Единственият Невен Суботич: Онези 222 млн за Неймар бих дал на най-бедните да имат вода, да се образоват

"За някои футболът е печатане на пари, играят ФИФА в реалния живот. За други е страст", заяви новият бранител на Унион.

В Сърбия сякаш полека го забравят. Рядко в кръчма ще чуете да тръгне приказка за Невен Суботич. А точно Невен Суботич е човек за когото трябва да се говори. И затова, че е изключителен футболист. И затова, че не беше само изключителен футболист. Суботич чрез своята фондация вече години помага на хората от селските райони в най-бедните държави в света, предимно в Африка. И затова не изненадва, че има малко специфичен поглед към света около себе си.

Затова вероятно и прие да продължи кариерата в берлинския Унион, един съвсем алтернативен клуб, който чак и по времето на ГДР беше - колкото е могъл - опозиция на Щази. Имало е тук дисидентски тонове, имало е гениални идеи, като онази привърженици да дарят кръв - буквално - за да съберат достатъчно пари Унион да остане в четвърта лига на Германия.

Но с целия този чар, Унион просто не е част от новия, модерния футбол какъвто се е запътил по цялата планета. Па и във Франция, от която Суботич пристигна, а в която ПСЖ, както отбелязва авторът на обширното интервю в тиражния Билд, пали милиони. ПСЖ и Унион, дали те изобщо се занимават със същия спорт?

"На всички е ясно какво се случва в модерния футбол. Големите клубове опитват да се откъснат от малките. Защото за някои футболът е печатане на пари, сякаш играят ФИФА на конзола, само че го правят в реалния живот. За други, особено за привържениците, футболът е страст, стил на живот. За съжаление, онези, които носят футбола в сърцето не седят често на върха. Но привърженическата култура не смее да клекне. Въпреки че още не сме намерили баланс между истинския футбол и всичките тези пари", каза Суботич в интервю за Билд.

Това също така е напълно ясно. Докато повечето клубове едва преживяват, ПСЖ изтресе 222 000 000 евро за Неймар. Какво би направил Суботич с тези пари?

"Всичко бих дал в моята фондация. Тя е делото на моя живот. Концентрираме се на селска подкрепа в най-бедните държави в света. Там хората всеки ден се сблъскват с невероятни трудности. Жени и деца пътуват по няколко часа да намерят какъвто и да е извор на вода", отговаря Суботич.

Всичко това донася и други проблеми. На които няма отговор. Въпреки че има решения.

"Образование! Образованието наистина може да помогне да се поправи бъдещето. Затова им осигуряваме чиста вода не само в жилищата, а и в училищата. Грижим се за санитарни извори, за да защитим и личното пространство на децата", каза Суботич.

Футболист, който мисли извън шаблона. Мисли и извън футбола. И не му допада винаги онова което вижда. Да речем, ръстът на популярността на ултрадесничарската Алтернатива за Германия.

"Сякаш ни липсват идеи. Всички чакат да се появи нещо ново", заяви Суботич.

Синиша Михайлович: Баща ми почина от рак, редовно се преглеждам. Никой от нас не трябва да се мисли за непобедим

Свиках тази пресконференция и помолих за уединение, защото исках лично да кажа на отбора и обществеността тази вест. За съжаление, това не стана и не всички уважиха моето желание. С намерение да продадат няколкостотин броя повече, развалиха дълготрайно приятелство.

За съжаление, или чак за щастие, направихме някои тестове, които показаха аномалии каквито нямах преди четири месеца. Ще обясня всичко това ясно, защото не искам хората да спекулират. Ще ви кажа истината, как стоят нещата. След това, лекарите ще ви информират, с уважение към моя личен живот.

Имах треска, която не би ми попречила да отида на тренировка. Отидохме на още един тест и резултатите показаха левкемия.

Когато чух вестта, това беше тежък удар. Седях с дни и плаках. Тогава животът ви минава пред очите. Това не са сълзи на страха. Уважавам болестта, ще се изправя пред нея храбро, ще я гледам в очите. Както винаги съм го правил. Не мога да дочакам да отида в болницата и да започна борбата. Болестта е агресивна, но победима. Обясних това и на моите играчи. Разговаряхме чрез видео връзка, което е и нормално, и имаше мои сълзи.

Обясних на отбора, че трябва да нападаме и да излезем за победа. Ако седим назад и се браним, веднага ще бъдем победени. Трябва да използвам своята тактика в тази битка и съм сигурен, без никакви съмнения, че ще победя. Ще победя за своето семейство, за своите деца, за всички, които ме обичат...

Получих 500-600 съобщения в последните няколко дни и се извинявам заради това, че не отговарям. Исках да взема време за себе си, да изхвърля негативността от себе си, за да съм в състояние да се върна и да започна борбата.

