събота, 30 март 2019 г.

Жълтата стена с фантастична хореография


Чудесна хореография на привържениците на Борусия от Дортмунд.

Борусия води битка срещу Волфсбург в борбата за шампионската титла на Вестфален.

"Жълто-черните" изтръгнаха победата с 2:0 в самия край, а привържениците използваха дуела с клуба на Фолксваген (когото смятат за изкуствен) да припомнят за своя традиционен статус на който се наслаждават в немския футбол.

В чудесната хореография на Жълтата стена се намират баща и син с шалове и бира, което свидетелства и за традицията и духа на любовта към Борусия, която се пренася от поколение на поколение. Хубава гледка.

"Когато бях дете идвах с татко, а него на стадиона е водил неговият баща."

петък, 29 март 2019 г.

Китайци станаха спонсор на сръбското първенство, промениха името


Това за което се говореше в предходните дни и официално получи потвърждение - Супер лигата на Сърбия от днес има главен спонсор!

Днес е подписан договор с компанията Шандонг Линглонг Тайър, така че Супер лигата и Първа лига на Сърбия в бъдеще ще бъдат познати като Линглонг Супер лига и Линглонг Първа лига.

Договорът е на стойност 420 000 евро годишно и е подписан за три години.

Денят в който си отиде легендарният Райко Митич


На днешния ден през 2008 година завинаги ни напусна първата звезда на Звезда и футболист, който е участвал в създаването на Цървена звезда - Райко Митич.

Беше легенда във всеки смисъл на тази дума, един от най-големите футболни майстори, които клубът е имал, игрова и човешка грамада.

Легендарният ас е роден в село Дол, близо до Бела Паланка, на 19 ноември 1922 година, а ни напусна на 29 март 2008. Червено-белите цветове брани 14 сезона - от основаването на 4 март 1945 година до ноември 1958. Изигра 572 мача и постигна 262 гола, беше капитан и допринесе за спечелването на шест титли.

Заради голямото джентълменство което го красеше на терена и извън него беше любим футболист. Благодарение на своя труд, отдаденост и човещината, която излъчваше, беше любим във всички кръгове, а всякак един от символите на Цървена звезда и човек по който спонтанно са определени правила на поведение.

Може би е достатъчно да се каже и това, че е получил статус на първа звезда на Звезда!

Голямата част от любителите на червено-белите никога не е имала възможност да види на терена магиите, които правеше. Чичо Райко важеше за голям господин, който с ненадмината харизма, знание и голове беляза началната ера на Цървена звезда. Футбол е започнал да играе на ливадите на белградския Кошутняк, а продължил в клуба със същото име, който се състезавал в трето ниво на Белград. През лятото на 1938 става член на младежкия отбор на БСК, а по-късно и в мъжкия състав на този някога славен предвоенен клуб.

От 1944 година продължава да играе, за да на 4 март 1945 да стане член на Цървена звезда, а по-късно неин капитан, символ, легенда и първа звезда. В 14 шампионатни сезона е носил червено-белия екип като един от най-добрите играчи в историята на клуба. Като капитан, Митич шест пъти предвожда съотборниците до титлата шампион на Югославия: 1946, 1951, 1953, 1956, 1957 и 1959 година. Трофеят Купа на Югославия със Звезда е печелил в четири случая: 1948, 1949, 1950 и 1958 година.

С екипа на Цървена звезда се прощава на 29 ноември 1958 във финала за Купата, триумфално с 4:0 против мостарския Вележ в Белград.

През 11 години играене за националния отбор на Югославия записа 59 участия и за представителния състав постигна 32 гола.

За живота и случките, които са свързани с чичо Райко, са разказани много истории и анекдоти. Множество примери доказват кой е бил и защо Цървена звезда винаги ще се труди името Райко Митич да бъде изтъкнато и видимо. Защото, това е най-малкото, което чичо Райко е заслужил! Пред западната трибуна гордо стои паметник, който носи неговото име. Тук е, за да ни наблюдава винаги и някак да припомня винаги да бъдем още по-усърдни, по-достойни и по-почтени, пише клубът.

Въпреки че слезе от сцената на живота на 29 март 2008 година, оставяйки след себе си незаличима следа в клуба и държавата, завинаги ще живее в червено-белите спомени и ще бъде онази звезда, която вечно блести.

четвъртък, 28 март 2019 г.

Международният синдикат на футболистите докладва ФС на Сърбия


ФИФПро, международен синдикат на професионалните футболисти, в безпрецедентна акция докладва Футболния съюз на Сърбия (ФСС) заради нарушение на няколко постулата в управлението на футбола и футболните въпроси.

Както се съобщава, ФИФПро е докладвал ФСС пред Дисциплинарната комисия на ФИФА заради "нарушаване на принципа на съвестно ръководене на съюза, нарушаване на целостта на съюза и неизпълнение на правилата за независим арбитраж".

Последната точка от дълго време е нещо което се споменава от критиците на работата на футболната организация в западната съседка.

От основаването на ФИФПро, 1965 година, това е първо докладване против който и да е съюз от който и да е край на света.

ФИФПро вече години, както се изтъква в съобщението, предупреждава за лошото отношение към футболистите в Сърбия.

През 2017 година е обявено, че 50% от футболистите в Сърбия всеки сезон съдят своите клубове заради неизплатени задължения по редица основания.

Турският "бръснар" с комично наказание


Турският футболист, който със своя неспортсменски ход шокира света днес получи невиждано комично наказание.

Мансур Чалар, който в мач от трета лига на Турция сечеше с бръснач противниците днес получи ново преиначено наказание. Първоначално той беше доживотно наказан да не играе футбол, а днес беше помилван и наказан на едва 20 мача. Футболният съюз на Турция изглежда е истински цирк...


Хърватия ще получи национален стадион, ясно е и мястото


Президентът на Хърватския футболен съюз Давор Шукер обяви, че ще се изгради нов национален стадион, а мястото ще е квартал Блато в Загреб.

Президентът на ХНС обяви, че Блато е идеална локация.

"Нека всеки свърши своя дял от работата и се надявам, че скоро ще имаме прекрасен стадион, а идеално местоположение е Блато. Вървим стъпка по стъпка, но всички заедно. Можем да получим и определени средства от УЕФА и ФИФА, знаем и разходите по техните стандарти", обяви Шукер.

Президентът на ХНС сподели, че в последно време много е говорил за инфраструктурата, но сега е по-спокоен.

"Много съм говорил за инфраструктура, а сега сме по-спокойни. Стадионът ще бъде построен. Искаме да предложим на своите гости поне онзи минимум, който ние получаваме в гостувания, и клубовете и националният отбор", каза бившият нападател на "ватрените".

Допълни и че ХНС ще помогне на Хайдук за Полюд.

"Задвижването на стадиона в Загреб означава и размисляне какво ще правим с Полюд, искаме с новите стадиони в Осиек и Риека и Сплит да бъде доволен. Ще помогнем и на Полюд, ще разговаряме за начините и парите."

Президентът на ХНС се обърна и към въвеждането на ВАР в Първа ХНЛ.

"ВАР системата се въвежда от пролетта на идната година. Трябва още допълнително обучение, трябва да го обясним на привържениците и да изтъкнем какво добро носи. Ще даде стабилност на съдиите и ще намалим броя на грешките. На никого в ХНС грешките не са в интерес. Сред първите в региона въвеждаме ВАР системата, знаем какво означава за чистотата на футбола. Нека и този проект ни бъде за гордост", изтъкна президентът Шукер.

Черногорци отнеха знаме на англичани. Тогава чуха историята за него и го върнаха


След мача между Черна гора и Англия (1:5) в квалификациите за Европейското първенство видяхме необичайна привърженическа история. Докато УЕФА разследва расистки скандирания от стадиона Под Горица, на другата страна са тема сблъсъците между черногорските и английските привърженици. След двубоя в Подгорица след спречквания английските привърженици са останали без десетина свои знамена. Едно от тях е специално.

"2002. Lewis 2006", гласи надписът на английското знаме което, между останалите,  премина в ръцете на привърженическата група Ултра Црна гора. Става дума за реквизит, който може да се види на всички мачове на английския национален отбор и Уест Хем, клубът за когото са собствениците на знамето. В привърженическия кодекс отнемането (на жаргон наказването - б.р.) на знаме на противникова запалянковска група е най-голямата победа и потвърждение за доминация. Този път заради едно знаме се направи изключение.



Публикация, споделена от Balkanski Navijači (@balkanskinavijaci) на
Малкият Люис е бил на едва четири години когато е починал, а неговият баща и по-големият му брат вече 13 години не се разделят със знамето, което има по-дълбоко послание от всички останали. Символизира събирането на семейството. След отнемането на знамето в социалните мрежи англичаните започнаха акция и помолиха черногорците да им помогнат и да върнат ценния сувенир.

