понеделник, 27 май 2013 г.

Лудокурец за бг футбола! Волуме Ту


Всеки край носи със себе си и равносметка. Футболният сезон вече е в историята. При нас за втора поредна година имаше драматичен завършек. Някои биха помислили, че интригата е плод на завишено качество. Може би, ама надали. Ще ме нападнат, че съм негативист, песимист и т.н. Нека. На това съм му свикнал. Факт е, че за втори пореден път шампион на А ПФГ е Лудогорец (Разград). Друг факт е, че изпадащите с всички сили и средства се бореха да оцелеят да последен дъх, както се казва.

The winner takes it all. Не, нямам предвид вечния хит на АББА. По традиция първите думи са за спечелилите. Подобно на Литекс от края на 90-те, миналогодишният новобранец-шампион Лудогорец защити титлата си. Драматично. Ако миналата година съдбата му зависеше изцяло от него в домакинството на ЦСКА в последния кръг, то този път разградчани се надяваха на чудо. Чудо, което за българската футболна действителност беше немислимо до самия край. Почти всички очакваха до последния миг Левски да вкара. В БФС бяха приготвили и трофея, но се наложи да го пратят в Разград.

Ивайло Петев успя да изкара два пълни сезона, което за последните години у нас си е постижение за Гинес. На моменти столът му се клатеше, но все пак не падна от него. Домусчиев излезе търпелив човек. Казват, че търпението се отплащало. Сигурно и инвестициите в специализациите на Петев не са похабени пари. На разградчани трябва да им се признае, че сглобиха състав от опитни пушки и добри младоци. При тях имаше и най-малко сривове. Спокойствието на организационно и финансово ниво са огромно предимство. Лудогорец е очевиден дразнител на традиционните фаворити. Сега е интересно да се види какво може този отбор извън България.

Гвоздеят на програмата по всичко личеше трябваше да бъде Левски – Лудогорец от 28-ия кръг. 1:0 с гол от рикошет в 92-ата минута и 1 точка преднина на върха. В оставащите мачове – служебна победа над безславно отказалия се от участие след 26 кръга Етър и домакинство на Славия. Президентът Тодор Батков остана верен на себе си и с категоричност боядиса бог в синьо. Набързо забрави уволнението на Илиян Илиев след равенството с Пирин в Гоце Делчев, опитът на феновете за разправа с отбора при връщането към София и призива първенството да се доиграе с юноши. Бъдещето беше розово – титла №27, нов стадион, само напред и нагоре.

Същият за пореден път се изниза, внезапно загубил словоохотливост. Звучният шамар дойде от автогол, който напрактика остави „сините“ с празни ръце. Левски победи с голове в края Миньор, ЦСКА и Лудогорец, изравни на финала за купата срещу Берое, но в най-важния момент късметът му обърна гръб. Напълно възможно е в Славия да са били финансово стимулирани от Лудогорец. Едва ли може да се докаже, а тази практика не е измислена в България. Макар и славистите да сложиха горчивия хап в паницата на „сините“, те имат най-малка вина за случилото се.

Доверието към Илиян Илиев уж щеше да е до края на сезона. Внезапно нещата се промениха. Ухажван дълго, за да дойде на стадион „Георги Аспарухов“, доказал умения в трудна среда, каквато представлява Берое, Илиян прояви мъжество да поеме вината. Както си му е редът. Неговите грешки ли провалиха Левски? По всичко личи, че селекцията не беше успешна. Чест му прави и на Николай Митов да подчертава, че заслугите за добрите неща са и на предшественика му. В изблик на нерви Иво Тонев се изпусна в ефир, че имало и други начини да се печели. Нищо ново не каза, но поне си го каза. Накрая си подаде и оставката.

В ЦСКА и през този сезон нищо ново. Скандали, треньорски смени, задължения, калпава селекция, заплахи за лиценз. Само яростта на агитката, раздробена на фракции, към управлението се позасили. На „Българска армия“ всеки си прави каквото си иска. Малко ремонт по трибуните и много малко поводи за усмивки по тях. Статистиката за втория полусезон изкарва ЦСКА на първо място, а цялостно отборът остана трети. Отпадна за купата от Локомотив (София), а в последния кръг със състав от предимно юноши и напускащи загуби с 1:2 от „железничарите“ в Надежда. Скандална загуба, която остави столичните локомотивци в А група. Едва ли някой се е съмнявал относно изхода на този мач.

