Борусия (Дортмунд) привлече национала на Германия Емре Джан от италианския Ювентус.
26-годишният футболист - кой стана шампион на Германия и носител на Шампионската лига през 2013, финалист в Лига Европа през 2016, финалист в Шампионската лига през 2018 и шампион на Италия през 2019 - ще се присъедини под наем до края на сезона. Ако договорените условия бъдат изпълнени, наемът ще стане постоянен трансфер.
Джан, който представя Германия от всички младежки формации от До 15 нагоре и игра за отбора на Йоахим Льов, започна професионалната си кариера в Байерн (Мюнхен) през сезон 2012/13 и по-късно игра за Байер Леверкузен, Ливърпул и Ювентус. През кариерата си Джан има 185 мача в Бундеслигата, Висшата лига и Серия А (18 гола) и 23 участия в Шампионската лига (един гол).
"В лицето на Емре Джан ние привличаме немски национал, който може да играе няколко роли в защита и центъра на терена в различни системи. Играч с техника и физическо присъствие, който притежава силна воля да побеждава", заяви спортният директор на Борусия Михаел Цорк.
Джан, който премина медицински преглед в Дортмунд, заяви: "Вярвам, че отборът на Борусия има голям потенциал и може да спечели нещо. Убеден съм, че мога да им помогна да го направят. Искам да остана; винаги съм харесвал този клуб и не мога да чакам за първата възможност да играя пред тези привърженици, които направиха Борусия (Дортмунд) известен в целия свят."
След пет години в Борусия (Дортмунд), нападателят Якоб Брун Ларсен, 21, търси ново спортно предизвикателство и ще се присъедини към Хофенхайм.
"След интензивни разговори ние одобрихме молбата на Якоб да бъде освободен и бихме искали да му пожелаем всичко най-добро в следващата му спирка. Ще продължим да наблюдаваме отблизо неговия спортен прогрес", заяви спортният директор Михаел Цорк.
Брун Ларсен се присъедини към школата на Борусия (Дортмунд) от Лингби през януари 2015. Тогава 16-годишен бързо стана един от ключовите изпълнители в младежкия отбор, печелейки титлите с отборите До 17 и До 19 в Германия в три поредни сезона заедно с приятеля си Кристиян Пулишич и представяйки Дания на Олимпийските игри в Рио през 2016.
Професионален дебют срещу Унион Берлин
Брун Ларсен направи своя дебют за първия отбор на Борусия в мач от Купата на Германия срещу Унион Берлин на 26 октомври 2016. След това записа още 39 участия за "жълто-черните" в Шампионската лига, Купата на Германия и Бундеслигата, отбелязвайки три гола. Датчанинът направи дебют за родината си в равенството 2:2 с Косово на 21 март 2019.
"Искам да благодаря на моите треньори в Борусия и съотборниците, както и на целия екип и привържениците за тяхната подкрепа и невероятното време. Въпреки че сега сменям клуба, винаги ще са скъпи в сърцето ми", заяви Якоб Брун Ларсен.
Борусия (Дортмунд) постигна споразумение с Виляреал, в момента осми в Ла Лига, за трансфера на Пако Алкасер. Нападателят отпътува за Испания в сряда, за да премине медицински прегледи.
Алкасер, с 19 мача за националния отбор на Испания, първоначално се присъедини към Борусия под наем от Барселона през август 2018, а по-късно трансферът беше направен постоянен. Той отбеляза 23 гола в 37 мача в Бундеслигата.
"Искаме да благодарим на Пако Алкасер за неговото представяне в екипа на Борусия и му пожелаваме добро здраве и всеки спортен успех в бъдеще", заяви спортният директор на Борусия (Дортмунд) Михаел Цорк.
Него беше лесно да не го обичаш. Него беше невъзможно да не го обичаш.
Mamba out. Това бяха неговите последни думи след прощаването с паркета, след онзи известен мач против Юта Джаз в който постигна 60 точки и така се прости с баскетбола. Mamba out. Това беше мисълта, която ми мина през главата, след като вчера беше потвърдена новината как е загинал Коби Брайънт. Всички се надявахме първата вест да не е истинска, фактът, че сериозните американски медии дълго не обявяваха нищо само подгряваше тази надежда, но накрая трябваше да се примирим с факта - загина Коби Брайънт, отиде си един от най-големите, които някога са играли баскетбол. Отиде си Коби.
