четвъртък, 31 октомври 2013 г.

В Сърбия: Легендата на футбола Стоичков иска в Цървена звезда


Христо Стоичков даде интервю за сръбското издание „Наше новине“, в което изразява желание да бъде треньор на Цървена звезда и изтъкна, че би говорил с Драган Джаич за работа, ако президентът на клуба го потърси.

Славиша Стоянович от дълго време е готвен за смяна заради лошите резултати, както и за лошата игра. Медиите от няколко дни спекулират с няколко имена, а след интервюто на Христо Стоичков за „Наше новине“, в което фактически той също се кандидатира за поста списъкът за потенциални нови треньори на Звезда се увеличи с едно голямо футболно име.

Камата“ разкри, че още по времето на президента Драган Стойкович Пикси е водил разговори за работа в Звезда, но не отхвърля възможността да започне и в сегашния период.

Пикси ми е приятел. Истина е, че сме водили разговори, но до сътрудничество не се стигна, защото той търсеше по-опитен треньор. От тогава доста неща се промениха. И аз съзрях. Би било добре Джая да се сети за мен сега, когато вече имам успехи като треньор. Разбира се, готов съм за разговор с човек като него. Драган знае как се прави добър отбор и успешен клуб. Не знам дали Звезда търси нов треньор, но мога да ви кажа, че често съм в Белград и кой знае, може в бъдеще да се отвори възможност да дойда в Звезда“, споделя Стоичков.

Треньорската кариера на Ицо започва през 2004 г, като треньор на националния отбор на България, задържайки се на поста до 2007 г. После за кратко води Селта (Виго). Без работа е до юни 2009 г, когато застава начело на Мамелоди Сънданс от ЮАР, в който не се задържа пълна година. След това поема Литекс, който треньорства за година и половина. Последният му клуб е ЦСКА (София), но напуска преди да го изведе в официален мач, заради финансовите неуредици.

сряда, 30 октомври 2013 г.

Легендата на Арсенал Боб Уилсън на 72


Легендата на Арсенал Боб Уилсън навършва 72 години днес. Вратарят защитава голлинията на лондонския клуб между 1963 и 1974 г, както и на Шотландия. За „топчиите“ той има над 300 мача. Първият англичанин от 1873 г, който играе за Шотландия, след като е играл за юношеския национален отбор на „Трите лъва“ до 15-годишни. След края на активната си кариера той става треньор и журналист, коментирайки футболни мачове по телевизията 28 години, до 2002 г, а мнението му и до днес се търси от радиа и телевизии.

Уилсън започва късно футболната си кариера, след като баща му не му позволява да подпише договор с Манчестър Юнайтед, защото смятал, че това не е сносна работа. Парафира с Арсенал през 1963 г. Играл е резервите на Уулвърхемптън, като аматьор и дебютира за Арсенал като аматьор, ставайки първият аматьор за който е платен трансфер – около 6500 паунда.
Боб дебютира срещу Нотингам Форест на 26 октомври 1963 г при победата с 4:2. Ще изминат четири години, докато се наложи като титуляр след грешка на Джим Фърнел в мач за Купата на ФА срещу Бирмингам през март 1968 г. Уилсън е първи избор през сезон 1968/69 г, в който Арсенал губи финала за Купата на Лигата от Суиндън Таун. Въпреки че чупи ръка през следващия сезон, Боб се възстановява и печели първия си трофей с „артилеристите“ - Купата на панаирните градове за 1969/70 г. През сезон 1970/71 г играе във всеки мач на отбора, който печели дубъл след успех на финала за Купата на ФА над Ливърпул.
Получава правото да участва за националния отбор на Шотландия след промяна на правилата през 1970 г. Футболистите вече могат да играя за родината на родителите си, ако не са играли за страната на местообитание. Уилсън е избран от Томи Дохърти за двата мача, в които води „гайдарите“. Дебютира срещу Португалия на 13 октомври 1971 г. След двубоя срещу Холандия на 1 декември 1971 г Дохърти напуска поста, а наследникът му Уили Ормонд предпочита родения в Шотландия Боби Кларк, който играе за Абърдийн.
Стражът продължава да е в рамката за Арсенал в началото на 70-те. Контузия в полуфинала за Купата на ФА срещу Стоук Сити го лишава от участие на финала срещу Лийдс, който е загубен, както и от по-голямата част от сезон 1972/73 г. След като се възстановява от травмата отново си връща титулярната позиция, която задържа до изненадващото си ранно пенсиониране през май 1974 г, на 32-годишна възраст.
Уилсън се отличава със своя специфична техника – хвърляйки се в краката на противниците, за да спасява голове. Това е причината за няколко контузии в кариерата му.
След 308 мача за Арсенал той става треньор на вратарите в клуба и работи на поста 28 години. През това време на вратата за лондончани пазят легендите Пат Дженингс, Джон Лукич и Дейвид Сиймън. Пенсионира се след края на сезон 2002/03 г, помагайки на Арсенал да спечели още два дубъла – 1997/98 и 2001/02 г. С Пат Райс са единствените, които имат участие във всичките три двойни корони за Арсенал.

През 1970 г коментира Мондиала за Би Би Си, а от 1974 до 1994 г е водещ в телевизията на предаването „Футболен фокус“. До 2002 г работи за АйТВ.

Вратар от 1961 г до днес. Невероятната история на Боранга

Вратарите, особено италианските, са известни с това, че могат да пазят майсторски и в петото си десетилетие. Но вижте как пази Ламберто Боранга на 72!

