неделя, 17 ноември 2013 г.

Перушина, сълзи и екстаз

Помня, че беше хладна дъждовна вечер. Гледах мача в хола с баща ми и комшията. Французите ни поведоха и сякаш стана по-студено. Детският ми ентусиазъм не ми позволи да се отчайвам. По онова време имах Правец 8С, а за съществуването на интернет и не подозирах. Единственият ми източник на информация по футболните въпроси беше вестникът, в който работеше баща ми и винаги имаше по един брой вкъщи. Бях научил съставите, знаех кой футболист в кой клуб играе и някои подробности, които считах за важна информация. Нетърпеливо зачаках да изравним резултата. Не чаках много. След центриране от ъглов удар Емил Костадинов засече топката с глава на близката греда и заличихме преднината.
 
Франция имаше добро поколение – Бернар Лама, Марсел Десаи, Лоран Блан, Емануел Петит, Пол Льо Гуен, Дидие Дешан, Жан-Пиер Папен, Давид Жинола, Ерик Кантона. Имаше предимство да домакинства и равенството я класираше на световните финали в САЩ през 1994 г. Едва ли някой французин е предполагал в какво ще се превърне 17 ноември 1993 г. По някое време на терена се появи един петел, който с френско високомерие се разходи парадно и прекъсна мача за няколко минути. Така и не знам дали някой български зевзек се измайтапи или домакините бяха планирали да разсейват нашия отбор. Появата на пернатото може да се тълкува и като знамение, но предполагам, че е бил принесен в жертва след случилото се.
В 89-ата минута резултатът е 1:1, а „петлите“ получават пряк свободен удар вдясно от нашето наказателно поле, заради нарушение на Петър Александров, който преди малко се е появил на мястото на Йордан Лечков. Коментаторите Петър Василев - Петела и Николай Колев – Мичмана от няколко минути се вайкат как това талантливо българско поколение няма да се класира за световното, но дано успее за европейското. Давид Жинола центрира, но никой от неговите съотборници не играе с топката, която стига до Емил Кременлиев. Той прави няколко крачки и подава на Краси Балъков. Халфът вижда Любо Пенев, който е на метър-два в половината на съперника и го намира. „Чичовото“ е с гръб към френската врата, завърта се и с един поглед вижда Емил Костадинов, вдигайки топката към него.
Кълбото полита от крака на Пенев в 89 минута 54 секунда. Емо овладява с дясното си бедро на метър пред наказателното и нахлува диагонално към вратата. Надбягва пазача си, Лоран Блан се хвърля отчаяно в краката му с шпагат, опитвайки да спре непредотвратимото. Изстрелът профучава над плонжиращия Бернар Лама, топката закача леко горната греда и опъва мрежата – 89 минута 59 секунда. Феноменално! Аз съм на колене върху килима с ръце сочещи нагоре и усещам пулса си в ушите. Баща ми и съседа крещят така, че полюлеят се клати, а диваните се местят.
Петела и Мичмана не могат да поемат дъх: „Костадинов влиза на скорост, да видим, изстрел и гол!!! (Петела) Ето, Господ е българин! Господ е българин тази вечер!!! (Мичмана) Господ е българин! Не зная, не зная какво ще става тази вечер в Париж, уважаеми зрители. Невероятно – 50 000 души са като попарени, българите се прегръщат, редовното време изтече!!! Емил Костадинов с великолепен удар простреля Бернар Лама! Всички тези думи, които казахме до тук за шанса, за спортното щастие се сбъднаха! Иска ми се сега само едно, иска ми се Лесли Мотръм, иска ми се веднага да свири и последния съдийски сигнал, защото вече една минута се играе повече от тези 90. Не зная как се чувствате вие в България, но аз просто трябва, трябва да спра, защото иначе сърцето наистина може и да не издържи в този велик миг, в този велик миг за българския футбол!!! (Петела) Всички да целунем Емил Костадинов – героят на този мач!!! (Мичмана) Заслужава, заслужава Емил Костадинов!!! Сега трябва вече да гледаме към хронометъра – ето го и краят!!! България за шести път е на световни футболни финали! Ето го целият наш щаб, ето ги българите да ликуват на „Парк де Пренс“!!! Сега вече мога уважаеми приятели на футбола да ви кажа моята прогноза беше 2:1 за България преди този двубой и тя се сбъдна. Невероятна радост на „Парк де Пренс“!!! Вярвам в този миг цяла България е на върха на щастието!!! Искахме я тази футболна победа, г-н Колев, и тя дойде!!! Ето ги посърналите французи... (Петела)“.



