинечки (84 - дузпа)

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Щрудел, Сутер, Кьозле (70 - Хаслер), Бикел (60 мин - Сфорца), Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Василийевич, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич (56 мин - Югович), Бинич

Цюрих, 3 октомври 1990
Стадион: Хардтрум
Зрители: 28 000
Съдия: Жозе Сантош (Португалия)

Глазгоу Рейнджърс беше противник във втория кръг. Шотландците през лятото направиха "дрийм тим" от английски, шотландски и холандски национали и имаха големи амбиции. Обаче, на пълната Маракана и без контузения Деян Савичевич, югославският отбор игра майсторски, победи с убедителното 3:0. Радинович с гол в ранната фаза на мача донесе сигурност, Просинечки и Панчев в продължението запечатаха съдбата на "рейнджърите".

Цървена звезда - Глазгоу Рейнджърс 3:0 (1:0)

1:0 Радинович (8 мин)
2:0 Просинечки (66)
3:0 Панчев (74)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 мин - Момчилович), Бинич

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман, Браун, Стивън, Фергюсън, Уолтърс, Джонстън, Хуистра (73 мин - МакКойст)

Треньор: Греъм Сунес

Белград, 24 октомври 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Жоел Киню (Франция)

Знаеха в Лютице Богдан какъв пъкъл ги чака на "Айброкс" в реванша без оглед на преднината от 3:0. Петрович предвиди, че шотландците ще се откажат от игра и с дълги топки с повече нападатели ще опитат да настигнат изоставането. Мъдро подсили последната линия с петима играчи, като Белодедич игра либеро. И контузията на вратаря Стоянович не разклати белградския отбор, когато през второто полувреме Панчев постигна майсторски гол всичко беше решено. "Рейнджърите" успяха само да изравнят.

Глазгоу Рейнджърс - Цървена звезда 1:1 (0:0)

0:1 Панчев (53 мин)
1:1 МакКойст (79)

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман (57 - Нисбет), Браун, Стивън, Додс (46 мин - Робъртсън), МакКойст, Хейтли, Уолтърс

Треньор: Греъм Сунес

Цървена звезда: Стоянович (46 мин - Калуджерович), Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 - Юрич), Бинич

Глазгоу, 7 ноември 1990
Стадион: Айброкс
Зрители: 25 000
Съдия: Бо Карлсон (Швеция)

Звезда презимува, управата доведе Синиша Михайлович с рекорден трансфер, а клубът основно се подготвяше за четвъртфиналните двубои с Динамо от Дрезден, тогава изключително силен клуб от Източна Германия. Звезда изстреля три снаряда в мрежата на Кьолер и с убедителна победа с 3:0 трасира пътя в полуфинала. Просинечки и Бинич още до полувремето донесоха добра преднина, която увеличи Деян Савичевич.

Цървена звезда - Динамо Дрезден 3:0 (2:0)

1:0 Просинечки (22 мин)
2:0 Бинич (43)
3:0 Савичевич (57)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Михайлович, Просинечки, Югович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Керн (49 мин - Вагенхаус), Щюбнер (75 - Алиеви), Хауптман, Ратке, Рьослер, Гючов

Треньор: Райнхард Хефнер

Белград, 6 март 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Алексей Спирин (Русия)

Цървена звезда повишаваше нивото на формата, играеше модерно, бързо и ефикасно, но реваншът в Дрезден започна с гол на Гючов. Нервността продължи кратко, защото югославският отбор бързо пое нещата в свои ръце, редуваха се възможности, а обратът бе видян едва след почивката когато Савичевич и Панчев завършиха хубави атаки. Привържениците на Динамо правиха безредици, така че съдията Аладрен в 79-ата минута прекъсна трайно мача, който по-късно беше регистриран служебно 3:0.

Динамо Дрезден - Цървена звезда 1:2 (1:0) - прекъснат в 79 минута

1:0 Гючов (2 мин - дузпа)
1:1 Савичевич (52)
1:2 Панчев (69)

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Хауптман, Щюбнер, Пилц, Шолц, Рьослер (56 мин - Минге), Гючов (56 - Алиеви)


Треньор: Райнхард Хефнер

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (70 мин - Марович), Михайлович (75 - Стошич), Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Югович, Панчев, Савичевич, Бинич

Дрезден, 20 март 1991
Стадион: Рудолф Харбиг
Зрители: 15 000
Съдия: Емилио Сориано Аладрен (Испания)
Мачът е регистриран служебно 3:0 за Цървена звезда

Байерн през този сезон беше сочен за един от трите най-големи фаворита за спечелване на Купата на шампионите. Обаче, Цървена звезда в най-добрия мач през този сезон прекъсна серията на баварците от 43 поредни европейски мача без загуба в Мюнхен и с голове на Панчев и Савичевич победи с 2:1. В първия мач от полуфиналите по-добре започнаха немците, защото поведоха чрез Волфарт, но всичко останало беше под знака на белградския състав. Майсторски водени от пейката, асовете на Звезда с игра съсипаха противника и е жалко, че не победиха по-убедително.

Байерн - Цървена звезда 1:2 (1:1)

1:0 Волфарт (34 мин)
1:1 Панчев (45)
1:2 Савичевич (70)

Байерн: Ауман, Ройтер, Пфлюглер, Колер, Аугенталер, Ефенберг, Бендер (78 мин - Щрунц), Швабъл, Волфарт, Тон (78 - Циге), Б. Лаудруп

Треньор: Юп Хайнкес

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович (88 мин - Стошич), Панчев, Савичевич, Бинич (89 - Тошич)

Мюнхен, 10 април 1991
Стадион: Олимпийски
Зрители: 65 000
Съдия: Хуберт Форстингер (Австрия)

Люпко Петрович с право се страхуваше преди реванша в Белград, непрекъснато повтаряйки че "немците са немци", че няма да се предадат и че Звезда на препълнената "Маракана" трябва да надмине изданието от Мюнхен, ако иска финал. И белградският отбор блестя, с гол на Михайлович водеше през първото полувреме, от ексхибиционизъм и желание за самоизтъкване не довърши надиграния противник. Наказанието бързо последва, Аугенталер и Бендер направиха обрат след почивката. Последва най-драматичният завършек на мач в историята, на енергията на публиката, с помощ на късмета "небето се отвори". След центриране на Михайлович, непохватна намеса на Аугенталер, някаква друга сила водеше топката над шокирания Ауман в мрежата за 2:2 и класиране за историческия финал с Олимпик.

Цървена звезда - Байерн 2:2 (1:0)

1:0 Михайлович (25 мин)
1:1 Аугенталер (62)
1:2 Бендер (66)
2:2 Аугенталер (89 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Югович, Просинечки, Михайлович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич (89 - Момчилович)

Байерн: Ауман, Швабъл, Бендер, Грахамер, Аугенталер, Ефенберг, Щрунц, Ройтер, Волфарт, Тон, Б. Лаудруп

Белград, 24 април 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Бруно Галер (Швейцария)

Само Марович е запазил оригиналния екип от Бари

Последните мигове на финала в Бари. Дарко Панчев намести топката на бялата точка, засили се и постигна гол с цената на трофея в Купата на шампионите. Празнуване, радост, най-големият успех на сръбския футбол, а когато са такива ситуации футболистите обикновено остават без своите екипи, които подаряват на привържениците. Обаче, единственият екземпляр от оригиналния екип носен на този 29 май 1991 година е останал собственост на легендарния защитник на Цървена звезда - Слободан Марович.