Господине, поздравления!

Неотдавна Ламберто Боранга е извикан да пази в юбилейния мач по случай стогодишнината от основаването на Парма. Не е размишлявал и миг, въпреки че е прехвърлил 71 години...
Една атака по десния фланг завършва с центриране към легендарния Фаустино Асприля, който насочва топката към вратата с удар с глава, но между колумбиеца и гола се изправя един дядо по години, но младеж по стави и начин на мислене!

Знаете ли, че Боранга и сега е активен вратар? Той пази за аматьорския Папияно. А кариерата си започва през 1961 г в Перуджа, пазил е и за Фиорентина, Реджина, Бреша, Чезена, Варезе, Фолино, Бастардо, Амето и сегашния си отбор. Договорът му е до 2015 г, когато ще е на 73!

И не само това.
Боранга се занимава с атлетика и е актуалният световен рекордьор в скока на дължина и тройния скок в категория 60+, съответно 70+. Този майстор на 3 ноември 2012 г в Серавал скочи 10,75 м на троен скок, нещо, което не е постигано от никой в осмото десетилетие на живота си.

В Любляна на 27 юли 2008 г Боранга скочи на разстояние 5,47 м. Постижението е актуален световен рекорд в скока на дължина при възрастовата група 60+. Тогава той е на 66! През миналия сезон скочи 5,05 м!
Боранга е живото доказателство, че годините и задълженията са само оправдания за липсата на отлична физическа форма.

вторник, 29 октомври 2013 г.

Робер Пирес на 40 – заместникът на Овермарс, който стана Непобедим


Когато Робер Пирес избра Арсенал пред Реал (Мадрид) през лятото на 2000 г, малцина можеха да предвидят какво влияние ще има той върху отбора. Привлечен, за да замени продадения на Барселона Марк Овермарс, французинът дойде от Олимпик (Марсилия) в напълно различна футболна среда.

Неговият дебют беше в първия кръг от сезона срещу Съндърланд, влизайки от резервната скамейка. Арсен Венгер го остави на нея, за да му покаже какво представлява английския футбол. По-късно Пирес признава: „Мога да кажа, че след 20-25 минути исках да се върна във Франция, разбрах колко трудно ще бъде“.

Отне му 10 мача, за да вкара първия си гол за „топчиите“ и макар и закъснял, той щеше да е само малка част от приноса му през следващите 6 сезона. Изоставайки с 0:1 от Лацио и на две минути от края, Пирес засече центриране на Силвен Вилтор, насочвайки топката в горния ъгъл на вратата пазена от Анджело Перуци. Имаше стил, като своя автор, а в течение на кариерата си в Арсенал той отбеляза много красиви попадения.
Прехвърлящият удар на „Анфийлд“; шутът от далече, с който оформи хеттрик срещу Саутхемптън; завършекът с левия крак срещу Лийдс; и онзи зашеметяващ момент, когато прехвърли Петер Шмайхел на „Вила Парк“, оставяйки Джордж Боатенг да гони сенки.

Когато си спомняш за Пирес тези неща ти идват на ум. Елегантността в играта му, скоростта и прецизността на дрибъла, точният му завършек, тези неща правеха гала завършен футболист.

Това бяха само част от нещата, които го направиха велик.
За всеки красив гол, който вкарваше, имаше и един мърляв. Добавка или рикошет. Ако вратарят успяваше да отбие някой удар, Пирес беше наблизо, за да му разбие сърцето. Той спечели финала за Купата на ФА през 2003 г със страхотен гол.

Той също така беше и създател. Намираше пространство, виждаше подаванията и извеждаше останалите на изгодни позиции. Играеше по времето, когато нямахме статистика веднага след края на мача, за да се види процентът точни подавания, но той рядко бъркаше. Повечето от добрите неща в играта на Арсенал включваха и неговото участие.
Той е маслото в нашия двигател“, каза Арсен Венгер. А като имате предвид, че останалите части на двигателя бяха Денис Бергкамп, Тиери Анри и Патрик Виейра, това е комплимент.
Робер обичаше да вкарва срещу Тотнъм, а неговите привърженици го ненавиждаха, а той подклаждаше враждата. Влезе в сблъсъци с Денис Уайз, публиката на Тотнъм и мениджъра на Лийдс Дейвид О`Лиъри. Вдигаше пръст, когато вкара гол, а в този жест имаше и намек за арогантност, която само най-добрите могат да имат, а със сигурност Пирес беше сред тях.
Въпреки че Овермарс беше ключова част от първия състав на Венгер, който спечели дубъл, беше ясно, че той вече гледа в друга посока и последният му сезон не е запомнен с много привързаност.

Холандецът беше продаден за 25 милиона паунда, а Пирес привлечен за 6 милиона, а Арсенал се сдоби с по-добър футболист и голяма печалба.
Някои биха казали, че Пирес си тръгна твърде рано, но винаги съществува и опасността един играч да остане твърде дълго и да развали добрите спомени от изявите си. В случая с Робер няма такава опасност.

Беше радост и привилегия да го гледаш.

неделя, 27 октомври 2013 г.

Борусия (Дортмунд) изрази почит към ФК Шефийлд

Където е започнал футболът. Малко преди мача от Шампионската лига срещу Арсенал, делегация от Борусия (Дортмунд) пътува до Шефийлд, домът на първия в света футболен клуб, за да научи повече за футбола и да добие опит от първа ръка от дългогодишна традиция.

