"Няма щастие за един клуб, както и да се нарича, ако не се ослони на млади играчи. Но ако създава таланти, тогава е ясно, че не може да бъде шампион. Нека излязат хората от ръководството на Партизан и да кажат: "Отиваме по пътя на създаване на отбор, не очаквайте титла", па който се люти, нека се люти", поръча бившият национал на Югославия.
Разлики. Между нас и тях. Чертата ясно е теглена през есента в сблъсъците на Партизан с Манчестър Юнайтед и на Цървена звезда с Байерн и Тотнъм. В дуелите с отборите отдалечени от първите места в своите първенства и земетръсна почва за треньори, нашите най-добри клубове допуснаха 22 гола. Не вкараха нито един. А не е да не сме очаквали...
Най-голямата разлика е в това, че и при англичаните и при немците съществува система. Онова което липсва на сърбите. Години. Тези разлики в работата, формирането на отбор, изборът на играчи неминуемо се пренасят на терена и се виждат на таблото. А всичко е последица на разликите в мисленето. Чужденците планират за бъдещото време, ние живеем от днес до утре. Там главните звезди са играчите и треньорите. При нас ръководителите.
Последиците са видими.
"Зад успеха на отборите, които години играят значима роля в Шампионската лига или Лига Европа стои системна работа. Да вземем за началото разликата в бюджетите. Ако някой чужденец обърне годишно между 70 и 100 000 000 евро в бюджета логично ще има по-големи шансове за победа. Само че, не играят парите. Когато би се гледало така, само на основата на условия, ресурси, финанси и всичко останало, Цървена звезда трябва да побеждава Инджия всеки път с поне 5:0. Каквато е разликата между европейците и нас, такава е и между най-популярните сръбски клубове и останалите в държавата. А тогава се случва Ливърпул в Белград или мъчението на червено-белите със същата тази Инджия и всяка разлика в парите пада като аргумент. Важно е, че Ливърпул или Байерн имат абсолютно всички структури на клуба подредени към първия отбор. Рано или късно ще успеят. Разбира се, греши се в оценките: Звезда този сезон сбърка с довеждането на голям брой играчи, но грешат и англичаните, немците, само че имат система, която ще поправи временните грешки. Никой не е сбъркал нарочно в Звезда, всичко е направено с най-добро намерение, обаче, най-голямата грешка е, ако се послушат тези, които се явяват сега и мислят, че разбират футбола. Всъщност, представа нямат...", със спокоен глас заяви от Холандия Желько Петрович, някогашен национал на Югославия, по-късно сътрудник на Дик Адвокат в селекцията на Сърбия и човек научен да мисли сякаш е отраснал в Западна Европа, далеч от утайката в тукашния футбол, в страна в която е възможно шампионът да се реши в последния кръг или резултат в дерби да бъде 10:1.
И това са разликите.
По време на разговора от всяко изказване на бившия защитник на Никшич и подгоришката Будучност, по-късно доказан в страната на лалетата, излизаше послание за значимостта на планираната работа, проектите, идеите, организацията. Всичко онова за което говорят сладкодумните тукашни спортни работници, а което не прилагат на практика. Въпреки че се случват "инциденти", най-много благодарение на професионалистите.
"Огромен успех направиха Цървена звезда и Партизан с класиранията в груповата фаза на Шампионската лига и Лига Европа. Следя медиите, чувам общественото мнение, виждам, че привържениците са разочаровани, оплакват се, че нямат повече точки... Добре, не е хубаво да се изгуби с 0:6 от Байерн, може би Делиjе могат да плачат заради резултата, но да не се залъгваме, разликата е огромна. Във всичко: обстановка, организация, система. Останалите истории са каша. Затова, максимално уважение и за Партизан и за Звезда, че изобщо се класираха и че в напреднала фаза на турнирите имат шансове да се преборят за европейска пролет. Не са ми ясни някои, онези, които изобщо са мислили, че червено-белите в конкуренцията на Байерн и Тотнъм могат да се борят за 1/8-финали в Шампионската лига или онези, които са вярвали че Партизан ще бъде пред Манчестър Юнайтед. Такива нека веднага престанат да се занимават с футбол. И да го следят."
Способността да минаваме от крайност в крайност, от еуфория каквато обхвана стадион "Райко Митич" преди три месеца до отчаяние след шестицата от Байерн е характеристична не само за привържениците на Звезда, а за любителите на футбола в Сърбия генерално.