Отговорът от другата страна беше бърз. Привържениците донесоха знамето в британското посолство в Подгорица, откъдето ще бъде върнато на собствениците в Лондон...

"Беше битка пет на пет след мача. Отнехме им около 10 техни знамена, а сред тях беше и това. Разбира се, на знамето винаги е изписано някакво значение, денят на основаването на групата или нещо такова, а на това пишеше 2002 - 2006 и името Люис и никой не предполагаше каква история стои зад това. Бързо пристигна информацията, че знамето се търси, защото има специално значение. Решихме да го върнем на собственика. Бяхме в контакт с бащата, благодари за разбирането, а знамето днес е предадено в британското посолство, което ще го изпрати в Англия и предаде на собственика", разкри източник от Ултра Црна гора и допълни:

"Накрая това се оказа история за геройство и човечност."

Членове на групата Драч, които са отнели знамето, са говорили с бащата на починалото момченце и сблъсъкът е завършил мирно, а бащата на Люис е благодарил чрез Туитър...

"Щастлив съм, че мога да потвърдя, че знамето е предадено на британското посолство в Черна гора и утре ще ми бъде предадено. Още веднъж, благодаря на всички за голямата помощ", написа.

Колко е важно знамето, свидетелства и реакцията на официалния профил на английския национален отбор...

"Прекрасни новини, какво облекчение", поръчаха от там.


Припомняме, преди повече от четири месеца привърженици на Рад под името United Force върнаха едно знаме на Торсида, което се озова в техни ръце, след като сръбската полиция арестува 30-ина привърженици на Хайдук заради кражба на бензиностанция по време на връщане от мач срещу Славия в София в Лига Европа.

Вкара на Ла Коруня и Звезда, беше национал, а днес кара такси


Преди 14 години черногорският футболист Никола Вуйович заби първия от двата гола на кариерата си и то в победата на подгоришката Будучност над Депортиво Ла Коруня (2:1) в реванш от Интертото. Клубът от Подгорица отпадна заради загубата с 0:3 в първия мач, а Вуйович в 85-ата минута вкара за 2:0 и доведе синьо-белите на крачка от чудото. След това цетинянецът отиде в Акратитос, а след това игра за Партизан.


И тогава бързоногият левичар в 136-ото Вечно дерби заби втория гол за голямата победа на Партизан над Цървена звезда (2:0) и стана любимец на привържениците на черно-белите.


Междувременно записа и шест участия за националния отбор на Черна гора, а днес на 37 години - кара такси.

"Единственият таксиджия, който не лъже, че е вкарал гол в дербито", написа един футболен любител, който разпознал Вуйович докато го возил в таксито.

Как РТС остана без правата за излъчване на мачовете на Сърбия


За пръв път в историята сръбската национална телевизия РТС не излъчва квалификационните мачове за Европейското първенство по футбол. Главният редактор на Спортната редакция на РТС Зоран Маркович каза, че се е стигнало до това, защото УЕФА е решила да направи нова система на надпревара и продала пакета на агенцията, която е разписала търга. "Ние предложихме много повече пари отколкото предлагахме досега, когато имахме правото на излъчване, но получихме известие, че най-добра оферта е дала Юнайтед медия", каза Маркович. Изтъкна че задължението е било Юнайтед медия да предложи това ексклузивно право на телевизии с национална честота, но не е имало никакви преговори с РТС.

Зоран Маркович обясни, че проблемът е създаден когато УЕФА решила през 2017 година да направи нова система на надпревара.

"До сега не се е случвало РТС да няма права за излъчване на европейско или световно първенство във футбола, като най-голямото, най-значимото, най-платеното второстепенно нещо на света, когато става въпрос за футбола", каза Маркович.

Обясни, че досега правата за излъчване РТС е купувал чрез Евровизия.

"За всяко, а говорим за Европейско първенство, не за квалификации, РТС, както и всички останали държави членки, е давал квоти на Евровизия, които не са малки, а милионни. А тогава Евровизия се обръщаше към УЕФА и купуваше правата за всички обществени медии в Европа. Сега за пръв път това се промени, Евровизия не успя да купи правата от УЕФА, в онзи момент в който беше сменена системата на надпревара", заяви Маркович.

Уточни че това се отнася за европейските първенства, а всички квалификации в предходния период са били собственост на Футболния съюз.

Така РТС е купувала правата за излъчване на мачовете от квалификациите, които се играят в Сърбия от Футболния съюз на страната, докато от чужди агенции е купувала правата за мачовете, които се играят в чужбина.

"УЕФА реши да направи нова система на надпревара, да не продава само Европейското първенство, а установи нова система - Лигата на нациите, които някога бяха приятелски мачове. Предложи пакет Лига на нациите, квалификации, които вече не са собственост на футболните съюзи, Европейско първенство и квалификации за Световно първенство", каза Маркович.

Търг чрез нова агенция

УЕФА, както казва, е продала това на нова агенция, която се появила на търга ЦА11, която е разписала свой търг.

"Всяка обществена медия, която някога е участвала общо чрез Евровизия, трябваше да се яви самостоятелно. Наясно, че това е пакет не само за Европейското първенство, а и за квалификациите в Лигата на нациите и за Световното първенство - а ще припомня че РТС е собственик на правата за Световното първенство в Катар 2022 година - РТС даде своята оферта. Ръководството реши да повиши много цената в сравнение на самото Европейското и Световното първенство, която сме предлагали досега... Така че, ние предложихме много повече пари отколкото сме предлагали по-рано, когато сме имали такива събития. Юнайтед група разписа търг, ние дадохме по-голяма оферта, и получихме само известие, че най-добрата оферта е дала Юнайтед медия, която е купила ексклузивните права за цялата територия на бивша Югославия", заяви Маркович.

Съобщи че не става въпрос дали те като регионален доставчик са били в по-добра позиция, а това че са могли да купят само правата за които са регистрирани като кабелни оператори.

Обаче, посочи това, че са купени ексклузивните права, които подразбират съдържанието да се гледа на цялата територия.

"Законът за електронните медии препоръчва събития от национален интерес - това са Олимпийски игри, световни и европейски първенства по баскетбол, Шампионската лига в която участват наши клубове, в това и футбола, квалификационни мачове и самото Европейско първенство, ако нашият национален отбор се класира", каза Маркович.

Изтъква, че са били длъжни да предложат излъчването на телевизия с национална честота.

"В момента от който са станали ексклузивни собственици, те получават договор, че могат с лиценз да дадат правата на някоя телевизия. По причината, че тази телевизия ще може да предложи събитието на цялата територия на Сърбия", изтъкна главният редактор на спортната редакция.

Зрителите са ощетени

Според официалните данни, в понеделник мачът от квалификациите за Европейското първенство по Спорт Клуб Сърбия - Португалия е гледан от 515 000 човека, рейтингът е бил 4,1, а делът 9,1.

От друга страна, делът на мачовете, които излъчваше РТС е бил по-голям с 50%, а рейтингът над два милиона.

"Тогава УЕФА искаше от всяка обществена телевизия да им показва каква е гледаемостта, чак отидоха толкова далече и питаха на кой канал ще бъдат излъчвани мачовете от първенството", каза Маркович.

На въпроса какво може да направи РТС по повод недоволството на зрителите, отговорът е - писмо до РЕМ (сръбският СЕМ - б.р.).

"Както и изпратихме писмо, РЕМ да разгледа как е възможно едно такова събитие каквото е квалификационен мач да не бъде по някоя телевизия с национална честота", каза Маркович.

Главният редактор на Спортната редакция изтъкна, че РТС винаги е готова да преговаря за това какво може и на каква цена може да се купи този лиценз, но не са точни твърденията на Юнайтед група, че е имала дългосрочни преговори с РТС.

"Ние бихме знаели за какво се е разговаряло, няма писмени доказателства. Спортната програма би била запозната с детайлите за какво се е преговаряло, защото е нужно да се подготви за всичко това и да се направи професионално както РТС и прави такива големи събития", заяви Маркович.

Напомни и че цените на правата са много по-големи отколкото РТС може реално да отговори.

"РТС се опитва, собственик е и на Световното първенство по баскетбол, което ще се проведе в Китай, сега ще работим и за Европейското първенство по баскетбол, чийто завършек ще бъде в нашата страна - ще се играе в Белград, Зренянин и Ниш. Ние сме собственици на Олимпийските игри, всички те са събития от национален интерес и трябва да ги видят всички граждани на Сърбия", поръча Маркович.

Както РТС неофициално разбра, Съветът на РЕМ на едно от следващите заседания ще приеме Правилник за спортните събития от национално право предимство за закупуване да имат телевизии с национална честота, преди всичко обществената медия. 

сряда, 27 март 2019 г.