На фона на тези думи в ужаса си от френската телевизия изписват – Франция 2:1 България. Мишел Платини е в плен на мъката. След последния съдийски сигнал Жинола се държи за кръста, Дешан за главата, Блан е клекнал, треньорът Жерар Улие влиза в тунела на стадиона. По терена в екстаз тичат българските лъвове, които току що са разпердушинили френското петле. „Парк де Пренс“, Париж и Франция са потънали в сълзи и тишина. Българският отбор нанесе кинжален удар, за да донесе на народа едно незабравимо американско лято и медали от световното. Без да знаем какво ни чака няколко месеца по-късно, всички се радвахме. Дори и тези, които не гледаха и не разбираха футбола. През нощта на 17 ноември 1993 г в България на никой не му пукаше за студа и дъжда. Щастието беше завладяло сърцата. В онзи миг, в който топката беше изритана от Емо Костадинов се роди Пеневата чета. Всички бяха убедени, че в тази нощ Господ несъмнено е бил българин. 20 години по-късно спомените са все още толкова силни, колкото и преживяната на момента емоция. Един успех гравиран със златни букви в сърцата на мнозина.
На 17 ноември 1993 г гилотинирахме петела, който беше разперил криле да лети към САЩ. А пилешкото бульонче от „Парк де Пренс“ се оказа само топло предястие преди големия пир през лятото на 1994 г. На французите песента на Guns N' Roses – November Rain не им е от любимите. А аз винаги я слушам с кеф и заради заглавието.

сряда, 13 ноември 2013 г.

Най-големият измамник в историята на футбола – 20 г без нито един гол

Бразилецът Карлос Енрике Кайсер сигурно е най-големият измамник в историята на футбола, като в 20-годишната си кариера на нападател не е вкарал нито един гол.

Кайсер нямал талант за футбол, но е бил много изобретателен. В началото на 80-те години се сприятелил с известните бразилски играчи Ромарио, Едмундо и др. Когато те подпишели договори с някой клуб уверявали началниците да предложат тримесечен договор за проби с „талантливия“ Кайсер. Веднага след като подпишел контракта той казвал, че му трябват няколко седмици да влезе във форма. След месец търсене на формата се явявал на тренировка и продължавал с плана си.

Взимах топката и я удрях силно. Тогава се хващах за прасеца и се превивах от болка. Тогава нямаше магнитни резонанси и лекарите трябваше да ми вярват“, разказва Кайсер в едно интервю. Треньорите мислели, че няма късмет с контузиите, но все пак разкрили измамите му, докато „играел“ за Ботафого.

Кайсер носел със себе си голям мобилен телефон на който често говорел дълго на английски език. Пред всички казвал, че от него се интересуват клубове от Европа. Междувременно, един от лекарите на Ботафого знаел английски и веднъж дочул разговор на Кайсер, който нямал никакъв смисъл. Докато нападателят се къпел, лекарят взел мобилния телефон и разбрал, че е играчка.

След инцидента Кайсер избягал в друг клуб, като освен в Ботафого, е „играл“ за Фламенго, Вашко Да Гама, Палмейрас и Флуминензе. Все пак веднъж се озовал и на терена.

Треньорът ме увери, че само ще седя на пейката. Губехме и той ме прати да загрявам. Как да избегна да не видят всички, че не съм от най-добрите играчи? Разбрах, че привържениците обиждат своите играчи. Изкачих се на оградата и започнах да обиждам запалянковците“, споделя пишман футболистът. След този мач президентът на клуба го извикал на разговор, но Кайсер отново се измъкнал.

Казах му, че баща ми е починал, че съм имал втори баща (показвайки го на президента) и че няма да позволя на никой да обижда баща ми, както го правеха привържениците“, обяснява измамникът, който след този случай получил нов договор с клуба.

Като всички бразилски звезди и той отишъл в Европа. Подписал с френския Ажаксио, а на първата тренировка дошли около хиляда привърженици да го поздравят. Кайсер не искал да ги разочарова с липсата на качества и взел всички топки от терена и ги хвърлил на запалянковците. Треньорът трябвало да проведе тренировката без топки, а Кайсер нямало как да покаже таланта си.

След 20 години измами му омръзнало и завършил кариерата си с 30 мача, като във всички се появявал от пейката и без да вкара нито един гол, въпреки че се представял за нападател.

вторник, 5 ноември 2013 г.

Жи-Пи Пи на 50

 
Днес Жан-Пиер Папен, бивш френски национал и футболист №1 на Европа за 1991 г, навършва 50 години. В дните си като играч беше известен с волетата си, които неговите привърженици нарекоха „Папенки“. През 1996 г, след като осеммесечната му дъщеря Емили е диагностицирана със сериозни церебрални проблеми, Жан-Пиер и съпругата му Флоренс създават асоциацията „Деветка от сърца“ (той играе с №9), която да помага на други родители в тази ситуация, и най-вече, за да бъдат открити и прилагани методи за умственото и физическо обучение на такива деца.

Папен има 30 гола за Франция в 54 мача. Участва на Мондиал 86 в Мексико, където „петлите“ стават трети, както и на Евро 92 в Швеция. Последният му мач с националната фланелка е през 1995 г.

