неделя, 29 май 2011 г.

Шотландско твърдоглавие


Едва ли има човек, който да не е гледал „Смело сърце” и да се е възхитил на подвига на Уилям Уолъс. Шотландците са известни като корави хора, стиснати и твърдоглави. Алекс Фъргюсън доказа, че са точно такива. Мениджърът на Манчестър Юнайтед се отказа напълно съзнателно от услугите на голмайстора си през сезона Димитър Бербатов за най-важния си мач. Преди две години българският нападател остана резерва, а сега изобщо не попадна в групата.

20 гола в шампионата от общо 78 за Юнайтед, придружени с 4 асистенции. Това не се видя достатъчно за Фъргюсън да реши поне при втория си опит да се надиграва с Барселона за трона на Европа, да тръгне с Бербатов. Интелектът и техниката на българина явно не са достатъчно добри козове, когато трябва да се опълчиш на каталунците, които разчитат на контрола си над топката.

На финала през 2009 г трябваше да изминат 66 минути, за да влезе Митко на мястото на корееца Джи Сун Парк. Четири минути по-късно резултатът стана 2:0 за Барса и вече нямаше голямо значение с колко хора ще атакуват англичаните. За тях беше по-важно да играят с белите си екипи, отколкото с кого ще играят на терена. Суеверието пред акъла и калъфки за вкъщи.

След третия си сезон в Манчестър Димитър Бербатов беше по-готов отвсякога. В добро здраве, в добра голова форма. С амбиция на третия си финал да бъде победител. В първия беше твърде млад и не му достигна малко шанс да накаже Реал (Мадрид). Във втория беше пуснат колкото да отнесе от критиката за беззъбата игра. В третия можеше и трябваше да е различно. Суеверието, че 3 е щастливо число, явно не е познато на човека с дъвката на скамейката на „Червените дяволи”.

Барселона триумфира с 3:1. Срещу съперник, който не знаеше за какво е на терена. Всички тичаха около Меси, за да се премерят колко изостават от него. Такова тотално надиграване на финал съм гледал само при Борусия (Дортмунд) и Порто, когато смазаха Ювентус и Монако. Фърги оплете конците. Яко. Дори не се опита да вземе пример от колегата си Венгер, който единствен може да се похвали през този сезон в Шампионската лига с победа над барселонците.

В Манчестър Юнайтед се видяха мишоците. 22-годишният Хавиер Ернандес – Чичарито показа завидни качества на статист. Без да гледам статистиката не съм му преброил и две взимания на топката или удари към вратата. Старата футболна максима, че играеш колкото ти дава съперникът хич не важи в тоя случай. Истината е, че манчестърци нищо не играха и бяха бити като тъпан на селска сватба. До скъсване.

На пейката Фъргюсън разчиташе на някаква невидима сила. Ветеранът Майкъл Оуен, който има фамозните 2 гола през сезона. Това беше единственият ход в атака. Любимецът Пол Скоулс със своите 36 години и един гол сигурно изплаши четата на Гуардиола, като се появи в 77-ата минута, за да смени рендето Майкъл Карик. Лакомникът Нани доказа, че е истински последовател на сънародника си Кристиано Роналдо. Така му се искаше сам да бие Барселона, че другите 10 от неговия отбор само му пречеха в тая мисия.

Бербатов не бил седнал на отреденето място на стадион „Уембли” за играчите, които не попаднали в групата. Естествено, че няма да седне! Английските журналисти се пукат от яд, че го нямаше поне сред резервите. Той им е така удобен, като се сгромоляса скърцащата машина. Без Бербатов и шампионска титла нямаше да има на „Олд Трафорд”. От истината горчи, като от английска горчица. Благоевградският стрелец показа за пореден път, че има достатъчно голям характер. За Фъргюсън да остане срама, че от два финала два пъти остава с празни ръце, а в състава си имаше и Бербатов!

