петък, 26 юни 2015 г.

Байерн взе и доктора на Борусия (Дортмунд)

Байерн (Мюнхен) обяви привличането в клуба на доктора на Борусия (Дортмунд) Андреас Шлумбергер.

Шампионът на Бундеслигата привлече ключови футболисти на "жълто-черните" в последните години, като Марио Гьотце и Роберт Левандовски, които се преместиха на "Алианц Арена" през 2013 и 2014 г.

Сега в Мюнхен се обърнаха и към медицинския щаб на дортмундци, след като предишният им доктор - Ханс-Вилхелм Мюлер-Волфарт напусна през април.

Той прекрати 38 години работа в клуба, заявявайки че е бил обвинен за загубата от Порто в Шампионската лига. По-късно треньорът Хосеп Гуардиола отрече това твърдение.

По време на поражението защитникът Данте напусна терена контузен, което провокира гневна реакция на Гуардиола, който саркастично аплодира медицинския си щаб заради сериозна криза с контузии.

В изявление на официалната страница на Байерн от президента Карл Хопфнер се казва:
"Доволни сме да прибавим д-р Шлумбергер, доказан експерт към нашия отбор. Той ще бъде отговорен за рехабилитацията и предпазването от 1 юли."

Майнц къса договора на Хара заради вулгарния жест

Немският футболен клуб Майнц е готов да скъса договора с Гонзало Хара, защото чилиецът в мача от Копа Америка срещу Уругвай по вулгарен начин провокира Единсон Кавани, съобщава Билд.

Хара във въпросния мач, който Чили спечели с 1:0, по вулгарен начин докосна задните части на нападателя Кавани.

Уругвайският футболист реагира жестоко и го изблъска, чилиецът падна театрално, а съдията показа червен картон на Кавани. На повторенията ясно се видя, че Хара предизвиква инцидента.

Неговият договор с Майнц изтича през 2016 г, но ръководството на клуба има намерение да го прекрати.

- Не толерираме такова поведение. Повече от жеста му ме нервира, че симулира падане. Презирам симулантите най-много от всичко - заяви спортният директор на Майнц Кристиян Хайдел.


сряда, 24 юни 2015 г.

Бандаловски: Остана само в Шампионската лига, "гробарите" ни окриляват

Белград - традиционно гостоприемен и готов да "прегърне", Партизан - със сходен девиз за "черно-бялото" семейство за бързото приобщаване на свой кадър. Българинът Иван Бандаловски, който от зимата е в Хумско, живее сръбската приказка:
- Доволен съм, спечелихме титлата, върнах се в националния отбор - това бяха моите цели. Следващата е Шампионската лига.

Провереният десен бек е между "черно-белите" през пролетта отлично заменил контузения Мирослав Вуличевич.

- Сърбите имат същия манталитет като българите. Беше ми лесно да се включа, след една седмица в Партизан се усещах така сякаш съм тук две години.

Бандаловски е "бил" лош глас...

- В България медиите са по-негативни от тези в Сърбия. Като се върнах в националния отбор, само привържениците на ЦСКА бяха доволни. Добре се представих в последните два мача, сега за мен никой не говори нищо лошо. Ако победим Норвегия и Азербайджан вкъщи - отиваме на бараж.

Сънародникът Валери Божинов в момента, в който взе "черно-белия" екип изрази надежда, че играейки за Партизан ще повтори съдбата на Бандаловски - бързо завръщане в националния отбор.

- Драго ми е, че играя за голям клуб какъвто е Партизан. Атмосферата на празнуването на титлата и на дербито против Цървена звезда беше - връх. "Гробарите" ни дават вятър в платната, те са най-добрата част от "черно-белия" колектив.

С внимание е следил новините от Нион и изхода на жребия - противникът на Парния валяк във втория кръг на квалификациите за Шампионската лига ще е Дила Гори.

- Можеше и по-добре, но също така и по-зле. Можем да победим, само да не подценим грузинците. Това е руска школа, ще е тежко, но Партизан е по-добрият отбор.

Бандаловски обясни какво разбира под термина "руска школа".

- Борба и тичане. Ще е тежко, подготвени са, задължително е да продължим напред.

Българинът вярва, че Партизан през новия сезон няма да изпусне дубъла.

- Изпуснахме купата срещу Чукарички, сега трябва да ги бием за Суперкупата - ясен е Иван Бандаловски.

понеделник, 22 юни 2015 г.

