петък, 28 юни 2019 г.

Интер е най-гледаният отбор в Италия


Като се стигне до темата най-обичан клуб в шампионата на Италия, мненията често са разделени заради нередки сблъсъци между привърженици и играчи, управа...

Все пак, тази година, а сезонът още не е започнал, Интер определено отнася ласкавото признание пред конкурентите като най-големия противник Милан, Ювентус, Рома, Лацио, Наполи и други.

Причината за такъв епилог е много проста, а се случва за пръв път в историята на "нерадзурите".

Клубът от "Меаца" постави в свободна продажба 40 000 сезонни карти и успя да ги разпродаде два месеца преди началото на надпреварата!

Интер е без конкуренция в Италия що се отнася и до миналия сезон, защото неговите мачове са посетени от общо над милион души, конкретно: 1 117 000 продадени билети. Средната посещаемост на мач - 59 хиляди зрители.


Очевидно за привържениците не е важен противникът, а клуба и само той.

И у дома и в гостуване Интер е този който е привличал най-много любители на футбола на Апенините. Например, общо е гледан от около 1 650 000 привърженика, което е средно по 43 000 на мач.

След доминацията на Интер ето и как изглежда списъка с най-посетени отбори в Серия А.

1 Интер 59 000
2 Милан 54 500
3 Ювентус 39 100
4 Рома 38 000
5 Лацио 36 800
6 Фиорентина 31 100
7 Наполи 29 000


неделя, 23 юни 2019 г.

Нов сорт Румъния заплашва да засенчи златното поколение на Хаджи и Радучою


Янис Хаджи, Флоринел Коман, Георге Пушкаш, Тудор Балуца, Денис Ман, Кристиян Манеа... Време е да запомните тези имена.

Онези, които са започнали да помнят футбола там някъде в началото на деветдесетте се сещат за известния талисман Чао, майсторството на Пикси против испанците и гредите срещу Аржентина, немците на Матеус, провалът на Марадона на Мондиал 1994, но си спомнят и жълтите екипи, които тогава ни развеселяваха почти като нищо друго. Георге Хаджи, Флорин Радучою, Илие Думитреску и днес се помнят като стълбове на златното поколение на румънския футбол, тяхната победа над Аржентина в САЩ и днес се смята за най-големия мач на националния им отбор. Обаче, под палката на 38-годишният Мирел Радой, легенда на Стяуа и кръщелник на спорния Джиджи Бекали, човек толкова харизматичен, че още като играч е бил питан когато е решавано за това кой ще бъде нов треньор на гиганта от Букурещ, прави нов сорт Румъния, която би могла да помъти славата на известните асове от края на миналия век.

Чак и Хаджи е тук, синът Янис не само заради фамилията е първа звезда в отбора, който първо впечатли, разбивайки Хърватия с 4:1, за да след това в луд мач да разнесе и Англия с 4:2, постигайки четири гола в разстояние на едва 17 минути във финала на мача.

"Върнахме ги в самолета и ги изпратихме вкъщи. Дразниха ни техните подигравателни коментари, в които говореха, че сме трета лига в света на футбола. Бяха арогантни, съотборници от клуба ми казаха какво са говорили за нас, казах това на колегите в националния и това силно ни мотивира", горд беше Александру Паскану, бранител, който като син на имигранти професионалната кариера е започнал в Лестър, чийто член продължава да бъде, въпреки че от 2016 не е успял да се пребори за минута във Висшата лига.

Паскану е само един от чак деветимата румънски национали родени през 1998 година. Припомняме, на Европейското първенство в Италия и Сан Марино право на участие имат и момчета родени през 1996. Такива в Румъния са най-малко. Само левият бек Флорин Стефан и нападателят Георге Пушкаш от играчите с максимална възраст бяха в стартовите 11 против Англия. От пейката влезе Йонут Неделчеару, защитник когото УФА миналата година купи за 600 000 евро. Мениджърът Пиетро Чиоди опитваше да го отведе в Сампдория.

Точно толкова докато е бил на 17 години отделил Интер, за да отведе от Румъния Георге Пушкаш, всякак най-известното име в това трио момчета от набор 96. Тогава той отказал на Арсенал заради "нерадзурите", но в Милано рядко получавал шанс и през миналото лято за 3 250 000 евро преминал в Палермо. Сега трудно ще се задържи. Фенербахче вече се нареди на опашката. Турците имат дълга традиция с футболисти от Румъния.

Междувременно, истинската сила на румънците лежи в още по-младите таланти, като не трябва да се забравя, че те дойдоха в Италия без Разван Марин, когото Аякс взе това лято за 12 500 000 евро, контузеният Денис Драгуш, нападател на Виторул от набор 99. Той не е тук, но ни е интересен с изявлението което обяснява много...

"Уморихме се от румънския манталитет. Уморихме се от непрекъсната защита."

И да, точно това е което това поколение румънци прави вълнуващи за гледане като някога златната генерация с Хаджи. Те хапят напред, а като вкарат гол не се връщат в защита, а продължават да хапят. Англичаните бяха погребани от Пушкаш, Хаджи и абсолютният герой на деня Флоринел Коман. Момъкът влезе в 74-ата минута, веднага спечели дузпа от която Пушкаш отвори фестивала на попаденията, а след това в завършека и сам два пъти разтресе мрежата с далечни изстрели и закопа англичаните.

"Крал Коман", крещят днес заглавията на румънските медии, докато около 21-годишното крило вече се борят двете най-влиятелни фигури в тамошния футбол. Георге Хаджи и Джиджи Бекали, разбира се.

"Сега е добър, а?", така Хаджи боцна Бекали, припомняйки му по-ранните му критики на сметката на Коман, което и така е практика на собственика на букурещкия клуб.

Сега Бекали промени плочата и твърди: "Коман няма цена". Макар че има. В неговия договор клаузата за освобождаване е 100 000 000 евро което не е практика в румънския футбол, но Коман наистина е извънреден талант. Затова Бекали още преди две години го взе от Виторул за 2 000 000 евро плюс още 500 000 в бонуси. Отмъкна го пред Бенфика, обещавайки на Хаджи и 20% от следващия трансфер. През миналия ноември откупи и тези 20% за 1 000 000 евро. И изглежда добре направи.

Не повиши само Коман цената си. Янис Хаджи не се прослави през двете години във Фиорентина, но тате Георге сега на масата има предложение от своя бивш клуб Галатасарай от 8 000 000 евро, а за него разпитва и Аякс. И въпросът е дали тази сума ще е достатъчна, особено защото Виола, когато върна Хаджи във Виторул за 2 000 000 за колкото и го купи, задържа 30% от следващата продажба. Нещо повече, румънците умеят с медийни писания да вдигат цените на своите играчи, а накрая се задоволяват с трохи. Успехът на Европейското би могъл да промени това. При това, Хаджи е съзрял, през този сезон с капитанската лента около ръката води Виторул до третото място в първенството на Румъния.