Няколко неравности тук, няколко локви там – разбира се, вали. Но теренът е тучно зелен, с двете врати и изкривените греди, които обогатяват чаровния характер на мястото. В единия край има малка тераса, а в другия е огромната кръчма на клуба – добре дошли във ФК Шефийлд, най-старият футболен клуб в света.

Жълто-черните“ срещат „черно-червените“

За нас е важно да покажем, че винаги се интересуваме от традициите и историята на футбола. Знаем откъде идваме“, каза треньорът на Борусия Юрген Клоп преди пътуването на отбора към Англия. По тази причина преди мача от Шампионската лига срещу Арсенал, малка делегация от Борусия (Дортмунд), в чийто редици беше директорът по продажбите и маркетинга Карстен Крамер, отпътува към Шефийлд, за да научи повече за корените на спорта, който всички ние обичаме толкова много. Двама приятели основават ФК Шефийлд през 1857 г и създават първите правила. Клубът участва и в първото дерби, което се играе през 1860 г срещу ФК Холам, чието игрище има наклон и до днес.

Искахме да посетим люлката на футбола и да намерим вдъхновение. В крайна сметка всичко започва тук в Шефийлд и ние в Борусия (Дортмунд) сме посветени на традицията“, заяви Карстен Крамер. Въпреки че сега клубът се състезава в осмото ниво на английския футбол, има паралели между двата отбора. Ценностите на Шефийлд са базирани на уважението и честността, без значение от социален корен, националност, религия, пол или възраст – ценности, които се споделят и от „черно-жълтото“ семейство на БВБ – събрани заедно от любовта си към футбола.
Свързване на традиции

Пътуването до Шефийлд първоначално беше планирано преди финала на Шампионската лига тази година на „Уембли“ в Лондон. Карстен Крамер обясни, че срещата не трябва да е краят на историята: „От двете страни мислим как може да циментираме приятелството си и да подкрепяме ФК Шефийлд“. Традициите се свързват. „Горди сме да считаме Борусия (Дортмунд) към своите приятели, много немски фенове често ни посещават“, заяви Ричард Тимс, президент на ФК Шефийлд.

събота, 26 октомври 2013 г.

Борусия (Дортмунд) срещу Шалке 04 – най-голямото дерби на Германия


Дербито на Рур, регионът в който се намират Борусия (Дортмунд) и Шалке 04, е считано за най-голямото в историята на немския футбол.

Враждата започва на 3 май 1925 г, когато двата отбора се срещат за пръв път и Шалке печели с 4:2. Стилът на игра на „кралскосините“ е описан от един вестник, като „прехвърляне на топката от един на друг“ в серия от къси и ниски подавания. Клубът печели и трите мача в периода 1925-1927 г, а дербито няма да се проведе до 1936 г, когато е създадена Гаулигата.
С нейното начало в Дортмунд ще създадат напрегната битка с Шалке. По онова време гелзенкирхенци са най-успешния немски клуб, ставайки шампион 6 пъти и печелейки една купа на страната между 1933 и 1945 г. В този период Шалке постига 14 победи, едно равенство и едно поражение срещу противника си. Гол на Аугуст Ленц на 14 ноември 1943 г носи първата победа на дортмундци.

След края на Втората световна война Борусия печели с 3:2 във финала на първенството на Вестфалия на 18 май 1947 г, слагайки край на доминацията на врага си в региона. През тази година е създадена Оберлигата, която съществува до 1963 г. „Жълто-черните“ преобръщат късмета и печелят 9 от първите 13 сблъсъка в този период, като в общо 32 мача допускат само 7 поражения. В тези години дортмундци стават три пъти шампион.

През 1963 г е създадена Бундеслигата и Борусия продължава успешното си представяне в дербито – 8 победи от 10 мача. Успех с 1:0 на 20 април 1968 г връща късмета на страната на Шалке. Дортмундци губят с 0:3 на 4 март 1972 г, а в края на сезона изпадат, което прекъсва спора до 1975 г. След завръщането им в елита гол на Лотар Хубер в 87-ата минута на 5 ноември 1977 г донася първи успех над врага в последните почти десет години. Следващите години са за Борусия – 11 победи срещу 6, които кулминират с 3:2 за Купата на Германия на 9 декемри 1988 г. Изпадането на Шалке през 1987/88 г прекъсва дербито до сезон 1991/92 г.

След завръщането си Шалке успява да вкара 3 гола в първите си 4 мача и всички очакват добрата серия на Борусия да продължи. На 24 август 1991 г пред над 70 000 зрители бившият играч на дортмундци Инго Андербрюге извежда Шалке напред във втората минута. Борусия изравнява в 36-ата минута и първото полувреме приключва 1:1. През втората част домакините избухват и се налагат с 5:2. Следващото дерби на Рур е за Борусия – 2:0, а в крайното класиране „жълто-черните“ остават втори, с равни точки с Щутгарт, но с по-лоша голова разлика.
В следващите години Шалке има леко предимство – 11 победи, 14 равенства и 8 загуби. Въпреки това Борусия е по-успешният клуб през тази ера, печелейки пет шампионски титли (1994/95, 1995/96, 2001/02, 2010/11, 2011/12 г), една купа на Германия (2012 г), Шампионската лига през 1997 г и Междуконтиненталната купа през същата година. За периода Шалке спечели Купата на УЕФА през 1997 г и три пъти Купата на Германия (2001, 2002 и 2011 г).

