сряда, 18 юли 2018 г.

Лука Модрич ще бъде съден в Загреб вместо в Осиек


Върховният съд в Хърватия реши капитанът на футболния национален отбор и играч на Реал (Мадрид) Лука Модрич заради лъжесвидетелстване в процеса срещу бившия началник на Динамо Здравко Мамич, да бъде съден в Загреб вместо в Осиек.

Обвинението срещу Модрич е повдигнато през март пред Общинския съд в Осиек, където се води и делото против Мамич, който през юни беше осъден на шест и половина години затвор заради кражбата на милиони от загребския футболен клуб Динамо.

Преди изричането на присъдата Мамич побягна в Босна и Херцеговина, като има двойно гражданство, освен хърватското.

В обяснението на решението за преместването на делото срещу Модрич в Загреб, Върховният съд съобщава, че са приети аргументите на защитата на Модрич, че има жилище в Загреб и по никакъв начин не е свързан с Осиек.

Очаква се през есента да бъде организирано заседание на обвинителния състав, който може да потвърди, отхвърли или върне на прокуратурата за доработване обвинението против капитана на вицешампиона на света.

Осиекската прокуратура обвинява 32-годишния Модрич, че на 13 юни миналата година при съденето на Мамич и още трима съзнателно неистинно е казал, че анексите в договора за професионална игра на футбол, с които се регулира подялбата на трансферната сума 50/50 между него като играч и клуба, е подписвал всеки път когато е продължавал професионалния договор и тези анекси е подписал отново след преминаването в новия клуб заради промяна на банковата сметка по която трябва да му бъдат изплатени парите.

Прокуратурата обвинява Модрич, че е казал това въпреки че знае че то не отговаря на истината, защото споменатите анекси е подписал по времето когато вече е играл за новия клуб, след реализацията на договора между тези клубове, при което целокупната сума е била за родния клуб.

Лука Модрич е разпитан през юли миналата година заради съмнение, че е дал лъжливи показания, а след това казал на журналистите, че съвестта му е чиста и че вярва че разследването ще докаже, че не е виновен. Прокуратурата смята, че Модрич е променил свидетелстването си в полза на Мамич.

Модрич при съденето на Мамич и останалите е свидетелствал в средата на юни миналата година за детайлите на своя трансфер в Тотнъм през 2008. Неговият, както и трансфера на играча на Ливърпул Деян Ловрен в чуждестранни клубове са предмет на обвинението против Мамич, а прокуратурата смята че двамата играчи не са имали право на 50% от трансферните суми, а по този начин Мамич е извличал пари от Динамо.

Бившият началник и сегашен съветник на Динамо Здравко Мамич, неговият брат Зоран Мамич, бившият директор на Динамо Дамир Врбанович и данъчния Милан Пернар през юни бяха обявени за виновни за кражбата на 116 милиона куни (15,5 милиона евро) и нанасяне на щети на държавния бюджет от около 1,6 милиона евро.

Всички са осъдени на затвор - Здравко Мамич на шест и половина години, Зоран Мамич на четири години и 11 месеца, а Врбанович, който е изпълнителен директор на Хърватския футболен съюз (ХНС), на три години. Заедно с тях е осъден и данъчния Милан Пернар, който получи четири години и два месеца затвор.

По хърватския закон, особите осъдени на наказание по-голямо от пет години трябва веднага да влязат в затвора, но Здравко Мамич преди изричането на присъдата побягна в Босна и Херцеговина, където има гражданство, заедно с хърватското.

Сръбският Спартак обран на английско летище


Капитанът Керкез и новакът Ракич подписаха жалба в английското летище, повечето от останалите се пожалили от претарашване на багажа.

Е, това наистина рядко се случва. Десетина минути след като са взели багажа на лондонското летище "Хийтроу", играчите на Спартак Ждрепчева крв разбрали, че са обрани! И то по перфиден начин.

Капитанът Деян Керкез и новакът, младият Сладжан Ракич, след пълно описване утвърдили че по пътя към Белфаст, крайната точка на пътешествието, ще трябва да продължат без бутонки. Просто, спортните обувки ги нямало в чантите донесени от Белград.

Пътят от Белград до Лондон клубът от Суботица премина със самолет на "Ер Србиjа", популярният А319.

Става дума за един от новите самолети във флота на сръбския авиопревозвач, който е кръстен на Горан Брегович.

За 45-а и за 2018-а


Как Лука Модрич и Иван Ракитич пропуснаха възможността да бъдат господа и да благодарят на солиден брой сърби, които подкрепяха Хърватия на Мондиала в Русия

"Веднъж отлитат птиците, улиците наши ще останат без слънце, човек ще изпрати жената, дълго на вятъра ще стои сам... веднъж тръгва всеки по пътя на своя живот, на раздяла само сърцето казва: Аз ще се върна.

А сега сбогом..."