На клубно ниво е носил екипите на Виши (1983/84 г), Валенсиен (1984/85 г), Брюж (1985/86 г), Олимпик (Марсилия) (1986/92 г), Милан (1992/94 г), Байерн (1994/96 г), Бордо (1996/98 г) и Гингам (1998 г). Въпреки че има само 31 мача с екипа на белгийския Брюж е избран за най-добър чуждестранен играч на клуба от привържениците през април 2008 г.
По време на много успешния му престой в Олимпик (Марсилия) печели шампионата в четири поредни сезона (1989-1992 г), постигайки дубъл през 1989 г и достига финал за Купата на европейските шампиони през 1991 г, загубен от Цървена звезда (Белград) след изпълнение на дузпи. През този период Папен е голмайстор на френското първенство в пет поредни сезона (1988-1992 г). С фланелката на марсилци той печели Златната топка, която се присъжда на Футболист №1 на Европа, през 1991 г. Той е единственият играч с тази награда, който я печели като състезател от френски клуб.
През 1992 г Папен преминава в Милан срещу 10 000 000 паунда, което е световен рекорд за времето си. Така става първият френски топ футболист присъединил се към италианската Серия А след Мишел Платини. Не успява да се наложи като титуляр заради травми и проблеми с адаптацията. Влиза като смяна във финала на Шампионската лига през 1993 г, който Милан губи от бившия му клуб Олимпик (Марсилия). Въпреки това Папен пази добри спомени от престоя си в Италия и често цитира бившите наставници на Милан Фабио Капело и Ариго Саки, като свои модели относно треньорството. През 1994 г е трансфериран в Байерн (Мюнхен), където отново страда от контузии. През втория си сезон в Германия е част от състава, който спечели Купата на УЕФА срещу Бордо, клубът в който Папен ще заиграе от следващата есен. С жирондинците той губи финала за Купата на Лигата през 1997 г срещу Страсбург. Кариерата на Папен приключва във Втора дивизия на Франция с екипа на Гингам през 1998 г.
Папен бележи много по френските терени, но в противовес на много други велики френски играчи никога не става доминантен в чужбина. Той също така е част от „проклетото поколение“ от френски футболисти, които играят между ерата на Платини в края на 80-те години и световните шампиони от 1998 г. Въпреки талантливи играчи като Папен, Кантона и Жинола Франция пропуска разочароващо световните първенства през 1990 и 1994 г. За втория турнир се проваля с домакински загуби от Израел и България. Отпада от Евро 92 в групата от Дания, след перфектен рекорд в квалификациите за турнира. Това е единственият период (1989-96 г) във френския футбол, в който клубовете се справят по-успешно от националния отбор.
Папен е иконичен във френската поп култура, като става герой в сатирично куклено шоу по телевизията, където първоначално е изобразен като глупав футболист (разпространен стереотип във Франция), който е вманиачен само в намирането на различни начини да вкарва голове. Когато изпитва трудности в Италия образът му в предаването става по-симпатичен, като в една песничка дори господ го призовава да се върне в родината си, защото „Франция има нужда от теб!“.

Два пъти в кариерата си е свързван с клубове от Англия. Първо е трансферна цел на Тотнъм през март 1994 г. В края на престоя си в Бордо е мишена на амбициозния Фулъм, който тогава се намира във Втора дивизия, като дори изразява желание да подпише с клуба. Така или иначе той никога не заиграва на Острова.

След като за кратко е треньор на френски клубове, той се присъединява към местния аматьорски клуб Фактюр-Бигано Бойен през 2009 г, когато е на 45 г.
През май 2006 г Папен поема Страсбург, който е изпаднал във Втора дивизия. Преди това той е начело на аматьорския Басен, като му помага да се изкачи с едно ниво нагоре. През сезон 2006/07 г бившият нападател връща Страсбург в Лига 1, класирайки го на трето място, но малко след края на сезона вътрешни конфликти в клуба излизат в пресата. Няколко играчи открито критикуват методите на Жи-Пи Пи. Първоначално той е обявен за треньор на клуба за сезон 2007/08 г, но само седмица по-късно е принуден да напусне, след като става ясно, че е бил на интервю за треньорския пост в Ланс само часове след потвърждението в Страсбург. Заместен е от Жан-Марк Фурлан, а в Ланс избират Ги Ру. По ирония на съдбата Папен става треньор на Ланс след загуба от Страсбург, довела до освобождаването на Ги Ру след пет кръга от сезона. Отборът отпада в първия кръг на Купата на УЕФА и Купата на Франция, като се бори за оцеляването си в елита. На 29 декември 2009 г Папен е назначен за треньор на Шатороа, напускайки поста през май 2010 г.

Папен е в списъка на Пеле „125 най-велики живи футболисти“, оповестен през март 2004 г

Два пъти е избиран за Футболист №1 на Франция – 1989, 1991 г
Носител е на Златен Онз за 1991 г
Голмайстор №1 в света за 1991 г
Голмайстор на Купата на европейските шампиони – 1989/90, 1990/91, 1991/92 г
Избран за Играч на 20 век в Олимпик (Марсилия)