Има надежда за честната игра!


Бекназ Алмазбеков, капитан на младежкия отбор на Галатасарай (до 14 години), демонстрира на по-възрастните, по-опитните от себе си как трябва да се държиш на терена.

Момчето родено в Киргизстан, 13-годишен капитан на състава, падна в наказателното поле на противника и беше отсъдена дузпа.

Алмазбеков, който не опита да спечели наказателен удар, а изгуби равновесие и падна, взе топката, изпълни дузпата, но я прати далеч от вратата.

В този момент Галатасарай водеше с 1:0, а мачът завърши при резултат 3:0.

събота, 23 март 2019 г.

Въоръжен грабеж, скандално и странно решение: Световните и регионални медии за мача България - Черна гора


Регионалните и световни медии съобщават за скандалното решение на съдията Руди Буке да отсъди дузпа за България и да открадне победата на Черна гора в София на старта на квалификациите за Евро 2020.

"Въоръжен грабеж в София! Черна гора ограбена, спасение за българите от несъществуваща дузпа", е заглавието на сръбския Моцарт Спорт.


Б92 пише, че съдията "измисли дузпа за домакина", докато сръбският "Блиц" съобщава "Черногорците дебело ощетени" и че за България е свирена "скандална дузпа".

Хърватският "Индекс" е жесток:

"Черна гора е ограбена в София: Съдията подари скандална дузпа и реми на българите", докато "Курир" изтъква че "Тумбините соколи жестоко ощетени".


С мача в София се занимават и английските медии.

Тиражният "Сън" пише че "Черна гора е бясна след странно отсъдена късна дузпа", но и публикува съобщения от социалните мрежи.

Едно от тях гласи, че това е било "криминално решение", а друго, че става дума за една от "най-ужасните съдийски грешки виждани в последно време".

След шока в София: Трябва да си силен и да забравиш неправдата


Националният отбор на Черна гора за седми път започна квалификации без загуба, смесени емоции преди гостуването на Англия в понеделник.

По шокиращ, невероятен, скандален, накратко - начин, който е много тежко да бъде приет, Черна гора остана без победа в София на старта на квалификациите за Европейското първенство 2020 (1:1).

Получавали са "соколите" голове в последните минути - един такъв точно от България на Под Горица преди 11 години, в първия квалификационен мач в историята си (2:2) - но околностите при които отборът на Любиша Тумбакович остана без две точки в България болят още повече от гола на Благой Георгиев в допълнителното време на 6 септември 2008.

Ако УЕФА беше въвела ВАР в квалификациите за Мондиала, или поне в такива мачове да имаше съдии зад вратите, френският арбитър Руди Буке не би отсъдил кардинална, за това ниво надпревара непростима грешка, нарушението на Йовович над Костов, направено поне половин метър извън линиите на наказателното поле, да охарактеризира като дузпа. И то в 82-ата минута, когато черногорските привърженици вече започнаха да отброяват до големия триумф.

Следователно, в София да имаше много от това което го няма, а да имаше поне троха справедливост, черногорските футболисти вероятно биха се върнали с три точки в Подгорица и осъществили капитална победа на старта на квалификациите за Европейско първенство.

Съдийската комисия на УЕФА може би ще накаже Буке, може би няма, може би 42-годишният рефер от Амиен се е хванал за главата когато след мача е видял каква грешка е направил, но нищо от това вече не може да помогне на Черна гора, която трябва да приеме ремито в София, да забрави неправдата - колкото и тежко да е - и да се обърне към спектакъла с англичаните (понеделник) и продължението на квалификациите за Евро.

Тумбакович в изявлението пред българските медии преди мача беше само частично доволен от точка, вероятно би я приел, ако му я бяха предложили преди срещата, но това не е реми, което ще се празнува.

Най-лошото - заради околностите, които са обективни, а не субективни.

Много се случи вчера на стария стадион "Васил Левски", от вълнуващия мач остана голата статистика, която е положителна за Черна гора.

И в седмия мач в началото на някакъв квалификационен цикъл, смятайки и миналогодишната Лига на нациите, "соколите" не познават загубата, а Тумбакович направи трето поредно равенство на старт на цикъл, трето в гостуване, трето против съперник от Балканите (след двете предишни в Румъния).

Неговите избраници, жестоко отслабени без капитана и заместник капитана, Стеван Йоветич и Стефан Савич, изиграха чуден мач на старта на новите квалификации - несвързано и безидейно в първото полувреме, в което имаха една колосална възможност, а много по-добре, по-бързо и по-конкретно във второто, в което изпуснаха възможността да вкарат и втори гол. Всъщност, дадоха възможност на съдията да ги осъди...

Голяма възможност в 18-ата минута пропусна Мирко Иванич (беше сам срещу Михайлов, когото уцели в крака), и то в част от мача когато противникът беше много по-опасен, в който нашата отбрана, начело с вратаря Петкович, успяваше да поправи редицата пропуски на полузащитата и крилата, които често губеха топката в опасната зона.

Очевидно трябваше гол на Черна гора да се отблокира, а за гол трябваше екстра ход на индивидуалност.

Стефан Мугоша в 50-ата минута напомни на Мирко Вучинич от най-добрите дни, с десния крак финтира единия български бек, с левия се отърва от другия, а тогава майсторски стреля от ивицата на наказателното - в ъгъла на вратаря Михайлов.

"Батрович говори за черногорците сякаш са бразилци", беше заглавието на един портал от София, което намекваше, че изявлението на нашия футболист, който играе в България е, че сме по-добри от тях чак и без Савич и Йоветич. След повеждането, черногорците "продадоха" на българите няколко бразилски акции - феноменална комбинация на Бечирай и Янкович в 61-ата минута завърши с удар на Иванич покрай гредата, Марушич две минути по-късно трябваше да подаде топката към Бечирай, в ситуация двама на един, когато българската отбрана вече беше в нокдаун...

Оказа се, че това бяха моменти когато нашата селекция изпусна победата в София, българите бяха "готови" за още един гол. Черна гора не стигна до триумфа, въпреки че имаше още една възможност необходима за триумф в такива гостувания - вратарят Даниел Петкович, който спаси чисто положение на Ивелин Попов, но не можа да се справи с подарената дузпа на Неделев.

И след дузпата, по един голям шанс, резервата Больевич пропусна възможността да поправи (не)правдата, а българинът Минчев допълнително да ни "закопае".

Автор: Данило Митрович

Черна гора отправи предупредително съобщение; Саутгейт: Тежко предизвикателство в жестока обстановка


Малката Черна гора отправи предупредително съобщение към Англия в петък вечерта с равенството за похвала в дуела с България, пише кореспондентът на "Дейли Мейл" от София.

В материала се съобщава, че Гарет Саутгейт "с уважение" ще погледне как Стефан Мугоша с гол "пълен с класа" доведе Черна гора до преднина, а констатира, че България е изравнила от несъществуваща дузпа.

"Това беше нощ в която "храбрите соколи", както се нарича черногорския отбор, напълно оправдаха прякора си. Без двамата си най-добри и най-известни играчи - екстандемът от Манчестър Сити Стеван Йоветич и Стефан Савич, гостите показаха твърдост на терена и в отбрана", пише в статията.

Гарет Саутгейт, чийто отбор вчера разби Чехия с 5:0 на Уембли, каза след мача, че неговият отбор в понеделник го чака тежък тест в "жестока обстановка".

"Трябва да намерим баланс в свежестта и постоянството, на основата на това сме планирали подготовката. Ще видим как е изглеждала Черна гора против България, за да със сигурност да знаем какво да очакваме. Играхме с тях два пъти в гостувания и не ги победихме. Ще бъде жестока обстановка и тежко обкръжение, напълно различно предизвикателство от това против Чехия. И това ще е много добър тест, защото трябва да се адаптираме към различни ситуации и да покажем качество в различни обстановки", заяви селекционерът на Англия.

В сравнение с отбора, който игра против Чехия, в понеделник в Подгорица няма да играе Ерик Дайър, който се контузи.

По-рано отпаднаха Маркус Рашфорд и Трент Александър-Арнолд.

Кой е съдията, който спаси България срещу Черна гора


Руди Буке направи аматьорска, кардинална грешка, непростима за такова ниво на надпревара, пишат в Черна гора.

Нарушението което беше поне половин метър извън наказателното поле го "вмъкна" в него и отне на Черна гора победата в София на старта на квалификациите за Евро 2020, отбелязват в балканската страна и продължават:

Кой е съдията, който отне на Черна гора две големи и скъпоценни точки?

Буке е на 42 години, от Амиен е, дълго е на най-голямата френска и европейска сцена (емблемата на ФИФА има от 2011 година), но не спада в категорията върховни арбитри, които съдят на големи турнири, като европейски или световни първенства.