В интерес на истината и двете титли на шотландеца от турнира са плод на огромния късмет. Веднъж с два гола за една минута в последните секунди срещу Байерн (Мюнхен) и веднъж, защото Джон Тери се подхлъзна при решаваща дузпа за Челси. Късметът свърши. Твърдоглавието не. Спечели футболът. Димитър Бербатов не е европейски шампион, но е морален шампион. Не в българския смисъл на морала, ако изобщо е останало нещо такова в тая държава. Всички видяха колко може Юнайтед без него. Ръце празни, очи пълни... с безсилие.

вторник, 24 май 2011 г.

Легендите никога не умират


21 май 2011 г ще остане като черен ден в историята на испанския футбол. След 20 славни години в Примера Депортиво (Ла Коруня) напусна елита. Дали заради слабата си атака, дали заради грешките на управлението, дали заради фактори, които не можеха да бъдат променени. "Синьо-бялата" магия, която очарова милиони привърженици по света, напусна стадион "Риасор". Лудата публика донесе прословутия си дух, но дори той не беше достатъчен. Дори гредите обърнаха гръб на галисийския колос.

Депортиво е основан през 1906 г, а от основаването на системата на испанските първенства през 1928 г, с изключение на две години, е играл в най-горните две дивизии. През сезон 1991/1992 г "синьо-белите" се завърнаха в елита, като за 19 години 16 пъти завършваха в първата половина на таблицата. Клубът беше редовен участник в европейските клубни турнири, като пет поредни сезона участва в Шампионската лига, където достигна полуфиналите през 2004 г.

Домът на отбора е "Риасор", който разполага с капацитет от 34 600 места. Построен е през 1944 г. Традиционният домакински екип е синьо-бяла тениска, сини гащета и сини чорапи. Най-големият враг е Селта (Виго), а мачовете помежду им са известни като галисийското дерби. В продължение на 18 години Депортиво нямаше загуба като домакин срещу Реал (Мадрид). Рекорд с който не може да се похвали никой друг клуб.

През сезон 1940/1941 г в Ла Коруня за пръв път влизат в елита и завършват на четвърто място в крайното класиране! През следващите три години клубът е 9-ти, 12-ти и 14-ти, което през 1945 г му коства изпадането. Депор се връща веднага, но през 1946/1947 г отново изпада. През 1948 г отново се връща сред най-добрите.

Участието на отбора в елита го кара да построи "Риасор", който е открит на 28 октомври 1944 г с шампионатен мач срещу Валенсия. По ирония на съдбата точно този клуб ще изиграе на два пъти решителна роля срещу Депор. През 40-те години ключов играч за "синьо-белите" е вратарят Хуан Акуня. Между 1942 и 1951 г той печели четири награди "Замора", което го прави вторият най-награждаван страж в испанския футбол.

Първото "златно" десетилетие за клуба идва в периода 1948-1957 г. През 1949/1950 г под ръководството на аржентинеца Алехандро Скопели Депор става вицешампион, завършвайки на точка зад Атлетико (Мадрид). През 1953 г начело застава Еленио Ерера, който по-късно ще направи италианския Интер двукратен шампион на Европа. За отбора играят легендите Пахиньо и Луис Суарес.

След изпадането от Примера през 1957 г започва период на влизане и излизане от елита. Депор се връща през 1962, 1964, 1966, 1968 и 1971 г, изпадайки през 1963, 1965, 1967, 1970 и 1973 г. По това време клубът се гордее с една от най-добрите школи в страната. Негови възпитаници са Амансио Амаро, Северино Рейя, Хосе Луис Велосо и Хаиме Бланко, които по-късно са национали на Испания.

От 1973 г започва тъмният период в историята на отбора от Ла Коруня. През тази година Депортиво изпада до третата дивизия. За пръв път в историята си. На следващия сезон се завръща в Сегунда и остава до края на десетилетието. През 1980 г Депор отново изпада в третия ешелон, който вече носи името Сегунда Б. Отново един сезон е достатъчен за завръщане. В трета дивизия лакорунци играят срещу Селта, като дербитата им са най-посещаваните мачове в историята на този шампионат.