Точно екипът на Марович е послужил на звездашите да направят автентична реплика, за да продължи историята на тази дреха.

- След няколко години, когато бях помощник-треньор в Цървена звезда, тогавашните хора в клуба, или са чули от някого или сам съм казал, че оригиналният екип е останал в мен. Тогава те имаха желание да направят реплика на този екип от 1991 година, така че моят послужи съвършено.

Известният защитник на сръбския клуб разказа и как е успял да запази своя червено-бял екип.

- Реших и преди мача, че тениската, без значение дали ще победим или изгубим, няма да разменям с никого. Казах си, че това ще ми бъде спомен за цял живот, играя финал в Купата на шампионите, това е нещо което се помни. Разбира се, случи се да станем първенци на Европа след което последва и празнуване, привърженици, които влязоха на терена, журналисти, фотографи... Всички искаха да им дадем екипите. Моите съотборници или замениха тениската с играчи на Олимпик или я подариха на някого, не размисляйки вероятно колко може да е значима. Аз си запазих екипа, тениската остана на мен - изтъкна Марович.

Още една интересна история има покрай екипа на Цървена звезда от Бари, и то онзи различният от останалите - вратарския. Стеван Дика Стоянович го подарил на един италиански журналист, който го преследвал след мача. Седем дни преди мача чак и му искал обещание, че ще му подари екипа от финала. Междувременно, тази година Дика разбрал, че екипът се намира в Цюрих при един сръбски гражданин, който му изпратил и снимка, за да се увери Дика, че не е измама. Стоянович, с усмивка на лице, каза, че сега опитва да откупи своя екип от Бари, но също така е щастлив, че поне знае къде се намира той.

Много анекдоти са свързани с Бари, но и с червено-белия екип, който са носили футболистите. Едно е сигурно - който и да има този екип в своя гардероб, може да бъде горд с всички момчета, които записаха най-големия успех на сръбския футбол.

Белодедич - Струваше си да се рискува заради Звезда

Миодраг Белодедич на 29 май 1991 година в Бари стана първият футболист, който с два клуба от Източна Европа, Стяуа и Цървена звезда, но и от две държави, спечели Купата на европейските шампиони и се записа в световните алманаси.

Малко играчи в света бяха от калибъра на Миодраг Белодедич, може би по всичко двойник тогава му е бил Франко Барези, капитан на Милан. Футболният интелект и елегантността в играта на един Франц Бекенбауер просмукана през четене на играта, техническа подкованост, дързост, Миле либерото от най-фина световна ковачница допълва с най-висшите човешки добродетели. Скромен, с голямо сърце, в отбора на Цървена звезда беше така необходимата стабилност в защитата, която помогна чудесният състав от звезди да се домогне до трофея в Купата на шампионите.

- Бях горд, особено след всичко през което преминах, за да облека екипа на Цървена звезда. Много рискувах и всичко това се изплати на терена. Затова и винаги повтарям, че си струваше да се рискува заради Звезда. Бяхме наясно с величината на успеха, но с оглед на всичко което се случи знаехме, че това трудно ще се повтори в бъдеще. От сегашния аспект на футбола в света, много време ще мине докато Звезда отново стигне до възможност да се бори за европейски трофей - реален е Белодедич.

Всеки мач в този цикъл в Купата на шампионите беше специален, подчерта Белодедич.

- Спомням си, че след ремито с Грасхопърс се питах какво ни се случи у дома да завършим 1:1. Бяхме фаворити, а не успяхме да победим. Все пак, имахме голям отбор, много самочувствие, за всеки мач се подготвяхме максимално. Люпко работеше над всеки детайл и всичко това с една цел - да победи противника. Затова и не изгубихме нито един мач в Купата на шампионите.

Глазгоу Рейнджърс и Динамо от Дрезден са победени на "Маракана" с по 3:0.

- С всеки успех се вдигаха атмосферата и самочувствието. При това, защитно бяхме наистина отлични, знаеше се кой какво прави, кой кого покрива, а напред имахме големи асове. И чудесната публика, която винаги ни е била голяма подкрепа. Преди всичко в Белград, но и в много мачове в гостувания се чувствахме като у дома.

И Белодедич оцени финала като атипичен мач за това поколение.

- Олимпик игра по-добре, повече напада, ние не успявахме да ги застрашаваме, но се бранехме организирано и те нямаха, да кажете, някоя колосална възможност.

Дузпите са лотария, допълва Миле и открива, че без оглед на общото впечатление, че дузпаджиите на Звезда са били спокойни и сигурни, не е било точно така.

- Едно е като гледате дузпите отстрани, а съвсем друго нещо когато вземете топката и тръгнете да биете. И то в такъв мач в който залогът е най-значимият трофей. Размисляте как да шутирате, къде, дали ще чакате вратаря или веднага ще се решите за страна. Ако топката бе отишла полувисоко той би спасил. Късметът ни погледна, не може без него, но като теглите чертата заслужихме да се увековечим. Времето е най-добрият съдия, Звезда тогава достигна върха и имаше достатъчно качество, храброст и късмет да се запише със златни букви в историята на европейския и световния футбол - гордо заключи един от най-добрите защитници на това време.

Бинич: Беше трудно да ни изгонят от тренировка

Драгиша Бинич беше много значим играч в отбора на златното поколение на Цървена звезда. Бърз като вихър, пробиваше всяка отбрана, а след това с асистенции и голове даваше голям принос за успехите през 1991.

"Бина турбо машина" често се чуваше песента на "севера" в това златно време посветена на Драгиша Бинич, един от най-бързите футболисти в Европа. Неговите спринтове в стил "когато Порше мине покрай фиатче" останаха впечатляващи точно както и неговата острота и ниво на самоувереност с което играеше. За него всеки мач беше специален, най-тежък онзи първият против Грасхопърс.

- Това ни беше най-слабият мач, а също така ключов. Защото тогава разбрахме, че няма "лесно", а всеки мач трябва да изиграем максимално и да не размисляме кой стои насреща. Мъчихме се само тогава, топката не искаше във вратата, а аз се скъсах от тичане и Бог ме награди с гол - припомни си Бинич.

Няколко важни неща са довели Звезда до трона, продължава вихровият нападател.

- Първо, във всеки мач влизахме със същата идея - отиваме да победим без оглед кой е противник. Днес като изброявате имената на съперниците мнозина казват "кои са тези Рейнджърс и Динамо Дрезден." А, Рейнджърс беше най-добрият клуб на Острова, всички национали, същият случай и с Дрезден. Ние ги разбихме в Белград с по 3:0, а не им позволихме да ни застрашат класирането в реваншите. Затова завършихме цикъла без поражение.

