неделя, 10 декември 2017 г.

Партизан на -9 в дербито след провал в Крушевац, пропуск на домакините, който ще се помни дълго

Партизан загуби в гостуването си в Крушевац срещу местния Напредак с 1:2 и така изостава на 9 точки от лидера Цървена звезда преди голямото дерби на сръбския футбол.

Зрителите на стадиона освен радостта от победата имаха възможността да станат свидетели и на нещо рядко виждано. Енвер Аливодич, футболист на Напредак, в последните секунди изпусна колосална възможност да довърши окончателно Партизан.

Стойкович, вратарят на "черно-белите" напусна вратата си и отиде в противниковото наказателно поле. След пропадането на възможността Партизан да изравни последва контра на домакините към празната врата на белградчани.

Аливодич дълго води топката, а когато трябваше да я прати в празната мрежа - напълно необезпокояван стреля неточно.

Вижте:

Това далеч не беше единственият проблем на Партизан в мача, който се разписа от дузпа при 0:2, а тя предизвика скандал и почти доведе до сбиване между летните попълнения в атаката Сума и Огньен Ожегович. Мажич посочи бялата точка, а Сума взе топката, но Ожегович го приближи с желанието той да изпълни. Последва скандал между двамата, който накара главният съдия да ръкомаха с ясен жест, че някой трябва да бие дузпата. И както гласи старата пословица Двама се карат, трети печели - Йевтович се нагърби с отговорността и реализира, докато съотборниците му озаптяваха двамата скандалджии да не се сбият.

Ето и този момент:


 А скандали имаше и преди и в края на мача. В 93-ата минута "гробарите" изгубиха търпение и започнаха да скандират "Джукич напусни", на което домакинските привърженици отговориха с чувство за хумор, викайки "Джукич остани". Двубоят беше под въпрос заради обилния снеговалеж вчера, но домакините се обърнаха към своите запалянковци с молба да дойдат рано и с лопата на стадиона, за да почистят терена което се и случи. Началният час беше 15, но Милорад Мажич отложи старта, а причината - домакинската публика замеряла със снежни топки вратаря на Партизан Владимир Стойкович. Капитанът на Напредак опитал да вразуми запалянковците в трибуната зад вратата, но на два пъти не успял.
 Мажич изпратил двата отбора в съблекалните, а говорителят на стадиона предупреди, че ако се продължи така трибуната може да бъзе опразнена. В крайна сметка след шест минути закъснение мачът започна. Тъкмо стартира и секунди по-късно беше спрян. Този път заради привържениците на Партизан, които хвърлили факли по терена. В 13-ата минута ново прекъсване заради спорен транспарант в трибуната с "гробарите" с който са обидени съдиите в сръбския футбол. Като бонус и още няколко факли на тревата. Секунди след подновяване на играта след триминутна пауза - ново прекъсване! Владимир Стойкович отново е мишена на снежни топки, но този път прекъсването е кратко.
Голямото дерби между Партизан и Цървена звезда е в сряда от 19 ч, а после следва зимна пауза в Супер лигата на Сърбия.

събота, 9 декември 2017 г.

Добре дошли във ФК Цървена звезда


Привържениците на Цървена звезда в джоба вече нямат сметало, а пакет билети, треньорът Владан Милойевич успя да разтовари всички, от портиера до първия оперативен служител на клуба Цървена звезда.

Всичко, съвсем всичко, подсеща на онази древна максима - хляб и зрелища. Привържениците на Цървена звезда в нощта между четвъртък и петък, опиянени от витамин Б и европейската пролет, гледаха към понеделник и жребия в Нион. Размисляха кое парче липсва в съвършената защитна мозайка на Владан Милойевич и се питаха за състоянието на метатарзалната кост на Неманя Радонйич. Както го правиха когато с обувки шеташе Бранко Йовичич, или когато Милан Родич си насини палеца на левия крак.

Следователно, в случая със запалянковците на Цървена звезда не е хляб и зрелища, а футбол, футбол, футбол и играта като такава. Писахме вече за това, че Цървена звезда с есенното издание, включително това с Кьолн, върна на себе си основната цел. Отново служи на основното намерение - там някъде на Лютица Богдан да се гони топката, понякога да се побеждават по-добри и по-богати от себе си. Понякога и да се губи. Там в състава определено да има момчета способни да бъдат идоли. Да се произвеждат чувства. Да се трепти, да се радва - да се ядосва.

Може би, или направо сигурно, в Цървена звезда вътре не е всичко гладко, но сръбският вицешампион не живее вече в паралелна гримирана реалност, нито губи време на "неща без стойност". В това най-голямата заслуга е на Владан Милойевич, който с шестмесечния си мандат на Лютица Богдан разтовари и върхушката на клуба и над 100 работещи и играчите, които има на разположение.

За привържениците на Цървена звезда, от които някои не са били родени когато клубът през 1992 година игра през пролетта в Европа, това е някакво съвсем ново време. Необикновено за тях.

Чули са от бащите си как е било някога, а сега могат да го изживеят. Когато те са растели играчите на Цървена звезда не са били звезди, нито имената им са били скандирани. Годините на резултатни мъчения доведоха до това - както Звездан Терзич обича да казва - звездашката общественост да се занимава най-много с това колко е дългът на клуба, или кой на кого сред функционерите подлива вода, или кой има подкрепа там в някакви кабинети. А в такава атмосфера, някакви твърдоглави ръководещи комшии, не е било възможно да се направят резултати, които да покрият всичко. Напълно всичко (кой днес споменава пропуска с Рикардиньо).