Дербито е първото от Бундеслигата излъчено по безплатен канал – през януари 2004 г по АРД. В последните години Борусия (Дортмунд) постигна и две много важни победи над опонента си. Едната дойде през 2005 г, когато беше сложен край на почти седем години без загуба за Шалке, а другата – през май 2007 г, която нанесе големи травми на „кралскосините“. Те водеха в класирането през последните три месеца, но загубиха дербито в предпоследния кръг в Дортмунд с 0:2 и това им коства шампионската титла. След всяка от тези победи от Борусия (Дортмунд) предприеха безпрецедентната стъпка да продадат специално декорирани тениски, които да почетат успехите. През 2008 г група привърженици на „жълто-черните“ отпразнуваха 50 години без шампионска титла за Шалке.
В общо 141 мача помежду си Шалке има 56 победи срещу 48 за Борусия, а 37 пъти двубоят е завършвал наравно. Головата разлика е в полза на клуба от Гелзенкирхен – 262:208.

Най-голямата победа на Шалке е с 10:0 на 20 октомври 1940 г.
Най-изразителният успех на Борусия е със 7:0 на 26 февруари 1966 г.
В епохата на Бундеслигата най-добрата победа на Шалке на свой терен е с 6:1 на 10 декември 1985 г.
Най-изразителната победа в Бундеслигата, като гост за Борусия (Дортмунд) е с 6:2 на 26 септември 1964 г. За Шалке е с 4:0 на 23 септември 2000 г.
Любопитно е, че в дербито се е разписвал и вратар. Стражът на Шалке Йенс Леман бележи за 2:2 в последните секунди на 19 декември 1997 г на „Вестфаленщадион“. В последствие той пази и за Борусия (Дортмунд).
В дербито на 13 септември 2008 г, което отново е в Дортмунд, домакините изостават в резултата с 0:3 21 минути преди края на мача, който завършва 3:3.

10 дербита, които заслужават вниманието на всеки фен

Страстта те обхваща и те парализира. Никой спорт не отразява по-добре тези думи от футбола. Чувството да вкараш гол е това, което направлява играта и привържениците. В същото време няма нищо по-сладко от изковаването на победа срещу най-омразния ти съперник, още повече, ако се случи във важен момент в историята на някой от двата клуба.

По света има много дербита, които предлагат неповторим заряд и усещания. Ето и 10 от тях:




10 „Класико де Авеланеда“

Това е спор между аржентинските Индепендиенте и Расинг. Двата клуба са от голямото предградие на Буенос Айрес Авеланеда на чието име е кръстено дербито. То е второто най-голямо съперничество в страната. Въпреки че е засенчено от борбата между Бока Хуниорс и Ривър Плейт, дербито на Авеланеда винаги протича в нажежена и ожесточена обстановка. Най-вече заради географското разположение на противниците, които са признати сред петте най-велики и популярни клуба на Аржентина.

Двата съперника са първите аржентински отбори станали шампиони на Южна Америка, като Индепендиенте вдига Копа Либертадорес за пръв от общо седемте си пъти досега през 1964 г, а Расинг печели единствената си през 1967 г. Расинг става и първият аржентински клуб световен шампион, печелейки и Междуконтиненталната купа през същата година.

На вътрешната сцена Индепендиенте също има превъзходство над Расинг – 14 срещу 7 шампионски титли. Двата отбора са се срещали помежду си 204 пъти, като Индепендиенте има 83 победи срещу 64 за Расинг, а 67 мача са завършвали наравно. Тези успехи са силен коз в ръцете на привържениците на Индепендиенте във войната им с тези на Расинг.

Класико де Авеланеда

9 „Дерби д`Италия“

Дерби д`Италия“ се провежда между Интернационале (Милано) и Ювентус (Торино), като е едно от най-прочутите по света. Терминът е използван за пръв път през 1967 г от известен италиански спортен журналист, като по това време Интер е най-успешният клуб на международно ниво, а Ювентус на вътрешната сцена.

Съперничеството се възпламени отново наскоро, след като през 2006 г избухна скандала за уреждане на мачове в Серия А. Той доведе до наказание за Ювентус да играе в Серия Б, въпреки че беше шампион за 2005/06 г. Титлата беше присъдена на останалия втори през този сезон Интер. Клубът от Милано стана шампион и през следващите четири сезона.

По отношение на завоювани трофеи Ювентус има значителна преднина спрямо Интер. „Синьо-черните“ имат 39 отличия – 30 на местна почва и 9 международни, докато „Старата госпожа“ е с 54 – 43 у дома и 11 международни. В битките помежду си Ювентус също има голямо предимство – 98 победи срещу 68 за Интер, а 53 пъти не е излъчен победител.

Дерби д`Италия
8 „Киталар Араси дерби“

Междуконтиненталното дерби, което се провежда между Фенербахче и Галатасарай, е сред най-важните в Източна Европа. Уникалният аспект на това съперничество е, че клубовете са от различни континенти макар и да са от един град. Това само доказва какво представлява Истанбул – най-големият турски град, който е и сърце на цивилизацията в държавата.

Първото дерби се провежда през 1909 г, но съперничеството не е ожесточено до 1934 г, когато се случват няколко размирици по време на един приятелски мач. В сбиванията участват и футболисти на двата отбора, които се сдърпват помежду си и това принуждава съдиите да прекратят двубоя.