Това са думите на песента, която Оливер Драгойевич написа за един от най-популярните сръбски и югославски сериали "Горещ вятър", с ненадминатия Любиша Самарджич - Смоки в ролята на Боривойе Шурдилович - Шурда.

Същият онзи Оливер Драгойевич който по време и след войната в бивша Югославия изяви, че вече няма да стъпи в Сърбия. И тази дума до днес е удържал. Уважавам неговото решение. Същият онзи Оливер Драгойевич, чиито песни и днес се пускат в кафенетата из цяла Сърбия, чиито песни се слушат по празненства (ок, купони), или в отпускащите вечерни часове.

Оливер Драгойевич никога не се поколеба и не погази своята дума. Но, никога не "хвърля" обиди на сметка на другата страна (или поне аз не помня). За разлика от "колегата" Марко Перкович - Томпсън, човек който тези дни получи най-големия комплимент в кариерата, а той е, внимавайте сега - "десничарски рокаджия"(!) а всъщност е класически фолк певец, с изключително лош глас, още по-лоша песенна поезия и талант, особа която е придобила популярност с омраза към друг народ.

Оливер Драгойевич пее за любовта към жените, морето, разделите, срещите... а Томпсън "пее" за омразата (ако пеенето разбираме като дар, като талант, като нещо хубаво което се харесва на човешкото ухо и душа, може ли тогава да се говори за "пеене за омраза" изобщо?), за това как той и онези неговите един ден ще дойдат в Сърбия да колят нас. Малко ли е Ясеновац?!

Аз не съм някакъв любител на песните на Оливер Драгойевич, но и днес като ги чуя някъде, знам думите, припявам ги. За Томпсън чух преди известен брой години. Разбира се, в негативен контекст. Ако изключим усташкото звучене на песните (а това е същината на неговия "труд" в естрадата), от музикално-сценична страна това е ужас. "Пастирски рок" в своето най-лошо издание. Ако споменатият жанр има някаква добра страна.

Същият този Перкович се появи, за ужас на нормалните в региона, на празненството на футболните вицешампиони на света - националният отбор на Хърватия. Всички които са гледали предаването на живо са били немалко шокирани че Перкович в открития автобус беше почти домакин на играчите, които се прегръщаха с него, целуваха, поздравяваха. А и чиито песни, да баш една от онези усташките, пееха и в съблекалнята на стадиона в Русия. Те са го поканили да бъде с тях!!!

За разлика от президента на Сърбия Александър Вучич и мнозина тук в Сърбия, аз бях изненадан от появата на доказания усташ на празненството на футболистите, които Световното първенство в Русия изиграха противно на нашия балкански манталитет, успявайки да се върнат от мъртвите няколко пъти (против Дания имаха повече късмет отколкото ум и този мач преминаха изключително благодарение на късмета и датчаните, а и против руснаците не блестяха - нещо повече и тук ги помилва късметът, а после празнуваха срещу лишените от творчество и въображение англичани...).

Следователно, бях изненадан, въпреки че Томпсън пускаха и в съблекалнята, защото мислех че точно заради това което показаха на терена са се "отърсили" от балканския манталитет, а той е меланхолия и депресия щом противникът поведе в 1-ата минута или изравни в 93-ата минута и тогава онова нашето "ма, всичко свърши, знаех че ще стане така"... че онова най-грозното лице на Балкана няма да се появи между тях.

Излъгал съм се, излъгали са ме. Последваха два нови удара - разбирането че Иван Ракитич, когото наистина смятахме за господин, който е в повече от братски отношения със селекционера на сръбския национален отбор Младен Кръстаич, смята усташа Томпсън за "най-големия крал" и чак и своя брат Кръстаич "навлече на тънък лед" необмислено да му хареса тази публикация, за да после Лука Модрич, за когото в долния басейн на Сава са писани хвалебствия (заслужени), реши да продължи празника в центъра на Загреб с "Марко ще запее коя". И Марко наистина запя, отново усташка.

Тази песен се нарича "Гени каменни", а един неин (на празника неизпят) стих гласи:

"Лоша беше 45-а, разпръсна ни по света,
а сега нова лоза расте, върнаха се в родината лястовиците"

Така асовете на Реал (Мадрид) и Барселона пропуснаха възможността наистина да ги смятаме за господа. Пропуснаха възможността да благодарят на солиден брой хора в Сърбия, който искрено подкрепяше и викаше за тях. Не трябваше това чак и вербално да правят, да изкажат благодарност, но биха благодарили и така като не биха КАНИЛИ усташ да им увеличи празника.

Изпика се, "Ракита", по всички тук, които те подкрепяха, по своя брат Кръстаич и по Новак Джокович, който получи жестоки обиди (па и от читателите на МОНДО) заради откритата искрена подкрепа към вас на Мондиала, а МОНДО после застана в защита на Джокович, защото човекът има право да подкрепя когото иска. Каза Новак и че "спортът е над политиката" (както трябва да бъде!), да "руши всички граници" (което трябва да прави!).