Повече не можаха и трудно ще успеят, защото работата с хлапета е определението на Хаджи в неговия клуб, па Виторул в този състав има чак петима представители. Би имал и шести, ако Драгуш не се беше контузил. Само Хаджи между тях е носител на играта. Като се има предвид, че и Тудор Балуца проведе пролетта във Виторул, но като играч под наем, защото още през януари Хаджи го продаде на Брайтън за 3 000 000 евро. Легендарният Джика Попеску две години го предлага на Барселона, но те не искаха да го купят. Сега Попеску твърди, че на стадион Камп Ноу се каят, че не са го послушали. Балуца (1997) иначе е опорен халф, впечатлява с ръста си от 191 сантиметра.

Иначе, от 23 играчи в румънския състав, чак 11 са поникнали във Виторул на Хаджи! Докато легендарният Марадона от Карпатите работи, комшиите не трябва да се тревожат за бъдещето на своя футбол.

Кой още е тук?

Денис Ман да речем, още през зимата се писа, че Манчестър Юнайтед и Тотнъм са търсили информация за нападателя на ФКСБ роден през 1998 година. В неговия договор клаузата за откупуване е 50 000 000 евро. Играе като дясно крило, а се справя добре и в ролята на плеймейкър. Вещината в комбинация с невероятната бързина заради която оптимисти го сравняват и с Гарет Бейл го правят пъклен съперник за опазване. Свързван е и с Андерлехт, Рома и Фенербахче.

Продължаваме, десният бек Кристиян Манеа (1997) помогна на Клуж да спечели титлата в Румъния, но той още от 2014 е играч на Аполон, а кипърският клуб само го преселва под наеми. Когато през 2014 Манеа преминал в Аполон всички румънски медии са писали, че за същата сума от 2 500 000 евро отива в Челси. Пини Захави и Фали Рамадани нещо мътили тук, кой знае какво. През април се писало, че би могъл да премине в Рома, която за разлика от Клуж може да отдели 3 000 000 евро да го купи от Аполон. Тогава се спекулирало и че ще получи годишна заплата от 1 000 000 евро.

Още един флангови футболист Андре Иван (1997) през 2017 се преселил в Краснодар за 4 000 000 евро, макар че прекара миналия сезон във виенския Рапид под наем. Полузащитникът Александру Чикалдау също така е производство на академията на Хаджи, миналата година в трансфер на стойност 1 000 000 евро взе десетката в Университатеа, той е свързан със Севиля, Лион, Лил и Стандард (Лиеж). Да не забравяме и вратаря Андрей Раду, и него Интер го забелязал още като тийнейджър, през миналото лято го продал на Дженоа за 8 000 000 евро. Един от юнаците в победата над Англия, всичко спаси на островитяните, победата - както и обичайно - посвети на сестра си с тениска с нейна фотография. Починала е през 2006 година. Сега би била горда. Цялата страна е горда.

Преди старта на турнира коефициентът за румънците да спечелят групата беше 20, а чак 100 да се качат на покрива на Европа. Поред Германия и Франция преди всички, никой още не ги приема сериозно когато се говори за купата, но румънците вече не изглеждат като треторазредни футболисти?

Автор: Деян Станкович

събота, 22 юни 2019 г.

Героят на Румъния: Сестра ми почина като бях на 9, обещах да я отведа на всички стадиони по света


Младежкият национален отбор на Румъния със своите чудесни резултати на Европейското първенство привлече вниманието на футболната общественост, но повечето не са запознати с тежката житейска история на лидера на тази селекция Йонуц Раду.

Отличният пазител на мрежата и капитан на отбора преживял семейна трагедия преди 13 години, когато като деветгодишен останал без сестра. Раду оттогава със себе си винаги носи тениска с образа на починалата Ема.

"От идването в Италия тениската с нейния лик е тук, винаги я нося със себе си. Когато бях млад обещах, че ще я нося на всички големи стадиони по света. Бях на девет години когато умря. Тениската винаги оставям поред дясната греда, така винаги имам усещането, че е до мен", каза Раду.

Румънците са своеобразна сензация на шампионата в Италия и Сан Марино, първо убедително биха хърватите, а след това и англичаните, с което привлякоха вниманието на любителите на футбола. След два дни ги очаква сблъсък с Франция за първото място в Група С.

четвъртък, 20 юни 2019 г.

Италиански бизнес: Вчера го продали за 10, днес го купили за 11 млн евро


В Италия трансферният прозорец е популярен почти колкото футбола сам по себе си. Италианците са майстори на футболната търговия. Чак и когато нямат пари като конкуренцията, успяват от трансферните прозорци да направят спектакъл. Медийно трансферният прозорец никъде не се следи толкова като в Италия, а клубове, директори и останалите търговци на звезди са всекидневие.

Италианците обичат и да усложняват трансферния прозорец. Винаги първи намират дупки в правилата, винаги гледат как да минат по-евтино и да се предпазят от евентуални грешки. По едно време запазена марка на трансферния прозорец в италианския футбол беше двойната собственост, след това се прехвърлиха на разни видове наеми с разни условия, а в последно време са им хит клаузите за връщане.

Когато някой по-силен клуб продаде млад играч на някой по-слаб, задължително се защитава с възвръщаема клауза според която може да върне същия този играч.

Един такъв интересен случай се случи днес.

Торино през миналото лято дал под наем младия бранител Кевин Бонифаци в СПАЛ, защото не разчитал сериозно на него. Играчът през сезон 2017/18 бил в застой и получавал шанс на лъжичка в Торино, а сезон по-рано играл за СПАЛ в Серия Б и оставил чудесно впечатление. Клубът от Ферара миналото лято отново го потърсил с намерение да вземе Бонифаци. Но с правото да го откупи по предварително договорена цена. Така е и било...

Торино определил цена от 10 000 000 евро, но настоявал на възвръщаема клауза за милион повече. Младият защитник изиграл чудесен сезон за СПАЛ в Серия А, станал и титулярен бранител на младежкия национален отбор на Италия и привлякъл внимание към себе си.

От вчера за по-малко от 24 часа променил два клуба, а скоро би могъл и трети.

СПАЛ вчера използвал опцията да го откупи за 10 000 000 евро, а Торино днес използвал клаузата да го върне за 11 000 000 евро. И не е сигурно, че Бонифаци ще играе за Торо. Цената му е скочила и го искат по-силни клубове като Милан, Лацио, Рома, Аталанта... Торо би могъл отново да го продаде. На по-голяма цена.

Иначе, СПАЛ днес довел и замяна за Бонифаци. От Ред Бул Залцбург пристигнал младият бразилец Игор за 3 000 000 евро.

сряда, 19 юни 2019 г.

Хумелс се завърна в Борусия (Дортмунд)


Привържениците не успяха в своето намерение да попречат на най-важния трансфер в Дортмунд това лято - по пътя, който премина Марио Гьотце преди три години, от Мюнхен на Вестфален се върна и Матс Хумелс (30).