Опитен, обаче, в Шампионската лига и Лига Европа, преди пет години е съдил за пръв път в елитния клубен турнир.

Не се знаеше, че е "специалист" за дузпи, а е известен като лек на "спусъка" - показал е чак 17 червени картона в 62 мача на европейската сцена.

През миналия сезон, да речем, в мач от френския шампионат в Марсилия изгони Неймар, по мнението на всички - твърде строго му показа втори жълт картон, след като противниковият футболист "изигра" фаул.

В София "изгони" Черна гора - дълго ще помнят Тумбакович, играчите, привържениците...

Мугоша: Заслужавахме повече; Янкович: Ще дадем всичко срещу англичаните


Стефан Мугоша продължи голмайсторския ритъм от Лигата на нациите, в София записа седми гол с екипа на националния отбор, отбелязват в Черна гора.

Чудесен гол за 1:0, накрая спорно 1:1 с България.

"Смятам че заслужавахме повече. Влязохме в борба, но имахме и добра възможност чрез Иванич. През второто полувреме започнахме отлично, поведохме, а тогава дойде тази дузпа. Не можем да коментираме съдийството, всичко се видя. Да имахме малко късмет можехме да победим и то убедително", каза Мугоша.

Мугоша от мач на мач показва колко е важен за националния отбор.

"За мен е специално усещане да играя и да вкарвам голове за националния отбор", обяви нападателят на Инчон.

Марко Янкович получи доверието на Тумбакович, въпреки че в последните близо пет месеца беше извън състезателен ритъм - заради операция на корема започна по-късно подготовка, а след трансфера в СПАЛ изигра едва 15-ина минути в Серия А.

"Не е лош резултат, но когато се допусне гол след такава грешка, тогава не е лесно. Не е за пръв път нещо подобно да се случва. Много жалко, че завърши така", каза Янкович.

В понеделник идва Англия.

"Полека започваме да мислим за този мач. Ще бъде празник, пълен стадион, отдавна такъв отбор не е идвал в Подгорица. Много трябва да се нареди - да изиграем отличен мач, те, искрено казано, да имат по-слаб ден, да имаме и късмет - па да постигнем положителен резултат. Играла е Черна гора и по-рано с Англия, не им бяхме лесен противник, надигравахме се с тях. Ще дадем всичко от себе си", заяви Янкович.

Джентълменът Тумба: Не видях ситуацията при дузпата, изгубихме 2 точки


Любиша Тумбакович прекалено джентълменски не коментира причината заради която Черна гора остана без победа в София, пишат в балканската страна.

Селекционерът на конференцията за медиите беше много кратък когато говори за дузпата в България.

"Не видях, не видях и нарушението от позицията на която бях. Съдията беше близо. Така е както е. Дойдохме да не загубим, постигнахме го и продължаваме напред", каза Тумбакович.

Черна гора водеше в София с гол на Мугоша, а България от несъществуваща дузпа стигна до точката.

"Доволен съм от дисциплината и борбеността, но този отбор може и трябва по-добре. Имахме добри ситуации във второто полувреме, да ги бяхме решили по-спокойно може би щяхме да навлезем в спокоен завършек. Но, случват се такива неща", заяви Тумбакович.

На въпроса дали Черна гора е спечелила една или загубила две точки, селекционерът отговори:

"Водехме 1:0, имаше 15 минути до края, имахме шансове - така че загубихме две точки."

Черногорски гняв: Больевич пропусна победата, българите до точката от несъществуваща дузпа


На старта на квалификациите за Европейско първенство, футболистите на Черна гора завършиха наравно в гостуване на България (1:1), пишат в балканската страна.

Домакините имаха повече положения, но "соколите" ще бъдат по-тъжни, защото на практика победата им беше отнета.

Стефан Мугоша в 50-ата минута с чудесен гол донесе преднина на Черна гора, която имаше няколко контри да реши всичко, но бе наказана с гол от несъществуваща дузпа.

Владимир Йовович в 81-ата минута фаулира Станислав Костов на половин метър извън наказателното поле, но французинът Руди Буке показа бялата точка.

Тодор Неделев оползотвори подаръка...

В съдийското продължение двата отбора можеха да вземат победата - Мартин Минчев в 91-ата минута стреля покрай вратата, а в 93-ата шут на Александър Больевич беше спасен от Николай Михайлов.

петък, 22 март 2019 г.

В Черна гора: Трето начало - трети шанс


Квалификации за Европейско първенство: Черна гора тази вечер в 1 кръг на Група А гостува на България на стадион "Васил Левски" в София (18 часа - местно време - б.р.), пишат в балканската страна.

В двата предишни състезателни цикъла, в квалификациите за Мондиала в Русия и в есенната Лига на нациите, Черна гора на Тумбакович започна на Балканите - и двата пъти в Румъния, два пъти с равенства!

Трето начало за Тумба, трето балканско гостуване, този път в България - може ли и изходът да бъде като в предходните две?

На въпроса дали в София би бил доволен от реми, черногорският селекционер отговори дипломатично:

"Не съществува треньор, който е доволен от някакъв друг изход освен победа. Ако кажете реми - тогава това е само половинчато задоволство."

На стадион "Васил Левски" в София, на който през 2009 преживяха една от най-тежките загуби, а година по-късно осъществиха първа гостуваща победа в квалификации в историята, "храбрите соколи" ще опитат резултатно допълнително да загреят атмосферата преди гостуването на англичаните в Подгорица (понеделник).

Ще трябва да направят това без двамата най-добри - Стеван Йоветич и Стефан Савич.

"Те са нашите ключови играчи и техният принос към резултатите на Черна гора е голям, но ние и в Лигата на нациите на практика играхме без тях", поясни Тумбакович пред българските журналисти.

"Двамата изиграха по един мач и техният принос беше малък - усети се и по резултатите. Просто, това е съвсем друг национален отбор с и без тях."

Тумба малко и "озадачи" българите:

"Йоветич със сигурност няма да играе, Савич е тук с нас и ще видим какви са шансовете, дали изобщо съществуват той да играе в мача. Решението ще вземем преди срещата."

Черна гора и България - два подобни отбора, поне по различни анализи, които са направени в предходните дни, два колектива без големи звезди, особено когато Черна гора няма Йоветич и Савич. Кой има предимство?

"Всеки има някои свои предимства, които ние треньорите сляпо пазим. Когато става въпрос за нашите предимства, опитваме да ги покажем на терена, а когато става въпрос за предимствата на националния отбор на България, тях опитваме да ги анулираме. Затова, хайде да пробваме да се надхитрим с колегата от националния отбор на България и аз, па всички да се насладят на футбола."


Тумбакович на въпросите на българските журналисти кратко анализира двете селекции, а имена спомена само когато става въпрос за домакинския отбор. "Още от жребия в Дъблин ние опитваме възможно най-добре да скаутираме България и нейния начин на игра. Смятам че до голяма степен стигнахме до това - в националния на България има трима-четирима играчи, които са много качествени. Ако трябва да изброя, хайде да изброя: двамата Попови, Десподов, който не играе, след това Неделев, тук са и двамата централни защитници, па Бодуров, който познавам от по-ранен период... Всички те са играчи, които заслужават внимание."

Главната сила на България, обаче, не са имена и индивидуалности:

"Българите имат компактност в отбора, която не са имали от дълго време. Истина, винаги са имали индивидуалности, които привличат внимание, поне исторически, а сега имат национален отбор, който показва голяма доза дисциплина, професионализъм, компактност и борбеност. Това в един момент даде резултати в Лигата на нациите, па в първите три мача имаха девет точки. Но, когато психологията трябваше да реши, тогава паднаха. Бих искал тази България от първата част да бъде отбора, който аз тренирам."

Описвайки на българите своя национален отбор, Тумбакович подели изложението на три части:

"Имаме хубава атмосфера в отбора и я градим вече няколко години. Физически, не можем много да повлияем над състоянието на играчите, защото не ги тренираме ние, а ги събираме и правим модел на играта. Що се отнася до психологията - опитваме се това ниво да бъде на най-високо ниво и това е ролята на нас селекционерите. Опитваме колкото можем да контролираме това и да стигнем до целите, които искаме", каза Тумбакович.

Адам Марушич ще напада българите по тяхната лява страна:

"Започваме нови квалификации за Европейско първенство срещу качествени национални отбори, но сме дошли да използваме своите възможности и се надявам, че ще се върнем вкъщи с точки", заяви Марушич.

Мачът на стадион "Васил Левски" в София започва в 19 часа по местно, а час по-рано по наше време. Съди Руди Буке от Франция. Във втория мач от Група А, в 20:45, на Уембли играят Англия и Чехия.