Всички наши усилия най-накрая да бъдем нормални, а на страниците на МОНДО можехте да прочетете и чудесни размишления на наши колеги от региона за сръбския национален отбор и за Мондиала въобще (за което още веднъж им благодаря), пропаднаха заради глупостта на онези които смятахме, че са нормални, освен че са върховни футболисти.

Изпика се, "Ракита", и на самия себе си, на онова добро дело когато подари електронно табло за стадиона на Радник в Бийелйина, на чието чело е твоят брат Кръстаич, на онези хубави думи преди финала на Световното първенство, когато каза че си се чул с Кръстаич много пъти и ти е пожелал късмет, а ти си казал, че подкрепяш Новак да стигне до финала на Уимбълдън и да го спечели.

Новак наистина спечели Уимбълдън и тогава отново отправи честитка и на теб, "Ракита", и на Модрич, и на целия ваш отбор.

И не мога да се отърва от впечатлението че никога, нито един хърватски спортист от калибъра на Джокович или нещо по-малък калибър, няма да излезе на ХРТ и да каже: "Сърби, подкрепям ви, победете, бъдете световни шампиони".

Чета тук размишления че Томпсън е проблем на Хърватия, но и ние имаме свои проблеми като Войислав Шешел. Точно е, макар че аз мисля че те са проблеми за всички нас, целия регион. С това че Войислав Шешел (не е певец), нито Бая Мали Книнджа, нито Бора Джорджевич никога не са се появили на балкона когато са организирани празненства за баскетболистите, баскетболистките, волейболистите, волейболистките, ватерполистите, младите футболисти на Сърбия, носители на световната титла от Нова Зеландия... И е добре, че те не са се, а надявам се и да не се, никога.

Може би тези празненства можеха да бъдат по-добре организирани в смисъл на музиката, нашите футболисти не са "академици", обичат да слушат "народняци", обичат сплавове, но фактът е че се държаха безукорно и е факт, че нито един "четник" (съществува ли аналог на Томпсън в Сърбия?) не са пускали в съблекалнята. А още повече съм сигурен, че ако и на нас ни се случи да играем финал на Световно първенство, че в автобуса или в бъдеще в някой голям дрон (космическа совалка) няма да гледаме нито един проблематичен лик. Не бих искал някой да ме опровергае след някоя година!

В края на краищата, сякаш трябва някаква по-хубава картина от онези, които направиха младите баскетболистки на Хърватия и Словения, които дочакаха в хотела сръбските баскетболистки, за да ЗАЕДНО да отпразнуват сребърните медали на Европейското първенство за девойки до 20 години?

Не е трудно да бъдеш нормален.

А сад адио...

Автор: Предраг Вуйич

24 000 помогнаха на Цървена звезда да преодолее бункера Спартакс


Цървена звезда се класира за втория кръг на квалификациите за Шампионската лига, след два гола които постигна във второто полувреме на мача със Спартакс.

Треньорът Милойевич извърши определени промени в сравнение с първия мач в Латвия. За Цървена звезда дебютира Дегенек, а този път най-изнесен напред беше Бен. Също така, Ебисилио заигра от началото на мача.


Гостите от Латвия от първата минута дадоха да се разбере на всички на стадиона, че са дошли да играят за 0:0, и евентуално с дузпи да се преборят за голям успех. Цървена звезда от първата минута напълно контролира топката, но и мача, който напомняше на много от Супер лигата, когато противниците на Звезда предимно се бранят, но този път противника не беше "отворен" навреме. Мъчиха се "червено-белите" да пробият "автобуса" пред вратата на Спартакс. В няколко случая успяваха да заплашат, особено Неманя Миличич, който на два пъти заплаши с глава, а Бен от пряк свободен удар за малко матира Неругалс.

През второто полувреме Цървена звезда продължи с атаките, картината не се промени много освен че шансовете на Звезда станаха по-конкретни. Пробуди се и публиката и на моменти с изключително силна подкрепа даваше криле на футболистите.


Въздишки по целия стадион предизвика гредата, която уцели Неманя Радонйич в средата на втората част. Той стреля много силно, топката сякаш се двоумеше дали след гредата да влезе в мрежата, но играта продължи.

Беше все по-ясно, че Цървена звезда с приближаването на края на мача ще опита с всички сили да стигне до така желания гол. Усилията се изплатиха в 78-ата минута след още един от редицата ъглови удари; Мелег центрира отлично, Павков който получи възможност през второто полувреме с глава отклони топката на втората греда, а там Бен подготвено я изчака и я прати в мрежата! От този момент камък падна от сърцето на всички футболисти, и Звезда игра значително по-леко. А това се изплати три минути по-късно.


В 81-ата минута след двойно подаване между Бен и Мелег, вторият центрира и Кръстичич се ориентира чудесно и с пета измами отбраната на Спартакс, поставяйки крайния резултат на двубоя.


Цървена звезда след доста мъки успя да се пребори за класиране във втория кръг на турнира в който изненади са повече от възможни. Това показа и Судува, която успя да изхвърли фаворизирания Апоел след минимална загуба в Кипър с 0:1 и предимство от 3:1 от Литва.