Освен с кошмарното си отпадане за Мондиал 94 на „Парк де Пренс“ от България, Жи-Пи Пи има още една интересна случка с български отбор. Сцената се провежда на 21 март 1990 г в 1/4-финал от Купата на европейските шампиони. „Финикийците“ имат предимство от победа с 1:0 в първия мач срещу ЦСКА (тогава Средец) в София. Тандемът в атака е не друг, а страховитата двойка Христо Стоичков и Емил Костадинов, а защитата е водена от несравнимия Трифон Иванов. Марсилци водят с 3:0 и в 75-ата минута изглеждат сигурни в класирането напред. Но в 84-ата минута Юруков излиза лице в лице с Гаетан Юар. Той до момента няма никаква работа, но се сблъсква със защитника Ерик Мура и присъдата е да не доиграе сезона, заради фрактура на тибията. Французите вече са направили две смени и на вратата трябва да застане полеви играч – изборът пада върху Папен (висок 176 см), който е вкарал за 2:0 в 28-ата минута. В оставащите десетина минути от мача той носи ръкавиците и вратарската фланелка, но не му се налага да демонстрира умения в спасяването на гола - мачът завършва 3:1 за марсилци.

Жан-Пиер Папен в действие 

Жи-Пи Пи като вратар срещу ЦСКА (София) 

неделя, 3 ноември 2013 г.

Роденият да вкарва – Йън Райт на 50!

Днес юбилей празнува легендарният нападател Йън Райт, който навършва 50 години. Голмайсторът е носил екипите на общо седем клуба в Англия и Шотландия, като в 581 шампионатни мача е отбелязал 387 гола. За националния отбор на Англия има 33 участия и 9 попадения. Най-добрият му период са седемте сезона за Арсенал, а след отказването си работи като водещ на телевизионни и радиопредавания с футболна тематика.

Райт започва с професионалния футбол сравнително късно. Въпреки пробите в Саутенд Юнайтед и Брайтън в юношеските си години, той не може да привлече достатъчен интерес, за да спечели професионален договор. Играе за аматьорски отбори, смятайки че няма шанс за големия футбол.
Скаутът за таланти на Кристъл Палас Питър Прентис вижда Йън да играе за Гринуич Бороу и го кани на проби на стадион „Селхърст Парк“. Впечатлява тогавашния мениджър Стив Копъл и подписва професионален договор през август 1985 г, три месеца преди 22-ия си рожден ден.

Бързо прави впечатление, вкарвайки девет гола в първия си сезон, ставайки втория по резултатност за клуба. С идването на Марк Брайт в Палас през следващата година двамата създават успешно партньорство и благодарение на головете им клубът влиза в елита чрез плейофи през 1989 г. Райт е особено полезен през този сезон с 24 гола във Втора дивизия и общо 33 във всички надпревари.

През декември 1989 г е извикан в Б националния отбор на Англия, но двойно спукан пищял осуетява дебюта му в Първа дивизия. След възстановяването от травмата той се включва драматично, като „супер смяна“ на финала за Купата на ФА през 1990 г срещу Манчестър Юнайтед. Изравнява резултата няколко минути след появата си на терена, докарвайки срещата до продължение, а след това извежда отбора си напред. В крайна сметка мачът завършва 3:3, а Палас губи преиграването с 0:1.
През следващия сезон Райт е част от националния отбор на Англия и достига гол №100 за Кристъл Палас. Вкарва два пъти за „орлите“ за победа над Евертън на финала за Купата на Лигата на „Уембли“. Йън става известен със смъртоносния си удар, подпечатвайки репутацията си с хеттрик за 18 минути в гостуване на Уимбълдън в предпоследния кръг на сезон 1990/91 г.

Райт е вкарал 117 гола в 253 мача и 24 появявания като смяна през шестте си сезона в Кристъл Палас във всички турнири, което го прави най-добрият реализатор на клуба след Втората световна война и трети за всички времена. През 2005 г е избран в Единайсеторката на 20 век на „орлите“, както и за Играч на века за клуба.
Тъмнокожият голаджия подписва с Арсенал през септември 1991 г срещу 2 500 000 паунда, което е трансферен рекорд за клуба по онова време. Вкарва още в дебюта си срещу Лестър в мач от Купата на Лигата, а в дебюта си за първенство срещу Саутхемптън вкарва хеттрик. Печели „Златната обувка“ в първия си сезон за „артилеристите“ с 29 гола, пет от които е отбелязал за Палас, а общо 31 във всички надпревари. Бележи хеттрик и в последния кръг от сезона, отново срещу Саутхемптън, като третият му гол е последния в историята на старата Първа дивизия. Само Йън Райт и Теди Шерингам (през сезон 1992/93 г) са ставали голмайстори на елита, вкарвайки за два различни клуба в един сезон.
Райт е най-резултатният нападател на Арсенал в шест поредни сезона. Играе основна роля в успехите на клуба през 90-те години, печелейки Купата на ФА и Купата на Лигата през 1993 г, вкарвайки и на двата финала. Йън помага на Арсенал да достигне финала за Купата на носители на национални купи през 1994 г, но е наказан за последния мач, който неговият клуб печели с 1:0 срещу Парма. През този сезон „топчиите“ завършват четвърти във Висшата лига.

Стрелецът вкарва във всеки кръг от КНК през 1995 г без финала, като се представя добре и във Висшата лига, но времената в Арсенал са трудни, след освобождаването на мениджъра Джордж Греъм заради незаконни плащания, а наследникът му Стюърт Хюстън класира отбора на 12-о място в края на сезона.