Последната ни констатация не е някакво епохално откритие, но на крилете на треньорските умения на Владан Милойевич, първият оперативен в клуба Звездан Терзич знае да играе мача на функционерската кариера. Той ще продължи, а може би и винаги ще бъде под съмнение сред добра част от привържениците, но... Оставането в Европа доведе до това онези на които Звезда е в сърцето, да имат в джоба комплект билети, а не сметало и калкулатор. Дългът на клуба - вече не е тема. Поне не главна.

Както и не е новина, че играчите на Цървена звезда са получили заплата, а единици от Работническия синдикат искат да правят гладна стачка, защото работодателят не им е платил. Когато нямате сработен отбор трябва да разчитате на това, че всички медии вместо с футбол ще се занимават с това, че на тревната настилка на Маракана е поникнала печурка, а децата на клуба спят в хотел на Ибарската магистрала, който служи за дневна почивка на любовниците.

Когато като продукт имате резултат, не трябва да се разхождате с чантичката на Спорт Били и да размахвате купчина документи. Както това са правели по-ранните функционери. Много от това почива на резултатите.

Докато е така Звезда ще бъде футболен клуб. Сегашното ръководство след Кьолн има още едно много важно задължение.

Когато резултатите свършат Звезда да остане футболен клуб.

Автор: Дарян Неделкович

петък, 8 декември 2017 г.

Цървена звезда е най-гледаният отбор в Лига Европа!

Цървена звезда е най-гледаният отбор в груповата фаза на Лига Европа!

Играчите на Владан Милойевич в три мача са гледани от общо 143 975 зрители. А вероятно тази бройка е с няколко хиляди по-голяма, защото винаги има и от онези, които без билети някак се домогват до трибуните, което не се случва често в други държави! Така че - няма дилема. Всичко това прави средно по 48 000 привърженици на мач.

Ако към това добавим и атмосферата, която правят запалянковците на Лютица Богдан, тогава се получава истинската картина за вятъра в платната, който са имали играчите в борбата за европейска пролет след 26 години чакане.

Трябва да се отчете, че Арсенал също така е много близо с посещаемост от 143 553 зрители. Последният мач срещу БАТЕ свали посещаемостта на "топчиите" и трябва да се признае, че наистина става въпрос за нюанси между Звезда и Арсенал по посещаемост в тазгодишната групова фаза.
С изключение на мачовете в Сърбия, за останалите са ползвани данни от сайта Sofascore, за да се пресметне общата посещаемост на отборите в груповата фаза. Да кажем, Арсенал е продал над 50 000 билета за мача с отбора от Борисов, обявил е тази цифра, а на стадиона са дошли едва 25 000 привърженици според писанията на английските медии. Така че всички представени бройки трябва да се вземат с известен резерв.

Звезда в откриването на групата срещу БАТЕ Борисов е гледана от малко над 40 000 привърженици, докато Арсенал и Кьолн беше доста посетен - над 50 000 зрители.

Генерално, група Н в която беше Звезда е била най-гледана без конкуренция, защото на трето място по посещаемост се намира Кьолн с общо 135 400 привърженици в трите мача, в които немският отбор беше домакин.

Партизан имаше нещастието да играе само в два мача пред публика, а срещу Динамо заради наказание беше пред празни трибуни, така че общата посещаемост е била 35 227 привърженици на два мача. Ако имаше и в третия зрители, "черно-белите" биха били на нивото на Марсилия, в случай на пълни трибуни дори на Реал Сосиедад или Милан което всякак е похвално.

Още един важен факт е капацитетът на стадиона. И това играе роля в посещаемостта, но да кажем "росонерите", които имат най-големия стадион от тазгодишните участници, са на осмо място по посещаемост.

Най-гледани отбори в груповата фаза на Лига Европа

Цървена звезда

41 284 - БАТЕ Борисов
51 327 - Арсенал
51 364 - Кьолн

Общо: 143 975

Арсенал (общо 143 553) - 58 285, 25 909, 59 359
Кьолн (общо 135 400) - 45 100, 45 300, 45 000
Зенит (общо 134 894) - 38 196, 50 487, 46 211
Билбао (общо 103 744) - 32 354, 38 928, 32 462
Лион (общо 102 790) - 48 103, 26 972, 27 715
АЕК (общо 84 054) - 50 000, 17 100, 27 715
Евертън (общо 71 624) - 17 431, 27 034, 27 159
Милан (общо 62 661) - 17 932, 23 917, 20 812
Реал Сосиедад (общо 59 330)  17 242, 20 609, 21 479
Марсилия (общо 45 873) - 23 865, 8649, 13 359
Аталанта (общо 42 218) - 13 925, 14 490, 13 803
Партизан (общо 35 227) - 22 568, 12 659

Най-големите стадиони в Лига Европа този сезон

Милан (80 018)
АЕК (68 079)
Марсилия (67 394)
Зенит (64 287)
Арсенал (60 260)
Лион (59 186)
Цървена звезда (55 538)
Атлетик Билбао (53 332)
Кьолн (49 968)
Евертън (39 571)
Партизан (32 710)

Цървена звезда влезе в историята на Лига Европа

Футболистите на Цървена звезда се класираха в елиминационната фаза на Лига Европа като втори отбор в група Н, но не само това, постигнаха го по исторически начин.

Никой преди "червено-белите" не е преминавал груповата фаза, а да е започвал този турнир от първия квалификационен кръг. Момчетата на Владан Милойевич изписаха и клубната, а и европейската история с триумфа от 1:0 срещу Кьолн.
Триумф на Маракана след 1:0 над Кьолн
Всичко започна от Флориана и победата с 3:0 вкъщи, а на реванша в Малта 3:3. Във втория кръг беше прескочен Иртиш, воден от Димитър Димитров Херо, след 1:1 в Казахстан, а на Маракана 2:0.