Цървена звезда - Спартакс Юрмала 2:0 (0:0)

1:0 Бен (78 мин)
2:0 Кръстичич (81)

Цървена звезда: Борян, Стойкович, Дегенек, Савич, Родич, Йовичич, Кръстичич, Ебисилио, Миличич, Радонйич, Бен

резерви: Попович, Гобелйич, Бабич, Мелег, Йевтович, Павков

Спартакс: Неругалс, Фрейманис, Ош, Косорич, Шлампе, Хонорато, Дмитрейев, Малеев, Кобзар, Вишняковс, Сварупс

резерви: Мелесис, Стуглис, Агуире, Смит, Михадюкс, Давидов

Стадион: "Райко Митич"
Зрители: 23 868
Съдия: Алпер Улусоу

вторник, 17 юли 2018 г.

Истини и лъжи - дали с продажба на екипи може да се изплати скъп трансфер?

Един от най-големите митове в света на футбола е свързан с продажбата на екипи и възможността по този начин да се върнат парите вложени за купуването на върховни играчи.

Мега трансферът, който футболен клуб Ювентус реализира в понеделник ни подтикна към писането на този текст, защото не е малко когато ангажирате Кристиано Роналдо.

Шампионът на Италия ще плати на Реал (Мадрид) 100 милиона евро (на две вноски), докато играчът получава договор за четири години на стойност 120 милиона евро. Когато тук включите сумата от 12 милиона евро, които Юве ще плати на Спортинг и Манчестър Юнайтед, 120 милиона евро данъци, се стига до сумата от 352 милиона евро!

Ако четете порталите или сте включени в коментирането на новини, тогава сигурно сте чули от някои "специалисти", че този разход Ювентус ще си върне само от продаване на тениски.

Тук стигаме до един от най-големите митове в модерния футбол.

Колко един клуб какъвто е Ювентус да заработи от продаване на екипи и колко има истина в това, че добър дял от вложените пари за ангажирането на Кристиано Роналдо ще върне САМО от продаване на екипи?

Да започнем първо от това, че Ювентус има важащ шестгодишен договор с Адидас (2015-2021) на стойност 139,5 милиона евро. В тази сума не се смята цената на екипировката, която Адидас доставя на Ювентус на годишно ниво, но това и не е толкова значителен фактор в тази история.

Ювентус според договора на годишно ниво може да разчита на заработване от продажба на екипи, ако се осъществи предварително поставена цел. Всеки сериозен клуб смята средната продажба от предходните сезони и това е цифра около която се правят договорите с техническия партньор.

"Бианконерите" спадат в ТОП 10 клубове когато става въпрос за продаване на екипи в глобален план, но ще ви изненада фактът, че през 2016 година Юве е продал общо 850 000 тениски!

Сигурни сме, че сте очаквали че става дума за многомилионни цифри. На такова нещо в момента могат да разчитат Реал Мадрид, Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед, а Ювентус с довеждането на Кристиано Роналдо всякак ще подобри своята осреднена стойност.


Когато вземем предвид, че само за първите 24 часа репликата на екипа на Роналдо са купили 520 000 човека е ясно, че идването на най-добрия в света не е малка работа. Бройката наистина е голяма, но тук се смятат и тези привърженици, които редовно купуват екипи на Ювентус, с тази разлика че този път логично ще избират името и номера на Роналдо на гърба.

Да се върнем към цифрите, които най-добре описват колко клуб какъвто е Ювентус може да заработи от продажба на екипи.

Стандартните договори, а тук се подразбира стандартните договори за най-големите световни клубове, подразбират че техническият партньор взима 85-90% от печалбата от продажбата на екипите, а за клуба отива остатъка и то под условието да се достигне поставената като цел бройка продадени екипи!

Известният "Гардиън" в един от своите текстове преди две години обясни как функционира това в Манчестър Юнайтед. Тогава е оценено, че Златан Ибрахимович ще продаде допълнителни 300 000 екипа на Юнайтед, което процентово гледано е увеличение от 10%, а и това е било прекалено оптимистично.


Взимайки предвид цената на екипите и броя продадени тениски, стигало се до сума от около 30 милиона паунда, а това означавало, че Юнайтед може да заприходи малко повече от 3 милиона паунда на годишно ниво!

Тук идваме до заключението, че Ювентус, чак и с драстично увеличение на процента продадени екипи, никак няма да може да заработи и четвъртина от парите, които е вложил в купуването на Кристиано Роналдо.

Тук няма да се обръщаме към другите ползи от купуването на звезда каквато е португалският национал. Целта беше да се покаже колко може да се заработи от продаване на екипи и да се обясни, че в света на футбола владее мит, който просто не е точен.