"Нужно е да се запитаме къде беше Звезда преди няколко години, когато, да речем, Олимпиакос редовно преминаваше групата като втори или трети. Сега белградчани имат шанс да завършат пред гърците, което би бил фантастичен успех. Споменават някои "защо не сме като Динамо", а аз припомням, че загребчани много сезони служеха за поправяне на головата разлика, както сега Звезда, получаваха по пет гола почти във всеки мач, но се подобриха. Доведоха хора, които разбраха как функционира европейският футбол, връщат дълговете и привържениците, с това и доверието на обществото. Всичко което се случва в Звезда е нормално в процеса на създаване на отбор, който в бъдеще ще може да се състезава в Шампионската лига като "модрите" днес."
Ако няма промени. Защото за да се наложи системата, която Петрович споменава е необходимо да се държат същите хора на същото място. Може би не е уместно сравнение, но както Зоран Терзич 17 години е селекционер на волейболистките.
"Владан Милойевич е един от най-добрите треньори на Звезда за всички времена. Не го казвам аз, а резултатите. Всичко това е негова заслуга. С какви играчи? Да не се лъжем, Шампионската лига, както хубаво каза Борян, не е правена за нашите клубове, а за онези от държавите в които се въртят огромни пари. Тук се и дава и се взима. А при нас..."
Като става дума за ситуацията в другата страна на Топчидерското бърдо, Желько Петрович смята, че самото класиране в Лига Европа е стъпка напред в сравнение с миналия сезон, но за по-сериозна роля в този турнир и борбата за шампионската титла в Сърбия са нужни инвестиции. В комбинация с търпение.
"Забелязвам доста положителни събития в Партизан, налагат се млади играчи като Павлович и Стеванович, връщат се дългове, играе се по-хубаво отколкото преди... Приказките, че черно-белите трябва да бъдат шампиони са празни. Всички виждат, че в Супер лигата Звезда е по-силна. Партизан може да спечели дербито, но в маратонското състезание каквото е първенството предимството е за червено-белите, имат по-голям избор откъм играчи. Не можете да очаквате да стигнете някой, който има повече пари и влага повече от вас, ако всеки сезон продавате по двама-трима най-добри играчи. При нас най-трудно се казва истината, веднага ставате неприятел, плюят по вас вестниците, нападат..."
Бившият десен бек, със стаж в клубове като Севиля, ПСВ, не усуква. Стреля в центъра на мишената.
"Няма щастие за един клуб, ако не се ослони на млади играчи. Но ако създава таланти, тогава е ясно,
че не може да бъде шампион. Нека излязат хората от ръководството на
Партизан и да кажат: "Отиваме по пътя на създаване на отбор, не
очаквайте титла", па който се люти, нека се люти. Погледнете гигант като Манчестър Юнайтед, годишно обръща 600 000 000 евро, но налага деца от Академията. Резултатите търпят. Ако в такива условия пращате послания "трябва да бъдем шампиони" всеки треньор е лош. Невъзможно е Саво Милошевич успоредно да гради състав и да спечели трофей. От друга страна, ако се налагат таланти, връщат дългове, опитва се да се направи нещо в Лига Европа, тогава има смисъл..."
Както прави следващият съперник на черно-белите. АЗ е известен с огромните вложения в школата от която този сезон в първия отбор са лансирани Мирон Боаду и Калвин Стенгс, но затова не играе всяка година в Европа, нито е конкурентен в борбата за титлата.
"Затова в Алкмаар вярват в проекта. Всяка година продават играчи в рамките от 10 до 20 000 000 евро, каквито са Янсен, Тил, Вегхорст, Яханбакш... Сега в първия отбор расте поколение с пет-шест надарени момчета, около 80% от първия отбор е производство на клубната школа. Изчакаха ПСВ да падне и в момента са втори, не се жалват и като са четвърти, защото машината непрекъснато работи, изкарват играчи, хората обичат да ги гледат, играят най-хубавия футбол след Аякс в Холандия и всички са доволни."
Посланието е ясно и се очертава върху възможностите в нашия футбол, отровен от зверска борба да бъдеш първи. Без скрупули.