В един сезон начело се изредиха Стойчо Младенов, Миодраг Йешич и Милен Радуканов. За собствеността на клуба пак се появиха имената на Гриша Ганчев и Кирил Домусчиев. Някои вярват, други не. В „червения“ клуб не е ясно откъде трябва да се започне. Всички привърженици на ЦСКА са единодушни, че нов собственик е най-важното. Наложително е да има и чистка на организационно ниво и в съблекалнята. Само свежи пари и свежа кръв могат да върнат „армейците“ в борбата за отличия. Доверие към стари физиономии почти не остана.

Възроденият Ботев (Пловдив) се опита да разбие статуквото и почти се намести между София и Разград. „Жълто-черните“ афишират амбиции да израстват още и ако останат финансово стабилни имат изгледи за успех. Пловдивският футбол определено напомни за традициите си, а дербито с Локомотив тотално засенчи като атмосфера Левски – ЦСКА.

В Литекс Христо Стоичков продължава да налага млади момчета от школата. Проект, който започва да оправдава инвестициите си. Ловчанлии останаха извън върха, но обиграват способен отбор. „Камата“ влезе в открит конфликт с президента на БФС Борислав Михайлов и неведнъж отправи критики към съдийството. Реално никой нямаше очаквания, че Литекс ще се бори за шампион, но в Ловеч заложиха на бъдещето. Нещо твърде нетипично за България.

Големият печеливш през този сезон е Берое. Клубът беше затънал в класирането и отписан. Бившият национал Петър Хубчев хвана здраво юздите под Аязмото. Старозагорци играха впечатляващо през пролетта и триумфираха с Купата. В един от най-интересните финали беройци със сърце изтръгнаха победа над Левски. Водеха с 3:1, за да допуснат изравняване до 3:3, но при дузпите все пак се наложиха с 3:1. Публиката на „зелено-белите“ затвърди реномето си на една от най-верните, като немалко пътуваха и в гостуванията на отбора си.

Битката на дъното си миришише на тиня. Малко очаквано в нея оцеля и почти не участваше Пирин (Гоце Делчев). Ръководените с екстравагантност Етър и Ботев (Враца) в крайна сметка катастрофираха. „Болярите“ се мъчеха 26 кръга, за да се откажат от участие. Срамно представяне за един от шампионите на България. Във Враца се надяваха до последно на оставането. Победата над Славия в София с 2:1 за момент изглеждаше като необходимата стъпка в тази посока, но не беше достатъчна. Равенството 1:1 с Черно море във Варна потопи врачани под чертата. Северна България изгуби и друг представител – Монтана. Там се бяха примирили със съдбата си, но станаха свидетели на шампионската радост на Лудогорец, който ги победи с 3:0 на изпроводяк. Гордостта на Перник – Миньор, който едва оцеля между полусезоните, все пак доигра първенството. На митичния Стадион на мира общо взето останаха доброволци и направиха каквото им беше по силите.

Около всичко по терените извън тях Славия отпразнува стогодишнината си. С голям и хубав спектакъл в Зала 1 на НДК. Агитката на „белите“ очакваше Купата. Витрината остана без нов трофей, но славистите изиграха основна роля в първенството, макар и да завършиха на осмо място.

Сбъдна се така бленуваното от мнозина намаляване на А група. С идеята за повишаване на качеството на футбола. Участниците в Европа са ясни – Лудогорец, Левски, ЦСКА и Берое. Сега предстоят обещанията за качествена селекция, мобилизация, главата горе и т.н. А наесен ще има преброяване на чулите старата песен.

Сбогом Марио, никога няма да изкупиш постъпката си


Скъпи Марио,

когато Ян Ааге Фьортофт написа в своя туитър в нощта на 22 април, че Билд ще пусне сензационен материал за трансфер в полунощ, имах тежко чувство, което не можех да си обясня. Няколко минути по-късно дойде шокът: Марио Гьотце отива в Байерн.

След като се взирах в монитора си невярващ за няколко секунди, бях завладян от усещане за празнота. По това време беше само слух, но всички знаехме, че в него има и някаква истина. На сутринта последва потвърждението от ръководството на Борусия (Дортмунд).

Първоначално се чувствах невероятно разочарован. Че ти, мой любим Марио, отиваш в най-големия ни съперник просто ми изглеждаше необяснимо. Откакто отпразнува гол с тениската на Деде, аз наистина вярвах, че се идентифицираш напълно с нашия клуб.