Атмосферата в състава все пак е била ключова, смята "Бина".

- Друженето е основата на всичко което днес е рядък случай. Повечето от нас не се разделяха, дружахме 24 часа, работехме почтено, а Люпко често не можеше да ни изгони от тренировка. При това, точно се знаеше кой какво прави на терена, кой кого покрива, къде трябва да отиде топката. Например, Радинович през това време играеше модерен бек от 21 век, но винаги го покривах в защита когато отиваше напред.

Самият финал е нервирал Бинич, защото Аморос не успявал да го спре, а е получил и жълт картон.

- И съдията при това изпусна да свири дузпа, защото играч на Олимпик игра с ръка, а това никой не споменава. Тогава се отдръпнахме, повече играех бек отколкото крило, а това съвсем не обичах. Междувременно, стигнахме до дузпите и бях прилично сигурен, че първите дузпаджии ще бъдат успешни. Слабо помнят хората, но срещу мен малцина вратари успяваха да разчетат в коя страна стрелям, а камо ли да спасят. Трябваше да изпълня или първата или последната дузпа. А, тогава Роби взе първата, аз втората. Дика ни даде "сила" и стигнахме до целта.

Последната дузпа на Дарко Панчев, голямо празнуване... Бинич си спомня, че не е бил наясно с успеха.

- Чувствах се някак сякаш всичко е нормално, сякаш сме осъществили още една победа в низа. По време на празнуването, след вдигането на трофея, мен веднага ме отведоха на допинг контрол. Държаха ме два часа, даваха ми бира след бира, а аз никога не съм пил алкохол. Напих се от две бири, после търсих вода да дойда на себе си и да дам проба. Едва по-късно се присъединих към празнуването в хотела.

Наясно с успеха е бил едва при пристигането в Белград.

- От посрещането едва започнах да се пълня с емоции. Първо празнуването на летището, шпалирът до стадиона, а тогава пълната "Маракана", ние излизаме от тунела. И сега се наежвам като се сетя за тези сцени. Тогава всичко ми слегна, емоциите, филмът за този незабравим път. Тогава със Стяуа бяхме единствените отбори в Европа, които са печелили Купата на шампионите с играчи от своите държави, защото и Миле беше сърбин. Можете ли сега да си представите Ливърпул само с англичани да спечели Шампионската лига? Невъзможно. Затова нашето достижение имаше такава голяма тежест и значение.

Политическата ситуация е допринесла Звезда да не повтори Бари, твърди Бинич.

- Планът беше отборът да остане заедно и да се подсили допълнително. Щяхме да се бием и в следващите две години, но политиката се намеси, разпадна се и отборът. За съжаление Цървена звезда остана без възможността за още някоя титла от КЕШ. Уверен съм в това, защото имахме мощен състав и атмосфера каквато нямаше никой в Европа. Днес с радост се сещам за тези златни времена - каза Бинич.

Марович: Рейнджърс игра със сила, ние с техника

"Бариевското поколение" лансира в звездите много големи футболисти, а един от тях беше Слободан Марович, технически отличен ляв бек, който беше много важна част от този шампионски състав. Припомни си популярният Маре мача против Рейнджърс в Глазгоу, пътят до финала и още много любопитни неща през сезона когато Цървена звезда стана европейски шампион.

Цървена звезда в 1/8-финала на тогавашната КЕШ премери сили с Рейнджърс от Глазгоу. В първия мач, избраниците на Люпко Петрович биха шотландците с 3:0, а в следващия завършиха 1:1, и така продължиха напред.

- Първият мач беше чудесен. Победихме ги с 3:0 пред пълни трибуни и осъществихме голяма преднина преди реванша в Шотландия. Междувременно, Глазгоу Рейнджърс тогава беше феноменален състав, който играеше разпознаваемия островен футбол и знаехме, че няма да бъде лесно в реванша. Ние бяхме такъв отбор, че с когото и да играехме, не се отказвахме от нашата тактика. Смятам, че това краси големите отбори. С когото и да играеш, искаш да надиграеш и победиш противника - започна Марович.

Все пак, припомни си Марович, че отборът е бил доста загрижен, защото капитанът Дика Стоянович трябвало заради контузия да напусне играта на полувремето.

- Контузията на Дика Стоянович след дуел с противников нападател малко ни загрижи. Той излезе при 0:0, а влезе да брани Желько Калуджерович, вратар, който дотогава нямаше опит в такива мачове. Всички мислехме как ще се справи той. Бързо получихме гол, но това ни направи по-сериозни.

А когато червено-белите станали сериозни, екзекутор не е бил никой друг освен "Кобрата".

- Панчев е вкарал много красиви голове, но мисля, че този в Глазгоу е най-хубавият, който е реализирал. Спомням си, като вчера, Роби финтира техен играч, центрира остра топка, а Панчев с почти ножица вкара гол. Наистина феноменално попадение. Всичко беше по-леко след това, отдъхнахме и спокойно приведохме мача към края.

Без оглед на голямата преднина от Белград, много сериозно се подходило и към реванша.

- Бяхме наясно, че играем против отбор, който наказва спада на концентрация. Те играеха с дълги топки, трябваше да се скача с тях и да се борим, но нашата идея беше да им отговорим на всичко това с напълно различен стил футбол, онзи, който ни красеше. Спряхме ги, държахме ги далеч и не им позволявахме много да заплашват. Можехме всичко това, защото имахме играчи, които бяха способни да задържат топката. Те играеха със сила, а ние с техника.

Като най-тежък двубой посочва двата мача против Байерн от Мюнхен.

- За мене това беше финал преди финала. И днес когато някой ме пита, винаги казвам, че това убедително е най-трудният двубой на пътя до трофея. Сигурен съм, че това беше впечатлението на целия отбор. Ние преди финала прекарахме седем дни в пълна изолация. Бяхме отпуснати, нямаше нервност, караници, напрежение. Сякаш не бяхме наясно с величината на този мач и сякаш цялата тежест от гърба свалихме с това, че преминахме Байерн.

Все пак, финалът е бил тотално различен от всичко предишно.

- Люпко преди мача ни обяви, че ще играем различно. Това беше защитна игра с цел да не се допусне гол, а съперника да нападаме с контра. В Олимпик от Марсилия играеха само национали тогава, но не се уплашихме. Имаше положителна тръпка, която ни даваше допълнителна сила. Беше напрегнато, но не преставахме да вярваме в това, че можем да бъдем европейски шампиони.

На 29 май тази година ще бъдат точно 29 години от спечелването на европейската титла от Звезда.

- Когато наближи тази дата, усещам някаква положителна тръпка. Много обичам да си спомням целия този сезон. Мина дълго време, но привържениците не забравят. Не забравяме и ние. Наистина съм горд със себе си, с поколението и клуба, че успяхме да осъществим този исторически успех - подчерта Марович.