Българите останаха без титулярния вратар, Хубчев уважава отслабената Черна гора

Българите неочаквано останаха без титулярния вратар - пазителят на мрежата на Лудогорец Пламен Илиев отпадна заради контузия, на голлинията ще бъде вратарят на Левски от София Николай Михайлов.

Няма го и талантливият нападател на Каляри Кирил Десподов, но Черна гора без Йоветич и Савич е отслабена много повече.

"Няма да ме отпусне това, че Черна гора е без Савич и Йоветич. Гледахме мачове на противника, в които ги нямаше и двамата. С изключение на Англия, всички отбори в групата имат шанс за второто място. Има ги и Черна гора и без големите звезди", каза селекционерът на българите Петър Хубчев.

На питане на журналисти може ли България в първите два мача да спечели шест точки - против Черна гора у дома и в гостуване на Косово - Хубчев отговори:

"И да и не. Не искам да бъда песимист, но всяка точка и всеки гол в тази група може да бъдат важни. Можем да вземем шест, можем четири, а можем и нула - не съм размислял за точките. Искам моят отбор да покаже постоянно добри игри. Този отбор няма големи звезди, но може да мине границите."

Капитанът Ивелин Попов, който вкара гол на Черна гора в Подгорица преди седем години, не хареса въпрос на български журналист дали тези квалификации са му последен шанс да заиграе на голям турнир:

"Не съм на 65 години, че това да ми е последен шанс", заяви 31-годишният Попов.

Автор: Данило Митрович

сряда, 20 март 2019 г.

В БиХ за ЦСКА: Дали това е една от най-добрите хореографии на всички времена?


Фантастично.

Привържениците на ЦСКА от София измислиха нещо гениално. Те с помощта на някога най-популярната игра в света, Тетрис, направиха хореографията си по-интересна, пишат в Босна и Херцеговина.

Вижте за какво става дума. В Босна и Херцеговина го определят - Повдигат стандартите.


вторник, 19 март 2019 г.

Над Виктория Пилзен тегне проклятие! Мрачната съдба на най-успешното поколение


Самоубийства, депресия, проблеми с дрога, арести, редки болести, психически проблеми и нещастия в семействата белязаха футболистите на чешкия Виктория, които през 2011 година играха в Шампионската лига.

Когато се спомене Виктория Пилзен първата асоциация е мрачната съдба, която надви над футболистите и функционерите на чешкия клуб.

Да припомним, преди две години, в разстояние на месец, двама бивши футболисти на Виктория от Пилзен извършиха самоубийство. И то по идентичен начин. След Франтишек Райторал, в своя апартамент се обеси и Давид Бистрон.

Словакът на два пъти носи екипа на този клуб, игра и за Сигма, а неговият последен клуб преди трагедията беше швейцарският петоразреден Линт.

Бистрон е намерен обесен в своя апартамент, а за разлика от Райторал, за този футболист се знаело, че е в тежка ситуация. Неговото семейство имало големи финансови проблеми, па мнозина вярват, че заради това си е отнел живота.


Бистрон във футболната общественост стана известен през 2011 година, когато за Пилзен вкара гол с който на този клуб донесе реми против славния Милан (2:2).

Злокобни съдби сполетяха някогашните футболисти на Виктория Пилзен.

Тези две самоубийства отвлякоха вниманието от низ страшни събития, които се случиха на някогашните играчи на трофейния чешки клуб. Трагедии погодиха цялото прославено поколение на Виктория от Пилзен. Две самоубийства, депресия, проблеми с дрога и алкохол, арести, болести, психически проблеми и нещастия в семействата белязаха футболистите, които през 2011 година играха в Шампионската лига.

Съотборниците на Бистрон в мача срещу Милан са били Чех, Райторал, Чишовски, Лимберски, Хорват, Ирачек, Петржела, Колар, Бакош. От тези 11 играчи, двама са мъртви (Райторал и Бистрон), един е парализиран (Чишовски). Трима са оплетени в повече от мътни дейности (Лимберски, Хорват и Петржела), един заради травма почти остана без коляно (Пиларж), докато един беше напълно унищожен от смъртта на съпругата (Колар).

В Чехия смятат, че нещастия следват Виктория Пилзен от смъртта на нейния президент Мирослав Крижа през 2009 година.

ДАВИД БИСТРОН

Бистрон първо през 2013 година от УЕФА бе наказан за две години заради консумиране на метамфетамини. След това не успя да се върне във футбола. Уби се в събота по обяд, обесвайки се в собствения си апартамент.

ФРАНТИШЕК РАЙТОРАЛ

Райторал дълго страдал от депресия. Преди месец полицията го намери мъртъв в неговия апартамент. От Газиантепспор, клубът в който игра да смъртта си, твърдят, че не е имало знаци за психически проблеми.

МАРЯН ЧИШОВСКИ

Преди три години Чишовски се разболя от амиотрофична латерална склероза, рядка и неизлечима болест. Не може да се движи самостоятелно, парализиран е и прикован на количка.

ДАВИД ЛИМБЕРСКИ

Лимберски смаза няколко автомобила, бяга от подготовките на клуба и имаше проблеми с полицията. Член е на т.нар. пилзенска банда, дрогира се и дружи с шефовете на елитната проституция в Чехия.

ЯН КОПИЦ И ОНДРЕЙ ВАНЕК

Тези двама бивши футболисти на Виктория Пилзен са на съд заради помагане в продажбата на наркотици. Копиц е обвинен за даване на парични заеми на дилъри, а Ванек за сътрудничество с тях.

понеделник, 18 март 2019 г.

Пражка пролет


История за Славия от Прага, тазгодишната сензация в Лига Европа...

"Старата дама" на сръбския футбол вероятно би искала паралелите между нея и клуба по чийто модели е ушила екипите - чехите са донесли и онази сплитска топка, и любовта към тази нова игра се разширила набързо по целия Балкан - да са много по-силни.

Но е истина, че дори и Войводина, и то не само заради това, че в последните години се намира в срамно положение, няма много от онова което има Славия от Прага, малко изненадващият четвъртфиналист в Лига Европа, който изживява своята мечта, в същото време, ще обясним и това, може би и благия кошмар на всички онези хора, които са дишали за Славия когато не се е смяло да се прави това.

В Югославия, онази голямата, колкото и днес творците на някаква нова, измислена история, да опитват да ни уверят в това, не е имало истински дисидентски клуб; всички са, па чак и Войводина като най-стара и най-гражданска, били любимци, протежета или поне толерирани от комунистическата върхушка, на каквото и ниво да се е намирал този връх, от тайните служби до местните агнешки бригади.

Въпреки че на трибуните имаше и по някой антирежимен глас, това е било позволено, както бяха позволени вицовете, в края на краищата, някъде вентилът трябва да се отвие да не експлодира тенджерата под налягане.

В Прага, онази червено-бялата, онази в която е празнувана и след това давена "дунавската" школа на футбола (и няма никакво значение, че под Карловия мост тече Вълтава, а не синята река), е било различно, това с гордост ще ви каже всеки привърженик на исторически по-малкия, но по значение може би и по-големият градски клуб, който тези дни с онзи чудесен гол против Севиля в 120-ата минута на реванша донесе мирис на пражка пролет в Европа, половин век след нейната оригинална, политическа версия.

Славия е била най-големият футболен клуб в обединена Чехословакия, отборът на Пепи Бицан, състав, който е дал гръбнака на селекцията, която на Световното първенство през 1934 ще играе финал, клуб на гражданската класа, буржоазията, артистите, които са седели и писали стихове, драми, измисляли филми и разсипвали философия по пражките бирарии.


За Славия, като хлапе, по лявото крило, е играл Едвард Бенеш, най-голямата фигура на чехословашкия двадесети век - заедно с Вацлав Хавел - и кой знае дали всичко би било различно, ако бащата на общата държава не е счупил крак и трябвало да зареже тичането след топката, па записал факултет...

А тогава е дошла и отишла войната.

Чехословакия не е скрита веднага под съветската желязна завеса, няколко години след Втората Световна война продължавала да съществува привидна демокрация, но тогава големият московски брат решил, че стига толкова със западнячеството. Бенеш трябвало да се оттегли (разочарован и болен, набързо е и починал), либералната демокрация ще се оттегли през следващите двадесет години, а тогава ще минат още толкова преди да падне Берлинската стена.

Беше 1948 година.

И не е случайност, абсолютно никаква, че Славия е спечелила своята последна титла в предходната пролет. От тази 1947 в следващия половин век, клубът системно ще бъде газен, ще му сменят името и ще опитат да му променят ДНК и да променят хората, които го обичат, ще го изхвърлят от частта на града в която е създаден и израснал в мрачния индустриален край Вршовице, ще го бутат във втора лига и само временно ще му позволяват да вдигне глава - и това е, изглежда, бил онзи вентил? - ще изхвърлят Летна и безброй големи играчи, но градският съперник Спарта ще бъде протежиран по всякакъв начин, а ще го обича партията и лоялните клубове от Словакия, само не и Славия.