Когато се появи информацията, че опитният защитник може да се върне при "жълто-черните" най-верните поддръжници на Борусия жестоко се възпротивиха на тази идея, припомняйки че Хумелс е означен за предател, но управата на клуба се води изключително от интересите и изглежда - направи правилен ход. Нещо повече, трансферната сума е доста по-голяма отколкото се предполагаше, може да достигне 38 милиона евро (с бонусите), а Хумелс постави подпис под тригодишен договор с по-малка заплата отколкото в Байерн. Вместо досегашните 12 000 000, ще прибира около 9 000 000.

Нико Ковач е дал зелена светлина за продажбата на Хумелс още след обявяването на привличането на французина Лука Ернандес (23) от Атлетико (Мадрид) за 80 000 000 евро. В Борусия, с която през 2011 беше шампион, а през 2012 спечели дубъл, бившият немски национал и шампион на света в Бразилия през 2014 би трябвало да бъде ключова фигура в шампионската мозайка на Люсиен Фавре.

Припомняме, Хумелс е юноша на Байерн, но Борусия същински е неговият клуб. Даде му възможност още през 2008 година, преди през 2016 да се върне в Мюнхен в трансфер на стойност 35 000 000. В предходните седмици Хумелс сериозно размислял над напускане на Бавария, а щом дошло предложение от Вестфален нито за миг не се двоумил.

понеделник, 17 юни 2019 г.

Вратар се върна от противниковото наказателно на мотор


Невероятна ситуация от нискоразредните терени в Бразилия. Вратар отиде в противниковото наказателно поле с намерението да вкара гол, а зад вратата на мотор се паркирал негов приятел.

Като не успял в намерението да се разпише, седнал на мотора на който през цялото игрище приятелят го върнал на неговото работно място.

Как е изглеждало това вижте във видеото.

петък, 14 юни 2019 г.

Цървена звезда продаде Терзич на Фиорентина за 1,5 млн евро


Фиорентина потвърди и официално: Алекса Терзич (19) е нейно ново подсилване!

Така и формално приключи историята, която продължи месеци. Виолата потвърди довеждането на младежкия национал на Сърбия. Цървена звезда за своя ляв бек инкасира 1 500 000 евро.

Терзич е един от най-талантливите продукти на школата на Звезда в последните години и в есенния дял на миналия сезон временно получи шанс при Владан Милойевич, докато с младежкия отбор игра в мачове от Шампионската лига и там се изтъкна като един от най-добрите.

След договора с Фиорентина през зимата, Терзич беше преместен в сателита на Звезда Графичар и повече не получи шанс в първия състав на "червено-белите".

Фиорентина не съобщи продължителността на договора на Терзич, както и дали младежкият национал на Сърбия ще получи веднага шанс или ще бъде даден под наем. Припомняме, правилото в италианския футбол е, че клуб може да доведе в един трансферен прозорец само по един футболист с паспорт от държава извън ЕС, който преди това не е играл в Италия. Това означава, че Фиорентина запълни своята квота с Терзич. Освен ако не го изпрати под наем...

Титулярният ляв бек на италианците е националът Кристияно Бираги, а алтернатива беше младият словак Давид Ханцко.

Бисерът Йовелйич донесе 4 млн на Звезда, продължава във Франкфурт


Дилеми вече няма: Деян Йовелйич продължава кариерата в Айнтрахт от Франкфурт!

Талантливият нападател на Цървена звезда днес около 13:30 часа премина лекарски прегледи във Франкфурт и скоро ще сложи подпис на договор с участника в Бундеслигата. Йовелйич още днес одушеви хората във Франкфурт. На лекарските прегледи и физическите тестове впечатлил специалистите от немския клуб, които били изцяло въодушевени от онова което виждат.

Цървена звезда ще получи 4 000 000 евро за младока, които ще бъдат изплатени на две вноски по 2 милиона. Звезда може да инкасира допълнителен милион евро чрез евентуални бонуси, ако Йовелйич изпълни очакванията във Франкфурт. Също така, на "червено-белите" се полага и 10% от следващия трансфер на Йовелйич когато Айнтрахт го продаде.

Младият голмайстор ще подпише договор с "орлите" за пет години, а в първия сезон ще заработи 400 000 евро нето с определени бонуси. Контрактът ще расте и сръбския голаджия във всеки следващ сезон ще има по-голяма заплата.

Йовелйич идва в Айнтрахт като наследник на своя сънародник Лука Йович, който стана най-скъпата продажба в историята на немския клуб. Повече от доволни с опита с Йович, немците решили да го заменят с Йовелйич, който има подобен път в кариерата от родната Семберия през младежката школа на Цървена звезда и няколко мача в първия отбор на "червено-белите".

За Йовелйич това лято сериозно се интересуваха Бенфика, Хетафе и Хофенхайм. Накрая двата немски клуба останаха в надпреварата и победи Айнтрахт. Чудесният опит, който имат със сръбските футболисти накараха спортния директор Фреди Бобич и неговите сътрудници да победят в състезанието за автографа на Деян Йовелйич.

На 7 август Йовелйич ще навърши 20 години, а в първия отбор на Цървена звезда е изиграл 28 мача и е вкарал 14 гола с две асистенции. Главно влиза от пейката с резервите (14 пъти) или беше заменян (осем пъти). Само в шест случая изигра цял мач за първия отбор на "червено-белите". Все пак, скаутите на сериозните клубове не пропуснаха сериозния потенциал на младия национал на Сърбия и експресно реагираха със съзнанието, че цената му ще се умножава, защото скоро го очаква и участие на ЕП за младежки национални отбори в Италия.

четвъртък, 13 юни 2019 г.

ФСС уволни Младен Кръстаич


Комитетът за спешните въпроси към Футболния съюз на Сърбия на днешното заседание смени досегашния селекционер на "орлите" Младен Кръстаич.

Кръстаич пое националния отбор след квалификациите за СП през 2017 година, след напускането на Славолюб Муслин, в чийто щаб работеше като помощник.

Последва участие на Световното първенство в Русия, където селекцията на Сърбия не успя да премине груповата фаза. Мнозина на това първенство го критикуваха особено за загубата от Швейцария, обвинявайки го, че със своето водене на мача директно е повлиял на резултата. След този двубой атмосферата в националния отбор на Сърбия завря, като последваха редица вербални нападки с играчите, от които в обществеността най-силно отекна скандалът с Лука Миливойевич.

След това води "орлите" в Лигата на нациите, в която Сърбия завърши първа в група с Румъния, Черна гора и Литва.

Кръстаич със Сърбия започна нов цикъл квалификации за Европейско първенство, с реми 1:1 с Португалия, но тогава на 7 юни последва катастрофа с 0:5 от Украйна в Лвов, която му "коства главата". Очевидно националният отбор на Сърбия с качеството на играчите, които има не можеше да се позволи загуба от Украйна, а камо ли толкова убедителна, която спада към сензациите. Три дни след това "орлите" победиха Литва с 4:1 в Белград. Все пак, очевидно слабата селекция на Литва не може да бъде параметър.