И тогава Звезда направи два подвига и даде заявка за големи успехи. Надигра два пъти пражката Спарта - 2:0 и 1:0, за да в плейофа да събори силния Краснодар с победа 2:1 в Белград, след поражение в Русия с 2:3.
В груповата фаза "червено-белите" играха европейски футбол в конкуренцията на Арсенал, Кьолн и БАТЕ Борисов и напълно заслужено продължават към 1/16-финалите.

Освен това Цървена звезда завърши груповата фаза като отборът с втората най-добра защита в турнира - 2 получени гола в 6 мача, след Залцбург, който допусна едно попадение. В двата европейски турнира е на трето място, тъй като в Шампионската лига Барселона допусна един гол - при домакинството си на Олимпиакос.

В радостта и тъга: Привърженик почина по време на мача Звезда - Кьолн

Привърженик от Стара Пазова е починал по време на мача от последния шести кръг на груповата фаза на Лига Европа между Цървена звезда и Кьолн.

На запалянкото му е прилошало заради сърдечни проблеми, потвърдено е от клиника Анлаве за телевизия Първа.

Както съобщават медиите става дума за естествена смърт, без насилие. На него по време на мача му е спряло сърцето, вероятно заради вълнението. Бърза помощ е опитала да реанимира привърженика. но за съжаление той е изгубил битката на път към болницата.

Нещастният човек е починал на път към Спешния център.

По-рано се появиха и информации за дете уцелено от факла от привържениците на немския клуб. Те счупиха и част от седалките в южната трибуна и се опитаха да замерят домакинската публика с тях заради което се наложи намесата на полицията.

Цървена звезда спечели с 1:0 и след втора победа над "козлите" със същия резултат си осигури европейска пролет.

четвъртък, 7 декември 2017 г.

Маракана разказва

Как десет пъти в реванш Цървена звезда е поставяла на колене и малки и големи.

Не е тема, а само като скица за епитафия на посърналия великан, който тази вечер иска да възкръсне. Последният път когато Кьолн дойде в Белград, есента е миришела на Бари и Токио; Пикси е обявен за пета звезда на Звезда и станала известната фотография в музея където един до друг на онези високи барови златни столове седят Райко, Шеки, Джая, Пижон и тогавашния капитан; Кьолн е имал много големи играчи. Литбарски, Алофс, Хеслер, Юрген Колер, вратарят Илгнер... На "червено-белия" шампионски отбор му липсваха двама златни играчи - Миха и Бина. Всички останали са били тук. И Дейо и Роби и Панчев и Радинович и Марович... И всички. УЕФА и тогава е имала свое класиране на най-добрите клубове, само че тогава е бил напълно друг футболен порядък. Ето точно преди този голям белградски сблъсък Звезда е бил шести или седми клуб в Европа - Кьолн девети, десети. Обстановката? Обстановка за помнене... Една снимка, близък кадър на пълната Маракана, дори е използвана за календара през 1991...

И знаете повече или по-малко как завърши тази вечер в Белград и после реванша на известния Мингерсдорфер. Теориите са много, те винаги са интересни, а една казва, че точно в нощта на 22 ноември 89-а, някъде високо горе е записал: Името Цървена звезда спешно да се гравира на футболния свети граал. Онзи от сребро, с ушите. И всичко това докато на таблото стояло 3:0 за Кьолн и докато Шеки е бил стюарда в тунела...

Има един алманах на Звезда, или по-добре казано романизирана историческа ретроспекция - нещо като футболен роман от края на миналия век в който е табела. Не романизирана. Това са факти. Отнася се до резултата на "червено-белите" срещу отбори от най-висока класа в периода откакто Звезда е станала голяма в европейски размери, до постбариевския цикъл, до Кайзера и Барса. В клубовете от най-висока класа са сметнати тези, които до този момент имат две или повече титли шампион на Европа - Реал, Милан, Байерн, Ливърпул, Бенфика... Общ резултат вкъщи: 5-2-0, голова разлика 17:10. Резултат в гостувания: 2-1-4, голова разлика 5:11. Общо: 7-3-4, голова разлика 22:21, срещу най-големите клубове в света.

И като пояснение с датата на статистиката стои: Като клуб със световни маниери и капацитет, Цървена звезда винаги е преминавала границите и на онези големи държави. Затова й е било лесно да бъде далече най-добра в Югославия!

Откакто за последен път в някой европейски сезон звездашите ги е шибал февруарски или мартенски северняк на най-големия сръбски стадион, футболният свят се е обърна с главата надолу. Европейският потенциал и на Звезда и на Кьолн е бил по-близо до надгробна плоча отколкото до сблъсък със стария и нов елит. Това доста свързва Звезда и Кьолн. Немците дочакаха Европа след 25 години, "червено-белите" шанс да изкарат зимата в тази Европа.

Голям мач е тази вечер на Маракана. Много голям.

За онези по-младите да припомним някогашната величина и слава на Звезда - 10 мача в които Маракана (в реванша) е поглъщала съперниците, със спомени на големи привърженици на "червено-белите".

Дожа Уйпещ - Купата на европейските шампиони 1970/71, първи кръг

Както рядко в своята богата история Звезда е висяла на конец в Унгария. Уйпещ е важал за един от най-добрите отбори на Стария континент, със застрашаващ състав в който са били Янош Герец, Антал Дунай, Ференц Бене, Ласло Фазекаш и Шандор Жамбо. На пейката е седял легендарният Лайош Бароти. Отбраната на "червено-белите" е била буквално натикана в своето наказателно поле...

