От Клементе до Муслин...

Откакто Сърбия е самостоятелна държава са сменени 8 селекционера на националния отбор!

"Хора, ние за 10 години сме сменили повече селекционери отколкото Германия откакто се играе футбол!", гласи един от коментарите на читатели под новината, че Славолюб Муслин вече не е селекционер на националния отбор на Сърбия, селекция, която отведе на първи Мондиал, след 2010 година и ЮАР.

Коментарът, на първа топка духовит, не и далече от истината.

Защото Сърбия от своята самостоятелност, съответно от 2006 година наистина е променила много селекционери, включвайки двама чужденци, а само Радомир Антич и Муслин могат да се нарекат успешни.

Двамата отведоха Сърбия на най-големия футболен турнир - Световно първенство (Антич в ЮАР, а Муслин в Русия, с разликата, че Муслин няма да има възможност да води националния отбор на турнира).

Всичко започна от чужденец - Хавиер Клементе, който дойде вместо сменения Илия Петкович (преживял катастрофа на Мондиала в Германия през 2006 година). "Малкия Наполеон", както гласи прякорът на Клементе не се задържа дълго на тази работа, защото не беше успешен в квалификациите за Европейското първенство през 2008 г в Швейцария и Австрия.

На мястото на испанеца на пейката на Сърбия дойде сегашният треньор на Партизан Мирослав Джукич (интересно, тогава дойде на селекционерската позиция точно от Партизан). И той не се задържа дълго на селекционерската позиция, едва година (2007-2008).

След Джукич дойде Радомир Антич. Квалификациите за Мондиала в ЮАР бяха повече от успешни, а потвърждението на класирането дойде срещу Румъния (5:1 в Белград) и общо одушевление на нацията и истинска еуфория. "Орлите" на Антич не се представиха според очакванията на Мондиала (загуби от Гана с 0:1 и Австралия с 1:2), остава запомнена победата над Германия (1:0), но че можеха по-добре - можеха.

Еуфорията на Мондиала се замени от фиаското в по-широк контекст, защото започна скандал по оста Томислав Караджич - Радомир Антич. Резултатът беше напускането на "Човека футбол", както обичаше Антич да нарича себе си (а и до ден-днешен), но с дебело обезщетение (2008-2010).

След смяната на Антич, жестоко спадна еуфорията в нацията, която обича футбола.

За наследник на Антич беше именуван Владимир Петрович - Пижон, чийто мандат, реално казано беше осъден на пропадане. Големите разделения на "за и против Толе", "за Звезда или Партизан", лоша атмосфера около националния отбор, всичко това повлия селекционерската работа на Пижон бързо да бъде завършена. Неговата задача беше да мине квалификациите за Европейско първенство през 2012 година в Полша и Украйна. Отчайващ старт (загуба от Естония с 1:3 в Белград, с отчайваща атмосфера по трибуните), после "случая Генуа" срещу Италия... Всичко миришеше на неуспех. И Пижон не успя. На Сърбия й трябваше победа в Словения, но получи гол от половината на терена, а във второто полувреме Неманя Видич изпусна дузпа. Епилогът - Пижон е сменен, доведен е...

... Радован Чурчич (неговият първи мандат). Горещият кестен е даден в ръцете на треньор, който дотогава бил "супер лига калибър". Заедно с това, трябвало да започне отначало, защото ключови играчи - Неманя Видич и Деян Станкович след Словения се простиха с националния отбор.

Вместо "изпълняващият длъжността" Чурчич, през април 2012 година дойде Синиша Михайлович. Когато Сърбия разби Уелс с 6:1 в Нови Сад се роди нова надежда (както се казва в песента на сараевската група Валентино), но черната серия от три загуби (Белгия в Белград 0:3, Македония в Скопие 0:1 и Хърватия в Загреб 0:2), доведе до това Сърбия да пропусне още един голям турнир - Световното първенство в Бразилия през 2014 година. Михайлович напусна на 19 ноември 2013 година.

Въпреки че Футболният съюз на Сърбия искаше да продължи сътрудничеството с Михайлович, натежаха някои други неща, не само финансови... Михайлович наистина имаше неуспех, но му се отдаваше признание затова, че е подмладил националния отбор. Истина, съпътстваше го и неславния епизод около пеенето на химна което доведе до това Адем Ляйич да не бъде част от националния отбор.

Да ви подсетим само, че и тогава се шушукаха имена за наследник на Михайлович, а някои от тях се появяват и сега, след смяната на Муслин!

Ето какво се пишеше тогава (кой след Михайлович): Иван Йованович, Любиша Тумбакович, Мирослав Джукич, Милован Райевац, Драган Стойкович, Александър Станойевич, чак и Феликс Магат!

Интересно, в тогавашната анкета - Кой след Михайлович? - убедително най-много гласове спечели Александър Станойевич.

Тогава не е избран Феликс Магат, както се пишеше в някои медии, но наистина беше чужденец. Наследник на Синиша Михайлович беше холандецът Дик Адвокат. Мисията на Адвокат трябваше да е Сърбия НАЙ-НАКРАЯ да отиде на някой голям турнир. Играеха се квалификации за Европейското първенство през 2016 година. И само беше започнало и се завърши. Случи се "дрон" срещу Албания на стадион ЮНА... После на Сърбия бяха отнети три точки, а след това последва загуба от Дания и разваляне на договора между ФСС и Адвокат.

Вместо Адвокат отново беше "мобилизиран" Радован Чурчич (втори мандат). Той получи работата на 4 септември 2015 година, а под негово ръководство Сърбия гостува в Албания и показа една от най-зрелите си игри в последните години - победа с 2:0. Все пак, квалификациите за Евро отдавна бяха завършени за Сърбия.

Чурчич благодари на ФСС през април 2016 година, а изборът падна върху Славолюб Муслин. Муслин пое националния отбор на Сърбия през май 2016 година и оттогава води "орлите" в общо 16 мача. В квалификационната група, в която имаше трима участника от предходното ЕП 2016, зае първо място и осигури директно класиране на Световното първенство.

Но, на 30 октомври 2017 година, футболната управа на Сърбия го смени. Причината не е съобщена. Муслин обяви, че с върха на ФСС "не са били в съгласие около облика на отбора на Мондиала в Русия".

Вместо Муслин, статус "изпълняващ длъжността" или "статус Чурчич" (малко да се пошегуваме) получи Младен Кръстаич, който ще води националния отбор на приятелските мачове в Азия през ноември.

Вече няколко дни, откакто за пръв път беше спомената възможността за напускане на Муслин (въпреки че отведе Сърбия на Мондиал) трае спекулацията с имена за негов заместник. Интересно, отново се споменават подобни имена като преди четири години когато си отиде Михайлович.

Всичко започна от Драган Стойкович - Пикси, през сегашния селекционер на Черна гора Любиша Тумбакович, бившият треньор на Партизан Александър Станойевич, някогашният шеф на треньорския щаб на Апоел Иван Йованович, споменава се и селекционерът на Грузия Владимир Вайс, а най-новите твърдения идват от Хърватия - Роберт Просинечки.

За разлика от анкетата отпреди няколко години, сега убедително води Велко Паунович, селекционер на "златните новозеландци"...

Най-необичайната футболна история: осонован от имигранти, избегнал смъртоносен полет, а сега в елита

Футболът пише най-хубавите спортни истории и това отдавна е известно, а ново потвърждение идва от Швеция. Отбор на име Далкюрд е в центъра на историята и неговият необичаен път от шеста лига до най-висшия ранг.

Далкюрд е основан не толкова отдавна, през 2004 година, в град Бролег в средата на Швеция. Тази необичайна футболна история започва с това, че клубът е създаден от кюрдски имигранти, за да помогнат на младите хора да тръгнат по правилния път.

Всичко можело да има трагичен край през 2015 година, но късметът ги погледнал. Много отбори от Швеция на зимни подготовки ходят в по-топлите краища на Европа. Така управниците на Далкюрд искали техните футболисти да боравят в Испания и в последния момент са избегнали смъртоносен полет, защото самолетът с който трябвало да пътуват паднал във френските Алпи и всички на борда загинали.

Какво се случило всъщност? След седмица интензивни тренировки, футболистите на Далкюрд заедно с треньорския щаб се подготвяли за полет от Барселона до Дюселдорф на 24 март 2015 г. Този полет бил по-евтин, но прекачването в Германия и чакането траели дълго, така че се стигнало до промяна. Екипът от 29 човека вместо да пътува заедно е разделен на три по-малки групи, които от Барселона летели през Цюрих и Мюнхен. Само по този начин са спасени 29 живота.

Това е било преди две години, а през изминалия уикенд дошъл нов повод за отбелязване в клубната история. Далкюрд е започнал своето футболно пътуване в шеста шведска лига, а сега се класира в най-висшия ранг.

Иначе, в първия сезон средната възраст на първия отбор е била едва 17 години. И въпреки това Далкюрд от 2005 до 2009 година всеки сезон напредвал с ранг по-високо и сега мечтата на този отбор стана реалност.

Испански знамена в Холандия. Причината е трогваща и няма връзка с политиката

Стадионът на Вилем по време на мача с Аякс (1:4) беше пълен с испански знамена. Въпреки че на пръв поглед се мисли, че тази сцена е свързана с политическата ситуация на Пиринеите, не става дума за това. Причината за тяхното появяване е свързана изключително със спорта и е много трогваща.

В дни когато испанските знамена се веят, за да се покаже привързаност към тази страна, привържениците на холандския Вилем ги употребиха, за да отправят чудесно послание.

