вторник, 3 януари 2012 г.

Колко е важно да си упорит до дъното или просто да си тъп



Нова година - нов късмет. Може би, ама надали. За феновете на Арсенал или както аз вече наричам любимия си английски клуб - Арсенпакпаднал. По-скоро мениджъра Арсен Венгер. Неговата политика на трансфери доведе отбора до днешното трагично положение. От "Непобедимите" лондончани станаха "Непобедилите".

В дербитата досега "топчиите" имат победа само над Челси с 5:3 на "Стамфорд Бридж". Тотален срам на "Олд Трафорд" за 2:8, първа домакинска загуба от Ливърпул от десет години - 0:2. Падение в дербито с Тотнъм - 1:2. Загуба с 0:1 от най-новата сила на Висшата лига Манчестър Сити. До трагикомичното 1:2 с Фулъм. Жалка, но логична картинка.

Венгер се издъни в това, което беше негова стихия. Да докарва таланти. Аршавин направи силен старт и изчезна. Шамак и Жервиньо са абсолютни дупки. Дърводелецът Бендтнер дори не успя да се продаде, но все пак изчезна под наем. Ван Перси за пръв път в кариерата си беше здрав цяла календарна година и мъкне каручката, но и той се изморява. Уолкът си е забравил пасовете вкъщи, а Рамзи го раздава сватбарски шутьор.

Няма флангове. Няма острота. Има една болница контузени и един склад некадърници. Кошчелни и Скилачи са абсолютното доказателство какво не трябва да представлява един защитник. Джуру често повече пречи, отколкото помага. Мертезакер и Андре Сантош бяха пожарни варианти в една закъсняла трансферна офанзива за закърпване на огромните пробойни. Единственият доказал се през последните години Бакари Саня е контузен.

Всяка година едно и също. Вече шест години. Мижави летни покупки, продажби и януарски инат до последния момент. Отпадане от битката за титлата и Шампионската лига. Извинения, равносметки и хвалби за духа на тези млади футболисти. Вече никой не иска да подпише с Арсенал. До там го докара мосюто, че му се наложи да върне Сол Кемпбъл и Йенс Леман през миналия сезон, а по всичко личи сега ще се опита да върне и Анри.

Продаде Насри и Фабрегас, които вече не искаха да играят за този отбор. Взе милионите на Манчестър Сити и Барселона, а в Арсенал не дойде никой. Нито един играч с идея и име. Сега Подолски не иска да напада за "артилеристите", защото го е страх да не остане извън състава на Германия за Европейското. Прав си е. По-добре голове за Кьолн, отколкото мъка в Англия. Докато се адаптира, докато се намери някой да му я подаде. Хилядите пасове, стотиците положения и мижавата резултатност. Само с Ван Перси не става. Добър е, но не е добър за десет човека.

Върхът в Арсенал през 2012 г ще настъпи на 31 януари. Трансферният прозорец ще затвори, Венгер ще е похарчил 0 паунда и ще изрази твърдата си вяра и надежда в успеха на наличните играчи. Този сценарий е ясен. Съществува и резервен - да даде 10-15 милиона, с които ще довлече поредното голобрадо пишлеме, с което ще атакува нещо през 2015 г. Най-вероятно оставането във Висшата лига. Е, чак до там едва ли ще се стигне, но вече и мястото сред първите четири е крайно съмнително. Отбор, който се славеше със защитата си, сега едва завършва мач без поне един допуснат гол. Отбор, който се славеше с атаката си, сега се мъчи да вкара поне веднъж. Отбор, който се славеше с фантазията си, сега фантазира какво е да си в играта за някой трофей. Ама от тия престижните. Щото загубеният финал от Бирмингам (който изпадна) за Купата на Лигата миналата година не се брои от никой, който обича Арсенал, така както обича себе си.