Партизан дължи 12 милиона евро, атакува Шампионска лига

Реалният дълг на "черно-белите" като се съберат всички суми е около 12 милиона евро. Предвид приходите заключението е ясно: "Европа или пропаст!".
"Футболен клуб Партизан в предходните четири години финансово е работил неуспешно. Общата загуба на клуба за тези четири години е 598 милиона динара, а само през 2014 г е около 400 милиона динара!", показва анализът, който е направен от новата управа на Партизан, начело от декември 2014 г.

Още едно послание от конференцията пред медиите, което отправи управителят на финансовото звено Иван Маричич е, че Партизан ще продължи да продава играчи, защото живее от това, както и участието на клуба в европейските турнири (Лига Европа и Шампионска лига) е нужно като хляб!

В подкрепа на тази теза, Маричич посегна към цифрите. А те ясно показват:

От всички приходи през 2014 г, които общо са 9,7 милиона евро, най-много са парите от продажби на играчи и от УЕФА.

Европа или... добре, да не бъдем твърде черногледи, но Партизан (както и всички клубове в Сърбия) могат да преживеят само ако играят в Европа или "от небето" им дойде някой силен спонсор.

Партизан, въпреки че дълги години наред беше шампион, има само два чуждостранни спонсора и двата технически - Адидас и турския Ачибадем.

Достатъчно е да се каже следното: от спонсорства през 2014 г Партизан е изкарал само 94 милиона динара!

Членът на управата на "черно-белите" Иван Маричич потвърди, че дългът е 14,9 милиона евро, но има искове в размер на 6,8 милиона евро.

От тези искове Партизан реално може да изплати само 2,8 милиона евро!

Как? За какво става дума?

"Останалите искове не са събираеми. Ето ще ви дам пример - имахме договор със Сарагоса (за продажбата на Иван Обрадович), но не можем да получим последната вноска, защото Сарагоса изпадна в банкрут. Или имахме спонсорски договор с Галеник, но не можем да вземем, защото Галеник има сходни проблеми...", каза Маричич.

Като се събере и извади всичко, реалният дълг на Партизан е около 12 милиона евро.

Как да се върнат тези пари, да се изплатят дълговете? Как да се направи равновесие?
"Спестяване! Ние за тези няколко месеца опитахме и успяхме да намалим разходите където можехме. Но, Партизан е голяма система, само за издръжката на стадиона на година се харчат 22 милиона динара, за заплати на играчите през 2014 г са похарчени 366 милиона динара. За да играете мачове в Европа, необходимо е да се положат големи финансови усилия. Стигнали сме до червената линия. Можем да намалим заплатите на играчите, но тогава под въпрос са и резултатите, участието в мачове на голямо равнище, губим скъпите двубои, защото футболистите ще отидат за повече пари в друг клуб...", допълва Маричич.

Добавя, че Партизан вече няма накъде да стяга колана. Затова е важно Партизан да работи за подсилването на своята школа, като така ще има директен извор на приходи (и най-стабилен), а също така да участва всяка година в Европа.

Но дали това не е подход "камикадзе", да се разчита непрекъснато на бисери, които школата да открива? Партизан е познат като развъдник на таланти, но дали винаги ще бъде така и кой може да го гарантира?

"Вярвам в генетичния потенциал на нашата талантлива нация, но и на отличната работа в нашата школа", отговаря Маричич.

Колко участието в Европа е по-щедро от домашните мачове показва и това:

Приходът от домашните мачове през 2014 г е 5,2% от всички изкарани пари в клуба! От ТВ права Партизан е получил 38 милиона динара, от продажба на билети 11 милиона динара...

Една от стратегиите по които тази управа трябва да работи, която е зачертана цел, е - връщането на публиката на стадиона, това, вярват в Партизан, веднага ще привлече и спонсори.

"Когато имаме всяка седмица 30 000 души на стадиона, спонсорите сами ще дойдат, няма да ги търсим ние. Затова трябва да работим по това да върнем привържениците, да ги образоваме..", казва Маричич.

Заслужава си тук да припомним съобщението на треньорите в Младежката школа в Партизан, когато надигнаха глас срещу работата на предходната управа. Те съобщиха, че в предишните десет години са продадени футболисти на стойност около 50 милиона евро!

Поставя се въпросът какво се случи с всички тези пари? Разбира се, че се е харчило за поддръжка на стадиона, спортния комплекс в Земун, за заплати на играчите и служителите, но трябваше и да остане по нещо, както казва народът.

Като се има това предвид тогава стигаме до логичното заключение - привържениците на Партизан ще се върнат на стадиона, когато се работи домакински и когато парите от продажбите на талантливите деца (за съжаление това е реалността в сръбския клубен футбол) бъдат харчени умно и инвестирани. Не им трябва "образоване", а да видят, че в клуба се мисли и постъпва стратегически.