Беше лесно да се мисли, че Прага е имала два големи футболни клуба, които са се състезавали един против друг, като в Белград, като в европейските метрополии, но това просто не е истина: имала е само Спарта, официално, а техният етос, техният труд, техният колективизъм харесвал на пропагандата, апаратчиците, московските фигуранти и съветските шпиони (макар че е съществувал още един комунистически клуб, на име Дукла, сегашният участник в Първа лига само носи неговото име, не и историята); и имала спомена за годините когато Славия е била най-голяма.

Не са ги понасяли, просто, искали да ги няма, но не са могли против любовта, против традициите. Въпреки всичко, най-много хора се събирали на мачовете на Славия, чак и когато е била в по-нисшия ранг на първенствата.

Отдадеността на Славия е била и вик против безсмислието и начин да се изкаже бунт и надежда, че някога нещата ще се променят и че отново ще се гласува, живее, обича.

Било е важно да се играе футбол, и е било важно да се играе хубаво, титлите и така ги печелели онези другите...

Ето затова казваме, въпреки натегнатите опити, особено откакто е желателно да се измисля някакво различно, за някои по-хубаво минало, че не може да се направи паралел с нито един клуб от СФР Югославия.

За Славия, освен Бенеш, който до края на живота ще я подкрепя, бил и Алоис Елияш, единственият премиер в Европа когото са убили нацистите, член на движението на съпротивата във войната, и Ян Масарик, син на президента Томаш, загинал при съмнителни обстоятелства по време на тази турбулентна 1948; по-късно и Бохумил Храбал, онзи, който строго контролирал влаковете, и Милош Форман, който полетял над кукувичето гнездо и доживял и последната шампионска титла, преди да почине, с мирно сърце.

Славистките привърженици, известните и онези обикновените, приемали ситуацията мирно, с доза самоирония, сами наричали себе си "Вечно вторите" и търпеливо чакали.

Било е очаквано, мислели те - а са участвали, активно, и в "Плюшената революция" - когато е паднал комунизмът, когато се върнала демокрацията, когато свободата отново замирисала в златния град, мислело се, че ще се навакса всичко онова което е отнемано. Не, титлата е дошла едва през 1996 година, и е била изключение, никак правило.

Поне през този сезон е било като някога отдавна, и националният отбор на Чешката република, който ще играе финал на Европейското първенство против Германия ще има гръбнак в тогавашни и играчи произлезли от Славия: Патрик Бергер, Владимир Шмицер, Карел Поборски, Павел Кука и Радек Бейбъл, всички футболно са проходили в Славия и разнесоха славата й по целия континент през пролетта на 1995 (полуфинал в КНК, с Бордо на Зидан и Дюгари) и следващото невероятно лято.


Но ако старият режим е искал да удуши Славия, тя, нещастната, е намерила начин сама да се спъва в епохата на демокрацията: трофеи са спечелени още през 2008 и 2009, паднала е в ръцете на някакви обезчестени бивши политици, които само са я използвали и оставили, кокетирала е с банкрута, и през 2015 е изглеждало, че гордият клуб ще бъде съдебно и банкерски ликвидиран.

След това, почти внезапно, като дар от източното небе, пристигнали инвестиции и Славия е станала още веднъж шампион през 2017. На следващата година е била вицешампион, а сега има прилична преднина в първенството и ще се срещне с Челси в 1/4-финалите на Лига Европа, само...

... Само че на тези инвестиции, които са дали възможност да се оправи стадиона, да се доведат най-талантливите чешки и словашки играчи и чужденци, които са избухнали в тази част на Европа, не гледат всички благосклонно.

Защото въпреки емблемата в която винаги е стояла червената петокрака, повечето привърженици продължават да са традиционно антикомунистически настроени; и когато са чули, че мажоритарен акционер е станала китайската корпорация CEFC, енергиен и инвестиционен гигант - разбира се, близка с най-висшите ешелони на Комунистическата партия на Китай и под влияние на армията - това беше голям изпит за тях.

Толкова са се борили, толкова са пели против такива, толкова са залагали на прогреса, за патриотичните ценности, за свободата както когато се е въставало против Съветите, преди от сладката мечта да ги пробудят танковете на улиците, а сега трябва да подкрепят чужденци, и още да им бъдат благодарни?


Твърдото ядро привърженици бойкотираше клуба първоначално, онези малко по-умерените дипломатично се противопоставили на плана на екипа да се закачи още една червена звезда, с логото на компанията, и успели в това. А всички продължавали да са предпазливи към възможността обичаната Славия, винаги бранител на свободата, да стане онова което е била омразната Спарта през всички тези дълги, железни години - само средство за пропаганда на една държава, както и да се казва тя.

Но както са съобщавали чешките и европейските медии, китайците все пак са направили нещо добро: върнаха в клуба бивши играчи, привлякоха известните привърженици обратно на трибуните, зарекли са се, че ще уважават традицията и че няма да направят нищо което не би се допаднало на бохемския, свободолюбив дух, който продължава да се излъчва от бирариите и преминава до северната трибуна: в този чудесен за Славия сезон на сезонните карти се намират именно образите на Бенеш, Масарик, Храбал, Земан...

Не е случайно, следователно, и не е толкова романтично както изглеждаше в първия момент когато Славия изхвърли дежурния победител в Лига Европа и резервира място между осемте в европейски турнир.

Клубът на Пепи Бицан, който научи югославяните да играят футбол, а Войводина как се шият екипи, отборът на артисти, философи, дисиденти, шестедесетосмаши, сега е, подмазан с юани, чешка версия на Манчестър Сити или Челси, точно техният противник в следващия кръг.

Трябва ли да се жалват заради това, да се затварят отново в тесни кръгове и самоиронизират? Или е, всъщност, съвсем наред да оставим историята да бъде в историята, чак и ако е истинска, а не измислена, и ако сте толкова горди с нея, и да се наслаждаваме, колкото и да трае, на упойващите мириси на още една пражка пролет?

Автор: Марко Прелевич

Нито Барса, нито ПСЖ, нито Сити: Дженоа постави Цървена звезда на върха


След червено-белите останаха още три отбора, които през този сезон нямат поражение, а в списъка са Макаби от Тел Авив, ПАОК и Слован от Братислава.

Дълго в Италия удържаше Ювентус, а машинарията от Торино след загубата от Дженоа отпадна от класацията на отборите в Европа, които в шампионата през този сезон нямат поражение.

Най-дълга серия има Цървена звезда с 53 мача, а избраниците на Владан Милойевич на Банйица празнуваха за 24-и път със само три равенства.

Останаха още три отбора, които газят в националните шампионати, а във върха е Макаби от Тел Авив, който от пейката предвожда сръбският специалист Владимир Ивич, а на вратата е националът на западната съседка Предраг Райкович.

Заслуги за поредицата на солунския ПАОК имаше нападателят Александър Прийович, който беше продаден на Ал Итихад. Квартетът се довършва от Слован от Братислава в Словакия, а новият-стар шампион продължи да редува победи и на старта на плейофите. Останаха около два месеца до края на сезона и планът на Звезда е да увеличи абсолютния рекорд в Сърбия и да стигне до 63 мача без поражение, а ако успее в това ще изпревари Селтик, Байерн и Милан във вечното класиране в света.

Име на клуба - победи - ремита - поражения

1 Цървена звезда 24 3 0
2 ПАОК 22 3 0
3 Макаби 21 6 0
4 Слован 19 4 0

неделя, 17 март 2019 г.

Не искам да бъда шваба


Това ще да е нещо вкоренено, младите го нямат, но ние които сме закачили поне началното образование на онази старата държава - някои, със сигурност, и пионерските кърпи - и, още по-важно, индоктринирането от малкия екран. Просто твърде много сме гледали "Отписани", цитирали "Балкан Експрес" ("А не я знаеш Лили Марлен?") и харесвахме Валтер, пеехме Забраньено пушенье със заглавието на онзи текст, но от немците наистина се пазехме.

Може би страхопочитание е най-верният израз, защото всички сме имали някого, който е отишъл на арбайт, па се обичаха немските коли, па немските сладкиши, па какъв един живот е там, всичко както трябва, чувалите сами ти падат на гърба, но някак е всадено - не знаем, повтаряме, важи ли това със същата сила и за по-новите поколения - че генерално се вика против немците във футбола.

Най-тежките загуби са от тях, редките и най-сладките победи над тях (последната, голяма, на Световното първенство през 2010, и само сърбин може да бие немеца и все пак да не продължи напред), точно заради онова, че швабата играе 90 минути, а тогава играе още колкото е нужно.