Дика Стоянович: От Цюрих целта беше финал

Когато говорим за успехите на Цървена звезда по пътя към европейския трон, трябва да започнем от старта - мачът против Грасхопърс. Обаче, когато говорим за най-добрите играчи в тогавашната Купа на европейските шампиони, тогава трябва да отдадем голямо признание на единицата на Звезда, човешка и вратарска грамада, някой на когото Звезда е в сърцето от малък, но и човекът, който е записан в историята на футболната игра като капитан на единствения сръбски отбор спечелил "ушатия" трофей - Стеван Дика Стоянович.

Първата спирка на пътя на Цървена звезда към шампионския трон на Европа беше Грасхопърс. Първият мач е изигран в Белград пред препълнените трибуни на Маракана. Не върви по вода за домакините и от самото начало на европейската одисея попадат на швейцарско препятствие. Обаче, по думите на единицата на Звезда в състава на Люпко Петрович не е имало и грам съмнение в триумфа в двубоите с Грасхопърс.

- Всеки мач е труден сам по себе си. Началото по някакъв начин беше турбулентно. Не тръгнахме по най-добрия начин, а всякак искахме да стартираме с победа. Срещу Грасхопърс на Маракана хората очакваха наш триумф, но завършихме наравно 1:1. В нашия отбор нямаше съмнение дали в реванша ще сме с истинското си лице, но сред повечето привърженици навярно се вся страх да не отпаднем още в самия старт. Мнозина говореха, че сме добър отбор, но няма да направим много на терена. Драго ми е, че в Цюрих бяхме себе си и показахме силата на нашия отбор. В този реванш се видя колко потенциал имаме като състав.

Припомни си Стоянович и целия ход на първия мач против Грасхопърс, който изненадал домакините.

- Спомням си, че когато излизахме от тунела в първия мач чух виковете от трибуните. Стадионът беше пълен, беше хубаво време, а ние желаехме ново начало. Разбира се самият ход на мач не отиде в наша полза. Швейцарците при изпълнението на онзи пряк свободен удар с подаване разредиха нашата отбрана и така трябваше да се поместя, за да видя топката, а след това нямах шанс да я достигна, защото беше наистина прецизен удар. Въпреки това успяхме да изравним чрез Бине (Бинич - б.р.) преди края на първото полувреме. Много се написа как сме разочаровали, но ние знаехме, че само са ни изненадали. Бях убеден, че в реванша ще покажем кои сме и колко можем и бях прав.

Легендарният пазител на мрежата на Звезда се обърна и към факта, че целият негов период до финалния мач е белязан от необикновената и никога повторена грешка против Байерн в Белград.

- От моя ъгъл, трябва да призная когато някой иска да говори за този път към европейския трон, никога не получавам въпроси за Бари, а за полуфиналния мач с Байерн когато получих такъв гол. Това е съдбата на вратаря. Никой не говори за спасяването на гол във финала, а въпросите винаги са от типа - как се случи да получиш този гол между ръцете и краката - но това е така, грешките се виждат. Обаче, от тази гледна точка, на мен това ми е много симпатично, защото след моята грешка се класирахме на финала. Всичко завърши добре и съм много щастлив, че във финалния мач с Олимпик пазих цял мач така както трябваше. Така по някакъв начин допринесох отборът да спечели известния "ушат" трофей.

Като капитан на отбора, Стоянович е имал и допълнителна отговорност, а ни описа и как са изглеждали приготовленията преди финалния мач.

- Мисля, че имах по-голяма отговорност във финала заради грешката в мача с Байерн. Избран съм отстрана на отбора да бъда капитан, те ми дадоха доверие. Също така, всеки имаше доза отговорност, що се отнася до финала. Всички очакваха, че ще играем атакуващо във финала, просто бяхме такъв отбор, нападателен с много воля и желание. Имахме разговор преди мача когато Люпко ни пита дали искаме да играем както и досега и да не спечелим трофея или да играем както той смята, че трябва и да спечелим трофея. Нормално, всички казахме, че искаме да сме шампиони. Когато ни съобщи тактиката, имаше реакция по темата как ще вкараме гол, защото се решихме за защитна тактика. Люпко ни убеждаваше, че не трябва ние да вкараме гол, защото мачът ще завърши 0:0, ще играем продължения, каза, че аз ще спася една дузпа и ще спечелим купата. Буквално така говори, сега дали е предположил или е знаел, аз не знам, но се случи така.

Отборът в червено-бяло, който зарадва всички звездаши и истински любители на футболната игра е бил седем дни в карантина преди решаващия дуел с френския великан.

- Мисля, че влязохме спокойни в мача с Олимпик, защото целта на Цървена звезда от самото начало на сезона беше да стигнем до финала. На нас, когато преминахме пъклените дуели с Байерн и се докопахме до този финал, ни падна товар от гърба. Когато вече стигнахме до ситуацията да спечелим трофея, нормално беше и да се борим за тази възможност. Нямаше някакви напрежения в състава. Тази карантина и изолираност беше нещо добро за нас. Искрено, в един момент имаше "изкуствени напрежения", защото се приспахме по време на седемдневната карантина, така че беше естествено малко да се разбудим. Харесваше ни всичко това. Бяхме разделени от другите, нямаше покани за карти, никой не ни посещаваше, така че наистина можехме да се посветим 100% на мача против Олимпик.

Стоянович изтъкна, че червено-белите не са допуснали бързите играчи на Олимпик лесно да пробият защитната тактика на Люпко Петрович.

- За всеки спортист е нормално да усеща, в такива мачове, една доза положителна тръпка. Обаче, когато мачът започна емоциите полека изчезнаха и след първите намеси се чувствах както и на всеки предишен мач. Не сме били наясно с величината на този мач. Смятам, че преди всичко, Люпко много добре "разчете" играта на Олимпик. Цялата наша тактика беше такава, че да не оставим на Марсилия да е в нашата половина, да не ни излъжат да излезем напред. Имаха изключително бързи играчи като Папен, Пеле, Уодъл, които бяха непредвидими. Целта беше да не се залетим, за да не ни вкарат гол от контра.

Дика говори и за тези известни дузпи, които бяха като сметаната на тортата за белградския състав.

- През кариерата опитвах да си водя бележки кой играч къде стреля. Когато гледах по телевизията някой да изпълнява дузпа си записвах това в една своя тетрадка. Тук имах записано,че Аморос, който е първият техен изпълнител, е бил дузпа само веднъж и то в дясната страна на вратаря. Така че аз от началото реших да бъда спокоен и, когато той ритне топаката, с всички сила да тръгна надясно. Успях в това, но опитах да остана възможно най-спокоен и може би малко го озадачих, че останах на място. Имах и доза късмет, защото не би по земята, а полувисоко, което за вратарите е идеална топка за спасяване. С оглед на това, че имахме тази преднина от старта, нашите играчи може би бяха още по-мотивирани да не пропуснат нито една дузпа и всичко завърши така както искахме ние. Днес, след 29 години нашият успех в Бари има далеч по-голяма стойност - подчерта легендарният Стеван Дика Стоянович.