Като стигнахме до темата за публиката, питахме члена на управата на Партизан дали при зачислените на работа в клуба е видял и такива, които взимат заплата, а ги наричаме запалянковци, особено между водачите на агитките?

 "Аз не знам кои са всичките тези хора, не знам техните имена. Но, това което мога да кажа е, че всички на работа в Партизан го подкрепят и в такъв смисъл са привърженици", гласи отговорът на Маричич.

Управникът добави, че в клуба не са обмисляли евентуална приватизация (реално за това още няма нито условия, нито основа), но сподели своето мнение по въпроса:

"Има много примери в миналото когато определени фирми, компании бяха приватизирани и това не донесе резултати. Да, има и примери в които приватизацията е била успешна. Но не в това е ключът, а в успешния начин на управление. Титуляр на собствеността не носи автоматично и ефикасно управление и добри резултати".

Цървена звезда е в Европа, а преди половин година дължеше 51 млн. евро

Общият дълг на Цървена звезда към края на 2014 г е 51 282 321 евро. В сравнение с дължимото през 2012 г сумата е нараснала с 2 116 734 евро.

Това е последната официална информация относно дълговете на "червено-белите".
ПРИХОДИ

- реализираните приходи от продажба на футболисти са 5 720 511,50 евро, приблизително 36,49% от общите приходи.

- приходите от спонсорства, реклами и дарения са 7 319 291,95 евро, приблизително 46,69%

- приходите от билети са 694 023,76 евро, приблизително 4,43%

- приходите от ТВ права са 50 885,26 евро, приблизително 0,32%

- приходите от бонуси от УЕФА са 269 235,52 евро, приблизително 1,72%

- приходите от аренда на стадиона са 168 246,93 евро, приблизително 1,07%

- приходите от мачовете за Купата са 10 467,36 евро, приблизително 0,07%

- финансовите приходи са 84 837,94 евро, приблизително 0,54%

- други неупоменати приходи са в размер на 1 358 778,77 евро, приблизително 8,67%. От тях 846 425,52 евро са безкасов приход (разлика между оценените и балансовите стойности е от инвестиции в недвижими имоти).

РАЗХОДИ

- разходите за заплати са 7 033 925,83 евро, приблизително 39,96% от общите разходи 

- разходите за превоз са 180 971, 91 евро, приблизително 1,00%

- амортизация и дългосрочни провизии са 1 400 951,31 евро, приблизително 7,84%

- разходите за комунални услуги, организации и услуги за интелектуална собственост и реклама са 975 605,78 евро, приблизително 5,46%

- разходите за платежни транзакции и осигуровки са 72 871,24 евро, приблизително 0,41%

- разходите за подготовка и техническа организация на мачовете са 513 320,35 евро, приблизително 2,87%

- инвестиционна поддръжка и текуща поддръжка са 65 558,88 евро, приблизително 0,37%

- разходите за спортно оборудване и реквизит са 373 754,45 евро.

- разходите за храна и хотел са 38 308,13 евро.

- справки за стойностите, вземания и отписвания са 65 148,26 евро.

- данъци, такси и други суми 277 899,65 евро.

- разходите за нематериални инвестиции са 1 091 675,75 евро и главно са последици от раздяла с играчи без обезщетения: Ели Бабали, Милош Димитриевич, Александар Пантич, Даниел Асамоа, Филип Младенович

- разходите за трансфери на играчи са 1 890 910, 93 евро, приблизитено 10,58%. Тези разходи се поделят на трансфери за 1 450 227,49 евро и ретрансфери за Лука Миливойевич, Огниен Мудрински, Никола Максимович и Урош Спайич към родния клуб. Остатъкът са плащания към мениджъри по трансферите на Ли Ади, Никола Максимович, Урош Спайич, Огниен Мудрински и Луис Гаридо.

- за електрическа енергия 138 694,00 евро.

- за фиксирани и мобилни телефони 82 848,18 евро.

- рекламни консултации 203 078,73 евро. Разходи за реклама в средствата за масово осведомяване 21 286,22 евро.

- разходите за физическо-технологичното обезопасяване на обектите и спортните наредби са 192 291,83 евро

- разходи за поддържане на хигиената и почистването на стадиона 79 280,27 евро. Разходите за вода са 55 102,64 евро.

- разходите за подготовка в страната и чужбина са 270 777,03 евро.

- спортни глоби към УЕФА и СФС 175 039,86 евро.

- други разходи за техническа организация 67 503,46 евро.

- разходи за отборите общо 339 491,34 евро, от тях 285 471,11 евро са похарчени за издаването на безплатни билети.