#Vídeo | El maravilloso homenaje del Willem II a Fran Sol https://t.co/V9WbMThVAa pic.twitter.com/YTQatc8xj7

— Fútbol Neerlandés (@Eredivisphera) October 30, 2017

Привържениците на този клуб не са искали да показват политическа наклонност, а с намерение да покажат подкрепа на своя футболист Фран Сол, испанец, който е разбрал, че боледува от рак на тестисите.

Той допреди няколко дни живял с това без да каже на никого. Дори играл в мач от Купата на Холандия, в който вкарал гол на Хееренвен, а ужасната новина казал на съотборниците си след мача.

Ден след този двубой е опериран спешно, а запалянковците в негова чест по време на целия мач развяваха испански знамена. Чудесен жест!

Европейските медии за напускането на Муслин

 
Европейските и световни медии посветиха очаквано внимание в понеделнишката вечер на новината от Сърбия, която изненада мнозина - официалното напускане на селекционера Славолюб Муслин.

Журналистите из континента констатираха в текстовете си, че довчерашния селекционер е класирал националния отбор на Мондиал след осем години липса на големи турнири, но си е отишъл по взаимно съгласие.

От Англия, до Испания, Италия, Франция и териториите на бивша Югославия се съобщава, че Муслин е сменен заради играта на отбора, дефанзивната тактика и отказът да викне талант като Сергей Милинкович Савич.

Би Би Си: Сърбия се раздели със селекционера Славолюб Муслин, въпреки че я класира на Световно първенство пред Република Ирландия и Уелс. Муслин изведе държавата през Група Д на лидерската позиция и я доведе до първи голям турнир след осем години. Все пак, в съобщението на Футболния съюз на Сърбия (ФСС) се посочва: "ФСС реши да се раздели с Муслин по взаимно съгласие".

"Мундо Депортиво": Сръбският футболен съюз съобщи днес, че Славолюб Муслин, официално назначен през май 2016 г, вече не е селекционер, въпреки постигнатото през този месец класиране на Световното първенство в Русия. Някои управници са критикували треньора за неговите повиквателни, защитна тактика и заради отказа да бъде извикан талант като Сергей Милинкович Савич.

"Кориере дело Спорт": Славолюб Муслин вече не е сръбският селекционер. Въпреки успеха в квалификациите за Световното първенство, националният футболен съюз съобщи, че е договорено разтрогване на договора. До намирането на наследник, отбора ще води изпълняващия длъжността Младен Кръстаич, бивш защитник на Шалке 04. Между причините, които са довели до раздялата са критиките, че 64-годишният наставник е въвел твърде защитна тактика и не е използвал някои млади таланти, преди всичко Сергей Милинкович Савич от Лацио.

"Л`Екип": Сърбия се раздели със Славолюб Муслин, селекционерът, който я отведе на Световното първенство. Сръбската федерация в понеделник съобщи, че "с взаимно решение" прие раздялата със селекционера, който като играч и треньор е участвал във френската лига. Неговият помощник ще води отбора до избирането на наследник.

"Вечерни лист": Въпреки факта, че Славолюб Муслин успя с националния отбор да се избори за класиране на Мондиала, през последната седмица в обществеността започнаха да се появяват критики на неговата работа, недоволство от играта в последните мачове, а най-вече след неочакваната загуба от Австрия във Виена и трудната победа над Грузия в Белград с 1:0. Муслин най-много е критикуван заради отказа да повика в националния отбор халфа Сергей Милинкович Савич, въпреки неговите чудесни игри заради които го търсят най-богатите европейски клубове.

Муслин вече не е селекционер на Сърбия, временно го сменя Кръстаич

Славолюб Муслин вече не е селекционер на националния отбор на Сърбия, след като разтрогна договора с Футболния съюз на западната съседка.

Футболният съюз на Сърбия (ФСС) и досегашният селекционер на националния отбор Славолюб Муслин разтрогнаха договора по взаимно съгласие, съобщи организацията след заседание на Комисията за спешни въпроси.

ФСС след заседанието в Стара Пазова, което беше председателствано от първия човек на Съюза Славиша Кокеза, благодари на Муслин за "доброто сътрудничество и постигнатите резултати".

Помощникът на Муслин и някогашен национал Младен Кръстаич е определен за изпълняващ длъжността селекционер на "А" националния отбор. Той ще води отбора в следващите два приятелски мача, срещу Китай и Южна Корея.

Муслин класира "орлите" на Мондиала, но обществото не беше доволно от играта на състава в последно време, особено след загубата в Австрия и трудната победа над Грузия.

Засега не е обявено кой ще смени Муслин на пейката на селекцията на Сърбия.

Спекулира се с различни имена, сред които Драган Стойкович Пикси и Роберт Просинечки, чийто договор с националния отбор на Азербайджан изтече. Основна причина за раздялата с Муслин е различното виждане за бъдещето пред отбора, след като наставникът отказа да извика истинският хит в италианската Серия А Сергей Милинкович-Савич и още няколко обещаващи младоци.

Саудитките от 2018 г ще могат и на стадион

От началото на 2018 година Саудитска Арабия за пръв път ще позволи и на жените да влизат на три спортни стадиона, съобщиха местните власти.

"Започнаха подготовки на три стадиона в Рияд, Джеди и Даман да са готови да приемат семейства от началото на 2018 година", съобщи в Туитър Генералната управа за спорт в Саудитска Арабия, цитирана от АФП.

Този значим ход ще даде достъп до стадиони, който досега беше позволен само на мъжете, а сега вече ще могат и жени.

Жените на стадионите ще могат да ходят в семеен състав.

Футболът в Русия умее да бъде екстремен спорт

Онова което трябвало да бъде един напълно обичаен мач между младежките категории на руските отбори Урал и Амкар, се превърнал в снежен спектакъл, който сякаш е бил с намерение за само петнадесет минути да потвърди всички стереотипи за времевите условия в най-голямата страна на планетата.

Мачът е игран в Перм, откъдето иначе е Амкар, град, който се намира западно от Урал и не е познат по екстремно време.

Двата отбора са излезли на терена при много приятна температура, на моменти и слънчева светлина пробивала през облаците. Тези облаци, обаче, ставали все по-гъсти...

Петнадесет минути след началото на срещата започнал да пада сняг. До 35-ата минута всичко ескалирало до истинска снежна буря, която напълно покрила игрището. След 45-ата минута, съдията не могъл да намери центъра на игрището, за да се поднови мача след гол.

Един (още веднъж, един) зрител останал на трибуните по време на цялата промяна, а руският коментатор го съжалил, наричайки го в един момент "бедната душа".

Бурята не потраяла, а снегът е разчистен по време на почивката и мачът е завършен без големи проблеми. Амкар се наложил над Урал с 5:1.
 

Г-н Мондиал Бора Милутинович: Шегувах се с Негрете, че ако не се беше хлъзнал нямаше да вкара на България

Съществуват факти, съществуват и анекдоти.

Фактите казват - ПЕТ Мондиала с ПЕТ различни национални отбора.

И тук е краят на всяка дискусия за неговите треньорски качества.

Анекдотите са безброй и те са билет за галерията на безсмъртните.

Докато водил Коста Рика, заявил преди един мач, че ги очаква голяма борба. Помощник-треньорът го дръпнал настрана и му обяснил:

"Боро, забрави за борба, Коста Рика няма войска".

Когато Бекенбауер го препоръчал на Кисинджър за селекционер на Америка, трябвало да усъвършенства английския. Започнал със загуби и президентът на федерацията се досетил: "Бора, зарежи английския".

И в Китай езикът е бил бариера. Не се тревожи. Комуникирал с усмивка и рисуване. Това е неговата азбука. Бора Милутинович.

А като Алехандра - моята внучка. Може и Абача, бивш президент на Нигерия. Звучи зловещо, но неговата смърт имаше влияние да остана селекционер и да отведа националния отбор на Световно първенство. Резултатите бяха лоши и той размисляше да ме махне, защото не виках някои играчи, които бяха негови любимци. Когато чух, че е умрял, бях тъжен. Един играч дойде при мен в самолета и с усмивка ми каза да се ободря, защото националният траур е единствената причина заради която отново ще съм участник на голям турнир.

Б като Байина баща - какво друго? Байина баща, това е Дрина, това е вода, това е Тара, това е въздух. Манталитет на нашия свят Байина баща, това е табла със сестрата. За съжаление, само тя остана жива. Ходя 4-5 пъти годишно, тя ми приготвя домашни специалитети, седнем на масата, картите в ръцете и дума по дума. За живота и времето което мина.

В като Велко - не е лесно да си световен шампион. Спомням си поколението на Милош с Видинич и Липошинович от 51-ва и онези "чилийците" от 87-ма. Малкият Пачко (Велко Паунович) благодарение на своята визия, страст и знания постигна онова в което никой не вярваше. Всички трябва да сме горди, че имаме един такъв треньор. Не съм съгласен с онези, които твърдят, че Велко си харчи най-хубавите години в Америка и че е зрял за европейския футбол. Какво означава "европейски футбол"? Футболът е един и същ в целия свят. Това е игра и всеки трябва да се наслаждава на играта така както на него му е най-драго. Велко е умно момче, оформил се е в голям испански клуб и сигурно знае какво прави.

Г като ГОООЛ - аз като играч рядко вкарвах голове. Бях талантлив само за отнемането на топката. Затова и не съм се правил на умник. Щом я "открадна", веднага на първия до мен. Вкарах един хубав гол, но не искам да говоря за него. Голът, това е емоция. Имах щастие в Мексико моите отбори да бъдат изключително ефикасни. Също така в Америка, Виналда вкара феноменален гол от свободен удар на СП срещу Швейцария. Голът на Негрете срещу България. Шегувах се често с него, че ако не се беше подхлъзнал нямаше да вкара този гол. Какво да кажем за головете на (Х)Уго Санчес. Но, него го пазим за буквата Х.

