сряда, 29 юни 2016 г.

Миналогодишният финалист в Лига Европа вече не съществува?!

 
Украинският елитен Днепър от Днепропетровск от днес вече не съществува?!

Според информацията на украинската агенция Интерфакс, бизнесменът Ихор Коломойски отказал да плати дълговете на този клуб и решил да го закрие.

"Нашият Днепър е свършен. Никой вече нищо не иска да плаща. Клубът и отбора вече не съществуват. Междувременно, Днепър Арена, великолепният стадион няма да остане празен, защото има възможност друг клуб да дойде да играе мачовете си тук, Волин (Лутск) или Натфовик (Охтурка). Има идея да се основе нов клуб, ако частници от региона поискат това, но това засега е само идея", цитира агенцията изказване на Коломойски.

Според съобщението на сайта, правни застъпници на Днепър търсят между политици и местни бизнесмени инвеститори, които биха вложили пари в нов отбор, който да се състезава в ниските рангове на украинския футбол.

От клуба съобщиха, че имат финансови проблеми, но няма да се закрие, както твърдят някои медии.

"За съжаление, днес е лесно да се шири дезинформация. Не съм сигурен, че нашият президент е правилно цитиран, нито знам какво се случва. Знам само някои неща: клубът още съществува, отборът се подготвя за новия сезон. Истина е, имаме проблеми, но ще се потрудим да ги пребродим", изтъкна генералният директор Андрей Стетстенко.

Днепър е основан преди 98 години, а в завършилия сезон в Украйна зае трето място, зад Динамо и Шахтьор. Никога не е бил шампион на Украйна, стигал е само до второ място, но два пъти е първенец на СССР (1983 и 1988 г).

Най-големият успех в клубната история е през миналия сезон, когато се класира на финала в Лига Европа, където беше победен с 2:3 от Севиля.

Куче не може да спре да гледа футбол, дори бебе не го разсейва

http://cdn.tf.rs/2016/06/29/Labrador-620x350.jpg
Ако може да се измери видео по критерий "сладко", то на това пишем 10.

Първо, дали е възможно куче да гледа толкова съсредоточено футбол, а и този малчуган, едва проходило бебе, което по всички начини опитва да отвлече вниманието на лабрадора, безуспешно.

Очевидно кучето в предишния си живот е било футболист :)

10 причини защо Исландия е най-лудата държава на света

foto: Getty images
Националният отбор по футбол на Исландия е абсолютния хит на Европейското първенство.
 
Напълно неочаквано исландците станаха участници в 1/4-финалите на турнира, правейки островната си държава обект на интерес за мнозина.

Както вече знаете, Исландия е доста малка държава, която наброява около 330 000 жители. Главният град е Рейкявик в който живеят 65% от населението.

Но, да не ви отегчаваме с щури информации, които и сами можете да намерите в Уикипедия, ще представим 10 причини защо тази държава е толкова специфична:
set animated GIF
10 Голям брой исландци вярват в eлфи

Вярвате или не, исландците напълно вярват, че съществуват елфи. Те живеят в скалисти предели, имат магическа сила и могат да ви направят проблем, ако се опитате да им разрушите дома.
volcano animated GIF
9 На всеки четири години се случва изригване на вулкан

Известно ви е, че Исландия е държава, която има голям брой вулкани, а точната бройка е 130 (кои активни, кои неактивни). Интересно е, че се случват изригвания, макар веднъж на четири години.

8 В Исландия не съществуват гори

Просто, Исландия е територия в която няма гори, както заради климатични, така и заради геоложки условия.
party animated GIF
7 Бирата е била незаконна до 1989 г

Представете си да ви арестуват заради това, че пиете бира? Е това е можело да ви се случи в Исландия до преди двадесет и кусур години, по-точно до 1 март 1989 г, когато тази забрана е премахната. Затова исландците правят фест на всеки първи март.
 
6 Бебетата се оставят да спят навън

В Исландия е обичай майките да оставят своите бебета да спят навън, било пред дома си или пред кафенето, докато пият кафе, а това се прави, за да не притесняват бебетата родителите си със своя плач. Помислете!
 
5 При тях няма презимена

Това е наистина чудновата система. Всъщност, презимето се формира по следния начин. Мъжете по името баща си или майка си получават наставка сон (син), а женските деца получават наставка доттир (дъщеря).

Например, ако бащата се казва Гунар, презимето ще е Гунарсон, или Гунарсдоттир, ако става въпрос за момиче. Изключения от това са някои датски семейства, които живеят на острова.
 