С пристигането на Брус Риоч между двамата има конфликт и Райт подава молба за трансфер, която по-късно оттегля. С идването на Денис Бергкамп двамата заформят кратко, но плодотворно сътрудничество, като в първия си сезон заедно помагат на Арсенал да достигне пето място и да се класира за Купата на УЕФА. Достигат и 1/2-финалите за Купата на Лигата, но отпадат от бъдещия носител Астън Вила заради голове на чужд терен.
Когато Арсен Венгер поема Арсенал през септември 1996 г Райт е на почти 33 г. Въпреки възрастта си той продължава да бележи редовно, ставайки голмайстор №2 на Висшата лига за 1996/97 г с 23 попадения. На 13 септември 1997 г чупи рекорда на Клиф Бастен по брой отбелязани голове за Арсенал с хеттрик срещу Болтън (рекорд подобрен от Тиери Анри през октомври 2005 г). Два месеца по-късно претърпява контузия на ахилесово сухожилие, която го извади от строя за сезона, завършен с дубъл – шампионска титла и Купа на ФА. Райт е в групата за финала срещу Нюкасъл, но не се появява в игра.
Йън Райт бележи 185 гола в 279 мача като титуляр и 9 влизания от пейката. Последният му гол на „Хайбъри“ е на 4 октомври 1997 г срещу Барнзли, който е под №300 в кариерата му за Кристъл Палас и Арсенал общо. Вкарва последното си попадение за Арсенал на 6 януари 1998 г за победа на 1/4-финалите за Купата на Лигата над Уест Хем на „Болейн граунд“. В негово отсъствие Арсенал е отстранен от Челси на 1/2-финалите, слагайки край на надеждите за уникален домашен требъл.
През 2008 г завършва на четвърто място в класацията „50-те най-велики топчии“, публикувана на официалната страница на клуба.

През юли 1998 г Райт преминава в Уест Хем срещу 500 000 паунда. Прекарва при „чуковете“ 15 месеца, вкарвайки в дебюта си срещу Шефийлд Уензди, но не достига формата си от времето в Арсенал. Излиза по заглавията на медиите, след като потрошава съблекалнята на съдиите на „Ъптън парк“, след като е изгонен в мач срещу Лийдс. За кратки периоди играе за Нотингам Форест, Селтик и Бърнли, помагайки на последния да влезе в Първа дивизия. Отказва се през 2000 г. Райт вкарва и в дебютните си мачове за Нотингам и Селтик. Приключва кариерата си с 313 гола във всички турнири. По време на престоя си в Селтик е обиждан от феновете, които плюят върху автомобила му.
Райт дебютира за националния отбор на Англия под ръководството на мениджъра Греъм Тейлър през февруари 1991 г. Започва като титуляр при победата с 2:0 над Камерун на „Уембли“ и помага на родината си да се класира на Евро 92 в Швеция. Във всеки от сезоните след Мондиал 90 Райт никога не е вкарвал по-малко от 23 гола за клубовете си. Изненадващо Райт не попада в състава за Евро 92, въпреки че е голмайстор на английския елит в сезона преди турнира. Пред него са предпочетени Клъф, Линекер, Шиърър, Алън Смит и Пол Мърсън.

С идването на Тери Венейбълс на мениджърския пост Йън Райт играе в четири от първите му пет мача начело, но след това не играе повече по негово време. Нападателят пропуска и Евро 96, но помага на „Трите лъва“ да се класират за Мондиал 98. Новият мениджър Глен Ходъл възобновява статута му на национал през ноември 1996 г. Съдбата отново го лишава от възможността да играе на голям турнир с екипа на Англия. Контузията в ахилеса не му позволява да се изяви на световните финали във Франция.

Последният му мач за Англия е през ноември 1998 г – приятелски двубой с Чехия на „Уембли“, спечелен с 2:0. Райт е на 35 години.
През март 2007 г е назначен за директор по футболната стратегия в Ашфорд Таун, след като закупува акции от клуба. На 18 май 2012 г е потвърдено, че Йън Райт заема временно поста треньор на първия отбор на Милтън Кейнъс Донс. В момента продължава да е на тази позиция и прави постоянен прогрес в треньорската си кариера.

Йън Райт е водещ и гост на редица на телевизионни и радиопредавания във водещите медии във Великобритания.
Още като професионален футболист в Арсенал Райт публикува автобиографията си „Г-н Райт“. Първото издание е през 1996 г, а година по-късно е преиздадена с нова глава. През 1993 г Райт написва и издава сингъла „Направи правилното нещо“ (Do The Right Thing). Песента е написана съвместно с Крис Лоу (от Пет Шоп Бойс), който я продуцира, а тя достига №43 в Класацията за сингли във Великобритания. Райт е колумнист за таблоидния вестник „Сън“.

