четвъртък, 19 септември 2013 г.

„Сигурните ръце“ станаха на 50



Все още мисля, че Джон Лукич е един от тримата най-добри вратари в страната. Просто мисля, че Дейвид Сиймън е най-добрият.“

Думите са на мениджъра на Арсенал Джордж Греъм в отговор на подкрепата към Лукич, след като стана ясно за интереса към вратаря на Куинс Парк Рейнджърс през пролетта на 1990 г. „Всички сме съгласни... Лукич е по-добър от Сиймън!“ ехтеше около „Хайбъри“ в месеците преди трансфера, който се осъществи през лятото. Въпреки това мениджърът се оказа прав.

По онова време сумата от 1,3 милиона паунда, британски рекорд за вратар, се мислеше за твърде голяма от някои. Заедно с привличането на Йън Райт, Стив Боулд, Лий Диксън и Найджъл Уинтърбърн, това бяха най-добре похарчените пари от Греъм или който и да е друг мениджър на Арсенал.


Сиймън спечели привържениците с изявите си и се превърна в крайъгълния камък на защитната петорка на Арсенал, която записа 23 мача със суха мрежа и допусна 18 гола по пътя към шампионската титла през 1990/91 г. Качествата на стража бяха разнообразни – имаше остри рефлекси, отлично чувство за пласиране, страхотна преценка при центрирания и много кураж. Така той си спечели прякора „Сигурните ръце“.

Тези качества се проявиха в Сиймън през първия му сезон с екипа на Арсенал, като бяха решителни за победите над Тотнъм и Ливърпул по пътя към титлата. Едно спасяване с върха на пръстите след удар на Гари Оуърс в дъжда в Съндърланд изяви брилянтността на Сиймън. През по-голямата част от мача беше зрител, но отново доказа, че винаги е нащрек за опасността и е готов за отразяването й.

Той се превърна в основна фигура в състава на Греъм, който спечели Купата на Англия и Купата на носители на национални купи. Райт беше основното оръжие в атаката, а по трибуните се роди възгласа „Едно на нула за Арсенал“. Нападателят бележеше, а Сиймън и четворката пред него се грижеха за опазването на вратата.

В турнира за Купата на носители на национални купи стражът демонстрира най-добрите си индивидуални моменти. Със счупено ребро йоркширецът игра на финала през 1994 г срещу Парма на обезболяващи инжекции, отказвайки Дзола, Бролин и Асприля. В следващия сезон спаси три дузпи на полуфиналите срещу Сампдория, но на финала допусна да бъде прехвърлен почти от центъра след удар на Наим. Въпреки това демонстрира голямата си класа.

Скоро прехвърли добрата си форма и с екипа на националния отбор на Англия, ставайки един от героите на Евро 96. Спаси дузпи срещу Шотландия и Испания, превръщайки се в знаменитост за цялата страна. Черният му момент дойде на Световното първенство през 2002 г, когато допусна гол от пряк свободен удар, изпълнен от Роналдиньо от голямо разстояние.


На клубно равнище продължи да печели трофеи. Сиймън беше истинска благодат за новия мениджър Арсен Венгер и игра основна роля в спечелването на дубъл през 1998 и 2002 г. През новия век критиките към рефлексите и преценката на вратаря нараснаха, но той отговори по най-добрия начин – със спечелване на още отличия и спасяване, което ще остане завинаги в паметта на футболните запалянковци.

През април 2003 г Сиймън доближаваше 40-та си година, а Арсенал бранеше преднина от 1:0 в полуфинала за Купата на Англия срещу Шефийлд Юнайтед на „Олд Трафорд“. В последните минути Пол Пешисолидо очакваше да вдигне победоносно ръце за изравнителен гол, но в своя професионален мач №1000 вратарят плонжира и някак успя да избие топката от голлинията пред смаяните погледи на всички на стадиона и пред екраните. Сиймън бе запазил най-доброто за последно и смълча критиците си.