"Винаги ще помня тяхната атака... Няма днес вече такива играчи. Вкараха ни на пет метра пред вратата", казал веднъж Милован Джорич. Накрая "само" 2:0. Твърде малко за Маракана...

Сръбските вестници са представили Уйпещ като машина, която мели и на която по-добре да не се изправяш на пътя, което дало като резултат "по-слаба" посещаемост на най-големия стадион за европейски мач - не са достигнати 100 хиляди. Но Звезда засияла. Говори се, че това е била една от най-добрите срещи на Драган Джаич. До полувремето 3:0! Зоран Филипович (7), Джаич (24), Стеван Остойич (44). Със своя втори гол Филе е довършил унгарците - 4:0.

Година по-рано Дожа в първия кръг на Купата на УЕФА е изхвърлила Партизан...

Чедомир Йованович (67), Шабац
(тогава студент в Ниш)

"Сещам се сякаш беше вчера, те играха в някакви лилави екипи. Въпреки че загубихме първия, имаше оптимизъм сред привържениците, че ще продължим. На Маракана имаше над 80 000 зрители, чудесна атмосфера на трибуните. Тогава на мачовете се носеха знамена, транспаранти, снимки на играчите... Бях студент по това време, следвах в Ниш и от Ниш дойдох на мача. Въпреки че главно ходех в северната трибуна, не се сещам как за този мач завърших в западната. Помня този мач като най-добрият на Джаич в Звезда. Не знам дали той би се съгласил с мен. Какво им правеше... Най-добрият негов мач, който съм гледал. Вкара един, подаде за два. Нападахме към южната трибуна, а той вкара гол, като мина двама в малкото наказателно поле, обърна се и вкара! Зоран Филипович Филе тогава игра един от първите си мачове за Звезда. Тогава Филе беше четвърти клас в гимназията (11 - б.р.) и си спомням, че преди мача в Спорт излезе репортаж за него със снимка от училищната пейка. На мача го подкрепяха и приятели от класа, а той вкара два гола! Вкара първия и четвъртия, а след този първия атмосферата на трибуната завря. Усещаше се, че ще продължим. След мача тотален колапс в движението от Маракана до ЖП гарата. Река щастливи привърженици се сливаше от Маракана до центъра, движението беше напълно блокирано, носеха се снимки на Джаич, викаше се... Мач, който не се забравя".

Карл Цайс Йена, Купата на европейските шампиони 1970/71, четвъртфинали
Трудно да съществува някоя неразказана история за известния двубой с източните немци... Далеч по-голяма щета от загубата в Йена е бил червеният картон за Драган Джаич. Неоправдан. Така името на проклетия съдия Карпентър от Ирландия научиха почти всички деца в Югославия. И никога не са го забравили. Завършило 3:2 за Карл Цайс в първия мач, а тогава наред дошъл реваншът... Има хубави видеозаписи. Реки хора се сливат към Маракана по целия булевард ЮНА. Колко трябва да изтекат 80 или 100 хиляди души... Някои по-млади поколения никога няма да разберат... На терена привърженици със снимка на Джаич в рамка вдигат адреналина до максимум. Полицейски кучета на всички страни. Трябвало добре да се пазят гостите... Всички са искали отмъщение. За Джая! За Звезда! За полуфинал в Купата на европейските шампиони! А Джая седял край терена до един войник и гризял нокти. Гризял ги е само до 15-ата минута. Тогава Бата Джора вкарал от дузпа - 1:0. Немският бункер е разрушен. Филипович 2:0, а тогава още Остойич и Стане Караси - 4:0. Пера балонджията, който обръщал цифрите на дървеното табло с кръглия часовник работил под пълна пара повече от половин час. В последните двадесет и кусур можел да отдъхне. Звезда се смилила. Дръпнала ръчната...

На следващия ден Драган Джаич получава наказание - четири мача заради нападение над съдията в Йена! Европейските медии възнегодуват как най-доброто ляво крило на Стария континент няма да играе във финала. Не се е поставял въпрос дали Цървена звезда ще отстрани Панатинайкос. Това се е подразбирало. Велибор Васович донесъл в Югославия новината, че Аякс ще пише на УЕФА и ще търси специално разрешение Джаич да играе във финала, за да футболният свят да види кой наистина е най-добрият отбор в Европа. Но напразно...

Бора Яковлев (72), Вършац
(тогава угостистелски работник)

"Сине, как да не се сещам за този мач. Там загубихме с 1:0, но някак се усещаше, че ще продължим напред. Истина, имаше малко боязън, защото там Драган Джаич получи червен картон заради плюене на съдията. Трябваше да играем реванша от четвъртфиналите на Купата на европейските шампиони без най-добрия си играч. После се говореше, че това е направил Цоле Янкович. Атмосферата - обичайна за мач на Звезда. Аз стандартно дойдох от Вършац, тук имаше много привърженици. Много силни бяхме. Те се опъваха, докато не ги пробихме... Джорич вкара първия гол от дузпа, а след това беше "алилуя амин". Голяма еуфория, тогава бяхме зрели да бъдем шампион на Европа. Щета, че се случи Панатинайкос", разказва известният като Бора звездаш.

Реал Мадрид, Купа на носители на националните купи 1974/75, четвъртфинали

Заради антологичния сблъсък Драган Джаич и тогава младия испански национал Камачо на когото предричали най-големи висоти, този известен мач често е бил в сянка. Дни назад светът е говорил само за Джаич и Камачо. Как ли ще изглежда?

"Как мислите да спрете Драган Джаич?", питала Хосе Антонио Камачо една журналистка, която успяла да стъпи на терена при загрявката.