4 Първата жена лесбийка премиер е в Исландия

Йохана Сигурдардоттир е първата особа от женски пол, при това хомосексуална, която е премиер в някоя държава. Тя е на власт четири години (от 2009 до 2013).
 naked animated GIF
3 При тях нудизмът е напълно естествен

Като повечето скандинавски държави, исландците нямат нищо против голотата. Общото къпане след тренировка или някои подобни неща, изобщо не са тема табу в Исландия.

2 Змии, костенурки, гущери... са забранени със закон

В Исландия съществува закон, който забранява отглеждането на определени животни като домашни любимци. Някои от тях са змии, костенурки, гущери...


1 Исландия няма войска, подводница, нито военновъздушни сили

Може да се каже, че Исландия изобщо не е настроена за война. Въпреки че няма професионална войска, нито подводница, а и военновъздушни сили, Исландия все пак има система за въздушна отбрана, брегова охрана и военни експедиции с миротворни цели.

понеделник, 27 юни 2016 г.

Тайната зад чудото Исландия

 https://i.guim.co.uk/img/static/sys-images/Guardian/Pix/pictures/2015/9/4/1441368264845/282789bd-06fd-4c48-9a78-81effe3e4f21-2060x1236.jpeg?w=620&q=55&auto=format&usm=12&fit=max&s=92412b4b50194bb419f0d5ab061bdcca
Класирането на Исландия за 1/8-финалите е една от страхотните спортни истории за пепеляшки, но е резултат от колективна и ориентирана към младежите футболна програма започнала преди 15 години.

Прекарах една снежна седмица в Исландия през миналата зима, карайки през нея. Въпреки че пейзажът беше покрит със сняг, освен пътищата, едно нещо продължаваше да се появява: малки терени и тренировъчни постройки, дори и в най-малките градчета.

И когато мислите за малки градчета, трябва да промените мащаба към исландската скала. В държава с около 330 000 души, малък град може да се състои от няколко къщи и магазин. Исландия, островна нация изолирана от континентална Европа, има една от най-ниските гъстоти на население в света. Това е най-малката държава по население, която се е класирала на финалите на Европейското първенство. За сравнение, Албания, следващата най-малка държава по отношение на население на Европейското, има грубо около девет пъти повече хора от Исландия.

Но също като зелените къщи, които са точки в исландския пейзаж и са синоним за държавата, също така са и първокласни условия за младите футболисти да тренират.

Може да изглежда странно, като се има предвид, че средната температура в столицата на държавата - град Рейкявик минава точката на замръзване само в седем месеца от годината. Или може би и по-странно като се има предвид, че тези обществено финансирани пространства са запазени непокътнати дори след като Исландия претърпя страховита финансова криза започнала през 2008 г. "Икономист" твърди че в съотношение с размера на икономиката, банковият колапс на Исландия от преди осем години е най-големият, който някоя държава някога е преживявала.

Хората в Исландската футболна асоциация (ИФА) и в клубовете не намират нищо странно в тези обществени тренировъчни съоръжения.

Според ИФА, в Исландия има 179 терена с пълен размер в края на 2015 г, което прави по един реален терен на всеки 128 регистрирани играчи в държавата. Това в допълнение на 166 полу- и мини терена в държавата с изкуствена трева (6 закрити и 160 на открито).

Всъщност, може би точно тези съоръжения доведоха до класирането на Исландия на първия й голям турнир.

"Всеки може да види, че тези терени са жизненоважни за нас", заявява Арнар Бил Гунарсон, шеф на футболното развитие в ИФА, допълвайки: "Ако трябваше да намалим някакви загуби или да спестим пари, нямаше да е от съоръженията".

Гунарсон казва, че "няма съмнение" че сегашният състав, първият класирал се за голям международен турнир, се е облагодетелствал директно от тези обществени тренировъчни съоръжения - повечето от тях построени след 2000 г. Изненадващо лесния достъп, който играчите имат до тренировъчните съоръжения и класни треньорски насоки им позволиха да продължават техните тренировки без значение от размера на техния град или от често недружелюбното време навън.

Според тези от вътрешността на исландската футболна система, отношението на държавата към младите и важността, която се поставя не само върху развитието и треньорството, но също така и в подсигуряването на еднакъв достъп за всички играчи е това което наистина ги отделя от другите страни.

"Едно от нещата в Исландия, които наистина харесвам е тук има равенство. Всеки има възможност да тренира футбол", заяви Гунарсон. Дълго познат кат бастион за социализъм, няколко държави имат основите на техните общества по-ясно отразени в техния подход към спорта.

Основният ремонт започва през 2002 г, когато според множество източници, ИФА наема Сигурдур Рагнар Ейолфсон за старши треньор по обучението на треньори. Фокусът става изграждане на учебна програма и подсигуряване, че държавата може да произвежда силни треньори на топ ниво и това е подход, който започва да се отплаща.