Скандал на стадион ЮНА! Привърженици на Партизан шамарили Саво Милошевич

Саво Милошевич е близо до напускане на Партизан, а причината не е само спортна, а и сблъсък, който треньорът имал с привърженици на черно-белите.

Всичко се разиграло в ресторанта на стадиона в Хумско, когато Милошевич чак получил и няколко удара от известни запалянковци на черно-белите.

Инцидентът се случил преди по-малко от месец. Няколко популярни привърженици ударили няколко шамара на треньора на отбора Саво Милошевич.

Те били недоволни, защото стратегът на Партизан не се появил среща с привържениците предвидена за ден по-рано. Милошевич дошъл в ресторанта точно в момент в който на съседна маса седели няколко привърженика.

Те го приближили видимо недоволни и след кратка разправия му ударили няколко шамара. Така завършило всичко.

Голямото дунавско дерби - полицията срещу народа

Славна е и велика историята на унгарския футбол. И забравена. Будапеща като стара футболна цивилизация е създала пет големи клуба и с това много градски дербита. Ференцварош, МТК, Уйпещ, Хонвед и Вашаш. Всеки от петте будапещенски колоса има най-малко 110 години и много трофеи зад себе си. Макар че имат и богата предвоенна история, комунизмът, който ще завладее Унгария в средата на 20 век ще ги подреди по следния начин:
Ференцварош - народният клуб; МТК - най-богатият, еврейски клуб; Уйпещ - полицейският клуб; Хонвед - военният; Вашаш - работническият, по статуса и всичко което го обикаля нещо най-близко до ОФК Београд.

Съперничествата на будапещенските клубове не са много по-млади от Купата на ФА, най-старият турнир в света и спадат сред най-големите в този дял на Европа. Най-голямото дерби на Унгария първо е бил сблъсъкът между Ференцварош и МТК, за да с времето върховенството да поеме дуелът Ференцварош - Уйпещ. За пръв път около титлата сериозно са "кървели" в първата половина на тридесетте години, за да голямото съперничество да стигне връх през шейсетте и седемдесетте години.

И това е било някак съвсем естествено за режим като унгарския, съответно за така враждуващо общество. Полицията против гражданите на улиците; полицейският клуб против гражданския, народния, на терена.

Унгарската революция през 1956 се взима за повратен момент в историята на тамошния футбол. Най-добрите унгарски футболисти бягат от страната, най-добрият клуб в тази епоха (Хонвед) на практика се разпада, а върховенството малко по малко поема Уйпещ и става най-омразния клуб в държавата. Докато Ференцварош тъне под комунизма, Уйпещ расте. А с тях расте и съперничеството. За 40 години под съветска шапка Фради е взел шест титли. Уйпещ само в една поредица - седем. Между 1969 и 1975.

До петдесетте години Уйпещ (в превод Нова Будапеща) е бил отделен от града. С това и съперничеството се основава и на контраста град и село. За Фради са викали всички немци в Унгария, най-големият брой хора в градовете, но и в провинцията. Базата привърженици на Уйпещ е доста свита и ограничена в пространството откъдето идва клубът. Днес това разделение не се забелязва. Поддръжниците на Ференцварош главно наблягат на историята за своята "опозиционна дейност" и борба против комунизма, етикетирайки при това най-големия съперник като "окупатор", заради периода в който Уйпещ важи за политически клуб.

Най-пламенните привърженици на лилавите опитват да се защитят с история, която датира от тези времена, а която разказва, че специалната полиция (под чийто контрол клубът бил), нещо като УДБА и ДС, арестувала и погубила защитника Шандор Суч, под обвинение за голямо предателство и опит за бягство от държавата.

Суч е бил на 29 години и играел за - Уйпещ. Аналогията е ясна. Привържениците на този клуб се питат защо полицията би убила собствен играч?!

Унгарският футбол е започнал да потъва от средата на петдесетте, но добрите познавачи на историята на източноевропейските клубове знаят, че будапещенските великани са играли голяма роля в европейските турнири още няколко десетилетия. Изпъквали са точно Ференцварош и Уйпещ. Фради има три финала в Купата на УЕФА и два полуфинала, както и един четвъртфинал в КЕШ. Лилавите са играли един финал в Купата на УЕФА, полуфинал в КНК и стигнали на крачка от финала в КЕШ през 1974, когато ги елиминирал Байерн (Мюнхен).

Окончателният крах последвал точно в средата на седемдесетте. Този полуфинал на Уйпещ в КЕШ, финалът на Ференцварош в Купата на УЕФА (когато елиминира Цървена звезда в полуфинала) и после само още "инцидентът" Видеотон от 85-а, когато през сараевския Железничар пробил до финала в Купата на УЕФА.

Тоталното пропадане на унгарския футбол най-добре е обрисувано в онзи бараж - двата мача с Югославия през 1997, когато плавите в борба за Мондиал им забиха 12 гола (7:1 и 5:0). Клубовете им все по-често ще завършват европейските излети през юни и юли, а на трибуните не се събирали повече от две-три хиляди човека.

Всички будапещенски великани, всички до един, са доживели поне по веднъж да изпаднат във втора лига. Голямата криза не заобиколила никого. В началото на новото хилядолетие пари започнали да се влагат в някакви нови проекти, титли са печелили Дебрецен, Фехервар (Видеотон) и Дьор, за да будапещенци да обявят завръщане на голямата сцена през 2016, с първото коронясване на Фради след 12 години чакане.

И докато зелено-белите се изправили на крака, Уйпещ продължава да се гърчи. В момента е девети в класирането със само точка повече от първия отбор, който е в зоната на изпадащите, а днес го очаква дерби с Фради. Отложен мач от 20 кръг. По-лош момент за голям мач не са могли да си представят и в най-черните сънища.

Този мач няма да прилича на никой от онези от славните времена - за тези дни си спомнят само имената на стадионите на тези два клуба; на Ференцварош е кръстен на единствената унгарска Златна топка Флориан Алберт, а на Уйпещ на втория голмайстор в унгарския футбол Ференц Суса, автор на близо 400 шампионатни гола за лилавите - но напрежението и привърженическият колорит в града сигурно няма да липсват. Особено, защото почти всички запалянковски групи в Унгария са десничарски ориентирани и склонни към хулиганство.

Фради влиза в дерби №278 като фаворит. Става въпрос за най-добрият унгарски състав от вече две години с перспективния треньор Сергей Ребров на пейката и някои интересни играчи. Тук са и няколко унгарски национала, белорусинът Сигневич, норвежецът Токмак Нгуен, бразилецът Израел, играещият под наем от Шахтьор Зубков, силният нападател Франк Боли... Качество по най-добрият начин демонстрираха през есента в Лига Европа. Не изгубиха от Еспаньол и Лудогорец, биха московския ЦСКА. За малко не преминаха групата.