Сърбия би трябвало да получи нов селекционер най-късно до 10 юли, а с потенциалните кандидати разговори ще проведат заместник-председателите на ФСС Ненад Бйекович и Марко Пантелич.

сряда, 12 юни 2019 г.

Тумба е десети селекционер за 10 г, за ЕП ще трябва да е по-добър от Муслин


Това не е треньорска скамейка, а - въртележка! Липсата на добри резултати в последните 10 години доведе до това Сърбия, средно, на всяка година да променя по един стратег в държавния отбор. Националната селекция скоро ще има нов наставник, по всичко личи, че това ще бъде Любиша Тумбакович, когото го очаква никак нелесна работа.

Нещо повече, премиерата в състезателни мачове за новия селекционер ще бъде против Португалия в Белград (7 септември). Мач, който не смее да се загуби на никаква цена, за да се остане в борбата за първите две места до самия финал на квалификациите.

За да заведе "орлите" до Европейско първенство новият селекционер ще трябва да процентно успешен като Радомир Антич, а по-добър и от Славолюб Муслин. След катастрофата в Украйна, просто, повече няма пространство за издънки.

Отборът на Андрей Шевченко се откъсна и изглежда сякаш с единия крак вече е в първенството на Европа. А от Португалия тепърва се очаква да покаже сила в квалификациите, притисната от две неочаквани ремита у дома с Украйна (0:0) и Сърбия (1:1), но сега подсилена от триумфа в Лигата на нациите.

Лесно би могло да се случи "орлите" за спечелването на европейски визи да са им нужни поне 13 точки от възможни 15. Това означава, две победи над Люксембург, триумф над Литва в гостуване, поне точка против Португалия на Маракана и задължителен успех в последния кръг против Украйна в Белград. Много тежка задача...

Единствените двама сръбски селекционери, които са имали убедителен положителен баланс в последните десет години бяха Радомир Антич и Славолюб Муслин. И виж чудо, двамата и само те отведоха селекцията на големи турнири - на Мондиал.

Антич дойде на пейката на националния през 2008 и остана до началото на квалификациите за Европейското първенство през 2010. И той не успя да направи два цикъла, въпреки че имаше изключително добър резултат от 17 победи, три ремита и осем поражения в 28 срещи.

Муслин бе избран преди старта на квалификациите за Мондиала в Русия, свърши чудесна работа, отведе "орлите" на Световното първенство, а допусна само две поражения в 15 мача (осем победи, пет равенства).

Ако околностите не се променят и Сърбия не получи подарък под формата на някоя издънка на Украйна или Португалия, Тумбакович ще трябва да надмине и двамата си предшественици, за да заведе "орлите" на първенството на континента. Нещо повече, остава като жокер и финалът в Лигата на нациите, първо в полуфинал с Норвегия, а тогава с победителя от баража Шотландия - Финландия. Освен ако някоя от трите селекции не се класира директно на шампионата, па втория в техните групи скочи в баража. Финландците, да речем, в момента държат второто място в своята група...

Ако успее да преведе Сърбия през квалификационното сито, Тумбакович би бил голям победител. Не само заради ситуацията в която поема националния отбор, а и заради факта, че на Европейско първенство не сме били още от 2000 година.

Останалите сръбски селекционери в последното десетилетие не се прославиха с резултати. Синиша Михайлович беше на пейката година и половина и доживя крах в квалификациите за Световното първенство в Бразилия (баланс 7-4-8), Владимир Петрович Пижон не успя след идването на мястото на Антич да отведе селекцията на Европейския шампионат през 2012 година (5-3-5), Дик Адвокат се задържа само четири мача (1-2-1).

Радован Чурчич беше пожарникар в два мандата, от април 2010 до февруари 2012, па от ноември 2014 до април 2016 година (7-1-8), Любинко Друлович беше начело за приятелски мачове (2-1-1) и накрая Младен Кръстаич си тръгва с положителен резултат, но "петицата" в Лвов накрая му изяде главата (9-5-5).

Чисто за сравнение, испанците за тези десет години са променили четири селекционера, италианците пет, също колкото и хърватите, а немците имат един още от 2006 година.

Автор: Вуядин Томкович

Рокада начело на Сърбия - Кръстаич си отива, Тумбакович идва


Селекционерът на националния отбор на Сърбия Младен Кръстаич ще бъде уволнен след убедителната загуба в Украйна (0:5) и на негово място ще бъде назначен Любиша Тумбакович, съобщават редица белградски медии.

Както твърди Спортски журнал, на заседание на Изпълнителния комитет на Футболния съюз на Сърбия до края на седмицата Кръстаич ще бъде сменен, а някогашният трофеен треньор на Партизан е първи кандидат да го наследи.

Тумбакович само преди пет дни напусна пейката на селекцията на Черна гора, защото отказа да води отбора в мача против Косово, както и тандемът футболисти на Цървена звезда Филип Стойкович - Мирко Иванич.

Пред Тумбакович ще бъде поставена само една цел - класиране на Европейското първенство 2020 година, преди продължението на квалификациите през септември когато "орлите" посрещат в Белград европейския шампион Португалия.

Националният отбор на Сърбия след три мача има четири точки в Б квалификационна група, колкото и Люксембург, първа е Украйна с 10, Португалия с две точки от толкова мачове, докато Литва има една.

понеделник, 10 юни 2019 г.

Селски футбол по украински: Клуб от село с 1500 жители в елита


Село малко, а футбол в елита! Футболът наистина пише често някои невероятни истории, а нова пристига от Украйна. И няма връзка с националния отбор воден от легендата Шевченко. Клубът Колос от Коваливка стана член на Първа лига.

А това не би била някаква особена вест, ако Коваливка не е село с 1500 жители! И в баража Колос победил далеч по-известния Черноморец от Одеса, с 2:0 на свой терен, след 0:0 като гост. Можеше да бъде и по-убедително, ако играчът на домакините Лисенко в 18-ата минута не изпусна дузпа.

Колос, разбира се, никога досега не е играл в елитното първенство, но съдейки по всичко става въпрос за някаква история каквато е имало и по балканските земи, тъй като клубът е основан през 2012 година.

Така за седем години от бетон лигата и от своето селце добутал до елита. Със стадион, който приема 2500 зрители. Това ще е най-малкото място което някога е давало елитен участник в Украйна.

неделя, 9 юни 2019 г.

Кокеза иска подкрепа за Кръстаич и отбора след катастрофата в Украйна


Футболният съюз на Сърбия днес свика пресконференция, която се проведе в сградата в Стара Пазова.

Президентът на ФСС Славиша Кокеза смята, че селекционерът Младен Кръстаич, треньорския щаб и играчите се нуждаят от подкрепа.