А него беше лесно да не го обичаш, да не употребим някоя по-тежка дума, която не е премерена в този момент. Така е с онези най-големите, онези, които развиват своята вещина до такива размери, че тях е почти невъзможно да победиш, а при това не играят за "твоя" отбор. Коби беше един от тези, онзи за когото обичаме да казваме "убиец". Играеше да победи, наслаждаваше се на играта, но още повече на побеждаването, а въпреки че за него не идваха вести като за Майкъл Джордан и фактът, че великанът на Чикаго не обича да губи дори и на карти, знаеше се, че Коби не обича да играе само заради играта. Правилото на Кубертен за него не важеше. Но така е с най-големите.
А най-големите са най-големи точно заради факта, че и те знаят колко са големи. Без това самочувствие, или както обичаме да казваме ние по тези пространства, без това перчене, трудно биха могли да осъществят всички свои успехи, а такъв подход умееше да нервира онези от противниковите отбори. Били те баскетболисти, треньори или привърженици - напълно без значение. И заради това не беше чудно, че не го обичах, защото "нанизваше" всеки път колкото си искаше когато играеше против "моя" Чикаго, правеше това с израз на лицето, който ясно показваше, че се наслаждава на това което прави. Не е лесно да се гледа как някой ви "убива" и напълно се наслаждава на това.
И всички онези вести, които идваха от лагера на Лейкърс за неговия тежък характер, за сблъсъка с Фил Джексън, Шакил О`Нийл или Пау Гасол бяха хубава добавка към този недостиг на любов от моя страна. Защото е по-лесно, разбира се, да не обичаш някого когото не обичат и неговите най-близки. И се наслаждавах на това, сигурно се наслаждавах на факта, че никой, съответно малцина го обичат, по-лесно беше да се омаловажава всичко онова което е направил в живота, всичко онова което показваше на паркета.
А тогава в някакъв момент разбираш, че нямаш представа.
Трудно ми е да кажа в кой момент в моето отношение към Коби започна да влиза любов. Най-лесно би било да свържа един мач с този факт, но процесът е бил по-дълготраен. Не беше възможно да не обичаш човека, който обича баскетбола повече от каквото и да е, който беше готов да рискува тежки контузии само за да е на паркета, който игнорира всички американски лекари и прие някои съмнителни медицински методи, за да спаси коляното, съответно да му удължи срока на годност само за да бъде по-дълго на паркета. И "убиваше" съперниците.
Тази непоносима лекота на постигане на точки, невероятната мощ и физическа експлозия в ранната фаза на кариерата, спокойствието и баскетболната интелигентност и чудесната адаптация във втората фаза е нещо в което просто трябваше да се влюбите. Коби направи всичко което можеше, за да играе по-дълго на най-голямо ниво. Ясно му беше, че по-младите баскетболисти са по-експлозивни от него, па промени играта, за да извлича от нея онова най-доброто. Вместо силни влизания разви техниката в гръб, па наказваше противниците по "центърски" начин. Правеше каквото искаше, вкарваше кошове както му идваше наум и беше удоволствие да го гледаш.
Да, от онзи, който едно време не можеше да го гледа станах онзи, който се наслаждаваше на неговите мачове. Наслаждавах се и когато не му вървеше, когато хвърляше "тухли", наслаждавах се и когато се мъчеше заради травми и изглеждаше като ветеран, наслаждавах се на всеки негов мач, защото беше ясно, че човекът е роден баскетболист. И не му беше важно нищо друго освен баскетбола. А това за мен, като човек, който се буди и ляга с баскетбола, беше най-важното.
Ядосваше мнозина Коби, но никой не можеше да му открадне тази негова любов, тази страст към баскетбола. А това се видя и след кариерата в неговите чудесни баскетболни анализи, в неговата любов към щерката Джиана, която загина с него, а трябваше да върви по неговите стъпки. Искаше Коби да дели с другите своето знание, но още повече и след кариерата искаше да бъде победител. А колко е бил такъв показва, че спечели Оскар за анимационен филм, който продуцира. Просто, победителите са победители, най-големите са най-големи, без оглед какво правят.