Уйпещ от пейката води сръбският специалист Небойша Вигньевич. В състава няма звучни имена, нито играч по-скъп от 450 000 евро. Фактът, че са домакини в това дерби би трябвало да е облекчаваща околност за Уйпещ, но не е точно така. Поне що се отнася до статистиката, защото този отбор играе много по-добре като гост. У дома само две победи през този сезон.

Нещо повече, трябва да се има предвид, че Ференцварош не е печелил на Суса в трите последни срещи - всичките три завършиха наравно.

През последните години дербито Фради - Уйпещ се характеризира с много малък брой голове. В шестте предходни дуела само веднъж са паднали повече от 3, веднъж е било 1:1, а в четирите останали дуела завършват с 0 или 1 гол.

Съдията когото привържениците на Дортмунд ще намразят - не свири дузпа, контузи Халанд

Името му е Тобиас Щилер...

Повече причини за гняв към главния съдия в Дер Класикер Тобиас Щилер имат привържениците на Борусия от Дортмунд. Не само, че в 58-ата минута пропусна възможност да отсъди дузпа за домакините - след удара на Ерлинг Халанд с ръка в своето наказателно поле играе Джером Боатенг и промени посоката на топката, която влизаше във вратата - а и попречи на младия норвежец да завърши мача. Халанд излезе от игра десетина минути по-късно, а немските медии пишат, че травмата е последица от сблъсък с арбитъра?!

Този детайл не видяхме по телевизията, но както може да се чуе Щилер без да иска налетял на нападателя на Борусия, стигнало се до сблъсък и пострадало коляното на Ерлинг Халанд. Норвежецът опита да стисне зъби и да продължи, но не можа.

Засега още не е известна степента на контузията.

Ерлинг Халанд пристигна в Дортмунд през зимата от Залцбург за само 20 000 000. В първите 11 мача в Бундеслигата отбеляза 10 попадения.

Панчев: Нашата Звезда вечно блести

Дарко Панчев беше чудесен голмайстор, който и невъзможни ситуации решаваше като кобра - бързо, просто, а същевременно елегантно. С головете, но и играта беше една от основите на успехите на Звезда през 1991 година.

Пет гола постигна Звездната "кобра" в целия цикъл в Купата на европейките шампиони, игра като в транс против Грасхопърс в Цюрих, в ще се окаже ключовия мач за целия сезон.

- Началото беше най-трудно. Грасхопърс беше изключително добър тим. Всички мачове по този път бяха важни, но този може би се откроява, защото се случи в самото начало. Не знам дали ги подценихме в първия мач, но отидохме в реванша с негативен резултат. И въпреки това бяхме наясно, че сме добър отбор, знаехме, че трябва да излезем на терена в Цюрих и да победим. Играхме фантастично, може би това беше моето най-добро представяне в цялата тази година в Европа. Отворих мача с гол, след това две дузпи бяха направени срещу мен, а Роби ги реализира. Имахме отлични играчи, фантастични индивидуалности и след този мач разбрахме, че нямаме от какво да се плашим и във всеки мач трябва да търсим победа - изтъкна Панчев.

Напрежението което се създало не повлияло на отбора.

- Гледайки предния сезон се видя, че имаме качествен отбор. Жал ми е, че през тази година не играх в мача в Кьолн, който загубихме. Тогава да бяхме успели да преминем, може би успехът от 1991 щеше да се случи и по-рано. След това, с идването на Белодедич, който е феноменален играч, се видя, че правим още по-добър отбор и беше поставена здрава основа за бъдещето. Затова и вярвахме в себе си, нямаше напрежение, бяхме съсредоточени само на първия следващ мач. Нямаше много време за размисляне.

Редуваха се успехи, падаха Глазгоу Рейнджърс, Динамо Дрезден и Байерн.

- Последваха двубои с Глазгоу, фантастичен мач изиграхме в Белград. След това Динамо Дрезден, който може би не беше атрактивен като Байерн, но немецът е немец. Техният манталитет не можа да им помогне срещу нас.

Самият финал не беше хубав за окото, защото за Цървена звезда съществуваше само една цел - вдигане на трофея. Решаващата дузпа изпълни точно Дарко Панчев.

- Олимпик тогава беше чудесен отбор, показаха това в следващите сезони в Европа. Не беше лесно във финала, може би дори бяхме в подчинено положение. Това не беше най-чудесният ни мач, но знам, че е по-добре да не играем хубаво, а да спечелим трофея, отколкото да одушевим всички, а да останем с празни ръце. Виждаме днес колко е трудно да се спечели Шампионската лига и това дава достатъчна тежест на този мач. Винаги съм казвал, че за голмайстора всеки гол е еднакъв, но дузпите в Бари наистина са нещо специално в моята кариера.

Привържениците са били специална сила.

- Много пъти досега съм говорил за това. Привържениците показват през всички тези години колко сила дават на клуба. Всеки мач в Звезда е бил спектакъл по свой начин. Винаги когато по програма имаше голям, европейски мач атмосферата беше фантастична. Цървена звезда има традиция в подкрепата. Не искам да съм субективен и да кажа, че Делиjе са най-добри в света, но със сигурност са сред най-добрите. Тяхната помощ тогава беше огромна, а виждам, че е същото и днес. Нашият клуб от самото основаване е създавал имидж, бутал е своята Звезда към небето, да се постави там където й е мястото благодарение на всички предходни поколения, докато нашето направи само тази крачка, да постави Звезда вечно да блести. Звезда е създавана години благодарение на прекрасни играчи и привърженици и съм сигурен, че нашата Звезда вечно ще блести.

Дарко с удоволствие гледа записа на финала от Бари, макар че някои други мачове са му по-скъпи.

- Поглеждам често, защото има и много съкратени записи. Обичам да гледам стари мачове. Може би финалът не е най-хубав за гледане, така че него най-рядко пускам. Тук повече на дело беше тактическо надиграване. Играли сме много хубави и вълнуващи мачове, с фантастична подкрепа, така че днес обичам да ги гледам. Това са хубави спомени, така че когато имам време поглеждам отново как изглеждаше нашият път до трофея.

Трофеят краси клубните витрини.

- Драго ми е, че нашето поколение донесе нещо с което могат да се гордеят всички онези, които тепърва идват. Трофеят беше в нашите ръце, радвахме му се, фотографирахме се с него на самия терен, а оттогава всички звездаши, които искат могат да се наслаждават на него. Това е красота.

От Бари, за Дарко всеки край на май буди най-хубави спомени.

- Искам да поздравя всички мои съотборници, с мнозина продължавам да се чувам. Онези с които не съм в контакт толкова често по този начин им пожелавам много здраве, сега вече навлизаме в години когато спокойствието и доброто здраве са ни най-важни. Ще използвам възможността да им благодаря още веднъж за всичко което направиха и да ги поздравя, както и всички наши привърженици - поръча от Скопие един от най-добрите голмайстори в историята на клуба.

Някои звезди в Бундеслигата ги заплашва безработица

На всеки осми професионален футболист в Бундеслигата му изтича договорът. И изобщо не е сигурно дали ще подпише нов за следващия сезон. Потърпевши са чак и звезди, а футболистите от по-нисшите дивизии ги чакат наистина тежки времена.