Автор: Михайло Видойевич

От Русия с любов: Като за Световно и за сбогом


21-ото Световно първенство по футбол е в историята, а сякаш беше вчера, както би казал начинаещ творец на лафове. Един месец в който най-популярният спорт властваше над всички краища на земята. Имаме нов шампион, нови рекорди, нова футболна мода, много спомени и някои новости в правилата на играта и тяхното съблюдаване.

Много се изговори и изписа дали Русия ще може да организира турнира на световно ниво, да осигури безопасността и спокойствието на зрителите и гостите в 11-те града домакини на мачовете. За щастие се размина без терористични атаки и сериозно насилие около и на стадионите. Напротив мненията бяха предимно положителни и похвални. Колкото и да не им се харесва на някои, че е така. Фактите са такива - 3 031 768 зрители на 12-те стадиона изгледаха 64 мача - средно по 47 371 на двубой.


Времето в най-голямата страна на света също беше за футбола, в много малко мачове валя дъжд, за да не слушаме типичните за нашия регион оправдания - "Лошите атмосферни условия попречиха на момчетата да разгърнат потенциала си". Относно състоянието на тревата на терените - също не се видя забележка или да липсват чимове. (Нека си спомним как експресно французите ремонтираха по време на Евро 2016).

Видяхме 169 гола или 2,64 гола на мач. Единственото нулево равенство в целия турнир сътвори шампионът Франция с Дания в последния кръг на груповата фаза. Голмайстор стана Хари Кейн с шест гола (три от дузпа, един от рикошет и два от половин метър пред вратата). Не можем да се оплачем от голова суша или от скука.


В Русия за пръв път в историята технологията навлезе във футбола на най-високия форум - ВАР можеше да се употребява в 4 случая. Четирима съдии в тъмна стаичка консултираха колегите си на терена относно спорни ситуации и препоръчваха разглеждането им отново. Това даде и исторически резултат - първенството с най-много дузпи - 29 (22 бяха отбелязани). А първата присъдена с помощта на ВАР беше за... Франция, както и последната във финала - още един исторически момент.


Откъм дисциплина турнирът премина под девиза Честна игра - само един директен червен картон - на колумбиеца Карлос Санчес в първия мач от Група Н с Япония. Останалите два дойдоха след втори жълт - Боатенг от Германия и Смолников от Русия в двубоите от групите срещу Швеция и Уругвай. Похвално постижение с оглед на преобладаващо защитната игра на отборите като цяло. Направи впечатление, че съдиите трудно показваха и жълти картони, било за нарушения или особено за симулации. Явно е имало директиви преди началото да се сдържат да бъркат в джоба.


А хората в черно със свирките и на този турнир породиха доста спорове и гняв. Освен че трябваше да свикват с наличието на ВАР, някои се възползваха и от правото си да го пренебрегнат. Най-големият гаф на груповата фаза дойде в Група Е, когато немецът Брих при очевидно събаряне на сръбския нападател от двама швейцарски защитници в наказателното поле отсъди... нарушение в атака?! От стаята с ВАР му е предложено да преразгледа ситуацията, неговият отговор е, че е доволен от решението си. Самодоволството му доведе до там, че свири само веднъж на турнира. Другата балтия дойде в най-неподходящия момент - на финала. Аржентинецът Питана се чудеше дали Франция или Хърватия биха родината му по-звучно и явно балканците спечелиха - съмнително нарушение от което падна автогола на Манджукич и скандална дузпа с виновник Перишич при 1:1. А дори гледа ситуацията на монитора зад тъча. Интересна е тази видеосправедливост... Всеки вижда каквото му се иска. И сто камери да снимат, решението се взима от човек и тук идва края на всеки размисъл за върховенството на правдата.


В Русия освен, че видяхме хубави жени по трибуните, но ФИФА ни отне и тази радост като забрани да ги показват в ефира, наблюдавахме и промяна на модата/тактиката във футбола. Куриозно е, че Италия не игра, но повечето от 32-та отбора в турнира играха с философия близка до нейната за футбола. А както написа един хърватски журналист преди турнира - Италия е единствената страна, която е по-красива от футбола си. Защита и пак защита. Отмина времето на притежанието на топката, концепция изхабена като испанския национален отбор, който само го доказа с отпадането си на първо ниво в елиминациите. Вече никой не я иска. С охота чака и се отбранява. Дойде времето на крепостните укрепления и бегачите по крилата, които да довършват съперника. Така се става и световен шампион - играеш 70% от времето на 30 метра пред своята голлиния - блъскаш я напред и там бързите крака оправят сметката. В подобен шаблон не влязоха шепа отбори, а само Белгия се награди с медал за тази смелост.