Голобрадият деветнадесетгодишен скачал на метър от тъч линията. Изглеждал е и ужасен и самоуверен в същия момент. До началото на мача оставали още няколко минути, но той вече бил на своето работно място. По-добре отколкото да закъснее... Маракана се тресяла. Шумът непоносим. Червено-белите байраци навсякъде наоколо. От птича перспектива изглеждало сякаш са мравки на трибуните, а не хора.

"Ще го погледна право в лицето, а тогава ще направя всичко по моите сили да му попреча да се приближи към нашата врата", отговорил Камачо, докато дъхът му прекъсвал думите.

Съдията Барнс сложил свирката в устата, целият Топчидер е треперел... След 0:2 в Мадрид, Звезда печели с 2:0 и общ резултат 8:7 след дузпи.

Ненад Милюш (56), Загреб
(тогава ученик в основно училище)

"За ученик на осем години мачът между Цървена звезда и Реал представляваше нещо невиждано. Спомням си, че с баща ми едва си пробихме път до източната трибуна на Маракана. А там виждам купчина хора, която носи прасета на рамо. Нищо не ми беше ясно, баща ми ми обясни, че тези хора с прасетата искат да се уредят с билети чрез компенсация. Чудо. Имаше сигурно 100 000 човека на стадиона, а може и повече. Стояхме един на друг на главите. Реал тогава може би беше най-силният в историята, под надзора на генерал Франко. Бяха ни победили с 2:0, но когато реваншът в Белград започна всички на стадиона вярваха. Имаше сигурно сто сирени. Когато това започне да вие - майко мила. Носеха знамена от местните общности, с онези копия. Много хора бяха вкарали сигнални ракети, започнаха да гърмят веднага след изпълнението на дузпите и гола на Оли Петрович. Наистина мач за историята и антологията. Тогава нашият вратар споменатият Петрович беше най-ефикасния играч в мача. Вкара гол от дузпа и Джаич, след това отново в серията. Тези дузпи са специална история. Когато нашите изпълняваха не можеше да се чуе муха, а при техните истерия".

Динамо Берлин, Купа на УЕФА 1978/79, първи кръг

Звезда играла доста лошо през есента на 78-а. Известният бял немец Рюдигер, нокаутирал "червено-белите" в Берлин. Било е 5:2. Никой не е давал шанс на белградчаните преди реванша. Сол на раната три дни преди втория мач с източните немци е сипал и Борац. Побеждавайки Звезда в Баня Лука с 2:1.

Дуле Савич ден след тази загуба отива на посещение на някогашния генерален секретар на клуба, известния Слободан Чосич. Чоса се възстановява от инфаркт и пита за своята Звезда. Как е играла... "Отчайващо", без заобикалки казва Дуле. Чосич само се усмихнал на това, па дал упътвания: "Приятелю, ние сигурно продължаваме! Само кажи на бата Стането до тебе в нападението да сложи Боровнич".

А Дуле отговаря: "Как? Кой съм аз да казвам на Стането?! Не смея"...

Бранко Сатнкович, легендарният Посланик, бил познат по своята строгост. За него добра тренировка е била тази след която играчите повръщат. Шамар и подобни са били вместо "добро утро". Хайде сега ти на такъв тип кажи кой трябва да играе...

"Само му кажи и не се притеснявай. Така съм казал и на Милян срещу Дожа да вкара Богичевич, Филипович и Новкович. Послуша ме и стигнахме до полуфиналите", довършил с усмивка Чоса.

Дали Дуле Савич е опитал "самоубийство" или не, не се знае, но Здравко Боровнич получил шанс. Още повече, в продължението. И вкарал два гола. На практика решил мача. Звезда се върнала след 2:5 в първия мач и 0:1 на полувремето?! Крайният резултат за белградчаните е бил 4:1. През този сезон "червено-белите" са стигнали до финала на Купата на УЕФА където трофеят им е отнет от Борусия от Мьонхенгладбах.

Деян Дмитрович (55), Белград
(тогава гимназист)

"След загубата в Берлин (2:5) разочарованието беше голямо, но публиката на Звезда винаги се надява. Надяваше се и през този ден. Имаше сигурно 60 000 човека на Маракана. Съществува нещо атипично за този мач. Всичките четири гола вкарахме пред южната трибуна. Не е прекалено да кажа, че хората се търкаляха от щастие. Ето толкова години са минали, а аз още не знам дали четвъртия гол вкара Шестич или Рюдигер. Иначе, когато падна този четвърти гол, човек от сто кила, който стоеше пред мен, ни хвърли тримата във въздуха."

Галатасарай, Купа на УЕФА 1989/90, първи кръг
Сезон по-рано в турския футбол за пръв път са вложени много пари и това е дало резултат във фантастичния успех на Галатасарай - класиране на полуфинал в Купата на европейските шампиони, където се изпречила Стяуа. С епитет полуфиналист от елитния турнир и асове като Джевад Прекази, Тугай Керимоглу и сръбския вратар Симович, турският отбор имал амбиции, че може да прескочи Звезда. Но след 1:1 на "Али Семи Йен" е било ясно кой кой е и какви са реалностите в европейския футбол.

Някак с половин газ и без твърде много емоции в гласа Милойко Пантич, Владан Лукич и Дарко Панчев изработили Галата - 2:0. Тогава вече всички видели, че е дошло време за нещо много голямо. Шампионският отбор на Звезда е надраснал противниците в Купата на УЕФА...