Месец по-късно дългогодишният страж на Арсенал вдигна Купата на Англия на стадион „Милениум“, като капитан, след победа с 1:0 над Саутхемптън. След 564 мача с екипа на „топчиите“ и осем трофея, това беше последното му действие, като играч на Арсенал и подобаващ завършек на бляскавата му кариера на „Хайбъри“.

През 1997 г Дейвид Сиймън получава Орден на Британската империя за заслуги към спорта.

Дебютира за английския национален отбор през 1988 г и играе за „Трите лъва“ 15 поредни години – национален рекорд. Записва 75 мача (в 38 не допуска гол) с което се нарежда на второ място в историята сред вратарите.

Избран е за вратар на Идеалните 11 на Арсенал, в класацията Топ 50 на всички времена сред играчите на клуба е на седмо място.

В 564 мача за Арсенал винаги е излизал титуляр и нито веднъж не се е появявал като смяна. В 237 двубоя не е допуснал гол.

Всички ние знаем, че губим велик играч, но това, което може би не знаете за Дейвид е, че той е страхотен човек. Той беше повече от футболист – той беше като баща за нас. Това което ще ни липсва най-много е той в съблекалнята. За мен беше страхотно да го имам около себе си. Говорех с него много след обяд или вечеря и това ми помогна, защото той знае много за футбола и направи страхотна кариера“, Тиери Анри

Мисля, че това е най-доброто спасяване, което съм виждал. Толкова често се случва да докоснеш топката и тя все пак да влети в мрежата. Беше просто невероятно. Той беше загубил баланс, трябваше да се върне назад и да я докосне. Сякаш има лопати в ръцете си. Беше страхотно. Щастлив съм за него. Той се завърна след контузия и беше критикуван – най-вече заради възрастта си. Играеше своя мач №1000 и го короняса с такова спасяване. Ще запомни този ден до края на живота си“, Петър Шмайхел пред Би Би Си за спасяването срещу Шефийлд Юнайтед.

вторник, 3 септември 2013 г.

100, 200, 300 милиона и Барселона


Поредният летен трансферен прозорец хлопна врати в 1 ч българско време. Над един милиард евро смениха клубните си каси. Като по холивудски сценарий интересното стана накрая. Притиснати от времето всички вече бяха съгласни да орежат пазарлъците и да разтварят кесийките. По отношение на големите имена доскоро повече треньори смениха местоработата, отколкото играчи. Последните мигове пооправиха нещата и откъм основните действащи лица по терените. Станахме свидетели на новия рекорд – 100 милиона евро за Гарет Бейл, за да премине от Тотнъм в Реал (Мадрид). 20-те отбора от най-богатото първенство – английската Висша лига, похарчиха над 600 милиона.


АНГЛИЯ


Арсенал – и това лято Венгер не изневери на себе си. Взе без пари младежки френски национал и не пипаше стоте милиона за покупки. Върна в отбора напусналият със свободен трансфер Матьо Фламини и взе под наем вратаря на Палермо Емилиано Вивиано, след като продаде обещаващия Вито Маноне. Говореше се за редица имена и нищо, но този път феновете на клуба открито изявиха недоволство от липсата на покупки. Подобно на сагата с Аршавин, Венгер счупи клубният трансферен рекорд в последните минути, подписвайки с Месут Йозил от Реал (Мадрид) срещу 50 милиона евро.


Общо: 50 милиона евро


Челси – в клуба се радваха на завръщането на Жозе Моуриньо. Португалецът направи една голяма покупка, давайки 35 милиона евро на Анжи за Вилиан. От същия отбор, но със свободен трансфер дойде и Самуел Ето`о. Камерунецът за втори път ще играе под ръководството на Моуриньо, с който стана европейски шампион с Интер през 2010 г. За без пари дойде и вратарят Марк Шварцер от градския съперник Фулъм. Другите сделки на „сините“ са – Кристиан Ацу (нападател) от Порто – 4,1 млн., Марко Ван Гинкел (халф) от Витес – 9,5 млн. и Кристиан Куевас (халф) от О Хигинс за 4 милиона.