Анализите кой накъде и колко е изтичал ги оставяме на дълбоките специалисти по моторика на организма. Добрите играчи могат и с две крачки да решат мач, слабите могат да си тичат колкото искат и да не стигнат никъде. Интересното на това първенство беше ренесансът на британския тъч - далекобойно хвърляне на топката от което се създава ситуация понякога по-добра и от след ъглов удар. Исландия и Дания го демонстрираха най-успешно, но и други се пробваха усилено. А при статичните положения англичаните не оставиха конкуренция - 9 от 12-те им гола дойдоха след дузпа или ъглов удар - 75%! Стигнаха и по-далече отколкото са сънували, но без гол от игра няма медали - №4. От всички срещи само те и белгийците играха два пъти - 1:0 и 2:0 за "Червените дяволи" - и когато имаше и когато нямаше значение. Не се живее само от центрирания, поне не и извън Острова.

Световното започна с 5:0, а след това видяхме само още две изразителни победи - 6:1 за Англия над Панама и 5:2 за Белгия над Тунис. Така наречените аутсайдери вече не са толкова наивни и боси. Не са и груби, нямаше нито едно влизане което да доведе до сериозна контузия на съперник. Бореха се колкото им позволиха силите. А голът на Панама във вратата на англичаните, първи в историята на страната на Мондиал, донесе огромна радост на привържениците им на стадиона и в родината. За да ни припомни, че футболът е страст и радост. Напук на факта, че 32 отбора си разпределиха 400 милиона долара награден фонд. Така че за панамците участието се позлати и без да излизат въобще от групата. Всеки отбор с тяхната съдба прибра по 8 милиона. Не е лошо, плюс удоволствието от три мача на най-голямата сцена.


Елиминационната фаза предложи драма, продължения, дузпи, обрати. На евентуален 1/4-финал можеше да се случи сблъсъка Меси - Роналдо. Размина се и за двамата. На 1/4-финалите и Неймар помаха на купата. Индивидуалностите се предадоха пред отборната игра. Домакините от Русия, отписвани още преди да се е започнало, стигнаха до Топ 8 и отпаднаха едва на дузпи, но и така зарадваха достатъчно страната и възродиха футболната й страст. Сърцатите уругвайци също напуснаха борбата на тази фаза, осакатени сериозно от липсата на героя си от 1/8-финалите Кавани. Упоритите шведи доказаха, че дисциплината и хладнокръвието постигат резултати и нямат причина да са недоволни от представянето си.


Шампионът - 20 години чакане за французите свърши. С отбор събран предимно от момчета, които са деца на африкански имигранти или са родени във френски територии на доста километри от страната, "петлите" се домогнаха до втората си титла. Така се изравниха с Аржентина и Уругвай - отборите, които отстраниха на 1/8- и 1/4-финалите. 2:1 с Австралия с дузпа и автогол, 1:0 с Перу, 0:0 с Дания в един срамен мач, 4:3 с Аржентина, 2:0 с Уругвай - от статично положение и вратарски гаф, 1:0 с Белгия - от ъглов удар, 4:2 на финала с Хърватия - автогол, дузпа и два идентични гола през второто полувреме. За пръв път на финал видяхме един и същ играч да бележи автогол и гол, както и автогол изобщо в спора за титлата. С игра съставена от скупчване на 15 метра пред наказателното поле и чакане да се изнесе бързо топката през Гризман или Мбапе. Напълно достатъчно за спечелване на Световното - въпреки малоумната грешка на вратаря ти на финала. За 7 мача французите вкараха 14 гола (всъщност 12, 2 са автоголове) и допуснаха 6, т.е. по 2 на мач в чуждата и по по-малко от 1 в своята врата. Да им е честито.

Балканското участие


Хърватия е сензацията на шампионата с голямо С. "Ватрените" се паднаха в група с Нигерия, Исландия и Аржентина. Казано другояче - отбор от млади и здрави африканци, с добра техника и немски треньор, Исландия - отборът който ги прати на бараж с Гърция, като спечели квалификационната група за Световното и Аржентина, която се дирижира от Меси. Започнаха неубедително - 2:0 над Нигерия с автогол и дузпа, без да покажат много. За разлика от старта, вторият мач директно влезе в историята на световните първенства - 3:0 срещу Аржентина, а можеше и да е повече. Ребич, Модрич и Ракитич разнебитиха южноамериканците, а само гредата ги спаси и от по-голям резил. А в лагера на хърватите се заформи и скандал, като след първия мач беше изгонен нападателя Никола Калинич. Отказа да замени Манджукич в края срещу Нигерия и треньорът Златко Далич му връчи билета за вкъщи. Побоят над Меси и компания накара хората да се загледат повече в балканците. С осигурен 1/8-финал и с 9 промени в състава победиха и Исландия с 2:1 в последния мач от групата, като можеха и да не си дават никакъв зор.


В 1/8-финала с Дания падна най-бързия гол на турнира (57 секунда) и то в хърватската врата - 0:1. За техен късмет Манджукич още в 4-ата възстанови. Всичко вървеше към дузпи, когато в 116-ата минута Нестор Питана (по-късно ще свири финала) с помощта на ВАР даде дузпа за балканците, а капитанът Лука Модрич стреля слабо и Шмайхел спаси. При дузпите герой стана вратарят Даниел Субашич като спаси три дузпи! 3:2 и 1/4-финал.