Въпреки че нямат големи международни успехи Фенербахче и Галатасарай са двата най-успешни клуба в историята на турския футбол. „Фенерите“ имат общо 31 местни отличия, докато Галатасарай – 36. Разликата между двата клуба е, че Фенербахче няма нито един трофей от международен турнир, докато Галатасарай притежава два – Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа.

В дербито предимството е на страната на Фенербахче със 141 победи от 372 мача, докато Галатасарай е имал 118 успеха, а равенствата са 113. Това което прави дербито световно известно е страстта и ентусиазма на привържениците на двата отбора.

Киталар Араси дерби

7 „Класико дос милоеш“

В Бразилия има голям брой изявени съперничества и дербита, но мачовете между Фламенго и Вашко Да Гама са приемани за най-голямата битка, особено като се има предвид броя на привържениците им. Когато се опрем на цифрите откриваме, че Фламенго е най-популярният клуб в света с 34 милиона запалянковци. Вашко се радва на подкрепата на 25 милиона, а двата клуба заедно събират около 30% от населението на страната си.

Дербито се провежда за пръв през 1923 г, когато Вашко Да Гама влиза в топ дивизията, но враждата между двата клуба съществува много преди това, но в спорта гребане. По отношение на отличията Вашко Да Гама притежава 74, а Фламенго 85. Трябва да се има предвид, че в Бразилия се смятат щатските и регионалните титли от различни региони, както и националните отличия. По тази причина клубовете имат голям брой трофеи.

Фламенго има предимство в дербито със 130 успеха срещу 119 за Вашко, а 87 пъти дербито е останало без победител.


6 „Старата фирма“

Старата фирма“ е името на шотландското дерби между Селтик и Рейнджърс. Двата клуба са най-успешните и значими във футболната история на Шотландия. От сезон 1985/86 г насам шампионът на страната е един от двата състава. Логично те са и най-популярните в държавата. Първият им сблъсък е през 1888 г, нареждайки противопоставянето им сред най-старите на планетата.

Уникалният аспект на тази борба са водещите сили зад нея – религия, политика и социална идеология. Селтик представлява ирландските католически имигранти, а Рейнджърс е подкрепян от протестанти.

По отношение на трофеите Рейнджърс води с 54 шампионски титли, 33 купи на Шотландия и 27 купи на Лигата. Също така е и носител на Купата на носители на национални купи. От друга страна Селтик не изостава с много – 43 шампионски титли, 35 купи на Шотландия и 14 купи на Лигата. За разлика от Рейнджърс Селтик е носител на Купата на европейските шампиони, спечелена през 1967 г.

В 399 дербита досега Рейнджърс има предимство със 159 победи срещу 144 за "детелините", а равенствата са 96. Голям удар за феновете беше фалита на Рейнджърс през юни 2012 г, който изпрати клуба в трета дивизия на шотландския футбол и прекъсна дербито, освен ако двата отбора не се срещнат за купата на страната.

Олд Фирм

5 „Дерби дела Мадонина“

Градското дерби между Интер и Милан се приема за най-свирепото и голямо по важност в Италия. То има необичаен фактор спрямо останалите съперничества в тази статия – двата клуба делят един стадион за всичките си мачове. „Джузепе Меаца“, който е разположен в квартал Сан Сиро в Милано, има честта да бъде дом на два от най-великите италиански отбора.

Първото дерби се провежда през 1908 г, но най-уникалното в него е коренът му. Интер и Милан са били едно. След спор в клуба, който първоначално се е казвал Милан крикет и футболен клуб, води до основаването на Интер през 1908 г. Исторически Интер представлява по-висшата класа в Милано, докато Милан е отбора на работническата класа.

По отношение на успехите Милан изпреварва 39-те отличия на Интер. „Нерадзурите“ имат предимство на вътрешната сцена с 30 срещу 29, въпреки че и двата клуба са шампиони 18 пъти. Предимството на Милан идва по отношение на международните трофеи – 18 срещу 9. В дербито „росонерите“ имат леко предимство със 111 победи срещу 105 за Интер, а 77 пъти са си разделяли по точка.

Дерби дела Мадонина

4 „Класико дел футбол Уругуайо“

Уругвайското дерби противопоставя двата най-успешни клуба във футболната история на страната, които са и два от най-важните в Южна Америка и света: Клуб Насионал де Футбол и Клуб Атлетико Пенярол. Те са спечелели 90 от общо 108-те издания на уругвайското първенство, както и няколко международни трофея.

Първото издание на дербито се състои през 1900 г, превръщайки го в най-старото футболно съперничество извън Британските острови. Още от самото начало Насионал е свързван с местното уругвайско население, представлявайки националистите. От друга страна Пенярол е представител на имигрантите, като първото му име е Централен уругвайски железопътен крикет клуб, основан от британски имигранти.

По отношение на трофеите Пенярол има 57 – 48 от национални шампионати в аматьорската и професионална ера, както и 9 международни купи. Насионал е завоювал 53 титли – 44 шампионатни, аматьорски и професионални, както и 9 международни.

Дербито на Уругвай е сред най-играните мачове на планетата, като двата клуба са се изправяли един срещу друг 509 пъти. Пенярол има 180 победи срещу 166 за Насионал, а равенствата са 106.

Населението на Уругвай е малко над три милиона, като повечето подкрепят някой от двата отбора, което принуждава властите да провеждат дербито на стадион „Сентенарио“ в Монтевидео, въпреки че и двата клуба си имат свои стадиони.