Заради тежката ситуация Цървена звезда трябва да намали до юни 2015 г с 14 милиона евро задълженията си, за да получи лиценз от УЕФА за участие в международните мачове. Белградският гранд успя и ще мери сили в Лига Европа.

сряда, 17 юни 2015 г.

Кой купи Копа Америка?

Голяма част от скандала с корупцията във ФИФА беше фокусиран върху подкупите покрай световните първенства и пъстрите характери на Сеп Блатер, Джак Уорнър и Чък Блейзър.

Повечето от разследващите от САЩ обявиха наскоро, че са притеснени относно борбата за контрола над търговските права за международния футбол в Америките и в частност за най-големия турнир: Копа Америка.

Докато бившият вицепрезидент на ФИФА Джак Уорнър е обвинен в уреждането на подкуп от 10 милиона долара, за да подкрепи кандидатурата на ЮАР за домакин на Световното първенство през 2010 г, друг вицепрезидент, Еугенио Фигуередо, е обвинен в участие в подкупи около Копа Америка за 100 милиона долара.

Той е един от поне 11 члена на КОНМЕБОЛ, футболната конфедерация на Южна Америка, обвинен в получаване на подкупи от спортна рекламна компания в замяна на търговски права за следващите четири издания на Копа Америка - включително и на започналата в Чили.

Да купиш Копа

Копа Америка е едно от най-гледаните спортни събития в света.

През 2011 г, беше пресметнато, че общата гледаемост на турнира е била над 5 милиарда души. И, също както и при Световното първенство, стойността на турнира нарасна значително през последните три десетилетия.

Търговските права в световен мащаб за Копа Америка през 1987 г са продадени за 1,7 милиона долара. Същите права за тазгодишния турнир са купени за 75 милиона долара.

Специалният турнир, който ще отпразнува сто години Копа Америка, ще се проведе в САЩ през 2016 г, донесе 112,5 милиона за конфедерациите, които го организират.

От 1986 г, всички търговски права за едно от най-големите футболни събития в света са контролирани предимно от една компания: Трафик Спортс.

Името на компанията може да напомни на ранните й години, когато продава реклами за автобусни спирки, но се превърна в най-важната спортна рекламна група за футбол на континента.

Само за турнира през 2007 г, според вътрешни финансови отчети видяни от ФБР, приходите на Трафик от продажбата на телевизионните и рекламните права около Копа Америка са 74,2 милиона долара, донасяйки печалба от 29,1 милиона.

Разследване публикувано от Департамента на правосъдието на САЩ обвинява компанията в осигуряване на ексклузивните си права върху Копа Америка чрез подкупване на официалните лица в КОНМЕБОЛ през последните 30 години.

Обвинени са изпълнителните директори на Трафик и свързани компании, които платили подкупи на двама президенти на КОНМЕБОЛ и на до девет президенти на национални футболни асоциации, включително тези на Бразилската и Аржентинската.

Допълнителни плащания

Най-ранният случай на подкуп цитиран от властите в САЩ е от 1991 година, когато Николас Леос, президент на Южноамериканската футболна конфедерация, поискал от Хосе Хавила, собственик и основател на Трафик, пари за своя подпис.

Г-н Леос казал на г-н Хавила, че правата за Копа Америка ще спечелят много пари за г-н Хавила и г-н Леос няма да подпише договора отстрана на КОНМЕБОЛ, ако г-н Леос не получи шестцифрена сума в замяна.
Разследването твърди, че г-н Леос тогава поискал допълнителни плащания около всеки турнир и до последната Копа Америка в неговия мандат, през 2011 г, той получавал повече от 1 милион долара на турнир.

И изглежда мълвата се разнесла.

През 2007 г, когато Копа Америка се проведе във Венецуела, президентът на Венецуелската футболна федерация, Рафаел Ескуивел, поискал от Трафик 1,7 милиона долара за продължителната си подкрепа за техните ексклузивни права за турнира.

Още веднъж, Трафик платил, а корупционните плащания били изпрани чрез банки и бизнеси в САЩ и други държави.

Да спечелиш състезанието

Тогава, през 2010 г, изглеждало сякаш Трафик бил надигран, възможно и надцакан в подкупването, от две други спортни рекламни групи.

Шест от президентите на национални футболни асоциации в КОНМЕБОЛ изглежда помогнали в борбата Копа Америка да бъде взета от Трафик и присъдили търговските права на един от техните конкуренти: Фул Плей.

Трафик отвърнал като дал под съд Фул Плей и КОНМЕБОЛ в САЩ, оспорвайки законността на новия договор, в който имало клауза и за Копа Америка 2015, която вече била със закупени права.

Делото никога не било задвижено.