И затова продължавам да не вярвам, че се случи това което се случи. Трудно беше да се следят всички новини, и аз бях сред онези на които не им беше ясно защо НБА не отложи вчерашните мачове, въпреки че, сигурен съм в това, Коби би бил против отлагане. Ако тъгуваш - вземи топката и стреляй към коша, би казал.
А Коби и Джиана, вярвам, още вчера са заиграли нов мач. В който сигурно, който и да е стоял от другата страна, ще победят.
Падат рекорди, къде са границите на Ерлинг Халанд?
Привилегия. Точно 81 365 привърженици видяха премиерата на Ерлинг Халанд пред Жълтата стена. Премиера, която заплашва да събори много рекорди не само в немския, а и в световния футбол. Настрана, че стана първият футболист, който в първите два мача в Бундеслигата е постигнал пет гола, нека на втори план остане и фактът, че е първият на когото за тази бройка му бяха нужни само 59 минути в срещите с Аугсбург и Кьолн, същината е, че след бляскавото начало в Борусия цялата планета пита къде са границите.
Защото, ако преминаването от Залцбург в Дортмунд изглеждаше естествено, тогава е очаквано и в среда, която подхранва офанзивен стил младият норвежец да нарасне като мая. Да стане онова което е Роберт Левандовски днес. Машина за голове.
"Момчето мечтае, не искаме да го будим", сякаш шепне Михаел Цорк, спортният директор на клуба. "Изключително амбициозен е, иска да вкарва голове чак и на тренировки, доста се нервира всеки път когато пропусне шанс."
Един не използва в петък вечерта. Следващите два да. Шест удара за два мача, пет гола. За едва 59 минути на терена. За сравнение, за същото постижение на Аласан Плеа от Мьонхенгладбах му бяха нужни 1259 минути, Бас Дост от Айнтрахт 853, на Лукас Аларио от Леверкузен 697, а на Пако Алкасер в Дортмунд 72.
"Неговият дебют в пролетната премиера беше вълнуващ. Сега постигна още два гола в първия мач пред нашите привърженици. Не може по-добре от това. Изключително сме щастливи, но призовавам хората да останат разумни и спокойни и да го оценят по-късно. Начинът по който реализира шанса при втория гол показва с каква самоувереност разполага. Няма много такива играчи на планетата. Беше хладен като лед в неизгодна ситуация", поясни Себастиян Кел, член на управата на жълто-черните, задължен за трансферите.
Халанд е купен за само 20 000 000 евро и под условието да продължи така много бързо ще оправдае не само сумата дадена за трансфера, а и за бонусите (8 000 000 за бащата само за подписа, 10 000 000 на агента Мино Райола, както и заплатата 6 000 000 евро).
"Затова сме го и довели. Да бъде магичен", заяви капитанът Марко Ройс, наясно, че най-сетне има кой да вкарва голове, да няма нужда треньорът да го слага на позиция "фалшива деветка".
Задачата на нападателя и така е да използва шансовете. Халанд прави това очароващо лесно. През този сезон в 24 мача във всички турнири е постигнал 33 гола - от тях чак осем на най-голямата сцена, Шампионската лига - а записа и седем асистенции.
"Неудържим е! Непрестанно иска да премества границите, да побеждава. Като треньор, чувствам се фантастично, че имам такъв футболист на разположение. Мерси боку", на френски благодари на младата звезда във възход Люсиен Фавре, опитният стратег на Борусия.
При Халанд най-много одушевява, че вместо него говорят делата. Не думите. Няма го пред журналистите - излезе през задната врата на стадиона, без нито едно изявление, въпреки че можеше без проблеми да се "шири" - не публикува твърде много по социалните мрежи, не издава следа на арогантност, още по-малко славата да го е ударила по главата. Само да потрае. Защото, точно по примера на неговия сънародник Мартин Йодегард може да научи как е когато милионите и насочените рефлектори помътят разума.
"Гледаме го всекидневно как тренира, как се държи, колко е посветен. С такова отношение има големи шансове да продължи да тресе мрежите серийно. Наистина ми допада неговата работна етика. Нереална за момче на само 19 години. Веднага се вижда, че става дума за изключителен играч. Ще се наслаждава докато е с нас", прогнозира Матс Хумелс, защитник на Борусия.