Марио Гьотце стана истинска звезда след като през 2014 в Рио де Жанейро с гол против Аржентина донесе на Германия титлата световен шампион. Но на Гьотце на 30 юни му изтича договорът с Борусия от Дортмунд и, както може да се чуе, голям е въпросът къде ще продължи да играе.

Гьотце е само най-известният от над шейсет играчи в Първа Бундеслига на които им изтичат договорите и които тепърва трябва да намерят отбор в който да играят от есента. Дали техните клубове ще им продължат договорите или не? Дали ще намерят някой клуб, който ги иска в състава? Или няма?

Особено мрачно е например във Фортуна от Дюселдорф. Не само че е заплашена от изпадане от първа лига, а изтичат и договорите на чак десет играча.

Улф Барановски от Сдружението на професионалните футболисти (VdV) очаква тежки времена: "Наистина трябва да бъдем готови на това много клубове да намалят своите състави, а и новите договори да бъдат с по-малки заплати."

Много клубове са във финансови проблеми след прекъсването на провеждане на мачове заради пандемията. А и сега когато се провеждат пред празни трибуни на стадиона, трудно е да се напълни клубната каса. Това означава, че и на играчите им е "паднала цената".

Интернет порталът transfermarkt.de пресметна, че на по-младите, съответно играчите родени след 1998, стойността е спаднала с около 10%, а на по-възрастните с чак 20%. Международната одиторска компания KPMG пресметнала, че общата стойност на всички играчи в Бундеслигата от февруари до май е паднала с 16,5%. А ако сезонът бъде прекъснат още веднъж спадането на стойността би било 24,5%.

За шепа евро

Порталът transfermarkt.de е пресметнал и настоящата пазарна цена на отделни играчи и на мнозина е паднала драстично: от началото на кризата с короната, националът от Байерн Леон Горецка е "поевтинял" с 30%, Матиас Гинтер от Борусия (Мьонхенгладбах) с 35,3%, а Емре Джан от Дортмунд с чак 36,4%. На тях тримата, обаче, договорите не са изтекли, а футболният специалист Щефан Бакс казва, че "всеки футболист, който има договор продължаващ и след това лято може да се смята за щастливец."

Но мнозина не са, а в по-ниските лиги положението е още по-лошо. Във Втора Бундеслига изтича договорът на всеки четвърти играч (23,9%), в Трета са потърпевши повече от една трета от играчите, а в регионалните лиги само една трета имат договор за следващия сезон. Това е така, защото футболистите в по-нисшите лиги искат по-кратки договори, защото се надяват да преминат в някой клуб от по-горна. Сега, обаче, заради короната, са заплашени да минат сред безработните.

Всички, които наистина познават футбола знаят, че милионните трансфери, вили и бесни автомобили всъщност са само изключение, което важи за футболните звезди. "Голямата част професионални футболисти са километри далече от върховни приходи", казва Улф Барановски. Той изброява примери с професионални футболисти в регионалните немски лиги, които месечно заработват значително по-малко от 1000 евро, по-малко отколкото някой служител. А все пак трябва да тренират всеки ден, за да бъдат подготвени за мач.

"Струват" само още истинските звезди

Щефан Бакс подсеща за проблем за който малко се говори: всички футболисти мечтаят за световна слава, но са малцина тези, които печелят толкова да бъдат осигурени, след като престанат активно да играят футбол. "Те имат огромни проблеми след това да се върнат в обикновения свят на труда. А заради тази криза с короната хонорарите ще бъдат още по-малки, може би някои клубове след това няма и да съществуват."

Барановски може единствено да съветва играчите на които им изтичат договорите да приемат и краткосрочен договор. Ако положението се нормализира, може би следващият договор все пак ще бъде за по-голяма сума. Отиването в чужбина е опция само за редки - и най-добрите играчи. Защото, както в Германия беше прекъснат сезонът по време на пандемията, така беше и в много други държави където клубовете също имат проблеми с приходите. "В близко бъдеще, наистина големи трансфери ще се договарят само за абсолютно върховни играчи", очаква Бакс.

И футболните клубове са икономически единици, така че може да се очаква, че и те ще се решат за работна политика, която в света на икономиката се нарича Flight to Quality - търсене на качество. В тежки времена няма място за експерименти: пари има само за играчи, които сигурно ще носят победи - съответно пари. Няма място и за млади играчи, които може би един ден ще бъдат звезди, а още по-малко място има за онези чиято звезда залязва.

За такъв важи и немската звезда от Рио: Гьотце в Дортмунд и така главно седеше на пейката, въпреки че през 2014 "струваше" над 50 милиона евро, а още миналата година се говореше, че цената му е "само" 25 милиона. Сега, в епохата на пандемията, Гьотце би могъл да почака и за договор за 10 милиона.

Просинечки: След Дрезден усетих, че отборът има мощ

Майстор с топката, който умееше всичко, освен да я погълне. Лек като пеперуда, неудържим като "формула", криеше топката от своите противници толкова чудесно и фантастично, че не можеха и да я докоснат - Роберт Просинечки. Един от футболните гении, който е известен със "скриването" на топката многократно, даде своето виждане за цялата история около пътя на Цървена звезда до европейския трон.

Бари, както винаги, е специална тема, а Просинечки разказа на какво точно го асоциира това понятие.

- Когато се спомене Бари, не се сещам за нищо друго освен Шампионска лига! Това е най-големият успех на Цървена звезда, голям, исторически мач, спечелихме трофея, който на Балканите има само още Стяуа. Успех, който вероятно няма да се повтори, защото сега невероятно много се влага и е трудно някой да има такава възможност както ние - каза Просинечки.

Популярният "Роби" се обърна и към това защо първи би дузпа в решаващата серия.

- Бях сигурен, че ще вкарам гол, точно както и през 1990 на Световното първенство. Същото беше и в Бари, но не беше лесно. Това са трудни моменти, особено със Звезда, където си толкова близо, а можеш да си толкова далече. Защото дузпите са голяма лотария. Те пропуснаха една дузпа, ние вкарахме всичките, но не беше лесно. Да спечелим Шампионската лига беше невероятно за всички нас, това ни беше трамплин за всичко нататък и преминаване в най-големите клубове. Хората разпознаха едно голямо поколение. Тренирахме и дузпи, защото Люпко направи този мач така, че да се стигне да се играе 120 минути и чрез изпълнението на дузпи да се стигне до победител, а това, за щастие, бяхме ние.

В своите разкази и анекдоти свързани с 29 май 1991 година разкри и че известната история как Люпко Петрович питал играчите дали искат да играят хубаво, или да вземат трофея, не е точно такава.

- Не ни е питал, това все пак са приказки. Той не е питал това, а сам състави да играем така. Люпко е треньор, който преди идването в Звезда имаше отлични резултати и затова дойде в червено-белия табор. С тези резултати дойде в най-доброто поколение на Звезда и с неговите големи треньорски възможности Цървена звезда стигна до най-големите успехи.