А в него съперник - домакинът Русия. 80% от стадиона беше против тях и отново изостанаха в резултата. Пак реагираха бързо и пак завършиха 1:1 в редовното време. В продълженията поведоха с 2:1 и се виждаха на полуфинал, когато руснаците в 117-ата минута изравниха за 2:2 и пак дузпи. А там отново Субашич - едно спасяване и един неточен удар на Сборная - 4:3. Хърватия изравни най-доброто си класиране на световни финали - отпреди 20 години - влезе в Топ 4. А "ватрените" отидоха на първенството с треньор назначен преди последния мач от квалификациите, със скандали около футболния си съюз и най-големия клуб в страната, съдебни дела срещу национали, без никакви очаквания в обществото.


В 1/2-финалите ги очакваше Англия, която също замина без обичайните медийни помпи за голям успех. "Трите лъва" надушили възможност да спорят за титлата след 52 години полетяха в петата минута, когато поведоха в резултата. Но се удариха в балканските момчета, които искаха да надминат своите идоли, носители на бронзови медали от Мондиал 98. Перишич изравни за 1:1 през второто полувреме и за трети пореден път губещите хървати отидоха в продължения. А за разнообразие Марио Манджукич съкрати драмата на дузпите с точен удар в 109-ата минута за 2:1 и исторически финал.


Първата балканска държава, която спори за най-ценния трофей във футбола. Всички очакваха хърватите да нямат сили заради цял мач, който изиграха допълнително - 3 х 30 минути. Да са изчерпани физически заради продълженията, психически заради дузпите и изоставанията в резултата. На Лужники в Москва се видя в кой е силата и волята. Въпреки спорното нарушение и автогола, "ватрените" пак изравниха. Играеха по-добре, имаха повече положения и тогава се случи дузпата, която Питана видя на екрана на ВАР. А след нея вече нищо не беше същото. Не че се уплашиха от 1:2 на почивката. Ребич можеше веднага след старта на второто да направи 2:2, но Лорис спаси. После два гола на Погба и Мбапе с удари по земя от границата на наказателното поле и тук вече се виждаше катастрофата. Докато Манджукич не преследва една наглед безнадеждна топка толкова упорито, че накара високомерния Лорис да направи най-тъпата грешка в историята на финалите на Световно и намали на 2:4. Головете свършиха тук, но добрата игра на хърватите продължи до самия край. Опитваха се, но вече и точността не им беше съюзник. Това е най-резултатният финал на Мондиал от този през 1958 - цели 60 години! Видя се кой играеше футбол и кой се беше окопал в землянката си и хвърляше гранати в противниковата половина. Но старото клише гласи, че историята помни победителите. А как са победили с времето се забравя. Сребърните медали за Хърватия са най-голямото постижение за балканска страна, след като досега бронз имахме ние и те през 1994 и 1998 година, както и Югославия на първия шампионат през 1930.


7 мача - 3 победи - 3 равенства - 1 загуба с голова разлика 12:8 с головете в продълженията 14:9. Два от головете допуснаха от дузпи - с Исландия и Франция.


Другият участник от нашия регион беше Сърбия. Западните съседи бяха в Група Е с отборите на Бразилия, Швейцария и Коста Рика. Откриха турнира с победа срещу Коста Рика с 1:0 с гол на Коларов от пряк свободен удар. Във втория мач с Швейцария започнаха силно с бърз гол за 1:0 на Митрович, а през второто полувреме допуснаха изравнителен гол след силен удар на Джака. В 66-ата минута голмайсторът Митрович беше повален с борчески прийом от двама противници в наказателното поле, но се оказа, че той ги е натръшкал според критерия на съдията. Така вместо дузпа и възможност за 2:1 - жълт картон?! И при 1:1 до самия край сърбите имаха предимство в класирането, но в противовес на духа на първенството не се подредиха всички зад топката и да чакат края. Пред идващия мач с Бразилия търсеха шест точки, което осигуряваше минаването на групата. Швейцарците се възползваха чрез контраатака и в 90-ата минута отмъкнаха точките с 2:1. Мачът освен заради най-очевидната неотсъдена дузпа в турнира се запомни и с най-откровената провокация, която няма нищо общо с футбола. Всичко се размина с финансови глоби, като и те бяха по-големи за сърбите. А срещу Бразилия беше ясно - всичко или нищо. С по един гол във всяко полувреме бразилците се наложиха с 2:0 и сложиха край на участието на Сърбия в турнира. Куриозното е, че сърбите бяха отбора с най-висок ръст на турнира, а именно гол с глава окончателно ги довърши. Имаха своите възможности за 1:1, но ги изпуснаха, а с тях и възможността да играят поне още един мач по терените в Русия.


3 мача - 1 победа - 2 загуби с голова разлика 2:4.

Общо - 10 мача - 4 победи - 3 равенства - 3 загуби с голова разлика 14:12 (с головете на хърватите в продълженията - 16:13).