Д като деца - губихме на полувремето от Швеция на СП 90. Влязохме в съблекалнята и казах на играчите само едно нещо - "Забравете за резултата. Помислете сега, че сте деца и правите същото онова което сте правили като деца. Забавлявайте се". Върнахме се на терена и победихме с 2:1. Така и на мен ми каза наставникът след една победа в училищния двор в Бор, когато тичах като навит и бях най-добрият на терена. "Боро, ако искаш нещо да постигнеш в живота, само се дръж както днес и се сети колко труд си вложил в тази победа".

Дж като ... Не ми идва на ум. Помогнете ми... Какво, Джора? Ок, ние сме земляци. Въпреки че той е от Златибор, аз от Тара. Помогнал ми е с някои съвети като отидох в Китай. Аз го уважавам, но... Дайте все пак някой по-добър термин.

Е като Еленио Ерера - Ел гранде! Времената се менят, но делата остават вечно. Неговата личност беше чудесна. Влиянието върху еволюцията на играта огромно. Аржентинец, който работеше в Интер, какво по-интригуващо от това. Дойде веднъж в Белград да гледа Партизан и след половин час си отиде от стадиона. Питам го защо, той каза "видях всичко което ме интересуваше". Бях учуден. Чак по-късно разбрах, че наистина е достатъчно малко време да се разбере всичко което е необходимо от информацията за противниковия отбор".

Ж като Жиле - моят кум Драган Животич. В Китай нямах кондиционен треньор и Жиле скочи на помощ. Неговите съвети ми бяха от неоценимо значение. Често играем шах. Не е важен резултатът, важно е да се забавляваме. Като деца, нали?

З като здраве - хвала богу, супер. Добре се чувствам за своите години, наслаждавам се на живота. Водя сметка за хигиената и това дава резултат. Имах пневмония в Мексико. В Китай отново се случиха проблеми с белите дробове и Жиле ме накара да отида в болница. Докторите гледат на онзи рентген и казват "пневмония". Аз се зарадвах, че не е "пулмония". После разбрах, че е същото.

И като Ирак - чудесен опит. "Incredibile". Багдад е фантастичен град. Поканиха ме 25 дни преди началото на Купата на конфедерациите през 2009 г. Казах им "Vamos, amigo". Когато кацнах, на пистата въоръжени войници, купчина телохранители, набутаха ме в блиндиран автомобил, дадоха ми бронежилетка и ми казаха: "задължително спи с отворени прозорци в случай на бягство ако влязат бунтовници". На мен ми беше смешно. Питам ги "Какво ако влязат през прозореца". Този свят е толкова нещастен, че ми беше предизвикателство да им върна усмивките на лицата. Направих плакат. На първите три фотографии бяха сцени на разорени градове в Ирак, а на другите три празнувания след победа на националния отбор. Накарах ги да подпишат клетва, че ще изгинат на терена, за да бъдат отново тези хора щастливи. В съблекалнята преди първия мач им показах плаката и клетвата. Видях огън в очите им и знаех, че идеята е родила плод.

Ю като Югославия - бих пионер на Тито и съм възпитаван в югославския дух. Трудно мога да забравя всички онези моменти проведени в държавата, която вече я няма. Беше това силен национален отбор. Изгубихме в Италия при дузпите, но доказаха, че са феноменален отбор. Както и онзи във Франция 98.

К като Коста Рика - Tikos. Много суеверен народ. Но ми останаха завинаги в сърцето. Отидох на Мондиал като клоун, върнах се като магьосник. Когато видях на самолетния билет датата за връщане, знаех, че подвигът не ни гине. Този трети мач в групата играхме на 20 юни. А билетите бяха за 22. Показах на играчите и им казах "Излезте сега и ги накарайте всичко това да хвърлят в боклука". Срещу Бразилия играхме в Торино. Извиках Лука Монтедземоло и го помолих да приготви 40 екипа на Ювентус. Бразилия победи с 1:0, но целият стадион викаше за Коста Рика.

Л като лопта (топка - б.р.) - аз бих казал кърпената. Тя ми е драга. Дебнехме по дворовете, търсехме възможност да откраднем чорапи от простора и тогава ги омотавахме един в друг. Разбира се, онзи, който имаше истинска топка, беше главният пич в края. Той трябваше да играе, въпреки, че не знаеше да рита.

Ль като ... - трудна буква. Ето моят кум подхвърля любов (льубав - б.р.). Моята любов е под буквата А. Тук е и Даринка. Родена по време на Мондиала в Мексико. Съпругата Мария. Не знам какво бих правил без нейната подкрепа. Запознах се с нея благодарение на тичането след топката. Играхме футбол всеки ден при родителите й на двора. И тогава... по стечение на обстоятелствата... знаете вече...

М като братята Милош и Милорад - Да... Милош ("Синия тигър")... ех.. (сълзи)

Н като Нигерия - имах щастието да се запозная с чудесни хора и една чудна държава. Много съм пътувал, защото исках да опозная корените на тези играчи, които виках в националния отбор. И тогава ми дойде на ум, че мога да снимам с камера посланията на техните семейства. Направих клип и го пуснах на играчите преди началото на Световното първенство. Наежиха се като го видяха и бяха готови да оставят сърцето си на терена. Затова и не учудва, че победихме една Испания. За съжаление, дойде този мач с Дания на осминафинала. Никога няма да кажа какво наистина се случи преди тази среща. Това са детайли, които остават между нас, но ми е жал, че не умееха да носят тежестта на славата след първия рунд на шампионата. Беше лош подходът към мача, нека останем на тази констатация.

Нь като Ню Йорк (Ньуjорк - б.р.) - първата моя авантюра в далечния свят. Отдавна беше тази 67-ма. Те започваха лига, отидох да видя дали мога да намеря работа. Толкова наши имаше там, така че лесно се справих. Впечатляващ град. Незабравими партии шах на кораба. Америка е чудо. После работих в Метростарс, без успех, но хубав опит.

О като Олисех - Олисех Сънди. Лидер на отбора. Извънредни човешки качества и много интелигентен играч. Не може всеки от Аякс да отиде в Ювентус и в двата отбора да остави толкова силни впечатления.

П като Партизан - ако измислите по-добро понятие на тази буква, водя ви в Мексико. Милош беше за Звезда, аз трябваше да бъда контра. Бях член на партизановите бебета. Бобек, Милош, Зебец, Чайковски. Феноменален отбор, но никога не бяха шампиони. На отбелязването на 25 години от основаването на клуба даваха медали. На Милош връчват златен, аз получих сребърен. Питах ги какви са критериите, те казват "заслуги за Партизан". Казах "Сбъркали сте". Те на мен "Дали си наясно кой е Милош, а кой си ти". Аз така хитро "Да, но той не е спечелил нито една титла, а аз четири". Шегата настрана, Партизан е една от причините заради които настоявах Коста Рика да играе срещу Бразилия в черно-бели екипи.

Р като Румъния - какво им направи Милош през 57-ма... И то с чалма на главата. Сам реши мача с два гола и осигури на Югославия участие на Мондиала в Швеция. Тези сцени вечно са ми останали в паметта. Привържениците го носят на рамене от стадиона до Теразия. Невероятно усещане.

С като... - може ли пак помощ? Стойкович? Ма не... По-добре Сърбия. Аз съм възпитан югославски, но съм преди всичко сърбин. На Тара има Заовине, а в Заовине езеро. Достолепие. Онази къщичка на Дрина. Байина баща. Всичко това е Сърбия. Всяка победа на Ноле, всеки скок на Ивана, точка на волейболистите и волейболистките, кош на баскетболистите, гол на ватерполистите... Всичко това ме прави горд там в далечно Мексико.

Т като Тесла - Ето, и той е Сърбия. Нашата гордост и нашата слава. Под Т е и Технология. Тя убива онова човешкото във футбола. Повече съм за таймаут. Треньорът толкова дълго подготвя мача, а когато той почне, вече няма никакво влияние на развоя на ситуациите на терена. Защо не въведат две паузи от по минута? Губи се време на някакви странични неща по време на мача, а така ще се загубят общо две минути. Така и талантът на треньора би имал по-голямо изражение.

У като Унам Пумас - там започна всичко. Втори дом. Благодарение на този клуб, докоснах звездите в кариерата. Унам е моята съдба. Ето, добавете съдба под С. Веднага до Сърбия.

Ф като футбол - и това е достатъчно. Съвършенството на футбола е в неговата простота.

Х като Хуго Санчес - какъв усет за гол! Беше привилегия да го имаш в отбора. Единствено са ме плашили неговите "каприоле" след гол. Аз го предупредя на тренировка, той ми казва: "Бора, без грижи. Това като се заснеме, пък се забави на телевизията, не изглежда толкова опасно". Атлет без слабости и страх. Най-големият голмайстор, който съм тренирал в кариерата. Той в Реал е вкарал 30 гола от първо докосване. Знаете ли какво означава това?

Ц като Цоня - от него съм научил основите на футбола в младежката школа на Партизан. Чичо Цоня и чичо Аца. Те ми показаха пътя към славата.

Ч като... - Чиле, Чайковски, Чикаго... най-добре Чайковски. Един от най-големите асове в историята на Партизан. Известният Чик. Как само отнемаше топката. Но и Чикаго ми е важен. Там беше седалището на футболната федерация на Америка.

Дж като Джей-Джей Окоча - Джей-Джей... ха-ха-х-хаха... фантастичен момък. Извънредно възпитан и пълен с уважение. Пример за всички играчи.