"Няма значение дали сте момче или момиче или добър или лош в практикуването на футбол", продължава Гунарсон. "До 19-годишна възраст, можете да тренирате колкото си искате. 19-годишен, който не е много добър във футбола пак може да тренира пет пъти в седмицата и да прави физически тренировки пет или шест пъти седмично, което е немислимо в която и да е друга страна. Трябва да си в академия и да си наистина добър играч".

Тази достъпност минава от младежките програми в следващите нива. Отчасти заради малкото население на държавата, най-високата футболна дивизия в държавата, Мъжката Селект дивизия (Урвалсдейлд карла), е полупрофесионална лига. Така или иначе тя е плодородната почва за много от топ играчите на Исландия преди те да напуснат държавата, за да търсят по-добри икономически възможности в чужбина. Липсата на финансова компенсация е реалност с която хората в Мъжката Селект дивизия са свикнали, но това не ги е спряло да произвеждат способни играчи.

Вземете Гилфи Сигурдсон за пример. 26-годишният халф на Суонси, известен с изключителните си умения от пряк свободни удари, представлява голяма разлика с дълго битуващия стереотип за грубите исландски защитници. Той прекарва част от ранната си кариера в Брейдаблик, един от топ спортните клубове в държавата преди да се премести в клубове като Хофенхайм и Тотнъм.

Сигурдсон прогресира през младежките отбори на Исландия до 19 и 21 години в мъжкия състав и е ключов играч в квалификациите за Европейското първенство, отбелязвайки три гола в два мача срещу Холандия, за да помогне за елиминирането на полуфиналистите от последното Световно.

Докато един исландски играч може да започне професионалната си кариера в Мъжката Селект дивизия преди да замине за чужбина, този период от време в Урвалсдейлд карла, докато тренира на същите обществени тренировъчни съоръжения, както младежите на държавата е решаващо за исландската футболна култура като цяло.

"Самата атмосфера в клубовете е много благоприятна за успех", заяви Дади Рафнсон, директор на треньорството за младежката програма в Брейдаблик.

"Като малко дете, ти можеш да видиш по-големите играчи, които отиват да играят за националните отбори. Можеш да ги видиш, да ги докоснеш, да тренираш с тях. Вдъхновяващо  е, че можеш да живееш с тези играчи".

В кариерата си на треньор в Исландия, Рафнсон е натрупал дълбоко разбиране не само за реалностите и предизвикателствата в създаването на играчи в изолирана среда, но също така и основите на исландския футбол.

За Рафнсон и други работещи във футболните нива на Исландия, те преобърнаха предполагаемите недостатъци на малък народ в оръжие. Относително малката разлика между младежките и професионалните рангове само допълнително вдъхновява децата за успехи.

"Когато го имаш пред себе си, много е лесно да си представиш, че ти самият може да си на това място един ден", казва той.

Младите играчи на Исландия не могат да стигнат до там без солидно трениране, разбира се.

Гунарсон бързо посочва как исландският подход към младежкото треньорство е основата на успеха на националния отбор като всичко друго. В Исландия, младите играчи от каквото и да е ниво на умения ще бъдат тренирани от треньор с лиценз УЕФА Б. Гунарсон казва, че дори неговият четиригодишен син може да бъде учен от треньор, който има лиценз А от УЕФА, както и с диплома за учител по физическо възпитание.

Треньорските лицензи са лесни за получаване в Исландия, за разлика от другите държави, защото ИФА прави курсовете достъпни за почти всеки треньор, който има интерес да ги посещава. Сигурдур Рагнар Ейолфсон, бившият директор на треньорското обучение в Исландия, казва пред "Тези футболни времена" че когато държавата създава своята треньорска система, "беше първостепенно да се провеждат курсовете без да се гледа печалба, нищо не беше добавено към таксата". През 2003 г, според ИФА, никой исландски треньор не е взел лиценз Б от УЕФА, но в началото на 2004, когато първите треньори се дипломират, фокусът за създаване на силно треньорство в държавата нараства.

От тогава, Исландия се наслаждава на нарастващо издигане. В момента взима 34-о място в света според класацията на ФИФА, най-предното й класиране досега в историята, след предишния рекорд №50 през 2000 г и в контраст  с най-ниското 112 през 2010 г.

Още повече, корените на футболната култура в държавата са все по-силни.

"Децата трупат голям опит от тренировките, което им помага да започват да заобичат играта", споделя Гунарсон. "Ако започнеш да обичаш играта, започваш да играеш и извън организираните тренировки. Това е важното".

Гунарсон изчислява, че отнема само осем месеца за всеки в Исландия да получи лиценз Б от УЕФА, което не означава, че обучението не е от високо равнище. Като с всеки човек във футбола в Исландия, културните ценности на държавата също се отразяват на терена.