Общо: 52 600 000 евро


Ливърпул – цяло лято се разиграваше сагата дали Луис Суарес ще напусне, а през това време мениджърът Брендън Роджърс беше доста активен на пазара. Защитата получи нов облик с Коло Туре, който дойде като свободен агент от Манчестър Сити, Али Сисоко, взет под наем от Валенсия, 7,5 милиона за Тиаго Илори от Спортинг (Лисабон) и 19 милиона евро платени на ПСЖ за Мамаду Сако. Това бе и най-големият харч на клуба. Срещу 10,5 милиона в касата на Съндърланд на вратата застана Симон Миноле, а в атака дойдоха Яго Аспас срещу 9 милиона за Селта (Виго) и Луис Алберто от Севиля за неуточнена сума. Под наем от Челси пристигна и Виктор Моузес.


Общо: 46 милиона евро


Манчестър Сити – рекордьорът от последните години на английския пазар не задържа короната и това лято, изпреварен от Тотнъм. Новият мениджър Мануел Пелегрини поднови всички постове в отбора с изключение на вратарите. Топ покупката е Фернандиньо, който подписа срещу 40 милиона в касата на Шахтьор (Донецк). Севиля спечели общо 40,6 милиона от продажбата на Хесус Навас и Алваро Негредо. „Гражданин“ стана и Стеван Йоветич, който донесе на бившия си отбор Фиорентина 25,5 милиона евро. За далеч по-скромните 4,1 милиона дойде аржентинският ветеран в отбраната Мартин Демикелис, който игра под ръководството на Пелегрини в Малага.


Общо: 110 200 000 евро


Манчестър Юнайтед голямата промяна в шампиона беше мениджърската. Легендарният сър Алекс Фъргюсън, който водеше отбора от 1986 г, напусна и посочи за свой заместник наставника на Евертън Дейвид Мойс. Новият шотландец на поста беше изключително скромен на трансферния пазар с едно попълнение – уругвайският защитник Гилермо Варела – 2,8 милиона платени на Пенярол. Всичко се промени в последните секунди с привличането на водещата фигура на Евертън – Маруан Фелайни. Белгийската звезда на „карамелите“ смени екипа срещу 32 милиона евро.


Общо: 34 800 000 евро


Тотнъм – остава ли Гарет Бейл или момчето си отива? - това беше големият въпрос при „шпорите“. Моторът на намиращия се във възход в последните сезони лондонски състав не устоя на предложението на президента на Реал (Мадрид) Флорентино Перес. Встрани от сагата „Бейл тук, Бейл там“, мениджърът Андре Виаш-Боаш направи сериозни сделки. Португалецът не се поколеба да даде по 30 милиона на Валенсия и Рома за Роберто Солдадо и Ерик Ламела. Коринтианс припечели 20 милиона за Паулиньо, а Аякс взе 13,5 милиона за Кристиан Ериксен. Румънският защитник Влад Чиричес донесе в касата на Стяуа 10 милиона, а толкова получи и Тулуза за халфа Етиен Капуе. В Твенте прибраха 8,1 милиона от продажбата на Насер Чадли. Тотнъм може и да остана без основния си играч, но пък събра боеспособен състав.


Общо: 121 600 000 евро


ИСПАНИЯ


Барселона – големият трансфер на Барселона през това лято беше бразилското чудо Неймар, който заработи на Сантос 57 милиона евро. Каталунците бяха свързвани с хлапето от първия ден, в който името му стана достатъчно популярно. Неймар пусна една сълза на стадиона от който започна кариерата си, опакова си багажа и пристигна на „Камп Ноу“. Да сформира партньорство с припознавания като месия Лионел Меси. Бразилско-аржентинското дуо трябва да върне Барса на загубения европейски връх. Поне такива са очакванията, а дали между тях ще се получи сработване предстои да се види. За далеч по-скромните 1,8 милиона беше взет нападателя Денис Суарес от Манчестър Сити.