Ш като Шоле (вратарят Милутин Шошкич) - играхме заедно и по-късно работихме заедно в Америка. Ненадминат вратар. Умееше да омагьоса мрежата в шампионските сезони на Партизан. Тук е и шахът. Повече страст отколкото хоби. Спомняте си партиите с Антич в Кейптаун. Не е важно кой е победил, само да се знае, че съм играл с лявата ръка. Шахът увлича и повдига нивото на концентрация. Няма големи разлики между стратегиите на шахматната дъска и онези на футболния терен. В шаха групирате фигурите, за да защитите царя, във футбола играчите, за да защитите вратата. Важно е само да знаете колко струвате и срещу кого играете. В Китай измъкнах реми срещу известната световна шампионка Кси, но после не я победих в следващите сто партии. С Мексико след 10 мача без загуба, отидох в Рим за мач с Италия - актуален шампион на света. Губихме с 0:3 след 20 минути, накрая беше 0:5. Само защото моите играчи не бяха наясно срещу кого се изправят.

Бора завършва азбуката и става да покаже техника на отнемане на топката. При липсата на основен реквизит, вади бонбон от джоба, слага го на пода и ме пита дали някога съм скачал в трамвай.

"Виж, топката се отнема на принципа на скачането в трамвай. Всеки който някога се е занимавал с футбол и който е скачал в трамвай, знае за какво говоря".

Показва "светофарния метод" на зоновото маркиране. Лично изобретение което своевременно оставило Капело безмълвен. И аз имам изненада за него. Албумите на Панини от неговите ПЕТ Мондиала. Със задължителен автограф на всеки от тях.

Ауууу... Погледнете сега тези снимчици. Еспаня, Негрете, Агир, Фолер, Хуго Санчес, Олаф, Сервин, Амадор, Феликс Барбоса. Девет играчи, които започнаха с мен в Пумас и които водих на Световно първенство. Този Сервин беше нисък на ръст. Когато започна на 15 години, често ми носеше торбата. След пет-шест години добута до националния отбор и аз направих шега. Помолих го пак да ми носи торбата, а той каза: "Сеньор Бора, все пак това е националният отбор". Аз му отговорих: "А ти какво мислиш, че те извиках да играеш?".

Продължаваме напред.

Италия 90 - На всяка лепенка са по двама играчи на Коста Рика. "Роналд Гонзалес, Роналд Гонзалез... Чакай, къде е Роналд... Не е в албума? Трябва да промените това. Обадете се на тези хора в Панини! Пет от тези играчи не са и пътували на Световното. Този Коронадо беше голмайстор в квалификациите, но мммммммм. Надуших, че не трябва да го водя".

Америка 94 - Ооооо, виж го Алекси Лалас. Аз му скъся косата, той пусне брада. Вижте само датите на рождение на моите играчи. Всички деца. Викнах и Кировски, който беше на 18 години. Няма го в албума.

Франция 98 - Финиди... Бабаяро... Бабангида, аууу какви играчи бяха. За мое нещастие Барува се контузи. Тарибо каза: "Само ми кажете Бора какво трябва аз да правя". Невероятна харизма. Губеше много време с плитките, но на терена страх и трепет. Игра за нас после срещу Нюкасъл, вкара ни в Шампионската лига.

и най-накрая Япония и Южна Корея 2002 - Нямам представа как се изговарят тези имена. Ли Тай, той е лесен. Виж, тука има 19-годишни. Чакай, къде е онзи другият малкия... Ли Мин не е бил. Липсват двама играчи. Всеки ден им пусках части от филми. Най-често от "Вкус на победа". Това ни засилваше духа на общност и ни правеше цялост. Тук ще се подпиша на китайски. Ето, този символ значи - Милу.

"Бора казва, че е бил на пет Мондиала. Не е точно", влиза в разговора Милован Райевац и продължава: "Бил е на шест. На мен ми беше ментор в ЮАР в работата с Гана".

"Да, но това не важи. Договорът не предполагаше победа срещу Сърбия", отговаря "Милу".

Бях лично в Кейптаун, на жребия за Световното първенство през 2010. Там бяхме Рехагел, Йоаким Льов, Оскар Табарес, Липи, Дел Боске, Кафу, Фернандо Йеро, Капело... Всички ги засенчи. И затова неговата история може да се разказва по два начина. Може от началото. А може и назад. Поентата е същата. Величината на човека не се оглежда в неговото богатство, а в интегритета и способността на хората около себе си да влияе положително. Той не влияе, той излъчва.

Автор: Неша Петрович

УЕФА наказа Скендербег заради обидите с празни трибуни и 60 000 евро

Албанският футболен клуб Скендербег е наказан с мач без присъствие на публика на своя стадион в Европа, защото неговите привърженици пяха обидни песни към сърбите на двубоя срещу Партизан в Елбасан в Лига Европа.

Вестникът "Коха диторе" пише, че Европейският футболен съюз (УЕФА), освен затварянето на трибуните, санкционира Скендербег и с 60 000 евро.

Футболистите на Скендербег заради издънката на привържениците в мача срещу Партизан, изигран на 19 октомври, няма да имат подкрепа от трибуните срещу киевския Динамо.

Новата среща между Партизан и Скендербег е идният четвъртък в Белград, като по-рано е договорено на техните мачове да няма гостуващи агитки.

Как най-малкият стана вай-великият

Борусия (Дортмунд) скърби за загубата на Дитер "Хопи" Курат, един от най-известните "жълто-черни" на всички времена, който почина тази сутрин на 75 години след дълга битка с болест. "По отношение на ръста той беше най-малкият. Но за всички нас беше най-великият", заяви много емоционалният д-р Райнхард Раубал след като чу новината.

Хопи Курат е изпитал всички добри и лоши неща по времето си в Борусия (Дортмунд), където играе между 1956 и 1974, и въплъти в себе си ценностите на клуба като никой друг. Той записа 612 участия за "жълто-черните", печелейки Бундеслигата през 1963 г, Купата на Германия през 1965 г и Купата на носители на национални купи през 1966 г. Останал лоялен към клуба след изпадането от топ дивизията през 1972. Той бил присъстваща фигура през добрите и лошите времена.

"В Хопи загубих добър приятел. Но спомените за многото щастливи часове заедно никога няма да избледнеят", обясни Ханс-Йоаким Ватцке, който се присъедини към д-р Райнхард Раубал в изразяване на "нашите най-дълбоки съболезнования от името на Борусия Дортмунд" на семейство Курат. "Неговата сърдечност и ненадминато остроумие никога няма да бъдат забравени от всеки свързан с Борусия Дортмунд", отбеляза Раубал. "Много сме благодарни на Хопи и ще го помним с мили спомени завинаги."

"Хопи не само притежаваше голям борбен дух. Той също така беше невероятно обичлива персона", спомни си Ханс-Йоаким Ватцке, допълвайки: "Беше чудесно да се види колко скромен остана той въпреки целият успех, който постигна." Курат продължи да служи на клуба след като окачи обувките като играч, а д-р Раубал му благодари още веднъж за цялата му работа във всички различни постове. "Той беше дългосрочен член на Съвета на ветераните и на Изборния комитет до смъртта си."

Най-добрият начин да се илюстрира какво означава Дортмунд за Хопи е чрез избрани анекдоти от неговата съпруга. "Той ставаше болен за дома щом кулите на църквата Св. Райнхолд изчезнат от поглед", спомня си Марга Курат преди време. Тя също така разказа някои невероятни истории, които разкриват тясната връзка на съпруга й с града. Трябваше да съкратим почивката си в Италия и Тексел след няколко дни, защото Дортмунд му липсваше твърде много. Той веднъж кара обратно от Гармиш-Партенкирхен, за да види Борзигплац и стадиона - преди да се върне отново в Гармиш."

Роден в Дортмунд, високият 1,62 м десен бек започва младежката си кариера във ФК Меркур през 1949 и остава там до 1956, когато Борусия (Дортмунд) го връща на Борзигплац. Той остава с клуба в ролята на играч до 1974, служейки като модел за подражание и изпълняваше своите задължения с лоялност, усещане за дълг и необуздана страст. Веднъж щом закачи обувките, той стана играещ мениджър в Холцвикеде през 1976 и вкара клуба в Немския аматьорски шампионат.

Курат, който направи 612 участия в "жълто-черно" общо, участва в Бундеслигата 247 пъти, вкарвайки девет гола, като има и по 21 мача в Купата на Германия и европейските турнири. След края на кариерата си на играч в Борусия, той стана първият играч удостоен с бенефис. Двадесет хиляди човека го аплодираха от трибуните на новопостроения Вестфаленщадион през 1974 като е изнесен на ръце от бившите си съотборници.

През 1963 г, защитникът вкара откриващия гол срещу Кьолн във финала на немското първенство. Три години по-късно, той е сред най-изтъкналите се на терена за Борусия в победата над Ливърпул с 2:1 след продължения. "Това лято ние бяхме героите на Европа", каза той веднъж.

Хопи ще остане "жълто-черен" герой за вечни времена.

Съдът взе решение - стадионът не принадлежи на Партизан!

Преди повече от две десетилетия, по-точно през далечната 1997 година започна спор за стадиона някога познат като ЮНА, който днес носи името "Партизан".

Непълни 13 години след началото спорът е пренесен от Втори общински съд във Висшия съд, на 1 януари 2010 година, а на всичко това Министерството на отбраната през 2007 г е обновило съдебния иск срещу СД Партизан.

Първото решение Висшият съд е взел през 2013 г, а след жалба от Партизан делото е върнато за преразглеждане. Четири години след първоначалната присъда е издадена втора, идентична - стадионът не принадлежи на Партизан.

- Партизан подготвя жалба до Апелационния съд, която трябва да бъде подадена до края на годината, а онова което сега е важно е решението на Специалния съд трябва да е крайно и не трябва повече да бъде връщано пред Висшия съд, заяви Владимир Вулетич, вицепрезидент на Партизан, с напомнянето, че "черно-белите" са готови да стигнат и до Конституционния съд, а и съда в Страсбург, ако е необходимо.