"По-евтино е от в другите държави", казва той, като посочва цената на лиценз УЕФА Б - 770 евро (613 паунда). През 2013 г изследване на ESPN твърди, че цената на този лиценз в Англия е 990 паунда (като може да стигне до 2450), докато цената в Испания е 1200 евро (955 паунда).

"95% от курсовете са в Рейкявик, така че всеки получава същите преподаватели", добавя той.

Това което може да изглежда като твърде прост подход може да бъде видяно от целия свят, като кулминацията му е тази вечер в Ница срещу Англия.

В години на излишък във футбола, подходът на Исландия остава външен. Впечатляващите резултати на Европейското, може да накарат други по-малки народи да копират модела на успех на Исландия.

Автор: Джошуа Клок

неделя, 26 юни 2016 г.

Култовият исландски коментатор беше уволнен

http://cdn.tf.rs/2016/06/26/Coment-620x350.jpg
Футболният коментатор от Исландия Гудмундур Бенедиктсон, който по южноамерикански начин, с примеси от истерия отрази победоносния гол на своите сънародници срещу Австрия, загуби всекидневната си работа.
 
Четири дни след мача, който отведе Исландия в осминафиналите на Европейското първенство, а и прослави Гудмундур заради начина на коментирането му, се получи неприятна ситуация.

Коментаторът, който иначе е помощник-треньор в местния КР Рейкявик, беше уволнен след още една загуба на отбора.

Рейкявик загуби пет от последните си шест срещи във всички надпревари, така че след още един неуспех раздялата с треньора и неговия помощник (коментатор) беше неминуема.

Бенедиктсон ще се завърне във Франция, в понеделник вечерта, за да коментира на живо от стадиона в Ница мача на неговата Исландия срещу Англия.
Вижте и от друг ъгъл коментара на иначе бившият футболист

четвъртък, 23 юни 2016 г.

В чест на Кирали унгарците отидоха на работа в сиви анцузи

 http://cdn.tf.rs/2016/06/23/Gabor-620x350.jpg
Ако досега не е, Габор Кирали на Европейското първенство във Франция стана легенда на националния отбор на Унгария.

На 40 години стана най-старият участник на шампионати на Стария континент, а най-важното е, че със своето поведение спечели симпатиите на цялата си нация. И по-широко.

Роля в това има и анцугът, който Кирали носи почти 20 години. Единственият вратар е, който пази с анцуг.
Не е изненадващо, че хората в Унгария отидоха на работа със сиви анцузи. В негова чест.

А на мача с португалците Кирали направи красив финт, който "патентова" Тиери Анри преди две години.

Шведски футболист беше изгонен заради пръдня

 
Шведски футболист беше изгонен в мач заради проблеми с газовете в стомаха. Съдията го обвинил за "умишлена провокация" и "неспортсменско поведение".

Адам Линдин Юнгквист, който играе на позиция ляв бек в мача между резервните отбори на Йерне и Першагена, получи втори жълт картон за, както съобщават местните медии, "странни обстоятелства".

"Имах проблеми със стомаха, трябваше да се освободя. Тогава получих червен картон. Шокиран съм, това е най-чудното нещо което някога ми се е случвало във футбола", заявява 25-годишният бранител.

Той е, както сам казва, питал съдията "дали изпускането на газове е забранено", на което получил отговор, че е.

Кристофер Линде, нападател на противниковия отбор, описа така спорната ситуация:

"Бях прилично отдалечен, но чух всичко ясно и гласно. Нищо по-чудно не съм виждал на футболен терен, а играя от осемгодишен".

Арбитърът Дани Како потвърди, че Юнгквист е заработил втория жълт картон заради "гласовит стомах".

"Приех това като умишлена провокация. Направи това нарочно и беше непремерено. Заради това получи жълт картон", заяви той, като за разлика от всички други участващи намери нещо сходно на тази ситуация.

"Веднъж играч уринираше на терена. На него също така му показах жълт картон".

Юнгквист по-късно за "Афтонбладет" заяви, че изказванията за умишлена провокация са безсмислица.

"Да провокираш някого със стомашни газове не е нито умно, нито нормално. Това е глупост. Говорих със съдията след мача, бях нервиран. Нямаше грозни думи, но му казах, че е глупак", заключи клетият Юнгквист.

неделя, 19 юни 2016 г.

Хърватин пита хулиганите: Къде са факлите, докато майка ти умира от глад?