Така от общо 64 мача на турнира в 10 имаше участие на балканци, като едните се прибраха със сребърните медали от Русия.


Най-добрият футболист на Световното първенство е Лука Модрич - капитанът на Хърватия. Лидер, който изведе отбора си до исторически финал и най-големия спортен успех на родината си. Техничният халф затвърди реномето си на истинска класическа "десетка", която носи на гърба си.

Спасибо


Мачът на турнира - Белгия - Япония от 1/8-финалите. Футбол от световна класа, истинска реклама за спорта и наслада за окото. Очакванията бяха Белгия да няма затруднения с азиатците. Каква заблуда. Техничните и бързи "самураи" експлодираха в началото на второто полувреме в 55-ата минута водеха с 2:0. Не само това. Не се виждаше как белгийците ще се измъкнат от положението. Кагава дирижираше японската игра и подаваше с прецизност на японски компютър. Тогава един повече случаен отколкото изработен гол на Алдервейрелд съживи "Червените дяволи". Напипали слабата точка в Япония - центриранията - Фелайни набързо доведе нещата до 2:2. Продълженията се виждаха, когато японците изпълниха наивно един ъглов удар. Куртоа улови високата топката, пусна я от ръка на съотборник и последва контраатака, която завърши с гол на Шадли за 3:2 и пълен обрат в последните секунди на добавеното от съдията време. Японците и голяма част от футболния свят гледаха с недоумение какво се случи. Първите си заминаваха за вкъщи, вторите бяха лишени от 30 минути зрелище. А по-късно се разбра, че японските играчи, както привържениците им, които си почистваха трибуните след всяка среща, са почистили съблекалнята до блясък и са оставили послание за домакините - Спасибо (Благодаря). Имаше хубави моменти по руските стадиони - и други агитки си чистеха, противникови привърженици седяха един до друг без изцепки, но жестът на съкрушените японски футболисти надмина всичко и даде голям урок по човещина и уважение. А това надхвърля размерите и на безграничния футбол.

Сбогом на футбола и Световното първенство каквито ги познавахме


И да, Русия заслужи едно Спасибо - за организацията, труда, стадионите, мирната обстановка по трибуните и около тях, футбола. Но футболът вече никога няма да е какъвто го познавахме. Това го видяхме именно на този Мондиал. Въвеждането на ВАР е само в начален етап, с времето ще се усъвършенства и разшири. Вече няма да има гол с Божията ръка (на Марадона на Мондиал 86) или "невидяна" игра с ръка на Костакурта (2 пъти на Мондиал 94 в полуфинала с България). Ако е в името на справедливостта - добре дошло, ако ще се гледа през пръсти на някои, скъп безсмислен лукс. А следващото Световно първенство през 2022 година ще е зимно. 92 години след първия шампионат на планетата - лятото вече не е сезона за месец горещи футболни страсти. Както и за пръв път ще се проведе в пустинята - буквално. Домакин ще е Катар, а отборите вече няма да са 32, колкото са от 1998 досега. Футболът еволюира с времето около себе си. Огромната му популярност привлича и много спонсори, рекламодатели и всичко останало свързано с печалба. Повече отбори - още повече интерес - още повече пари. Схемата е проста и изглежда работи. С класическото откъм времеви период Световно първенство се приключи на 15 юли 2018 година. А с класическото по футболни параметри още на 15 юни, когато хората от тъмната стаичка се намесиха за пръв път.

понеделник, 16 юли 2018 г.

Незапомнени сцени в Загреб, 550 000 души пеят със своите шампиони


Върху целия самолет, който ги превози от Москва до Загреб, пишеше "Браво, Ватрени". Достатъчен показател какво направиха хърватите на Мондиала. Въпреки че не го спечелиха, заслужиха уважението на футболните любители по цял свят и поклон от своя народ.


Десетки хиляди хървати дочакаха футболистите, които в Русия стигнаха до сребърните медали. По груби оценки, около 60 000 души от всички краища на държавата са се събрали само на централния площад в Загреб Бан Йелачич, а още около 150 000 в съседните улици. Избраниците на Златко Далич пристигнаха в открит автобус, за да могат всички хора да ги поздравят. По пътя, от летище Плесно, през улици и площади, смята се че футболистите са били посрещнати от близо 300 000 човека. По оценки на полицията от летището до площада са ги дочакали 550 000 души.


Веселието на "квадратните" предвожда капитанът Лука Модрич, който в един момент запали факла, а в песните се изявиха Домагой Вида, Шиме Врсалко, Анте Ребич...


Към Ребич имаше предложение за брак от една симпатична привърженичка, която държеше плакат "Ребич, ожени ме". Вида и Врсалко опънаха шал с надпис JEBOTE KOLKO NAS IMA, а треньорът Далич държеше Вида за ластика на анцуга, за да не падне от автобуса.


Как изглежда празненството на хърватите вижте във видеозаписите. Еуфорията на Хърватия продължава с концерт, а на сцената са всички герои от Русия, включително хората от щаба.