"От името на ФСС и от своето лично име, както и от името на треньорския щаб на Сърбия, от името на всички нас се извиняваме на нацията и гражданите на Сърбия заради катастрофата в Украйна и срамното поражение. Това не е спорно, но е спорен начинът по който беше загубена срещата. Добър дял от отговорността носи и ръководството на ФСС начело с мен", започна своето изложение Кокеза.

"Самото раздаване на терена и борбата за емблемата на Сърбия по начина по който беше в Украйна повече не трябва да се повтаря. Всички футболисти, които са тук и един малък брой, които не бяха е най-доброто което има Сърбия. Трябва да гинат на терена, да дават всичко от себе си и повече и по-добре отколкото в клубовете. Емблемата на Сърбия е светиня и не може да бъде оценявана по-малко или равнозначно като емблемата на клуба."

"Бих искал да ви помоля да дадем подкрепа на отбора и треньорския щаб да покажат какво знаят против Литва и да постигнат добър резултат. Вярвам че могат да направят това. Всички останали неща ще анализираме след Литва, когато ще има заседание на изпълнителния комитет. След Литва ще можете да питате каквото поискате", завърши президентът на Футболния съюз на Сърбия.

Въпреки че мнозина спекулираха, че Кръстаич може да бъде уволнен, изглежда ще продължи да е на пейката на "орлите". Поне за предстоящия мач против Литва, мачът е утре от 21:45.

Дарко Ковачевич: Кръстаич работи феноменално


Народът в Сърбия е недоволен, сигурно не са щастливи и на Теразия, но смятат, че нищо няма да спечелят ако секат до коляно. Спортният директор на Футболния съюз на Сърбия Дарко Ковачевич преди извънредната пресконференция на върхушката на тази организация в Стара Пазова обяви оставането на Младен Кръстаич на пейката на националния отбор.

Анализ ще има, но след утрешния мач с Литва. Но изглежда, че няма да има радикални ходове.

"Ще анализираме двата мача, обаче, няма да се занимаваме специално с постигнатото от селекционера. Няма причина за това, Кръстаич със своите сътрудници работи феноменално и има нашата подкрепа", каза Ковачевич за Спортски журнал макар че остава неясно за кой сегмент точно е така одушевен.

Особено защото за краха на идеята с 3-5-2 формацията не иска да говори твърде много.

"Не искам да влизам в тактически детайли. Това е работа на селекционера. Не знам дали би било по-добре да бяхме играли в система 4-4-2, тази 3-5-2 или по-ранната 4-2-3-1. Просто, имахме желание да направим добър резултат, обаче, случи се да допуснем лесни голове и не успяхме да се оправим от шока", сумира впечатленията Ковачевич.

Комитетът за спешните въпроси днес заседава в Стара Пазова. Не се очаква смяна. Поне не преди мача с Литва.

След сътресенията в Черна гора: "Соколите" чакат пети селекционер


За пръв път в 12-годишната история на черногорския национален футболен отбор се случи смяна на селекционера заради неща, които нямат връзка с футбола, играта и резултатите на терена.

Изненада, като гръм от ясно небе - Черна гора остана без селекционер, а за пръв път в 12-годишната история на националния футболен отбор се случи причината за смяната на пейката да не са резултатите.

Зоран Филипович си отиде след завършека на първия цикъл (2008-2010) когато управниците на съюза след изграждането на отбора търсеха нещо повече - резултат, Златко Кранчар беше сменен след ремито с България у дома и загубата в Уелс, с които беше затруднен изглеждащия ясен път към баража за Евро 2012 (по-късно все пак постигнат), докато Бранко Брнович се раздели с ФСЧГ след лошите резултати в квалификациите за ЕП 2016.


Любиша Тумбакович си тръгва - защото не води отбора против Косово, заради натиска и заплахите на които беше подложен от Белград. Политически, а не футболни причини, повлияха да се стигне до смяна.

Какво занапред? "Храбрите соколи" чакат пети селекционер в историята. Управниците на ФСЧГ имат цяло лято, от утрешния мач с Чехия, па до септемврийското продължение на квалификациите, да намерят ново решение, въпреки че винаги е по-добре обявяването на името да се случи възможно най-бързо.


Проектът, обаче, е прекъснат на половината път - и е неминуемо да не остави последици. "Ударът", който претърпя в петък черногорската селекция, не само заради напускането на селекционера, а и на двама много важни играчи, би разтърсил и много по-силни нации и футболни селекции. Тумбакович свърши добра работа за почти три и половина години на пейката на черногорския отбор. Пое национален отбор, който в края на 2015 и началото на 2016 беше в резултатен нокдаун, след неуспешните квалификации и загубата в приятелския мач в Скопие с 1:4. Избра почти нов състав, освежи го с млади играчи и за малко да го класира на бараж за Световното първенство в Русия през 2018. Не достигна само една победа.

По-лошият резултат в новия турнир на УЕФА, Лигата на нациите, две загуби от Сърбия и една от Румъния, може да се оправдае с контузии на най-важните футболисти (Йоветич и Савич, преди всичко), което продължиха и в новия цикъл квалификации. Освен контузиите, националният отбор с Тумбакович трябваше да се справя и с проблеми, които нямат връзка със самата игра - невероятната съдийска грешка, която отне победата в България, расисткото поведение на част от привържениците против англичаните, наказанието на УЕФА, както и всичко което се случи преди мача с Косово.


Ако преди идването на Тумбакович селекцията беше само в резултатен, сега е в още по-тежък нокдаун - и то заради неща, които нямат връзка с футбола.

Футболът, обаче, трябва да продължи да се играе, но как да се оправим?

Отказът на двама футболисти да играят в мача против Косово (също така заради заплахи от Белград) може би ще повлияе на определени началници във Футболния съюз в бъдеще да не взимат, или просто, намалят довеждането на футболисти отвън, колкото и положителни примери да има. Осланянето на играчи, които са родени в Черна гора (а все по-малко са големите таланти) вероятно ще донесе и последствия откъм резултатите, но и трябва да намали очакванията. Просто, понякога не съществува друг път.

Но, преди това, трябва да се изиграе мачът в Чехия. И да се обяви селекционерът. Може би неговото име ще разкрие и амбициите и определянето...

Иванич и Стойкович напуснаха националния отбор

След Любиша Тумбакович, който официално беше сменен три часа след мача с Косово, съобщението на Футболния съюз ("решението да не води отбора против Косово представлява неприятна изненада и нарушение на професионалните задължения определени в договора"), националния отбор вчера, със следобеден полет за Белград, напуснаха Мирко Иванич и Филип Стойкович.

"Членовете на Изпълнителния комитет изразиха огромно съжаление, че натискът от определени кръгове направиха така, че във важен мач за националния отбор да не играят Филип Стойкович и Мирко Иванич, и че неспортни неща в този случай победиха футбола и спорта", пише в съобщението на ФСЧГ.

Известно е, обаче, че двамата повече няма да играят за националния отбор на Черна гора. Двамата са играли по 15 мача за националния отбор, Иванич е вкарал един гол.