Вместо това, Трафик и Фул Плей постигнали договорка извън съда и се съгласили да се включи и трета група, Торнеос и Компетенсиас, в създаването на нова компания, наречена Датиса, разпределяйки парите от Копа Америка помежду си.

Крачка нагоре

В този момент, корупцията изглежда ударила съвсем ново ниво, според разследването.
 В по-ранния договор за Копа Америка 2011, се твърди, че Трафик Интернешънъл е платил в порядъка на 3 милиона долара подкупи разделени между три официални лица.

Сега, по време на преговорите за създаването на Датиса, г-н Хавила бил информиран, че подкупи вече са договорени с няколко други официални лица от КОНМЕБОЛ и той ще трябва да участва със свой дял. На г-н Хавила било заявено, че 10 милиона долара ще покрият неговата част от разходите към настоящия момент.

Датиса се е съгласила да плати общо 100 милиона долара за правата на четири турнира.
Тези плащания са разделени между 11 официални лица от КОНМЕБОЛ и са платени за всеки турнир до 2022:

- 3 милиона долара за всеки от президентите на КОНМЕБОЛ и на Бразилската и Аржентинската федерации.
- 1,5 милиона долара за седем други президенти на национални асоциации.
- 500 000 долара за друго официално лице от КОНМЕБОЛ.

В добавка имало и екстра еднократно плащане за всеки от тези хора за подписа им на първоначалния договор.

Това първоначално плащане е било структурирано по същия начин като плащанията договорени за всеки турнир, а "големите три" отново прибрали в джоба по 3 милиона долара всеки.
Всъщност, от 12 подписа от КОНМЕБОЛ върху договора, изглежда възможно да не е било платено само за един.

За да сложим скалата на корупцията в по-ясен контекст: официалната сделка за четирите турнира Копа Америка е 317,5 милиона долара.

За това, Датиса платила 100 милиона под масата - почти една трета от стойността на правата.
Или да го кажем по друг начин, ако корупционните плащания за договора се осреднят на турнир, тогава Датиса излиза, че е платила малко под 1 милион долара подкупи за всеки мач от Копа Америка - включително и започналия.
Докато всичко това се случвало в Южна Америка, поделението на Трафик в Северна Америка - Трафик САЩ, също купувало правата за международния футбол.

Търговските права за Голд къп (Златната купа), версията на КОНКАКАФ (Конфедерация на Северна и Централна Америка и Карибския футбол) на Копа Америка, са закупени от Трафик САЩ през 1994 г с обещанието, че могат да превърнат турнира в успешен, също както са направили с Копа Америка.

Президентът на КОНКАКАФ Джак Уорнър и генералният секретар Чък Блейзър са получили стотици хиляди долари подкупи относно договорите.

По-късно, когато Джак Уорнър се оттегли заради обвинения в корупция, неговият наследник Джефри Уеб, взел 2 милиона долара, за да бъде част от сделката за Голд къп и Шампионската лига на Северна Америка.

В допълнение на парите платени, за да се осигури Голд къп, Трафик също се договорил с президентите на Костариканската и Никарагуанската футболни асоциации, които заедно с Джак Уорнър, поискали шестцифрени подкупи, за да осигурят правата за световните квалификации в техните страни.

Лиценз за правене на пари

През цялото време, Трафик правели пари от тези ексклузивни права - продавали ги на телевизии, спортни компании и други търговски спонсори от континента и навсякъде по света.

В частност, имало бум на печалбите в САЩ и Канада, които бързо станали основен пазар за Копа Америка.
Според разследването, през 2007 г правата за излъчване в САЩ и Канада докарали на Трафик 12,8 милиона долара - най-високата сума от всеки регион, като това било 1/5 от общите приходи на компанията за турнира.

Този постоянно разрастващ се пазар помогнал нарастването на стойността на договорите и, покрай тях, скритата цена на правенето на бизнес с футболните официални лица на континента.

Собственикът и основател на Трафик Спорт, г-н Хавила, сега признава своето участие в изнудване, измама, подкупване и пране на пари и се съгласи да плати глоба 151 милиона долара за нелегалните приходи.

Уго Джинкис, Мариано Джинкис и Алехандро Бурзако са обвинени като съучастници в нелегалните плащания към официални лица от Датиса.

Много футболни официални лица са арестувани, обвинени или разпитани от властите в САЩ.

четвъртък, 4 юни 2015 г.

В брака по сметка най-скъпа е любовта

Всички идват с високопарни слова, големи обещания и декларират привързаност, а когато си тръгват всичко е ясно - всичко е било лъжа. Прилича на сериал тип тъпа сапунка с 320 серии, които могат да се разкажат в 3 минути. Всъщност става дума за футболния клуб ЦСКА. Страшилището, което с много усилия се превърна в опърпано плашило.