Влада Зирканович - Маузер (51), Белград
(тогава студент ветеринарна медицина)

"Това не е точно мач, който спада към някои незабравими въпреки че резултатът от първия мач не даваше право да се отпуснем. В това време истинските съперници на Звезда бяха от Италия, Испания, Германия... Това беше нашето ниво. А турските клубове бяха по-ниска категория. Бях в западната трибуна, а ако не се лъжа, на Маракана се събраха около 60 000 зрители. Все пак, спомням си, че преди реванша говорих с някои хора от клуба и имаше боязън и необходимото внимание. Знаете, началото на сезона, отборът още не е обигран, а Галатасарай тогава започна да влага в отбора. Тогава ставаше въпрос за сериозни пари, които турците вложиха в отбора... И затова на всички им падна камък от сърцето когато Панчев вкара за 2:0. Усети се облекчение. Детайл по който този мач може да се помни е, че за тях играеха двама югославски играчи: Симович и Прекази. Разбира се, освирквахме ги, но повече се освиркваше Симович отколкото Прекази, който е партизановец. Причината беше, че Симович преди Галатасарай играеше за Хайдук (Сплит), а това тогава беше рядкост. Сърбин от Сърбия да отиде в Сплит?! Наистина, Хайдук е имал сръбски футболисти и по-рано, но това са били главно сърби с произход от околността на Сплит. Беше чудно, че някой от Крушевац отиде да играе в Сплит за Хайдук".

Байерн (Мюнхен), Купата на европейските шампиони 1990/91, полуфинали
Разказват хората, които са били на стадиона: Когато в 80 и някоя минута Волфарт изтичал в онази контра и шутирал от малък ъгъл за 3:1 - Ефенберг напразно готов чакал топката да му се отбие в десния крак - с прозвъняването на дясната греда на Стоянович над Маракана е можело да се чуе изгубения лай на едно полицейско куче под северната трибуна...

Много пъти Звезда е падала така. И не само Звезда, а и много югославски клубове, националният отбор... Това е била награда за всички предходни поколения, които по подобен начин са имали великани в шепата си, но те са успявали да се изплъзнат. А отборът на Люпко Петрович е имал този хищнически нерв и газил до края.

"Михайлович в средата"...

Има ли някой, който не знае какво се е случило с топката, която топчията на Звезда е пратил "в средата"?

Бранислав Рупар (52), Требинье
(тогава студент в Сараево)

"Седем дни преди реванша владееше неописуема еуфория. Ние звездашите от Сараево говорехме само за това. Единствената тема на разговор беше Байерн. А останалите привърженици на Партизан, Железничар, Хайдук, Сараево тогава се правеха, че не следят футбола и не искаха да говорят за това. Бяха във фасона, че футболът не ги интересува. Купува се Спорт, Темпо, важна е всяка новина. Тогава бях студент, но кой да учи в тази лудница. Не можеш, само Звезда ти е в главата. Спомням си, че от Сараево тръгнахме с шест-седем автобуса, огромен брой хора отидоха с влакове, автомобили... Всеки се оправяше както може. В автобуса звездаши от всички възрасти и националности. Студенти, ученици, техните учители, пропаднали типове, онези, които работят и безработни... Цените на билетите бяха достъпни, но трябваше да се съберат пари за път, харчове... За разлика от Дрезден когато нямаше билети "нито срещу лекарства", очаквах че срещу Байерн ще е още по-лоша ситуация. Но с научения опит с Дрезден, Цървена звезда направи ход, за да застане на пътя на черноборсаджиите и осигури билети и за привържениците от провинцията. За Байерн можеше да се купи билет и в деня на мача! Звезда пускаше билети на контингенти така че всеки можеше да стигне до билет. Аз си набавих билет за юг, препродадох го, доплатих и си купих билет за севера. Беше някакво "кучешко време", хладно, ситен дъжд. Но кой ще ти мисли за времето и студа. На стадиона душа върху душа. Усещаше се голям оптимизъм, че ще продължим. Вкарахме първи, но тогава направиха обрат. Онова по което специално ще се помни мача е шансът на немците за 3:1. Нападат към юга, стана контра, Волфарт праща топката, която минава покрай Дика. Хора, какво мълчание беше на стадиона докато топката отива към празната врата. Вече я виждаме във вратата, но тогава удря гредата, не се отбива в Ефенберг, който чака на другата греда, а отива зад него... И се чува "ууух" от 100 000 души! Е тогава знаех, че ще отидем на финал! Михайлович го вкара, хората се целуват и прегръщат по трибуните, плачат, честитят... След това всички влязоха на терена. Знам, че се скандираше Джая, който беше в западната трибуна. Останахме на терена час или два, светлините вече започваха да се гасят. Качвам се горе и още веднъж се обръщам към терена. А там няма тревичка! Всичко отскубнато, сгазено, хората си отнесли като сувенир. Няма ги и вратите. Знам, че едната греда е завършила в Книн, другата в Сараево, горната в Невесино. След мача веднага на автобуса и назад за Сараево. Тези, които останаха в Белград продължиха да празнуват..."

Кайзерслаутерн, Купата на носители на национални купи 1996/97, първи кръг
Никога нито един западногермански отбор не е страдал така от някой югославски или сръбски клуб като Кайзерслаутерн... След 0:1 на "Фриц Валтер" "червено-белите" просто разгромиха отбора на Ото Рехагел - 4:0. И то след продължения. През тази футболна нощ като най-хубава роза разцъфтя Деян Станкович, двукратен голмайстор, който като 18-годишен храбро беше пуснат на терена от Пижон във второто полувреме при резултат 0:0. Подкрепа на Деки даваха Нйегуш (гол), Пантелич (гол), Огньенович, Живкович, Сакич, вратарят Милойевич... А добре се помни и онова: Райнке, Кадлец, Бреме, Ратиньо, Кука...