Общо: 58 800 000 евро


Реал (Мадрид) – лудостта на Флорентино Перес няма край. Президентът на Кралския клуб не се посвени да счупи собствения си рекорд и да плати 100 милиона евро за Гарет Бейл. Уелсецът стана по-скъп от идола си Кристиано Роналдо. Сега остава двамата да засенчат Неймар и Меси. Поне на това ще се надява Перес, който плати 194 милиона за звездното си дуо. В сянката на рекордната покупка останаха дадените 38 милиона на Реал (Сосиедад) за Асиер Ийараменди и 27 милиона на Малага за Иско. Сао Пауло заработи 6 милиона за халфа Касемиро, а в Байер (Леверкузен) взеха с половин милион повече за бранителя Даниел Карвахал. Извън всякакво съмнение Реал на Перес е световният шампион по похарчени пари. Отново.


Общо: 172 500 000 евро


Атлетико (Мадрид) встрани от голямата шумотевица на градския съперник и Барселона, „дюшекчиите“ направиха прилична селекция. Диего Симеоне даде най-много за халфа Джошуа Гилавоги от Сент Етиен – 10 милиона. В защита се подсили с Тоби Алдервейрелд от Аякс за 7 милиона, а още 5,1 млн. отидоха за подписа на Давид Вийя от Барселона. Като свободен агент от Депортиво (Ла Коруня) дойде вратарят Даниел Арансубия, а срещу неуточнена сума от Райо Валекано пристигна нападателя Лео Баптистао.


Общо: 22 100 000 евро


ГЕРМАНИЯ


Байерн (Мюнхен) – клубът се похвали с първата си покупка още преди да е отворил трансферния пазар. 37 милиона евро за обещаващия талант на големия конкурент Борусия (Дортмунд) – Марио Гьотце. Новият треньор Пеп Гуардиола зарадва бившия си отбор Барселона с 25 милиона евро за халфа Тиаго Алкантара. Като свободен агент от Майнц дойде бранителят Ян Кирхоф.


Общо: 62 000 000 евро


Борусия (Дортмунд) – за поредно лято треньорът на „жълто-черните“ Юрген Клоп трябваше да замества продаден халф. 27,5 милиона влязоха в касата на Шахтьор (Донецк) за подписа на арменския национал Хенрих Мхитарян. След раздялата с Фелипе Сантана се наложи да се увеличи избора в защита – 9,5 милиона за подписа на Сократис Папастатопулос от Вердер (Бремен). След усилени спекулации, че головата машина Роберт Левандовски ще напусне, Клоп се застрахова и подсигури бъдещето с Пиер Аубамеянг от Сент Етиен за 13,5 милиона. Напрактика дортмундци освежиха всеки пост с изключение на вратарския.


Общо: 40 500 000 евро


ИТАЛИЯ


Ювентус – финансовата криза натисна сериозно италианските клубове и това не пожали дори и шампиона на страната. „Старата госпожа“ не беше разточителна на пазара, като най-скъпата й покупка излезе защитника на градския съперник Торино Анджело Огбона – 13 милиона. В нападение за услугите на Карлос Тевес бяха платени 11,8 милиона на Манчестър Сити, а Фернандо Йоренте дойде като свободен агент от Атлетик (Билбао). За третия нападател Симоне Заза Сампдория получи 3,5 милиона. Друг бранител – Федерико Пелузо от Аталанта излезе на касата 4,8 милиона евро.


Общо: 33 100 000 евро


Милан – големият удар на клуба беше привличането на Кака, като свободен агент от Реал (Мадрид), след като през 2009 г за него бяха спечелени 67 милиона. Най-скъпата покупка за това лято беше нападателя на Ювентус Алесандро Матри – 11 милиона. За халфа Андреа Поли Сампдория получи 6,5 милиона, а защитникът Кристиан Сапата дойде от Виляреал за 5 милиона. Под наем от градския съперник дойде Матиас Силвестре, а в размяна от Дженоа пристигна словенският халф Валтер Бирса.