Имало е, не казваме, винаги хора, които в Германия са виждали само онова доброто, и са говорили как трябва да се вглеждаме в тях (а някои са и много гласовити в това), но рядко някой, има някакъв дявол в нашата психика, наистина е бил за немците.

А когато говорим за клубния футбол, онзи европейския от най-висшите ешелони, то Германия главно означаваше същото което и "Байерн Мюнхен", заради което беше още по-лесно да не ги обичаме?

Затова има някаква радост, чак и сеир и злорадство, във факта, че между осемте отбора в завършека на Шампионската лига и също толкова във финалната фаза на Лига Европа се намира само един единствен представител на Бундеслигата.

И то онзи за нас най-драг, да ударим още малко контра на немците.

Ливърпул изпепели Байерн с почти половин сила, Дортмунд претърпя крах против ранения и измъчен Тотнъм, Шалке допусна десет гола в два мача, докато още зимата симпатичният Хофенхайм без победа приключи европейската одисея... Нито във второто, по-малко важно континентално състезание не блестяха, без да се броят момчетата на -ич.


За всеки от тези провали може да се намери причина на първа топка: баварците са и уморени и хаотични и трябва тук Нико Ковач (ако това остане задача за Нико Ковач, а не за някое по-силно име) още много да поправя; Дортмунд е твърде млад и малко грубоват, въпреки че до тази пролет, когато се видя, че не са имунизирани от детски болести, беше хубаво да ги гледаш; Шалке е, ех, какво е Шалке, това и те не знаят...

Но кризата не е от вчера.

Ако на нас след онова 7:1 в Бразилия и спечелването на световната корона - а само лято по-рано, два немски клуба играха финал в Шампионската лига - ни изглеждаше, че немският футбол е дошъл да основе нова династия и да малтретира всички бедни германофоби дълъг низ години, а каквото е измислено във фабриките и чудесно документирано в книгата "Das Reboot" на Хонигщайн, то падението беше еднакво бързо и неочаквано.

Маншафтът с Йоаким Льов, който все повече критикуват за бъркането в носа и гащите, а все по-малко споменават като тактически познавач, а камо ли гений, успя да изпадне и от Лига А (каквото и да означава) в първия сезон на Лигата на нациите на УЕФА, па и този предстоящ приятелски мач със Сърбия, странно или не, всъщност е сблъсък между две селекции, които формално се намират на едно и също ниво.

Льов остана без Месут Йозил, след онази хайка срещу някогашния най-добър футболист в Германия, а после и своеволно се отрече от някои, които са дали доста пот и кръв за националния отбор, но не е само това, нито би могло да бъде.

Байерн и Германия твърде много се осланяха на стари заслуги, па така Мануел Нойер е забит на място номер 1 въпреки че онзи подарък на тепсия за Садио Мане е едва един от редицата издънки; с Томас Мюлер, който вече и сам не знае какво играе, липсва им и един нападател, а ако от нещо, от онзи първия па до втория Мюлер и нататък, сме се плашили, това са били немските нападатели.

Байерн не замени Юп Хайнкес, а не замени и Анчелоти - с него малко побързаха - точно както не замени и Филип Лаам. Може би обявените инвестиции ще им дадат възможност достойно да заменят Робен и Рибери, но след Хамес и Ренато вече не сме сигурни и в Ули Хьонес?

И онези, които наистина обичат и ценят немците вероятно ги обичат и ценят заради решимостта, че не се предават, интензитета, всички черти, които красят най-дълговечните и най-елегантните немски двигатели и машини.


Не очаквайте да се предадат, не очаквайте да ги видите как са се поколебали и как не вярват в себе си, а това е точно онова което се случи с немските клубове в 1/8-финалите на Шампионската лига.

Шалке при това свали и гащите, онези двата по-големи и по-богати клуба поне се опитаха да останат достойни...

Дали ще бъде по-добре? Немският национален отбор до 19 години не се класира, за пръв път в изминалото десетилетие, на Европейско първенство, а техните две години по-млади колеги бяха бити от холандците (0:3) и испанците (1:5).

Ще се върнат немците, разбира се, те са ставали от всяка катастрофа и провал, чак и ако сами са били виновни за тях.

Виждали сме това, в края на краищата, преди двадесет години. След като СР Югославия ги пропусна, а Хърватия ги довърши, Германия за кратко престана да бъде супер сила в световния футбол, и това че през 2002 стигна до финала в Япония и Южна Корея говори много повече за този турнир отколкото за таланта на националния отбор; и това че през 2001 Байерн беше шампион на Европа на Сан Сиро не можеше да замаже очите на онези, които умееха да виждат.

Защото не е магичният Оливер Кан, немощен пред Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо, онова което завинаги ще се помни от това поколение, което предвождаха Йеремис, Боде, Невил, Фрингс, Линке и Рамелов (да се присетим само за някои), колкото 1:5 на стария Олимпийски стадион в Мюнхен, когато над тях се гавреха Майкъл Оуен, Стивън Джерард и, да не забравим, Емил Хески. И то след преднина за домакина...

Тази 2002 за немците представляваше rigor mortis (на латински трупно вкочаняване - б.р.), но вече бяха толкова уморени и измъчени, че просто трябваше да се стигне до рестарт; и какъв рестарт беше това.

Повтаряме, Бундеслигата в Европа главно не правеше повече от Байерн, а всички всякак бяха в испанския капан, но някой 1/4-финал трябваше да се закачи...

Авторът на тези редове ще бъде и твърде личен, но освен няколко мача на Борусия, подкрепа за Марко Груйич и няколко телевизионно излъчвани участия на "нашите" от Франкфурт - а след онова интервю и чудесните игри, всички те са наши - Бундеслигата, браво на нея за пълните до дупка стадиони, пеещите привърженици и алкохолната бира на трибуните, не е някаква примамка за гледане.


Знаем, че много се бунтуват заради мача в понеделнишката вечер, но някои от нас сигурно не биха жертвали и съботните и неделните следобеди за приключенията на Лайпциг, Волфсбург и останалите клубове...

Окей, не трябва да ги отписваме, трябва само да се наслаждаваме, макар моментно, ако сте били изключително Прле или Тихи, а не окупатор от култовата песен на Пушенье.

Ще последва, не се съмняваме, както винаги когато немецът е ударен, интроспекция и после задвижване на сега вече много подобрената машина.

За нас, които футболно не сме ги понасяли, макар че винаги сме се плашили от тях и ги уважаваме, това ще бъде само още един добър и гарантирано болезнен урок: защото когато швабата се заинати, понякога чакаш само кратко, понякога по-дълго, всичко това той ще си го върне.

Автор: Марко Прелевич

събота, 16 март 2019 г.

Трябваше да е икона на Арсенал, а си унищожи живота: Не мога да се измъкна


За всички нас, които футболно сме отраснали в деветдесетте, името Пол Мърсън се изговаря с особено страхопочитание. Легенда на Арсенал, фантастичен талант, но никога реализиран докрай потенциал. Всичко заради лудата глава и склонността към алкохола, дрогата и хазарта с които опропасти кариерата, а и живота.

Роден в Харлесден, в северозападния дял на Лондон, Пол Мърсън през 1984 като хлапе става член на Арсенал. За първия отбор дебютира на 22 ноември против Сити, а легендарният мениджър Джордж Греъм в него вижда играч, който ще разбие мита за "скучния Арсенал" и ще върне някогашния блясък на "топчиите". През седемдесетте и осемдесетте години в английския, а и европейския футбол доминират Ливърпул, Нотингам Форест, Астън Вила, Тотнъм и Евертън. Арсенал е спечелил последната шампионска титла през 1971. Цели 19 години привържениците на "топчиите" трябвало да слушат присмех и да търпят унижения. Арсенал дълго важал за клуб, който играе най-скучния футбол на Острова. А тогава всичко се променило. След 18 години на митичния Хайбъри пристигнала шампионската титла. Пол Мърсън е бил един от ключовите играчи в шампионския отбор на Греъм. През този сезон е вкарал десет гола и е избран за най-добър млад играч в Англия.

Две години по-късно Мърсън с Арсенал печели нова шампионска титла, а награда за върховните мачове пристига във вида на повиквателна в националния отбор. Две години по-късно печели и Купата на ФА и на Лигата, а през 1994 е част от състава, който против Парма, страшната Парма с Бучи, Бенариво, Аполони, Сенси, Асприля спечели Купата на носители на национални купи. Тогава Пол Мърсън беше на върха. Тогава започнаха проблемите.

През ноември същата година публично призна, че има зависимост към хазарта, алкохола и кокаина. Футболният съюз на Англия го изпрати на тримесечна рехабилитация. Върна се през февруари 1995, малко преди Джордж Греъм да напусне пейката на Арсенал, а под ръководството на новия треньор Стюърт Хюстън Мърсън играе нов финал в КНК против Сарагоса. В невероятен мач на Парк де Пренс испанците спечелиха с 2:1 след продължения, а този финал беше белязан от гола на Наим, който в 120-ата минута от 60 метра прехвърли Дейвид Сиймън.