Вулетич не е открил докога ще трае процесът, но не вярва, че ще бъде приключен до юни.

- Правото е абсолютно на страната на Партизан, допълни Вулетич.

Проблемът е още от 1989 година, когато Съюзният секретар на народната отбрана, генерал Велко Кадийевич, подписал акт на основата на който е направен договор за пренос на правата на ползване на недвижим имот без добавки.

- За да бъде този договор валиден, генерал Кадийевич е започнал обширна процедура, която иначе не е трябвало да започва, не е бил задължен, защото е имал дискреционно право да реши. Не е трябвало да прави това, но е искал да получи всички "зелени светлини" и ги получил на 29 декември 1989 година, когато е взел административен акт, който е имал пълна правна сила и изпълняемост и който не може никак да се атакува в съдебен спор, поясни Вулетич, с допълнението, че правното оспорване на това решение може да бъде направено само в първата година  което значи до 29 декември 1990 година.

- А спорът е започнат 17 години по-късно, което е правен нонсенс - заключи Вулетич.

Ляйич: За мен няма по-голяма премия от това да играя за националния

Сръбският футболист Адем Ляйич заяви, че за него не съществува по-голяма чест от това да играе за националния отбор на своята страна и че се отказва от премията, която му се полага за класирането на Световното първенство в Русия следващата година.

"Отказвам се от премията, защото да играя за националния отбор и класирането на Световно първенство е най-голямата премия. Наистина мисля така. Не ми трябва премия", заяви Ляйич в интервю за "Спортски журнал".

Ляйич беше част от националния отбор на Сърбия, който в квалификациите се класира директно на Световното първенство в Русия през идната година.

Футболистът на Торино изтъкна, че играенето за националния отбор му е чест и от това няма по-хубаво усещане.

"Играта за националния отбор е нещо друго, нещо специално. Чест е да се играе за националния и няма по-хубаво чувство от това да си в него, да даваш максимума, да побеждаваш и накрая да направиш онова което успяхме, да се класираме на Мондиал", заяви той.

По неговите думи, класирането на Световното първенство означава много за всички, а особено за националите на Сърбия.

"Знаехме колко означава това за цялата държава, за футболния съюз и за всички останали хора в Сърбия това беше значимо. На нас много повече, защото ние решавахме дали Сърбия ще играе на Мондиала, затова след мача срещу Грузия ни падна камък от сърцето, всички бяхме щастливи и доволни", споделя Ляйич.

Както казва още е рано да се говори за очаквания от Сърбия на шампионата на света и че еуфорията след класирането още не се е смирила.

Той очаква тази еуфория да бъде още по-силна след жребия, който ще се проведе на 1 декември в Москва.

"В този момент трябва да сме щастливи, че ще сме част от това. Когато дойде време за Мондиала, ще разберем и колко е значително класирането", допълни той.

Говори и за Торино и сътрудничеството със Синиша Михайлович, който своевременно го извади от националния отбор, защото не пееше химна.

Ляйич заяви за Михайлович, че е добър човек, един от най-добрите треньори в Серия А, работи отлично и от него може много да се научи.

ФИФА: Цървена звезда и официално е шампион на света за 1991 г

Международната футболна федерация на днешната среща в Калкута взе решение всички носители на някогашната Междуконтинентална купа от 1960 до 2004 година, включително и Цървена звезда, официално да прогласи за първенци на света.

По този начин ФИФА отхвърли оспорванията от всякакъв вид, че в споменатия турнир са играли само шампионите на Европа и Южна Америка, а от 2005 година на Световното първенство за клубове играят шампионите на всички континенти.

Колко това решение на ФИФА е справедливо най-добре показа фактът, че и след основаването на СП за клубове титлата са печелили клубове от Европа и Южна Америка.

Цървена звезда като шампион на Европа спечели Междуконтиненталната купа през 1991 година с победа срещу първенеца на Южна Америка - чилийският Коло Коло в Токио с 3:0 с голове на Владимир Югович (два) и Дарко Панчев.

Сутринта на училище, следобед рекордьор на ФКСБ

Янис Стоица не е могъл да помисли за по-добро начало на своята професионална кариера. Футболистът на Стяуа в своя дебют вкарал гол и накара световните медии да пишат за него.

Причината? В мач от Купата на Румъния Стоица влиза в игра и разтриса мрежата на противника на 14 години 10 месеца и 13 дни.

Когато в продължението на мача постигнал гол за крайното 6:1, Стоица е станал най-младият голмайстор в историята на великана от Букурещ.

- Мога да напиша книга за това - заяви след мача младият футболист.

Синът на бившия играч на Стяуа Помпилия Стоица добре знае какво е да се носи екип на голям клуб.

- Моят баща ми обясни колко е важно да се облече екипа на Стяуа, но и колко тежко може да бъде.

Въпреки че е играл с доста самоувереност, на Стоица в началото не му е било все едно.

- Знаех, че ще бъда в състава за мача. Когато ми казаха да започна да загрявам, колената ми омекнаха - заяви 14-годишният и добави: - Играя футбол от осемгодишен и съм посветил живота си на спорта. Понякога тренирам два пъти дневно, мечта на всеки играч е да играе за Стяуа.

Без съмнение, невероятен момент за голобрадото момче.

Пресметнаха колко биха стрували днес майсторите на футбола от 20 век

Най-накрая някой се сети как да оцени колко биха стрували трансферите на великани на световния футбол като Пеле и Марадона, ако играеха в днешно време.

Порталът giffgaff направи формула. Сравнявайки постиженията на бившите футболисти с тези, които играят днес, в зависимост от техните години, успели да оценят стойността на някогашните асове.

Неймар това лято счупи рекорда с преминаването от Барселона в ПСЖ за 222 милиона евро, а тогава Барселона плати на Борусия (Дортмунд) 130 милиона евро за Осман Дембеле, който така стана по-скъп от Пол Погба. Французинът държеше рекорда за година, след като Манчестър Юнайтед го плати на Ювентус 105 милиона евро през лятото на 2016 година.

А колко днес биха стрували Пеле, Диего Армандо Марадона, Ференц Пушкаш, Йохан Кройф, Мишел Платини и останалите най-добри играчи на 20 век? Тогава не се е влагало толкова във футбола, те в онези години са играли за "ситни" пари в сравнение с днешните футболни звезди.

Порталът giffgaff оценява, че днес Пеле би струвал 394 милиона евро, сравнявайки го с Неймар до отиването в Париж. Да е роден половин век по-късно легендарният бразилец би бил най-скъпият футболист в света.

Славният унгарец Ференц Пушкаш, също така сравнен с Неймар, е оценен на 290 милиона евро, а Йохан Кройф на 271 милиона. До цената на холандеца е дошло след паралел с Александър Лаказет.

Джордж Бест днес би струвал 176 милиона, Мишел Платини 174 милиона, Паоло Малдини 125 милиона, Тиери Анри 116 милиона...

Марадона е оценен на "само" 105 милиона евро, а неговото сравнение е с Ромелу Лукаку.

Футболът зад Желязната завеса

Грозното лице на комунизма диктува, че футболните клубове са свързани с партийната структура и работнически организации, чиято цел е да представят превъзходството на комунизма над капитализма чрез успех в международни и европейски турнири за клубове и държави. Политическата намеса в организацията и селекцията на националния отбор е била обичайна в комунистическа Европа; националните отбори на държавите са единствените печеливши от тази практика, въпреки че са имали ограничен успех на терена, не е имало проблем дали клубовете или държавата са на първо място, когато клубове били молени да осигурят играчи за националния отбор. Например, когато Динамо (Киев) спечели Купата на носители на национални купи през 1975, властите избрали играчите на клуба за ХІ на Съветския съюз за две последователни години, но били предимно неуспешни заради бройката мачове изиграни на национално и клубно ниво което повлияло на представянето на футболистите. Всичко на всичко източноевропейските държави достигнали финала на световните първенства четири пъти, по два пъти Чехословакия и Унгария, финала на европейските първенства пет пъти, печелейки турнира два пъти, като спечелили и седем златни и шест сребърни медали от олимпийския футболен турнир. Успехът е бил централен за целите на комунистическите режими, но рядко изпитван. В добавка на това Съветският съюз не е участвал на Световно първенство до 1958, заради липса на увереност в представянето с ефект на международно ниво. Да бъде казана истината, ЦДСА - първоначално известен като ЦДКА, по-късно преименуван в ЦСКА Москва - е бил най-великият клуб на Съветския съюз през 40-те години, но записал две загуби по време на турне от три мача в Чехословакия през 1947, съветските власти наложили двугодишна забрана на мачове, които включвали чуждестранни клубове и нации. Когато Съветите направили опит да възстановят престижа си, турнирът на Олимпиадата през 1952 се оказал катастрофа. Съветският съюз очаквал успех, като националният отбор бил съставен предимно от футболисти от ЦДСА. В първия кръг на състезанието, Съветският съюз на Сталин срещнал Югославската федерация на Тито. Имайки предвид неясната идеологическа позиция на Тито по отношение на Съветския съюз, било императив югославския национален отбор да бъде победен. Вместо това Югославия излязла победител, побеждавайки могъщия Съветски съюз с 3:1, а ЦДСА внезапно бил изтрит от футболната карта като последствие от нараняване на интереса на Съветския съюз.