Общо: 22 500 000 евро


Интер – след слабия сезон през миналата година собственикът Масимо Морати спря кранчето на многомилионните сделки. „Нерадзурите“ бяха необичайно тихи на пазара и не се включиха в борбата за никой водещ играч. Без участие в европейските турнири треньорът Валтер Мадзари се огледа за свободни агенти и взе вратаря Хуан Пабло Карисо и бранителя Уго Кампаняро от Лацио и Наполи, както и Марко Андреоли (защитник, Киево) и Рубен Бота (халф, Тигре). Под наем от Порто и Челси дойдоха защитниците Роландо и Уолъс. Двете покупки на Интер са халфовете Сафир Тайдер от Болоня – 5,5 милиона, и Диего Лаксалт от Дефенсор Спортинг за 2,3 милиона.


Общо: 7 800 000 евро


Наполи – продажбата на Единсон Кавани развърза ръцете на неаполитанците, които са абсолютен шампион на трансферния пазар в Италия това лято. 59 милиона бяха платени на Реал (Мадрид) за триото Гонзало Игуаин, Раул Албиол и Хосе Кайехон. Обнови се и вратарския пост с 5 милиона за Рафаел от Сантос и взетия под наем от Ливърпул Пепе Рейна. Треньорът Рафа Бенитес не се поколеба да похарчи и 8 милиона за нападателя на Естудиантес Дуван Сапата, както и 9,5 милиона за халфа на ПСВ Айндховен Дрис Мартенс. „Небесносините“ дадоха сериозна заявка, че искат да разбият монопола по оста Торино – Милано.


Общо: 81 500 000 евро


ФРАНЦИЯ


ПСЖ – арабските милиони в Париж имат една цел и тя е клубът да се нареди сред топ отборите на Европа. Френският клубен футбол няма кой знае какви успехи на фона на другите големи държави и това със сигурност накърнява честолюбивите „петли“. Така в отбора акостира Единсон Кавани срещу 64,5 милиона за касата на Наполи. За 31,4 милиона беше осигурен подписа на бранителя на Рома Маркиньос, а за още 15 милиона дойде и друг бранител – Лукас Дине от Лил.


Общо: 110 900 000 евро


Монако – новата задгранична авантюра на руски богаташ. Отборът от Княжеството се завърна в Лига 1 и не хаби време да заяви амбициите си. 70 милиона евро за Порто за дуото Жоао Моутиньо и Джеймс Родригес и още 60 милиона на Атлетико (Мадрид) за Радамел Фалкао. Срещу 20 милиона се подписа и халфът на Севиля Жофрей Конодгбия. По 5 милиона прибраха Малага и Олимпик (Лион) за Жереми Тулалан и Антони Мартиал. Като свободни агенти бяха привлечени Ерик Абидал и Рикардо Карвальо, а под наем дойдоха Фабиньо (защитник, Рио Аве) и Серхио Ромеро (вратар, Сампдория). Бранителят Борха Лопес докара в касата на Спортинг (Хихон) 2,2 милиона, а Гаетано Моначело беше взет от Олимпиакос за неоповестена сума. Ръкавицата е хвърлена.


Общо: 162 200 000 евро


Олимпик (Марсилия) единственият европейски шампион на френска територия остава далеч назад по отношение на финансовата си мощ. На „Велодром“ едва ли са се отказали да опитат да развалят празненствата в Париж и Монако. В отбора акостираха пет нови попълнения, като най-скъпата покупка е халфът Флориан Таувин от Лил – 15 милиона. За половината от тази сума дойде друг халф – Джианели Имбула от Гингам. Евиан получи 2,5 милиона за нападателя си Сабер Келифа. За неоповестени суми бяха привлечени и Бенжамин Менди (защитник, Льо Авър) и Димитри Пайе (халф, Лил).