Автор: Данило Митрович

Финландските футболисти издирват стюард: Молим ви, намерете го, много ни помогна!


Селекцията на Финландия записа втори триумф в групата си, нанасяйки първа загуба на Босна и Херцеговина.

Поведоха в 56-ата минута чрез Пуки, а нападателят на Норич се разписа и 12 минути по-късно.

Срещата беше белязана и от порой, а след мача се появи и интересно видео, което в социалните мрежи сподели финландският футболист Петер Форсел.

Въпреки че валеше силен дъжд, един стюард мирно и търпеливо седеше на своя стол на атлетическата писта и не отделяше поглед от трибуните през всичките 90 минути.

Заради своя професионализъм накрая ще бъде награден. Финландските футболисти започнаха акция по намирането на служителя на звеното за сигурност, за да му подарят екип с подписите си.

"Молим ви, намерете го, много ни помогна", поръчаха финландските футболисти.

петък, 7 юни 2019 г.

Голямото сърце на аутсайдера


Пази се от човека, който няма какво да изгуби. Не знам дали Антъни Джошуа е размислял за този израз преди съботния мач за световните титли в тежка категория против Анди Руис, но вярвам, че днес всякак му е ясно какво се случи. В Медисън Скуеър Гардън влезе в борба в която нямаше какво да спечели (освен някакви пари), докато от другата страна неговият мексикански съперник нямаше какво да изгуби. И Джошуа сигурно е бил наясно с това и затова не беше одушевен за участието в Ню Йорк, без оглед на това, че го очакваше нереномирания и относително безопасния Анди Руис, който, както всички вярвахме, преди всичко беше заместник съперник вместо допингирания Джарел Милър.

В нюйоркския ринг Джошуа, както и всеки път досега, изглеждаше като Аполон. Беше пълна противоположност на дебеличкия Руис, грозното пате което 20-ина минути след първия гонг се превърна в сензационен победител. Мисля, че и самият Руис не можеше да се надява как тази вечер четири пъти ще свали непобедения световен шампион и олимпийски победител от Лондон 2012 и в тази славна спортна арена ще направи може би и най-голямата изненада в историята на бокса. Обаче, Джошуа в Медисън не падаше (само) заради ударите.

Шампион или проект?

Руис се показа като невероятно жилав съперник. В третия рунд танцуваше по въжетата, а тогава измъква своите главни оръжия, изключителна издръжливост и физическо състояние, с оглед на външния му вид, невероятна бързина на ударите. Но в моментите преди Джошуа да завърши на пода, тези удари главно не бяха и технически чисти нито абсолютно точни. Джошуа през кариерата се справяше добре и с по-добри удрящи отколкото е Руис. Така побеждаваше и Владимир Кличко и Дилиън Уайт и Поветкин.

В събота изглеждаше нерешителен, сдържан, почти уплашен, сякаш изобщо не искаше да се намира на този ринг. И тук трябва да се търсят причините за неговите неадекватни реакции на атаките на Руис. Изразът на неговото лице, след като съдията на ринга в средата на седмия рунд прекъсна мача издава впечатление на неособено разклатен човек, а повече на доволен и щастлив, че се освободи от големи мъки и неволи. Очевидно е, че този мач не беше негово желание, а част от по-широк работен план на неговия промоутър Еди Хърн. През миналата година Хърн сключи договор с американската медийна къща DAZN на стойност милиард долара и така се задължи да организира 16 боксови събития за една година. Хърн сигурно не е измамил Джошуа, но е ясно, че преди всичко се е посветил на изпълнението на договора с девет нули, а чак после на интересите и желанията на своя клиент.


В интерес на истината, Антъни Джошуа в боксовите кръгове никога не се е наслаждавал на репутацията, която заслужава с оглед на резултатите. Мнозина и днес го критикуват, че румънецът Михай Нистор (по телосложение много подобен на Руис) с ляво кроше го изхвърли от ринга в 1/4-финала на Европейското първенство през 2011. Обществена тайна е, че на Олимпийските игри в Лондон е "побутнат" до златото. Под въпрос е не само неговата победа във финала против италианеца Камареле, а и победата в 1/8-финала против кубинеца Ерисланди Савон. Заради тези грехове от младостта някои го смятат просто за маркетингов проект на Хърн, а не за шампион предопределен да бележи тежката категория в посткличковата епоха.

Въпреки загубата от пълния аутсайдер, който и не изглежда особено атрактивно и лесно може да бъде взет за строителен работник или шофьор на автобус в градския транспорт, гледайки само спортно и финансово Джошуа не е в лоша ситуация. Първото участие извън британския остров му донесе най-малко 25 милиона долара, а до края на годината го чака реванш, който за разлика от първата среща с Руис наистина привлича вниманието на (не само боксовия) свят. Въпреки че Джошуа не е шампион от калибъра на Луис, Тайсън или Холифийлд, па чак дори и на Кличко, всякак е отличен боксьор и няма никакви съмнения, че в реванша лесно може да победи.

Без образи като Руис всичко това не би имало смисъл

Нито една загуба, разбира се, не е добре дошла, а особено не боксова. Както големият Веселко Тенжера пише по времето докато е следил кариерата на Парловльев, в нито един спорт границата между победата и загубата не е толкова дълбока като в бокса, защото боксовата загуба удря в онова изконното у нас, тя засяга пряко нашето его. Обаче, с малко късмет, ум и работните умения на Хърн, Джошуа до края на годината може да си върне титлите и репутацията и да заработи повече отколкото ако беше спечелил миналата седмица в Ню Йорк.

Не вярвам, че Анди Руис ще бие два пъти Джошуа. Намери ли разклатеният британски шампион начин да парира противниковата бързина, съответно намери ли на първо място мотив и желание за победа, мисля, че отново поясите ще са в неговите ръце. Анди Руис, предполагам, ще тръгне по пътя на своите предшественици Бъстър Дъглас, Оливър МакКол или Хасим Рахман, които събаряха славни тежки шампиони, но още в следващите мачове оставаха без титлата и после полека изчезнаха от поглед.


Обаче, ролята на Анди Руис като вдъхновение за всички онези хиляди състезатели в който и да е спорт, хиляди аутсайдери, които години тренират и се жертват без истински награди и удовлетворение, но вярват, че тук някъде зад ъгъла са и техните пет минути слава, е всъщност безценна. Без хора като Анди, син на непривилегировани мексикански имигранти, спортът не би имал никакъв смисъл, нито полза. Анди Руис още веднъж ни подсети, че никой не трябва да бъде подценяван и че в тези 12 рунда, 90 минути мач или 10 секунди състезание всеки, абсолютно всеки, има своя шанс.

Автор: Слободан Муфич

сряда, 5 юни 2019 г.