Футболните играчи в комунистическите държави не са считани за професионалисти, тъй като обикновено им било плащано от организацията, която финансирала клуба и регистрирала членовете му като работници. В Чехословакия, например, Баник Острава и Пластика Нитра били спонсорирани от миньорския синдикат и заводът за пластмаса, докато минна компания и производител на локомотиви поддържали унгарските Татабаня и Раба Гьор. В Съветския съюз Локомотив Москва бил финансиран от съюза на железопътните работници, а Торпедо Москва от работниците, които произвеждали автомобили. По-"привилегированите" клубове били финансирани от армията или спонсорирани от службите за сигурност. Освен това, трансферите на футболисти от комунистическия блок към западноевропейски клубове генерално били забранени, освен ако въпросният футболист не бил на тридесет години и е представял страната си, докато Горбачов не ревизирал политиката, за да запази скоростта на гласност. Въпреки тъмната страна на комунизма, източноевропейските режими, в опит да предложат повече възможности за наемане на работа и футболни пирове за тяхната публика или, може би, за пропагандни цели, имали фундаментална роля в построяването на огромни стадиони, като "Непщадион" в Будапеща (седемдесет и две хиляди капацитет), "Васил Левски" в София (петдесет и пет хиляди), "23 август" в Букурещ (шейсет и пет хиляди), "Сласки" в Хорзов (седемдесет хиляди), "Централни" (бивш Ленин) в Москва (сто хиляди), Киев (сто хиляди) и Тбилиси (седемдесет и четири хиляди). Тези стадиони са били способни да съберат големи тълпи и, като във фашистка Италия, футболът по време на комунистическата ера станал важен инструмент в насърчаване на националната идентичност, тъй като подкрепата за националния отбор или държавно спонсорираните клубове била интерпретирана като подкрепа на режима. В допълнение, футболът изглежда отразявал ключовите ценности на комунизма като отборна работа. Всичко, но не съвпадение е, че не много индивидуални футболни герои съществували по това време, като винаги бил даван приоритет на отбора. Националният отбор на Унгария бил известен с уникалния си стил на игра и успех в първата половина на 50-те. Ференц Пушкаш веднъж казал: "Ние бяхме предвестниците на "Тоталния футбол". Когато атакувахме, всички нападахме, а когато се защитавахме беше същото", въпреки че треньорът на отбора Густав Шебеш предпочитал да го описва като "социалистически футбол".

Източноевропейските гиганти били финансирани, а често и създавани, от армията, какъвто е случаят с ЦСКА Москва, Дукла Прага (оригинално АТК), Стяуа Букурещ (бивш КЦА), ЦСКА София (първоначално ЦДНА) и Цървена звезда Белград, и автоматично били "класирани" в топ дивизията на националните първенства. Тези клубове били особено успешни, след като армията ги снабдявала с млади и талантливи играчи, които отбивали военна служба. Разбира се, клубовете на армията натрупали впечатляващ брой трофеи, окупирайки топ мястото в националното първенство толкова често, че осмивали стандартите на местното състезание. Всъщност, ЦСКА (София) е шампион рекордните двадесет и седем пъти, Цървена звезда (Белград) шестнадесет пъти, Стяуа (Букурещ) четиринадесет, Хонвед (Будапеща) дванадесет и Дукла (Прага) единадесет пъти. В случаите на Дукла и Хонвед, на техните играчи била гарантирана кариера във футбола, ако получат повишение в по-висшите рангове на армията, защото в такъв случай ще имат право да останат в клуба докато изпълнят военната си длъжност. Да се оцени напълно военното влияние върху футбола е необходимо само да се спомене, че клубът известен някога като Кишпещ бил преименуван на Хонвед, което означава "Бранители на родината". Армията, въпреки всичко, не била подкрепяща за всички. В Югославия, армията потискала Сръбската православна църква, така вдъхновила през 80-те привържениците на Цървена звезда да показват икони на светци по време на футболни мачове. Все пак, след смъртта на Съветския съюз и колапса на комунизма в Източна Европа, от всички клубове спонсорирани от армията само Партизан в Сърбия, ЦСКА в България и Стяуа (Букурещ) в Румъния продължили да имат широка подкрепа. В контраст, Дукла (Прага), клуб, който се провалил да привлече голяма подкрепа по време на комунизма въпреки успеха си, два пъти изпада до трета дивизия до средата на 90-те. От този аспект, Дукла със сигурност е неуспешен, особено, когато се вземе предвид това, че неговият съсед, Виктория Жижков играл пред много по-голяма публика, въпреки че в първенства ниски като трети и четвърти ранг.

Алтернатива на финансираните от армията клубове били отбори спонсорирани от тайните служби или иначе казано Вътрешно министерство. Клубовете, които те подкрепяли били Динамо - клубове в Букурещ, Дрезден, Киев, Москва, Прага, София, Тбилиси, Тирана и Загреб. Подобно на клубовете подкрепяни от армията, клубовете Динамо също били невероятно успешни. Клубът в Тирана спечелил местното първенство в четиринадесет случая, Букурещ тринадесет пъти, Киев дванадесет, Москва единадесет и Дрезден осем. Динамо (Киев) се наслаждавал на подкрепата на Владимир Шербитски, лидер на Украинската комунистическа партия, и станал национален символ, клуб способен да бие мощните съперници от Москва, като другите украински клубове били принудени да го снабдяват с най-талантливите си играчи. По същия начин, в Източна Германия, тайната полиция, Щази, и режимът повлияли силно върху развитието на футбола. Качествените футболисти някак винаги завършвали играейки за Динамо (Берлин), който, по съвпадение, бил любимият клуб на Ерих Милке. Милке, министър на държавната сигурност, също водил Динамо Спортна Асоциация, който представял държавната сигурност и вътрешното министерство, и действайки в това си качество, наредил Динамо (Дрезден) през 1954 да се премести в Берлин и, разбира се, да си промени името, за да се впише в новата обстановка. Историята на Динамо (Берлин) е поразителна тъй като клубът просто е създаден заради липсата на силен, успешен отбор в Берлин. С такава значителна подкрепа, не е изненадващо, че клубът станал символ на успех, печелейки първенството рекордните десет пъти между 1979 и 1988 г. Други клубове унижени по подобен начин включват Емпор Лаутер, който се преместил в Рощок и станал, първо, Емпор Рощок, а тогава Ханза Рощок; Форвертс Берлин, клуб принуден да се премести във Франкфурт; и Одер, клуб, който споделил съдбата на Дрезден и го последвал в Берлин. МТК (неговото име е променено от Текстилеш в Бащя във Вьорьош Лобого - "Червено знаме" - и обратно в МТК от 1950 до 1957) също бил подкрепян от тайната полиция в Унгария. Ференцварош, от друга страна, е известен като враг на МТК, който е опозиция на комунистическия режим, гордеейки се с участието на своите привърженици във Въстанието от 1956.

В Румъния някои клубове са подкрепяни от унгарското малцинство в страната, а в Чехословакия има съперничество между чешките и словашките клубове когато играят помежду си. Подобни съседски съперничества има в мачове между България, от една страна, и Румъния и Югославия от друга, но мачовете, които наистина привличали големи тълпи били тези между всяка от тези страни и Русия. Очевидно, четири десетилетия на съветската доминация все още привличат внимание. Заслужава да се отбележи мирното разделяне на Чехословакия през 1993 което беше напълно завършено преди Световното първенство през 1994 година в Съединените щати да завърши. Страната, която някога се състоеше от две отделни етнически групи остана единна в един последен случай като Национален отбор от чехи и словаци играха футбол на най-високо състезателно ниво.

Автор: Христос Касимерис

30 години от световната титла на Югославия и сълзите на немците

На този ден преди 30 години националният отбор на Югославия стана шампион на света за играчи до 20 години, надделявайки във финала над Западна Германия с 5:4 след дузпи.

На 25 октомври 1987 година в Сантяго в редовното време финалът завърши 1:1, "плавите" поведоха чрез Бобан в 85-ата минута, а изравни Витечек две минути по-късно от дузпа.

Тогавашната Югославия от 10 до 25 октомври наниза пет победи, във финала след дузпи надделя над тогавашната Западна Германия и се окичи със златото.

Югославският национален отбор беше съставен от Драгойе Лекович, Бранко Брнович, Роберт Ярни, Дубравко Павличич, Славолюб Янкович, Игор Щимац, Зоран Миючич, Звонимир Бобан, Роберт Просинечки, Милан Павлович (капитан), Предраг Миятович, Томислав Пиплица, Давор Шукер, Гордан Петрич, Перо Шкорич, Деян Антонич, Славиша Джуркович, Ранко Зиройевич. Треньор на отбора е бил Мирко Йозич.

За най-добър играч съответно "Златна топка" на турнира е обявен Роберт Просинечки. Най-добър голмайстор е бил Давор Шукер с шест постигнати гола.

В първата фаза Югославия побеждава домакина Чили с 4:2, головете са постигнали Бобан, Щимац и два пъти Шукер. Срещу Австралия резултатът е 4:0, с два гола на Шукер и по един на Брнович и Бобан. Накрая паднал и Того с 4:1, с два гола на Миятович и по един на Зиройевич и Шукер.

Тогавашният югославски национален отбор побеждава Бразилия с 2:1 на четвъртфиналите пред 60 000 зрители на националния стадион в Сантяго. Бразилия повежда с гол на Алсиндо в 44-ата минута, а обрата донасят Миятович (52 мин) и Просинечки (89).

В полуфинала е паднала Източна Германия също с 2:1. Щимац в 30-ата и Шукер в 70-ата минута са голмайстори за Югославия, докато Замер в 49-ата единствен бележи за източните немци.

Големият финал срещу Западна Германия е изигран на 25 октомври пред около 65 000 зрители. Югославия повежда с гол на Бобан в 85-ата минута, а само две минути по-късно Витечек от дузпа изравнил и отвел мача в изпълнение на дузпи. Точно Витечек в серията на наказателните удари изпуска първия и дава възможност на Югославия да стане шампион на света. Всичките пет изпълнители за балканците са били сигурни - Павличич, Шукер, Брнович, Зиройевич и Бобан.