Общо: 25 000 000 евро


Клубовете ще трябва да се задоволят с наличното до януарския трансферен прозорец. На средата на сезона ще имат нова възможност да покажат, че парите не означават нищо за тях или че разумното харчене дава по-добри резултати. Предстои да видим. От УЕФА се очаква да вземе мерки и да въведе в експлотация т.нар. финансов феърплей. Без него бедните отбори изглеждат обречени да останат само в ролята на развъдници на таланти. Раждаш деца, но в родилното ти ги взимат, защото новите родители могат да им предложат по-добри условия – например по-скъпи играчки. Реално погледнато футболистите са си стока. Днес целуват емблемата на един отбор, а утре на друг. Днес спорът е Меси или Роналдо, утре ще са двама други и т.н. В битката Кой е по- по- най-, потърпевши са само феновете. Днешният ти идол утре може да облече екипа на най-големия ти враг. Затова остава любовта към клуба, защото собствениците и играчите са преходни, напоследък доста...


Общата сума похарчена от 18-те клуба в материала е – 1 214 100000 евро.

неделя, 1 септември 2013 г.

Половин век белградска „Маракана“


Гордостта на Белград и бивша Югославия – стадион „Цървена звезда“, известен на любителите на футбола като „Маракана“ днес навърши 50 години. Настоящият капацитет на съоръжението е 55 000 места, а на него срещите си играе и националният отбор на Сърбия.


Стадионът е строен между 1960 и 1963 г, заменяйки старото игрище от 1927 г. Първият мач на „Маракана“ е изигран на 1 септември 1963 г срещу Риека – победа за Цървена звезда с 2:1. На още ненапълно довършените трибуни присъстват 55 000 зрители, а рекордът от тази есен е на дербито срещу Партизан – 74 000. На следващата година, когато стадионът е окончателно завършен, капацитетът нараства на 95 000 места.


Първият гол на „Маракана“ е дело на Трифун Михайлович, който се разписва в приятелски мач срещу земунския Йединство. Първото шампионатно попадение е дело на Вукой от Риека, а за Звезда пръв бележи Душан Маравич.


Най-посетеният мач в историята на стадиона е на 23 април 1975 г в полуфинал срещу унгарския Ференцварош в турнира за Купата на носители на национални купи. Тогава са продадени 96 070 билета, но по преценки на „Маракана“ е имало 110 000 зрители, какъвто е бил капацитетът по това време.


Междувременно той е драстично намален. Следвайки модернизацията и изпълнявайки изискванията на УЕФА се подобрява комфорта на привържениците и тяхната безопасност, което води до намаляване на местата на стадиона. Поставени са седалки на всичките четири трибуни и така днес седящите места са 55 538.


До самия терен има и други съоръжения, като помощни игрища, медицински център, както и музея на ФК Цървена звезда.


На „Маракана“ е изигран финала за Купата на европейските шампиони на 30 април 1973 г между Аякс и Ювентус, завършил 1:0 за холандците. На този мач присъстват 91 564 зрители.


През лятото на 2008 г е направен нов дренаж, заменена е тревата и осветителните тела, а през 2010 г са сложени нови седалки в източната трибуна.


На „Маракана“ са провеждани и редица концерти. Три изяви има Здравко Чолич, а сред другите популярни имена са Цеца и Аца Лукас. На 13 май 2007 г фенклубът на Звезда Делийе организира хуманитарен концерт под надслов „Делийе за нашите Косово и Метохия“, в който взимат участие редица сръбски звезди.


Първият посетител на стадион „Маракана“ е Лаза Петрович, земеделец от околността Лозница. Запаленият звездаш дошъл на новия стадион в 6 ч сутринта, взел мястото си на източната трибуна, извадил сирене и погача от торбата, започнал да хапва и търпеливо дочакал началото на мача.