Целият клуб очевидно се труди от Халанд да направи играч за бъдещето. Доведе го за относително дребни пари, а ще го продаде за огромни. Междувременно се очаква, преди всичко, да се изплати в спортен смисъл, Борусия да спечели от неговото постижение на терена, да си върне лидерството в немския футбол.
"Единствената щета е, че бързо започна да му пада формата. Първо вкара три гола, сега два, боя се в следващия мач да не постигне само един", шегува се Роман Бюрки, вратар на жълто-черните, преди да продължи със сериозен тон: "Има всичко което е нужно на нападателя. Тренира усърдно, работи над себе си, вижда се, че е умен."
Колко са сериозни на Вестфален се вижда и по решението на треньора Фавре да не слага Халанд на всяка цена в първите 11. Под основанието, че месец е бил извън състезателен ритъм, треньорът и в двете срещи го остави на пейката. Въпреки че мнозина очакваха, че след хеттрика в Бавария за него трябваше да има място сред титулярите, опитният стратег очевидно се грижи и за психологията, държа новото острие в резервите до 25 минути преди края. А той в останалото време от общо осем контакта с топката беше в три шанса и вкара два гола.
"Фактът, че е млад засилва впечатлението за неговите възможности. Нереално бърз е, научил е как най-добре да използва своето тяло. Истинско оръжие е", посочи Юлиан Брандт към факта, че Халанд е висок 194 сантиметра, което го прави атипичен централен нападател, способен силата и бързината да превърне в предимство каквото малцина могат да следват, а и съотборникът Торган Азар го хвали: "За 57 минути той постигна повече голове отколкото аз за целия сезон."
В Дортмунд доволно потриват ръце. На Олд Трафорд вероятно се чешат по главата, защото въпреки желанието на Оле Гунар Солскяер, който го е тренирал в Молде, Ерлинг Халанд зави в Борусия и в първите два мача вкара повече голове отколкото целият Манчестър Юнайтед от началото на 2020. И това говори нещо: за нападателя на модерната епоха и за състоянието на Червените дяволи.
Борусия (Дортмунд) имаше повече удари (14:11) и повече притежание на топката (57%) в комфортната победа с 5:1 в Западното дерби. Ерлинг Халанд постави рекорд в Бундеслигата.
Ранна преднина: Борусия (Дортмунд) си осигури преднина в първата минута за пръв път от почти седем години. Рафаел Герейро вкара в 52-ата секунда, а дотогава нито един играч на Кьолн не докосна топката. Това е четвъртият най-бърз гол за сезона; най-бързият беше отбелязан от Марко Рихтер от Аугсбург в равенството 2:2 с Байерн в 8 кръг. Последният гол в Бундеслигата, който Борусия вкара в първата минута беше при победата над Майнц с 2:0 на 20 април 2013. Марко Ройс беше голмайстор.
Голова ярост: Само един клуб преди е достигал 10 гола в първите два мача от Бундеслигата след зимната пауза: Борусия (Мьонхенгладбах) през сезон 1966/67 (11).
Има и бързи, а има и Халанд: Ерлинг Халанд стана първият играч в историята на Бундеслигата, който вкарва пет гола в първите си два мача. Отне му само 56 минути да достигне тази цифра - също рекорд. Рекордът за най-бързи пет гола се държеше от Пако Алкасер (72 минути). За пръв път 19-годишният нападател пропусна удар, отбелязвайки "само" два гола от трите си опита. Той оползотвори всичките си три удара в дебюта си в Аугсбург.
Когато Санчо вкара... : Джейдън Санчо вкара третия гол малко след почивката, за да осигури победата. Борусия никога не е губила, когато англичанинът вкара (П16 Р5). Той беше замесен в осем от 13-те удара на Дортмунд преди да излезе (три отправени от него, за пет подаде).
... и той вкарва... : Джейдън Санчо вкара осем гола в последните си осем мача в Бундеслигата и подаде за откриващия. Това беше неговата 12-а асистенция за сезона, което го изравнява на върха на класирането с Томас Мюлер от Байерн.
Доставчик: Както го направи в Аугсбург, Матс Хумелс подаде за гол с невероятен пас. Това беше четвъртата му асистенция за сезона - повече отколкото е успявал преди и най-доброто му постижение за сезон.