Просинечки веднага след идването в Цървена звезда стана любимец на привържениците и създател на играта, която стана разпознаваема в Европа. Звезда в него получи своя магьосник, а фантастичният дрибльор от мач на мач играеше все по-добре, редовно "слушаше" своя дрибъл, но и головете го желаеха.

- След мача в Дрезден усетих мощта на отбора и храбро заявих, че ще бъдем шампиони на Европа и то без загуба. Преди всяка тренировка идвахме най-малко един час по-рано в съблекалнята. Това беше един от ритуалите. Що се отнася до дрибъла, с него и с "търкалянето" по някакъв мой начин съм се родил. Често тренирах някои финеси, а е интересно, че никога не съм играл в гумени бутонки, винаги обувах онези с шестте бутона.

Много любители на футбола и онези, които следваха Цървена звезда в похода към европейския трон смятат, че победата над Байерн в Мюнхен е била короната на неговото поколение.

- Най-добрият мач, с оглед и на силата на противника, беше онзи в Мюнхен когато проведохме на баварците лекция от модерния футбол. Чудесно играхме и против Глазгоу Рейнджърс. Головете по пътя към покоряването на Европа ми останаха в най-хубавите спомени. Два на Грасхопърс в Цюрих, Глазгоу Рейнджърс, Динамо от Дрезден в Белград.

Във финалния мач, решението дойде от бялата точка, въпреки че преди началото на мача фаворит на хартия беше отборът от Марсилия.

- Когато се стигна до дузпи, всички пребледняхме. Дотогава никога не съм пропускал от бялата точка. В първенството, бях избран да изпълнявам дузпите, така че беше нормално да шутирам първи в серията. От центъра, бял като вар, тръгнах към наказателното и непрекъснато повтарях - само да го вкарам, само да го вкарам. Чувствах голяма отговорност, а тогава ми падна камък от сърцето. Защото, остава записано в историята, че съм вкарал гол, както и че опитният Аморос единствен пропусна от бялата точка и то за пръв път в кариерата. Това все пак са детайли, които ще ми останат завинаги в главата - подчерта Просинечки.

Нов спонсор ще краси екипите на Борусия във върховния сблъсък

Борусия (Дортмунд) има добри опити с природните сили от Норвегия в близкото минало. За сблъсъка на върха с Байерн (Мюнхен), ще има една норвежка природна сила носеща номер 17 и друга украсяваща тениските на отбора на Борусия.

За този мач, основният спонсор на Борусия (Дортмунд) Евоник Индустрис предава водещата позиция на клубните тениски на норвежката марка МЕДОКС, натурална хранителна добавка направена от диви скандинавски боровинки. Това е първият продукт на базираната в Есен група, който ще бъде рекламиран директно към крайните потребители чрез аптеки. Разработен е в Норвегия, където се произвежда от 20 години.

"МЕДОКС най-сетне е достъпен в Германия. Футболът е символ на жизненост, такъв е и МЕДОКС. Така че има смисъл, че ние ще комбинираме емоционалното дърпане на футбола с жизнеността на МЕДОКС", заяви Сузане Плута, директор на потребителските продукти в Евоник.

Тъмновиолетовите капсули МЕДОКС съдържат т.нар. антоцианини. Растителните бои свързват свободните радикали и така предпазват срещу оксидативен стрес - което подсигурява здрави кръвоносни съдове. Екстрактът от диви боровинки е доказан, че има здравословни ползи за сърцето и кръвоносните съдове. Имунната система също се възползва от него, което означава, че силата на зрънцето в капсулата не е подходяща само за атлети.

Включването на тениската ще бъде еднократно и ще бъде допълнено от редица рекламни кампании в аптеки, списания и социалните мрежи. Тениските, които са произведени само за този мач срещу Байерн (Мюнхен), впоследствие ще бъдат раздадени в надпревара и не могат да бъдат купувани.

Борусия (Дортмунд) срещу Байерн: среща на върха

Това не е само сблъсък между двата най-добри отбора през този сезон; това е среща между най-добрите нападатели (Ерлинг Халанд има 10 гола в 10 мача, Роберт Левандовски има 27 в 25) и най-добрите асистенти (Джейдън Санчо и Томас Мюлер имат по 17 асистенции).

Сценарият: Вторият срещу първия във вечното класиране, вторият срещу първия в класирането през 2020. Най-добрият отбор у дома срещу най-силния в гостувания. Не може да бъде повече топ сблъсък. Победа за Борусия ще съкрати разликата до Байерн до една точка, докато загуба ще я отдалечи на седем точки от местния съперник.

У дома/гостуване: Борусия (Дортмунд) спечели всеки от петте домакински мача в Бундеслигата през втората половина на сезона, отбелязвайки 19 гола и получавайки един, като няма загуба в последните 14 мача на Сигнал Идуна Парк. Борусия вкарва поне по гол във всяко от последните 38 домакинства в Бундеслигата (действащ клубен рекорд) и наскоро запази четири поредни сухи мрежи - най-дългата подобна серия от над 10 години. Байерн (Мюнхен) спечели всяко от последните шест гостувания в шампионата, отбелязвайки 23 и допускайки само два гола. Последната му загуба беше с 2:1 в Мьонхенгладбах на 7 декември.

Лични въпроси: Дортмунд все още е без Дан-Аксел Загаду, Марко Ройс и Нико Шулц, докато Байерн е без Коутиньо, Никлас Зюле и Корентин Толисо.

Статистика един срещу друг: Това ще е 32-ия състезателен мач между двата клуба от ноември 2011 (Бундеслига, Купа на Германия, Супер купа, Шампионска лига). В този период има 15 победи за Байерн, шест равенства и 10 триумфа за Дортмунд. Хората от Мюнхен може да имат почти два пъти повече победи в сравнение с противниците от Северен Рейн - Вестфалия (47-25), но са загубили повече мачове само от Вердер Бремен (26 загуби). В Дортмунд има 16 победи за домакините, 15 за Байерн и 19 равенства.

Статистики: Жълто-черните спечелиха всеки от последните шест мача в Бундеслигата и загубиха само един от последните 10. Борусия вкара поне един гол във всеки от последните 16 мача в Бундеслигата и запази 12 сухи мрежи - повече от всеки друг клуб в първенството и повече сухи мрежи отколкото през целия минал сезон (10). Борусия все още не е допуснала дузпа срещу себе си през този сезон, докато Байерн е втори по получени дузпи (пет) след Фрайбург (шест). Те също спечелиха всеки от последните шест мача в Бундеслигата, без загуба е в 13 кръга и вкараха поне по един гол във всеки мач в този период. Само Лайпциг (27) е допуснал по-малко попадения от баварците (28).

Най-голямата домакинска победа: На 3 юни 1967, "жълто-черните" излизат победители с 4:0 над Байерн (Мюнхен) на стадион Роте Ерде благодарение на по два гола от Лотар Емерих и Райнхолд Восаб.