През сезон 1987/1988 г Депор се спасява от трето изпадане от Сегунда, като в последните секунди на добавеното време Висенте Селейро бележи на Расинг Сантандер в последния мач за сезона. За мнозина от почитателите на Депор този гол е знаков за края на тъмната епоха и начало на възраждането. През периода клубът е в тежка финансова криза и вътрешни проблеми, като почти всяка година сменя треньорите. Лятото на 1988 г донася промяната на "Риасор". Новият борд на директорите е оглавен от Аугусто Сесар Лендойро. По това време Депор има дългове в размер на 600 милиона песети, 15 години без елитен футбол и липса на организация в икономическо и спортно естество.

Асенио Иглесиас, бивш футболист и треньор, отново е в клуба през 1988/1989 г, когато прави пробив в Купата на Краля до полуфиналите. На този етап Депор е спрян от Реал Валядолид. На следващата година отборът достига до плейофи за влизане в Примера, но губи от Тенерифе. През 1990/1991 г след 18 години прекъсване в Ла Коруня празнуват завръщането. Депортиво е вицешампион на втора дивизия.

През 1991/1992 г Депор се бори за оцеляването си, като се спасява след плейоф от два мача срещу Реал Бетис. В състава личат имената на играчи като Лопес Рекарте, Пако Лиано, Клаудио Бараган, Хосе Луис Рибера, Адолфо Алдана, Донато, както и на местната надежда Фран и новите бразилци Бебето и Мауро Силва. На следващата година Депортиво се наслаждава на силен сезон, завършвайки на трето място. За пръв път клубът се класира за международен турнир. Бебето грабва приза "Пичичи" за голмайстор, а Пако Лиано - "Замора" за най-добър вратар. В домакинството на Реал (Мадрид) Депор прави исторически мач. След като изостава с 0:2 на полувремето, печели с 3:2 и слага началото на 18 години без поражение на своя земя от "Белия балет".

През 1993/1994 г Депортиво отново записва чудесен сезон, като през повечето време води в класирането. В последния кръг е на върха и играе срещу намиращия се в средата на таблицата Валенсия, като победа със сигурност ще донесе първа титла. Намиращият се на точка зад Депор Барселона, воден от Йохан Кройф, е обвинен, че плаща на валенсианци да бият "синьо-белите". Двубоят е оспорван, а в края Серер фаулира Нандо за дузпа и "Риасор" полудява. Сръбският защитник на домакините Мирослав Джукич бие от бялата точка, но вратарят Гонсалес хваща удара. Стражът започва да се радва неистово, въпреки че отборът му няма за какво да играе през този сезон. Това е прието като доказателство, че Барселона е стимулирал финансово играчи на "прилепите". Титлата е загубена, но Пако Лиано грабва втора поредна награда "Замора", след като в 38 мача е допуснал едва 18 гола. Депор дебютира в Европа, побеждавайки Олборг и Астън Вила, но на 1/8-финалите губи от Айнтрахт (Франкфурт). В цяла Испания клубът вече е известен като "СуперДепор" и получава хвалби, че се бори за титлата срещу гигантите.

През 1994/1995 г отборът прави пореден силен сезон, ставайки отново вицешампион. Този път след Реал (Мадрид). В Купата на УЕФА отново следва отпадане от немски тим, но този път е Борусия (Дортмунд). "Синьо-белите" стигат до първия си финал за Купата на Краля. По ирония на съдбата съперник е Валенсия. На 24 юни 1995 г на стадион "Сантиаго Бернабеу" в Мадрид до 83-ата минута резултатът е 1:1. Заради силна буря и наводнен терен реферът Гарсия-Аранда прекъсва срещата. Взето е решение мачът да се доиграе три дни по-късно. Седем магически минути за "СуперДепор", след като удар с глава на Алфредо Сантаелена носи първия голям трофей в клубната витрина.