Това поражение символично означи началото на края на кариерата на Пол Мърсън. Все по-малко играеше, все повече пропадаше. Повече не можеше да бъде и сянка на силния играч какъвто беше в началото на 90-те. Напусна Арсенал през 1997, отиде в Мидълзбро, на когото помогна да се пребори за влизане във Висшата лига. Последва наем във Вила, която като капитан води до финала за Купата на ФА през 2000. За момент се видя, че умее, че има тази класа, но само за момент. Тук и там би отиграл за народа, но вече не беше същото. Алкохолът и дрогата все повече го унищожаваха. Физически пропадна. Две години по-късно отиде в Портсмут, в който през следващия сезон завърши кариерата. Поне онази сериозната, защото още години играеше във всякакви неизвестни английски клубове като Тамуърт, Уитън Атлетик и Уелшпул Таун, в който през 2012 изигра последния мач на 43 години.

"Копаех своята дупка и не можех да се измъкна", в мъчително интервю призна тези дни Мърсън, иначе баща на седем деца.

Мърсън разкри пред британските медии как през деветдесетте за алкохол, хазарт и дрога е похарчил повече от осем милиона лири. През уикендите, признава, е харчил по 23 хиляди евро.

Легендата на Арсенал описа своето желание за залагане като "ненаситно" и твърди че това е "най-лошата зависимост на света".

"Непрекъснато мислех как да стигна до пари, защото трябваше да залагам. Това беше по-силно от мен", каза Мърсън и призна, че проблемите с хазарта и алкохола продължават и сега. Борбата с вътрешните демони продължава.

"Отново напълно изгубих контрол. Копая дупката - не мога да се измъкна от нея. Това е най-лошата зависимост на света."

Какъв играч беше това. Страшен. За онова време Мърсън беше авангарда. Полузащитник изпреварил своето време, играч, който създаваше разликата. Подобрената и наострена версия на Дейвид Плат, футболист, който трябваше да бъде онова което десетина години след него беше Пол Скоулс. Прототип на модерния полузащитен играч. Бърз, пробивен, разрушителен. Технически подкован, ясен и атрактивен. Убийствен.

Жалко. Много жалко.

сряда, 6 март 2019 г.

Жалко, че Тадич не е заменен


Би могло това да бъде приказка, онази в която злото кралство, закостеняло в своето самолюбие - не е ли това чудовището на всеки владетел, па бил той чак и "демократично избран"? - пада под налетите на младия принц.

Да, да бъдем искрени, уморихме се от Реал, може би някои повече биха искали да му се беше махнала короната от главата, и самата глава, докато гиздаво я носеше Кристиано Роналдо, но това не би било възможно; така, дочакахме гилотината, дочакахме да се случи на народа, беше достатъчно, Кралю, три мандата са твърде много, казват, че властта е като гащите или чорапите, почва да смърди ако не се сменя редовно; но това не е история за хлапета, които са дошли при господарите.

Когато португалецът си отиде, не остави само вакуум на терена, а и в борбата за превъзходство в съблекалнята - като сме вече при сърбите, точно както когато великите, проклети им душите, разпокъсват царството (или вече кралството), па тогава получавате надути хора, имате един Бейл и един Марсело и един малък Солари и големия Лука Модрич, който все пак не е звезда, въпреки че е най-добрият футболист от всички.

И Серхио Рамос, хайде да направим кратка пауза и отново да му се посмеем, заслужил е, заслужили сме.

Но достатъчно за тях. И твърде много е.

За какво, тогава, правете се, че още не знаете, нека бъде интересно макар за момент, онзи когато Марко Асенсио намали на 1:3, на Краля да му бъде още по-тежко.

Би могло това да бъде и приказка, не казваме, да се направи паралел с онзи Аякс от 1995 година, на Ван Гаал, който по същия начин гази тази трева от която всяко семе струва колкото средния БВП в нашата държава, когато, ние които си спомняме тези тъмни години, се влюбихме в Яри Литманен и младия Патрик Клуйверт, и не е да няма връзка, че игра един Блинд...

Тогава Реал не беше точно Реал, броеше десетилетията от последната корона, но всъщност много глупаво звучи изразът че "Реал не е Реал", защото той винаги е, чак и когато не е, позволете малко да се загубим...

Финландецът още не беше от стъкло, а от най-фин порцелан, и не само унищожаваше, гавреше, малтретираше Реал - с Редондо и Лаудруп и Раул - Литманен танцуваше по терена. Ако тогава съществуваха камери, които следят всички играчи, трябваше да го снимат и пускат това в следващите две и половина десетилетия, докато не се появи някакъв там Душан Тадич, като подобрено, модернизирано копие, със същата емблема на гърдите.


Би могло да се говори за Холандия, за техния футбол, да се правим малко на умни, че ние всичко това вече сме го видели и обявили, че сме казали, че ще се върне този невероятен футболен народ, че изворът на талант не може да пресъхне, само понякога може да изглежда като фата моргана, че сме предвидили, че футболните агенти, мениджъри, арабите ще обикалят около Амстердам като акули, които са подушили оранжева кръв.

Но и това би било твърде профанно, твърде обикновено за нощта, която ни предостави Душан Тадич.

Да, ето влиза тази парабола на опитния Шьоне над ръцете и плещите на вратаря, който ни напомня на някого физически: това трябва да бъде история за последния сърбин, който знае топката, и първият сърбин, който знае топката откакто топката се преследва под името Сърбия.

Ето, ден преди всичко това, рожден ден отпразнува предходният тип от под това небе, който беше радост да се гледа, наричаха го Пикси, а няколко дни преди това, един друг тип, подобен му е пощенския номер, който са присвоили бразилците, отвори малък магазин през деветдесетте, наричаха го Рамбо; горди сме, но трябва да признаем: Душан Тадич е аберация, той е изключение, което потвърждава правилото.

И трябва, да кажем и това, трябва да съществува едно нещо за което бихме упрекнали Ерик Тен Хаг, човекът който още на Арената видя колко е пробит този голям Реал; и ако не е гледал как това прави Барселона, тогава е разбрал как го прави Жирона, и хвана краля в мрежата на паяка, да обикаля цяла нощ, като обезглавена муха, която с всяко движение все повече се намества за хищника.

Трябваше да смени Тадич, там при 1:4, па да видим в какво наистина се е превърнал футболът и дали привържениците на Реал са истински поклонници на тази игра, или само богати празноглавци готови да освиркват и своите и чуждите щом нещо не им е по волята.


Да, искахме, мечтаехме, да засвети десетка на онова малко табло, Душан Тадич полека, възможно най-полека, да тръгне към съблекалнята, па да видим дали е, след толкова години, останало човешко, спортно, благородно на Чамартин.

Това би бил възможно най-големият изпит за днешния футбол: да бе излязъл Тадич, и "Сантяго Бернабеу" да е станал да му аплодира, като преди години на онзи бразилски магьосник, догодина всички бихме подкрепяли отново да се върне големият Реал; биха си спасили образа, а на футбола биха спасили душата.

А отново, може би е по-добре, че нямахме този лакмус, може би е по-дивно че можем да си представяме, че онези няколко десетки хиляди преглътнати плюнки и занемели гласни струни ще станат, биха се събрали дланите, мислим сега, в слава на първия сърбин, който играе без гърч на лицето, който с топката води нежна любов, и обичаме да мислим, че немите духове на най-големите футболисти на всички времена ще накарат Мадрид да се поклони на принца с чудната фамилия.

"Да бъдем хора, въпреки че сме привърженици на Реал", бащински биха ги посъветвали от сенките Ди Стефано, Хенто, Пушкаш, и може би щяха да ги послушат?

Но чуйте, по-добре е и заради това: беше наслада да го гледаме във всеки момент, във всяка милисекунда, която проведе на известната трева, този сърбин, и няма никакво значение и има всички значения, че е сърбин, и има абсолютно значение, че носи "десетка", защото целият Чамартин, цяла нощ, беше само негов.

Не само Чамартин, какво ни е, тази вечер бяха прави онези, които твърдят, че Земята е плоска, само че тази тяхна теория е благо недоизказана: планетата не е само плоска, а по нея е посадена английска трева, широка поляна е това по която се търкаля топка, и на тази поляна, на един пети март, една пролет, нека ни прости Яри Литманен и нека не се лютят всички останали юнаци, които са пенсионирали Краля, докато не стане като зомби, на тази трева съществува само Душан Тадич.

И аплаузите, които биха се, наречете ни наивни, чули сигурно от всяка трибуна.

Автор: Марко Прелевич