"В Чили ни изпрати само един човек - Милян Милянич. Когато се върнахме ни чакаше маса народ, първо в Белград, а после и нас в Подгорица. Нас ни свързваше един език - футболният. Красеше ни чудесна атмосфера на тренировките, в хотела, самолета... Всичко това успяхме да пренесем на терена и бяхме наистина "пъклен" отбор", спомня си за тези моменти Ранко Зиройевич.

През тази 1987 година водещите спортни анализатори прогнозирали, че тези момчета в следващите десетина години ще станат доминираща сила в световния футбол. За съжаление, не са имали възможност да покажат това заедно в национален екип, макар че повечето от тях направиха отлични клубни кариери.

Къде са днес "чилийците"

Звонимир Бобан - живее в Цюрих, начело е на сектора за развитие на футбола във ФИФА
Давор Шукер - начело на Хърватския футболен съюз
Роберт Просинечки - селекционер на Азербайджан, скоро му изтича договорът
Роберт Ярни - от юни 2017 година селекционер на хърватския национален отбор до 19 години
Игор Щимац - футболен треньор, последната му работа е в Ал Шахани в Доха
Томислав Пиплица - бивш вратар, живее в Германия и е скаут на Енерги Котбус
Дубравко Павличич - за съжаление почина през април 2012 г в Испания
Драгойе Лекович - треньор на вратарите в националния отбор на Черна гора
Славолюб Янкович - собственик на футболна школа Балон
Бранко Брнович - беше селекционер на Черна гора, чака нов ангажимент
Славиша Джуркович - собственик е на футболна школа Полет Старс
Милан Павлович - живее в Атина, занимава се с треньорство, инструктор е във ФИФА
Деян Антонич - той е в Хонконг, тренира Рейнджърс
Предраг Миятович - живее в Мадрид, беше директор на Реал. Остана във футбола след кариерата
Петър Шкорич - живее в Германия, тренира Швайнфурт
Зоран Миючич - почина преди осем години
Мирко Йозич - селекционер на това поколение, наслаждава се на треньорска пенсия в последните десетина години, далече от очите на обществеността

Президентът на УЕФА иска солидарност и взаимност, мълчи дали Каталуния ще повтори случая Косово

Президентът на Европейската футболна федерация (УЕФА) Александър Чеферин заяви, че не желае да полемизира дали има място за прием на нови членове в тази организация.

През миналата година Косовският съюз стана 55-и член, а Чеферин допълни, че новият Статут ясно прецизира правилата.

Той отговори на редица въпроси на словенския вестник "Вечер", между които особено интересен беше дали съществува възможност УЕФА да приеме 56-и член, точно в момента в който в центъра на вниманието е политическата ситуация в Испания и каталунския референдум.

"Какъвто и да е отговор на този въпрос би се смятал за вреден. Променихме Статута с ясното послание, че държави, които се признават от повечето държави членки на ООН могат да кандидатстват за членство в УЕФА", заяви Чеферин пред "Вечер".

Новият Статут е въведен точно след влизането на косовския съюз в УЕФА, с промяната, че членовете по-рано "могат да са в УЕФА само съюзи чиито държави са членки на ООН", но въпреки това Косово получи място в УЕФА, по-късно и във ФИФА, и така допълнително се пребори да участва в квалификациите за Световното първенство в Русия през идната година.

Той повтори, че трябва да се въведат определени ограничения, за да се попречи на огромната пропаст между богатите и бедните клубове и обяви въвеждане на "такса лукс".

"Футболът определено е продукт, който генерира огромна продажба. Икономическите причини постепенно повишават своята цена, но това по себе си не е проблем. Финансовите правила за феърплея са функционирали добре досега, но трябва повече да направим, за да се спре ръстът на разликата между най-големите клубове и останалите", каза словенецът, по професия адвокат, разкривайки, че съществува идея и да се ограничи и броят играчи в клуб и даде пример как един от великаните има чак 103 футболиста с договор.

Закон на Европейския съюз не дава възможност за ограничение на заплатите, но Чеферин уверява, че ще говори за това с представители на ЕС.

Той реагира на изявлението на немската канцлерка Ангела Меркел, която прикани УЕФА и ФИФА да въведат по-голям баланс във футбола, изтъквайки, че много уважава Меркел, въпреки че не цени много политиците.

"Меркел смятам за разумна жена в политиката. Все пак, от една страна политиката ни подсеща за факта, че Европа би трябвало да бъде свободен икономически пазар, а от друга да бъдем продуктивни. Трябва всички заедно да се изправим пред проблема ако искаме да бъдем успешни".

Съобщи и че е необходимо подсилване на ценностите солидарност и взаимност, което е една от главните цели на УЕФА. Точно по тази причина Чеферин неотдавна посети лагер за бежанци в Йордан.

Допълни, че по време на неговия мандат начело на УЕФА клубовете са получили място в Изпълнителния съвет, скоро ще имат и националните първенства, което нарече "прелом в историята на управлението на европейския футбол".

Хлапе, поклон до пода! Ако има награда за привърженик на годината - твоя е!

Фантастична история от Англия, заради това съществуват привърженици и ония другите, които себе си наричат такива. Да имаме шапка, бихме я свалили и ще се поклоним пред това момче!

Адам е хлапе което има голяма любов - Хъдърсфийлд. В този момент изживява мечтите си. Неговият клуб е във Висшата лига, върви му добре, а черешката на тортата е историческата победа над Манчестър Юнайтед.

Бил е свидетел на история, на трибуните на стадион "Джон Смит" през изминалия уикенд, разбира се баща му го е водил на мача.

Адам е намерил банкнота от пет паунда, не знаел на кой е изпаднала, не е искал да я задържи, ясно, добре възпитаният момък веднага казал на баща си, че трябва да направят нещо с тези пет паунда.

Логично било да ги прати на клуба, но със специална молба.

Той пратил писмо на директора Шон Джарвис с обяснението, че са намерили 5 паунда, не знаейки чии са, така че принадлежат на клуба. Предложил на директора да помоли мениджъра Давид Вагнер да даде петачката на футболиста Арън Мой, който бил отличен срещу Юнайтед и вкарал гол на "червените дяволи".

Разбира се, приложил и банкнотата в плика.

Джарвис споделил писмото в Туитър, с коментар "Малкият Адам е класа", а в историята се включил и Мой, който приел петте паунда за гола, но само ако се запознае с така предания привърженик Адам.

Продължение на историята следва, но още веднъж, това е класа и истински привърженик.

Вкарал 2 гола на Звезда за полувреме, а бил толкова пиян, че в тунела на Маракана питал съотборник - Ей, срещу кой играем?

Да вкараш на Цървена звезда два гола в който и да е момент е наистина голям успех за всеки футболист, но когато на "червено-белите" вкараш два гола за полувреме всякак заслужаваш да си спомнят за теб и след 50 години.

Такъв е случаят със Стиепан Ламза, легенда на Динамо от Загреб, играл за клуба от 1960 до 1967 година, а преди мач можел да изпие и два литра твърд алкохол.

Въпреки че през 60-те години на миналия век най-познатият футболен бохем на света е легендарният играч на Манчестър Юнайтед Джордж Бест, Ламза мнозина смятат за най-пияният футболист в историята. Точно заради факта, че най-често на терена е бил почерпен.

Колко се напивал Ламза говори и изказването на Руди Белин, негов някогашен съотборник в Динамо.

- Веднъж беше толкова пиян, че не знаеше срещу кой играем - заяви Белин и продължи:

- Стояхме в тунела, подготвяхме се да излезем на терена. Аз се опитвах да се концентрирам над играча, който трябваше да пазя когато Ламза дойде при мен и пита:"Друже, срещу кой играем?". Съперникът през този ден е бил не кой да е, а Цървена звезда и ние на Маракана играхме пред 100 000 човека. Ламза вкара два гола и искаше от треньора да го изкара на полувремето.

Самият Ламза своевременно в едно интервю за списание "4-4-2" говори за думите на Белин и се сеща за този мач.

- Не съм сигурен дали Белин и аз говорим за същия мач, но наистина веднъж вкарах два гола на Звезда и исках да изляза. Само мислех, че и някой друг трябваше да играе. Защо да провеждам на терена всичките 90 минути - каза Ламза.

Все пак, върхът на неговото пиянство се случил през 1967 година когато Динамо спечелил Купата на панаирните градове.

В полуфинала загребчани изхвърлили Айнтрахт от Франкфурт, след голямо завръщане. Изгубили в Германия с 0:3, а спечелили с 4:0 след продължения.

- Всички пихме доста тази вечер. Не можех да спя на сутринта, в главата ми беше хаос. Слязох до бара, нямаше никого, но намерих бутилка ром и започнах да пия. До момента в който моите съотборници слязоха на закуска, аз вече бях изпил цялата бутилка - заяви Ламза.

Всичко това се случило във вила Ребар, която в тогавашното време е била позната като "база" на Динамо. Иначе, тогавашно луксозно свърталище и някогашна вила на Анте Павелич.

Бранко Зебец, тогавашният треньор на Динамо, пратил една част от отбора на стадиона да тренират, докато другата останала на масажи. Ламза по настояване на физиотерапевта Карл Загар отишъл в стаята, за да опита да отмори, а Загар успял да уговори една от камериерките да го заключи в стаята.

Това, ще се окаже накрая, било много лош ход.

Защото Ламза не могъл да спи. Набързо се събудил и разбрал, че стаята е заключена. Толкова пиян, опитал да излезе през балкона и не е видял знака, че дървеният под е счупен.

Пропаднал долу и паднал на тераса където седели хора и разговаряли точно за него и неговата футболна гениалност.