Класико дел футбол Уругуайо

3 Ливърпул срещу Манчестър Юнайтед

Съперничеството между Ливърпул и Манчестър Юнайтед е сред най-свирепите и може би най-значителното в английския футбол. То противопоставя двата най-успешни клуба в историята на страната, които общо имат 119 титли.

Първото дерби се провежда през 1894 г, което го нарежда сред най-старите на планетата. Враждата между двата клуба има своите корени в съперничеството между градовете Манчестър и Ливърпул, което се заражда по време на индустриалната революция.

Друг фактор в битката е състезанието им за най-велик английски клуб. Ливърпул доминира във футбола на Острова през 70-те и 80-те, а Юнайтед е на върха от началото на 90-те и първото десетилетие на новия век. По отношение на титлите Манчестър Юнайтед има леко предимство с 60 купи срещу 59 за Ливърпул. На домашната сцена „червените дяволи“ имат 53 отличия – шампионски титли и купи, докато ливърпулците имат 48. „Червените“ от града на Бийтълс имат превъзходство в международните отличия – 11 срещу 7.

В самото дерби предимството е за Юнайтед със 73 успеха срещу 62 за Ливърпул, а равенствата са 51. Няма съмнение, че този мач е сред най-свирепите, като доказателство за това са не само привържениците на двата отбора, но и футболистите им. Не са рядкост инцидентите между играчите в богата история на сблъсъка.

Ливърпул - Манчестър Юнайтед

2 „Ел Класико“

Битката между Барселона и Реал (Мадрид) е една от най-горещите и може би най-известната в света на футбола. Често е гледана от привърженици от цял свят, след като в последните години двата клуба станаха марки рекламиращи спорта.

Първото „Ел Класико“ се провежда през 1902 г и оттогава този мач представя съперничество във футбола и идеологиите. Барселона от дълги години е институция и футболен отбор, който представлява Каталуния и хората в тази област, докато Реал е свързван с испанския национализъм и кралското семейство.

По отношение на трофеите Барселона има лека преднина със 79, а Реал – 76. На вътрешната сцена преднината на каталунците е дори по-малка – 62 официални национални купи срещу 61 за мадридския клуб. Барселона има предимство и в международните отличия – 17, докато Реал е притежател на 15. Трябва да се отбележи, че въпреки това Реал има повече шампионски титли на Испания и трофеи от Шампионската лига.

Най-интересният и обсъждан въпрос на тази вражда е статистиката помежду им. Барселона има предимство със 105 победи срещу 92 за Реал, а равните мачове са 56. Ако се имат предвид само официални мачове, то предимството е за столичния клуб с 88 успеха срещу 86, а равенствата са 47. Това е още една от причините „Ел Класико“ да е считано за едно от най-динамичните съперничества във футбола.

Ел Класико

1 „Ел Суперкласико“

Най-големият сблъсък в клубния футбол е между Клуб Атлетико Бока Хуниорс и Клуб Атлетико Ривър Плейт. „Суперкласикото“ е известно по цял свят заради яростта си, съперничеството и страстта, която буди сред привържениците и футболистите на двата клуба. През 2004 г английският вестник „Обзървър“ постави „Суперкласико“ на първо място в списъка „50 спортни неща, които трябва да направите преди да умрете“.

Бока и Ривър са двата най-популярни отбора в Аржентина, водейки с голяма преднина пред останалите. Сърцата на 41% от населението бият за Бока, докато 32% са на страната на Ривър. По отношение на процент от населението на страна Бока е най-популярният футболен клуб в света.

Особеността на това дерби се поражда от корените на двата клуба. Ривър и Бока са родени в квартала Ла Бока, който е един от най-живописните в Буенос Айрес. Докато Ривър се мести в по-богатия квартал Белграно в северната част на града, Бока остава верен на родното си място и до ден днешен е в Ла Бока.

По отношение на титлите Бока води в общата сметка с 50 срещу 39 за Ривър. В националните състезания Ривър има предимство с 34 купи, а Бока има 32, като в тази сметка влизат аматьорските и професионални шампионски титли, както и купата на страната. Бока има повече международни успехи – 18 трофея, като по този показател дели първо място в света с Милан. Ривър има пет.

В статистиката на „Суперкласикото“ след 338 мача победител е Бока със 126 победи, докато Ривър има 107, а равенствата са 106. Тези показатели подсилват чувството на превъзходство от привържениците на Бока спрямо тези на Ривър.

Ел Суперкласико

петък, 25 октомври 2013 г.

Фабрегас иска отново в Арсенал някой ден


За пръв път Сеск Фабрегас призна публично, че иска отново да бъде част от Арсенал някой ден. Халфът на Барселона говори открито и честно за напускането на „артилеристите“ и чувствата си към клуба.
Арсенал е в сърцето ми и винаги ще бъде. За мен беше важно да си тръгна по коректен начин. Мисля, че привържениците ме разбраха. Не знам дали ще имам възможността да се върна обратно и да играя пак там някой ден, а може би и след края на кариерата ми. Клубът е като семейство, така че дори да не съм треньор съм сигурен, че ще ми дадат шанс да имам някаква роля. Този клуб винаги ще бъде там и вратите му ще са отворени за мен“, заяви бившият капитан на лондончани.