Йън е патрон на Африканско-карибския тръст срещу левкемията. От дете е привърженик на Милуол. Осиновеният му син Шон Райт-Филипс в момента играе за Куинс Парк Рейнджърс, а биологичният му син Брадли Райт-Филипс се състезава за Ню Йорк Ред Булс.
Малко след отказването си от активния футбол през 2000 г Йън Райт е удостоен с Орден на Британската империя за заслугите си към най-популярната игра.

Носител на наградата Гол на сезона за 1989/90 г.
В Отбора на сезона за Втора дивизия за 1988/89 г
В Отбора на сезона за Висшата лига за 1992/93 и 1996/97 г
Играч на месеца във Висшата лига за ноември 1996 г
Във Футболната зала на славата на Англия – от 2005 г


Йън Райт - Роден да вкарва 

Вратарят герой. Вратарят издънка

Вчерашният ден привлече вниманието към един вратар – босненеца Асмир Бегович. Стражът на Стоук Сити реализира попадение от собственото си наказателно поле в 12-ата секунда на домакинството срещу Саутхемптън. Мачът завърши 1:1, но постижението на балканеца обиколи целия свят и събра очите на привържениците. С право – изключителна рядкост е да се види гол от над 100 м разстояние. Чест прави на Бегович, че се зарадва съвсем умерено, изразявайки уважение към колегата си на другата врата Артур Боруц и вратарската институция.

Всеки привърженик знае крилатата сентенция „Добрият вратар е половин отбор“. Докато всички погледи бяха вперени в изпълнението на Асмир Бегович, друг популярен страж – Мануел Алмуния показа другата страна на вратарската монета. Доста неблагодарен занаят е да си човека с ръкавиците. Нападателят може да изпусне 10 положения, да вкара веднъж и да бъде герой. Вратарят може да спаси 20 удара и да допусне една грешка, отнасяйки гнева. Привържениците на Уотфорд не останаха доволни от испанеца, който стана известен с мачовете си за Арсенал. Защитник му върна топката, а той я изрита много силно, нацелвайки в главата Крис Ууд от Лестър... и „лисиците“ поведоха с 2:0.

Ето и няколко видеа на вратарските възходи и падения





петък, 1 ноември 2013 г.

Как последователността и вниманието направиха Арсенал №1 в Англия за 20 век


Това ще изстреля нагоре веждите на всеки, който е бил привлечен към футбола за пръв път през 90-те години: английският клуб на 20 век няма нищо общо с Джак Роули, Боби Чарлтън или Дейвид Бекъм. Манчестър Юнайтед може да е отбора на три десетилетия, но титлата за 20 век принадлежи другаде.

Скучен Арсенал? Късметлийски Арсенал? Статистиката ще предложи Успешен Арсенал, като по-точно и уважително определение. Ливърпул може да има повече шампионски титли, но по отношение на постоянност, на преминаване през трудните години, лондонският клуб, който започва съществуването си под името Дайъл Скуеър на терен до който минавала открита клоака, мирише най-сладко от всички. „Когато играех за Арсенал“, казва Тед Дрейк, успешен централен нападател на отбора през 30-те,“имаше мисъл „държим това което имаме“. Тази сентенция потвърждава солидността, която е налице през почти всичките сто години.

Съдено по крайното място в класирането, средната позиция на Арсенал в топ дивизията на Англия е 8,5, изпреварвайки Ливърпул, чийто резултат е 8,7. Монополът на „Олд Трафорд“ за отличия в последно време изведе Манчестър Юнайтед до четвърто място с 10,9. Изненадващо за всеки, който следи случващото се на „Гудисън Парк“ в модерните времена, Евертън е третият най-добър клуб за столетието с резултат 10,6.
Мястото на Арсенал на върха на класацията е много свързано с Джордж Греъм и Арсен Венгер, които спечелиха шампионски титли през 80-те и 90-те, но те самите ще се преклонят пред Хърбърт Чапман, който изпреварва Боб Пейсли и Мат Бъзби в класацията Мениджър на века.
През 1925 г Арсенал придобива лоша слава заради включването си във възстановеното след края на Първата световна война първенство за сметка на Тотнъм Хотспър, ставайки единственият клуб избран в елита заради други причини, а не игрови заслуги. Дори тогава „артилеристите“ са посредствена и почти фалирала институция, чиято обява за нов секретар-мениджър в „Атлетик Нюз“ гласи: „Да се кандидатират само хора, които няма да харчат големи пари за трансфери“.
По някаква причина тази непривлекателна обява привлекла вниманието на Чапман, който току що е извел Хъдърсфийлд Таун до две от трите поредни шампионски титли, а след Купата на ФА през 1930 г, неговият отбор с Алекс Джеймс, Клиф Бастен, Дейвид Джак и Тед Дрейк печели пет купи за седем години.

Мраморните зали, съблазънта на „Хайбъри“, с репутация на елитен клуб в Англия, всичко това произтича от периода между Депресията и обратното броене до началото на Втората световна война.