Изведнъж Ламза "долетял" и паднал на маса, която донякъде амортизирала удара.

- Всичко беше в кръв. Течеше му от ушите, носа, през очите... Беше страшно. Аз мислех, че вече е приключил. Ухото му падна, намериха го после. По-точно, останало на масата, а той лежеше на бетона - заяви Звонко Орсак, свидетел на падането на Ламза.

Докторите са успели да му спасят живота, но центърът за равновесие в мозъка бил доста унищожен. Това означавало само едно - повече не е можел да дриблира!

Договореният трансфер в Стандард от Лиеж, за големи пари, пропаднал. Не можел повече да играе и за Динамо. Пробвал се в Риека, НК Загреб, малко във Франция, но просто вече не е било същото.

Може би най-много го заболяло, че не е играл във финала на Купата на панаирните градове срещу Лийдс. И днес, казва, пие, но в нормални количества. Освен едни неща, нищо не би променил в живота:

- Всичко бих направил по същия начин и днес. Единствено бих избегнал това което се случи във вила Ребар. Но аз за това не мога и много да говоря. Толкова съм бил пиян, че не си спомням какво точно се е случило - заяви Ламза.

За Динамо е изиграл над 100 мача, за националния отбор на Югославия е записал седем участия. Казват малко за играч от неговото качество...

Неманя Николич спечели Златната обувка в МЛС

Националът на Унгария от сръбски произход Неманя Николич спечели Златната обувка на американското първенство МЛС, тъй като постигна най-много голове в редовния сезон.

Николич е вкарал общо 24 гола и така е най-ефикасният футболист в МЛС лигата, пред някои големи звезди, като испанеца Давид Вийя, който е втори с 22 постигнати попадения.

Николич, който е роден в Сента, печели титлата за най-добър стрелец в американското първенство в екипа на Чикаго Файър, отбор, който на 1/4-финалите се изправя срещу Ред Булс от Ню Йорк.

Неманя Николич по-рано, играейки в унгарското и полското първенство, вече е печелил титлата най-добър стрелец в тези държави.

Баба с въодушевление преразказва шедьовъра на Джеко срещу Челси

Видео което за една нощ стана абсолютен хит в региона.

Преди няколко дни Един Джеко в Лондон вкара два гола за Рома в гостуването на Челси и донесе точка на "вълците" на "Стамфорд Бридж".

Въодушевлението си не скри цяла Европа, а особено баба Сада от Високо, която останала прехласната от волето на популярния "Диамант".

- Как Джеко вкара гол. Сега нападението е долу. И идва Джеко, той ти е само да вкарва голове. И онзи оттук центрира, сега той, виж, топката идва, Нино, той идва и само ей така с шпиц. Но, знаеш как, онова видео, мъжко футболно. Само с шпиц я прехвърли, с пръсти, от първо. Нино, каква е тази картина... Еврогол, еврогол! Другият с глава, на тия голове съм свикнала, но Нино, това... Минаха центъра, от дълбочина, и той само така... - описа баба Сада.

Спомнете си как изглежда в оригинал, с реакцията на италианския коментатор:

Вратарят еуфорично празнува пропуска на колегата, а тогава преживя най-големият шок в живота си

Не известяваме често за това как стоят нещата във футболната Купа на Тайланд, но този път трябва. Ще ви хареса причината.

На терена са били Банкок и Сатри, а след 2:2 наред дошли дузпите, които трябвало да определят участника на финала. И, всичко е било нормално до резултат 19:19. Тогава... Самият факт, че резултатът е 19:19 вече известява, че това не е обичаен мач.

Тогава вратарят на Банкок изпълнил дузпа, уцелил горната греда и неговият колега от Сатри започнал еуфорично да празнува, убеден, че победата е неизбежна. Всичко което трябвало да последва е един негов съотборник да разтресе мрежата от следващия удар, и финалът бил готов. Но...

Докато вратарят на Сатри се отдал на своята временна радост, празнувайки с тичане към центъра заради това, че не получил гол, топката продължила да е в движение. Заради силния удар в гредата, тя се завъртяла и при падането на земята започнала да се движи - към мрежата. В нея и завършила, за въодушевление на вратаря на Банкок, който първоначално помислил, че е пропуснал дузпата, а за изненада на неговия колега от Сатри, който напразно празнувал.

И не само, че празнувал напразно, а минута по-късно - бил победен. Неговият съотборник не използвал следващата дузпа и триумфът бил за Банкок, и то точно благодарение на гола за който всички на стадиона първо помислили, че е пропуск, след уцелването на гредата, неочаквания съюзник.

Причините за скорошния мини срив в представянето на Борусия (Дортмунд)

Борусия (Дортмунд) записа три мача без победа за пръв път под ръководството на Петер Бош. Последната такава серия без успех за клуба дойде през декември 2016, когато завърши четири поредни мача наравно. Така изглежда, че "жълто-черните" загубиха пътя за малко след почивката за националните отбори. Какви са причините зад техния срив в третата седмица на октомври?

Само преди три седмици еуфорията се разпространяваше вълнообразно. Борусия нямаше загуба и окупираше първото място в Бундеслигата, заглушавайки критиците си с фантастичен футбол и убедителни победи над Кьолн (5:0), Хамбургер (3:0) и Гладбах (6:1). Беше сравнително очевидно, че победите в първенството и създадената в следствие еуфория покриваха някои пукнатини. Мачовете срещу Реал (Мадрид) и Тотнъм в Шампионската лига, или дори трудно извоюваната победа срещу Аугсбург в Бундеслигата, всички те показаха защитните слабости. Последните двубои с Лайпциг и Франкфурт им дадоха ясно очертаване.

Основният проблем? Това би била липсата на титулярната четворка, която е свикнала да играе заедно и има възможността да координира действията и позиционирането си от седмица на седмица. От началото на сезона, контузии и наказания означаваха, че "жълто-черните" постоянно са без поне четирима ключови играчи. В събота, те бяха без шест защитници - Сократис, Топрак, Шмелцер, Гереро, Пишчек и Дурм липсваха за отбора на Петер Бош. Щеше да е изненадващо, ако тяхната липса беше без последствия.

Девет различни защитни четворки в 14 мача
 
Дали по избор или не, Петер Бош разположи десет различни играчи в защита в първите 14 мача за сезона: Сократис (13 старта в защитната четворка), Пишчек (11), Бартра (8), Топрак (7), Загаду (6), Толян (6), Шмелцер (2), Бесте, Вайгъл и Суботич (1). Само четворките "Пишчек, Сократис, Бартра, Загаду" и "Пишчек, Сократис, Топрак, Толян" успяха да играят заедно в три случая. Пишчек, Сократис, Топрак и Загаду са играли заедно само два пъти. Във всеки друг мач, Петер Бош трябваше да разположи защитна четворка, която преди това не е играла заедно през този сезон. Всичко на всичко, девет различни защитни четворки са играли от началото на сезона през август.

Не е изненадващо, тогава, че координацията изискваща всеки съперник да бъде държан на ръка разстояние липсваше. В много мачове това минаваше безнаказано, но не и когато Борусия (Дортмунд) се изправи срещу Тотнъм, Мадрид или Лайпциг, в чиито редици има топ талант в атака. Франкфурт проучи тези мачове щателно, копира стила на Лайпциг и успя да направи мач какъвто нормално се вижда веднъж или два пъти годишно от отбор. Фактът, че Вайгъл (халф) и Суботич (защитник без мач през този сезон) формираха защитно партньорство в центъра, което едва ли направи задачата на "орлите" по-трудна, въпреки че двойката си партнира добре.
 
"Ние бяхме без пълен комплект защитници. Искам да изразя почит към играчите, които влязоха в тази позиция. Знам, че не е лесно за играчи, които не са играли толкова дълго като Невен, или за Юл също, който за пръв път игра на тази позиция днес. Момчета се справиха добре", заяви Бош и с пълно право похвали играчите, които влязоха в скалъпената четворка. В отговор на обвинението, че носи частична отговорност за пропиляването на два гола аванс заради смените в защита, той каза:"Франкфурт изглеждаше по-силен на този етап и имаше много възможности. Ние искахме да направим смяна преди да вкараме втория гол и да пуснем истински защитник. Юлиан е халф." Всъщност, Франкфурт беше близо до отбелязване малко преди тези смени, така че е логично, че треньорът искаше да спре този ход на мача.

Липса на късмет пред гола

Няма нужда да се споменава, че представяния в последните три мача не могат да бъдат насочени само към защитните проблеми. "Трябваше да решим мача по-рано. Имахме повече от достатъчно възможности да поведем с 3:0 или 3:1, но за нещастие не ги използвахме", заяви Петер Бош след мача във Франкфурт. И това е истина. Вкарвайки 25 пъти този сезон, Борусия може да има най-добрата атака в Бундеслигата, но често носи вина за пропиляване на добри положения - особено в последните минути на последните три мача. Това е предимно до умение, но трябва и малко късмет.
 
А Борусия със сигурност го нямаше. Хасебе изчисти топката от голлинията за Франкфурт в 90-ата минута, Обамеянг беше спрян от дясната греда в третата минута на продължението в Никозия, а Гулаш от Лайпциг направи невероятно спасяване в 92-ата минута, за да попречи на габонския нападател през миналия уикенд. "Липсва ни малко късмет пред гола", обясни Петер Бош. Не греши. Но "жълто-черните" не могат да оставят това да ги афектира. Ако продължат да вярват в себе си, ще се върнат към победите. Със сигурност, имаше по-добри седмици от тази. Но едно нещо не трябва да бъде забравяно: момчетата на Бош все още имат само една загуба в Бундеслигата през сезона и все още са на първо място в дивизията след девет кръга. Това трудно е лошо постижение за първата четвърт от сезона...