Дом крепост: Борусия (Дортмунд) остана единственият отбор в Бундеслигата, който няма загуба в домакински мач през този сезон. Спечели 21 от 27 възможни точки на домашен терен.
Това чувство за петъчно осветление: Жълто-черните не са загубили нито едно от предишните си 28 домакинства в петък вечер (П20 Р8). Последната загуба в петъчна нощ датира от януари 2004.
С празни ръце: Кьолн не спечели нито един от 20 шампионатни мача в Дортмунд през последните 29 години (Р4 З16).
Детето сега вече е толкова известно, че никой не мисли, че Ерлинг Браут Халанд е "синът на онзи тип, който бе осакатен от Рой Кийн", а "онзи малкият, който вкарва голове като ненормален"
Наскоро свърши сериалът "The Affair", който върна в обсъждането популярната в психологията вечна, антична, философска тема за злополуките на нашите родители. Дали и лошият късмет, като гените, слабото сърце, хипертонията и склонността към надебеляване, може да се пренесе към следващото поколение? Дали сме тук да окаем греховете на нашите (непосредствени) предци или да повторим тяхната съдба? Може ли да се побегне от фамилията и кръвта?
Може би "грях" е твърде тежка дума за кръста, който е носил - и понякога още го дърпа, когато го подсетят за случая отпреди 18 години - Алф Инге Халанд. Единственият негов грях, всъщност, беше, че не е бил достатъчно известен, а сигурно не колкото онзи, който (и) на него направи име и имидж.
Никой днес няма да каже, че Алф Инге Халанд е бил супер момък, благодарен играч, ценен в съблекалнята и като цяло пристоен тип; ма не, на всички първата мисъл ще бъде, аха, това е онзи, който беше осакатен от Рой Кийн.
Футболът често е брутален спорт, контузии се случват и винаги ще се случват, но това е цената на билета за тази игра. Въпросът е в консенсус: когато някой наистина би ударил някого по тибията докато той мирно чака трамвай, вероятно поне би бил арестуван; тъй като знаем правилата и знаем, че те са ограничени с бели линии на зелен правоъгълник, и най-големите костотрошачи нямат криминално досие.
Само че продължава да ги има онези, които твърдят, че Рой Кийн е трябвало да отговаря пред съда за онова което направи на Халанд в дербито на Манчестър, 21 април 2001 година.
И заради това, че Кийн с това брутално влизане прекрати кариерата на Халанд - здравият норвежец от Ставангер никога след това не е играл официален мач, и на 30 години трябваше да каже сбогом на мечтите, а мечтите предходно го отведоха и на Световно първенство - и защото това, както сам е признал, а по-късно отрекъл, е направил нарочно.
Това е било убийство на една кариера с предумишленост.
Играч, за когото "ядосан" е едва евфемизъм от детска книжка с картинки, три години е правил схеми, размислял за контрамерки, поставял прибори за това ледено отмъщение. Три сезона по-рано, докато Халанд още е бил в Лийдс, Кийн се контузил сериозно, чул е, казвал е, как нещо му пукнало в коляното, връзките наведнъж тръгнали по свой път, а този ужасен норвежец стоял над него и му крещял да не се преструва.
Едно "ще ми дойдеш", едно "когато тогава", едно "добре съм те запомнил".
Някъде в главата на Рой е щракнал някакъв мрачен превключвател. Някъде където футболните богове пазят пясъчните часовници, едно зърно се търкулна в бездната.
Било е, ясно, само въпрос на време.
Историята е получавала епилог много дълго: Кийн първо избегнал голямо наказание, па после все пак го получи, а после в своята автобиография написал, че го е направил нарочно, че не му е било жал, че е бил много щастлив заради всичко, а когато се вдигнал скандал, обвинил журналиста, който от негово име съставял тези редове, че е "пресолил" историята (във второто издание, версията е изменена и смекчена), а Халанд екип от най-добрите норвежки и английски адвокати дълго съветвал да заведе дело и да си наплати физическата, душевната и болката от загубените пари.
Далеч от това да е бил снежинка и да не е умеел и той да играе мъжки - затова са го, в крайна сметка, обичали привържениците във всички клубове за които е играл - но това с "мъжкото", да се разберем, не е имало връзка.