Също толкова важно за Клуб №1 на века е, че славните дни на Арсенал не са последвани от изпадане от елита и 80 поредни години в топ дивизията го поставят пред Ливърпул, чийто 18 шампионски титли са подронени от два престоя във Втора дивизия, като вторият продължава осем сезона – от 1954 до 1962 г.
В система, която наказва изпадането тези липси се оказват с голяма стойност, но също така е интересно как успехът има забавящ ефект. Бърнли, който е шампион през 1921 и 1960 г, е на 27-мо място, а Портсмут, също с две титли, е №30.

Двата клуба от Шефийлд, които общо имат седем титли, са в Топ 20, което прави сегашното им положение още по-непоносимо и подчертава защо местното мнение е против сливането им. Наследството и историята никога не се споделят лесно.
Надолу в списъка има имена, които се четат като изчезващи букви на надгробни камъни. Брадфорд Парк Авеню е №53, пред Рексъм и Транмиър, докато Ню Брайтън, който някога имаше стадион с кула, за да се конкурира с Блекпул за вниманието на туристите, е №70, Акрингтън Стенли е №73. Печалният списък на клубове, които вече не съществуват включва Гейтсхед (57-ми), който потъва в забрава през 1960 г след първата молба за преизбиране от 1937 г. Неговото отхвърляне е може би най-несправедливото в историята на Футболната лига.

Питърбро, който замества Гейтсхед, е едва 86-и сред 99-те клуба, които покриват изискването за 20 сезона в елитните четири дивизии, но да си новак не означава непременно ниска позиция в класацията. Уимбълдън, който влиза в Първа дивизия през 1977 г, е 28-ми, а Ипсуич е №25, въпреки че не е част от Лигата до сезона преди началото на Втората световна война. Двата клуба преодоляват четири дивизии, докато се изкачат до елита.
По отношение на статистиката по десетилетия някои резултати са толкова забележителни, че изглеждат като грешки. Средното място на Манчестър Юнайтед през 90-те години е 1,9, което означава, че е бил първи толкова често, че класирането в останалите сезони не може да го свлече дори до средно втори. Удивително, но тази стойност е постигната и от Ливърпул през 70-те и дори надмината с 1,7 през 80-те.

Ланкашър е доминиращ след края на Втората световна война, като от тази област е всеки отбор на десетилетие. Манчестър Юнайтед е първи през 40-те (въпреки че не става шампион), 50-те и 90-те, Ливърпул е №1 за 70-те и 80-те, а Евертън през 60-те. Североизтокът е на върха на славата си в началото на века, а в периода между двете световни войни доминират отборите, водени от Хърбърт Чапман.

Статистиката свидетелства и за ускоряващата се тенденция силата да е привлечена към ярките светлини на големите градове. През 50-те Бърнли, Блекпул, Болтън и Престън финишират в Топ 10, а през 80-те в най-успешната десетка са Норич и Лутън.
Богатото различие, което внасят тези клубове бавно умира благодарение на концентрацията на телевизионни пари и игрови ресурси към свиващ се брой отбори. Седем от най-успешните клубове на 90-те са също така и най-богатите и няма причина да се допусне, че клубът на следващото десетилетие няма да е измежду тях.

Класирането на „Индипендънт“ се основава на позицията в първенството – във Футболната лига и Висшата лига – в края на всеки сезон през 20 век. За участие в класацията трябва да са изиграни минимум 20 сезона в първите четири нива.

За да се изчисли средната финална позиция в Лигата, Висшата лига и долните дивизии се смятат като продължителна таблица. Например, мястото на Съндърланд в крайното класиране за миналия сезон (когато спечели Чемпиъншип) е 21-во.

Топ дивизия: Първа дивизия до 1992 г, след това Висша лига

Втора дивизия: Втора дивизия до 1992 г, след това Първа дивизия

Трета дивизия: Трета дивизия (сезон 1920/21 г), Трета дивизия Юг или Север (1921-1958 г), Трета дивизия (1958-1992 г), Втора дивизия от 1992 г