Hrvati prekinuli utakmicu na EURO2016 Грозните сцени по време на мача Хърватия - Чехия, които създадоха хърватски привърженици, хвърляйки факли по терена, бяха много критикувани от медиите по света. Треньорът на "шахматистите" Анте Чачич ги нарече "спортни терористи". В Хърватския футболен съюз се опасяват от наказания, а един хърватин публикува писмо срещу сънародниците си хулигани.

"Къде са ти факлите когато майка ти взима пенсия 800 куни (100 евро) и няма и за режийните след 30 години работа?
Къде са ти факлите докато взимаш заплата 2800 (350 евро) средно?
Къде са ти факлите докато градът и държавата се превръщат в подигравка и те газят като последна пичка?

Къде са ти, маймуне примитивен, факлите докато трябва да се бориш за нещо което си заслужава да се бориш?

Никъде. Защото си говно примитивно. Защото си пичка. Защото си страхлив слабак. Защото си евнух. Защото си глупак.

Защото нямаш топки.
И тогава отиваш да запалиш стадиона на който играе отбора.
Защото ще си ценен сред тайфата.
Ти ще се БОРИШ за нещо СТОЙНОСТНО.
Ще се бориш за избора на националния отбор.
Защото не си доволен от състава и с хората, които са го направили.

Тогава ще се върнеш в кварталната кръчма и с години ще разказваш само за това.
Докато майка ти умира от глад, след като 30 години е работила като роб, за да отгледа глупава маймуна.
Докато децата ти нямат бъдеще.
Докато жена ти, ако вече не си е отишла, търпи твоите глупави геройски изцепки във връзка с футбола.

С гордост ще запалиш стадиона.
С гордост ще се БОРИШ.
С гордост ще бъдеш герой на политическите игри във футбола.

А нула геройства в истинския живот.
Ти малък, без ташаци,  примитивен, глупав човече.
Хърватино.
Беден."

Стьепан Кръзнарич

четвъртък, 16 юни 2016 г.

Съпруга отмъсти на мъжа си, че предпочита Европейското

ženska tribina navijačice euro 2016 Когато върви първенство по футбол жените би трябвало да разберат, че е най-добре да забравят за мъжете си за няколко седмици. Една туркиня не успяла да прости на съпруга си, че я пренебрегва заради Европейското първенство и решила да му отмъсти.

Съпругите знаят да бъдат жестоки, особено ако се усещат пренебрегнати. За това най-добре свидетелства един турчин, чиято съпруга му опропастила гледането на мача между родината му и Хърватия през уикенда.

Избраницата на сърцето му забелязала, че се ядосва на всяко прекъсване на мача и решила да го подлуди, като изключва телевизора всеки път когато някой има възможност да вкара гол.

Мъжът първоначално само псувал и отново включвал телевизора, но тогава търпението го предало. Първо разсипал пуканките по апартамента, а после с всички сила забил лаптопа в телевизора. След като телевизорът издържал на силния удар, бесният турчин го хвърлил на земята и допълнително го нагазил.

събота, 11 юни 2016 г.

Любовта към живота и футбола е по-силна и от куршум в главата

 
Когато е бил на върха на кариерата, и трябвало да премине в един от европейските великани, му се случило нещастие, което превърнало живота му в истински кошмар. Най-големият борец в историята на футбола - Салвадор Кабаняс.

Като 17-годишен в своя първи сезон в клуб от родината, 12 октомври, вкарва 17 гола.

Повратен момент в кариерата му е преминаването в мексиканския Чиапас, става най-добрият стрелец на отбора и най-добър голмайстор в Мексико, което му отваря вратите към мексиканския великан Америка, където достига върха на кариерата си. Сега вече стандартно е най-добрия стрелец в състава, но този път и в Копа Либертадорес, а официално е провъзгласен и за най-добър футболист в Южна Америка.

След извънредни мачове, за Кабаняс се заинтересуват европейски великани. Трябвало да подпише предварителен договор на стойност 1 700 000 паунда за преминаване в Манчестър Юнайтед. Все пак, неговият клуб не искал да се отрече от бляскавия нападател. Заплатата му е удвоена, дори са му дадени и две къщи на разположение, в Канкун и Акапулко.

Парагваецът изживява своята мечта. До злокобния 25 януари 2010 г, когато настъпва неговият истински кошмар. Със своята жена и нейния брат излиза в един нощен клуб, място в което ходят и най-големите мексикански нарко босове. След една разправия в тоалетната, един от тези, изважда пистолет и стреля в главата на Кабаняс.

След като влиза в тоалетната, след него тръгва един от нарко босовете, който първо го пита дали той е Кабаняс, а като получава утвърдителен отговор започва да го обижда, казвайки му, че е дошъл в Мексико, да краде мексиканците и да отнася парите в Парагвай. Когато Кабаняс му казва, че никого не краде, а почтено заработва парите си, онзи вади пистолет и го насочва в него.