Партизан продаде 18-годишен на Ювентус за 6 млн евро


Няма вече дилеми, Страхиня Павлович ще бъде нов член на Ювентус. В идните дни, с вече вижданото назначение на Маурицио Сари за шеф на треньорския щаб на торинците, вундеркиндът на Партизан ще постави подпис на петгодишен договор с шампиона на Италия!

Преговорите са завършени още в средата на май, като остават само дребни подробности чиято важност не е определяща във взаимното "да" на трите страни.

От Италия пристигат още няколко пикантни новини свързани с трансфера на Страхиня Павлович.

Първата и най-интересна е, че Партизан трябва да получи от шест до 8,1 милиона евро от цялата работа.

Ювентус е подготвил в основата на сделката шест милиона европейски банкноти, но в зависимост от постиженията на младия бранител бонусите биха могли да гарантират на носителя на Купата на Сърбия допълнителни 2,1 милиона!

Друг детайл, който е по-важен за бъдещото развитие на кариерата на супер таланта на Партизан. Скаутите и директорите на Ювентус настояват Павлович, от първия ден, да бъде включен в тренировъчния процес.

Защитникът така ще е под окото на целия треньорски щаб и чак тогава ще отиде под наем в някой клуб от Серия А.

Накрая, но не и по значение, едва пълнолетният шапчанин ще парафира договор за пет години.

Сърбите в мадридския Реал: От Милан Янкович до Лука Йович


Милан Янкович е първият сръбски футболист в Реал. В Кралския клуб пристига от Цървена звезда.

Мадридчани го виждат в двата мача от 1/4-финала на Купата на европейските шампиони през 1986/87. Червено-белите побеждават в първия мач в Белград (4:2), а приносът на Янкович е гол от дузпа в 81-ата минута.


В реванша Реал побеждава с достатъчното 2:0, а три месеца по-късно Янкович подписа с мадридчаните въпреки че няма навършени 28 години, колкото по тогавашните правила е било необходимо за излизане в чужбина.


Янкович остава в Реал само сезон. Изиграва 38 мача, вкарва четири гола и през лятото на 1988 отива в Андерлехт.

Кариерата завършва две години по-късно, на 30 години, ядосан, че селекционерът Ивица Осим не го взима на СП в Италия.

Предраг Спасич преминава в Реал през 1990 от Партизан като национал на Югославия, която на СП в Италия заела пето място. Според данните на испанските медии, трансферът е бил за 200 милиона песети, около 1,2 милиона евро.

Въпреки че едрият крагуевчанин е играл в известния мач против Испания от 1/8-финалите на СП, не е дошъл в Мадрид благодарение на победата на Югославия в този мач (2:1).


Екипът на Реал е облякъл вместо Деян Савичевич. Рамон Мендоса, тогавашният президент на Реал, получил видеокасета със запис на вечното дерби и съвет да погледне майстора на Цървена звезда.

Мендоса, обаче, забелязал тогава 25-годишния бранител на Партизан и веднага го купил. Спасич не е играл много в Реал. Участвал е в 22 мача и през лятото на 1991 преминал в Осасуна.

Деян Петкович, още един талант от нишката школа, който през Цървена звезда е стигнал до големия европейски клуб.

Офанзивният полузащитник, популярен като Рамбо, някога най-младият играч в историята на югославското първенство когато на 16 години и 15 дни дебютира за Раднички, през декември 1995 се озовал в Мадрид.

Трансферът е бил на стойност днешни 6,5 милиона евро, но Петкович не е оставил значима следа в Реал.

Въпреки че веднага дебютирал в отбора, който е бил воден от аржентинеца Хорхе Валдано, мадридчаните са били неубедителни през този сезон и завършиха едва на шесто място.

Петкович е играл в едва пет мача, за да още в началото на 1996 да бъде даден под наем в Севиля. Последвало завръщане в Мадрид (без мач в обновения отбор), след това и нов наем в Расинг от Сантандер.

Петкович през 1997 напусна Реал и отиде в Бразилия където направи феноменална кариера.

Тъй като се доказа за четири и половина години в Цървена звезда, а беше и участник на Мондиала 1998 във Франция, Перица Огньенович на 12 януари след дълги преговори се пресели в Реал.

Въпреки че сам казва, че Барселона и Фиорентина са предлагали двойно повече пари, искал е само в клуба от столицата на Испания. Трансферът в Реал е бил за пет милиона немски марки, годишната заплата 1,2 милиона.


За да може Огньенович да бъде регистриран за мадридчаните, камерунецът Самуел Ето`о е изпратен в Майорка под наем.

И това не е помогнало много на сърбина. Изиграл е само 12 шампионатни мача за Реал (общо 20 състезателни) и е постигнал един гол, в купата през 1999/2000 против Сарагоса.

Реал е напуснал през лятото на 2001, за да след шест месеца без клуб да започне пътуване от Германия (Кайзерслаутерн), през Китай (Далиен), Украйна (Динамо Киев), Франция (Анже), Малайзия (Селангор), до Гърция (Ерготелис и Калитеа) и Сърбия (Ягодина).

вторник, 4 юни 2019 г.

Лука Йович е играч на Реал (Мадрид)


Сръбският футболист Лука Йович и официално стана играч на Реал (Мадрид)!

Във вторник на официалната страница на Кралския клуб бе съобщено, че трансферът е реализиран. Както разгласяват медиите, Реал е платил 60 милиона евро на Айнтрахт, а договорът е за шест години.

"Силен, технически добър футболист, отлично шутира и с двата крака. Без оглед на неговите години, има опит да играе на най-високо ниво в Европа. Освен всичко това, печелил е титли в Сърбия, Португалия и Германия, трите държави в които е играл досега", пише в съобщението на Реал.

Йович се изтъкна през този сезон с игрите си за Айнтрахт за когото постигна 27 гола в 48 мача.

"Спортно, напускането на Лука Йович е голяма загуба за нас. За неговата експлозивност и реализаторски умения се чу из цяла Европа. Като клуб в последните два сезона имахме полза не само от неговите голове, а и финансова. За Айнтрахт това е важен трансфер. На Лука пожелаваме всичко най-добро в бъдеще. Има всички предусловия за голяма кариера. Горди сме, че можахме да помогнем по пътя", заяви спортният директор на Айнтрахт Фреди Бобич.

Йович така встъпи в елитната компания на сърбите, които са носили екипа на Кралския клуб, преди него това са правили Милан Янкович, Предраг Спасич, Деян Петкович, Перица Огньенович.

понеделник, 3 юни 2019 г.

Почина легендата на Хайдук Юрица Йеркович


На 69 години почина Юрица Йеркович, легендарна десетка на "белите" и член на златното поколение на Хайдук.

Роден е в Сплит на 25 февруари 1950 година, а с Хайдук е спечелил три шампионски титли, 1970/71, 1973/74 и 1974/75, и пет купи, 1972, 1973, 1974, 1976 и 1977.

За Хайдук е изиграл 529 мача и е постигнал 219 попадения.