Четвърта дивизия: Четвърта дивизия (1958-1992 г), след това Трета дивизия


Име сезони 1 див 2 див 3 див 4 див титли средно
1 Арсенал 89 83 6 0 0 11 8,5
2 Ливърпул 89 80 9 0 0 18 8,7
3 Евертън 89 85 4 0 0 8 10,6
4 Манчестър Ю 89 73 16 0 0 12 10,9
5 Астън Вила 89 77 10 2 0 2 12,5
6 Тотнъм 81 65 16 0 0 2 13,2
7 Нюкасъл 89 68 21 0 0 4 14,4
8 Манчестър С 89 71 17 1 0 2 14,5
9 Челси 84 65 19 0 0 1 15,4
10 Съндърланд 89 62 26 1 0 3 16,6
11 Шефийлд У 89 59 25 5 0 4 18,7
12 УБА 89 56 31 2 0 1 18,8
13 Лийдс 84 57 27 0 0 3 18,8
14 Уест Хем 74 45 29 0 0 3 19,7
15 Дерби Каунти 89 50 35 4 0 2 20,2
16 Мидълзбро 89 51 36 2 0 3 20,8
17 Шефийлд Ю 89 52 31 5 1 4 21,2
18 Блекбърн 89 59 25 5 0 3 21,2
19 Уулвс 89 47 37 3 2 3 21,6
20 Нотингам Ф 89 48 39 2 0 1 21,9
21
Лестър
89 43 46 0 0 0 22,3
22 Бирмингам 89 48 37 4 0 0 22,9
23 Болтън 89 51 26 11 1 0 23,1
24 Стоук Сити 82 40 37 5 0 0 24,2
25 Ипсуич 55 24 20 11 0 1 25,7
26 Саутхемптън 73 30 34 9 0 0 26,5
27 Бърнли 89 40 31 11 7 2 28,9
28 Уимбълдън 23 14 2 3 4 0 29,4
29 Хъдърсфийлд 79 30 32 12 5 3 30,3
30 Портсмут 73 26 35 10 2 2 30,4
31 Ковънтри 74 33 18 22 1 0 31,8
32 Престън Н Е 89 34 31 19 5 0 32,1
33 Чарлтън 72 19 39 14 0 0 32,5
34 Блекпул 89 27 40 16 6 0 33,6
35 Норич 73 20 25 28 0 0 36,2
36 Фулъм 82 12 49 18 3 0 36,7
37 КПР 73 20 17 36 0 0 37,3
38 Лутън 73 16 29 25 3 0 37,6
39 Нотс Каунти 89 22 33 25 9 0 39,5
40 Бристол Сити 88 9 41 36 2 0 40,2
41 Кардиф 73 15 32 17 9 0 41,3
42 Кристъл Палас 73 12 25 33 3 0 41,4
43 Бъри 89 17 38 22 12 0 41,6
44 Гримзби 88 12 41 27 8 0 41,9
45 Олдъм 82 12 36 27 7 0 42
46 Барнзли 89 1 61 17 10 0 42,6
47 Хъл Сити 84 0 50 28 6 0 43,8
48 Оксфорд Ю 38 3 18 14 3 0 45,3
49 Милуол 73 2 30 36 5 0 45,8
50 Плимут А 73 0 34 36 3 0 46,4
51 Уотфорд 73 7 15 46 5 0 48,2
52 Брадфорд С 86 11 26 32 17 0 48,2
53 Брадфорд П А 51 3 22 16 10 0 48,5
54 Лейтън О 84 1 41 33 9 0 49,4
55 Бристол Р 73 0 19 54 0 0 50,1
56 Брайтън и Х А 73 4 15 48 6 0 50,2
57 Гейтсхед 34 0 8 24 2 0 50,5
58 Порт Вейл 81 0 35 33 13 0 50,7
59 Суиндън 73 1 18 50 4 0 51
60 Суонси 73 2 34 23 14 0 51,7
61 Родъръм Ю 74 0 23 44 7 0 52
62 Брентфорд 73 5 10 45 13 0 53,4
63 Рединг 73 0 11 54 8 0 54
64 Честърфийлд 81 0 19 45 17 0 55,4
65 Шрюзбъри 50 0 10 36 4 0 56,6
66 Бурнемут 70 0 3 59 8 0 56,7
67 Линкълн 85 0 26 31 28 0 57,3
68 Карлисъл Ю 65 1 15 33 16 0 57,5
69 Стокпорт К 88 0 24 35 29 0 58
70 Ню Брайтън 22 0 1 21 0 0 58,1
71 Транмиър Р 72 0 10 45 17 0 58,3
72 Уолсол 73 0 5 60 8 0 58,6
73 Акрингтън С 33 0 0 31 2 0 59,3
74 Саутенд Ю 73 0 6 52 15 0 60,1
75 Рексъм 72 0 4 50 18 0 61
76 Кембридж Ю 30 0 8 7 15 0 62,6
77 Донкастър Р 71 0 11 30 30 0 62,9
78 Джилингам 68 0 0 52 16 0 63
79 Уигън 22 0 0 14 8 0 63,8
80 Нортхемптън 73 1 3 41 28 0 63,8
81 Мансфийлд 62 0 1 41 20 0 64,6
82 Саутпорт 50 0 0 34 16 0 65,9
83 Бароу 44 0 0 33 11 0 66
84 Йорк Сити 64 0 2 38 24 0 66,4
85 Нюпорт К 60 0 1 40 19 0 66,5
86 Питърброу Ю 40 0 2 16 22 0 66,8
87 Крю А 72 0 3 37 32 0 67,5
88 Скънторп Ю 50 0 6 15 29 0 67,8
89 Колчестър Ю 48 0 0 24 24 0 68,1
90 Честър 62 0 0 35 27 0 68,4
91 Екзитър 73 0 0 44 29 0 68,6
92 Халифакс 67 0 0 42 25 0 68,6
93 Торкуай Ю 66 0 0 33 33 0 69,4
94 Дарлингтън 71 0 2 32 37 0 70,7
95 Рочдейл 72 0 0 36 36 0 71,2
96 Алдършот 52 0 0 24 28 0 71,5
97 Хартлипул Ю 72 0 0 34 38 0 72,5
98 Уъркингтън 26 0 0 10 16 0 73,8
99 Хиърфорд Ю 25 0 1 4 20 0 77,5

Гай Ходжсън, в-к "Индипендънт"