На стадион "Българска армия" и в прекия и в буквалния смисъл беше дръпнат шалтера. Сметката за тока ще се плати, но кой ще плати за срамното положение на най-успешния български отбор? До полусезона всичко изглеждаше обещаващо - първо място в първенството и здрава борба с Лудогорец. Да, ама не. Нова година - нов отбор. Трагичен отбор, който се опита да счупи всякакви антирекорди в историята на клуба и на българския футбол като цяло.

Продажбата на голмайстора Серджио Буш не може да е оправдание. И на най-големите балъци им е ясно, че румънецът не беше 90% от състава, който през 2/3 от първенството едва допускаше гол и на свой терен беше сред най-коравите в цяла Европа. Всички знаят, че същите тези играчи не си взимаха редовно заплатите, така че и любимият проблем за парите не им пречеше да трупат точки. Конспиративните теории тепърва ще се надпреварват да изтъкнат логичното обяснение. Ако изобщо може да се намери логика в абсурда.

Абдикацията на ЦСКА от борбата за титлата направо избледня, след като се разбра, че така или иначе отборът отново няма да играе в Европа. Второто управление на Лупи завърши по познат начин. Както преди седем години - лиценз няма. Този път под сериозен въпрос е и участието на ЦСКА в т.нар. елитен футбол - А група. Уж се погасяваха някакви дългове, обезпечаваха се, а НАП си търси 11 милиона лева. Оказва се, че на "Армията" само въздухът не е запориран.

Флиртът с публиката - просто задължителен. Казваш каквото им се иска да чуят и след това си правиш каквото си знаеш. Изпитана схема. Привържениците искат да помогнат - смси, дарения по време на мачовете, кампании, дори и акции си купиха. Всичко в името на ЦСКА. Принципно. Само че един голям проблем е, че хора без принципи броят парите.

Цялата дандания с пускането на акции си миришеше от ден първи. Липсата на сносни финансови познания в мнозинството от народа позволява на тарикатчета да повтарят пирамидалното крадене от 90-те години. Този път не обещават бомбастични лихви, този път заложникът им е най-разпознаваемата футболна марка на България. Акцията с акциите се провали по редица причини, а дали обещанието, че събраните пари, които собствениците им не си потърсят, ще отидат за инвестиции в стадиона, всеки да си прецени сам.

Томов категорично ще остане в историята на ЦСКА. Като президентът с най-много издънки в управлението. Той няма финансовите възможности на нито един от другите, които са сядали на президентското кресло. За сметка на това надмина всички останали в лъжите. Обещаваше неща, които дори милиардерите Илия Павлов и Васил Божков не са си и помисляли, въпреки че им бяха по силите. На Павлов ЦСКА му беше измежду последните грижи, докато градеше империята Мултигруп, а после футболният му интерес се премести в Черно море. Божков искаше да прави нов стадион, но след сблъсъка с Министерство на отбраната и особеностите на строеж в Борисовата градина, отказа и строителството и издръжката на "червените".

С оттеглянето на най-богатия жив българин и появата на Лупи в ЦСКА успехите спряха като спортна кола, която намалява скоростта заради липса на гориво. Професорът по икономика съвсем оплеска конците, когато въпреки категорично спечелената титла за 60-годишния юбилей на клуба, не можа да получи лиценз и "армейците" загубиха правото да участват в квалификациите за Шампионската лига и да получат съответните постъпления. Гневът на Сектор Г се размина само с една бутилка вода в главата на пишман политика, който не се забави да напусне, докато можеше да го стори без тежки последствия.

Първата голяма криза стана факт. Издръжката на ЦСКА иска големи средства за българския стандарт и се наложи да се търси достатъчно силен финансово собственик. На сцената блесна "Титан АС". Сметопочистващата фирма управляваше сякаш по задължение. Агитката реагира с "Вън боклуците от ЦСКА", след като за пръв път в историята си клубът се отказа доброволно от участие в европейските турнири, с мотив от ръководството, че разходите били скъпи. Като поеха властта на "Армията" явно са си представяли, че ЦСКА няма и да търси класиране за Европа. Избухналият скандал ги накара окончателно да напуснат, като водеха преговори да ги наследи Гриша Ганчев. Всичко уж беше готово, Христо Стоичков, който тогава беше треньор на Литекс, се появи на стадиона в Борисовата градина, но в крайна сметка не се получи.