Искам да благодаря на всички тук в Болоня. От президента до иконома, защото ми показаха, че това е семейство и че ме обичат, както и моите играчи. Това ми е важно, защото казах на играчите, че ще победя. Нужни са ми хора около мен, които ме обичат. Плаках няколко дни и видях неща, които ме докоснаха. Все пак, не ми харесват онези, които идват да плачат и да ме съжаляват. Никой не трябва да ме съжалява. Добре съм.

Това което докосва вашите емоции са чувствата. Любовта.

Сигурен съм, че всички сте мислили, че съм един от последните хора, който би могъл да се разболее. Тренирам, голям съм и як. Бях на тестове на 28 февруари и всичко беше наред. Тренирах всеки ден до май, пътувах навсякъде, играех футбол, гребах... Не усещах умора, нито болка. Всичко беше нормално.

Моят баща почина от рак, така че редовно се преглеждам. Ако не бях ходил на тестове, симптомите нямаше да се покажат още година. Никой от нас не трябва да се мисли за непобедим. Всички мислим, че няма да се случи точно на нас, но когато се случи, тогава е наистина силен удар. Тогава само се надявате да сте предвидили всичко навреме, защото има голяма разлика дали го откривате след два месеца или след година.

Ако позната личност преминава през това, надявам се това да може да помогне и други да се преглеждат, да се подготвят и да разберат, че това може да се случи на всекиго. Бях съвършено здрав по всякакъв начин, а ето в каква ситуация съм сега. Това променя вашата ситуация за миг. Всичко се променя за миг. Когато спите и имате кошмар, пробуждате се, но тук с дни се будите и разбирате, че не е кошмар, а реалност. По-лесно е да се борите, ако имате предвид ситуацията, ако се тествате и ако сте готови.

Когато спечеля тази битка, надявам се да бъда в състояние да говоря за всичко с вас и да се обърна към този период. За съжаление, нищо в живота не ми е подарено. Трябваше да се боря за всичко. Ще се боря и сега.

Славен Билич: Хърватите имат общност, сърбите кланове!

"Отговорност и общност. Това Сърбия никога не е имала, както го имаме ние...", заяви бившият хърватски футболист и селекционер Славен Билич.

"Защо хърватите са успешни в националния футбол, а Сърбия не?"

Този въпрос много често се появява, но никой не може да предложи напълно обективен отговор базиран само на факти, но винаги е интересно да се чуе какво онези най-знаещите, на високите позиции, смятат, че е основна причина за това.

Дали става въпрос само за индивидуално качество, знанието на селекционера или известната "атмосфера", която толкова често се сочи за решаващия фактор, или от всичко по малко...

Един от поканените да даде своето мнение по тази тема е известният Славен Билич, който е бивш национал на Хърватия с която беше бронзов на Световното първенство през 1998 година, а успешно води "ватрените" и като селекционер.

В обширно интервю за Спорт клуб разкри своите впечатления, като се присети за "развитието" на националния отбор на Сърбия през този век.

"Това е така вече дълги години. Малко блеснат, на хартия са добри... Дълго бяха здрави в защита, в средата на терена имаха окей играчи, не точно Модрич, Бобан, Просинечки, но им липсваше някой напред и дълго нямаха разположени нападатели", заяви Билич.

"Обаче, сега имат Лука Йович, който е фантастичен, страшно е как играе. Имат и Александър Митрович, па Душан Тадич, който не е нападател, но е един от играчите, които беляза предходния сезон в Шампионската лига, особено с начина по който играе, балетно лежерно, сякаш играе мини футбол", похвали сръбската "десетка" новият мениджър на УБА.

Какво липсва на това поколение? И не само на това...

"Отговорност и общност. Това Сърбия никога не е имала, както го имаме ние", заяви Славен Билич и обясни какво има предвид.

"Това зависи от селекционера на 10-20%. Ние имаме глад за играене в националния отбор. Отговорност и любов. Ние не се оставяме, играем докато можем да ходим, и докато ни викат. Баскетболистите оставят, НБА им е по-важен, сърбите имат това, имат и кланове."

Славен Билич седя на пейката на Хърватия от 2006 до 2012 година и за този период преживя само осем загуби (42 победи и 15 ремита), а особено добро отношение имаше с играчите, които предвождаше.

И вярва, че най-много зависи от тях...

"А от кого другиго? Не знам детайли, но знам от сръбски играчи с които съм добър приятел, забелязал съм в разговора, най-сетне имаме атмосфера и национален отбор. Това най-накрая е начало. Без атмосфера няма нищо, а ние това го имаме от началото", поръча Славен Билич, който даде урок на играчите.

"И тази отговорност, че това е твоята държава и я представляваш - това и трябва да правиш и да го искаш. Ти представяш родителите, децата, приятелите, хората без които нямаше да те има в този екип."