От друга страна, трябва да призная, че не бях толкова изненадан. Винаги съм знаел, че ти копнееш за величие, което може да те накара да изоставиш ценности като лоялност или преданост.

Много дортмундски фенове определят решението ти като предателство, но това е логичното последствие на твоята амбиция. Байерн достигна до три от последните четири финала на Шампионската лига и е на път да стане един от най-добрите отбори в Европа в близките години.

Това в комбинация с възможността да работиш с треньор от световна класа, като Пеп Гуардиола, дава яснота защо не реши да направиш трансфер в чужбина, а пое по спорния път към Алианц Арена. Също така съм сигурен, че изкушението от 10 милиона евро годишна заплата също е било впечатляващо за теб.

Така че гледайки фактите няма причина хиляди фенове на БВБ да бъдат с разбити сърца.

За нещастие, не е толкова лесно. Футболът се управлява от емоции – повече от който и да е друг спорт, а хората от Рур са развили доста силни чувства към техните клубове, които на моменти достигат притеснителни равнища.

Отборът на Борусия (Дортмунд) винаги е създавал впечатлението, че обикновените правила на футбола не се вписват в него. Той се усеща като група приятели преследващи заедно мечта, а парите и блясъка са на второ място при тях.

Хората могат да сочат напусканията на Шинджи Кагава и Нури Шахин, но първият напусна Сигнал Идуна Парк, за да преследва мечта, а вторият си тръгна при напълно различни обстоятелства.

Твоето решение е различно, защото ти си продукт на младежката академия на Дортмунд. Както каза твоят съотборник Матс Хумелс, немските футболисти в БВБ споделят целта да издигнат клуба на по-високо ниво.

Титлите и трофеите не бяха толкова важни за Хумелс, защото той искаше да участва в нещо специално. Така че трансфер в установена сила като Байерн никога не го изкуши. Това изглежда не е твоят случай, но не мога да кажа, че си виновен, защото всеки е различен.

Твоята младост в комбинация с влиянието на твоя агент и баварските ти корени бяха най-вдъхновяващите фактори.

Въпреки това не мога да отрека чувството на разочарование. Последните три сезона на Борусия могат с увереност да бъдат описани като приказка, но напускането на един от собствените ти таланти отне от блясъка на историята.

Мога да си представя, че мнозина фенове на БВБ се чувстват така сякаш са се събудили от красив сън. Това което ме огорчава е твоята липса на угризение към сегашните ти фенове.

Знаеше, че трансфер в чужбина щеше да има различен ефект, но сам ограби сбогуването, което заслужаваше. След последния домакински мач за сезона само Патрик Овомойела се раздели с публиката – мъдро решение на клуба, предвид настоящото настроение.

Ти дължиш на Борусия (Дортмунд) много, но клубът също ти дължи признателност.

Всичко което ми остава е да ти благодаря за тези три страхотни години. Беше удоволствие да те гледам да играеш футбол на най-красивия стадион в света. Ти беше една от определящите фигури в моето време като привърженик.

Когато облечеш екипа на Байерн през следващия сезон, ще усещам, че е грешно и ще гледам с мъка, докато продължаваш да хипнотизираш Бундеслигата.

За разлика от другите привърженици, няма да се присъединя към освиркванията, които несъмнено те чакат при завръщането ти в Дортмунд. Знам, че ти си направил разбираемо решение за 20-годишен с много малък опит в живота.

Желая ти щастие за теб и твоето семейство в Мюнхен. Обикновено следя съдбите на бившите играчи на Борусия и дори понякога се радвам, когато отбележат срещу нас. Това ще е доста трудна задача в твоя случай.

Давид Шафер, притежател на сезонен билет на Вестфаленщадион

петък, 10 май 2013 г.

Има само един Денис Бергкамп, а в Арсенал той е бог!

Според мнозина най-добрият холандец играл във Висшата лига Денис Бергкамп остави наследство достойно за статуя в Арсенал. Много хора и до днес си мислят, че легендарният мениджър на Арсенал Арсен Венгер привлече Бергкамп от италианския гранд Интер, но неговият предшественик Брус Риоч плати 7,5 милиона паунда за услугите на холандеца.

В първия си сезон за клуба от Северен Лондон Бергкамп играеше в ролята на втори нападател зад Йън Райт, който все още се възприемаше за най-заплашителния голмайстор в отбора.