Тези думи отекват като ехо на споделеното от Венгер през януари пред в-к „Дейли мейл“: „Сеск е играч от световна класа. Не съм убеден, че няма да се завърне тук един ден. Той е човек от Арсенал. Той обича Арсенал. Той гледа всеки мач на Арсенал. Барселона е неговият роден град, в който е израснал и трябва да приемеш това, особено когато Барселона е най-добрият отбор в света. Не мисля, че ще се върне до две или три години, със сигурност не, защото е свързан с Барселона. Но може би по-късно“.
Ако Сеск се завърне в Арсенал, той ще последва Тиери Анри и Матьо Фламини, които го сториха през последните години. Анри се завърна под наем от Ню Йорк Ред Бул през 2012 г, а Фламини със свободен трансфер през това лято. Завръщане на испанеца би било от най-големите събития.

Фабрегас стана обичана фигура в Арсенал дори и след преминаването си в Барселона през лятото на 2011 г. За дълъг период той беше най-големият символ на „пътя на Арсенал“ със своя стил с топката и как израсна като играч пред погледа на публиката. Привържениците на „топчиите“ видяха как едно 16-годишно хлапе се превърна в един от най-добрите полузащитници в света.
С екипа на Арсенал Сеск изигра 212 мача във Висшата лига и 54 в Шампионската лига. Без значение каква роля ще получи, запалянковците на Арсенал ще са доволни да видят Фабрегас отново в клуба като професионалист. Съдейки по думите му по всичко изглежда, че и той ще е много въодушевен.

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

156 години ФК Шефийлд. На този ден се роди футболът

Днес футболът празнува своя рожден ден. Става на 156 години. По-точно на толкова става най-старият футболен клуб в света – ФК Шефийлд. Той няма нищо общо с другите два от града в Южен Йоркшир – Шефийлд Юнайтед и Шефийлд Уензди. В момента клубът играе в аматьорското ниво на английския футбол, но през 1860 г записва първия мач в историята на играта – срещу Холъм. Двубоят е известен като „дербито на Шефийлд“.
Най-добрият час в историята на клуба идва през 1904 г, когато печели Купата на аматьорите на ФА – турнир създаден по негова идея. Също така е финалист за Вазата на ФА през 1977 г. Награден е от ФИФА с Орден за заслуги и е част от Английската футболна зала на славата заради голямото си значение за историята на спорта.


Натаниел Кресуик и Уилям Прест основават Футболен клуб Шефийлд на 24 октомври 1857 г в Паркфийлд Хаус в предградието Хайфийлд. Първоначално мачове се играят между членове на клуба, които се разделят на принципа Женени срещу Ергени или Професионалисти срещу Останалите. ФИФА официално признава отбора за най-стария футболен клуб в света.
Кресуик и Прест са отговорни за създаването на правилата на играта, които са решени на среща на 21 октомври 1858 г. Те са известни като „правилата Шефийлд“. По онова време Футболната асоциация още не съществува и в Англия са популярни много различни видове на спорта. Много от обществените училища играят по свои собствени правила, които се различавали значително помежду си.


До 1862 г в региона на Шефийлд се появяват 15 футболни клуба, а през 1865 г ФК Шефийлд провежда първия си мач срещу съперник от друг град – Нотингам (не Нотингам Форест – б.а.).


Известни играчи на клуба са трима национали на Англия – Чарлс Клег, Джон Оуен и Джон Хъдсън. С навлизането на професионалния футбол през юли 1885 г аматьорите от Шефийлд губят с голяма разлика от Астън Вила, Нотингам Форест и Нотс Каунти. След цялостното преминаване на футбола към професионални начала, от ФК Шефийлд предлагат на ФА да се създаде купа само за аматьори.


Макар и аматьорски клубът пусна членски карти, като видни притежатели са Свен-Йоран Ериксон, Сеп Блатер и Майкъл Ваугън. Също така се поддържат отношения с Реал (Мадрид) след награждаването на двата клуба от ФИФА с Орден за заслуги, като имаше планове да се изиграе мач между тях по случай 150-годишнината на клуба.


Противник за юбилея през ноември 2007 г в крайна сметка беше младежкия отбор до 19 години на италианския гранд Интер (Милано). Бразилската легенда Пеле беше почетен гост на срещата, като беше представен на отборите и публиката преди началото й. Мачът завърши с победа 5:2 за Интер пред погледите на 18 741 зрители на стадион „Брамал Лейн“. В състава на италианците участваха световния шампион Марко Матераци и младия Марио Балотели. Празникът беше отбелязан и с църковна служба и гала вечеря, на която присъстваха Джиоф Томпсън и Джиоф Хърст. На 13 април 2008 г се проведе и още един мач – победа с 2:0 над Аякс А1, отново на „Брамал Лейн“.
Мениджърът на производители на сребърни чинии Натаниел Кресуик и винопроизводителят Уилям Прест създават първия футболен клуб, като същевременно поставят два основни принципа в най-популярната игра.


Първият е постоянен календар с мачове, както и унифицирането на различните правила. Те задават основите на днешната модерна игра. Издаденият през 1859 г Правилник съдържа редица иновации – ъглов удар, тъч, пряк свободен удар, греди и нарушения. Това е първият официален документ с правила. ФК Шефийлд е пионер и в мач местно дерби – 1860 г, международен мач – 1872 г, мач на изкуствено осветление – 1878 г.