- Пита ме кое ми е последното желание, защото сега ще умра. Казах му, че няма да умра, и го питах защо му треперят ръцете. Отговори ми, че не му се тресат ръцете, а само ми се струва така, защото съм на прага на смъртта.

Операцията продължила часове, мнозина мислели, че няма да преживее, и се чакало само лекарят да излезе от операционната зала и да потвърди неговата смърт. Операцията е направена успешно, Кабаняс преживял! Но куршумът трябвало да остане в главата, защото ако се извади би увредил мозъка.

След раняването последиците за Кабаняс са били отслабено зрение в лявото око и слаб контрол върху лявата половина на тялото, но той бил решен да се завърне на терена. Надявал се, че отново ще може да се върне в националния отбор, защото бил един от играчите с най-голяма заслуга за класирането на отбора на Световното първенство през 2010 г. По време на терапията тренирал и с националния отбор, но не получил повиквателна от тогавашния селекционер на Парагвай (по-късно треньор на Барселона) Херардо Тата Мартино за Мондиала в Южна Африка. Въпреки че опитвал, след нещастието никога не успял да се върне в своята разпознаваема форма.

След голямата борба да преживее, последвал истински кошмар. Най-лошият мач в живота. Жена му го напуснала, последвал развод, в съда му взела цялото имущество и пълно попечителство над децата, които не позволявала да види, което било най-тежко за него.

И след всичко това, Кабаняс не се предава. След банкрута се върнал да живее при родителите си, на които помага да управляват пекарната си. Всяка сутрин разнася печива по поръчка, където работи и до днес.

Вярващ е, на дясната си ръка има татуиран лик на Исус Христос, а след като получил куршум в главата и изгубил съзнание, казва, че говорил с бог и той му казал: "Сине, още не е твой ред".

При самата мисъл за Салвадор Кабаняс, човек не може да остане равнодушен. Един от най-големите борци в историята на футбола. Днес е на 35 години, и въпреки всички свои житейски проблеми, не се отказва от своята първа любов, футбола. Не играе в елитни клубове и първенства, не носи епитет най-добрият играч, но просто си доставя наслада с него.

сряда, 8 юни 2016 г.

Дами и господа, добре дошли на "Мендисороса"! Минаха десет години...

 
Реал, Барса, Атлетико и останалите испански великани от идващия сезон ще имат още едно горещо гостуване...

Алавес се завърна! Беше и време! Точно десет години минаха откакто малкият, горд клуб от Витория изпадна от Примера, и ето че привържениците на известния стадион "Мендисороса", чието име почти забравихме, имаха повод за голям празник - тяхното любимче отново е в елита.

Не ви ли липсваше Алавес в Примера? Прекрасна атмосфера, песни, синьо-бели шалове по всички трибуни... И тогава в такава обстановка падат и Реал, и Барса, и Атлетико, и всички отбори. Онзи паметен сезон в Купата на УЕФА през 2000/2001 г, когато стигна до финал. Изхвърли в редица Газиантеп, Лилестрьом, Розенборг, Интер, Валекано, Кайзерслаутерн в полуфиналите с общ резултат 9:2?!

А после онзи известен, антологичен финал с който винаги ще ги помним. Алавес - Ливърпул 4:5 след продължения. Сещате се? Кармон, Тельес, норвежецът Дан Еген, румънецът Контра, сърбинът Иван Томич, Астудильо... а в нападение Хави Морено. После отиде в Милан... Страхотен отбор. И Джорди Кройф, разбира се.

 През следващия сезон Алавес завърши шести в лигата, а през лятото на 2003 г изпадна от елита. Върна се за кратко през 2005, но веднага изпадна отново и го нямаше досега. На "Мендисороса" отново отекват най-хубавите песни...

Алавес преди 41-ия кръг имаше три точки повече от втория Леганьес и четири повече от Химнастик (Тарагона). Победа над Нумансия беше задължителна, защото в последния кръг "синьо-белите" гостуваха на Химнастик и при загуба се рискуваше прощаване с директно класиране в Примера. Но "Мендисороса" загърмя когато беше най-нужно и Алавес с пета поредна победа (2:0) си осигури първото място.

Това което е изключително интересно, а свързано с тази среща, е фактът, че в стартовите 11 на Алавес играха само испанци. Освен местните футболисти в този състав има само един уругваец и един аржентинец. Повечето са анонимни. Първа звезда е, без конкуренция, Гайска Токеро, някогашният нападател на Билбао.

Остава ни само да честитим на момчетата в синьо-бяло.