"Трябва да се подкрепя Саво Милошевич като вече опитва да направи нещо. Омръзна ми да слушам изявления на наши треньори в стила "ние се затворихме, хубаво е, че не загубихме". Същината на футбола е да се напада, да се вкара гол. Шапка долу на моя някогашен приятел в националния отбор. Аплаузи за това което прави. Играта на Партизан трябва да бъде бърза, доминираща, атрактивна, да се налагат таланти, хората да имат какво да видят. А да не бъдат 300-400 по трибуните. Нашият народ обича футбола, само му го предложи. Разликата между Партизан и Звезда в сравнение с останалите клубове е такава, че могат да формират състави, които ще играят по описания начин. Добре, някой в Крушевац ще направи контра и ще останеш без планираните точки, обаче, следващите десет мача ще победиш, защото сме държава на непресъхващ талант. Стигаме до същината: не могат Саво и Милойе да направят всичко за месец-два. Дайте им време. Не само да плюете управата, школата, директорите, президенти... Макар че, като размисля малко по-добре, ние сме свикнали с това. В Сърбия би било ненормално да няма оспорване на всяка крачка. Да може различно, показаха след последното дерби треньорите на най-големите, прегърнаха се, дадоха умерени, а не запалителни изявления. Още само и клубните структури да ги подкрепят в истинския смисъл, не на думи. По-добре да имат и лоша програма, па да я поправят когато видят недостатъци, отколкото да нямат никаква идея. Това е сигурен път към пропастта."
Тази вечер Партизан играе мача на есента, защото само победа в Хага, над вече описания АЗ, го оставя в борбата за класиране в 1/16-финалите на Лига Европа. Съперникът е як като гръм: играе точно както Желько Петрович иска, атрактивно и доминиращо.
"Ако Партизан се отдръпне - няма никакъв шанс. Разбира се, няма причина веднага да свали всички карти, да не изгуби мача в първите 15-20 минути. Нужно е да си умен, да накараш АЗ да се уплаши. Ако се позволи на холандците да държат топката и да обикалят около наказателното - пропадане. Също така смятам, че е пагубно да се играе зонова защита, ще ни убият, ако позволим играч да поеме топката, да се обърне, стреля... По-добре "човек на човека", ако сме близо до противника, да му намалим пространството за действие. Най-добрият вариант е да се държат далече от вратата, да се правят контри и полуконтри. АЗ трудно се защитава от тях."
На черно-белите са нужни голове и затова погледът пада първо върху Умар Садик.
"Непредвидим нападател, способен да направи каквото никой не очаква, а после в следващите три мача се питаш дали изобщо умее да играе. Неговото предимство са височината и бързината. Виждам, че всички оспорват Тошич, обаче, точно за такива мачове играч с неговия опит е скъпоценен. Трябва да сме реални, Бамби отпреди пет години не е Бамби днес, но трябва да му се намери роля, не са важни само титулярните 11 играчи, тук са и онези от пейката. А съм сигурен, познавайки Милошевич, че никога няма да работи срещу себе си и да сложи в състава някой, който не заслужава или с когото би имал футболист по-малко на терена."
Като вече отвори дума за отделните играчи, логично е да питаме Желько Петрович за оценка за двама играчи в лагера на Партизан и Звезда, които засега не оправдаха очакванията, а са ангажирани с милионни трансфери от клубове, които се смятат за уредени. Например: Такума Асано?
"Когато някой играч дойде в Сърбия, вестниците са изпълнени със заглавия "играч чудо". Създава се нереална картина. Да бъдем почтени, в тези години сериозен калибър играч не идва при нас. Ако доведем някой от чужбина, неговата мисия е да помогне за развоя на младите, да им предаде полезни информации, евентуално да допринесе на терена, да се препродаде.. А не да се говори "довели сме чудо". Чудеса в Сърбия не играят. За тях са Висшата лига, Примера, Бундеслига... Не може някой на 27 години, например, да бъде феноменален. Къде е бил досега?"
Мислите за Раджив Ван Ла Пара?
"Грешат и хората в Челси, Сити, Аякс, ПСВ, могат и в Цървена звезда. Само, нямат лукса да бъркат серийно. Ако са довели пет играча в един трансферен прозорец не трябва и петимата да са грешки. Поне двама и половина да уцелят. Така както беше лятото... Като става въпрос за Ван Ла Пара, трябваше по-добре да се оцени дали би се вписал в стила на игра на Звезда. Имате милион примери, че някой в една среда цъфти, а в друга вехне. Миле Белодедич беше един от най-добрите футболисти в похода на Звезда до титлата в КЕШ, а едва ли не най-лошото подсилване в историята на Валенсия. Не му харесваше испанския стил. Може би на Ван Ла Пара този на Милойевич. Това че са го платили над милион евро нищо не трябва да означава. Модерният футбол изгуби параметри за стойността, защото ако днес някой струва 222 000 000 евро, тогава Дейо Савичевич или Златко Вуйович биха стрували - милиард", в разпознаваем стил завърши Желько Петрович.
Нищо за добавяне.
Автор: Александър Йоксич