Вторият важен принцип, наложен от ФК Шефийлд е моралната концепция – честност, уважение и общност.
През богатата си история клубът играе на различни стадиони, като едва през 2001 г за пръв път се сдобива със свой. Капацитетът му е 2089 зрители. Южната му трибуна, която побира 250 привърженици, е спонсорирана от МакДоналдс от 2007 г и носи името на веригата за бързо хранене. Няколко седалки в лявата й част са запазени за журналисти, а други за официални лица. Източната трибуна е най-голяма с побираемост 1800 души. Макар и само с 4 реда те са много широки и могат да са еквивалентни на 12. На гърба й има кръчма. В северната трибуна е разположено таблото за резултата, което се управлява ръчно.

Жиру се снима с фен на Юнайтед, след като го напсувал

Снимка на нападателя на Арсенал Оливие Жиру бързо се разпространи из социалните мрежи. По всичко изглежда, че тя е направена в Англия, въпреки че датата й не може да бъде определена. Също така не може да бъде казано със сигурност дали и историята около заснемането й е истина, както твърди привърженика на Манчестър Юнайтед, но ако е така, то запалянковците на Арсенал ще я приемат с голяма усмивка.


Вижте какво се е случило, когато Оливие Жиру е видял привърженика на Манчестър Юнайтед на улицата.
Срещнах ЖИРУ, който е футболист на Арсенал и нападател на националния отбор на Франция! Той видя емблемата на якето ми и каза „Еби Манчестър Юнайтед“.

сряда, 23 октомври 2013 г.

Хеттрикът на Кану за 15 минути тушира Челси

Преди 14 години на този ден Нванкво Кану записа паметен хеттрик в едно от най-зрелищните лондонски дербита между неговия Арсенал и Челси. „Топчиите“ изоставаха с 0:2 15 минути преди края на мача.

Мениджърите бяха дали почивка на един свой ключов футболист – Арсенал беше без Денис Бергкамп, а Челси без Джанфранко Дзола, но това не попречи на мача да се превърне в класика, а за Кану в приказка.
Нигериецът прати топката в мрежата с майсторски удар с тайната на магьосник. Грешки на Денис Уайз и Алберт Ферер позволиха на нападателя да напредне по левия фланг. На пътя му излезе вратарят Ед Де Гуй, който напусна рамката в опит да го спре. Кану хитро го премина и остана съвсем близо до аутлинията срещу двама защитници.

Очаквах да центрира“, призна Арсен Венгер. Но Нванкво предприе друг ход, избирайки да шутира от невъобразим ъгъл над главите на Марсел Десаи и отчаяния на голлинията Франк Лебьоф.

Ако не беше вкарал, това можеше да ни разстрои, защото наистина трябваше да подаде“, потвърждава Венгер с усмивка: „Великите играчи могат да докажат, че грешиш. Това е един от най-добрите голове, които съм виждал“.
Двете попадения на Кану в минутите преди това му дадоха необходимата увереност и той разкри, че е имал само една мисъл: „Никога нямаше да центрирам. В момента, в който преминах вратаря мисълта ми беше как да вкарам. При 2:2 нямаше за какво друго да играя“.

Кану е голям характер, не само талант, но и боец, който работи усилено за отбора. Той е победител, а когато си победител правиш каквото е ефикасно“, сподели Венгер.
Победата на Арсенал, макар и изкована със зъби и нокти в последните моменти беше заслужена. В първите 40 минути „артилеристите“ доминираха, но не за пръв път през сезона не успяха да превърнат превъзходството си в голове. Челси поведе с единствения си сносен шанс през първото полувреме – центриране на Дан Петреску и гол с глава на Торе Андре Фло.

Дейвид Сиймън спаси нов опасен удар на Фло в началото на второто полувреме, но Челси удвои преднината си пет минути по-късно. Защитата на Арсенал остави достатъчно време на Греъм Льо Со да центрира, а Петреску се озова сам и отново с глава покачи на 2:0 за домакините.
До този момент Челси беше допуснал четири гола в първенството и нито един на своя стадион. Затова аплодисментите към Фло в 70-ата минута, когато беше заменен бяха напълно разбираеми. Разбираеми, но твърде подранили от привържениците, които очакваха победа. Може би изморени от сипещия се дъжд „сините“ заспаха.

Арсенал се възползва напълно от ситуацията. В 75-ата минута Челси не за пръв път загуби лесно топката и Кану ги наказа с голов удар от разстояние. Седем минути по-късно „сините“ отново загубиха елементарно и Марк Овермарс асистира на Нванкво за клинично завършване и 2:2. Тогава дойде добавеното време на мача, в което падна първият хеттрик на Кану за Арсенал – пълен обрат и паметна победа за „топчиите“ на стадиона на един от големите градски съперници.

Челси – Арсенал 2:3 (1:0)

1:0 – Фло (38 мин)
2:0 – Петреску (52)
2:1 – Кану (75)
2:2 – Кану (83)
2:3 – Кану (90)

Челси: Де Гуй, Ферер, Десаи, Лебьоф, Бабаяро, Петреску, Уайз, Дешан, Льо Со, Сътън, Фло

Мениджър: Джанлука Виали

Арсенал: Сиймън, Диксън, Киоун, Адамс, Силвиньо, Парлър, Люнгберг, Петит, Овермарс, Кану, Шукер

Мениджър: Арсен Венгер

Съдия: Алън Уилки
Стадион: „Стамфорд Бридж“
Публика: 34 958 зрители
23 октомври 1999 г