Разстреляха тартор на агитка в Аржентина

 Са увиђаја...
Един от водачите на организирана привърженическа група на аржентинския клуб Нюелс Олд Бойс е убит с девет куршума насред улицата, съобщи полицията в Росарио, град на 300 км северно от Буенос Айрес. Матияс Франкети един от водачите на групата наричана Ла Лепра е убит във вторник, а вероятно е бил жертва на сблъсък между съпернически групи привърженици, съобщава полицията.

Той е третият запалянко убит от началото на годината в насилието което хвърля сянка върху аржентинския футбол.

Убит е от куршуми изстреляни от преминаващ мотор пред стадиона на клуба от първа лига, допълва полицията.

От 2013 до 2015 година в насилия между банди привърженици са убити 34 човека в Аржентина, според местната неправителствена организация "Да спасим футбола".

Един привърженик в неделя е бил тежко пребит, скъсани са му дрехите и е изхвърлен от стадион близо до Буенос Айрес по време на мач от Б групата, защото отпразнувал дузпа между запалянковци на съперниковия отбор.

вторник, 7 юни 2016 г.

Привърженици пребиха директор, той се върна с пистолет


Хаос в Украйна! И то в Б група. На мача между Днепър (Черкасия) и Полтава гостуващите привърженици се добраха до директора на домакинския отбор Богдан Виниция и кръвнишки го пребили.

Но, това не е краят, директорът на Днепър се върнал въоръжен с пистолет на стадиона, за да отмъсти на гостуващите привърженици. За щастие, полицията успяла да се намеси и да му попречи да използва оръжието, но картината бързо обиколи света.


Direktor protiv huligana sa pištoljem by MrBlackHoleMoon

неделя, 5 юни 2016 г.

Чешки аматьори поставиха световен рекорд в дузпите

 Match goes to penalties - takes world-record 52 to settle
Два отбора от чешката пета дивизия - СК Батов 1903 и ФК Фристак поставиха нов световен рекорд за най-дълга престрелка на дузпи.

Мачът беше решен след 52 изстрела от бялата точка в петък, най-дългите дузпи в историята на футбола.

Двата клуба от Югоизточна Чехия завършиха 3:3 след 90 минути в мач от регионалното първенство.

Фристак имаше възможности да излезе победител при 4:4, 11:11 и 14:14, но халфът Ян Хребацка изпусна решаващата дузпа, пращайки топката над гредата пред погледите на около 150 зрители. Пълната стрелба беше заснета от привърженик и качена в Ютуб.

Хребацка е цитиран от чешкия вестник "ДНЕС" да казва "искахме да си ходим у дома", а клубният президент Вратислав Рудолф се пошегува, че изпускали "семейно барбекю".

Предишният рекорд беше от 2005 г във финала за Купата на Намибия между КК Палас и Сивикс, в който бяха изпълнени 48 дузпи след равенство 2:2 след продълженията. В Книгата на рекордите на Гинес е записано, че престрелката е завършила 17:16 в полза на Палас.

събота, 4 юни 2016 г.

Танцувам като пеперуда, жиля като пчела

Шампион между шампионите. Най-големият между най-добрите. Голям борец за правда, боксьор, шегаджия, магьосник, перфекционист, религиозен фанатик, проповедник. Спортист на века в избора на най-сериозните спортни критици. Легенда

Мохамед Али вече не е между нас. Изречение което е толкова трудно да се напише, а още по-тежко да се осъзнае. Светът изгуби Най-големия. Винаги е бил, завинаги ще остане. Човек който даваше облик на света, спорта, живота. Човек който изведе бокса извън граници и стереотипното мислене за бруталното съперничество и го превърна в пленяващо майсторство. Беше по-голям от живота, защото вложи всичко от себе си за толкова важни житейски елементи. Бореше се за равноправие между хората, против расистките и религиозните нетърпимости, войната.

Във времето на най-голямата слава неразрушим, през годините на безкрайни рундове борба с коварната болест борец в чийто очи гореше същия пламък, бляскава жар както когато малтретираше противниците.

Мохамед Али беше герой на много поколения заради много причини. Беше обожаван заради дивното си движение и неизмерния талант, който го красеше. На върха на своята кариера, в периода между 1964 и 1967 година не съществува нито един боксьор, който е бил близо до неговото ниво. Тежко е да се каже, че и днес има такива.
Muhamed Ali
Бърз, снажен, прецизен, книжовната дефиниция на истински борец, боксьор. Али, особа с остър език, толкова, че неговите думи са имали еднакво силен ефект както и мълниеносните му удари на ринга. "Никога не броя колко коремни преси съм направил. Започвам да броя тогава когато започне да боли, защото това са единствените преси, които се броят. Това е което те прави шампион".

Мнозина са го наричали луд, човек без чест. Омразен заради това, че е отказал да се присъедини към войската на САЩ и да воюва във Виетнам.