Лятото на 2013 г положението стана критично. Всичко с което разполагаше ЦСКА беше половин стартов състав. С големи дългове, които отказаха Ганчев да наследи "титаните". Никой не искаше да си сложи главата в торбата, докато на сцената не се появи отново Лупи. Уж осъден на ефективна присъда за далавери. В типичния си стил Томов обеща инвеститори, спонсори и измъкване от задлъжнялостта. Доведе Стойчо Младенов, като ход на стопляне на отношенията с агитката. Доведе и Лоурън Дейвис, станал известен като "англичанина с пурата". Водеше и преговори с хонконгски милиардер. Търсеше спонсор, който да вкара в касата поне 1 милион. Въпреки че не докара никой със средства, ЦСКА се закрепи, че и успя да се класира в Европа, макар и да отпадна след два мача и то заради гол на "Армията".

Предвид положението преди началото на сезона и мястото в крайното класиране, Лупи си надена костюма на спасител. След привидното успокояване на страстите заради бойния дух на "армейската" чета, Томов си продължи по старому - обещания, обещания и само обещания. Идват пари - днес, утре, другата седмица, така със заплатите и с всичко останало. Докато не се случи неизбежното - вкара си зрелищен автогол. Едрите акционери, за да се застраховат, взеха заложеното от него, а всъщност - контролния пакет.

Започна одит. Да се разбере веднъж завинаги на кой и за какво има да дава пари ЦСКА. На държавата, на играчи, треньори, агенти, служители, екипировки и т.н. Разбираемо е, че на фамилия Манджукови няма да им харесат резултатите. Никой не се е заблуждавал, че сумата е малка. Колкото и да се е опитвал Лупи да заблуди. След дълги години опити да се сдобие със стадион и тренировъчна база, поне на концесия, ЦСКА успя. Сега просто всички се надяват да не е твърде късно. Прав е Бербатов, че никой не дава пари просто така. Редно е да се направи план как да се изплати дължимото, в какви срокове е възможно и разумно.

В крайна сметка парите не са чудовищно много, погледнато реално общите задължения са в порядъка на около 10-12 милиона евро. В съвременния футбол толкова струва един играч от средна ръка в топ първенствата на Европа. Ясно е, че докато тече оздравителният процес ЦСКА трудно ще се бори за титлата. На никой привърженик не му допада тази мисъл, но още повече не му харесва възможността за фалит, за В група или за състав от 11 чужденци, които всеки месец дълбаят още по-дълбока дупка пред бъдещето. Няколко сезона ще бъдат белязани от битка за възвръщане на всичко загубено.

ЦСКА изпадна в положение да чака милост. От БФС, от държавата, все тая. Достатъчно е унизително и грозно. Единствената гордост на клуба, която не остана в миналото е публиката. Въпреки всичко "червените" привърженици показаха, че подкрепят ЦСКА. Съставите се променят, напоследък всеки полусезон. Треньори и собственици идват и си отиват. Някои пеят с агитката, целуват емблемата, веят шалчета и знамена. Има и такива, които остават завинаги част от историята и сърцето на ЦСКА. Герои, които мъжки стискат зъби и не се отказват. Малцина. За останалите ЦСКА е брак по сметка, а в такъв най-скъпа е любовта. Крайно време е да се потърси отговорност на всички, които управляваха и да обяснят където трябва как се стигна до там клубът да затъне толкова сериозно.

Колкото до лиценза, това вече не е прецедент, не е и само при "червените". Очертава се всяко лято да има поне 2-3 клуба, които да са на ръба на бръснача. За нас остава да чакаме с огромно нетърпение българските варианти на Ули Хьонес да попаднат там където им е мястото. Най-вероятно ЦСКА и Локомотив ще бъдат прекарани през някоя вратичка и ще останат част от А група, най-малкото, защото фенската маса е важна за платения канал и съществуването му. Пребиваване за следващия сезон, за следващите седем години, кой знае, ако се продължава така. Не става и повече не може. Въпросът не е да се правят жестове, а да се управлява правилно и стабилно. От ЦСКА до клуба на най-малкото населено място, което практикува футбол в България, защото за тях никой няма да напише и 2 думи, без да осъзнава, че и те са важни за някого и за играта.

сряда, 3 юни 2015 г.

Мръсната история на Европейската купа

Понякога футболът изпада в кръга на проблематичното минало, но историята на Купата на европейските шампиони (по-късно Шампионска лига - б.р.) е пропита с мръсни малки тайни.

Това е история, която ще сложи край на добрите завети на няколко човека в играта, и ще започне да хвърля мръсотия по Европейската купа.