Бергкамп постигна големи успехи в първия си отбор Аякс, но престоят му в Интер беше разочароващ за него. За късмет на холандеца Арсенал го спаси. Първоначално той не можеше да се приспособи към английския стил, но в първия си сезон реализира 11 гола, които помогнаха на новия му клуб да се класира в Купата на УЕФА.

Назначението на Арсен Венгер за мениджър на Арсенал преди началото на сезон 1996/1997 г щеше да се окаже голям повратен момент в кариерата на Бергкамп и клуба като цяло. Освобождавайки потенциала и природния талант на своя нападател Венгер избра да изгради отбора на Арсенал около Бергкамп. Поради това холандецът имаше много по-голямо влияние и направи 13 асистенции, които помогнаха на „артилеристите“ да завършат трети в първенството, най-високото класиране от създаването на Висшата лига.

В следващия сезон Бергкамп стана крайъгълен камък в атаката на Арсенал, отбелязвайки 22 гола за първата титла на клуба във Висшата лига, завършвайки на точка пред Манчестър Юнайтед. Лондонският клуб отпразнува и спечелване на Купата на Англия през този сезон с победа 2:0 над Нюкасъл. Сезон 1997/1998 г беше специален за Бергкамп и на лично равнище, като му донесе наградата за Играч на сезона според колегите му.

В сезон изпълнен с успех Бергкамп беше избран и в Идеалния отбор на Световното първенство през 1998 г, където родината му Холандия достигна 1/2-финалите. След ефективна изява на световните финали Бергкамп се завърна в Арсенал със сходен блясък и наниза 16 попадения през новия сезон (1998/1999 г). Отборът не успя да защити дубъла си и остана без отличия.

Следващите два сезона бяха еднакво разочароващи и за Денис и за клуба. Арсенал достигна финала на Купата на УЕФА през 2000 г, за да загуби от турския Галатасарай след изпълнение на дузпи. През следващия сезон „артилеристите“ достигнаха финала за Купата на Англия срещу Ливърпул, но отстъпиха с 1:2.

Успехът най-сетне дойде за Бергкамп и Арсенал. През май 2002 г Арсенал победи конкурента си Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“ в най-решителния мач за сезона и спечели титлата във Висшата лига за втори път. „Артилеристите“ отново вдигнаха и Купата на Англия, побеждавайки Челси с 2:0 на финала. По-рано през сезона Бергкамп вкара запомнящ се гол на Нюкасъл.

През януари 2003 г Бергкамп отпразнува юбилей, вкарвайки стотния си гол за Арсенал – срещу Оксфорд Юнайтед в мач за Купата на Англия. През тази година спечели и третия си медал от турнира, след като отборът надви Саутхемптън с 1:0 на финала с попадение на Робер Пирес. През лятото Денис удължи договора си с любимия си лондонски клуб за още един сезон и това изплати дивидентите си, когато Арсенал стана първият отбор от Висшата лига, който направи сезон без загуба, за да си върне шампионската корона през 2004 г.

Холандецът подписа нов едногодишен договор преди началото на сезон 2004/2005 г. Въпреки ролята си на втори нападател зад Тиери Анри, Бергкамп отбеляза осем гола и подаде за 13, а Арсенал спечели Купата на Англия, побеждавайки големия съперник Манчестър Юнайтед след изпълнение на дузпи.

Следващият сезон се оказа последен в кариерата на Бергкамп. Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер искаше да спечели първата купа от Шампионската лига в историята на клуба, но Денис остана неизползвана резерва във финала срещу Барселона, загубен с 1:2.

Бенефисът на Бергкамп се проведе през юли 2006 г. Двубоят се изигра между Арсенал и Аякс на новия стадион на „топчиите“ „Емирейтс“. В мача играха някои от най-великите футболисти от миналото и настоящето на двата клуба. Имена като Йохан Кройф, Марко Ван Бастен, Марк Овермарс, Райт и Анри взеха участие в последния спектакъл на Денис. През 2013 г беше обявено, че холандецът ще има своя статуя пред стадион „Емирейтс“, която да напомня за успехите на клуба с негово участие.

Денис Бергкамп отбеляза 120 гола в 423 срещи за Арсенал, правейки и над 100 асистенции. Също така в кариерата си записа и 79 мача за родината си Холандия, отбелязвайки 37 пъти. Легендарният холандец е запомнен с техниката и визията си на терена.