"Нямам никакъв проблем с хората от Виетконг". Изречение толкова силно, че заради него по-късно е осъден на пет години затвор, получава глоба от тогава огромните 10 000 долара и тригодишно наказание да се занимава с бокс. Заради него е изгубил титлата. Влизането в затвора избягва, когато случаят е разгледан от Върховния съд, но наказанието остава.

"Мачът се печели или губи далече от всички зрители, далече от всички граници на ринга, залата в която тренираш и на улицата по която тичаш, много преди да затанцувам под тези чудесни светлини".
Iz 2012. godine: Jedna od poslednjih fotografija
Али вярваше, че това е единственото вярно нещо и заради своите убеждения се отрече буквално от всичко - живота, кариерата, титлата, по-големия дял пари, който спечели от боксирането. Стоеше твърдо стъпил на земята, а много бързо стана лице, глас и сърце на антивоенното движение, което по-късно даде облик на редица поколения.

За хората със здрав разум стана герой заради острия ум и умните решения, които вземаше. Трикратният световен шампион получи и победителски пояс заради своите виждания и всекидневни борби срещу расизма, религиозната нетърпимост и неравноправието между хората. Своето олимпийско злато, което печели през 1960 година в протест срещу расизма хвърли в реката Охайо, защото заради цвета на кожата му не му е позволено да влезе в един ресторант.
"Невъзможно е само дума, която използват малките хора, онези на които им е по-лесно да живеят в света такъв какъвто е, вместо да опитват, да намерят истинската сила и да й дадат облик. Невъзможно не е факт, нито мислене. Невъзможно е потенциал, невъзможното е временно. Нищо не е невъзможно".

Автор на спортните провокации към противника, т.нар. "боклучави приказки". Той и неговата свита измислиха думи, които ще останат дълбоко врязани в спортната история, а след половин век по-късно хората продължават да казват, че Али "танцува като пеперуда, жили като пчела, а противниковите ръце не могат да ударят онова което очите не могат да видят". За пръв път този култов цитат употребява непосредствено преди да отиде на ринга, за да се бие със Сони Листън за титлата шампион в тежка категория през 1964 година.
Ali u porodičnoj kući u Luivilu
Роден е на 17 януари 1942 година като Касиус Клей в американския град Луисвил, взима за тогава извън времето си решение да промени името си на Мохамед Али, след като приема исляма през 1964 г.
"Искам хората да обичат всичко както обичат мен. Светът би бил по-добро място".

През същата година за пръв път става номер едно в света в тежката категория, побеждавайки Сони Листън, когато е само на 22 години в шест рунда, с технически нокаут. Говори много преди мача, че ще успее да надвие дотогава непобедения Листън, но малко вярват, че наистина може да го направи. Все пак го постига. През следващите години е на върха на кариерата си и защитава титлата си чак девет пъти. Бил е познат по това, че никога не щади съперниците си, дори и когато става въпрос за съперници със същия цвят на кожата, което по това време е много важно нещо.

Най-запомнени ще останат неговите легендарни мачове срещу Джо Фрейзър от 1971 и 1975 година, и с Джордж Формън през 1974 година, които остават в историята записани като боксови класики. Титлата губи през 1978 година от Леон Спинкс, но през същата година я връща в свое владение. Мохамед Али е първият боксьор, който три пъти е шампион на света (1964-1967, 1974-1978, 1978-1979 г).
Legenda zauvek
Пенсионира се през 1981 година, побеждавайки в 56 мача (37 нокаута) от 61 мача, а с право носи прякора Най-големия. Три години по-късно се разболява от Паркинсон, която го измъчва до края на живота му. В четвъртък сутринта е закаран в болница във Финикс заради тежки болки в дихателните органи. В нощта между петък и събота напусна този свят.
"Аз съм най-добрият. Това съм казвал и много преди наистина да съм бил. Разбрах, че ако достатъчно пъти повторя тези думи, ще успея да убедя хората, че наистина съм най-големият".

Погребението ще бъде в сряда в неговия роден град Луисвил, в щата Кентъки, а властите на този град планират в събота да проведат възпоменателна служба.

Шампион между шампионите. Най-големият между най-добрите. Голям борец за правда, боксьор, шегаджия, магьосник, перфекционист, религиозен фанатик, проповедник. Спортист на века в избора на най-сериозните спортни критици. Легенда. Толкова е бил мощен, невероятен, префинен и надреален, че хората имали желание никога да не напусне ринга. Роденият магьосник ръсеше магия до последния си дъх.

Какъвто и да е бил Али, никога вече няма да има такъв като него. Трудно е светът да може да издържи такъв трепет.

Затова, почивай в мир, неразрушими майсторе!