Алфи, както са го нарекли още когато като хлапе дошъл от родния Ставангер в Нотингам Форест, останал "типът, който беше осакатен от Рой Кийн". Рой Кийн остана легенда на Манчестър Юнайтед. Алфи никога вече не е изговорил думата "Рой", нито думата "Кийн." Във всички интервюта, във всички спомени, пред всички камери, за него е злодей, идиотът, който го е отделил от онова, което най-много обича, бил е само "онзи".
Грехът понякога не е в нас, грехът е във времето в което живеем: мнозина привърженици на отбора от Олд Трафорд, мнозина жители на ирландския остров продължават да мислят, че Рой Кийн е герой, а Алф Инге Халанд е само на неговия път, както когато в картите ударите петата дъска и продължите нататък, загледани в триковете.
Но животът понякога наистина прилича на антична драма, а някои деца получават шанс да бъдат по-добри, или поне по-щастливи - ако това не е същото? - от своите родители.
През лятото на 2000, в Лийдс, там където Алф Инге Халанд е бил най-щастлив - с известния отбор на Дейвид О`Лиъри ще стигне чак и до полуфинала на Купата на УЕФА и ще играе в Шампионската лига, макар че главно е служил като смяна и помощ на тогава младия Джонатан Уудгейт - му се родил син.
И това така се намества, кой знае как Алфи би преживял края на кариерата и какви тежки последици би имало за неговото душевно здраве всички тези дълги и накрая неуспешни опити за рехабилитация (толкова изморителни, че, накрая, трябвало да остави футбола заради лявото коляно, онова на което Рой Кийн не налетял), кой знае дали би останал този тих, ненатрапчив, приятен за всички момък, да не е имал това дете да се грижи за него и да му бъде пример.
Детето сега вече е толкова известно, че целият свят говори за него; детето всъщност е толкова известно, че никой не мисли, че Ерлинг Браут Халанд е "син на онзи тип, когото Рой Кийн осакати", а "онзи малкият, който вкарва голове като ненормален".
Всъщност, Алф Инге Халанд е само едно изречение в нарастващата биография на норвежкото дете чудо, което тези дни привежда края на неуспешните квалификации, а всъщност тренира за баража в който отборът на Ларс Лагербак се среща със Сърбия.
Против фарьорите не получи шанс, но е съвсем възможно в понеделник в Малта да постигне и своя първи гол, или три, за скандинавските лъвове.
Головете на високия деветнадесетгодишен до тогава биха могли да пресъхнат (малко е трудно да се очаква да задържи сегашната средна стойност от 26 гола в 18 мача през сезона?) макар че, когато го гледате на терена, особено както изглеждаше там в неговата родна Англия - момчето, иначе, подкрепя Лийдс Юнайтед - на Анфийлд, изглежда, че ще бъде само по-добър, и че подръпни-потегни-режи-уши-кърпи-дупе отбраната на Сърбия би могла да има сериозни проблеми с него, още повече в тандем с Джошуа Кинг от Борнемут...
Но за онези така наречени грехове, за онези битки от миналото, още по-интересен е развоят на събитията, който би могъл Халанд младши, воден от търпеливата ръка на неговия горд баща и алчната ръка на неговия агент Мино Райола, да отведе там където всичко се завърши.
Или, ще бъде, там където всичко е започнало?
Английските медии тези дни говориха, че Оле Гунар Солскяер е пратил своя личен скаут Саймън Уелс - човек с най-голямо доверие - много явно да гледа последните няколко мача на Ерлинг Халанд, с все по-силни съобщения, че мазна оферта може да последва много бързо.
Солскяер е норвежец и се надява че, ако остане където е, ще може да заиграе на патриотичната карта когато се бори с половин Европа за подписа на Халанд; но каква история би била, каква символика, какъв шамар за Рой Кийн и спомена за онова тъжно манчестърско дерби, ако синът на Алфи наистина заиграе на стадиона на който кариерата на неговия баща беше кръвнишки приключена?
Да си представим, че целият Олд Трафорд пее неговото име, да се появят транспаранти, които величаят потомъка на онзи, който стенеше на същата тази трева преди само двадесетина години.
Дали тогава някой би могъл да се съмнява, че сме тук, всъщност, само да бъдем по-добри и по-щастливи от своите родители? Автор: Марко Прелевич
18 ноември 2019 година
.JPG)