Йова Миленкович (49), Белград
(тогава студент по икономика)

"Първо трябва да кажа, че Кайзерслаутерн нямаше и да го има, ако не беше гол на Винко Маринович в Единбург срещу Хартс (1:1). И когато победихме Кайзерслаутерн нямаше големи очаквания. Дълго ни нямаше в Европа, имахме млад отбор, защото Деян Станкович и Перица Огньенович бяха деца. Никой не знаеше, че ще бъдат големи играчи. А Кайзер играеше във Втора Бундеслига, но в неговия отбор бяха Кука, Кадлец, Бреме... Като голям привърженик на Звезда не съм се подготвял специално за мача. За нас беше нормално да играем големи европейски мачове, защото от 1971 до 1992 година 11 пъти сме дочакали пролетта в Европа. Не сме имали много шансове в първото полувреме, но тогава се случи някакво отпушване. Като сега си спомням, че Владимир Шавия слезе до атлетическата писта и започна да диригентства: "Цигани, хайде да научим една нова песен". Така се родиха стиховете "В сърцето мое живееш само ти". Половин час се пя, а Деян Станкович ни донесе продължения. После знаете всичко. Много интересни детайли има. Първият: Ото Рехагел, техният треньор, веднага следа мача е казал, че такава подкрепа не е виждал в живота си, че в Германия поддръжка дава само публиката зад вратата. Тук всички пееха: "В сърцето мое живееш само ти". Беше интересно и след мача. Благодарение на Перица Огньенович отидох на "Пирана" да празнувам голямата победа с играчите. Летяха марки. Дарко Анич беше шеф на празника. Беше ми чудно, когато играчите тръгнаха по домовете си около три и половина. Питах се в какво е номера. Казаха ми, че Пижон е заявил тренировка в девет. Останах до сутринта, и когато на другия ден се събудих изходът от жребия беше познат. Падна ни се Барселона".

Одензе, Купа на УЕФА 2002/03, първи кръг
Както Кайзерслаутерн роди Деян Станкович, така Одензе през 2002 роди още един голям капитан на Цървена звезда - Неманя Видич. В една от най-вълнуващите срещи в новото хилядолетие отборът на Славолюб Муслин се измъчи с датчаните след 2:2 като гост. Белградчаните имаха преднина 3:1 с голове на Жигич, Видич и Джорджич в 27-ата минута, сигурно газеха към втория кръг, но в 80-ата гостите стигнаха до шокиращото 3:3. Този резултат ги отвежда напред.

Четири минути преди края Шарац се подготвя да вкара топката в наказателното поле на Одензе след отсъден свободен удар. Някои нервирани привърженици са вече на портите, псуват... Северът пее: "Вкарай гол! Само гол".. Шарац - висока топка, Видич скок до небето и цялата Маракана на седмото небе - 4:3. Звезда отива напред! Дайте апарати за мерене на кръвно, да се състезаваме...

Неманя Тасич (30), Белград
(тогава гимназист)

"На този 15 октомври 2003 година в Белград дойде най-лошият противник - изключително твърд и напълно неатрактивен. Както се казва: за Одензе знаехме само от фишовете за залагания, и то когато сме търсили да заложим единица на Брьондби. Тогава още важеше, че Цървена звезда може да изпадне само от клуб от първенство от най-добрите пет, всичко освен това е катастрофа, въпреки че Звезда тогава имаше изключително млад състав в допълнение с Шарац и Младенович. Заради името на противника, нямаше някаква голяма еуфория преди мача, а за това най-добре говори фактът, че не избягахме цял ден от училище, а чак след третия час. Билети за севера имаше и в деня на мача, мисля, че струваха 200 динара. Бяхме десетина в компанията, купихме три билета, а за влизане на стадиона използвахме добре изпробвана тактика. Първите трима влизат нормално, тогава един от тях излиза навън с трите билета да вкара още двама, и така докато не влезем всички. Мачът започна отлично с гол на Жигич в 4-ата минута и тогава започна лудница в севера, която траеше през всичките 90 минути. Мисля, че чак датчаните аплодираха в края на мача. По няколко момента ще помня този мач - втория гол на Видич и неговото тичане към севера, по гола в стил Марадона на Боян Джорджич, и по безсмислената разправия на полувремето как е точно текстът на песента Марш на Дрина. След мача тръгнахме пеша към Йеркович, а разговорът за потенциалните противници на Звезда в следващия кръг, трансферната политика на клуба и нашето потенциално пътуване на европейско гостуване ако ни се паднат румънци или българи продължи до дълго през нощта".

Динамо Тбилиси, Лига Европа 2009/10, трети квалификационен кръг
Никой не вярваше в отбора, който от пейката беше воден от Владимир Петрович Пижон... Партизан през това време започна своята шестгодишна доминация, имайки две поредни титли и заявяваше трета, с нова атака на Шампионската лига. От друга страна, Звезда имаше "тънък" отбор, довеждаше подсилвания от трета лига (Деян Лекич) и вече се задушаваше във финансови проблеми. В такава обстановка е изгубен мачът в Тбилиси - 0:2.

Всичко което се случваше повлия на реванша да дойдат около двадесет хиляди привърженици. И мнозина бързо ще се покаят, че са се съмнявали...

"Червено-белите" в този ден изиграха един от най-добрите си мачове в новата история и спечелиха с 5:2! Същият този Деян Лекич си вкара автогол за 0:1, а тогава набута три във вратата на грузинците, сред които и петият за класирането напред в 88-ата минута. Чудесен мач - далеч най-добрият в "червено-белия" екип - предложи Славко Перович (гол, асистенция, спечелена дузпа), докато Вуядин Савич записа дебют.