Йеркович играе за Хайдук от 1967 до 1978 година, в златната ера на сплитския клуб. Освен Хайдук е играл още за Цюрих и Лугано. Йеркович беше един от четиримата сплитски футболисти, които поставиха основите за изграждането на Полюд. След края на състезателната кариера Юрица Йеркович беше спортен директор на Хайдук в периода от 1988 до 1990 година.

За националния отбор на Югославия дебютира на 12 април 1970 година против Мексико, а последният мач с националния изиграва на 29 ноември 1981 година в Атина, изигравайки общо 43 мача в които бележи шест гола.

Йеркович е може би единственият футболист, който е играл и с Пеле и с Марадона, и то в разстояние от 17 години. През 1971 играе за националния отбор на Югославия в прощалния мач на Пеле в Рио де Жанейро. Йеркович тогава седем минути преди края на мача постигна гол за крайния резултат 2:2. С Марадона е играл в националния отбор на Европа през 1987 година в хуманитарен мач в италианския Авелино. Съотборници в този случай са му били Бониек, Бранко, Антониони, Дирчеу и други футболни звезди от това време.

5-те най-скучни финала на Шампионската лига - когато борбата за трофея приспива


В духа на завършения сезон в Шампионската лига се сещаме за най-малко интересните финали в най-елитния турнир в Европа.

В три от петте най-скучни финала участваха клубове от една държава. Реал и Валенсия, Тотнъм и Ливърпул и Милан и Ювентус. Дали заради важността на мача, напрежението или нещо друго финалите в Шампионската лига имат обичай да не бъдат "хубави за окото", но в това изпъкват мачовете между тези съперници.

5 Реал (Мадрид) 3:0 Валенсия (2000)

Срещата между испанските клубове в първия финал за 21 век трябваше да гарантира спектакъл. Все пак, Реал влезе в мача като абсолютен фаворит и оправда това. В мач, който повече приличаше на такъв от Примера отколкото от Шампионската лига. На стадион "Франция" Валенсия изглеждаше като отбор, който се е загубил във финала. "Прилепите" имаха отличен отбор, предвождан от Канисарес, Пелегрино, Мирослав Джукич... От другата страна бяха Касийяс, Раул, Карлос, Мориентес... Въпреки че е единственият мач в списъка, който завърши с голеада не донесе никаква неизвестност и никак не оправда епитета финал. Голмайстори за Реал бяха Мориентес, МакМанамън и Раул.


4 Марсилия 1:0 Милан (1993)

Тридесет и осмият поред финал ни даде мач в който победителят беше решен от една топка. Фабиян Бартез с отлични спасявания показа заради какво по това време беше един от най-добрите пазители на мрежата, а Базил Боли с гол донесе на аутсайдера шампионския трофей. Роберто Донадони, Марко Ван Бастен и Франк Рийкард опитваха да развалят магията на фантастичния Бартез на вратата, но тогава италианците, които имаха големи звезди в състава останаха с празни ръце.


3 Аякс 1:1 Ювентус (2:4 след дузпи) (1996)

Почти на домашен терен Ювентус игра против Аякс. На "Олимпико" в Рим видяхме мач за забравяне в който фаворитът едва след дузпи успя да надделее над актуалния шампион. Холандците година преди това с минимална победа над Милан се качиха на трона, но този път не им се получи. Раванели много рано донесе преднина на "Старата дама", а Литманен в 41-ата минута постави крайното 1:1 след редовното време. Второто полувреме за 70 хиляди зрители беше истинско приспиване. Все пак, Югович и дружината успяха след съвършено изпълнение на дузпи да празнуват с 4:2. Давидс пропусна първата дузпа за Аякс, Литманен и Шолтен бяха прецизни, а Сони Силой беше неточен в четвъртата серия. Ферара, Песото, Падано и Югович донесоха на Ювентус нов трофей. Аякс в този мач беше лишен от помощта на Франк Рийкард, който се оттегли, а Михаел Райцигер и Марк Овермарс прескочиха двубоя заради контузия и наказание. През 1996 Ювентус спечели трофея, но го изпусна в следващите пет финала.


2 Ливърпул 2:0 Тотнъм (2019)

Тазгодишният финал донесе шеста купа на отбора на Ливърпул. Тотнъм в първия финал в своята история изглеждаше като отбор, който се е изгубил на терена. "Шпорите" изиграха безидейно първо полувреме, а ако не беше (спорната) дузпа и оскъдно облечената привърженичка в първите 45 минути не бихме имали за какво да говорим. Още веднъж се потвърди историята, че е по-лесно да се спечели титлата в Шампионската лига отколкото първенството в Англия, като на финала се озоваха два отбора, които заедно 80 години не са били шампион на държавата си. Тотнъм заигра опасно едва в последните 10 минути, но с отличните спасявания на вратаря Алисон купата завърши в Ливърпул. Ако сте привърженик на червените за вас финалът сигурно е бил отличен, докато неутралните ще кажат, че е изигран един от най-малко интересните мачове в историята на Шампионската лига. Привържениците на Тотнъм са ядосани на Почетино заради това че футболистът, който ги отведе на финал (Лукас Моура) цял мач остана на пейката, а привържениците на Ливърпул, казахме, няма за какво да съжаляват.


1 Ювентус 0:0 Милан (2:3 след дузпи) (2003)

Във финала на "Олд Трафорд" през 2003 година се срещнаха Ювентус и Милан. Очакваха запалянковците и любителите на футбола отлично футболно представление, а получиха един финал без постигнат гол в редовния дял от мача. Поред неефикасността мачът ще остане запомнен и с отменения гол на Андрей Шевченко. Съдията видя засада, въпреки че е и днес се водят дискусии за това дали наистина имаше непозволена позиция. Трезеге, Салайета и Монтеро бяха неточни за Ювентус. Мрежата разтърсиха Бириндели и Дел Пиеро, докато за Милан пропуснаха Зеедорф и Каладзе, а успешни бяха Сержиньо, Неста и Шевченко.


Погребаха Хосе Антонио Рейес


Испанският футболист Хосе Антонио Рейес, който в събота загина в автомобилна катастрофа, е погребан в родния си Утрера.

Ковчегът с тялото на покойния Хосе Антонио Рейес първо беше изложен на стадиона на Севиля, където почит му отдадоха над 11 000 привърженици, а след това бе пренесен в градския съвет.

Рейес е погребан в близкия Санта Мария де Меси, а ковчегът беше покрит със знаме на Севиля. Именно в Севиля Хосе Антонио Рейес започна своята футболна кариера през 1994 година. За първия отбор на Севиля дебютира през 1999/00.

Той, поред Севиля, игра за Арсенал, Реал и Атлетико (Мадрид), Бенфика, Еспаньол, Кордоба, Ксинянг и Екстрамадура.

Пет пъти в кариерата е печелил трофея в Лига Европа, три пъти със Севиля и два пъти с Атлетико. С Арсенал беше шампион във Висшата лига в сезона без загуба, докато с Реал спечели Примера.