Ла Коруня ликува още по-могъщо през 1999/2000 г. Шест години след драмата на "Риасор" - тилата пристига там където й е заслуженото място. С треньор Хавиер Ирурета и футболисти като Джалминя, Фран, Рой Макай и Мауро Силва, Депор завършва на пет точки пред Барселона и Валенсия. Крайбрежният град с 200 000 души население става най-малкото населено място в Испания, което може да се похвали с царската футболна корона.

В периода 1992/1993 - 2003/2004 г "СуперДепор" става шампион, четири сезона завършва втори и в още четири е трети. Печели две купи и три суперкупи на Испания.
Депортиво участва пет пъти в Шампионската лига, пет пъти в Купата на УЕФА, веднъж в Купата на носители на национални купи и веднъж в Интертото. През сезон 2003/2004 г "СуперДепор" достига до 1/2-финалите в Шампионската лига, където губи след 0:0 и 0:1 от бъдещия носител Порто. В 1/4-финалите "Риасор" стана свидетел на исторически мач, в който беше смазан действащия шампион Милан с 4:0. В първия мач в Милано галисийците бяха победени с 1:4 и никой не им даваше никакви шансове. Валтер Пандиани, Хуан Карлос Валерон и Луке направиха 3:0 до почивката. Последният пирон в ковчега на "росонерите" заби Фран. Депортиво втрещи света и стана първият отбор преобърнал дефицит от три гола в Шампионската лига.

През 2001 г "СуперДепор" сътвори чудо. Изоставайки с 0:3 в 55-ата минута при домакинството си на ПСЖ в груповата фаза на Шампионската лига, страшилището спечели двубоя с 4:3. Хеттрик на Валтер Пандиани и попадение на Тристан прекършиха французите, за да хвърлят 35 000 по трубините на "Риасор" в екстаз.

В Ла Коруня са преживявали радостта от победи над Астън Вила, Розенборг, Борусия (Дортмунд), Панатинайкос (2 пъти), Арсенал (3 пъти), Хамбургер, ПСЖ (2 пъти), Галатасарай, Лийдс (2 пъти), Манчестър Юнайтед (3 пъти), Ювентус (3 пъти), Байерн (2 пъти), Ланс, Милан (2 пъти), Базел, ПСВ Айндховен, Монако, АЕК, Нюкасъл (2 пъти), Олимпик (Марсилия), Бран, Фейенорд, Нанси.

Известни играчи на Депортиво:


световни шампиони - Бебето, Мауро Силва, Ривалдо (Бразилия), Алваро Арбелоа, Жоан Капдевия (Испания)

европейски шампиони - Луис Суарес, Амансио, Хосе Висенте Траин, Алваро Арбелоа, Жоан Капдевия (Испания), Силвен Вилтор (Франция)

носители на Копа Америка - Бебето, Сезар Сампайо, Джалминя, Мауро Силва, Флавио Консейсао, Ривалдо (Бразилия), Серхио Даниел Мартинес (Уругвай)

носители на Купата на Африка - Жак Сонго о (Камерун), Питър Руфай (Нигерия)

носители на Златната купа - Омар Браво (Мексико)

носители на Купата на конфедерациите - Бебето, Сесар Сампайо, Флавио Консейсао, Ривалдо (Бразилия), Силвен Вилтор (Франция)

олимпийски шампиони - Хосе Емилио Амависка, Хавиер Манхарин (Испания), Фабрицио Колочини (Аржентина)

Други видни фигури - Хуан Карлос Валерон, Фран, Донато, Даниел Арансубия, Алберто Лопо, Хосе Франсиско Молина, Емил Костадинов, Ромеро, Мануел Пабло, Славиша Йоканович, Мирослав Джукич, Воро, Нуредин Найбет, Рой Макай, Милош Хрстич, Валтер Пандиани, Педро Паулета, Диего Тристан, Андрес Гуардадо, Хавиер Арисменди, Диего Колото, Лионел Скалони

Депортиво (Ла Коруня) има верни поддръжници по цял свят. Фенсайтове посветени на магьосникът от "Риасор" има на арабски, руски, полски, български и в редица други страни.