После белградчаните по пътя към груповата фаза ги спря Славия от Прага...

Марко Цакич (35), Белград
(тогава войник в Пожаревац)

"Това беше голям успех за тогавашния състав на Цървена звезда, защото отборът беше осезаемо ограничен откъм качество, а и изходът от първия сблъсък в Тбилиси не обещаваше твърде много. Вечер за помнене и обрат какъвто рядко се вижда. Спомням си, че тогава излязох от войската, за да дойда на Маракана, а компания на северната трибуна ми правеше по-малкия ми брат. Стадионът не беше пълен, но доминираше положителна атмосфера. Песента не преставаше чак и когато във втората минута Лекич с автогол допълнително побутна грузинците. Напротив, беше все по-силна. Нямаше освирквания, чак и от запада. Точно тази енергия се пренесе на терена и побутна играчите до крайния обрат. Само като се сетя за този адреналин и еуфория в края, когато Лекич от трагик израсна в герой... Маракана експлодира. Рядко виждана радост".

Краснодар, Лига Европа, плейоф 2017/18
Нямаше го Бранко Йовичич, не се знаеше дали ще играе Милан Родич, но... Усещаше се във въздуха, че е дошъл този ден, че е съдено Цървена звезда да влезе в груповата фаза. Гол на Радонйич, шедьовър на Канга. А когато Гранквист в 82-ата минута от подарена дузпа намали резултата стадионът на Цървена звезда се превърна в голям храм. И атеистите се кръстиха на трибуните и чакаха края. Късметът заслужено помилва Звезда. Борян спаси удар на Гранквист, от пет метра. Празненството можеше да започне...

Стефан Петрович (25), студент от Аранджеловац

"Билети чакахме пред касите от осем сутринта, защото знаехме, че такъв мач е веднъж на три-четири години, а още тогава имаше опашка пред стадиона. Докато пътувахме от Аранджеловац в деня на мача ни спря пътен полицай, който бързо ни пусна без да гледа документите, щом видя, че сме в екипи, казвайки, че тъкмо са минали три микробуса от Атина, които също отиват на мача. Още тогава еуфорията започна да достига върха... Що се отнася до атмосферата, очакваше се нещо подобно като срещу Лудогорец, отново чудесна хореография и подкрепа от трибуните от първата минута, особено след като Звезда тръгна ултраофанзивно. Атмосферата достигна връх след гола на Радонйич. Второто полувреме - повече от половината стадион още седи на седалките, а тогава напълно неочаквано бомба на Канга и пълна лудница. Това усещане не може да се опише с думи, просто трябва да се изживее. Краят на мача дочаках на ивицата на нервна криза, за което още повече допринесе съдията от Германия. И накрая спасяването на Борян, което ни отведе в Европа след 10 години. Зрителите останаха на трибуните половин час след мача, поздравявайки играчите което не помня да се е случвало откакто гледам мачове Звезда на живо. Чудесно изживяване което ще помня и разказвам на бъдещите поколения".

Автори: Александър Глигорич, Дарян Неделкович, Предраг Дучич

Милойевич: Кьолн няма да ни измами, без сметки за реми

Треньорът на футболистите на Цървена звезда Владан Милойевич, преди решаващия мач срещу Кьолн в борба за класиране в елиминационната фаза на Лига Европа, заяви, че проблемите на немския отбор няма да измамят отбора и "червено-белите" няма да правят сметки, защото може би и точка би била достатъчна. Мачът от 6-ия кръг на група Н в Лига Европа между Цървена звезда и Кьолн е тази вечер от 22:05 ч.

"Чака ни последният мач в груповата фаза, но със същото значение като всички други. За Кьолн само суперлативи, без оглед на неговата ситуация и позиция в класирането. Въпреки че имат спортни проблеми, имат качество и това къде се намират в Бундеслигата не отразява тяхното състояние. Моите играчи са наясно с това и не се мамим. Когато се промени треньора, играчите имат допълнителен мотив да се докажат, но мисля, че няма да има големи изненади", заяви Милойевич на конференция за медиите на стадион "Райко Митич".

По неговите думи решаваща е храбростта, бързината и интелигентността на терена и неговите играчи ще отговорят на немците по техен начин.

"Готови сме, важността е налице, говорихме след мача с Бачка, напрежението съществува, но играчите трябва да се наслаждават, те са стигнали дотук и нека само дадат всичко от себе си, да бъдат това което са и след мача ще видим крайния резултат. Какъвто и да е те за мен са победители, ще застана пред тях, те доведоха Звезда дотук след много години и това не е краят, а началото на завръщането на Звезда на картата на Европа където този голям клуб с феноменални привърженици принадлежи", изяви Милойевич.

На въпрос дали отборът ще влезе малко по-внимателно в мача, защото е възможно и точка да бъде достатъчна.

"Не обичам да смятам, нито в живота, нито в спорта. Не можем да се водим от тази логика", беше ясен Милойевич.
Филип Стойкович

Десният бек на Звезда Филип Стойкович изтъкна, че очаква тежка и физически изискваща среща.

"Срещу немски отбор това е решаващ фактор. Ще дадем всичко от себе си, готови сме на 100 процента и мисля, че този фактор ще е решаващ. Кьолн има своите проблеми, но това оставяме на тях, ние гледаме себе си и се надявам накрая да празнуваме с пълната Маракана", сподели Стойкович.

Както беше съобщено на конференцията - очаква се пристигането на около 5000 привърженици на Кьолн, които ще бъдат сместени в южната трибуна.