През последните три десетилетия, преди едни от най-важните мачове в турнира, единият отбор е изправен пред дилема. Те са от държава, която в този момент преминава през икономически трудности, така че техният много по-богат противник опитва да използва ситуацията, за да подкупи някои от играчите им.

Треньорът разбрал за това и решил да проведе среща на отбора. Казал, че разбира защо някои биха приели подкупите предвид личното им положение, но имали избор. Тези футболисти можели да приемат парите и да правят каквото си искат, или можели да разпределят парите между целия състав и ако не играят за победа, то да не играят и за загуба, просто каквото стане.

Изборът решил мача.

Колкото до резултата? Той е сред многото детайли около този мач, които не могат да бъдат публикувани, поради множество причини. законът за клевета изисква някои от замесените да свидетелстват какво се е случило, но всички засега отказват да го направят. Най-малко трима от играчите, в частни разговори потвърдили историята. Ако го направят публично, това ще започне да пренаписва историята на турнира. Въпреки това, не трябва да копаете много дълбоко, за да се случи това.

Футболът винаги гледа с презрение как Тур дьо Франс трябваше да добави серия от възражения и бележки под линия към историята си, но истината е, че много от европейските шампиони трябва да имат звездички до техните купи на Европа. Единствената причина на някои да не им е отнет трофея е заради ограниченията на УЕФА да се отнеме заради изминалото време до излизането на опропастяващите разкрития.

Нека просто погледнем какво знаем и можем свободно да кажем.
Интернационале на Еленио Ерера в периода 1963-65 е четвъртият отбор спечелил трофея, третият защитил го, но първият публично обвинен за измамни действия. Почти десетилетие след тези успехи, Браян Гланвил и "Сънди таймс" разкриват, че италианският клуб е регулярно виновен в опити да подкупи съдиите в мачовете от турнира, обикновено чрез всеизвестния унгарски "уреждач" Дешо Солти.

Унгарският съдия Гипрги Вадас открито признава, че е имало опит да бъде купен преди полуфинала през 1965/66 г, но той отказал, а Реал (Мадрид) спечелил. Това не бил единственият начин на мамене от тяхна страна. Феручио Мацола - футболист на Интер и брат на легендата Сандро - по-късно признал, че допингът бил много разпространен в клуба. Въпреки всичко това, този Интер все още се нарича велик, а купите остават във витрината.

По това време УЕФА няма подходяща разследваща организация. Управляващото тяло не е имало и сносни правила за допинга по това време. Фейенорд от 1970 г и Аякс от 1970-73 г използвали амфетамини, докато доклади замесват в престъпление и националния отбор на Западна Германия, който включвал много от играчите на Байерн (Мюнхен) европейски шампион от 1973-76 г. В холандския случай, серия от играчи включително и Джони Реп признават. В Аякс, мисленето било, че защитниците трябва да ползват амфетамини, за да тичат повече, но атакуващите ще бъдат помилвани, за да могат да мислят правилно.

Въпреки че по това време амфетамините не са забранени в турнира, някои от тези играчи не ги приемали по време на Световното първенство, заради по-засиления допинг контрол. Това е примитивна форма на измама срещу проверяващите, по същия начин по който много спортисти в началото на 90-те използваха ЕРО преди да бъде забранен.
Ювентус беше изправен пред съда по обвинения в употреба на ЕРО, когато беше забранен в края на 90-те. Въпреки че случаят приключи по най-класическия съдебен начин, с изтичане на давност, фактът, че собствените записи на клуба показват някои играчи, които имат постоянни стойности от употреба на ЕРО никога не бяха обяснени задоволително. Експертът д-р Джузепе Д`Онофрио заяви, че единственото обяснение е кръвен допинг, "няма друг начин". Дик Паунд, бивш шеф на WADA, настоя титлата на Ювентус от 1996 г да бъде отнета.

Това не е единственият път, в който клуба е замесен в такива обвинения. В началото на 80-те, малко преди да спечелят трофея през 1985 г, Джовани Трапатони трябваше да отрече, че неговите играчи са използвали карнитин, лекарство за усилване на мускулите.

Между тези победи, стана може би най-безочливото бягство от правосъдие. Въпреки че Олимпик (Марсилия) беше изваден от елита от Френската федерация за опити да уреди мачове, които му помогнаха в подготовката за финала на Шампионската лига през 1993 г, името му остава на купата.

Всичко това е само изнесеното публично. Зад кулисите, има безброй други истории за безочливо уредени мачове и обвинения в допинг, те извират напрактика от всяка държава, в която има европейски шампион.

Струва си да се замислим в събота вечер, когато се споменават имената на мнозина от предишните носители. Историята на Европейската купа не е така лъскава като славния блестящ трофей.

Автор: Мигел Деланей